НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

И в Неговото Име народите ще се надеят

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

И в Неговото Име народите ще се надеят

Най-често използвани думи в беседата: може, казва, аз, има, сега, казвам, живот, хора, човек, всички, тебе, любов, казват, свят, бог, става, ум, дойде, път ,

 Неделни беседи , София, 29 Декември 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

В начало бе Словото.

Ще прочета само 21 стих от 12 глава от евангелието на Матея:
(21) И в Неговото име народите ще се надеят.


Духът Божи.

На съвремения човек му трябва една здрава основа.Човек трябва да се надява на нещо. Понеже съвременното човечество живее при придобитите блага на хиляди поколения преди него, не оценява през какви мъчнотии е минало човечеството, докато дойде до туй положение. Някои представят човека, че първоначално бил много красив. Ние го оспорваме. Имало една фаза, когато човек е бил страшилище. Разправят в мисионерското дело, за обръщането на канибалите в християни. Един американец разправя своята опитност, който е от английски произход. Отивал на един остров, дето живели канибали, десет души проповедници и те всичките ги изяли, опапали ги. Той казва: Аз ще да им проповядвам. – Ще те убият. Той казва: Онези не знаеха какво да правят. Ако могат и мене да ме изядат – добре. Когато умът е слаб, когато сърцето е слабо и когато тялото е слабо, изядат човека. Но когато тялото е мощно, то е една трета от силата. И когато сърцето е мощно, то е две трети. И когато умът е мощен, той е три трети.

Та казвам: – Във всичките хора, изобщо на всякъде има една идея. Хората търсят пътя на един много лесен живот. Имат право хората да търсят, докато се дойде до този лесния живот, трябва ум. Всичката мъчнотия е там, че ти може да си цар, но са паднали зъбите, стомахът е разстроен. Имаш всичките удобства, храна, постоянно ще гледаш само храната. Казваш: – Да имам условия. Ти може да имаш условия на един цар, и пак да си роб. Може да си овчар някъде, но зъбите ти са здрави, сърцето и тялото здрави. Заслужава да се живее тогава. Ти се намираш в друго положение. В сегашното положение хората като забогатеят, като останали малко учени, по-силни, вече отхвърлят и казват: Ние сме господари на света. Най-първо има една колективна борба. Запример вземете в семейния живот. Сега констатирам един факт, не само за хората на семейният живот, и в животните е същото. Най първо започват с любовта, и после свършват с бой. Даже някои от животните са много големи кавалери, два пъти по-големи кавалери от хората. Един кавалер изгуби своето търпение, но после проявява един особен характер. Сега ще оставим онова, което подбужда хората. Хората търсят причината извън себе си. Причината е вън и вътре в нас. Запример, ти си длъжностно лице, – стражар си. Заповядват ти един човек да го хванеш, да го арестуваш на пътя. Ти не го познаваш. Идеш и го арестуваш. Пита човекът: Какво съм ти направил? Ти казваш: Заповядаха ми, аз нямам нищо против тебе, но съм длъжностно лице, ти ще се подчиняваш на закона. Даже и в животните като дойдем и те имат методи за самовъзпитание. Не разбирайте, че правя намек на човечеството. Човечеството в тази форма, в която е, семейният живот е идеален живот. Всичките животни са минали и са устроили семейството и човекът нямаше да има туй удобство, туй разбирателство между двата пола. В животните това го няма, или много рядко. Запример, вземете идеята за еднобрачието у млекопитающите. Само лъвът е еднобрачен. Ония, които са проучвали живота му твърдят това, изказвам едно чуждо мнение, което трябва да го проверите. Лъвът като умре, неговата възлюблена не се жени вече втори път. Или най-първо, не може да има две жени, но една. В птиците орелът и той е еднобрачен. Понеже е цар, е еднобрачен. Другите понеже са по-свободни всяка година се променят. Те се съберат двете – мъжката и женската, поговорят си , мъжката птица казва: – Характерите не си подхождат, ти си намери някого, с когото да си схождаш и аз ще си намеря някоя. Разделят се. Продължат си работата. У хората този въпрос е много сложен. Ако рече някой човек да напусне жена си, ред процедури трябват. Заявления , адвокати, съдии, – някой път продължава една, две и три години. Не дават развод. Лесно се свързват, мъчно се развързват. Аз ги наричам тия проявления, аномални проявления, понеже са станали по един изкуствен начин. Запример, забиеш колове, те са изкуствени. След пет, шест години изгният. Погледнеш – този кол паднал, онзи кол паднал. Но ако на туй място насадите дървета, вече имате устойчиви колове, органични. Такава ограда може да трае 40–50 години и коловете от година на година стават по-дебели и по-дебели.

Сега на какво да се надяваме в света? Чели сте много философски книги за съществуването на Бога, доказват Неговото съществувание. Тази идея, да се доказва, че Господ съществува е смешна. Идеята, която човек има, за доказване на съществуванието на Бога е много смешна. Не казвам, че е глупава, но смешна. Когато човек иска да се развесели малко, нека чете теориите, има ли Господ или няма Господ. То е се таки да ти говорят за едно същество, което е безгранично и по форма и по обем, – толкоз голямо, че нищо не може да го събере. И да разрешаваш, в какво място може да се събере. Туй същество, което никъде не може да се събере, да му туриш граници и да доказваш, че то съществува. То, което направило всичките неща, доказваш, че то съществува. Ако то съществува, трябва да има някой, който да го е направил. Съществуванието разбира нещо, което е направено. Човек съществува, понеже човек е направен. Бог, който никой не Го е направил, как ще съществува? Под думата съществува разбирам нещо, което се е проявило не по негова лична воля, но по друга воля.

Сега от чисто философско гледище ще кажете, че изводът не е логичен. Право е. Изводите може да не са логични, но някой път логичните изводи са лъжливи. Някой път нелогичните изводи са правдоподобни, истински са. Казвам: Тогава имаме две положения: Когато нещо е истина, логически ние изваждаме извода, пък някой път, когато доказваме една истина, че не е – то е нелогичен път.

Запример в български често казваме: Аз, аз. Българинът ще ти намери махна, че си почнал много да мислиш за себе си. Българите имат по-мека форма, казват: Казвам. Употребяват глагола без личното местоимение и от окончанието на глагола се разбира лицето. Но казва някога: Аз казвам. Но може да каже: „казвам“ без да тури аз. Англичаните имат само една форма, само едно понятие: Употребяват винаги лично местоимение, казва: Аз казвам. Кое накарало англичаните да имат само едно понятие, а кое накарало българите да имат две понятия. Само „казвам“ – това са книжни пари, а аз казвам – това са златни пари. Англичанинът, който казва: Аз казвам, употребява златни пари. Българинът казва: Може и с книжни пари. По лесно е с книжните пари, туриш ги в джоба, леко е. Казвам ви: Вие и без пари можете. Това не е философско разсъждение. Те са сега изводи според онази логика, която аз зная. Има една логика в тъмнината, има една логика в светлината. Има една логика на безсилието, има една логика на силата. Има една логика на любовта, има една логика на безлюбието. Когато става въпрос за логика, питам: За коя логика става дума – за логиката на любовта или за логиката на безлюбието? Да се разберем. За коя логика става дума – за силата или за логиката на безсилието? В разумността и в безлюбието и там има логика. Има някой човек който излязал извън себе си и мисли, че е цар. Ще ви приведа един анегдот. Така го разправят, един анегдот из руския живот. В Русия имало поверие, че който на земята е сиромах, в ония свят е богат. Който на земята е прост войник, на небето е генерал. Една банда от апаши, разбойници искала да използува това поверие. Намерили един руски войник, който обичал да пие. Веднъж го намерили пиян, падал на пътя някъде. Те го задигат. Разправят, че това станало в Москва или Петроград – не е важно това. Облекли го в генералска униформа и когато той се свестява, гледа и се пита: Что такое? Събират се войници наоколо, казват му, че вчера като се напил, отишъл в другия свят и там е вече генерал. Сега той иска логически да провери, дали е вярно или не. Плюе на земята и заповядва на войниците: Я го изчистете. Те го изчистват. Плюе още веднъж и те пак го изчистват. Иска нещо – веднага му донасят. Минало време, дошло му на ум, казва: Водка, водка донеси! Те му казват: В този свят водка няма. Всичко друго – дрехи, каквото иска, даже може да го оженят, деца може да роди, но водка в този свят няма. Станал той, разхожда се из стаята, заповядва – изпълняват му заповедите. Държат го 40 дена и го убеждават, че е генерал. Всички му се подчиняват. Най-после му скрояват кюлафа. Ще го женят. Намират му една княгиня. Но ще го заведат в града да вземат каквото е потребно за възлюблената, дрехи за него да го облекат и всичко, за да направят сватбата знаменита. Отиват в един богат магазин. Накупуват много неща и после казват на продавача: – Господине, не ни достигат парите, ще оставим генерала, ще идем да вземем пари, да ви платим. Остават генерала, той седи, чака ги. Онези се забавили. Той започнал да се разхожда и някой казал водка. Той пита: – Има ли водка? Казват му: – Има. Казва: – Дайте ми. Дали му, пийнал малко водка. Казва: – Онези значи ме излъгаха, и в този свят значи има водка. Като пил, придобил смелост на духа. Гледа, минава неговият командир. Понеже го вижда генерал, поздравлява го. Казва му: – Знаеш на оня свят какво ми правеше, биеше ме. Сега пък аз има да те бия. Той му козирува. Но в края на краищата се вижда, че работата е една мафия. Снемат еполетите, шинела, арестуват го. Пак го довеждат в този свят, пак става войник.

Казвам: Често ние на земята се намираме в положението на този войник и мислим, че сме нещо. Като дойдат големите изпитания, снемат ни от онзи свят и дойдем в този свят и се намерим такива, каквито сме. Силата на човека седи в самия него. Реално е само това, което ние можем да направим. И другото е реално, то е относително нещо. Туй, което твоят ум може да направи, туй, което твоята воля може да направи, то е реално в дадения случай. Но ти ще кажеш: – Аз искам нещо. – То не е реално. Тебе нищо не ти трябва. Защо ни са такива неща, с такава гъста материя направени. Може да си направиш една къща с много тънки стени. Може да си направиш две стаи и една кухня. Казвате: Въглища. В разумния свят няма да имаме нужда от въглища. Пространството е препълнено с електричество. Ще издигнем една антена, ще вземем за отопление и осветление. Няма да ореш земята. Ще туриш едно семе от портокал в кацата и след един час ще имаш едно дърво израстнало и ще ти даде 12 плода. Вземеш, каквото ти трябва и изведнъж изтръгнеш дървото и то ще се разнесе пак в пространството. Хляба няма да го печеш. Вие казвате: Защо това не е в нашите времена? – И в нашите времена и сега става това. Има същества, които се хранят по този начин. Сега вие не правите ли във всяка минута по 20 обеда. На всеки три минути. Даром го вземаш и от него изваждаш своята хранителна част и другата пак изпращаш навън. Обмена става. Но за такъв един живот, трябва да се измени нашето сегашно тяло. Туй тяло, което остарява, което изнемощява, то не може да наследи този живот. Сегашният живот, който живеем, не може да влезем в живота на безсмъртието. И религиозните хора казват, че като умрат хората, с кои тела ще възкръстнат? И питат, как ще възкръснат. Ни най-малко дядото няма да възкръстне с брадата като дядо.Волът като умре, няма да възкръсне като вол с рога. Може да възкръсне, но ще възкръсне в съвсем друг живот, може да се роди. Възкресението е съвсем друг живот, друг смисъл. Сега аз искам да пазите мисълта си, защото в тази област влиза едно противоречие. Казва: Да знаеш, кое е истина. Истината, сама по себе си е най-реалното нещо в света. Тя ежеминутно се проверява. Колко научни доказателства се изискват да се докаже някому, че солта е сол. Колко трактат трябва да четеш. Колко професори трябва да ги доказват, че солта е сол? Колко часа се изисква, да ви докажат, че захарта е захар? Сега някой казва: – Я ми кажи истината.

Докато твоят ум има светлина, докато твоето сърце има топлина, докато твоето тяло е здраво, ти си весел и радостен. То е истината на живота. Какво искаш повече? Ти си търсиш белята тогава. Казва: Трябва да имам три чифта дрехи, обуща, шапки. – Защо ти са тебе три чифта? Тебе ти трябва една дреха, която да не остарява в този живот. Дрехата ти да не остарява и колкото дрехата остарява, става по-изящна, по-хубава. Вижте цветята като започнат да цъфтят, колкото се разцъфтяват, дрехата им става по-хубава. Туй е и у птиците. Те като израстнат, като възмъжеят, имат най-хубавата дреха. Казвам: Човек трябва да има един ум. Казва: Дали това не е илюзия? Чудни са тия хора. Вие като ядете, не е ли това илюзия? Като спиш, не е ли това илюзия? Ще ви приведа един пример за илюзия. Аз бих желал да ми кажете, кой е илюзорен живот и кой е реален живот. Един господин, наш приятел от Свищов ми казваше: Имах голямо желание да забогатея. Тази мисъл така ме обсебила, че само мисля, по кой начин да стана богат. От някъде да дойде богатството. Една вечер сънувам, че иде един човек и ми носи една голяма торба, пълна със злато. Казвам: Лесна работа вече. Хванах торбата. Започнах да мисля, че сега аз ще покажа на хората. Казвам: Сбогом сиромашио, сбогом слугуване. Мисля си, какво ще правя с торбата? По едно време дойде една крава и започна да се върти около мен. Казвам: Махай се – ще се блъсне в мене, искам да се освободя от кравата. Искам да я ударя, но ще изпусна торбата, тя се върти около мене. Казвам на кравата: Тия пари са за мене, не са за тебе. На тебе като крава ще ти дам каквото искаш. Парите са за мене, не ги давам. Като ритнах кравата, тя се обърна на гърба си, виждам и четирите крака. По едно време потече вода на главата ми и се събудих. А то как седи работата? Той до леглото си имал една маса с гарафа пълна с вода. Като се събудил, вижда, че държи чаршафа, масата е обърната нагоре с краката и водата с гарафата е изляна. Излиза значи, че масата е кравата. Парите с торбата – това е чаршафа, който държи. Водата – това е гарафата. Който слуша този пример, ще каже, че не е баш така. Вероятно е да е тъй. Има много неща, които ти знаеш, но започваш да ги забравяш. Кое е реалното? Паметта ти изневерява. Друг пример ще ви кажа. Един американски професор от града Ню Йорк отива да си вземе писмата от пощата – американците имат такива кутии в пощата. Отива и чиновника го пита за името. Не може да си каже името. Извинете, казва. Той отива в къщи да пита жена си за името, как му е. По пътя го среща един приятел и му казва: О, мистер Джонс! – Благодаря ви. Връща се в пощата и казва, че се казва мистер Джонс. Някой път казвате: Нещо се върти в ума ми, но не мога да си го спомня. – Върти се, но върти се туй, което не е реално. Като дойде реалното, веднага името се определя.

Сега има един свят, дето тия аномалии не съществуват. Има един свят, дето снегът не се топи. Но какъв е този сняг? Той не мяза на нашия. Има един свят, дето растенията не горят. Ти никога не може да изгориш едно растение, на какъвто и огън да го туриш. Какви са тия растения? Сега ако остане аз да ви доказвам, какъв ще бъде този идеален живот. При сегашните условия този живот не може да се приложи. Преди години дойде при мене един доста умен български момък. Казва ми: Искам да се оженя за една идеална мома. Рекох: Ти се лъжеш. Идеалната мома за тебе никога няма да се ожени. Ти си човек сприхав, много си добър, но си сприхав. Казвам: Тя ни най-малко няма да свърже съдбата си с тебе, за да страда. Идеалната мома не иска да страда. Ти за нея не може да се ожениш. За една като тебе може да се ожениш, но за идеалната мома – никога. Подир години дойде една мома. Тя пък иска да се ожени за идеалния момък. Рекох и: Че идеалният момък за тебе ли ще се ожени? Ти си сприхава. Идеалният момък мяза на един ангел. Казва тя: Да ми служи. Казвам: Там е, да ти служи и да знае да гледа дом. Знаете как се гледа дом? Един обеднял руски княз се оженил по любов за една мома. Казва: Поцелуемся. Се с целувки и прегръдки. Като се оженили. Поцелуемся, поцелуемся, но на третия ден тя казва: Хляб. Казва: Ничево, поцелуемся. Но тази работа с целувки не става. Като си сит, може да има целувки, но като си гладен, хляба трябва да се целува. Някой казва: Да се целунем. Под думата целувка, разбирам да се създадат най-хубавите условия на човешката душа, да се не намира в мъчение, труд, страдание, но да се премахнат всичките мъчнотии. Това е целта на човешкия живот. Казва: Бог един ден ще отстрани всичко, ние ще бъдем в блаженство, ще имаме най-добрите условия за живота. Докато дойдем до тази фаза на живота, ще минем през големи изпитания. Някои казват: Аз не искам да страдам. – Че ти когато се раждаше, питаха ли те? Когато умираш, питат ли те? Чудни са хората, когато казват, че са свободни. Ти не си свободен да се родиш, където искаш. Ти не си свободен да умираш. Сега хората умират във войната, на бойното поле. Не иска човекът да умира, а умира. Свободен ли си в онази беднотия, онзи студ, няма въглища, какво ще правиш? Ако вие сега се намирате във воюващите страни, туй което става в културните страни – в Англия, в Германия, ще имаме една ясна представа за сегашната култура. Ние мислим, че едно време хората били варвари, а сега християни. Сегашните християнски народи, като пуснат една бомба от хиляда километра, изкопава една яма 15–20 метра дълбочина, а около 40–50 метра широчина. Казвам: И това е култура. Казвам: Защо Господ е допуснал тия неща? Но тази война е нищо в сравнение с ония войни, които в небето е имало. Има една теория, според която цялата вселена е създадена от една война. Цялата вселена е била едно нещо, звезди не е имало, всички слънца звезди били едно. Като се скарали жителите и тогава, започнали да я делят. Били толкоз силни, че я разделили на парчета. Започнали да се замерват с тях. Така разрушили цялото небе. Като погледнал Господ, едни оставил горе, други долу. Сега нашата земя е направена от такива парчета. Слънцето, месечината всички са направени се от такива парчета, останали от войната. Това е една теория, не искам да вярвате в това, но всичко е възможно. Господ направил световете и тия умните същества започнал да ги праща в тях. Господ искал да каже: Тази работа с война няма да стане, но с разумен живот. Пита някой: Защо не се спогодят? Имате едно дете. Майката му дава една ябълка, поиска после ябълката от детето и то не я дава. Детето казва: Защо ми я даде? Не трябваше да ми я дадеш, щом я вземаш. За да вземе ябълката, майката трябва да натисне средния пръст на детето, да отвори ръката му и да вземе ябълката. То плаче. Като поиска майката ябълката, защо детето да не я даде, тя ще му даде. Но туй дете няма доверие в майка си. Защо хората не искат да живеят тъй, както Господ е предопределил, но всяко същество иска да стане господар на онова, което не е създало?

Казвам: Всичките нещастия в света произтичат от едно безлюбие. Един брат, който започва да изтезава брата и сестрата, веднага те го намразват. Ако той към тях има благосклонност, че ги обича като себе си, веднага ще го обичат. Той може да ги изтезава, но тази енергия, която употребява за тяхното изтезаване, не може ли да я употреби за тяхното благо? Какво ще изгуби? Той ще спечели много повече. В лошия живот или в неестествения живот ние всякога губим повече, отколкото печелим. При доброто, което правим, всякога двойно печелим. Защо именно това, което печели, не искаме да го правим, а правим това, при което двойно губим. Хората трябва да се убедят в това, да възприемат любовта като една разменна монета. Защото в любовта Бог е, Който е скрит вътре. Вашият живот, вашето щастие зависи от едно житено зърно. Ако на туй житено зърно в няколко години му дадете условия да се развие, веднага туй, което е скрито в тази добродетел, ще подобри целия наш живот.

Сега можете ли да убедите българите, че без война може? Казвате без война. Но има една война, в която хората да се не убиват. Онези, които идат в света да турят ред и порядък, те имат тази мощна сила. Трептенията на техния ум са толкова силни, че като дойдат десет души, и те изпратят вълните на своята мисъл, пушките, топовете – всичко ще се разтопи, всичко ще изгори, че нищо няма да остане. Едно такова същество ще те хване, хвърли те един километър нагоре, като паднеш пак те хване и пак те хвърли нагоре. Така 3–4 пъти като те хвърли, тогава ще воюваш ли с него? Казвам: Човек трябва да бъде смел. Вие сега искате свобода. Свободни можете да бъдете, ако можете да хвърлите хората нагоре един километър. До тогава докато не ги хвърлите нагоре, ще бъдете като тях. Като говориш, ще знаеш, че и думите са динамични. Казва: Знаеш, какво може да направя? Българските деца често, като се скарат, едното казва на другото: Я ме удари. Той стои. Другото като му удари един плесник, то пак: Удари ме още веднъж. Като го удари втори път, казва: Като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа. Ние сме от тези, които само в нашата махала може да бият. Тук те бият на общо основание и ти търсиш свобода. Свободата човек ще я изисква от своя ум, от своето сърце, от своята воля. Свободата може да я изискваш само от Бога. Когато човек се научи да служи на Бога, Бог ще му даде онази мощна сила. Туй трябва да се проповядва на хората. Не сегашните недъзи, които имат. Днешния живот, мъжът и жената – нямат понятие за любовта. Когато аз говоря за любовта, аз разбирам съвсем друго. Какво е вашето понятие за любовта? Намирам един човек болен от проказа. Създавам му всички условия, излекувам го, като вярвам, че той няма да злоупотреби с благословението, което му дам. Ако злоупотреби, в двоен размер ще се върне проказата. Ако той не устои на задълженията си, проказата ще се върне. Тогава между силните хора на доброто ще ви бъде приятно да слугувате. Няма по приятно нещо да слугуваш. Сега почти същият закон: Онзи професор, който услужва на студентите, онзи учител, който услужва на учениците – на онези малките деца, не му ли е приятно? Много приятно е да откриваш на онези деца първите букви. Знаеш с какво внимание гледат. Колко внимателно гледат студентите, когато професорът изяснява някои научни теории. Какво му плащат? Нему му плащат 5–6 хиляди лева на месец, но знанието, което дава на тези студенти струва милиарди. Това знание не се продава. Казват: Плащат му голяма заплата. Остане ли нас да ни плащат за онова, което казваме, работата е свършена. Аз съм за работите, които не се свършват. Някои казват тъй: Как мислиш да свършиш своята работа? Казвам: Аз мисля никога да не я свърша. Казва: Ти нали искаш да бъдеш съвършен? Съвършенството показва онзи непреривен процес. Като станеш съвършен, работата няма са се свърши, тогава ще започне. Като станеш съвършен , тогава твоята работа ще влезе в правилния път. Докато се научиш да свириш, неприятно ти е. Най първо има дън-дън. Като се научиш вече да свириш, като започнеш да свириш онези класически парчета, може да моделираш песните, тогава вече ти е приятно. Като станеш съвършен, тогава ще може да свириш, да говориш, да се запознаеш с хората, да те обичат и да обичаш тъй, както трябва. Сега по някой път ме питат: Я ми кажи, дали ме обича той или не? Да ви кажа: Ако ти обичаш и тебе ще обичат. Ако ти не обичаш и тебе няма да обичат. Толкоз просто правило. Ако някой иска да ми покаже, казва: Знаеш, колко те обичам! Когото обичам и той ще ме обича. Когото не обичам и той няма да ме обича. Как ще го познаеш? То с писане не става. Онзи, който те обича, той вечерно време като те срещне, той свети. Онзи, който те обича, ти като влезеш в неговия дом, ти влизаш в най-красивото помещение. Апостол Павел, когато говори за тази свобода, казва тъй: Онова, което Бог е приготвил за онези, които го обичат, нито око е видяло, нито ухо е чувало, нито на човека на ум дохождало, нито на сън е идвало на човека на ума.

Някои казват: Да вярваме. Не е въпрос да вярваме в Бога. С вяра тази работа не става. Ще обичаш Господ с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила. И каквото правиш на земята, заради Него ще го правиш. В Неговото Име ще се надяваш. Казваш: Не може да търпя. – Слаба ти е любовта. – Ама туй е непоносимо. – Слаба ти е любовта. Някои от вас искате да се отворят очите ви. То ще бъде най-голямото нещастие сега да погледнете. Знаете, какво ще видите, ако се отворят очите ви? Колко престъпления, колко нечисти мисли и желания скрити ще излезат. Вие сами ще се уплашите от себе си. Човек, като погледне, трябва да се освободи от своите минали прегрешения, престъпления. Сега не съдим човека. Той на времето грешил и мислил, че е постъпвал право. Ти да погледнеш, ще видиш всичките кокошки, които си изял през вековете, всичките волове, всичките риби, тръгнали подире ти и викат: Дай ни живота! Като тръгнеш, те всичките вървят отподире ти, цяла една сбирщина тия 35 милиона вървят отподире ти и крякат, искат: Дай ни живот, дай ни живот. Ден и нощ викат подире ти. Какво ще правиш? Не само това, но и 100–200 млади моми казват: Дай ни животът. Къде ще бяга момъкът, те всичките викат подир него. Подир момата пък момците викат: Дай ни живота.

Аз по някой път като привеждам някои примери, ми казват: Много пресилваш. То може, може, но туй, което казваш, не може да бъде. По някой път казваме неща, които не може да бъдат. Ще ви кажа един пример, който не може да бъде. Казват, че един млад момък се влюбил в една млада и богата мома. Представиха, че това било в България. Тя му казва: Аз ще се оженя за тебе, но ако искаш да извадиш сърцето на майка си и да ми го донесеш, тогава ще се оженя за тебе. Туй показва, колко се обичат снахи и свекърви. Тя иска по напред свекървата да умре и тогава да се ожени за момъка. Понеже той бил запален от любов, отива, намира майка си, изважда сърцето и, и го понесъл. Но по пътя той се препънал и паднал и сърцето проговорило: Уби ли се, синко? Тогава сърцето се върнало при майката. С това иска да покаже, че майката не пита сина си, защо и извади сърцето, но като че той нищо не е направил, тя го пита: Удари ли се?

Казвам: Идеалът такъв трябва да бъде, да не бъдем злобливи. Казвате: Ако ние станем незлобливи, ние ще бъдем баби. – Не. Най-големите герои, това са хората на незлобието. Не мислете, че един незлоблив човек е баба. Ни най малко не е баба. Незлобливият те хване, запуши ти гърлото. Ако ти обичаш силния човек, той те хване за устата, затули я, казва: Говори сега. Ти искаш да говориш, но той ти стегне ръцете, краката, ти не може да се мърдаш. Казвам: Не обиждайте силните. Писанието казва: Бог поругаем не бива. Сега трябва да го приложим. Вие мислите, че хората вън от света са грешници. Аз разсъждавам другояче. Ние всичките хора, и светии и праведници, всичките хора в себе си трябва да се изправим, да не се съдим, но да мислим, какъв трябва да бъде нашият живот. Милиони години всеки от вас се е прераждал, какви ли глупости не е правил в света, и Бог се прощавал. Хиляди години сте се прераждали, и какво велико благо има в Бога. Той казва: Ще поумнеят тия деца. Ние трябва да бъдем снизходителни към погрешките, не да се съгласим с тях, но да вярваме, че един ден те ще се изправят. Един ден човек ще дойде и ще каже: Извини ме, съзнавам своята погрешка, имаше потъмняване на ума, но сега разбрах.

Казвам: Първо трябва да се създаде едно общество от хора, които да мислят, да се надяват на Любовта, да се надяват на Божията Мъдрост и да се надяват на Божията Истина. Туй на физическото поле да стане: Да вярват в Любовта, да вярват в Мъдростта и да вярват в Истината. После третото: Да възлюбят Любовта, да възлюбят Мъдростта и да възлюбят Истината. Туй се казва на френски:

Казвате: Ние го правим сега. Правим го, както Каин го правеше. Като принесоха двамата братя жертва на Бога, понеже Авел имаше любов към Бога, димът се възнесе нагоре. Заради това димът на Авела отиде нагоре. Каин, понеже нямал любов, димът от неговата жертва само пъплел по земята. Той се докачил, как неговият дим да не отива нагоре към Господа. Казвам: Докато пъпли нашият дим по земята, знаете какво значи пъпленето на жертвоприношението. Вие може да направите един опит. Психолозите сега правят опити. Щом двама момци се влюбят в една мома, този, който обича момата, лицето му става светло. Този, когото не обича, неговото лице почернява. Туй е факт. Защо, казва лицето му е потъмняло? Господ му казва: Къде е брат ти? Защо лицето е потъмняло? Онази любов трябва да даде светло лице. Онази любов трябва да създаде топло сърце, което да не гори. Онази любов трябва да създаде тела, които да не умират, да не гният, които да не образуват всичките тия нечистотии, които сега има. Някой път ухание излиза от краката, ухание излиза от устата, от тялото. Когато хората се приближат при нас в любовта, да усещаме едно ухание, една топлина и една светлина. На всеки е приятно, че те срещнал някъде по пътя. Така са били светиите. Някои мислят светията гори. Но ти като срещнеш този човек, то е щастие за тебе. Той те погледне и няма да ти говори. Ще ти каже: Живей тъй, както аз живея. Следвай моя пример. Ако го питаш: Как мислиш? – Той казва: Следвай моя пример. Срещнах едно време моя Учител и той ми каза: Следвай моя пример. Мнозина казвате: Христос е нашият Учител, Духът. – Какво трябва да правите. Като е вашият Учител Христос. Ще учите. После като ви издигне, онова, което сте учили, няма да го декламирате, но ще кажете цялата лекция, каква е. Като дойде Христос, ще опита хората на любовта. Той ще те прати при десет души прокажени, да види колко знаеш. Ще те постави да примириш десет души хора, които в 20 прераждания са се мразили. Да види, колко си силен. Защото за всичко има цяр, в края на краищата. Казано е, че Бог ще примири всичко. Всичките противоречия, които днес имаме, ще ги примири. Колко време ще мине, за нас не важи. Всички един ден ще се примирим. Но трябва да вземем участие в тази Божествена работа. Не да напуснем земния живот. Колко хора трябва да се примирят! Какви не ежби има.

Като дойдат свещениците казват: Вълк облечен в овча кожа. Какъв морал е да лъжа хората? Де е истината? Най-първо в църквата, свещите дето се продават, това не е истина. Тия дрехи, с които се обличат свещениците и които Моисей ги е направил – те са хубави неща, нямам нищо против тях – но то не е онова, което ще създаде света. Тези хубавите дрехи произтичат от нашия ум, от нашето сърдце, от нашата воля. Да се облечем с тия дрехи, че никога да ги не снемем. Няма да ходим да копаем. Като дойде един свещеник, няма да му дадем пет лева, но ще му туря стотина английски лири и ще го питам: Дядо попе (поп, значи баща, дядо значи голям, дядо попе значи голям баща) как искаш – да ти целуна ръка или да ти дам пет лева, или да ти дам сто английски? Ще каже: Синко, без да ми целуваш ръка. Нямам нищо когато целуването е непринудено, от любов. Защо не. Веднъж дойде един свещеник, носи ми един златен кръст да го целувам. Казвам: Тури кръста на страна, защото и аз имам един кръст, ако го извадя тогава с кръстовете. Ти си кръст и тебе като свещеник може да те целуна, но да целувам другия, то е заблуждение заради мене. Ако ти не внимаваш, да знаеш, какво ще стане с тебе? Що ходиш да лъжеш в Името Божие. Аз тебе може да те целуна, ти може да ме целунеш. Като влезеш в една къща, нека да те целуват хората. Свещеник да влезе без кръст и да целуват хората ръката му. Той ще даде кръста да целуват. Христос казва: Аз дойдох в дома ти и ти вода не ми даде за краката, ти целувание не ми даде, а тази грешница, откакто съм влязъл не е престанала да целува краката ми и за това и се простиха греховете. Казвате сега любовта. Докато хората целуват златни и сребърни кръстове – нямам нищо против тях, но светът няма да се оправи. Живият човек – трябва да подигнем тия икони, които са паднали, тях трябва да целуваме, тия падналите икони, които Господ създал, да помогнем за спасението на техните души. Сега ще се делим, кои са прави. Католиците и те знаят да се бият. Евангелистите, будистите и те се бият. Кои са прави? Никой не е прав. Ние искаме хора, които да не се бият. Като влезе, да го целунете – нищо повече. Някой казва: Против народа говори. – Против народа сега се говори. Тия хора, които се нуждаят, жилища искат, храна искат, здраве искат, децата са болни. Ако тук в България се внесе любов, най-малко 10, 15, 20, 50, 75 на сто от несгодите ще се намалят. Най-добре – казва – той да стане министър председател. Като стане министър председател, ще го уважават другите. Генерала го уважават заради еполетите. Щом като го уволнят, почит няма. Ти си почитан, докато бъдеш богат. Щом нямаш богатство – не си почитан. Но уважението трябва да произтича от онзи ум, който служи на Бога, от онова сърдце, което служи на Бога в любов, да служи в надеждата, във вяра. Да служиш на Бога на земята и в оня свят едновременно. Не да говориш само, но да служиш едновременно и горе, и тук на земята.

Сега в синца ви има едно убеждение. Аз не искам сега да ви изложа туй, което ви казвам. Аз ви казвам, аз какво подържам. Аз ако бих тръгнал като свещеник с един златен кръст, ето как щях да направя, аз как щях да разреша въпроса. Искам да посетя сто дома, ще нося сто златни кръстове. Като влеза с първия кръст в дома, като го целунат, ще им го подаря. Извадя другия кръст, занеса го в друг дом, целунат – и на тях го подаря. Всеки кръст най-малко ще тежи четвърт, половин килограм. Където ида, давам кръста. Няма ли да ме обичат? Половин килограм като им дам злато, доста почитание ще има. Сега мисля разумно е да се направи. Тогава има една друга опасност. Двайсет години ако ги посещавам, по три–четири пъти в годината ходя да ги ръся, те са два килограма злато за всеки дом. Двеста енорияши по две кила, колко правят? Четири хиляди килограма. Те биха забогатели. Питам: Какво ще се постигне? Това го давам само за пример.

Всяко нещо, според мене, трябва да се направи от любов. Когато целуваш, убеждение трябва да имаш. Ако целуваш кръста от любов към Бога, може да го направиш, не е зло. Когато ти се налага като закон, то е вече лицемерие. Нищо не се възпитава. Всяко нещо човек трябва да го направи от любов, като един вътрешен порив. После, ако аз съм един свещенник, ето какво желая. Тръгна с кръста си, има болни, ще се спра там. Ще излекувам болните. Туй може да направя. Дето ида, нося Божието Благословение. Мъж и жена се скарали. Какво ще целуват кръста? Ще се примирят. Ще кажа: Слушайте, вие трябва да живеете по любов, децата ви по любов да живеят. Ще взема тогава ще ги разцелувам. Много трудна работа е това. Който, ще стане свещенник, ако той разцелува всичките. То е много трудно. Аз виждам, много лесно се проповядва, но правили ли сте опит да разцелувате всичките? То е най-мъчната работа. Като любиш, много лесна работа е. Но много мъчно е да целуваш, когато не обичаш, като че те пращат в ада. Като се влюбиш, и циганка да е, целуваш я.

Искам вашият ум да се запали с онзи , свещения огън на ума, вашият ум да се запали със свещения огън на сърцето. Този огън съществува ли, той е вярата в Бога. Да се запали тялото, сърцето и умът ви. Че не сме запалени, още нищо не значи. Може да го направим. Трябва да се запалим. Трябва да започнем да горим. Само че, ако изгасне светлината, един ден ще се намерим в трудно положение. Да дойдем в свещения огън, когато тялото гори, без да изгаря, сърцето гори, без да изгаря и умът гори, без да изгаря. Тогава ще се образуват най-хубавите мисли, чувства и постъпки.

„И в Неговото Име ще се надеят народите“. Значи това е надеждата. Когато тази Любов дойде в света, тя ще дойде в света да работи, че от всичките противоречия, които сега съществуват. От тях, Бог по същия начин ще създаде бъдещия порядък. От всичките несгоди, които сега съществуват на земята, от тях Бог ще създаде бъдещия порядък на нещата. То е дългото въже. На туй, което Бог е създал, ние ще служим. Всички ще се опознаем тъй, както сме опознати.

Аз искам да ви оставя две конкретни мисли. От туй, което съм говорил, което остане – да остане. Но две конкретни мисли искам да останат. Ето аз какво разбирам под думата целувка: – Ако слънцето не ни целува, знаете какво ще бъде? Слънцето е на 92 милиона мили от Земята и постоянно изпраща своите целувки, слиза да види как живеем. То е целувка. Когата говоря за Любовта, ето какво разбирам: Онази, неизменната Любов. Ако аз намеря един окалян, голям скъпоценен камък, няма да го целувам с калта, но очистен, когато светлината минава през него – тогава може да го целуна. Всяка душа е скъпоценен камък, от която трябва да премахнем калта, че тогава да я целунем.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

11 беседа, държана на
29.12.1940 год. Неделя 10 ч.с.
Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, казва, аз, има, сега, казвам, живот, хора, човек, всички, тебе, любов, казват, свят, бог, става, ум, дойде, път ,

 Неделни беседи , София, 29 Декември 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder