НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Стана плът

Стана плът

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, казва, хора, аз, хиляди, свят, всички, сега, бъде, работи, зло, любов, казвам, добро, път ,

 Неделни беседи , София, 1 Юни 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Благост“

Ще взема само част от четиринайсети стих от първата глава от евангелието на Йоана: „И Словото става плът и всели се между нас.

„Духът Божи“

Единственото реално нещо е въплътеното Слово. Туй, което е видимо, което е достъпно, туй, което виждаме, отчасти е верно. Достъпните неща невсякога са полезни. Някой камък може да е близо до тебе, но той е безполезен. Някоя змия може да е близо до тебе, но тя е безполезна. Някоя малка микроба може да е близо до тебе, но тя е безполезна. Под думата близо трябва да разбираме друго. Сега аз не искам да се спирам върху обикновените работи, понеже хората са специалисти по обикновените работи. Аз трябва от тях да се уча. Обикновените работи, те са работи, които са проявени, и се оказва, че не помагат на хората. Обикновена работа е да умре човек. Умрял някой, констатират, че е умрял. Как е умрял? В сърцето станало разрив, дробовете са проядени, в мозъка станало нещо или някакъв удар констатират, но умрял човекът. Констатират, че е умрял. Може да констатират, че има живот. Туй нищо не значи, че се констатират работите. Ти констатираш, че някой човек е богат, имаш цяла статистика как е станал богат, как се родил. Но какво те ползва сега неговото богатство?

За нас нещата са реални само когато имаме отношение към тях. Ако нямаме никакво отношение, ако нямаме никакво математическо отношение, не са важни за нас нещата. Нещата са важни, когато имаме отношения, имаме геометрическо отношение. Влизаме в Космоса, играем някаква роля, колкото и малка да е, колкото и микроскопическа да е, или един йон, или един електрон, колкото и да е, но е важна част, важна роля играе. Може да ви говоря за близки и за далечни работи. Аз обичам да говоря за близки работи, защото близките работи отдалече са дошли и близките работи надалече отиват. Запример важна работа е светлината, която е дошла от 92 милиона мили от слънцето. Отдалече иде, минава близо, в една секунда ще бъде на 300 хиляди километра, в две секунди – на 600 хиляди километра. Ако закъснееш една минута, тя ще бъде много далече. Вие ще кажете: „Тия работи ги знаем.“ Знание ли е това, когато човек знае, че ще умре? Ако аз зная, че ще умра и като умра, мога да живея, това е знание. Но, ако зная, че ще умра и няма да мога да живея, то не е знание, то е мъчение.

Сега се заражда въпросът, какво трябва да правим. Когато се качиш на някой планински връх, какво трябва да правиш? Ти, първо, трябва да се качиш на върха, то е целта. Ако идеш на планината и останеш насред пътя, ти не си достигнал върха. Ще се върнеш и можеш да кажеш: „Имам си едно желание.“ Започваш да се извиняваш, че вятър имало, че сняг имало, че нямало достатъчно храна, че някакъв инцидент се случил, че обущата не били пригодни, дрехите били тънки, раницата. Тия извинения пари не струват. Всички те са празни работи. Птиците, като отиват по планините, с обуща ли отиват? Конете, когато отиват по планините, с обуща ли отиват?

Аз считам истински човек онзи, който има три вида движения: като влезе във водата, да знае да плава; като е на суша, да знае да ходи; като е във въздуха, да знае да хвърка. Ти си човек тогава според мен. Във водата веднага параход ставаш. Излезеш навън, кола станеш, търкаля се. Във въздуха си, на аероплан ставаш, хвъркаш. Туй разбирам човек. Ти знаеш само по сухо да ходиш, във водата не знаеш да плаваш, във въздуха не знаеш да хвъркаш – туй за човек минава, но не го признавам. Туй го наричам животно, защото животните знаят да плуват. Някой вол, като го мушнеш, във водата знае да плава. Човек може да се удави, но той не се дави. Сега аз не искам да ви измъчвам.

Американската публика извикала един знаменит професор по богословие, който им проповядвал за пророк Йона, как китът го погълнал. Понеже трябвало да покаже, че говори върху един предмет, започнал да го пояснява и цял час аргументирал по кой начин китът погълнал Йона. Проповедникът казва: „Измъчи ме, докато китът погълна Йона. Тогава изведнъж го погълнал, тук, в събранието, трябваше един час да го държа отвън, докато го глътне.“ В реалността нещата стават изведнъж. Когато ние ги аргументираме, трябва с часове да доказваме тъй ли са, или не. Нещата, които не са реални, ние всякога аргументираме. Нещата, които са реални, не ги аргументираме. Всичките процеси, всичките неща, които стават бързо и които нашият ум може да ги схване, са реални. Онези, които не може да ги схване, трябва да се пазим.

Сега този стих казва: „Въплътен човек.“ Хубостта на живота е там: да се въплъти. После казват, че плътта и духът се борили. Че какво лошо има в борбата? Борбата е едно от най-хубавите работи. Двама силни хора, като се борят, предават си от енергията. Често мъже и жени се борят. Мъжът ще предаде от енергията на жената и тя ще предаде от своята енергия на мъжа. Тогава децата възприемат смесената енергия на бащата и майката. Борба става. Без борба на каша биха станали. Като се борят и хляб става, и умът и сърцето се развиват. Целият свят трябва да се бори, за да влезе в правия път. Туй са мои схващания сега. Дали вие сте съгласни, то е ваша работа. За мене е важно.

И на вас ще ви приведа пример. Мене преди 40 години един – във Варна си направил къща – и дойде да ме пита какви кираджии да тури в къщата си. Дойде той при мене и ми показва един кираджия. Казвам му: „Този кираджия не го туряй.“ Казва: „Ще плаща хубаво.“ Рекох: „Тури го, щом плаща.“ След две години ме среща и казва: „Трябваше да те послушам, цяла беля си навлякох.“ „Нали плаща хубаво“ – рекох. „Да бях те послушал.“ Ние мислим – хубаво плаща на другите. Кажем и свършим в минута. Плащането не е дълъг процес. Реалното моментално става. Мисъл, чувства и постъпки веднага стават. Всички ние страдаме все от хубавото плащане – все идеално, някак си идеал за бъдеще. Хубави работи са те, но те остават още хиляди години да се реализират. На евреите – три хиляди обещания в Библията, които Господ обещал, че ще бъдат един от най-големите народи, че ще управляват света навсякъде. Често говорят – туй ще стане. Кои евреи? Не тези евреи. Тези евреи, те ще си идат. Ще дойдат едни евреи, които Господ ще създаде наново. В света от всичките народи ще бъде избрания народ. В този народ и българи ще има, и англичани, и германци, и руси, и сърби, няма да остане нито един народ, който да няма представител в този Божи народ. Няма да бъдат само евреи.

За мене думата евреин значи човек, който се разширява повече, отколкото трябва. Евреите страдат днес от едно нещо, че те уповават повече на своето богатство. Казват – пари имал ли, всичко става. Но сега пари имат, но вземат им парите, обират ги. Парите не струват. Днес в Америка богатите трябва да имат по десетина пазители за себе си и за своите деца. Задигат някой богат, и искат сто хиляди долара откуп. Задигат детето на някой богат, после искат голям откуп. Ти може да спиш някъде – и може да се намериш някъде в гората, изнесен с леглото си. И с автомобил може да те изнесат. Даже по улиците може да те хванат, какво ще правиш? Ако имаш пари, ще се откупиш, ако нямаш пари, какво ще правиш? Не само апашите на физическия свят – колко апаши има извън земята. Дойде онзи апаш, задигне сина ти, дъщеря ти. Задигнат някой път детето ти, ти казваш: „Господ го взе.“ Никакъв Господ. Господ не се нуждае от твоето дете. Казва – умряло детето: „Такава е Волята Божия.“ Та ако вълкът задигне едно агне от кошарата, това Волята Божия ли е? Човек изял едно агне, това Волята Божия ли е? Господ казва: „Не е така моята воля, да се ядат агнетата.“ Оженил си се – такава е Волята Божия. Оставил жена си – такава е Волята Божия. Ти, като се ожени, не извърши Волята Божия, и като напусна жена си, не извърши Волята Божия.

Трябва да ви приведа онзи пример за един турски бей, знаменит богаташ. Всички го почитали, всички моми тичали подир него, навсякъде почитан – бей е, ефенди. Той казва: „Чакай да се сгодя – какво ще кажат хората.“ Когато не бил сгоден, казвали му бей на бейовете. Като се сгодил, казали: „Близо при хората.“ Казва: „Чакай да се оженя – какво ще кажат хората.“ Като се оженил, казали: „С хората наедно.“ Казва: „Ще напусна жена си – какво ще кажат хората.“ Те казали: „За срам на хората.“ Така той бил, първо, бей на бейовете, после станал близо при хората, едно с хората и за посмешище на хората. Ние започваме всичките работи с княз на князете, а ги свършваме с посмешище на хората. И в туй има хубаво. Ако в този процес – от княз на князете до посмешище на хората – направите дом, какъв дом ще бъде? Ако си, първо, княз на князете, близо при хората, с хората заедно и посмешище на хората, как ще направиш един дом? Те са два полюса. По междината направиш нещо. Онзи, който е посмешище, той е най-важен. Не е важен князът на князете. Като станеш посмешище, ще бъдеш важен, защото всеки с тебе ще се занимава, знаменит ще бъдеш. Дето минаваш, всеки ще те сочи с пръст. Сега аз разглеждам въпроса много сериозно. По някой път внасям смешки, знаете защо. Аз изобщо не съм любител на смеха. Зная, че смехът на хората е едно развлечение, здравословно развлечение е смехът. Има хора, които по природа не се смеят. Те са болни хора. Има хора, които много се смеят, те се лекуват. Има един естествен смях – да се усмихне човек. Казвам някои смешки, че да стане една промяна. Защото, когато има едно натегнато състояние на човека, зле се отразява. Като се засмее човек, сменя се състоянието му. Та казвам, по някой път съм принуден да правя смях. От една гениална мисъл слизаме долу. Тия полюси са необходими. По някой път хората вземат едностранчиво. Разправяш някакъв пример, как някой обича да краде. Разправяш как някой прави добро – мъчно хората възприемат и помнят това. Като кажеш как се краде, лесно го научават. Може да приведеш 40–50 хубави примера, но един лош пример хваща повече, отколкото 50 хубави, добри примера.

Мене ми разправяше един – това скоро се случило. Казва: „Един мой приятел иска да си прави къща, пък иска при мене да си остави парите.“ Казвам: „Тури ги в спестовна книжка.“ Казва му: „При тебе ще ги оставя, за да мога всеки път да ги тегля.“ Казва: „Аз, вярващ човек, взех парите, турих ги в едно сандъче. Аз, набожният човек, няма кой да ми вземе парите. Един ден гледам парите, гледам, останали 20 хиляди, петте хвръкнали. Отишли някъде, набожни станали. Седя и размишлявам. Питам се дали ми даде 25 хиляди, или ми даде 20 хиляди. Ще трябва да плащам петте хиляди. Питам го, казва, че 25 хиляди ми дал. Чудя се къде хвръкнали петте хиляди. Гледам, един мой познат – беден, се облече хубаво, с хубави дрехи, хубави обуща, шапка. Направих една връзка между изгубените пари и него. По-напред ходеше окъсан, сега е с нови дрехи.“ Вие ще кажете – той ги е взел. Може да ги е взел, пък може да е съвпадение.

Някой път такива объркани работи има в ума ни, че не знаем самата истина как е. Хубаво е, аз разглеждам въпроса малко другояче. Двайсет и пет хиляди лева за къща, пет хиляди щяха да идат за керемиди на къщата. Тази къща няма съзнание. Тук парите отиват за една хубава дреха, обуща. Този човек като ходи, че му е приятно. Кое е по-хубаво – петте хиляди да бъдат на гърба на този или на къщата отгоре. От гледището на невидимия свят този, който ги носи, благодари на Бога. Намясто са тия дрехи, нищо повече. Вие ще кажете: „Я да се падне на мене, и аз ще го направя.“ Ето морала. Вие ще кажете: „И аз така мисля.“ Сега мнозина от вас сте съгласни с туй развито съждение, защото ви допада. Но ето къде е лошото. Не е лошото, че си взел парите. Ти, като цитираш един автор, ще цитираш и отдолу туриш името на автора. То има авторско право. Ако ти цитираш, без да покажеш, там е лошото. Казват – това е плагиатство. Като цитираш, ще кажеш – еди-кой си автор го писал. Като вземеш парите, ще кажеш. Казвате: „Това са философии.“ Ти, като вземаш парите, вземаш авторското право. Ти, като цитираш нещо, казваш, че това си го взел от еди-къде си. Колцина от вас бихте казали, че сте взели 5 хиляди лева от сандъка? Сега аз говоря не само за сандъчето. Минаваш някъде – градина с череши, казваш: „Господ дал света, аз съм чадо Божие, Духът Божи е в мене.“ Вземеш от черешите. Хубаво, ти не постъпваш според законите на любовта. Хубаво, туй дърво го садил някой. Ти ще идеш да попиташ Бога може ли да си вземеш, да го попиташ с уважение. Ти сам си позволяваш. Като се сади дървото, нямаше те там, имал си работа; като узряха плодовете, ти си там. Това не е право.

Трябва да има един закон на йерархия в любовта, дето трябва да се зачитат правата на всичките. Ти трябва да зачиташ източника на едно чувство, отдето е излязло. Трябва да зачиташ извора на една мисъл, отдето е излязла. Ако мислиш, че всичко от тебе е излязло, ти си в кривата посока. Единственият, от когото нещата са излезли, то е само Бог. То е цялото. Нямаме никаква ясна представа за него. Всъщност той се изявява и чрез камъните, и чрез растенията, навсякъде, но не тъй, както в човека се проявява. Когато един камък се търкаля отгоре, Господ иде чрез този камък. Господ няма да го спре, ще те прегази. Когато камъкът се търкаля, Господ казва: „Не стой на пътя.“ Когато иде с камъка, на пътя да те няма. Когато Бог се проявява във водата, трябва да знаеш да плаваш или да си на брега, надалече да си.

Та казвам, пътищата, по които Господ върви, никога не трябва да се спираме по тях. Любовта е единственото място, дето ние сме на сигурно. В пътя на любовта само един човек се движи. Вие ще ми кажете как да го разбираме. Аз ще ви кажа – разбирайте го както искате, но там само един човек се движи. Вие намирате противоречие във вашата мисъл. Вие в пътя на мисълта турете човек, който се движи с биволска кола, с автомобил или с аероплан – ще ги наредите. И този човек в пътя на любовта се движи с една бързина от 500 квадрилиона в секунда. С 500 квадрилиона се движи. Знаете какво е то. Колко хора може да пътуват? Целия свят в една секунда може да мине през този път с такава бързина. Някой път не искате да разберете. Запример, ако някой ви разправя за музика, как ще разберете? Ако ви разправя, е едно, но ако ви изпее една песен, веднага ще разберете. В десет минути ще го разберете. Другояче три часа да ви разправя, непонятна е тази работа. Трябва музикален език. Любовта не можеш да я разбереш, докато не говориш на любовен език. Съвременните хора научно говорят. Научно говорят за любовта. Там ще има помпи, ще те помпира, ще те държи. Казва: „Ще докажа обичаш ли ме, или не те обичам.“ Няма какво да се доказва. При любовта бедният става богат и богатият става сиромах. При любовта невежият става учен, при любовта ученият става невежа. Любовта, като те намери много учен, ще те направи невежа. Като те намери много прост, ще те направи учен. Тези работи ги прави тя. Ще кажеш: „Защо е така?“ Невежеството на любовта седи много по-горе от всичкото знание, което светът го има. Нейното невежество седи по-горе от всичкото знание, което светът има. Като дойде, казва: „Пет пари не струва.“ Тя изхвърля всичкото знание, туря невежеството, което е по-ценно от всичкото знание в света. Тъй разбирам аз реалността. Не само да кажем реално.

От какво седи лъжата? Човек, който лъже, и той говори истината. В какво седи истината? Той ми даде една кесия, и каже: „Това е злато.“ Отивам, отварям кесията – капици – медни пари по 10 стотинки. Той ми ги дал за английски лири или за турски лири. Другият казва: „Давам ти сто капика.“ Отварям кесията и намирам, че са турски лири. Питам, кой от двамата говори истината. И двамата лъжат. Но коя лъжа бихте предпочели? Единият казва, че ви дава турски лири, пък ви дава капици. Другият казва, че ви дава капици, пък то са английски лири. Кое от двете е за предпочитане? Аз ще взема, ще отворя и ще кажа: „Отворете кесията. Аз съм човек на реалното. Отворете кесията.“ Че ще прочета капиците, ще кажа: „Това не са английски лири, това са български капици.“ Връщам кесията назад. А при пълната кесия със звонкови, който ми казва, че това са български капици – че то е в ущърб на българите да каже, че не са български капици, да намеря английски лири. Капиците на българина не струват повече, отколкото английските лири в дадения случай.

Не всички хора, вие се лъжете по две неща. Така вие се лъжете. Когато човек ми предава български капици, да са български капици. Когато ми говори за Бога, да е божествено – може да е малко, микроскопическо, но да е божествено. Не искам никакви английски, божествено да е. Когато говорим за човешко, нека да е човешко. Да знаем истината. Всяко нещо да съответства на реалността в дадения случай.

„Словото се въплоти.“ Какво очакваме съвременните хора? Толкоз хиляди години какво учат хората? Ще умре човек. Как трябва да живее детето? Младият как трябва да живее? Възрастният как трябва да живее? Как трябва да живеят жените? Как трябва да живеят мъжете, децата, учителите? Всички ние, съвременните хора, не живеем, тъй както трябва. Ако водата замръзва, с какво може да се ползваш? Добрата страна е, че вода, която е замръзнала, не се покваря. Но не може да се ползва замръзналата вода. Ако я стопите, придобива едно ново свойство, става полезна. Но течащата вода, ако е в голямо количество, може да бъде вредна, може да причини вреда на хората.

Та казвам, в съвременния живот ние страдаме от излишни чувства, излишни мисли, които нямат никакво отношение към нашия живот. Мнозина от нас имат желанията на предипотопните животни, мамонтите. Грамадни тела са имали те. Вземете един съвременен милиардер, защо му са тия пари? Какво ще направиш, ако имаш един милиард? Ако дойде смъртта, не може да се откупиш с един милиард. Пак ще те задигнат, и пари да имаш. Да ви приведа един пример. Един американски богаташ заболял от ипохондрия, от страх, че ще остане сиромах. Отива да го лекуват разни лекари, обиколил цяла Америка. Най-после отива в Ню Йорк при един лекар и му казва: „Ти си последният. Ако и ти не ме излекуваш, ще си тегля един куршум“ – казва. „Остани, ти си дошъл точно намясто.“ Направят един договор, според който трябвало да внесе 250 хиляди долара за първата рецепта. Казал му, че ще даде обещание, че какъвто метод да употреби, той никога няма да възразява, няма да се оплаква, ако иска да бъде излекуван. Казва: „Каквото искаш ще дам.“ Дава 250 хиляди долара и обещава, че няма да се оплаква. Правят договора, подписват го. Лекарят повиква един от своите помощници и казва да му отрежат десния крак под коляното. Отрязват крака. Като се събужда, започва да вика: „Това е безобразие, лекуване ли е това, ще ви дам да се разберете.“ Досега мислеше да се самоубие, а като му отрязват крака, се сърди. Той искал да убие себе си, но не знаел какво нещо е самоунищожението. Че му отрязали крака, заинтересувал се. Дошъл лекарят при него, и той му турил всичките зоологически имена, които намерил в речника. След две седмици лекарят вижда, че плаче и му казва: „Или ме излекувай, или ме убий. Едно време имах крак, ходех на разходка, движех се, играех. Сега с един крак какво мога да направя?“ Казва му лекарят: „Не бой се, аз ще ти дам крак, но ще платиш още 250 хиляди долара.“ Направя му много хубав гумен крак. Оттам насетне той се изменя, оженва се, деца има и той бил благодарен, като платил 500 хиляди долара.

Мнозина от вас сте недоволни от живота. Употребете това лекарство на американския лекар, отрежете крака. Човек оценява благата на живота, когато се отнеме едно благо. Като изгубиш ума, ще знаеш, какво нещо е умът. Някой казва: „Сърце.“ Като изгубиш чувствата, тогава ще прецениш, какво нещо е сърцето. Казваш: „Тяло. Защо ми е тази сила?“ За туй ще ви приведа друг един пример за един Стоян, който в турско време минавал за голям пехливанин. Стоян Пехливанина му казвали. Казвал на майка си: „Майко, защо ме направи пехливанин, където се борят хората. Дотегна ми този пехливанлък.“ Роптаел на майка си. Заболява и три години лежал болен, че казвал на майка си: „Майко, да придобия здравето, че и с камъни да ме товарят вече.“ Какво лошо има, че е пехливанин? От пехливанина има нещо по-лошо. Казвам, сегашните религиозни хора са недоволни, искат да занаят какво ще бъде в оня свят. В оня свят ще бъде точно туй, каквото е в този свят. Ако тук хората не ти вярват, и в оня свят не ти вярват. Ако някой ви каже, че може да ви уважават, не зная, ще ви попитам: „Ти ходи ли, провери ли тия работи, или то е само теория.“

Каквото е горе, такова е и долу и каквото е долу, такова е и горе. Само в оня свят вие, като изпращате вашата мисъл, ще ги намерите. Светът е раздвоен на две страни. Раят и адът са близо. Вашите лоши мисли, желания и постъпки вие само в ада ги пращате. Добрите мисли, добрите ви желания и постъпки пращате в рая. Та като идете там, лошите ви постъпки ще започнат там и ще кажат като на Авраама: „Отче Аврааме, вие ни създадохте, не може ли да ни изпратите в оня свят?“ Не може да ви изпратят. Една мисъл, която отишла в оня свят, не може да се върне назад. От вашите, които са заминали в другия свят, има ли някой, който да се е върнал? Аз разбирам в тази форма, в която са живели, в тази форма не могат да се върнат. Да допуснем, че някой дошъл при мене с аероплан, вторият дойде с автомобил и третият дойде с биволска кола. Чудни са хората, когато искат по бърз начин. Най-първо, тръгват с кола към планината, докато дойдат до стръмното. Започват да се качват, оставят колата, качват се на кон. Като дойдат до най-стръмното, оставят коня и вървят пеш. На връщане е обратно: първо, вървят пеш, после се качват на коня и най-после се качват на колата.

Единственото реално в света то сме ние. Туй, което ние само можем да вършим, то е реалното в дадения случай. Как може да прецениш доброто в един човек и злото в един човек? Когато ти прецениш доброто в един човек какво добро ще принесе и като прецениш злото какво може да ти принесе. Злото, за да ти принесе добро, трябва да го направиш слуга. И доброто, за да ти принесе добро, трябва да го направиш господар. Ако доброто не е господар, добро не може да ти направи. Когато доброто стане господар, то се проявява. Когато злото стане слуга, то се проявява. Тъй е в живота. Ония хора, които искат новото в света, то е новото в света. Ако така не се разбира, ще има култура както сегашната. Тогава ще има борба между злото и доброто. За да няма никаква борба, едновременно трябва злото да бъде слуга, а доброто да бъде господар. Тогава и двете трябва да се подчиняват, да обичат любовта. Любовта трябва да заповядва на двете. Ние искаме един нов свят – без злото, само с доброто. Не ще бъдете понятни. Мисли – в света има хора, които нямат злото в себе си. Че да няма зло, главата му трябва да бъде тънка като някоя плоскост, трябва да бъде дълга с километри, да няма дебелина. Какъв човек ще бъде той? Щом главата има дебелина, злото съществува. Щом има глава, злото се явява като една необходимост. Злото не е нищо друго освен неорганизирана енергия, която се изпраща в света, да се организира – нищо повече. Ако искате да разберете една неорганизирана материя, която трябва да я организираш, няма какво да разсъждаваш защо не я организираш. Ако я организираш, ти се ползваш. Ако не я организираш, ще страдаш. Който не е разбрал този закон: и народ, и семейство, и домове, и мъже, и жени, и деца, и свещеници, религиозни хора – всички от памтивека са страдали от неорганизиране. Когато попитали един от великите посветени на Египет за злото, той само си стиснал устните, не си дал мнението. Ние, съвременните културни хора, веднага си даваме мнението, че злото не е намясто. Щом като кажеш, че не е намясто, хванат те, казват: „Кой ти дал право да се произнасяш?“ И ти оттам насетне бял ден не може да видиш. Започват всички негови агенти да идват отгоре – лоши мисли, лоши желания, лоши постъпки, и всичко това стане една каша.

„И Словото стана плът.“ Злото е едно велико благо за доброто. Доброто е едно велико благо за човека. Аз така го разбирам. Злото е едно велико благо за доброто, за да се прояви доброто. Ако доброто в нас не се проявява, тогава оставаме на разположение на злото. Мнозина казват, че в Бога има две воли. Аз казвам, че в Бога има една воля, хората разбират, че има две воли. В него има една воля, всичко което той върши, е разумно, любов, истина. В Бога няма посторонни човешки мисли. Всичко каквото мисли, е добро. В края на краищата всички ще се убедят, че всичко, което той върши, е добро. Ще минат може би милиони години, докато се убедят, че онова, което той е направил, е добро, ще благодарят. Сега не разбират Божиите пътища, деца са. Какво може да разбере едно дете от 5 години защо е направен един университет. Какво ще разбере защо свири един виртуоз по този начин, защо Бетовен е писал така своите сонати или песни, или симфонични творби. Кой може да разбере защо в дадения случай вие сте родени жени, други са родени мъже. Едно време нямаше жени в света до Адама. След Адама дойде жената. Било е време, когато жени нямало в света. Мъже и жени нямаше, всичкото беше един човек. Нямаше мъже, нямаше жени. Този човек после се раздвои – половината стана жена, половината стана мъж. Раздели се на две. После единият даде половината и другият даде половината – направиха детето. Въодушевяват се от своето дете. Едната половина стана момиченце, другата половина стана момченце. Какво се добива, след като станаха момиченце и момченце? Вие търсите как да ги съедините. Всичките хора, които са оженени днес, имат чужди половини. Всеки, който не може да живее с жена си, има чужда половина, взел е от някого. Жената не може да живее с мъжа си – чужда половина е. Мъжът не може да живее с жена си – чужда половина е. Нямаш право над чужда половина. Своята половина ще търсиш. Ако намериш своята половина, жени се; ако не я намериш, не се жени. Конкретно това е за бъдещето. Не разглеждам сегашния ви живот. Пясъкът е слязъл отгоре. Когато кажа на един колар да ми донесе пясък, искам хубав пясък. Онзи пясък са намерили такъв, какъвто е. Когато искам пясък, той трябва да бъде добър.

Аз говоря сега за живота, за да може да се ползвате от живота на земята. Някой ще ви занимава, че вие тук ще страдате, като идете в оня свят, ще благувате. Привеждам примера за слепия Лазар. Как да го примирите? Лазар какво го застави да седи при този богаташ, дето Христос привежда примера? Когато вляза в една къща, виждам, че има тенджери, тиган. Какво заключавам? Че в тази къща хората готвят. Щом има тиган и тенджери, пържене има, готвене има, месоядство и вегетарианство има, цъцрене има в тенджерата. Всичко, което влиза в тенджерата, може ли да живее? „Ние сме – казва – много добри хора.“ Тенджерите ви знаят колко добри хора сте. Аз винаги се пазя от хора, които имат тигани; винаги се пазя от хора, които имат тенджери; винаги се пазя от хора, които имат казани. Искрено ви казвам, пазя се, понеже не искам да влизам в тенджерата, понеже не искам да влизам в тигана. Защо? Понеже ми вряла главата в тия тенджери, освободил съм се и не искам да повтарям миналото. Вие ще кажете: „Как да го разбираме?“ Да ви поясня.

Вие имате едно съществително име Иван. Искате след това име да турите някакъв глагол. На името Иван трябва да турите едно прилагателно, едно местоимение, един съюз. Казвам, съюз ще турите на глагола. Какво местоимение? Казвате: „Наш Иван.“ Или ще го направите наш Иван, или чужд Иван. Наш Иван ходи в училище. Наш Иван е написал някоя песен, някой роман. Казвам, ако вие не туряте онзи глагол намясто при Иван, тогава не може да се определи работата. Казва някой да мислим. Но мисълта е цял закон. Трябва да знаеш, като мислиш, какъв глагол да туриш, най-първо. Защото има три вида глаголи, защото има едни глаголи, които показват действие на земята; други – в духовния свят и трети – в мисловния свят. Тия действия се различават. Действието на физическото поле е едно, действието в духовния свят е друго и действието в божествения свят е трето.

Казвам, „И Словото стана плът.“ Значи се е въплътило, слязло между хората, да ги научи как да живеят. Някой път търсим. Знаете колко красиви неща има за изучаване. Вие гледате човешката ръка. В нея колко красиви работи има! Всичките блага се намират в човешките ръце. Вие търсите по някой път късметлии хора. Има хора, с които, като се ръкуваш, като им бутнеш ръката, оттам насетне всичко ще ти тръгне. Има хора, като се ръкуваш, оттам насетне назад ще ти тръгне. Не е само това, то е факт. Има ръце, които на един километър трябва да ги държиш от себе си; има ръце, които наблизо трябва да ги държиш – като ги бутнеш, едно Божие благословение ще дойде. Писанието казва: „Написах ви на дланта на ръката.“ Най-скъпоценното нещо е Божията ръка, тъй щото никога няма да ви забрави. Че в твоя ум, ако не държиш Божията ръка... Като бутнеш Божията ръка, всичкото благословение ще дойде отгоре ти.

Та казвам, човек е направен по образ и подобие Божие. Онова, което излиза из ръката, е важно. По някой път хората искат да знаят какво излиза. Като идеш при карамфила, познаваш го, ако обонянието ти е развито. На половин километър можеш да познаеш дали е роза, или е друго цвете. Всяко цвете има особен аромат, и по този аромат го познаваме. Така от човешката ръка изтича енергия. От човешкото сърце, от човешкия ум, от човешката душа изтича енергия, от човешкия дух изтича навън енергия. Или всинца сме проявление на живия Господ. Той иска ние да бъдем проводници на неговите блага. Той не съжалява за погрешките, които правим. По-добре да правим погрешки и да работим, отколкото да не правим погрешки и никак да не работим.

„Словото стана плът.“ Сега в новата култура хората не трябва да се оплакват от живота. Ако има един, който би трябвало да се оплаква, то е Бог. Че това противоречие, което неговите деца създали, постоянно мърморят. Той ги гледа всичките тихо и спокойно, а те всичките мърморят. Той се поусмихва и казва: „Туй дете дайте му ябълки, дайте, дайте. – Току казва – дайте му, дайте му, дайте му, на всички дайте. – Той казва – дайте.“ Някои от вас питате защо човек само трябва да взема. В природата всичките нещастия произтичат само от недаването. Тогава ще ви приведа примера като аргумент. Един цар пита: „Кое е най-хубавото нещо в света?“ Казал му: „Да ядеш сладко, и да не бъдеш задръстен.“ След като бил задръстен 10 дена, че не могъл да ходи, тогава разбрал. Като ядеш, непотребното от тебе трябва да излезе, всичката нечистотия. Ще вземеш, ще даваш. В себе си няма да оставяш никаква нечистотия. Всичките нечисти мисли, онези мисли, които са неорганизирани в нас, няма какво да ги държим – да ги пратим в природата да ги организират. Всички ония неорганизирани чувства, желания навън да излязат. Всичко, което е организирано, да го турим в себе си. Всичките постъпки, които са неорганизирани, – навън. Не че имаме неразположение към тях, но те да излязат да се организират. Всичките организирани постъпки да ги задържим.

Казвам, трябва да задържим всичко онова, което е организирано. То е божественото. Всичко, което не е организирано, тепърва има да става божествено. Неорганизираният свят е създаден от Бога, но не е още божествен свят. Човек е създаден от Бога, той е направен по образ и подобие, но човек не е още така божествен, както Бог се явява. Тепърва се създава човек. Следователно новият човек, който иде, той е Адам, който иде в света, той е Адам на любовта. Бог ще се проявява чрез него. Бъдещото човечество ще бъде новият Адам, който ще се прояви. Ще вложи всичката любов – на всичко, каквото човек ражда, да се радва. Толкоз блага имате в себе си. Вие чакате да идете в оня свят, да умрете, да идете в оня свят, да ви дадат повече неща. Повече неща няма да ви дадат. Едно семе има всичките блага. Посадят го, ще даде хубавите плодове – скрити са в него.

Вие имате всичките блага, очаквате Христос да дойде. Ще ви турят в земята, ще ви заровят. Казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Всяка пръчка, която дава плод, обрязва се, да даде повече плод, а която не дава – отсича се. Онези, които не разбирате страданията, оплаквате се. Страданията в света са един божествен метод, един божествен начин за придобиване на онази божествена енергия. Духът обича противоречията в света; духът обича страданията в света. Страданията са велико благо за духа. Дотогава, докато в нас не е духът, считаме страданията за нещастие. Когато дойде духът, ще намерим, че това голямо нещастие е голямо благо заради нас. Един умен, като обработва един килограм желязо, ще вземе 25, 40 хиляди лева, ако го направи на тънка жица. Тия жици ще ги турят на някой инструмент, музика ще изкарат. Онзи, който не разбира, ще направи чук, камък, ще чука, този-онзи ще бие, хиляди неприятности ще си създаде. Ние имаме изобилно чукове. Не сме се научили да правим тънка жица от желязото, че музика да образуваме. В нас колко груби мисли има, които са като чукове. Всичките ваши мисли, ваши желания и ваши постъпки трябва да ги превърнете в тънки жици. С чук може ли да работите в радиото? Тия тънките жици са, които ги употребяват в електричеството. Тънките жици са, които стават проводници. Колкото мислите са по-фини, толкова чувствата са по-фини, толкова човек може да бъде по-добър проводник на онова божественото. Ние искаме, каквито сме груби, да се излеят всичките благословения в света. Не. Аз бих желал, като съм на концерта, да бъда на последното място, да слушам хубаво, да имам хубаво ухо. Не да бъда на първото място да слушам. Там се чува само крясък, никаква музика няма. Ние искаме по-близко до музикантите в света. Колкото по-далеч – по-хубаво. Музиката надалеч се слуша. Хубавата музика – на хиляда километра, то е обикновената музика; на две хиляди – талантливата, а на три хиляди километра – гениалната. То са твърдения. Всеки може да каже – на хиляда километра – обикновената музика. Но туй можех да го докажа. За да ви докажа, трябва да ви държа един час. Вие нямате време. Може да ви докажа, както мене ме държаха да ми докажат, че аз трябваше да сляза от колата. Цели 25 минути човекът ми доказва, че не може да ме изкара автомобилът. Казвам – приемам. Трябваше да сляза в първата минута, не да чакам.

Някои четат и носят Библията. Някои я турят под главата. Свещена книга е. Тя трябва да стане живо Слово, написано в човешкия ум, да започне тази Библия да говори вътре. Има една Библия, написана вътре в човека. Може би, аз като ви говоря, може да се яви мисълта: „За нещо друго не може ли да ни говори?“ Може, как не. Може да ви говоря, без да ви говоря. Ако бях дошъл днес да ви подпиша по хиляда английски, сега не английски, но турски лири. Вие сте тук 300–400 души – по сто колко правят? Какво щеше да стане от вас? Щяхте да имате хубав обед, после балтон, сто лири са доста. Близо половин кило злато, 50–60 хиляди лева.

На съвременните хора им трябва едно здравословно състояние. Всички страдаме от една болест. Мислиш, мислиш, заспиш, легнеш си, ходиш в другия свят, върнеш се, станеш. Мислиш, мислиш, мислиш, че си станал стар – остарееш. Най-първо, мислите, че като станеш стар, ще станеш по-набожен, но обезвериш се. Ти мислиш, стар като станеш, ще обичаш хората. Ти, като станеш стар, ще подкупваш хората. Гледал съм стари хора. Той имал цяла торба орехи. Казва на някое дете: „Дядовото, ще ти дам два ореха, да ми донесеш вода.“ Дядото се радва, че има орехи. Пари са орехите. Благодарение че децата вярват на орехите, донесе една стомна вода. Аз не бих желал да бъда дядо и да имам една торба с орехи, но да бъде винаги млад, да си взема стомничката и да кажа: „Ха, дядовото, сега.“ Че като донесе стомничката, да кажа: „Браво, дядовото!“ Бих желал и вие без орехи, със стомничка да идете на извора, че да кажете: „Браво, дядовото. Много добре служи на нашия дядо.“

Вие във вашите бащи, майки, във вашите братя, във вашите сестри, във вашите слуги виждайте Бога в тях.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Тридесет и трета неделна беседа
1 юни 1941 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, казва, хора, аз, хиляди, свят, всички, сега, бъде, работи, зло, любов, казвам, добро, път ,

 Неделни беседи , София, 1 Юни 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder