НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Пожелаване

Пожелаване

Най-често използвани думи в беседата: може, сега, аз, има, свят, казва, любов, двадесет, години, ева, човек, хора, сто, казвам, бог, рая, можеш ,

 Утрини Слова , София, 3 Януари 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитва на Царството“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 23 псалом.

Ние мислим, че хората в нашата епоха са по-просветени, по-напреднали. По-напреднали души имало и в миналото. (Учителят прочете псалма.)

Сега прочетете тринайсета глава от Първото послание към коринтяните. Всеки, който има Евангелие, да прочете, който няма, да размишлява. (Прочетохме тихо посочената глава.)

Знаете ли колко време се изисква, за да прочетете тринайсета глава? Много мъчна работа е. Цял един живот се изисква, за да я прочетете на този свят, и то при най-добрите условия – цял един живот от сто и двайсет години, да я прочетеш на този свят. Тук вие в половин час казвате: „Свършихме.“ Можете да дадете някоя песен, доста дълга, класическа, на някой цигулар. Казва: „Лесна работа“ – като прекара само един бегъл поглед на нотите. Но като вземе да свири, знаеш колко трудна работа е. Не само да образува известни тонове, но всеки тон да бъде верен, че нито едно от трептенията на тона не трябва да отсъства. Сега пет, десет, даже двайсет трептения изчезват, и тонът се минава за верен.

Сега туй, което спъва съвременното човечество, то е идеята, че хората са направени по образ и по прилика, подобие, на Бога. Всеки мисли, че е царски син – царска кръв тече в него. Който носи името цигулар, трябва да е свършил музикална академия, учил е десет години при най-добрите професори, всичкото изпълнение е хубаво. Казвате: „Как да се изпълни Словото Божие?“ Двама души се карат. Интересувам се, казвам: „Защо си приказвате тъй реално? Кой е поводът, да приказвате тъй любезно?“ Турят си разни епитети. Вие ги знаете: все епитети на някое животно, на някое голямо животно, после на друго голямо животно, на трето, на четвърто. Турят си разни епитети, произвеждат се полковници, генерали. Но всеки е недоволен от чина, който му е даден, всеки иска по-голям чин. Въпросът е – три хиляди лева си дал на едного, той не ти ги е върнал навреме и затуй го произвеждаш генерал. Изваждам парите, казвам: „Може ли на вас да ви услужа?“ Понеже иска да го произведе генерал, понеже онзи не му е върнал парите, няма какво да облече, че го произвежда генерал. Казва: „Защо донесе тия пари, да направя дрехи за генерал?“ Сега дрехи не донасят, и те произвеждат генерал, дрехи няма. Липсва нещо на генерала, дрехата липсва. Аз се намесвам, казвам: „Плащам за дрехата.“ Като стане генерал, подадат си ръка, примирят се. Когато хората не могат да се примирят, генералските дрехи ги няма. Този, когото ще произвеждат, той трябва да плати за дрехата. Да допуснем, че Господ мене иска да ме произведе генерал. Туй, което иска от мене, аз трябва да го занеса. Най-първо, за да стана генерал, трябва да зная да говоря. Ако аз говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, нищо не се ползвам.

Вие сега всички си пожелавате за новата година много неща, много сте щедри. Всичко пожелавате, но в туй пожелание нищо няма. Добри дни, здраве пожелавате, всичко пожелавате. Написали сте картички с черно писмо. Целият свят е пълен с пожелания, пълен е с картички, с черни писъмца, с пожелания, и се чудим защо не върви. Че как ще върви? Само с картички ако вървеше, хубаво е. Сега, ако се върнете назад и прегледате, може цял хамбар да имате с картички, с пожелания. Питам, този хамбар колко ще ви струва? Някои от вас, като идат в небето, искат Божията любов, планират Господ да ги посрещне. Много човешко схващане. Не е било време, когато Бог да не ни е обичал. Като отидете в небето, Той ще се скрие от вас, понеже сте Го гледали, и нищо не сте направили заради Него. Като идете, не ще видите. Ще видите, че Господ не присъства. Отсъства Господ. Нищо не сте занесли. Тогава как ще ви произведат генерал? Сега вие очаквате кръвта Христова да ви спаси, всичко Христос да е направил за вас. Христос е вече произведен генерал. Той е Син Божи. Който е изпълнявал волята Божия, той е станал Син Божи. Който не я е изпълнявал и е още в пожеланията, не е станал още.

Представете си двама души художници. Свършили са академия. Но, представете си, че единият художник трябва да го произведат доктор на художеството. Задават му една тема, трябва да рисува една картина, хубав някакъв пейзаж. Вещо лице трябва да бъде. Представете си, че той трябва да нарисува една художествена картина, която да представя любовта, вярата и надеждата. Като погледнеш картината, отпред да представя любовта, отляво, като погледнеш, да представя надеждата, отдясно – да представя вярата. Отдето погледнеш, да можеш да видиш. Ако ти погледнеш отдясно, не можеш да видиш вярата. Като погледнеш отпред, не можеш да видиш любовта. Като погледнеш отляво, не можеш да видиш надеждата. Това картина ли е? Сега да нарисуваш един човек, да знаеш как да нарисуваш очите му, да знаеш как да нарисуваш носа му, да знаеш как да нарисуваш устата му. Много мъчно е да нарисуваш човешкия нос. Много мъчно е да нарисуваш човешката уста. За художниците най-мъчната работа е в очите. Има един фокус, много малко художници има, които могат да го нарисуват. Не че нямат желание, много мъчно се рисува. Сега, щом не можеш да рисуваш, трябва да има някаква причина. Запример един художник при двайсет и пет градуса студ не може да рисува. Не само при двайсет и пет, но и при двайсет, пак не може да рисува. Не само при двайсет, но и при петнайсет градуса, пак не може да рисува. Не само при петнайсет, но и при десет градуса не може да рисува, и при пет градуса, и при нула градуса, пак не може да рисува. Ако се покачи температурата на пет, десет, петнайсет градуса над нулата, може да рисува. Но, ако надмине сто, сто и двайсет градуса, пак не може да рисува. На колко градуса трябва да спре, дето художникът трябва да рисува най-добре? Художниците не знаят на кой градус именно може да рисуват най-добре. Нито един няма от сегашните художници, който е измервал при колко градуса рисува най-хубавите картини. Аз не съм срещал. Ако вие сте срещали, ми кажете, аз ще бъда много благодарен, защото ми трябва тази статистика. Като художници, ангелите какво са рисували? Да станеш ангел, не е лесна работа. Някой път аз казвам: „Ангел.“ Има ангели, които са отлични художници. Някои ангели са отлични оратори: каквото каже, става. Много хубаво говорим ние, говорим каквото става – дотам сме дошли.

Сега казвате: „Какво нещо е любовта?“ Много материално трябва да ви представя работата, отвлечено ние разсъждаваме. Де е мястото във вас на онази Божествена стаица, в която поставяте любовта? Де ви е стаята, на кое място поставяте любовта? В тази стаица влизали ли сте? Вашата стая, дето сте съградили стая за Господа, ходили ли сте в тази стая? Една стая, дето е само Господ. Вие Го търсите отвън. Той трябва да бъде вътре. Една любов на стая. Казвам: „Ти кога се молиш, влез в скришната си стая, в горницата, че се помоли Отцу твоему, и Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.“ Сега ние казваме: „Като умрем, ще идем в небето.“ Все в бъдеще или в минало разглеждаме въпросите. Или в миналото той бил християнин, или в бъдещето. В миналото или в бъдещето, нещата са много неопределени. Тогава се извиняваме: „Аз като нямам Божествена стаица, другите нима имат стаица?“

Най-първо, през тази година стаицата, вашата горница къде е? Има една горница, която е направена. Поне тази година да влезете в себе си. Когато влезете в тази стаица, ще почувствате това, което никога не сте почувствали. Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Знаете ли какво значи да видиш Бога? Само когато ще видиш Бога, тогава ще разберете смисъла. Като видиш, ще кажеш: „Сега вече разбирам.“ Запример сега, ако вие обичате някого, любовта ви на колко издържа? Аз не съм срещал нито един човек сега на земята, на който любовта му да издържа за една секунда. Любовта ни не може да издържи една секунда. Вие сега казвате, че вашето сърце гори, загоряло сърцето ви. Печките горят, но изгасват. Туй, което изгасва, не е любов. Може сто и двайсет години да гори някой вулкан, има някои, които горят с хиляди години, това не е любов. Ако един човек разреши добре въпроса в света, и всички хора ще го разрешат. Един като не може да го разреши, и другите не могат. В рая на Ева дадоха една задача, не я разреши. И досега нито една жена не е разрешила въпроса. Всичките правят погрешката на Ева. Понеже мъжът в рая не издържа, всичките мъже от памтивека същата погрешка правят, говорят за туй, което не е. Трябва да има сега една жена, която да извърши волята Божия, и един мъж да има, който да извърши волята Божия. Тогава всички, които излязат от туй поколение, ще извършат волята Божия. Законът е верен. Засягам един въпрос и да ви кажа, ще внеса една нечистота във вас. Христос дойде, и Той още не е женен, Ева няма. Църквата не е готова. Новата Ева не е създадена още. Ние се намираме в едно състояние, в което човекът беше в рая, като прекараха всичките животни, жени и мъже, които вървят по линията на животните. Божественият човек е сам, Той няма жена. Ева я няма. Там има адамовци, той им тури имена на животните. Но туй е съвсем друг свят. Вашето безпокойство, което имате, е животинско. Някой казва: „Какъв е смисълът на моя живот, самотен живот? Ева я няма. Тези животни са щастливи. Те си имат другарки.“ Търсиш Ева. Къде ще я намериш? Ще намериш някоя Ева от някое животно. Сега става преврат с всички онези богословски тълкувания. Големи работи са казани, но тия работи са неразбрани.

Павел казва: „Ако говоря с ангелски и човешки езици, а любов нямам...“ Да познаваш Бога, значи Ева да дойде в сърцето ти, нищо повече. Ти ще видиш Ева реално тогава. Ще се зарадваш на тази Ева. Не само Адам се зарадва, но и Ева. Къде беше Ева? Тя беше в друг рай. Два рая има. Ева беше в женския рай, а Адам в мъжкия рай. Сега трябва Ева от женския рай да влезе в мъжкия рай, и тогава Адам и Ева трябва да се качат в женския рай. И като преминат тия двата рая, да идат при Бога – истинския рай на живота.

Сега говорим за човешкия дух, за човешката душа, говорим за човешкия ум, за човешкото сърце. Казваме: „Колко чист трябва да бъде човек.“ Ти си някой ден радостен и весел. Ако си мъж – видял си Ева. Целият си радостен. Ако си жена – видяла си Адама. Някой ден си тъжен. Защо? Като Адама си ял от забраненото дърво. Ева, и тя е яла от забраненото дърво. И двамата се сгушили. Господ вика: „Адаме. Адаме.“ Адам мълчи цял ден. Надвечер едва Господ го намери. Ако Господ вас ви повика, и вие не се обаждате, ако Господ ви каже, че трябва да пожертвате живота си, вие ще се скриете някъде. Хич няма да излезете. Мислите ли, че ако Господ ви извика, да помогнете на цялото човечество, вие ще идете? Не, вие ще се скриете. Ще кажете: „Тази работа не е заради мене. Трудна работа е.“

Сега, представете си, че на вас ви кажат най-хубавата дума. Контраст трябва да се даде. Казват ви най-хубавата дума, но хвърлят кал на вашата бяла дреха, оцапат я. Какво ще кажете, ако ви хвърлят кал и ви оцапат дрехата? Или кажат ви най-обидната дума, но дрехата ви, която била окаляна, очистят я? Кое е по-хубаво: да ви кажат най-хубавата дума и да ви оцапат дрехата, или да ви кажат най-лошата дума и да ви изчистят дрехата? Кое е за предпочитане сега? Сега в човешкия живот тия неща са възможни. Вие сте чудни. Някой от съвременните хора иска да се жени. Знаете ли какво нещо е женитбата? Аз се чудя на голямото невежество на хората. Искат да се женят. Момата, и тя иска да се жени. Хубаво, отлично е това. Ти, като се ожениш, нито една лоша мисъл, нито едно лошо желание в сърцето, нито една лоша постъпка в душата ти да не се яви за твоята възлюблена. Като че Господ дошъл у тебе. За мъжа е това, и за жената е същото. Законът е все същ. Най-после заченат истината. Истината, зачената, докато я дириш, ще мине време. Ако девет месеца мърмори тази жена, каква истина ще роди? Нито една лоша мисъл да не мине през ума ѝ, нито едно лошо желание през сърцето и нито една лоша постъпка през душата. Тогава ще роди едно дете на истината. Ако тя е мърморила, тя ще осакати това дете в утробата. Има хора – осакатени родени.

Религиозните хора казват: „Новото учение.“ Осакатено учение. Тази година, като наченете една мисъл, да я не осакатявате. Като се зачене едно желание във вашето сърце, да го не осакатявате. Като се зачене една постъпка, да я не осакатявате. Възможно ли е? Казва: „Не разбирам отношението на мъжа към жената.“ Казва: „Ако са такива задълженията, човек да се не жени. Който приеме това, да се жени.“ Една млада мома иска да живее с мене. Казвам: „Бих те пуснал да живееш с мене, ако ми обещаеш, че сто и двайсет години в ума, в сърцето няма да допуснеш нито една лоша мисъл, нито едно лошо желание, нито една лоша постъпка. В който ден допуснеш, ще бъдеш извън от рая.“ Ти си ял от плода и си излязъл вън от рая. Нас ни представят как Адам и Ева излезли из рая, а пък ние седим, като че сме в рая, като че това не се отнася за нас. Адам и Ева излезли – такива глупци. Ние не виждаме, че сме същите глупци, които седим извън рая. Как така глупавият Адам и глупавата Ева станаха причина да страдаме? Ние като че сме в рая. Запитайте се, защо те ядоха от забранения плод. Не от забранения плод, а от плода на дървото на познанието на добро и зло. Те ядоха от плода за добро и зло, да опитат нещата. И тогава, ето колко учена беше Ева, че една змия я съблазни. Казвате: „Как е влязла тази змия?“ Бог прекара тия животни в рая. Змията, и тя влязла със своята възлюблена. Сегашната змия не е онази, която изкушаваше. Тази змия, понеже направи прегрешение, една лъжа каза, изгуби ръцете, краката и доби сегашната форма. Онази беше красива змия, много красива, хубава змия. Аз не съм виждал по-красива змия от тази. Змията беше много красив момък. Като го видя Ева, трепна ѝ сърцето. Казва: „Такъв красив човек, истината говори. Ето един момък, който говори истината.“ Най-красивият момък, който влезе в рая, беше този. Аз казвам, че е черният адепт, по човешки говори. Той беше облечен в светли дрехи. Питам, кой момък, като дойде в дома на богатата мома, иде със скъсани дрехи? Той е облечен много хубаво, вчесан, всичко е модно. Виждали ли сте някой момък, който да отива за една мома със скъсани дрехи, обуща? Като го видят, още от вратата ще го изпъдят. Той е много добре облечен, носи големи подаръци, много учтив, любезен, усмихва се навсякъде, гледа да не направи някоя погрешка. При най-малката погрешка може да я изгуби за себе си.

Сега говоря тия неща за изяснение, как са реално нещата. Не ви говоря за нещо илюзорно. Сега ви говоря за понятни работи, от тях ще извадите други заключения. Често казват хората: „Без любов може.“ Без любов не можем да живеем. Една неразбрана идея е. Без любов в какво отношение? Да дойде един от Божествения свят, от духовния свят, не може да слезе на физическото поле между хората, ако няма двама души. Трябва да намери майка да се въплъти, да мине през процеса на зачеването, раждането, възпитанието, че тогава може да дойде човешката любов. Ако той не намери баща си и майка си, никаква човешка любов не може да разбере. Ще намериш една майка, която да те роди по човешки. Идеш на земята, ще намериш някоя майка. Тя няма само да те роди, но ще ти покаже началото на Божия път. Сега искате да идете на другия свят. Трябва да намерите баща в другия свят. Законът е същ. Ако в другия свят не можеш да намериш един баща и една майка, не може да влезеш. Вие мислите направо в рая да идете. И там трябва да имате един баща и една майка, да ви родят. Роденият от Бога, грях не прави. Как се разбира това? Представете си, че вие сте едно чисто платно, най-хубавото платно. Но няма нищо написано на това платно. Този художник, който дойде да нарисува това платно, трябва да бъде майстор. Не да нацапа туй платно, но да нацапа туй платно по всичките правила на Божественото изкуство. Да нарисува най-хубавия образ, че като го видите, да останете доволен от това платно. Ако платното ви се нацапа, и видите, носът не е на свят, очите не са на свят, веждите не са на свят, ушите не са на свят, казвате: „Защо нацапа туй платно?“ Сега аз искам да ви избавя от противоречия. Като ви говоря, вие сте се стреснали, като нащрек сте. Разберете ме. Представете си, че вие се качвате на Алпите. От вас петнайсет, двайсет души са се вързали с въжето. Единият върви напред, но всички трябва да сте нащрек. Един може да се подхлъзне, другите ще го задържат, ако не – отиде в пропастта. Ако не внимават, може всичките да идат. След като излезете до върха и се върнете назад, тогава трябва да се радвате. Изисква се стегнатост на мисълта. Един направил погрешка, нищо не значи. Хлъзнал се е, една несигурна крачка. Може да стъпи несигурно. Положението не е така сигурно в тия, високите, места.

Вие се качвате в духовния свят, в Божествения свят. Зависими сте един от друг. Не можеш да кажеш: „Аз не се нуждая от другите.“ Цялото човечество е навързано с нишките на любовта. Ние остаряваме. Защо? Този те срещне, каже ти една любовна дума, и хвърли кал отгоре. Друг те срещне, и той хвърли кал. Като се погледнеш, остарял си от кал. Остаряваме от любовна кал, която хвърлят върху нас. Аз не намирам никаква чиста мисъл в любовта, то е кал, която е нахвърлена. Описват герои и героини в романите. Героинята припаднала на земята, изгубила съзнание. Мечката заминала, станала героинята. Героиня, която припада при мечката, не е героиня. Героиня е мечката. Героинята да хване мечката, да я поглади, да каже: „Добре дошла, сестра.“ Мечката да седне до краката ѝ, да ги лиже. Тя е героиня. Наместо мечката да припада при краката на героинята, героинята припада при краката на мечката. Следователно мечката е героиня. Героят, като срещне мечка, три месеца ще боледува. Той казва, че го плюла мечката. Казва: „Плюла ли те е мечка?“ Мене никога не ме е плюла. Мечката плюе един глупак. Тя казва: „Как смееш да ме срещаш без любов? Аз толкоз години те чаках тебе с любов.“ Плюе, плюе, и си замине. Ще ми разправя някой, че срещнал голямо страдание. Аз по някой път се усмихвам. Мечка ви среща, тя очаква любов. Ако не – ще ви плюе. Казвам, като срещнете мечка, ще положите ръката си отгоре ѝ. Тя ще седне при краката, ще започне да ви лиже. Казвам, аз бих желал да ви видя герои, дето страданието да лиже краката ви, страданията да лижат ръцете ви. Тогава сте герои. Тогава страданието казва: „Радвам се, че срещам герой, на когото може да оближа краката.“

Сега, като ме слушате и като излезете, казвате: „То не е засега, но за в бъдеще, като се преродим...“ Прераждането какво е? Какво ще се преродите? Хората осем хиляди години се раждат и прераждат. Какво са добили от това? Роденият от Бога грях не прави. Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие. Някоя сестра има някой мъж, казва: „Не може да вляза, той да не е.“ Не може да влезе в Царството Божие. Паднал е той някъде, виси. Тя да вика друга сестра. Не са един–двама на въжето, може да го изтеглят навън. По този въпрос жени нека се съберат четирийсет на място, да постоят четирийсет дена. Четирийсет жени могат да направят ума на мъжа да се намести. Мислите ли, един мъж, който се е разфучал, като дойдат красиви жени, той ще фучи? Веднага ще се измени настроението му. Като влезе само първата красавица, престава фученето. Четирийсет като влязат, сърцето му ще се запали, всичко изчезва. Мислите, и една жена, която се е разфучала, като влязат четирийсет красиви мъже като ангели, ще фучи пак? Ще затупа сърцето. По човешки ви говоря. Поставени са все красиви, че си мязат. Чудиш се кого да избереш. Не можеш да избереш: един от друг по-красиви. Кого ще избереш? Между тях всичките има само един, когото може да избереш. Между четирийсетте има само един. Писанието казва, че между десет хиляди Бог личи. Той се познава, Той е единственият. Между десет хиляди Той личи. Един между четирийсетте може да изберете, другите са отражение на него, сенки са. Който не разбира, ще сметне сенките реални. Един е реален между четирийсетте. В тия десет хиляди само един е реален.

Сега привеждам тия работи, за да имате една идея. Не трябва да вземете буквално. Ако един човек е живял сто и двайсет години, сто и двайсет пъти се е фотографирал: най-първо, имате как се е родил, последният – когато е заминал на сто и двайсет години. Питам, от сто и двайсет живи картини коя ще изберете? Ще изберете една. Коя? Някои ще изберат картината на деветнайсет години. Ако е мома, на деветнайсет години ще изберете. Ако е момък – на двайсет и една години. Някой път, от немай-къде, ще изберете двайсет и две, двайсет и три, двайсет и четири, двайсет и пет... по някой и на шейсет години. Някъде втора женитба – вдовец избира някоя вдовица. Питам, кой от вас ще избере последната картина на сто и двайсет години? Има ли някой от вас да е избрал на сто и двайсет години? Аз още не съм срещал някоя мома, която се е оженила на сто и двайсет години, или някой момък, който се е оженил на сто и двайсет години. Ако ми дават статистика, срещал съм на шейсет години. Ако се пренесете в историята назад, когато са живели по деветстотин години, то е друго. Аз говоря за сегашната епоха. Този старец не може да избереш, понеже неговият ум е зает с друго. Той продал всичката стока. Казва: „На земята не искам да живея.“ Мисли да влезе в ангелския свят. „Мене нищо не ме интересува, свърших работата на земята.“ Той не иска да остане. Не можеш да избираш. Казва: „Аз съм на сто и двайсет години, да си замина на другия свят от земята.“

Трябва да намериш ония числа, които Бог е поставил. Бог е поставил числа, съвършени числа ги наричам. Ако ти не намериш едно съвършено число, ти си на погрешен път. Числа има, които разрешават въпросите. Аз, ако бих избрал една мома, най-малко ще проследя сто и двайсет поколения в рода ѝ: баба ѝ, дядо ѝ, да не е минала мрачна мисъл през ума, мрачно чувство през сърцето и мрачна постъпка в душата. Тогава ще стане въпрос за любов. Не е въпрос само за сегашното поколение. Тогава има вече защо да се жертвам. Изключени са. Избор ви трябва. С един басов лък на контрабаса може да свириш. Но един контрабасов лък е за контрабаса, не е за цигулка. Лъкът за обикновена цигулка не е за контрабаса. И с него и сега можеш да свириш, но не е. Трябва да намериш онзи лък, който е за цигулка, и онзи, който е за контрабаса. Всяко нещо е на мястото си.

Помнете едно нещо: като срещнеш един човек на любовта, твоята мисъл се издига. Като минеш някъде, някой път се радваш. Понеже си минал покрай някой добър човек, върнеш се вкъщи радостен. Минал си покрай някой добър човек, който в тебе ще остави всички възвишени мисли, и целият ден ти е весел. Ти не го познаваш, не го знаеш, но той е внесъл всичките хубави мисли и чувства, и през целия ден си весел. Някой път някой ангел мине покрай земята. Като те погледне само, и ти целият ден си весел. Някой светия е минал. Ти не си го видял, но се радваш.

Сега прочетете трета глава от посланието на Петра. (Прочетохме го.)

Искам да ме разберете. Аз ви говоря за една задача, която е за цялото човечество, не говоря за един човек. Една задача, която цялото човечество трябва да извърши. Като я извърши, тогава всинца ще я извършим. Бог е в цялото човечество. Всеки от нас трябва да внесе нещо микроскопическо. Има нещо, което той трябва да го направи. Тази задача не е само за един човек. В нея участва цялото човечество. Под думата човечество разбирам онези, на които съзнанието е пробудено, и всички работят. Колко е приятно да слушаш един музикант, който свири хубаво. Даже публиката се радва повече от самия музикант. И самият музикант, като свири, и той се радва. Те като се радват, и той се радва. Казвам, ако хубаво свириш, всички ще се радват. И ти ще се радваш с тях. Ти като правиш едно добро на хората, и хората се радват. Ние се радваме на доброто, което другите правят. Ти като направиш едно добро, всички хора да се радват на твоето добро. Това допада на всички. Туй е свирене. Ти като се радваш, и те да се радват на онова, което ти си свирил.

Казвам, да проявите любовта. Има една любов, която проявяват художниците. Има една любов, която проявяват музикантите. Има една любов, която проявяват ораторите. Има една любов, която проявяват готвачите. Има една любов, която проявяват дрехарите. Има една любов, която проявяват учителите. Има една любов, която проявяват, предават майките. Не предават, защото предават, предател има друг смисъл. Предавам значи изневерил. Но предавам значи дал от една ръка на друга. Всички тия понятия за любовта трябва да образуват една цяла хубава картина, да образуват един красив човек. Като го видиш отвън, да кажеш: „Това е човек.“ Като погледнеш в челото, излиза светлина. Като погледнеш в очите, една дълбочина – благост. Като погледнеш носа, показва, че тече нещо. Носът е извор: постоянно, което е скрито, тече. Сега, затворил си носа, трябва да се отпусне. Всичките хора не са щедри, понеже е запушен носът им. Нали въздуха приемате през носа и го пущате пак през носа. Сопола, който тече през носа, наричам го любовен сок. Като те хване хрема, има любовни сокове, които изтичат от любовта навън. Казвам: вие сте много щедри. Някой, който спи вечерно време, хърка. Като изпраща соковете и като приема въздуха, хърка, не върви гладко. Един ден, като погледнеш носа, да е святото място. Свещено място е носът, през което е минало диханието на Бога. Носът е свещено място, през което Божественото дихание влиза в нас и Божественото дихание излиза. Свещена работа върши, не е така проста работа. През него влиза и излиза диханието на Бога. Очите са свещено място, през което място светлината на Бога влиза през очите и излиза. Свещени работи са очите. Ушите са свещено място, звукът на Бога влиза през ушите. Хванеш носа, хванеш ушите, изгубили сме онова свещено чувство да считаме, че всичко е свещено, онези процеси, които стават. Сега всичката погрешка е там. Сегашните хора пишат на много любовни езици, не си разбират езика. Когато казваме мъжът нагрубил жената, мъжът говори едно, жената друго разбира. Не си разбират езика. Туй неразбиране, дето хората не си разбират езика на любовта, уподобявам на следното: един млад момък среща един стар дядо, който си купил нова шапка. Казва: „Добър ден, дядо.“ „На пазар ходих“ – казва дядото. Онзи пак му казва: „Добър ден.“ „Хубав, добър, купих го веке.“ Идеята в моя ум, ето как седи. Казва: „Аз не ви обичам.“ Че вие не сте разбрали. Значи онзи, който обича, е на единия бряг, вие сте на другия бряг. Доста широка, голяма река. Онзи, който ви обича, е на лявата страна на реката. Ти си бил на дясната. „Не ви обичам“ значи, че е на дясната страна. Не че не ви обича, но има нещо, което препятства. Като турите любовта, ще се образува ност, махване н-то, минал си на неговия бряг. Сега реката тече между вас. Как ще се обичате? Трябва да се хванете, да се ръкувате. Казвам, когато някой казва, че не ви обича, направете мост, да се обикнете. Не ви обича, значи мост няма. Мост трябва да има. „Обичам – после казваш – не обичам.“ Как е станало? Значи от дясната страна си минал на лявата. Ти си на дясната, той на лявата. Не се обичате, значи мост няма, реката тече между вас.

Или казвате: „Как ще познаем Бога?“ Постоянно Бог влиза в нас. Бог влиза чрез въздуха. Казва: „Не Го познавам.“ Бог влиза чрез светлината, влиза чрез хората. Толкоз хиляди години Господ влиза и излиза, и още не Го познаваме. Казвам, дишането е влизане и излизане. После гледам, ям. Казваме: „Мъчим се.“ Мислим, че това е мъчение. Не сме разбрали какво нещо е яденето. Не сме разбрали какво нещо е дишането. Ти, като приемеш въздуха, да се развеселиш, че Господ е влязъл за много кратко време, и пак ще излезе. Няма да седне една секунда. Влиза и излиза бързо. Да ти е приятно. Като задържиш въздуха, да кажеш: „Остани по-дълго време.“ Ти гледаш да излезе по-скоро. После пак го приемаш, пак го изхвърляш. Казваш: „Как ще се реши тази задача?“ Задръж го за една минута, ще имаш Божието благословение. Колкото по-бързо дишаш, толкоз по-зле. Колкото по-медлено дишаш, по-добре. Задръж онзи образ на светлината, задръж този образ по-дълго в ума си.

Сега вие казвате: „Като идем в оня свят, тогава ще разберем.“ Питам: кой от вас е ходил в оня свят? Имате много сънища. Може да ви запитам кой от вас е ходил в университета. Мнозина сте ходили. Който ходи в университета, онзи студент, който е първият семестър, той не може да иде в четвърти. Първия семестър трябва да завърши, втори, третия, и тогава да иде в четвърти. Ако направо иде, дето са студентите от четвърти семестър, какво ще разбере? Той нищо няма да разбере. Ако иде при студентите от трети семестър, пак нищо няма да разбере. Сега разбирате много. Аз гледам другояче на онзи свят. Дойде майката на двамата Зеведееви синове и каза на Христа: „Единият да седне от лявата, другият – от дясната ти страна.“ Че ако вие идете в оня свят, трябва да имате някого да познавате. Кого познавате в онзи свят? Понеже в другия свят, ако не го обичате, не го познавате. И да го търсите, не може да го намерите. Щом нямате любов, не може да му намерите адреса. Ако любиш някого, още като отиваш, ще го намериш. Вие казвате: „Баща ми отиде.“ Виждам, баща ти не намерил адреса на този, когото обича. Майка ти не намерила адреса на този, когото обича. Вие ще идете да търсите адреса на тези, които не са намерили, смешно е. Един е вашият Отец. Значи този, който намира любовта, той е. Значи, щом баща ви е намерил любовта, той е там. Щом брат ви намерил любовта, там е. Щом сестрата намерила любовта, там е.

Аз гледам тук, много братя и сестри дотегнало им, не им се живее. Нямат любов. В Изгрева искат да ги обичат. Как ще ги обичат, когато те сами не обичат? Идват тук без любов. Ние не се нуждаем от хора на безлюбието, нямаме нужда от тях. Да си вървят. Светът е за тях. Ние се нуждаем от хора, които имат любов. Да дойдат тук, да носят любовта. Защо ни са без любов? Не искам да хвърлям упрек. Туй, което вие минавате, то е последствие. Да кажем, един българин ви кара на една своя каруца. След като слезете, четири–пет часа като ви е возил, ще бъдете раздрусани, гърбът ви боли, всичко. Това не е возене. Аз бих предпочел да ходя пеш, отколкото да се возя на такава каруца. Или има такива коне, като ги яздите, краката ви болят. Някой кон е караешкин, някой е раванлия. На раванлиите успоредно вървят краката, на караешкин диагонално вървят краката. Някои от вас вървят раванлия, някои – караешкин. Казвам, не сме виновати, защото хиляди поколения са живели преди нас, не са разбирали любовта, и ние носим последствията. Казвате: „Един човек не може да поправи света. Един народ не може да поправи света.“ Една задача, в която трябва да станем проводници. Божественото тогава да регулира нещата. Бог изисква лицето да работи с Него заедно. Да кажем, Господ ти е дал един кон. Ти не знаеш коня си, как ще се препоръчаш? Най-първо, аз, ако съм една мома, искам да се оженя. Онзи, който ме иска, ще ида да видя как си гледа коня. От коня ще извадя своите заключения. Казваш: „Не е заради мене, коня си не знае да гледа.“ Ако е градинар, ще ида да видя как копае. Който гледа само да копне оттук-оттам, не е градинар. Този градинар, който не кълца корените на растенията, той е градинар. Не оставя нито една гъсеница, изчиства дърветата, чисто е навсякъде. Ида в някой дом, извиняват се, че не са помели. Няма какво да се извиняват. За мене извиненията нищо не показват. Ако дойде някой човек и каже: „Извинявайте, казва, много бързах, не написах писмото“ – не че е бързал. Негов навик е. Запетаи не турил, зацапано, зачеркнато. Онзи, който пише внимателно, няма какво да пише много. Някой казва: „Пожелавам ви.“ Ще пишете тъй: малко обещавай, но което обещаеш, направи го. Само едно нещо обещайте, да туряте запетаите на място, нищо повече. Напишеш нещо, еровете на български да не ги изядеш. Бог да не пишеш с малка буква, с голяма. Или само с големи букви да го напишеш. Сега говорим за Бога, че е нещо велико, написано е с малки букви, че нямаме понятие. Някой напише Го – в началото голяма буква, другите малки. Не, Бог се пише с едри букви: Б О Г, еднакви. Не една голяма, другите малки. Така се пише Господ, както в печатането. Дойде някой гост. Не излизай с нечиста ръка. И ти се извиняваш. Измий със сапун ръцете си. Посрещни го с чисти ръце. Казваш: „Ще ме извините.“ Ние сме сити от извинения. Направи нещо на свят. С чисти ръце посрещни този човек, усмихни се, кажи: „Много се радвам.“ Като не се радваш, не казвай, че се радваш. Какво правят хората тогава? Защо да не се радваш на този ближен? Дошъл ти Господ на гости. Христос със Своите ученици беше, не Го познаха, казва: „Ти си странник. Нима не си разбрал какво стана в Йерусалим?“ Като им говори, не Го познаха. Когато Го познаха, Той се скри. Ако ти в лицето на един човек, не може да видиш, да прозреш Бога, Който е скрит в него, тогава назад си останал. Тук преди години, срещна ме един военен, носи револвер. Като влезе при мене, остави револвера на масата и започна да се усмихва, да се извинява: „Извинете, срамота е пред вас да носим оръжие. За лошите хора носим този револвер. Понеже ти си от добрите хора, поставям го на масата.“ Пред него седи и ми приказва. Като рече да си отива, взе оръжието. Когато отивате при вашите любещи, оставете вашите саби, вашите револвери отвън. В църква не влизайте с вашето оръжие. Гледам, военните влизат в църква със своето оръжие. Всичкото оръжие – отвън. Какво ще пазят в църквата с револвер, със сабя?

Та казвам, във вашите църкви не влизайте въоръжени. Ти отиваш да се молиш на Господа. Ти си въоръжен, ти отиваш със своя револвер. Молиш се на Господа, казваш: „Господи, помогни ми.“ Но държиш ръката на револвера. Такава молитва не се чува. При Господа като идеш, сабята и револвера навън. Няма да уповаваш на тях. Дръж револвера за зло. В ума ни трябват чисти мисли. Няма по-силно нещо от чистата Божествена мисъл. Няма по-силно нещо от силното желание в сърцето. Няма по-силно оръжие от чистата постъпка. Когато видиш ангел, те държат мечове, те пазят. Когато ангелите те пазят, няма какво да се пазиш. Когато тях ги няма, дръж револвера, сабята.

В двайсет и трети псалом казва псалмопевецът: „Като отивате да се молите, оставете револверите и сабите отвън.“ Ти си се скарал с някого, не можеш да се примириш. Отиваш да се молиш. Казваш: „Не го обичам.“ Чудна работа. В тебе седи едно заблуждение, че не го обичаш. Ти си на другия бряг на реката. Направи един мост. Думите Христови в молитвата „Отче наш“ са: „Прости нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Ако вие, казва, не простите, и Отец няма да ви прости.

Прочетете първите двайсет стиха от четиринайсета глава от евангелието на Йоана. (Прочетохме.)

Христос е излязъл от Отца. Дойде в света и влезе в Отца. Дойде по закона на любовта, да покаже любовта на света. „И пак, казва, се връщам при Отца.“ Той е излязъл от Отца, казва: „Отец е в Мене и Аз съм в Отца.“ Ако едно дете не е било в утробата на майка си и ако майката не е у него, законът е верен. Туй дете, ако не държи майка си в своето сърце и ако не я държи в ума, туй, което му дала, връзка няма между майката и детето.

Сега, понеже настават четири години и ако мислите механически добрите години в материално отношение да ги използвате, ще загазите. Онези хора, които искат материално да използват Божествените блага, съвсем ще загазят. Най-първо, Божествените блага трябва да се използват по закона на любовта. Всяко нещо, което за четири години не се използва по закона на любовта, ще има съвсем други резултати. Не въздигането на един човек, но въздигането на всичките хора трябва да бъде. Всичките хора на земята трябва да бъдат добри. Земята е създадена за добрите хора, за любещите хора. Тя не е един затвор. Едно училищно здание е за даровитите ученици. Всеки, който влиза, трябва да се учи. Трябва да се предаде туй знание. Ако влезе, и не може да възприеме, безпредметно е туй училище. Земята е училище. Казвате: „Да идем на оня свят.“ Оня свят е друго училище. Ако не свършиш четирите отделения, не можеш да влезеш в прогимназията. Прогимназията е елементарен свят. Духовният свят е гимназия. Божественият свят е университет вече. Не мислете, че е лесна работа да влезете. Тук е един свят и който има очи, хармоничен е този свят. Който няма очи, никаква хармония няма. Който е сляп, никаква красота няма. Носът показва работа. Той постоянно работи, като дишаш. Аз, като спра при някого, като видя как диша, зная как работи, каква работа ще свърши. Като гледам как диша, зная как учи. Онзи, който учи, има едно дишане. Който работи добре, има друго дишане. Който е добър, има друго дишане. Хората на истината дишат по един начин, хората на любовта дишат по друг начин, хората на знанието – по трети. Разни дишания има. В носа разни движения стават на ноздрите. Някой казва, че гори сърцето от любов. Показва се, виждам, в носа няма никакво движение. Няма скрито-покрито в света. Всяко нещо, което ние правим, оставя отпечатък. Движение има в очите, в носа, в устата, навсякъде. Искаме да бъдем красиви. Само красивите мисли, туй, което сме възприели от Божествения свят, от ангелския свят, всичко туй ще приложим в нашето тяло. Пожелавам на всинца да бъдете здрави, да имате отлични носове, да имате отлични очи, да имате отлична уста, да имате отлични ръце и крака, да имате отлично състояние. Всичко това е човекът. Като го видиш, да ти е приятно, да кажеш: „Ето едно Божие създание, което няма да стъпче, нито едно камъче няма да повдигне. Всяко нещо е турено на място. Човек, на когото можеш да разчиташ.“ Да влизаме в положението, че сме в изключително положение. Всеки да помага. Много не говорете: „Аз едно време тъй направих.“ Не разправяйте. Аз няма какво да разправям на човека как съм ял. Аз го виждам, че е гладен. Ще го заведа на трапезата, ще кажа: „Моля, яжте, както знаете, и бъдете свободни, не се стеснявайте.“ Може да седна и аз с него. Той ще яде, както знае, и аз ще ям, както зная. Като станем, и двамата ще бъдем доволни. Като идем при извора, няма да му давам. И аз ще черпя, и той ще черпи. После за учтивост той ще начерпи да ми даде и аз ще начерпя да му дам. Най-първо, той трябва да си начерпи тъй, с ръката да си вземе. Защото той няма чаша, и аз нямам чаша. Някой път, от любов, съм виждал, момата вземе с ръката си, че дава на момъка. Приятно е да пиеш от момина ръка или от момкова ръка. Виждал съм, момата погледне, усмихне се. Той почерпи, и тя се усмихне. Не е лошо, хубави работи са. Но веднъж или два пъти съм ги виждал. Рядко се случват. За да ги видиш, трябва да си далече, да не ги смутиш. Те седят и гледат. Той поглежда да няма никой, и тя поглежда.

Като срещнете някой беден човек, погледнете го. Сега аз вярвам сто и един процента, че онова, което Бог е определил, ще бъде. Няма ничия сила, която може да даде обратен ход на Божествените благословения, които идат в света. Който ги приеме, ще се благослови. Който не ги приеме, ще остане за в бъдеще да ги възприема. Онези от вас, които сте готови, трябва вие добре да възприемете светлината, добре да възприемете звука, добре да възприемете храната, трябва добре да работите. През тази година, с когото се ръкувате, като хванете ръката, кажете в себе си: „Пожелавам ти да изпълниш Божията воля.“ В себе си ще го кажете, не гласно: „Пожелавам ти да бъдеш най-благороден, пожелавам ти да бъдеш най-справедлив, пожелавам ти да бъдеш най-учтив, да имаш най-добрите отношения към хората.“

„Отче наш“

Тринадесето утринно слово
3 януари 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, сега, аз, има, свят, казва, любов, двадесет, години, ева, човек, хора, сто, казвам, бог, рая, можеш ,

 Утрини Слова , София, 3 Януари 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder