НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Трите чаши

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Трите чаши

Най-често използвани думи в беседата: може, казва, любов, има, човек, истина, живот, мъдрост, бог, свят, носи, аз, седи, дърво, ева, знаеш, ядеш, път ,

 Утрини Слова , София, 12 Юли 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитвата на Царството“

Ще прочета дванайсета глава от евангелието на Матея.

„Духът Божи“

Една майка, която ражда едно дете, което не може да говори, не може да чува, не вижда, защо го е родила? Ако хората не могат да говорят, защо са? Ако всичките блага, които съществуват в света, човек не може да се ползва, защо са? Ако имаш вода, и не може да пиеш водата, тогава какво може да направи човек?

Сега ще ви прочета някои работи, които са ценни. Цигуларят е ценен за онзи, който знае да свири. Гласът е ценен за онзи, който знае да пее. Поезията е ценна за онзи, който я разбира. Животът е ценен за онзи, който го разбира. Животът не седи от едно растение, безброй растения има.

Учителят прочете „Красотата на живота“, единадесето слово, държано на 2 юли 1942 г. на Молитвения връх, при Седемте рилски езера.

В добрия и разумен живот красивото е любовта.

В добрия и чист живот красивото е мъдростта.

В добрия и светъл живот красивото е истината.

Поддържай красотата на любовта.

Поддържай чистотата на мъдростта.

Поддържай светлината на истината и ще бъдеш винаги радостен и блажен, защото Бог пребъдва в тях.

Любовта в своята красота изпълни целия Божествен свят.

Мъдростта в своята чистота прониква цялото битие.

Истината в своята светлина държи в свобода всички същества в Божествения свят.

Обичай любовта, обичай мъдростта, обичай истината.

Те да ти бъдат светилници в душата, защото чрез тях Бог се изявява на ония, които Го търсят.

Призовавай Бога в любовта.

Призовавай Бога в мъдростта.

Призовавай Го в истината.

Само така ще чуете тихия глас на Неговия Дух да говори във вашата душа, да говори на вашия ум, на вашето сърце, да говори на вашия дух.

Благостта на Бога винаги пребъдва в Неговата любов, в Неговата мъдрост, в Неговата истина. В тях се изявява Неговата безгранична благост.

Служете на Господа с любов, служете с мъдрост, служете с истина, и ще имате живот, светлина и свобода.

Красотата на любовта, чистотата на мъдростта и светлината на истината да пребъдват във вас.

Пребъдете в тях, за да пребъдат и те във вас.

Те са новият живот, който Бог изпраща в света.

Духът Божи иска милост, а не жертва.

Свещта, докато не се запали, светлина не дава. Красивите свещи, които не горят, не зная каква е тяхната цена. Замръзналата вода, която не тече, не носи никакво благо.

Спрете се върху този въпрос: вие сте недоволни в себе си. Задайте си въпроса защо сте недоволни. От какво сте недоволни. Очаквате нещо. Какво очаквате, не ви е известно. Малкото дете очаква да порасте, да стане като дядо си. Един ден, като порасне като дядо, остарява като дядо, погребват го като дядо му.

Хубостта на свещта е, когато изгаря или, като се запали, да гори. Като се запали свещта, не я гасете. Всички имате навик, като видите запалена свещ, да я гасите. Никога не гасете свещта, нека се харчи. Казвате: „Да няма много харч.“ Представете си, че сте в един свят, дето еднакво вземат данък и когато къщата има кираджии, и когато няма. Ако ти съградиш една къща, и никой не живее в нея, вземат пак данък на къщата. Кое е по-хубаво, да имаш кираджии или да нямаш кираджии? Да имаш кираджии, разбира се. За предпочитане са лошите кираджии пред празната къща, за предпочитане е най-лошият живот, отколкото празната къща. Че какво лошо има, че страда човек? Страданието в света носи най-голямото благо. Когато кокошката пострада, ти се радваш, благо ти стане на душата. Ти се радваш, и децата ти се радват, като похапнат от месцето. Какво лошо има, че умряла една кокошка? Умряла, но кокошката произвежда радост. Какво лошо има, че си изял една слива? Произвежда радост. Не струва ли да страда сливата, пък ти да се радваш? Един ден сливата ще те изяде. Вълкът изяде овцата, но и овцата изяде вълка.

Лошото е в това, когато не ядеш с любов. Когато ядеш с любов, то е радост. Когато ядеш без любов, то е страдание. Всичкото седи: когато яденето става по любов, радост носи; когато е без любов, страдание носи. Тогава от тебе зависи. Кое е по-хубаво: когато плащаш за яденето или когато не плащаш? Когато плащаш. Когато не плащаш, то е страдане. Ако вие влезете в един дом, и хората не ви обичат, вие ще платите за яденето. Щом влезете в един дом и ядете с любов, вие сте платили, няма какво да плащате. Сега всичките хора страдат, че не плащат яденето. Ти страдаш, ял си нещо, което не си платил. Плащаш сега. В природата всичко трябва да се плати, и то добре ще платиш. Тогава казвам, че любовта е плащане – звонкови монети, мъдростта е плащане – звонкови монети, истината е плащане – звонкови монети. „Даром, казва, сте взели.“ Даром е само туй, което любовта носи. Даром е само туй, което мъдростта носи. Даром е туй, което истината носи.

Та казвам, всяко нещо, което е направено от любов, ползва самия човек, ползва и другите. Една мисъл, изпратена някъде с любов, тя постига своята цел. Една мисъл, изпратена с мъдрост, тя постига своята цел. Една мисъл, изпратена с истина, тя постига своята цел.

Ние не може да се оправдаем. Казва: „Аз не мога да любя.“ Значи Бог, Който ни е създал, ни обича и люби – ние, които сме родени от Него, не можем да любим. Несъвместима е тази философия. Има изопачаване на човешкия ум. Значи водата, която е излязла от извора, да не може да тече. Всяка вода, която излиза из извора, тече. Всеки лъч, който излиза от слънцето, той пътува из пространството. Всичките хора обичат. Всеки търси да го обичат. Всичките хора обичат. Когато ядете един плод, вкусът, който чувствате в себе си, то е обичта, която плодът носи. Туй съзнание, че плодът е вкусен, то е любовта, която стига и влиза във вас. Всяка една мисъл, която влиза в ума ти, то е присъствието на Божия Дух. Всяко едно добро разположение на сърцето ти, което чувстваш, е присъствието на Божия Дух. По някой път търсим външната страна. Вземете, тук има неща написани. (Учителят показва беседата, която чете.)

Истината не седи в това, което е написано. Истината седи в този живот, който тя носи. Този живот, който влиза в нас, това е истината. Ако една истина не носи свобода, какво е тя? Не е истина. Едновременно три неща човек трябва да добие: човек трябва да добие живота, трябва да добие свободата и светлината. Три неща трябва да придобие. Живот без светлина, живот без свобода, не е живот. Ако вие търсите живота, в който да няма светлина, тогава не вървите по правата посока.

Сега мнозина в съвременния живот си дават мнението за някой, че не могъл да пее, пък че друг пял хубаво. Ако го накараш да пее, той сам не може да пее. Според мене един човек, който не може да пее, той няма право да си дава мнението за другите дали пеят, или не. Един човек, който не може да яде, той няма истинско понятие какво нещо е яденето. Какво понятие ще дадеш? Ще чакаш, когато ядеш. Когато не си ял, ще мълчиш. Ако не си почувствал туй качество, което плодът съдържа, ти нямаш истинско разбиране за плода.

Тогава ние, които се готвим за небето, с какво ще се похвалим, като идем в небето? С нашите мустаци, с нашите дълги косми или с нашите рокли, с монограмите, с герданите си? Кой досега е занесъл герданите си в другия свят? Като идете там, гердани има. Ние герданите ще ги оставим настрани. Представете си един човек, който търси да обича, не може да намери кого да обича. Представете си, че вие обикаляте едно дърво, искате да обикнете едно дърво. Дървото ще го обикнете от плода. Без да вкусите, не можете да го обичате. На едно дърво гледате външната обстановка, вкусите един плод, втори, трети. Като намерите един плод, който съответства, който е едно с вашата душа, вие го харесвате, вие ще го опитате.

Казвам, човек се цени по своята мисъл, цени се по своите постъпки, цени се по своите чувства. Това са плодовете на човешката душа. Онова дърво, на което плодовете му гният, не е истинско. На едно Божествено дърво плодът му никога не гние. В правия смисъл: мисли, които не се развалят, чувства, които не се развалят, и постъпки, които не се развалят, това са истински плодове на човешката душа. Писанието казва, че тия плодове ще бъдат с вас. Единственото нещо, което може да занесете със себе си, то е вашият ум с неговите плодове, то е вашето сърце с неговите плодове, то е вашата душа с нейните плодове.

В оня свят това ще бъде. Радостта ви ще бъде да участвате в плодовете на другите, ще вкусите плода. Един ум трябва да се опита. Ума може да опиташ от неговите мисли. Една душа може да я опиташ от нейните постъпки. Сега вас ви смущава материалната страна. Материалната страна, това е опаковката.

Човек, докато не започне да страда в света, той остава непроявено същество. Започне ли да страда, опаковките започват да се снемат. Когато престанат страданията, всичките опаковки се снемат, виждате същността. Докато има страдания, то са външни опаковки. Радостта, като дойде, то е реалното в живота.

Аз по някой път седя и мисля колко хората са безчувствени. Казва: „Какво нещо е Господ? Какво нещо е Господ заради мене?“ По някой път излизам навън и имам една котка, която седи отвън като стражар, пази цял ден. Простряла се, вече е от новото учение, казва: „Отказах се от мишките, отказах се от птичките.“ Обича мухи да яде. Като се наяде, пак лежи. Казва: „Не ме заставяй да ловя мишки, тогава ще стана помак в своето верую. Искам да издържа на учението си.“

Ти седиш, не обичаш един човек, пък се преструваш, че го обичаш. Господ ти казва: „Защо го лъжеш? Ти, казва, от Мене видял ли си безлюбие, да не обичам някого? По кой ум ходиш, туй отде го научи? Ти не си го научил от Мене. Виж във външната природа как са нещата, защо не постъпваш така?“ Казваш: „Баща ми, майка ми ме научиха.“ Те откъде го научиха, от кой баща, от коя майка? Погрешката седи във вас вече. Всеки човек, който иска първо да го обичат, той ще направи погрешка. Иска да го обичат, той отпосле да обича. Защото, ако идете при някой бакалин, иска първо да му платиш, че тогава ще даде стоката. Но ако даде преди ти да си му платил, на вересия, ако има доверие, то е човекът. С пари аз може да накарам всеки да вярва. Като извадя парите, всеки вярва в мене.

Ако искате да знаете колко хората вярват във вас, идете на бакалницата. Казва: „Не може да дам.“ Не се сърдете. Злото в света седи в това, че ти искаш първо да вземеш, после да даваш. После, като вземеш, половината за себе си задържаш. Животът седи в това, че ти като ядеш, остават малко огризки. Ти се похвалиш на този, на онзи. Доброто в живота седи в това: онова, което ти ядеш, да го дадеш така чисто, както ти обичаш да ядеш. Законът е верен. Майката четири–пет пъти става на вечер да служи на онова, малкото, дете. Преди да се е родило, майката не го познава. Като се роди, майката знае ли го? Не знае откъде е дошло. Дошло в дома ви, турите му едно име, казвате: „Наш Костадинчо, наш Драганчо.“ Откъде иде Драганчо, откъде иде Костадинчо, не го знаете. Представете си, че един ваш приятел ви дава ябълки. След като разрежете, намерите някой червей, скрил се в ябълката. Кое е онова, което разваля човешката мисъл? То са тия червеи. Още когато се е зачевала във вас мисълта, някоя пеперуда е снесла своите яйца вътре.

В света Бог ни изпитва по два начина: за някои неща, които ние правим, плаща ни пребогато, за някои, които правим, Той нищо не плаща. Туй, за което Той ни плаща пребогато, наричаме го добро. Туй, за което той не ни плаща, наричаме го зло. Какво нещо е злото? Нищо не са ти платили. Какво нещо е доброто? Платили са ти. Питам тогава: злото в какво седи? Представете си, че вие имате двама господари. Единият казва: „Много ще ви платя“, другият казва: „Като дойдете при мене, нищо няма да ви плащам.“ Освен че нищо няма да ви плати, но ще работите доста трудно, само за хляба, нищо няма да ви плаща.

Тогава представете си онзи господар, който по пет пъти на ден храни своето прасенце, но като дойде Коледа, всичко взема от прасето. Най-първо, господарят е добър. Като дойде Коледа, господарят казва: „Досега аз плащах, сега ти ще платиш.“ Аз съм ви привеждал един пример за тъй наречената баба Янка. Ако има тук някоя баба Янка, да се не сърди. Тя живееше във Варненско, особена баба Янка беше. Аз я познавам добре. Всеки гост ще го посрещне добре, казва: „Много се радвам, че дойде.“ Ще наточи баница, ще заколи пиленце, ще наточи винце. След като замине, казва: „Чума такава, като че го е викал някой да дойде. Дошъл сега да си губя толкова време да му точа баница, да му коля кокошка или вино да му дам.“ Питам: какво бихте казали, че баба Янка отподире ви казва тъй, след като ви е угостила? Баба Янка, това е дяволът в света. Той започва всичко много добре, в края свършва зле.

Когато в нашия живот няма една последователност, ние мислим кому да дадем любовта си, казваме: „Дали е достоен за любовта?“ – и ние сме като баба Янка. Любовта иде от Бога и се връща в Бога. Бог засега ни опитва. Той изпраща любовта и тази любов се връща към Него. Когото и да любиш, Бог те опитва доколко си добър проводник на любовта. Гледам тук, като се направи нова канализация за водата, оставиха четирийсет дена да тече непрекъснато водата – трябва да се пречистят тръбите, да не остане никаква кал. Любовта дълго време трябва да тече, да ни очисти вътре, да не разваля пътищата. Тази любов е като водата. Ако тази любов не минава да очисти човека, тази любов не е онази, която ние търсим. От тази любов всеки един ще бъде като извор, дето ще дойдат като уморени пътници, да пият от тази вода. Тази вода той носи чиста, както излязла от Бога.

Казвам, ние трябва да имаме желанието да представим Божията любов такава, каквато е, не такава, каквато не е. Щом представим любовта такава, каквато не е, тя е неразбрана. Неразбраната любов винаги носи нещастие в себе си. Разбраната любов е ти да мислиш, че в любовта Бог присъства. Ние ще бъдем други хора. Казва Христос: „Всеки, който върши волята на Отца, той Ми е майка, баща, брат, сестра.“

Докато ние не се освободим от дряхлявостта на старостта, докато ние не се освободим от дряхлявостта на недоволството, всеки ден ние сме недоволни и търсим виновни. Господарите търсят погрешките в своите слуги, майката търси погрешките в своите деца, учителят търси погрешките в своите ученици, писателят търси погрешките в това, което е написал. Аз като намеря погрешките в това, което съм направил, тези погрешки са мои. Считам, че някъде не съм писал както трябва, считам, че съм се заблудил. Ако пишеш погрешно, показва, че не знаеш този език.

Вие искате да знаете кой е езикът на духовния свят. Пеенето. Кой е езикът на Божествения свят? Молитвата. Ако ти не знаеш да се молиш, не знаеш Божествения език. Ако ти не знаеш да пееш, в духовния свят не знаеш езика. Ако не знаеш да пееш, да свириш – то е духовният език, който учите. В духовния език една дума няма две значения. Ако не знаеш да пееш, не произнасяш думата вярно. Ще пееш добре. За да познаете кога пеете Божествено, ще ви дам един метод. Когато небето е покрито с облаци, има буря, вие започвате да пеете и небето веднага се очисти – вие пеете добре. Щом небето е ясно, вие започвате да пеете, и се заоблачи – вие не разбирате езика на духовния свят. То е едно от качествата. Като пееш, знаеш езика, небето се очисти, стане ясно.

Ако нашето пеене не може да отмахне всичките облаци, които сега са в умовете ни, ако пението не може да отмахне тъгите, които са в нашите сърца, ние тогава имаме един език, който е чисто земен. Бог в света е любов, какво нас не ни достига? Всичките хора се оплакват, че са нещастни. Крушите ви обичат, черешите ви обичат, водата ви обича, слънцето ви обича. Че някой Драган или Петкан не си дал мнението, вие сте тъжни, вие сте скръбни. Хиляди ви обичат, за Драгана или Петкана, които не знаете, тъжите.

Да ви кажа кой е този Петкан. Някоя модерна дама е нещастна, понеже нямала камилско перо отзад. Камилската птица, която има перата, щастлива ли е? Че как ще станеш ти щастлив, като носиш едно камилско перо? Някои са нещастни, понеже нямали едно петало на някой кон. Вземете петалата на конете, за да станете щастливи. Конят, от когото вземате петалата, щастлив ли е? Че как ще бъдеш щастлив при едно конско петало? Мислете хубаво.

Сега някой път има спор дали отвън къщите трябва да се мажат с боя, с вар, или не. Да кажем, вие не сте красиви. С каква боя трябва да се намажете? На дамите, които искат да бъдат красиви, които искат хас боя да имат, да ядат грах. Цяла година грах яжте. Аз бих желал всинца да бъдете красиви. Красота трябва да има. Красотата показва правия път на любовта, правия път на мъдростта, правия път на истината. Красиви трябва да бъдат хората. При горящата свещ има опасност. Всеки, който се приближи до горящата свещ, може да запали дрехата си. Значи да седи малко надалеч, да не се приближава. Ако вашата свещ запали някоя дреха, не сте вие виновни. Виновен е онзи, който се приближил. Да стои надалеч. Той се приближил, искал да загаси свещта, запалил си дрехата.

Свещ, която се изгасва, не е свещ. Свещ, която запалва дрехата на хората, е свещ. Не се страхувайте вие от онези, които се приближават при вас. Кога се роди страхът? Страха в света го роди Ева. Щом яде от плода на забраненото дърво, роди страха. Страха го роди Адам. Щом яде от плода на забраненото дърво, дойде страхът. Първото родено нещо в райската градина беше страхът. След като яде Ева от плода, роди страха. И Ева страха роди, и Адам. И двамата на един ум бяха. Адам, като го хвана Господ, уплаши се, казва: „Онази жена, която ми даде, ми даде да ям. Аз мислех, че ще създадем нещо добро, тя ме тикна в тази беля.“ Оправда се. Хвана Ева, тя казва: „Господи, онази змия, ако не беше дошла в райската градина.“ Адам обвини Ева, Ева обвини змията. Най-после Господ казва на змията: „Понеже ти си направила това, тебе ще те лиша от ръце и крака, ще ходиш, по корем да се влачиш и пръст да ядеш.“ На жената каза: „Понеже ти си послушала това, което се влече по земята, затова с мъка ще раждаш децата, девет месеца ще се мъчиш.“ На Адама казва: „Ти си послушал едно същество, което ражда, ти ще обработваш земята, и тя много малко плод ще ти дава.“

Ако не ви върви в материалните работи, вие сте Адам. Ако раждаш, то си Ева. Защо раждаш? Защото ядеш плода без позволение, когато Господ е забранил. Ако не ти вървят материалните работи, то е, понеже слушаш една глупава жена. Адам да не слуша Ева, нищо повече. Ева да не слуша змията, нищо повече. Ева и Адам да слушат Господа, Който казва: „Да не ядете от дървото на познанието добро и зло.“

Казва им Господ: „Ходете по пътя на любовта. Ходете по пътя на мъдростта. Ходете по пътя на истината.“ Вие постоянно казвате: „Този е лош човек. Той ял от забраненото дърво. Той не живее хубаво.“ Отде знаеш? Казваш: „Той е много лош човек.“ И ти си ял, иначе отде го знаеш? Престанете да ядете от туй, забраненото, дърво. Аз даже толкоз години гледам, пред мене ядат от забраненото дърво. Ред години има, ашикере го ядете. Намислил съм да ви отуча всички, да не ядете. Ще ви кажа как ще ви отуча. Сериозна работа е.

В Америка трима души американци имали три много ценни коне. Един от тях обичал да рита. Другият обичал да хапе, на много слуги ушите били отхапани. Един професор, който се занимавал с коне, казал, че за половин час може да отучи коня да хапе. Ще ви разправя само за онзи кон, който отхапал на десетина души ушите, как бил отучен. Като хванал коня професорът, конят го наблюдавал, търсел случай да отхапе на професора ухото. Този професор сварил един чукундур, горещ го държи в ръката, държи и юздата на коня. Таман конят рече да отхапе ухото, той тиква чукундура в устата. Три пъти като тиква чукундура, онзи кон се укротява, разбира, че не трябва да хапе ушите.

Ако идем в оня свят и след нас идат десетина души с откъснати уши, какво ще кажете на Господа? Една сестра ми се оплакваше, казва: „Чувствам, тук на Изгрева, че нещо ми казва да бягам оттук.“ Казвам ѝ: „Ти защо си дошла, върви си. Изгревът от тебе няма нужда.“ Помнете, Изгревът е цялата земя. Слънцето огрява цялата земя. Където и да идеш, на Изгрева ще бъдеш. Иска да бяга от Изгрева. Къде ще идеш? Кой е излязъл вън от земята? Където и да идеш, на земята ще бъдеш, все ще имаш същия Изгрев.

Единственият път, по който може да излезете от земята, то е знанието. Единственият път, по който може да се освободите, то е истината. Ще поставите вече на опит. Аз желая всички вие да бъдете свободни не така, привидно. Само истината, която изтича от Бога, може да ни освободи. Само мъдростта, която излиза от Бога, тя може да внесе знанието. Само любовта, която изтича от Бога, може да внесе новия живот, който искаме. Днес може да възприемете този живот. Ще кажете: „Ние сме го възприели.“ Животът, в който няма съвършенство, не е възприет. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни.“ Ако ние не може да възприемем съвършенството, ако не може да живеем така, както Бог изисква, тогава любовта ни не е пълна. Щом възприемем любовта в нейната пълнота, съвършенството ще дойде. Щом възприемем мъдростта в нейната пълнота, съвършенството ще дойде. Щом възприемем истината в нейната пълнота, свободата ще дойде. Добрият човек, и с пари, и без пари, е еднакъв. Лошият човек, и с пари, и без пари, е различен – като има пари, е добър; като ходи без пари, различен е неговият живот. Добрият човек, и пари като няма, пак създава парите; плод като няма, създава плода.

Та казвам, доброто в света е всесилно. Ти, ако не искаш да страдаш, помени само доброто в себе си. Като изчезне страданието, то твоето добро има сила. Мислите, че Господ няма да ни слуша. Ако Господ изпраща Своето слънце, изпраща всичките блага, мислите ли, че когато поискате нещо, няма да ви задоволи? Когато Той не ви дава, коя е причината?

Ние сме чудни хора. Като ни изпратил Бог в света, Той ни дал по една чаша на любовта, една чаша на мъдростта, една чаша на истината. Ние, съвременните хора, изпочупихме тия чаши, няма с какво да пием. Тия чаши трябва да бъдат здрави. Само с чашата на любовта ти може да черпиш от живота. Само с чашата на мъдростта ти може да черпиш от знанието. Само с чашата на истината ти може да черпиш от свободата. Ако тия чаши сме строшили, тогава де е причината? Причината сме ние. Тия чаши не са строшени, но ние сме ги заложили, продали сме ги. Всеки да иде да намери тия чаши, дето ги е заложил. Там има монограми, и на край света да е, да идете да ги намерите. Щом вземете тия трите чаши, всичко ще тръгне напред. Казва Христос: „Чашата, която Отец Ми дал, да я не пия ли?“ Ако ти пиеш с онази чаша, която Бог ти дал, е благословение. Ако пиеш с чашата, която Бог не ти е дал, няма благословение.

Казвам, всички трябва да пием от онази чаша, която Бог ни дал. Тогава Божието благословение ще бъде с нас.

„Отче наш“

Двадесет и шесто утринно слово
12 юли 1942 г., Петровден, неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, казва, любов, има, човек, истина, живот, мъдрост, бог, свят, носи, аз, седи, дърво, ева, знаеш, ядеш, път ,

 Утрини Слова , София, 12 Юли 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder