НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Първо и последно място

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Първо и последно място

Най-често използвани думи в беседата: може, път, има, човек, добре, аз, казва, сега, благост, казвате, място, съм, хубаво, страна, гледам, работи, бъде, тон, бъдеш ,

Общ Окултен клас , София, 14 Април 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

Давай, давай

(Направихме упражнения за дишането с ръцете.)

В живота сега ви трябва една нова фаза. В съзнанието ви липсва нещо, то е следното. Вие мислите – Любов за всички. Но Любовта, на първо място, е дадена за слабите хора в света. Силните хора нямат нужда от Любов, слабите имат нужда от Любов. Има други елементарни работи, които трябва да знаете. Понякой път не искате да бъдете последни, а искате да бъдете първи. Но то е невъзможно. В реда на нещата, в Божествения порядък, ще бъдеш пръв и последен. Може би в цял един живот веднъж да бъдеш пръв, а хиляди пъти последен. Може 10, 20, 30 пъти да бъдеш последен. Имате буквата б. Къде б-то може да бъде първо? В думата благост б-то е на първо място – б л а г о с т, но в думата милост не може да бъде на първо място. Б-то не може да бъде навсякъде на първо място. В реда на нещата е да не бъдеш пръв. После, онзи, първият човек, носи голяма отговорност. Острото шило трябва да пробива, а онези другите вървят зад него. Острото може да се осакати. Ако е някой плат, може да минава като игла, да шие. Но ако срещне голямо противодействие, може да се счупи.

В ума си вие имате, че един човек много лесно може да се реформира. Много мъчна работа е. Мислите, че може да станете ангели, светии. Мъчна работа е туй. Да станеш музикант, е мъчна работа, да станеш поет, е мъчна работа. Тъй както вие живеете, имате неща подарени, не ги оценявате. Природата, за да докара човека в туй състояние, трябвало е да мине през милиони форми и всяка една форма да я изучава, да се приспособи животът в тия форми. Сегашната форма е една от последните форми, но не е последната, до която човек е дошъл. В тази форма човек още не се е научил как да живее. Сега човек не знае как да употреби богатствата, които има. Да кажем, някои от вас не знаете да пеете, някои от вас поети не сте, някои от вас философи не сте, някои от вас не разбирате какво нещо е музика. Говорите за мисълта, но колко мъчно е човек да контролира своята мисъл. Като погледнете, какви ли не мисли, какви ли не ципури* минават, цяла пропаст. И още по-лоши мисли, разбъркани. Сега не сме ние отговорни – много хубаво сме се вчесали, но като вървим по пътя, турили сме си бомбе, но като дойде вятърът, дигне бомбето, размърда косата. Казвате: “Защо ти е чорлава косата? Някой да не те е бутал?” Вятърът, при някои условия, не вдига шапката, но в известни моменти вятърът е толкова силен, че шапката не може да устои. Казва: “Долу шапката!” Аз трябва да снема шапката си. Ако не я снема, дига я. Като идете на парад, нали си снемате шапката? Ако не я снемеш, ще дойдат да я снемат. Гледам, един военен, дойде при мене и като поседя, сне оръжието си, тури го на масата. Аз го наблюдавам и зная причината. Казва: “Тук е миролюбиво място”. Разпаса се и тури оръжието на масата, остана човекът свободен. Като тръгваше, пак се запаса. Вие по някой път тук идвате препасани с ножове. Като отиваш на бойното поле, ще бъдеш въоръжен, но отиваш на църква – остави оръжието вън от църквата. Като излезеш, пак се препаши. Постиженията в живота не седят само по един път. Казвате: “Да се обичаме”. Как ще обикнеш някой човек? Един започва обичта от устата, един започва от ръцете, друг започва от краката. Аз съм виждал майка, като хване детето си, целува го по гърба, по врата, целува го и по задницата. Вие казвате: “По задницата?!” Аз имам съвсем друг морал. Като гледам майката, другояче разбирам. Вие сте смешни. Вие като хванете една ябълка, от задницата не я ли ядете? Долната част не е ли задницата? Хванеш, и от задницата започнеш да я ядеш. Някои от главата започват, а някои от задницата. Задницата не е тъй лошо нещо. Задната стража е, или предната е, която пробива? Ние, с нашите неразбории, сме турили нещо лошо, човешко, в задницата. Те са временни работи. Трябва една мисъл, с която да почистите. Чистота трябва. Често ви гледам, имате спор, състезание. Състезаваш се с един човек или състезаваш се с един певец – ще се състезаваш по гласа. Ако имаш много добър глас, ще се състезаваш, като него ще пееш. Ако не пееш като него, няма състезание. Ако може да изпееш една песен по-хубаво от него, по-ясно, по-чисто, ако може да направиш нещо по-хубаво – или състезавате се по живот, по Любов. Любовта ви трябва да бъде по-висока. По някой път ми казвате: “Аз ви обичам”. Защо ме обичаш, какъв е поводът? Аз обичам една ябълка, заради ябълката; аз обичам круша, заради крушата; аз обичам един автомобил хубаво направен. Или някой път казвам: “Не го обичам” – не се качвам. Защо не се качвам? Защото хосканица има. Някой път седиш, хубаво е, удобно ти е, приятно ти е. Влезеш в някоя къща, обичаш я, хубаво е построена, има нещо приятно. Влезеш в някоя къща, не я обичаш. Кое е онова, което ние искаме? Да ни обичат хората. Всеки може да бъде обичан. Вие седите със старите идеи и казвате: “Като идем на оня свят”. Чакате, като идете на оня свят или втория път като се преродите. Тези идеи имате. Вие втори път като се преродите, не знаете какво ще бъде, а сега знаете. Казвате: “Втори път като дойда, ще бъде така”. Сега какво трябва ти да извършиш в този път? Сега се изисква – в този живот ти си буквата б. Гдето има благост, трябва да дойдеш. В благост тебе ще те търсят, защото с нея се дава значението, с нея се създава цялата дума. После иде буквата л, а, г, о, с, т – всяка една буква има свои качества. Какво нещо е благост? Благостта трябва да носи земните блага, да ги извади. Благостта трябва да носи и благата, които са дошли отгоре, от Небето. Благостта трябва да съдържа нещата и добре да са опаковани, да няма нищо гнило. Благостта трябва да съдържа и Любовта, и обичта едновременно. И те трябва да са свързани. Трябва да съдържа и всичките възможности, за да може да се проявиш. После трябва да съдържа и пластичност, че всеки един момент трябва да бъдеш толкоз разумен, да знаеш как да постъпваш. После трябва да бъдеш смел и оръжието трябва да бъде на място. Този малкият ь е оръжието – без него не може. Големият ъ какво означава? Ъ произлиза от п. Този плод като узрее, трябва да се изяде и трябва най-добрият човек да го изяде. Не да го изяде кой да е.

По някой път желанието ви да бъдете първи е на място, но ще чакате да ви дойде редът. Щом не ви е дошъл редът, ще отстъпите. В една дума може да намерите първото място, може да не играете първата роля, може да сте на средата, може да сте накрая. Ако сте голям или малък ер, те никога не завземат първо място, а винаги последно. Ако сте голям или малък ер, какво ще кажете: “Дотегна ни да бъдем на опашката”. Трябва да излезем из ония обикновените положения, които сега ги имаме. По някой път като проучавам българската музика, някои песни започват в секунда. Започват “до”, “ре”, “ми”, “фа”, “сол”. Вземат ги в равно време. След “сол” ще слиза надолу и ще дойде едно украшение. От “до” до “ре” е секунда, от “ре” до “ми” е секунда, от “ми” до “фа” е секунда. Какво иска да каже българинът с тия четири секунди, защо ги взема последователно? Българинът казва: “Аз трябва да израста, трябва да си намеря пътя. Като намеря този път, да не погреша някъде. Да забогатея и да цъфна, че всичките хора да знаят”. Тщеславие в него има, колкото искаш. В тия четири ноти българинът казва: Да расте добре, да си намери път добре, да се оформи добре, да не е беден, но да е богат. Българинът не обича да е сиромах. Господ му е дал сиромашията, но най-голямата мъчнотия е, като остане сиромах. И гледам, той, като види някой богат човек, дава му почит. Като види някой сиромах, гледа го с презрение, казва: “Дотегна ми да гледам тия сиромаси хора”. Механичната страна в музиката е едно нещо. Един тон може да го изпеете механично, може да го изпеете органично, може да го изпеете психично и най-после в четвъртата фаза, може да предадете онова, Божественото в музиката. Как ще го предадете? Механичният тон “до” има известен брой трептения. Органичният – няма същия брой трептения. И психичният също, и този Божественият. Следователно във всеки тон, в трептенията на всичките гласове, всичките тонове са включени в него. Всеки тон съдържа всичките тонове в себе си. Но в дадения случай една от формите е тонът. “До” е форма, която се изразява. “Ре” е – на движение. “Ре” ще ти покаже как се побеждава. “Ми” ще ти покаже кой път да хванеш – пътя на разумността. Човек, който не може да пее “ми”, не знае – вляво или вдясно да хване, нагоре или надолу. “Фа” е да знаеш онова, което си придобил, да го опаковаш добре. “Сол” значи да направиш нещо хубаво. Да ти даде добър ефект, е “ла”. Да дадеш едно хубаво угощение на хората, то е “си”. Онзи, който дава хубаво угощение, той разбира законите на “си”. Целият свят е една неизявена музика. Първо човек трябва да се учи. Детето не знае буквите, но сега ги изучава. Най-първо учителят като му изясни буквите се интересува и оттам насетне всичките учители все с тия елементи боравят. В първоначалното училище, и в горните училища, и в университета – всичките букви са. Само че има по-висока форма, другите учители се занимават с висшите форми. Всяка форма съдържа известно съдържание. Имате думата благост. Знаете ли какво се крие в благост? Ако знаеш да произнесеш думата благост – една година да се занимаваш да я произнасяш – че като я произнесеш, ще стане цяло едно преобразование. Казваш: “Благост”. Или казваш: “До”. В една пиеса турено някъде “до”; ако се изпее хубаво, дава съвсем друг тон на песента. Някой път някой певец пропада само с един тон, висок тон не може да го вземе. Един висок тон в ума е един узрял плод. Не може да вземеш този тон хубаво – плодът не е узрял. Долу са корените, а горе са плодовете. Ако ние добре израстем и не раждаме добри плодове, значи има нещо, което куца. Та казвам: “до” е в стомаха, “ми” е в дробовете, “сол” е в ума. Някога човек не може да пее “ми”. Трябва цяла наука, за да ви обясня защо е така. Тъй са го наредили. “До” са турили в стомаха, “ми” в дробовете и “сол” в ума. Ами другите? Другите тонове са ги турили някъде. Ако искаш да дишаш добре, “ми” трябва да вземеш добре. Ако не дишаш добре, “ми” ще куца. Ако искаш да бъдеш здрав, “до” трябва да пееш хубаво. Ако “сол” не пееш хубаво, ще има нещо, което да не ти достига в ума. Дали знаеш, или не знаеш, без разлика е. Може да пееш “до”, без да знаеш, имаш желание да пееш. Някой има желание да пее, но не пее. Някой не пее, но вътрешно има желание да пее. Казвам: да имате желание, да пеете вътре. Сега ще влезете в света и ще работите. Онези учители, които се приготовляват, като идат, трябва да знаят как да преподават на децата. Някои от вас искате да бъдете учители в университета, някои искате в гимназията, някои в прогимназията, някои в отделенията, а някои в забавачницата. Най-добрите учители трябва да са в забавачницата. Знаеш колко мъчно е да забавляваш тия деца, да ти стига ума да ги заинтересуваш. В забавачницата най-може да се постигне, а в отделенията на второ място. В прогимназията, в университета като влезете, тия деца вече разсъждават. В забавачницата, каквото му кажеш, вярва. То казва тъй: “Учителят в отделенията тъй казва”. Но в университета често казва: “Чакай да видим туй, което казва дали е вярно, или не”. Вече има един философски ум. Гледам, тук вие сте ученици от университета. Ще слезете в забавачницата. Защото аз като ви гледам, смешни сте. Казвате: “Дали е право туй, или не”. Аз още не съм мислил кое е право и кое е криво. Има неща, които съм считал за лоши и после съм видял, че са добри; някои неща съм считал за добри и после съм видял, че са лоши. В младини човек е весел, а в старини става сериозен. Не че като е сериозен в старини, е лошо, или в младини, като е палав, е лошо. Палаво е туй дете, защото е енергично. Баща му и майка му не може да намерят път, да се изяви неговата енергия. Един голям извор е и навсякъде го кара, не е виновно детето. Всички вие имате един метод и мислите да го набиете, да му кажете. Но с бой тази работа не става. Само един мъдрец може да го биеш, философа веднъж като го удариш, стига. Той казва: “Чакай, разбрах”. На поета една плесница може да удариш. На детето трябва да му удариш десет плесници, за да разбере. То е губене на време. С детето добре трябва да се постъпи. Направи една погрешка – дай му една ябълка, круша или орех, кажи му сладка дума, кажи му: “Много добре си направил”. Пукне на някого главата, кажи: “Много добре си направил”. Утре ще пукнат неговата и то ще разбере. Като пука на другите, не знае, но като пукнат неговата, казва: “Добре е за другите, но за моята глава не е добре. Когато е добре за мене, пък за другите не е добре”. Ще разберете, че като се пукат чуждите глави, е добре за вас, но като се пука вашата, не е добре. Пак е добре, само че Доброто не е при вас. Мислите ли, че като се удари човек, е лошо? Много пъти човек е забравил нещо, върви, не може да си спомни. Спъне се, падне и като си удари главата, спомни си го. Трябваше да падне на земята и земята ще му каже как е тази работа. Ще благодариш, че си паднал. Или пък някой път не трябва да те спрат в пътя. По някой път гледам, някой върви по пътя сериозен и изведнъж се сепне, като че си спомня нещо. Той понеже обича жена си, тя в този момент казва: “Забравих захар да му кажа да купи”. Тя като помисли, той се спре и усети, че тя иска захар да купи и той изведнъж тръгне и купи захар. По радиото той схване, че захар трябва да се купи. Като се върне вечерта, тя казва: “Виж как си схванал моята мисъл”. Тя си представя, че някой ангел прошепнал на ушите, то са вълните от нея. Предали се тия трептения по радиото.

Вие искате, без много труд да постигнете. Много труд трябва, човек за да постигне нещо. Всичките тия работи, които се добиват лесно, нищо не струват. Има нещо, което за цял живот човек трябва да посвети, и струва си. После, някой път вие във вас не се радвате на успеха на другите хора. Помнете това: Божественият закон е такъв – успехът на всеки човек е ваш успех и неговата спънка, за в бъдеще ще бъде ваша спънка. Щом те боли кракът, тази болка се предава на целия ви организъм. Щом е здрав кракът ти, туй състояние се отразява и на целия ви организъм. Някои от вас казвате, че не го чувствувате. Гледам ръцете на мнозина от вас са удебелени. Като работи един човек, че ръцете огрубяват разбирам, но някой без да е работил, ръцете са огрубели. Туй значи, че вашите мисли и вашите чувства са груби, огрубяха и ръцете ви. Щом вътрешната страна на ръката става груба, сърдцето е огрубяло. Щом горната страна на ръката е огрубяла, умът е огрубял. Горната страна на ръката представя ума, а долната страна – сърдцето. Често ще попипаш как е сърдцето. Предната част на лицето, то показва пак сърдцето. Кожата може да е деликатна, космите отгоре стават нежни. Ако космите на брадата са дебелички, волята е дебеличка, невъзпитана.

Сега като говоря за младостта, вие казвате: “Учителя да ни подмлади”. Може да ви подмладя, няма да ми коства много! Но ще си създам много бели и ще плащам борчове. Да зная, че като ви подмладя, ще употребите живота си за Бога, добре. Но като ви подмладя, онези, които са обичали да въртят мъжете си, ще идат пак да ги въртят; които са обичали да въртят жените си, пак ще идат да ги въртят. Аз не съм против нищо, но нещата в света имат стойност. Всяко нещо, което има стойност, е Божествено. Всяко нещо, което няма стойност, е човешко. Божествените плодове никога не гният. Туй, което гние, не е Божествено. Човешките плодове гният, Божественото не гние. Имате някакъв недоимък. Божественото е туй, което ще върви с вас, ще гради. То гради лицето, гради и тялото. То са хубавите камъчета, които се турят на тялото. Сега по някой път, вие обичате да критикувате. Постоянно гледам и на Изгрева, само кореспонденти – кой какво казал, кой какво направил. Не съм против туй, но трябва да бъдат верни работите. Да кажем някоя сестра много обича да цапа. Някоя е много мълчалива, друга не поздравлява, много се е възгордяла, друга като види някого, обръща гръб. За друга казва, че неузряла, зелена е. Ако е зелена, какво лошо има в зеленината? Зелени ли краставици ядете, или зрели? Зелените краставици са по-хубави, отколкото зрелите. Зелените са хубави, крехки. То е изключение. Вярно е само за краставиците. Не може да се извади общо заключение, че зеленото се яде. После салатата се яде зелена, крехка е. Като узрее, салатата не струва. Даже и житото, като не е узряло, е сладко, щом узрее, става твърдо, трябва да го дъвчеш. Като не е узряло, меко е, сладко е.

Та казвам: трябва да имате цяла философия как да се обхождате. Трябва да мязате на музикалните тонове, да знаете в дадения случай каква роля имате. Аз често виждам, някой човек пада. Аз зная причините защо пада човек. Всеки се спъва и пада. Щом си изгубил равновесието на ума и на сърдцето, винаги падането иде. Тогава определям: когато сърдцето е причината, човек пада към лявата страна; когато умът е причината, човек пада към дясната страна; когато волята е причината, пада напред към лицето си; когато материалните работи са причина, пада на гърба си. Падне на гърба си – материалните работи са причина. Падне на лявата страна – сърдцето е причината. Някоя мома падне на дясната страна, мисли лошо за момъка. Щом паднеш, не е вярно това, което мислиш, ще поправиш погрешката. Щом паднеш на дясната страна, мисълта ти за някой твой приятел не е права. Падането показва, че не си прав. Поправи се. Като станеш, мисълта ти се намества. Провидението всякога ти показва. Един ден тук дошла една православна, на 45 години, и се спряла насред стълбата. Ама се спряла така, че може да нанесе голяма пакост. Тъй си турила крака, че от туй място може да препъне някого. Казвам ў: “Слез долу, тука ще извършиш престъпление. Стой долу”. Защо не стои долу? Дошла, за Господа ще говори. Насред стълбата за Господа не се говори. За Господа се говори или горе на стълбата, или долу на стълбата. Насред стълбата никога не се говори. Някой отива и вие го спирате насред пътя. Никога не спирайте насред пътя. Или в началото, или в края го спрете, но насред пътя не го спирайте. Вие насред пътя се спирате, за да реформирате вашите работи. Не се спирайте насред пътя. Ти си тръгнал по един път и трябва да го извървиш, назад не може да се върнеш. Намислил си да идеш някъде, изходи този път, не се връщай. Назад да се върнеш, е по-опасно. Напред върви, кривни отнякъде, но назад не се връщай. Да няма връщане. Вие ще се спрете и казвате: “Какво иска да каже Учителя?” Какво искам да кажа? Как бихте изпели благост? Ние имаме една песен “Благост”. Благост, но то е много прозаично, както е нашата песен. Не е лесна работа да пееш б-то. Онова б като се тури в земята, трябва да се мъчи, да си пробие път, да разчупва едно зрънце. Ако си на мястото на туй зрънце, в големи мъчнотии ще се намериш.

Вие всички търсите лесния път. В света няма лесен път – лесните пътища са опасни, широките пътища са опасни. Мъчните пътища са за предпочитане. Всяко нещо, което добиете с големи мъчнотии, струва повече. А онова, което лесно се добива, не струва така скъпо. Господ, Който създаде света, колко дълго време Му е взело да мисли. Несметни векове. Той е мислил, мислил и като е оформил всичко, започнал да прилага. В туй приложение колко корекции се правят. Бог прави корекции постоянно. Слизат същества, които помагат. И във вашия живот много работи трябва да се коригират. Вие казвате: “Любов”. Тъй както вие проявявате Любовта, хората умират от Любов. Всеки един от вас иска Любов, но всякога трябва да имате Божественото. Най-първо вие искате вас да ви обичат, то не е Божественото качество. Бог направил света, всичко дал от Себе Си и има право Него да иска да обичаме, на място е. Ти нищо не си дал на света и искаш първо тебе да те обичат. Защо ще те обичат първо? Ти трябва да обичаш последен и като дадеш нещо, тогава ще бъдеш пръв. По този начин, сега като ви говоря, иде обезсърчението. Когато някоя мома е била вкъщи, мисли, че е много красива. Но като излезе отвън в света, вижда, че има по-красиви от нея. И като се поогледа, върне се обезсърчена вкъщи. Тя не знае закона, че онези, по-красивите, са работили повече от нея, тя е работила по-малко. Срещнете някои хора, които знаят повече от вас, работили са повече. Няма какво да се обезсърчавате. Да бъде насърчение. Те са работили повече, имат повече. Казвате: “Виж Господ как на тях им дал, а на мене не е дал”. Ето първото заблуждение. Бог всякога благославя онези, които работят. Който много работи, много се благославя; който малко работи, малко се благославя. Който много учи, много знае.

Кое е милост и кое е благост? Милостта винаги пълни, а благостта винаги изпразва чашата. Съжаляваш жадния човек, пълниш му чашата. Ако си благ към него, ще я изпразниш. Ако той не изпие чашата, ще я излееш. Много бащи има, които като синът си налее вино, да пие, излее чашата на сина си и казва: “Вода, синко”. Не да казваш, че не струва. Погрешно си заръчал на кръчмаря, ще заръчаш да ти даде вода, от най-хубавата, то е вино. Туй вино е калпаво, не да кажеш: “Не се пие вино”. За теб, умния, чиста вода трябва.

Та казвам: на вас препоръчвам от най-хубавите мисли, всякога от най-хубавите мисли трябва да пиете. От най-хубавите желания и от соковете на най-хубавите постъпки. Това е. А другото е много прозаично. Сега искате да ви свиря. Някои може да кажете: “Аз искам да свиря като Учителя”. Ще се учите, може. Туй така лесно не е дошло. Аз, при нямането на време, съм употребил много малко за свирене и не съм престанал, всякога се интересувам. Няма нужда всички да бъдете свирачи, но всички трябва да бъдете певци. Дадено е всички да пеете. Не се изисква всички да свирите на цигулка. Най-първо аз съм свирил на тамбура. Сега ще ви изсвиря тази българската песен, за която ви казах, дето започва с четирите ноти по секунда. (Учителя изсвири песента.) Българинът разрешил въпроса. В българина има много нещо недоразвито и може би при големите мъчнотии ще ги разреши. Има много заложби в тях, в българите, но те трябва да минат в хармонията. В мелодията има много постижения, но в хармонията най-малко постижения има. Българинът мяза на един запушен извор, трябва да се отпуши, да тръгне. В музикалния свят трябва да се отвори път. То има възможност да се отвори.

Отче наш

29-та лекция от Учителя, държана на 14.IV.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, път, има, човек, добре, аз, казва, сега, благост, казвате, място, съм, хубаво, страна, гледам, работи, бъде, тон, бъдеш ,

Общ Окултен клас , София, 14 Април 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder