НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Правилата на Любовта

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Правилата на Любовта

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, красота, любов, добро, тонове, хора, работи, сърце, път, казва, казвате, тон, сега, ум, отношение, куклата, сладки ,

Общ Окултен клас , София, 21 Април 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш

Благославяй, душе моя, Господа

(Направихме упражнението с ръцете и дишането.)

Светъл лъч отгоре слиза

Със съвременния свят искат да се възпитават хората. Възпитанието започва от храната. Сладките храни, горчивите храни и солените храни оказват голямо влияние върху хората. Някои народи обичат повече сладки храни, някои обичат горчиви храни, някои солените. Българинът обича, като пие винце, пелин да има, малко горчиво. Американците като започват яденето, обичат горчицата. Българите обичат лютото, американците и те обичат лютото. Имат едни малки краставички, които са люти като шопски пипер. Превеждал съм един анекдот за един американски проповедник, който пътувал от Западна Америка към Източна, към Ню Йорк. Изважда си едно шишенце с такива люти краставички, изважда една малка краставичка и си отрязва едно малко парченце за аперитив. Друг един американец, като го гледал, му казва: “Господине, може ли да ме обслужите с едно от тези малките парчета?” – но той не знае какво е. Проповедникът знае, че са люти, и му отрязва едно голямо парче. Онзи, като му дал парчето, не взема малко, но взема цялото парче и му се запалва устата. Казва: “Моля, Господине, какъв сте по професия?” – “Проповедник”. Казва: “Много пъти съм слушал да проповядват за огнените камъни на ада, но за пръв път ги виждам да ги носите в шишенце”. Някои думи от човешката реч са сладки, някои са горчиви, някои солени. И в музиката за тоновете е същото – някои от тоновете са сладки, някои са горчиви, а някои тонове са солени. Солени тонове има в музиката. После и в изкуството, в цветовете и там има разлика. Казват: “Мек тон”. Мекият тон е сладък. Някой тон е силен. Силният тон е горчив. Някои има, които държат равновесие между по-грубите и по-меките цветове. Те са солени цветове. Тези художници, които разбират много добре изкуството, се облагородяват. Гледам един художник дали е художник. Художник, който дълго време е работил и разбира, у него цветовете са сладки, меки са цветовете. Цветовете, които са горчиви, човек като ги гледа, образува се един вътрешен дисонанс и не може да ги издържи. Казвам: когато схващат третото свойство, много добре е развитието на човешкото чело. Забелязвам мнозина в музикално отношение не разбират солените тонове. Хармоничното разбиране на солените тонове е непонятно за вас. Когато човек не разбира солените тонове на музиката, в него има един признак, който показва, че не е развит.

Най-първо човешката реч, с която човек си служи – той трябва да разбира влиянието на всяка дума, която изказва. Вие казвате: “Добро”. Но Доброто досега се проповядва и не знаят къде да го турят. Доброто е поставено най-първо със сърдцето. Ако ти не може да пратиш Доброто в сърдцето си, туй Добро не може да има влияние върху тебе. Ако ти не може да пратиш Правдата в ума си, тази Правда не може да образува влияние върху тебе. Ако ти не може да покажеш красотата... Красотата какво показва, към какво спадат красивите неща? Красивите неща са сладки. Красотата е сладчина. Ако вие не може да поставите един тон на негово[то] място, ако вие не може да поставите светлината там, където трябва, ако Правдата не може да я поставите в ума, ако Красотата не може да поставите в човешката душа, ако Знанието не може да поставите в човешкия ум, тогава вие не може да се възпитате. Всичките неразбории във всичките религиозни системи, които куцат във възпитанието, се дължат, че Доброто не е поставено на място, Правдата не е поставена на място, Красотата и Знанието не са поставени на място. Ние мислим безразборно – Господ да направи механически нещата. Като че Господ ще тури Доброто, ще го налее в шише. Да те направи справедлив, пак считат да ти налее Правдата. И за красотата липсва същото. Красотата не е механичен процес. Красотата винаги произтича от четири неща: тя е добра, справедлива, мека, в себе си милостива, милосърдие съдържа. И после красотата е разумна. Тя е естествена. Възможно, при сегашните условия на развитието, един неразумен човек може да изкаже една разумна реч. Ще кажете: “Как тъй?” Че една неразумна плоча може да изкаже една разумна реч, може да изпее една песен. Каква е разликата между тази плоча и един човек. Тя не съзнава, че може да пее или че може разумно да говори. По какво се отличава реалността? Реалността аз я разделям на две категории. Реалност, която изчезва, но сенките остават. Има реалност, на която сенките остават. А има реалност – сенките изчезват, а реалността остава. Как ще го обясните? Едно дете има хубава кукла, която като стисне, куклата говори. Един ден куклата се разваля и му казват, че куклата умира. Детето пита майка си къде е душата на куклата. Какво ще каже майката, я ми кажете. Куклата изчезна, но в ума на това дете остана тази форма. Туй дете през целия си живот помни, че е имало една кукла, която говори. Тази кукла живее в него. Туй е сянка на реалността. Зад куклата седи едно разумно същество. Трябва да се пазите. Има много живи хора, които са кукли – наричам ги хора без душа. Ти ще видиш – на такъв човек да му проповядваш и да го обърнеш! Ще проповядваш на куклата, че тя трябва да бъде добра, ще проповядваш на куклата, че тя трябва да бъде красива или ще проповядваш, че тя трябва да е справедлива, или ще проповядваш на куклата, че тя трябва да бъде разумна. Какво ще стане с куклите? Когато кажем, че един човек е неподатлив на възпитание, той е кукла. Куклите имат свое предназначение. Те служат за възпитание на децата. И нека си играят малките деца. Когато се счупи ръката, кракът на куклата или куклата оглушее, ослепее, може да скърбят децата. Хиляди кукли може да правим, но какво ще искаме в реалния живот?

Добрият живот значи засяга сърдцето. Доброто има връзка със сърдцето, с Божествената топлина. А пък умът има повече отношение със светлината. Красотата има отношение с Божествената Любов, Разумността има отношение с Божествената Мъдрост. Но каквато и да е работата в света, ако вие нямате тия четири качества, ако в сърдцето не е насадено Доброто, ако Доброто не е посадено в нас, ако Справедливостта не е посадена в мозъка, ако Красотата не е поставена в душата и Разумността в нашия ум, тогава не може да разберем порядъка, който съществува в Природата. И не може едни други да се разбираме. Защото не е необходимо двама души да бъдат еднакво добри в едно отношение. Ако единият е добър, другият трябва да бъде справедлив, защото има отношение между сърдцето и ума. Ако единият е красив, другият трябва да бъде разумен. Между двама красиви хора се ражда състезание. Между двама разумни хора се ражда състезание. Ако всичките са красиви, добри, разумни, явява се спор. Между Разумността и Красотата има отношение – обич, те се познават. Между Справедливостта и Красотата има отношение, те се допълват. Между Доброто и Справедливостта и между Красотата и Разумността пак има взаимни отношения, съществува връзка на Любов и обич между тях. Сега ще кажете: “Що ни трябва тия дълбоки работи”. Че как ще възпитате един човек? Вие трябва да знаете къде да поставите неговата мисъл, коя е мислеща част. По цялото тяло той чувствува нещата, а в мозъка си той мисли. Не с целия си мозък, а с предната си част човек е мислещ. Тия места, които са без косми, там човек мисли. Дето има косми, там човек чувствува. Следователно, един човек, който има много косми, е много чувствителен; който има малко косми, не е така чувствителен. Един италианец правил изследвания и намерил, че някои хора имат 160 хиляди косми на главата си, някои имат 10 хиляди, а други 30-40 хиляди. От количеството на космите може да се познае и какъв е характерът. Този италианец казва, че човек има 160 хиляди косми, но този италианец трябва да се коригира, защото някои хора имат и 250 хиляди косми. Тези, които имат повече косми, са по-чувствителни. На някои главите са голи, по-малка чувствителност имат. По някой път оголее главата ви. Ако турите по-тежко на главата, започва да приижда кръв и ще започне да храни косите. В косата съществува едно вещество, което храни космите и като изчезне то, главата оголява. Та казвам: има музикални тонове, които може да накарат косата да расте. Да ви го кажа, вие ще го продадете много евтино и всички ще знаят. Ако идете в Америка, ще видите голи глави. Като влезете в едно събрание, ще видите 400-500 души проповедници все с голи глави и тук-там ще намерите някои с коса, а на всичките други главите им са лъскави. Ако на всичките жени бяха оголели главите, какво ще стане? Ще изгубят своите чувства. Сърдцето не може да се изявява без косми. Космите са необходими за сърдцето. За мозъка, за ума трябва обработване на земята. Сърдцето изисква гора. Де е красотата? Красотата е във всичките цветя, които цъфтят. Хубостта и красотата е в човешката душа. Човешката душа дава красота на нещата. Всички хубави неща, които привличат вниманието, човешката душа е, която се проявява в красивите форми. Ако ние не се въодушевяваме, ние не може да получим красотата. Като погледнем по-низшите животни, виждаме, че те нямат красота. Има красота в линиите, но като дойдете до лицето, няма нищо красиво. Нито във вола има красота в лицето, нито в тигъра има красота в лицето. Всичките животни много грозни са. Всичките животни са грозни. Животинското състояние показва, че в тях Доброто е повече, отколкото трябва. Добро в туй отношение, че от Доброто създадоха космите. Космите показват, че обичат повече себе си от всичко в света. Затова се облякоха с косми. Като оголее главата на някой човек – да обикне себе си и ще му изникнат космите. Да обикнете себе си, то е цяла наука. Вие мислите, че е лесно да обикнеш себе си. Казвате: “Бог е Любов”. Знаеш ли какво е да разбереш Божията Любов? Вие още не разбирате това Бог е Любов. Под думите Бог е Любов разбирам всяко нещо да бъде като Божествен лъч, да не ражда съмнение. Изведнъж да мислиш, че този лъч е на място. Като ме пече този лъч, е Добро и като няма лъчът, е Добро. Като е силен лъчът, е Добро и като е слаб, е Добро. От гледището на Бога всичко е Добро. От моето гледище друг е въпросът. Вие казвате някой път за някой човек, че не е добър. Защо мислите, че не е добър. Пътували сте някъде, той дошъл без ваше позволение и изпил водата ви. Казвате: “Какво право има да изпива водата?” Представете си, вие сте на десет крачки от един извор. Той, като ви е изпил водата, ви е направил Добро. Вие ще идете и ще си напълните шишето. В света какъв морал може да има? Един гостилничар не постъпва ли морално? Той приготвил 25 тенджери, сготвил яденето, турил масло. И онези първите клиенти, които идат, на тях има повече мазнина, повече червено, а които са последни, има по-малко мазнина. Казвате: “Братство, равенство”. Които останат накрая, яденето за тях няма да бъде така хубаво. В съвременния порядък, в който живеем, ние сме внесли много чужди работи. Много чужди работи сме внесли в нашия живот. Ние изучаваме света такъв, какъвто е. Но имаме свой морал, казваме: “Това е Добро”. Човешкият морал не е морал. Представете си, че имате такива храни, които отначало са сладки, а после се вгорчават в стомаха. Като ги ядете, ви е приятно, а след туй усещате едно недоволство, една неприятност. Има храни, които са безвкусни и вие очаквате някаква полза от тях. Казвам: не всякога онова, което е приятно на сърдцето, е приятно на ума. Не всякога онова, което е приятно на ума, е приятно на сърдцето. Неприятни работи има. Пресилените работи раждат неприятност. Пресилените чувства и те раждат неприятност. Затуй в правилното възпитание не трябва да има никакво пресилване. Всякога щом пресили човек своето сърдце, се ражда реакция. Всякога, щом пресили ума си, има много знания – неопитаните знания са тежест на човешкия ум.

Сега се говори за Любовта. Любовта има четири категории. Кой от вас е опитал Божествената Любов? Човек е достатъчно три пъти да опита Божествената Любов при сегашните условия. Сега може да кажете: “Той чувствува Божията Любов. Той чувствува човешката Любов”. Човешката Любов изгрява и залязва. И много естествено е. Дойде до известна височина, после трябва да намали. Нервната система не може да издържи, още и симпатичната нервна система, и мозъчната система не могат да издържат трептенията на Любовта. Някой казва: “Аз искам Божествена Любов”. Божествената Любов схваща другояче, ние схващаме другояче. Христос казва: “Раздай всичкото си богатство.” Ние тълкуваме нещата материално. Парите да раздаде, онова благо да раздаде, но всички ония мисли, ония чувства да ги дадеш, да направиш отмяна. Ако във вашата Любов, която сте придобили, не можете да направите отмяна, не може да разберете Любовта. Защо е на един мъж женска Любов и защо е на една жена мъжка Любов, защо е на едно дете Любовта на майка му и баща му? Любовта на детето се различава, тя не мяза на майчината Любов. Любовта на децата е съвсем друга. Друга е краската. На женската Любов краската е друга и на мъжката Любов краската е друга. Сега това са само твърдения. Тези неща може да се докажат, но трябва да се опитат. С философствуване колкото и да ви разправят, не могат да се разберат, трябва един опит.

Сега в музикално отношение искам да ви дам няколко доказателства какво нещо е солената музика. Един човек, който обича солени работи, но няма сол, започна да му свиря и като започна да му свиря солени работи, започва да се задоволява. Той не иска соленото, но щом го нахраня със солена музика, се задоволява, а не обича да яде солено. Онези от вас, които обичате да ядете солено, музиката ви е слаба. Хранили сте се със солени музикални тонове. Най-първо трябва да се изучават сладките и хармонични тонове. Всеки един, който изучава пеенето, хармоничните тонове, след туй трябва да изучава тези тонове, които имат дисонанс, които не се спогаждат. Горчивите тонове не хармонират един с друг. На горчивите тонове трептенията са други. Някой път нашата горчивина е сладчина на други хора. Туй, което те считат сладчина, за нас е горчивина. Не мислете, че земната сладчина е сладчина и в Небето, ни най-малко. Онази сладчина, за която говоря, е постоянна и от нея са излезли и горчивината, и сладчината. Реалност е тя. На единия полюс се ражда сладчината, а на другия – горчивината. Така и на Земята. Когато сладчината се ражда на северния полюс, на южния полюс е тъмнина. Когато сладчината иде на южния полюс, на северния е тъмнина. Едновременно и двата полюса не могат да бъдат светли.

Трябва да мислите. Някои четат Библията и мислят, че много знаят. Не се мамете. Тази книга, за да се напише, тия хора са живели в две-три хиляди години, в разни епохи. Вие не може да разберете Давида, който писал Псалмите. Вие не може да разберете живота на Авраама, който живя две-три хиляди години напред при други условия. И хората след хиляда години няма да разбират нашия живот. Вие не може да разберете какво заставило ангелите да съгрешат. Вие не знаете какви са били условията. Тяхното прегрешение, с което са се подхлъзнали, не е било голямо. Причината е била нищожна, нищожна както е тънка паяжината. Ако съберете десетина хиляди такива нишки, ще направите едно въже, с което може да обесите кой да е човек. Този закон ще го използувате. Във всинца ви има желание, големи работи да правите, искате дебели въжета. Какво би било, ако биха ви дали власт – каквото кажете, да стане. Какво би станало, ако каквото кажете, стане. Знаете какво би станало. Благодарение че на 10 хиляди неща, които стават, едно става. Благодарение че не стават, иначе светът ще се обърка. Провидението ни е въоръжило с халосни патрони, ние гърмим, много шум вдигаме. Ако всеки изстрел беше действителен, какво би станало? И гледам някои хора какви ли не картечници имат. Някой отвори ума си, мозъка си – картечница, като отвори сърдцето си, пак картечница. Умът и сърдцето, които воюват, картечниците въртят. Та когато някой път казваме, че за бъдеще хората ще се бият, разбираме не както сега. Те ще се бият с домати или с череши, или със сливи. Туй е вече до човека, до мисълта на хората и до техните чувства. Като вземат някои буквално, възможно е за бъдеще, наместо бомби от четири тона, да турят дрехи и тази бомба да падне на някоя къща, та като падне, хората да си вземат. Нас и сега ни бомбардират. Черешите са взривни същества от Слънцето. Там ги приготовляват, а тук ги пращат череши, сливи, ябълки – това са гранати, с които ни бият. И след като ни е била светлината, тя влиза в тия плодове и ние вземаме тия гранати, вкусваме ги. И намираме, че са много хубави. Един ден и нашите гранати трябва да бъдат такива сладки. Всяка една дума може да бъде сладка и горчива. Нали казвате: “Насолих го”. Как го насоли? Казвате много отвлечено. Вие казвате: “Насолих го, че да ме помни”. Тия думи, с които го насолихте, са били солени. Този, когото го соли, думите, с които го соли, са били солени. Някой път казвате: “Аз така го подсладих, че да ме помни”. Горчиви думи сте му казали, а казвате: “Така го подсладих, че да ме помни”. Кои думи са сладки? Когато имате един човек наскърбен, че го утешавате, тия са сладки думи. Когато имате един човек обезсърчен и му махнете обезсърчението, тия са сладки думи. Гледам сега ни най-малко не говорите сладко.

Някой път гледам движението е нехармонично. Свиването на веждите е нехармонично. Има закон, по който трябва да се свиват веждите. Ако ти не свиеш веждите си, както трябва, ще има един резултат. Ако не гледаш, както трябва, ти ще платиш. Ако гледаш добре, ще те възнаградят. И за лошото гледане ще платите. За лошото и доброто гледане същия ден ще получите плата. Ако не си красив, ще те накажат, ако си грозен, ще те накажат. Ако си красив, навсякъде ще те приемат, ако си разумен, веднага ще те приемат. Неразумните хора се наказват, грозните се наказват, несправедливите се наказват и злите, и те се наказват. Добрите хора се възнаграждават, справедливите хора се възнаграждават, красивите хора се възнаграждават и разумните хора се възнаграждават. Те са правила на Любовта. Не са закони механически. Нали в човешкото право имате писани закони. Зад всеки закон седи съдия, седи адвокат, седи прокурор – всичките правници на закона. Ще цитирате еди кой си член. После има стражари, има войници с щикове, които ще наложат закона. Вие говорите: “Що е мъчение?” Как се представя мъчението, трудът и работата? Мъчението е – ти ще работиш и четирима войници ще седят и казват: “Ако не работиш, ще те убием”. Ти седиш, нямаш избор, ще работиш. Ако се поколебаеш, ще ти теглят куршума – то е мъчение. И трудът е по закон. Глобяват те, щом не изпълняваш закона. Щом не изпълняваш закона, веднага 50, 100, 1000 лева глоба ще платиш. То е труд. Що е работата? При работата нито стражар има, нито закон има. Ти си свободен да работиш. В туй отношение музикантите работят, художниците работят, ораторите като говорят – работят идейно. Който се моли, работи! Молитвата е работа. Работа е да говорим разумно. Че това е работа. Човек, който не знае да се моли, не знае да работи. Да се молиш, за мен е най-прекрасната работа. Да мислим Доброто е прекрасна работа. Да чувствуваме добре, то е прекрасна работа. Да обичаш красотата, това е работа. Да бъдеш разумен, това е работа. Сега в какво седи новото? Новото седи в Доброто, което е в сърдцето. Новото седи в Справедливостта, която е в ума. Новото седи в Красотата, която е в душата, не онази Красота, която е вън от душата. Новото е в Разумността, която седи в човешкия дух. Ще знам – Бог е в Доброто. Когато имаме Доброто, Доброто е проводник. Да бъдем по-ясни. Ти седиш някой път и казваш: “Дали има Господ или няма Господ”. Не е голямо прегрешение – една мисъл дошла в ума. “Може да няма Господ” – че след като дойде тази мисъл, заболи те кръста или корема. Започнеш да се молиш и болестта престава. Този, който накара болестта да престане, е Господ. Като отречеш Господа, болката дойде в корема веднага. Като признаеш Бога, болката веднага изчезва. По някой път ти се питаш дали има разумност в света. Потъмнял е умът ти, започнеш да се молиш, пак дойде светлина. Та казвам: вие като ви заболи нещо, тичате за лекар. Като ви заболи коремът, идете молете се, като те заболи гърбът или бъбрекът, моли се. Аз не искам да ви говоря, да ви смущавам. Зная защо ви болят бъбреците, зная защо ви болят дробовете, защо ви боли гърбът, защо ви боли коремът, защо ви боли кръстът, защо ви болят очите. Казвате: “Оглушахме”. Как няма да оглушеете. Казвате: “Остаряхме”. Как няма да остареете. Каква е разликата между младия и стария. Младият е беден човек, който сега забогатява, а старият е разтоварен кон. Като остарее човек, трябва да го разтоварят. Старият, само като се разтовари, може да се подмлади. Младият, ако не се натовари, не може да стане стар. Младият, ако не се натовари, беден става. Старият е богат човек. Вие нямате разбирания. Защо работи бедният човек? Да забогатее. Като забогатее, не работи. Той не е разбрал, че трудът е по-благороден, от работата иде. Младият се труди, старият работи; който не разбира живота, се мъчи. Младият работи по закон. Майката какво прави? Тя има Божествен закон, тя не иска никаква заплата, тя прощава всичко на детето. Старите трябва да прощават погрешките. Старите хора не трябва да виждат никаква погрешка в света. Те да бъдат слепи за погрешките, не да не ги съзнават, но да ги изправят. Минаваш някъде, карат се двама души. “Защо се карате?” Казва: “Защото парите не ми ги дава”. – “Колко ти е дал?” – “Толкоз”. – “Аз имам да му давам, ето ти парите, не се карайте. За пет-десет лева не се карайте”. След като престанат да се карат, мен ми е приятно. Те като се карат, ме смущават. Чувам по радиото: “Ти си говедо, ти си това”. Дай му десет лева да млъкне. След туй по радиото му говори хубаво, медено сладко.

Казвам: бъдете примирители между хората. Вие сега разбирате много лесно да направите Доброто. Казва: “Сънувах, че баща ти се яви снощи. Да се помолим заради него”. Ще се помолиш, ако имаш въздух. Даром вземам въздуха, лесно става. Аз съм превеждал този пример. В ихтиманско умира бащата на един българин. Явява се после бащата и казва на младия син: “Слушай, да ми заколиш курбан”. Става той и заколва една овца. На другата вечер бащата пак му се явява и казва: “Такъв курбан не искам. Аз ти казах курбан да ми направиш”. Отива той при един старец на 85 години и му казва: “Преди една вечер сънувах баща си и ми каза да му направя един курбан. Аз му заклах една овца на другия ден, но той снощи пак дойде и ме хука, че това не било курбан. Какъв курбан да му направя, не зная”. Старецът казва: “Ще вземеш, синко, една овца и едно агне и ще я подариш заедно с агнето на някоя бедна вдовица”. Синът така направил. Вечерта бащата му се явява и му казва: “Такъв курбан искам”. Тази вдовица като взема овцата и като изпраща своята благодарност към Бога, един малък резултат има. Ние схващаме много материално работите в света и затова много малки резултати имаме.

Добре, я им изпейте един сладък тон. (Един брат изсвири един тон.) Този тон е чист. (Учителя свири на цигулката много нежно.) Какъв е този тон? Кой е сладък, кой е солен, кой е горчив. Българинът има енергични тонове. (Свири.) Тук са съединени горчиви, сладки и солени тонове. Българинът обича от сладките тонове да мине към горчивите тонове. (Свири глизандо.) Това е горчив тон. Цигуларите в много малки дози ги турят. Тук дозата е много силна. Да оставим за друг път.

Музиката ще възпита света. Светът само като се изучава от гледището на Любовта, може да се разбере. Ако нямате Любов, не може да знаете тонът сладък ли е, или е горчив. Ще имате само понятие. Любовта трябва да влезе във вашата разумност като побудителна причина; Красотата, Справедливостта, Доброто – Любовта трябва да бъде побудителна причина всякога и на Земята, и в духовния, и в Божествения свят. Другояче – ще бъдем изложени постоянно на смени. Някой път трябва да се разгневим. По-добре е да се разгневим, отколкото да се мъчим. Някой път трябва да се обезвериш в някои работи, за да ти мине, някой път трябва да се обезсърчиш. Обезсърчението и насърчението са два метода. Трябва да се обезвериш, за да се излекуваш от нещо. Ако си натоварен с един товар, ще се обезсърчиш. Какво се изисква? Ще започнеш да мислиш, натовариш се и ще вземеш толкоз, колкото ти е приятно. Или искаш да решаваш най-мъчните задачи. Ти ще се обезсърчиш. Решавай онези задачи, които можеш. Като дойдеш до тази степен на развитие, и тези мъчните задачи се решават лесно. Решавайте най-първо една лесна задача. Като ги разрешите, да знаете задачата сладка ли е, горчива ли е, или е солена. В сладчината се добива мекота. Горчивината дава сила. Соленото дава устойчивост. Един тон е солен, когато е устойчив. Един тон е сладък, когато ти дава приятност, мекота. Когато е енергичен тона, той е горчив. Горчивината дава енергия.

Трябва да се радваме на новото, което иде от Невидимия свят или света, който люби; да се радваме на новото, което носи Любовта. Любовта чрез него се разкрива. Светът ще се разкрие и ние ще имаме ново понятие защо са черешите, защо са сливите, защо са животните, какво е тяхното предназначение. Ние ще разберем защо са страданията. Всичко туй ще се разясни и ние ще се радваме, че може да разберем туй, което ни мъчи.

Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил

30-та лекция от Учителя, държана на 21.IV.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, красота, любов, добро, тонове, хора, работи, сърце, път, казва, казвате, тон, сега, ум, отношение, куклата, сладки ,

Общ Окултен клас , София, 21 Април 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder