НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да се родите изново

Да се родите изново

Най-често използвани думи в беседата: аз, казва, може, има, човек, сега, бог, хора, свят, говори, всичко, зло, добро, казвате, съм, дойде, мене ,

Неделни беседи , София, 13 Юни 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Ще прочета само един стих, който сте чели много пъти: „Недейте се чуди, че ви рекох, че трябва да се родите изново.“ Трета глава от Иоана, 7-ия стих.

Искам да ви говоря за един метод, който не е достъпен за природата. Езикът, който природата употребява, е непонятен за нас. Всичките човешки езици са много непонятни. За пример, ти говориш за добро, но то е нещо непонятно. Ти говориш за здраве, но то е непонятно. Като кажеш „сладко“, ти не усещаш сладкото. В природата, като кажеш „сладко“, сладко е, като кажеш „горчиво“, горчиво е. Каквото кажеш, то е. На човешките езици говориш нещо, пък то не е така.

Сега ще се опитам да ви говоря както е. За Любовта се говори, но не е Любов. Природата не казва „Любов“, но казва „давам“, „вземам“. Как ще дам? Щом трябва да даде, тя има везни. Щом ти даде, тя казва: „Много взема.“ Щом от тебе вземат, ти казваш: „Обраха ме.“ Тя си има везни, ще те премери. Ако си олекнал, обрали са те. Ако ти кажеш, че са те обрали, пък като те премери, ти нищо не си изгубил, тя вижда, че не са ти взели нищо. Това не е на езика на природата. На езика на природата каквото кажеш, така е. Ти кажеш, че са те обрали, пък ти тежиш повече, отколкото трябва. Трябва да се освободите от излишното в живота. Излишно природата не търпи и недоимък не търпи. Там, дето има недоимък, винаги се притичва да допълни този недоимък, а дето има излишно, взема го. Недоимъкът ражда страдание и излишъкът ражда по-голямо страдание. Много хора има, които умират от глад, но повече умират от преядане. Някой път умират от глад. Природата даде глад – измират, няма какво да ядат. Трева няма да пасат.

Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на светлината. Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на топлината. Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на сила. Има сила външна, механична, има сила вътрешна, органична.

Под думата „раждане“ подразбираме човек, комуто се дават възможности да влезе и да изучава света по който и да е начин. Някой, който е по плът роден, плътски ще изучава света. Не е лошо да си роден по плът, не е лошо да си роден по Дух. Най-първо трябва да се родиш по плът, после – по Дух и да изучаваш света от две становища. Плътският живот е добър. „Плът“ значи по-гъста материя. „Духовно“ значи материя, която се движи, пълна с енергия.

Ние мислим, че като станем възрастни, сме по-умни, а като деца не сме били. Относително това е така. Детето схваща нещата много по-добре, отколкото стария, само че не може да ги прояви. В детето има желание да направи добро, да направи зло, но понеже усеща своята слабост, отказва се. Старият се усеща по-силен и затуй го прави. В детството нямаш възможност да го направиш. Ти си от слабите хора. Старите хора са силни хора. Като дойде до него, казва: „Ти знаеш ли аз каква опитност имам в живота? Вече 85 години живея на Земята. Земята 85 пъти е обиколила около Слънцето. Знаеш ли колко пъти съм обикалял, какви разходки съм правил?“ Сега може да умножите и да намерите колко е пътят на Земята за 85 години. Понеже 150 милиона километра е далеч от Слънцето Земята, 3 пъти като го умножите, ще измерите. Онези, които са учили геометрия: колко пъти диаметърът влиза в окръжността и колко пъти радиусът влиза в окръжността? Тия работи сте ги учили. Много лесна работа е.

Процеса на раждането във възходяща степен поддържайте. От сутрин до обед ти се раждаш, то е младини. От обед до вечер то е старини. От вечер до среднощ ти си в ада. Вечер като среднощ, мълчи се. От среднощ до сутринта излизаш из ада. Тъй щото сутринта влизаме в рая и излизаме от ада, а вечер влизаме в ада. Среднощ излизаме от ада. Не мислете за ада. Адът е място за изправление. То е едно опитно училище. Кой каквато погрешка има, трябва да си я изправи. Трябва да излезеш из тялото, понеже тия работници трябва да почистят тялото, има доста нечистотии. Като излезеш отвън, понеже си господар, работниците ще почистят тялото. Като го почистят, ще кажат: „Заповядайте, господарю, всичко е почистено.“

Вечерно време като не може да спите, правите голяма пакост, понеже къщата остава непочистена. Вие всички вечерно време искате да работите. Откажете се. Оставете тази работа за слугите, те да почистят тялото. Някой се извинява и казва, че цяла нощ се молил. Някой се извинява, че е мислил цяла нощ как да изобрети нещо: някоя пушка, някой топ. Хубави неща са тези, всичките неща в света са хубави. Оръжието е хубаво за войника. Перото е добро за поета. Ябълките са хубави за децата. Дрехите са хубави за момите. Калпаците са хубави за момците. Ръкавиците са хубави за дамите. Пианата са хубави за пианистите. Цигулките са хубави за цигуларите. Казваше ми един българин, който е бил в Америка и носел една цигулка в кутия. Питат го: „Годен ли си?“ Казва: „Годен съм, годеницата е с мене.“ Той изважда цигулката и казва: „Моята годеница малко да посвири.“

Българинът е доста духовит. После, българинът е много щедър. После, разправяше ми един българин, който се намерил в небрано лозе. Казва: „Имах един познат, стар евангелски проповедник, покани ме на гости. Аз като българин поканих още двама. Той ми каза: „Вие, българите, може би имате този обичай, но ти трябваше да ме предупредиш да приготвя и за другите. Затова сега ще те накажа и от твоето ядене ще взема и ще дам на приятелите ти.“ Та този българин ми казва: „Не си доядох тогава.“ Българите са много щедри на чуждото. Когато българинът е свободен, не дава нищо.

В турско време ми разправяха друг един анекдот. Един българин казва на друг: „А бре, Иване, ижурджият (вероятно думата не е записана правилно) дошъл.“ – „Не давам нищо на този изедник.“ „А бе, Иване...“ – започнал да бие, смазал Драгана. Тогава Иван казва: „Оттук-оттам ще дадем, ще намерим.“ Сега, по какво се отличават българите в турско време? Като дойде някой турски юзбашия (юзбашия значи началник на 100 души, бинбашия – началник на 1000 души, майор), като дойде юзбашията, изскочи българинът, вземе коня му хубаво охранен и Иван започва да разхожда коня. След като го разходи, ще го нахрани и няма Иван да се качи на коня. Ще докара после Иван коня и ще се качи юзбашията и ще си замине. Ако само разхождаш коня на юзбашията, ти си Иван. Ако се качиш на коня, ти си юзбашия. Иван трябва да знае хубаво да разведе коня, понеже този кон го кара силно, може да се повреди. Иван ще потупа коня, ще поразположи коня, да си похапне, да пийне вода хубаво. Трябва да знае, да не направи някаква погрешка, понеже има отговорност.

Сега аз правя сравнение. Ако ти имаш една идея, която развождаш като Ивана, какво ще научиш? Трябва да се качиш на своята идея отгоре, че като юзбашията да те понесе. Ако само развождаш идеята като Ивана, трябва да знаеш, че твоята идея е кон.

Ние, съвременните хора, не обръщаме внимание. Аз съм правил научни наблюдения, обръщам внимание на най-малките работи. Някой път вкъщи правя научни изследвания. Някой път майката дава хляб на детето, наблюдавам го как яде. Гледам как си отваря устата, гледам каква е стойката му. Някои деца, гледам, големи хапки вземат, бързо ядат. Гълтат, никак не е хармонично. Някои гълтат много хубаво. Гледам, някои деца много бързо ядат. Още като му дадат хляб, веднага почне да яде. А някои, като им дадат хляба, погледнат го, огледат го хубаво и тогава започне да яде. Казвам: Туй дете ще стане човек. Онова дете, което започва бързо да яде, аз си правя заключение за него. Ти ядеш и мислиш, че този хляб, туй парченце, съдържа онази сила. Ако ти, като вземеш тази хапчица с трите си пръста и не повярваш в силата, която се крие в тази хапка, никаква сила не може да възприемеш. Силата на тази хапка ще стигне в най-съкровената станция на твоя ум, тя ще стигне в най-съкровената станция на твоето сърце и тя ще стигне в най-съкровената станция на твоята душа.

Защо да се не научим ние да благодарим в живота за най-малките неща, които природата ни е дала? Сега ний се тревожим за неща, които не са наша работа. Тревожим се как ще свършим нашия живот. По-добре е да не знаем кога ще свършим. И да знаеш, и да не знаеш, ще остарееш. Старият да се грижи за старостта. Младият да се грижи за младостта. Ти използуваш младия, използуваш и стария. Младият е слуга на тебе, старият е слуга на тебе. Ти си голям човек. Ти говориш за Божествено Начало. Божественото Начало използува стария. Изгревът, това е раждане. Залезът, това е умиране. Среднощ ти си в ада. След един час излизаш из ада навън. Радвай се, че излизаш, когато се ражда Слънцето. Радвай се, когато влизаш в ада, понеже ще ти се поправят някои погрешки и неестествените желания в хората.

Страданията в човека растат и се развиват както плодните дървета, само че страданието ражда горчиви плодове, а радостта ражда сладки плодове. Едно страдание ти ще присадиш с една радост. Ще се научите да присаждате. Лимоните ще може да присадиш, ябълка може да присадиш, череша може да присадиш.

Казвате: Господ ще промисли. Господ е промислил отдавна, но ние трябва да промислим сега. Какво ще каже Господ? Той отдавна е казал. Аз вярвам в това, което Господ е говорил в миналото, аз вярвам в това, което Господ говори сега, аз вярвам в това, което Господ ще говори за бъдеще. За мене Господ е говорил в миналото, говори сега на нас, ще говори и в бъдеще на хората. Бог говори всякога. За Бога и настоящето, и миналото, и бъдещето е едно. За нас, хората на Земята, има три времена: минало, настояще и бъдеще.

Та казвам: Слушайте Този, Който ни говори. Или казвам: Слушайте това, което Любовта ви говори. Да ви кажа по-ясно: Слушайте това, което ябълката говори. Слушайте я. Като вземеш крушата и я хапнеш, и тя ти говори. Като я стиснеш, тя започне да говори. Казва: „Ти знаеш ли защо искаш да вляза в тебе, знаеш ли какво може да стане?“ Трябва да слушаш. Тя казва: „Моля, бъдете тъй добри, каквото ми кажеш, ще го направя.“ Пиеш вода и водата пита: „Ти знаеш ли защо ме пиеш?“ Българинът често вечерно време пие вода, без да слуша водата какво му казва. Често българите имат обичай, станат среднощ и изпие едно–две кепчета вода. Казва: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Той изпил едно–две кила вода (малко преувеличено е това).

Някои от вас се възхищавате от някои цветове. Нямате еднаква Любов към всичките цветове. Ще обичате червения цвят, портокаления, жълтия, зеления, синия, ясносиния, тъмносиния, виолетовия, еднакво ще ги почитате. Вашето здраве зависи от тия 7 лъчи. Ако сте пристрастни и обичате само един цвят, нарушавате хармонията. Заедно съединени, тия цветове образуват светлината. Цветовете са кредитори. Цветовете се кредитират един друг. Червеният цвят кредитира портокаловия. Портокаловият кредитира жълтия, жълтият кредитира зеления. Зеленият кредитира ясносиния. Ясносиният кредитира тъмносиния. [Тъмносиният] кредитира виолетовия.

Цяла наука има, в която трябва да изучаваме светлината, както музиката се изучава. Човек, който няма ясна представа за червения цвят, никога не може да вземе правилно „до“. Онзи, който има ясна представа за червения цвят, веднага взема много вярно тона. Аз съм правил опити и виждам, че между червения цвят и основния тон на живота има отношение. Защото основният цвят е червеният, аленият. Има един червен цвят като огън. Червения цвят като гледаш, ще оздравееш. Ако гледаш пламък, като накладеш огън, гледаш в огъня, болестта изчезва. Много хора има в света, които носят червен цвят. Но като погледнете, вие си създавате неприятности.

Някой мъж търси някоя жена червеничка. Човек има нужда от този цвят. Човек търси лек. Като погледне, какво? Той взема от нея. Казва: „Като видях тази жена, стана ми леко“, а другите казват: „А-а, леко ти стана като я видя!“ Неразбиране на закона. Че жената да се зарадва, че тази другата жена помогнала на мъжа ѝ, да ѝ каже: „Много се радвам, много Ви благодаря, че ти като дойде в дома, мъжът ми беше болен и като те видя, оздравя. Ти донесе Божественото благословение вкъщи.“ Сега вие гоните Божественото. Като дойде тази жена, ти мислиш да я няма, да си върви. От него ден мъжът крее. Жената казва: „Отде дойде тази жидия?“

Вие искате сега да ви се говори. Вие пъдите Божието благословение. Някое младо момиче с живот Бог ви прати. В туй момиче дошъл един ангел от Небето, светлина разпръсква, а ти няма да се зарадваш, че е дошъл ангел в къщата ти, а мислиш да си върви. Ти казваш: „Той откакто дойде, лошо намерение има.“ Аз познавам. Аз на мнозина съм казвал: „Тази сестра носи едно благословение, в онази младата сестра Христос беше дошъл.“ – „Не казвай!“ Казва: „Млади ли избира?“ Той все млади избира. Старите са дебелоглави, не увира главата на стария, той е горделив, свършил университет, казва: „Какво зная аз...“

Не гледайте, че много знаете. Аз от вас зная повече, но аз още съм едно малко дете на Земята, уча се на Земята какво има да бъде. Христос казва: смирение. Вие казвате: „Аз помня много.“ Какво помните? Миналата година на днешния ден какво беше времето? Забравили сте го. След една година какво ще бъде не го знаете. Ние мислим, че много знаем. Какво се е случило преди една година не го знаем и какво днес се случва не знаем, а минаваме за много учени хора.

Аз виждам в човешкия порядък много преувеличени неща. Да кажем, имаш 1000 лева. Знаете ли колко са 1000 лева? Сегашната цена колко е? То са 1000 стотинки. Всеки един лев е равен на стотинка, златна стотинка. Понеже в 10 лева има по 100, 1000 лева са равни на 10 лева. Казвате: „Дадох му 1000 лева“, а в моя ум е, че ти си му дал 10 лева.

Казвате: „Аз му направих една голяма добрина.“ Според мене най-големите добрини са най-малките и най-малките добрини са най-големите. Аз никога не се спирам върху един процес, който е голям. Големите работи са само за Бога. Ти завържеш приятелство с един човек, не познаваш неговия характер и искаш този човек, каквото поискаш, да направи за тебе. Отгде накъде? Остави на неговата свобода, не ти да го заставиш. Тогава не е приятел. По закон може да бъдеш полковник, ще му заповядваш: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Това не е приятелство, това е подчинение. Когато на него заповядвам, то не е по свобода.

Казва: „Знаеш какво ме сполетя.“ В Писанието апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Но то е еврейщината в апостол Павел. В дадения случай аз изхождам от тревогата. Понеже Бог е направил всичко заради мене, на това основание и аз мога да направя всичко заради Господа. Този, Който е направил всичко заради мене, заради Него и аз съм готов всичко да направя. Този, който не е направил нищо заради мене, и аз не съм готов да направя нещо заради него. Ще бъде срамота един човек за мене да направи всичко, кредитирал ме е, като дойде в дома ми, аз да не мога да направя нищо заради него. Един обед не може ли да му дам? Какво ще ми коства да се отнеса хубаво с него?

Сега, всички ние сме хора. Слугата мисли как да угоди на господаря си, свещеникът мисли как да угоди на пасомите си, те мислят как да угодят на свещеника, всички угаждат едни на други. Много малко хора ще срещнете, които искат в съзнанието си да угодят на Този, Който е направил всичко на Земята заради него, дал му [е] всичките условия, и да Му благодари.

Той седи и мисли дали има Господ или не. „Къде ли е, досега не съм Го виждал.“ Добре, денем виждам, но вечерно време, когато е тъмно като в рог, твоят приятел ти говори и ти чуваш гласа му само, не го виждаш. Като не го виждаш, не е ли реален? Реален е.

В реалността има един закон, той е следният. Всеки един от вас може да направи опит. Вие казвате, че вярвате в Бога, но то нищо не значи, това са празни думи според мене. В даден момент ти си извън времето. Щом насочиш мисълта си към Бога, в дадения случай извън времето си – ще настане една промяна в тебе. Ако ти имаш най-лошото разположение, имаш най-лошата болест, проказа може да имаш, ако с вяра насочиш ума си към Бога, веднага тази проказа ще изчезне. Има една проказа, която ще изчезне и ще се появи светлина. Усъмниш се – веднага проказата се връща отново. Повярваш – пак проказата изчезне. Усъмниш се – пак дойде. Усъмниш се в богатството – то изчезне. Повярваш в сиромашията – богатството иде. Повярваш в богатството – сиромашията иде. Такъв е законът. Като повярваш в богатството, трябва да знаеш, че сиромашията ще дойде. Като повярваш в сиромашията, богатството ще дойде. Те си помагат. Сиромашията помага на богатството и богатството помага на сиромашията. Болестта помага на здравето и здравето помага на болестта.

При болните хора има същества. Като се разболеете, тази болест се дължи на някои разумни същества, които, като дойдат при вас, за да ги разберете, ще ви направят болни. Вие ще се концентрирате в себе си и каквото ви кажат, ще го разберете. Ако останете силни, вие нищо няма да разберете от техния език.

Има един закон. Като се връщаше Яков, понеже беше доста умен, вечерта дойде едно същество при него и той каза, че цялата нощ се е борил с него. Той му казва: „Ти излъга брата си за [паница] леща и открадна благословението“, показа му и другите негови погрешки. После ходи при Лавана и там му показа каква погрешка е направил. И му каза: „Вие сега като се връщахте, откраднахте боговете на Лавана и носите чужди богове. Носите не истинските богове, а боговете на старото.“ Яков се оправдаваше, искаше да си замине и цялата нощ двамата се разговаряха. Яков му казва: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш.“ За да го благослови, пипна го на хълбока и той окуця. Пусна го тогава. Как ще се бориш?

Аз виждам, тази борба става всякога между един момък и една мома. Той като хване младата мома, не я пуща. Тя му говори, че той трябва да бъде благодарен, той казва: „Не искам да те пусна, ще ми дадеш нещо.“ Младите моми са много силни. Всяка млада мома има по един ангел. Всичките момци са показали какво могат да направят. Като запали сърцето, цялата къща гори, ще се въртиш на колело, не може да спиш. Не само младата мома, но и младите момци тъй.

Казвам: В света уважавайте младите моми и младите момци, защото от уважението на младата мома и на младия момък ще имаме уважението на стария дядо и на старата баба. Не уважавате младата мома – и старата баба няма да бъде уважавана. Не уважавате младия момък – и старият дядо няма да бъде уважаван. Вие казвате: „Зелени са те.“ Всичките млади са изпратени от Бога, те носят нещо много хубаво в себе си. Всичките тия стари дядовци и баби, понеже се приготовляват при Бога да идат, да занесат своето богатство и пак да дойдат. Трябва да се научат старите да уважават младите и младите да уважават старите. Туй уважение трябва да произтича от едно вътрешно съзнание на човека. Във всеки един добър човек ти си, който живееш вътре в него. И той живее вътре в тебе.

Сега скоро имаше един наш брат, който ми казва: „Исках да управлявам със сила, но виждам, че не работи силата.“ Един човек ако започне да гради сам една къща, казва: „Аз сам да я направя“, за колко години може да направи къщата сам? Нека да е на етаж и половина – за колко време ще я направиш? Сам да носиш камъните, калта, варта. Сам да изнесеш всичко нагоре, колко време ще ти вземе?

Нещата в света стават бързо, когато се кооперират колективно 10, 20, 100, 1000, милиони хора, един народ – и работата върви. В живота, когато се кооперират хората, работата върви. И в Небето, и в невидимия свят се кооперират, и ангелите се кооперират, и светлите духове – и работите вървят.

Казвате: „Аз сам ще си свърша работата.“ Ти сам ще си свършиш работата толкова, колкото я свършил онзи българин, който казал на жена си: „Аз утре ще стана, ще впрегна и с талигата ще ида на лозето да го подрежа.“ Жената казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Рекълне рекъл, ще ида да го подрежа. Каква работа има Господ да се меши?“ Тя казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Аз ти казвам: не искам да питам ни Господа, ни никого!“ Става на сутринта, впряга воловете, качва се на каруцата и тръгва. Срещат го турците, хващат го и го накарват да им работи ангария. И целия ден го развождали насам-натам. До късно вечерта. Идва Иван вечерта и хлопа на вратата на жена си и казва: „Жено, отвори ми, ако е рекъл Господ.“

Ако ти си на бойното поле и ония бомби, които падат от аероплана, големи бомби се пукат около тебе, като се върнеш, какво ще разправяш? Ще кажеш: „Да пази Господ.“ Чудиш се как си останал жив при този пукот. Благодариш в душата си, че при най-големите опасности има Един в живота, Който пази. Казва: „Тисящи ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти.“

Сега аз говоря на ваш език, не да проповядвате на другите, няма нужда. Аз нищо не печеля, като ви разправям една Истина. Казва: „Да го убедиш.“ Аз не искам да го убедя. Аз искам да бъдете честни на вашите обещания, които сте дали, когато сте слезли на Земята. Да изпълните тия обещания и честни да бъдете. Не сега на мене да обещавате, то е безпредметно. Като изпълните обещанията, които сте дали, и другите неща може да направите. Сега искам да изпълните вашите обещания. Какво [е] обещала младата мома? – Да не съблазнява никога младите момци. Какво е обещал младият момък? – Да не съблазнява никога младите моми. Какво значи съблазън? – Да ги не осъжда, да не им взема, да им отвори пътя, да им съдействува. Младата мома иска да следва наука, иска да рисува, иска да пее – всичко това нека го прави. Тя да не го съблазнява, да не му казва: „Остави се от тия глупави работи, да идем да вечеряме, да попушим цигари, малко модно, да пием малко коняк, сладко вино.“ Това е съблазън. Тогава младата мома ще тури шапката си накриво, младият момък ще тури шапката си накриво. Тия, кривите шапки объркаха света и на момците, и на момите.

Ние не се нуждаем от изкривяване, но се нуждаем от ежеминутно обновяване на човешкия ум, ежеминутно обновяване на човешкото сърце, ежеминутно обновяване и на човешкия дух, ежеминутно обновяване. Това е Божествен процес. Като престане този процес, ние остаряваме. Писанието казва: „Ще изпратя Духа Си и ще ви дам живот.“ Като отнеме Духа, остаряваш. Като оттегли този Дух, умираш. Ще започнеш да се молиш: „Господи, изпрати Духа Си“ и пак да се родиш.

Казвам: Човек трябва да държи свещено Името на Бога в ума си, да държи свещено Името на Бога в сърцето си, да държи свещено Името на Бога в душата си, да държи свещено Името на Бога в духа си. Туй ще го турите в себе си, то е човекът. Що е човекът? – Който може да държи Името Божие свещено в духа си, който може да държи Името Божие свещено в душата си, който може да държи свещено Името Божие в ума си, който може да държи Името Божие свещено в сърцето си, и най-после: който удържи Името Божие в тялото си.

Някой казва: „Защо ми са упражненията?“ Религията е да се упражняваш. Кажи ѝ: „Господи, покланям се пред Твоята сила“, дигаш ръцете си и казваш: „Приемам Твоето благословение.“ Дигаме ръката си – защо? „Ще работя с ръцете си, които си ми дал.“ Всяко движение да се осмисли. Защо ще седим, защо ще ставаме?

Дванайсет души английски офицери седят в Индия на едно угощение. Иде при тях един факир. Англичаните както обичат духовитостта, те му казват: „Не може ли да ни покажеш някой фокус?“ „Може“, казва. Поседял той половин час с тях и им казва: „Господа, заминавам, но вие няма да може да станете от столовете си.“ Те казват: „Виж, този е смахнат. Ние, англичани, няма да можем да станем от столовете?!“ Започват да се смеят, казват му: „На добър път, ще се справим ние с нашата работа.“ Но после, като се опитали да станат, не могат да станат, като заковани стоят. Клатят се всички, не могат да станат. Каква е тази работа? След един час идва той и ги освобождава. Казва им: „Господа, това е един фокус, как става това, е моя работа.“

Аз ви казвам сега: Ако ти в себе си [на] злото не може да му заповядаш да седи на своя стол, ти не си факир. Всяко зло, всяка лоша мисъл, лошо желание не е лошо, че е дошло. Може да е офицер, ще му кажеш: „Аз докато се върна, ти ще седиш на стола. Без мое позволение няма да станеш.“ Казвам: Вие искате да имате силна воля, считате силен човек, който заповядва. Една лоша мисъл, лошо желание, лоша постъпка, това е силен човек. Който не може да заповядва, не е силен, но слабият човек не е слаб, воля има.

Сега новите времена изискват друго. Ние се намираме във времена, които са много тревожни. Не е ли Господ, Който управлява света? Не ли Той, Който гледа на всичко, което вършат хората? Онзи български земледелец, който вижда като поставят житото на хармана, че конете като върхат, казва: „Защо поставиха това жито на тия страдания?“, той другояче гледа. Като овършеят житото, той отдели сламата, а изважда само житото. Сега в света става само вършитба. От Божествено гледище вършитба става в света. Сламата – в плевнята, а житото – в хамбаря. Тогава ще дойдем да се запознаем с бъдещите страдания. Сегашните страдания ще бъдат за бъдеще едно благо, понеже хората ще научат един закон – че Бог е в света, Който изправя света. Той го е направил и Той ще го изправи. А ние какво сме? Ние сме само служители на Бога.

Сега ако Господ иска, може моментално да прекрати войната, но нищо няма да научат хората. Ако стане по Земята земетресение, срутят се всичките къщи, всичко се разруши, ще престанат да се бият. Като стане всичко на каша, как ще се бият? Господ иска да ни научи да бъдем разумни.

Всеки от вас иска да победят, кои да победят? Аз искам да победят хората, които любят и обичат Бога. Да победят хората, които добре мислят, добре разсъждават, които мислят добре за благото на цялото човечество. Да победят народите, които искат да внесат Божествената свобода за всичките хора. Те да победят. Ако е Любов, да бъде Любов за всички ни, ако е знание, всеки да се ползува от знанието, всеки да се ползува дотолкоз, доколкото му е дадено. Всички трябва да работят в тази посока. Божествената Любов да я изявим, да бъдем проводници на нея навсякъде. Божественото знание да го изявяваме.

Сега, аз ви зная, че всички сте много набожни. Ролите, които сте играли в живота, много добре сте ги играли, не може да ви намеря махана. За бъдеще ще ви дадат една роля много трудна. За в бъдеще трябва да учите нова роля. Туй знание, което имате, то ще бъде като второстепенно. Дълго време ще се учите как трябва да се обхождате с хората. Знаеш колко мъчно е да се обхождаш. Някой човек, като не ни направи това, което искаме, ние се изменяме и казваме: „Не е добър човек.“ Българинът, като не му направиш добро, казва: „Лош човек е.“ Като му направиш добро, казва: „Добър човек е.“ Право е донякъде. Може някой път човек да е по-добър, има разни начини, по които се прави добро.

Най-първо, в седмицата определете си един час поне да не мислите лошо за никого. За един час поне за вас да няма лош човек. Защото тъй както мислите, ако хората бяха лоши, Господ ще ги очисти. Понеже Господ вижда, че тия хора лошото го правят от добра воля, от ревност... Апостол Павел от ревност, от набожност ходеше да гони християните. Като обичаше Моисея повече от Христа, гонеше християните. Ако той обичаше повече християните, нямаше да ги гони. Ние като обичаме повече своите, гоним другите.

По този път, по който вървите, всички ще умрете. Ще остареете, ще изгубите силата си, ще се свържат краката, стомахът ще се разстрои, дробовете един ден ще се повредят. Всичко, което имате, ще го вземат и ще ви пратят за другия свят. Ще ви пратят с един багаж от 33 грама, 33 грама имате право от Земята да вземете. Понеже ще мине през 3 станции, ще секвестират по 10 грама на всяка станция и едва като влезете в Божествения свят, ще имате един грам. Една малка клетка невидима ще имате и никой няма да ви вижда. Вие ще останете сам, ще почувствувате едно отвращение от живота и нищо няма да виждате и себе си няма да чувствувате. Ще знаеш, че си бил цар и си се превърнал в едно нищожество, което е милиарди пъти по-малко от съвременния йон. Ако увеличим един йон колкото Земята, пак ще бъде невидим.

Важно е сега туй, което Господ ви говори. Слушайте Го. Младост без Бога не съществува. Знание без Бога не съществува. Свобода без Бога не съществува. Ако мислиш, че животът без Бога съществува, ти се лъжеш. Ти живееш и в този живот е Бог. Ти имаш знание и в това знание е Бог. Ти имаш свобода и в тази свобода е Бог. Къде е Господ? Той е в твоя живот, в който ти се подвизаваш. Ти имаш свобода, ти имаш знание и отричаш, че тази светлина е Бог. Животът, който имаш, Бог е в твоя живот, а ти Го отричаш. Колкото и да е малък животът, колкото и да е малко знанието, колкото и да е малка свободата, ти признавай, че Бог на Любовта е там. Говоря за Онзи Бог, Който има еднакви отношения към всичките хора, на всичките хора е дал такава свобода, която съответствува на тяхното развитие.

Туй учение трябва да влезе навсякъде в една държава, в един политически закон – същият закон е. Тези, които управляват [добре], те са назначени от Бога. Тези, които не управляват добре, те не разбират Божия закон. Тези, които се бият на бойното поле, този ум от Бога им е даден.

Има една война в света. Двама борци се борят. Единият побеждава другия, натисне го, не го убива.

Казвам: Вие имате желание да унищожите злото във вас. Знаете ли какво е да унищожите злото? Казвате: с добро не става. Ако отмахнеш доброто, какво ще стане? Ако отмахнеш злото в света, ще изчезне и доброто. Ако отмахнеш доброто от света, ще изчезне и злото. Ще ги поддържаш. Злото и доброто в света поддържат живота на хората, само че злото сега господарува и войната то създава. Тази война е урок. С доброто нищо не се добива, но и злото никакво благо не може да даде. Злото не донася зрели плодове. Гнили може да донесе колкото искаш. Доброто носи зрели плодове в света. Всяка хубава мисъл е плод на доброто. Всяка лоша мисъл е плод на злото. Всяко лошо чувство е плод на злото, всяко добро чувство е плод на доброто. В нас тия плодове постоянно зреят. Да се радваме на ония добри плодове в нас. Гнилите плодове на злото стават за тор на доброто. По този начин доброто организира плодовете на злото. Доброто от горчивите плодове на злото знае как да ги направи сладки. Как ги прави, не зная.

Човек понеже не знаеше законите на доброто и злото, Бог му забрани: да не ги бута, да не влиза в този свят. Понеже човек влезе, Бог му позволи. Вие сте се научили сега, казвате: „Тогава какво трябва да правим?“ Ако дойде един лош човек, нагостете го хубаво, нахранете го добре – той ще омекне малко. Ако постъпиш зле с него, ще бъде по-зле.

Та казвам сега: Поне микроскопически бъдете като Бога. Бог е дълготърпелив – вие бъдете малко търпеливи. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате другите хора да ви търпят. Направите погрешка, искате другите да я изправят. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате те да бъдат към вас. Забележете: някъде има малка погрешка, някъде в правописа не съм турил запетая или точка, или точка и запетая. Англичаните много рядко турят точка и запетая. Българинът туря по-често. Трябва да разбирате точката и запетаята. Там, на тази станция, не оставайте повече от 10 минути. Запетайката е най-малкото стоене – 1–2 минути на разположение. Точка и запетая – около 10 минути. А точката е около половин час.

Вие всички имате знание, всички знаете кога хората се отнасят с вас добре. Според туй, което сте учили, знаете кой е добре постъпил; туй как го знаете? Вие постъпвайте спрямо другите тъй, както искате спрямо вас да постъпват. Поне туй няма от вас който да не го знае.

Казвате: „Познавам, не е обхода, отидох вкъщи, не ме нагостиха, вода не ми дадоха да си измия краката; не ме приема в къщи, [а] има доста стаи.“ Някъде щом ме приемат, казвам: Каквото ми правят на мен, и аз ще го направя на другите. На този, който е дошъл при мене, ще стопля вода, ще приготвя хляб, ще го угостя. За една вечер туй може да го направя. Какво ми коства това? Езерото е на стотина крачки от мене – какво ми коства да ида и да донеса вода? Всяко добро, което човек направи, и той се ползува от него – законът е такъв. Най-първо той се ползува. Доброто като иде отгоре, то ще мине през мене и ако река да се отклоня, изгубва се доброто и за мен, и за вас.

Казвате: „Може да не знаем.“ Аз не съм от тия, които се лъжат. Гледам своя интерес, очите ми са на четири. Не може да мине нещо фалшиво. Може да задържа хубавото за себе си, но това, което иде от Бога, всичко е чисто. Най-първо, аз не се нуждая от човек слаб, аз не се нуждая от похвалите на хората. Аз се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика. Той като ме хвали, неговият език се чисти. Като ме хвали, неговият ум се чисти. Като ме хвали, неговото сърце се чисти. Като ме хвали, подмладява се душата му, като ме хвали, силен става духът му. Аз се радвам на туй, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа. Не искам да хваля хората. Аз като искам да се подмладя, хваля Господа. Осветявам Името Му в ума си, осветявам Името Му в сърцето си, в душата си. Туй е закон. Да бъдем верни на този закон. Там няма никакво изключение.

Казвате: „Може би така иска да говори.“ Не, по някой път имам желание да говоря както иска Господ – зная колко силен ставам. Аз съм имал солени работи.

Има един анекдот за солено. Един българин се сгодява. (Примерът е български анекдот.) Неговата годеница била много красива мома. Той имал един приятел и искал да го заведе при годеницата си, да я види колко е благородна, красива, изящна. Тя имала всичкото добро желание да ги угости. Тя им направила кафе, но захарницата и солницата били едно до друго. Направила на гостенина кафе със захар, а на своя възлюблен по погрешка турила сол вместо захар. Поотделно направила кафетата и като искала да го направи по-сладко, турнала повече сол. Две лъжички повече турила на своя възлюблен. Като започнал да пие кафето, вижда, че е солено и поглежда към своя приятел и вижда, че той пие кафето. Чуди се, че той го пие, без да се свиват мускулите на лицето. После казва: „Много солено беше кафето.“ Не че момата искала да го направи нарочно, но от бързина турила сол. Вие казвате: „Аз го насолих.“ Не туряйте на вашия възлюблен по две лъжички сол. Стига му солта колкото има. Турете повече захар. Не препоръчвам да туряте сол. Даже здравите хора трябва за цяр да турят солта. Солта е лечебно средство.

Та ви препоръчвам сега, от невидимия свят казват: Всяко ядене, което се готви, всяка мисъл, да се осоли със солта на Любовта, всяко чувство да се осоли със солта на Любовта, всяка постъпка, всяка сила, всичко, каквото говорите, да го осолите с тази сол на Любовта.

Аз държа в ума си само един възпитателен метод. Той е следният – както е в природата: Черешата като ме види, казва: „Опитай ме.“ Крушата като ме види, казва: „Опитай ме.“ Ябълката като ме види, казва: „Опитай ме.“ Като ги опитам, аз се запознавам с тях.

Тайна молитва

34-та беседа, държана от Учителя
на 13.VI.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: аз, казва, може, има, човек, сега, бог, хора, свят, говори, всичко, зло, добро, казвате, съм, дойде, мене ,

Неделни беседи , София, 13 Юни 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder