НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Единственото нещо

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Единственото нещо

Най-често използвани думи в беседата: любов, има, човек, може, казва, сега, хора, бог, всичко, път, мисли, ум, иска, себе, живот, всички, бъде ,

Утрини Слова , Съборни беседи , София, 14 Септември 1941г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(I Кор. 13)

Размишление

Ще прочета 13 глава от I Послание към Коринтяните.
Числото 13 е едно от опасните числа. Хората се страхуват от него. Ако отидете в странство и вземете стая в някой хотел, ще забележите, че там няма стая 12.5, 13. Ще дойдете до стая 12, 12 и половина, 14, но никъде няма да срещнете числото 13. Ще кажете, че това е суеверие. Зависи как гледа човек на нещата. Ако огънят е голям, не е суеверие, че се страхувате да влезете в него. Ако огънят е слаб и децата могат да влизат и излизат от него без страх.

„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.“ (– 1-и стих.) – Така е, ако говоря с человечески и ангелски езици. Какво ще бъде, ако не говоря с человечески и ангелски езици? Тук трябва да се даде друго сравнение.

„И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а Любов нямам, нищо не съм.“ (– 2-и стих.)

В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго“. В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност. Щом се молим на Бога да не ни въвежда в изкушения, защо трябва да се молим да ни избави от лукавия? Правилно би било така: „И въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго“. Изкушението подразбира изпитание, изпитване. Значи, ако човек не се изпитва, животът му няма никакъв смисъл. Чрез изкушението човек се изпитва да познае колко може да издържа. Когато ни поставят на изкушения, т.е. на изпитания, тогава има смисъл да се молим на Бога да ни избави от ръцете на лукавия.

„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам.“ (– 3-и стих.)

„Любовта дълготърпи, благосклонна е; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее.“ (– 4-и стих.) – Защо не завижда Любовта? – Защото няма свободно време да се занимава с този предмет. Ако някога остане свободна, тя ще се занимава със завистта, като наука. Понеже никога не е свободна, Любовта абсолютно изключва завистта като предмет, с който заслужава да се занимава.

„Любовта не се превъзнася, не се гордее.“ – И това не влиза в нейната програма.

„Любовта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло.“ (– 5-и стих.) Това са предмети, с които Любовта не се занимава.

„На неправдата се не радва, а се радва на истината.“ (– 6-и стих.)

„Всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.“ (– 7-и стих.) – Значи дълготърпението е един от важните предмети, с които Любовта се занимава. Ако сложите на гърба ѝ един товар, тя ще го носи с радост. И втори, и трети товар да ѝ сложите, и тях ще носи с радост. И цялата земя да сложите на гърба ѝ, тя ще я подхвърля като топка на една и на друга страна. От време навреме земята ускорява движението си, а някога го забавя. – На какво се дължи това? – На Любовта. Когато Любовта хване земята в ръката си, тя забавя движението си; когато я пусне на свобода, дава ѝ тласък и тя ускорява движението си.

„Любовта никога не отпада; другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне.“ (– 8-и стих.) – Следователно всяко пророчество, всеки език, всяко знание, които не се основават на Любовта, ще престанат и ще изчезнат. Любовта се интересува само от това знание, в което тя сама взима участие. Знание, в което Любовта няма достъп, не е истинско. Пророчество без Любов нищо не струва. Гадатели без Любов не са истински астролози. В Англия има много астролози. Срещу няколко лири астрологът ще каже на търговеца да влезе ли в известно предприятие или не. Срещу известна сума ще предскаже на младия момък и на младата мома дали си подхождат или не. Някога предсказанията се сбъдват, а някога – не. В България старите баби играят роля на астролози. Ще започне бабата да хвали момата пред момъка: „Синко, добра е момата, красива е – веждите ѝ тънки гайтани, очите ѝ – горещи свещи. Където влезе, светлина носи“. Момъкът се запали, замечтае по момата, докато един ден се оженят. После вижда, че съвсем не е тъй, както бабата е предсказала. Млад момък се оженил за една прехвалена мома. Тя не била добра домакиня, не знаела да готви и постоянно запитвала съседката си как се готви едно или друго ядене. Като ѝ обяснявала съседката, младата жена все казвала: „И мама ми така готви“ – не искала да признае, че не разбира от готварство. Един ден мъжът ѝ донесъл охлюви за готвене. Този път съседката ѝ решила да я изиграе, да я изложи пред мъжа ѝ. Тя казала, че като счука охлювите, ще им сложи ориз и ще ги сложи в тенджерата да врят. – „И мама ми така ги готви.“ Като сготвила охлювите, мъжът ѝ хапнал, но останал изненадан от особеното ядене. – „Как си сготвила охлювите? Това ядене не може да се сложи в уста!“ – „Както майка ми ги готви“, казала тя. Сега мъжът ѝ разбрал, че тя няма понятие от готварството.

Това е анекдот, в който се изтъква мисълта, че понякога хората боравят със знание, което не е още тяхно, не е станало тяхна плът и кръв. Преди да се справят с него, те го начукват, както младата домакиня счукала охлювите и ги сготвила, но чукани охлюви не се ядат.

„Най-голяма от тях е Любовта.“ (– 13 стих.) За съвременните хора може да се каже: Най-неразбрана от тях е Любовта. Всички хора говорят за Любовта, но това, което те наричат любов, е неразбраната любов. Цялата вселена е създадена от Любовта. Физическият, духовният и Божественият свят са създадени от Любовта. Какъв е образът на Любовта, никой не знае. Никой не я е видял. Знае се само, че тя се движи много бързо, с бързината на светлината, затова казват, че тя е мимолетна. Тя минава и заминава край човека и след като замине и се отдалечи от него, едва тогава той започва да мисли за нея. Иска да я схване по някакъв начин, да я нарисува, но не може. Колкото можете да нарисувате Любовта, толкова ще нарисувате и образа на Христос. Мнозина са правили опити да нарисуват Христос, но никой не е могъл да представи истинския Му образ. Всеки Го рисува според своето разбиране, като се стреми да Го нарисува с красиво и голямо чело, с красив нос, с добре развита брада и т.н. Обаче кое чело, кой нос и коя брада са най-красиви? Ако сте жадни и отидете при някой планински извор, ще опишете свойствата на водата по един начин; ако не сте жадни – по друг начин. Оттук вадим заключение, че човек преценява свойствата на всеки предмет дотолкова, доколкото предметът се отразява на неговото съзнание.

За да дойде до истинското, положително знание, човек трябва да използва всичките си сетива. Ако само едно от сетивата му взима участие, знанието му ще бъде много оскъдно. С очите си човек вижда нещата, но не знае как е устроено окото. Също така той не знае каква интелигентност имат клетките на неговите очи. Те схващат трептенията на светлината, задържат ги в себе си, пречупват ги и т.н. Клетките на ушите пък възприемат трептенията на звука и ние чуваме различни тонове, звукове и шум. Клетките на носа възприемат трептенията на миризмите и ни дават представа за тях. Клетките на езика възприемат трептенията на храната и ни дават представа за различните видове храни. Чрез кожата ние възприемаме трептенията на топлината и на студа и делим телата на топли и на студени. С една дума, чрез петте сетива ние обогатяваме знанията си за външния, обективен свят. Очите виждат красотата и я преценяват. Ушите възприемат хармонията и я разбират. Велико нещо са красотата и хармонията. Който вижда красотата и чува хармонията, никога не може да ги забрави, никога не прави грешки. Който вижда красотата, никога не се спъва. Очите му са всякога отворени за светлината. Те я възприемат и разумно използват.

Човек трябва да бъде разумен, да има добра обхода към всички живи същества. Докато сте на земята, вие не можете да се търпите, критикувате се. Щом замине някой за другия свят, тогава го оценявате. Бъдете внимателни към близките си, да не съжалявате някога, че не сте ги оценили. Трябва ли да постъпвате към ближните си, както стражарят към непослушните граждани? Трябва ли да постъпвате с ближните си, както говедарят със своите упорити говеда? Като не го слушат, той изважда тоягата си и ги бие едно след друго. – Какво придобива той, като ги бие? Ако нищо друго не придобие, поне става търпелив. Понеже говедата са търпеливи, чрез тоягата си, която говедарят вдига и слага на гърба им, търпението на говедата минава в него. Когато говедарят придобие нужното търпение, той напуска говедарството и започва друга работа. Всяка работа, дадена на човека, има за цел да му предаде нещо, да развие някаква черта в характера, която му липсва.

Каквото и да се говори на хората за страданията, все ще се намери някой да пита, защо са допуснати. Отговорът е много прост: страданията идват, за да научат хората как да пасят мислите и чувствата си. В този смисъл мислите и чувствата са овцете и говедата, които човек, като пастир, трябва да пасе. Както има бодливи крави и волове, така и някои мисли и чувства са бодливи и хапливи. Има случаи, когато касапинът се бори дълго време с вола, докато го заколи. Един ден той се борил цял час с един вол, но не могъл да го заколи. Най-после му дошло на ума да му извади едното око. Както намислил, така направил: извадил му лявото око и след като го обезсилил, могъл да го заколи. След няколко дни касапинът извадил още един вол от обора и започнал да го коли. За да отмъсти за другаря си, волът се хвърлил върху касапина и му извадил лявото око с рога си. Мислите ли, че след насилието, което прилага към ближните си, или към по-нискостоящите от него, човек може да бъде доволен от себе си? Мислите ли, че такъв човек може да бъде разположен? Не се питайте защо сте неразположени и недоволни. Колко мисли и чувства сте изнасилили! На колко от тях сте извадили очите! И след всичко това се чудите защо веждите на някого са свити, защо устата му е изкривена. Недоволен е човекът от себе си. Някой съзнава грешката си, а друг не я съзнава, или ако я съзнава, не иска да си признае. Всичко можете да излъжете, но съвестта не се лъже. Каквото прави човек, всичко се отпечатва на лицето му. За пример, срещате един човек с тънки устни. Който не разбира значението на тънките устни, ще каже, че са красиви. Не са красиви. – Защо? – Те показват, че Любовта не е посещавала много пъти този човек. При това колкото пъти го е посещавала, нищо не му е оставила. Любовта влизала и излизала от него, без да може той да я задържи известно време в себе си, да получи нещо от нея. Хора с тънки устни са фалирали търговци, те страдат от недоимък: джобовете им са празни, в банките нямат влогове.

Като ученици вие трябва да се изучавате, да знаете какво означават веждите, очите, носа, устата, ушите и т.н. Гледате носа си и казвате: „Аз имам нос“. Това не е достатъчно. Трябва да знаете колко е дълъг и широк носът ви, какво значение има дължината и широчината му и т.н. Дължината на носа показва колко мозъчна енергия се кредитира на човека. Широчината на носа пък показва, колко сърдечна енергия му се кредитира. От кредита на ума и на сърцето се определя капиталът, с който всеки човек разполага. Като знаете капитала на човека, можете точно да определите след колко време той ще го употреби и ще фалира. Щом изразходва всичкия си капитал, човек се връща вече в отечеството си, в бащиния си дом, да му отпуснат нов кредит. Ако линията на носа е изкривена, човек може да я изправи чрез мисълта си. Чрез правата мисъл той коригира линиите на носа в дължина, а чрез чувствата си, от упражнение в мирисане, носът се разширява. Малцина се замислят за носа си, да правят упражнения в мирисане. Всеки ден правете упражнения да миришете цветя на разстояние от вас. По този начин обонянието се усилва. Да се работи за усилване на обонянието и за моделиране на носа, това за някои е маловажно. Значи да мислят за къщи, за апартаменти, това е важно. На земята човек е пътник, дошъл за няколко години, след което пак ще се върне в отечеството си. Защо му е апартамент? Всеки се нуждае от една малка шатра, с която да пътува от едно място на друго. Като прекара някъде десетина дни, ще натовари шатрата си на едно магаренце и ще тръгне на път. Животът на земята не е уседнал, не се нуждае от трайни и неподвижни жилища. От гледището на новата култура, апартаментите представляват затвори, в които човек е принуден да живее. Идете в крайните квартали на големите градове, да видите как живеят там хората. Идете и в главните улици, да видите в какви здания живеят хората. Те почти не виждат слънце. Истинският живот не се заключава в големите или малки къщи, но в правилното разбиране.

И тъй, не питайте защо страдате, но се пазете от личния живот, който е причина за страданията. Личната любов носи страдания и нещастия за човека. Той мисли само за себе си, на никого не вярва – даже и на Бога. Като хване нещо в ръцете си, счита го за своя собственост и на никого не го дава. В това отношение той прилича на малко дете. Майката дава една ябълка на детето си, после я иска назад. Детето плаче, сърди се, не я дава. То не вярва на майка си, че тя ще му даде друга, по-хубава ябълка. Станете като добрите деца. Когато майка ви дава ябълка, приемете я; когато я иска назад, бъдете готови да я дадете. Който дава и който взима е един и същ. Бог дава и Бог взима. Когато вземе нещо от човека, след време Той пак го връща, но по-красиво.

Днес на всички хора е дадена задача да познаят себе си, да познаят ближния си. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Това означава закона на опознаването. Не можеш да познаеш качеството на един плод, ако не го изядеш. Не можеш да познаеш човека, ако не го изядеш. В това отношение всеки човек е плод за ядене. Не е лошо, че ще изядете човека като плод; лошо е, че не знаете как да ядете. Да изядеш нещо, според законите на разумния свят, значи то да си остане живо – да не отнемаш живота му. Да изядеш един човек, това значи така да го преустроиш в себе си, че да му дадеш условия за нов живот. Да преустроиш нещо и отново да го съградиш, трябва да имаш Любов към него. Любовта подтиква човека към работа, събужда неговите дарби и способности.

Съвременните хора се разочароват от културата, отричат я, искат нещо по-устойчиво. Прави са да искат нещо по-устойчиво, но преди всичко те трябва да се вгледат в себе си, в своите мисли и чувства. Ако мисълта им не е права, култура ли е това? Ако чувствата им не са прави, култура ли е това? Докато мислите и чувствата на човека са в стълкновение, не може да се говори за истинска култура.

Един професор се занимавал с астрология, но се обезверил дотолкова, че искал да се освободи от всички книги, за които дал много пари. „Не вярвам вече в тази наука“, казал той. „Намерих Христос, нищо повече не искам.“ Защо се обезверил? Причината за обезверяването не е в астрологията, но в самия него. Сърцето му се намира в стълкновение с неговия ум. Той изучавал механичната страна на астрологията, в която, наистина, има неща непроучени и непроверени. Това не значи, че астрологията е лъжлива наука. С отричането на астрологията той не разрешава въпросите на живота. Астрологията е за гениалните хора, за светиите и за пророците. И обикновените хора могат да я изучават, но ще се натъкват на противоречия. Какво означава думата „астрология“? Тя е съставена от думата „астро“ – звезда и „логос“ – слово. Значи астрологията е слово за звездите. Следователно само онзи може да изучава астрологията и да се ползва от нея, който гледа на звездите като на живи, разумни същества, които говорят. Ако не можеш да чуваш говора на Слънцето, на Венера, на Меркурий, на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Луната, ти не си астролог, нищо не разбираш от астрология. Какво понятие ще имате за Карузо, ако слушате гласа му на грамофонна плоча? Голяма е разликата между гласа му, непосредствено възприет, и този, чут на плоча. Ще дойде ден, когато плочата ще се изтрие толкова много, че нищо няма да остане от гласа на Карузо.

Време е вече хората да отправят и ума, и сърцето си към науката, но подтиквани към нея от Любов. Докато Любовта не стане вътрешен подтик в човека към наука, поезия, изкуство, към религия, нищо не може да постигне. Без Любов няма истинско постижение. Ще каже някой, че слушал някаква наука или духовна беседа, но нищо не разбрал. Щом не е разбрал нищо, той е слушал без Любов. Който слуша и гледа нещата без Любов, той отчасти чува и разбира, отчасти вижда. За пример, често говоря за жената, като служба на девата, а не за самата дева. Дева и жена са две различни понятия. Девата е най-високото положение, което една душа може да изяви. Като дева тя може да се прояви само в Божествения свят. Във всички останали светове тя върши различни служби: като жена, като майка, като сестра и т.н. Голяма жертва прави девата, когато слиза на земята като жена, да ражда деца, да ги възпитава и отглежда. Като изгуби жена си, мъжът плаче, казва: „Къде отиде женицата ми? Дали ще я видя пак?“ – Никога няма да я видиш. Жената е служба, а службата е невидима. Никой не е видял девата нито на този, нито на онзи свят. Без Любов никой никого не може да види. Нямате ли Любов, хиляди години да стоите в онзи свят, кракът ви няма да пристъпи в рая. Раят е място на чиста, безкористна, велика Любов. Без Любов няма живот. Това, което наричат живот, не е истински живот. То е нещо временно, преходно, с което хората само се залъгват.

Животът има две страни: тъмна, наречена Сива, и светла – Кришна. Тъмната страна на живота е смъртта, през която всеки роден трябва да мине. Който се е родил, непременно ще умре. Ще дойде Сива и ще го пита: „Кой ти даде право да седиш тук? Скоро на онзи свят!“ Ще наточи ножа си и ще отнеме главата ти. За да се освободи от смъртта, човек трябва да познае Бога, да познае Любовта. Познаването на Бога, подразбира придобиване на вечен живот. Затова е казано в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил“. Значи само Любовта е в състояние да избави човека от смъртта. Където Любовта присъства, смъртта отсъства. Защо трябва да люби човек? За да се освободи от смъртта – най-голямото страдание в света. Търсете Бога, търсете Любовта и вие ще бъдете далеч от смъртта. Всички религиозни говорят за Бога, търсят Го и въпреки това смъртта ги коси. – Защо? – Защото търсят Бога без Любов. Вложете Любовта в сърцето, в ума, във волята си и вие ще бъдете свободни от смъртта. Дошло е време, когато всички хора, религиозни и светски, трябва да пречистят умовете и сърцата си, да отправят нагоре своите чисти мисли и чувства. Чист живот се иска от всички. Ще кажете, че не можете да живеете чисто, понеже постоянно сте изложени на обиди и огорчения. Какво лошо има в обидата? Някой ви обидил, защото минавате на пътя му. Не минавайте на пътя, където той върви. Учете се да избирате пътищата, през които трябва да минавате. Отивате в село, оплаквате се, че кучета ви лаяли. Избягвайте пътищата, където лаят кучета; избягвайте телените мрежи. Като не внимавате, вие се натъквате на груби хора, на кучета, на телени мрежи и търсите вината вън от себе си. За всичко сте виновни вие, а не окръжаващите. От вас зависи да вървите безпрепятствено по улиците и да се радвате на всичко, което срещате на пътя си.

Като ученици, вие трябва да работите върху търпението, да понасяте изпитанията с радост. Някои минават за търпеливи, но външно се показват такива. Вътрешно те роптаят, недоволни са от положението си. Това, което наричат търпение, е неволя. Те носят по неволя страданията, а не с търпение. Някой се моли, но бърза, мисли за друга работа. Това не е молитва. Човек трябва да бъде искрен в постъпките си. Затова е казано, че не можеш да слугуваш едновременно на двама господари – на Бога и на Мамона. Младата мома не може да бъде вярна на избраника си, ако преди това е държала двама в ума си. Раздвои ли се в себе си, тя не може да бъде вярна нито на единия, нито на другия. Ако се ожени за един от тях, няма да бъде щастлива и ще търси вината в него. Търсете причината за грешките си във вас, а не отвън. И хората имат грешки, но вие не можете да ги изправите. Човек може да изправи само своите грешки, но чуждите – никога. От хиляди години насам Бог прави опити за освобождаване на човека от грешките му, но не успява. – Защо? – Защото едни изправя, а нови се трупат. Съзнание се иска от хората, сами да изправят грешките си, за да се пазят, да не правят нови. Хората говорят за чистота, но я разбират само външно. Що се отнася до психическата чистота – в мисли и чувства, малцина я разбират. Някой измие чинията, в която е ял и казва: „Чиста е вече“. Относително е чиста, но не абсолютно. Като си служи с една чиния известно време, тя се прониква от частиците на храната и става нечиста. Мъчно се отстраняват малките частици, които са проникнали в шуплите на чинията. Също така и мислите, и чувствата оставят следи, както в съзнанието на човека, така и върху предметите, с които са били свързани. Един американец разправя една своя опитност. Веднъж той си купил един нож. Забелязал нещо странно: колкото пъти хващал ножа, в него се явявало желание да убие някого. Заинтересован от това неочаквано за него желание, той проследил пътя, откъдето дошъл ножът в ръцете му. Какво се оказало? Ножът принадлежал на един престъпник, който убил с него няколко души. Значи мисълта на престъпника за убийство останала върху ножа. Не се измива лесно психическата нечистота. Огън е нужен, за да се пречисти светът от физическата и психическа нечистота. Като знаете какво представлява нечистотата, пазете ума и сърцето си от мисли и чувства, с които са извършени престъпления. Нека всеки се запита, има ли тази чистота, която му е била дадена първоначално. Нека всеки се запита и си отговори такъв ли е днес, какъвто първоначално е бил създаден. Човек трябва да се преобрази, да отвори сърцето си за новото – за Любовта. Ще кажете, че първата и най-важна заповед е да възлюбим Бога с цялото си същество, да възлюбим и ближния като себе си. Как трябва да обичате Бога и кога да Го обичате? Само когато сте задоволени и когато имате радости? Когато ви сполетят страдания и нещастия, обичате ли Го? Благодарите ли Му за всичко, което ви е дал?

Един каменар чукал камъни. По невнимание той изпуснал един голям камък върху ръката си и притиснал единия си пръст. Като вдигнал камъка, видял, че първата фаланга на пръста му била откъсната. Той веднага отправил погледа си нагоре и тихо промълвил: „Благодаря Ти, Господи!“ – „За какво благодариш?“ – „Благодаря ти, Господи, че не отиде целият ми пръст. С малко платих за невниманието си.“

И тъй, ако човек не е готов да благодари за малките изпитания и страдания, пътят към Любовта е затворен за него. Ако не може да понася обидите на хората с благодарност, пътят му към Любовта е затворен. Ако не може да носи невежеството с радост, пътят му към Любовта е затворен. Ще кажете, че човек трябва да има знания, да бъде учен. Има хора, които не трябва да знаят много. Понякога знанието възгордява човека и го спъва, а някога го смущава. Някой иска да знае какъв е бил в далечното минало. Няма защо да знае миналото си. Какво ще придобие, ако знае, че е бил някакъв престъпник, убиец или кожодер? За човека е важно да знае какво днес се иска от него, а не какъв е бил в миналото. Днес от всички хора се иска да се обновят, да се върнат към своя първичен образ, за който е казано: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое“. Изучавайте челото, лицето, главата си и вижте какво ви липсва. Повечето хора са нетърпеливи, нямат милосърдие. Търпението и милосърдието са качества на ума. Човек трябва да развива ума си, за да придобие това, което му липсва. Непрестанно работете върху себе си, да не дойдете до това състояние, което прави човека недоволен. Като погледнете лицето на стария човек, виждате, че е набръчкано. – Защо? – От недоволство. Той не е работил съзнателно върху себе си, поради което постоянно е изпадал в недоволство и обезсърчаване. Ако не благодари за всичко, което му е дадено, човек преждевременно остарява. Следователно ако искате да се подмладите, благодарете за всичко – за мислите, за чувствата, за постъпките, които проявявате. Ако днес не сте постъпили, както трябва, на другия ден ще се изправите. Не се самоосъждайте, не се критикувайте. Постъпвайте, както постъпил един от синовете на Ной. Като видял баща си пиян, той покрил голотата му с една дреха и се отдалечил – не пожелал да види неговия срам и да го изобличи. Така и Бог покрива нашата голота. Като чуе, че някой сгрешил, Той го покрива с дреха, да не го гледа. Бог не иска да вижда грешките на хората, оставя ги сами да се изправят.

Бъдете добри синове и дъщери, да получите Божието благословение. Ще кажете, че Бог е написал човека на дланта си. Написал го е, но може и да го отпише. Страшно е, ако Бог заличи името ви от дланта си. Страшно е, ако се заличат красивите линии от ръката на човека и останат само линиите на страданията. Линиите на ума, на сърцето и на живота трябва да бъдат дълги и добре развити. Скъсят ли се, бъдещето на човека се помрачава. Ще кажете, че Бог е милостив, има грижа за всички хора. Това е механическо разбиране на нещата. Бог е милостив, обича всички хора, грижи се за тях, но Той изисква от всички да се учат. Каквото учат, с Любов да учат. – Няма ли нещо добро в нас? – Във всички хора има нещо добро, което ще им покаже злото, изопаченото в тях, но няма да ги спаси. Правдата ще им покаже кривия път, в който са попаднали, но и тя няма да ги спаси. Единствената сила, която е в състояние да спаси човека, за го освободи от мъчнотиите, е Любовта. Когато се приложи в човешкия живот, Любовта коренно го преустройва, поставя го на нови начала. Доброто и правдата само посочват на човека положението, в което се намира, но не са в състояние да му помогнат. Като видят някой вързан човек, те казват: „Направи усилия да се развържеш и освободиш“. Обаче, когато Любовта види вързания, не му дава съвети, не го морализира, не го съди, но взима нож, прерязва връзките му и казва: „Бъди свободен!“

И тъй, докато сте недоволни, докато се тревожите, докато боледувате, вие сте вързани. Потърсете Любовта, тя единствена ще ви помогне. Тя ще ви развърже и освободи. Единственото нещо, което може да ви освободи, да ви научи да мислите право, да чувствате и да постъпвате правилно, да ядете и да пиете, както трябва, е Любовта. Единственото нещо, което може да ви научи как да прилагате доброто и правдата, е Любовта. Единствената сила, която не ограничава, е Любовта. Каже ли някой, че Любовта ограничава, това показва неразбиране. Любовта може само да напусне човека, но никога не ограничава. Като даде на човека работа и види, че не я е свършил, втори път тя не идва при него. Ако му даде блага и не ги изяде навреме, пак не го посещава. Изобщо, Любовта не позволява на хората да се осигуряват с нейните блага. Тя изисква от всеки човек да бъде благодарен на това, което има. Ако богатият е доволен от богатството си и не ламти за повече, тя го посещава и му дава нещо от себе си; ако сиромахът е доволен от сиромашията си и грешникът – от грешките си, тя ги посещава и ги разтоварва: сиромахът освобождава от сиромашията, а грешникът – от грешките му. Казано е за Христос, че понесе греховете на човечеството. Той ги носеше с радост; доволен беше, че помагаше на хората. Ако Христос носеше чуждите грехове и беше доволен, защо вие да не сте доволни за вашите грешки? Носете грешките си с радост, за да можете да ги изправяте. Ако не сте доволни, не можете да ги изправите. Следвайте примера на Христос, да можете един ден и вие да помагате на ближните си. Отворете очите си за красивото и великото в света. Отворете ушите си за хармоничните и чисти тонове.

Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемате, правете го с Любов. Това е живот вечен, да позная Бога, като изявление на Любовта и Христос, като изявление на Божията Любов.

Избягвайте нечистите пътища, всякога търсете чистите пътища. Пийте всякога чиста вода. Дишайте чист въздух. Яжте чиста, здравословна храна.

Беседа от Учителя, държана на 14 септември 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

Единственото нещо

Най-често използвани думи в беседата: любов, има, човек, може, казва, сега, хора, бог, всичко, път, мисли, ум, иска, себе, живот, всички, бъде ,

Утрини Слова , Съборни беседи , София, 14 Септември 1941г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Отче наш”

“Добрата молитва”

91 псалом

“Молитва на Царството”

“В начало бе Словото”

Ще прочета 13. глава от Първото послание към коринтяните.

Едно число, от което хората на Запад се страхуват. В никой хотел няма да намерите стая с номер 13. 12 и 1/2 има, но 13 няма. Като видят 13, кракът им не стъпва, връщат се назад. Ще кажете: “Колко са суеверни тия хора.” Ако вас искат да ви прекарат през огън, ако огънят е слаб, ще минете, но ако е силен, ще се върнете.

Да прочетем главата. Вие сте я чели. Казвате: “Знаем какво се говори там.”

“Ако говоря с човешки и ангелски езици”... Ако не говоря, какво ще бъде? Там е работата. “... а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка.” Значи, ако говоря с ангелски езици, а любов нямам, ще бъда като мед, не мед за ядене, но мед, от която са направени котлите. “Ако имам пророчество и зная всичките тайни и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм.” В Господнята молитва е казано така: “Не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.” Няма последователност в това. Не въведи нас в изкушение. Ако не ни въвежда в изкушение, защо ще ни избавя, каква нужда има да ни избавя тогава? Двете заедно нямат място. Трябва да бъде така: и въведи нас в изкушение, защото, ако човек не се изкушава, изкушение значи да се изпитва, ако не се изпитва човек, тогава какъв смисъл има животът. Изкушението значи изкуство да видим колко си майстор. Сега всички четете: “Не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.” Понеже Господ е намислил да ни въведе в изкушение, молим ти се, да ни избавиш от лукаваго. Че ако някъде загазим, да ни дойдеш на помощ.

Апостол Павел казва: “Ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам. Любовта дълго търпи, благосклонна е, любовта не завижда. Какво значи “завижда”? Значи любовта с тази наука се занимава, със завиждането. Този предмет не го счита за важен, оставя го настрана. За бъдеще, ако остане някой ден без работа, тогава може да се занимава с него, но сега със завиждането не се занимава. “Любовта не се превъзнася.” Любовта и с това не се занимава. “Не се гордее.” И с това не се занимава. “Не безобраства.” И това не влиза в интересите й.” “Не дири своето си.” И с това не се занимава. “Не се раздражава.” И това няма предвид, да се сърди. “Не мисли зло.” И с това не се занимава. Като четете тази глава, виждате, че Павел казва: “Любовта дълго търпи, благосклонна е.” Значи най-първо с какво се занимава? Дълго търпи. Туриш един товар на гърба й, втори, трети, ако туриш и цялата земя на гърба й, понесе я като перушинка, вземе я в ръката, подхвърля я натук-натам. Любовта си играе със земята, по пътя като ходи, като топка я хвърля. Астрономите намират по някой път, че земята ускорява, по някой път забавя движението си. Любовта като я хване, забавя движението, като я остави, забързва, подтиква я.

Вие казвате: “Това научно ли е?” Много научно е, че как. Казва: “Това факти ли са?” Че много работи, които вие знаете, факти ли са. Много пъти вие цитирате един професор, че това е казал. Но фактически знаете ли го, че така е казал. През колко умове е минала тази мисъл. Те писали какво е казал. Исайя какво е казал за Христос, но не е казано всичкото. “На неправдата не се радва, а сърадва се на истината. Всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада, другите обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще изчезне.”

Сега каква е мисълта? Защо ще изчезне знанието. Понеже туй знание няма любов. Знание без любов изчезва. Любовта се интересува от знанието, но едно знание, в което любовта не взема участие, от това знание тя не се интересува. Някои пророкуват, нали искате да ви пророкуват, но пророчество без любов нищо не струва. Гадатели има в Англия, англичаните много вярват в астролози. Ще започне някаква търговска работа, ще иде при астролога, богати са, някъде ще даде една, две, три, четири, пет, десет лири, да му каже ще успее ли. Някой ще се жени, отива при астролога да му каже този, с когото се свързва, подходжа ли. Някой път излиза вярно това, което астрологът казва, че добре ще живеят астрологически, но после аспектите не си съвпадат, едно изкривяване има. А пък тук, в България, астролозите са старите баби. Момъкът ще намери някоя стара баба, ще я прати, тя е астроложка, като погледне момата, казва: “Синко, отлична е, веждите й като конец, пък устата й хубава, червеничка, мед капе, пък ушите й вътре имат такава кривина, колко е спретната, пък очите й като свещи горят.” Той горкият казва: “Че мене вкъщи ми трябва светлина. Щом горят като свещи, къщата ми ще бъде осветена. Мене ми трябва да слуша, че като дойдат разбойници, да чува всичко, да са отворени ушите й.” Оженят се. Като се оженят, вижда, че тя била глуха. Много пъти не дочува. Казва й да направи нещо, тя забравя.

Един българин се оженил, че казва на жена си да му сготви охлюви. Към Коледа било. Тя не готвила, не знае как се готвят охлюви. Тя отива при една съседка и казва: “Кажи ми как се готвят охлюви.” Понеже много пъти питала съседката си как се готви едно или друго и все й казвала: “Че аз така го готвя.” Съседката се обидила, че и тя все знае. Като не знае, казва й: “Ние начукваме охлювите и ги варим с ориз, туряме ги в тенджерата.” Казва: “Ние така ги правим.” Отива, счуква охлювите, сварява ги с ориз. Иде мъжът, дава му да яде. Той яде, но вижда яденето бамбашка. Пита я той: “Така ли се готвят охлюви?” Казва: “Майка ми така ги готвеше.” Тя обвинява майка си. Сега това е един анекдот. По някой път има известно знание, с което ние не сме се справили, намясто да се справим, чукаме го като охлювите. Чукани охлюви не се ядат.

Има българи, които са много пестеливи, имат такъми от охлюви. След като са сготвили охлювите, нанизали са черупките им, като искат да готвят охлюви, ще турят черупките в тенджерата, ще го извадят, пак ги окачат и мислят си, че ядат охлюви. Туй показва, че ние имаме само формата на знанието. (Учителят прочете от 9. стих до края на главата.)

“Духът Божи”

Най-непонятното нещо в света е любовта. Резултатите й навсякъде ги имаме. Съвременното човечество, като говори за любовта, има понятие за любовта. Определя любовта, но това, което определя, е неразбраната любов. Вследствие на това има един недоимък. Цялата земя, всичко в света, в материалния, в духовния и в мисловния свят е създадено от любовта. Физическият свят има един недоимък от любов. Любовта, която пътува на земята, в миналото е пътувала с много превозни средства. И сега пътува с каруцата на светлината. Тази каруца се движи толкоз бързо, че след като мине любовта, ще започнеш да мислиш заради нея. Никой досега не е видял лицето на любовта. Имат изопачен образ на любовта. Както запример Христа го рисуват. Но фактически какъв е бил, как е изглеждал, не знаят. Ще турят нос хубав, но всъщност какъв е бил? Някои претендират да са имали откровение, да са го видели. Че виждаш един предмет, не всякога може да разбереш предмета. Да кажем, вие минавате покрай един цвят, тъжен сте, скръбен сте, погледнете цветето, не ви прави впечатление. Ако сте радостен, туй цвете има друг облик. Минавате покрай водата, не сте жаден, имате едно разбиране за водата. Минете жаден покрай водата, ще имате друго разбиране. Като пиете от водата, ще имате едно знание за нейните качества. Другояче само като погледнете отвън, няма да знаете нейните качества.

Сега вие имате поне сетива. Имате очи, знаете да гладате, при това вие не сте изучавали вашите очи, да видите колко са учени. Тия клетки на зрението са толкоз учени, те схващат трептенията на светлината, задържат ги и ни показват каква е обективно светлината. Ушите, които имаме, колко са учени. Те схващат трептенията на звука, представят ни какво нещо е звукът. Той е невидим, чуваме го. После клетките на носа схващат трептенията на уханието, ще представят какво нещо е уханието. Езикът схваща трептенията на храната. Ръцете, и те схващат известни трептения. Колкото отиваме към краката, те схващат най-мудните третения, най-бавните. В какво седи добрият слух? Слухът носи в себе си сладчина. Как ще схванете вие сладчината, която се носи чрез трептенията на ухото. Как ще схванеш сладчината, която излиза из говора на един човек? Как ще схванеш ти? Ушите знаят тази наука, те ще схванат. Как ще схванете красотата. Очите знаят тази наука. Може ли да схванете какво нещо е красотата? Няма по-привлекателно нещо в света от красотата. Ако човек би видял красотата такава, каквато е, той никога не би я забравил. Той би забравил да прави престъпление. Понеже не вижда красотата, затова прави престъпление. Кои хора се спъват? Които не довиждат. Които виждат, никак не се спъват. Щом човек обича красотата, неговите очи са нормални, той вижда светлината и я използва.

Казвам, вие сега искате да влезете в другия свят. Както сте на земята, не се оценявате. Казвате: “Този е по-умен, другият не е умен.” В какво седи, че е по-умен. Умният човек има обхода. Отивате на пощата при някое гише, искате да си купите марки. Този, който продава, веднага кипне, иска да ви извика. Вие не сте внимателен, ще ви нахока. Вие минавате някъде, там има стражар и ако не сте внимателен, той има власт, веднага ще ви покаже по кой път да вървите. Питам, ако постъпвам по стражарски, умен човек ли съм? Не съм от умните хора. Ако постъпвам по начина на говедаря, умен човек ли съм? Говедарство има. Нали има говедари, че пасат говедата. Защо Господ някои праща говедари. Този, който става говедар, не е търпелив, не е умен. Господ го праща при говедата, да се учи. Той с кривака като удря по гърба на говедата, енергията минава през тоягата от говедата и иде в него. Като удари с тоягата, казват: “Не си търпелив. Нямаш търпението на говедата.” Днес удари говедото, утре удари говедото, най-после като научи търпението на говедата, свърши училището. Говедарят, който научи търпението, което воловете имат, свърши училището, дават му диплом, хвърли кривака. Този кривак не му трябва нему.

Та казвам, вие питате защо са тези страдания. Страданието, това е говедарство. Ти не знаеш как да пасеш своите мисли. Ти си говедар. Ти пасеш мислите си, пасеш чувствата си. Мислите са говедата, чувствата са говедата, които пасат, ти с кривака на тази мисъл отгоре, на онази и тия мисли учат те. Мислите по някой път ритат и бодат, рога имат. Някои мисли са бодливи. Тук, в Софийско, донесли на един касапин един вол. Волът искал да живее. Казва на говедаря: “Остави го да си поживее.” Не може, не се подчинява. Не иска да даде да го заколят. Касапинът цял час се борил, не се дава, не може да го заколи. Свързва го, взема, че му изважда очите как цял час да се не дава. Следният вол, който трябвало да заколи, бил приятел на първия и той си отмъщава. Като го свързват още, изважда окото на касапина, казва: “Видиш ли какво е изваждане на око? Ти колиш говедата, изваждаш очите и мене ще заколиш, но да почнеш. Вторият вол, който иде след мене, ще ти извади и другото око. Ако ти оттърва.”

Колко пъти вие изгубвате едно хубаво ваше разположение, което имате? Защо го изгубвате? Не сте постъпили право. Чудни сте, когато ви гледам, наблюдавам ви навсякъде, имам наблюдения как живеят хората. Като гледаш тия хора, само срещаш с недоволни лица. Един недоволен, свил си мускулите, че то недоволен е, защото пари няма. Срещам друг, той си свил веждите, недоволен е, защото къща няма. Срещам трети, той е недоволен, защото кюмюр няма за огъня. Срещам друг, хляб няма. Масло няма, маслини няма. Някъде виждам, че дрехи няма, обуща няма, ниви няма, това няма, хиляди работи са начертани, недоволство има. Свил устата. Някой път българите обичат свитите уста. Като конец, казва, са устата. Да не говорим лошо, много хубави са устата. Ако искаш копринена дреха, тънките уста ще те научат. Ако живееш в Северния полюс, тънки уста не ти трябват. Алегорично говоря. Щом устата станат много тънки, кръвообращението на човека не е правилно. Като видите един човек с тънки уста, притиснати, ред поколения са били в неблагоприятни условия, устата са станали тънки, недоимък има. Те в банката нямат пари. После тия хора с тънките устни любовта са използвали много малко. Много малко ги е посещавала. Каквото са взели от любовта, нищо не са задържали, нищо не са направили. Отвън картината е направена хубаво с бои, но основното в картината не е турено, както трябва. Носът не е турен, както трябва. Сега вие имате един нос, знаете защо е дълъг носът ви.

Дължината на носа показва колко мозъкът, умът кредитира носа. Дължината показва кредита, енергията, която всеки момент излиза. Широчината на носа показва с колко енергия го кредитира сърцето. Значи, като погледнете човека, ще знаете какъв е кредитът, с колко енергия разполага на ума и широчината с каква енергия, с какъв кредит сърцето е дал. Щом знаеш с какъв кредит го кредитира умът и щом знаеш с какъв кредит го кредитира сърцето, знаеш вече с какъв капитал разполага този човек. Знаеш след колко време ще фалира, малко капитал има, много харчи. Този капитал щом се изхарчи от банката, вече го уволняват. Всеки човек, като престане умът да го кредитира и като престане сърцето да го кредитира, го пращат да се върне в дома си, да му дадат нов кредит.

Питам сега, как ще поправите вашия нос? Когато казваме правата мисъл, трябва да поправиш правата линия на носа. Да се развие широчината на носа, трябва да помирисвате, трябва да се упражнявате. Мнозина не си упражняват носа. Много сте лениви. Някои по носа се познават, че са много лениви. Всеки ден трябва да помиришеш отдалече най-малко десетина цветя. Трябва да помиришеш плодовете, ябълките, крушите. Някой път трябва три пъти да помиришете с носа. И водата има ухание. Вие считате, че това са маловажни работи. Мислите за какво? Мислите, че апартамент нямате. Чудна работа. Земята е създадена за вас. Всичките апартаменти са за вас. Виж, богатите хора не си строят апартаменти. Иде човекът, какъвто апартамент иска, наеме го за два-три месеца. Някои от вас искате да имате свой апартамент. Не е лошо. Че ти си пътник, защо ти е апартамент. Имаш една шатра, ще я натовариш на магаре, спреш се на някое място, седиш пет, десет деня, пак на магаренцето. Не е оседнал нашия живот, че да искаш апартамент. В новата култура ще бъде друго. Сегашните апартаменти, то си в затвор турен. Някой път говорите за Америка. Били ли сте вие в Америка, били ли сте в Ню Йорк, в небостъргачите. Ако идете в Ню Йорк, трябва да идете в квартала Баулинг, дето има петдесет хиляди бедняци в едни големи здания, дето в една стая пет-десет деца, светлината не влиза в стаята, всички живеят в стаята и готвят там. В сравнение със София те са в ада, ние тук сме в рая. Тия хора са щастливи, че живеят в Ню Йорк. Аз не бих желал да живея в Ню Йорк.

Казвам, две неща има. Едно нещо, което спъва човека, то е неговата лична любов. Хората мислят всичко за себе си, нямат доверие в Бога. Бог ти е дал нещо, ти започваш да го охраняваш. Като каже Господ “дай го”, ти не искаш да го дадеш. Лично искаш Господ да вземе това, което ти е дал. Аз съм наблюдавал деца, майката казва: “Дай ябълката.” Детето не я дава. Някой път майката набива детето и взема ябълката. После пак му я даде. Добрите деца, като им поиска майката ябълката, те я дават. Изпитайте вашите деца. Кажете: “Дай ябълката.” Ще видите дали то ще ви я даде. То ще погледне, ще каже: “Защо ми я искаш, даде ми я, пък сега ми я искаш.” Дадат ли ти ябълка, вземи я, поискат ли ти я, дай я. Втори път ще ви дадат по-хубава. Като взема майката ябълката от детето, втория път ще му даде по-хубава.

Сега Господ ви дава едно предметно учение. Вие се запознаете с един човек и ви е неприятен този човек. То е предметно учение. Всеки един човек е един плод за ядене. Христос казва: “Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот.” Вие, ако не можете да изядете един човек, вие не можете да го познаете. Работата е, че вие не знаете как да ядете. Как се яде един човек? Да го изядеш, и пак жив да остане. Ние казваме “изида”. Египтяните са имали богинята Изида. Изида значи “излиза от зида”. Да изградиш, да изядеш нещо, значи хубаво да го съградиш. Да кажете: “Заповядайте, това си го съградих.” Да изядеш един човек, значи да го устроиш тъй хубаво, че да го туриш да живее. Туй не сте го знаели. Едно ново тълкувание. Нещо ново ви давам. Изида значи не да го изядеш, но да го съградиш хубаво, да го туриш вътре. Сега вие ще питате туй вярно ли е. Сто и едно на стоте е вярно. Ако не беше вярно, какъв смисъл има? Христос казва: “Ако не изядете онова, което ви давам, ако не съградите това, което ви давам от учението, ако не съградите къща, в която да живеете, вие не може да се ползвате.” Но за да градиш, трябва да имаш обич към някого. Любовта трябва да дойде като един вътрешен подтик.

Две неща има, които водят към любовта, външните условия и вътрешните възможности. Външните условия, ти може да идеш в училището, пари има баща ти, но ти нямаш любов към знанието. Тогава има много американски студенти, които бащите им ги кредитират с десет хиляди долара десет хиляди долара, това са един милион лева богати са, разполагат с апартамент, но не учат, ходят да играят на крикет, упражняват се в боксиране. Целия ден американецът седнал, удря топката, подскочи, удари друга топка. Това го наричат спорт. Англосаксонците не се бият с дървета. У нас с бастуни се бият, удря бастун с бастун, счупи се бастунът. Там няма бастуни. Като се срещнат, започнат с ръце, окървавени носове, шапки съборени, после хванат се за ръце, поздравят се и си заминат. Набият се хубаво. То е мировото съдилище. Искат да кажат като говорите, ще знаете какво говорите. Другият казва: “И ти не знаеш какво да говориш.”

Казваме, то не е култура. Чудни сме ние. Не е култура. Аз не мога да мислия правилно култура ли е. И то не е култура Ако аз не мога да чувствам правилно, ако моите мисли и моите чувства са постоянно в стълкновение, култура ли е това? Тук наскоро един български професор изучавал астрология, че се обезверил. Казва: “Тя е една лъжлива наука.” Колкото книги има за повече от сто хиляди лева, иска да се освободи от тях, казва: “Аз намерих Христа, не ми трябва такава лъжлива наука.” Питат ме другите защо се е обезверил. Рекох, той се е обезверил в своите чувства, сърцето влязло в стълкновение с ума. Той не е разрешил въпроса. Не всичко, което е казано в астрологията, е вярно. Има неща, които не са проучени. Има една астрология, която е чисто механична, само за човешката история. Астрологията не е за деца. Един човек трябва да бъде гениален. Пророците са знаели това. “Астро” значи звезда, “логос” значи слово словото на звездите. Тия звезди човек да ги счита не мъртви, но да ги счита разумни същества, които говорят. Ако ти не можеш да слушаш говора на Слънцето, ако ти не можеш да слушаш говора на Венера, ако ти не можеш да слушаш говора на Меркурий, на Месечината, на Юпитер, на Сатурн, ти от астрология нищо не разбираш. Какво ще разбираш, ако слушаш една плоча, която представя как Карузо е пял? Каква грамадна разлика между това, как е пял Карузо, и плочата. Тази плоча, колкото повече се употребява, изхабява се гласът. До едно време ще дойде съвсем да се изхаби гласът.

Та казвам, сега трябва една нова наука, на която любовта да е подтик. Сега често на мене са ми казвали: “Учителю, ти тъй каза.” Той не ме слушал с любов. Казвам, той в дадения случай няма любов, той не ме разбира. Без любов думите няма да бъдат разбрани. Ще има едно повърхностно разбиране. Запример някой път говоря за жената. Аз ни най-малко не говоря за децата. Говоря за службата на девата, най-долната служба, която девата може да вземе. Смирено напуща своето възвишено положение. Една дева, която мяза на едно божество, напуща своето положение, взема за няколко години положението на една жена, да ражда деца. След като съгради телата, връща се, отдето е дошла. Той пита: “Къде е моята женица?” Женицата е служба. Девата няма нужда да се жени. Тя дохожда, остава с дечица да се занимава, с къщата да се занимава. Казва: “Колко сладко ми говори. Нали ще я видя?” Аз ви казвам, никога няма да я видите. Ти не си я видял и няма да я видиш за в бъдеще. Казва: “В оня свят ще се видим.” Няма да се видите и там.

Без любов никой никого не може да види. Без любов и милиони години да минат, те са празни работи. Без любов кракът ти не може да стъпи в рая. Помнете това. Има и неверни работи сега. Не искам да кажа една дума на български, ще оцапам езика си. Казвам, не говори истината. Не мисли добре. Не чувства добре. Несправедлив е. Другите думи не искам да ги употребя. ще употребите: “Не говори истината.” Или ако употребите другата дума, какво ще придобиете? Вие всеки ден произнасяте думата. От какво произлиза думата “лъжа”. “Лъжа” е произлязла от думата “лижа”. Като близнеш нещо, туй близнеш, онова близнеш, всичките неща като ги близнеш, какво ще научиш от тях. От “лижа” ти с “А”-то може да се натовариш. В лъжа много малко ще вземеш, много ще се натовариш. Що е лъжа? Ще те натоварят повече, отколкото носиш. Ще ти дадат толкоз малко. На английски е “лай”. На български как му дойде на ума, кой измисли думата “лъжа”? Как му дойде да я измисли? Сега няма да се спирам на произхода.

Ние казваме “живот” на български. В “живот” две неща има. Животът има две страни. Една тъмна, лоша страна Сива, и една добра страна Кришна. Животът е поле или свят на смъртта. Всеки, който влезе в живота, непременно трябва да умре. Щом се раждаш, непременно ще умираш. Сива ще дойде, ще ти каже: “Кой ти даде правото да идваш тук?” Ще те заколи. Вие седите сега, но ще дойде смъртта и ще ви заколи с ножа. Тогава казва Писанието: “Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, и Христа, Когото Ти си пратил.”

Значи, да се избавиш от смъртта, трябва да познаеш Бога. Бог е любов. Само любовта е в сила да те избави от смъртта. Има неща, в които любовта не участва, смъртта участва. Всяко нещо, в което любовта участва, смъртта е изключена. Защо трябва да любите? Ако не любите, смъртта трябва да дойде, то е най-голямото страдание, което може да имате. Ако искате да избегнете това страдание, трябва да търсите любовта. Вие търсите Бога. Вие търсите Бога без любов. То е кривото сега.

Сега запример ние четем тия молитви. Гледам по някой път по лицата ви недоволство, дотегнало ви. Вие тия молитви още не сте изучили. Какво значение има в тия молитви? Днес четем молитвата, облачно е. Още преди няколко деня се заоблачи, понеже нямаше да четете, както трябва. Заоблачи се небето, за да не би да чуят какво ще кажем. Като викаме, да не ни чуят, турят един пласт вода да поглъща. Или мислите са така нечисти, че като минават трептенията, да се филтрират чрез влагата, че да иде само хубавото. Най-първо религиозните хора трябва да си пречистят ума. Всеки ден ние образуваме ред мисли и чувства. По този път, ако вървим, нищо не може да се потигне. Та вие се тревожите, задайте си въпроса, защо се тревожите. Срещнал съм един човек, нагрубил ме. Аз считам, че аз съм виноват. Минавам през селото, лаят ме кучетата. Не са виновни кучетата, аз съм виноват, че минавам през селото и всичките кучета лаят отгоре ми. Аз, умният човек, трябваше да мина вън от селото. Казвам: “Какви невъзпитани кучета!” Те ли са невъзпитани, или аз съм невъзпитан. Значи вие критикувате кучетата. Не ги критикувайте, не минавайте през селото. През населени места не минавайте, през преградени места с телове не минавайте. Като минеш, искаш да прескочиш, засегне те телената мрежа, ще си скъсаш дрехата. Аз имах опитност. Едно ново палто закачи се и после го закърпих. Сега гледам и си казвам: “Не минавай покрай телените мрежи.”

Помнете едно нещо: търпение без любов не може да се постигне. То е трудна работа. Човек без търпението носи неволята. Но вътрешно ще бъде недоволен, ще се сърди, отвън ще се показва, че е тих. Най-първо вие се молите. Някои от вас казват: “Дотегна ми.” Бързате и сега умът ви е раздвоен. Представете си, че при една млада мома ще дойде нейният възлюблен да иска ръката, двамата да живеят. Тя като го слуша, сложи в ума си друг, той й предлага и тя двамата има в ума си този или онзи. Тя не му казва, да каже: “Ти не си за мене. Ти и аз вечно не можем да живеем.” Той да му каже по български. Тя седи, усмихне се, държи го. Казва: “Ще си помисля.” Срещне я една седмица, друга седмица, уговаря и с другия. Щом уговаря едната страна, да откаже на другия. Той ще се разсърди, че го обидила, как така да го лъже. Виноват е той, че ходи да иска една мома, която има двама в ума си. Нищо повече.

Казвам, не търсете причините вън. Следователно на погрешките в живота търсете причината в себе си. Не че вън няма погрешки, но погрешките в хората не можем да изправим. Нашите погрешки може да изправим, но хорските никога. Толкоз хиляди години Бог не могъл да изправи погрешките на хората. Изправя ги, те направят други, изправи тях, те направят други. Вие мислите, че вашите паници, които имате, са чисти. Казвате: “Чиста паница.” Мислиш ли, че оная паница, в която ти си ял, е чиста. Мислиш ли, че една паница, в която ти си турил ракия, е чиста. Част от ракията, тия трептения са останали, изисква се много време. След една година, като помисля за паницата, казвам ракия е туряно в тази паница.

Ако ти си хванал нещо нечисто, изисква се много време да се очистиш. Благодарение, че в три месеца се сменят клетките. Като пипнеш нечисто място, всичката материя, с която си пипнал, трябва да се изхвърли. След три месеца всичката кожа трябва да се смени, съвсем нова материя да дойде. Ако остане старата материя, ще бъде нечиста. Е, умът, който ние търпим, постоянно трябва да се обновява. Всичко е в обновяването. Ако ние не съдействаме на Господа, който обновява тялото ни, ще се поставим в много нехигиенични условия. Всичките болести идат оттам. Казвате: “Отде идат тия болести?” Ял си в нечиста паница. Хлябът го пипнал някой престъпник, който убил някого, неговите трептения са проникнали в хляба. Като ядеш този хляб, ще ти дойде желание да утрепеш някой човек. Един американец имал своята опитност. Купил си един нож, много красив, но като го поглежда, ражда се желание да убие някого с него. Изследва и намира, че няколко души са убити с този нож. Желанието на онзи, който убивал, останало в ножа. В него се заражда желание и той веднага да мушне някого.

Та и вие се пазете. Не внасяйте в ума си мисли, с които са извършени някакви престъпления. Сега всичките хора минават за много умни. Вие задавали ли сте си въпроса, вие такива ли сте, каквито Бог ви е създал първоначално? Такива ли сте, каквито ви е създал на небето и ви изпратил на земята, или сте се изменили, не сте такива.

Та казвам, новото преобразувание, което иде в света от вас, които са способни, трябва да отворят сърцето си за любовта. Един особен начин има да отвориш сърцето си. Казвате: “Да обичаш Бога и да обичаш ближния си.” То е велика наука. Ти трябва да знаеш как да обичаш Бога. Ако ти, когато ти се случи нещастие, не можеш да благодариш на Бога, пътя за Бога не знаеш. Превеждал съм този пример. Един американски майстор, като работил, как си турил пръста под един камък, че откъснал първата фаланга на пръста. Казва: “Благодаря ти Господи!” Какво благодариш? “Благодаря ти Господи, че не е целият пръст.”

Ако вие за малките страдания не можете да благодарите на Бога, пътят за любовта във вас е затворен. Казвате: “Да зная.” Има хора, които не трябва да знаят. Някой път мене ми казват: “Кажи ми какъв съм бил в миналото.” Не че не мога да му кажа какъв е бил в миналото, но какво ще цапам себе си. Виждам, преди два милиона години бил с опашка, въртял я нагоре-надолу, с рога ходил. Той мисли какво ли е бил. Той мисли как е излязъл от Бога. То е друг въпрос. Оттам е излязъл. Този образ, който вече има, той не е същият, той се е изменил. Може лицата на хората да се възстановят такива, каквито са били. Нашите лица не са такива, каквито Господ ги е създал. Колко работи има изменени. В челото има една област, определено е, показва, че не сте търпеливи. Търпението е качество на ума. Търпението не е качество на чувствата. После милосърдието, и то е качество на ума. Ти трябва да мислиш, за да влизаш в положението на другите. Сутрин, като станете, погледайте лицето си, наблюдавайте промените, които стават в него. Защото един ден, като остарее човек, има отражение. Като остарее човек, вече се отразява недоволството. На всички стари хора е набръчкано лицето. Ти си недоволен, ти си фалирала фирма, която показва, че не само ти си фалирал, но хиляди преди тебе са фалирали по тоя начин. Значи трябва да влезеш в областта на онази благодарност. Човек не може да се подмладява, ако не благодари на Бога. Да благодари за всичко онова, което ни дал. Да благодарим за хубавите мисли, да благодарим за хубавите чувства, да благодарим за хубавите постъпки, да благодарим за всичко онова, което ни е дал, за времето. Туй време не е лошо. Когато хората се карат, Господ седи надалеч, туря дреха да не гледа. Господ постъпва тъй, както постъпил един от разумните синове на Ноя. Ной направил сладко вино, то вкиснало и като се опил, разголил се, хвърлил дрехата си. Един от синовете му, като видял, започнал да се смее, казва: “Нашият старец се опил.” Повикал брата си, казва: “Ела да видиш нашия умен баща, съвсем се разголил.” Онзи взел една дреха, да не види голотата на баща си, че го покрил. Господ покрива нашата голота, туря облаци, които идат да му кажат, че някой се разголил, туря му една дреха, не иска да види нещо не хубаво.

Сега гледам, като тръгнете, разправяте. Кореспонденти ходите и разправяте, даже стари сестри разправят как се е разголил. Този син няма да има благоволението на баща си. Вземете дреха и покрийте голотата. Сега пък и от вас сте много набожни, не ви харесвам. Искате да ме лъжете. Никаква лъжа! Помнете: никой не ме е излъгал. За всички, които лъжат, имам особено мнение. Те са отписани от моите тефтери, отписани са и от Божиите тефтери. Човек, който лъже, няма никакво бъдеще. Сега вас ви е страх да ви не отпишат. Господ казва: “Написах ви на дланта си.” Ако накарат Господ да ви отпише от ръката си, какво ще стане? Знаете ли, че аз веднъж гледах ръката на един българин, който имаше много хубава ръка, линии отлични. Учудих се, като го видях един ден, ръката му, някои от хубавите линии изчезнали, останали само онези, които показват страдание. Ако на вашата ръка остане само една глупава линия на ума, късичка, и една късичка линия на сърцето и друга късичка линия на живота, никакво бъдеще нямате. Казвам, не само това, но ако не живеете добре, ще започнат да се губят хубавите линии. Вие ще кажете, Господ е милостив. Оставете този механичен начин. Господ е милостив, обича всички ни, но той иска ние да се учим с любов. Желанието на Бога е, каквото учим, с любов да го учим.

Сега вие казвате: “Няма ли в нас добро?” Доброто си е добро от миналото, но сега вие трябва да изработите онова, което може да ви помогне. Доброто няма да ви помогне, нито правдата ще ви помогне. Правдата ще ви осъди, доброто пък ще ви покаже вашето зло. Единственото, което може да ви помогне сега, то е любовта. Тя е заинтересована. Ако тя дойде в живота ви, тя ще преустрои живота ви на съвсем друга основа. Сега туй няма лесно да стане, то не е лесна работа. Ето какво ще почувствате. Какво нещо е любовта? Той мяза на един вързан човек, ще дойде да му говори да стане. Говорят на някой, но не му отвързват вървите, оставят го. Казват: “Гледай сам да си помогнеш.” И любовта я няма. Любовта, като дойде, веднага скъсва всичките връзки, станеш и тя те освобождава. Веднага развързва. Нищо повече. Тя иска със свои думи да й говориш. Ще ти даде всичките условия. Казва: “Иди сега да работиш.”

Та казвам, трябва да се развързвате. Само любовта е, която развързва човека. Щом се тревожиш, ти си вързан. Щом си недоволен, ти си вързан. Щом не мислиш добре, ти си вързан. Някой път вържете някой кон в хармана. Най-първо въжето е голямо, но после се навие и конят дойде до колеца. Обърнат го на другата страна. Ни най-малко не мислете, че ако вие се въртите около един колец, че вие сте свободни. Някои ще кажат всяко нещо си има причина. Аз не търся причините на нещата. Мене не ми трябват причините. Коя е причината, че съм счупил стомната, мене не ме интересува. Кой ще ме научи да не чупя стомните сега? Умира човек. Коя е причината? Болестта. Защо умира?

Единственото нещо, което ще те научи да не умираш, то е любовта. Единственото нещо, което ще те научи как да мислиш, то е любовта. Единственото нещо, което ще те научи как да бъдеш справедлив, то е любовта. Единственото нещо, което ще те научи как да ходиш, как да спиш, как да ядеш, то е любовта. Всичко в света само любовта ще те научи. То е разумното. Ако дружите с любовта, вие ще замязате на нея. Единственото нещо, което няма да ви ограничи, то е любовта. Сега считате, че любовта ограничава. То е криво разбиране. Но щом не приемете онова, което любовта ви дава, тя не се спира при вас. Не се спира, понеже остава да изработите онова, което ви е оставила. Тя минава, види, че първия хляб, който ви оставила, не сте изяли. Като мине, няма да остави нов хляб. Втори път посети, но вие искате от нейните блага да събирате. Щом тя види, че вие събирате да забогатеете, не остава при вас. Щом се зароди във вас желание да станете богати, любовта във вас няма да остане. Щом мислите, че сте сиромаси, тя пак при вас няма да остане. Сиромашия и богатство са две състояния. Ако богатият е благодарен, любовта ще остане при него. Ако грешникът е доволен на греха си, любовта ще остане при него, но ако грешникът не е доволен на греха си, любовта няма да остане при него.

Та как ще разберете, дето е казано, че Христос понесе греховете на хората? Беше Христос доволен, приятно му беше, че носи греховете на хората, помага им на тях. Силата на Христа седи в това, че той беше доволен, казва: “Дойдох да изпълня волята на Отца си.” Вие ще кажете, че не можем да бъдем като Христа. Не можете? Като него трябва да бъдете. Вие сто кила не може да носите, но десет кила може да носите. Ако десет кила не може да носите, поне едно кило може да носите. Най-после защо някои хора не искат да гледат. Защото считат светлината тежка. Не искат да виждат много работи, много впечатления, като се натрупат в него, те стават тежки. Много желания, като се натрупат в него, те стават тежки. Някой път затваряте очите си, да не виждате тези предмети, които тежат. Отворете очите си за красивото и хубавото, отворете ушите си за хубавите работи, за хубавите думи, които може да чуете. Да остане във вас мисълта, върху която трябва да мислите.

Гледай с любов, слушай с любов, помирисвай с любов, яж с любов, ходи с любов, спи с любов, ставай с любов, учи с любов, навсякъде всичко, каквото правите, правете го с любов, от побужденията на любовта. Това е Живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил. Това е живот вечен, да позная Бога, който е изявление на любовта и Христа, който изявява Божията любов в света, да познаят неузнаваната любов. Затуй сте дошли на земята.

Ще дам едно правило. Вървете винаги по чисти пътища. Никога не избирайте нечист път. Пийте хубава вода и никога не вкусвайте нечиста вода. Дишайте чист въздух и приемайте най-чистата храна.

“Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил.”

Утринно слово

14 септември 1941 г., неделя, 5 часа

София Изгрев

НАГОРЕ




placeholder