НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Онаследено и вложено

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Онаследено и вложено

Най-често използвани думи в беседата: истина, има, човек, аз, може, път, любов, съм, сега, казва, мъдрост, обичаш, работи, отношение, маслини, имаш, нагоре, желание, земя ,

Общ Окултен клас , София, 21 Юли 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш

Изгрява Слънцето

(Направихме упражнението с дишането и ръцете.)



Тези кръгове, понеже се проектират на една плоскост, се показват, че се пресичат – те не се пресичат. Това са успоредни кръгове. Много пъти във вашия живот някои неща се виждат противоречиви, пък няма никакво противоречие. Противоречието е във вашия ум, във вашето разбиране. Противоречието произлиза от положението, в което човек се намира. Допуснете, че имате една права линия . Представете си, че линията отива от А към В. Тази линия, след като изходи, какво ще прави после? По една права линия един човек постоянно не може да се движи. Щом мине от А към В, после ще мине от В към А. Вие се занимавате с обикновени работи. За какво мислите? Някои мислят, че са много сериозни; мислят какво нещо е Небето, какво нещо са ангелите или какво нещо са великите хора в света. Ако мисли хиляда години какво нещо е красотата, може ли човек да бъде красив? Значи един комар да мисли какво нещо е човек. Може ли този комар, по комарски да стане човек. Каквото и да мисли един комар за човека, ще мисли по комарски. Ще мисли, че човек има такъв голям хобот и че човек има всичките слабости, които комарите ги имат. По някой път прави научни изследвания, гдето не трябва – натиснат го и плати с живота. Чуди се защо той, който прави научни изследвания, да му се случи такова нещастие. Казва: “Една тежест падна върху ми и ме смаза”. Че той се е качил на една разумна ръка и прави своите научни изследвания. Наместо да го изпъди тази ръка, казва: “Тук не се позволява никакви научни изследвания”. Всеки, който си позволи – смъртно наказание има. Обаче някой път този комар ще кацне на някой много благоразумен човек, на някой светия. Светията по никой начин не обича да убива. Като види комара, няма да го убие, но ще го духне. Комарът мисли – откъде дойде тази буря, че го отпъди. Той казва: “Каква сила в Природата! По този, по онзи начин стават”. Той обяснява, както ние обясняваме ветровете – може да е вярно, може и да не е вярно. Вие сега мислите, като умрете, ще идете в оня свят. Каква идея имате? Всички вие мислите, че от тук и като умрете отивате някъде, че някъде нагоре ще идете. Нагоре идеята е права, отиваш нагоре в Небето, в Рая – нагоре. Но някой път умираш и отиваш надолу. Надолу е адът, нагоре е Раят. Нагоре е Раят. От главата ви нагоре е Раят, от краката ви надолу е адът. Къде е Раят? Над главата ви. Къде е адът? Под краката ви. Сега това са външни неща, това е физическо разбиране, това е понятие. Ако разбираш какво нещо е Раят и какво нещо е Небето, веднага ще стане една промяна в ума ти. Ти мислиш за Небето и никаква промяна не става в тебе. Допуснете, че вие имате една лоена свещ или една спармацетова свещ, ти гледаш свещта от едната страна, от другата страна, туряш я под главата си, обръщаш я с фитила нагоре, с фитила надолу, въртиш я. Какво ще добиеш от свещта? Казва: “Аз имам свещ, аз съм правил опити. Обърнах я с главата нагоре, с краката нагоре”. Какво си добил? Нищо. Обаче дойде един ден един човек, учен човек, който ви казва как да запалите тази свещ. Тази свещ вечерно време осветлява. Вие сте разглеждали тази свещ само денем, когато Слънцето грее. Сега със запалена свещ правите опити. Вечерно време виждате свещта гори и забелязвате, че тази свещ губи нещо от себе си. Първата вечер изгоряла един сантиметър, втората вечер – два сантиментра, третата вечер – три сантиметра. Свещта е била от 25 сантиметра и след 25 вечери изгаря. Къде отиде свещта? Вие питате: “Като умре човек, къде отива?” Когато нагребвате една чаша вода и я извадите от езерото, къде отива водата? Просто изяснение. Може би на половин метър или един метър, или два метра от езерото отива надалече. Вземате и изливате водата в езерото. Къде отиде водата? В езерото. Водата при водата отива. Като умре, човек къде отива? Отива там, дето не е ходил още. Що е раждане? Да идеш там, гдето не си ходил. Затуй раждането е придобиване знание. Умирането е вече един търговец, който е търгувал, търгувал, ликвидирва сега с търговията си и събрал богатство, като се връща в дома си. Връща се при хората. Новите неща са раждане. Това е само една идея. Когато поставяте мисълта по правия път, вие започвате да се смущавате. Що е смущението? Изгубил си ти посоката на движението си. Вие казвате: “Как да се изгуби посоката?” Изгубил си посоката. Ако вървите по един неуравнен път, съвременните автомобили по някой път виждат трапчинки, които трябва да заобиколят, а някой път кривнат от пътя и се отделят от пътя. Като се отдели от пътя, може съвсем да загази. По пътя, като се отдели, има кал. Валяло дъжд, образувало се кал и загазил. Трябва да търсят биволи, да го изтеглят. Често и вие загазвате в тинестите пътища на отклоненията. Трябва биволи, за да ви накарат в правия път да тръгнете. Вие питате: “Защо аз съм се отбил?”

(Показва чертежа.) Това е едно отбиване. Често представяте в съвременната физика положителните и отрицателните сили, че вървят по една жица. В тази жица има две течения, едновременно вървят. Тия кръгове вървят паралелно. Тук при пресичането стават смените. Казвате: “Що е смяна?” Имаш едно състояние, казваш: “Аз това ще направя, онова ще направя, ще ида в училище, ще се уча”. След един-два часа казваш: “Тази година няма да ходя в училище”. Ти си сменил настроението. Най-напред имаш желание да излезеш от къщи. После се яви другото желание, да останеш вкъщи, да не ходиш никъде. Ето двете течения. Едното е положителното, остави те да излезеш; другото те кара да останеш вкъщи, като че си ходил в училище. Туй действително става. Действително ти си мислил да учиш, да ходиш в училище. Една вечер заспиваш и сънуваш, че отиваш в Америка, записваш се в университета и свършваш. Като се събуждаш, ти си като човек, който си свършил училището и казваш: “Защо ми трябва да уча? Що ще ходя в училище? Ходих в Америка и свърших училището”. Ходил си в Америка, но не си още нищо научил. Вие седите по някой път и казвате, че знаете някои неща. Казвате: “Аз го видях, аз го чух”. Че ти си го видял, то не е още науч[е]но. Имаш една свещ, но не си я запалил, не си я проучил. Разглеждал си я само денем. Тази свещ е само едно понятие. Казвате: “Защо да е така?” Някой път вървиш по пътя, ударил си си крака. Казваш: “Защо аз, добрият човек, да си ударя крака?” Какво е намерението? Аз те питам: “Защо да не го удариш?” Колкото е разумно едното, толкоз е разумно и другото. Като казваш, че не трябва да го удариш, пък аз казвам, че трябва да го удариш. Допуснете, че ти мислиш, че знаеш нещо. Аз съм привеждал примера с онзи турчин, който е само, да изясня туй противоречие. Този турчин казва на българите: “Никой да не говори български, понеже аз разбирам. Аз не говоря, но разбирам”. Искал да се покаже и българите повярвали, че знае български. Седи той и пуши цигара. Сложил си цигарата на шала и се е запалил шалът. Българите му казват на български: “Агачо, чалмата гори!” – “Зная го” – казва той на турски. Казват му пак на български: “Агачо, чалмата гори!” Той отговаря на турски: “Зная го”. Тогава те му казват на турски, че чалмата гори. Разбрали българите, че не знае български. Като му казали на турски, той казал: “Така кажете!” И на вас чалмата ви гори и не знаете защо гори. Какво сте научили? Дали туй е станало така, както ви казвам, е въпрос. В тази форма, в която аз ви го представям, никога не е станало. Че е станало, е станало, но в тази форма, в която аз ви го разправям, ни най-малко не е станало така. Тъй както в романите се описват някои работи, ни най-малко не са станали тези работи така. Онзи автор, като седне, ги описва така, но всъщност не са станали така. По някой път описвате живота на някой светия, но този светия не е такъв, както го описвате. Или описвате живота на някой учен човек. Неговият живот не е такъв, както го описвате. В действителност не е такъв. Един автор описва една мома – гениална, но първоначално, когато момата се родила, такава ли беше? Не описва нейните слабости, в действителност какви са. Описва я, като станала на 19 години. В първия месец като се родила, какво е правила тази мома; във втория месец какво е правила; в третия месец – да спи зло под камък. Паднал човекът в калта, окалял се е, той не е виноват. Най-първо виновато е времето, че е изпратило дъжда. Виновата е земята, че се влюбила в този дъжд и е направила кал. И ти имаш вина, че си излязъл, когато дъждът и земята имат вземане даване. Направили една работа и ти си се объркал в техните работи, окалял си се. Тази кал не се е образувала точно заради вас, ни най-малко. Понеже дъждът обича земята, дойдЎ заради земята. И понеже земята обича дъжда, те си направиха една каша за себе си. Ти си взел тази каша, която не ти трябва, окалял си се и си казваш: “Що ми трябваше да ходя в кален ден, да се разхождам”. Оставете растенията да просмучат тази влага. Оставете калта да изсъхне. Сега това как ще го приложите в живота си, какъв извод бихте направили.

Имате сега тук темите. (Учителя взема една тема, чете.) Мъдрост, Любов, Истина; знание, живот, свобода; учение, движение, работа. Имате: радост, младост, здраве; разумност, благост, чистота; съзнание, милосърдие, служене. И имате най-после: дух, душа, импулс; ум, чувство, воля и милосърдие, благост, радост. Тия думи нито светлина означават, нито топлина означават, нито сила означават. Те са фигури. Мъдростта се занимава със светлината, а Любовта с какво се занимава? Занимава се с топлината, но самата Любов не е топлина. Истината в даден случай се занимава със свободата, със силата. Човек, който обича Истината, е силен. Истината не е сила. Понятието сила е резултат на някаква разумност в света. Казвате: “Аз съм силен човек”. Всеки, който обича Истината, е силен. Вие, които сте страхливи, хване ви една болест и вие се уплашите. От простуда какво може да се роди? Може да те хване пневмония или охтика може да те хване. Човек, който живее в Истината, никаква пневмония и никаква охтика не може да го хване. Щом се уплашиш, излезеш из Истината навън и тогава охтика те хваща. Навън от Истината – охтика може да те хване, всяка болест може да те хване. Но в Истината – никаква болест не може да те хване. Вие мислите, че имате Истината, пък ви хващат болестите. Тогава болестта е по-силна от Истината. Истината показва най-голям ред и порядък, никаква болест няма в Истината. И в Любовта никаква болест няма, и в Мъдростта никаква болест няма. Щом боледувате, вие сте извън областта на Мъдростта, извън Любовта, извън Истината. Това са заключения, които се изваждат. Вие искате да покажете вашите вярвания, вашето знание. Казвате: “Аз обичам Истината”. Хубаво, ти обичаш Истината, защо боледуваш? Ти може да обичаш Истината, но не обичаш Любовта. Истината всякога те ограничава. Истината освобождава, но Истината и ограничава. Този, който иска да прави Добро, Истината го освобождава. Силният, който иска да прави зло, Истината не го освобождава. Ако те освободи Истината, тя после ще те накара да направиш нещо, за което ще те накаже. Ти може да обичаш Истината, но нямаш Любов към нея. Аз имам две понятия. Аз обичам Истината да взема нещо от нея. Нямам желание да дам нещо на Истината. Аз не любя Истината, за себе си я обичам. Не съм възлюбил още Истината, заради самата нея – да бъда полезен на другите хора. Ти обичаш Истината, но не обичаш Любовта, не обичаш Мъдростта. Истината сама за себе си според мене е дете. За мене Любовта е майка, Мъдростта е баща, следователно Истината е родена от Мъдростта и Любовта. Ти ако не обичаш Любовта и Мъдростта, не може да обичаш Истината. Или ако обичаш Истината, трябва да обичаш Любовта – заедно вървят. Ти казваш: “Мене Любовта не ми трябва. Трябва ми Истината”. В света е така. Младият момък като намери младата мома, задигне я, не му трябва бащата и майката. Момата, след като той не се обхожда добре с нея, започва да търси бащата – и майка си. Той казва: “Обичам я, пък тя бяга”. Мислите ли, един възлюблен, който кара своята възлюблена да бяга от къщи, че той е добър човек, че е много умен. Аз съм забелязал – в хората има едно свойство, което е на животните. Като влезе някое куче в някой двор, вземеш тоягата и кучето започне да се моли. Казва: “Не знаех, че тук имало такъв закон. Не ме бий”. Ако си умен, като влезе, даваш му малко хляб, ще го изпратиш навън, кучето те погледне и благодари. Ако удариш кучето, като излезе, надигне се. Най-първо се молеше, но после като излезе, започна да лае: “Хау, ху, ху”. Какво е научило? Кучето казва: “Ти не си благороден човек, нито си по образ Божий създаден. Ти не може да търпиш една слабост, че съм влязъл в твоя двор. Куче съм аз, но ти не се учиш”. Кучето седи за образ. Никога не искай нещо, за което не си се учил. Щом като си се учил 10 години, имаш право да искаш една цигулка. Щом не си се учил, нямаш никакво право да искаш една хубава цигулка. Ако се намериш в една къща, какво желание имаш в себе си? Щом се намираш в тъмнина, ти имаш едно противоположно [желание] – да излезеш из областта на тъмнината. Следователно тъмнината в тебе поражда идеята за светлина. Щом целия ден си на светлина, заражда се желание на сянка да идеш, да дойде вечерта, тъмнината да дойде. Казвам: някой път светлината ни напомня за тъмнината, а някой път тъмнината ни напомня за светлината. Между тях има общо.


Тъмнината и светлината – това са смени на една реалност. Аз изразявам тази реалност така: долната част означава едно растение, което е посято в почвата и израства нагоре. Плодовете, които се раждат на самото дърво, са горе на клоните, които се навеждат надолу. Плодът пада там, отдето е изникнал. Плодът, който се е образувал на самото дърво, той пада към посоката, отдето е израснал. Следователно прави се другото заключение: едно Добро, което ти направиш, то ще се върне. Ти обичаш някого. Любовта е плод на Духа. Ти любиш някого – това е плод. Учиш се – това е плод. Каквото направиш в света, това са все плодове. Всичките плодове ще се върнат към това състояние, от което са излезли. Защо трябва да правим Добро? Защото Доброто при тебе ще се върне. Ако тия плодове са добри, ти ще се ползваш от тях; ако са лоши, ти ще страдаш. Сега ето къде е спънката. Вие сте пълни със стари, онаследени работи. Какво ли нямате в себе си от баба, от дядо, онаследени от 100 поколения и не знаете как да се освободите. Ако търси човек да намери нещо празно, да ви даде нещо ново, няма да намери празно място. Аз ще ви приведа един случай. Аз съм имал едно сладко от черни орехчета, като маслини. Вземам шишето и препоръчвам на едного, казвам: “Имам хубави маслини”. Намирам, че отгоре са маслини, а отдолу – сладко от орехчета. Отгоре маслини със зехтин полети, а отдолу – сладко. Как е станало? Вземам една маслина и мисля, че всичкото шише е маслини. Давам на един мой познат и той казва: “Че това не е маслини, това са сладко от орехчета”. Аз вземам една маслина с кукичка, а той казва, че няма кукички. Вземам всичката вина върху себе си, аз съм намерил туй гърне и съм мислил, че са маслини, пък то било сладко. Аз съм погледнал, не съм опитал, че те са орехчета. И съм турил маслини отгоре. Турил съм и малко зехтин в маслините, да не се развалят. Налял съм масло отгоре, а нищо не помня. Но казвам: “Моя работа е”. Такива работи има във вашия живот. Мислил съм, че това е маслини, пък то било орехчета.

Казвам: човек трябва да има празни шишета. Преди няколко дни имам друг пример: всичките сестри, все авторитети – как се вари сладко. Една сестра разправя как се вари сладко – да е гъсто, да не се вкисне. Варим ние сладко от вишни и доста сестри, аз се уча от тях, казват: “Ще ги варим с костилките, после ще ги прецедим. Сироп ще направим от сока, а от гъстото ще направим мармалад”. А костилките ще се хвърлят навън. Направили сиропа толкоз гъст, че като го турихме в шишето, не иска да излезе навън, станал като пестил. Гледам го – като габровски пестил вътре. Устата – тясно на шишето – нищо не може да се извади. Как ще го извадим? Туриха го на огъня, направиха го по-рядко. Казвам: не правете много гъсти сиропи, мармаладът може да е по-гъст. Вторият опит излезе по-сполучлив. И сиропът стана хубав, и мармаладът стана хубав.

Казвам: всяка една нова Истина, която се внася в света, трябва да има един начин, да я приложите в живота си. Какъв е начинът за търпението? Всички говорите за търпение. За да търпиш, трябва да влезеш в един неуреден свят. Ако всичко е наредено добре, няма какво да търпиш. Трябва да влезеш в един свят, гдето не е уреден, и да търпиш. Търпелив може да бъде един човек, който разрешава една задача. Аз ви черпя с едно винце, идвате ми на гости. Най-първо може да бъда много добър човек. Давам ви една кафяна чаша винце – десет годишно хубаво винце. Вторият път дойдете и ви давам една чаша от 150 грама, третият път – от 250 грама. Година след година, като ви давам винце, какво влияние ще упражни върху вас? Ще упражни известно влияние. Виното ни най-малко не е хранително, то е лекарство. Виното може да се употреби като лекарство, като храна – никога. Та като искат да го направят хранително, тургат захар, чер пипер, хлебец. Вземете студената вода. В студената вода има известни примеси, от известни енергии, които са опасни. Тази вода може да е била под влиянието на нощта, под влиянието на звездите, може да е била под влиянието на облаците. Ако тази вода вие не я оставите да се сгорещи на Слънце и ако не я турите на огъня, като я пиете, може да ви повреди. Някой път казвате: “Урочасах”. Кога стават уроки? Когато е бурно времето или е облачно, или е ветровито. Стане българинът през нощта, с кепчето от котела бърка, изпие едно кепче, второ. Като стане: “Не зная какво ми стана, като легнах, бях здрав. Уроки са ме хванали. Не съм добре. Уроки ме хванаха.” Никакво кепче вечер! Вода се позволява една кафена чаша – една глътка вода да я стоплиш в устата. Не едно кепче да го туриш в стомаха.

Всяка една идея не приемайте изведнъж. Най-малко една капка опитайте от идеята и капка по капка, да влезе идеята във вас. И гледам по някой път, вие искате някои да ги направите верующи, като вас. Да вярват в онова, което вие вярвате. Не убеждавайте хората в онова, което вие вярвате. Убеждавайте ги в това, което им е дадено от Бога – неонаследените работи. Убеждавай един човек в Истината, която е в него, убеждавай един човек в Любовта, която е в него. Убеждавай един човек в заложбите на Любовта, които са в него. Убеждавай един човек в заложбите на Мъдростта, които са в него. Не му туряйте това, което той няма, не го присаждайте. Вие го присадите, утре се счупи присадката и остане дивачката. Поддържайте в хората и в себе си естествените неща, с които сте родени. Онаследените неща, не са лоши, [но] най-първо трябва да поддържаме онова, което е зародено в нас, после второстепенните неща. Вие имате две очи. Равни ли са лявото око на дясното око? Имате нос. Двете ноздри еднакви ли са? Много малко хора ще намерите, на които двете дупки на носа да са равни. Често едната дупка е по-голяма, другата – по-малка. Това показва, че едното крило на дробовете е по-силно, а другото е по-слабо. Тази дупка, с която си дишал повече, е по-голяма. А тази, с която по-малко си дишал, е по-малка. С по-малката дупка значи по-малко си се упражнявал – затова по-малка останала. С умствени упражнения носът става по-дълъг. Един нос има отношение, той не може да бъде дълъг произволно. За да бъде дълъг носът, трябва да има отношение към Любовта, трябва да има отношение към Мъдростта и трябва да има отношение към Истината. Носът трябва да има отношение към живота, трябва да има отношение към знанието, трябва да има отношение към свободата. Носът трябва да има отношение към движението, към учението и към работата. Един нос 9 качества съдържа. Някой нос е дълъг и тесен. Такива носове са израснали при суша. Имат повече светлина и по-малко влага. Късите, широки носове са израснали при повече топлина. Късите и широки носове са чувствени, топлина имат. В него растат всичките неща. И чувствата растат като тревата, като цветята, като плодните дървета. Може да се храниш от плодовете на своите чувства. Широчината на носа има отношение към дължината. Ако един нос е сантиметър и половина широк, а дълъг 6 см, не е здравословен. Такива са моите научни изследвания. Един нос, за да бъде нормален, трябва да има 3-3 1/2 см широчина и да има 5-6 см дължина. Отношение да има. За да има отношение, тази широчина се дължи на отверстията. Ако каналите, през които влиза въздухът са тесни, а ноздрите са дебели, ни най-малко това не е здравословно. Казвам: един нос се създава, когато Любовта, Мъдростта и Истината са работили върху организма и пропорционално са построили работите. За да бъде човек красив, непременно Любовта трябва да е работила. Любовта е първата Божествена Причина. И втората, и третата Божествена Причина трябва да са работили: Мъдростта и Истината. След това втората категория: животът трябва да е работил, знанието трябва да е работило и свободата трябва да е работила. При сегашните условия движението е един резултат. Онзи човек, който е здрав, той е пъргав. Той работи. Онзи човек, който има малко живот в себе си, малка пъргавина има и движението е малко. Движението е мярка, с която се мери степента на живота. При туй движението е пластично. Един човек, който е здрав, той не се изкривява, няма чупене в движението. Който не е здрав – има чупене в движението. Който ходи и прави чупене в движенията си, това не е здравословно. Някой върви и си удря крака, това не е здравословно. Някой върви изправен като дърво, това не е здравословно. Друг върви с дигнати рамена, и това не е здравословно. Когато дойде един с Божествената наука, трябва да има едно нормално движение, да има нормално учение. Учение без Любов не е учение. Работа без Любов не е работа. Всяка работа без Любов е мъчение. Всяко учение без Любов е мъчение. Всяко движение без Любов е мъчение. Всеки живот без Любов е мъчение. Всяко знание без Любов е мъчение. Всяка свобода без Любов е мъчение. Онзи, който те кара да ореш, ти не си свободен. Целия ден те впрегнал, Бог му дал свобода, но той върху тебе упражнява насилие. Той е свободен, но ти не си свободен. Всички неща в света трябва да стават с Любов. В Любовта има 9 качества. Вие ще се забъркате.

Не искам да напуснете съществените неща. Аз искам вие да напуснете нещата, които са онаследени, и да останат във вас вложените работи: туй, което Божествената Любов е вложила; туй, което Божествената Мъдрост е вложила и туй, което Божествената Истина е вложила във вас.

Аз искам да ви попея една песен, но много мъчно се пее. Една песен, в която искам да попея как е създаден света. Значи в миналото как са пели. Всички тия фази на творчество. Един човек ще пее, но как бихте изпели вие “В начало създаде Бог Небето и Земята”? Това е инволюция. В инволюцията най-първо в тебе ще се зароди един голям импулс. След това ще се роди една обратна реакция. Ти слизаш и после казваш: “Не слизам повече”. Заражда се импулс, да се качваш. Като се качиш, имаш желание да слезеш пак надолу. В онези, които слизат от Божествения свят, се заражда желание да се върнат. Онези, които започват с еволюцията, има желание да се върнат назад. Вие, ако не разбирате, ще се обезсърчите. Ти казваш: “Аз имам желание да се върна на Земята”. Умориш се, ще се върнеш на Земята. В инволюцията умориш се, ще се върнеш в Небето. При еволюцията, като се умориш, връщаш се към Земята. Докато най-после дойдете в точките АВ (показва чертежа), дето се пресичат тия положителни и отрицателни сили. Що е диаметърът? Там гдето престанат всичките противоречия в живота, това е диаметър. Долу под диаметъра са противоречия. Щом дойдем в АВ, противоречията престават. Под диаметъра противоречия има. Диаметърът е мярка, с която се мерят противоречията. Всяко нещо, което не се мери правилно, има противоречие. Като се измери, се вижда, че има дефект. Какво е диаметър? Точна Божествена мярка, в която няма лъжа. Земята има диаметър, Божественото Слънце има диаметър, човешкият ум има диаметър, човешката душа има диаметър, човешкият дух има диаметър – мярка, с която се мерят нещата. Онзи човек, който няма диаметър, какво ще мери? Какви бяха вашите понятия за диаметъра? Диаметърът разделя кръга на две равни части, туй е вярно, туй е външната страна на нещата.

Песента ще оставим за втория път, за третия път, за четвъртия път. Казвате: “Сега да чуем песента”. Тя е мъчна песен. Новата песен, която учим, е много мъчна. Цял живот учим новата песен и колко мъчно се учи! Има три основни тона на една песен. Какъв е основният тон на светлината? Или основният тон на топлината? Или какъв е основният тон на чувствата, основният тон, че чувстваш? Основният тон, че си силен, че се радваш на силата си? Когато човек не се радва на своята сила... Когато чувстваш, че имаш воля, ти видиш нещо и пожелаеш да го имаш; воля имаш да го направиш. Виждам едно дърво израснало в мен, имам желание да го откъсна. Ако не го откъсна, какво ме ползва? Трябва да имам воля, да го опитам. Като направя опит, да зная съдържанието. Ако плодът е горчив или ако плодът е сладък, какво означава? Сладкият плод означава, че си в съгласие с Бога. Горчивите плодове всякога показват, че си в дисхармония с Бога, със законите Му. Щом плодът е горчив, трябва да знаеш, че си в дисхармония. Сладчината и горчивината са две неща различни. Сладко ядеш, ти си в хармония с Бога; горчиво ядеш, ти си в дисхармония с Бога. Ти си ял горчиво. Смесили са се горчивите маслини и сладките смокини. Солените маслини са консервирани работи. Ако остане да се храним с консервирани работи, отиде животът. Не са консервираните орехчета, които носят живот, но пресните плодове. Нашата воля някой път ни заблуждава с миналото си. Миналите неща са остарели неща. Неразбраните неща са винаги стари неща. Нереализираните неща са винаги бъдещи неща. Съдържанието, което опитваме, е Божественото. В даден случай Истината, която сега опитваме, Любовта, която сега опитваме, и Мъдростта, която сега опитваме, тя е реална. За бъдеще, което ще опитаме, и в миналото, което сме опитали – те не са реални. Може за бъдеще, като опитваме Истината, да сме в състояние да я разберем. И в миналото, като сме опитвали Истината, може да сме разбрали. Божественото е туй, което сега опитваме. И бъдещето ще разберем повече, отколкото миналото. Затуй казвам: разчитайте на Божественото, миналото е човешко. Бъдещето е ангелско, а настоящето е Божественото.

Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил

43-та лекция от Учителя, държана на 21.VII.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: истина, има, човек, аз, може, път, любов, съм, сега, казва, мъдрост, обичаш, работи, отношение, маслини, имаш, нагоре, желание, земя ,

Общ Окултен клас , София, 21 Юли 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder