НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Двата велики закона

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Двата велики закона

Най-често използвани думи в беседата: има, любов, бог, живот, сърце, свят, всички, човек, аз, душа, хора, ум, бъде, казва, може, сега ,

Извънредни беседи , Русе, 2 Януари 1921г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


'"Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
Да възлюбиш ближния си както собствената си душа".
Евангелие от Матей 22:37.39''

Изпяхме песента "Благословен Господ Бог наш" три пъти.

Учителят прочете от'' Евангелие от Йоан 14 глава: "Да се не смущава сърцето ви: вярвайте в Бога. и в Мене вярвайте..."''

Ще говоря върху двата велики закона, които определят, върху които почива човешкият живот. Като запитали Христа върху този въпрос, Той изразил тия два закона със следващата мисъл: "Да възлюбиш Господ Бог твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си както собствената си душа."

В Писанието се казва: "Бог е любов", ние често казваме: "Любиш ли Бог, вярваш ли в Бог?" - Да вярваш в Бог, това е по неговия стих, но когато кажеш: "Любиш ли Бог?" - това вече не е по стиха на вярата. Например казвате за един човек, че е честен. Това е вярване. Вярването е по отношение сегашния живот. Следователно туй, което осмисля човешкия живот, то е правилното разбиране на истинския живот. И млади, и стари искат да осмислят тоя свой живот. Всички искат да продължат своя живот, да бъдат щастливи и да бъдат умни. Трябва да сме умни както инжинерите, техниците, които правят изчисление по постройката на един път, иначе той не ще бъде построен добре. Светските хора обмислят много добре своите работи.

Не е достатъчна само вярата, тя е една трета от истината. Надеждата е също една трета от истината и любовта е една трета от истината. Като съберете трите, ще получите пълната истина. Надеждата е сегашният свят, тя ни въодушевлява. Всичките хора живеят на тоя свят само за ядене. Ако хората мислеха по-идеално, светът щеше да бъде по-друг. Всеки иска да увеличи своя имот и да се осигури. Хората от света казват, че което виждат, то е реалното, то е надеждата. Вярата представлява вътрешното съдържание на нещата. Аз разпределям реалния свят на три категории:
1. Свят, който се изменя и променя - това е физическият свят, физическото поле. Щом се изменя и променя, то се губи. Например един престъпник, ако е влязъл в категорията на честни и почтени хора, гдето не се изменя и променя, и той вече няма да е, какъвто е бил.
2. Свят, който не се изменя, а се променя - ангелският свят.
Например посятото житно зърно не се изменя, а само се променя.
Мъртвите не са изчезнали, влезем ли в духовния свят, ще ги намерим.
3. Свят, който нито се изменя, нито се променя - духовният свят. Той е основа, върху него всичко се гради.

Имате едно шише, което е празно - то е реалност по форма, но не и по съдържание. Ако същото шише е пълно, то е реално и по форма, и по съдържание. Тук имате условия, които не се изменят, нито се променят, т. е. реално по сила. Всичко вътре във вашия живот куца от неправилно разбиране на тоя живот, по причина лошите прилагания на законите на природата, на Бога. Трябва да се приложат тия велики закони за всички наши чувства и желания. Вие сте присъствали на някой концерт и виждате как свири някой виртуоз. Добрият виртуоз музикант свири по строги правила за движението на лъка, звуковете и пр. Добрият човек е един добър виртуоз в живота. Българите казват: "Цигулар къща не гледа." Не, цигулар къща гледа. Неговата цигулка трябва да бъде вътре в него, а то е да има хармония в своя вътрешен бит и животът му да дава една прекрасна мелодия. Мнозина казват, че нам не ни трябва свирене. Всеки трябва да знае да свири. Аз ви питам, когато майката роди детето си и то издаде гласа си, радват ли се всички в тоя дом? - Да. Ако не издаде глас, не се радват: "Не ще бъде - казват - това дете." Сега аз искам да ви наведа към тая велика мисъл върху любовта.

Любовта не трябва да я разбирате така, както хората сега я схващат. Любовта не трябва да бъде само едно приятно чувство, едно влечение. Тази любов, за която хората сега говорят, не е истинска любов. Тя може да се оприличи на любовта между двамата другари пътници, които, като пътували из една гора, единият все обещавал, че е готов да се жертвува за другаря си при каквито и да било обстоятелства. И като срещнали мечката, тоя, който изказал готовност да се жертвува за другаря си, при виждането на мечката веднага се озовал на върха на близкото дърво. Другият се уплашил, легнал на земята. Мечката дошла до него, помирисала го оттук-оттам, отишла до главата му, помирисала го и там и си заминала. Другарят му слязъл от дървото и запитал останалия лежащ на земята другар: "Какво ти шушнеше мечката на ухото?" - "Каза ми да не ходя друг път по гората с другар като теб." Тук имаме любов само по форма, т. е. имаме шише, но без съдържание. Трябваше тоя приятел да остане долу и да се жертва за своя приятел, а не да избяга и се качва на дървото. Човешкият свят изисква постоянно да бъде в лъчите на тая Божествена любов, която е готова да се жертва.

Ако вие поставите един човек да стои постоянно в една изба, мислите ли, че той ще бъде доволен? Има един анекдот за конгреса на животните. Те се събрали на конгрес и когато жълтурката предложила да се върнат и примирят с хората, минавал един човек отдалеч. Вълкът казал на другите: "Погледнете що има около шията на тоя човек." Казали му: "Вълча кожа." Вълкът отговорил: "Аз се отказвам да се помиря с човека." Ето, минавала жена. Лисицата казала: "Погледнете какво има около шията на онази дама." Казали й: "Лисича кожа." И лисицата се отказала да се помири с човека, защото изказала недоверие към него. Птичките казали: "Погледнете на шапките на ония дами, не са ли нашите перца, крака, опашки по главите на тия жени."

Животните са по-умни, те не стоят по четири часа в кухнята за своя възлюблен. Сготви му, а той я набие и я изпъди. Защо? Жената не трябва да кълца месо, лук за своя мъж. Разбирайте ме в широкия смисъл. Всичките хора само за храна мислят. Нещата трябва да се подложат на опит. Всяко нещо, което не издържа опит, всяко нещо, което не издържа приложение, не е полезно.

Христос се спира на двата закона. В първия е казано: "Да възлюбиш Господ Бог твоето с всичкото си сърце." Сърцето само по себе си е един обширен свят. Докато човешкото сърце има правилно кръвообращение, докато сърцето чувства правилно, то е нормално, а това значи, че има живот. Спре ли сърцето своята функция - смъртта дохожда. Когато човешките чувства престанат да функционират, човек в духовния свят е мъртъв. Аз казвам: Сърцето на тоя човек е станало мъртво. Сърцето трябва да бъде изложено на Божествената Любов. Да любиш Господ, значи не да даваме, а да вземаме. За да вземаме от Господ, трябва да Го любим. Само чрез любовта ние можем да вземаме от някого нещо. Имате ли някога две души да са се съединили без любов помежду си: жена с мъж, търговец с друг такъв или каквито и да било съдружници? Бог не е един пример, а една необходимост. Без любовта си към Него нищо не можем да получим. Няма нужда да доказваме за Господ има ли Го, или Го няма. Защо трябва да любим? Само чрез любовта си можеш да извадиш ония сокове, които могат да ти принесат полза. Ако ние кажем, че ние нямаме нужда от Бог, тогава ние с какво ще трябва да Го заменим? Ако ние трябва да се подчиняваме на съдии, адвокати и прочие длъжностни лица, то не трябва ли да се подчиняваме на Оня, от Когото сме излезли? Ако не щем, то законът за необходимостта ще ни застави да се подчиним на Господ. Ако тия хора, които нищо не са ти дали, и им се подчиняваш, тогава питам, защо да не се подчиниш на Бог, който всичко ти дава? Ако един човек, който е стоял в тъмна стая, е болен, кой е крив за боледуването му? Изложете го на слънце и той ще оздравее. И всичко трябва да излезе на слънце сред живата природа, където има живот. Съвременните хора питат где е Господ. Христос говори за един Бог, който много добре е определен. Едно дете, което го гонят, за да го бият, потърсва помощ най-първо от баща си, майка си, брат си, а ако ги няма и не са в състояние да му помогнат, веднага извиква: "О, Боже, Божичко!" "Божичко!" значи "люби хората и се жертвувай за тях".

Любовта е необходима, за да не замръзват източниците на водата, която е потребна за растението. За любовта не трябва много да се говори. Ония хора, които много говорят за любовта, малко любят; който много обещава - малко дава.

Христос продължава и казва: "Да възлюбиш Господ Бог твоего с всичкия си ум." Умът е един светилник, една свещ, той трябва да се подклажда. Само сърцето е, което заставя човека да мисли. Щом се ангажира сърцето, ангажирва се и умът. Ако каже някой, че теб сърце не ти трябва, то е само половината на живота. Умът създава формите, той е една необходима светлина за живота, с която ние регулирваме своите постъпки. Мислите ни и чувствата ни не могат едни без други. Сърцето и умът трябва да бъдат свързани. И умът трябва да черпи сили от това, същото слънце, което стопля сърцето. По какво се познава умният човек? Той се отличава по това, че си поправя грешките и вселява ред. По какво се отличава добрата майка? - Тя има своите деца всякога нахранени добре - не преситени - и облечени добре. В подобни бащи и майки има ум. Същото е и за едно общество. Във всяко социално общество, където хората са тъй добре облечени и нахранени, има ред и са добре. Иначе обратното показва, че има недоимък. Затова трябва да има, потребно е производство. Между нас и живата природа има тесни съотношения. Ние трябва да работим, когато ни е определено. Нашият живот е нареден от по-рано, не ще го наредим ние сега.

Един господин от Варна през 1917 г., освободен от фронта, успял да спечели петдесет и пет хиляди лева и един ден пожелал да се продължи войната още осем години, за да може да спечели още няколко пъти по петдесет и пет хиляди лева. Същия ден вечерта тоя господин умрял. Тоя господин е нарушил закона на съзнанието. Всеки трябва да бръкне дълбоко в своето сърце и вътре в своята душа, за да извади онази Божествена частица, ония ценности и чувства, които Бог е вложил в тях. По този начин само човек ще намери смисъл в своя живот. Съвременните хора имат недъзи, затова искат сами да уредят живота си. Двама братя се скарват и намразват при дележа на наследството. Как ще се възстанови любовта помежду им? Ето как - като се поправи грешката, като се даде на всеки това, което му се следва. Върнете незаконно взетото и любовта ще се възобнови - ето Божествения принцип.

Любовта иска да се поправят всички наши погрешки. Като имам един хляб, защо да не дам половината на друг, който гладува, иначе ще ме набие и ще ми вземе целия. Ако бях умен, щях да избегна моето гладуване. Затова Христос казва: "Дайте едната си риза" и Господ казва: "Дайте половината от имота си, за да не го вземат целия." Богатството разваля любовта. Някой чака, че може, като стане богат, тогава да живее, а то става обратното.

Не са парите, които дават щастието на човека и носят щастието в света, а това са просветеният ум и доброто сърце - това значи да си богат. Нямаш ли ум и сърце, ти си едно натоварено магаре. Ако то пренася десет дни злато от едно място на друго, питам аз, това магаре богато ли е? Не, то носи богатството за своя господар. Богатство разбирам аз това, което може да подобри нашето положение, нашия живот. Следователно настоящето е, което може да поправи нашия бъдещ живот. Много искат да се осигурят за в бъдещето си. Каквото сега направите, то е, което решава съдбата ви за в бъдещето. В миналото е решен сегашният ви живот. Понеже не сте решавали добре, затова сега страдате. После Христос казва: "Да възлюбим ближния си, както себе си." Аз казвам: Можеш ли ти това да направиш за Любовта Божия? - Това е вторият закон. Човек трябва да люби заради Бог животните, растенията и всичко, което е с нас. Изпречи ли се мравка на пътя ви, отворете й път. Но ще речете: "Ще закъснеем." А досега, като сте бързали, какво сте направили, нали пак не сте си уредили живота? Я ми кажете кой е прокопсал в тоя свят? Много малко. Защо? -Защото, като са срещнали на пътя си мравка, не са й сторили път. В гробищата и владици, и попове, и царе, и богати - все са фалирали. Досега не са си уредили живота много, но за в бъдеще ще го уредят само като спазват закона на любовта.

Всеки живот трябва да бъде на мястото си. Вторият закон е добър за нашата душа. Учителят разказва следния пример: Един бедняк в Австрия пожелал да отиде в Америка и като нямал средства, потърсил такива у един банкер, комуто поискал хиляда крони. Последният казал в себе си: "На много души помагах, давах в заем, но не ми ги върнаха, ще дам и на тоя бедняк хиляда крони." Бедният взел парите и заминал за Америка. В това време банкерът изгубил цялото си състояние. След петнадесет години бившият бедняк се завърнал в Австрия голям богаташ, потърсил банкера и го намерил в най-окаяно материално състояние. И вместо дадените му в заем хиляда крони връща на бедняка банкер петнайсет хиляди крони. Божественият закон е: всяко добро, сторено в името на любовта, не се забравя никога. Доброто - добро ражда; и злото - зло ражда. Този е законът за доброто към ближния. Аз ви препоръчвам следния метод. Вие сте болни, нямате апетит, не можете да спите и т.н. Викате доктори, плащате и нямате полза. Аз ви казвам: Излезте вън на слънцето. Идете и не ме питайте защо. "Где е Господ?" - питат често. Като излезете вън на слънцето, първия ден ще се почувствувате малко добре. Втория ден ще се почувствувате още по-добре и т.н. И най-сетне, след месец-два ще оздравеете. За този мой съвет за лекуване не искам да ми заплащате никаква визита. Слънцето ви оздравява. Бог Господ пари взема ли за това оздравяване? Хората се лекуват на лекар. Един дал шейсет хиляди лева за лечение при лекар и умрял, друг дал десет хиляди лева при лекар и тоже умрял. Не ви казвам да не ходите при лекар, всеки човек има нужда от лекар, но намерете своя лекар и ходете при него.

Учителят разказва примера за онзи ходжа, който отишъл в банята да се окъпе, но след като се окъпал и облякъл, като нямал пари да плати, на излизане казал на баняджията: "Благодаря, много хубава беше банята." Обаче баняджията му казал, че трябва да си плати банята, а не да благодари. Ходжата, като нямал пари в себе си, за да плати, помолил се на Господа да се събори банята и в този смут да може да си отиде, без да плати. Действително в банята става смут. Баняджията набързо отишъл в банята, да види какво има, а ходжата се възползувал от случая и си отишъл, без да плати. Всякога трябва да си плащаме банята в света - това е закон във физическия свят. Обаче в Божествения свят не е така, там е обратното-там пари не вземат. Ще те изпъдят, ако искаш да платиш. Ще ти кажат: "Иди, понаправи същото." Ако едно учение иска за всяко добро, което ние правим, да ни се заплаща, това не е ново учение. Даром сте взели, даром давайте!

Душата е една градина с най-хубавите цветя и овощия, които са необходими за живота. В нея израстват потребните ни плодове. Щом има добри плодове в нашия живот, ние не сме изложени на погибел. Живата душа не е отделена от човека, но тя е един фактор, който обема ума и сърцето. Умът и сърцето са служители на душата, слуги на душата. Умът е слугата, сърцето - слугинята, те са господинът и жената на душата, а самата тя, душата,е господарката. Когато душата не се грижи за своите слуги, те се бунтуват. Душата е един велик свят и когато излезе от този свят, ще влезе в другия, на по-големите души, във великия свят, в който ще сте обградени с великата любов.

Христос казва: "Любете ближния си като себе си!" Ако не приложим първия закон, не можем да приложим и втория закон - да любим ближния си. Може ли една майка, която не е здрава, да създаде и охрани здрави деца? - Никога. Здрави трябва да бъдем във всяко едно отношение: духовно, умствено и физически. Храната в широкия смисъл е особено, главно условие, за да получим добри плодове, като имаме добро здраве. Според храната на нашия ум, сърце и душа ще се определи животът, който може да прекараме на земята. Всички болести се зараждат от нашия ум и от нашето сърце. Стомахът и душата боледуват като резултат от лошата храна. Лошото сърце дава лоши страсти. Лошият ум дава лоши мисли. Всички болести на ума, сърцето, душата са резултат на лошата храна. Неврастенията е резултат, че в ума няма достатъчно светлина. Омразата е резултат, че в сърцето няма достатъчно любов. Богат е, който люби, сиромах е, който мрази.

Христос казва: "Блажени нисшите духом." Богати духом, но бедни по зло. Само бедните хора мразят, а богати наричам тези, които любят. Богати хора има, но от какво? - Богати от зло. Да те пази Бог от богат човек, от престъпление и грехове. Богатият по грехове е беден по добродетели. Богатият с добри мисли и добри желания е истински богат човек, той никога не е в оскъдност и материални лишения.

Да възлюбиш Господ Бог твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила и да възлюбиш ближния си като себе си - ето тия два закона са основните принципи в живота, без които не може да се уреди човешкият живот. Всеки трябва да се допита: "Богат ли съм аз? Богат по ум, богат по сърце, богат по душа." Богатият по ум прави добри дела. Богатият по чувства прави добри дела. Богатият по душа прави добри дела.

Въпросът, има ли Господ, или няма, ще оставим да се разреши по-сетне. Тия, които сядат и разсъждават има ли Господ или не, са подобни на ония трима българи, които имали една печена кокошка и като не могли да я поделят помежду си, решили да си легнат да спят и който от тях сънува най-страшен сън, той ще изяде кокошката. На другия ден станали заранта и почнали да си казват сънищата. Първият казал: "Аз сънувах, че слизах от повърхността на земята през големи пропасти все по-дълбоко и по-дълбоко до центъра на земята." Вторият казал: "Аз сънувах, че от земята се качвах нагоре към небето все по-високо и по-високо и че стигнах до месечината." Третият казал: "Аз сънувах един от вас, като слезе към центъра на земята, а другия, като се качи нагоре към месечината, помислих, че няма да се върнете обратно, станах и изядох кокошката." Нашите размишления трябва да бъдат как да подобрим живота си.

Христос казва: "Като уредиш живота си по Божествената програма на ума, сърцето и душата, ще бъдем щастливи на земята." Има някои, които се запитват бил ли съм друг път на земята. За тия хора привеждам следния пример: Имало в едно село един Стоян, който един ден тръгнал от село с магарето си, за да го закара в града и го продаде. На пет километра от града Стоян замръкнал. Легнал си да спи, като завързал юлара на магарето о ръката си. Деца от града снели юлара от главата на магарето и го откарали. Събудил се Стоян, вижда, че магарето го няма, почнал да си търка очите, гледа наново, но магарето все го няма. Рекъл си тогава Стоян: "Ако съм Стоян, магарето го няма, ако не съм Стоян, спечелил съм един юлар." Юларът не е реалното, магарето е реалното. Това е доказателство за прераждането. Трябва да спечелите магарето, а не да държите само юлара. И тогава само ще си отговори всеки един откъде е дошъл и къде е бил. Магарето е умът, а юларът ...

И сега хората са малко пияни. И природата като ги набие, ще се опомнят, ще изтрезнеят и ще познаят откъде са дошли. На хората ще се докаже, че се прераждат - като ги набие природата. Сега нашият ум, нашето сърце са изместени и като дойде лекарят и нанесе удари, ще се наместят и оправят човеците. Така както един германски лекар е намествал с удари и плесници кривите челюсти на своя пациент. Въпросът не е има ли Господ на небето или на земята, а има ли любов в сърцето, ума и душата.

Христос казва на Своите ученици: "Ще се освободите от учението на лъжата, тъмнината, за да приемете учението на светлината."

Ако едно учение е право, душата и мислите са светли и сърцето е бодро и възпламенено. Всяко учение, което ви дава подтик в живота, то е добро. И ние сега трябва да живеем като разумни същества. Някой остарее и почне да мисли да умре. Оставя пари да го погребат. Христос осмисля тоя живот. Той казва: "Живейте добре." От плода на мислите, желанията ние ще познаем какъв е бил животът.

Когато вие сте нещастни, неврастеници, болнави, недоволни и пр., потърсете где сте нарушили, накърнили любовта. Възобновете я и ще бъдете здрави.

Това е новото учение, което ви проповядвам. Опитайте всички учения в света и най-после ще опитате и това. Новото учение иска да осмисли живота. То е учението, с което се говори и прави, и работи едновременно. То е учението на опитите и на делата, и на наблюденията. Искате някои опити. Представете си, че двама сме на дъното на океана и ти имаш на гърба си една тежест от осемдесет килограма злато. Аз ти разправям, че горе, над водната повърхност на океана, има светлина и ти искаш да излезеш към тая светлина. Обаче чувалът със злато на гърба те придържа към дъното на океана и не можеш да излезеш над повърхността му. Докато не хвърлите тоя чувал със злато от гърба ви, аз не ще мога да ви извадя над водната повърхност на океана и вие не ще видите слънчевата светлина, не ще почувствувате слънчевата топлина и не ще получите техните блага. Не е богатството, материалното, което ще ви направи щастливи.

Друг пример. През време на последната коронация в Англия един англичанин тръгнал от Америка до Англия с триста шейсет и пет милиона, за да участвува в празненствата по коронацията. По пътя пресметнал, че тая сума не ще му стигне за разходи, вследствие на което се хвърлил в океана и се удавил. Тоя човек не е бил луд.

Истината на живота вие ще я намерите вътре в себе си. Ние може да се върнем при Бога само като разтворим всичкото си сърце, всичкия си ум и цялата си душа и употребим всичката си сила за добро. Те трябва да се разтворят, иначе ще бъдем нещастни. Най-същественото нещо, най-голямата сила в света е любовта. Туй, което осмисля живота, то е Божествената Любов. Няма по-голяма ценност от нея. И богати, и бедни, всички се стремят да добият любовта. Всички хора въздишат силно, че са изгубили любовта. Тя е великото богатство на майките, на бащите и на господарите, и на слугите, и на учителите, и на учениците, и на братята. Тя се добива само по един начин, като се мине през шест врати, шест начина, от които четири за Бога и два за нас. Тя се добива, като отворим сърцето си, ума си, душата си и силата си. Това са четири принципа, които ни водят към Бог. И още, като възлюбим Бог и като обикнем ближния си като себе си. Ако стоим пасивно, не ще я добием. Но когато станем активни, мъжествени, Бог казва: "Ще се заселя в тях и ще им бъда Баща, и ще им бъда Учител." Трябва чистота, истина и искреност. Може да напуснете света, да станете калугер, цар и др., но ако нямате любовта, вие не можете да бъдете щастливи. Сега навсякъде всички са оплетени с лъжа. Търговецът трябва да постави и даде своите обявления според тия два закона. Според съдържанието на обявата трябва да бъде и съдържанието по качество, и обратното. А не като продава плат за чист вълнен, половината му да бъде памучен.

Любовта трябва да бъде еднаква и по форма, и по съдържание. Един селянин в София продал на един чиновник една тенекия с хубаво прясно масло. Чиновникът го донесъл в дома си, похвалил се на жена си за доброкачественото масло, обаче бил изненадан от обстоятелството, че в тенекията имало само отгоре масло една педя, а под него всичко било пръст. Любовта не позволява подобни продажби. Всички трябва да любим. Не е срамота да любим по Божествената Любов. Жена, която люби само един мъж, греши. Тя трябва всички мъже да люби. Мъж, който люби само една жена, греши. Той трябва да люби всички жени. Престъпление става само между един мъж и една жена в тайно. Между една жена и много мъже и между един мъж и много жени престъпление не става, защото любовта е в явно. Всички хора са наши сестри и братя. Също и помежду си. Бог Го търсят в небето. Той е в разумния живот. Там, където има смърт, там няма Господ; там, дето има живот, там е Господ.

Когато видиш, че една буболечка се дави, че едно животно трябва да се облекчи, че един човек се нуждае от помощ, помогни им - там е Господ. Нашите прегрешения ще се опростят, но само с дела.

Един престъпник убил деветдесет и девет души и отишъл да се изповяда на един свещеник. Последният, след като му прочел простителна молитва, казал му, че трябва да отиде край един кръстопът, да посее бостан и на всеки минаващ пътник да дава по една диня, за да утолява жаждата си. Свещеникът още добавил, като му дал една суха, обгоряла тояжка, да я забие сред нивата с бостан и когато види, че на нея поникнат зелени листа, греховете му ще бъдат простени. Отишъл грешникът, посадил бостан, забил обгорялата тояжка и от узрелите дини давал задължително на всеки минаващ край бостана пътник. Десет години продължавал той изкупуването на греховете си по указания начин, обаче зелени листа на тояжката все не израствали. Един ден бързо минавал по пътя край бостана един пътник на кон, който по настояването на бостанджията грешник да се спре и получи своя дял диня, отказал и си продължил пътя, понеже много бил бързал. Грешникът настоявал да спре и си получи динята, обаче пътникът все отказвал. Тогава градинарят си рекъл: "Десет години стоя тук, раздавах дини и всички пътници ядяха, и зелени листа все не поникват. И така няма да бъда опростен, но да убия и тоя пътник, който пречи на моето опрощаване." Отишъл в колибата си, взел си пушката, гръмва и убива пътника. От проверката се оказало, че тоя пътник с кон бил лош човек, една лоша воля, който отивал да развали сватбата между двама млади, които искрено се обичали и искали да се съединят. За голямо учудване на грешника, като се връща в нивата, видял, че на прегорялата тояжка имало поникнали зелени листа. Той бил вече опростен. Той се преродил в тия млади като тяхно родно дете. Любовта го спасила. Умът и сърцето са били свързани, съчетани по закона на хармонията. Бързащият пътник е отивал да извърши престъпление и Господ го премахва чрез грешника бостанджия, за да получи последният опрощение. Който иска да обича другар като себе си, ще му се опрости и няма да казва: "Каква съдба настана, да сме роби и двама."

Който се жертва в името на любовта, сърцето му ще се обрадва, умът му ще се избистри, душата му ще се облагороди, силата му ще се увеличи и по тоя начин ще бъдем спасени.

Съвременните хора умират, защото отиват да развалят Божествената сватба между ума и сърцето. Божествената Любов трябва да приложим към всички животни. Нашата любов трябва да турнем към всички свои ближни. Ако искаме да си съставим една идея за Бог, трябва да не забравяме следните принципи: Има ли любов - има и Бог; има ли Бог - има и любов. Има ли любов - има и живот; има ли любов, живот - има и имот. Няма ли любов - има сиромашия. Аз искам да си създадете една идея за Бога. Бог и Любов е едно. Богатия от любов всеки го обича; сиромаха от любов никой не го обича. Който има любов - той е възпитател. Там, където има любов - там има въодушевление. Морал е това, което става причина да повдигне две души. Всеки един, който не отвори сърцето си, който не отвори ума си, който не отвори душата си - не може да бъде обичан от другите. Бащи и майки, само така възпитавайте децата си. Господарите, синовете им така да възпитават слугите си; и слугите - господарите си; учителите - учениците си; и учениците - учителите си. Жената се въодушевлява, когато мъжът я люби; мъжът се въодушевлява, когато жената го люби; сестрата се въодушевлява от любовта на брат си, братът - от тая на сестра си; слугата - от господаря си и господарят - от слугата си; ученикът - от учителя и учителят - от любовта на учениците си. Където има любов - има и въодушевление. Нека сега всички се въоду шевляваме от тая любов, която ще въведе хармония в света и подобрение в живота.

Амин!

2 януари 1921 г. (20 декември стар стил), от 10 ч. до 13 ч. и 40 мин , неделя

Русе

През целия ден имаше ясно небе и денят беше хубав и слънчев, след 14 ч.

и 30 мин. месечна денонощна мъгла.

Най-често използвани думи в беседата: има, любов, бог, живот, сърце, свят, всички, човек, аз, душа, хора, ум, бъде, казва, може, сега ,

Извънредни беседи , Русе, 2 Януари 1921г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder