НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Новият човек / Новиятъ човѣкъ

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Новият човек

Най-често използвани думи в беседата: всички, може, линия, има, казва, хора, права, земя, любов, сега, жена, всичко, един, тези, сърце, аз, човек, мене ,

 Неделни беседи , София, 13 Март 1921г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


И облякохте се в новия человек, който се подновява в познание, по образа на Тогоз, Който го е създал. (Ефес. 4:24,25)

Съвременните хора страдат от това, че говорят на много езици. Понеже всички езици нямат еднакъв знаменател, то и думите им не изразяват едно и също нещо. Това показва, че всички народи са на разни степени на развитие. Тази е причината, дето сегашните културни хора не разбират първичния, т.е. Божествения език и, като превеждат Божественото, правят грешки. Кой е Божественият език, малцина знаят. Повечето хора и народи си служат с преводи. Като изучавате математиката и геометрията виждате, че правилата, формулите и законите им са едни и същи. Дали ще ги изучавате като французин, руснак, англичанин, българин, японец или китаец, правилата и формулите им са едни и същи. Ето защо аз гледам на математиката и геометрията като пръв символичен превод на Божествения език. Основата на геометрията е точката, а на математиката – единицата. Следователно, който научи смисъла и значението на единицата, ще знае всичките правила и формули в математиката; който научи смисъла и значението на точката, ще знае цялата геометрия. Известна ви е аксиомата, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. – Защо? – Защото правата линия се образува от две разумни точки, т.е. от две разумни същества, които избират най-късото разстояние за общение помежду си. Като се движат едно към друго, те непременно ще образуват права линия.

И тъй, правата линия не е нищо друго, освен общение, връзка, път между две разумни същества. В математиката правата линия е единицата, която съдържа в себе си всичко. Сам човек не може да образува права линия. Казвате, че от движението на точката се образува правата линия. Не, една точка не образува права линия. За да се образува права линия, трябва да се движат две точки една към друга. Две разумни същества трябва да си подадат взаимно ръка, за да образуват права линия. Обикновено хората се ръкуват с дясната си ръка. Значи дясната ръка е права линия, създадена от човешкия ум. Едното разумно същество е умът, а другото – сърцето. Умът се съединява със сърцето и образуват права линия. Всички хора, които се съединяват по права линия, имат прави дела; тия, които се съединяват по крива линия, имат криви дела.

В 25-ти стих е казано: „Недейте говори лъжа един на друг“. Питам: Как искате да се свържете с мене: по права, или по крива линия? Когато вълкът напада овцата, никога не иде по права линия, но отзад. Той обикаля отзад и неочаквано я напада. Обаче, разумните същества се движат винаги по права линия, съединяват се в едно и образуват единицата. После тия същества взимат нова посока и образуват два прави ъгъла, които се съединяват и дават плоскост – четириъгълник – с четири точки. Той може да бъде и квадрат. Като прекараме диагонал, квадратът се дели на два равни правоъгълни триъгълника с обща хипотенуза – диагоналът. Хипотенузата е производната сила на двете величини, т.е. на двата катета. На човешки език казано, единият катет представя бащата, другият катет – майката, а хипотенузата – синът или дъщерята. Хипотенузата е равнодействащата сила, която регулира отношенията между всички разумни същества. Значи синът и дъщерята регулират отношенията и между майката и бащата. В тоя смисъл родителите са противоположни сили, които преследват различни интереси. Благодарение на това отношенията между мъжа и жената в семейството имат повече търговски характер. Казват за някоя жена, че много плаче за умрелия си мъж. На нейните сълзи може да се вярва само 25%. Такива са сълзите и на мъжа за жената. Жената казва на мъжа си: „Колко те обичам! Умирам за тебе“. И мъжът казва, че умира за жена си. Умират те!

И тъй, квадратът представя полесражението, т.е. физическия свят. Диагоналът в квадрата, или хипотенузата в правоъгълния триъгълник, представя оня велик закон, който примирява противоречията. В математиката хипотенузата е единицата, а в Божествения свят – Бог. Значи думите хипотенуза, единица, Бог са преводи на двете точки, които се движат една срещу друга, за да образуват правата линия. Двете точки, т.е. двете разумни същества, като се движат едно срещу друго, са създали небето и земята, т.е. висшия Господ. Кой богослов, учен, философ или светия може да каже какво нещо е Бог. Кой може да Го опише? Бог не е такъв, какъвто ние си Го представяме. И жената не е такава, каквато мъжът си я представя. Нито мъжът е такъв, какъвто жената си го представя. Че това е факт, виждаме от недоволството на мъжа и жената веднага след женитбата им. Едва изминал един месец от женитбата им, и те са недоволни един от друг. Мъжът става сериозен и замислен, и жената също. – Защо са недоволни? – Защото търсят щастието вън от себе си. Щастието, доволството е в самия човек. Който мисли, че може да го намери вън от себе си, той живее в света на илюзиите. Двамата влюбени, като се оженят, стават огледало един за друг. Те са недоволни от своето огледало. Много естествено, в огледалото няма живот. Това е старото учение – учение на лъжата; да се лъжем, че се обичаме. Чудно е, когато майката кръщава детето си преди да го роди! Може ли да се даде име на детето, преди то да се роди? Сегашните хора кръщават децата си преди да се родят. Майката иска да се кръсти детето на нейно име или на някого от нейния род; бащата иска да носи името на неговата майка или на неговия баща, и започват да спорят помежду си. Не говорете за името на детето, което още не се е родило.

„Не говорете лъжа един на друг!“ С други думи казано: Говорете помежду си с положителен език. Говорете за името на детето само след като се оформи и роди. Преди да се е родило, мълчете. В източната наука се казва, че преди да се свърши една работа, трябва да се мълчи. Ония, които не разбират дълбокия математически език, се учат на мълчание. Сега има и стари, и млади хора, които изучават мълчанието. Питам: Можеш ли да мълчиш, когато си гладен? Да мълчиш, когато си сит, разбирам, но когато си гладен, ще говориш по всички правила, ще разрешаваш всички математически въпроси и ще питаш стомаха си: „Какво искаш, братко?“ Той ще ти отговори: „Много съм гладен. Ти си по-умен, услужи ми. Ти си вън, аз съм вътре, лесно можеш да ми помогнеш“. – „Лоши са външните условия, не мога да ти помогна.“ – „Нахрани ме, иначе, и аз, и ти ще страдаме.“ – Коя е правата линия или най-късото разстояние, по което слиза храната? – Хранопроводът. Някога лекарите хранят болния по друг начин, но той не е естествен. Павел, като мистик и окултист, казва: „Облякохте се в новия человек, който се подновява в познание, по образа на Тогоз, Който го е създал“. Сега, като ви говоря, моля ви да се освободите от всякакъв вид стеснение. Виждам, че се стеснявате. Когато мома люби някой момък, и тя се стеснява, страхува се да изкаже любовта си. Същото е и с момъка. Любов, която се страхува да се изкаже, не е истинска. И ако се изказва много, пак не е истинска. Ще бъде чудно, ако свещта не издава светлината си. Христос казва, че не трябва да я крием под шиник, но не трябва да я излагаме на течение.

Питам: Защо е необходима равнодействащата сила? – За да регулира човешките чувства. Задавали ли сте си въпрос как се раждат омразата и лъжата? Защо хората мразят и лъжат? Въпреки това, Христос казва: „Да любим враговете си“. Той е обосновал това с един велик вътрешен закон. Според вас това е неестествено. Казваш: „Невъзможно е да любя врага си“. – Де се ражда омразата? – В човешкия ум. Опитайте се да отнемете възлюбената на някой момък, да видите какво ще стане с него. Той веднага ще започне да мрази. Той е образувал с момата права линия. Щом отнемете момата, образува се крива линия и той започва да мрази. Дето има омраза, там любовта отсъства. – Как да се излекуваме от омразата? – Като върнете момата на момъка. – Как да дадем хубавата мома на недостоен момък? Кой момък е достоен? Според мене, ако един момък е достоен, всички момци са достойни; ако един момък е недостоен, всички момци са недостойни. Такъв е законът в математиката. Всички момци имат общ знаменател, а различни числители; всички моми имат общ знаменател, а различни числители.

За обяснение на тази идея, ще приведа един стар, окултен разказ, известен на всички народи. Когато Господ създал света, пожелал да види как живеят хората на земята, затова слязъл някъде на изток, при един брамин. Тръгнали двамата по света. Брамът задава различни философски въпроси на Господа, с цел да научи нещо. По едно време той усетил голяма жажда и казал: „Господи, жаден съм, искам вода“. – „Ще попитаме тоя говедар там, де има вода“ – отговорил Господ. Говедата си пасели спокойно, затова говедарят легнал на меката трева, вдигнал краката си нагоре и свирел с кавала си. Господ се спрял пред него и го запитал: „Знаеш ли де има наблизо вода?“ Говедарят показал с крака си де има вода и продължил да си свири. – „Колко мързелив човек! Млад е, но го мързи да се повдигне и лежешком ни посочва, де има вода“ – казал браминът. Говедарят свирел, мислел за своята възлюбена и си казвал: „Господ е в мене, не Го търси отвън“.

Пътниците продължили по-нататък и срещнали млада, стройна мома, с кобилица на рамо. Тя се връщала от близкия извор, с пълни съдове с вода. Господ казал на брамина: „Виждаш ли тая мома? Ще я дам на говедаря“. – „Той не я заслужава!“ – „Не, той е най-добрият момък, когото можеш да срещнеш в света. Той заслужава тая мома.“ От ваше гледище тоя избор не е прав. – Кой избор е прав? Бих желал да срещна момък и мома, които през целия си живот да не са пороптали. И след като се оженят да живеят един за друг, да са готови да се жертват взаимно, както за Господа. Има ли такива хора в света? – Няма. Мъже и жени, всички пъшкат и се оплакват. Мъжът казва: „Тая дяволица ме измами“. Жената казва: „Тоя дявол ме измами“. – Защо се измамили? – Защото интересите им не се съвпадали. Измамата произтича от противоположни интереси. Като се оженят, мъжът иска да му се роди син, да излезе първо неговият образ. Горко, ако се роди момиче! Бащата казва: „Момиче се роди, пак жена“. Ако майката иска да се роди момиче, а дойде момче, тя е също недоволна. Те не изказват недоволството си пред хората, но помежду си и двамата са недоволни. Така майката и бащата оказват лошо влияние върху възпитанието на детето. Колкото и да е малко недоволството им, то се отразява върху развитието на ума и сърцето на детето. Несъзнателно те подтикват детето към грешки и престъпления. Тия родители не са направени по образ на Бога, Който ги е създал. От Божествено гледище не е важно дали момчето, или момичето, е дошло по-рано на земята. Приемете детето си с благодарност и му кажете: „Добре дошло!“ Обикновено синът се ражда пръв. При създаването на първия човек, който бил направен по образ и подобие на Бога, синът и дъщерята се родили едновременно. При второто създаване на човека от пръст, първо се родил братът, синът, а после сестрата, т.е. дъщерята. Тя била направена от реброто на брата си. Ще кажете, че това е по-особено. Вие знаете, че Адам е първият човек, баща на човечеството. – Адам не е никакъв баща. Бог е Баща на човечеството. Той извади едно ребро от Адам и направи жената – Ева.

Казано е в Писанието: „Който люби баща си и майка си повече от мене, не е достоен да бъде мой ученик“. Това значи: Който люби външната форма повече от мене, не е достоен да бъде мой ученик. Следователно синът и дъщерята, които сте родили на земята, само по форма са наши син и дъщеря. Вие имате друг син и друга дъщеря. Те са създадени по образ и подобие на Бога и носят истинското знание. Когато дойдат на земята, те ще донесат такова знание и любов, че и бащата, и майката ще бъдат доволни.

И тъй, квадратът образува дома: майката, бащата и двете деца – момче и момиче. Когато квадратът, т.е. домът, се движи, образува се обществото, т.е. кубът. Когато стените на куба се движат отвън–навътре, образува се права линия. При движението на двете срещуположни страни на куба се образува права линия, единица; при движение на другите две срещуположни страни пак се образува права линия, единица. Когато се срещнат, двете единици дохождат в стълкновение и, като не могат да отидат нито нагоре, нито надолу, образуват буквата „Т“, т.е. квадратът. Следователно, когато се казва, че трябва да гледаш навътре, това подразбира четвъртото измерение. То има отношение към духовния свят. За да влезеш в тоя свят, ще се концентрираш, ще отправиш ума си навътре, в проекция. Няма да ви разправям, де е тоя свят – вие знаете това. Когато казвате, че не знаете де е духовният свят, вие сте в положението на мома, която изпитва момъка дали я обича, или не. Тя знае това, няма защо да го изпитва. Ако я обича, умът и сърцето са съединени в него и се проявяват хармонично; ако не я обича, умът и сърцето му не са в хармония. Тогава и двамата са недоволни. И детето е недоволно, когато взимат играчките му. Това показва, че всички видове недоволства имат материален характер. Хората искат къщи, земя, пари. Ако нямат това, те са недоволни. – Как ще се оправи светът? – Като дадеш работа на ума си. Това значи да задоволиш нуждите на всеки човек. Не спирай дейността на ума! Искаш ли да задоволиш човека, дай му работа. Момък и мома са недоволни. Оженете ги. Ако са недоволни пак, дайте им къща, ниви, да има какво да работят. Ако са недоволни още, дайте им волове, коне, каруца. Най-после тия неща започват да им говорят, и те се задоволяват. Докато умът и сърцето ви са празни, без мисли и желания, всякога ще бъдете недоволни. За да бъдете доволни, умът и сърцето всякога трябва да се занимават с нещо. Това е един от великите закони на Битието.

И тъй, спазвайте тоя закон. Не спъвайте човека в развитието му. Не казвайте, че тоя или оня е недостоен за нещо. Всеки човек, според разбирането си, е достоен за това, което му се дава. Ако според твоя ум намираш, че някой е недостоен, ти спъваш себе си. Аз говоря за това като за математична величина. В такъв случай всяка мисъл, която се явява в ума ти, и всяко желание, което се явява в сърцето ти, са на място. Престъпление е да спъваш развитието на човешкия ум и на човешкото сърце. Дето и да погледнем в обществото, виждаме, че престъпленията се дължат, именно, на това. Някъде мъж и жена си живеят добре, но между тях влезе друг мъж, който не могъл да си намери мома според изискванията си, и хвърли поглед на тая жена. После дойде втори, трети мъж. Всички хвърлят око на същата жена и започват да се карат и бият помежду си. Те се явяват съперници един на друг, но жената е неделима. Тя казва: „Имайте търпение, да родя няколко дъщери. Тогава ще ви оженя всички“. Тя ще ги примири. Това ви се вижда смешно.

Казвате: „Може ли да се говорят такива неща? В тях няма нищо религиозно“. Питам: Какво са допринесли досегашните религиозни форми на човечеството? Ако те носеха нещо хармонично в себе си, щеше ли да има толкова много страдания в света? В тях има нещо дисхармонично, нещо грапаво, което трябва да се изглади. Те внесоха злото в света. Казвате, че не съм правоверен. Как ще определите дали съм правоверен, или не? Това се определя чрез единицата мярка, а тая единица е Бог на Любовта и на Мъдростта. Значи като се проявил в Любов и Мъдрост, Бог създал единицата. Тя е човекът. Като се разделила, единицата създала мъжа и жената. С други думи казано: Бог извадил единицата, или кривото ребро, от мъжа и направил жената. Значи докато била в мъжа, жената се изкривила. Затова Бог я извадил оттам и казал: „Ти не трябва да ходиш вече тъй изкривена, както си била досега. Отсега нататък ще ходиш права!“ Понеже тя още не може да напусне стария си обичай, все ще прегърне някого, като ребро ще го хване. И до днес още все ребра се прегръщат. Едно ребро ще прегърне друго и ще каже: „Моето пиленце!“ Обаче, светът не върви добре. Ние не се нуждаем от прегръдките на кривите ребра. Никакви прегръдки! Когато двама влюбени се срещнат, не трябва да се прегръщат, но да се съединят по права линия и да се целунат, без да се приближават. След това да се отдалечат.

Всички целувки, придружени с прегръщания, са криви ребра, които носят лоши последствия. Това се разбира и в буквален, и в преносен смисъл. С други думи казано: Не допущай никакво раздвояване в мислите и желанията си. Имаш едно желание, но казваш: „Желанието ми може да е криво“. – Не се раздвоявай. Ако е криво, не го изнасяй навън. Бъди абсолютно верен на себе си! Ако изкажеш една мисъл или проявиш едно желание, не допущай никакво съмнение, никаква пукнатина в себе си. Не мисли, че си направил нещо, от което да се срамуваш. Ако видя една мома с изкривена уста и, като я целуна, устата ѝ се изправи, ще ме осъди ли някой? Обаче, ако целуна една красива мома, и от целувката ми устата ѝ се изкриви, ще ме осъди ли някой? Който види това, ще каже: „Ето един нехранимайко!“ Вие се усмихвате, но казвам: Вие, момци, на колко моми сте изкривили устата! Вие, моми, на колко момци сте изкривили устата! И вие, останалите, на колко хора сте изкривили устата! Сега ще се заемете да изправите устата на всички, на които сте ги изкривили. – Как? – Като ги целунете. Само така ще изправите грешките си. Това е Божественото учение. Това изисква то от всички хора.

Сега аз говоря на всички. Знайте, че между вас няма нито един праведен. Не казвай: „Аз не съм много грешен“. Който се мисли за праведен, той се хвали с греховете си. Дали имаш един грях, или сто гряха, това е равносилно. От една въшка произлизат сто въшки. Едната и стоте са едно и също нещо. Казват за някого: „Той е православен, евангелист, или човек от новото учение“. Според мене, безразлично е, какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползва твоята философия или твоето верую, ако, след като си обиколил с него всички светове, се върнеш нещастен? Една търновка ми разправяше следното: „Обиколих всички небесни светове, видях богове и богини, но не искам да живея там. Нищо не струва небето. Там ме посрещнаха с букети и венци, с музика и песни, какви ли обещания не ми даваха, с какво ли не ме залъгваха, но, въпреки това, не искам да остана между тях“. Казвам: Тая жена е видяла стария свят – старото небе, стария ментален и астрален свят. Тя е видяла отрицателните неща в тоя свят, затова не иска да остане там. Тя казва: „Искам да живея на земята, тук да стопля сърцето си“. Всички казваха, че тая жена е смахната. Мъжът ѝ искаше да я напусне, да я заведе в лудницата. – Умна е тая жена, тя е влязла в пътя на спасението, затова не иска вече да живее, както е живяла досега.

„Облякохте се в новия человек, който се подновява в познание.“ – В познание на какво? – На истината. Тя е обект на любовта. Не можеш да говориш за истинската любов, докато не възлюбиш истината. Сега, като говоря, ще ви направя една операция; искам да бъдете герои да издържите без упойка. Аз мога да направя операцията и с упойка, но това се отнася до страхливците. На героите направо ще забия ножа, но гледайте да издържите, да не кажете „ох“. Като направя операцията добре, ще останете доволни. Тази операция има за цел да премахне лъжата в света. За да се успее, трябва да обичате истината. Ако не я обикнете, лъжата неизбежно ще дойде. Ако жената не люби един мъж, тя ще извърши някакво престъпление; ако мъжът не люби една жена, и той ще направи някакво престъпление. Това е закон. Все трябва да обичаш някого. Най-малкото нещо да е, трябва да любиш. То може да бъде мушица, бръмбар, цветенце, птичка, животно или човек, но все трябва да любиш. Ако можеш да любиш всички, още по-добре. Започни с любовта към истината. Като тръгнеш на тая любов, ще си създадеш мярка, с която ще измерваш всичко.

„Облякохте се в новия человек, който се подновява в познание, по образа на Тогоз, Който го е създал.“ Знания трябва да имате! Аз бих ви препоръчал да прочетете всички хубави книги, които досега са напечатани. Това може да ви отнеме хиляди години, но ще ги прочетете. След това ще изучавате Библията и Новия Завет. Тия, които са писали Свещената книга, говорят за фазите, през които е минала земята. Знаете ли каква е била по-рано слънчевата система? Какво знаете за миналото на земята? Между всички планети били прокарани пътища и съобщения за жителите от една планета с жителите на друга. Всяка планета се въртяла както около себе си, така и около своето слънце. Между планетите се породило нещо, което причинило раздор, който, в края на краищата, ги поставил на съответното им място. Слънцето заело централно място, а около него започнали да обикалят останалите планети.

Сега, да оставим настрана тия окултни твърдения. По отношение на въпроса, който разглеждаме, те са маловажни. Движението на планетите в слънчевата система показва първоначално какъв е бил човек. Слънцето е емблема на човешкия ум. Венера е емблема на човешкото сърце, т.е. на любовта. Марс е войнствен, емблема на силата в човека, Сатурн – на правдата, Юпитер – на религиозните системи, на всички морални учения; Луната – на въображението, тя е майка на всички идеи. Това са външни символи, които представят вътрешното състояние на човека в миналото. Днес това състояние е изчезнало, защото между ума, сърцето и волята на човека има дисхармония. Отношенията между тях не са правилни. Някой иска да се прояви, да обича някого, но се страхува и казва: „Ако ме излъже тоя човек?“ Питам: Може ли любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар че някои от тях вършат престъпления. Някога престъпленията са фиктивни; те съществуват само в човешкото въображение и произвеждат външна дисхармония между хората. Мразиш някого и си въобразяваш, че той ще ти причини някаква пакост. Ти сам си създаваш зло. В Божествения свят не съществува никакво зло, никаква дисхармония. Обаче, в човешкия свят, между хората произлизат недоразумения, които им причиняват пришки на ръцете. Дълго време трябва да се лекуват пришките, докато заздравеят. Ако не заздравеят, те се връщат към ония, които са ги причинили.

Питате: „Защо светът е създаден така, а не иначе?“ – Светът е създаден много добре. Той лежи в обятията на Любовта и Мъдростта. Това може да се провери, да се направи един жив опит. Някои религиозни хора казват: „Да напуснем земята, да отидем на небето“. Така говорят и ленивите хора. Те мислят само за пари, за богатство и казват: „Дано по-скоро умре баща ми, майка ми, да ми оставят наследство, да живея по-богато“. Същото се казва и за политиката: „Дано ни дадат повече земя, да поживеем по-добре“. Така заграбват колкото земя искат, без да мислят за последствията. Земята, за която всички хора спорят, е дадена от Господа в наследство на цялото човечество. Тя не принадлежи само на един народ. Ако имате Божествената Любов в себе си, щяхте да се ползвате от всички блага на земята. Обръщам вниманието ви да поправите старите си канализации и да подновите старите си връзки, които Бог е направил. Мъжът, който лъже жената на приятеля си, да се откаже от лъжата. Той отнема жената на приятеля си, като обещава, че ще ѝ даде всичката си любов. Тя повярва на обещанието му, но остава излъгана. Един ден тя се връща при мъжа си разочарована, изнемощяла и окъсана, както блудният син се връща при баща си. Гол, окъсан, беден, той иска да стане слуга на баща си, да изправи грешката си.

Закон е: Ако първият мъж не може да ви даде любов, вторият никога няма да ви я даде. Ако първата мисъл не даде плод, втората никога няма да даде. От злото излиза зло, от доброто – добро. Правете разлика между любовта и вярата. Любовта е създала човешкото сърце, а вярата е съдействала за проява на ума. Тя го подтиква към дейност. Значи соковете на ума са във вярата. За да бъдеш интелигентен, трябва да имаш абсолютна вяра, а не вярвания. Да имаш вяра, но в какво? – В Първата Причина, в Любовта, във великата Разумност на живота. Любовта първо мисли, после говори. В нея всичко е свято, чисто, разумно. В Любовта се крият всички условия за развиване на ума. Любовта е с отворени очи, а не както казват „сляпа любов“. Ако влезете в света на Любовта без вяра, ще си създадете най-голямата дисхармония. Ако обичате някого, не се съмнявайте, дали и той ви обича. Във всяка жива форма, във всеки човек живее Бог. Във всички форми, във всички същества се проявява една и съща единица – Бог. Ако обичате Бога, Той никога няма да ви излъже. Ако се съмнявате в Него, ще опитате горчивините на живота. Затова се казва, че Бог ще изпита всички, които Го любят.

Питате: Какво е заключението от всичко говорено досега? Какво трябва да правим? Аз не правя никакви заключения, не заключвам нещата, но ги отключвам. Сегашната логика казва: „Дай заключението си!“ Ние страдаме само от заключения. Ето едно съвременно логично заключение: „Човек има два крака. Значи всяко същество с два крака е човек“. Право ли е това заключение? От геометрията се знае, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. В математиката се казва, че единицата е основа на всички единици. Как е възможно мъртвата, неразумна единица да образува останалите единици? Значи първата единица е жива и разумна. Тя може да се размножава. И слънцето е единица. Знаете ли каква култура имат жителите на слънцето? – Има ли хора на слънцето? – Има. При това те са по-разумни и по-културни от хората на земята. Най-простите същества на слънцето са хиляди пъти по-разумни и по-културни от най-умните хора на земята. Представете си тогава какво нещо са най-умните същества на слънцето. Колко по-високо стоят те от най-умните хора на земята!

Казвате: „Науката твърди, че слънцето се намира в огнено състояние. Тогава как живеят там същества?“ Ако, наистина, слънцето е в огнено състояние и там живеят хора, тъкмо това показва, колко разумни са те, за да могат да се справят с огъня. Има ли по-голям огън от Любовта? Когато една мома люби някой момък и не знае как да прояви любовта си, казва: „Изгори ме тоя огън!“ – Защо я изгорил огънят? – Защото не може да люби. Когато два противоположни елемента не могат да любят, непременно ще изгорят. Грешникът не може да живее в огъня на Любовта, затова изгаря. Праведният, обаче, свободно живее в тоя огън и не изгаря. Казано е, че земята ще мине седем пъти през огън. Като чуват това, грешниците казват: „Дано тоя огън не дойде в наше време!“ – Иде вече тоя огън! Мъже и жени, моми и момци, всички ще минат през огъня. Ония, които са готови, ще се целуват по права линия; които не са готови, ще скърцат със зъби. Това е движение по крива линия. Нека всичко върви по права линия. Да няма никакво скърцане със зъби. Казват, че на оня свят цяло да има скърцане със зъби. Днес повечето хора се намират в положението на слугата Стоян, по когото господарят му, свещеник, изпратил на приятеля си писмо и пет хубави, добре опечени риби. Той писал на приятеля си: „Преподобни, изпращам ти по слугата си пет риби“. Стоян взел писмото и рибите и тръгнал да свърши възложената му работа. Понеже рибите го съблазнявали, отвреме-навреме той хапвал по малко, докато изял всичките. Като стигнал в дома на приятеля, също свещеник, Стоян влязъл вътре и подал писмото. Свещеникът прочел писмото и казал: „Стояне, тук има пет риби“. – „Добре, че ги намерихте, дядо попе. Цял треперех от страх, да не би да ги няма.“

Мнозина намират изядените риби само в писмата. Момата чете писмо: „Моя мила възлюбена, изпратих ти пет риби. Много те обичам“. Така, но рибите ги няма, изядени са. Момата се радва, но това не обич. Рибите, рибите! Обичта не е само в писмото. Не трябва само да пише, че е готов да направи всичко за нея. Това са далавери. Наблюдавал съм как момата чете писмо от своя възлюбен. Чете и цяла сияе. После туря писмото близо до сърцето си и се радва. Да, но рибите ги няма, Стоян ги изял. Кой е Стоян? Той е дяволът. Не давайте на Стоян нито риби да носи, нито писма да пише. Когато птичките се любят, пишат ли си писма? Те се срещнат, целунат се и веднага се разделят. Какво прави момъкът, когато люби? Той минава край къщата на момата, страда, мъчи се, че не може да я види. После ѝ пише писма. Ако не знае да пише, взима писмовник и дава на някого да му напише едно писмо. Той изпраща чуждо писмо, готово написано, копирано от писмовника. Пише: „Откак те видях, изгубих мира си, по цели нощи не мога да спя“. Казвам на момата: Като се ожениш, и ти не ще можеш да спиш. Какво дърво! Ако аз пиша на мома, ще кажа: Любезна моя, откак те видях, започнах спокойно да спя. По-рано не можех да спя по цели нощи, но сега съм спокоен. Дай Боже, да бъде така во веки веков!

Какви писма си пишат сегашните мъже и жени? Мъжът заминава някъде по работа, а жената пише: „Откак замина, не съм спокойна, не мога да спя по цели нощи“. И мъжът пише същото. Това не е любов. Жената трябва да пише на мъжа си: „Откак замина по работа, напълно се успокоих. Не бързай да се връщаш. Гледай да свършиш добре работата, за която отиде. Бог да те благослови!“ В същия дух и мъжът трябва да пише на жена си. Сега и мъжът, и жената са неспокойни, не могат да спят, и работите им не вървят добре. – Защо? – Дяволът изял рибите. Това са лъжливи чувства, от които не може да се очаква нищо добро. Не ви упреквам за чувствата, но казвам, че това е лъжливо състояние. Когато мъжът отива на работа, жената трябва да се радва; и да ѝ е мъчно понякога, тя не трябва да му пише за своята мъка. Трябва да се моли за него и да му изпраща добри мисли. Такива трябва да бъдат отношенията между всички хора. Две съседки не си живеят добре. Всяка от тях казва: „Кога ще се освободя от моята съседка?“ – Няма да се освободиш, и двете сте в ада. За да излезете оттам, вие трябва да се освободите от лъжата и да се въоръжите с Истината и Любовта. Тогава Христос ще каже: „Мой възлюбени, ти вече не лъжеш“. Ще простре ръката си върху тебе и ще те благослови. Казваш: „Господи, не виждаш ли, как се мъча? Защо си ме оставил?“ Бог отговаря: „Доволен съм, че се отдалечи от мене. Така ще научиш мъчението и ще се освободиш от лъжата. Тогава ще простра ръката си върху тебе, по права линия, и ще те спася“. Да се движиш по права линия, това е Истината. Тя има само едно измерение. Тя е основа на всички измерения. Точката е единица, начало на всички единици. Наблюдавайте как се тъче. Тъкането върви по права линия. Всички точки се движат едновременно в три посоки.

И тъй, освен движението по права линия има още много движения, които не се виждат. Те стават в човешките мисли и чувства. Всички същества, от най-малките до най-големите, са в постоянно движение. Те вървят по ритъма на Божествените закони. Вие не можете да се спрете нито за момент в своя път. Спрете ли се само за момент, вие ще внесете известна дисхармония в Божествения свят. Ето защо, и когато страдате, и когато се радвате, не се спирайте. Ако страдаш, кажи си: „Радвам се, че страдам“. – „В окови съм.“ Кажи: „Радвам се, че съм окован“. – „Плюят ме и ме хулят.“ Кажи: „Радвам се, че ме плюят“. По-добре да те плюят, отколкото да не те плюят. Живот без оплюване е по-страшен от живота в ада. Христос казва: „Блажени сте, когато казват всяка зла реч за вас на лъжа. Радвайте се, защото е голяма вашата заплата на небеса“. Небесата представят свят на хармония.

Сега, ако очаквате светът да се оправи отвън, нищо няма да постигнете. Каквото управление да дойде, и то ще коли и беси, както и предишните. Светът трябва да се оправи отвътре, всички хора да съзнаят, че са братя. Всички хора трябва да видят грешките си и да ги изправят. Сегашните хора се страхуват от собствените си идоли. Те сами създадоха идолите си. Те сами ги правеха, осветяваха, молеха им се, докато най-после започнаха да се страхуват от тях. Те се молеха на Ваала и казваха: „Ваале, да не ни напакостиш“. – Един чук на Ваала! Никакви идоли, никакви вааловци не ни трябват! Да отидем при Бога, Който ни е създал по образ и подобие свое, и да заживеем в Неговата Любов. Само така ще се разрешат всички научни проблеми, всички въпроси на живота. Пред нас стоят велики проблеми за разрешаване. Земята ще се преустрои. Нови елементи, нови слънца, нови планети ще се явят. Всички градове и села, всички черкви и училища ще бъдат пометени. Навсякъде ще виждате само остатъци от миналото. След това ще дойде новата, велика наука и култура, които ще превърнат всичко старо в стройно, хармонично цяло. За старото не съжалявайте! Трябва ли сегашните ученици да съжаляват за едновремешните фалаги, с които учителите възпитаваха учениците си? Учителите казваха за учениците си: „Фалаги трябва за тях!“ – Най-добрата фалата е любовта. Най-добрата фалага е вярата. Следователно, ако искаш да изправиш човека, тури го между фалагата на любовта и вярата. Никой не може да се възпита и изправи с бой. Боят не е нищо друго, освен изтърсване на праха от дрехите. Прахът и без изтърсване може да се махне. Сегашните хора, със своя ред и порядък, приличат на жените, които взимат метлата и тръгват с нея от стая в стая, да метат и чистят. Най-после казват: „Изметохме вече“. – Изметохте, но въздухът в стаите е пълен с прах, какъвто по-рано нямаше. Вместо да го изчистят, те го раздвижиха и пръснаха във въздуха.

Дойде един нов проповедник между хората и започна да говори: „Трябва да се живее по нов начин, а не както досега“. Той вземе метлата си и вдигне праха из цялата къща. Не, първо той трябва да отвори прозорците и тогава да мете. Прахът трябва да излезе вън от вашите умове. Българите се нуждаят от нов живот. Те трябва да мислят по нов начин, да започнат с Любовта. Ако рекат да създават своя култура, нищо няма да постигнат. Каквото и да правят, по-висока култура от европейската не могат да създадат. От тая култура по-висока не може да се създаде. Бялата раса е достигнала вече най-високата точка на своето развитие. Ако тя не впрегне силата на своя ум с Любовта, ще дойде най-голямото разрушаване в света. Тая култура ще донесе най-голямата икономична борба за надмощие, кой да има повече, кой да господарува. Това е процес на разрушаване и разлагане. Тоя процес е предвиден в самата природа, затова човечеството взима нова посока на движение. Днес всички разумни хора, мъже и жени, стъпват на краката си и започват да работят съзнателно. Те не мислят вече за това, обича ли ги Бог, обичат ли ги хората, но работят. – За кой Господ говорят те? – За Оня, Който живее в сърцата им. Казвате: „Бог живее на небето“. – Де е небето? – Пак във вас. Аз не говоря за вярата на някой благочестив калугер, който скръсти ръце на благоутробието си и казва: „Аз вярвам“. – Вярваш, но в благоутробието си, а не в Господа. Той отива при владиката и му казва: „Владико пресвети, аз вярвам в това, в което и ти вярваш“. – „Да те благослови Господ!“

Сега, аз не говоря за човешкото благоутробие, но за човешката душа, която се храни с възвишени мисли и чувства. Твоят възлюбен трябва да работи, а не да седи със скръстени ръце на корема. Ако момата скръсти ръцете си по същия начин пред момъка, това значи: „Готов ли си да се жертваш за моето благоутробие?“ Ако и момъкът скръсти ръцете си пред момата, това значи: „Готова ли си да ми дадеш парички, да се пожертваш за моето благоутробие?“ Не, ръцете трябва да бъдат свободни, а не скръстени. Момата и момъкът трябва да седнат един до други и да се запитат: „Готови ли сме, в името на Любовта, да се жертваме един за друг?“ И двамата трябва да се откажат от материални блага, но да са готови сами, със собствен труд, да свият гнездо, в което да снасят яйцата си. Под „яйца“ разбирам идеите и желанията на двамата. Тогава Бог ще им каже: „Да бъде благословено вашето гнездо! Аз ще изпратя своето слънце, своите светли духове, да излеят благодатта им върху вас и вашите пиленца“.

Желая ви повече да не грешите. Това не може да стане изведнъж. Важно е, без да ви налагам, да се проникнете от мисълта за доброто в света. Мислете върху това, което ви говоря. Ако не приемете всичко, приемете за вярно поне 25% от това, което ви говоря. Давам ви срок от хиляда години, да изпълните всичко, което ви говорих и продължавам да говоря. Ония, които не са доволни от тоя срок, да изпълнят всичко за сто години. Ако и това им се вижда много, да го изпълнят за десет години. Ще кажете, че и десет години са много. Тогава намалявам срока на една година, на шест месеца, на три седмици, или на един ден. Ако и тоя срок е дълъг, намалявам на шест часа, три часа, един час, половин час, десет минути, една минута, или една секунда. Най-малкият срок е една секунда. Който се е спрял на срок от една секунда, да му мисли! Дадох ви различни срокове, всеки да си избере който срок иска. Ако доброволно не се наместите на един от дадените срокове, вятърът ще ви намести. От срока, който изберете, ще зависи, кое място ще заемете: първото, или последното. Някои искат да се изправят след хиляда години, а седнали на първо място и скръстили ръцете си на корема. Не ви искам със скръстени ръце. Дясната ръка е на Мъдростта, тя е създадена за благословение. Лявата ръка е на Любовта, с нея човек помага на слабите и страдащите. Следователно, като поставим ръцете си над някого, чрез тях внасям сила в него. Като простреш ръката си върху човека, ти можеш да отправиш към него всичкото благословение, а можеш да отправиш и всичкото проклятие на света. Ти може да бъдеш проводник на злото, но може да бъдеш проводник и на доброто. Чрез ръцете можеш да опиташ всички добрини и всички злини. Преди да простре някой ръцете си, трябва да се запита: „С ада ли съм свързан, или с небето?“ Ако е свързан с ада, нека държи ръцете си на корема; ако е свързан с небето, нека простре ръцете си над бедните и страдащите, да им помага.

„Като се съблякохте вече от стария человек.“ Има ли някои от вас, които искат още да живеят по образа на стария човек? Знаете ли колко кожи е одрал старият човек? Окултистите казват, че за да завърши развитието си на земята, човек трябва да се преражда 777 пъти, и то епохални прераждания. Значи толкова пъти ви е одирал кожата! Толкова пъти сте орали на неговата нива! Какво сте придобили от тая работа? – Нищо не сте придобили. Сега живият Господ, Който ви е създал, казва: „Деца, облякохте се в новия человек, който се подновява в познание. Живейте по неговия закон!“

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че някои от вас ме обичат повече, а други – по-малко. Защо ме обичате? – Защото давам. Мнозина мислят, че могат да ме излъжат, а да вземат повече. Никой не може да ме излъже. Не искам да ме обичате, само защото давам. Оставете Бог да се прояви свободно във вас. Изявете свободно ония мисли и желания, които Бог е вложил първоначално във вас, преди слизането ви на земята. Оставете настрана ония второстепенни, чужди мисли и желания, които минават през вас. Някои казват: „Аз те обичам много“. – Знаете ли, че тия, които казват, че ме обичат много, са ми причинили най-големи пакости; тия, които ме мразят много, те са ми направили най-голямо добро. Като пътувам из България, най-голямо добро ми направиха комунистите. Свещениците ме хулеха, говореха лошо за мене, пращаха хора да ме шпионират. Защо трябваше да ме шпионират? Не можеха ли те сами да дойдат при мене? Казвам: Ако България приеме моето учение, ще стане велика държава; ако го отхвърли, ще пропадне.

Новото учение е за всички, а не само за България. Не казвам, че трябва да се нарече „Дъновизъм“. Какво име ще му се даде, не е важно. То учи, че всички хора са братя и сестри помежду си и не трябва да се изнудват. Те трябва да се обичат. Това искам от всички, а не след хиляда години да изопачат мислите ми, както и до днес изопачават Христовото учение. Не искам криво да предават думите ми. Аз проповядвам едно: „Всички хора трябва да се обичат“. – Как да се обичат? Една е Любовта. Тя съгражда дома, семейството, обществото и държавата. Аз бих желал всички хора да познаят Живия Господ, от Когото са излезли. Една воля съществува – Божията воля. Един Господ – Бог на Любовта. Никакъв Дънов! Когато влезете в Любовта на Бога, тогава ще се напишат имената на всички, които са работили за тая Любов. Кой е бил Дънов в миналото, никой не знае. В бъдеще той ще дойде под друго име. Ще говорят, отде е дошъл Дънов, кой е баща му и коя – майка му, де е роден и т.н. Други казват, че той е учен, свет човек. – Не, само Бог е учен. Само Бог е свят. Ако в мене живеят Божията Любов и Божията Мъдрост, тогава мога да бъда учен, мога да бъда и свят човек. Не е свят човек оня, в когото не живеят Божията Любов и Мъдрост. Свещеници и проповедници, в които не живеят Божията Любов и Мъдрост, не са никакви свещеници и проповедници. Това не значи, че трябва да се нахвърляте върху хората, да казвате, че Любовта и Мъдростта не живеят в тях, но вие да бъдете образци, да докажете, че се отличавате от тях.

И тъй, да вложим любовта си в истината, да подтикнем мисълта си към добро, да създадем новия живот. След това да се вслушаме в мощния глас на Живия Господ, да чуем, какво ни говори Той чрез новото учение, чрез Божествената наука. Това е науката, чрез която сърцето може да се стопли, да придобие температура 35 милиона градуса, а умът да придобие такава светлина, през която да се вижда всичко. Нека светлината на нашите умове освети, ако не цялата вселена, поне нашата земя. Ще дойде ден, когато къщите ни ще се осветяват от светлината на нашите умове. Тогава няма да има нужда от електричество. След хиляда години ще има зачатъци от Божествената наука; след 350,000 години тя ще заеме широки размери, а след 150 милиона години ще бъде приета навсякъде като официална наука. Казвате: „Да се говори за толкова далечни времена, това ни обезсърчава“. – Аз се радвам на дългите срокове, на далечните времена. Когато ми се говори за къси срокове, аз затварям ушите си. Когато се говори за големи пространства и далечни времена, имаме предвид Божествените закони. Те работят там. Щом дойдем до ограничено пространство и късо време, дохождаме до робството. Казват, че духовният свят е безпространствен. Това значи: В безпространствения свят се включва пространственият. Той го е създал. В тоя смисъл духовният свят е пространствен, само че времето и пространството в него не са както тия във физическия свят. Това е в разрез със съвременните философски възгледи, но то да не ви разколебава. Вложете в себе си любовта и вярата на принцип. Стремете се да познаете любовта и вярата. Обиколете цялата земя от единия край до другия, в краен случай, идете и на небето, но научете, какво нещо е любовта и какво – вярата. Само тогава можете да кажете: „Любовта е път към съвършенството“.

Днес ви изпращам от училището с пожелание да не се прегръщате. Освен това, обръщам вниманието ви на следното: каквито геометрични фигури рисувате, да бъдат с прави линии. Дали ще бъдат петоъгълници, шестоъгълници, или други някакви, страните им да бъдат прави линии. Числата, с които работите, да бъдат цели, не дробни. Дробите са числа за другия свят. Който си играе с дроби, греши. Когато вървиш с човек, който носи със себе си дробта, каквото и да ти каже, не му вярвай. Ако имаш да даваш на някого един лев, а той иска и стотинките, които си забравил, не очаквай много от тоя човек. Стотинките, дробните числа остават за другия свят. Те са величини от духовния свят. Те имат отношение към човешкия дух. На земята трябва да се работи само с реални величини, и то само с четни числа: 2 по 2, 4 по 2 и т.н. Могат ли седем души да живеят на земята? – Не могат. – Сам човек може ли да живее на земята? – Не може. – Тринадесет души могат ли да живеят на земята? – Не могат. – Ами дванадесет души могат ли? – Могат. – Шест души? – Могат.

Казвам: Вложете вярата в ума си, любовта в сърцето си, за да познаете Бога като истина. Щом познаете Бога, ще се освободите от всички стари връзки. И като срещнете своя възлюбен, ще го познаете. Знаете ли името му? Не знаете. Казано е в Писанието, че Той ще дойде инкогнито. Той има особен език, не като вашия. Ако знаете Божествения език, ще се разберете с Него. Той има особен знак на челото си. Само тоя ще Го познае, който има любов и вяра в себе си. Като Го види, сестрата ще каже: „Това е моят брат“. Приятелят ще каже: „Този е моят приятел“. В бъдеще хората ще се познаят по тоя знак. Видят ли го, никой не може да ги излъже. Казвате, че дяволът дошъл в света и турил печат на хората. Наистина, само двама поставят печат: Христос и дяволът. По какво се различават тия печати?

Сега, за да не останете в невежество, ще ви кажа отличителните качества на двата печата. Качествата на Христовия печат на Любовта са следните: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, смирение, благост, милосърдие, вяра и въздържание. Печатът на дявола е числото 666. Неговите качества са: прелюбодеяние, плът, чародейство, ревност, кощунство и други.

Днес и Христос, и антихрист поставят печат върху челото на хората. Не се плашете. Видите ли на челото на някой човек печата на Христа, подайте му братски ръката си. Видите ли на челото на някой човек печата на антихриста, т.е. на дявола, заобиколете го!

Беседа от Учителя, държана на 13 март 1921 г. в София.

Новиятъ човѣкъ

Най-често използвани думи в беседата: всички, може, линия, има, казва, хора, права, земя, любов, сега, жена, всичко, един, тези, сърце, аз, човек, мене ,

 Неделни беседи , София, 13 Март 1921г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Недѣйте говори лъжа единъ на другъ, като се съблѣкохте вече отъ вехтия человѣкъ съ дѣлата му и облѣкохте се въ новия, който се подновява въ познание, по образа на тогозъ, който го е създалъ.“ (Посл. къ Ефесяняномъ, гл.4, ст.22)

Съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ това, че говорятъ на много езици. Понеже всички езици нѣматъ единъ и сѫщъ знаменатель, то и думитѣ въ тѣзи езици нѣматъ едно и сѫщо изражение, защото всички народи се намиратъ въ разни степени на развитие. Като резултатъ на това, съврѣменнитѣ културни хора не разбиратъ първоначалния езикъ и като прѣвеждатъ Божественото, правятъ грѣшки.

Питамъ: Кой е Божествениятъ езикъ? Кѫдѣто и да изучавате геометрията и алгебрата, въ който народъ и да ги изучавате, правилата имъ сѫ едни и сѫщи. Като французинъ, като българинъ, като руснакъ, като японецъ или китаецъ било, вие винаги ще изучавате математиката по едни и сѫщи формули и правила. И тъй, математиката и геометрията азъ ги наричамъ пръвъ прѣводъ на Божествения езикъ и то само въ символи. Основата, съ която започва геометрията, е точката, а математиката – съ единицата. Слѣдователно онзи, който може да научи единицата, ще може да научи и всички правила въ математиката, а онзи, който научи точката, ще научи и цѣлата геометрия. Извѣстна ви е на всички отъ математиката аксиомата, че най-кѫсото разстояние между двѣ точки е правата линия. Защо именно правата линия да е най-кѫсото разстояние между двѣ точки? Защото правата линия се образува отъ двѣ разумни точки, а тѣ сѫ двѣ сѫщества, който избиратъ най-кѫсото разстояние за съобщението си и като се подвижатъ едно къмъ друго, образуватъ правата линия. Слѣдователно, правата линия не е нищо друго, освѣнъ съобщение между двѣ разумни сѫщества. Правата линия въ математиката, това е единицата, която съдържа въ себе си всичко.

И тъй, всички вие може да образувате по една права линия, но самъ човѣкъ не може да я образува. Казвате: „Като се движи една точка, ще образува права линия.“ Не, една точка не може да образува права линия, а трѣбва да се движатъ двѣ точки една къмъ друга, т.е. двѣ разумни сѫщества, като си подадатъ рѫка, образуватъ правата линия. Съврѣменнитѣ хора се рѫкуватъ съ дѣсната си рѫка. Дѣсната рѫка е правата линия, която е образувана отъ човѣшкия умъ. Умътъ се съединилъ съ сърцето на човѣка и е образувалъ правата линия. Всички хора, които се съединяватъ по права линия, иматъ прави дѣла, а тѣзи, които се съединяватъ по крива линия, иматъ криви дѣла.

Въ стиха се казва: „Не говорете лъжа единъ другиму.“ И тъй, питамъ ви: Какъ искате да се съедините съ мене, по права или по крива линия? Вълкътъ, когато пристѫпва къмъ своята жертва, никога не идва по права линия, всѣкога идва отзадѣ ѝ и отъ тамъ я залавя. Двѣтѣ разумни сѫщества, като образуватъ правата линия, съединяватъ се въ едно и образуватъ единицата. Тѣзи двѣ сѫщества сега трѣбва да се подвижатъ въ нова посока, подъ правъ геометрически ѫгълъ, при което ще образуватъ плоскость, която граничи съ четири точки. И тогава, като теглимъ единъ диагоналъ въ квадрата, дѣлимъ го на двѣ равни части, на два правоѫгълни триѫгълника, които иматъ обща хипотенуза – диагонала въ квадрата. Хипотенузата показва производната сила на двѣтѣ величини, на двата катета. На човѣшки езикъ това казано значи: на единия катетъ стои бащата, на другия майката, а на противоположния – хипотенузата, стои дъщерята. Слѣдователно, хипотенузата е равнодѣйствующата сила, която регулира всички отношения въ свѣта. Значи дъщерята е, която регулира отношенията между майката и бащата, защото тѣ сѫ противоположни сили, които прѣслѣдватъ различни интереси. Напримѣръ, майката и бащата не могатъ да се обичатъ, защото тѣхнитѣ отношения сѫ основани на чисто търговски смѣтки. За нѣкоя жена казватъ, че много плаче за мѫжа си. Давайте само 25% вѣра на тѣзи сълзи. Такива сѫ сълзитѣ и на мѫжетѣ за женитѣ имъ. Жената казва: „Колко те обичамъ, умирамъ за тебе.“ Да, умира тя. Квадратътъ, това е полесражението въ свѣта, т.е. чисто физическия свѣтъ, а диагоналътъ, хипотенузата въ него показва онзи великъ законъ, чрѣзъ който се примиряватъ противоположноститѣ.

Хипотенузата въ математиката се нарича единица, а въ Божествения свѣтъ – Богъ. Хипотенуза, единица, Богъ – това сѫ прѣводи на двѣтѣ точки, които се движатъ, за да образуватъ правата линия. Имайте прѣдъ видъ, че тѣзи двѣ разумни сѫщества, като се подвижили едно срѣщу друго, за да образуватъ правата линия, сѫ създали небето и земята, т.е. създали сѫ вашия Господь.

Кажете, кой философъ, кой богословъ, кой светия може да каже какво нѣщо е Господь, да Го опише. Като ви питамъ, кой се наема да опише Господа, то е защото Господь не е такъвъ, какъвто си Го прѣдставяме и мислимъ. И жената не е такава, каквато мѫжътъ си я прѣдставлява. И мѫжътъ не е такъвъ, какъвто жената си го прѣдставлява. Че това е фактъ се вижда отъ това, че щомъ се оженятъ, не минава и седмица и двамата сѫ недоволни единъ отъ другъ, но не изказватъ недоволството си. Жената е малко замислена, мѫжътъ сѫщо, недоволни сѫ единъ отъ другъ. Защо сѫ недоволни? – Защото вънъ отъ човѣка доволство нѣма. Онзи, който би желалъ да намѣри щастие вънъ отъ себе си, той се движи въ областьта на илюзиитѣ. Слѣдователно, двамата млади слѣдъ като се влюбятъ и оженятъ, ставатъ огледала единъ на другъ и не сѫ доволни вече отъ своитѣ огледала, защото въ тѣхъ нѣма животъ. Това е старото учение на лъжата, да се лъжемъ като казваме, че се обичаме. Нали е чудно, когато майката кръщава дѣтето си прѣди да го роди. Може ли да се кръщава то, да му се дава име прѣди да се роди? А сегашнитѣ хора кръщаватъ дѣцата си прѣди да се родятъ. Започватъ да търсятъ име. Майката иска да се кръсти на нейно име, бащата – на своето, дъщерята иска друго име – споръ се поражда. Не говорете за дѣтето, то не се родило още.

„Не говорете лъжа единъ другиму!“

Говорете съ положителенъ езикъ за нѣщата. Говорете за името на дѣтето само слѣдъ като се роди то и слѣдъ като се оформи. Прѣди да се родило дѣтето, мълчете. Затова въ източната наука се казва, че трѣбва да се мълчи и онѣзи, които не разбиратъ този дълбокъ математически езикъ, се учатъ на мълчание. Сега има стари и млади хора, които учатъ мълчанието. Е, хубаво, можешъ ли да мълчишъ, когато си гладенъ? Когато си ситъ, разбирамъ да мълчишъ, но когато си гладенъ, ще говоришъ по всички правила, ще разрѣшавашъ всички математически въпроси, ще говоришъ съ стомаха си и ще го питашъ: „Какво искашъ, братко?“ – „Гладенъ съмъ, ти си по-уменъ отъ мене, услужи ми, още повече ти си отвънка, а азъ отвѫтрѣ.“ Ти му казвашъ: „Външнитѣ условия сѫ лоши.“ – „Пали ме обичашъ, услужи ми, защото иначе и азъ и ти ще страдаме.“ Коя е най-правата линия, най-кѫсото разстояние, по която слиза храната? – Гърлото. Нѣкой пѫть лѣкаритѣ хранятъ болнитѣ и по другъ начинъ, но той не е естественъ.

Павелъ, който билъ и мистикъ и окултистъ, въ цитирания стихъ, казва: „Облѣкохте се въ новия човѣкъ, който се подновява въ познание, по образа на тогозъ, който го е създалъ“.

Сега азъ пакъ ще ви помоля, като ме слушате, да се освободите отъ всѣкакъвъ видъ стѣснение, защото ви виждамъ, че се стѣснявате. Мома, кога люби нѣкой момъкъ, бои се да изкаже любовьта си. Сѫщото е и съ момъка. Любовь, която се стѣснява, която се бои да се изкаже, не е любовь, но и ако се много изказва, пакъ не е любовь. Ще бѫде чудно, ако свѣщьта не издава свѣтлината си. „Нѣма да я скриемъ подъ шиникъ“, казва Христосъ. Нѣма да отидемъ и въ друга крайность обаче, да туримъ свѣщьта на течение.

Сега ще ви попитамъ, защо е необходима равнодѣйствующата сила? Задавали ли сте си въпроса, какъ се ражда умразата, лъжата въ свѣта, защо хората лъжатъ, мразятъ?

Христосъ казва: „Любете враговетѣ си.“ Той е обосновавалъ това на единъ вѫтрѣшенъ законъ. Това, споредъ насъ е неестествено – да любишъ враговетѣ си. Умразата всѣкога произтича отъ ума, той я създава. Вземете възлюблената на кой и да е момъкъ, веднага въ ума му ще се яви умраза. Като му отнемете любовьта, съ която той може да образува права линия, образува се крива линия, явява се умразата. Слѣдователно умразата показва, че любовьта отсѫствува. Тогава какъ да излѣкуваме умразата? – Дайте момата на момъка, върнете му я. А вие казвате: „Какъ да дадемъ тази хубава мома на този недостоенъ момъкъ?“ Че кой момъкъ е достоенъ въ свѣта? Споредъ мене, ако единъ момъкъ е достоенъ въ свѣта, всички сѫ достойни, ако единъ не е достоенъ, всички сѫ недостойни. Такъвъ е математическиятъ законъ. Всички момци сѫ подъ единъ знаменатель, но иматъ само различни дѣления. И всички моми сѫ подъ единъ знаменатель, но съ различни дѣления.

За да обясня тази идея, ще ви приведа единъ старъ окултенъ разказъ, който се срѣща въ всички народи. Когато Господь направилъ свѣта, заинтересувалъ се да види какъ живѣятъ хората на земята, затова слѣзълъ нѣкѫдѣ на изтокъ, дѣто намѣрилъ единъ ученъ браминъ. Тръгнали двамата по свѣта. Браминътъ задавалъ на Господа много дълбоки въпроси. Дошли до едно мѣсто, браминътъ казалъ: „Господи, много съмъ жаденъ, вода искамъ.“ – „Ще попитаме този говедарь тамъ, той ще ни каже, дѣ има вода,“ отговорилъ Господь. Понеже воловетѣ на този говедарь си пасли спокойно по полето говедарьтъ си легналъ на меката трѣва, дигналъ си краката нагорѣ и си свирилъ. Господь го запитва: „Дѣ има вода наблизо?“ Той показалъ съ крака си, дѣ има вода и продължавалъ да си свири. „Какъвъ мързеливецъ е този младежъ, не се подига, а лежешкомъ ни посочва дѣ е водата“, казва браминътъ. Този говедарь си свири и мисли за своята възлюблена и казва: „Господь е вѫтрѣ въ мене, не Го признавамъ отвънка.“ Като вървѣли по-нататъкъ, срѣщнали една млада, стройна мома, носи вода съ кобилици. Господь казва на брамина: „Видишъ ли тази мома, ще я дамъ на говедаря.“ – „Но той не я заслужава!“ – „Не, той е най-добриятъ момъкъ, той я заслужава“, казва Господь.

Отъ ваше гледище ще кажете: „Изборътъ не е правъ.“ Кажете ми, дѣ е правиятъ изборъ? Бихъ желалъ да срѣщна момъкъ и мома, които прѣди оженването си и слѣдъ оженването си, прѣзъ цѣлия си животъ, да не сѫ роптали и да сѫ жертвували всичко единъ за другъ като за Господа. Има ли нѣкои такива? Не. Всички си изпъшкватъ, мѫже и жени и си казватъ: „Ехъ, този дяволъ, тази дяволица ме излъга, измамихъ се.“ Защо се измамили? – Защото интереситѣ имъ не се съвпаднали. Измамата произтича отъ противоположни интереси. Момъкътъ, като се ожени, иска да му се роди синъ, т.е. иска първо да излѣзе неговия образъ въ свѣта. Горко, ако излѣзе момиче, казва: „Ехъ, момиче, жена се роди!“ Ако пъкъ майката иска да се роди Момиче, а се роди момче, тя е недоволна. Прѣдъ хората тѣ не изразяватъ недоволството си, но иначе и единиятъ ц другиятъ сѫ недоволни. А съ това и майката и бащата дѣйствуватъ развращающе при възпитанието на дѣтето.

Това недоволство, колкото малко и да е, указва влияние върху бѫдещето развитие на ума и на сърцето на дѣтето, тѣ го подтикватъ къмъ бѫдещи прѣстѫпления. Защо? – Защото родителитѣ на дѣтето не сѫ създадени по образъ на познанието. Безразлично е, кой е дошълъ по-рано на свѣта, момчето или момичето. Кажете на дѣтето си „добрѣ дошло“ и благодарете. При първото творение па човѣка, който билъ направенъ по образъ и подобие Божие и синътъ и дъщерята се раждатъ едноврѣменно, а при второто творение на човѣка, първо се ражда синътъ, а послѣ жената, сестрата, като е била направена отъ реброто на брата си. Ще кажете: „Това е малко особено, ние знаемъ, че Адамъ е първия човѣкъ, бащата.“ Не, Адамъ не е никакъвъ баща, Господь е баща и Той извади от Адама реброто. Въ Писанието се казва: „Който люби баща си или майка си повече отъ мене, не е достоенъ за мене“, а то значи: Който люби външната форма повече отъ Мене, Който създавамъ всичко, не е достоенъ за мене. Синътъ, който имате тукъ на земята, той е само по форма вашъ синъ, вие имате другъ синъ, друга дъщеря. Кои сѫ тѣ? Тѣ сѫ създаденитѣ по образъ Божий, тѣ иматъ знания и ако дойдатъ тукъ на земята, ще донесатъ такава любовь, че и майката и бащата ще бѫдатъ доволни.

И тъй, квадратътъ образува дома, раждането на двѣтѣ дѣца, а като се подвижи този домъ, образува се обществото, образува се кубътъ. Ако се подвижатъ всички страни, всички плоскости на куба, накѫдѣ ще отиде? Той ще се подвижи по обратния пѫть съ движението на линията. Когато се подвижатъ странитѣ на куба отвънъ навѫтрѣ, образува се права линия. Срѣщуположнитѣ двѣ страни на куба образуватъ една права линия, една единица и другитѣ двѣ срѣщуположни, при движението си образуватъ друга права линия, втора единица. Тѣзи двѣ единици дохождатъ въ стълкновение и като не могатъ да отидатъ нито въ една, нито въ друга посока, образуватъ буквата „Т“, т.е. образува се квадратътъ.

Слѣдователно, когато се каже, че трѣбва да гледашъ навѫтрѣ, това подразбира четвъртото измѣрение. Нѣкои искатъ да кажатъ, че духовниятъ свѣтъ е навънка, но той е навѫтрѣ, ще концентрирашъ ума си навѫтрѣ въ проекция. Нѣма да се спирамъ върху това, да ви разправямъ, накѫдѣ е този свѣтъ. Този свѣтъ вие го знаете. Когато кажете, че не го знаете, постѫпвате като момата, която иска да изпита момъка, дали я обича той или не. Тя знае. Ако я обича, нѣма какво да отгатва и ако не я обича, пакъ нѣма какво да отгатва. Въ първия случай умътъ показва, че има проявления, има любовь. Ако не я обича, това показва, че умътъ и сърцето не сѫ съединени заедно, значи умътъ нѣма това, което трѣбва, слѣдователно отъ това се ражда недоволство.

Провѣрете този законъ. Вземете коя и да е отъ играчкитѣ на вашето дѣте и у него ще се роди недоволство. Всички недоволства въ свѣта сѫ все отъ материаленъ характеръ, хората искатъ кѫщи, земи. Ще кажете: „Какъ да се оправи свѣта?“ – Дайте всѣкиму това, отъ което се нуждае, т.е. дайте работа на човѣшкия умъ. Не спирайте ума на човѣка отъ дѣятелность. Споредъ мене, момъкъ и мома, ако сѫ развалени, ще ги оженя. Ако и тогава сѫ недоволни, ще имъ дамъ кѫща, ниви; ако пакъ сѫ недоволни, ще имъ дамъ лозя, каруца и въ края на краищата, като започнатъ тѣзи нѣща да имъ говорятъ, тѣ ще се задоволятъ. Това е великъ законъ. Ако сърцето и умътъ останатъ безъ желания и безъ мисли, ще бѫдете недоволни. Слѣдователно, сърцето и умътъ трѣбва да се занимаватъ съ нѣщо. И тъй, спазвайте първия законъ: да не спъвате никой човѣкъ въ развитието му и да не мислите, че еди-кой си е недостоенъ за това или онова. Не, всѣки човѣкъ, споредъ своитѣ разбирания, схващания, е достоенъ. Ако споредъ твоя умъ намирашъ, че нѣкой е недостоенъ, ти спъвашъ самъ себе си.

Азъ говоря за тѣзи нѣща като за математически величини. Всѣка мисъль, която се проявява въ ума и всѣко желание, което се явява въ сърцето, е на мѣстото си. Прѣстѫпление ще се яви само тогава, когато спънешъ ума и сърцето на човѣка въ неговия развой. Когато прослѣдимъ съврѣменното общество, виждаме, че всички прѣстѫпления се раждатъ именно тамъ. Напримѣръ, нѣкѫдѣ мѫжъ и жена си живѣятъ добрѣ. Дойде при тѣхъ нѣкой мѫжъ, който не е могълъ да си намѣри мома, каквато желае, хвърли око на тази чужда жена. Дойде втори, трети мѫжъ, хвърлятъ око на сѫщата жена. Започнатъ тѣзи мѫже да се биятъ помежду си за тази жена, да си съперничатъ, но тя не е дѣлима. Дойде четвърти мѫжъ, и той се явява съперникъ. Тогава тя казва на тѣзи мѫже: „Почакайте ме да родя четири дъщери, ще ви оженя всички.“ И тъй тя ще ги примири. Това може да ви се види малко смѣшно. Ще кажете: „Всички тѣзи приказки не мязатъ на религиозни нѣща“. Питамъ ви: Ами тѣзи религиозни форми, които сме имали досега, каква полза сѫ допринесли на свѣта? Ако тѣ бѣха тъй хармонични, както трѣбваше, щѣше ли да има толкова страдания? Въ тѣхъ има нѣщо нехармонично, неизгладено, което внася лошото въ свѣта. А тѣзи нѣща ние трѣбва да ги изгладимъ. Нѣкои казватъ, че не съмъ правовѣренъ. Какъ ще опрѣдѣлите дали съмъ правовѣренъ или не?

Ние имаме единица, съ която трѣбва да мѣримъ всички нѣща. А тази единица е Богъ на Любовьта и Мѫдростьта. Слѣдователно, Богъ, като се проявилъ въ Любовь и Мѫдрость, образувалъ е единицата. Единицата е човѣкътъ. Тази единица, като се раздѣлила, образували се мѫжътъ и жената или съ други думи – Богъ извадилъ една единица или криво ребро отъ човѣка. Жената, като била у мѫжа, изкривила се, затова Богъ я извадилъ отъ тамъ и ѝ казалъ: „Ти нѣма да ходишъ вече тъй изкривена, както си ходила, докато си била у мѫжа, права ще ходишъ!“ Но понеже тя си знае стария навикъ – криво да ходи, се ще покаже ребро, се ще прегѫрне, като ребро ще обхване. И тъй, днесъ все ребра се прегрѫщатъ: „Охъ, моето пиленце“, но свѣтътъ не отива напрѣдъ. Не, ние не се нуждаемъ отъ такива прегрѫдки, отъ криви ребра. Никакви прегрѫдки!

Ако двама млади, които се обичатъ, се срѣщнатъ, да не се прегрѫщатъ, но да се съединятъ по права линия и безъ да се приближатъ, ще се цѣлунатъ и веднага отдалечатъ. Всички цѣлувки, придружени съ прегръщания, сѫ криви ребра, които иматъ всѣкога лоши послѣдствия. Това ви говоря и въ символична и въ права смисъль.

Съ други думи: твоята мисъль, твоето желание, да не е никога раздвоено. Имашъ известно желание, но казвашъ: „Може да е криво“. Да нѣма никакво раздвояване. Ако е криво, не го изнасяй на свѣта. Трѣбва да бѫдешъ абсолютно вѣренъ на себе си. Като изкажешъ едно желание или мисъль, въ тебе да не остане никакво съмнѣние, пукнатина, че си извършилъ нѣкакво дѣло, отъ което да те е срамъ. Ако срѣщна на улицата една мома съ изкривена уста и азъ я цѣлуна – устата ѝ се изправи, то хората наоколо, които ме гледатъ, ще ме осѫдятъ ли? – Не. Но ако срѣщна една красива мома и като я цѣлуна, устата ѝ се изкриви, какво ще кажатъ хората? Ще кажатъ: „Този непрокопсаникъ!“ Вие се усмихвате. На колко моми сте изкривили устата? Пъкъ и вие, моми, на колко момци сте изкривили устата? Пъкъ и вие останалитѣ! Сега ще се заемете да изправите устата на всички хора, на които сте ги изкривили, като ги цѣлунете. Само така ще изгладите грѣшката си. Това е Божественото учение.

Азъ говоря на всички, знайте, че нѣма нито единъ между васъ праведенъ. Да не кажете: „Азъ днесъ не съмъ толкова грѣшенъ.“ Който се хвали съ това, той се хвали съ грѣховете си. Единъ грѣхъ и 100 грѣха сѫ равносилни. Отъ една въшка произлизатъ 100 въшки, значи едната и стотѣ сѫ едно и сѫщо нѣщо. И така за нѣкого казватъ: „Той е православенъ, евангелистъ или човѣкъ отъ Новото учение.“ Безразлично е какъвъ си, но ако това учение ти изкривява ума и сърцето и слѣдъ като възприемешъ тази философия и отидешъ въ всичкитѣ полета, разгледашъ какво има тамъ, а като се върнешъ си нещастенъ, какво те ползува това учение?

Една търновка ми разказваше слѣдното: „Ходихъ въ всички полета на небето, видѣхъ богове и богини, но не искамъ да живѣя между тѣхъ, небето петь пари не струва. Всички богове и богини дойдоха при мене, донесоха ми каляски, букети, говорятъ ми че съмъ била това онова, но всичко е празна работа, залъгватъ ме. Не ги искамъ!“ Тази жена е видѣла стария свѣтъ – старото небе, стария менталенъ и астраленъ свѣтъ. Тя е видѣла отрицателнитѣ нѣща въ тѣзи свѣтове и затова се погнусила. Тази жена казва: „Искамъ да живѣя на земята, да се стопли тамъ моето сърце.“ Всички казватъ, че тази жена е смахната и мѫжътъ ѝ иска да я заведе въ лудницата. Не, тя е много умна, тя е въ пѫтя на спасението и казва: „Азъ не искамъ да живѣя тъй, както досега съмъ живѣла!“

Обектъ на любовьта е истината. Имайте прѣдъ видъ, че у васъ не може да се събуди истинска любовь, докато не любите истината. Сега, като ви говоря, ще ви направя една операция, искамъ да бѫдете герои, да я издържите безъ упойка. Азъ мога да направя операцията и съ упойка, но това ще е съ страхливцитѣ. Ще забия ножа, но гледайте да издържите, да не кажете „охъ“. Като ви направя добрѣ тази операция, трѣбва да останете доволни. При тази операция трѣбва да се прѣмахне лъжата отъ свѣта, но за да се успѣе, трѣбва да се обича Истината. Не обикнете ли Истината, лъжата непрѣменно ще се яви, тя е неизбѣжна. Ако жена не люби единъ мѫжъ, тя ще извърши нѣкое прѣстѫпление, ако мѫжъ не люби нѣкоя жена и той ще извърши прѣстѫпление. Трѣбва нѣкого да обичашъ, законътъ е такъвъ. Най-малко нѣщо и да е, но ти трѣбва да любишъ. То може да бѫде мушичка, бръмбарче, цвѣтенце, птичка, но непрѣменно трѣбва да любишъ. Ако можешъ да любишъ всички, това е най-добрѣ. Ще започнете любовьта отъ Истината. Като тръгнете отъ любовьта къмъ Истината, ще си образувате мѣрка, съ която ще измѣрвате всичко въ свѣта.

„Облѣкохте се въ новия человѣкъ, който се подновява въ познание, по образа на тогозъ, който го е създалъ.“

Познания трѣбва да имате. Азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ да прочетете всички хубави книги, написани досега. Това може да ви отнеме и хиляда години, но нищо, ще ги прочетете и слѣдъ това ще се заемете съ тази отворена прѣдъ васъ книга. (Библията, Евангелието.) Тѣзи братя, който сѫ писали тази книга, въ нея сѫ описали земята въ прѣдшествуващитѣ ѝ фази. Знаете ли каква е била по-рано земята, каква е била по-рано слънчевата система? Между всички тѣзи планети е имало пѫтища и съобщения, чрѣзъ който жителитѣ отъ една планета се съобщавали съ жителитѣ на друга. Тѣзи планети се въртѣли около себе си, а сѫщо и около своето първоначално слънце. Казва се, че между планетитѣ се породило нѣщо, което станало причина на раздори, вслѣдствие на което сѫ взели днешното си разположение. Слънцето се настанило въ центъра, а наоколо му започнали да обикалятъ останалитѣ планети.

Да оставимъ, обаче, настрана тѣзи окултни твърдения, тѣ сѫ маловажни по отношение на въпроса, който разглеждаме. Но това движение на планетитѣ, па и цѣлата слънчева система, показва какъвъ е билъ човѣкътъ вѫтрѣ въ себе си още въ първо врѣме. Слънцето е емблема на човѣшкия умъ. Венера е емблема на любовьта, Марсъ – на силата у човѣка, войнственъ е той, Сатурнъ – на правото, Юпитеръ – на всички религиозни форми, който сега сѫществуватъ, а Луната считатъ емблема на въображението, майка, въ която се зараждатъ всички идеи.

Тѣзи външни символи сѫ емблеми на това вѫтрѣшно състояние, което днесъ е изчезнало, поради това, че между чувствата, ума и волята на човѣка има дисхармония. Съобщенията между тѣхъ не сѫ прави. Нѣкой пѫть искате да се проявите, да обичате нѣкого, но казвате: „Врѣмето не позволява това, а може и той да ме излъже.“ Нима любовьта трѣбва да се страхува отъ лъжата? – Не. Слънцето като изгрѣва, огрѣва еднакво всички сѫщества, макаръ и тѣ да вършатъ прѣстѫпления. Прѣстѫпленията сѫществуватъ вѫтрѣ въ нашето въображение, чрѣзъ което създаваме тази външна дисхармония. Мразишъ нѣкого и мислишъ, че той ще направи нѣщо лошо и съ това създавашъ злото. Въ Божествения свѣтъ нѣма тази дисхармония, но [въ] външния свѣтъ въ всички сѫщества се явяватъ малки пришки, върху които поставятъ разни медикаменти, а тѣ прѣдизвикватъ извѣстни неприятности. Който причини тази дисхармония, то като се лѣкува болестьта, тя се връща къмъ него.

Но вие запитвате: „Защо е създаденъ така свѣта?“ – Свѣтътъ е много добрѣ направенъ, той е създаденъ въ обятията на Любовьта и Мѫдростьта. За да провѣримъ това, ние може да направимъ единъ живъ опитъ. Въ какво се състои той? Всички съврѣменни религиозни хора казватъ: „Да избѣгаме отъ земята, да отидемъ на небето да живѣемъ.“ Така и всички лѣнивци въ този свѣтъ се за богатство говорятъ: „Дано умре баща ми, майка ми, братъ ми, та да ми оставятъ наслѣдство да живѣя“. Сѫщитѣ хора разискватъ и върху политиката: „Дано ни дадатъ тѣзи-онѣзи земи“ и все заграбватъ. Обаче тази земя, за която всички спорятъ, Господь ни я далъ наслѣдие на цѣлото човѣчество, а не принадлежи въ частность нито на единъ народъ. Ако бихте имали тази Божествена Любовь и Мѫдрость, всички бихте се ползували отъ благата на земята. Ще ви обърна внимание да поправите старата си канализация, да подновите старитѣ си връзки, тъй както Богъ ги е направилъ.

Онзи мѫжъ, който излъгва нѣкоя жена, отнима я отъ мѫжа ѝ, като ѝ обѣщава че ще ѝ даде всичката си любовь; тя се съгласява, но като остарѣе, той я натирва и тя окѫсана и изнемощѣла, връща се при мѫжа си, изповѣдва му се. Така и блудниятъ синъ – изхарчва всичко и босъ, голъ, връща се при баща си.

Тукъ работи единъ законъ, който трѣбва да разберете. Той се изразява въ слѣдната мисъль: Ако първиятъ не може да ви даде любовь, вториятъ никога не ще може; ако първата мисъль не даде плодъ, втората никога не ще може. Отъ злото излиза зло, отъ доброто – добро.

Направете разграничение между Любовьта и вѣрата. Любовьта е създала човѣшкото сърце, а вѣрата способствува за образуване на ума, тя го подканя. Значи всички сокове на ума сѫ въ вѣрата. Ако искате да сте интелигентни, трѣбва да имате абсолютна вѣра, а не вѣрвания. Да имате вѣра, но въ що? – Въ Първата причина на Любовьта, понеже тя е разумна. Богъ, когато изказва Своята Любовь, обмисля добрѣ нѣщата и послѣ ги изказва. Слѣдователно въ тази проявена Любовь всичко е свято, чисто, разумно, въ нея се намиратъ всички условия за развиване на ума ви. Тази Любовь не е сляпа. Но ако влѣзете въ този свѣтъ на Любовьта безъ вѣра, ще създадете дисхармония въ себе си. Обичате нѣкого, не се съмнявайте дали той ви обича. Въ всѣка форма, въ всѣки човѣкъ живѣе само единъ Богъ, т.е. всички форми, всички сѫщества сѫ носители на една единица, на единъ Богъ. Ако обичате Бога, той никога нѣма да ви излъже, но ако се съмнѣвате въ Него, ще изпитате много горчивини. Затова се казва, че Богъ ще опита Любовьта си върху всички сѫщества, които не Го лъжатъ, които Го обичатъ.

Сега може да ме запитате: „Е, какво е заключението отъ всичко говорено, какво трѣбва да правимъ.“ Не, азъ не правя заключвания, заключения, азъ правя отключвания. Кривата логика казва: „Дайте заключението!“ Ние се отъ заключения страдаме. Логиката казва: „Човѣкъ е сѫщество съ два крака, слѣдователно, всѣко сѫщество съ два крака е човѣкъ.“ Логически заключения.

Правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки.

Единицата е основа на всички други единици. Но какъ тъй, тази мъртва единица, ако не е разумна, може да образува други единици? Слѣдователно, първата единица е разумна, тя може да се размножава, да се разплодява. И слънцето е единица. Знаете ли каква култура иматъ жителитѣ на слънцето? Ще кажете: „Дали има хора на слънцето?“ – Да, има много по-разумни отъ васъ. Най-проститѣ сѫщества на слънцето сѫ 100 пѫти по-разумни отъ най-умнитѣ хора на земята. Направете си заключение, най-умнитѣ сѫщества тамъ, колко пѫти по-високо ще стоятъ отъ най-умнитѣ тукъ на земята. Ще кажете: „Слънцето е въ огнено състояние, какъ живѣятъ тѣзи сѫщества тамъ?“ Както виждате, тѣзи сѫщества сѫ толкова умни, че могатъ да живѣятъ въ огънь, а ние не можемъ. Нима има по-голѣмъ огънь отъ любовьта? Нѣкоя мома, като люби нѣкого и не знае какъ да люби, казва: „Изгори ме този огънь.“ Изгарянето показва, че противоположни елементи не могатъ да любятъ, затова ще изгорятъ. Като се казва, че всички грѣшници ще изгорятъ, то е, защото тѣ не могатъ да живѣятъ въ огъня, а праведнитѣ – могатъ. Когато се казва, че земята ще мине 7 пѫти прѣзъ огъня, грѣшницитѣ казватъ: „ Дано този огънь не мине въ наше врѣме!“ Не, сега, сега иде този огънь. Седемь пѫти ще минете прѣзъ този огънь, мѫже и жени, моми и момци! Онѣзи, които сѫ готови, ще се цѣлуватъ по права линия, а онѣзи, които не сѫ готови, ще скърцатъ съ зѫби, то е кривата линия. Скърцане съ зѫби да нѣма, а всичко да е по права линия!

Нѣкои казватъ, че на онзи свѣтъ ще има скърцане съ зѫби. Вие мязате на слугата Стоянъ, който билъ изпратенъ отъ господаря си свещеникъ съ писмо и 5 хубави риби до другъ свещеникъ. Първиятъ пише въ писмото си: „Прѣподобни, изпращамъ ти съ слугата си 5 хубави риби.“ Стоянъ, като вървѣлъ изъ пѫтя, хапвалъ по малко, по малко отъ тѣхъ, докато ги изялъ всичкитѣ и занесълъ само писмото на свещеника. Той чете писмото и го запитва: „Стояне, тукъ има 5 риби?“ – „А, намѣрихте ли ги, дѣдо попе, менъ ми трепереше сърцето отъ страхъ, че ги нѣма!“

И сега всички хора намиратъ изгубенитѣ риби се въ писмата. Момата чете писмо: „Възлюблена, азъ ти изпратихъ 5 риби, много те обичамъ.“ Да, но рибитѣ ги нѣма, изгубени сѫ. Момата се радва, но това не е обичь. Рибитѣ, рибитѣ! Не само въ писмото, че те обича, и че е готовъ да направи всичко за тебе. Това сѫ далавери. Наблюдавалъ съмъ нѣкоя мома чете писмо отъ възлюбления си, цѣла се прояснява, послѣ го тури близо до сърцето си, радва се. Да, но рибитѣ ги нѣма, Стоянъ ги изялъ. Знаете ли кой е Стоянъ? Той е дяволътъ. Не давайте на дявола нито риби да носи, нито писма да пише. Птичкитѣ, когато се любятъ, никакви писма не си пишатъ, а се срѣщнатъ, цѣлунатъ и раздѣлятъ. А момъкътъ минава покрай кѫщата на момата, страда, че не я вижда. Пише ѝ писмо. Ако не знае да пише, взима нѣкой писмовникъ и дава да му напишатъ нѣкое писмо, копирано отъ готовитѣ. Пише ѝ: „Отъ какъ те видѣхъ, не мога да спя.“ Казвамъ на момата: „Като се оженишъ и ти не ще можешъ да спишъ.“ Какво дърво! Азъ бихъ писалъ така: „Любезна моя, отъ какъ те видѣхъ, започнахъ да спя нощно врѣме, а по-рано не можехъ да спя, дай Боже во вѣки вѣковъ се така да спя!“ Мѫжътъ заминалъ за нѣкѫдѣ, жената пише: „Отъ какъ замина, не мога да спя, неспокойна съмъ.“ Мѫжътъ пише сѫщото. Това не е наука. Жената трѣбва да пише така: „Отъ какъ си заминалъ много съмъ спокойна, не бързай да се върнешъ, гледай да свършишъ работата, за която си отишълъ, Богъ да те благослови.“ И мѫжътъ да пише сѫщото на жена си. А то и мѫжъ и жена не могатъ да спятъ и работата не се свършва. Дяволътъ и изялъ рибитѣ. Това сѫ лъжливи заключения, лъжливи чувства, отъ които не може да излѣзе нищо добро. Не се смѣя на чувствата ви, но казвамъ, че това е едно лъжливо състояние. Жената трѣбва да се радва, че мѫжътъ ѝ е отишълъ на работа, макаръ и да чувствува понѣкога нѣкаква скръбь, но да не му я изпраща, а да се моли за него и да му изпраща хубави мисли.

Този законъ трѣбва да дѣйствува между васъ. А вие се съберете и казвате: „Ахъ, кога ще се отърва отъ тази моя сѫсѣдка?“ Нѣма отърваване, вие сте въ ада. За да излѣзете отъ него, трѣбва да се освободите отъ лъжата и да се въорѫжите съ истината на Любовьта. Тогава Христосъ ще каже: „Мой възлюблени, ти вече не лъжешъ“ и ще простре рѫката си върху тебе. И Господь постѫпва така. Вие казвате: „Боже, азъ се много мѫча.“ Той казва: „Доволенъ съмъ, че се отдалечихте отъ мене, за да научите мѫчението, но когато се освободите отъ лъжитѣ, азъ ще простря рѫката си по права линия и ще ви спася.“

Това е то истината, да се движишъ по права линия. Истината има само едно измѣрение, тя е основа на всички други измѣрения. Точката е като единицата, начало на всички други единици. Наблюдавайте какъ се тъче. Тъкането става по права линия, всички точки едноврѣменно вървятъ въ три посоки. Освѣнъ това движение, има и други движения, които вие не виждате, тѣ ставатъ въ вашитѣ мисли и чувства. Всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, се намиратъ въ движение, тъй че всички ние вървимъ по ритъма на този Божественъ законъ. Вие не може да се спрете нито за една секунда отъ своя пѫть, спрете ли се, ще разстроите цѣлия Божественъ свѣтъ. Не, нѣма да се спирате и когато страдате, казвайте: „Радвамъ се, че страдамъ.“ При най-голѣмитѣ окови, като се намѣрите, или когато ви заплюватъ, казвайте: „Радвамъ се, че съмъ окованъ, радвамъ се, че ме плюятъ.“ По-добрѣ да те плюятъ, отколкото да не те плюятъ. Животътъ безъ слюнки е по-страшенъ отъ този въ ада. Затова Христосъ казва: „Блажени сте, когато хората говорятъ всичко върху васъ на лъжа, радвайте се, защото е голѣма вашата заплата на небеса, т.е. въ свѣта на хармонията.“

Та сега вие, ако чакате да се оправи този свѣтъ отвънка, нищо нѣма да стане. Каквото управление и да дойде отвънъ, и то ще коли и бѣси, както и другитѣ. Свѣтътъ трѣбва да се поправи отъ вѫтрѣ, всички хора да дойдатъ до съзнанието, че сѫ братя и да изправятъ своитѣ недѫзи. Сега ние се страхуваме. Страхъ ви е отъ какво? – Отъ делата ви. Едно врѣме хората сами си правиха идоли, осветяваха ги и имъ се кланѣха, молѣха, а слѣдъ това започваха да се боятъ отъ тѣхъ. Казваха: „Охъ, Ваале, да не ни направишъ нѣкоя пакость!“ Единъ чукъ на този Ваалъ! Никакви идоли, никакви ваали не ви трѣбватъ. Трѣбва да слѣземъ въ Бога, Който ни е създалъ по образъ и подобие, да заживѣемъ въ любовь. Само така ще може да разрѣшавате всички научни проблеми, а прѣдъ васъ стоятъ такива велики проблеми за разрѣшение. Земята ще се промѣни, ще се прѣустрои, нови елементи, нови слънца, нови планети ще се явятъ, всички океани, всички градове, които сега виждате, ще бѫдатъ пометени, църквитѣ, училищата – сѫщо. Въ свѣта ще зацарува архаизъма, остатъци на миналото. Тогава ще дойде една нова велика наука, която ще прѣустрои всичко това въ нѣщо стройно, хармонично.

Не трѣбва да съжаляваме за това. Нима сегашнитѣ ученици трѣбва да съжаляватъ за по-раншнитѣ фаланги, съ които учителитѣ имъ ги възпитаваха? По-раншнитѣ учители казваха за ученицитѣ си: „Фаланги, фаланги трѣбватъ за тѣхъ!“ Най-добрата фаланга е любовьта, най-добрата фаланга е вѣрата. Тѣзи фаланги трѣбва да се употрѣбяватъ сега. Като вклещишъ човѣка между любовьта и вѣрата, ще може да го поправишъ. А сега хората съ бой се възпитаватъ. Не, това е само изтръсване. Прахътъ и така ще се изчисти. Съврѣменнитѣ хора съ своя строй приличатъ на нашитѣ жени, които взиматъ сутринь метлата и хайде отъ стая въ стая, чистятъ, метатъ. Казватъ: „Изметохме.“ Да, но стаитѣ слѣдъ това сѫ пълни съ хиляди, хиляди прашинки, които по-рано ги нѣмаше. Сега дойде нѣкой проповѣдникъ, казва: „Хората трѣбва да живѣятъ тъй, хората трѣбва да живѣятъ иначе.“ Всичко това трѣбва да се изчисти, трѣбва да се отворятъ прозорцитѣ, за да може прахътъ да излѣзе навънъ. Прахътъ трѣбва да излѣзе вънъ отъ нашитѣ умове!

За въ бѫдеще трѣбва да създадемъ новия животъ въ България и да не мислимъ като англичанитѣ, а мисъльта си да впрегнемъ съ любовьта. Българитѣ като народъ не могатъ да създадатъ нѣщо по-велико отъ англичанитѣ, ще създадатъ сѫщата култура. Днесъ бѣлата раса е достигнала най-високото си развитие въ лицето на англичанитѣ и германцитѣ, повече не може да се издигне. Тѣ създадоха сила, но ако тази сила на ума не се впрегне съ любовьта, ще донесе разрушение, борба въ икономическо отношение, кой да има повече, а това е процесъ на разрушение, процесъ на разлагане. Въ самата природа е прѣдвиденъ този процесъ и затова цѣлото човѣчество ще започне да се движи въ нова посока.

Сега вече всички разумни мѫже и жени не мислятъ да въртятъ палцитѣ си и да казватъ: „Дали ме обича Господь, дали ще ме слуша?“ – Кой Господь? Че Той е вѫтрѣ въ сърцето ти! Казватъ: „Не, въ небето е Господь.“ Че небето е вѫтрѣ въ насъ! Виждалъ съмъ нѣкой благочестивъ християнинъ или нѣкой калугеръ, съ голѣмъ коремъ, стои смирено, скръстилъ рѫцѣ на корема, казва: „Азъ вѣрвамъ.“ Това значи: Вѣрвамъ въ благоутробието си. Отиде при владиката, казва: „Владико свети, вѣрвамъ въ това, въ което и ти.“ – „Е, да те благослови Богъ!“ Азъ не говоря за благоутробия, а за човѣшката душа, въ която има благородни мисли и чувства. Рѫцѣтѣ да не стоятъ на корема! Ако дойде твоятъ възлюбленъ и държи рѫцѣтѣ си на корема, това значи: „Ти имашъ ли парички, азъ ще те пожертвувамъ за корема си“. Ако и момата си скръсти по сѫщия начинъ рѫцѣтѣ, това значи: „Готовъ ли си да се жертвувашъ за моето благоутробие?“ Не, рѫцѣтѣ нѣма да стоятъ на корема, свободни ще бѫдатъ, ще седнатъ двамата единъ до другъ и ще се запитатъ: „Готова ли си въ името на любовьта да се жертвувашъ за мене? Азъ не искамъ чеизъ, не искамъ пари, кѫща, взимамъ те такава, каквато си.“ И момата да каже сѫщото. Така и двамата да си направятъ сами своето гнѣздо и съ трудъ, съ работа да го отглеждатъ и да снасятъ въ него своитѣ яйца. Яйцата азъ наричамъ идеитѣ и желанията. Тогава Господь ще каже: „Това гнѣздо е благословено, азъ ще изпратя моето слънце, моитѣ благословени духове да донесатъ всичката благодать върху него и да бдятъ надъ тѣхнитѣ пиленца.“ Бихъ желалъ вече да нѣма прѣгрѣшения, макаръ и да не стане изведнъжъ това,

Всичко, което ви говоря, не го налагамъ, но искамъ да стане доброволно, да обмислите добрѣ думитѣ ми. Вземете отъ думитѣ ми като абсолютно вѣрни само 25%, 75% оставете настрана. Давамъ ви срокъ отъ 1000 години, за да изпълните всичко, което ви говоря. Онѣзи, които не сѫ доволни, искатъ по-малъкъ срокъ, нека изпълнятъ всичко за 100 години, други – за 10 години, а които и отъ този не сѫ доволни, нека за 1 година или за 6 мѣсеца, на други давамъ срокъ 2 седмици, на нѣкои 3 дни или 1 день. Ако има недоволни и отъ този срокъ, намалявамъ го: 6 часа, 3 часа, 1 часъ, 1/2 часъ, 10 минути, 1 минута, 30 секунди, 1 секунда – толкова е най-малкиятъ срокъ. Който отъ васъ се намѣри на срока отъ 1 секунда, да му мисли!

Дадохъ ви различно дълги срокове, всѣки да се намѣсти споредъ мѣстото си. Не се ли намѣстите, мислете му. Ще дойде вѣтърътъ, той ще ви намѣсти. Затова да не заемате първо мѣсто. Нѣкои искатъ да се поправятъ слѣдъ 1000 години, а сѣднали на първо мѣсто, скръстили рѫцѣ на корема си. Съ скръстени рѫцѣ не ви искамъ! Дѣсната рѫка е рѫка на Мѫдростьта, тя е създадена за благословение, а лѣвата – за любовь, да се помага съ нея. Като прострешъ рѫцѣтѣ си надъ нѣкого, това сѫ сили, които влагашъ въ него. Като простре нѣкой рѫката си надъ васъ, вие може да почувствувате всичкото благословение, а може да почувствувате и всичкото проклятие на свѣта. Може да станете проводникъ на злото, на ада, но може да станете проводникъ и на доброто. Тъй че, може да опитате всички злини и добрини. Прѣди да простре нѣкой рѫцѣтѣ си, нека си зададе въпроса: Съ ада или съ небето съмъ скаченъ? Ако е скаченъ съ ада, да държи рѫцѣтѣ си на корема, а ако си скаченъ съ небето, простри рѫцѣтѣ си надъ бѣднитѣ, надъ страждующитѣ, да имъ помогне.

Сега искатъ ли още нѣкои отъ васъ да живѣятъ по образа на стария човѣкъ? Знаете ли колко кожи ви е одралъ стариятъ човѣкъ? Окултиститѣ казватъ, че човѣкъ, за да завърши своето развитие му трѣбватъ 777 главни прѣраждания. Значи въ толкова прѣраждания стариятъ човекъ ви е одралъ 777 кожи. Толкова пѫти сте орали на неговата нива и слѣдъ всичко това, той ви одралъ кожата. Какво сте придобили? – Нищо. Сега Живиятъ Господь, Който ви е създалъ, казва: „Дѣца, облѣкохте се въ новия човѣкъ, който се подновява въ познание, живѣйте споредъ него!“

Като ви наблюдавамъ, виждамъ че нѣкои ме обичатъ много. Зная защо ме обичате. Обичате ме, защото давамъ. Нѣкои идватъ при мене, мислятъ, че ще ме излъжатъ. Нѣма да ме излъжете. Не ме обичайте само защото давамъ. Оставете да се прояви въ васъ Богъ. Нека се прояви въ васъ това, което Богъ е вложилъ още въ първо врѣме, когато ви е изпратилъ на земята. Бихъ желалъ да се проявятъ у васъ Божиитѣ мисли и желания, а не тѣзи ваши, второстепенни мисли и желания. Казвате: „Азъ ви обичамъ.“ Знаете ли, че тѣзи, които сѫ ме най-много обичали, най-голѣми пакости сѫ ми правили, а онѣзи, които най-много сѫ ме мразили и най-голѣмо добро сѫ ми направили. Ходихъ изъ България и най-голѣмото добро ми направиха комуниститѣ. А свещеницитѣ говорятъ най-голѣми лъжи противъ менъ, пращатъ шпиони да ме шпиониратъ. Защо трѣбва шпиони да дохождатъ? Нека дойдатъ направо до менъ. Азъ казвамъ: Ако България приеме моето учение, ще стане велика, отхвърли ли го, ще пропадне. Това учение е за всички, а не само за България. Не искамъ да кажа, че това учение трѣбва да се нарече „дѫновизъмъ“ и да се приеме. Все едно е, какво име ще му дадете. Важното е, че това учение проповѣдва всички братя и сестри да не се изнудватъ, а да се обичатъ. Това е, което искамъ, а не слѣдъ хиляда години, да взематъ и изопачаватъ мислитѣ ми, като на Христа: „Господинъ Дѫновъ, тъй казалъ, Господинъ Дѫновъ иначе казалъ.“ Господинъ Дѫновъ е казалъ, че всички хора трѣбва да се обичатъ. Ама какъ да се обичатъ? Тази любовь е една, тя е истина, която съгражда домоветѣ, сѣмействата, обществата и народитѣ. Азъ бихъ желалъ хората да познаятъ този великъ Господь, отъ когото сѫ произлѣзли. Една воля има, тя е волята Божия и никакъвъ господинъ Дѫновъ. А като се дойде въ Божията Любовь, тогава ще се напишатъ имената на всички, които сѫ работили за Бога, но това е другъ, външенъ въпросъ. Кой е билъ Дѫновъ въ миналото си, това никой не знае. За въ бѫдеще може да дойде подъ друго име. Ще ме питатъ: „Знаешъ ли чие е това учение? То е на Дѫновъ.“ Ще започнатъ да ми разказватъ отъ дѣ е родомъ той, какви сѫ били майка му и баща му. – „Ученъ човѣкъ е той!“ – Не, всички хора сѫ прости, само Богъ е ученъ. – „Ама святъ човѣкъ е билъ той!“ – Не, само Богъ е святъ. Ако у мене живѣе Божията Любовь, Божията Мѫдрость, само тогава съмъ уменъ, ученъ, святъ човѣкъ. Светии, въ които нѣма Божията Любовь и Мѫдрость, не сѫ светии. Свещеници, проповѣдници, у които нѣма Божията Любовь и Мѫдрость, не сѫ свещеници, не сѫ проповѣдници. Съ това не искамъ да се нахвърляте върху другитѣ, но искамъ да покажете на другитѣ хора, съ какво се отличавате отъ тѣхъ.

И тъй, да туримъ нашата любовь въ истината, да дадемъ потикъ въ мислитѣ, въ доброто – да създадемъ нова система и тогава да се вслушаме въ онзи великъ гласъ на живия Господь, да чуемъ какво ни говори Той чрѣзъ новото учение, чрѣзъ Божествената наука. А тя е наука, чрѣзъ която може да се стопли сърцето, да придобие температура 35 000 000 градуса, а умътъ да добие такава свѣтлина, че всичко да се вижда прѣзъ нея, като се изпрати въ пространството, да се освѣтли цѣлата вселена или най-малко цѣлата земя.

Ще дойде день, когато домоветѣ ни ще се освѣтляватъ отъ свѣтлината на умоветѣ и нѣма да има нужда отъ електричество. Слѣдъ 1000 години може да има само начатки отъ тази наука, слѣдъ 350 000 години ще има нѣщо повече, а слѣдъ 150 000 000 години ще бѫде почти официално приета тази наука.

Ще кажете: „Ние се обезсърчаваме, като слушаме за толкова далечни врѣмена.“ Мене ме радва врѣмето, радватъ ме дългитѣ срокове. Когато ми се говори за кѫси срокове, азъ затварямъ очитѣ си. Врѣмето и пространството, това сѫ Божествени закони. Дѣто нѣма врѣме и пространство, тамъ има робство, а дѣто има врѣме и пространство, тамъ нѣма робство. Хората казватъ, че този свѣтъ е безпространственъ. Не е вѣрно това, безпространствениятъ свѣтъ е образувалъ пространствения. Слѣдователно, безпространствениятъ свѣтъ включва пространствения свѣтъ въ себе си и всѣкога може да го създаде.

И тъй, духовниятъ свѣтъ не е безпространственъ, а е пространственъ и по врѣме и по пространство, само че врѣмето и пространството въ него не сѫ като нашето врѣме и пространство. Това е въ разрѣзъ съ съврѣменнитѣ философски възгледи, но вложете въ себе си любовьта и вѣрата по принципъ и не се лъжете. Поставете въ себе си желанието да придобиете познания за любовь и вѣра, прѣбродете цѣлата земя отъ единия до другия ѝ край, въ краенъ случай идете и на небето, но научете какво нѣщо е вѣрата и любовьта, за да може да кажете: „Любовьта е връзка на съвършенството.“

Днесъ ви изпращамъ отъ училището съ тази велика мисъль, да не се пригръщате и каквито фигури да образувате, били тѣ петоѫгълници, шестоѫгълници или какви и да сѫ тѣ, но да сѫ съ прави линии. Числата, съ които работите, да сѫ цѣли, а не дробни. Дробнитѣ числа сѫ за другия свѣтъ. Човѣкъ, който си играе съ дроби, грѣши. Когато вземешъ единъ човѣкъ, а той мисли, че трѣбва да вземе съ себе си дробьта, не му вѣрвай. Ако имашъ да давашъ нѣкому единъ левъ, а той мисли и за нѣкакви стотинки, които ти си забравилъ, не очаквай много отъ такъвъ човѣкъ. Оставяйте стотинкитѣ за другия свѣтъ. Дробитѣ не сѫ величини отъ този свѣтъ, тѣ сѫ величини на човѣшкия духъ. На земята може да се дѣйствува само съ реални величини и то само четни: 2 × 2; 4 × 2 и т.н. Седемь души могатъ ли да живѣятъ на земята? – Не могатъ. Единъ човѣкъ може ли да живѣе на земята? – Не може. Дванадесеть души могатъ ли да живѣятъ? – Могатъ. Тринадесеть? – Не могатъ. Шесть? – Могатъ.

И тъй, положете вѣрата въ ума си, любовьта въ сърцето си, за да познаете Бога като Истина вѫтрѣ въ себе си. Познайте Бога, освободете се отъ всички стари връзки, че като дойде вашиятъ възлюбленъ да го познаете. Знаете ли какъ му е името? – Не знаете. Въ Писанието се казва, че той ще дойде инкогнито и е сѫщество съ другъ, особенъ умъ отъ вашия. Ако знаете Божествения езикъ, ще го познаете, ще се разберете. Вашиятъ възлюбленъ има особенъ знакъ и ще го познаятъ само тѣзи, които сѫ го виждали. Ще кажете: „Той е!“ Сестрата ще каже: „Той е братъ ми.“ Приятельтъ ще каже: „Той е приятельтъ ми.“ Всѣки ще носи този знакъ на челото си и нѣма да има абсолютно никакво излъгване и така ще се познаватъ хората. Сега хората казватъ, че дяволътъ дошълъ въ свѣта и турилъ печатъ. И наистина, само двама поставятъ печатъ на хората: Христосъ и дяволътъ. Въ какво се различаватъ тѣзи два печата? Ще ви обясня различието, за да не ви оставя въ невѣжество. Качествата на Христовия печатъ, печатътъ на любовьта сѫ: Любовь, радость, миръ, дълготърпѣние, кротость, смирение, благость, милосърдие, вѣра и въздържание. Печатътъ на дявола е 666 и нѣговитѣ качества сѫ: прѣлюбодѣяние, плъть, чародѣйство, ревность, кощунство и т.н. Тѣзи сѫ качествата на двата печата, които сега се удрятъ върху челата на хората. Тѣзи печати ние ги разбираме и въ тѣхъ нѣма никаква лъжа.

Тъй че и Христосъ и антихристъ поставятъ своитѣ печати. Не се плашете. Видите ли у нѣкой човѣкъ печата на Христа, подайте му братски рѫка. Видите ли на челото на нѣкой човѣкъ печата на антихриста, на дявола, заобиколете го!

Бесѣда, държана на 13 мартъ 1921 година.

НАГОРЕ




placeholder