НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Нито тържик, нито тояга

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Нито тържик, нито тояга

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, има, казвам, свят, хора, човек, казва, сега, всички, съм, вода, мене, съзнание, всичко, огън, имаш ,

 Неделни беседи , София, 21 Юли 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще ви прочета само един стих от 10-ата глава от Евангелието на Матея. 10-и стих: „Нито тържик за път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана.“

„Духът Божи“

Ако Христос би дошъл днес в днешният свят, би се учудил на всички коментарии, които са дадени на Неговите думи. Той ще се учуди на гениалността на ония, които са тълкували Неговите думи. Не само Христос, но ако днес Бетовен се яви и чуе как свирят неговите работи, и той ще се учуди. Гении са хората. Христос няма какво да съжалява, понеже е казал много малко. В този смисъл, в който е казал, тогава съзнанието на хората не е било готово. Туй знание е минало-заминало, както водата, която изтекла из някой чучур. Чучурът останал, само чучурът стои и както текла водата, този чучур е същ. Ако чучурът е железен, железен останал, ако е златен, златен останал.

Много голямо противоречие. Казва Христос: „Нито тържик, нито дреха.“ Христос говори за един уреден свят, че няма да носиш нито тържик, нито дреха, нито обуща, всичко е наредено. Ще бъде смешно един ученик, като иде в класа, да си носи ядене, всичките дрехи за цяла година. Ще иде сутринта и за няколко часа ще иде и пак ще се върне. Какъв тържик ще носи? Ще гледа работата в класа.

Сега да оставим, да не тълкуваме работите. Пита ме един: „Какво искаш да кажеш в миналата седмична беседа?“ Рекох: „Исках да кажа, че трябва да мислиш.“ – „Ами онзи пасаж?“ – „Да мислиш. Ако ти не мислиш... Щом не мислиш...“ – „Ама сега аз мисля.“ – „Ти – рекох – чучур имаш. Ти мислиш, но вода нямаш.“ За мене мисълта не е... Онези философи се спъват и казват, че човек да мисли. За мене силата не е в мисълта. Мисълта е един проводник, една канализация, един проводник, за да мине водата. Водата не иде от самата канализация. Мисълта е добър проводник. И вода е важно да има. Онова, което мисли, е важно, туй, което мисълта съдържа. Аз не смея да му кажа името. То е същественото, туй, което не знаете, което не сте чували. Не, мисълта не е същественото. Мисълта е чучурът. На някои хора мисълта е сребърна, на някои хора мисълта е златна, а на някои хора мисълта е желязна. Безразлично е това. Стига да мислите. Мислите ли, че едно дете, което е въоръжено с най-добрите оръжия, като го изпратите на бойното поле, че то може да бъде някакъв гениален войник? Не. Казвате, да имаш знание. Знанието е голяма тежест. То не е за болни хора, нито за слаби хора. То е за силни хора. Виждаме такъв един именно човек като Соломона, който искал да изследва женското сърце, искал една нова философия, да открие тайните на женското сърце и затова взел триста жени. За всеки ден по една жена. Той взел триста жени и сгрешил работата. После взел и деветстотин наложници и пак сгрешил. Трябваше му хиляда.

Чудни са хората, когато разправят за някакъв морал. Разбирам морал, хубаво. Питам сега: ако сутрин като ходиш по росата и видиш една росна капка, че обърнеш погледа си към нея, ще се усмихнеш на една, на две, на сто, на двеста, каква постъпка си направил, ако им се усмихнеш, или ако не им се усмихнеш? Сега нали вие считате при две сестри, ако дойде един млад брат и се усмихне на едната сестра, а на другата не се усмихне, ще направят цял въпрос, защо се усмихнал на първата сестра, а на другата не се усмихнал. Много просто, той минал покрай едната сестра, вижда доброто желание и казва: „Не е за ядене.“ Като дошъл до втората, узряла хубаво, усмихнал се. Всяко нещо има своя причина. Отиваш при някой сиромах, религиозен си, знаеш, че касата му е празна. Женен е човекът. Отиваш при богатия, узрял е, усмихнеш се. Защо? Кой от вас не се усмихва на опечената баница? Като няма никаква баница, сериозен си. Съвременните религиозни, съвременните набожни хора казват: трябва да бъдеш сериозен. Там е, че [в] сериозността няма на какво да разчиташ. Нищо не е направено. Всички религиозни хора се молят друг да работи, пък те да ядат. Най-първо християнството започна с аристократизъм. Събраха се в Римската империя толкоз калугери, че трябваше закон. Толкоз калугери дигат нагоре очи към Господа. „Калугери и калугерици – казва Господ, – в света да вървите да се жените, деца да раждате. Няма какво тук да мърморите, да се изкушавате.“ Ти се изкушаваш от парите. Защо? Бездетен си. Ако имаш пари, значи деца имаш; нямаш пари и нямаш деца, изкушаваш се от чуждите деца. Сиромахът човек е бездетен. Казва, без деца не може. Не може, съгласен съм. Като имаш деца, ще се свърши работата. Казва една сестра: „Без мъж не мога.“ Казвам: Съгласен съм. Не може. Ама какъв е преводът на мъжа? Мъжът да го видиш с мустаци. Казвам: Младите с мустачки ли са? Всички възрастни са мустакати. А младите са без мустачки, отпосле стават мустакати. От какво? От зор. Сега, смехът произтича от един контраст – [от] радостта. Няма логическо последствие. Някои хора не могат да преминават от причина към последствие. Дойде изведнъж и казва: „Дай ми сто лева назаем.“ Казвам: „Нямам.“ Казва: „Бързам.“ – „Не, и аз бързам, няма откъде да ги взема. Ти бързаш и аз бързам.“ – „Виж къде. Намери отнякъде.“ Казвам: „Че отде да ги намеря?“ – „Някъде не си ли турил нещо, тук-там да си ги забравил?“ – „Няма“ – казвам. – „Ти не си ли забравил из джобовете?“

Аз считам, всичките тия неща, които навождам, са красиви. То съставя нещо много красиво. Като дойде човек да мисли за сто лева, казвам: аз не искам да те пущам. Ако ти дам, ще си идеш, ще те държа цял ден, мърмориш. Казвам: като славейче пееш. Ти казваш: „Нямам пари.“ Затова се радвам, че нямаш пари. Ами ако имаш пари? Аз ще дойда, аз ще бъда славеят, аз ще ти пея. Ние като се намираме в нужда, тогава се посещаваме. Мислите ли, че онова, вашето дете, ако не беше слабо, щеше да седи при майка си? Всичките майки искат да задържат своите дъщери и своите синове. Коя майка е задържала сина си или дъщеря си досега? Докато е слаба, докато е бедна, а когато добие всичкия капитал, той си отива. Той си намерил друга майка. Вече забравил майка си. И дъщерята си намира друг баща.

Сега чета във вашите лица, казвате: „Кого ли визирате?“ Никого не визирам. Така е писано в драмата. Ще се играе нещо, не че аз присъствувам. И като присъствувам, се играе същата роля, и като не присъствувам, пак ще се играе същата роля. Ние, съвременните хора, сме дошли до едно място, дето ни трябва нещо съществено. Някой път гледаш, хлябът хубав, ядеш го, след туй усещаш, че храносмилането не става правилно. Някаква горчивина се появила в езика ти. Хубаво, преди да го ядеш, трябваше да знаеш този хляб пресен ли е или не е пресен. Запример, той не е от прясно брашно. Ние, съвременните хора, се храним с много превзети неща. Казвате: „Бог е промислил в света.“ Да ви дам една антитеза. Когато човещината е отвън, Бог е отвътре, когато има човещина, Бог е отвътре; когато няма човещина, Бог е отвън. Всички съвременни хора търсят Бога отвън някъде. Какво показва? Че няма никаква човещина. Те Го търсят някъде. Къде е Той? Че човещина няма. По-малък свят от вън няма. Този свят, който виждате, е толкоз дребнав, щото че и жабите в духовния свят не може да се поберат в него. Вие се самозаблуждавате да мислите, че този свят е много голям. Вие ще намерите един микроскоп, който увеличава една микроба няколко милиона пъти и вие [я] виждате такава грамадна, а тя е толкоз дребна, че вие не можете да я видите с просто око. Този свят пред вас е увеличен. Вие казвате: „Много голям е.“ За да бъде понятен за вас, е направен така. Има по-голям свят от този свят, който вие виждате. Шопите казват, че по-голяма планина от Витоша няма.

Ако някой от вас иска да каже колко е умен, колко е добър, колко е честен, аз бих направил един опит, за да се опита колко е умен, колко е добър и колко е честен. Да иде при някой банкер и да каже: „Тъй, като ме гледаш, колко пара може да ми дадеш назаем, без гаранти, само на дума? Трябват ми хиляда лева, може ли да ми ги дадеш? За хиляда лева оценяваш ли ме?“ Ще каже: „Не може да ти ги дам. Може да ти дам сто лева.“ Той оценява вашата интелигентност за сто лева. Значи интелигентен е братът, всичките неща са за сто лева. Питам сега аз: Със сто лева какво може да направя? Често говорят някои за воля. Волята е проводник на нещо велико. Не че с воля всичко се постига, но волята е проводник на умствените сили и колкото е проводникът по-добър, толкоз силите, които минават през този проводник, ще извършат повече работа. Колко е мъчно да научиш хората. Вземете, имаме пример на културните народи, англичани и германци не могат да се споразумеят. Те са дошли да опитат волята си, мислят, чувствуват, че нещо е криво, че туй трябва да стане, този въпрос да се разреши. Аз приемам, кой ще надвие. Това не е лозунг. Това за хората. В животинското царство е така. Максимата не е ли същата? Силните всякога са управлявали. Каква философия има в това? Казват, Англия била едно време силна, управлявала. Ако сега Германия стане силна, тя ще управлява.

Какво ново ще се внесе днес в света? Защото само Бог е най-силният в света. Но Той иска днес да се внесе едно право в света. И правото ще бъде не на силния, но на любещия. Прав може да бъде само онзи, който люби. Онзи, който е готов да се жертвува за всичко в света, правото ще бъде негово. Сегашните хора живеят само за себе си. Те са силни. Тази сила е произволна и всичките нещастия, всичките болести, всичките недъзи в живота се дължат на това; всичката дисхармония, която съществува в света, всичките противоречия в душите на хората. Всеки мисли само за себе си. Когото срещнеш, като четеш във вестниците, казва, еди-кой си убил, еди-кой си откраднал, еди-кой си излъгал. Всички се събрали, тоз това направил, онзи онова направил. И само онзи, който прави присъда, той е прав. Проповедникът в църквата проповядва за престъпленията, онзи проповедник изповядва за престъпления. Съдията съди за престъпления. Всички турят ред и порядък и светът е все в безпорядък.

Мнозина от вас казват: „Колко хубаво щеше да бъде да е светът уреден.“ Защо не направите един опит да уредите вашия свят? Бог ви е дал всичките условия да направите един свят. Направете един проект. Всеки да уреди себе си, както мисли. Уредете се, че като уредите вашия свят, да бъдете в съгласие с всичките хора.

Един от древните светии на християнството, като бил в един събор, – не е бил много учен светия, – онези логически разсъждавали, доказвали дали има Господ или няма Господ, дали има душа или няма душа; той казал: „Аз това нещо не зная. Но едно нещо зная.“ Взел един камък, че като го стиснал, от камъка потекла вода, а из камъка изтекъл огън. „Туй – казва – всякога може да направя.“ Като стисне камъка, вода излиза и огън излиза. Пък ние всички знаем, че като стиснем камъка, ни вода излиза, ни огън излиза.

Този камък кой е? От твоя ум ще излезе огън, който е потребен, а от твоето сърце трябва да излезе живата вода, да потече. Туй трябва да се учи. Новото учение е това. Някоя къща се свадили хората, огънят гори. Какво трябва? Вода трябва. Като се карат хората, огън има, водата уравновесява огъня. Някъде хората се давят – какво трябва? Огън трябва. Огън ще пуснеш, водата да не е дълбока. Някои хора не знаят да плават. Като вляза в някоя къща, виждал съм, в голямо море плават. Кораби има, но много слаб е и виждам ги, че скоро ще паднат във водата, пък не знаят да плават.

Та, съвременните противоречия, как ще ги разрешим? Такова незачитане, и между верующите незачитане. Как може да познаеш човека? Може да познаеш човека, ако, като си пътувал в безводно място в планината три деня, жажда имаш, гори ти гърлото и ако те срещне един човек, носи една пълна стомна с вода, даде ти чаша вода. Тогава ще познаеш какво отношение има. Този човек излязъл да те посрещне, да покаже своята любов към тебе. Ако ние в света не сме готови към своите ближни да проявим своята любов... Защото когато аз отивам да посрещна един човек, да изкажа моята признателност, моята любов показва, че той ме е обичал. Оценявам неговата любов. Отивам да изразя, да изкажа оценката на любовта. Не мога да направя едно добро на един човек, който не ме е обичал. Може да направя добро на човек, който ме е обичал. Не може да направя добро на човек, който не ме е обичал, не може човек да ми направи добро, когото аз не съм обичал. Туй трябва да го вложите като максима. Не че не мога да направя добро. Дреха може да ушиете, къща може да съградите без пари и без пари дреха може да му направите, но да го приемете в къщата си и да го имате като брат или сестра, се изисква нещо повече.

Вас ви се вижда, че това е трудна работа. За да извършите най-трудната работа. Най-лесната работа, която вие мислите, жабешката работа, е много трудна работа. В туй еднообразие, като започне жабата да кряка, три, четири месеца едно и също нещо, кряка в блатото: „Ква-ква“. Казва тъй: „Кога ще изляза от това блато? Ква. Кога ще изляза от това блато? Ква.“ Кога ще излезем да се разходим из Борисовата градина? Кога ще имам направени обуща на краката? Ква. Кога ще имаме къща като тях? Пък пиано, да си посвирим? Кога ще си понамажем лицата с помада? Кога ще си побоядисаме и ние устата така?

Под думата „жаба“ какво разбирате вие? Аз считам, всичките хора, които вярват в материализма, са жаби. Който мисли, че като има пари, всичко ще разреши, свършено е вече. Духовни хора наричам тези, които като му кажат „говедо“, аз го наричам духовен човек. Казвам, „говедото“, това е духовно, а жабата е материалист. А кое е Божествено? Божествен човек е този, който ходи да освобождава жабите и говедата. Аз бих желал като си жаба, да те извадят от блатото, и на говедото да му кажат: „Доста си орал нивите.“ Ще влезеш в Божественият свят, няма да бъдеш жаба. Името „жаба“ не е лошо нещо. Жаба, доста музикална е жабата. Има някои жаби, които пеят бас. Има някои жаби, които пеят тенор. Има някои, които пеят алт, сопран. (Учителят пее басово. Имитира жабите.)

Сега някой е по-весел от вас, някой е по-сериозен. Не че сте сериозни. Някои са по-весели, понеже в човека има едно чувство. Той схваща нашироко работата. Хората, когато се смеят, считат за мухи. Мухите много се смеят, казват. Някой не му стига умът, всякога е сериозен. Минава, че има някаква дарба, пък той никаква дарба няма.

Всички вие живеете в един свят, дето сте заобиколени с толкова блага. Аз се чудя. Сам се чудя, при всичкото изобилие и богатство, което имате, и тия хора минават за сиромаси. Казват: „Много сме нещастни.“ Дойде един и казва: „Нямам нито пари, нито брат, нито сестра имам. Голям сиромах съм, нищо нямам.“ Казвам: Защо ме залъгваш? Две очи имаш. Аз ще ти дам за очите по сто хиляди за едното, да ги извадиш. Две очи имаш – двеста хиляди. Като ги извадиш, ще ти дам. Ще заложиш ушите си, и за тях ще ти дам двеста хиляди. След туй ще дойдеш, ще заложиш езика си – и за него двеста хиляди. Преспокойно ще прекараш живота си. Нали пари искаш? Аз ти гарантирам.

Казваш: „Много жесток човек си.“ Казвам: Ти не си [ли] жесток? Бог, Който ти е дал всичко, ти всеки ден Го хулиш. Това признателност ли е? Само ходиш, дърдориш, лъжеш. Казваш: „Нищо нямам.“ Как? Защо лъжеш? Бог ти е дал хубави очи, уши, дал ти е език, с който да дадеш слава на Бога, а ти ходиш и казваш, че си бедняк. Виждам, доста способен човек. Може да копаеш, градинар може да станеш, майстор за дрехи може да станеш, добър учител може да станеш, голям владика може да станеш.

„Владика“ вземам в друг смисъл. Аз вярвам във вътрешните владици. Владика на своя ум, на сърцето и на волята. Пък „поп“ какво значи? „Поп“ значи баща. Баща да бъда, да дам живот на хората. Като дам живот на хората, един проводник съм. Бащи и майки значи да скроим дрехи. Да родиш нещата, които нямат дрехи. Бащата ще даде живот на децата. Бащата и майката трябва да се явят, да заемат тази роля, да услужат на тия души, които идват от невидимия свят.

Казвам: Всички вас са ви проповядвали, искате да идете в оня свят, в света на голямото щастие и да бъдете там щастливи. Знаете ли, че всички велики души в небето, които не знаят какво е скръб, слизат да опитат скръбта и като се върнат, се радват, че са добили красиви неща. Разправят за скърбите и страданията на Земята. В невидимия свят има кандидати да дойдат тук да страдат. Тук вие се оплаквате. Кажете ни, колко от вас искате да се освободите от вашите страдания? Тогава ще ви изпратим вас горе още сега. Който иска, ще го пратим в света на щастието. Този път, дето ще ви пратим, нито тояжка ще носите, нито дреха, нито тържик. Без тържик, без тояга, без обуща, без всичко.

Няма по-хубаво нещо в света човек да бъде благодарен. Аз по някой път дойда, някой ми вземе времето. Аз съм опитвал, дойде някой, седи при мене, разправя ми нещо, което са ми разправяли. Цял един час трябва да го слушам да ми разправя как го болял коремът. Аз го слушам, слушам, но той е пак недоволен. Казва: „Уморих се малко.“ Че как няма да се умори? Казвам на себе си: Аз ако съм на неговото място, и аз ще приказвам като него. Радвам се, че не съм на неговото място. Казвам: Много се радвам, че дойде днес. Не искам да бъда като тебе, но ти трябва да бъдеш като мене. Ти искаш да бъдеш като мене и можеш да бъдеш само по един начин: когато се научиш да носиш страданията, тогава ще бъдеш като мене. Ако искаш да избегнеш своите страдания, като мене никога не можеш да бъдеш. Аз ако искам да бъда като тебе, ще бъда на твоето място. Много ми е приятно, че дойде при мене да ми разправяш. Рекох, днес те боли главата. Туй главоболие произтича от това, че ти имаш една приятелка. Десет години имаш познанство с нея и преди четири деня ѝ каза една дума и от него ден те заболя главата. Казва: „Че, туй кой ти го е казал?“ Кой ми е казал, остави това. От горе идват и ми разправят. Не само вие ми разправяте. Други ми разправяха кои са причините за твоето главоболие. За да не те боли главата, ще идеш да се примириш, ще се извиниш, ще възстановиш първата любов и веднага ще ти мине главоболието. И ако не ти мине, ела при мене.

Всичките болести в света се дължат на нарушение на закона на Любовта в света. Във всичките нейни разнообразни прояви. На това се дължат болестите.

Та казвам: Ние сме в света да изправим не само своите погрешки. Ние имаме погрешките на мнозина, които са дошли преди нас. В религиозно отношение как ще се поправи светът, ако ние не можем да поправим погрешките на религиозните хора? Казвате: моите схващания. В схващането трябва да се направи една промяна. Често, аз като проповядвам, сега, казвам: „Излез навън.“ Казвам: „Слушай, на тия хора не може да предадеш истината. Те криво те разбраха.“ И досега съм изменял все методите и начините, дошъл съм до едно място, казвам: „Тъй няма да проповядваш. То не става така“ и виждам, че действително е така.

По някой път вие ме слушате и очаквате нещо ново. И новото в света не идва. Новото в света иде от една запалка. Аз може да ви запаля. Има друга опасност. Намирам се в едно противоречие. Виждам, че хората страдат и от страдания са вкочанясали. Казвам: Ако ги събудя, че се запалят, с този огън ще запалите света отвън. Няма кой да го гаси. Сегашното положение е по-добро. За бъдеще, ако дойде един ден за огън, ще запалим. Ако трябва да гори светът, ще гори. Трябва ли да горите сега или не?

Ето тайната в живота: да повярваш в онзи свещен огън. Една душа, която знае как да употреби огъня за себе си, за своя ум, за своето сърце, за своето тяло, пък и за своите ближни. Но има друга опасност. Не трябва да палиш същества, които не са готови. Ще палиш само предмети, които са свещени, които трябва да горят. После, всеки един от вас ще носи едно шишенце със свещена вода и като дойде един предмет, като го запалиш, ще го поръсиш с него отгоре, че този предмет, като гори, да не изгаря, на пепел да не става. Сега за всинца ви нямам шишенца. Когото запаля, ще му дам едно шишенце, ще капна няколко капки, на пепел да не става, да не изгорите. Другите, които запалите, и тях ще поръсите.

Сега от вас някои ще кажете: „Какво мнение трябва да имаме за себе си, за децата си?“, че така мислят владиците и поповете. Всеки владика мисли, че всичко може да направи, патриархът мисли, че всичко може да направи. Всички от вас мислите, че всичко можете да направите. Веднъж при мене беше дошъл един свещеник и казва: „Нали аз съм свещеник.“ Рекох: Кой те е опопил? Кой те е ръкоположил тебе? Тебе те ръкоположиха хората – хората, които нямаха свещения огън; ти си поп от студените попове. При мене ако дойдеш, черната килимявка и черното расо ще махнеш. Ще махнеш и обущата си, ще се измиеш, три пъти ще те потопя във водата, ще туриш бяла килимявка, ще ти туря бяло расо, с бял пламък ще бъдеш. Казва: „На поп така говори ли се?“ Казвам: Кажи ми тогава как се говори? Казва: „Свещена е моята длъжност.“ Казвам: Вие защо погребвате умрелите, защо ходите да им пеете? Вие погребвате умрелите и като идете, ги опявате. Като идат при Господа, никакво ново дело да не завеждат, затова ги опявате.

Онези, които отиват в оня свят, те носят онова, което става в този свят. Има два начина: след като умре един от Земята, който не е разбрал закона, намира се един кандидат от невидимия свят, да дойде да го намести, за да изпълни волята Божия. Той отива в оня свят, та го турят на това място, на мястото на светия човек. Сега мнозина съм слушал, искат да се оплачат на Господа, ще идат да се оплачат на Господа колко са страдали на Земята, мислят, че е много свещено. Аз ако ида при Господа, ще му се оплача и ще кажа: „Господи, не изпълних Твоята воля както трябва, много малко страдах. Поодраскаха ми дрехата, искам да изпълня волята Божия, че както и да ме дращят, да не изгубя равновесие.“ Ние при малкото драскане кипнем.

„Нито тържик, нито тояга.“ Има време, когато човек може да види Бога само в хората. Може да видиш Бога в очите на човека. Може да видиш Бога в усмивката на човека. Има усмивка, която е свойствена само на Бога, толкоз блага. Като погледне, като гледа, че ти като не разбираш, казва: „Дайте му всичкото.“ Той се усмихне и каквато и погрешка и да правиш, Той е спокоен. Детето криви, прави погрешки, но Господ вижда, че от него човек ще стане. Някой път някое дете кряска, плаче, но Господ вижда, че един ден оратор ще стане, ще развива своята реч. Някой обича да се сърди, да вае, но един ден ще стане скулптор, хубави работи ще извайва.

Има една добра страна в живота, която всички трябва да схванете. Всичко онова, което виждате в природата, то е езикът на Бога. Бог ви говори. Безброй същества има, които се проявяват, не само вашето съзнание, не е само вашето съзнание, което се проявява. Но съзнанието на тревите се проявява, съзнанието на растенията се проявява, съзнанието на въздуха се проявява, на светлината, на камъните, на всичко туй. Минаваш някъде, проявява се тяхното съзнание. Ако искате, може да направите един опит, да видите какво нещо е съзнанието. Идете на някое планинско място, дето има увиснали канари и стойте една седмица – ще започне във вас да има борба, ще искаш с тия камъни да се уравниш с тях. Започва да ти става тежко, ще искаш да бягаш, ти [ще] дойдеш да се нивелираш с тяхното съзнание, [и ще ти] станат тия камъни приятни. В тия камъни има нещо хубаво. Казвам: Ти много се тревожиш; щом се нивелираш с тяхното съзнание, между моето съзнание и съзнанието на камъните, тяхното спокойствие минава, мен ми е приятно. Безпокойствието на тях им е приятно. Такава обмяна може да стане между растенията и между животните, между водата. Ние приемаме водата, за да се обмени нашето съзнание. Ние дишаме, за да се обмени нашето съзнание. Ние приемаме светлината, за да се обмени нашето съзнание. Светлината ще влезе във връзка с нашето съзнание. Обменя се съзнанието на светлината и нашето съзнание. В тая вътрешна обмяна на съзнанието на светлината е животът.

Та казвам: Всичката обмяна, която имам в природата, трябва да бъде пълна, за да може Божественият живот да мине и да премине в нашия ум, в нашето сърце и по този начин нашият ум ще се въздигне нагоре. Това е пътят. Така трябва да се говори на хората. Казваш: „Дотегна ми да пия вода.“ Ти се нуждаеш от повече вода. Ти се нуждаеш от повече въздух. Ти се нуждаеш от повече светлина.

Та казвам: Правилна обмяна с въздуха. Като приемеш въздуха, да го обикнеш, да чувствуваш, че той е жив. [Кажи:] „Кажи ми онова, което Господ ти е казал на тебе.“ Като пиеш вода: „Кажи ми онова, което Господ ти е казал.“ Като вземеш хляб, кажи: „Като влезеш в мене, кажи ми онова, което Господ е вложил в тебе. Учи ме на това.“ [За] туй трябва да се молим – да бъдем научени от светлината, от въздуха, от топлината и да задържим Божественото Слово, което влиза в нас.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

41-ва неделна беседа,
държана от Учителя
на 21.VII.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, има, казвам, свят, хора, човек, казва, сега, всички, съм, вода, мене, съзнание, всичко, огън, имаш ,

 Неделни беседи , София, 21 Юли 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder