НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Живот, светлина и сила

Живот, светлина и сила

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, аз, път, зло, сега, условия, музика, имат, здрав, става, прави, казва, себе, всички ,

 Младежки окултен клас , София, 14 Февруари 1941г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Имате ли зададена тема? (Имаме темата „Най-добрият метод за възпитание“. Прочете се темата.)

Изпейте една песен.

„Махар Бену Аба“

Мислите ли, че като се дадат равни условия на хората, че те ще станат добри? Мислите ли, че ако се дадат на хората равни, еднакви, условия, че хората ще станат по-добри? Ако едно перце падне на гърба, ще ти причини ли някаква вреда? От колкото и високо да падне перото на гърба, нищо няма да ти причини. Но ако падне една тежест, някаква топка, тя трябва да се спре. Рибите нямат ли еднакви условия? Всички в чистата вода живеят. Някои са по-големи, някои са по-малки. Не се дъвчат, но те се гълтат цели, тъй щото по-големите гълтат по-малките, по-малките – още по-малките. Като хванете някога една риба, ще намерите няколко вътре. Птиците хвъркат в същия въздух, имат еднакви условия, но и между тях има противоречия.

Често забелязваме: като си удари някой крака някъде о някой предмет, така кипне, че удари още по-силно. Защо втори път рита? Мисли, като ритне, какво ще направи. При сегашните условия трябва да намерим противоречията, в които се намираме. Някой път се намират в самите вас. Да оставим външните, но когато се явяват вътре противоречията, в самия човек, откъде произтичат? Аз съм гледал, някой облича ризата, не може да я облече. Дръпне, съдере я. Или върви, закачи си палтото някъде. Не се спира, не се върне да го откачи, но дръпне палтото и го скъса. Сега по пътя има телени мрежи, закачило се някъде, върни се. Той започва да хука кой направил телената мрежа. Действително [туй] е един от факторите – ако улицата беше широка, не щеше да се скъса палтото. Но когато вие дойдете в противоречие със себе си, къде е причината?

Някой път вие сте забравили предмета, не може да помните. Не се нахвърляте върху себе си, но върху майка си и баща си, че не са ви дали хубава памет. Как другите са даровити? Нахвърлите се върху Господа, че не ви дал памет. Вземете в съвременното радио – имаме едно колело, с което отваряте радиото да говори. Другото колело е така направено, че като се върти, хващат се разните станции, където говорят. И друго едно колело – то предава тона по-мек. Сега някой път, ако забравите да завъртите това колело, не може да хванеш нито една станция. Като отвориш първото, веднага има една светлина, радиото има око. Ако забравите да движите второто колело, не можете да хванете никоя станция.

Вие как си обяснявате, че някои хора са паметливи? Изобщо паметта не спада към обективния ум, към природния ум. Паметта спада към духовния свят, тя е нещо духовно. Занимава се със сериозна работа. Паметта се занимава с повести, разкази, какво е станало по света. Тя го хроникира, синтезира събраните неща. Паметливите хора, те се познават. Вие как познавате, че хората са богати? Най-първо, как познавате дали един човек е материално богат, дали телесно е богат? Аз наричам един човек богат, когато тялото му е богато (защото има [и] сиромашко тяло), когато има гърди добре устроени, благоутробие добре устроено, глава добре устроена. Богатия човек – апартаментът му е хубав. Гледаш някой бедняк – лицето хлътнало, очите хлътнали, ушите изтънели, мускулите му слаби, стомахът хлътнал навътре, гърдите навътре. Като го погледнете, като го съблечете, ребрата му се четат. Бутнеш пулса, и той не върви, както трябва, прескача. Ако сте лекар, ще кажете, че той е болен, има някаква болест. Да допуснем сега, че баща му или майка му са били болни. По закона на наследствеността и той е наследил. Някой път баща му е здрав и майка му здрава, а той е болен. Основната причина се крие вътре в самия човек.

Имаме, най-първо, свещените книги, дето е казано, че Бог създаде човека по образ и подобие Свое. Някой път казвате, че човек е създал нещо. Да допуснем, че човек е създал войната. Съвършена ли е войната? Човек е създал науката. Но тази наука, която създал, върви ли по правия път? Човек е създал и религията, но религията върви ли по правия път? Старите религии са принасяли жертвоприношение човека. Хванат живия човек, за да угодят на боговете, принесат го в жертва. Като умре мъжът, хванат жената, и нея заровят с мъжа, не трябва да остава тя. Дойде ви някой гост – в миналото го правехте – хванете някоя кокошка в курника или някое агне, заколите го, одерете го, приготвите, опечете агнето, угощавате вашия приятел.

Казвам, трябва да се върне човек. Докато вие не се върнете, да намерите причината къде се крие, не можете да постъпите правилно. Мислите ли, ако ви дадат хубав тебешир, можете да пишете? Или ако ви дадат хубаво златно перо, [че] може да пишете? За да пише човек, той трябва да е роден писател. В този живот художник не можеш да станеш. Казват: „Човек може да стане каквото и да е.“ Художник не можеш да станеш, музикант не можеш да станеш, пък поп не можеш да станеш, пък и учител не можеш да станеш, ако не си роден [за това]. Една овца, като рече да възпитава едно агне, как ще го възпита? Овцата, като роди едно агне, тя му предава всичките качества, няма да го възпитава. Никога овцата не вика децата си, да им дава наставления, морал, че тъй трябва да пасете. Всяко агне вече знае как да пасе. Младото орле, като го измъти майка му, като го отхрани, майката казва на малкото орле: „Ще гледаш, каквото аз правя, и ти ще го правиш.“ То наблюдава какво прави майка му, хваща птичката и я изяде. То прави, каквото майка му прави и каквото баща му прави.

Сега казваме: да възпитаваме един човек. Какво ще го възпитаваш. В християнската епоха как възпитават хората? Колко са възпитани? Светът е възпитан, и в сравнение с методите, [които] са изопачени толкоз, енергията, която отишла напразно – постиженията са много малки. Казват: „От три бука три вретена направил.“ От всеки един бук – по едно вретено. Детето да гледа какво прави учителят. Детето да гледа какво прави майка му и баща му. Детето ще стане като баща си в някои неща. Отидеш ти при някой голям певец. Учителят преподава. Ти ще започнеш да пееш. Ще има едно различие в пеенето. Гълъбът живее при същите условия, славеите живеят при същите условия и много други птици, но всички не пеят. Кой научи славея, канарчето да пеят така хубаво? Те се научиха да пеят, пък другите не пеят. Запример гаргата, и тя пее. Откъде се е научил славеят да пее? Много мъчни въпроси са. Няма да ги научим, да [ги] разрешим. Но че се е научил да пее, е вярно. Мисля, че в Германия има някъде дружество, работят за възпитанието на канарчетата. Хората успели от тях да изкарат алт и сопран, и тенор. Понеже имат развит слух, турят [ги] при хубав певец и той като пее, те слушат. Малките канарчета се научават да пеят.

Тогава имаме един факт. Имаме линията AB . Тя показва една вълна. Като се измерва главата на един лъв, тя е широка. Във всички месоядни животни главата е широка. Във всички тревопасни животни главата е тясна. [У] всичките хора, които обичат да ядат месце, главата е широка, имат това, животинското. Сега в какво седи [въпросът]? Ако една овца пасе трева, главата ѝ става продълговата, не става широка. Къде ще търсите причините? Понеже, като нападат, животните се борят, правят едно усилие. Види се, усилието, което правят, след като хванат противника, жертвата, която трябва да ядат, е хубаво. Някакво усилие, което прави, разширява главата [му]. Овцата, която пасе трева, не прави никакво съпротивление, тревата доброволно се дава. Тогава главата расте повече на дължина. У месоядците, дето има борба, главата расте на широчина. Това сега е факт. Като се измерват главите, се вижда, че у месоядците е широка, в тревопасните е тясна, продълговата. И овцата е била поставена при същите условия, и вълкът е бил поставен при същите условия. Кое е дало повод на вълка да яде овцете? Най-после, кое заставило човека и той да яде месо? Казват, че ледената епоха е станала причина да се яде месото, да стане храна на хората – като нямало никакви плодове, човек търсил храна и бил принуден да се храни с месо. Но туй не обяснява.

Ако вземете Библията – хората излязоха от рая. Имали са много добри условия, и виждаме, че един от синовете на Адама закла едно агне и го принесе в жертва на боговете. Откъде му дойде наум, че трябва да се принася в жертва на боговете? Каин, който беше земеделец, той взел от житото и го принесе в жертва – изгорил го. Единият принесъл агне, другият – жито. Откъде им дошло наум, че трябва да се принася жертва? Хроникирал се този факт. Единият брат вижда, че неговата жертва е приета и претрепва брата си. Как тъй неговата жертва да не се приеме? Откъде дошло наум на Каина да убие брата си?

Сега по някой път вие сте много миролюбиви хора. Миролюбиви сте, отстъпвате. Някой път, като излезете вън от себе си, ударите човека. Откъде се е явило у вас това желание? Защо не може до края да издържите? Вие минавате за търпеливи, но наблюдавали ли сте се някой път? Говорите с някого и мускулите на устата му треперят? Хората в света са по-искрени, казва: „Махни се, ще ме натовариш с някаква беля. Махни се, ще те убия.“ Като започнат да се мърдат отстрани устните, ще направи някоя беля, казва: „Махни се, защото ще стане нещо.“ Тогава същият закон вече може да се обясни. В тия, долните, центрове се образува достатъчно електричество – започва да безпокои човека. Тази енергия се събира, трябва да излезе през ръцете.

Месоядните животни са турени като регулатори, да регулират тревопасните животни, понеже те, като се намират в благоприятни условия, започват да се размножават много. Провидението, за да избави земята, понеже те биха се размножили толкова много, че щеше да се създаде друго противоречие, създали са се месоядните животни, за да регулират да не се размножават. Цяла Европа била застрашена от термитите и за да се избави съвременната култура от термитите, оста се отклонила на двайсет и три градуса и те са отишли на екватора. Избавили се от тях. Знаете какво правят тия термити – като влязат в една къща, изпоядат всичко дървено, всички дървени предмети отвътре ги изядат.

Сега нека си дадем отчет. Културният човек, който има десет или сто, или двеста милиона – отлично е това желание. Но защо му са двеста милиона долара? На един човек според вас колко му трябват, за да живее? Аз турям най-много по хиляда долара по американски. Хиляда долара на месец (хайде да турим по сто долара по български), значи дванайсет хиляди долара на годината. Дванайсет хиляди долара той не може да изяде, защо му са двеста хиляди долара? Той мисли, че след като умре, тия пари ще останат за синовете, на внуците, да имат с какво да се изхранват. То е онова състояние, че хората мислят, че при богатството могат да бъдат щастливи.

Потребно е човек да има едно отлично тяло. Здравото тяло е богатство. Аз считам здравето богатство. Болестта е сиромашия. Никой не иска да бъде беден, но да бъде богат. Болестта е един метод, един начин за изправление, за да опазваш своето здраве. Че богат трябва да бъде човек, но богатството трябва да бъде еднакво разпределено, трябва да бъде пропорционално. Човек трябва да бъде еднакво богат по ум, но трябва да има здрав ум, не болен ум. Да има здрави чувства, не болни чувства. Той трябва да има и здрави постъпки, а не болни постъпки.

Вземете всичките хора, ако [се] измерват антропологически, благоутробието му и гърдите [трябва] да са еднакви. На някои благоутробието по-развито – обичат яденето и пиенето, обича да яде и пие. Този, на когото стомахът е хлътнал, туй чувство е слабо развито. После, ако измервате хората дали са здрави, измерете широчината на неговия нос. От широчината на носа зависи неговото здраве. Носът показва дали дихателните органи са добре развити. А пък очите на човека показват в какво състояние се намира неговият мозък. Очите показват състоянието на мозъка. Хубавите уши показват състоянието на дихателната система. Като се изследва човешкото ухо, горната част на ухото показва какво е състоянието на мозъка. Тази линия, горната част на ухото, показва какво е състоянието на мозъка, средната част на линията на ухото показва какво е състоянието на дробовете и долната част на линията на ухото показва какво е състоянието на цялото тяло – на мускулите, на костите. Тези работи са специални. Онези, които изучават… Вие не знаете. Това са идеи верни. Когато средната част на ухото е издадена, показва активност. За да се види дали един човек е здрав, зависи как е устроено ухото. Дебелината и тънкото ухо, и те имат значение. Но да оставим тия подробности. Не се безпокойте какви са вашите уши.

Веднъж на един лекар казвам: „Вие, лекарите, трябва да тупате гърдите на един човек, за да познаете дали е здрав. Прав е този метод, но е непрактичен. По вашите методи трябва да съблечете човека, да си турите ухото на гърдите и да слушате, когато човек диша, да видите дали човек диша хубаво, дали е здрав, или не. Аз ще измеря само широчината на носа. Носът показва, няма какво да го преслушвам.“ Казва: „Как може това?“ Рекох: „Ще направим един опит. Вие ще изследвате един човек по вашему, няма да ми казвате дали е болен, или здрав. Аз ще взема също да го изследвам.“ Избрах един здравеняк, носът има четири и половина–пет сантиметра. Казвам: „Този човек има здрави гърди.“ Той си тури ухото, изследва, казва: „Здрав е.“ Казва: „Кажи ми как го позна?“ Не само тази широчина на носа да е четири–пет сантиметра, но зависи какви са кривите линии на носа и целият нос как е построен. Носът на един здрав човек е другояче построен, на болния човек [е] другояче устроен. Трябва едно око будно, за да види. Винаги тия линии на здравите хора са много красиви.

Всякога красивите линии, където и да са, на главата ли… са здравословни. Всякога начупените линии, кривите линии се отразяват върху почерка на един човек. Когато човек пише, че в почерка няма гладки линии, че писмото образува една крива линия, показва болно състояние на чувствата. Когато пише здрав човек, почеркът е много равномерен. Даже като пише някой, може да познаеш дали е болен, или не. Като пишете сами, можете да се наблюдавате. Когато сте болни, пишете, и когато сте здрави, пишете – ще видите каква е разликата. Ако ще изучавате човешкия характер: когато ще се разгневите, пишете, когато имате хубаво разположение, пак пишете. Ще имате почерци. Когато мислите някой път много хубаво, пък някой път когато не мислите – напишете, да видите как се различават почерците на човека в разните състояния. Колкото линиите на почерка на човека са по-красиви, толкова характерът е по-добър.

Та какъв беше сега предметът? Отде започнахме ние? Когато говорим за любовта, аз разбирам – става една правилна смяна между светлина, топлина и сила в природата. Докато съвременните хора не се научат, този метод е скрит. Съвременните хора не знаят как става тази смяна. Има една смяна между светлината, топлината и силата. Всяка сила има разумно отношение, тъй както в музиката. Злото в света е произлязло от неправилната смяна на светлината с топлина и сила в природата. Ако в ума ти съществува по-голяма светлина, при сегашното органическо развитие, ако има по-голяма светлина, отколкото трябва, ние ставаме сухи. Ако има по-голяма топлина, ние ставаме влажни. Пък ако има повече сила, отколкото трябва, ние сме страхливи, крехки.

Във всяка една мисъл, във всички чувства светлината влиза като един елемент. В строежа на една мисъл, на чувствата топлината влиза като елемент. В строежа на мислите и чувствата силата влиза като елемент. Във всяка една мисъл влизат и трите. Ако чувствата не са съразмерно построени с тия елементи и мислите не са така построени, и постъпките не са построени, този човек не е добре организиран. Тогава аз правя една аналогия: наричам материалистите хора на въглерода, наричам духовните хора хора на водорода, културните хора са хора на въздуха, на кислорода. После в умственото развитие на човека важна рол играе азотът. Четири елемента има, които играят важна рол. Когато преобладава въглеродът, ти си материалист. Когато преобладава водородът, ти си влажен. Дето има повече вода, растителността е развита. Духовните хора са ония, на които работите са много добре уредени.

Най-първо, един духовен човек, той не е роб да работи. Духовните хора вярват. Вижте онези религиозни хора – само се молят, много малко работят. Онези, материалистите, по тринайсет–петнайсет часа работят, а пък религиозният, като работи един–два часа, казва: „Добър е Господ.“ Като работи много, ще се осакати човек. Ако е артист материалист, играе едно действие, второ, трето, иска много да играе. Ако артистът е духовен, като играе едно действие, казва: „Стига толкова.“ Ако е цигулар, пак няма да свири много. Десет–петнайсет минути като свири, казва: „Онези, които искат да се прочуят, по шест, седем, осем часа да свирят като Паганини.“ Един цигулар защо осем часа трябва да свири? Осем часа да свири е много работа. Много са амбициозни музикантите и много трудолюбиви. Онези музиканти, които по осем часа работят, те работят без любов. Тях са ги заставали условията, те не работят от любов за музиката. Понеже искат да се прочуят, да печелят пари, свирят. Не вземат музиката като подтик да се подигнат духовно, но като условие.

И религиозните хора вземат религията да се прехранват, не вземат като подтик да се повдигнат. Стане религиозен човек, да се покаже, че е набожен. Че какво ще се показваш, че си набожен? Най-първо, религията е била свързана с музиката. Ти не можеш да станеш религиозен, ако не знаеш да пееш, да свириш. Първите религиозни хора са свирили, играли и пели. Сега са религиозни, без да пеят, без да свирят. Сега само ще съзерцават, само ще мислят. Ако човек само мисли, какво ще придобие? Колкото и да си въобразяват някои хора, търсят Бога извън видимия свят. Да кажем, вие не обръщате внимание на звездите. Времето е само облачно, какво ще си представите? Никаква форма не можете да направите. Когато изучавате един художник, по какво ще го познаете, че той е художник? По онова, което той може да направи. Другояче, от самия него, ти не можеш да познаеш, че е художник, но от неговите работи. Един гений по музиката по какво ще го познаете? По онова, което пише, по онова, което е направил. Не да е направил много картини, но да е направил малко, но хубави.

Та какъв беше предметът? Какво разбираме ние [под думите] при еднакви условия. При еднакви условия – разбираме онова, което е вложено в човека, да се прояви. Двама музиканти, които имат еднакви условия – зависи от заложбите, които имат. Сега как бихте оценили, че двама души имат еднакви заложби? Вие как ги познавате?

Най-първо, вие по какво ще познаете себе си? По онова, което излязло от вас. Например искате да знаете дали сте добър. Как ще познаете дали сте добър критически, научно? Или искате да познаете дали сте умен. Критически как ще познаете? Аз искам да позная дали един човек е умен. Ще му дам един предмет, завързан с най-мъчните възли, да може да ги развърже. Ако е умен, ще ги развърже. Ако е глупав, ще ги разреже оттук-оттам, ще ги развърже. Който реже, не е от много умните. Лесно става така. Пък ако сте от много умните, като кажете на възела: „Развържи се!“, той ще се развърже. Възлите слушат умните хора. Които са най-умни, гениални, възлите сами ще се развържат. В живота има три възли и на гениалния му остава един възел да развърже, на талантливия остава два възела да развърже, а на обикновения – три възли. Който отвързва три възела, е обикновен. Който развързва два възела, е талантлив. Който развързва един възел, е гениален. То е само за една идея.

Да допуснем, че имате едно число – четири. [Четири] минус две колко е?

4 − 2 = 2
3 − 1 = 2
3 − 2 = 1

Сега кой е гениален, кой е талантлив, кой е обикновен? Като извадите от трите едно, колко остава? Две. Като извадите от трите две, колко остава? Едно. Когато на един ученик се увеличават погрешките, за какъв минава? Пишете по български, учителят намира двайсет–трийсет погрешки, значи в правописанието не сте толкова майстори. Ако започнат да се намаляват погрешките, ако намерите само една, значи сте писали по-добре.

Първото нещо – човек трябва да вярва в онова, което е вложено в него. Ако се оставите на вашата вътрешна интуиция, винаги вие можете да знаете какво ще излезе от вас приблизително. От черешата череша ще излезе, от сливата слива ще излезе, от ябълката – ябълка. Хората са създадени и от всеки човек ще излезе това, [за] кое[то] е създаден. Може да създадете от себе си едно изкуствено растение, но това растение няма шанс. Ако сте роден за музикант, вземете гъдулката и почнете да свирите. Нищо не ви трябва. Ако сте роден за художник, вземете четката и рисувайте. Ако сте роден за архитект… кой за каквото е роден, да даде туй направление. Който е за шивач, да работи. Той иска да напусне иглата. Той ще се научи равномерно да избада иглата от едно място на друго, шевовете да са еднакви. Аз съм обръщал внимание на шевовете между другото, като нямам работа. Като видя един шев, по шева познавам какъв е човекът. Някоя мома шие – по шева познавам характера ѝ. Гледам бодовете как ги правила: някои направила много хубави бодове, някои – по-ситни бодове.

Казвам, тия, които изучават човешкия почерк, познават човека, който го е писал. Като пишеш нещо, и хората ще го четат. Ти си написал в писмото една идея. Човек може веднага да вади заключение, от писмото чете какъв е характерът. Човекът познава дали си честен, дали си устойчив на думата, дали работата, която започнеш, ще я свършиш, дали си здрав, дали си болен. Всичко туй чете. Не само това – няма нищо срито-покрито. За в бъдеще, като заминете от земята, като оставите главите си, бъдещите хора, като вземат черепите ви, ще знаят какъв е [бил] целият ви живот.

Посетих Рилския манастир и ме заведоха в едно място, дето има само черепи – калугерски глави. Запалих една свещ. Туря свещта на черепа и описвам какъв е бил калугеринът. Те си имат дневници как са живели калугерите. Като туря свещта в черепа, гледам къде е костта тънка, дето има светлина. Дето е милосърдието, е светло, значи, че е разсъждавал философски. Ако никаква светлина не прониква през костта, значи е бил глупав. Гледам, при религиозното чувство тънка е костта. Значи е бил набожен. Гледам на друг, там е дебела костта, значи няма никакво религиозно чувство.

Всичко, каквото правим в природата, ще оставим цели образи. Предметите, с които сме живели, ще имат нашите образи. Нашите черепи ще носят образи. Ние сме дошли до онова заблуждение, че може да се скрие нещо. В света скрито-покрито няма.

Казвам, тогава за Бога ще имаме една идея: Бог е Онова Същество, Което хроникира. Бог хроникира всичко онова, което е добро. Аз вземам добро в реален смисъл: всичко онова, което е добро в реален смисъл. Всичко онова, което е добро, колкото и малко да е, всякога, във всичките подробности, във всичките нюанси го хроникира.

Природата само две неща има, които хроникира: доброто и злото. Паралелно вървят. Тревопасните животни хроникират доброто, месоядните хроникират злото. И в хората е същото. Има хора, които хроникират само доброто. Има ред поколения, които хроникират злото. Ето имате една война, която хроникира злото.

Сега обяснявам философски въпроса: злото трябва да се прояви. От проявяването на злото за в бъдеще, от този материал на злото, ще се създадат условия за доброто.

Един човек, който не знае как да прави гърнета, за да бъдат гърнетата здрави, прави ги големи по десет–петнайсет килограма. Много материал се иждивява, много материал за печенето. Колкото хората стават по-умни, виждат, че здравината на материала не зависи от количеството. Най-после, хората дошли едно гърне да тежи едно кило. Много лесно може да се направи, по-лесно може да се опече, по-издръжливо става. Злото седи в това, че ние употребяваме много добро, за да направим зло. Знаеш колко време ще иждивим. Една котка, докато хване една мишка, знаете колко време ще седи. Часове седи. Мишката не е много глупава – муцуната на мишката е остра – излезе, погледне, скрие се. Часове седи котката като философ, само очите ѝ мърдат. Седи един–два часа и чака. Мишката излиза, влиза. Три часа да седиш и да чакаш да хванеш една мишка и да се наядеш! Ако си тревопасно животно, колко време ти трябва? В три часа ще се напасеш. Котката седи и чака пред дупката на мишката. Някой път седи пред дупката на някой щурец. Той като излезе, тя скочи. Той пак влезе. Цял ден седи. Може да хване, може да не хване.

Злото е един начин за прехрана в света. Злото произлязло от прехраната. Лошото хранене е зло. Доброто хранене е добро. Храненето е причина за злото сега. Запример вие ядете месце. Искате да си поопечете. Всички хора мислят, че човек става по-здрав, като яде месо. Възможно е. Кои са по-здрави, по-силни? По-енергични са месоядците, но по-силни са тревопасните. Един тигър по-силен ли е от един слон? Не. Ако дойдем до работа, тигърът каква работа може да свърши? Каква работа ще извърши един слон? Каква работа ще извърши един вол, един вълк? В природата злото произтича от това: щом желаеш повече, отколкото ти трябва, тогава ти създаваш злото в себе си. То е много просто: щом желаеш повече, отколкото трябва, ти създаваш злото в себе си. Ще желаеш в даден случай това, което ти трябва, ни повече, ни по-малко.

Мярка за това е дишането. Природата е дала едно правило. Може да вземеш и да дадеш, но ти трябва да поемеш всичкия въздух. Всичко туй природата е дала, да използваш условията. Не увеличавай желанията си. Не казвай, че мене това не ми трябва. Ние сме за онези естествени желания, които природата е вложила като подтик. Всички естествени желания, които служат за развиването на ума, всички желания, които служат за развиването на сърцето, и всички желания, които служат за развиването на тялото – използвай ги. Не желай повече от това, ще създадеш зло в себе си. Злото произтича от неестествените желания. Щом дойде едно неестествено желание, ще дойде злото.

Запример ти умствено се пресилиш, дойде едно пресилване на мисълта, мисълта става индиферентна. Щом пресилиш чувствата си, пак стават индиферентни. Ако и физически се пресилиш в работа, пак ставаш индиферентен. Никога не пресилвайте себе си. Някой път учиш. Прочети един–два пъти и престани. Вземи някой друг предмет. После пак се върни към него. Някой път вие се тревожите. С тревога нищо не се постига. Някой път искате да бъдете добри. За да бъдеш добър, не желай повече, отколкото ти трябва. Аз, ако бях един певец и исках да зная дали ще стана певец, ще науча една песен много елементарна и ако нея мога да пея на свят, и другите ще пея. Ако елементарната песен не може да пея, и другите не може да пея.

Защото, когато говорим за музика, разбирам следното: музиката е начин за обмяна между хората, музиката е изкуство, което трябва да улеснява ума да набере мисловната енергия, да се обменят правилно. Това е музика според мене. Онова изкуство, което става, да се обменят енергиите на мислите, на чувствата и на тялото, това е хубавата музика. За това е създадена. Тя е създадена като Божествен процес в света. Същият закон е. Правата мисъл е наука. Що е наука? Науката трябва да бъде като проводник, да става правилна обмяна в мисловния свят. И в науката трябва да има музика. Никъде не може без музика. Религията не може без музика, нито музиката може без религия, нито музиката може без наука – те са неща, свързани едни с други. За мене всяко нещо, което представя истина, е музика. Истината е музика. Аз турям музиката под знаменателя на истината. Затова между музикантите няма да срещнете музикант да е престъпник. Слабости имат, но престъпници от тях няма. Имат слабости, но музикантите имат най-малко слабости. Съвременните музиканти обичат да пият. Те пият […], понеже се образува голяма топлина – за да престане огънят в тях.

Та казвам, турям музиката външната страна на истината. Музиката трябва да бъде проводник на истината. Ако самата музика не е проводник в мене, да дойде за моето здраве, ако самата музика не дойде за облагородяване на моите чувства, то не е музика. Тъй разбирам. При това онези, които са болни, не са много музикални. Онези, които много се енервират, не са много музикални. Други са пъргави, енергични, но като се енервират, не са музикални. Ако са страхливи, не са музикални, защото в музиката страх няма. Аз съм привеждал този пример. Един цигулар, отдалечил се зимно време, заобикалят го вълци. Казва си: „И тъй, и тъй ще ме ядат – да си извадя цигулката, да си посвиря, че като замина за оня свят, да не ми останат очите отворени.“ Започва да свири, въодушевява се. Върви и свири. Вълците, и те вървят. Чуват го приятелите му и го виждат да върви, да свири и от двете му страни вървят вълци. Дал им концерт на вълците. Вълците имат музика. Те направили кръг, но не стесняват кръга, вървят с него. Той върви, и те казват: „Такъв музикант ние не ядем.“

Като дойдат мъчнотиите – те са вълците – ще извадиш цигулката и ще свириш и ще вървиш. Като тръгнат мъчнотиите отдясно и отляво с тебе, ти си музикант. Ако мъчнотиите вървят с тебе заедно, ти си музикант. Ако не вървят, никакъв музикант не си.

Казвам, мислите, чувствата и силите на човека са израз на живота. Аз вземам любовта като проява на [топлината], мъдростта като проява на светлината, да виждам отвън светлината. Вземам истината – то е силата в света, която туря всичко на работа. С музика много работи може да се направят. Тя носи сила в себе си.

Та казвам, когато човек започва да изгубва силата си, той не е музикален. Когато запазва силата, той е музикален. Болният човек не може да бъде музикален. Музикалният човек съдържа сила, съдържа светлина, съдържа топлина. Силата, светлината са на негово разположение. В този смисъл аз вземам музиката като истина. Човек, в който истината преодолява, той е музикален. Който е музикален, в него светлината е равномерна, топлината е равномерна във всичките си нюанси и животът е равномерен. Дето светлината, топлината и силата е равномерна, там животът върви отлично, и мъчнотиите могат да се премахнат.

Трябва да обичате истината. Като обичате истината, ще станете музикални. Като станете музикални, ще обичате светлината и топлината и светът ще се поправи. Само по този начин може да се поправи светът.

Живот, светлина и сила.

„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“

Шестнадесета лекция на младежкия клас
14 февруари 1941 г., петък, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, аз, път, зло, сега, условия, музика, имат, здрав, става, прави, казва, себе, всички ,

 Младежки окултен клас , София, 14 Февруари 1941г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder