НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Две положения

Две положения

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, добре, стане, състояние, аз, чувства, сърце, има, добро, кой, хора, казва, сега, тебе, всички, личните, намясто, време, природа ,

 Младежки окултен клас , София, 13 Септември 1940г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Имате ли зададена тема? „Нямаме.“ Пишете върху „Цели и дробни числа“.

Ако ви зададат една тема: „Здравословни и болезнени състояния“, как бихте развили темата си? Щастието и нещастието на човека произтичат от здравословното и болезненото състояние. Да кажем, някой път вие сте неразположени. Това се дължи на едно болезнено състояние. Весели сте. Това се дължи на здравословното състояние. Още е неопределено що е здравословното състояние. По какво се отличава здравословното състояние? Здравословното състояние е добре организирано, нездравословното състояние е зле организирано. Казват: той е здрав човек. Стомахът му е здрав, добре смила храната. Когато стомахът добре свършва работата си, човек не боледува. Когато стомахът, като някой невежа, през куп за грош свършва работата си, явяват се нездравословни състояния. Мисълта може да бъде здравословна и нездравословна. Вие искате да бъдете здрави. Здравето почива върху закони, които се обуславят от хигиеничните условия. Какво се разбира под хигиенични условия? Под думите хигиенични условия се разбира: въздухът, в който живеете, трябва да бъде чист; водата, която пиете, трябва да бъде чиста; храната, която ядете, трябва да бъде чиста. При това трябва да разбирате здравословното състояние на светлината, как да приемате светлината. Някои същества се плашат от светлината като от чума. Ако човек се плаши от светлината, той се намира в едно болезнено състояние, което не е организирано.

Някой път казват, че човек е роден такъв. Всеки човек, който е роден, както и да е роден, може да изправи своето състояние, в което живее. Пък и най-добрите състояния може да се разстроят.

Вземете, в съвременния културен свят на мнозина здравето им е разстроено от тия модните обуща с острите върхове, понеже е мода да се носят обуща с остри върхове. Но тия заострените обуща раждат болезнените състояния, понеже крака природата го направила широк. Като тури тесните обуща при върховете, свие пръстите, и кръвообращението не става правилно, ражда се дисхармония. Ако пръстите на краката на човека бяха като пръстите на ръцете, човек щеше да бъде много умен. По пръстите на краката той е първокласен глупак. Казва: тесни обуща, завъртени като рогчета. Свинята, и на нея носът е завъртян. Тя наместо с носа си да мисли, тя накарала носа да рови. Като рови, тя изравя нещо и казва: „Ако не ровиш с носа си, не може да се нахраниш, гладен ще седиш. Ако искаш добре да се храниш, ще ровиш.“ Питам: свинята откъде научила туй изкуство да рови с носа си?

По някой път и във вас се заражда желание да се ровите в живота на хората и да изследвате кой е добър и кой е лош. Да кажем, някой направил една погрешка, търсите кой направил погрешката. Да кажем, някое дете счупило стомната. Вие ще пратите няколко души да изследват как се е счупила стомната. След като се намери, че стомната е счупена, как ще се поправи стомната? Ще вземете, ще нашарите това дете защо счупило стомната. По тоя начин вие ще накарате това дете да се учи да лъже. Това дете, преди да бяхте го били, никога не лъжеше; щом го набиете, втори път като счупи стомната, за да избегне наказанието, започне да мисли да намери начин. Лъжата иде като покривка да избегне наказанието.

Какво е лъжата? Лъжата е един неорганизиран свят, в който всичките хора без разлика вярват, дори и най-малките буболечици до човека вярват, че трябва да се лъже. По малко трябва да се излъже. Имаме разни лъжи. Някой учил и се представи, че много знае. Често хората говорят за нещо, което не знаят. Художникът се представя, че разбира изкуството. Астрономът ще се представи, че разбира небесната механика. Какво знае? Знае нещо от дълбоките закони, по които е построен светът. Кое е онова, което кара нашата земя да се движи в пространството с една бързина близо трийсет километра в секунда? Ако земята би се спряла само за една секунда, ние щяхме да се намерим най-малко на две хиляди километра в пространството, щяхме да изхвръкнем. Но вие имате ли понятие какво е в една секунда да си на две хиляди километра? Понеже земята се движи с трийсет километра в секунда, ако се спре земята, на колко километра ще изхвръкне човек? Ще се усили ли движението, или ще се намали? Възможно ли е сега земята да се спре?

Всичките неразположения в човек произтичат от някакво спиране. Щом в човека стане някакво спиране, щом започне да спира сърцето, да се намали пулсът, човек заболява. Ако се спре сърцето, в него се зароди тягостно състояние. Ако се намали дишането на човека, веднага се изменя неговото състояние. Ако се поспрат чувствата му, веднага ще се измени състоянието му. Ако се отнеме свободата му, ще дойде болезнено състояние. Болестта може да произтича от стомаха. Болестта може да произтича от дробовете. Болестта може да произтича от мозъка. Но сега всичките болести произтичат от човешките чувства, защото сърцето е побудителната причина за мисълта. Хората мислят съобразно своите желания. Имаш мисъл за храната, но подбудата за яденето иде от желанието, от сърцето. То е динамическата сила, която те подбужда да ядеш. Имаш желание да се обличаш някой път, пак е сърцето, което подбужда. Сега някой път може да ядеш несъвместими храни.

Запример кой е научил змията да гълта цяла храната си? Защо змията гълта храната си? Като хване една жаба, защо не я дъвче, но цяла я гълта? Кои са съображенията на змията, че цяла гълта храната си? И рибите се гълтат цели. Кои са съображенията им? Вие всичките идеи гълтате ли ги? Някои идеи ги гълтате цели. Казвате: „Да вярваш.“ Много идеи има, които са неразбрани. Вземете идеята за любовта, разбрана ли е? Какво нещо е любовта? Ако някой човек ви хване ръката, че ви глади ръката, без да ви причинява болка, вас ви е приятно – той едва се докосва. Туй вие го наричате любовна сянка. А пък ако охлузи ръката ви, вие го считате грубо отношение, безлюбовно състояние. Ако вземе, че ви удари по ръката, веднага се заражда едно безлюбовно състояние.

Питам: кой е научил хората да се бият? Кой научил майката да бие детето по задницата? Питам: кой научил кръчмаря да точи вино от бъчвата си? Майката, като бие детето по задницата, постъпва точно по кръчмарски, понеже по задницата се набрала много енергия, тя иска да източи от енергията. Като го бие с пръчката, тя точи. Туй дете набрало енергия, не знае какво да прави. Тя намира, че трябва да отвори канелата. Пръчката е отваряне на канелата, едно праволинейно движение е. Сега психологически туй не може да го разберете.



Тук имате едно праволинейно движение. В коя посока, откъде трябва да започне културата? Към коя посока трябва да се движи, по посока на E или по посока на D? Ако се движи по посока към C, то е инволюция, слизане. Ако се подвижи по посока към D, ще имате друго положение. Ако се движи от C към D или от D към C, какво състояние ще имате? Ако отивате надясно или отивате наляво, ако започнете отдясно наляво или отляво надясно, какво състояние ще имате? Вляво е сърцето, вдясно е умът. Значи, ако вие започнете от. дясно, от по-рядката материя, слизате към по-гъстата или ако започнете отляво, започвате от по-гъстата материя и влизате в по-рядката. Следователно, щом влизате в по-гъстата материя, ще се изменят условията. В по-рядката материя движението е по-силно. Колкото слизате в гъстата материя, движението се намалява. Тогава детето, като се роди, едва пъпли. Който не може да ходи, в рядката материя или в гъстата материя се намира? Детето е още неорганизиран свят.

Казвам, трябва да се обяснят противоречията. Във вас се явяват противоречия. Вземете противоречието на една обида. Понятието обида съществува в целия органически свят. И най-малките същества, и те се обиждат. Казвате: човек да се не обижда. Кой е пътят човек да се не обижда? Но щом те обидят, може ли да останеш необиден? Аз разсъждавам много обективно. Казвате: „Гледайте да ви не бият.“ Хубаво, какви са условията да ви не бият хората? Най-малко трябва да бъдеш на един километър разстояние, Онези, които носят тояга, не може да те засегнат. Ако си близо, ще те ударят. Ако ти искаш да бъдеш умен, трябва да бъдеш на един километър разстояние – даже като ти говори, да не му чуваш гласа. Ако си на два километра, на три, още по-добре. Ако си на десет километра, ти си в безопасност. Ако си на един метър разстояние, опасността е голяма. Ако си на два метра, опасността се намалява, ти се отдалечаваш. Щом хората се обиждат, те са се приближили. Щом хората се обиждат, показва, че разстоянието се е съкратило, наблизо са дошли. За да не се обиждат, какво трябва да стане? Ако си на един километър, може да те обиди, понеже ще му чуеш гласа. Той ще ти каже, че си един вол. Ти ще се обидиш. Като си на два километра, като не разбираш думите, и да ти каже, че си вол, ти само чуваш крясък, не може да разбереш. Трябва да си на десет километра, за да не може никой да те обиди вече. Колкото си по-далеч, толкова по-добре. Това е философия сега. Защо сте съкратили пространството? Когато искате да се срещнете с един ваш приятел, отдалечавате ли се, или се приближавате? Кои са факторите за нещастието между приятелите? Кои се избягват? Неприятелите. Ако искаш да срещнеш един приятел, ще идеш близо. Като имаш един неприятел, ще бягаш от него. Един неприятел може да те избави. Заради приятеля си ти може да пострадаш. Да кажем, ти отиваш по планината, той е някъде по Витоша, искаш да го срещнеш. Времето се разваля, дъжд заради него ще те завали, ще се наквасиш; простудиш се, ще те хване някоя болест. Заради приятеля си ти искаш да идеш на Витоша. Но кажат ти, че на Витоша е един твой неприятел, тогава, за да не го срещнеш, ти не отиваш на Витоша, ти се спасяваш от лошото време или от простуда. Питам: кой е факторът за добрите работи? Това са ред разсъждения.

Всичките уловки са все приятели – ония добрите чувства, до които ние искаме да идем. Най-приятните чувства ще ти създадат всичките мъчнотии, неприятните чувства ще те спасят. Кое зло е по-голямо: да седиш гладен или да те бият? И двете неща са злини, но коя злина е по-голяма? Яденето става причина да те бият. Майка ти казала вкъщи да не буташ. Ти си бутнал или млякото, или баницата, без позволение си ял, веднага дойде наказанието. Значи, ако задоволиш яденето, боят иде, ако се откажеш от яденето, боят изчезва, избавяш се. В този случай взимам яденето в много широк смисъл. Не само яденето на физическото поле, но ти чувстваш нещо, то пак е ядене, мислиш нещо, то е ядене, но различни са отношенията. Ако имаш една мисъл, искаш да я постигнеш, нямаш опитност, какви ще бъдат резултатите, постиженията на известна мисъл или за известно желание? Запример в Библията се казва, че Ева видяла някакъв си плод, явило се желание в нея да го вкуси, без да знае какви ще бъдат последиците.

Казвам, какви са последствията? Ти имаш една кибритена кутия с клечки и се намираш в плевнята. Никога не си палил, казваш: „Аз ще запаля тази клечка.“ Драснеш клечката, хвърлиш я в сламата и си тръгнеш по пътя, мислиш, че нищо няма да стане. Запали се огънят, вървиш ти и си мислиш за тия малките неща. Като драснеш, запалва се, вървиш с тази мисъл, разсъждаваш, че си направил този опит. Пък твоят опит запалва цялата плевня. Казват: „Ти запали плевнята.“ Казваш: „То от само себе си може да е станало нещо“, пък причината си ти. Де е сега погрешката? Погрешка ли е, че запали клечката? Грешката са условията, че ти, като направи опита, бил си в плевнята. Ти нямаш съзнание, хвърляш запалената клечка. Ти, като правиш опита си с клечката, трябваше да бъдеш далеч от плевнята. Вие се обидите, далеч ли сте от плевнята? Щом се обидиш, плевнята е запалена. Малката кибритена клечка си драснал, но плевнята се е запалила. Тогава търсите кой запалил плевнята. Ако го намерите, добре; ако не го намерите, казвате: „Така е било писано.“ След като изгори плевнята, какво става? Защото във всяка обида има огън. Ако имате един термометър и преди да ви обидят, премерите температурата, и като ви обидят, премерите температурата, ще видите, че има поне половин градус повишение на температурата. Колко е нормалната температура? Трийсет и шест градуса и нещо. Щом се обидиш, ще има трийсет и седем, трийсет и осем. Ако стане трийсет и девет, превръща се на болест. Ако не се смени тази енергия, може да се пръсне човешкият мозък, много голямо напрежение има. Като се увеличава температурата, явяват се болезнени състояния. Щом дойде едно болезнено състояние, то те избавя от личните чувства. В личните чувства ти имаш едно състояние, искаш един човек да го удариш, да го убиеш, да му направиш пакост, да не те обижда. Щом дойде страданието в тебе, заболееш, престанеш да мислиш, да правиш това или онова някому.



Мнозина от вас, които се обиждате, вие сте започнали не от вашия ум. То е здравословно състояние, когато челото горе е високо. Когато е полегато, е болезнено състояние. Ако по тия две линии, които представят предната част на главата на човека, тече една река, де ще бъде по-силно течението, в A или в B? При B наклонът е по-голям. Ако у вас умът не е развит, а личните ви чувства са развити, те винаги ще правят експлозии. Те са динамични, постоянно ще стават там взривове.

Да допуснем, че дойде някой във вашата къща. Вие сте учен човек. Той ви взел някоя книга, която ви е потребна. Откъде ще произлезе спорът? Най-първо, казвате: как той да посмее да вземе книгата без ваше позволение. Или, да кажем, войникът излезе, без да пита полковника. Умът ли заповядва, или личните чувства? Умът е слуга на личните чувства. Личните чувства вие считате като полковник. Всеки войник трябва да ви пита, да знаете кой войник къде е. Вие сте сега полковник в себе си. Някое ваше чувство е заминало на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша мисъл заминала на отпуск, без да ви пита, или някоя ваша постъпка заминала на отпуск, без да ви пита, какво ще стане? Вие се докачите вече.

Допуснете, че вие сте ученик, развити са вашите лични чувства, имате високо мнение за себе си, че разбирате въпросите. Разбирате ги философски, но може паметта ви да е слаба. Човек може да може да разсъждава философски, пък да има слаба памет. По някои въпроси нищо не иде наум. Трябва да знаете в себе си, че разбирате тази работа, но фактите не може да ги цитирате, забравяте ги и ако държите изпит, скъсват ви. Вие излизате отвън, не търсите причините в себе си, че не знаете, но казвате: „Професорът не трябваше да ме скъсва. Въпросите, които ми зададе, не са толкова важни.“ Казвате: „Той е едно говедо.“ Ако професорът е говедо, ученикът какво е? Той, като стане професор, по същия начин постъпва, както и неговият професор. Защо казва говедо? Да ви кажа. Да кажем, професорът е един обущар, който му направил лоши обуща. Щом е говедо, има рога. Значи професорът не трябваше да го пита по този въпрос.

Аз може да ви попитам: в човешкия език кои думи дойдоха най-първо? Отде започна човек? Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите? Съвременната наука разрешава този въпрос. Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите. Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие. Съюзите какво показват? Глаголните форми показват някаква работа. Какво показват съюзите? Свързват. Какво показват прилагателните и местоименията? Значи личните чувства кога се явяват? Царството на личните чувства са местоименията. Казваш: „Аз, Стоян Пенджурски. Аз, Стоян Стоменков. Аз съм професор по биология. Аз съм професор по астрономия. Свършил съм богословие. Аз, владиката. Аз, князът. Аз, царят. Аз, бащата. Аз, майката. Аз, братът. Аз, сестрата.“ То са вече местоимения. Като дошли местоименията в света, те мислят да завладат света. След местоименията са дошли съществителните. Може ли да си въобразите кога дойдоха съюзите в света? Когато дойдоха глаголите в света, започна да работи. Когато дойдоха прилагателните в света, хората започнаха да се събират един с друг, да се прилагат, хващат се. Като дойдоха местоименията в света, хората се индивидуализираха. Казват: „Аз, аз.“ След това дойдоха съществителните имена. Какво ще дойде след съществителните? Да оставим този въпрос, нека да остане неразрешен. Съществителните имена се родиха в света, за да възпитат личните чувства. Златото какво име е? Съществително. Значи ти си неумолим съдия, съдиш много строго, осъждаш един човек на двайсет години затвор.

Тогава вие се намирате в положението на двама турци, които били доведени да ги съдят в мировото съдилище. Понеже съдията бил много строг, отива единият и казва: „Погрешка направих. Да ме не осъждаш много строго, да приложиш най-малкия закон, да ми туриш малко наказание. За туй малко наказание аз ти давам една лира. Като ти кажа, на лицето да ме гледаш, ти ще си спомниш.“ Дава му една златна лира. Казва: „Много добре, ще те имам предвид.“ Иде другият, казва: „Господин съдия, ти да бъдеш внимателен.“ Дава му две лири. И той иска да гледа на неговото лице. Като се съдят, иде първият и казва: „Господин съдия, гледай на лицето ми.“ Но дошъл и онзи, който дал две лири, че съдията му казва: „Какво да правя с онзи с двете лица?“ В чия полза трябва да реши делото? Единият – с едно лице, другият – с две лица, че съдията се чуди онзи с двете лица какво да го прави. Морално е първото лице, което подкупва. Неморално е второто лице, което подкупва. На кое лице трябва да обърнете внимание?

Казват, той е двуличен човек. Какво лошо има човек да има две лица? Какво трябва да разбирате под две лица? Едното лице се разбира задната част на главата, когато сърцето действа без ума. Двуеличният човек не поддържа онзи разумен принцип в света. Често човек яде известна храна, която отвън е приятна, добре сготвена, но след като ядеш, в тебе се заражда силно желание да повърнеш храната навън. Какво те ползва, ако ядеш една храна, която в началото ти е приятна и после я повръщаш? Два–три пъти като се случи, ти вече няма да я ядеш. Всяка храна, която стомахът повръща навън, тази храна не е здравословна. Всяка една мисъл, която произвежда страдание, всяко едно желание, което произвежда страдание, не е здравословно. Следователно чрез страданията ние се учим кои неща са здравословни и кои не.

В музиката има известни тонове, които, ако ги вземеш, веднага започваш да се енервираш, този тон те засяга някъде в нервната система, разклаща те. Много музиканти има, на които нервната система е разклатена от тия тонове. Като дойде един цигулар, започне да си играе с тия тонове, той се разстройва с тях. Това не е музика, това е разстройство. Никога не ходи да си играеш с пианото. Аз ако съм пианист, ще взема един акорд и ще спра. Ще слушам този акорд, докато се изгуби. Тогава ще започна да свиря. А той свири безразборно.

Някои от вас, като дойдат тук, започват да шушукат. Какъв е предметът за изпита? Математика. Спри се върху математиката каква наука е. Че е била мъчен предмет. Хубостта на този предмет е в неговата мъчнотия. Вие искате ли аз да ви дам едно злато, и да е леко? Вие искате все леки работи. Хубаво, наместо злато аз ви дам слама, ще бъдете ли доволни? Значи някой път искате златото, което е тежко. Какво е относителното тегло на златото? Мисля, че е деветнайсет.

Всяка една мисъл, която дразни човека, тя не е организирана. Всяко чувство, което дразни човека, то не е организирано. Всяка постъпка, която дразни човека, тя не е организирана. Всичките мисли, които са организирани, те не дразнят. Под думата морален живот разбираме един добре организиран живот, който не дразни. Морално е туй, което е полезно за всички. Когато говорим за любовта, разбираме оная сила, която действа върху всичките хора благотворно. Любовта е туй, което не измъчва абсолютно никого. Всяко нещо, което не допринася благо на всичките хора, не е любов. Туй, което дава любов на всичките хора, освобождава ума от всичките мъчнотии, освобождава сърцето от всички мъчнотии и освобождава тялото от всички мъчнотии, то е любов. Всяко нещо, което не освобождава човека, то е безлюбие.

Казват: що е любов? Туй, което в даден случай освобождава човешката мисъл от ограничения и му дава правилно направление за постижение, туй, което в даден случай освобождава човешкото сърце от тия временни стягания, тази сила е любовта. Вие казвате: майчина любов. Че по какво се отличава майчината любов? Или братска, или сестринска любов, или господарска любов.

Но сега въпросът е откъде трябва да започнем. Ще започнете от ума си, ще вървите отпред назад. Искаш да покажеш някаква идея в света. Най-първо, покажи тази идея на себе си и виж какво благо ще ти допринесе. Да кажем, че вие проповядвате, че всичките хора трябва да бъдат щедри, милостиви. Приложете вие щедростта върху себе си. Приложете и милосърдието, и вижте как трябва да бъдете милосърди. Запример как вие бихте показали вашето милосърдие? Да допуснем, че аз съм милосърд човек. Дойде някой беден момък, иска да учи инженерство или архитектура. Тури му професорът шест, той излезе из университета. Ако е умен човек, той може да използва, но ако е глупак, ще вземе да построи една къща, събори се тази къща и затисне хората. Направи втора, трета, и те се съборят. Какво ще го ползва шесторката, която професорът му турил? Тия шесторки, ако не разбира предмета, ще причинят пакост. Ако не разбираш този предмет, не уповавай на шестте. Ако мислиш, че шестте, които ти турили, носят знание, ти се лъжеш. Ти върху този въпрос имаш много малко знания. Един професор може да тури шест на един свой ученик по музика, но ако не знае, като даде концерт, хората може да го освиркват. Професорът казва: „Турям ти шест, но ти не си голям музикант. Ще свириш, може да те освиркват.“

Мнозина от вас казват: „Едно време бях много умен.“ Умният човек глупав не може да стане. Умният човек може да се осакати. Да кажем, ти си имал едно здраво тяло, не си знаел как да се обхождаш с тялото, изведнъж изгубваш здравето си. Тогава ще започнеш да живееш според законите на здравето. Ще организираш своята мисъл, ще организираш своите чувства, ще организираш и своите постъпки. Как ще ги организираш? Няма да се заядаш с никого. Ако си ученик, ако искаш да изкараш добре, ще намериш най-добрата черта, която професорът има. При сегашната възпитателна система може да имаш работа с десет души професори. Ти ще намериш най-добрата черта, която всеки има, ще я държиш в ума си, за да бъдат разположени към тебе. Ако държиш лошите черти в своя ум, веднага тия професори ще бъдат други. Казват, каквото повикало, такова се отзовало. Както се обръщаш към другите хора, така и те ще се обърнат към тебе.

Казвам, никога хората не могат да имат заради тебе добро мнение, ако ти нямаш добро мнение заради тях. Ако ги обичаш, и те ще те обичат. Ако мислиш добре за тях, и те ще мислят добре за тебе. Може да има изключения, но с тия изключения човек сам може да се справи. Вие сте се спрели, казвате: „То човек не трябва да обича хората.“ Съгласен съм с вас. Отзад напред не трябва да вървиш, но отпред назад трябва да вървиш. Като обичаш професора, отпред назад вървиш, от ума към чувствата. По някой път личните чувства са намясто. Личните чувства са намясто, когато умът е намясто. Личните чувства са намясто, когато сърцето е намясто. Личните чувства са намясто, когато волята е намясто. Щом умът не е намясто, личните чувства не са намясто. Щом сърцето не е намясто, не е организирано. Намясто е умът, когато е добре организиран.

Всяко нещо ти го обсъждаш. Кой може да те обиди? Я ми кажете, ако вие сте един умен човек, кой ще те обиди? Ако умният дойде при тебе, разбираш нещата и го задоволиш, кой ще те обиди? Може ли, когато правиш добро някому, този човек да те наругае? Може да те наругае в неразбирането си. Ако кракът му е изкълчен, имаш доброто желание да му помогнеш, той, като не разбира, те набие, наругае те, че не знаеш как да буташ. Болният може да каже много лоши думи за професора, но след време, като оздравее кракът, казва: „Благодаря. Мислех, че той не разбира, но сега виждам, че разбира.“ Когато направим добро, ако туй добро е организирано, то винаги ще произведе своите добри последствия.

Казвам, добрите крака винаги показват, че доброто е добре организирано. Щом ти седиш или вървиш и краката ти треперят, ти си изменил условията. Краката не трябва да треперят. Има известни изключения – като започнат краката да треперят, не стой на мястото. Щом започнеш да трепериш, ти не стой на това място. Ако ти си някъде, дето ще стане землетресение, ти започваш да чувстваш, че краката ще започнат да се мърдат. Не чакай да дойде голямото землетресение, преди да е дошло землетресението, излез. Или, когато ще се събори една къща, усещаш треперене, не стой в къщата. Докато има треперене, излез навън. Треперенето на краката винаги показва, че има да стане нещо.

Казвам, впрегнете вашия ум на работа да разбирате здравословното състояние на човешкия ум. Често хората се обиждат. Едно куче може да ви обиди. Щом минаваш някъде, залае ви кучето, вземете някой камък, хвърлите, кучето още повече лае. Умният човек трябва да носи гевреци в джоба си. Залае те кучето, ти хвърлиш четири–пет пъти от геврека и то, втори път като минаваш, казва: „Имам добро мнение заради тебе.“ Питам, когато вас ви се случи нещо неприятно в живота, което ви обижда, едно куче ви лае и ви пита: „Защо минавате през тази улица?“, вие ще му докажете, като му дадете хляба, че вашите намерения са добри, много добри, нямате никаква крива мисъл. То казва: „Моите уважения към вашата честност.“ То започва да си върти опашката.

При сегашните условия ние имаме един живот, който не е организиран. Сега животът има много работи, които липсват на хората. На някои хора им липсва чувството да разпознават кога нещата ще станат, нямат понятие за времето, не поставят събитията в тяхното време, когато ще станат. Някой музикант свири, и не свири правилно. В него времето не е развито. На всеки тон не може да даде съответно време, което му трябва. Някъде протака много, някъде избързва. Онези, в които е развито времето, този център на времето е развит, те не се притесняват. Какво ще се притеснявам дали слънцето ще изгрее, или не. Зная, че в шест часа ще изгрее. Който е нетърпелив, казва: „Как закъсня слънцето.“ Слънцето не може да закъснее повече от осем минути. Ако закъснее с осем минути залязването му, какво ще бъде? Ако изгрява осем минути по-рано, ще залезе по-късно. Ако изгрява по-късно, ще залезе по-рано. Има известни съотношения.

Казвам, ако бързате, времето не е развито. Ако сте много честолюбив, умът ви не е развит. Ако сте много жесток, милосърдието не е развито. Ако сте много муден, волята ви е слаба. Седите и се питате да свирите или не, дали музикант да станете, или архитект. Ако си роден в музикално време, музикант ще станеш. Които са родени в музикално време, са музиканти. Онези, които са родени в инженерско време, са инженери. Онези, които са родени в докторско време, доктори са на болните. Онези, които са родени в богословско време, богослови са. В което време човек е роден, това и става. Ако попита ябълката какво трябва да стане, ще ѝ кажем да стане ябълка. Крушата круша трябва да стане. После пита сливата какво да стане. Казвам, сливата да стане слива, черешата да стане череша. Кой в каквото време е роден, това да стане. Кой за каквото е роден, това да стане. Не търсете друго в света.

Някой казва: „От мене човек няма да стане.“ Ако от тебе човек няма да стане, значи, че не си се родил навреме. Кои са доказателствата, че от тебе човек няма да стане? Като твърдиш това, кои са доказателствата? Ако добре не мислиш, от тебе човек няма да стане. Ако добре не чувстваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре не постъпваш, от тебе човек няма да стане. Ако добре мислиш, ако добре чувстваш, ако добре постъпваш, човек от тебе ще стане. Който мисли, който чувства, който постъпва, то е човекът. От тебе зависи това. Човек сам определя какво ще стане от него. Казвам, никой няма право да каже, че от него човек няма да стане. Ще стане, от всичките хора ще стане нещо.

Сега вие имате една мисъл, че като умрете, да оставите един паметник, че хората да кажат, че вие сте били един гениален човек. Аз съм от тези, които не вярват в паметници. За мене самият живот е паметник. Ако аз в този живот не може да постъпвам както трябва, че като умра, ще ми турят паметник, то са празни работи. Не се заблуждавайте с тях. Ти ще бъдеш точно такъв, както си сега. Ако мислиш добре, ако чувстваш добре, ако постъпваш добре, ти си човек – той никога не е умирал. Онази малката гъсеница, която се е превърнала на пеперуда, къде е отишла гъсеницата? Мислите ли, че гъсеницата е умряла? Има нещо в човека, което никога не умира, но се изменя. Не съжалявайте, че сте се изменили, стига изменението да е разумно или изменението да е добро. Всеки носи своето щастие. Де е вашето щастие? В главата. Де носите вашето щастие? В сърцето. (Учителят посочи сърцето в средата на гърдите.) По-напред сърцето е било в средата на гърдите, после се е изместило. Кои са били причините? Доста автори са писали. Сега се е изместило малко сърцето. Чувствата са взели надмощие, затова сърцето отишло вляво. Когато се регулират чувствата, пак ще дойде на мястото, по средата. Сега ние се стремим в живота да наместим сърцето не вляво, но малко надясно, по средата. Ако не постъпвате добре, сърцето е вляво. Ако постъпвате добре, сърцето е намясто. Под добрите чувства и добрите постъпки разбираме, че сърцето е намясто. Лявата и дясната страна са два полюса. Тогава сърцето трябва да действа по една права линия.

Сега всичките мъчнотии в света не са нищо друго, освен една възможност. Всяка мъчнотия, която срещате в живота, е една възможност или за ума, или за сърцето, или за волята. Каквото и препятствие да имате, то е една възможност за ума ви. Каквото препятствие и да имате, то е една възможност за сърцето ви. Така е, ако разбирате закона. Ако не разбирате, мъчнотията ще остане мъчнотия.

Казвам, няма нещо в природата, което да спъне вашата еволюция, защото според законите на природата всичко онова, което тя е създала, има свое място и цел. Понеже вие сте един орган от нея, понеже тя ви е създала, тя ни най-малко не иска да ви спъне. Ако някой път ви коригира, тя коригира някои ваши отношения. Но като орган от нея тя постоянно ви съдейства да бъдете в здравословно състояние, понеже, ако мислите добре, ако чувствате добре, ако постъпвате добре, то е в неин интерес. Тъй щото, от гледището на природата, тя винаги иска да ви подигне, понеже то е в неин интерес. Ако вие ставате гениален, добре е за нея, а пък добре е и за вас. Пък туй, което не е добре за природата, не е добро и за вас. Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. Вие искате да бъдете гениални, то е добре заради вас, значи добре и за природата. Което не е добре заради нея, не е добре и за вас.

Та имате две мерки. Туй, което не е добро за природата, не е добре и за вас. Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. Тъй щото изхождате от две гледища: туй, което не е добро за природата, да го знаете, не е добро и за вас; туй, което е добро заради вас, добро е и за природата.

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“

Четиридесет и първа лекция на Младежкия окултен клас
13 септември 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, добре, стане, състояние, аз, чувства, сърце, има, добро, кой, хора, казва, сега, тебе, всички, личните, намясто, време, природа ,

 Младежки окултен клас , София, 13 Септември 1940г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder