НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Видове женитби

Видове женитби

Най-често използвани думи в беседата: сега, има, човек, любов, аз, казвам, казва, бог, може, хора, дойде, всички, пари, тебе, свят, път ,

 Утрини Слова , София, 29 Март 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитвата на Царството“

„В начало бе Словото“

Ще прочета част от двайсет и втората глава от евангелието на Матея, от началото до петнайсети стих.

„Духът Божи“

Цитирах ви един от най-красивите пасажи на Библията. И втори един пасаж, какъвто сте чели. Кой е най-интересен пасаж от Библията: ако цялата Библия изчезне, че като семка се посее, да роди Библията? Вие мълчите. Аз ще ви кажа защо мълчите. Един си купил една Библия, искал да му тръгнат работите, Господ може да бъде с него. Като си взел Библията, тръгнало му назад, каквото имал, загубил, казал си: „Като взех тази книга, всичко назад ми тръгна, я да се освободя от нея.“ Хвърля я в огъня и като изгаря, едно малко парче хвръкнало настрана. Взел го и прочел: „Бог е любов“.

Ти да произнесеш: „Бог е любов“, и да ти тръгнат работите; като произнесеш: „Бог е любов“, да си готов всичко да дадеш, което имаш; като произнесеш: „Бог е любов“, да си готов на всяка жертва; като кажеш: „Бог е любов“, времето да стане ясно; като е сухо, като кажеш: „Бог е любов“, да завали дъжд; ако има потоп и кажеш: „Бог е любов“, да престане потопът. Днес хората се бият и като кажеш: „Бог е любов“, да престанат да се бият. Туй разбирам. Казвате: „Какво има да уча Библията? Доста трудна книга е.“ Много учена книга е. Ако вземеш началото, създаването на света, как ще го разбереш?

Три начина има за разглеждането на Библията: обикновеният начин е тъй, както я четат; вторият начин е разместването на буквите, има коментарии; и третият начин е начин, който само посветените са знаели. Всичките мислите: „Да го знаеме.“ Един ден, като нямах какво да ям, понеже са ми донесли малко ориз, понеже сега няма мляко, гледах, мислих, мислих какво да направя. Ориз без мляко може ли да се вари, яде ли се? Яде се. Турям ориза. Не ми дойде наум да го изчистя, имах доверие, че е чист. Взех и изсипах в съда, турих вода, измих го и гледам, излиза нещо от него. Измих го четири пъти, докато излезе бистра вода. Три–четири пъти като го измих, турих го да ври, той не увира. Излязох навън да се разхождам. Дойде ми наум да не се вари на силен огън, да не го варя на първа степен, но на трета степен да го варя. Гледам, уврял вече хубаво. Вкусих го, за пръв път си варя, вижда ми се блудкав, захар няма. Турих му малко солчица, дойде ми наум да му туря и чер пипер и като вкусих втора лъжица, стана по-вкусен. Мисля си, ще се развали – масло няма, черният пипер иска масло, той само с вода е варен, но като взех третата лъжица, стана още по-вкусен. Таман свърших, ето иде една сестра. Тя влиза в стаята, казва: „Какво има?“ Казвам: „Приготвил съм си ориз.“ „Да видя как си го приготвил.“ Чуди се, че само с вода е сварен. Рекох: „Много вкусен е. Не си яла такъв ориз.“ Казва: „Малко захар да се тури.“ „Оризът си има захар.“ За първи път готвих, и разбрах, че оризът има захар. Докато имах първото понятие, че оризът трябва да се вари със захар, не ми беше вкусен, блудкав беше. Но като турих в ума си второто понятие, че оризът има захар, стана ми по-вкусен и към края беше много вкусен. Сестрата казва: „Много просто е.“ Казвам: „Ти си проста, че по старому мислиш. Този ориз има своята захар, свое мляко. Втората лъжица стана по-вкусна.“ И двамата се съгласихме.

Та казвам, както мислите, тъй и става сега. Няма по-хубаво да си свариш ориз с вода и да туриш много малко сол.

Сега по някой път вие, като четете Писанието, искате да четете някой автор, да му турите мляко. Какви коментарии може да дадете на Библията? Един свещеник в турско време проповядвал, че Христос нахранил с пет хляба пет хиляди души. Казва: „Братя християни, да не мислите, че тия хлябове са били като нашите? Те са били големи като могили.“ Един овчар го слушал в църквата и си подсвирнал. Казва му: „Ти защо свириш?“ „Ами, казва, учудих се, каква е била устата на пещта, в която са се събрали такива големи хлябове.“ Той, за да направи чудото в една понятна форма, казал, че хлябовете били големи като могили. Казват често някои ясновидци: „Аз нищо не зная, но от Бога, каквото дойде, всичко зная.“ Ти, нищо като не си знаел, и Господ да дойде, пак нищо няма да знаеш. „Аз не разсъждавам, аз без да зная говоря“, казва. Ти не знаеш, но на нивата като посееш семето, тогава ще израсте. Като дойде Господ, като дойде светлината в тебе, израства онова, което Бог е сложил от самото начало. То е истината. Нищо не ми е дошло сега. То е заблуждение. Има нещо, вложено хиляди години в човешката душа, вътре в сърцето на човека. Туй, което Бог е вложил, то е важно, а другото е заблуждение на дявола. Дяволът казал на първия човек: „От този плод като ядете, вие като Бога ще станете.“ Ако човек от едно ядене стане като Бога, то е изгубена работа.

Мнозина от вас ходихте да слушате Ерна Зак, станахте ли като нея? Не знаеш, но и сто пъти да я слушате, ще бъдете такива, каквито сте сега. Тя е такава, защото е учила. Учение трябва. Съвременните хора имат прилежание, всичките хора вършат работите от немай къде, у всички има желание да станат богати, за да не работят. Не искат богатство, за да работят, да го приложат, но искат богатство, за да не работят, да имат трима–четирима слуги, а те само да седят на звънеца, да звънят. Те са осъдени хора в света. Няма по-смешно нещо в света да гледаш един набожен, станал големец и само на звънеца звъни. Един българин, като се освободила България, тръгнал да търси най-лесната служба, да стане чиновник. Той бил земеделец, и рало не искал. Влиза един ден в градината и вижда един капелмайстор дирижира един оркестър. Казва: „Виж, лесна работа.“ Отива и си предлага услугите да стане капелмайстор. Трудна работа е да си капелмайстор: трябва да разбираш всичките инструменти, да знаеш какъв знак да дадеш, музикално какъв ключ да дадеш. После, трябва да учиш всичките хора как да свирят. Казвам: „Ако не се научите.“ Казва Христос: „Ако не станете като децата.“ Мисля, тя е една от най-съдържателните думи, която е сочна. Думата дете е сочна дума, най-сладка дума, и се употребява в българския, аз я харесвам. В английски не е написана така добре: чайлд, чилдрън. В думата дете буквите са по-съдържателни – значи един плод, който е узрял, който е превъзмогнал всичките мъчнотии в живота. Децата имат всичкото желание да учат, каквото да им кажеш, вярват. Сегашните деца вече не вярват, понеже ги лъжат майките им.

Сега имах един пример. Дойде една много млада сестра, стреми се в новия път. Майка ѝ, и тя върви в новия път. Живеят си много добре, но един ден тя хваща майка си в една малка лъжа. В какво седи малката лъжа, може ли да ми кажете? Тя носи доказателство, иска туй доказателство да го остави при мене. Казвам: „Нямам нужда, ти иди и го остави пак в чантата на майка си.“ За да ми докаже, че има малка лъжа, носи ми доказателство. Не зная, но хората много мъчно може да се освободят от белите лъжи. Казва някой: „Аз видях Господа в шопски дрехи.“ Само в туй не вярвам, че Господ може да се облече в шопски дрехи. Може да видите много други форми в света, Господ може да ти се представи в една форма и ти, като видиш Господа, формата на Господа, ще забравиш всичко. Ти ще Го видиш в най-простата форма. Тази форма като видиш, ще ти олекне, животът придобива смисъл. Ти сам ще пожелаеш да вземеш тази форма, която Той има.

Сега ще ви приведа един пример из животинското царство. Някой път аз съм ви разправял, че тази година е дошла една котка, запознала се е с мене и аз като изляза навън, ходи, разхожда се с мене. Накъдето ходя, и тя ходи, после се връща назад, отива до нашето игрище и пак дойде при мене. Аз мислех, че с мене ходи, тича отпреде ми. Един брат ми каза, че той имал една котка и тя го изпращала чак до пътя, ходила с него и се връща назад. Пък тя, същата котка. Значи услуга прави на мене, но се приобщила към учението, че този простия брат, и него изпраща: тъй както ходи Учителят, така ходя и аз. Но защо ходи тази котка с този брат? По някой път той я гощава хубаво. Тя ходи с него, понеже той се обхожда хубаво с нея. Няма по-хубаво нещо в света от една добра обхода. Обхода, това значи да желаеш на всички доброто, всичките да започнат с о. Обхода, това са условията, външните условия. Всички думи, които започват с б, те носят едно благо. Може да растат, може да се превърнат на цвят.

Казвам, при сегашните условия вие сте добили. Всички от съвременните хора са дивачки. Есенно време падат листата. Ако една дивачка се пренесе в друго място, посади се, соковете се проминят и други плодове ще даде, дивачката може да даде по-добър плод. Ако вие сте присадени с дивачка, дивачка е – затуй е кисела. По-старото е добро, но присадката е лоша. Ако ме питате какво трябва да се прави, ще ви кажа, бутнете присадката. Сега вие имате желание да ви почитат хората. За какво да ви почитат? Почита се юнакът. Да ви дам един пример. Вчера седя на поляната, идат лазарки. Сега не искам да ви забавлявам. Аз казвам: „Не искам да играят, кажете им да играят другаде.“ Докато стане братът да им каже, дойдоха две учителки и един учител, и доста възрастни момичета, искат да ни лазаруват. Хубаво. Направиха едно хоро, въртяха се, след туй направиха две страни и като играха ръченица, разместваха си местата доста хубаво. През ума ми минаха доста работи като ги гледах: не съм очаквал лазарки, дребни пари не нося, нищо нямам. Имах една мантия и една червена ябълка. Поднесоха каса. Казвам на брата: „Тури нещо.“ Братът тури пари, онези искат да запишат колко на книжката. Ха беля! Аз го питах колко турил, той казва, че петнайсет лева. Казвам, малко са петнайсет лева, ще кажат: „Играхме им толкова ученици и учителят за петнайсет лева“, става ли? Пък аз нямам нищо в джоба си. Заминаха си. Като бръквам в джоба, след като си заминаха: имам пари, гледам една банкнота от петстотин лева; бъркам още веднъж, още една банкнота; бръквам трети път, още една банкнота и така намерих четири банкноти по петстотин лева: две хиляди лева в джоба ми. Казвам си: „Трябваше да туря петстотин лева в касата.“ Мисля си да намеря някого, да му ги дам да ги настигне, казвам: „Хайде, втора година като дойдат да лазаруват.“ Като играха, мина през ума да им дам нещо. Качвам се на тавана, виждам цяла кошница портокали. Можех да дам на всичките по един, щяха да стигнат портокалите и щяха всички да бъдат доволни. Но в човек има нещо скържаво. Разсъждавам в себе си и българина, когото възпитавам в себе си, питам го: „Как мислиш, не трябваше ли да им дам петстотин лева?“ Той ми казва: „Много са петстотин лева на тези години и цяла кошница портокали, много е.“ Българинът тъй казва.

Сега, когато сме в нужда, искаме хората да се отнасят добре, когато хората са в нужда, много мъчно можем да схванем. Защото всичките хора не изискват много, много малко изисква човек. Един човек, ударил се някъде, изисква много малко: иска да го превържеш, да вземеш един бинт, да промиеш крака му. От много малко е доволен човек. Той не иска да хванеш автомобил, че да го закараш някъде. Малко изисква. Или пък човек е гладен. Имаш малко хляб, дадеш му, доволен е. Малко изисква. Трябва да бъде досетлив човек.

После, човешкият егоизъм край няма. Еди-кой си е беден. Има хора бедни, които ги облажаваме. Има богати хора, пак ги облажаваме. Облажаваме бедните, че нямат грехове, бедни са от грехове. Уважаваме богатите, че са богати с добродетели. Има едни богати, които не облажаваме, тези, които са богати с грехове. Има едни бедни, които не облажаваме, те са бедни от добродетели.

Казвам, при сегашното човечество се изискват нови начини, за да се подобри семейството. Най-първо, нещастието започва от самия човек. То зависи от това как човек се обхожда със себе си. Човек не знае как да се обхожда със своя ум, със своето сърце, със своята воля. Той ще създаде лоши условия за себе си. Ако човек със себе си не знае как да се обхожда, как ще се обхожда със своите ближни? Ако със своите ближни не знае как да се обхожда, как ще се обхожда с Бога? Може да служи на Бога от страх. В момента, в който се почувства свободен, той ще прави това, което знае. Дайте на един човек власт, и ще го видите как постъпва. Дайте власт на един човек, както Господ има, и ще го видите как постъпва.

Сега всякога се възмущавате, че някой човек не ви разбира. Пазете се. Щом се дразните, дразненето не е естествено. За да се дразниш, трябва да има причини. Виждаш, че някой човек постъпва несправедливо спрямо някого, вземи страната на слабия. Казваш, че не искаш да се месиш в чужди работи. В работите на любовта всички може да се месите, но трябва да вземете нейната страна. Ако аз искам да помогна на един беден човек, веднага ще му дам една дреха, напълнена с въздух, с две страни, да я облече, че като го бият, да бият въздуха, като удрят, тоягата да отскача.

В съвременния живот ние сме заинтересовани с благото на човечеството, с благото на нашите собствени души. Онова, което ти имаш тук, на земята, то ще иде с тебе горе на небето. В небето, в широкия свят, с тебе ще дойде. Ти ще тръгнеш за оня свят и ще тръгнат с тебе всичките твои мисли. Сега, ако вие тръгнете за оня свят, с вас ще тръгнат агънца, кокошки с отрязани глави, всичко, каквото си направил, ще върви подире ти. Като се обърнеш, подир тебе цяло едно стадо върви. Те ще дойдат до Царството Божие. Това е стоката, и като погледнеш: всички ще останат, и ти ще останеш без всяка стока и ще познаеш какъв търговец си бил. Ще видят: на агнето кракът осакатен, на кокошката крилото го няма, на някоя патица бутчето го няма. Като се връщаш на земята, ще видиш, че всичко е на земята поправено и с всичките кокошки и агънца пак ще се върнеш на земята, пак с тях ще бъдеш.

Сега вие може да мислите: „Туй което се казва, вярно ли е?“ Когато се увеличава една микроба, вярно ли е, че е толкова голяма. Досега никой в света не знае каква е реалността. Искат хората да знаят каква е реалността. Слънцето е милиони пъти по-голямо от земята, но го възприемаме малко. То е милиарди пъти намалено. Не знаем колко е слънцето, малко го виждаме. Другите звезди са още по-малки, и с най-големия телескоп не са способни да направят една резка, толкоз малки са. Учени хора има, които не вярват, че са толкоз големи, мислят, че са запалени свещи.

Вие сте слезли от невидимия свят, заличило се е възпоминанието за оня свят. Казвате: „Как става?“ Сънувате един сън много ясен. Станете, ясен е в ума ви, не искате да го запишете. Легнете втори път да спите и като станете, нищо не помните. Нещата лесно се заличават. Щом станеш, запиши съня, защото, като легнеш втори път, после нищо няма да остане. Казвам, всичките неща, които се заличават в човешкото съзнание, не са реални. Този живот, който преживяваме сега, той е една голяма илюзия: не са важни работи, само се опитват нещата. Най-първо ти дадат една позлатена пара. Ти мислиш, че е златна, а тя е позлатена. Като носиш в джоба си тази пара няколко месеца, ще се убедиш, че е медна, че не е златна. В живота си ще видим, че много наши мисли и желания са позлатени.

Сега запример вас ви е страх да знаят хората, че сте излъгали. Че Господ знае, че по двайсет пъти сте излъгали, от туй не ви е страх. Ти лъжеш, постъпваш грубо с някого, не те е страх. Лъжеш, ще те лъжат; изтезаваш другите, и тебе ще изтезават; обичаш другите, и тебе ще обичат. Каквото правиш, на тебе ще го правят. Както постъпваш с Господа вътре, и с тебе ще постъпват така отвън. Всички трябва да имате морал. Вие вътре в себе си трябва да бъдете верни. Със себе си трябва да постъпвате добре.

Ако се съгласите с мен да направим един опит за един месец, да видите как ще се измените. За един месец ще се откажете да се скарате с когото и да е: да живеете, като че нямате взимане и даване, да мислите добре за всичко. Ще направим опита за един месец и като мине месецът, постарому пак ще живеем. За един месец ще мислиш като че всичко имаш, като че всички работи на земята ти са ти наред. Да не мислиш, че син имаш, жена имаш и тъй нататък. Всички страдаме все от тълкувания.

Тълкуванието е една форма. Отиваш като войник, имаш войнишки дрехи; ставаш съдия, имаш съдийска дреха. Като отиваш съдия, ще туриш мантия, един гердан; ако си офицер, ще вземеш шашка; ако си свещеник, ще извършваш службата. Тия неща са хубави като упражнения, но след като научи човек всичките упражнения, те не са нужни. Запример ти изучаваш музика. Важно е времето, но щом станеш музикант да разбираш времето, не е важно, има един закон вътре, който ритмично определя колко време трябва да дадеш. Запример, ако вие бихте придобили гласа на Ерна Зак, какво ще правите? Ще бъдете като нея, пари ще взимате, не вярвам нито един от вас да идва тук горе. Всички ще пеете, ще ви плащат хората. Защо? Даром не пеете. Никога не бих пял на един човек, който не ме обича. Ще кажете: „Без пари.“ Аз искам повече. Ако има любов, ще свиря заради любовта. В света даром сте взели, даром давайте. Това криво се разбира. Нещата, които се плащат, то е най-лесната работа. Най-лесно е туй, което с пари става. С пари са съвременните работи, без пари – вечните. Казвам, за да бъдем последователни на онова, което Бог е вложил в нас, трябва да изменим начина на постъпките. Не да казвате какво съм ви казал сега, но има едно право вътре: ако не постъпваш тъй, както Бог е оставил, не може да растеш. Има един въпрос. Млад си, остаряваш, постепенно ставаш дряхъл. Нищо не те интересува. Не вярваш дали ще идеш на оня свят. Докато си млад, си по-силен, като станеш стар, ставаш зависим. И ти искаш да бъдеш млад. В живота, на стари години трябва да бъдеш млад. При сегашните условия, ако бихте живели хиляда години, до гуша ще ви дойде, ще искате да си заминете, ще считате едно благо. Каквото гледате: яденето, игрането, какво ново ще видите? Идеш на кино, какви работи ще видиш? Видиш някой артист какво представя: семейство представя, съдия представя, слуги, уж в някоя църква хванали Христа. Кажете ми сега, какво ново ще видите? Съдят някого дали е крив, или прав. Ние се намираме в един свят на постоянни промени.

Казвам, трябва да изменим начина на живота си, да се откажем да ядем от плода на забраненото дърво. По някой път, като влиза котката, опитвам си знанието. Като влезе, искам да я ритна по стар навик. Волята Божия не е да я ритна. Казвам си, не е хубаво това. Хвана я за врата, както съм виждал майките котки да хващат децата си и да ги носят; като го хване някой голям котарак, изнася го навън. Казвам на котката: „Да ме питаш дали да влезеш вътре. Ако искаш нещо, ще ми кажеш.“ Снощи не ми хареса яденето. Опържих си две яйца, турих масло, турих и малко мляко, ядох, но и на мене самия не ми харесва. Казвам: „Ще го дам на котката, поне тя да благодари.“ Извадих бяла книга. Турих го, тя дойде до яйцата, близна го, не го яде. Яйцата пресни, чудя се къде е причината. Маслото ми го дадоха също за прясно, но и тя не го яде. Отказа се от яйцата, от хляба. Казвам: „Аз го готвих.“ Казва: „Макар да си го готвил.“ Тя поседя, поседя, и слезе долу. Казвам, вие може да сготвите едно ядене и сами да не го харесвате, а пък искате другите да го харесат. Една мисъл, която нас самите не ползва, как ще ползва другите хора? Във всинца ви забелязвам, че когато се намерите в трудно положение, идва ви да бягате. Младата мома бяга, детето бяга, на слугата като стане тежко, бяга. Всичките – бегълци. Аз признавам, бягането е хубаво, заекът спасява живота си с бягство, но там, където положението не става с бягане, какво ще правите? И действително мене ме радва, че във вас има само едно. Аз съм срещал в моите наблюдения една млада булка, която, като ми разправя своята опитност, казва: „Имам си един възлюблен, държи се много хладно. Много порядъчен е. Обичам го, но и аз не искам да се изявя. Много съм внимателна, виждам какво му трябва, ще му дам: очаквам го, като замине. Мен каквото ми трябва, той го доставя.“ Каквито работи му трябват, тя ще достави, без той да знае. Рекох: „Много хубаво правиш.“ Ако в света сполучим, да се възцари любовта, защото хубавият живот не може да дойде без любовта. Един живот, който иде без любов, той е мъчение, един живот, който иде без любов, той е труд. Само живот, който носи светлина в себе си, той е първата стъпка на любовта. Туй, което с любовта усещаш в себе си, то вече е отпечатано на любовта. Да не казваш: „Аз това направих, онова направих.“ Тебе да те радва самата постъпка. Като направиш една хубава постъпка, да те радва. Тя е жива и с тебе заедно върви. Казвам, ако ние имахме един свят, дето всичките хора да бъдат внимателни, да се познават хората, никой никого да не изнудва, знаеш какъв свят ще бъде.

Ако учителят проповядва с любов, ако съдията съди с любов, ако слугата служи с любов, ако господарят заповядва с любов, ако свещеникът служи с любов, ако онзи, който кара автомобила, го кара с любов, навсякъде ще имаме отлична учтивост. Казвате: „Като дойде Господ.“ Като дойде Господ, Той е любовта, всички хора ще бъдат научени от Господа. Любовта, като влезе в сърцата, трябва да ги научи. Туй отсега трябва да започне. Поглеждате вените: най-първо са скрити, после започват да изпъкват. Ако започнат да почерняват тия вени в нас, то е лош признак. Гледайте цвета им, не се дразнете. Дтйде един брат, някой брат обича да говори много, оставете го да говори. Час, час и половина, не му правете нито една бележка, но после излезте полекичка навън, без да го смутите, оставете го сам да говори. Вие ще кажете: „Не говорє.“ Един проповедник два пъти като му дадете такъв урок, той ще си научи урока. Сега с вас е много трудно положението. В света най-мъчно се оправят учените хора. Няма по-мъчна работа да поправиш един учен човек. Той казва: „Аз го зная това.“ Срещам един като прави своите изследвания, казва ми: „Ти си млад.“ Казвам: „Разправи ми твоята история.“ Казва: „Ти нямаш моята опитност.“ „Прав си, виждам в лицето ти, че нямам твоята опитност. Много си страдал от твоята възлюблена, много си страдал от твоите деца.“ „Че откъде го знаеш?“ Рекох: „Научих се да чета.“ „Как? Да не ти е разправяла моята баба.“ Рекох: „Не е.“ Интересно е някой път да ви се отворят очите и да видите: като седите вкъщи, когато сте сам, ще видите, че къщата е пълна от същества – едните говорят едно, другите друго. Ти мислиш, че си сам. Никой в света не е сам. Да останеш сам, то е благословение. Ти останеш сам със своята любов, дойде ти една мисъл, дойде ти втора, трета, четвърта, ти вече не си сам.

Та казвам сега, вие сте в последната фаза, дето хората са повикани. Както виждам, в света идват хора да управляват в света, не които са определени, но да оправят тия, които не са определени.

Този цар, за когото ви четох, който дал угощението, казва: „Повикайте тия, които са по пътищата.“ Вие не сте от избраните, избраните не отидоха; патриарси не сте, владици не сте, свещеници не сте, професори не сте, учени доктори не сте, знаменити певци не сте, знаменити певици не сте, генерали не сте. Сега какво може да направи един беден човек? Толкова години говорим за любовта, да я приложим. Какво може да направи любовта? Тя да бъде подбудителна причина. Любовта ще бъде стимул в ума, любовта ще бъде стимул в сърцето и стимул в тялото. Да ядеш, когато имаш любов; да чувстваш, когато имаш любов, да чакаш любовта да ти бъде подбудителна причина. Цветята цъфтят пролетно време, като дойде слънцето. Щом почне да ги огрява, те изникват.

Та казвам, първото нещо, дайте ход на любовта във вас. Не говорете за любовта. Тази любов, която сега имате, тя е позлатена любов. За истинската любов никога не се говори. В мен седи мисълта, една мисъл досега имам за Бога, за Бога имам само едно мнение. За хората нямам едно мнение, но за Бога имам само едно мнение, никакво раздвояване нямам. Каквото става в света, ни най-малко не се нарушава. Привидно е всичко за добро. Хората като започнат да работят, е едно, но когато гледам как Бог работи, нямам раздвоение. Но като видя хората как работят, законът не е същият. Вие поне елате до едно: за Бога каквото слушате, да имате едно мнение. Не питайте защо Господ допусна това. То е Негова работа. Радвайте се, че е допуснато. Туй, което Бог е допуснал, всякога е добро. Туй, което Бог е дал, всякога е добро. В Бога всички неща са съвършени. Несъвършенството произтича от нас. Божиите блага ние като ги предаваме, внасяме несъвършенство. Бог като ти даде нещо, ти отделяш за себе си и другото предаваш. Не предаваш нещата, както са. Казвате: „Аз съм ти майка.“ Ако майката родила едно дете и замине, тогава какво ще кажете? Раждаш една мисъл в ума си.

Сега говорят за брака. Три предназначения има бракът. Хората имат еднобрачие. Три проявления на брака има. Най-първо, ти ще се жениш, за да се раждат мислите. Ти ще се жениш, за да се раждат в тебе чувствата. Ти ще се жениш, за да се раждат добрите постъпки. И четвъртото женене е едва туй, което вие сега имате. Другите женитби ги няма никъде. Сега туй е научно. Вие ще се жените сега за постъпките. Ти като родиш една хубава мисъл, тя с тебе ще дойде. То е един ангел. Като си родил едно хубаво чувство, пак един ангел се е родил. Като родиш една хубава постъпка, пак един ангел се е родил. Тук на земята раждаме хора. Под думата хора разбираме човек, който е недоволен от живота, той е човек. Онзи, който се е научил да служи, той е ангел. Като родиш една мисъл, да служи. Като родиш едно чувство, да служи. И като родиш една постъпка, и тя да служи. Ти като направиш една хубава постъпка на някого, тази постъпка, този ангел, говори за тебе. Навсякъде те приемат. Туй наричам съчетание или го наричам връзка с любовта, връзка с вярата, връзка с надеждата. После, четвъртото положение го наричам женитба на земята. Женитбата на земята е два вола свързани, турен им е юлар да орат нивата. И двамата пъшкат. Ни най-малко не е отреден от Бога съвременният брак, в този смисъл не е отреден от Бога, той е изобретение на черната ложа. Казано е: туй, което Бог съчетае, да го не разлъчвате. Вие искате човек, като ви обикне, да го вържете. С това вие разваляте Божиите работи. Щом те обикне някой човек, нищо не трябва. Ние ще турим човешки връзки. Казват: „Бие се желязото, докато е горещо.“ Дом, в който Бог не живее, не е дом. Обществото, в което Бог не живее, не е общество. Училище, в което Бог не живее, не е училище. Ние сме общество, само когато любовта е там. Дотогава, докато Бог е в нас, ние сме общество. Всичките добри закони да произтичат от любовта и да не мисли никой, че много е направил. Едно семе може да извърши службата на безброй семена. Един човек може да извърши работата на хиляди, милиони хора и милиони хора могат да извършат работата на един човек.

Казвам, в любовта е силата. Ако имаме Бог на страната си, ние ще бъдем силни. Сега вие питате „Какво ще стане с войната?“ Ще се свърши. „Кога?“ Защо искате да знаете кога? Утре. Вие имате човешки разбирания. Утре, понеже новият ден е мирът. Всяка нова идея е утре. Докато хората мислят да се бият, то е старият ден. Утре значи: изменя се мисълта на тия хора. Казано е там: „Ако не се съкратяха онези дни, заради избраните.“ Защото нас, избраните, Бог и любовта ни защитават. Някои от вас искаха да заповядвате на Господа. Вие на хората не можете да заповядвате, а искате да заповядвате на Господа, това да направи Господ, онова да направи. Обичате някого, искате Господ да благослови вашата любов. Вие се жените за някого, и искате Той да ви шета. Като се жениш, трябва да служиш. Аз, ако се женех, така щях да направя: отивам да слугувам, нищо повече. Дотогава, докогато мислите, че трябва да ви слугуват, вие сте на кривата страна.

Сега иде новата епоха. Ако сте с тия вярвания, как ще носите новите идеи? Тия методи, които употребявате, с тях нищо не се добива.

Среща ме един и казва: „Ти в какво вярваш?“ Вярвам само в любовта. Това, което любовта направи, то остава постоянно. Неща, направени без любов, са временни. Казва: „С пари стават нещата и с насилие стават.“ Нещата без любов с пари стават, с насилие стават. А с любов без пари стават и без насилие стават. Ако изчезне насилието в света, болестта ще изчезне. Докато има насилие, болести ще има. Щом парите се заменят с любов, щом любовта стане разменна монета, светът ще се оправи. Аз съм привеждал онзи пример за дервишина, който отишъл да се окъпе в една баня. След като се окъпал, благодари, но онзи човек, който бил в банята, му казал: „То с благодарности не става, ще дадеш двайсет стотинки.“ „Нямам.“ „Като нямаш пари, що се къпеш?“ Иска да излезе, но баняджията не го пуща. Тогава дервишът казва: „Аллах, дай ми двайсет стотинки да му платя или съборє му банята.“ В това време се чува шум вътре в банята, баняджията отива да види каква е работата и дервишинът излиза. Дервишинът казва: „Зная защо се молиш, ти искаш пари от Господа. Господ няма пари, Той събори банята. Двайсет стотинки поисках от Него, не ми даде, но банята събори.“

Дотогава, докато купуваме с пари, докато всички неща правим с пари, ние сме на фалшива почва. Дойде някой и ви казва: „Този брат ще внесе пари.“ Не съм против парите, но парите не са Божествен порядък за мен. Може да вярвате в парите. То не е Божествен порядък. В Божествения порядък нещата са мощни, в Божествения порядък ти разполагаш с всичките Божии блага. Там се изисква голяма вярност, нито един път да не излъжеш Господа. Той ти дал доверие, абсолютно честен ще бъдеш. Сега вие казвате: „Никой на фараона да не служи.“ Външният фараон може да изчезне, но да влезе вътре. Знаеш колко са хитри съвременните хора? В Ню-Йорк обират един бижутер посред бял ден. Един автомобил се блъсва във витрината, в това време те слизат и обират магазина, а пък други филмира тази сцена. Излиза съдържателят на магазина и вика: „Обраха ме!“ Но стражарите седят и мислят, че това е филм, така са се надумали. Те седят и гледат само. След няколко минути автомобилът заминава, онзи човек продължава да вика и чак тогава стражарите разбират, че това е наистина кражба. Майсторски скроена работа. Тия хора, крадците, са големи майстори. Ние ще кажем: много умни са. Не.

Щом дойдем до любовта, която носи безсмъртие, която носи вечна младост в себе си, любовта, която носи вечното подмладяване, няма какво да се питаме. Като видиш една погрешка, да знаеш да я поправиш и да видиш, че в тебе има причина.

Сега този цар в Христовото време така направи. Днес, ако направи угощение, кои ще дойдат? Днес вярвам да дойдат избраните. Ако и днес е както във времето на Христа, въпросът не е разрешен. Сега аз ви поканвам на сватбата на новия цар. Няма да се откажете да идете на угощението. Други ще кажат: „То са глупави работи, за онзи свят. Да се живее на земята.“ Така не се разсъждава. Ние на земята трябва да живеем. В живота, ако стотина пъти повикаш лекари да ти турят инжекции, какво нещастие е. Ако четири–пет пъти ти отворят стомаха и червата, правят ти операции: за това операция, за онова операция, ще отворят стомаха за някой тумор – благодарим за такъв живот. Този е старият живот.

Сега ви говоря за миналото, преди две хиляди години какви сте били. Аз вярвам, че вие сега не сте такива. Не вярвам сега да направите същата погрешка. На сватбата трябва да се иде и да се облече човек с най-хубавата дреха, с най-хубавите мисли, с най-хубавите чувства, и да бъде здрав. Когато се женят хората... Сега някоя мома се жени. Има някои, които трябва да се женят. Няма човек неженен. Един се жени умствено, друг се жени сърдечно, трети се жени за постъпките. Сега трябва да започнат другите бракове вече. Виждам, вие сте женени по четири начина. Сега трябва да се жените по третия брак. По четвъртия начин като се ожените, тогава сте за оня свят вече. Светът е една фабрика, дето имате всичките процеси и не трябва да се връщаме назад към елементарните процеси, които другите хора вършат. Имаме следния процес, дето материята е прочистена. Да изкараме най-чистото.

„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“

„Отче наш“

Петнадесето утринно слово
29 март 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: сега, има, човек, любов, аз, казвам, казва, бог, може, хора, дойде, всички, пари, тебе, свят, път ,

 Утрини Слова , София, 29 Март 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder