НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Вътрешното добро

Вътрешното добро

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, казва, сега, добър, има, добро, земя, казвам, аз, свят, добре, път, мислиш, хубаво, връща, зло, работа, лош, ден ,

 Младежки окултен клас , София, 12 Юли 1940г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„Махар Бену Аба“

Ако някой влезе в някоя гостилница, какво е неговото намерение? Най-първо, влиза като професор, като един инспектор да разгледа доколко знае гостилничарят да готви. Иска да опита яденето. Извади листа, казва: от еди-коя си гозба. Когато един учен влезе в училището, професорът влезе в клас, има две намерения: първо – да предаде нещо на учениците, второ – да ги изпита. Сега вие, най-първо, като влезете в материалния живот, като влезете в гостилницата, изпитвате гостилничаря колко знае да готви. Седите на масата, казвате: този предмет. Веднага ще донесе блюдото. Седите, ядете, свършите работата. След туй иде гостилничарят – той ви изпитва. След като вие изядете яденето, вие не сте свободни да излезете вън от гостилницата. Той иска да знае доколко вие знаете да плащате. На листа е написано колко трябва да платите. Седнал си някой път, не си погледнал колко струва яденето. Като погледнеш, трябва да платиш.

Сега вие сте дошли на земята, влезли сте в гостилницата да опитате светът какъв е. Вече започнали сте първото ядене, казвате: „Много хубаво ядене.“ Но хич не знаете, че трябва да се плаща и като речете да излезете, не сте свободен да излезете, трябва да се плаща. Всички идете с идеята, че туй е братско – ще влезете, ще се наядете, ще излезете. Вън не пущат – като влизаш, си брат, като излизаш, си слуга. Ако не плащаш, си слуга. Ако влезеш, ще те приемат като брат, но като излезеш, ще излезеш като слуга. Сега често вие поддържате идеята братски да се живее. Влизането е братско, но излизането не е. Като влизате, вие заповядвате; като излизате, други заповядват, казват: платете. Неспазването на тия две правила довежда до противоречия.

Всякога ние – в умствения свят и във физическия свят, и в духовния свят, се намираме в едно противоречие. Ние съзнаваме противоречията, които се явяват спрямо нас, никога не вземаме предвид противоречията, които ние подигаме спрямо другите. Запример ти искаш да идеш на екскурзия, но никак не питаш краката си. Изнасилиш ги, ти искаш колкото се може по-скоро да идеш, искаш за половин час, за един час или за един час и половина, заповядваш на краката си, искат, не искат. След като пресилиш краката си, усещаш една умора, краката започват да протестират.

Сега ние мислим, че сме господари. Не сме се научили още как да заповядваме. Ние говорим за братство, за равенство, но колко трябва да изучаваме. Братски трябва да се отнесем с краката си, братски трябва да се отнесем с ръцете си, братски трябва да се отнесем с очите си, братски трябва да се отнесем с ушите си. Човек всичко може да пресили в себе си. Може да пресилиш очите си – някъде наблюдаваш, отдето минаваш, наблюдаваш, наблюдаваш – погледнеш един ден, заболели те очите от пресилена работа. Или някой път слушаш до известно време, ухото и то се пресили, най-после ухото, и то се умори, и на стари години започнеш да недочуваш, уморил си се. Казва: „Аз не чувам вече.“ Казвам: „Щом не чуваш, малко си се преуморил.“ Или пък някой път човек много мълчи или много говори. Винаги мълчаливият човек много говори. Винаги, който много говорил, той мълчи. Който има пари, веднага нещо прави. Като изпохарчи парите, спре. Като има пари, способен човек е, енергичен човек; щом престанат парите, вече млъкне. Имаш пари, но ти се самозаблуждаваш. Тази енергия, която имаш, не е съществена, защото, дотогава, докато всеки може да бърка в твоя джоб и да извади пари и да разполага с тях, както ти, ти не си господар, ти нямаш сила.

Ако ти изгубваш своите мисли, ако ти изгубваш своите чувства, ако ти изгубваш своите постъпки, те не са реални. Всяка мисъл е реална – който и да я вземе, като дойде някой при тебе, тя е реална, който и да я открадне, тя да дойде при тебе – ти на нея може да разчиташ. На една мисъл, която не се връща при тебе, ти на нея не може да разчиташ; на чувство, което не се връща при тебе, ти на него не може да разчиташ и на една постъпка, която не се връща при тебе, и на нея не може да разчиташ.

Вие сега искате да кажете кое е новото в света – новото в света, което отива и остава при тебе, връща се. Което отива и се връща, то е новото. Туй, което отива и не се връща, то е старото. Отидоха младините, силата ни вече отиде, парите отидоха, здравето отиде, къщата отиде, децата отидоха, бащата, майката отиде и никой не се връща. Възлюбената заминала, и тя не се връща. Възлюбленият заминал, и той не се връща. Всички отидоха и не се връщат. Казва: „Отиде в оня свят.“ Казвам: „Писма имате ли?“ „Не пишат вече.“ За да не пишат, какви са съображенията? Две становища има. Когато някой е на зор, много лесно нещо – когато има нужда, всеки ден пише на своите. Щом му се поуредят работите, няма никаква нужда, не пише вече – на седмицата, на месеца или веднъж в годината. Щом в годината пише веднъж, много добре са, вредили са си работата, с друго се занимават.

Някой път ми казват, че той не е духовен човек. Казвам, на земята му се уредила работата. Той мяза на онзи индуски бог, който слязъл на земята в една свинска форма. Има един анекдот, може да му намерите историята. Един от индуските богове искал да слезе на земята. Не му се харесала човешката форма, казва: „Много близо е до нашия човешкият живот.“ Гледал кон, дърво и най-после дошъл в една свиня. Казал: „Това нещо не съм опитал, има нещо ново в този свински живот.“ Взел формата на свинята, взел свинска форма, станал едно хубаво прасе. След туй забогатял, станал свински момък. После намерил една свинска мома. Направил едно жилище, свинско жилище, народили му се деца, започнал да ходи той и неговата възлюблена да ровят. Чакат го горе неговите другари, той забравил. Пращат му посланици, казва: „Оставете ме, дотегнаха ми тия работи, много добре прекарвам тук.“ Той си живее, те се затъжили. Искат да го свестят, но той не се свестява. Отиват, вземат му прасетата, уморяват ги. Тъжи той, пак не се връща. Най-после уморяват и неговата възлюбена, пак не се връща. Толкоз се привързал, не иска да се връща. Най-после уморяват и него. След като се събудил, започнал да се смее, казва: „Голямо заблуждение беше влязло в моята глава.“ Това са анекдоти сега. Дали тъй е било всъщност, не знаем. Има някаква истина, но то е истина, както, когато казва българинът така: „Яйце да хвърлиш, нямаше място, къде да падне.“ Хиляди яйца има място къде да паднат. Казва: „Бяга като куршум, като светкавица.“ Кой може да бяга като куршум, като светкавица? За да се усили речта, че много бързо върви.

Казвам сега, новият начин за мислене кой е? Често ме питат: „Я ми кажи какъв съм бил в миналото?“ Аз може да му кажа какъв е бил, казвам: „Как искаш, в далечното минало или в близкото минало?“ Той си представя нещата много красиво. „Не може да ти кажа.“ Ако му кажа, ще го обидя, нищо повече. Аз го виждам в миналото – той е бил един харамия. И сега дела са заведени против него, той дошъл да ме пита какъв е бил. Казвам: „Не питай.“ Сега казвам харамия, какво разбирате вие? Нашият Харамия на Рила? Харам е турска дума, която значи дадено даром, което не е използвано. Който не е използвал дадените неща добре, харам отиде. Харамия човек – харамията седи горе, гледа да закачи готово на хората. Харамията взима, като мине някой, заграбва той. То е вътрешният смисъл. Всичките хора в света, ние имаме харамийски живот. Във всичките хора без разлика, и в растенията има един стремеж, всички даром вземат. Като го вземат, дълго не му мислят за връщане.

В законите на природата не е, че трябва да бъдем нещастни. Всяко нещо трябва да произведе своите резултати, да има някакъв резултат. Трябва да имаш едно малко семенце. Туй семе сега може да ядеш и да се свърши въпросът. Десет, двайсет, трийсет семена може да ги изяде. Може да са орехи. След като ги изяде орехите, отвън ги търси. Ти не си още самостоятелен в живота. Ако вземеш този орех, че го посееш, ти вече ще видиш процеса как стават орехите, ще имаш знание. Тъй само ако ядеш орехите, ще имаш само физическо знание, ще кажеш: сладки са орехите. Но какво представя орехът сам по себе си? Всичките растения показват един път, по който животът е дошъл.

Най-първо, трябва да ядете от плодните дървета. Знаеш как се е събрала тази енергия. Запример ти имаш един плод. Това е слънчева енергия, която дошла от деветдесет и два милиона мили разстояние. Нищо не разбираш, но онзи закон, който е сгъстил тази енергия, я превърнал и образувал един сладък плод. Запример, който човек да накарате сега, може да направи един плод. Има хора, които може да направят един плод. Учените хора правят плодове. За бъдеще може би по-лесно ще стават плодовете. Засега тази служба разглеждат растенията. Те са професори, които приготвят плодовете, пък ние ги употребяваме. Да кажем, вие ще ядете една слива, какво ще научите от сливата? Или ядете череши, какво ще научите от черешите? Те са предметни учения. Една круша ядете, какво ще научите от крушата? Или една ябълка ядете, какво ще научите от нея? Всякога може да се направят опити. Ако цяла година ти се храниш само с череши, ти ще опиташ какво черешите може да направят от човека. Ако цяла година ядеш само сливи, ще опиташ какво сливите може да направят.

Та казвам сега, по закона на аналогиите: еднообразната храна е вредна. Изяснявам закона. Законът на доброто е закон на разнообразие. Да бъдеш добър, значи да опиташ всичките Божествени блага, които съществуват във физическия свят, в Божествения свят – то е добро, туй значи да бъдеш добър. Или друга дефиниция да дам на доброто: добър е само онзи човек, който може да контролира злото, който може да направлява злото. Онзи, който може да застави злото да го слуша, той е добър човек. Когато злото накарва доброто да го слуша, тогава човек става лош. Когато злото ти заповядва, ти си лош. Когато ти заповядва доброто, ти си добър. Ако доброто заповядва на злото, ти си добър. Ако злото заповядва на доброто, ти си лош човек. Сега казвате: лош човек, понеже направи една лоша постъпка. Човек става лош, когато злото заповядва. Ти ставаш добър, когато доброто заповядва.

Сега да имате една ясна представа. Да бъдеш добър, доброто трябва да заповядва. Сега във всичките времена, всеки момент трябва във вашия живот доброто да заповядва. Доброто във вас заповядва ли?

Двайсет и четири какво означава? Какво означава 24? Той си дига раменете. Ако е учен човек, той ще каже какво означава. Или пиша 28, или пиша 365. Двайсет и четири показва часовете в едно обръщение на земята около своята ос. Значи в двайсет и четири часа земята се обръща около своята ос. В двайсет и осем дни месецът се обръща около земята. В триста шейсет и пет дни земята се обръща веднъж около слънцето. Значи в триста шейсет и пет дни земята прави едно обръщение. Но тогава в туй обръщение трябва да знаеш с каква бързина се движи земята. Ние седим на земята, но движението на земята се предава на нашия организъм. С трийсет километра в секунда се движи земята. По закона на инерцията това движение се предава на нашето тяло. Ако земята моментално спре себе си, ние ще изхвръкнем в пространството. Не съзнаваме каква потенциална сила съдържа. Може да стане експлозия. Веднага ще се яви едно противодействие. Понеже сме съгласни с нейното движение, но ако се роди в нас едно противоположно движение, ще се роди едно разногласие. По някой път ние трябва да бъдем в съгласие с движението на месечината, да бъдем в съгласие с движението на земята, която се върти около своята ос.

Вие се спрете и казвате: „Те са отвлечени работи. Кой ще ходи да се занимава, че земята се въртяла. Това не е наша работа.“ Онези хора, които не разсъждават, казват: „Не е моя работа.“ Ако влезете в една стая, че се изгаси лампата – докато гори, всичко е в ред. Казва: трябва да мислим за светлината. „Мене не ме интересува мисълта за светлината.“ Но загасихте лампата. Защо загасихте светлината? Защо не се интересувате? Дотогава, докато на физическото поле може да се интересуваш, да ти свети светлината, в духовния свят онази лампа може да свети. Ако ние се интересуваме, тогава светлината се проявява. Като мислиш заради нея, гори. Щом престанеш да мислиш, тя изгасва.

Някой казва: „Как да стана добър?“ Много лесно е. Най-лесната работа е да станеш добър, няма по-лесна работа. Да станеш лош? Най-лесната работа е да станеш добър и лош. Само ще мислиш за доброто. Ако постоянно мислиш за доброто, ще станеш добър. Ако постоянно мислиш за злото, ти си лош. И обратното: престанеш да мислиш за злото, ти си добър; ако престанеш да мислиш за доброто, ти си лош. Тогава казваме: ако постоянно мислиш за доброто, ти си добър; ако постоянно мислиш за злото, ти си лош. Ще държите в ума си доброто. Това са всичките възможности, които съществуват на физическото поле. Всичко онова, което ти искаш на физическия свят, може веднага да го добиеш само по закона на доброто. На земята искаме Божието благо. Не може да се придобие без любов. Ако мислиш, че ако мислиш за злото, ще добиеш друго едно познание, ти се лъжеш. Онова, в което ти може да се радваш, ти може да го добиеш само по закона на доброто. Не сега туй, обикновеното, добро – то е сянка, но туй вътрешното добро в себе си, туй добро ние го наричаме едно равновесие между ума и сърцето и между човешката воля. Звено е или равновесие, или хармония между човешкия ум, човешкото сърце, човешката воля. То е общ резултат.

Казвам, когато Господ направи първия ден, като работи, и видя резултата, като видя онова, което е мислил Неговият Дух, като видя какво направил, казва: „Стана утро, стана вечер, ден първи. И видя Бог, че е добро.“

Когато ние изправим нещо и видим резултата, този резултат, ако едновременно представя усилието на нашия ум, на нашето сърце и на нашата воля, той е добър. Видя Бог, че всичко, което направи, е добро в първия ден. И втория, и третия, и четвъртия ден, каквото направи, видя, че е добро.

Та казвам сега, ще напуснете обикновеното схващане за доброто. Казва: „Аз искам да бъда добър.“ Ти искаш добре да се носиш. Какво трябва да направиш? Ще имаш хубави обуща, дрехи, шапка – всичко да е хубаво. Това значи добре да се носиш. Искаш ти добре да пишеш. Ще се упражняваш: ти като пишеш, да няма никакви криви букви, всичките да бъдат хубаво написани, красиви, незацапани. Често характерът може да се познае по това, как пише човек. Някой започва много хубаво и гледаш как той изгубва в писането. Като пише дълго време, неспокойно стане, буквите са станали криви, зацапани. После пише: „Извинете, нямах време.“ Нямал време да напише писмото хубаво, то е първата лъжа. Имал доста време, но в туй време турил други работи, които не съответстват на писмото. Той пише писмото на приятеля си, същевременно говори, кани на угощение. Две неща на ума му – угощението е по-хубаво.

Сега аз говоря за онзи вътрешен процес. Вие искате по някой път да придобиете нещо добро, но в този процес на доброто влиза нещо от този свят и вие започвате да бързате. Вие искате да станете добър. Ами защо бързате да станете добър? „Аз искам да стана добър.“ Да се проявяваш добър, разбирам, но да станеш добър, туй не го разбирам. Тогава, имаме една цигулка, не е ли добра? Този брат трябва ли постоянно да казва: „Аз искам моята цигулка да бъде добра.“ Че тя си е добра, цигулката е много добра. Ако не е добра цигулката, зависи от него. Цигулката е много добре направена. Ние сме направени много добре. Ако не сме добри, погрешката е в нас. Казва: „Аз искам да бъда добър.“ За да се проявим, ние трябва да се проявяваме. В свиренето: ако свиря добре, цигулката е добра; ако не свиря добре, цигулката не е добра, то е погрешно схващане. Не че цигулката не е добра. Дойде майсторът, свири, цигулката е много добра. Остане цигулката в неговите ръце, пак стане лоша цигулката. Вие злоупотребявате. Вие ще се научите да свирите. Вие като идете в оня свят, ще ви дадат да създадете едно човешко тяло. Или от невидимия свят ще ви пратят на земята един човек, който е много добре създаден, но злоупотребил с тялото, ще ви пратят вас да му свирите. Туй, дето казва, че праща Духа да се всели, ще влезе Духът в него, че да го научи как да си служи с тялото. Духът ще те научи как да мислиш, как да чувстваш, как постоянно да постъпваш. Казват: „Посвири. Така не се свири.“ Казва: „Посвири.“ Ти започнеш да скърцаш, казва: „Така не е.“

Затуй казвам сега, ще слушате вашия вътрешен учител, който ви учи да мислите, който ви учи как да чувствате и как да постъпвате. Ще слушате вашия учител, който ще ви учи как трябва да постъпваш. Вземете една постъпка. Срещнеш един човек. По някой път от един поглед зависи цялото твое бъдеще. Да ви приведа тогава един пример от окултната наука. Осъдили един ученик от школата на смъртно наказание. Осъдили го безпощадно и искали да го екзекутират. Царят казал: „Доведете го да го видя.“ Той досега много хора обесвал, и този щели да го обесят, искал да го види какъв човек е, и тогава да го обесят. Като го довели при царя, осъденият така мило го погледнал, че веднага царят казва: „Да се освободи, той трябва да живее.“ Ако той беше казал: „Какво ме осъдихте!“, щеше да каже да го обесят. Като го погледнал мило, казва: „Присъдата не е хубава.“ Един поглед го спасил. Като се върнал при учителя си, казва: „Осъдиха те на смъртно наказание, но твоят поглед към царя те спаси.“

Казвате: какъв е погледът? Да знаеш, като погледнеш един човек, да предадеш нещо. Ти искаш някой път да го гледаш. Вие всички гледате. Вие, като идете при някой човек, като го гледате, казвате: „Давай сега.“ Или, като го гледате, искате да се покажете, че много знаете, че сте много силни. Или идете някъде, искате да покажете какъв силен поглед имате. Но някой е болен, но болестта е по-силна. Ако вие не можете да носите юнашки една болест, какъв юнак сте? Ако обикновен малък цяр те смущава, ако смущава твоя ум, ако ти не може да се справиш с един цяр, какъв герой си? Ако ти не можеш да се справиш с една своя мисъл, с едно малко чувство, ако не може да се справиш с една своя постъпка, какъв герой си? Казва: голям герой. Ние сами се оправдаваме и сами се осъждаме. В Божествения свят всеки сам трябва да се съди. Щом те съдят другите, не си на Божествения свят. На физическото поле другите ще те съдят. Ако сам себе си съдиш, ти си на правата посока; ако другите те съдят, останал си много назад. Не очаквай хората да те оправдават. Дотогава, докато сам се оправдаваш, ти си на правата страна; щом остане другите да те оправдават, ти си на кривата страна. Дотогава, докато ти сам се лекуваш, ти си на правата страна, щом започнат да те лекуват другите хора, ти си на кривата страна. Като се разболее някой, ще дойде една баба и каже: „Лай-лай-кучка.“ Правилно е препоръчала. После ще препоръча индийско орехче. После ще препоръча чер пипер и винце – турено виното да се сгорещи и турен чер пипер. Някой път ще препоръча малко ракия, някой път – кисело мляко. Една крива посока.

Човек сам трябва да се лекува. Който дойде, може да му дам един съвет. Аз няма да ви лекувам, вие сами ще се лекувате. Тогава аз ви препоръчвам метод: аз не зная в света метод по-добър за лекуване от метода на любовта. Може да направим опит навсякъде. Един човек, когото обичам и който ме обича, всякога може да го излекувам моментално. Онзи, когото аз не обичам и който не ме обича, и пет пари не давам, може цяла година да ми дрънка и да иска, не може да се излекува. Законът е такъв: щом Бог обича и ти обичаш Бога, може да се излекуваш. Законът е: щом обичаш Бога и Бог те обича, веднага може да се излекуваш. Ако искаш, може болестта да я оставиш, ти си господар. Като дошла болестта, ти ще я повикаш, ще кажеш: „Много ми е приятно, че си дошла да ме посетиш.“ „Колко деня седях?“ „Че три дни.“ Ние гостите, като дойдат за три дни, ги гощаваме, и на четвъртия ден трябва да работят. Който остане повече от три дни, даваме подтик – трябва да работят, защото трябва да си изкарат прехраната. Една болест три дни може братски да я храниш, на другия ден с всичките членове на семейството трябва да работи.

Искам сега всичките болести да ги карате на работа. Дойде главоболие, три дни като седи, на четвъртия – на работа. Дойде сърцеболие, на четвъртия ден на работа го тури. Боли те гръбнакът, на четвъртия ден тури го на работа. Вие ще ми кажете: „Колко е лесно да се говори тази работа.“ Една болест, която не я обичаш, е глуха. Щом я обичаш, отваря се хубаво, като влезе още. Веднъж един баща дойде и казва за дъщеря си: „Нацупило се. Опако – нито се кара, нито се води. Лоша станала. Какво да се прави?“ Като влизам при болното, момиче беше, поусмихна се, виждам усмивката, която бащата не вижда. Казва: „Той, баща ми, не ме разбира.“ То се поусмихна: „Ти ме обичаш.“ Казвам му: „Ще оздравее дъщеря ти.“ „Как ще оздравее, казва. Някакъв цяр?“ „Никакъв цяр не ти трябва.“ „Как не трябва?“ „Рекох, не ти трябва никакъв цяр.“ Казва: „Не се търпи това.“ Казвам: „Дъщеря ти, когато легне, като заспи, то е момиче на десет–петнайсет години, прекарай любовно ръката си по носа и кажи: моето хубаво момиченце. Двата пръста прекарай по върха на носа.“ Той ме гледа. Иска да каже: „Дете ли съм? Нещо сериозно? Нещо кисело или горчиво, или камшик нещо?“ Рекох: „Сериозно ти говоря. Аз ти казвам един цяр с най-малки разноски. Друг като ти каже, ще струва десет хиляди. Този струва един лев. Друг може да ти кажа, който струва десет хиляди. Откъде ще ги намериш? Ти нямаш тия пари.“ Казвам: „Ти направи това, че ако не помогне, ще ти дам по-скъпа рецепта.“ Отива той, направя го и казва: „Да не вярваш.“ Виждам, че дъщерята мяза на бащата. Той е така сприхав, и тя сприхава. Той като прекарал ръката си, тя се усетила много добре. Отива тя при баща си и той като спи, и тя прекарва пръстите си по носа. Пита ме защо. „Да станеш по-добър, и ти да се лекуваш.“ Сега да ви обясня. Тази енергия на носа е на ума. Човешкият нос е една физическа проекция на човешката мисъл и тя е от хиляди векове тъй сгъстена. Пътят, по който човешкият ум се е развивал, е човешкият нос. Една природа на човешкия ум.

Та казвам, често трябва да се отнасяме добре с носа си, трябва да се отнасяме по-добре с очите си. Всичко онова, което има, трябва да го изучаваме. По някой път вие изучавате ушите. Тия гънки, които имате, трябва да ги изучавате. Трябва да изучавате очите си. Трябва да има нещо, на което човек да се установи. За бъдеще, като влезете в другия свят, ще имате друг организъм, който човек трябва да изучава. Сега нас не ни се позволява да изучаваме сърцето, то е скрито. Нас не ни се позволява да изучаваме дробовете, те са скрити. Дробовете може да ги изучаваш по носа си. Когато човек диша, носът става широк. Когато дишането е слабо, сплесква се носът. Ноздрите трябва да са отворени, този въздух трябва да влиза. Този въздух да го задържиш по-дълго време с любов. Като приемаш въздуха, ти ще го обичаш, да извадиш онази енергия, която въздухът носи в себе си. Ние по някой път не дишаме правилно. Не е хубаво постоянно да мислиш, но най-малко четири–пет вдишки като вземеш въздух, да благодариш за този въздух. Той лечебно действа, хубаво действа на човека.

Та новото е във вашия поглед да вложите любовта, във вашето слушане, вложете любовта в говора, вложете любовта в устата, в ръцете, в ходенето, в лягането, в ставането. Навсякъде вложете любовта. Като започнете с любовта, не трябва да бягате. Всичко онова, което Бог е направил, да обичате. След туй ще дойдем до хората. Като обичаме ближните си, ще обичаме и онова, което хората са обичали, което хората са направили. Всичко, което хората са направили, щом е по любов, и оттам има да учим. Онова, което ние сме направили по любов, за бъдеще хората ще изучават. За да може хората да изучават онова, което ние правим, за да е за пример, трябва да е направено с любов. Когато погледнеш хубаво, да кажат: много хубав поглед. Аз бих желал да подражавам. Или за ходенето да кажат. Има семейства, дето синът ходи точно като бащата – едно клатене има. Дъщерята ходи точно като майката.

Казвам, трябва да мислим хубаво, за да може онези, които изучават нашата мисъл, да се ползват от нея. Трябва да вървим по закона на любовта, че онова, което чувстваме, нашите чувства, другите, като ги изучават, да има какво да придобият. Във всяка една постъпка трябва да е вложено нещо.

За бъдеще, най-първо, се изисква предметно учение. Бог трябва да бъде като предметно учение за ума ни, любовта да бъде предметно учение за сърцето и истината да бъде предметно учение за нашата воля.

Човек, който иска волята му да бъде силна, постоянно трябва да мисли за истината. Човек, който иска да има достатъчно светлина в ума, трябва да мисли за Божията мъдрост. Който иска да има добри чувства, едно здраво тяло, той постоянно трябва да мисли за онази необятна Божия любов, която ражда живота, която примирява всички противоречия в света. Любовта, която направлява омразата, знанието, което направлява невежеството, и истината, която направлява робството!

„Отче наш“

Тридесет и четвърта лекция на Младежкия окултен клас
12 юли 1940 г., петък – Петровден, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, казва, сега, добър, има, добро, земя, казвам, аз, свят, добре, път, мислиш, хубаво, връща, зло, работа, лош, ден ,

 Младежки окултен клас , София, 12 Юли 1940г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder