НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Гласът на душата

СТАР ПРАВОПИС

Гласът на душата

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, живот, душа, може, движения, земя, любов, движенията, хармония, думи, хора, свят, всички, можеш, всичко, хармонични, лесно ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 23 Август 1943г., (Понеделник) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Мнозина се оплакват от неуспех в живота си. – Защо не успяват? – Защото движенията им не са ритмични. Те са лишени от музикалност и хармония. Природата не търпи никаква дисхармония в царството си. Вън от нейното царство, вън от органическия свят може да съществува дисхармония, но в самата природа дисхармонията е изключена. Който няма хармонични движения, носи лошите последствия на дисхармонията в себе си.

Като се говори за хармония в движенията, имаме пред вид хармония в мислите, чувствата и постъпките. Похвалиш някого и мислиш, че си постъпил право. Правата постъпка се определя от последствията си. Ако човекът, когото похвалиш, е доволен, думите ти са хармонични. Ако не е доволен, думите ти са нехармонични. Като погалиш котката си, и тя може да бъде доволна, или недоволна от тебе. Можеш да я погладиш така, че да ѝ стане приятно; можеш и да прекалиш в милването си. Тогава тя започва да се дразни и може да те одращи. Ти си произвел в нея повече електричество, отколкото трябва. Някой ви погледне красиво, каже ви няколко сладки думи, но вие не сте доволни от него. – Защо? – Думите и погледът му са външно красиви, но са лишени от съдържание – движенията им не са хармонични. Значи, и думите имат движения. Казваш на някого: Аз те обичам. С какво движение ще изразиш любовта си? – Аз съм готов да се пожертвам за тебе. – С какво движение ще изразиш самопожертването си? Следователно, думите имат съдържание, смисъл и сила, когато отговарят на движенията, които ги придружават. Ако няма хармония между думите и движенията на човека, казваме, че той не говори истината. Как ще проявиш любовта и обичта си към някого, ако движенията, които правиш, не отговарят на думите и чувствата ти? Казваш, че обичаш, а сърцето ти се свива. Каква любов е тази, която свива човешкото сърце? Говорят за любов, а се страхуват от нея. Това е неразбиране на любовта. Говорят за любов, без да я изучават във всичките ѝ прояви, от нисшите до висшите. Поглеждате към два гълъба, които си гукат, но не обръщате внимание на тяхната любов. Казвате: Птича любов е това! Не заслужава да ѝ се обръща внимание. В същност, и в тяхната любов има нещо ценно. Наблюдавайте само да видите, какви красиви движения правят те, когато изразяват любовта си. Няма по-велико нещо от движението. Голяма красота се крие в движенията! Има велики цигулари, които движат ръката и пръстите си с голяма красота. При това, не всеки пръст може да взима четвърт тон. Това се поддава само на безименния пръст. Този тон дава насока на песента или на музиката. Дето участвува четвърт тон, там всички работи стават добре. Дето отсъства любовта, там всичко е лишено от съдържание и красота. Като свири четвъртини тонове, музикантът прави едва уловими движения, пълни с хармония и ритъм. Каквито са движенията на четвъртината тон, такива са движенията и на двата пръста, палецът и показалецът, допрени един до друг. Един е резултатът, когато се наведеш да вдигнеш нещо от земята с палеца и показалеца; съвсем друг е резултатът, когато вдигнеш нещо от земята с трите, четирите или петте си пръста. Чрез палеца и показалеца се излива благородството и Божественото естество на човека. Чрез петте пръста се излива човешкото и животинското му естество. Ето защо, за предпочитане е да хващаш само с двата си пръста, отколкото с всичките пръсти, или с цялата ръка.

Хората обичат да се морализират, да проповядват едни на други, да се възпитават. Не е лошо това, но, преди да морализираш другите, виж, доколко ти си изправил живота си. Ще проповядваш на хората да бъдат спокойни, да имат самообладание, а ти сам не владееш удовете си. Говориш, а мигаш с очите си, или очите ти се движат нервно, неспокойно. Ако ти сам не обърнеш внимание на очите си, тази нервност ще причини разстройство на целия организъм: ще те заболи глава, гърди, стомах и др. Понякога нервността на човека се изразява в характера му. Той става сприхав, сърди се лесно, готов е да удари всекиго, който се изпречи на пътя му. Ако е волева натура, ще се въздържи. Не е въпрос във въздържането, но човек трябва да измени движенията си, да ги направи хармонични. Ако движението на ръката ти е насочено навън, измени посоката му, отправи го навътре, към себе си. Така може сам да си въздействаш. Ако плуваш в морето, естествено е да правиш движения навън, за да се движиш лесно. Понякога ще правиш движения и навътре, а някога ще плуваш на гръб. Така ще познаеш, доколко можеш да пазиш равновесие. Ще дишаш дълбоко, ще поемаш въздух и леко ще се носиш по вълните.

Светът е море. Който влиза в него, трябва да знае да плува, да пази равновесие и да не се смущава. Какъв смисъл има да казваш, че Бог е всемъдър, всеблаг и вселюбящ, а да си в постоянен страх и безпокойство? Това значи отсъствие на единство и хармония между думите ти и живота ти. Казваш, че Бог е навсякъде, а сам не вярваш на думите си. Говориш с някого и си недоволен от него, че не се отнесъл с тебе, както трябва, и го критикуваш. Божият глас отвътре ти казва: Не си прав, не мислиш добре. Ти чуваш гласа на Бога, но продължаваш да критикуваш ближния си. Защо не се вслушваш в думите на Онзи, Когото наричаш свой Баща и Учител? Това е неразбиране на живота, на словото, което ти се проповядва. След всичко това очакваш да отидеш на онзи свят, да те приемат с музика и песни, като герой от фронта. Други се питат, какво ще правят, като отидат на онзи свят. Наистина, не е лесно да отговорите на този въпрос. Това е все едно, гъсеницата да пита, какво ще прави, като се превърне на пеперуда. Тя знае един път на живота: да пълзи и да яде листата на дърветата. Как ще живее като пеперудата, не може да си представи. И човекът, който е живял само за земята, не може да си представи, какъв е небесният живот. Той пита: Има ли ядене и пиене на небето? Има ли разходки, обличане на нови дрехи, игри и забави? Има ли музика и песни, както на земята? Каквото и да му говорите, той не може да има ясна представа за небето. Като не може да разбере небесния живот, най-после човек казва: Нищо не ме интересува вече! Така казва и старият човек.

И тъй, докато е млад, човек се интересува от всичко. Щом остарее, интересът му към живота постепенно намалява, докато се ограничи в нещо дребно, малко. За такъв човек казват, че издребнял. Такова е положението и на онези търговци, които постепенно губят. Запример, някой книжар първоначално доставя различни пособия и книги – научни, литературни. Каквато книга потърсят, доставя я. Обаче, работата му постепенно намалява. Дойде някой, иска една книга, няма я; иска втора, трета книга, и нея няма. Най-после, като се изредят всички книги, които по-рано имал, а днес ги няма, питат го: Какво продавате? – Календарчета. И това не е лошо; в календарчето са написани годишните времена, месеците, седмиците, дните присъствените и неприсъствени. Важно е, като продаваш календарчета, да знаеш, какво е предназначението на всеки месец, на всяка седмица и на всеки ден от годината. Не знаеш ли това, ти издребняваш и преждевременно остаряваш. Трябва да знаеш предназначението на всичко, което имаш в себе си и вън от себе си. Казваш, че имаш глава, сърце, но трябва да знаеш тяхното предназначение. – За какво е предназначена главата? – Да мисли. – Сърцето? – Да чувства. – Волята? – Да работи. Ако размесите дейността на различните органи в тялото си, животът ви се свършва. Не може главата да чувства, сърцето да мисли, волята да мисли, или да чувства. Всеки орган, външен или вътрешен, има точно определено предназначение.

Миналите поколения забъркаха една каша, от която сегашните хора не са доволни. Те изтъкаха такива платове, от които сегашното поколение не е доволно. Ние носим дрехи, изтъкани преди хиляди векове. Днес те не ни харесват, не прилягат на тялото ни, но нямаме още нови, да ги изместим. Миналите поколения развалиха стомаха на съвременния човек. Понеже не е доволен от стомаха си, той го нарича търбух и казва, че в бъдеще търбухът ще се унищожи. Стомах и търбух са две различни състояния, през които човек минава. Стомахът е свързан с естественото желание на човека да яде, да поддържа организма си. Търбухът е свързан с неестественото желание на човека да преяжда, да се удоволствува, поради което е разстроил стомаха си. Който ял умерено, светия станал; който преяждал и се удоволствувал, станал чревоугодник. И в едното, и в другото състояние се явява нещо ненормално. Като яде малко и лишава стомаха си от необходимата храна, човек печели на негова сметка и го изтощава. Предвидено е, например, сто лева дневно за стомаха. Той му дава 20 - 30 лв., а останалите спестява. Така изтощава стомаха си. Друг го претоваря; вместо сто лева, определя му 200 – 300 лв. Това е разточителност. Природата не търпи крайности. Тя не позволява нито много да постиш, нито да преяждаш. Постът се позволява само като почивка, като метод за каляване на волята, а не за въздържане. Който има здрав стомах, е магнетичен, разположен човек. Симпатичната нервна система у него е в хармония с мозъчната система. Човек се храни не само с хляб и вода, но още с въздух и светлина. Ето защо, за да бъде напълно здрав, стомахът, дробовете и нервната му система трябва да бъдат в изправност. Ако една от системите не е в изправност, това се проявява в характера му. Той става недоволен, лесно се сърди. Каквото и да му дават, каквато услуга и да му направят, все е недоволен, все ще намери нещо, за което да се сърди. Такъв човек е подозрителен, във всичко се съмнява. Той се съмнява, че ще го оберат, ще вземат парите му и се безпокои. Има неща, които са свързани с човека, но има неща, които стоят вън от него. Не е позволено да вземеш на човека това, което е свързано с него. Парите не са свързани с човека, те са вън от него. Следователно, не губи присъствие на духа си от това, че някой те обрал. Обаче, не е позволено да отнемеш ума или сърцето на човека. Те са неразривно свързани с него. Не е позволено да отнемеш душата на човека. Всяко нещо, вложено в нея, принадлежи на самия човек. Има цигулари, които, при повреда на цигулката си, припадат и боледуват. Те са вложили нещо от душата си в своята цигулка. Това показва, че душата принадлежи на самия човек, като неин собственик.

Стремете се към хармонични движения на очите, на ръцете, на цялото тяло. Пазете се от дисхармоничните движения, като неестествени, чужди. Пазете се от подражания. Не всяко движение, което прави човек, е хармонично. Добрите и праведни хора се отличават с правилни движения. Децата, докато са още малки, свободни от чужди влияния, имат хармонични движения. Когато малкото дете гледа, първо то отправя погледа си нагоре, после погледне към човека, който го забавлява. С това то иска да каже: Трябва да се живее така, както Бог изисква, а не както хората учат. Дисхармоничните движения разстройват организма, както лошата и развалена храна. Наблюдавайте движенията си, както и тези на своите близки, за да се предпазвате от неправилните и неестествени. Казвате за някого, че е ангел. Защо го наричате така? Защото всичко в него е красиво и хармонично: думите, движенията, постъпките му. Как трябва да посрещнеш човека? – Както посрещаш слънцето. – Как трябва да гледаш човека? – Както гледаш изгряващото слънце. Излез рано сутрин преди изгрев на слънцето, и почакай да видиш първите лъчи. Погледай най-много десет секунди и се прибери в стаята си. Ако останеш още една-две минути, ще изгубиш хубавото, което си придобил. Видиш ли нещо красиво, хвърли бързо поглед към него и отправи погледа си на друга страна. Не е позволено да задържаш погледа си с часове върху красивите неща. Във всеки човек има нещо красиво. За да го намериш, погледни набързо челото, носа, брадата му; след това спри погледа си на очите, на ушите, на веждите му и благодари, че си възприел нещо хубаво от него. Даже и да не знаеш, откъде излиза красивото, не е важно; важно е, че всеки човек излъчва нещо светло от себе си. Ако гледаш някого дълго време, за да откриеш нещо лошо в него, той ще се затвори, ще се вкамени, и ти ще се уплашиш. – Трябва ли човек да се затваря, да се крие от хората? – Човек е подобен на цветята. Когато слънцето изгрява, цветята се разтварят и растат. Щом залезе слънцето, те се затварят и скриват. Следователно, ако си лъч от изгряващото слънце, хората ще се отварят за тебе и ще ти се радват; ако си лъч от залязващото слънце, всички ще се крият от тебе.

В света съществуват три закона, към които се стремят всички хора, съзнателно или несъзнателно. Първият закон има отношение към здравословното състояние на човека. Той е законът на любовта. В любовта не съществуват болести. Любещият е здрав, силен, мощен човек.

Вторият закон е на мъдростта, който изключва тъмнината и невежеството. Да живееш в закона на мъдростта, това значи, да бъдеш вън от всякакви заблуждения и противоречия.


Третият закон е на истината, който изключва ограниченията и робството. Не можеш да бъдеш свободен от ограничението, ако не познаваш закона на истината.

Какво нещо е любовта? – Това, което носи живот и здраве на всички живи същества. – Какво нещо е мъдростта? – Това, което премахва противоречията и тъмнината в живота. – Какво нещо е истината? – Това, което премахва робството и ограничението. — Към какво трябва да се стреми човек? — Към идеалното, към реалното, което никога не се изменя. Хората, животните, растенията са подложени на постоянни промени. Това, което се изменя в тях, е нереално; обаче, има нещо неизменно и в човека, и в животното, и в растението. Хармонията, както и хармоничните движения, са неизменни. В тях всичко е на мястото си. Всяка храна, всеки плод, приети с любов, отиват на мястото си; всяка вдишка, направена с любов, отива на мястото си. Всяка мисъл и всяко чувство, приети с любов, са хармонични и лесно се реализират. Ако търсите хармонични движения, ще ги намерите и в детето, което пълзи по земята, и във възрастния, и в стария човек. Който разбира тези движения, в тях се вижда таланта на човека. Ще кажете, че крадецът и апашът нямат хармонични движения. Ако са опитни, и в тях има нещо хармонично, обаче, низходящо. Човекът на хармонията знае, как да постъпва и с апаша, и с добродетелните хора.

Един добър, разумен човек усетил, че апаш бърка в джоба му. Той не се възмутил, но спокойно му хванал ръката, усмихнал се и казал: Слушай, приятелю, остави аз да бръкна в джоба си; ще ти дам повече, отколкото ти можеш да вземеш с твоята ръка. Не бъркайте в чуждите джобове. Не късайте плодове от чуждите градини. Някои деца късат плодове от дърветата и, като видят, че не са още зрели, хвърлят ги на земята. Други късат зрели плодове, турят ги в джобовете си и отминават спокойно. Те не знаят, че всяка кражба, всяка лъжа носи своите последствия даже в далечното бъдеще. Ще дойде ден, когато нещастията ще се сипят върху тях. Те са резултат на кражби, лъжи и престъпления в далечното минало.

Следователно, който иска да се освободи от последствията на миналото, трябва да прилага любовта, мъдростта и истината. Каквото правиш, да е проникнато от любовта, мъдростта и истината. Любовта включва живота, мъдростта - знанието, а истината - свободата. Каквото правиш мисли за любовта, която носи живота; мисли за мъдростта, която носи знанието; мисли за истината, която носи свободата. Някой мисли, че, като отиде на онзи свят, ще научи всичко, Той и сега живее в онзи свят, няма защо да отлага нещата. Този и онзи свят са. на едно и също място. Човек изучава земния живот с помощта на пет сетива. С тези сетива той си служи и в музиката. Там те са наречени петолиние. На всяко сетиво отговаря по една линия.

И тъй, изучавайте живота, но изучавайте и музиката, като спомагателно средство на живота. Първата работа на ученика по музика е да се запознае с петолинието, на което се пишат нотите. Има разлика между нотите, които се пишат на линиите и на междулинията, както и между тези, които се пишат на прибавените ноти под и над петолинието. Основният тон на първата гама е „до", който се пише на първата прибавена линия под петолинието. Този тон е положителен, дава нещо от себе си. Изобщо, всички ноти, които се пишат на линиите, дават нещо от себе си. Тонът „ре" означава движение напред, за да постигнеш нещо. Можеш да постигнеш нещо, ако си поставил основа. Без основа никакво постижение не можеш да имаш. Може ли да се движи локомотивът, ако няма дърва и въглища? Тонът, „ми" подразбира целта, към която се движиш. Значи, при „до" човек се ражда, при „ре" започва да се движи, при „ми" отива на училище. Тонът „фа" е първоначалното училище; тонът „сол" – прогимназията, „ла" – гимназията, а „си" – университетът. Докато изпееш цялата гама, ти си се родил, подвижил напред, влязъл в училище, свършил си курса на науките и влизаш в живота, да приложиш наученото.

Сега, като изучавате музиката, ще спрете вниманието си върху значението на тоновете, с които си служите. Не е достатъчно само да пееш нотите „до, ре, ми, фа" и т. н., но трябва да знаеш, отде излизаш и накъде отиваш. Ако не излизаш, подтикнат от любовта, ако нямаш подтика на мъдростта и не отиваш към подтика на истината, не можеш да имаш идеал в живота си. Като се движи, човек трябва да знае, че е здрав, че може да махне противоречията от пътя си и да се освободи от ограниченията. Ще бъдеш здрав, ще вървиш напред и ще изучаваш и прилагаш музиката, която си служи и с диези, и с бемоли. Диезът има отношение към ума, а бемолът – към сърцето. Така е в органическата музика. Всяко страдание е музикална пиеса, която се дава на човека да я изпълни по всички правила на музиката. Страданието трябва да се превърне в радост. Затова е казано в Писанието: „Жена, кога ражда, в скръб е, но като роди дете, забравя страданието си, и скръбта ѝ се превръща в радост". – Докога ще страда човек? – Докато роди нещо, и скръбта му се превърне в радост. С други думи казано: Страданието се превръща в музика и песен. Музикалният човек има красиви, хармонични движения.

Гледате един човек и казвате, че е красив. – Къде се крие красотата му? – В челото, носа и брадата му. Това не е достатъчно. Между челото, носа и брадата на човека трябва да има известно съотношение. Няма ли съотношение между удовете на лицето, човек не е красив и в движенията му няма хармония. Красотата е свързана с хармонията, която изразява вътрешно, душевно спокойствие. Не можеш да бъдеш красив, ако умът, сърцето, душата и духът ти не са будни. Щастие е да срещнеш такъв човек. На него можеш да разчиташ. Казвате: Отзивчив е този човек. – Защо е отзивчив? – Защото душата му е отворена за страданията и радостите на хората. Тъй щото, ако питате, какво нещо е душата, ще знаете, че тя е единствената сила в човека, която никога не се отказва от доброто, никога не греши и не прави престъпления. Душата запазва завинаги своята чистота. Тя не може да се петни, понеже не греши. Грехът и престъпленията са достояние на ума и на сърцето, но никога на душата. Умът е изврътлив, хитър, а сърцето – доверчиво и лесно се поддава на съблазни и изкушения. Душата не греши и не познава съблазните.

Мнозина минават за учени, за философи, но лесно могат да се излъжат. Обаче, има неща в човека, които никога не се лъжат. Например, душата не се лъже. Стомахът също не се лъже. Езикът и устата се лъжат, те лесно се подкупват. Достатъчно е да поставите нещо близо до очите, устата и езика, за да го пожелаят, без да мислят, че могат да се излъжат. Устата и езикът приемат всякаква храна, но щом влезе в стомаха, ако не е чиста и здравословна, последният казва: Вън! Скоро на двора! Храната не е добра, трябва да се изхвърли. Сърцето и умът могат да допуснат нещо нечисто и нездравословно в себе си, но душата – никога. Влезе ли нещо нечисто в нея, тя казва: Скоро навън! Значи, три неща в човека не се лъжат: стомахът, душата и духът, който го ръководи. Радвайте се и благодарете, че има във вас трима, които следят, какво възприемате и, ако не го одобрят, изхвърлят го навън.

Ще кажете, че знаете всичко, което ви се говори. Не е въпрос за знанието, но за прилагането. Щом имате знания, приложете ги. Ако знаеш да се молиш, трябва да получиш отговор на молитвата си. Ти се молиш за хляб, но не го получаваш, – не знаеш да се молиш. Не говори много на Господа, но кажи само две думи: Господи, гладен съм. Бог разбира нуждите на човека и му се притича на помощ. Кой човек досега се обърнал към Бога с молба, да му даде сила и условия да помага на своите по-слаби братя? Колко души могат да се изпратят днес между страдащите да им помагат безкористно за Господа? Ще кажете, че сте готови за тази работа. Не само на думи да сте готови, но на дело. Лесно се говори, мъчно се изпълнява. Хората се нуждаят от истински морал, който е един и за земята, и за небето. Молиш се на Бога, а същевременно отправяш лоши мисли и чувства към ближния си. Ти не виждаш това, не искаш да го признаеш, но разумните същества правят снимки на твоите външни и вътрешни прояви. Затова е казано, че няма нищо скрито – покрито в света. Един ден, като напуснеш земята, ще отидеш при разумните същества, и те ще ти покажат фотографии от живота ти на земята. Трябва ли да се извинявате, че и хората се отнасяли зле с вас? Нищо не ви извинява. Двама стражари ще ви водят в затвора, ще ви ругаят, ще ви бият, но вие ще се разговаряте с Бога и ще вървите напред. – Как е възможно това? Да ме бият, без да кажа дума, без да се защитя! – За силния е възможно всичко. Той разрешава мъчнотиите си при всички условия на живота. Слабият не може да ги решава даже и при добри условия. Следователно, признайте, че сте слаби, и не се извинявайте. Не мислете за лошите работи в живота; не мислете за болести и страдания. За какво трябва да мислите? Като станете сутрин от сън, не мислете, че ви боли нещо, или че имате да плащате, но помислете за най-добрия си приятел, за най-доброто си дете. После можете да мислите и за лошия си приятел, за лошото си дете, но първата ви мисъл трябва да бъде светла. Даже и да не е живо доброто ви дете, пак помислете за него. Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Умрелите са живи. Като изядете един орех, умира ли той? Орехът не умира, но влиза в стомаха на богат, виден човек. Той е на по-добро място, отколкото е бил по-рано. Следователно, като умира, и човек отива на по-добро място. Хората не вярват в това и се страхуват; не знаят, къде ще отидат след смъртта си. Често се запитвате, какво трябва да правите през живота си, за да се справяте с мъчнотиите си. – Слушайте гласа на душата си, която никога не се лъже. Ако си в противоречие и не знаеш, как да постъпиш, спри се за момент в себе си и драсни кибрит, да запалиш огъня на своя олтар. Огънят ще се запали, светлина ще се яви, и ти ще чуеш гласа на душата, който ще те упъти. Чуеш ли този глас, ти ще разрешиш противоречието си. Преди да чуеш гласа на душата си, не говори нищо. Ако бързаш да се произнесеш за нещо, думите ти ще бъдат груби, нехармонични. Докато не чуеш свещения глас на душата си, не трябва и да пееш. Песента трябва да минава по естествен път от една гама в друга. Едва сега намерих пътя за прекарване на българските песни от човешката в Божествената гама от обикновената хармония във възвишената, духовна хармония. Обикновената хармония предава на българските песни нещо затворено, твърдо. Влязат ли в Божествената хармония, те се отварят и смекчават. Едва сега открих причината за противоречието, в което живее българинът. То се крие в затворените интервали на неговата музика. Българинът е преживял нещо, поради което изгубил религиозното си чувство.

Българинът има добри черти; справедлив, съвестен, твърд е той – славянин по душа. Едно важно чувство му липсва – любов към Бога. Мястото на това чувство е на горната част на главата. Там трябва да работи българинът, да развие това чувство. Славянинът е съвестен, затова не допуща лъжата. Ако запали плевника на съседа си, едва се отдалечи няколко крачки от плевника, обърне се, погледне към него и казва; Аз, Стоян, запалих плевника на съседа си. Той признава погрешката си. Съседът може да го чуе и да разбере, кой извършил пожара. Това е обща черта, от която страдат всички хора, не само славянинът. Всички хора правят погрешки, но не знаят, как да ги изправят. Школа е нужна за това. Изправяйте погрешките си, докато сте още на земята. Тук погрешките се изправят по-лесно, отколкото в духовния свят.

Един английски мисионер отишъл в Африка да проповядва на туземното население. Една вечер, както почивал в стаята си, пред него застанал един стар човек и му казал: Братко, аз съм от невидимия свят. Живях преди 200 години на земята, в Англия, в еди–кой си град; проповядвах на хората, но направих много погрешки, които и до днес не мога да изправя. Проповядвай и на мене, да просветне съзнанието ми, да си пробия път нагоре. Проповедникът влязъл в положението му и започнал да му говори. На другата вечер дошъл още един човек от невидимия свят със същата молба. Всяка вечер броят на заминалите се увеличавал и в продължение на един месец стаята се изпълнила със слушатели от невидимия свят. Той се уморил толкова много, че не могъл да продължи работата си. Трябвало да се върне в Англия, да възстанови силите си. Тук той проверил данните, които някои от заминалите му изнесли, и се уверил, че наистина такива хора са живели преди 200 и повече години. Следователно, изправяйте погрешките си още на земята. Тук една погрешка може да се изправи най-много за 40 години, а на онзи свят и за 200 години не може. Ползвайте се от условията на земята, за да изправите живота си.

Слушайте гласа на душата си, която никога не се лъже и не лъже.

Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

5. Беседа от Учителя, държана на 23 август, 1943 г., 5 ч. с. София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, живот, душа, може, движения, земя, любов, движенията, хармония, думи, хора, свят, всички, можеш, всичко, хармонични, лесно ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 23 Август 1943г., (Понеделник) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder