НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Слушайте съвета

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Слушайте съвета

Най-често използвани думи в беседата: може, любов, има, казва, сега, един, сърце, ум, път, дойде, хора, човек, как, аз, свири ,

Общ Окултен клас , София, 19 Февруари 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче нашъ.

Изпѣйте „Махаръ Бену Аба“.

Имахте темитѣ: „Ако съмъ милиардеръ, какво ще направя?“ и „Правиятъ и кривиятъ пѫть“. Ако съмъ милиардеръ, какво ще направя? Ако вие имате една свѣщь, какво ще направите? Да дадете конкретно опредѣление. Или ако сте милиардеръ, какво ще направите? Вие мислите, че много може да направите. Но ако имате една свѣщь, какво ще направите? Ще запалите свѣщьта да ви свѣти. Ако сте единъ милиардеръ, имашъ единъ умъ, какво ще направишъ съ ума си? Ще запалишъ този умъ най-първо да ти свѣти. Вие мислите, че изведнажъ ще направите нѣщо, нѣкакво подобрение въ свѣта. Тогава хората нѣматъ ясна представа какво нѣщо е свѣтътъ. Всичкитѣ сѫщества, които Богъ е създалъ, ги направилъ разумни. Нито едно сѫщество нѣма нужда отъ васъ. Вълкътъ не се нуждае отъ нѣкакъвъ моралъ, да го учишъ какъ да яде или какъ да се превива, нито да му кажешъ какъ да образува домъ, семейство. Той казва: „И безъ тебе мога да живѣя като вълкъ“. Казватъ: „Искашъ ли човѣшка култура?“ Казва: „Мене не ми трѣбва човѣшка култура, азъ ще си живѣя като вълкъ“.

Сега имате понятие за правъ и кривъ пѫть. Каква е разликата? Единиятъ пѫть е надолу, другиятъ пѫть е нагоре. (Въ оригинала липсва рисунката). Щомъ слизашъ въ единъ кладенецъ, ти си въ кривия пѫть. Щомъ излизашъ отъ кладенеца навънъ, ти си въ правия пѫть. Щомъ влизашъ въ кладенеца, има възможность да се скѫса вѫжето нѣкой пѫть и да паднешъ. Щомъ си влѣзалъ въ кладенеца и искашъ да излѣзешъ, пакъ може да се скѫса вѫжето, като излизашъ и пакъ да се върнешъ. Като слизашъ, може да се скѫса вѫжето, и като излизашъ – пакъ може да се скѫса.

Нѣкой казва: „Азъ да му кажа“. Сега азъ, ако ви кажа, ще стане ли нѣкаква промѣна въ васъ? Не. Следъ като ви кажа, синца имате по една свѣщь, запалите свѣщьта. Какво може да направите? Вие, и безъ туй, може да си запалите свѣщьта. Следъ като ви кажатъ, да си запалите свѣщьта, тогава какво може да ви кажатъ по сѫщия пѫть? Хубаво ги запалете, нека да горятъ хубаво. Гледайте да не димятъ тѣзи свѣщи. Тя, свѣщьта, е направена да дими. Казва: „Твоята свѣщь дими“. Не съмъ правилъ тази свѣщь азъ, държатъ те отговоренъ за дима. Държатъ те отговоренъ нѣкой пѫть, че не знаете какъ да говорите. Вие накарате нѣкого да направи баница. Той никога не е правилъ баница, не знае пропорцията колко соль, колко сирене да тури. Замѣси тестото и тури една шепа соль въ брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Кѫде е погрѣшката? Че си турилъ повече соль. Когато вие критикувате единъ човѣкъ, какво показва, когато турите една шепа соль на критиката? Та нѣкой пѫть ние се намираме въ положението на Настрадинъ ходжа. Правилъ си кѫща, качилъ се на покрива, падналъ и си изкълчилъ крака. Взема тояжка и започва да накуцва. Питатъ го: „Настрадинъ ходжа, какъ стана?“ – „Качихъ се на покрива, паднахъ, изкълчихъ си крака“. Започватъ да му говорятъ: „Че защо не внимавашъ, бива ли така?“ Единъ му казва, втори, трети, че защо не се вързалъ съ вѫже, че защо това не е направилъ, защо онова не е направилъ. Всѣки го пита какъ е станала тази работа. Той, като разправялъ, разправялъ, казалъ: „Нѣкой отъ васъ нѣма ли, който да е падалъ?“

Имате числото 10, съпоставено съ тия знаци: плюсъ – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на дѣлението. Значи 10-тѣ, за да се употрѣби въ свѣта два начина има – положителенъ и отрицателенъ. Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ? Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи единъ човѣкъ или ако ти работятъ петь души изведнажъ. Ако ти работи единъ човѣкъ – то е събиране. Ако ти работятъ петь души – то е умножение. Значи процесътъ се ускорява. Работитѣ въ умножението ставатъ по-бързо, отколкото въ събирането. Сега синца имате желание да направите нѣщо. Нѣкой иска да стане поетъ, не знае какъ се става поетъ. Нѣкой иска да стане музикантъ, не знае какъ се става музикантъ. Или нѣкой иска да стане проповѣдникъ, или свещеникъ, нѣкой иска да стане баща, нѣкой иска да стане майка. Знаете ли, какъ се става баща? Или знаете ли, какъ се става майка? Нѣкой иска да стане синъ или дъщеря. Знаете ли, какъ се става синъ или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновениятъ синъ и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаемъ. Туй знание може да го разправяшъ на хората само веднажъ и тогава ще бѫде най-интересно. Ходилъ си нѣкѫде въ странство, започвашъ да имъ разправяшъ, интересуватъ се. Втори пѫть, като имъ разправяшъ, интересътъ нѣма да бѫде така голѣмъ. Ако имъ разправяшъ трети и четвърти пѫть, интересътъ се намалява. Сега нѣма да се спирамъ върху въпроса защо се намалява този интересъ. Може да го обяснимъ по следния начинъ: ти си човѣкъ, който си билъ гладенъ, огладнѣлъ си. Намѣри се единъ твой приятель, нахрани те. Тамънъ излѣзешъ отъ него, намѣри те другъ приятель, и той иска да те нахрани. Първиятъ, който те е нахранилъ, разправя своята история. Ако дойде други да разправя сѫщата история, казвашъ: „Не ми се яде“. Той ще каже: „Нали ме обичашъ?“ Въпросътъ не е за обичане. Тамънъ излѣзешъ, намѣришъ трети приятель, и той иска да те угощава. Ти не си разположенъ да ядешъ. Направишъ една погрѣшка. Срещне те единъ, започва да ти чете моралъ. Тамънъ излизашъ, вече моралътъ ти е четенъ, срѣщашъ другъ, и той започва да ти чете моралъ: „Ти защо направи така?“ Трети, четвърти, се ти четатъ моралъ. Питамъ: Каква полза има да ти четатъ сѫщиятъ моралъ? Едно дете ходило съ една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната?“ Чете му бащата единъ моралъ. Иде при майката, и тя му чете другъ моралъ. Иде при голѣмия братъ, и той му чете единъ моралъ, и голѣмата сестра, и тя му чете единъ моралъ. Стомната е счупена, какво се ползувашъ отъ морала? На това дете всѣки му чете моралъ: защо счупило стомната. Сега кѫде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е далъ едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе нѣкѫде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намѣри вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намѣри. Туй дете трѣбва да чака на това мѣсто и на следната година той ще намѣри зърното, ще се покаже това зърно. Тамъ на мѣстото му ще има 40 стърка израснали, на всѣки по единъ класъ и всѣки класъ по 40–50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питамъ: Кѫде е погрѣшката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете моралъ защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличатъ 1600 пѫти. Като това дете изгубишъ зърното, само една година трѣбва да чакашъ и ти ще имашъ 1600 зърна. Сега погрѣшката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пъкъ минаватъ кокошки, намѣрятъ зърното, глътнатъ го. Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне въ стомаха на кокошката или попадне въ земята при благоприятни условия, то нѣма да произведе сѫщитѣ резултати. Да допуснемъ сега, че хората се спиратъ върху свои погрѣшки. Спирашъ се върху погрѣшкитѣ да свиришъ. Вие, когато започнахте „Махаръ Бену Аба“, понеже сте свикнали органътъ или цигулката да ви помага, понеже нѣма тия помощници, току изведнажъ „Махаръ Бену“ не върви. Едно колебание има и къмъ края малко се пооправи. Започнахте съ едно колебание. Че и една цигулка, и тя нѣма да вземе вѣрно. Цигуларьтъ трѣбва да нагласи струнитѣ, времето, ако е влажно, разпущатъ се струнитѣ. Ти може да туришъ на сѫщото мѣсто на цигулката и тонътъ нѣма да бѫде вѣренъ. Казвамъ: Преди да пѣете, човѣкъ трѣбва да се нагласи малко, всѣки да си има по единъ камертонъ. Често хората искатъ да знаятъ какво влияние има музиката. Ако една дума не знаешъ какъ да произнесешъ, ти ще си напакостишъ. Една добра дума нѣма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаешъ какъ да я произнесешъ, ти ще си напакостишъ, много може да ти напакости. Ако знаешъ какъ (да) я произнесешъ, тогава нѣма да ти причини пакость. Често чувамъ бащата да казва: „Моето шопарче“. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употрѣбява думата „шопарче“, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче“. Понеже шопарътъ никога боленъ не може да бѫде, винаги е здравъ. Само здравиятъ може да го наречешъ „шопаръ“. Този епитетъ е на мѣсто. Или пъкъ нѣкой пѫть ще кажешъ „гълѫбче“, или „моето пиленце“ – има хубави качества.

Казвамъ: При сегашнитѣ условия трѣбва да научимъ ценноститѣ. Всѣка една дума, всѣка една пѣсень, всѣка една постѫпка има своя ценность. Сега говоримъ за правъ и кривъ пѫть. Правиятъ пѫть въ музиката е да знаешъ да пѣешъ. Кривиятъ пѫть, ти влизашъ въ кривия пѫть и, ако речешъ да пѣешъ, нѣма никой да те слуша. Ако си артистъ и пѣешъ криво, нищо нѣма да ти дадатъ. Ще изгубишъ всичкитѣ разноски, които направишъ. Нѣма да имашъ никакви постижения.

Та казвамъ: И въ мисленето е сѫщото. Ако човѣкъ презъ цѣлия си животъ не се научи да мисли, той губи отъ себе си. Нѣкой пѫть седимъ и се колебаемъ дали туй, което мислимъ, е право или не. Виждашъ единъ човѣкъ и веднага си съставишъ понятие. Но знаешъ ли, колко мѫчно е да си съставишъ понятие за човѣка. Какво може да излѣзе отъ него? Има нѣкои хора, които сѫ силни на физическото поле, силно тѣло иматъ, но чувствата у тѣхъ сѫ слаби. Има хора, на които чувствата сѫ силни, тѣлото е слабо. Има хора, на които умътъ е силенъ, и тѣлото, и чувствата сѫ слаби. Ние разбираме единъ силенъ човѣкъ, на когото и тѣлото е силно, и чувствата сѫ силни, и умътъ е силенъ. Разбираме, че тѣлото е здраво, и сърдцето е здраво, и умътъ е здравъ. Подъ думата „здраво“ разбираме, когато сърдцето функционира правилно. Въ правилното функциониране човѣкъ не се пресиля (въ) работата. Щомъ пѣешъ и ти е приятно, то е здравословно. Щомъ пѣешъ и се безпокоишъ, пѣенето не може да ти даде това, което искашъ. Или ако говоришъ. Да допуснемъ, че вие искате да произнесете думата „добъръ“. На какъвъ тонъ ще я произнесете? Сега всички произнасяте думата „добъръ“. На какъвъ тонъ я произнасяте? За да я произнесешъ, какъвъ е музикалниятъ тонъ на доброто? Доброто има свой цвѣтъ. Произнасяшъ думата „любовь“. Любовьта има свой тонъ, съ който започва, има особенъ цвѣтъ. Вие ще произнесете „любовь“, но не я произнасяте съ тона, който има. Онзи цвѣтъ, който има, и него не виждате. А пъкъ искате да знаете какво нѣщо е любовьта. Сега ето какво се разбира. Ако вие сте въ едно разнебитено положение мислено, разнебитени сѫ мислитѣ, разнебитени сѫ и чувствата ви, и тѣлото ви, вие това го чувствувате. Ако вие въ дадения случай вземете вѣрно основния тонъ на любовьта, веднага ще се хармонира ума ви, сърдцето ви и тѣлото ви, веднага ще стане една промѣна. Всичко ще се хармонизира. Но преди да стане туй хармонизиране, вие ще изгубите вашето съзнание. Изгубване на съзнанието и ще минете отъ едно състояние въ друго. Въ първия случай, ако вие сте боленъ, трѣбва да слѣзете надолу, т.е. трѣбва да престанете да мислите за вашата болка. Когато хората боледуватъ, нѣкой пѫть минаватъ презъ една криза, че изгубватъ съзнанието си. Тогава лѣкарьтъ казва, че болниятъ минава една криза, изгубва съзнанието, той не чувствува болката. Казва: „Като мине тази криза, ако може да я мине, започва оздравяването. Ако не може да мине кризата, става влошаването“. Ако човѣкъ не може да мине нѣкоя криза добре, слиза въ този процесъ надолу и може да слѣзе толкозъ надолу, че не може да излѣзе. Тогава казваме, че този човѣкъ е безнадежденъ. Казвамъ: Любовьта е онзи вѫтрешенъ процесъ, който поставя мислитѣ на тѣхнитѣ мѣста, поставя чувствата на тѣхнитѣ мѣста, поставя и здравословното състояние на човѣка на мѣсто. Ако дойде любовьта въ тебе, ще дойдешъ въ меки трептения, въ тебе ще се зароди желание да ядешъ и вече ти е сладко яденето. Искашъ да пиешъ, но следъ като пиешъ вода, имашъ единъ сладъкъ вкусъ. По нѣкой пѫть ядешъ, но не ти се яде. Ти не си взелъ вѣренъ тонъ на любовьта, не действува. Тогава става човѣкъ и казва: „Не ми се яде“. Канятъ го за едно, канятъ го за друго, не му се яде. Като дойде любовьта, човѣкъ избира своята храна. Щомъ вземешъ вѣренъ тонъ, веднага любовьта ти пошушне каква храна ти трѣбва на тѣлото. Като вземешъ вѣренъ тонъ, любовьта веднага ти пошушне какво чувство ти трѣбва. Като вземешъ вѣренъ тонъ, ще знаешъ и коя мисъль е вѣрна въ дадения случай, съ която трѣбва да започнешъ. Щомъ се колебаешъ, тонътъ не е вѣренъ. При туй разбиране ние щѣхме да имаме съвсемъ друго възпитание. Станешъ сутринь, не знаешъ какво да правишъ. Трѣбва да вѣрвашъ. Вѣрата е законъ за ума. Казва: „Ти трѣбва да се надявашъ“. Надеждата е законъ за тѣлото на човѣка. Любовьта е законъ за чувствата, за сърдцето на човѣка. Ако вѣрата не може да нагласи твоя умъ, ако надеждата не може да нагласи твоето тѣло, твоята воля, ако любовьта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърдцето, защото често пулсътъ не е равномѣренъ. Нѣкой пѫть удря сърдцето два пѫти, после забави се и има единъ ударъ, пакъ удари два пѫти, не е хармонично биенето. Пулсътъ бие съ прескачане, не е онзи равномѣренъ пулсъ – тупъ-тупъ. Казвамъ: Като станешъ сутринь, ще пипнешъ пулса си, да видишъ какво е състоянието на сърдцето. Ако сърдцето не бие равномѣрно, ще се уплашишъ. Нѣкѫде сърдцето е стѣгнато, ще се отпуснешъ. Има едно мѣсто въ мозъка, ако се бутне – сърдцето започва да бие много бързо. Има особенъ центъръ, поставенъ въ мозъка, който регулира движението на сърдцето нормално 72 удара. Нѣкой пѫть този центъръ не регулира движението. Тогава сърдцето бие 80, 90, 100, 150 пѫти. Изобщо, когато се набере много нечиста кръвь, нечистата кръвь усилва движението на сърдцето, пулсътъ се усилва. То както единъ човѣкъ вървѣлъ полекичка, пъкъ закѫснѣлъ, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава единъ юрушъ, заморява се. Често ние, като не спазваме Божия законъ, по нѣкой пѫть се сплашваме, че тази работа не върви. Като се уплашимъ, сърдцето започва да бие бързо. Като започне сърдцето бързо да върви, тебе ти се прекѫсватъ краката. Освенъ, че бързо не може да вървишъ, но никакъ не може да вървишъ. Нѣкой, като се уплаши, никакъ не може да върви. Нѣкой, като се уплаши, като заякъ бѣга.

Та казваме: „Правиятъ пѫть“. Въ туй отношение религията е една наука за урегулиране на човѣшкото сърдце. То е религия. Религия въ правата смисълъ е да бие сърдцето равномѣрно. Ти, ако си добъръ, сърдцето бие по единъ начинъ. Ако дойде любовьта, гамата се измѣня, пулсътъ не е сѫщиятъ. Когато ти дойдешъ до въпроса на истината, сърдцето ти нѣма да бие по сѫщия начинъ. Има различие въ пулса. Всичкитѣ състояния, това не е изследвано въ психологията, всичкитѣ състояния се различаватъ по пулса на човѣшкото сърдце. Въ даденъ случай различно число сѫ ударитѣ на сърдцето при единъ любовенъ актъ, отъ ударитѣ, когато искашъ да бѫдешъ добъръ. Сборътъ отъ ударитѣ на любовьта се различава отъ сборътъ на ударитѣ на доброто. Когато ставашъ лошъ, пакъ се различаватъ ударитѣ. Отъ степеньта на погрѣшка се различаватъ ударитѣ на сърдцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязватъ ударитѣ и по тая лента можешъ да знаешъ какво е било твоето състояние. За бѫдеще ще имаме цѣли ленти, като погледнете на тѣхъ, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвамъ: Въ възпитанието трѣбва да се измѣнятъ ударитѣ. Запримѣръ: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нѣмате ясна представа. Като ви говорятъ за любовьта, вие се свените, защото имате за любовьта едно чувство, което не е никаква любовь. Знайте, че има една пресилена любовь, цѣла шепа соль е турена. Пъкъ има една безсолна любовь, никаква соль не е турена, забравили сте да турили соль. Тогава, ако на мене ми дадатъ една пресолена любовь, какво ще направя? Ще я налѣя въ едно шише и като дойде нѣкой, по една лѫжица ще я дамъ въ една тенждера. Като я туря, като размия любовьта – става супа. Ако съвсемъ нѣма соль, тогава отъ мене зависи. Пакъ я турямъ въ шишето, ще ѝ туришъ соль, колкото ти искашъ. Сега въ всичкитѣ хора има едно желание да поучаватъ любовьта. Любовьта не търпи никаква поука. Ние грѣшимъ. Като обичашъ единъ човѣкъ, започвашъ постоянно да го учишъ туй да не прави, онуй да не прави. А пъкъ любовьта никакъ не обича да ѝ даватъ съвети. Тя нѣма време да я морализиратъ. Времето ѝ е така заето, че нито една хилядна отъ секундата нѣма време да ѝ говоришъ. Ти искашъ да я спрешъ. Тогава тя оставя нѣкой заместникъ, нѣкой свой секретарь, казва: „Каквото искашъ да ми кажешъ, кажи на него“. Тя си върви по работата. Запримѣръ: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичашъ“. Какво разбирате подъ думитѣ „Ти не ме обичашъ“? Нѣмате една ясна представа. Че азъ разбирамъ много конкретно. Казвамъ: Ти не ми давашъ хлѣбъ. Далъ ми човѣкътъ една филия. Казвамъ: Много малко ми давашъ. Законътъ на любовьта е и колкото житено зърно да ти даде, нѣма да казвашъ, че малко ти е далъ. Любовьта е магична. Малката хапчица, тя я прави цѣлъ самунъ, винаги прави нѣщата цѣли. Половини работи нѣма, една малка часть ще я направи цѣла, половинъ не дава. Ако дойде законътъ на любовьта, всичко става цѣло.

Най-първо вие седите и се съмнявате въ Бога. Нѣкой пѫть васъ ви е страхъ отъ Господа. Като се молите, охранявате се. „Господи“, казвашъ, но охранявашъ се да не би Той да направи една погрѣшка, криво да те разбере. Иде ми единъ разказъ, който разказваше Милаки Георгиевъ. Единъ българинъ, шопъ отъ софийскитѣ села, отишълъ въ Цариградъ и станалъ слуга при единъ отъ турскитѣ паши. Десеть години му слугувалъ. Поискалъ отъ пашата да му даде отпускъ да види роднинитѣ си. Далъ му отпускъ, но му порѫчалъ да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щѣлъ да го обеси. Обещалъ той да се върне навреме. Дошълъ въ софийско, яли, пили, минало времето, закѫснѣлъ. Не може да стигне навреме въ Цариградъ. Като стигналъ до Пловдивъ, започналъ да се моли, да чуе Господь молбата му и да му прати помощь, да стигне навреме въ Цариградъ, да го не беси пашата. Мислѣлъ си да се намѣри нѣкой конь. Иде единъ турски суббашия, качилъ се на коня и едно конче върви подиръ тѣхъ. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носишъ“. Той си го турилъ на врата си и си казва: „Господи, азъ ли не знаехъ какъ да се моля или Ти не ме разбра?“ Работата станала лоша. Освенъ, че коньтъ не дошълъ той да се качи, но и кончето се качило на врата му.

Често вие, като говорите за любовьта, натоварвате се съ конче на врата. Работата не върви. Когото обичате, съветъ не му давайте. Обичашъ ли, направи ли погрѣшка, затвори си очитѣ и на погрѣшката му не обръщай внимание. Щомъ дойдете до любовьта, не търсете никаква погрѣшка. Всичкитѣ нещастия произтичатъ, че ние коригираме любовьта въ дома. Че не се обичатъ хората, че братя и сестри не се обичатъ. Този начинъ, оставете го настрана. Извънъ любовьта може да правите бележка, колкото искате, намѣсто сѫ. Въ любовьта всичкитѣ бележки, които правите, не сѫ намѣсто. Разправяте, че въ любовьта е Господь. Какъвъ съветъ ще давашъ на Господа? Господь, Който обича този човѣкъ, ти ще идешъ да учишъ отъ него. „Господи, не става тъй, ти много му давашъ“. Не давайте съветъ на Господа, учете се отъ него. Като идешъ тамъ, щомъ видишъ, че нѣкой човѣкъ направи погрѣшка въ любовьта, трѣбва да знаешъ, че си въ свещено мѣсто и ще чуешъ гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свято“. Майката се чуди какъ дъщеря ѝ обикнала този момъкъ. Тя се чуди какъ е обикнала този момъкъ, пъкъ тя е забравила себе си. И тя обикна единъ момъкъ. Не правете никаква бележка въ тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже въ себе си: „Божия работа“ или хичъ въпросъ да не подига. Казвамъ: Ако въ любовьта се откажете да правите бележки, работитѣ ще вървятъ по-добре, отколкото да говоримъ, че любовь нѣмало, любовь нѣма. Въ любовьта живѣемъ, пакъ любовь нѣмало. Та щомъ ми кажатъ хората, че любовь нѣматъ, тия хора, които казватъ, че нѣматъ любовь, споредъ мене тѣ сѫ пробити шишета. Налѣешъ вода, изтече. Вземи, тури восъкъ на дупката, че шишето да не тече. Нѣкой казватъ: „Учителю, я ни кажи какъ да се обичаме“. Азъ никога не давамъ съветъ на хората какъ да се обичатъ. Нѣмаме право да даваме съветъ на Господа. Когато нѣкой ме пита за любовьта, казвамъ: Ела да ядемъ. Казва: „Я ми кажи нѣщо за любовьта“. Казвамъ: Я да идемъ, да си купимъ нови дрехи на пазаря. Казва ми нѣкой: „Какво е любовьта?“ Казвамъ: Да вземемъ автомобилъ, да се качимъ. За любовьта не говоря. На автомобилъ ще се кача, на желѣзница ще се кача, на аеропланъ ще се кача. Като ме питатъ за любовьта, казвамъ: Я да имашъ единъ милиардъ. Но за любовьта не говоря, за науката ще говоря, но за любовьта – мълча си. Любовьта е огънь, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пъкъ който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовьта всичко разтапя. Ако имашъ захарь и го туришъ въ водата, се разтапя. Тази захарь нѣма да я намѣришъ никога. Казвамъ: При новото възпитание ще влѣзешъ въ себе си. Ти роптаешъ въ себе си по нѣкой пѫть. Много пѫти случи се нѣщо, намѣришъ, че причината е Господь, че спрямо тебе Той не е такъвъ, както къмъ другитѣ. Казвашъ, че на другитѣ уредилъ работитѣ, на тебе не ги уредилъ. Виждашъ, че нѣкой има по-добро тѣлосложение, по-хубавъ умъ, казвашъ: „Господь го благословилъ“. Пъкъ не разсѫждавашъ правилно. Въ любовьта всичко, което имашъ, радвай се на туй, което имашъ въ дадения моментъ. Ако можехте да разберете любовьта, даже въ единъ моментъ, ако само въ едно състояние може да постигнете трептенията на любовьта, вие ще бѫдете други. Любовьта си има свои трептения. Ако единъ тѫпанъ барабанчикътъ не е билъ, набрала се много прахъ, налепналъ прахътъ, като го удари – всички прашинки отскачатъ. Тѫпанътъ се освободилъ отъ тѣхъ. Любовьта като дойде, всичкитѣ прашинки, които сѫ залепнали, които иматъ свойството да поядатъ, за бѫдеще ще отхвръкнатъ, ще изчезнатъ. Любовьта е нѣщо най-динамично. Като дойде любовьта, пречиства всички утайки, които има въ човѣка. Тя започва постепенно да ги пречиства. Нѣкой пѫть имате едно чувство, нѣщо потиснато, мракъ, тъмнота. Щомъ дойде любовьта, веднага това чувство изчезне.

Но трѣбва да схващате цѣлокупностьта. Ти ще кажешъ въ себе си: „Богъ не търпи никакъвъ съветъ да Му давамъ“. Ти ще бѫдешъ благодаренъ на онова, което ти дава. Никакъвъ ропотъ нѣма да се яви въ тебе. Щомъ въ тебе се зароди чувството да имашъ повече, ти ще направишъ прегрѣшение, както направиха първитѣ хора. Богъ казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трѣбва“. Да не търсишъ повече отъ това, което съмъ ти далъ. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание отъ него. То е човѣшката алчность. Запримѣръ: често въ васъ се зароди желание да бѫдете чисти или да бѫдете умни. Този процесъ е на мѣсто. Ти искашъ ученъ човѣкъ да бѫдешъ. То е неразбрана работа. Единъ музикантъ, като свири, радвамъ се, понеже той училъ 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувамъ се отъ неговия трудъ, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишенъ трудъ, слуша, възприема музиката и самъ се тонира. Той, като свири, азъ, който не съмъ свирилъ, и азъ се тонирамъ, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че азъ не може да свиря, но може да се ползувамъ отъ неговата музика. Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата. Казвамъ му: Я ми направи една услуга, азъ не мога да свиря. Следъ като ми свири, онова, което съмъ приелъ чрезъ ухото си, азъ може да се ползувамъ, както той се ползува. Та казвамъ: Ползувайте се отъ звука на музиката, а не да знаете законитѣ, да бѫдете този великъ музикантъ. Вие искате да бѫдете голѣми артисти на любовьта. Много малко артисти има въ свѣта на любовьта. Засега имаме само единъ артистъ на любовьта – Христосъ. Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно отъ най-мѫчнитѣ парчета. Кой отъ васъ е свирилъ такова мѫчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „Въ твоитѣ рѫце предавамъ Духа си“. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Богъ иска. И го изсвири по всичкитѣ правила. Христосъ изсвири едно парче, както Богъ Му го предалъ. Казва: „Както Ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Сега вие по нѣкой пѫть минавате въ любовьта за голѣми артисти. Мене сѫ ми разправѣли: „Сърдцето ми гори“. Кое сърдце не гори най-първо? Всички сърдца горятъ. Безъ горение не може да има животъ. Казва: „Сърдцето ми гори“. Радвамъ се, че сърдцето ти гори. Казва: „Както моето сърдце гори, другитѣ не горятъ“. Правъ си. Всѣки така мисли. Ти споредъ както съзнавашъ, е право. Горенето навсѣкѫде е едно въ любовьта. Азъ какво разбирамъ? Изкуствено горение има. Въ любовьта горението е пълно. Азъ наричамъ „любовь“ като нѣма никакъвъ излишъкъ, никаква пепель не остава. Само любовьта е единствената сила, въ която горението не остава никаква пепель, никакъвъ димъ нѣма. Всичко е абсолютно чисто. Единствената сила въ свѣта, въ която нѣма обратна реакция.

Казвамъ: Докато туй понятие въ васъ не го задържите, новата култура не може да дойде. Въ любовьта нѣщата моментално се възприематъ. Да допуснемъ, че имате една бучка захарь и я турите на езика си, тя се стопява. Тази бучка захарь ще стопи, но може да улесните процеса, намѣсто въ устата, да се стопи въ вода. Тъй разтопената захарь нѣма отведнажъ да я глътнете. Първото нѣщо, съ което хората се осакащатъ на физическото поле е, че тѣ иматъ желание винаги да ядатъ много бързо. Нѣкои ядатъ много медлено, но нѣкои ядатъ много бързо. За да сдъвчишъ храната си, изискватъ се опредѣлено количество трептения. Гладътъ показва едно количество трептения. Истинскиятъ гладъ се опредѣля отъ известно количество трептения. Когато тѣзи трептения съвпадатъ, гладътъ е на мѣсто. Храната, която трѣбва да сдъвчишъ, и отъ нея се изисква да образува известно количество трептения. Ако не дъвчишъ право, ако мисъльта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчишъ, не мислишъ заради нея – ти нѣма да се ползувашъ. Ако имашъ свещеното чувство, че дъвчишъ една хубава ябълка, пазишъ красива мисъль, после имашъ едно желание на тази храна да ѝ дадешъ най-хубавото мѣсто и после да ѝ дадешъ най-хубавата работа – яденето е на мѣсто. Човѣкъ се поправя. Щомъ ти си ялъ и си недоволенъ, после чувствата ти не съответствуватъ на храната, ражда се онази дисхармония, отъ която сега се раждатъ всичкитѣ болезнени състояния. Казвамъ: При сегашнитѣ условия човѣкъ трѣбва да се учи да яде. То е цѣла една наука. Ако знае правилно да яде, по този начинъ мисъльта му да присъствува, неговитѣ чувства да присъствуватъ и неговата сила да присъствува – този човѣкъ правилно може (да се) развива. Заложбитѣ, които Богъ е вложилъ въ него, правилно ще се развиватъ.

Та сега ние отлагаме работитѣ, казваме: „Като идемъ въ оня свѣтъ“. Че ти оня свѣтъ никога не може да го видишъ, ако не го обичашъ. Въ оня свѣтъ искашъ да видишъ Христа. Не може да Го видишъ. Като умратъ нѣкои хора и следъ 45 години, като седятъ въ оня свѣтъ, нѣкой пѫть любовьта е така малка, че само за 1–2 секунди проблѣсне да видятъ свѣтлината и после небето се затваря, свършва се. Това е тѣхната любовь. Умрѣлитѣ следъ туй трѣбва да се върнатъ на земята. Споредъ вашитѣ понятия вие мислите, като идете въ оня свѣтъ, ще се отворятъ вратитѣ, ще ви приематъ. Въ този свѣтъ имате примѣръ. Може ли отъ първо отдѣление да влѣзешъ и идешъ въ университета? Ще трѣбва да свършишъ отдѣленията, прогимназията, ще минешъ въ гимназията и като я свършишъ, ще постѫпишъ въ университета. Знание трѣбва да имашъ, за да разбирашъ предметитѣ, които ти се преподаватъ.

Та първото нѣщо: Когато обичате нѣкого, попитайте се защо го обичате. Какви сѫ вашитѣ подбуждения за вашата обичь? Ако ме попитатъ защо обичамъ ябълката, обичамъ ябълката и се задължавамъ, като я изямъ, да посѣя семето ѝ въ земята. Щомъ минавамъ покрай едно дърво, ябълката, още като ме види, казва: „Може ли да ми направишъ една услуга?“ Въ мене се зароди едно желание да я изямъ, едно желание да ѝ помогна, понеже тя иска нейното семе да се посади. Тогава казвамъ: Ще услужа. Откѫсвамъ ябълката, изѣдамъ я и семето ѝ посаждамъ въ земята. Ако като изямъ ябълката и изямъ семето ѝ, ще направя една погрѣшка. Ти обичашъ нѣкого, какво добро ще му направишъ, кажете ми сега? Ти обичашъ нѣкого, ще му дадешъ нѣщо. Какво ще му дадешъ? Ако онзи, когото обичашъ, ще му дадешъ здраве – то е на физическото поле. Да кажемъ онзи, когото обичашъ, той е съ разнебитени чувства, тѫженъ, скърбенъ. Щомъ го обичашъ, веднага ти ще измѣнишъ неговата скърбь, неговата скърбь ще се превърне на радость. Ти ще му дадешъ нѣщо отъ себе си. Той ще е радостенъ. Той нѣма знание въ ума си. Ти, щомъ го обичашъ, ще му дадешъ свѣтлина. Ти, щомъ обичашъ нѣкого, на ума му ще дадешъ свѣтлина. Като обикнешъ нѣкого, на сърдцето му ще предадешъ чувства, топлина. Като обикнешъ тѣлото, ще предадешъ сила. Щомъ обичаме тѣлото, предаваме сила; щомъ обичаме сърдцето, предаваме топлина; щомъ обичаме ума, предаваме свѣтлина на ума. То е естествениятъ пѫть. Тамъ, дето нѣма свѣтлина въ ума, любовьта на ума не е на мѣсто. Тамъ, дето нѣма топлина въ сърдцето, любовьта не е на мѣсто въ сърдцето. Тамъ, дето нѣма сила въ тѣлото, любовьта не е на мѣсто. То сѫ конкретни разбирания. Дойде ли свѣтлината, ще се радвашъ на свѣтлината. Имашъ едно приятно чувство, то е топлината, която го произвожда. Чувствувашъ една хубава приятность, готовъ си да се примиришъ съ цѣлия свѣтъ.

Разправяше ми единъ американецъ, той слушалъ Камила Русо да пѣе „Съньтъ на живота“. Казва: „Въ дадения случай, като слушахъ, бѣхъ се примирилъ съ цѣлия свѣтъ. Така ми е приятно, че каквото имамъ, искамъ да го раздамъ. Следъ една седмица пакъ останахъ сѫщиятъ. Когато свирѣше Камила Русо, имахъ това желание да се примиря съ цѣлия свѣтъ. Следъ една седмица изгубихъ това състояние“.

Когато дойде любовьта, ние сме готови на всичко. Като дойде любовьта, готови сме на всички жертви. Когато си замине, пакъ се втвърдимъ. Постоянно трѣбва Камила Русо да дава концерти, по единъ въ седмицата.

Свѣтлината въ ума е любовьта; топлината въ сърдцето е любовьта; силата въ тѣлото е любовьта – правиятъ смисълъ. И когато човѣкъ е здравъ, любовьта действува правилно; когато чувствата сѫ добри, трѣбва да разберемъ нормалното състояние на сърдцето, любовьта е на мѣсто; когато просвѣтне умътъ, любовьта е на мѣсто. Любовьта едновременно трѣбва да действува въ ума чрезъ свѣтлината; въ сърдцето – чрезъ добритѣ чувства и въ тѣлото – чрезъ силата, която да постави всѣко нѣщо на своето мѣсто. Всѣко нѣщо на мѣсто, разбирамъ да се поставятъ думитѣ на мѣсто. Единъ музикантъ трѣбва да постави нотитѣ на мѣсто, той трѣбва да предаде половини ли да бѫдатъ, четвъртини ли, осмини ли, шестнайстини ли или въ точка. После тия ноти къмъ коя гама спадатъ да опредѣли. Всѣки единъ тонъ въ една мажорна гама или въ една миньорна гама е. Мажорната гама е за тѣлото, миньорната гама е за сърдцето, а хроматическата гама е за ума. Всичкитѣ тия гами, които минаватъ рѣзкитѣ промѣни, съдържатъ единственъ процесъ. Мелодиитѣ изобщо, тѣ сѫ образци за сърдцето ви. Въ съвременната хармония идемъ да съединимъ музиката на човѣшката воля, на човѣшкото сърдце и на човѣшкия умъ. Тѣ съставятъ съвременната хармония. Значи любовьта изисква едно хармониране между силитѣ на ума, между силитѣ на сърдцето и силитѣ на тѣлото. Това не е единъ простъ процесъ. Говорите за любовьта, да обичашъ нѣкого. Да обичашъ нѣкого, трѣбва да се проявишъ. Най-първо трѣбва да се прояви твоятъ умъ, трѣбва да се прояви твоето сърдце, трѣбва да се прояви твоята воля. Ти ще се проявишъ, като обичашъ. Това не значи да придадешъ нѣщо на твоя умъ, но твоятъ умъ се простира въ онова нормално състояние, въ което Богъ те създалъ. Казва Писанието: „Като направи човѣка Богъ отъ пръсть“. Значи въ спѣщо състояние билъ Адамъ, отъ пръсть билъ направенъ, нѣмалъ съзнание. Като вдъхналъ диханието – оживѣлъ. Диханието подразбира любовьта на ума. Адамъ станалъ жива душа и почувствувалъ, че оживява вече, умътъ му и сърдцето му започватъ да се движатъ. Разбралъ, че има нѣкой въ свѣта, който го обича, който му е далъ нѣщо. И Адамъ почувствува въ себе си Божията любовь. Почувствува любовьта, която Богъ има къмъ него, че Той работи върху него. Трѣбва да разбираме човѣшкото развитие. Човѣшкото развитие не може да стане, ако ние не почувствуваме това, което Богъ ни е далъ, тия вѫтрешни заложби.

Сега азъ не ви говоря да стане(те) съвършени. Съвършенството е една динамична цель на Божествения животъ. „Бѫдете съвършени“. Непреривно е туй. Човѣкъ непреривно трѣбва да се стреми къмъ съвършенство. Казвате: „Какво ще правятъ хората, като станатъ съвършени?“ Съвършенството е непреривно желание да изучава човѣкъ, да постигне онова, което Богъ е вложилъ вѫтре. Съвършениятъ човѣкъ никога не се обезсърдчава, никога нѣма да каже: „Съ какво да се занимавамъ?“ Представете си, че за бѫдеще вие ще се качите на небето, ще станете ангелъ. Очудвате се, съ какво ще се занимавате? Отъ небето Богъ ще ви прати да помогнете на единъ червей, който се дави нѣкѫде. Господь като ангелъ ще те прати да помогнешъ на единъ червей. Ако не разбирашъ, ти ще слизашъ. Ако разбирашъ, ти, като помогнешъ на този червей, ще видишъ какво е скрито въ червея. Ето азъ какво разбирамъ. Ти посаждашъ една семка, тя е единъ червей. Нищо почти нѣма. Но като посѣешъ семката, ще видишъ, че отъ тази семка ще излѣзе цѣло дърво съ най-хубави плодове. Въ този червей Богъ е вложилъ известни заложби, които следъ време ще дадатъ своитѣ плодове. Ако не знаемъ какъ да помагаме на червея, на една ваша погрѣшка, то е червеятъ. Ако знаете какъ да помагате на единъ червей, на една ваша погрѣшка, следъ време ще имате най-хубавитѣ плодове. Така седи. Казвате: „Защо сѫ тия червеи?“ Господь ги създаде. Въ червеитѣ сѫ възможноститѣ за вашето бѫдещо щастие на земята. Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посѣете тия семена – нѣмате подобрение. Сега трѣбва нови възгледи на нѣщата. Всички казвате въ себе си: „Защо сѫ тия погрѣшки?“ За работа. Всѣки день имате да помогнете на единъ червей. Често азъ слушамъ да казватъ: „Дотегна ми да помагамъ на тия червеи“. Да ви не дотѣга. Писанието казва, че Богъ казва на Якова: „Не бой се ти, червей“. Значи, нарича го „червей“. Онова, Божественото, което Богъ вложилъ въ васъ, Богъ иска да го събудите, да се използуватъ новитѣ вѣяния. Като дойде Христосъ да помага на хората, въ какво положение ще се намѣрятъ хората? Въ положението на червеи. Всѣки единъ червей трѣбва да има нѣкой да му помага.

Сега азъ ще ви попитамъ: Какво разбрахте и какво може да приложите? Вие ще кажете: „Това нѣщо е за бѫдеще, то е висока работа, непостижими нѣща сѫ, понеже носимъ едно бреме“. Въ дадения случай нѣщата сѫ постижими. Въ дадения случай васъ ви е потрѣбна малко количество свѣтлина; васъ ви е потрѣбно малко количество топлина; васъ ви е потрѣбно малко количество сила. Другитѣ нѣща сѫ вложени, тѣ сами по себе си ще дойдатъ. Ти посѣѝ въ земята семето и не мисли какъ то ще израстне, Богъ ще го възрасти. Ти посѣѝ семето на свѣтлината въ ума си, то ще израсте; ти посѣѝ семето на топлината въ сърдцето си, то само ще израсте, ти посѣѝ семето на силата въ тѣлото. Азъ употрѣбявамъ фигури. Посѣѝ семето и не мисли заради него какъ ще израсте, какъ ще се развива. Отъ гледището на семето на свѣтлината, ти, като пуснешъ свѣтлината, ще видишъ какво е. Ти, като вкусишъ плода на топлината, ще видишъ какво е. Като вкусишъ отъ плода на силата, ще видишъ какво нѣщо е самото семе. Всички нѣща трѣбва да се опитатъ. Реално е туй, което човѣкъ опитва. Ти като опитвашъ, каквото можешъ да задържишъ за себе си, то е опитаното. Отъ всѣки опитъ свѣтлината, която можешъ да задържишъ въ ума си, тя е опитана. Топлината, която можешъ да задържишъ въ тѣлото си, то е полезното за тебе.

Сега подъ думата „махаръ“ азъ разбирамъ – посаждане. „Бену“ е изникване. Въ цѣлата пѣсень имаме единъ процесъ. Туй, което сме посѣли, какъ ще изникне, какъ ще се развиятъ листата, какви плодове ще даде? Какъвто плодъ даде, ще го ямъ. Азъ, въ дадения моментъ, като изпѣя тази пѣсень, накрая вече имамъ единъ обѣдъ. Единъ хубавъ обѣдъ „махаръ“ посадихъ, изниква, завърже, даде плодъ. Азъ съмъ първиятъ, който вкусва отъ този плодъ. Като вкусвамъ този плодъ, азъ съмъ придобилъ онази Божествена топлина. Затуй музиката е единствениятъ Божественъ методъ, чрезъ който можемъ да разберемъ нѣщата най-лесно. Най-лесниятъ пѫть, по който можемъ да разберемъ Божествениятъ пѫть, е музиката. Вънъ отъ музиката хиляди години се изискватъ. Въ музиката процесътъ е съкратенъ. Казвате: „„Махаръ Бену“ какво е?“ „Махаръ“ е посаждане – правя добро нѣкому, посаждамъ въ него. Следъ като си посадилъ, не се спирамъ, чакамъ да израстне нѣщо. Тогава не се спирамъ. Ще цъвне, ще извадя като пчелитѣ медъ отъ цвѣта. И тамъ не се спирамъ. Чакамъ да завърже. Чакамъ най-после да узрѣе плодътъ. Семето ще падне и пакъ ще го посадя. Сега, като пѣете „Махаръ Бену Аба“, приложете. Онзи, който слиза долу, натоваренъ да посѣе семето, е бащата. Щомъ туй семе израстне, то е майката. Щомъ ядешъ вече отъ плода, ти си детето. Които ядатъ сѫ деца, които посаждатъ сѫ бащи, които възрастватъ сѫ майки. Които ядатъ сѫ деца. Следователно ти си баща, като посаждашъ; ти си майка, като възраствашъ; като изядешъ плода, дете си. Като изядешъ плода, ако дадешъ семето на бащата да го посѣе, ти си отъ умнитѣ деца. Сега искамъ хората да пѣятъ. „Махаръ“ това значи. „Бену“ е, който израства нагоре. „Аба“ значи онзи, който носи. Сега ви подигамъ завесата на една пѣсень „Махаръ Бену Аба“. Ако изпѣемъ тази пѣсень ниско и, ако я изпѣемъ високо, каква е разликата? Когато пѣемъ ниско, има повече магнетизъмъ, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласътъ е много интензивенъ, работитѣ не растатъ. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идатъ високитѣ гласове. Музиката, като се посѣе, долу запазена е отъ тия интензивности. Най-малкитѣ трептения имаме долу. /Учительтъ пѣе ниско/ – не е израстнало. /Пѣе високо/ – израстнало е. Сега отъ васъ зависи да израстете или не. Ако пѣете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пѣете, ако пѣете лошо, пакъ растете, но изкривени насамъ-натамъ. Кривитѣ мисли, кривитѣ чувства показватъ, че зърното не е посѣто, поставено на мѣсто. Една мисъль, която е поставена добре въ ума, едно чувство, което е добре поставено въ сърдцето, една сила, която е добре поставена въ тѣлото – то е правилниятъ процесъ. Правилно трѣбва да се поставятъ нѣщата.

Не давайте съветъ на Господа. Прилагайте съветитѣ, които Господь дава на човѣка на любовьта. Туй учение не е за свѣта. Нѣма какво да разправямъ на свѣта. Азъ, като вървя по земята, гледамъ да не стѫпча едно червейче, да бѫда внимателенъ. Като го видя, виждамъ колко деликатни движения прави като върви. Виждамъ – за бѫдеще ще стане млада мома, ще гори сърдцата на момцитѣ. Какви тайни сѫ скрити въ този червей? Велики работи Богъ е създалъ. Пъкъ и онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, развивайте. Подигайте вашитѣ червеи, за да ви благослови Господь.

Сега всички вие носите костюми, които не сѫ направени отъ добъръ майсторъ. Погрѣшката е тамъ. Сега бѫдещитѣ костюми, които ви се шиятъ, гледайте да ги направятъ по всичкитѣ правила на любовьта. Вие носите костюми, които ви стѣгатъ подъ мишницата. Не че вие сте виновати за това. Виновати сѫ онѣзи, които ги шиятъ. За бѫдеще сами трѣбва да си шиете дрехитѣ.

Добрата молитва.

ХХ година
20. Лекция на Общия Окултенъ класъ
19 февруарий 1941 г., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.

Слушайте съвета

Най-често използвани думи в беседата: може, любов, има, казва, сега, един, сърце, ум, път, дойде, хора, човек, как, аз, свири ,

Общ Окултен клас , София, 19 Февруари 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Изпейте “Махар Бену Аба”.

Имахте темата "Ако съм милиардер, какво ще направя?" и "Правият и кривият път".
Ако съм милиардер, какво ще направя? Ако вие имате една свещ, какво ще направите? Да дадете конкретно определение. Или ако сте милиардер, какво ще направите? Вие мислите, че много може да направите. Но ако имате една свещ, какво ще направите? Ще запалите свещта да ви свети. Ако сте един милиардер, имаш един ум, какво ще направиш с ума си? Ще запалиш този ум най-първо да ти свети. Вие мислите, че изведнъж ще направите нещо, никакво подобрение в света. Тогава хората нямат ясна представа какво нещо е светът. Всичките същества, които Бог е създал, ги направил разумни. Нито едно същество няма нужда от вас. Вълкът не се нуждае от никакъв морал, да го учиш как да яде или как да се превива, нито да му кажеш как да образува дом, семейство. Той казва:"И без тебе мога да живея като вълк". Казват: "Искаш ли човешка култура?" Казва: "Мене не ми трябва човешка култура, аз ще си живея като вълк".

Сега имате понятие за прав и крив път. Каква е разликата? Единият път е надолу, другият път е нагоре. (В оригинала липсва рисунката). Щом слизаш в един кладенец, ти си в кривия път. Щом излизаш от кладенеца навън, ти си в правия път. Щом влизаш в кладенеца, има възможност да се скъса въжето някой път и да паднеш. Щом си влязъл в кладенеца и искаш да излезеш, пак може да се скъса въжето, като излизаш и пак да се върнеш. Като слизаш, може да се скъса Въжето, и като излизаш – пак може да се скъса.Някой казва: „Аз да му кажа”. Сега аз, ако ви кажа, ще стане ли някаква промяна в вас? Не. След като ви кажа, всинца имате по една свещ, запалите свещта. Какво може да направите? Вие, и без туй, може да си запалите свещта. След като ви кажат, да си запалите свещта, тогава какво може да ви кажат по същия път? Хубаво ги запалете, нека да горят хубаво. Гледайте да не димят тези свещи. Тя, свещта, е направена да дими. Казва: „Твоята свещ дими”. Не съм правил тази свещ аз, държат те отговорен за дима. Държат те отговорен някой път, че не знаете как да говорите. Вие накарате някого да направи баница. Той никога не е правил баница, не знае пропорцията колко сол, колко сирене да тури. Замеси тестото и тури една шепа сол в брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Къде е погрешката? Че си турил повече сол. Когато вие критикувате един човек, какво показва, когато турите една шепа сол на критиката? Та някой път ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа. Правил си къща, качил се на покрива, паднал и си изкълчил крака. Взема тояжка и започва да накуцва. Питат го: „Настрадин Ходжа, как стана?” – ”Качих се на покрива, паднах, изкълчих си крака”. Започват да му говорят: „Че защо не внимаваш, бива ли така?” Един му казва, втори, трети, че защо не се вързал с въже, че защо това не е направил, защо онова не е направил. Всеки го пита как е станала тази работа. Той, като разправял, разправял, казал: „Някой от вас няма ли, който да е падал?”

Имате числото 10, съпоставено с тия знаци: плюс – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на делението. Значи 10, за да се употреби в света два начина има – положителен и отрицателен. Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ? Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи един човек или ако ти работят пет души изведнъж. Ако ти работи един човек – то е събиране. Ако ти работят пет души – то е умножение. Значи процесът се ускорява. Работите в умножението стават по-бързо, отколкото в събирането. Сега всинца имате желание да направите нещо. Някой иска да стане поет, не знае как се става поет. Някой иска да стане музикант, не знае как се става музикант. Или някой иска да стане проповедник, или свещеник, някой иска да стане баща, някой иска да стане майка. Знаете ли, как се става баща? Или знаете ли, как се става майка? Някой иска да стане син или дъщеря. Знаете ли, как се става син или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновеният син и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаем. Туй знание може да го разправяш на хората само веднъж и тогава ще бъде най-интересно. Ходил си някъде в странство, започваш да им разправяш, интересуват се. Втори път, като им разправяш, интересът няма да бъде така голям. Ако им разправяш трети и четвърти път, интересът се намалява. Сега няма да се спирам върху въпроса защо се намалява този интерес. Може да го обясним по следния начин: ти си човек, който си бил гладен, огладнял си. Намери се един твой приятел, нахрани те. Таман излезеш от него, намери те друг приятел, и той иска да те нахрани. Първият, който те е нахранил, разправя своята история. Ако дойде други да разправя същата история, казваш: „Не ми се яде”. Той ще каже: „Нали ме обичаш?” Въпросът не е за обичане. Таман излезеш, намериш трети приятел, и той иска да те угощава. Ти не си разположен да ядеш. Направиш една погрешка. Срещне те един, започва да ти чете морал. Таман излизаш, вече моралът ти е четен, срещаш друг, и той започва да ти чете морал: „Ти защо направи така?” Трети, четвърти, се ти четат морал. Питам: Каква полза има да ти четат същия морал? Едно дете ходило с една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната?” Чете му бащата един морал. Иде при майката, и тя му чете друг морал. Иде при големия брат, и той му чете един морал, и голямата сестра, и тя му чете един морал. Стомната е счупена, какво се ползуваш от морала? На това дете всеки му чете морал: защо счупило стомната. Сега къде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е дал едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе някъде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намери вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намери. Туй дете трябва да чака на това място и на следната година той ще намери зърното, ще се покаже това зърно. Там на мястото му ще има 40 стръка израснали, на всеки по един клас и всеки клас по 40-50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питам: Къде е погрешката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете морал защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличат 1600 пъти. Като това дете изгубиш зърното, само една година трябва да чакаш и ти ще имаш 1600 зърна. Сега погрешката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пък минават кокошки, намерят зърното, глътнат го. Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне в стомаха на кокошката или попадне в земята при благоприятни условия, то няма да произведе същите резултати. Да допуснем сега, че хората се спират върху свои погрешки. Спираш се върху погрешките да свириш. Вие, когато започнахте “Махар Бену Аба”, понеже сте свикнали органът или цигулката да ви помага, понеже няма тия помощници, току изведнъж “Махар Бену” не върви. Едно колебание има и към края малко се пооправи. Започнахте с едно колебание. Че и една цигулка, и тя няма да вземе вярно. Цигуларят трябва да нагласи струните, времето, ако е влажно, разпущат се струните. Ти може да туриш на същото място на цигулката и тонът няма да бъде верен. Казвам: Преди да пеете, човек трябва да се нагласи малко, всеки да си има по един камертон*. Често хората искат да знаят какво влияние има музиката. Ако една дума не знаеш как да произнесеш, ти ще си напакостиш. Една добра дума няма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаеш как да я произнесеш, ти ще си напакостиш, много може да ти напакости. Ако знаеш как (да) я произнесеш, тогава няма да ти причини пакост. Често чувам бащата да казва: „Моето шопарче”. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употребява думата “шопарче”, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче”. Понеже шопарът никога болен не може да бъде, винаги е здрав. Само здравият може да го наречеш “шопар”. Този епитет е на място. Или пък някой път ще кажеш “гълъбче”, или “моето пиленце” – има хубави качества.

Казвам: При сегашните условия трябва да научим ценностите. Всяка една дума, всяка една песен, всяка една постъпка има своя ценност. Сега говорим за прав и крив път. Правият път в музиката е да знаеш да пееш. Кривият път, ти влизаш в кривия път и, ако речеш да пееш, няма никой да те слуша. Ако си артист и пееш криво, нищо няма да ти дадат. Ще изгубиш всичките разноски, които направиш. Няма да имаш никакви постижения.

Та казвам: И в мисленето е същото. Ако човек през целия си живот не се научи да мисли, той губи от себе си. Някой път седим и се колебаем дали туй, което мислим, е право или не. Виждаш един човек и веднага си съставиш понятие. Но знаеш ли, колко мъчно е да си съставиш понятие за човека. Какво може да излезе от него? Има някои хора, които са силни на физическото поле, силно тяло имат, но чувствата у тях са слаби. Има хора, на които чувствата са силни, тялото е слабо. Има хора, на които умът е силен, и тялото, и чувствата са слаби. Ние разбираме един силен човек, на когото и тялото е силно, и чувствата са силни, и умът е силен. Разбираме, че тялото е здраво, и сърцето е здраво, и умът е здрав. Под думата “здраво” разбираме, когато сърцето функционира правилно. в правилното функциониране човек не се пресиля (в) работата. Щом пееш и ти е приятно, то е здравословно. Щом пееш и се безпокоиш, пеенето не може да ти даде това, което искаш. Или ако говориш. Да допуснем, че вие искате да произнесете думата “добър”. На какъв тон ще я произнесете? Сега всички произнасяте думата “добър”. На какъв тон я произнасяте? За да я произнесеш, какъв е музикалният тон на доброто? Доброто има свой цвят. Произнасяш думата “любов”. Любовта има свой тон, с който започва, има особен цвят. Вие ще произнесете “любов”, но не я произнасяте с тона, който има. Онзи цвят, който има, и него не виждате. А пък искате да знаете какво нещо е любовта. Сега ето какво се разбира. Ако вие сте в едно разнебитено положение мислено, разнебитени са мислите, разнебитени са и чувствата ви, и тялото ви, вие това го чувствувате. Ако вие в дадения случай вземете вярно основния тон на любовта, веднага ще се хармонира ума ви, сърцето ви и тялото ви, веднага ще стане една промяна. Всичко ще се хармонизира. Но преди да стане туй хармонизиране, вие ще изгубите вашето съзнание. Изгубване на съзнанието и ще минете от едно състояние в друго. в първия случай, ако вие сте болен, трябва да слезете надолу, т.е. трябва да престанете да мислите за вашата болка. Когато хората боледуват, някой път минават през една криза, че изгубват съзнанието си. Тогава лекарят казва, че болният минава една криза, изгубва съзнанието, той не чувствува болката. Казва: „Като мине тази криза, ако може да я мине, започва оздравяването. Ако не може да мине кризата, става влошаването”. Ако човек не може да мине някоя криза добре, слиза в този процес надолу и може да слезе толкоз надолу, че не може да излезе. Тогава казваме, че този човек е безнадежден. Казвам: Любовта е онзи вътрешен процес, който поставя мислите на техните места, поставя чувствата на техните места, поставя и здравословното състояние на човека на място. Ако дойде любовта в тебе, ще дойдеш в меки трептения, в тебе ще се зароди желание да ядеш и вече ти е сладко яденето. Искаш да пиеш, но след като пиеш вода, имаш един сладък вкус. По някой път ядеш, но не ти се яде. Ти не си взел верен тон на любовта, не действува. Тогава става човек и казва: „Не ми се яде”. Канят го за едно, канят го за друго, не му се яде. Като дойде любовта, човек избира своята храна. Щом вземеш верен тон, веднага любовта ти пошушне каква храна ти трябва на тялото. Като вземеш верен тон, любовта веднага ти пошушне какво чувство ти трябва. Като вземеш верен тон, ще знаеш и коя мисъл е вярна в дадения случай, с която трябва да започнеш. Щом се колебаеш, тонът не е верен. При туй разбиране ние щяхме да имаме съвсем друго възпитание. Станеш сутрин, не знаеш какво да правиш. Трябва да вярваш. Вярата е закон за ума. Казва: „Ти трябва да се надяваш”. Надеждата е закон за тялото на човека. Любовта е закон за чувствата, за сърцето на човека. Ако вярата не може да нагласи твоя ум, ако надеждата не може да нагласи твоето тяло, твоята воля, ако любовта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърцето, защото често пулсът не е равномерен. Някой път удря сърцето два пъти, после забави се и има един удар, пак удари два пъти, не е хармонично биенето. Пулсът бие с прескачане, не е онзи равномерен пулс – туп-туп. Казвам: Като станеш сутрин, ще пипнеш пулса си, да видиш какво е състоянието на сърцето. Ако сърцето не бие равномерно, ще се уплашиш. Някъде сърцето е стегнато, ще се отпуснеш. Има едно място в мозъка, ако се бутне – сърцето започва да бие много бързо. Има особен център, поставен в мозъка, който регулира движението на сърцето нормално 72 удара. Някой път този център не регулира движението. Тогава сърцето бие 80, 90, 100, 150 пъти. Изобщо, когато се набере много нечиста кръв, нечистата кръв усилва движението на сърцето, пулсът се усилва. То както един човек вървял полекичка, пък закъснял, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава един юруш*, заморява се. Често ние, като не спазваме Божия закон, по някой път се сплашва-ме, че тази работа не върви. Като се уплашим, сърцето започва да бие бързо. Като започне сърцето бързо да върви, тебе ти се прекъсват краката. Освен, че бързо не може да вървиш, но никак не може да вървиш. Някой, като се уплаши, никак не може да върви. Някой, като се уплаши, като заек бяга.

Та казваме: „Правият път”. в туй отношение религията е една наука за урегулиране на човешкото сърце. То е религия. Религия в правата смисъл е да бие сърцето равномерно. Ти, ако си добър, сърцето бие по един начин. Ако дойде любовта, гамата се изменя, пулсът не е същият. Когато ти дойдеш до въпроса на истината, сърцето ти няма да бие по същия начин. Има различие в пулса. Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце. в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър. Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто. Когато ставаш лош, пак се различават ударите. От степента на погрешка се различават ударите на сърцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние. За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите. Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа. Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов. Знайте, че има една пресилена любов, цяла шепа сол е турена. Пък има една безсолна любов, никаква сол не е турена, забравили сте да турили сол. Тогава, ако на мене ми дадат една пресолена любов, какво ще направя? Ще я налея в едно шише и като дойде някой, по една лъжица ще я дам в една тенджера. Като я туря, като размия любовта – става супа. Ако съвсем няма сол, тогава от мене зависи. Пак я турям в шишето, ще й туриш сол, колкото ти искаш. Сега във всичките хора има едно желание да поучават любовта. Любовта не търпи никаква поука. Ние грешим. Като обичаш един човек, започваш постоянно да го учиш туй да не прави, онуй да не прави. А пък любовта никак не обича да й дават съвети. Тя няма време да я морализират. Времето й е така заето, че нито една хилядна от секундата няма време да й говориш. Ти искаш да я спреш. Тогава тя оставя някой заместник, някой свой секретар, казва: „Каквото искаш да ми кажеш, кажи на него”. Тя си върви по работата. Запример: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичаш”. Какво разбирате под думите “Ти не ме обичаш”? Нямате една ясна представа. Че аз разбирам много конкретно. Казвам: Ти не ми даваш хляб. Дал ми човекът една филия. Казвам: Много малко ми даваш. Законът на любовта е и колкото житено зърно да ти даде, няма да казваш, че малко ти е дал. Любовта е магична. Малката хапчица, тя я прави цял самун, винаги прави нещата цели. Половини работи няма, една малка част ще я направи цяла, половин не дава. Ако дойде законът на любовта, всичко става цяло.

Най-първо вие седите и се съмнявате в Бога. Някой път вас ви е страх от Господа. Като се молите, охранявате се. “Господи”, казваш, но охраняваш се да не би Той да направи една погрешка, криво да те разбере. Иде ми един разказ, който разказваше Милаки Георгиев. Един българин, шоп от софийските села, отишъл в Цариград и станал слуга при един от турските паши. Десет години му слугувал. Поискал от пашата да му даде отпуск да види роднините си. Дал му отпуск, но му поръчал да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щял да го обеси. Обещал той да се върне навреме. Дошъл в софийско, яли, пили, минало времето, закъснял. Не може да стигне навреме в Цариград. Като стигнал до Пловдив, започнал да се моли, да чуе Господ молбата му и да му прати помощ, да стигне навреме в Цариград, да го не беси пашата. Мислел си да се намери някой кон. Иде един турски суббашия*, качил се на коня и едно конче върви подир тях. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носиш”. Той си го турил на врата си и си казва: „Господи, аз ли не знаех как да се моля или Ти не ме разбра?” Работата станала лоша. Освен, че конят не дошъл той да се качи, но и кончето се качило на врата му.

Често вие, като говорите за любовта, натоварвате се с конче на врата. Работата не върви. Когото обичате, съвет не му давайте. Обичаш ли, направи ли погрешка, затвори си очите и на погрешката му не обръщай внимание. Щом дойдете до любовта, не търсете никаква погрешка. Всичките нещастия произтичат, че ние коригираме любовта в дома. Че не се обичат хората, че братя и сестри не се обичат. Този начин, оставете го настрана. Извън любовта може да правите бележка, колкото искате, на място са. В любовта всичките бележки, които правите, не са на място. Разправяте, че в любовта е Господ. Какъв съвет ще даваш на Господа? Господ, Който обича този човек, ти ще идеш да учиш от него. “Господи, не става тъй, ти много му даваш”. Не давайте съвет на Господа, учете се от него. Като идеш там, щом видиш, че някой човек направи погрешка в любовта, трябва да знаеш, че си в свещено място и ще чуеш гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято”. Майката се чуди как дъщеря й обикнала този момък. Тя се чуди как е обикнала този момък, пък тя е забравила себе си. И тя обикна един момък. Не правете никаква бележка в тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже в себе си: „Божия работа” или хич въпрос да не повдига. Казвам: Ако в любовта се откажете да правите бележки, работите ще вървят по-добре, отколкото да говорим, че любов нямало, любов няма. в любовта живеем, пак любов нямало. Та щом ми кажат хората, че любов нямат, тия хора, които казват, че нямат любов, според мене те са пробити шишета. Налееш вода, изтече. Вземи, тури восък на дупката, че шишето да не тече. Някои казват: „Учителю, я ни кажи как да се обичаме”. Аз никога не давам съвет на хората как да се обичат. Нямаме право да даваме съвет на Господа. Когато някой ме пита за любовта, казвам: Ела да ядем. Казва: „Я ми кажи нещо за любовта”. Казвам: Я да идем, да си купим нови дрехи на пазаря. Казва ми някой: „Какво е любовта?” Казвам: Да вземем автомобил, да се качим. За любовта не говоря. На автомобил ще се кача, на железница ще се кача, на аероплан ще се кача. Като ме питат за любовта, казвам: Я да имаш един милиард. Но за любовта не говоря, за науката ще говоря, но за любовта – мълча си. Любовта е огън, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пък който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовта всичко разтапя. Ако имаш захар и го туриш в водата, се разтапя. Тази захар няма да я намериш никога. Казвам: При новото възпитание ще везеш в себе си. Ти роптаеш в себе си по някой път. Много пъти случи се нещо, намериш, че причината е Господ, че спрямо тебе Той не е такъв, както към другите. Казваш, че на другите уредил работите, на тебе не ги уредил. Виждаш, че някой има по-добро телосложение, по-хубав ум, казваш: „Господ го благословил”. Пък не разсъждаваш правилно. в любовта всичко, което имаш, радвай се на туй, което имаш в дадения момент. Ако можехте да разберете любовта, даже в един момент, ако само в едно състояние може да постигнете трептенията на любовта, вие ще бъдете други. Любовта си има свои трептения. Ако един тъпан барабанчикът не е бил, набрала се много прах, налепнал прахът, като го удари – всички прашинки отскачат. Тъпанът се освободил от тях. Любовта като дойде, всичките прашинки, които са залепнали, които имат свойството да поядат, за бъдеще ще отхвръкнат, ще изчезнат. Любовта е нещо най-динамично. Като дойде любовта, пречиства всички утайки, които има в човека. Тя започва постепенно да ги пречиства. Някой път имате едно чувство, нещо потиснато, мрак, тъмнота. Щом дойде любовта, веднага това чувство изчезне.

Но трябва да схващате целокупността. Ти ще кажеш в себе си: „Бог не търпи никакъв съвет да Му давам”. Ти ще бъдеш благодарен на онова, което ти дава. Никакъв ропот няма да се яви в тебе. Щом в тебе се зароди чувството да имаш повече, ти ще направиш прегрешение, както направиха първите хора. Бог казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трябва”. Да не търсиш повече от това, което съм ти дал. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание от него. То е човешката алчност. Запример: често в вас се зароди желание да бъдете чисти или да бъдете умни. Този процес е на място. Ти искаш учен човек да бъдеш. То е неразбрана работа. Един музикант, като свири, радвам се, понеже той учил 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувам се от неговия труд, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишен труд, слуша, възприема музиката и сам се тонира. Той, като свири, аз, който не съм свирил, и аз се тонирам, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че аз не може да свиря, но може да се ползувам от неговата музика. Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата. Казвам му: Я ми направи една услуга, аз не мога да свиря. След като ми свири, онова, което съм приел чрез ухото си, аз може да се ползувам, както той се ползува. Та казвам: Ползувайте се от звука на музиката, а не да знаете законите, да бъдете този велик музикант. Вие искате да бъдете големи артисти на любовта. Много малко артисти има в света на любовта. Засега имаме само един артист на любовта – Христос. Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно от най-мъчните парчета. Кой от вас е свирил такова мъчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „В твоите ръце предавам Духа си”. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Бог иска. И го изсвири по всичките правила. Христос изсвири едно парче, както Бог Му го предал. Казва: „Както Ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. Сега вие по някой път минавате в любовта за големи артисти. Мене са ми разправяли: „Сърцето ми гори”. Кое сърце не гори най-първо? Всички сърца горят. Без горение не може да има живот. Казва: „Сърцето ми гори”. Радвам се, че сърцето ти гори. Казва: „Както моето сърце гори, другите не горят”. Прав си. Всеки така мисли. Ти според както съзнаваш, е право. Горенето навсякъде е едно в любовта. Аз какво разбирам? Изкуствено горение има. в любовта горението е пълно. Аз наричам “любов” като няма никакъв излишък, никаква пепел не остава. Само любовта е единствената сила, в която горението не остава никаква пепел, никакъв дим няма. Всичко е абсолютно чисто. Единствената сила в света, в която няма обратна реакция.

Казвам: Докато туй понятие в вас не го задържите, новата култура не може да дойде. в любовта нещата моментално се възприемат. Да допуснем, че имате една бучка захар и я турите на езика си, тя се стопява. Тази бучка захар ще стопи, но може да улесните процеса, наместо в устата, да се стопи в вода. Тъй разтопената захар няма отведнъж да я глътнете. Първото нещо, с което хората се осакатяват на физическото поле е, че те имат желание винаги да ядат много бързо. Някои ядат много медлено*, но някои ядат много бързо. За да сдъвчеш храната си, изискват се определено количество трептения. Гладът показва едно количество трептения. Истинският глад се определя от известно количество трептения. Когато тези трептения съвпадат, гладът е на място. Храната, която трябва да сдъвчеш, и от нея се изисква да образува известно количество трептения. Ако не дъвчеш право, ако мисълта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчеш, не мислиш заради нея – ти няма да се ползуваш. Ако имаш свещеното чувство, че дъвчеш една хубава ябълка, пазиш красива мисъл, после имаш едно желание на тази храна да й дадеш най-хубавото място и после да й дадеш най-хубавата работа – яденето е на място. Човек се поправя. Щом ти си ял и си недоволен, после чувствата ти не съответствуват на храната, ражда се онази дисхармония, от която сега се раждат всичките болезнени състояния. Казвам: При сегашните условия човек трябва да се учи да яде. То е цяла една наука. Ако знае правилно да яде, по този начин мисълта му да присъствува, неговите чувства да присъствуват и неговата сила да присъствува – този човек правилно може (да се) развива. Заложбите, които Бог е вложил в него, правилно ще се развиват.

Та сега ние отлагаме работите, казваме: „Като идем в оня свят”. Че ти оня свят никога не може да го видиш, ако не го обичаш. в оня свят искаш да видиш Христа. Не може да Го видиш. Като умрат някои хора и след 45 години, като седят в оня свят, някой път любовта е така малка, че само за 1-2 секунди проблесне да видят светлината и после небето се затваря, свършва се. Това е тяхната любов. Умрелите след туй трябва да се върнат на земята. Според вашите понятия вие мислите, като идете в оня свят, ще се отворят вратите, ще ви приемат. в този свят имате пример. Може ли от първо отделение да влезеш и идеш в университета? Ще трябва да свършиш отделенията, прогимназията, ще минеш в гимназията и като я свършиш, ще постъпиш в университета. Знание трябва да имаш, за да разбираш предметите, които ти се преподават.

Та първото нещо: Когато обичате някого, попитайте се защо го обичате. Какви са вашите подбуждения за вашата обич? Ако ме попитат защо обичам ябълката, обичам ябълката и се задължавам, като я изям, да посея семето й в земята. Щом минавам покрай едно дърво, ябълката, още като ме види, казва: „Може ли да ми направиш една услуга?” в мене се зароди едно желание да я изям, едно желание да й помогна, понеже тя иска нейното семе да се посади. Тогава казвам: Ще услужа. Откъсвам ябълката, изяждам я и семето й посаждам в земята. Ако като изям ябълката и изям семето й, ще направя една погрешка. Ти обичаш някого, какво добро ще му направиш, кажете ми сега? Ти обичаш някого, ще му дадеш нещо. Какво ще му дадеш? Ако онзи, когото обичаш, ще му дадеш здраве – то е на физическото поле. Да кажем онзи, когото обичаш, той е с разнебитени чувства, тъжен, скръбен. Щом го обичаш, веднага ти ще измениш неговата скръб, неговата скръб ще се превърне на радост. Ти ще му дадеш нещо от себе си. Той ще е радостен. Той няма знание в ума си. Ти, щом го обичаш, ще му дадеш светлина. Ти, щом обичаш някого, на ума му ще дадеш светлина. Като обикнеш някого, на сърцето му ще предадеш чувства, топлина. Като обикнеш тялото, ще предадеш сила. Щом обичаме тялото, предаваме сила; щом обичаме сърцето, предаваме топлина; щом обичаме ума, предаваме светлина на ума. То е естественият път. Там, дето няма светлина в ума, любовта на ума не е на място. Там, дето няма топлина в сърцето, любовта не е на място в сърцето. Там, дето няма сила в тялото, любовта не е на място. То са конкретни разбирания. Дойде ли светлината, ще се радваш на светлината. Имаш едно приятно чувство, то е топлината, която го произвежда. Чувствуваш една хубава приятност, готов си да се примириш с целия свят.

Разправяше ми един американец, той слушал Камила Русо да пее “Сънят на живота”. Казва: „В дадения случай, като слушах, бях се примирил с целия свят. Така ми е приятно, че каквото имам, искам да го раздам. След една седмица пак останах същия. Когато свиреше Камила Русо, имах това желание да се примиря с целия свят. След една седмица изгубих това състояние”.

Когато дойде любовта, ние сме готови на всичко. Като дойде любовта, готови сме на всички жертви. Когато си замине, пак се втвърдим. Постоянно трябва Камила Русо да дава концерти, по един в седмицата.

Светлината в ума е любовта; топлината в сърцето е любовта; силата в тялото е любовта – правият смисъл. И когато човек е здрав, любовта действува правилно; когато чувствата са добри, трябва да разберем нормалното състояние на сърцето, любовта е на място; когато просветне умът, любовта е на място. Любовта едновременно трябва да действува в ума чрез светлината; в сърцето – чрез добрите чувства и в тялото – чрез силата, която да постави всяко нещо на своето място. Всяко нещо на място, разбирам да се поставят думите на място. Един музикант трябва да постави нотите на място, той трябва да предаде половини ли да бъдат, четвъртини ли, осмини ли, шестнадесетини ли или в точка. После тия ноти към коя гама* спадат да определи. Всеки един тон в една мажорна гама или в една минорна гама е. Мажорната гама* е за тялото, минорната гама* е за сърцето, а хроматическата гама* е за ума. Всичките тия гами, които минават резките промени, съдържат единствен процес. Мелодиите изобщо, те са образци за сърцето ви. в съвременната хармония идем да съединим музиката на човешката воля, на човешкото сърце и на човешкия ум. Те съставят съвременната хармония. Значи любовта изисква едно хармониране между силите на ума, между силите на сърцето и силите на тялото. Това не е един прост процес. Говорите за любовта, да обичаш някого. Да обичаш някого, трябва да се проявиш. Най-първо трябва да се прояви твоят ум, трябва да се прояви твоето сърце, трябва да се прояви твоята воля. Ти ще се проявиш, като обичаш. Това не значи да придадеш нещо на твоя ум, но твоят ум се простира в онова нормално състояние, в което Бог те създал. Казва Писанието: „Като направи човека Бог от пръст”. Значи в спящо състояние бил Адам, от пръст бил направен, нямал съзнание. Като вдъхнал диханието – оживял. Диханието подразбира любовта на ума. Адам станал жива душа и почувствувал, че оживява вече, умът му и сърцето му започват да се движат. Разбрал, че има някой в света, който го обича, който му е дал нещо. И Адам почувствува в себе си Божията любов. Почувствува любовта, която Бог има към него, че Той работи върху него. Трябва да разбираме човешкото развитие. Човешкото развитие не може да стане, ако ние не почувствуваме това, което Бог ни е дал, тия вътрешни заложби.

Сега аз не ви говоря да стане(те) съвършени. Съвършенството е една динамична цел на Божествения живот. “Бъдете съвършени”. Непреривно* е туй. Човек непреривно трябва да се стреми към съвършенство. Казвате: „Какво ще правят хората, като станат съвършени?” Съвършенството е непреривно желание да изучава човек, да постигне онова, което Бог е вложил вътре. Съвършеният човек никога не се обезсърчава, никога няма да каже: „С какво да се занимавам?” Представете си, че за бъдеще вие ще се качите на небето, ще станете ангел. Учудвате се, с какво ще се занимавате? от небето Бог ще ви прати да помогнете на един червей, който се дави някъде. Господ като ангел ще те прати да помогнеш на един червей. Ако не разбираш, ти ще слизаш. Ако разбираш, ти, като помогнеш на този червей, ще видиш какво е скрито в червея. Ето аз какво разбирам. Ти посаждаш една семка, тя е един червей. Нищо почти няма. Но като посееш семката, ще видиш, че от тази семка ще излезе цяло дърво с най-хубави плодове. в този червей Бог е вложил известни заложби, които след време ще дадат своите плодове. Ако не знаем как да помагаме на червея, на една ваша погрешка, то е червеят. Ако знаете как да помагате на един червей, на една ваша погрешка, след време ще имате най-хубавите плодове. Така седи. Казвате: „Защо са тия червеи?” Господ ги създаде. в червеите са възможностите за вашето бъдещо щастие на земята. Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посеете тия семена – нямате подобрение. Сега трябва нови възгледи на нещата. Всички казвате в себе си: „Защо са тия погрешки?” За работа. Всеки ден имате да помогнете на един червей. Често аз слушам да казват: „Дотегна ми да помагам на тия червеи”. Да ви не дотяга. Писанието казва, че Бог казва на Яков: „Не бой се ти, червей”. Значи, нарича го “червей”. Онова, Божественото, което Бог вложил в вас, Бог иска да го събудите, да се използуват новите веяния. Като дойде Христос да помага на хората, в какво положение ще се намерят хората? в положението на червеи. Всеки един червей трябва да има някой да му помага.

Сега аз ще ви попитам: Какво разбрахте и какво може да приложите? Вие ще кажете: „Това нещо е за бъдеще, то е висока работа, непостижими неща са, понеже носим едно бреме”. в дадения случай нещата са постижими. в дадения случай вас ви е потребна малко количество светлина; вас ви е потребно малко количество топлина; вас ви е потребно малко количество сила. Другите неща са вложени, те сами по себе си ще дойдат. Ти посей в земята семето и не мисли как то ще израсне., Бог ще го възрасти. Ти посей семето на светлината в ума си, то ще израсте; ти посей семето на топлината в сърцето си, то само ще израсте, ти посей семето на силата в тялото. Аз употребявам фигури. Посей семето и не мисли заради него как ще израсте, как ще се развива. от гледището на семето на светлината, ти, като пуснеш светлината, ще видиш какво е. Ти, като вкусиш плода на топлината, ще видиш какво е. Като вкусиш от плода на силата, ще видиш какво нещо е самото семе. Всички неща трябва да се опитат. Реално е туй, което човек опитва. Ти като опитваш, каквото можеш да за-държиш за себе си, то е опитаното. от всеки опит светлината, която можеш да задържиш в ума си, тя е опитана. Топлината, която можеш да задържиш в тялото си, то е полезното за тебе.

Сега под думата “махар” аз разбирам – посаждане. “Бену” е изникване. в цялата песен имаме един процес. Туй, което сме посели, как ще изникне, как ще се развият листата, какви плодове ще даде? Какъвто плод даде, ще го ям. Аз, в дадения момент, като изпея тази песен, накрая вече имам един обяд. Един хубав обяд “махар” посадих, изниква, завърже, даде плод. Аз съм първият, който вкусва от този плод. Като вкусвам този плод, аз съм придобил онази Божествена топлина. Затуй музиката е единственият Божествен метод, чрез който можем да разберем нещата най-лесно. Най-лесният път, по който можем да разберем Божественият път, е музиката. Вън от музиката хиляди години се изискват. в музиката процесът е съкратен. Казвате: „Махар Бену” какво е?” “Махар” е посаждане – правя добро някому, посаждам в него. След като си посадил, не се спирам, чакам да израсне нещо. Тогава не се спирам. Ще цъфне, ще извадя като пчелите мед от цвета. И там не се спирам. Чакам да завърже. Чакам най-после да узрее плода. Семето ще падне и пак ще го посадя. Сега, като пеете “Махар Бену Аба”, приложете. Онзи, който слиза долу, натоварен да посее семето, е бащата. Щом туй семе израсне, то е майката. Щом ядеш вече от плода, ти си детето. Които ядат са деца, които посаждат са бащи, които възрастват сý майки. Които ядат са деца. Следователно ти си баща, като посаждаш; ти си майка, като възрастваш; като изядеш плода, дете си. Като изядеш плода, ако дадеш семето на бащата да го посее, ти си от умните деца. Сега искам хората да пеят. “Махар” това значи. “Бену” е, който израства нагоре. “Аба” значи онзи, който носи. Сега ви повдигам завесата на една песен “Махар Бену Аба”. Ако изпеем тази песен ниско и, ако я изпеем високо, каква е разликата? Когато пеем ниско, има повече магнетизъм, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласът е много интензивен, работите не растат. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идат високите гласове. Музиката, като се посее, долу запазена е от тия интензивности. Най-малките трептения имаме долу. /Учителят пее ниско/ -не е израснало. /Пее високо/ – израснало е. Сега от вас зависи да израстете или не. Ако пеете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пеете, ако пеете лошо, пак растете, но изкривени насам-натам. Кривите мисли, кривите чувства показват, че зърното не е посято, поставено на място. Една мисъл, която е поставена добре в ума, едно чувство, което е добре поставено в сърцето, една сила, която е добре поставена в тялото – то е правилният процес. Правилно трябва да се поставят нещата.

Не давайте съвет на Господа. Прилагайте съветите, които Господ дава на човека на любовта. Туй учение не е за света. Няма какво да разправям на света. Аз, като вървя по земята, гледам да не стъпча едно червейче, да бъда внимателен. Като го видя, виждам колко деликатни движения прави като върви. Виждам – за бъдеще ще стане млада мома, ще гори сърцата на момците. Какви тайни са скрити в този червей? Велики работи Бог е създал. Пък и онова, което Бог е вложил в вас, развивайте. Повдигайте вашите червеи, за да ви благослови Господ.

Сега всички вие носите костюми, които не са направени от добър майстор. Погрешката е там. Сега бъдещите костюми, които ви се шият, гледайте да ги направят по всичките правила на любовта. Вие носите костюми, които ви стягат под мишницата. Не че вие сте виновати за това. Виновати са онези, които ги шият. За бъдеще сами трябва да си шиете дрехите.

Добрата молитва.


20 Лекция на Общия Окултен клас
19 февруари 1941 г., Сряда, 5 ч.с., Изгрев.

НАГОРЕ


placeholder