НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да благодарим

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Да благодарим

Най-често използвани думи в беседата: може, свободен, казва, човек, сега, аз, съм, има, ръце, очи, време, добро, направиш, път, дойде, години, любов, кажете, приятел ,

Общ Окултен клас , София, 25 Ноември 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш

(Направихме следното упражнение: ръцете успоредно горе над главата. Сваляне ръцете до над главата и опиране пръстите до темето на главата. Няколко пъти обливане.)

Има някои неща, които са интересни и важни за човека. Ръцете му показват до каква степен в Божествената Правда е достигнал. Ръцете са написана книга, доколко знание е добил в Правдата. Краката показват, в Доброто колко знание е добил, добродетелите, които е добил. Устата показва колко добродетели е добил в добрите чувства. Ушите показват колко знание е добил. Носът ни показва степента доколко е приложил в знанието. Очите му показват каква степен от Истината е добил. Очите показват доколко човек е свободен. Щом гледа към земята повече, не е свободен. Като говори човек и гледа към земята, много малко е научил, не е научил какво нещо е Истината, много малко разбира. Истина значи свобода. Свободен в даден случай – Добро и зло да направиш. Човек, който не може да направи зло и Добро, не е свободен, защото като искаш да направиш зло, да противодействаш на злото, ти си свободен, а като не противодействаш на злото, ти не си свободен. Доброто, ако не можеш да го направиш, ти не си свободен. Злото като не го направиш, ти си свободен; Доброто като го направиш, си свободен. Следователно ако не направиш Доброто, ти не си свободен. Щом направиш Доброто, ти си свободен. Злото щом го направиш, не си свободен. Него като не го направиш, си свободен. Следователно трябва да бъдеш свободен и в злото, и в Доброто. Тези работи не ги разбирате.

Вие не знаете да пишете още. Вие мислите, че знаете. Запример да ви дадат да изпеете една песен. Как ще я изпеете? Или да ви дадат един хубав обяд, че да ядете музикално. Като мляскате, да има тон, че който ви слуша, да му се прияде. Като ви гледа, му се яде. Или като гледаш някой красив човек, че се захласнеш – някой път като обърнеш главата, не искаш да го гледаш. Сега често идвате и казвате: „Какво има да се учи“. Христос казва: „Да се обичаме един друг“. Какво значи да се обичаме един друг? Обичаш кокошката, знаеш да я изядеш, това не е Любов, това е ограничение. Който яде кокошката, не е свободен човек; който не я яде, той е свободен. Който яде черешите, той е свободен. Кокошките като ги ядеш, роб си. Като не ги ядеш, свободен си. Черешите като не ги ядеш, слаб си; като ги ядеш, си свободен. Това е знание. Какво значи кокошка? Всеки, който яде кокошки, той е роб на условията. Всеки, който яде череши, той е свободен в Доброто. Сега ще кажете: „Защо е така?“ Хубаво, допуснете, че вие пишете на български думата любов. Как ще напишете Л-то? Може да го напишете така.

Вие искате да създадете някои други закони. Някои пишат на български така [ ] T-то. На френски така се пише. Някой пише, че никак не се знае Л ли е, П ли е, никак не е ясно. Гледам, една доста видна учителка по езиците писала – че аз трябваше да разгадавам буквите П ли е, К ли е. К-то така написано, че не може да се разбере. Някой пише така . Какво показва това? – „Стар“. Много общо казано е стар. Човек, който се е влюбил и го е страх какво ще кажат. Плаши се да не е изгубил нещо. Или да взема пари, плаши се колко пари ще му дадат. Някой път държите главата наляво, някой път надясно, някой път напред, някой път назад. Някои туряте левия крак върху десния, някои десния върху левия. Защо? Някой хванал си ръцете и ги държи затворени. Не сте отворени в себе си. Казвате: „Нищо не пущам навън“. Всичко е запушено с канела като кръчмар, който чака те да дойдат, да купуват виното. Отворете чучура, пак го затворете – то е човешки порядък. Или кажете няколко думи, не чужди. Не да ми кажете някое чуждо изречение, но кажете ми някое ваше изречение, което вие сте измислили, което хората не са казвали. Кажете ми сега. Казвате: „Ние сме много учени“. Учени неща, но другите са ги казали. Хубави са, не са лоши, но едно ваше изречение да кажете. Ако някой ми каже, един лев ще му дам. Едно ново изречение да кажете. Може да кажете: „Бих желал да нося едни нови обуща на ръцете си, едни нови ръкавици на краката си“. Това е ново, никой не го е казал. Щом искаш да носиш ръкавици на краката си, краката са както ръцете. По какво се отличават ръцете от краката. Защо пръстите на краката са по-къси. Много малко са хранени. Пръстите на ръцете понеже са по-дълги, повече са хранени. Всичките хора имат дълги ръце по единствената причина, че като са били в животинското състояние като маймуни, качвали са се, откъсване, препращане на мисли в ръцете и ръцете са се хранили и пръстите са станали по-дълги. Онези животни, които не са протакали ръцете, краката им са къси. Тия, които са искали много, очите им са станали отворени и големи. Вземете бухала вечерно време, който ходи да си търси храната. Вечерно време гледа да зърне някоя птичка, да я намери, да я хване, следствие на това очите им са станали отворени и изпъкнали.

После, тъй както ви гледам, вие не искате да бъдете красиви хора. Казвате: „Добър съм“. Добротата е красота. Няма по-хубаво нещо да бъдеш добър. Красота е. Справедлив да бъдеш, това е красота. Да имаш знание, това е красота. Гледам ви тук, красота нямате, пък казвате, че сте добри. Каква добрина е? Със слаби конци направи обущата, здрави ли са? Или от книга направени обуща, здрави ли са? В Америка често правят книжни обуща, подметките от мукава. Докато е сухо времето, издържат. Два-три месеца обущата са здрави. Ако някой, който носи такива обуща, се случи времето да е дъждовно, върне се, подметката излязла и чорапът излязъл. Ако вашите подметки във време на дъжд се разкъсват, има ли някаква стабилност в характера. Или да допуснем, че нямате търпение. Какво е търпението? Търпението показва човек силен. Който не може да търпи, не е силен. Той е роб на условията. Силният човек може да бъде търпелив. Който не е търпелив, не може да бъде силен. Как ще докажете вие, че един човек е търпелив. Казваш: „Търпелив съм“. Ще го хванеш, ще го дигнеш нагоре, ще го обърнеш, ще кажеш: „Аз съм търпелив човек. Ако не те смачкам, да не мислиш, че съм баба, да ме тъпчеш“. Казваш: „Ти нямаш търпение. Да внимаваш, какво може да направя. Искам да бъдеш като мене“. Бият те, измъчват те, казваш: „Търпелив съм“. Никакво търпение, не, това е робство. Кокошката, която колят, не е търпелива, кряка. Ще каже: „Много страдах“. Не е страдание това. Човек, който търпи, страда, който не търпи, няма страдание. Под думата страдание разбираме човек, който е свободен. Само свободните хора в света могат да страдат. Който не страда, той не е свободен. Идеята, както зная в Природата, така е. Щом не търпя, не съм свободен; щом търпя, издържам – свободен съм. Защо търпиш? Защото съм свободен. Защо не търпиш? Защото не съм свободен. Сега с какво ще се препоръчате? Допуснете, че отивате в оня свят. С какво ще се препоръчате? Най-първо може да се препоръчате с вашето Добро, може да се препоръчате с вашата Правда, може да се препоръчате с вашата Любов, може да се препоръчате с вашата Мъдрост, може да се препоръчате с вашата интелигентност, с Истината, която имате. Те са неща, с които ще се препоръчате. Да се препоръчаш с Истината, какво значи? Да останеш последен. Да останеш, няколко хиляди хора да минат пред тебе, че като не остане никой, ти да си последния, отподире да вървиш, никой да няма подир тебе. Всички да влязат вътре и като няма кой да влиза, ти да влезеш. Ти като влизаш последен, онези от другия свят знаят, че ти не си последен, но ти си пръв. Всичките онези, които са влезли напред, те са последни. Мислите ли, че вашето дете след като сте го пратили в училището, че то ходило в училището. Ни най-малко не е ходило в училището. Ходило в градината някъде. Някои, когато съзерцават, съзерцават работите. Щом съзерцаваш, ходиш в училище. То ни най-малко не е ходило в училището, ходи в градината при ябълките. Майката някога вижда, че то затваря очи, да не види майката. Тя казва: „Да не си ходил в градината?“ То не лъже, но крие. Казва: „Не, мамо, отдалече ги гледах“. – „Аз виждам, тежиш повече.“ Щом детето е взело ябълки, те са отвътре на клепачите, тежат, не може да издържат клепачите.

Нека дойдем до онези неща, които са научни. Аз не съм за критиката. За мене критиката нищо не значи. Да се критикува човек, нищо не значи. Човек, който иска да критикува, трябва да направи нещата. Ти не знаеш да пееш. Казва ти някой: „Я попей, ще те слушам“. Виждам, че не пея, крякам като жаба,търся някой, който знае да пее. Ако и той не знае да пее, ще търсим трети, докато намерим някой, който знае да пее. Че туй е практично. Ти вървиш, гладен си, не проси никъде да казваш: „Моля, аз съм гладен“. Ти, като дойдеш някъде, ще изпееш една песен. Щом изпееш песента, казват: „Заповядайте, седнете!“ Приятно му е, че ти му пееш. Няма да му казваш, че си гладен, че три дни не си ял, че три дни си пътувал. Той ще каже: „Моля седнете“. Ще отвори торбата, ще ядете. Нямаш пет пари в джоба си. Няма да казваш, че нямаш пари. Ще изпееш някому една песен, той ще отвори кесията си, ще каже: „На ваше разположение“. Според песента толкоз ще даде. Не ти трябват много пари. Колко ти трябва за едно ядене? Сега ще се спра върху един факт. Колко време ще ви вземе да прочетете един милион? Ако броите на всяка секунда по едно число, колко дена ще ви трябват да прочетете един милион? Учените хора, които знаят да смятат, са пресметнали, че ако броите по десет [часа] само на ден, ще ви трябва близо един месец. Един месец трябва да броиш, за да преброиш един милион. Колко време ще вземе да преброиш един билион? Ако Адам беше започнал от създаването [на] мира досега да брои, щеше да прочете 800 милиарда, не щеше да прочете един билион. Ще трябва повече от 9500 години да прочете един билион и то ако чете на всяка минута по 200 числа. Девет хиляди и петстотин години ще вземе, за да прочетеш един билион!

Гледам – ние остаряваме, постоянно се дразним. Забелязвам – дойдат някои хора при мене и ме дразнят. Той се дразни и аз се дразня. Запример, като не пее хубаво, дразни ме, искам да му кресна. Той пее и аз запявам хубаво, коригирам го. Веднага обърна внимание на пеенето. (Пее: „Лаком съм, лаком съм“, „гладен съм“.) Каква е разликата? Какво ще добиеш? Тия неща ги считате за маловажни. Не! Мене ми е вземало някой път години да може да погледна един човек, както трябва. Гледал съм очите да видя красотата на човешките очи. Какво нещо, е когато човек гледа, каква красота има в човешките очи. Вие гледате, когато тази красота я няма в очите. Пък онзи човек, който слуша, каква красота има! Когато човек слуша, даде едно внимание. Не това внимание да го изрази с движение на главата, да я проточи напред, но седи и слуша. Вие ще възразите, че като дойде Христос, Той ще оправи света. Христос като дойде преди две хиляди години, оправи ли света? И сега да дойде, пак няма да го оправи. Учителя може да преподава, колкото иска по рисуване, или по какъвто и да е друг предмет, но ако учениците не внимават, какво ще научат. Ученикът трябва да вземе участие. Ако дойде един човек, да знае да пее, той трябва да погледне очите ви, ще го оставя да прочете, да прочете поне заглавието на книгата. Ако не може да прочете, няма да може да разбере каква е тази Истина. Или от моите уши, ако не може да прочете, каква е Мъдростта, знанието, Божественото знание, защо са тия уши? Ако на носа ми не може да определи тази интелигентност, разумността, която оценява нещата, или ако в устата не може да оцени Любовта, защото то още не е човешката душа. Устата е слуга на човека, очите са слуги на човека, ушите са слуги, ръцете са слуги. Най-първо ще се запознаеш със слугите на душата, после с душата. Тепърва има хората да се запознават с тия слуги. Като идеш някъде ти не можеш да отделиш слугите, не можеш да отделиш ръката, крака, окото. Разумните най-първо ще влязат да се запознаят с твоите слуги – очите, устата, носа и т.н. След туй ще се препоръча твоята душа. В оня свят като идете или в разумния Божествен свят, зависи как ще ви посрещнат. Ако ви посрещнат, ще ви посрещнат ония хора, на които вие сте направили Добро. Те са всичките там. Като чуят, че вие идете, на които вие сте направили Добро, ще дойдат да ви посрещнат. Казвате: „Кои ще дойдат да ни посрещнат?“ На които вие сте направили Добро. Христос на Земята ще Го посрещнат – на които е направил Добро. Онези, на които Той не им е направил Добро, няма да излязат. Сега вие, които ме слушате, ще се намерите в едно противоречие. Ти мислиш, че е пълен джобът ти с банкноти, може да имаш един милион. Във време на германската инфлация, с един милион не можеше да се нахраниш, един обяд не можеше да вземеш. Какво ти коства тоя милион? Ти може да мислиш, че си осигурен за цял живот. Дойде време, че 40 милиона не стигат за един обяд. Четиридесет и пет милиарда трябваха за един хубав германски обяд. Видяха, че то е невъзможно, непонятно нещо е, 45 милиарда. Колко години ще ти вземе да ги прочетеш? Колко време ще ти трябва да прочетеш 45 милиарда за яденето?

Какъв опит имате. На някои от вас по очите чета, че не сте разположени. Казвате: „Остаряхме“. Остаряхте от лакомия. Прегърбихте се и казвате, че тия хора не са добри. Щом те не са добри, ти си човек-мярката. Щом кажеш, че те не са добри, премери ги, докажи какво им липсва на тях. Допуснете, че загася тия лампи и запаля една свещ. Ще може ли да четете? Ако запаля дори две вощени свещи, ще може ли да четете? И на десет свещи няма да можете да четете. Едва ако запаля 50 свещи, ще можете да четете. Пък на някои ви трябват очила, за да можете да четете. Някои от вас носите духовни очила. Някои носите двойни очила и пак разногледо гледате. На хората в Новото учение очите са здрави, не им трябват очила. Външни очила не трябват на човека. Щом ти трябват очила, ти си малко болен. Или не си болен, но ти измъчваш очите си, не им даваш достатъчно да ядат. Щом не чуваш, не храниш ушите си, както трябва. Щом не чувстваш ухание на цветята, не храниш носа си, както трябва. Та казвам: в съвременното възпитание, ако майката се тревожи във възпитанието на децата, то не е възпитание. Трябва да ѝ е приятно, когато децата направят една погрешка, понеже има условие да им говори какво нещо е Истината. Едно дете обичало да взема, да пооткрадва захар. В една кратуна имало турена захар. То бръкне, извади по една бучка. То вземало така и не казвало кой взема от захарта. Питат: „Кой взе захарта?“ То мълчи. Майката искала да знае кой взема бучките захар. Един ден турила вътре в кратуната раци. Като бръква детето, хваща го един рак за ръката. То виква и носи кратуната на ръката си. Казва: „Ракът ме хвана“. Майката казва: „Този рак, който те хвана, не е възпитан“. Пък невъзпитаният рак е детето. Майката казва: „Ще му кажа още веднъж да не бута. По-напред не те ли хващаше? Не те хващаше.“ Казва: „Как влезе този рак?“ „Не зная“ – казва майката. Щом имате едно смущение, показва, че захарта изчезнала, раци носиш, кратуната носиш на ръката си. Има нещо, което те безпокои, не е естественият ред на нещата. Ние сме за положителните работи. Любовта трябва да е доброкачествена. Представете си, че Любовта трябва да бъде като захарта доброкачествена. Ако ти не носиш доброкачествена Любов, тогава какъв си, ако тази Любов не е първокачествена? Има първокачествена Любов, второкачествена, третокачествена, четвъртокачествена, петокачествена, шестокачествена и по-надолу. Доброкачествената Любов е, щом ти идеш при твоя приятел, когото обичаш, ако сте вие от женски род, отивате при вашата приятелка, щом видите, че е болна, като влезете, стане, весела стане, седите половин час и тя оздравее, вие я обичате. Любовта лекува, премахва смущенията. Когато е облачно и когато светлината се усилва, чета Любовта на Невидимия свят, която се проявява. Някой път станете сутрин, но има една погрешка, която не сте поправили. Изправете се пред Слънцето, веднага небето е заоблачено, един облак го запушил. Показва, че очите не са чисти, Слънцето не иска да ви гледа. Човек, който не носи Истината, не иска да ви гледа. Мойсей, когато слезе от планината, трябваше да тури завеса, да го не виждат евреите, те не можеха да го гледат, затвориха си очите. Ако погледнете с микроскоп човека, ще видите много нечистотии по ръцете.

Сега най-първо се изисква учениците да ги не смущава носът, да ги не смущава устата, да ги не смущават ушите, да ги не смущават очите, да няма болест, да ги не смущават ръцете, да ги не смущават краката, без смут да бъде. Сега ако вашите ръце са нечисти, туряте ги в топла вода и веднага ръцете стават чисти. Ако краката ви са нечисти, турете ги във вода и стават чисти. Ако устата не са – водата ги чисти. Ако очите ви са нечисти, водата ги чисти. Под думата вода, разбираме Божествения живот. Щом той ги докосне, веднага чисти. Под думата Божествен живот разбирам туй, което излиза от Господа. То чисти. Сега нас ни е страх от хората да знаят, колко ги обичаме. Не е въпрос това, хората не са мярка за нас. Мярка е Бог. Ако трябва да ни е срам, от Него трябва да ни е срам. Там е светлината. Господ като ни погледне, усмихне се, не казва, че сме направили погрешка. Аз чета, казва: „Любовта ти е още много малка“. Наскоро правих един опит. Този наш Мурджо дошъл, дойде и една сестра да ми се оплаква заради нещо, разправя ми, вечерно време беше, тя се оплаква и той се оплаква долу. Той иска да му дам хляб, но не мога да оставя сестрата. Рекох да му дам един урок да търпи. Казвам му: „Ти си нетърпелив“. Той постоянно скимти. Отивам на балкона, там има лед, хвърлих му лед и веднага побягна. Казвам му: „Нека след нея да ти дам. Какво викаш така?“ Той се учуди, казва: „Бързам. Тя може да чака“ – извинява се, че бърза. Като му дам хубаво парче хляб, дигне опашката – то е знамето и върви. Опашката това е неговата интелигентност. Ходи някъде, пак се върне, щом изгладнее, като разнася знамето, казва: „Готов съм да ми дадете ядене“ – снеме опашката. Щом се наяде, пак дигне знамето. Питам, този Мурджо след като цяла година е разнасял знамето, какво е научил? Той не знае.

Има най-първо три основни цвята. Има: един цвят за човешката душа, един цвят за човешкото сърце, един цвят за човешкия ум. Ти не можеш да туриш същия цвят на сърцето, който туряш на душата. Под думата душа в дадения случай се разбира съзнателният живот. Под думата душа разбираме онова разположение, което чувстваш. Дойде някой човек, искаш да остане да се разговаряш с него. Той е на сърцето. Под думата душа разбираме в дадения случай онова, най-хубавото, което давам. Според мене то е проявление на душата. Под думата ум, разбираме светлината, която може да хвърлим в мрачната нощ, да ходим свободно в пътя си. То е цвят. Ако идете в другия свят, във вас хората не могат да се влюбят. Да допуснем, че вие искате хората само във вас да се влюбват. Идете в оня свят, влюбват се. Да ви преведа един пример, който е действителност. Една моя позната във Варна с мъжа си много се обичаха. Понеже баща ѝ я сгоди за друг, разгоди се и се ожени за един, когото обичаше. Мъжът ѝ, след като отхраниха децата, замина за оня свят. Сънува една вечер мъжа си Пенко. Тя му казва: „Как си, Пенко?“ – „Добре е в този свят“. Казва ѝ: „Ти като дойдеш, донеси ми един юрган“. Гледа по едно време, иде една млада мома, хваща нейния Пенко за ръката. Казва ѝ: „Той не е твой, той е мой“. – „Че как? Я, Пенко!“ – и тръгват двамата. Тя казва: „Я гледай, взе ми мъжа“. Това не е измислица. Събуди се тя, Пенко ѝ иска юрган за новата му другарка, като иде да му занесе юрган. Какво ще кажете? То са нови отношения на хората. Ти си ял стари обеди, старите обеди са стари. Един нов обяд ще ядеш. Не си го готвил ти, някой друг готвач го е готвил. Ще зависи с каква охота ще ядете този обяд. Та казвам: яденето е само тогава нормално, когато постоянно освобождава. Ако след всяко ядене, ти се освобождаваш, разширява се твоята свобода, яденето е право. Ако след всяко ядене, ти се ограничаваш, яденето не е Божествено. Любовта е норма за яденето, за говора е норма, за свиването на езика. Три функции има езикът. Когато се освобождаваш да говориш, да чувстваш, да ядеш, ти си свободен. Три неща има. Сега вашите деди и прадеди са ви дали много лоши мерки за яденето. Каквото и да е отгоре, отгоре. Най-хубавото ядене – ще ядеш само хляб, най-хубав хляб, пресен хляб. Сега от брашно прясна пита направена, да може с масло да се готви, не това онова, с червен пипер, с черен пипер, с развалено масло, турено развалено сирене. Ако след всяко ядене, то не може да събуди в тебе благородна мисъл, то не е ядене. Не трябва да бъдем гладни никога и никога не трябва да бъдем преситени. След всяко ядене в нас да се яви желанието да ядем пак наново, с още по-голямо удоволствие да ядем. След всяко ядене да се събуди една хубава мисъл, едно хубаво чувство, една хубава постъпка, тогава яденето е нормално.

Христос казва: „Ако Ме обичате“. В какво седи Неговата обич? Казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си“, значи ако не ям един хубав хляб. Ако ида при дървото, то ми казва: „Ако не ядеш плода ми и не пиеш кръвта ми, ти не можеш да ме разбереш“. Аз ще го обикна само като ям от това дърво. Туй дърво ще ме обикне по причина на неговите плодове. Ако не ям плода, то не може да ме обикне. Ако учението Христово не можеш да го приложиш, тогава не може да има израз. Сега трябва да реформирате вашите слуги. Слугите ви не знаят да ядат. Седнете, устата яде, но слугата яде, душата ви не яде. Седнеш да ядеш с ръцете, но слугите ядат. Ръцете, краката, то са вашите слуги. Душата не участва в този обяд, вашите слуги участват. Ако те ядат хармонично, чувствате Доброто, чувствате Правдата, всичките Добродетели, тогава душата взема участие заедно със слугите. Когато вашата душа вземе участие с другите заедно и тя яде. Душата и слугите заедно ядат и Господ като поглежда, гледа ги любезно, приятно Му е, хармония има в живота. Като погледне слугата ти, да те препоръча на господаря. Като дойде някой, най-първо душата ти не вижда, очите ще те препоръчат, ще те препоръчат устата, носът ще те препоръча, ушите ще те препоръчат, ръцете, краката. Най-първо на душите ни ще ни препоръчат нашите слуги. Без слугите не можем да се запознаем с душата. Сега аз бих ви казал така: искам да ми приготвите един хубав обяд. Как ще ми приготвите обяда? Или на мене ми кажат да приготвя хубав обяд. Какъв е хубавият обяд? Аз ще ви приготвя един обяд или от череши, или от първокачествени ябълки, или от първокачествено грозде, хубав хляб, направен от житени зърна, които са големи като яйца. Ще ви туря три зърна, големи като яйца, ще ви туря една ябълка, ще туря череши, после ще туря една голяма круша и за себе си и ще седна. Аз при вас и моите слуги и вашите слуги ще ядат така. Ще дойде моят господар и вашият господар. Сега какво ще направите? Ще нарежете картошки, ще турите зехтин, малко сирене вмирисано, кашкавал, като го ядеш почернял, че като го ядеш, ще ти изкърти зъбите. Като седнете да ядете, трябва да пеете. Седнете на един хубав обяд, каква песен трябва? Вие не пеете на обяда, сутрин като станете, пак не пеете. Бързате. Една песен трябва да се пее, от три-четири думи една песен. Каква песен бихте изпели сега? Няма да казвате, но втория път като седнете да ядете, ще ми кажете, каква песен сте изпели. Каквато ви дойде на ум. Ето аз какво разбирам: един българин пътувал с колата, пък забравил да намаже с катран, скърца колата, не се търкаля хубаво, не вървят, чува се на един километър като скърцат. Воловете едва теглят колата. Среща го едно младо момиче, носи катраника, казва: „Чичо, намажи си колата“. Спира се той, намазва я, престава да скърца и воловете се обръщат назад. Катран трябва. Не може тая кола да не скърца. Ти си недоволен в себе си, скърца колата, трябва да се намажат. Недоволен си, този живот не е за живеене, казваш: „Хората са такива“. Това е скърцане, твоята кола скърца. Да престане да скърца, трябва да дойде някой да донесе катран, да се намаже колата. Скърцането показва, че катран нямате, масло нямате. Малко ориз трябва, малко катран от масло трябва, сЎ трябва да се намаже, малко катран от бял хляб трябва. Някои от вас искате свидетелство от лекарите, че сте болни да ви дадат бял хляб. Значи болните хора ядат бял хляб, здравите ядат черен. То не е право. Болните да ядат черен хляб, пък здравите хора да ядат бял хляб и то от кило. Здравият човек, ако не пие чиста вода, ще се разболее. Ако болният пие чиста вода, има шанс да оздравее.

Казвам: колко пъти на ден мислите добре, тъй мисълта ви да не е смутена. Като погледнете на един ваш приятел, вие се смущавате. Като ви каже, че вашият приятел е свободен, да ви е приятно. Какво по-хубаво нещо от свободата? Какво е потребно? Аз, когато имам един приятел, който се въздържа от злото, а прави Доброто, той ми е приятел. Приятел, който не се въздържа от злото, ако се въздържа от Доброто, той не ми е приятел. На кого съм приятел? Аз, който се въздържам от злото, а правя Доброто, аз съм свободен, приятел съм. Той, който се въздържа от злото, а прави Доброто и той е приятел. Ние двамата сме приятели. Щом не се въздържаме двамата от злото, не сме свободни, не сме приятели. Ще се сблъскваме. Да имаме ясна представа, кой е приятел конкретно. Всеки, който прави Добро и се въздържа от злото, той е приятел. То е Божественото. Кога сме приятели на Христа? Искаш да избухнеш, ще се въздържиш. Защо Христос се въздържаше? Ще се въздържаш, не можеш да крякаш. На този твой слуга какво да му направиш? Ще му се поусмихнеш.

Ще ви приведа един пример. Разправяше ми една попска дъщеря. Казва: „Баща ми беше много добър човек, но сприхав, серт. Като направиш погрешка, веднага ще ти удари плесница. Всички вкъщи бяхме наплашени. Като влезе разположен, ангелско лице има, но туй лице се изменя и удари плесница. Един ден гледам, заспал при огнището. Аз намерих две яйца, турих ги в огнището, в пепелта, да ги изям. Тия яйца не съм ги наплюла, но само ги зарових. Изведнъж изпукаха и събудиха баща ми. Веднага изскочих из къщи. Той стана, погледна, погледна, разбра работата, поусмихна се и пак легна. Аз тамън отивам да извадя яйцата, казва: „Марче, какво правиш? Извади ги“. За пръв път го видях“. Тя тълкува: „Види се разбра, че двете яйца пукнаха, пък няма какво да скача“. Ако нас едно яйце ни смущава, какво търпение имаме? Сега идат някои, оплакват се. Аз бих желал никакви оплаквания да няма. Който иска да се оплаква, да коригира нещата. Мислите ли вие, че ние вършим всеки ден това, което Господ иска. Търпи ни Господ, ти правиш нещо, погледне, не гледа гневно, дълготърпелив е. Направиш прегрешение. Знаете на колко прегрешения Господ отговаря? На 9 999 прегрешения иде 1 плесница. 9999 погрешки на колко време може да ги направиш? Казва: „Оправете това“. Сега аз ви говоря това, но туй [е] един начин да се подмладите. Очите ви не да са наведени, не да гледате надолу, седнете, изправете главата. Какво ти коства да си изправиш главата? (Учителя пее: „Там горе в планината аз зная малко, красиво изворче. То от години иска голямо да стане. Кой как мине, то си пее и сърцето си лее. Тук няма като мене друго изворче. От моите недра извира чистата вода, която полива райските долини, поля и цветя, добива сила, знание добива и на работа се хваща“.) Има с какво да се занимавате. Светът е пълен с чудесии, с богатства. Някой път нашите очи са затворени, заминаваме най-хубавите работи. Колко пъти срещате хора, на които ако обърнете внимание, ще ви тръгне всичко напред. По пътя минавате покрай някое цвете, не обръщате внимание. Едно цвете, ако го погледнете, ще ви отвори път. Някой път, когато Слънцето изгрява, ако погледнеш Слънцето, пътят ти е отворен, ако обърнеш внимание един тих лъх полъхва, ще ти се отвори пътя. Някой път ние сме замислени. Тогава пейте песента: „Аз ще служа на Доброто, ще се въздържам от злото“. Пейте една песен: „Аз ще направя Доброто господар, а злото слуга да слугува на Доброто“ – да направите като съвременните лекари, от отровата на кобрата изкарват лек, да се лекува живеницата и някои други болести. Някой път французите казват, какво искат да кажат французите: „tout ­ fait“. Тут на турски значи дръж, фе значи дръж лова. На френски значи съвсем друго. Т-то на френски е много добре написано t. Мисълта е права. На български се превежда с S. Една мисъл на Месечината е, която може да се пълни и да се празни. Друг е законът на S. Това S примирява всичките противоречия.



Същият закон В е връх, Д е долина. Значи примирява противоречията. Ако няма една долина и един връх, противоречията не може да се приближат. Майката събрала млякото и тогава ще даде на детето. Гърдите са долината, която събира млякото. Там дето дава млякото на детето, то е връх, то е високият връх, от който приемаме благата, които са събрани в долината. Майката ако може да стане долина и бащата ако можеше да стане планински връх, сменят се. Ти всякога не можеш да бъдеш майка и всякога не можеш да бъдеш баща. Постоянно се сменят, майката става баща и бащата става майка. В Природата туй, което създава света е неизвестно, в тъмнина е, светлината се явява винаги в противоположния полюс, в отрицателния полюс, само че полюсите се сменят в южната и в северната страна. Положителният полюс минава ту в единия, ту в другия. Той е невидим. Благодарение на този принцип светлината е неизвестна. В нас Божественият потик е неузнаваем. В нас Божественото е, което ни потиква. Доброто, което направиш, то е светлината. Доброто трябва да го направиш, ако не го направиш, не е Божествен потик. Винаги, ако човек е неизвестен, за да стане известен, трябва да го направи. Каквото Добро ти дойде, направи го, не отлагай нито една минута. Божественото по никой начин не отбягвай, не се изисква много. Тебе не ти коства нищо да кажеш на един болен човек: „Виждам, в тебе начало има, ще оздравееш“. – „Защо да му кажа?“ – „Кажи му, че ще оздравее, че ще се поправят тия работи.“ Казваш: „Дали ще се поправят?“ Кажи: „От побуждението, което имаш, нищо няма да изгубиш“. Времето е облачно, някой отива на работа, кажи: „Ще се оправи времето“. Оправи се, не оправи се, кажи му, щом имаш побуждение. Някой път искате да идете на работа, имаш побуждение да четеш, остава малко време, не отлагай. Знаете какво нещастие може да ви се случи. Имахме един брат Дойнов, който замина за другия свят, всеки ден се молил като стане. Казва: „Един ден бързам, отивам в София, казвам: няма да се помоля“ – и него ден тръгва без да се помоли. Играли си неговите деца с други и едно дете изважда окото на едното му дете. Него ден, когато не се молил, изваждат окото на детето. Та казвам: не бързайте, помолете се. Ако не се помолите, нещастието ще дойде. Помоли се, не бързай! Дай ход на Божествената мисъл, ако искаш да ти върви. Почитай Господа! Люби Господа! Та казвам на вас: вие сЎ отлагате. Казвате: „Да видим идната седмица какво ще каже Учителя“. То е закуска. (Учителя пее: „Добри трябва да станете, добри трябва да станете, силни, постоянни, решителни в борбата в живота. Смели, решителни, това Бог от вас изисква. Смели, смели, решителни“.) Или може да пеете: „Аз съм вече решил напред да вървя, нищо в света вече не може да ме въздържи. Аз ще вървя напред, няма вече да отлагам, няма вече да заспивам, всякога ще бъда буден, Добро да правя, Правдата да прилагам и с Любовта да утешавам!“ Да има пеене вътре в душата ви. Не да се свивате. Смели в Любовта, не груби, но смели. Като кажете една дума, да я направите. Едно семенце посято да поникне, една костилка посята да поникне. Една трошица, ако знаеш да дадеш на една птичка, тя е доволна. Та ви говоря сега, вие имате всички най-добри условия. Сега ако не приложите, трябва да чакате хиляда години още. Сега ако не приложите нещо, хиляда години ви трябват. След хиляда години ще имате същите условия. Сега казвате: „Остаряхме“. Защо сте остарели, нали сте ученици. Както се е проповядвало досега, оставете настрана. Вехти дрехи не давайте, но нови дрехи. Не сухи плодове, пресни плодове, всичко чисто да бъде. Не трябва да се смущавате. Ето какво значи разумен брат. Някой взел пари от някого. Бил много чувствителен като японците, които като не могат да си издържат думата, правят харакири, отварят стомаха си и умират. Взел пари назаем, не може да ги върне. Неговият приятел усеща, че не може да върне парите. Онзи казва: „Не ми се живее“. Приятелят му казва следното: „Аз взех един билет от лотарията, да видим, колко си късметлия. Падна един милион. Да ги разделим наполовина“. Той за хиляда лева казваше, че не му се живее. Приятелят му казва: „Един милион се падна, ще ги разделим наполовина“. Като вземе половината милион, може да върне хилядата лева. Веднага се изправя неговото честолюбие. Трябва да бъдем предвидливи. Никога ние хората не трябва да се унижаваме. Всеки човек, когато неговия приятел не може да изпълни нещо, той трябва да го изпълни. Там е силата. Ако не го направи, може да се случи голямо нещастие. Сега вие за втория път, вие напишете нещо, което сте направили. Да направите нещо, което не сте направили. Може да пишете тъй: помогнах на един камък, помогнах на едно житено зърно, помогнах на една череша, помогнах на водата. Една година седяла в шишето затворена, взел си тази вода, излял си я, напълнил си шишето с друга, онази си пуснал да иде при баща си, толкоз години стояла затворена. Не затваряйте водата, не затваряйте светлината. Светлината не може да седи при вас повече от една тристахилядна от секундата. Толкоз остава. Какво трябва да бъде съзнанието ви, за да схване? Вие, като мине секунда, съзнавате, но тя е заминала. Трябва да бъдете тъй сръчни. Дванадесет души българи яли с една лъжица от една паница таратор, лятно време било, и като минал заекът, нямало кой да извика „хуу“. Та казвам: така върви лъжицата бързо, да не ви остане време да извикате „ху“ на заека. Някои от вас кажете: „Нямаме време да се занимаваме с погрешките на другите“. Всяко време е толкоз важно, безпредметно е да се занимаваш с погрешките на хората. Умира един човек, наближава да замине за другия свят, какво ще прави с богатството. Той отива в другия свят, тук ще го остави, то не е негово. Бил той млад. Младостта – това са възможности. Що е младостта? Младостта е за учение. Възрастният живот, то е възможности. Възможности за Истината, възможности за Мъдростта, за Любовта, възможности за търпението. Има много неща, които са възможности в дадения случай. Защото в тъмното ще те посети един ангел, колко жертваш за него? Да можеш една секунда да пожертваш, да се спреш, казваш: „Може ли да ми направите една услуга, да направя на този човек“. Казваш: „Не съм разположен сега“. Той в хиляда години веднъж иде. Казва: „Готов съм на всяка услуга“. Да бъдем готови да услужим на добрите хора в света, които може би в хиляда години веднъж ще дойдат. Ако сега не услужиш, кога ще услужиш. Колко пъти Христос дойде? Той само веднъж дойде. В живота си вие искате много неща. Може много пъти да ви посещават ангелите, но само веднъж ще се решат да поискат нещо от вас много малко. Казва: „Може ли да направиш това?“ Ти ще му кажеш: „Чакай, много съм занят, жена имам, деца имам, търговски работи имам“. Оставете всички търговски работи. Тъй както Христос каза на своите ученици: „Напусни рибарницата, напусни ралото, всичко напусни и тръгни след Мене“. Ще кажете: „Как ще напусна?“ Ако ти не напуснеш доброволно, смъртта ще дойде, ще те вземе, ще те извади, както рибата вадят от водата, турят в тигана и я опържат, ще се съберат, да я изядат. И с тебе ще стане същото. Сега искам за цяла седмица да правите по едно Добро, по една справедлива постъпка и по една любовна дума да кажете, по едно любовно ядене да похапнете, по едно любовно нещо да вкусите, по едно любовно ухание, по едно любовно слушане, по едно любовно гледане. Тъй да погледнете, че като погледнете, да ви е приятно. Знаеш колко хубаво е да видиш Бога в очите на човека. Да видиш Господа в ушите на човека, как слуша. Да видиш Господа в устата. Онзи цар, на когото каже за онзи, осъдения на смърт: „Пуснете го“ – освободен е. Какво значи думата свобода? Вие дайте решение в живота си свободно. Ние искаме нещата да се пожертват. Казвам: да подпишем сега – свободен е да извърши Любовта. Свободен е да извърши Правдата. Свободен е да извърши Доброто. Свободен е да извърши знанието. Казвам: бъдете свободни във всичките добродетели. Аз виждам вие много пъти сте дошли, имате желание за много Добро. Вие натрупвате желанията като конци. Искате да направите голямо Добро. Най-малкият косъм употребете. Помнете, че най-тънкият косъм в света, с който хората са свързани, е Любовта. Няма по-тънък конец, но и най-силният конец е. Никакво дебело въже в света не е в сравнение, не може да се сравни с онзи тънкия косъм, с който Бог е свързал човешките души. Всичко може да се скъса, но той никога. Въже, ако е и дебело, се къса и желязно да е, ще се скъса.

Бъдете отзивчиви на Божественото, на най-малкото Божествено побуждение, което Бог е вложил в ума ви, на най-малкото побуждение, което Бог е вложил в сърцето, в душата ви, бъдете отзивчиви. Времето не е дълго. Казвате, че времето е дълго. Дълго е времето, когато бият човека. Казвате: „Кога ще престане този бой?“ Като те милват, времето е късо. Нали знаете онзи пример, за един, който искал да види онзи свят. Завел го един светия, отворил един прозорец да надникне, казва: „Само малко, две-три минути, само да зърна“. Оставил го светията и той – 250 години. Като му казал да престане, казва: „Чакай едва съм започнал“. Казва му: „Какво едва си започнал, минаха 250 години вече“. Дългите работи са работи на мъчението и страданията. Късите работи са на Любовта, свободата. Няма по-късо време от Любовта. Хиляда години като минат, като един ден са. Колко бързо минава времето. Бих желал сега всички да вървите по късото време, не по дългото време.

Благодарим на Бога за онази голямата свобода, която ни е дал. Знаете каква голяма свобода имаме. Туй, което ние виждаме, какво благо ни е дал, с нищо не можем да се изплатим. Знаеш каква голяма свобода е да слушаш всичките хубави работи, да чувстваш уханието на всички цветя. Те сЎ за Бога, сЎ за Любовта говорят. Като вкусиш с устата всичките хубави яденета, които Бог е дал – какво по-хубаво нещо да може човек да направи едно Добро. Какво по-хубаво човек, като иде при извора, да изчисти извора. Да благодарим на Бога за безкрайните блага, които ни е дал. Дал ни е свобода на наше разположение. Да благодарим и да не отлагаме.

Отче наш

10-та лекция от Учителя, държана на 25.ХI.1942 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, свободен, казва, човек, сега, аз, съм, има, ръце, очи, време, добро, направиш, път, дойде, години, любов, кажете, приятел ,

Общ Окултен клас , София, 25 Ноември 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder