НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Послушание

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Послушание

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, хора, слънце, сега, всички, свят, живот, аз, свири, дойде, всичко, прави, бог, съм ,

Общ Окултен клас , София, 20 Октомври 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Човек живее на земята, която влиза в слънчевата система. – Какво представя слънчевата система? – Затворен кръг. И човек е затворен кръг, като слънчевата система, със своя определена повърхност. Като живее, той се движи по повърхността на тоя кръг. – Кое е най-важното за вас? – Животът. – Кое е най-важното за детето? – Животът, знанието и силата. Детето няма знание и сила. В първо време то върви по пътя на животните – пълзи. След време се изправя на краката си и започва да ходи. В развитието си, човек минава през три главни фази: детинство, възмъжаване и старост. Детето расте във физичния свят, придобива сила; възрастният расте в духовния свят, а старият – в умствения свят. Старият придобива знания и опитности, но не може да ги приложи. Той има капитал, който струва милиони, както диамантът, но няма на кого да го продаде. С такъв капитал човек може да умре от глад, а могат някъде и да го убият – скъпо струва тоя диамант.

Като изучавам живота на хората, виждам, как те се движат по периферията на кръга. Виждам мъже, жени и деца, всички вървят един след друг; всеки носи магическата пръчица в ръката си. Мъжете носят магическата пръчица в дясната си ръка, а лявата им е свободна; жените носят магическата пръчица в лявата си ръка, а дясната им е свободна. Когато мъжът настигне друг мъж, удари го по гърба и продължава движението си; когато жената настигне друга жена, хване я за косата и я разтърсва; децата, като се настигат, удрят се по краката. Това е една от картините на живота. Ще кажете, че в тая картина има нещо дисхармонично. Наистина, има известна дисхармония.

Какво представя пръчицата в ръцете на мъжа и на жената? Тя е проводник на енергия, която хората си предават един на друг. Оня, който приема енергия от съседа си, бърза да я предаде на друг, стоящ преди него. Така хората предават енергията си един на друг. Вътре в кръга виждам едно момче, около 15 годишно, даровито и умно, но крайно своенравно – на никого не се подчинява, никакви съвети не слуша. Тая е причината, дето напуща периферията и поема друг път. По картината може да се съди за морала на тия хора. В центъра на кръга е застанал млад, 21 годишен момък – свири на цигулка. Всички се обръщат с лице един към друг, спущат ръцете си надолу, и пръчките престават да се движат. Своенравното дете спира движението си и се вслушва в цигуларя. То следи, как той движи раменете си, как изнася напред ту левия, ту десния си крак и започва да го подражава. Тия движения на детето не са естествени, то не знае, какво означават те. Най-после детето започва да играе, да прави свободни, естествени движения. То се увлича в свиренето и забравя, че окръжаващите го гледат. Първата картина се сменя с втора.

Сега вие искате да се измени животът ви. Как се постига това? – Като повдигнете погледа си нагоре, към небето, към изгряващото слънце, а вечер към светлите звезди. Слънцето носи великата хармония на живота. То крие в себе си велики тайни. Вие всеки ден може да бъдете в тая хармония – от вас зависи това. Малцина търсят тая хармония и се занимават с дребнавостите на живота. Срещнете някого, не го харесвате и казвате: Той е невежа, простак, без никакво благородство. Какво означават думите „невежа и простак“, не знаете. Това значи, да говорите несвързани неща, както орехите, които се търкалят по земята. Ако вземете един костелив орех, може да си счупите зъбите с него. Попадне ли такъв орех в ръката ви, трябва да намерите начин, да се справите с него, без да си счупите зъбите.

И тъй, животът на сегашните хора представя картина на потупване. Те търсят свобода, но не по Божествен начин и, вместо да я получат, объркват конците, не са хванали, както трябва. Ако знаят, отде да хванат и как да намерят края на конеца, всичко ще върви добре. Има нещо объркано в умствения, в духовния и във физичния свят на хората. Те са отделили тия светове така, като че нищо общо няма между тях. Това е все едно да мислите, че между мозъка, дробовете и стомаха няма никаква връзка. Когато човек минава от физичния към духовния свят, той навлиза в по-високи форми на живота и вижда, че такъв свят съществува и в духовния, и в умствения, и в Божествения. Това, което вие считате за нещо високо във физичния свят, в Божествения то представлява нещо обикновено. Там нещата са особени, не като тия на земята.

Някои се занимават с въпроса за квадратурата на кръга. Тоя въпрос е мъчно разрешим. Квадратът, т. е. квадратурата представя условията, които съществуват в оня кръг, дето хората живеят. Квадратът е разумното, което може да използва тия условия. Човек не може да използва всички условия на кръга, затова въпросът за квадратурата на кръга има отношение към друг свят. Да разрешим квадратурата на кръга, това значи, да разрешим смисъла на живота. Тоя въпрос е неразрешим. Защо Бог е създал света, и тоя въпрос е неразрешим. Вместо да разрешаваш смисъла на живота, запитай се, какъв е смисълът на сегашния ти живот. – Защо правя погрешки? – Остави тоя въпрос настрана. Когато се гради къща, не стават ли погрешки? Всичкият материал влиза ли в къщата? Колко тухли, колко вар и пясък остават неизползвани. Ако хората бяха умни, щяха да използват и най-малката частичка, всичко щяха да вложат в къщата. Това не става, защото всеки очаква други да наредят живота му. Някой казва: Да има едно общество, по-лесно бихме прекарали. – Такова общество съществува. Слънцето е едно общество, то грее за тебе. Звездите, дърветата, реките са също общества. Земята, на която живеете, е също едно общество. Какво знаете за тия общества? Какво знаете за тайните, скрити в слънцето, в земята? Какво знаете за слънцето, което всеки ден изгрява? Въпреки това, разрешавате въпроса, какво ще прави човек на оня свят. Да се задава такъв въпрос, това е все едно да питате, какво ще прави цигуларят, като влезе в оркестъра. – Ще свири. Той ще заеме едно място – или на първия музикант, или на последния – според свиренето му. Той ще свири на един от инструментите в оркестъра, но ще чака да дойде времето му. Не може той да свири, когато пожелае, но ще се вслушва, кога ще дойде определеното за него време. До това време ще слуша, как свирят другите.

Сегашните хора искат да бъдат самостоятелни. Всеки иска да бие тъпана, когато той пожелае и както желае. Ще биеш тъпана, както искаш, но когато си вън от оркестъра. Докато си в оркестъра, ще го биеш точно на определеното време. Ще свириш, както ти диктуват. И животът на хората не се нарежда, както те желаят. Какво представя животът? Според мене, животът се състои от три части: драма – в началото, трагедия – в средата и симфония на края. Сега ние минаваме от драмата в трагедията. След това ще дойде симфонията на живота. Бъдещият живот, който всички очакват, ще донесе разумността. Той ще бъде симфоничен живот. Слънцето изгрява, носи условия за симфоничния живот. Ти дишаш, приемаш диханието на Господа и питаш, де е Господ. Той те е оживил, а ти Го търсиш, не знаеш, де е. Дойде една светла мисъл в ума ти, а ти питаш, де е Господ. Той е твоята светла мисъл. Слънцето е в своите лъчи, а ние питаме, де е слънцето. Ние не познаваме тия лъчи, но те ни познават. Те са Божествените лъчи, които действат в света. Влезе едно приятно чувство в сърцето ти, а ти питаш, де е Господ. Той е в приятното чувство, в неговата топлинка. Постъпиш добре и пак питаш, де е Господ. Той е в твоята добра постъпка. Всяка добра постъпка е проява на Господа. Вън от светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, никъде не може да намерите Господа. Ако хората можеха по друг начин да Го намерят, светът би се оправил досега. Всички хора търсят Господа там, дето не е. Там никой не Го е намерил.

Днес всички хора седят и се питат, какво им е дал Господ. Чудни са те. Слънцето, луната, звездите, цялата земя – всичко е създадено за тях. Ще кажете, че нямате крепостен акт за владение на слънцето, на луната, на звездите. Вие се ползвате от слънцето, от звездите, от водата, от въздуха, от всичко окръжаващо без крепостен акт, а отгоре на това, питате, може ли да живеете без крепостен акт. Вие разполагате с несметни богатства, даром дадени, но не ги използвате разумно. Какво ще прави мухата, ако влезе в една библиотека? Тя ще кацне на една от свещените книги, на втора, на трета, най-после ще си излезе и ще каже: Колко пъти съм кацвала на свещените книги! Много пъти е кацвала, но нищо не е чела. Съвременните хора ходят по свещените книги, но на малцина от тях е дохождало на ума да отворят тия книги и да ги четат. Казваш: Аз видях това-онова, сънувах един важен сън. Остави съня настрана, той е почивка. Важно е, след като си сънувал, да отидеш на работа.

Истинският живот е свещена работа. Какво е почивката? – Свещена почивка. Като се събудиш, благодари на Бога, че си поспал малко и си починал. Като станеш от сън, пак на работа. Вие искате да живеете щастливо. Покажете ми един щастлив човек на земята. Има ли поне един щастлив пророк, щастлив поет, философ или учен? Има ли някой Учител, който да е живял щастливо на земята? Няма щастливи хора в света. Всеки е опитал драмата и трагедията в живота. Сега трябва да опитате симфонията на живота. Като минете през драмата и трагедията – курс от мъчни работи, ще дойде разумният живот. – Какво съм научил в толкова години? – От тебе зависи да научиш нещо. Ако имаш цигулка и 20 години не свириш, а само я показваш на хората, разправяш историята й, кой я направил, колко струва, наистина, нищо не си научил. Нито ти свириш на нея, нито на друг я даваш. Все трябва някои да свири на тая цигулка. Все трябва да дойде някой артист, да те научи, как да живееш. Човешкото тяло е най-красивият инструмент, даден от Бога. Несметни богатства се крият в човешкия ум. Несметни богатства се крият в човешкото сърце. Несметни богатства се крият в душата и в духа на човека. И след това той търси богатството вън от себе си. За да се домогне до вътрешното си богатство, човек трябва да се научи да бъде доволен. Ако се объркаш на планината в тъмна, бурна нощ, не се обезсърчавай. Небето ще се изясни, и ти ще се ориентираш, ще намериш своя път.

Казвам: Най-важното за човека е светлата мисъл; най-важното за човека е благородното чувство; най-важното за човека е възвишената постъпка. Когато цигуларят постъпва добре това е неговото чувство; когато цигуларят внася съдържание в свиренето си, това е неговото чувство; когато цигуларят внася красота в свиренето, това е неговият умствен живот. В свиренето цигуларят участва със своя ум, със своето сърце и със своята душа. На същото основание казвам: Умът и сърцето трябва да взимат участие във всяка постъпка на човека. От години наблюдавам българина и виждам, че той е станал по-духовен, започнал е да се вглежда в погрешките си. Всъщност, българинът е материалист. За една педя земя той разваля отношенията си със своя брат.

Какво ви е нужно сега? – Уважение. Вие нямате уважение помежду си. Аз ви дадох свобода, но вие злоупотребихте с нея. Всеки се е надигнал и мисли, че е свободен. Човек, който не почита хората, не е свободен; човек, който не люби хората, не е свободен; човек, който не може да прави добро, не е свободен; човек, който не използва разумно условията, не е свободен. Днес всички хора работят насилствено – това не е свобода. Да служиш без закон, това е свобода. Дето е законът, там няма свобода. В сегашния християнски свят няма свобода. Сегашните хора са ограничени; всички очакват смъртта си. – Защо? – Под закон живеят. Законът е в Стария Завет. Следователно, смъртта е в Стария Завет. – На какво се дължи нещастието? – На непослушанието на хората.

На какво се дължи щастието? – На послушанието. Всички блага, всички добрини се дължат на послушанието. – Как ще се оправи светът? – Като започнете да слушате всичко, което Бог, т. е. любовта ви говори. Не казвам, че светът ще се оправи, но вие ще се оправите. Обаче, живеете ли в непослушание, всички нещастия ще ви следват. – Богатството не прави ли човека щастлив? – И милионер да си, ако стомахът и дробовете ти са болни, богатството не те ползва. Животът има смисъл само в послушанието. Тогава ще си служиш с организма правилно. Важно е организмът ти, като инструмент, да бъде здрав, за да те слуша. Чудни са хората, когато при най-малкото разстройство на организма си търсят лекар да ги лекува, да ги масажира, да им прави нагревки със специални лампи. Чудно нещо! Бог е поставил на небето слънцето, на което да се греете, а вие търсите лекар да ви нагрява изкуствено с лампа. Това не е лекуване. Ако се греете всеки ден на слънце съзнателно, по половин час, но с участието на мисълта, ще придобиете повече, отколкото да четете с дни в някоя библиотека, да търсите, какво казват лекарите за дадена болест.

Какво струва красивата мома пред слънцето? Ти си се увлякъл в тая мома, тичаш подир нея, пишеш и писма, че не можеш без нея, но тя не ти обръща внимание. Тя е царска дъщеря, не може да се ожени за тебе. Без момата ти можеш да живееш, но без слънцето не можеш. Единствената красива мома, без която никой не може да живее, е слънцето. Като видиш слънцето, ти му пишеш вече любовно писмо. Единствената красива мома, без която не можеш да живееш, това е свещеният пламък – диханието на Бога – въздухът. Единствената красива мома, без която не можеш да живееш, това е водата. Видиш ли една от тия моми, напиши й едно любовно писмо и благодари и, че тя ти дава условия да живееш. Можеш ли да се ожениш за една от тия красиви моми? Не се заблуждавай. Никой не се е оженил за слънцето; никой не го е завладял с крепостен акт.

Често чувате някой мъж да казва за жена си: Тя е моя жена. Жената казва. Това е моят мъж. И единия, и другият се заблуждават. Някой нарисувал една картина, ти купуваш картината и казваш, че е твоя. Това е заблуждение. Всеки трябва да си зададе въпроса на кого принадлежи. Днес всички хора са роби. Всеки е роб на някого и на нещо, а заблуждава другите, че може да владее. Той мисли, че като се ожени, като има жена и деца, ще бъде господар на условията. В края на краищата, той изпада в положението на овца, на която взимат агънцата, а най-после отнемат и нейния живот. Ако изяждат вашите мисли, ако изяждат вашите чувства, ако изяждат и вашите постъпки, де е свободата ви? Човек трябва да мисли право, да разбере своето положение в света. Какъв човек си, ако за най-малкото докосване до тебе, или за една обидна дума, даваш своя ближен под съд? Сегашните хирурзи турят човека на операционната маса, режат го, вадят вътрешностите му, и никой не смее да ги даде под съд. Бодне ли те някой отвън с игла, ти бързаш да го дадеш под съд. Де е логиката? Аз не поддържам тоя въпрос, не съм за съденето. Кого ще съдиш? Някой голтак, който няма пет пари в джоба си. Какво ще получиш от него? Ще го глобят да плати някаква глоба, и, като няма пари, ще го затворят. Той ще лежи в затвора, а ти ще се тревожиш, че нищо не можеш да получиш. Не давай под съд голтака. Не давай под съд и богатия. Ще кажеш на богатия няколко сладки думи, ще го разположиш, да ти даде поне половината от онова, което ти дължи. Със сладки, с добри думи всичко се нарежда.

Сега, както виждам, първо, вие нямате отношение към Бога. Всички давате съвети на Господа, искате да Го заставите да върши това, което вие намирате за добре. Всеки ден Му четете нотации. Това не се позволява. Вие нямате страх от Бога. От закона се страхувате, но не и от Бога, от Любовта. Като ви говоря така, ще ме разберете криво. Ето какво искам да ви кажа: Вие сте ходили на екскурзия, изпотили сте се, напрашили сте се, валял ви е дъжд, окаляли сте се и едва сте стигнали по домовете си, искате да отидете на среща. Казвам на едного от вас: Не бързай да отиваш на среща. Първо се измий добре, преоблечи се, почини си и тогава излез. Като направя на някого забележка, той казва: Ти ли ще ме учиш? Хората не обичат калта и нечистотията. Как ще те приемат кален в дома си? Обхода трябва да имаш към хората. Когато си тъжен, скръбен, или когато имаш някакво недоразумение с някого, не влизай в дома на своя приятел. Посети приятеля си, когато си добре разположен, когато имаш добри мисли и чувства. Така е от гледището на разумната природа. Да дойде човек в дома ми, когато е богат външно и вътрешно. Защо трябва да чака да се разболее, да обеднее, че тогава да ме посети? Ще дойде прокаженият в дома ми да показва проказата си. Той не иде от любов към мене, а само от нужда.

Сега аз говоря от името на природата. Не говоря за обикновени, за човешки работи. Ако е за човешките работи, всички хора говорят за тях. Всички хора говорят за пари, за хляб, за облекло. Парите нито се ядат, нито се пият. Хлябът, обаче, се яде. Ако ти не го ядеш, друг ще го яде. Човешкото не е фактор в живота. Божественото, като вечно начало, е единственият фактор в света. Човек седи и очаква светът да се оправи. Светът сам не може да се оправи – ние ще оправим света. – Как ще го оправим? – Представете си, че десетина души отиват на планината в снежен ден. Носят хляб, закуски, но кибрит забравят. Стигат на върха, не могат да запалят огън. Всичко имат, запалка нямат. Това е нужно на хората – да запалят свещения огън в себе си. Животът на сегашните хора представя зима в природата. Запалка им е нужна, да запалят огъня, за да се стоплят. Днес всеки проповядва, иска да учи хората. С проповеди светът повече се обърква, вместо да се оправи. Хората се нуждаят от музика – нищо повече. Гладният се нуждае от хляб, жадният се нуждае от вода, оня, който се задушава, се нуждае от въздух; оня, който се спъва вечер, се нуждае от светлина. Всяко външно стълкновение е признак на тъмнина – нощ е около тебе. Изгубиш самообладание – нощ е. В светлината погрешки не се правят. В любовта пакости не се правят.

Любовта е ден, безлюбието – нощ. Безлюбието е отрицателна сила, за която не искам да говоря. Какво ще се говори за скържавия банкер. Ако искате пари, ще ви пратя при него. Той ме пита: Защо пращаш тия хора при мене? Те са лениви, не работят, не искат да плащат. И вие ме питате, защо съм ви пратил при тоя скъперник. – Много естествено, да му дадете нещо. Вие ме слушате от години вече, много знания имате, много желания имате, но сте користолюбиви. Защо не давате нищо от себе си? Давайте поне от старите си дрехи, обувки, книги. Вие сте минали най-малко през 30 – 40 прераждания: женили сте се 30 – 40 пъти, имали сте много жени, деца; имали сте коне, овце, говеда. Някои от вас са били царе, заповядвали са на хората, а сега са прости, невежи. Казвате: Какво да правим сега? Чудно нещо, едно време, като царе и царици, князе и княгини оправяхте света. Сега нищо ли не знаете? Де отиде вашето знание? Де отива захарта, като се тури във водата? – Разтваря се и отива между частиците на водата. Захарта не се губи. Ако вие сте изгубили знанието си, това показва, че то е сянка на истинското знание, то не е реално. Всичко може да загуби човек, но не и царственото в себе си. То е любовта, която трябва да задържи. Царственото в човека е любовта. Царственото в човека е знанието. Царственото в човека е свободата. Следователно, задръжте в себе си царственото.

Сега ще ви посвиря малко. Ще ви свиря обикновени работи. Трябва да свиря, да преобразя света. Като свиря, аз работя. Работата е най-хубавото свирене. Мисълта е най-хубавото свирене. Доброто чувство е най-хубавото свирене. Добрата постъпка е най-хубавото свирене. Без свирене, без музика нищо не се постига. Музиката е симфония на живота. И астрономът, като наблюдава през своята тръба, участва в тая симфония. Той наблюдава, а тръбата му говори. Разумното начало говори и чрез тръбата на астронома, и чрез цигулката на виртуоза. Ако цигулката издава хубави тонове, защо и човек да не може да издава такива тонове? Дайте в ръцете на добрия цигулар една хубава цигулка, да видите, как ще свири той. Същата цигулка, в ръцете на обикновен цигулар, едва ще издава тонове. Дайте цигулката си в ръцете на добрия цигулар във вас. Оставете сърцето на живота да работи във вас. То няма да свири мъчни работи; то няма да свири класическите автори – Бах, Бетовен, Моцарт. Тия неща са мъчни за вас; в бъдеще ще се свирят, да не се сбърка ума ви. Ще ви свиря нещо разбрано, може да е българско – тъжно, или радостно нещо. Когато свиря нещо тъжно от българската музика, след това трябва да се чистя. Драмата и трагедията създават тъжната музика. Добрият живот създава симфонията.

Казвам: Свърши се старата епоха, сега иде новата – симфонията на живота. (Учителят свири). Разумността, която иде, носи красивото в света. Аз се интересувам, от музиката, но не съм свирил много. Човек трябва да знае, че може да постъпва добре, т. е. може да свири. Няма по-хубаво нещо от правата мисъл. Няма по-хубаво нещо от благородното чувство. Няма по-хубаво нещо от възвишената постъпка. Те са музиката на живота. Душата е цигулката на човека. Ако тя не се проявява, какво ще донесе човек в света? – Бог сам трябва да оправи света. – Не е така. Всеки човек е орган на Божествения организъм. Дали е крак, ръка, ухо, нос, той трябва да свърши някаква работа. Ръцете трябва да покажат, какво могат да свършат. Краката трябва да покажат, какво могат да свършат. Всички ние, в даден случай трябва да направим нещо, да свършим някаква работа.

Днес всички хора очакват войната да се свърши час по-скоро. Те не знаят, че войната е благословение за човечеството. Опитностите, които хората придобиват в тая война, ще ги научат на много неща. Сега милиони хора се убиват, но и те ще научат много неща. Страданията учат хората. Сегашните хора живеят, но не са сигурни за своя живот. Сигурност има, само когато обичаме Бога. Само Бог може да ни пази от злото – никой друг. Без Бога бомбите ще дойдат, както дойдоха в Скопие. Погледнеш, тоя изчезнал, оня изчезнал. Какво се ползва човечеството с убиването на хората?

Бъдещето носи живот и свобода на хората, а не смърт и ограничаване. Само живите се нуждаят от свобода, а не умрелите. Казваш: Докато съм жив, много неща мога да направя. Остави тоя въпрос настрана. Какво можеш да направиш? Слънцето не можеш да носиш на гърба си; земята не можеш да носиш; на въздуха не можеш да заповядваш. Обаче, можеш да служиш на ума, на сърцето, на душата си доброволно. Бог не се занимава с нас. Той е оставил други да се занимават с нас и да ни помагат. Той говори тихо на душата ни и казва: Бъдете добри. Отговаряш: За да бъда добър, трябва да съм богат. – Добро с пари не се прави. – За да правя добро, трябва да съм учен. – Учението, знанието е проводник на доброто, но то има и други проводници. Всякога и навсякъде може да се прави добро. Има една философия, една религия, една наука, които са причина за нещастията в живота. Обаче, има една философия, една религия, една наука, на които се дължи щастието. Неразбраните неща причиняват нещастие, а разбраните – щастие. Знайте, че животът е добър, но вие още не го разбирате.

Това, което днес свирих, ще се разнесе из целия свят и ще засегне всички. Никой не може да се освободи от влиянието на тая песен. Това са тонове, на които не можете да се противите. Те са като светлината и топлината, които ще разтопят снеговете и ледовете. Не гръмотевиците на боговете ще оправят света. – Кой ще го оправи? – Божествената мисъл, която минава през нашите умове, Божествената любов, която минава през нашите сърца и Божествената сила, която минава през нашите души – те ще оправят света. Бог, чрез нас, ще оправи света.

3. Лекция от Учителя, държана на 20 октомври, 1943 г. София. – Изгрев.

Послушание

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, хора, слънце, сега, всички, свят, живот, аз, свири, дойде, всичко, прави, бог, съм ,

Общ Окултен клас , София, 20 Октомври 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Давай, давай“



Слънчевата система представя един затворен кръг. Човек мяза на слънчева система – и той е затворен кръг, има своя повърхност. Човек се движи по повърхността на този кръг.

Питам, кое важи? Животът е важен. За детето кое е най–важно? Животът е важен, но и знанието е важно. И придобиването на сила за малкото дете е важно. Детето не знае, то няма знание. Като се роди, то не знае как да ходи. Върви по пътя на животните, пълзи.

Три фази в живота има – младини, възрастен човек, който е силен в духовния свят, и стар човек, който съответства на умствения свят. Старите имат много знания, опитности имат, но туй знание не може да го приложат. Те имат капитал. Имаш диамант, струва милиони, няма кому да го продадеш. С него гладен може да умреш. При това може да те пречукат някъде заради този диамант, който имаш.

Аз много пъти виждам две картини, те са следните. Виждам такъв кръг мъже, добре облечени. Всеки носи една пръчка, магическата пръчка, тояга. Всеки е обърнат с гърба към другия. Всеки гледа гърба на мъжа. Виждам жени, хубаво облечени, държат свити юмруци, държат нещо. И малки деца, и те носят по една пръчица. Жените носят пръчицата в лявата ръка, дясната е свободна. Мъжете носят пръчката в дясната ръка. Като се движат в този кръг, онзи, който дойде, потупа го с пръчката си. Виждам и жените – тази, която седи с гърба, хванали се за косата, разтърсва я. Цяло едно движение гледам. И децата но краката се бият с пръчките. То е една картина. Може някой да счита, че има нещо дисхармонично. Има действително.
Следната картина: тия хора се гледат лице с лице. Всеки дава по един хубав плод – и мъже, и жени, и деца.

Какво представят тояжките? Всеки един мъж, като налага гърба на ближния си, предава му енергия. То е един контакт. Онзи, който приема този контакт, и той го слага на другите. Навсякъде този контакт се предава. Гледам, на средата на този кръг едно петнайсетгодишно дете, много даровито, умно, но толкоз своенравно – никому не се подчинява, прави каквото иска. Пет пари не дава за никакви наставления. Като погледнеш, може да четеш какъв е моралът. Не че е лошо, но то ще направи туй, което знае. Най–после, в центъра виждам един момък, около двайсет и една година, с цигулката свири. Всичко туй като става, свири. В свирнята пръчките се сменят и хубавите работи идват.

Каква може да бъде тази свирня, тази песен? Забележително е у детето, като свири този цигулар. Най–първо, пръчките се смениха. Дойдоха ябълките. Детето забелязва – като свири цигуларят, с рамото прави движения. Второто движение – вдигне рамената нагоре. Най–после, третото движение – тури единия крак настрана, тури и другия настрана.
Всеки един от вас, който не разбира нещо, вдигне едното рамо, после другото, вдигне и двете рамена и най–после бутне с единия или с другия крак. Туй не разрешава въпроса. Най–после, виждам, туй дете играе. След като направи тия движения, виждам, разиграва се. Такива хубави игри има. Казвам, браво. Не съм виждал човек тъй хубаво да играе. Сега, вие как бихте свирили?

Вие искате животът да се измени. Слънцето изгрява, носи една от най–великите тайни, най–великата хармония. Всеки ден се намирате пред една велика хармония. Слънцето, звездите, всичко, каквото става вас не ви интересува. Вас ви интересуват много малки работи. Казвате: „Той нищо не струва, той е невежа, той е простак, той не е учен, няма благородство, няма знание.“ Какво значи „простак“? Вие не знаете какво нещо е простак. Невежа, и него не знаете. Вие говорите неща несвързани. Те са орехи. Орехът, ако речеш да го ядеш, може да ти повреди зъбите. После, от този орех може да направиш търговия. Както са скъпи орехите, ако са стотина кила... Един орех как трябва да го разработите?

Намирате се при тази картина – тупаница. Аз виждам сегашните народи. Хората търсят свободата си само по начин, който не е Божествен. Нали някой път, объркат се конците, не хванете, отдето трябва. Ако знаете откъде да хванете конците, всичко ще стане добре. Объркано нещо има между умствения свят, духовния свят и физическия свят на хората. Ние сме ги разделили, като че нямат нищо общо. Ние считаме, че между стомаха – храносмилането – и между дишането няма никаква връзка, защото след смъртта на човека мозъкът и дихателните органи остават на земята. От физическия живот като минем в другия свят, минаваме към високи форми на физическия живот, физически свят има в духовния и в умствения, и в Божествения свят. Най–възвишеното в нас е физическо на Божествения свят, най–ниското е животинското. Най–възвишеното за нас е най–ниското на Божествения свят.

Вие нямате представа за една математическа формула, с която се занимават – квадратурата на кръга. Какво ви интересува вас? Ако квадратурата представя вашия живот? Квадратурата на кръга са условията, които съществуват в този кръг. Квадратът е онова разумното, което в дадения случай може да използвате. В дадения случай не може да използвате всичките условия на квадратурата. Затуй тя спада в друга област.

Ние искаме да разрешим смисъла на живота. Смисъла на живота никога не може да разрешим. Защо Господ създал света, оставете този въпрос. Може да направиш разрешението на смисъла на този живот – сегашният живот какъв е. Направиш една погрешка, оставете тази погрешка. Когато се гради една къща, няма ли погрешки? Всичко влага ли се? Понеже не знаят хората, ако биха били умни, няма да оставят нито една прашинка. Понеже не са умни, колко кал, колко пясък, колко трески остават. Ако биха били умни, всичко ще се тури в работа.

Казвам, гледам – всички искате друг да уреди вашия живот. Казвате: „Да има едно общество.“ Туй общество вече съществува. Слънцето, което грее, грее заради тебе. Слънцето е едно общество. Звездите са друго общество. Вятърът е друго общество. Дърветата, реките са друго общество. Земята, на която живеете, е едно общество. Казвате: „Какво знаят хората за тайните, които са скрити в земята? Какво знаят хората за тайните, които са скрити на слънцето?“ Всеки ден изгрява, какво знаете за слънцето? При това разрешавате един въпрос – като иде човек в оня свят, какво ще прави. Какво ще прави в оня свят, аз да ви кажа. Какво ще прави цигуларят, като влезе в оркестъра? Ще свири разни парчета. Неговата почтеност зависи от свирнята. Ще вземе някое място – или пръв цигулар, или втори цигулар, или бас ще свири, или чело, или алт, или някой тромбон ще свири, или арфа, или тъпан ще бие. Не когато той иска, но ще чака в целия оркестър като дойде времето, тогава ще удари тъпана. Ще вземе участие и ще слуша как свирят другите.

Сегашните хора – всеки иска да бъде самостоятелен, иска да бъде капелмайстор, да бие тъпана, както той иска. Тъпана ще биеш, както ти искаш, когато си вън от оркестъра. Когато си в оркестъра, ще го биеш точно на определеното място.
Казвам, според мене животът е една драма, трагедия и в края симфония. В средата е трагедията, в края е симфонията. Ние сега минаваме от драмата в трагедията. Остава да опитаме какво ще бъде. Следният живот, който дойде на земята, той ще бъде симфоничен живот, разумен живот.

Слънцето изгрява. Вие имате тия условия. Казвате: „Къде е Господ?“ Помниш диханието на Бога, казваш: „Къде е Господ?“ Той те е оживил, казваш: „Къде е Господ?“ Дойде една светла мисъл, казваш: „Къде е Господ?“ В твоята светла мисъл е Господ. Слънцето е в своите лъчи. Ние не може да запознаем лъчите, лъчите ни запознават. То е Божественият лъч, който действа. Дойде едно приятно чувство в тебе, казваш: „Къде е Господ?“ В туй приятното чувство, в тази топлинка. Направиш някоя хубава постъпка. В тази постъпка в дадения случай, в туй проявление е Господ. Казваш: „Къде е Господ?“ Никъде няма да Го намериш. Ако хората можеха досега да Го намерят, светът би се оправил. Всички хора търсят Господа там, дето никой не Го е намерил. Ако аз ви дам цялата месечина, може да ви дам крепостен акт за месечината да имате в България, че месечината е ваша, какво ще направите? Сега, може ли да се ползвате от месечината без крепостен акт? Без крепостен акт може да се ползвате от слънцето и неговата енергия. Без крепостен акт може да се ползвате от звездите, от въздуха, от водата, от всичко може да се ползвате.

Седим и казвате: „Какво ни е дал Господ?“ Чудни сме. Несметни богатства имаме. Ако пуснете една муха в една библиотека, интересува ли се? Ще кацне, ще остави визитната си картичка на някоя свещена книга и ще си замине. Ще каже: „Аз съм кацала, ходила съм по свещената книга.“ Ходила е по свещената книга, но нищо не е чела.
Казвам, ние, съвременните хора, ходим по свещените книги в света и на нито един от вас не му иде на ума да отвори книгата и да чете.

Казвате: „Аз това видях, това сънувах.“ Оставете вашите сънища. Сънят е една почивка. След като си сънувал, ще идеш да работиш. Действителният живот е работа. Що е животът? Една свещена работа. Що е сънят? Една свещена почивка. Благодари на Бога, че си спал, починал си. Като станеш – пак на работа.

Вие искате на земята да бъдете щастливи. Покажете ми вие един щастлив човек. Има ли някой щастлив пророк, има ли някой щастлив поет, философ? Има ли някой учител, който щастливо да е живял? Няма нито един.
Драмата и трагедията са минали, сега трябва да опитате симфонията на живота. Като минем през драмата и трагедията, един курс от мъчни работи, ще дойде разумният живот.

Казвате: „Какво съм научил от толкоз години?“ Ако носиш една цигулка и двайсет години не свириш, на този показваш каква е, кой я е направил, може да е хубаво направена, може да е пет–десет милиона, но ти не може да свириш, пък не я даваш и друг да свири. Все–таки, трябва да дойде някой да свири на тази цигулка.

Най–първо, трябва да дойде някой артист, да влезе въздух, да те научи как да живееш.
Аз считам човешкото тяло най–красивия инструмент, който Бог ни е дал. Ние го носим. Какви несметни богатства се крият в ума на човека, какви несметни богатства се крият в сърцето на човека, какви богатства се крият в душата, в духа. Ние търсим богатства отвън.

Турците казват: „Какво му е чаарето8, колаят9 му какъв е.“
Най–първо, научете се да бъдете доволни от работите. Да кажем, ти си се изгубил в планината горе в бурната нощ. Не е ясно. Когато се изясни небето, ти се ориентираш добре.

Казвам, най–важното сега е светлата мисъл. Най–важното е едно благородно чувство, което прониква. Най–важното е една благородна постъпка. Един цигулар, който добре свири, той постъпва. Един цигулар, който внася съдържание в музиката, то е неговото чувство. Който дава красота на туй свирене, то е неговият умствен живот. В свиренето цигулката взема участие, неговото сърце, неговият ум и неговата душа взема участие. Във всяка една постъпка умът трябва да взема участие и сърцето трябва да взема участие.

Казвам, толкоз години аз наблюдавам, грешните в българите са започнали да стават по–духовни, понеже имат една мисъл за греховете си. Българинът е крайно материалистичен. Народът е духовен, но е материалистичен. Българинът за една педя земя въпрос прави, за една педя земя разваля отношенията си с брата. После, трябва да се научите – аз забелязвам, вие нямате уважение. Аз ви дадох свобода, но вие злоупотребихте. Всеки се е подигнал и казва: „Аз съм свободен.“ Един човек, който не почита другите, не е свободен. Един човек, който не люби хората, не е свободен. Един човек, който не може да прави добро, не е свободен. Един човек, който не използва условията, не е свободен. Всичките хора днес служат с насилие. Без закон да служиш – то е свобода. Със закон свобода няма. В християнския свят няма свобода. Ние сме ограничени, чакаме да умрем. Ние сме под закон. Смъртта вече е по Стария Завет.

Всичкото нещастие в света какво е? Всичко седи в послушанието. Всичко произтича от непослушанието. Всички нещастия произтичат от непослушанието, всички блага – от послушанието. Казвате: „Как ще се оправи?“ Като започнем да слушаме любовта, онова, което Бог говори, ние ще се оправим, не светът. Тъй ако ходим, в непослушание, всички нещастия ще вървят подир нас. Може да си богат, може да имаш милиони – стомахът ти е развален, дробовете ти са болни, какво те ползва богатството? Нищо не те ползва. Животът има смисъл само в послушанието, да не е развален инструментът, с който Бог ни е надарил.

Вие сте чудни по някой път. Вие чакате някой лекар да ви нагрява с някоя лампичка. Господ е поставил едно слънце, на което може да се греете. Като не се греете на него, ще чакате някой лекар да ви нагрява – няма да оздравеете. Ако се греете методически на слънцето, не целия ден, но половин час ако се греете с мисъл, повече ще придобиеш, отколкото цял ден да четеш книги в някоя библиотека.

Какво ме ползва един цар? Какво ме ползва една хубава красива мома? Аз ходя подир нея, захласнал съм се, искам да се оженя заради нея. Тя е царска дъщеря, не иска да знае заради мене. Пиша писма, че не може да живея без нея. Ти без момата може да живееш, без слънцето не може да живееш. Единствената красива мома, то е слънцето. Като го видиш това слънце, ще му пишеш писма. Единствената красива мома, без която не може, то е свещеният пламък, диханието на Бога – въздухът. Единствената свещена мома, това е водата. Единствената свещена мома, това е хлябът. Без тази мома не можеш. Без другите, външни, моми, можеш. Като видиш красивата мома, нарисувай портрета й, радвай се на това, че тя мисли. Ти искаш да я вземеш. Не си прави илюзии, защото досега никой не я е взел. Мислиш ли ти, че един ден слънцето с крепостен акт може да го имаш?

Казва: „Той е мой мъж.“ То е първото заблуждение. Някой нарисувал картина и ти казваш, че тази картина е твоя. Оставете се от тия заблуждения. Най–първо, вие на кого принадлежите? Вие сте роб на другите и завладявате другите, искате да владеете другите. Да се ожениш, да имаш жена, деца. Ще бъдеш като някоя овца и ще бъдеш роб на условията. Жена ти и децата ти ще ги вземат, ще ги колят. Ако вашите мисли ги изядат, ако вашите чувства ги изядат, ако вашите постъпки ги изядат, де е вашата свобода, я ми кажете? Че тогава трябва да мислите. Ако вие най–малкото не може да разберете, ако за малко нещо като ви бутне човек, го давате под съд...

Съвременните хирурзи турят на операционната маса, изваждат червата, бъркат, режат – хич не го даваш под съд. Някой ще те бодне – ти го дадеш под съд. Аз не съм за съд, да се съдите. Ако е някой богат милионер, дай го под съд. Но той голтак, няма пет пари, глобят го сто хиляди лева. Ще го затворят, ще трябва да плащаш заради него. Остави голтака. „Ще го дам под съд!“ Като го дадеш под съд, ще се тревожиш, ще кажеш: „Изяде ми парите.“ Двайсет години ще се разправяш. Такива голтаци не ги давайте под съд. Ако е богат, не го давай под съд, кажи: „Ако може, половината на това, което има да ми даваш, дай ми го.“ Със сладки думи всичко може.

Аз виждам, вие, най–първо, отношение към Бога нямате. Всички давате съвет на Господа, искате да заставите Господа какво да направи. Всеки ден Му четете нотации. Така не става. Гледам, вие страх Божи нямате. Страх от закона имате, треперят ви гащите, но страх Божи нямате.

Сега, като ви говоря така, какво разбирате? Вие може да ме разберете криво. Оцапани сте. Ходили сте на екскурзия, завалял дъжд. Потни сте, гащите ви кални, искате да идете на рандеву10. Казвам: „Иди се преоблечи, иди на баня, измий се хубаво, облечи се хубаво и иди.“ Като ти направят забележка, казвате: „Ти ли ще ми даваш урок?“

Хората не искат кални хора, искат хора добре облечени. Кой ще ни приеме, когато ние влизаме кални?
Най–първо, имайте една обхода. Когато си скръбен, когато си тъжен, имаш недоразумения, не влизай в къщата на приятеля си. Когато имаш най–хубавите мисли, най–хубавите желания, посети своя приятел. Когато си в своето нещастие, не го посещавай. От гледището на природата е така. Значи, да дойде един прокажен при мене да си покаже проказата, да ми носи проказата? Да дойде, когато е здрав. Когато е богат, хич няма да дойде. Като е беден, ще ме търси. Не от любов. Аз говоря от името на природата. Не говоря за обикновени човешки работи. Парите нито се ядат, нито се пият. Хляба, ако не го ядем, други ще го ядат. Не сме ние единствените, не сме ние факторите.

Казвам, ние сега чакаме да се оправи светът. Не да се оправи светът, обратното – ние ще оправим света. Казва: „Как тъй?“ Много мислите за себе си. Представете си, зимно време двайсет души са отишли на планината. Всичко имат, вземали си, но кибрит не са си взели. Ида на планината. Кой е онзи, който ще запали огъня?

На съвременния свят трябва една запалка. Всичко имат, запалка нямат.
Този живот, който сега водим, той е зима, той не е пролет. Зимен ден е.

После, всички вие се смущавате. Гледам тук постоянно смущения, всеки проповядва. С проповеди светът няма да се оправи, забърква се светът.

На хората свирене трябва, нищо повече. На гладния хляб трябва да се даде. На онзи, който се задушава, въздух трябва. На онзи, който се блъска вечерно време, светлина трябва да има. Всяко стълкновение е признак, че ние сме в нощ. Изгубиш самообладание – вечер е. В светлината никой не може да направи погрешка. Човек при любовта не може да направи пакост. Любовта е ден. Животът на безлюбието е нощ. Свързани неща са.

Сега, като дойдем до тия дисхармонични неща, аз нямам право да ви говоря, защото този банкер, при който ще ви пратят, ще ви кредитира, щом сте плащали. Казвам, идете да вземете пари от него. Казва: „Що ги пращаш при мене? Те са глупци, нищо не плащат, не искат да работят.“ Много скържав11 банкер.

Вие седите, двайсет години ме слушате, имате желание, но как да го кажа, користолюбие имате. Доста прогрес имате, доста обуща имате – по няколко чифта. Доста скъсани обуща имате, доста скъсани дрехи имате, книги имате, доста прогрес имате. Някои от вас имате трийсет–четирийсет прераждания, имали сте трийсет–четирийсет жени, по стотина деца сте имали в тия прераждания. Виждам, имали сте говеда, коне, какво не сте имали. Виждам, някои от вас сте били царе, заповядвали сте на света. Сега ви виждам прости хора. Казвате: „Какво да правим?“ Едно време оправяхте света. Едно време бяхте княгини, всичко знаехте. Как тъй вие, които оправяхте света, сега нищо не знаете? Вие сте изучавали законите. Захарта на бучки сте я яли. Като се стопи захарта, бучките ги няма. Казвате: „Къде отиде захарта?“ Във водата отиде.

Туй, което човек не може да задържи, то не е реално, то е сянка. Туй царственото в нас трябва да го задържим. Няма по–царствено от любовта, няма по–царствено от знанието, няма по–царствено от свободата. Най–хубавото нещо, царственото, е да имаш свобода в себе си.

Сега ще ви говоря на един човешки език. Аз ще свиря някои обикновени работи. Трябва да свиря и да преобразя света. Този цигулар свири сега. Работата е най–хубавата свирня. Мисълта е най–хубавата свирня. Добрите чувства са най–хубавата свирня. Добрите постъпки, това е свирня. Без свирня, без музика нищо не може да се свърши. Музиката е симфония на живота. Вземете една тръба на един астроном – тръбата говори. Астрономът говори чрез тази тръба. Една цигулка е един инструмент, чрез който разумното говори в света. Ако един цигулар може да издава хубави звукове, защо човек да не издава. Дайте в ръцете на един добър цигулар една отлична цигулка – ще свири. Ако тази цигулка попадне в ръцете на един обикновен човек, ще скърца.

Оставете във вас да свири добрият цигулар. Оставете сърцето на живота да действа във вас. Няма да свиря класическа музика, музиката на Бах, Бетовен, Моцарт – те са големи работи и за бъдеще, те са мъчни работи още за свирене. Ако ви свиря много мъчни работи, ще се обърка умът ви. Лесно ще свиря, да си обясните. Може да свиря нещо българско.
Всякога, когато свиря, трябва да се чистя. Тази картина ми даде как се е образувала музиката, как се е образувала българската тъжна музика и живата музика. Класическата музика има своето място. Драмата и трагедията образуват тъжната музика. Добрият живот образува хубавата музика, симфонията.

Сега картината имате. Ще ви свиря част. Аз нямам много време.

Учителят свири.

Свърши се старата епоха, сега иде симфонията. Разумното, което иде, ще бъде още по–хубаво. Аз не съм се занимавал много с музиката, малко съм се занимавал. Интересува ме.

Казвам, човек трябва да мисли, че може да постъпва добре. Всички може да свирите. Няма по–хубаво нещо от хубавата човешка мисъл. Няма по–хубаво нещо от хубавите човешки чувства. То е цяла музика. Когато душата се проявява, ако ние не знаем на света да свирим, какво ще носим с цигулката? Казвате: „Да дойде Господ да проправи света.“ Всеки един от нас е един орган на Бога. Ръцете трябва да показват какво може да направиш. Краката трябва да показват какво може да направиш. Всички ние в даден случай може да направим нещо.

Седим и чакаме да се свърши войната. Войната е едно благословение за човечеството, понеже опитностите, които хората добиват – тия милиони хора, които умират, ще научат много хубави работи. Ние, които страдаме, ще научим много хубави работи.

Сега, не сме сигурни. Сигурност има само когато обичаме Бога, Който може да ни пази. Само Бог е, Който може да предотврати злото. Без Бога, както в Скопие, бомбите ще дойдат. Погледнеш – този изчезнал, онзи изчезнал. Какво ни ползва убиването на този и онзи?

Ще чакаме за бъдеще една свобода. Умрелите хора, значи, са свободни в гробищата. Умрелите хора не се нуждаят от свобода, живите се нуждаят от свобода. Ние, които сме свързани, казваме: „Това ще направим, онова ще направим.“ Оставете, какво може да направите? Ти слънцето не може да носиш, земята не може да носиш, на въздуха не може да заповядаш. Може да направиш да служиш на ума си. Може да направиш да служиш на сърцето си. Може да направиш да служиш на душата си доброволно. Бог не е Същество, Което се занимава с нас. Той ни е оставил. Онези, които се занимават с нас, са други. Не е Господ, Който се занимава. Той говори тихо, казва: „Бъдете добри.“

Ти искаш да бъдеш богат. Добро с пари не се прави. Ти искаш да имаш гостилница. Добро с гостилница не се прави. Гостилницата е излязла от доброто, самата гостилница не е добро. Ако не знаеш, ще станат много спорове. Училището не е добро, то е проводник на доброто. Навсякъде може да се прави добро. Има една философия, една религия, една наука, която произвежда тия нещастия. Неразбраните – всички тия неща произвеждат нещастията.
Считайте, че светът е много добър, ние не го разбираме.

Сега, това, което ви свирих, има нещо, което ще ви засегне, добре знайте. Някои неща не са за вас. Тази песен, която свирих, се разви по целия свят и ще има влияние. Никой не може да се противи. Те са звукове, не може да се противят. Те са като светлината, топлината – те ще разтопят.

Не гръмотевиците на боговете ще оправят света.

Божествената мисъл, която трябва да мине през нашите умове, Божествената любов, която трябва да мине през нашите сърца, и Божествената сила, която трябва да мине през нашите души – те ще оправят света.
Бог чрез нас ще оправи света.

„Добрата молитва“

Трета лекция на Общия окултен клас
20 октомври 1943 г., сряда, 5 часа
София – Изгрев
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
8. чааре - (тур) Изход, средство
9. колай - нар. (тур) Начин, леснина, средство
10. рандеву - (фр) Среща
11. скържав - нар. Стиснат, скъперник

НАГОРЕ


placeholder