НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Два пъти родени

Два пъти родени

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, аз, човек, сега, има, бог, живот, казва, дух, кажете, работи, път, казвате, свят, божие, казвам, плът, хора ,

 Утрини Слова , София, 28 Март 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитва на Царството“

„Мисли, право мисли“

Ще прочета трета глава от евангелието на Йоана.

„Духът Божи“

Да имаме едно размишление.

„В начало бе Словото“

Тази глава е четена много пъти, и вие сте я чели. Ако човек идва на земята, каква е неговата цел? Когато човек постъпва в едно училище, да кажем, учи се да свири, пък не може да свири на свят, или постъпва в рисувална академия, не знае да рисува, или изучава ораторството, и не знае как да говори, или изучава филология, и не разбира, няма дарби, най-после, ако яде човек, ако гледа, ако слуша, той трябва да знае какво е придобил чрез очите, чрез ушите, чрез устата, чрез ръцете, чрез краката, чрез стомаха, чрез дробовете си. Ако вашият стомах е развален, и вие ядете, какво ще се ползвате? Първото нещо, стомахът на човека трябва да бъде здрав, за да свърши една работа. Защото и стомахът се учи. Те са на училище. Дробовете, и те се учат. Мозъкът, и той се учи. Краката и ръцете се учат. Човек едновременно се учи и преподава.

Сега, представете си, че обичате да се занимавате с хорски работи. Има хорски работи, които са много приятни. Слушаш, някой пее. Хубаво е да го слушаш. Говори някой много хубаво. Слушаш го. Но говори врели-неврели, карат се двама души, турят си какви не епитети. Ти, като ги слушаш, започваш да разказваш как са се поздравлявали, повтаряш речите кой какво казал. Сегашните съдии, когато някой напсувал някого, съдията ще пита: „Ти как каза?“ И той ще каже точно как е казал. Мисля, че за в бъдеще трябва да има един микрофон и когато се псува, да се запише на микрофона. Когато искат да знаят кой какво е казал, ще турят плочата да се върти, та хората да се освободят, да не си цапат умовете. За в бъдеще, когато двама души се псуват, ще има микрофон, плоча и плочата ще свидетелства как са се псували, кой какво казал. Та човек да не повтаря.

Животът изисква ученици, и то много добри ученици. Всеки баща очаква ли обикновен син, да си харчи парите по него? Той чака одарен син. Ако е талантлив, даровит, радва се бащата. Казвам, сега ние трябва да изправим eдна погрешка. Християните от 2000 години правиха една погрешка и сегашния век изкупуват греховете. Евреите не искаха да стават проповедници. Казваха: „Нас не ни трябва да проповядваме, но да си осигурим работите като народ.“ Кой ще ходи да проповядва за несретни работи? Този човек, като разправя, кой знае, я му говорил Господ, я не.

Християните като приеха християнството, католическата църква разбра, че трябва да гони хората. Да гони онези, които не вярват, както те вярваха. Създадоха инквизицията и опърлиха много свят. Дойдоха англосаксонците. Те казват: „Ние не искаме да пърлим хората. Господ ги е повикал, това е тяхна работа. Ние не искаме инквизиция. Но нас ни дай парици, ние ще проповядваме. Плати ни.“ Казва Господ: „Идете. Колкото пари искате, ще ви платим.“ По-хубаво с пари, отколкото другото: който не вярва, да ходи в огъня. Парите не може да оправят света. Тогава дойдоха избрани хора, на които много се плаща, за да говорят. Много хубаво говори, но трябва да му се плати. Всичките хора набраха много пари, да им се говори много. Значи бакалска работа стана. Идеш на бакалина, платиш много пари, ще ти даде хубава стока. Платиш малко, по-лоша стока. Християнството започна да проповядва според парите. В Америка, когато викат някой проповедник да каже хубава беседа, ще му платят 50–100 долара. Знаете колко са сто долара? Десет долара, ако вземете, ако са хиляда лева, сто долара са десет хиляди лева. За една беседа вие трябва да платите таман десет хиляди лева. Представете си, че аз по две беседи държа. Два пъти по десет хиляди лева – двайсет хиляди лева. Как мислите изгревчани да ги платят? Като излезете, ще говорите и ще кажете: „Оскуба ни двайсет хиляди лева, какво научихме?“ Тогава ще учите много добре. Ако плащате, ще учите.

Тия методи са хубави, но не са методи на любовта. Какво ще говори един човек, който не обича истината? Ако човек няма любов за музика, ще свири нещо, ще пее, но още като чуеш, разбираш, че без любов пее. Свири някой цигулар, няма любов, нищо не излиза. Цигулката не върви. Някой свири на пианото, не върви. Суха е, нищо не излиза – като някой пън, бият кожата, дига шум. Ние трябва да се позамислим. Вие казвате: „Да се свърши войната.“ Тази война е от миналото, тя ще се свърши. Тя, войната, ще се свърши. Но ние как ще свършим живота? И между нас има война. И в нас има война – между ума и сърцето. Между сърцето и душата има вътрешен спор. Един ден си разположен, другия ден не си разположен, съмнения, подозрения. Искаш да правиш добро, и най-после казваш: „И с добро не става.“ Искаш със сила. И със сила не става. Онзи, който ти е направил зло, е по-силен от тебе. Ти речеш да го биеш, удариш един шамар, той ти удари два. Ти го удариш дваж, той те удари пет пъти.

Ние, съвременните хора, трябва да мязаме на хубави цветя. Като цветя трябва да имате ухание. Като те посадят в земята, то е мъчението. Да израстеш из земята, значи победил си мъчението. Да цъфнеш, то е труд, да завържеш, това е работа. Ще започнете с мъчението в земята. Ще пуснеш корени, ще израстеш навън, това е труд. Работата, която увенчава, това е плодът. Бъдещият живот ще бъде пак на земята. В Притчите има едно място, където се казва: „Вселих се в Неговата обетована земя и наслаждението ми беше с човешките синове.“ Обетованата земя къде е? Казвате: „Къде е онзи свят?“ Онзи свят е тук. Слепи сте, не го виждате. Гледате нагоре някъде. Има милионна част от микрона – милимикрон. Има още по-малки частички. Има хиксове, още по-дребни. Един протон е един милион пъти по-малък от милиметъра. Какво знаем ние за протона, за електрона? Нищо не знаем. Те са разни хипотези. Или какво знаем за злото или за лошите мисли? Минават през ума ти и къде отиват? Не знаеш. Имаш едно неразположение, не знаеш откъде иде. Във всеки един човек трябва да станат два процеса.

Най-първо, трябва да се родиш по плът. А след туй трябва да се родиш по Дух. Роденото по плът върви по закона на индуското учение за кармата. Този въпрос и досега седи неразрешен. Поддържате, че човек трябва да се въплъти втори път. Като се родиш по плът, после трябва да се родиш и по Дух. Единият процес е несъзнателен. Баща ти и майка ти знаят, че се раждаш, а ти не помниш. При другия процес ти сам ще знаеш, че си се родил от вода и Дух. Та казвам, ако човек в този живот не се роди два пъти, пак ще действа колелото на кармата, тя се увеличава. Втория път, ако не се роди по Дух, не го чака добро, върви в низходяща степен. Ако се роди по Дух, върви във възходяща степен. Втория път, като се родиш по плът, пак трябва да се родиш по Дух. Третия, като се родиш по плът, пак трябва да се родиш по Дух. Вие питате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Вие може да кажете, че човек трябва да яде. Да яде, но как? Като яде, да е недоволен? Не. Да яде, че да е доволен. Да има едно приятно чувство, да се радва. След като си ял, увиваш се, заболял те коремът. Туй ядене не струва. По плът ядене, то е коремоболие. Що е раждане по плът? Коремоболие. Що е раждане по Дух? Ще се радваш. Казваш: „Искам така да ям.“ Ако те заболи корем, то е ядене по плът. Ако не те боли корем, по Дух е яденето. Всякога, когато ядеш зле, е по плът. А когато ядеш добре, е по Дух. Ясна да бъде идеята ви.

Пита Го Никодим и Христос му казва: „Ти си учител Израилев, тия работи не ги ли знаеш?“ За да родиш, ти трябва да се смалиш. Когато минаваш през голяма врата, няма какво да се смаляваш. Да допуснем, че отиваш в един двор с каруца или с автомобил, а вратата е много малка. Ще оставиш автомобила и ще влезеш сам през вратата. Не може да влезеш с автомобила вътре. По плът роден значи с автомобила си влязъл в двора, а по Дух роден значи вратата е много малка, тесен е пътят. Следователно, щом дойде твоят автомобил, и шофьорът отвън ще остане, и ти ще излезеш из автомобила, ще влезеш в тази врата и ще идеш на гости там, дето те викат.

Сега вашето разбиране какво е? Вие, като влезете в онзи свят, викате другите хора. Вие още сами не сте влезли, а викате другите да дойдат там. Някой път говоря, и вие казвате: „Елате да слушате.“ Онзи, който слуша, казва: „Я е вярно, я не. Такива работи всеки ги казва.“ Щом слушаш Божественото Слово, ако не се запалиш от него, ти не го разбираш. Когато слушаш едно Божие Слово, ако сърцето ти не гори, когато слушаш едно Божие Слово, ако умът ти не свети, когато се говори Словото Божие, ако душата не проявява своята сила – не разбираш Словото Божие. Вие казвате: „В наши времена да е говорил Христос.“ Ако беше във вашите времена, мислите ли, че ще Го разберете по-добре? Ще ви каже Христос: „Напусни жена си, ти не може да живееш с нея. Напусни я, да си намери друг, да си живее с него, и ти да проповядваш.“ Казваш: „Как ще я напусна?“ Ти си търговец, Христос ти казва: „Раздай всичко и иди да проповядваш.“ Казваш: „Как ще раздам, деца имам?“ Ние всички искаме лекия живот. Аз толкоз години гледам, и това не ми харесва. Аз не виждам герои.

Аз може да ви кажа, че главата ми е побеляла да ме питат: „Ще може ли да живея с него?“ Казвам: „Може да живееш добре.“ „Да се оженя ли?“ „Ожени се.“ Дойде после, оплаква се, че не живее добре. Сега ще се научите да живеете добре. Понеже тебе баща ти и майка ти те родиха с любов, ти остана недоволен от баща си и майка си, ожени се и сега твоят възлюблен ти дава първите уроци. Какво искаш ти от него? Най-първо, ти си се приближил много близо до него. Тя казва: „Той ме бие.“ Много близо си дошла. Ако беше на един километър, щеше ли да те бие? Ако ти беше на сто метра, не щеше да те бие. Дошла си наблизо, дотегнала си на човека, има бой.

Като се ожени човек, колко време трябва да бъде близо при възлюбления? Фокус има. Искаш да фотографираш някого, няма да останеш до самия него, но на пет–десет метра ще го фотографираш. Няма да отидеш и много далеч. Когато хората се залюбят, хванат се ръце за ръце, прегърнат се. Аз казвам: скоро ще се бият. Виждам, пияните хора, щом се напият, хванат се под ръка, прегърнат се. Мен не ме радва туй прегръщане на пияните. „Ама, казвате, близост.“ Близостта – на човешкия ум. Ако имаш хубава мисъл за един човек, ти си наблизо. Ако имаш хубаво чувство за един човек, ти си наблизо. Ако не мисля добре заради вас, не съм близък. Ако вие не мислите добре за мене, не сте ми близки. Ако не мислим добре за Бога, не сме близки до Него. Ние искаме да Го видим. Не е въпросът за виждане. Във виждането има вътрешно знание.

Сега в какво седят вашите погрешки? Сега аз се радвам, аз печеля много в този живот. Като не ме слушат хората, придобих много. Виждам къде се крият погрешките в хората. Да кажем, идвали са да ми кажат: „Защо не му кажеш?“ Казвам: „Що ще му кажа?“ „Да не говори това.“ Казвам: „Кажете му вие.“ Не мислете, че ако вие на един човек кажете, че той ще ви послуша. Ако любовно не ви слуша и вие любовно ако не го слушате, всичко е напразно. Ако с любов не ви говоря, туй е напразно. Без любов светът не може да се спаси. Бог има любов към нас. И ако ние нямаме любов към Бога, спасението не може да дойде.

Христос казва: „Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих.“ Ако ние не можем да възлюбим другите хора, както Бог ни е възлюбил, не може да дойде спасение в света. Сега туй трябва лично да го турите. Някой път възразявате: „Нима другите хора живеят по-добре?“ Не е там въпросът. Аз поставям въпроса така: „Тия хора обичам ли ги тъй, както Бог ме обича?“ На себе си казвам туй. Както ме обичат, то е друг въпрос, това е тяхна работа. Но аз как ги обичам, понеже мярката е Бог. Бог ме е обикнал. Сега аз ви говоря като на ученици, проповядвам ви една лекция. Някой път има трудни работи. Много трудни работи има, които се учат. Да обичаш, това не е лесна работа. Съвременните ученици изучават любовта на шишетата. Гледам, някой носи един билник. Има любовта на билник. На един килограм, на два, на пет или десет килограма, едвам съм видял до двайсет и пет килограма, които носят. Казват: „Много тежко е.“ Никакви билници не носете. Любовта е едно обширно езеро, много голямо езеро, с най-чистата вода, с най-чистата енергия. Идете при езерото и вижте, имате достатъчно изобилие. Няма да питате дали аз ви обичам. Ако аз извадя от моето шише и ви дам, казвам, почерпих го. Ако сте при езерото, ще кажете ли, че сте почерпили някого? Няма да питате или да правите въпрос, че го обичате. Щом казвате, че го обичате, то – при шишето.

Петър казва: „Аз, Учителю, Те обичам.“ Христос казва: „Петре, твоята любов е от малко шише, три пъти ще се отречеш от твоето шише.“ „Как? Аз не се отричам.“ Човек, ако няма Божията любов, той всякога се отрича. Аз я наричам ограничена любов, не може да издържи на най-малкото изпитание. Веднага човек се съблазнява. Отиваш за Бога да работиш, и там ще пожертваш живота си. Както ти каже Бог, тъй ще живееш. И светът иска самоотричане. Онези, които отиват на бойното поле, не умират ли? Какво добиват онези, които умират на бойното поле? Правят възпоменания, че той умрял за своето отечество. Онзи, който умира за Царството Божие, Христос казва: „Голяма радост става.“ Ти като умреш, ще те посрещнат светиите и ангелите, ще носиш новия живот. Казваш: „Той умря.“ Умря Лазар и отиде в лоното Авраамово. Посрещнаха го ангелите. Умря и богатият, посрещнаха го дяволите в ада, вътре засъхна гърлото му. Раят и адът са близо. Казва богатият: „Отче Аврааме, изпрати Лазара да ми понамаже гърлото.“ Казва: „Не може да дойде Лазар.“ Казвам, сега едно от двете – или като Лазара ще идете при Христа, или като богатия ще идете в ада. Вие ще кажете: „Ние сме от Неговото учение.“

Не уповавайте на тази фирма, на новото учение. Единственото нещо, на което аз разчитам, то е любовта. При Бога може да ида, ако Го обичам, всякога може да ида. Щом не Го обичам, далече съм, туй трябва да го знаете. Не си туряйте лъжливи работи. Любовта отпосле ще дойде? Не, без любов човек е далеч от Бога. Бог ни е възлюбил, и ние трябва да Го възлюбим. Ако ти не възприемеш светлината и не я изпратиш навън, ти си сляп. Тази светлина, като я възприемеш, ще я изпратиш навън. Отражение става. Изпратиш я навън, и виждаш света. Туй, което виждаме, то е рефлексията на светлината, която влиза в очите. Онзи, който няма тази рефлексия, е невежа. Казвате: „Светлината ще ни научи.“ Ако приемеш светлината с любов, ще прогледаш, ако не я приемеш с любов, въпросът е друг.

Та казвам, пречистете вашите възгледи. Без любов при Бога не се отива. Без любов знанието у човека не остава. Без любов животът не остава. Никаква добродетел без любов у човека не остава. Може да имаш нещо временно, но всичко ще изчезне. Ще останеш като богатия в ада. По какво се отличават богатият и Лазар? Богатият беше постоянно недоволен. Имаше ядене, пиене, веселие, да му свирят. Лазар имаше струпеи, седеше при вратата на богатия и беше доволен.

Кое е по-хубаво: да бъдеш болен и да бъдеш доволен или да бъдеш богат и да бъдеш недоволен? Кое е по-хубаво: да ядеш пищна храна и да те боли стомахът или да ядеш сухия хляб и да си здрав? Аз предпочитам сух хляб със здрав стомах, отколкото пищна храна с болен стомах. Когато боли стомахът, казват: „Развил му се пъпът.“ Щом му се развил пъпът, това е едно нездравословно състояние. Когато не е развит, то е здравословно. Когато му е развит пъпът, трябва да го разтриват. Най-добрата разтривка прави любовта. Ако любовта не разтрива вашето сърце, ако любовта не разтрива вашия ум и душа, нищо не се постига. Казвате: „Като идем в другия свят.“ Ако заминете в другия свят и не се отворят очите, що е оня свят. Да влезете в общение със светиите. В този свят, казвате, прозрял ли е някой ясновидец, имате едно понятие за ясновидството. В този живот човек може да влезе и в общение със светиите. В този живот човек може да гледа оня свят и да бъде в общение с ангелите. Но любов трябва. Без любов не може да говоря с един ангел, с един светия. Но не такава любов, човешка. Съвременните хора, когато изучават тия дребните същества през микроскоп, трябва да има светлина, да ги озари и като гледа през микроскопа, ги вижда. Защо по същия начин и ние да не можем да видим онзи свят? Всички проповядват: „Като умрем.“ А аз казвам: сега, като живеем. Като умрем, ще видим точно туй, което сега виждаме, понеже човек като беше в рая, каза му Бог така: „В който ден ядеш, ще умреш.“ Господ каза на Адама: в който ден ядеш от забраненото дърво, ще влезеш в този живот, в който ние сме на земята. И като яде човек, веднага влезе. Ние поддържаме другото учение на земята, казваме: „В който ден ядеш от плода, като Бога ще станеш.“ Туй, което каза змията, стана ли? Ева стана ли като Бога? Адам стана ли като Бога? Изгубиха и туй, което имаха. Не се самоизмамвайте. Непременно трябва да се тури на първо място послушанието.

В какво седи послушанието? Без любов никой не може да види лицето Божие. Без любов никой не може да възприеме истината. Без любов никой не може да възприеме знанието. Без любов никой не може да възприеме истинския живот. Без любов никой не може да възприеме свободата. Без любов никой не може да възприеме работата. Бръкнеш в джоба, дойде един беден човек, дадеш нещо и казваш: „Направих добро.“ Не е добро. При даването пари огрешава се човек. Дам пет пари, дам един лев, този ме псува. Дадеш му един лев, той те гледа добре облечен, казва: „Дай ми пет лева.“ Не се учете да давате пари. С един лев, с пет лева работа не става. Хората на новото учение трябва да знаят, че парите са за една обмяна в света, но в новия живот не туряйте парите за развлечение в любовта. Не цапайте умовете си с пари. Не са лоши парите, но ако мислиш, че с пари може да направиш добро, ти се заблуждаваш. Ти като дадеш, да те не знаят. Бог, Който прави всичките добрини в света, прогласява ли? Той изпраща светлина, казва ли, че Той изпратил светлината? Като е създал света, казал ли е, че Той го е направил? Мълчи, но самите неща говорят за Бога как се проявява любовта.

Допуснете сега, че аз проповядвам, и вие не възприемате Словото, отлагате. Туй, което съм проповядвал, вие не сте го приели. Словото не сте приложили. Сега съм решил, всичко туй го вземам, и аз ще го приложа. Всичко, каквото съм проповядвал, аз ще го направя. Всичката работа, която вие трябваше да я свършите, аз ще я свърша. Няма да искам нищо, аз ще я свърша. И оттам насетне ще кажа: „Господи, аз им говорих, и аз ще свърша всичките работи. Затуй Ти ги възпитавай, както Ти намериш за добре. Няма да се откажа, много добри хора са, ще кажа, но не можах да им проповядвам, аз ще ида да видя къде е моята погрешка.“ Вие ме питате дали ще ме видите в оня свят. Сега ме виждате. Без любов не може да ме видите. Ако имате любов, ще ме видите. Не трябва да се самоизмамвате по този начин. Временната любов оставете настрана, за света може да е важна, но любовта на Бога, която е основа на Божествения свят. Не мислете, че аз искам да ви съдя, не, казвам ви какво трябва да бъде моето отношение.

Вие казвате, че Христос беше много миролюбив. Мина покрай една смокиня, която нямаше плод, каза нещо лошо заради нея и тя изсъхна. Вие седите и гледате. Сега гонят евреите, но знаете ли, че и вас ще ви гонят? Можете ли да минете без гонение, ако не любите Бога? За всеки човек, който не люби Бога, естествено ще дойде гонението. Само любовта е път, по който може да се избавим от всичките нещастия, които идат в света. Християните много добре разбраха. Ония християни, които станаха мъченици, тръгнаха по пътя на духовното раждане и приеха страданието, за да се избавят от кармата. Те свършиха с кармата и влязоха в живота на любовта. Гледам, вие тук разбирате новото учение, да си уредите живота, да имате апартамент, автомобил, да имате хубава заплата, хубаво ядене. Не е лошо това. Другояче гледам на въпроса. Детето трябва да се роди здраво, умно и талантливо. А всичките други блага ще дойдат, те идат като последствие. Но ако това дете е бездарно, никакви блага няма да дойдат. Ако приемем Божествения живот и Божествения Дух, всички тия блага ще дойдат. Казано е там: „Няма нито един, който да е оставил баща си и майка си и който да не е приел стократно и за в бъдеще вечния живот.“ Значи любовта трябва да влезе. Не ви говоря насила, но казвам: „Законът на любовта е изпълнение на волята Божия.“ Насила се взема Царството Божие. Аз ви говоря, ако не се насилите, по този път в Царството Божие не може да влезете.

Вие мислите, че като ме слушате, това е всичкото. Приложение трябва. Не само вие, но и аз каквото ви говоря, трябва да го прилагам, аз сам се свързвам. Каквото аз говоря, засяга мене, най-първо. Вас засяга само веднъж, мене – два пъти. Всяко слово, което съм говорил, връзва ме. Ще ме питат: „Ти говори ли това? Ти изпълни ли го?“ Ако аз не изпълня всичко онова, което съм говорил, ако и вие, каквото сте ме слушали, не сте го изпълнили: вие имате една отговорност, аз имам две отговорности. Трета отговорност не приемам. Ако вие не изпълните, ще носите товара си. Искам да ви кажа закона: не се осланяйте да казвате „Нали ни обичаш“. Че ви обичам, това дава условие за спасение. Но любовта във вас трябва да влезе като подбудителна причина. Най-първо, да възприемете любовта, и от нея да излезе животът. Трябва да обикнете мъдростта, и от нея да дойде знанието. Трябва да обикнете истината, и от нея да излезе свободата. Или казано: ако вие не възприемете Духа на Бога да работи вътре във вас – сега не казвам, че не сте го възприели, но ще дойде изпит, ще ви изпитат.

Една сестра иде при мен и ми казва: „Колчем съм дошла, имам най-доброто разположение. Ти, казва, ще ме понадялаш малко.“ Тя идва, и ми носи позлатени работи. Вземам, изтърквам позлатеното и виждам, че не са златни. Аз със позлатени работи не се лъжа. Някоя сестра носи кален предмет, виждам калта, но предметът е златен. Тази сестра уважавам повече, по-умна е. Носете кални работи, но златни, отколкото позлатени работи, и чисти. Ние не искаме позлатено християнство. Искаме кално християнство, но на което съдържанието да е златно. Трябва да разбираме. Казвате: „Новите хора.“ Оставете православната църква как вярва. Оставете и евангелистите да си вярват, както искат. Евангелистите вярват в парите, православните вярват в умрелите, а окултистите вярват в прераждането, че в следното прераждане всичко ще се оправи. Парите помагат, и умрелите помагат. Но онова, което свързва хората, то е Божествената любов. Тази любов трябва да дойде. Ние имаме любовта на хората, която е подействала да се родим по плът. Човешката любов е подействала, сега Божествената трябва да подейства да се родим. Представете си, че аз вече съм роден от Бога. Един човек, който е роден от Бога, той може да пее много хубаво. Един човек, който е роден от Бога, той може да рисува много хубаво. Един човек, който е роден от Бога, може да говори много хубаво. Един човек, който е роден от Бога, може много сладко да яде. Доволен е. В неговото лице има усмивка, няма задна мисъл. Ти сега се учиш да рисуваш, мислиш ли, че имаш любов? По плът си роден. Хората, които са родени по плът, те учат туй изкуство. По Дух, които са родени, те са гении. Още като се роди туй дете, трябва да му проповядват. Някой дух носи своето благо. Роденият по плът има свои дарби. Може душата му да е талантлива, но важното е роденият по Дух. Остава онова, онаследеното, богатство, което никой не може да му отнеме. Сега говоря за неща – трябва да се разбират. Ако смъртта нас може да ни лиши от всичките ни способности и живот, който имаме, той е временен живот. Онова, от което смъртта не може да ни лиши, то е Божественото. Любовта, която престава, е човешка. Любовта, която не престава, е Божествена.

Ако човек не се роди от Бога, гняв Божи остава. Който не е повярвал, понеже е писано в Евангелието, всеки човек, който не е роден от любовта втори път, гняв Божи остава върху него. Та сега единственото нещо, с което може да влезете в Царството Божие, то е любовта. Любовта е пътят, нищо друго. Няма друг път. Сега на вас толкоз са ви говорили и вие мислите по някой път, като умрете, да видите Христа. Не зная как вие вярвате на сенките. В България колкото са ми казвали, че са видели Христа, то е сянка. Вярват в един Христос на сенки. Казва Христос: „Ако думите Ми пребъдат във вас и ако вие пребъдете в Мен – ако думите Ми пребъдат във вас с любов и ако вие пребъдете в Мен с любов – то Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, тогава ще ви се изявя, и вие ще изявите своята любов.“ Вие сте изоставили тия работи и казвате: „Да повярваме в Господа Исуса Христа, и ще бъдем спасени.“ Вие и домът ви. Право е, спасение в любовта има. Щом се родиш изново, ти си в Царството Божие. Няма какво да търсиш спасението. Казвам, онези, които не са родени още, да се родят. Онези, които са родени, да проявят любовта, за да дойде Христос и Отец Му, да се изявят. Онези, които не са родени, да се родят. А които са родени, да проявят любовта и да започне идването на Царството Божие. Ако Син человечески кажете, че е тук или там, казва Писанието, не вярвайте. Защото там, дето е любовта, там има светлина. Там има виделина, всичко има. Та там, дето не е любовта, мрак има. Там, дето е любовта, хората се споразумяват, а дето я няма любовта, смразяват се.

Сега няма какво да ни безпокои. Сегашния свят Бог го възпитава. Войната е наказание от Бога за изправление. Сега е едно от най-големите наказания, което е предсказано, понеже християнските народи не приеха любовта, следователно по закона на кармата мъздовъздаянието иде. Казват: „Как ще свърши войната?“ Някои са лансирали идеята, че съм казал, че на 22 март ще се свърши войната. Дотогава, докато хората не приемат любовта, войната няма да се свърши. Няма да престане. В който ден приемат любовта, ще престане войната. Единствената сила, която носи мир, е любовта. Когато всичките обърнат ума си към Бога, когато всичките християнски народи кажат: „Ще изпълним волята Ти“, тогава войната ще престане. Дотогава, докато искат да стане тяхната воля, войната ще продължи. Дотогава, докато вие искате на земята да си уредите работите, войната ще продължи. Когато решите да извършите волята Божия, да дойде Царството Божие на земята, тогава вашият живот ще се уреди.

Който не е роден, да се роди. Ще кажете: „Как ще стане?“ Както е казал Христос на Никодима, тия работи ги знаете. През една тясна дупка как се минава? Всичкото въоръжение, което имаш, ще смъкнеш, ще оставиш всичко настрана и ще минеш само с най-тънките дрехи. Всички ония мисли, желания, които нямат нищо общо с човешкия живот, ще оставиш настрани. Следователно три неща трябва да останат: туй, което изтича от любовта, туй, което изтича от мъдростта, и туй, което изтича от Божията истина, то трябва да бъде в човешката душа, за да минеш през тесния път. Или казано, любовта е изпълнение на волята Божия, в любовта се прославя името Божие, а във волята – Царството Божие. Божията любов е тесният път, по който всички сегашни хора трябва да минат, по този, тесния, път.

Няма какво да разискваме, право или криво. Влез там, в пътя на Божията любов. Няма да мислиш кой е прав. Път, в който любовта е, е прав. Път, в който любовта я няма, не е прав. Сила, в която любовта е, е сила. Сила, в която любовта я няма, не е сила. Мисъл, в която любовта действа, е мисъл. Мисъл, в която любовта не действа, не е мисъл. И живот, който сега живеем без любов, е едно мъчение.

(Прочете пак трета глава от Йоана: „Роденото от плътта плът е.“) Без любовта страданията са неизбежни. С любов радостите идат естествено, любовта ражда всичките блага, които човешката душа търси. Като решим да служим на Бога, Той ще ни благослови и ще имаме всичките благословения, и Той ще се интересува от нас. Щом Го обичаме и вършим волята Му, Той се интересува. Сега ние вършим волята Му, гледа ни като деца своенравни и мисли как да поправи живота. Всеки ден Го полъгваме, казваме, че ще поправим живота, и всеки ден не го поправяме. Все за утре оставяме. Казваме: „За утре.“ Отиде животът ни. Кажете и свършете. Онези, силните от вас, кажете и свършете. Някои от вас сте като онзи евангелски проповедник в Русе. Той проповядвал Словото Божие и един сляп човек имало пред църквата му. Казва: „Като изляза, ще кажа на слепия човек: в името на Исуса Христа прогледай.“ Като свършил проповедта, отишъл при слепия, казал си: „Ами, ако кажа, и не стане?“ Той се отказал да каже на слепия да прогледа. Вие казвате: „Аз ще се родя.“ Пък после ще си кажете: „Ами, ако не се родя?“ То е един личен въпрос. В душата си, в себе си, ще кажете. Няма да кажете: „Аз отивам да се моля, пък нищо няма да стане.“ Онова, което обещаете пред Бога, направете го. Кажете: „Господи, с любов вече ще работя.“ Като кажете, поддържайте го. Вие кажете на Господа, и после Му се извинявате. Тогава идат нещастията. Вие казвате: „Господ нас не ни обича.“ Не е право. Ние всички страдаме от чрезмерна Божия любов, повече ни е обичал, отколкото заслужаваме. От любов страдаме, не от безлюбие. Страдаш, че някой има къща, пък ти нямаш. Ако всичките хора бяха бедни, страданията щяха да бъдат по-малки. Между богатите хора има състезания. Тия състезания произтичат от земния живот на раждания, то е живот на безлюбие.

Сега да ви оставя мисълта. Като се родите, гледайте да бъдете в много добри ръце. Като отидете да се раждате, гледайте да попаднете в любовни ръце, а не като се родите, да попаднете в лоши ръце. Едно дете, което слиза от невидимия свят, трябва да избере най-добрата майка и най-добрия баща. Ако не ги изберете, тогава ще имате страдания. Ще изберете да се родите, да се положите в ръцете на Божия Дух. Ще се родите от вода и Дух, от две неща, няма да търсите никого. Няма да търсите другиго. Сега, за да се родите изново, трябва да потърсите Божия Дух. Той ще намери водата. Вие ще намерите Духа, Той ще намери водата и ще се родите. Като намерите Божия Дух по любов, вие не се смущавайте за водата. Духът ще намери водата, и тогава ще се роди човек. Първото нещо, като намерите Духа, приемете Неговата любов, съгласете се с Него, и тогава ще бъдете родени тъй, както Бог изисква в Словото Си.

Да ме разберете добре. Сега живеете на земята и направихте за нашия земен живот Божественото да бъде слуга. Направихте земния живот цел. Сега ще намерим обратното: ще турим Божествения живот на първо място, а земния живот ще направим слуга. Както сме живели досега, ще обърнем наопаки нещата. По-напред карахме Господ да служи на нашия живот, а сега ние ще служим на Бога. Тук на земята ще има ядене и пиене. По-напред карахте хората да ви слугуват, а сега те ще ядат, а пък вие ще им слугувате по Божествено.

„Отче наш“

Двадесет и второ утринно слово
28 март 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, аз, човек, сега, има, бог, живот, казва, дух, кажете, работи, път, казвате, свят, божие, казвам, плът, хора ,

 Утрини Слова , София, 28 Март 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder