НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Единствената сила

СТАР ПРАВОПИС

Единствената сила

Най-често използвани думи в беседата: любов, човек, може, всички, хора, живот, има, бог, всичко, обича, смърт, душа, небе, слънце, казва ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 29 Август 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Послание на Якова, 1 гл. 12 и 13 ст.

Скръбта и радостта са две състояния, през които човек неизбежно минава. Следователно, той трябва да ги изучава. Скръбта може да се уподоби на залез в човешкия живот, а радостта – на изгрев. При скръбта човек е в тъмнина, нищо не вижда, нищо не го радва. При радостта той е в светлина, всичко вижда, на всичко се радва. Често хората смесват понятията „виждане и гледане", които, в същност, се различават. Виждането е свързано със знанието, което има отношение към живота. Да знаеш, това значи, да живееш. Да знаеш нещо, това значи, да имаш съзнание, да преживееш нещо и да придобиеш известна опитност. В съзнанието на човека влиза и мисъл, и чувство. Мисълта образува външната форма на нещата, чувствата – тяхното съдържание, а силата – волята, направлението им.

Всички хора искат да знаят нещата, да ги разбират, за да подобрят живота си. Въпреки това, има нещо, което им препятства. – Кое препятства на човека да живее добре? – Недоволството. Един човек има жена, деца, къща, имот – доволен е от живота си. Друг изгубил жена си, няма деца, няма къща – недоволен е. Той казва: Нямам жена. Ако този човек разбира вътрешния смисъл на думата „жена", щеше да бъде доволен от положението си. Хората са изопачили понятията, поради което сами си създават страдания. Думата „жена" означава живот. Ако съзнаваш, какво представя животът, и да имаш, и да нямаш жена, ти ще бъдеш доволен, защото имаш най-важното – живота.

Съвременните хора трябва да работят върху себе си, да очистят съзнанието си от всички криви и изопачени образи и понятия. Някой говори за вкусно, сладко ядене и подразбира печена кокошка, агънце или прасенце. Той казва: Вкусно нещо е кокошчицата, агънцето или прасенцето. Добре е, от време на време, да си хапваш от тяхното месце. За тебе е добре, но не и за тях. Питай агънцето или прасенцето, доволни ли са от тебе, като туряш ножа си на врата им.

Ако след като ядеш кокошка, агънце или прасенце, можеш да влезеш в Царството Божие, яж, колкото искаш. Обаче, ако ядеш месото им и след това те изпъдят от Царството Божие, не се докосвай до тях. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, които изкарват човека вън от Царството Божие, не са на място.

Под „Царство Божие" се разбират добрите условия, при които човек може да постигне всичко, каквото желае. Да влезеш в Царството Божие, това значи, да си в реалността на живота, дето няма смърт, дето нещата са непреривни. Излезе ли от това Царство, човек отново влиза в областта на смъртта, в най-грубата материя, дето животът изгубва всякакъв смисъл. Смъртта работи с изостаналата материя на миналото, от която никой не може да се ползва. Всички изостанали човешки и ангелски мисли и чувства представят материал, с който работи смъртта. Който попадне в тези остатъци, задушава се и умира. Затова се казва, че смъртта ограничава и задушава човека. Смъртта отнема всички сетива на човека, оголва го, и той остава само като съзнание, в което като през калейдоскоп, минава миналият му живот. Той съзнава, че някога е живял, работил, движил се, но е лишен вече от всякаква дейност. Спомня си, че имал баща, майка, но сега е сам, нищо не вижда, не чува. Иска да пипне нещо – ръце няма; да се подвижи – крака няма. Страшно е положението на човек, който е влязъл в областта на смъртта и не може да излезе оттам.

Колкото и да се говори на хората за смъртта и за живота, за ада и за рая, те не могат да си ги представят ясно. Смъртта и адът са толкова далечни понятия за тях, колкото животът и раят. Всъщност, смъртта и животът, адът и раят са в самите тях. Който греши и не живее добре, той е мъртъв за всичко онова, към което душата му се стреми. Който не прилага любовта, той е в ада, в безлюбието. Следователно, ако приложиш любовта, ти влизаш вече в рая, в Божествения свят. От човека зависи да живее, или да умре, да влезе в рая, или в ада. Всичко е около него. Която врата отвори, в нея ще влезе. Ако се движиш с бързината на биволска кола, луната е далеч от тебе; ако се движиш с бързината на светлината, луната е близо. Един съвременен учен прави изчисления за бързината, с която се движи човешката мисъл и тази на светлината, и намира, че отношението между тяхната бързина е такова, каквото е отношението между бързината на биволската кола и на светлината. Той изчислил, че човешката мисъл се движи с бързина три квадрилиона и 600 билиона километра в секунда. Ако и човешкото съзнание се движи с такава бързина, всеки момент то ще присъства навсякъде във вселената. Тогава няма да има далечни и близки неща за човека. Това се отнася до интензивната човешка мисъл, в която се крият големи възможности. Това се отнася и до Божественото съзнание, т. е. до свръхсъзнанието, към което се стреми всеки човек. Задача на човека е да прояви своето свръхсъзнание, да прояви любовта, в която се крият всички възможности на живота.

Велико нещо е Божията Любов, която ражда живота. Велико нещо е Божията Мъдрост, от която произлиза знанието и светлината. Велико нещо е Божията Истина, на която се дължи безграничната свобода. Знаете ли, какво грамадно пространство съществува от една звезда до друга, или от едно слънце до друго? В пространството от едно слънце до друго могат да се настанят около три хиляди слънчеви системи, като нашата. Можете да си представите, на какво разстояние се намират тези слънца едно от друго. Грамадните разстояния са причина за голямата свобода. Те се движат свободно, без опасност от стълкновение.

Като не разбират закона на свободата, хората искат да се сближават. Не могат ли да постигнат това, те страдат. Чувате някой да се оплаква, че няма близки. Не съжалявайте, че нямате близки. Щом се сближите с хората, веднага ще се скарате. Близостта създава недоразумения. Хората имат велики идеи, а малки жилища, поради което стават сблъсквания и катастрофи в идеите им. Само в главата си човек има около три милиарда и 600 милиона разумни душички, които са принудени да живеят в такова тясно жилище. Като къща, главата, в която се помества мозъкът, е пространство от 19 см. дължина, 15 – 16 см. широчина и 15 – 16 см. височина. Колко разумни, интелигентни трябва да бъдат тези душички, за да живеят в пълна хармония, да пазят известен ред и порядък помежду си. И след всичко това, ще каже някой, че е самотен, че никой не го обича. Той не говори истината. Милиарди душички работят за него. Човек има една велика душа – царица на неговия живот, за която работят милиони и милиарди душички – работнички и работници. Всички говорят за царицата на кошера, но тя не може без работниците си. Така и човек говори за душата си, без да подозира, че нейната дейност се дължи на усилието, което правят множеството душички-работнички около нея.

И тъй, като сравнявате човека с пчелния кошер, нещата стават ясни. Така си обяснявате, защо един човек, външно грозен, може да ви стане приятен и любим. – Кога? – Когато видите душата му, като светъл лъч, като изгряващо слънце. Каквото прави този човек, както и да ви говори, вие се възхищавате от него, радвате му се. Любовта е проникнала в душата му и го прави красив, светъл и любещ.

Как се проявява любовта? Колко фази претърпява, докато слезе на земята? Първоначално, любовта се проявява на големи разстояния. Когато обичаш някого, ти си доволен само да мислиш за него, да го видиш от далеч. После започваш да желаеш по-голяма близост: да чуеш гласа му, да хванеш ръката му, да ти напише нещо. Той се приближава към тебе, и ти го наричаш гълъбче, пиленце. Това е втората фаза на любовта. Всяка фаза има определена граница, до която може да стигне. Минеш ли и втората граница, ти слизаш до третата фаза, дето близостта води към раздяла. Гълъбчето се превръща в кукумявка. Какъв символ е кукумявката? – Къща, над която кацне кукумявка, запустява. Такова предание съществува. Много естествено! Щом гълъбчето става кукумявка, раздялата между влюбените е неизбежна. Кукумявката е барометър на любовта. Тя предсказва или разваляне, или оправяне на времето. С други думи казано: кукумявката предсказва степента на любовта – дали се увеличава, или намалява. Вината не е в кукумявката. Тя само предсказва, какво ще стане с времето и с любовта, и заставя човека да вземе предпазителни мерки. Тя се отличава от гълъба по начина на храненето и живеенето. Гълъбът е вегетарианец, а кукумявката – месоядна птица. И при най-тежките условия на живота, гълъбът си остава вегетарианец. С това той поощрява хората към добър и чист живот. Защо и човек да не живее добре и при най-лошите условия? Гълъбът е дневна птица, а кукумявката – нощна. Те представят два различни живота. Следователно, който живее при условията на деня, се отличава с един характер; който живее при условията на нощта, се отличава с друг характер. Това се отразява и върху очите на хората. Който се родил вечер или сред нощ, има големи, широко отворени очи. Роденият през деня има малки очи; той възприема по-малко светлина. Колкото по-големи и ненаситни желания има човек, толкова по-големи и широко отворени са очите му за външния свят. Ненаситните желания са нощни птици. Користолюбието е също нощна птица Защо ти са много къщи, много книги, много пари? Човек има две очи, две уши, един нос, една уста – повече не му трябват. Ще каже някой, че с повече очи ще вижда всичко и навсякъде. Достатъчно ти са двете очи, които Бог ти е дал.

Да се говори за много очи, подразбираме онези условия на миналото, когато човек виждал с цялото си тяло. Под „минало" разбираме времето преди грехопадането, когато човек е живял добре и спазвал Божиите закони. Съвременният човек вижда само с очите си, чува с ушите си, вкусва с езика си, опитва миризмата с носа си, поради което тялото му е още в тъмнина. Очите, ушите, носът изпълняват днес специфична служба, не си помагат взаимно. Ще дойде ден, когато очите, ушите, носът съзнателно ще помагат на ръцете и краката. Долната част на тялото, от кръста нататък, е в зависимост от главата и сетивата. Здравословното състояние на организма се определя от нормалното състояние на главата, на сетивата, както и на цялата нервна система. Очите имат отношение към истината, ушите – към мъдростта, устата – към любовта. Дръжте в изправност тези органи, за да бъдете във връзка с великите добродетели на живота.

Какво представя любовта? – Строителната сила в живота и в целокупната природа. Когато любовта престане да строи, смъртта иде. Когато любовта престане да строи в човека, той умира. Който иска да живее, трябва да даде място на любовта в себе си, да се прояви тя като строителен процес. Да живееш, това значи, да те обичат и да обичаш. Следователно, живей и люби, за да преустроиш своя организъм, да станеш нов човек, годен за новите условия и за новия живот. Това са проповядвали всички Велики Учители на човечеството: Мойсей, Буда, Христос. – Кое учение е по-право? – Всяко учение, което носи любовта, има един и същ източник. Следователно, всяко учение на любовта е право и истинно. Последователите на различните религиозни учения са внесли заблуждения в тях, поради което възгледите на хората са разделени. Основата на всяко Божествено учение е любовта. Ако искаш да бъдеш здрав, силен и способен, ще любиш. Ще кажете, че любовта спъва развитието на човека. Не е вярно. Любовта е първият подтик на живота, мъдростта е вторият подтик, а истината – третият подтик. Всичко в света се движи благодарение на тези велики подтици. Земята, слънцето, звездите, хората, животните се движат по силата на любовта, мъдростта и истината. Те са неизменни центрове, около които всичко се върти. Слънцето се движи с бързина 250 км. в секунда, а земята – с бързина 29 км. в секунда. Както земята не може да съществува без слънцето, така и човек не може да съществува без любов към Бога. Земята не може да роди нищо без слънцето, но и човек не може да роди и да създаде нещо без Слънцето на живота. Помнете: Божественото учение се заключава в любов към Бога. – Как ще си обясним сегашния живот, в който съществуват убийства, престъпления и недоразумения? – Това е животът на безлюбието. Този живот не ни интересува. Ние се интересуваме от любовта, а не от безлюбието. Ако ядеш какъв и да е плод и не чувствуваш неговата любов, никъде няма да намериш любовта. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си”. Значи, като ядеш плода, ти придобиваш живот. Какво ще кажете за човека, когото не можете да ядете? Човека не можете да ядете, но плода му ще ядете. Кой е плодът на човека? – Неговото слово. Ако думите, които излизат от устата на човека, не внасят живот в близките му, те не са още узрели. Словото на човека трябва да бъде зрял плод, от който да се ползват всички.

Мощна сила е човешката реч. – Кога? – Когато е изпълнена с любов. Христос взе петте хляба, преломи ги, благослови ги в името на любовта и с тях нахрани петхиляден народ. Словото, което Христос изрече, стана проводник на Божията Любов. Тя слезе от небето, оживи хляба и го умножи. Тъй щото, ако някой влезе в дома ти, и животът ти не се подобри, едно от двете е вярно: или той не те обича, или ти не го обичаш. Нещастието произтича от безлюбието. – Какво да правя, като не обичам даден човек? – Ще възприемеш любовта в себе си като творческа, строителна сила и ще го обикнеш. Бог го е създал, поставил го на някаква работа, а ти не го обичаш. Ако не беше нужен, нямаше да съществува. Всичко, което Бог е създал, е потребно и на мястото си. Бог казва: „Аз творя и доброто, и злото”. Да се радваме, че е така, защото Той знае, къде да приложи доброто и къде – злото, но човек не знае, къде и как да ги прилага. Затова, именно, когато си служи с едно и също вещество и за добро, и за зло, той често причинява нещастия. Например, човек използва азотната киселина в бояджийството, но я използва и за правене на експлозиви. Ако пие от нея, още повече ще пострада. Попадне ли в ръката ви елемент на злото, научете закона на превръщането. Превърнете злото в добро.

Много думи, с които хората си служат, са подобни на азотната киселина. Дето паднат, причиняват изгаряне. Например, някой пише или казва, че няма разумност в света, че Бог не съществува. Това е азотна киселина, която изгаря кожата и причинява нещастия. Кой е опитал и проверил истинността на тези думи? Друг казва, че мрази някого. Знае ли той, какво означава думата „мразя"? Опитал ли е действието ѝ върху себе си? Да мразиш, това значи, да смразиш нещо, да намалиш топлината му, да се превърне в лед. Не употребявайте думи, на които не разбирате смисъла. Защо трябва да мразиш един човек? Искаш да го смразиш ли, да го превърнеш в лед? Природата е дала достатъчно количество лед, но зиме, когато е необходим. През лятото хората нямат нужда от лед. Потрябва ли им, например, те си служат с втечнен амоняк. Така те превръщат водата в лед. Това става с особени уреди. Трябва ли и ти да ставаш машина, да намаляваш топлината на ближния си, да го смразяваш? Не е изкуство да мразиш; изкуство е да любиш, да превърнеш омразата в любов. Да мразиш, това значи да пробиеш дупка в здраво шише.

Един грънчар направил 10 хиляди грънци, от които само сто напълнил с масло и ги турил настрана. Като погледнал към грънците, той си казал: Благодаря на Бога, осигурих се. Като ги продам, ще си почивам, няма повече да упражнявам този занаят. Един ден паднал гръм на работилницата му и пробил празните грънци. Здрави останали само стоте, които напълнил с масло.

Съвременните хора страдат от своите празни, пробити грънци. Само пълните с любов грънци остават здрави. На тях може да разчита човек. Любовта е основа на живота. – Първо, към кого трябва да прояви човек любовта си? – Към Бога, после към своя ближен и най-после към себе си. – Къде ще намерим Бога? – В меката и приятна светлина, в чистия въздух, в чистата вода и в доброкачествения хляб. Бог е в цялата природа, във всичко живо, което Той е създал и направил. Четеш, например, Евангелието и си доволен. – Защо си доволен? – Защото се разговаряш с Христа. Като четеш Неговите светли и възвишени Слова, намираш, че Той е говорил само през светли, слънчеви дни. Затова, именно, Словото на Христа наричаме Слово на деня, т. е. на светлината. Следователно, четете Свещените книги, Евангелието, за да се свържете с Христа, носителят на любовта. Без любов нищо не се постига. Ще каже някой, че чрез самообразованието ще постигне всичко. Той не знае, че за да постигне това, ползва се от труда, усилието и работата на хиляди интелигентни същества, живели преди него и работили с любов. Благодарете на всички, които са допринесли нещо за вашето развитие. Това значи, да цени човек малките работи и малките придобивки.

Често децата играят с цветя, насекоми и постъпват лошо с тях. Някое дете хване една муха, откъсне главичката, крилцата ѝ и я захвърля. После отиде при някое красиво цвете, помирише го, хареса го и го откъсне. Поиграе си малко с него и го захвърля настрана. Не е позволено да измъчвате насекомите и да късате цветята. Колкото малко да е насекомото, като го измъчвате и отнемате живота му, с това прекъсвате един Божествен процес. Същото може да кажем и по отношение късането на цветята. Ще кажете, че вятърът и бурята късат цветята и листата на дърветата. Силният вятър и бурята се предизвикват от неестествения живот на хората. Лошият живот на хората разваля времето, а добрият живот го изправя. От 45 години небето в България постепенно се изяснява, може да се сравни с италианското. Това е добър признак. Изобщо, човешката мисъл оказва влияние върху подобрението или развалянето на времето, и небето става ту по светло, ту се замъглява.

Преди години бях в Търново, дето правех научни изследвания. Един ден излязох в града и спрях погледа си на източната част, която водеше към едно близко село. Цялото небе беше мрачно, облачно. Селото беше също потънало в облаци. Само малка част от небето беше отворена и ясна. Казвам на приятеля си, който ме придружаваше: Погледни към селото, дето е светлата част на небето. Там живее един добър, праведен човек. – Познаваш ли го? – Не го познавам, но по светлината на небето съдя за неговата мисъл. Тя е пробила небето.– Наистина, има такъв човек в селото – отговори моят приятел. Цялото село го знае, обича и уважава. – Неговата мисъл е светла, затова си пробила път в облачното небе. Това показва, че той има връзка с разумния свят.

Какво представят скръбта и страданието? Това са облаци, които правят небето мъгливо и мрачно. Скръбта поставя човека на изпит, да приложи любовта си, да разсее облаците на небето. Ако не може да направи това, той е слаб човек. Говори за любов към Бога, а не може да изчисти небето от облаците. Това не е любов. Любовта побеждава всички мъчнотии. Следователно, като се натъкнеш на мъчнотии, не питай защо идат, но приложи любовта. Любовта събужда Божественото Начало в човека. Той е готов вече да се жертвува за Бога и за ближния си. Събуди ли се Божественото в човека, не питай, обича ли те, или не. Той първо обиква Бога, а в тази любов се крие и любовта му към всички хора. Любовта събужда, оживява, възраства и възкресява всички живи същества. Виждате една малка, затворена, безжизнена пъпка. Погледне ли я слънцето, тя се разпуква, отваря, и от нея излиза красив, благоуханен цвят. След това цветът окапва, но завързва малък, горчив плод. Изложен на слънчевите лъчи, той постоянно приема любовта на слънцето и расте, зрее, докато стане красив, сладък плод. Това прави любовта и с човека. Първоначално той е малка, свита пъпчица. Щом я възлюби Бог, тя се разраства, пуква се и от нея излиза красив, ароматен цвят. След време от цвета се образува плод. Щом Бог го възлюби, той става голям, сладък и от всички желан.

И тъй, обичайте, за да бъдете здрави, силни, умни, да заемете добро обществено положение. Обичайте, за да си отворите път в Царството Божие, да се движите свободно из вселената. Обичайте, за да ви обичат. Любещият е безсмъртен. За него се отнася стиха: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. За любещия и затворът се отваря, веригите от краката му падат, и той излиза на свобода. За човека на безлюбието животът е пълно ограничение. Той е лишен от светлината и топлината на слънцето. Следователно, отворете сърцата си за любовта, да дадете възможност на Бога да се прояви чрез вас. До отворим сърцата си за Божията Любов и да станем съработници с Него. Коя жена е обичала мъжа си, без да вижда погрешките му, без да му каже една горчива дума? Ако жената може да обича мъжа си така, тя би могла да го обърне към Бога. Ако мъжът може да обича жена си така, и той би я преобразил. Като не разбират любовта, хората живеят в заблуждения и мислят, че трябва да обичат само добрия, умния, богатия. Не е така. Обичай човека заради Божественото в него. Който люби, той е свободен човек.

Казано е в Писанието: „Бог е Любов”. Той е дълготърпелив, милостив и любещ. Той е определил всички хора да влязат в Царството Божие. Колкото по-рано влезе човек, толкова по-добре за него; колкото по-късно влезе, толкова по-големи страдания го очакват. Защо не вярвате в ума, в сърцето и в душата си? Душата носи капитала, с който човек си служи, а умът и сърцето го обработват. Ако няма кой да обработва капитала на човешката душа, човек нищо не може да постигне. В душата се крият възвишените и благородни мисли и чувства, които минават през ума и сърцето. Възприемайте този капитал и се пазете от лошите мисли и чувства, които идат от чужд източник. Отправяйте погледа си към Онзи Източник, отдето иде животът, който възкресява, повдига и възраства. Любовта е единствената сила, която лекува болни, повдига паднали, съживява и възкресява мъртви. – Защо умрелият не може да възкръсне? – Не е обичан, както трябва. Достатъчно е да го любят близките му, както Бог люби, за да възкръсне той и да се върне от онзи свят. Това се отнася не само за отделните хора, но и за семействата, обществата и на-родите. – Кой народ носи в душата си Божията Любов? – Който обича своите управници и своите сънародници. Щом той обича, и него обичат. Като обича ближните си, той обича всички народи и заслужено носи името си „велик народ". Името му остава за вечни времена написано в книгата на великите народи. Всичко се дължи на любовта. Народ, който не обича сънародниците си, не може да обича и другите народи. Той е осъден на заличаване от книгата на великите народи. Всеки човек, всяко семейство, всяко общество, всеки народ, който люби, има бъдеще. Това е закон, който се проявява всеки ден в живота. Бог е създал света за проява на любовта. Който влиза в този свят, доброволно се подчинява на неговите закони. Не иска ли да се подчинява, ще го изпъдят навън. В света на любовта няма нищо отрицателно. Любещият и в огън да влезе, не изгаря; и диви зверове да го обикалят, няма да го нападат и разкъсат. Любещият знае, как и кога да иска; той знае, как и кога да дава. Ако има нещо, което трябва да даде на Бога, това е сърцето. Казано е: „Сине мой, дай ми сърцето си!". Като изчисти сърцето на човека, Бог иска ума му и най-после – душата му. Той ще ги очисти, повдигне, обогати и ще ги върне на човека стократно обогатени. Следователно, не се страхувайте от Бога, но уповавайте на Него и поверявайте Му се като на свой велик, любещ и благ Баща.

Приложете вярата и любовта си към Бога, и животът ви ще се подобри. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите Словото ми. Ако Словото ми пребъдва във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя”. Когато Бог се изяви на хората, всички ще възкръснат и ще се познаят помежду си. – Кога ще стане това? – В последния ден. – Кой е по-следният ден? – В който Слънцето на Любовта изгрее и освети пътя на всички хора. Тогава навсякъде ще бъде светло, и всички ще се познават. Това значи, да заживеят хората братски помежду си, в мир и любов. Това очакват днес всички хора, всички народи на земята.

Поставете любовта като броня против злините в света. Тя е единствената сила, която никакво оръдие не може да пробие. Тя е кораб в бурното море, който никаква сила не може да потопи. Тя е богатство, което никой не може да открадне. Тя е знание, което никога не се губи. Всичко възвишено и благородно произтича от любовта. Поверете съкровищата си на Бога на Любовта и от нищо не се страхувайте.

Много цветя е посадил Бог в човешките души. Остава още едно цвете. Посадете и него в душата си. Дайте му условия да израсте, да цъфне и върже плод. То се нуждае от слънчевата светлина и топлина, то се нуждае от топлината на любовта, от светлината на мъдростта и от силата на истината.

8. Беседа от Учителя, държана на 29 август, 1943 г. 10 ч. с. София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: любов, човек, може, всички, хора, живот, има, бог, всичко, обича, смърт, душа, небе, слънце, казва ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 29 Август 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder