НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Първата запалка

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Първата запалка

Най-често използвани думи в беседата: сега, аз, казва, казвам, любов, човек, може, има, мене, даде, хора, погрешки, казват, години, правото, бъде, път, свят, всички ,

 Утрини Слова , София, 30 Юни 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


33 неделно утринно Слово
30 юни 1940 г. 5 ч.с.
Изгрев

Добрата молитва.

91 псалом.

Молитвата на Царството.

В начало бе Словото.

Ще прочета 12 глава от Евангелието на Лука.

Духът Божи.

Дванадесета глава, която прочетох, е говорена близо преди 2000 години. Приложение има в сегашния живот. Какво приложение имат съвременните религии или науки в живота? Казват: Да живеем, да вярваме в нещо, в едно учение. Музикантите говорят за музика, да знаят да пеят, да свирят. Художниците говорят за изкуство, да знаят да рисуват. Ораторите говорят да знаят да говорят.

Интересни са религиозните хора. Аз не зная, какво разбирате да е религиозен човек. Религия е излязла от лигата. Лигата като тече, образува една връзка между всичките мисли, чувства и постъпки на хората. Нарича се лига или религия. Думата религия няма съдържание, безсъдържателна дума е. Като кажеш религия, мислиш, че означава нещо, пък тя нищо не означава. Много проста дума. Заради тази простота сега я гонят. Казва някой: „Аз съм много религиозен човек.“ Защо – че носи, имате религия. После някой казва: „Аз съм много добър човек.“ В какво седи добрината на хората? Това е много крив въпрос. Да оставим тези детински въпроси. Защото едно време, хората са били деца, говорили са като деца. После са станали възрастни. Сега в нашите времена религиозните хора са остарели, защото всичките хора стават религиозни, когато изгубят смисъла на живота. Щом някой казва, че е станал религиозен, виждам, че се обезсмислил животът му. Става религиозен, ходи, взема пари назаем. Вземе оттук, оттам, изпохарчи всичко. Сега, като ви говоря за заем, има така чиновници, на този дал пари на заем, на онзи дал, дойдат, проверят, няма парите, намерят го на тясно, турят го в затвора. Той все добро правил с чужди пари. Никога с чуждо нещо пари не правете. Нека да гладува, защо му са парите. Казва, че пари му трябвали да се облече. Трябвали му две хиляди лева да се облече, да излъже някоя мома. Или някому трябвали 4, 5 хиляди лева, бил на служба, трябвало да се облече, хубаво с цилиндър, да го видят хората. Всичките хора все се надяват да дойде някой министър с цилиндър да им оправи работите.

Отива сестрата на Хитлера, на един такъв голям човек в Германия, отива при брата си и той ѝ казва: „Къде да те туря, нищо не знаеш, много си проста. На каква служба да те туря?“ Справедлив е човекът. Тя мисли, че брат ѝ вече може да я настани някъде. Някои хора, като повярват в Бога, казват: „Той ще ни намери някаква служба“, понеже повярвали в Господа. Господ казва: „Какво сте научили?“ Не знаете да пеете, а капелмайстор искате да станете.

Някой ми казва: „Нищо заради мене да не говориш.“ Казвам: Но това има две злини. Ако ти направиш едно престъпление и аз не говоря за него, ще направя добре. Ако кажа нещо, ще се докачиш. Ако не направя дума за твоята погрешка, ти си доволен, аз ще мълча. Но като направиш добро, искаш да говоря за тебе. Тогава позволи ми и за погрешката ти да говоря. За доброто ти да говоря, то е правото. Не е лошо, човек да говори за лошото, но той трябва да бъде като един добър музикант, да каже: „Ти не взе този тон, ще ти кажа как се взема. Ти сол в първата октава или във втората октава, или в третата октава си взел правилно.“ Колко души от вас можете да вземете сол в четвъртата октава вярно? Някой от вас може да вземе сол в първата и втората октава, но в третата е по-мъчно, а в четвъртата октава малцина може да го вземат вярно.

Та казвам: Всичкото съвременно знание е произлязло от едно стълкновение. Хората са се заблудили. Има две подбудителни причини в разбиранията на хората в света. Едното е разбирането на злото, другото е разбирането на доброто. Някои разбират, какво нещо е доброто, други разбират какво нещо е злото. Ако искаш да чупиш камъните, търси чук да ти помага. Мислиш ли, че чукът няма да ти помогне? Ще ти помогне. Ти ще обвиниш ли, че този чук троши камъните. Ако не ги чупи с какво ще градиш? Или някой път градят с хубаво направени тухли, но някъде дошло, че трябва тухлата на половината да се пречупи и я сложи на мястото. Някой казва: „Не цепи!“ Но ако човек не знае да цепи, как ще гради? Цепенето е цяла наука. Онези, които градят, които мажат зданията, цапат. Замаже с цимент, нацапа. Ако не цапа не може да гради. Казвам: Няма да цапаш, ако си съградил вече. Онова, което си съградил няма да цапаш, но онова, което градиш, цапай го. Ако светът сега се цапа, показва, че се гради. Нашият свят не е съграден, вследствие на това, онези, които градят, цапат. Мислите ли, че ако вие влезете в една къща, която мажат, всичко ще бъде наред? Пода, всичко туй оцапано ще бъде. Долу ще бъде оцапано, а стените ще бъдат хубаво замазани. Най-после и подът и той ще се измени. Какво лошо има ако се оцапа нещо? Сега често ми казват: „Оцапахме се.“ Казвам: Съградено е нещо. Ако си се оцапал, когато градиш, ще те похвалят. Когато всичко в къщи е чисто и ти се цапаш, тогава тебе ти липсва нещо.

Изследвайте характера на децата и на хората. Когато едно дете пише, аз съм наблюдавал някои деца, като пишат, цапат си пръстите. Като писало детето, нацапало си пръстите с мастило. Показва, че е работило. Някои хора, като пишат си цапат пръстите с мастила, пък някои като пушат цигари, пръстите им стават жълти от тютюна. Учи се човек да пише. Искам да ви кажа, как аз разглеждам света. Някой път човек е оцапан. Някой път ти говориш и като говориш ще си оцапаш езика. Често някои болести се явяват от някои думи. Ако не вярвате, аз ще ви кажа, да кажете няколко думи, да видите няма ли да ви заболи езикът. Ще ви излезе голям мехур на езика. За пример, хваща те ревматизъм в коляното. Защо те хваща в коляното? Защото си престъпил добродетелта, нищо повече. Добрите думи се кредитират от краката. Заболи те лакатя, престъпил си правдата. Затова ръцете ти страдат. Защото правото все с ръцете го правим. Ще подпишеш правото с ръката, ще го дадеш някому. Не гледаш както Господ иска, ще те заболят очите. Не слушаш както трябва, ще заболеят ушите ти. Не говориш както трябва, ще те заболи устата. Ще те заболи гърлото. Не мислиш както трябва, ще те заболи главата. Не обичаш хората, както трябва, ще те заболи корема. Сега някой дойде и казва: „Не зная отде се яви тази болест.“ Боли го коремът, аз зная откъде е дошла. Доста богати хора са идвали да ги лекувам. Преди години дойде при мене един богат човек да го лекувам. Казвам: „Никакво лекарство няма за тебе. Ще ти дам доста скъпо лекарство. Ти пари имаш. Казвам: Ще намериш десет вдовици и ще ги посетиш. Ще посетиш първата вдовица, после втората, третата и така всичките ще посетиш.“ Тия вдовици, това са елементи. Казва: „Не може ли с друго лекарство?“ – „Рекох. По никой начин не може. Твоята болест с лекарство не се лекува. Само тия десет вдовици като посетиш, ще ти мине.“ Аз ги турих едната на единия край на града, другата на другия край. Казва: „Далече.“ Казвам: „Лекарство е това.“ Той ме гледа, гледа и ми казва: „Тебе ти е охолно.“ Всички ние страдаме от една голяма немърливост в живота. Младият момък е спретнат. Като стане, огледа се на огледалото, облече се хубаво. Старите българи, момците носеха хубави дрехи, нашарени с гайтани, поясът добре стегнат. Върви спретнат, като че целия свят е негов. Като стане на 30 години, народи деца, поясът не е вече така спретнат. По-рано, като го срещна, разправяше за момите, че еди-коя си дъщеря на еди-кой си чорбаджия, разправя за чембера ѝ, после за талията ѝ, за последните ѝ чехли, а пък ноктите ѝ, краката ѝ, зъбите ѝ бели като мъниста, пък ушите ѝ. Казвам: Какъв учен човек. За него всяка една мома е скъпоценен камък, ако може да я купи, не е лошо. Ако можеш да я купиш евтино и да я продадеш скъпо, не е лошо, ще си уредиш работите. Ако ти се излъжеш и я купиш скъпо, а продадеш евтино, тогава ще загазиш.

В сегашния живот вие трябва да започнете да пеете. Не се самоосъждайте. Вие се самоосъждате. Казвате, че имате тези и тези погрешки. Хубаво е да имаш погрешки. Ако имаш погрешки, ти си работил. Щом нямаш никакви погрешки на земята, аз се съмнявам от тебе нещо, че може да стане. Ако ти, като земеделец, излезеш на нивата в своята парадна форма, обикаляш само нивата, ако ти се облечеш хубаво, туриш цилиндър, облечен в парадно облекло и обиколиш нивите си и се върнеш, нищо няма да стане. Ако така облечен пак обиколиш къщата си, която се строи, ти нищо няма да направиш. Ще трябва да вземеш своята мистерийка, ще вземеш тухли, вар, ще градиш. С цилиндър работа не става. И на нивата нищо няма да направиш със своята парадна форма. Сега при мене мнозина са идвали със своите цилиндри и ми казват: „Каква е вашата религия?“ Казвам: Аз искам да освободя хората от тия лигавите работи. Нямам нищо против религиите, но религиите са един долап, в който като влезеш, няма да те пуснат оттам, докато не дадеш и последното кодрантче. Религиите поставят добрите хора в рая, лошите – в ада. Като ги поставят там, не могат да излязат във веки веков, свършено е. Че те говорили ли са с Господа, били ли са Негови съветници? Казват: „Тъй е писано в свещените книги.“ Свещените книги хора са ги писали, не ги е писал Господ. Господ говорил, хората са писали. Те са писали онова, което допада на тях, онова, което не допада не са писали.

Та казвам: В това разбиране на живота, ние сами се осакаштаваме. Една грешка не може да се изправи, ако ти не я изправиш. Ако едно дете се заинати и не иска да говори, то ще остане нямо. Казва: „Не искам да говоря, не искам да мърдам устата си.“ Всички деца, които не искат да говорят, те са много тщеславни. В България дойдоха мисионери, англичани и американци, които искаха да се научат хубаво да говорят български и тогава да започнат да говорят. Те не можаха да научат български. Които започнаха да говорят с погрешки, те се научиха да говорят. Докато се научиш да говориш един език, ще правиш погрешки. Българите, които отиват в странство, правят погрешки, но се научават да говорят. Направиш погрешка, корегирай я. Направиш погрешка, корегирай се. Докато се научиш може да правиш погрешки и в говоренето, и в писането. Всички вас ви е страх да не правите погрешки, пък от главата до петите само погрешки имате. Гледам носът му не е на място, погрешка носи в себе си. Веждите му са изопачени, погрешка носи в себе си. Очите му не са на свят, брадата му не е на свят, космите и те не са на свят, ноктите и те са дисхармонични. Като погледнеш на ноктите е отбелязано, от каква болест има да боледува в бъдеще. Онези, които заболяват от охтика, ноктите им показват охтика. Онези, които заболяват от ревматизъм, ноктите им показват ревматизъм. Онези, които са неврастеници, ноктите им показват неврастения. Онези, на които умът им ще кръшне малко, показват ноктите това. Най-хубавите благородни чувства, правите мисли, правите чувства, са написани на ноктите. Виждали ли сте вие хубави нокти? Понякой път изследвайте светските хора, които доста хубави нокти имат. Когато на един човек носът е на място, очите са на място, ушите са на място, аз му позволявам, да си маже лицето, да го краси, да тури червило. Но когато къщата му не е съградена, той да я маже, то е цапане. Ако знаеш, тури си цвят, че не ставай смешен. Като си направиш устата червена, или като я почерниш, защото когато устата се почернят има един смисъл, когато почервенеят имат друг смисъл, когато пожълтеят имат трети смисъл. Аз не ви говоря за самоосъждане. Когато ще мажеш къщата си, избери най-хубавия цвят. Намери цвета, с който да замажеш къщата си. Сега туй е външната страна.

Целият наш външен живот се дължи на онова вътрешно състояние, което ние сме минали през хилядите години. Всичкият този живот се отразява. Сегашният живот, който живеем на земята и той ще даде своя отпечатък за вбъдеще. Най-първо, той дава отпечатък върху самите вас. После самите ваши мисли ще дадат отпечатък и върху другите. В едно семейство какъвто е бащата и майката, такива са дъщерите и синовете. Ред поколения си мязат. Даже те ги познават. Някой от внуците, казват за него, че мяза на дядото, има същите черти на дядото, същия характер, говорът, движенията.

Сега се спират и казват, какво казал Христос. Христос навремето се намирал в голямо противоречие с тия дебелите глави на евреите. Мойсей тури закона, че в събота нищо не трябва да се работи. Ако идеш в събота, събереш някоя съчица за огъня, ще те извадят на позорния стълб и ще те утрепят. Евреите разбраха Божия закон изключително, че не трябва да имат връзка с други народи, всички други са езичници, пък те са правоверни. Буквално разбиране. Като четете Старият завет, ще видите, какъв е характерът им. Питате, защо им пати главата? Защото такова е тяхното разбиране. Много хубави работи имат писани, но и толкова лоши работи има. Сега, заради добрите работи се възнаграждават, а заради лошите се наказват. То е вече закон за кармата.

Но лошото в евреите, ето къде седеше. Те бяха народ много религиозен, но и много користолюбив. Двама брая Яков и Исав бяха, но малкият брат, за да вземе първенството, отиде, че излъга баща си, показа користолюбие. И майката взема участие, тя го научи. Яков каза: „Баща ми ще ме познае, брат ми е космат и наместо благословение, ще ме прокълне, че искам да го излъжа.“ – „Не бой се“, казва майка му, – „ще вземеш кожата на някое одрано агне, баща ти ще попипа и ще мисли, че си Исав.“ Като отиде Яков при баща си, казва му: „Гласът ти мяза на Яковия, но ръката ти мяза на Исавовата. Нещо е станало.“

И вие някой път мязате по ръката на Исава, а по гласа на Якова. И баща ви се чуди. Туй е голямата криза, драмата, която съвременните хора претърпяват. Вземете сега Румъния, искаха ѝ Бесарабия. Русия ѝ казва: „Едно време бяхме слаби, взе това от нас, сега ние сме силни, ние си го вземаме от вас. Сега, ако искате, по мирен начин ще го дадете.“ Сега Бесарабия трябва да се даде и Добруджа трябва да се даде. Версайският договор трябва да се поправи. И ние имаме Версайски договор в нас. Имаме и Бесарабия задигната, и Добруджа, всичко туй трябва да се повръща.

Често при мене идат някои и ми казват: „Кажи ни къде ще бъдем в оня свят.“ Рекох, за сега не търсете оня свят, търсете този свят. Вие още хиляда години в оня свят няма да бъдете. Тук ще бъдете. Някой казва: „Като умра, къде ще бъда?“ Тук ще се въргаляш на земята. Цялата земя е пълна се с такива души, заминали. Влезеш в някоя гостилница, 30–40 души подсмърчат. Влезеш в някое съдилище, 10–20 души съдят и те подписват присъди и те си дават мнението. Влезеш в някоя къща, има млада мома, там има още 10-20 моми фалирали и те седят в къщата и те вземат участие. Казват: „Какъв е този неуреден свят?“ Казвам: „Какво търсите тук?“ – „Че“, казват, „какво търсим, да оправим тази работа.“ Как оправят работата? Казват: „Не слушай мъжа си, този пуяк не го слушай. Той е едно говедо. Сложи му един гем, че му се качи на гърба.“ Спорят се сега.

Та казвам: Понякой път е добре да дойдат при нас умрелите. Преди няколко дена седя, имам едно хубаво разположение, замислил съм се. Току иде една мрачна мисъл, един песимизъм, едно отчаяние. Гледам наоколо откъде иде, няма никой. След половин час идват дами, пратили ги от провинцията при мене. На едната синът умрял, на другата друго умряло, всичките закъсали. Още като идат в пространството до мене идат техните мисли. Пратили ги, аз да им уредя работата. Казвам им: „Слушайте, ще се научите да обичате Господа. Няма да ходите да хленчите за вашите деца.“ Душите са на Господа, пратил ги Господ при вас да се запознаете с тях, после тези души се връщат при Господа. Ще благодарите, че са заминали. Вие искате, като говедо да хванете една душа и да я държите. Господ я изпратил за пет години. Казвате: „Защо Господ я взе?“ Че то е Негова работа, не е твоя. Твоят учител нарисувал една формула на дъската, няма да се мине половин час, ще я изтрие, ще напише друга формула, ако ти не я напишеш, той ще напише друга. Той няма да я остави на дъската. Той ту пише, ту заличава, защото дъската е малка. Ние съвременните хора трябва да знаем, че Господ пише и изтрива.

Но на вас искам да ви кажа нещо, от което да се ползувате. Никога не се спирайте да гледате безобразни работи. Това е едно правило. Виждаш някой човек си счупил колата, не се спирай да го гледаш. Ако си майстор и можеш да я поправиш, иди помогни. Но ако не си, замини си, не е твоя работа. Карат се двама души, не се спирай да слушаш как се карат и защо се карат. Ако можеш да уредиш работата, спри се и я уреди, ако не можеш, не стой, мини и замини. Минаваш покрай някоя нива неорана, не се спирай да питаш защо не е изорана. Ако можеш да я изореш, изори я, ако не, мини и си замини. Минаваш покрай някой беден човек, не се спирай да го гледаш колко е окъсан. Ако можеш да му помогнеш, спри се. Защото обличането в света трябва другояче да го схващате. Защото хората най-първо трябва да се облекат с една отлична мисъл. Второ, хората трябва да се облекат с едно отлично чувство. И трето, хората трябва да се облекат с една отлична постъпка. Човек има първо тия трите обличания да направи. След като си се облякъл така, тогава може да мислиш за обикновеното обличане, за обикновените дрехи. И те ще дойдат. Един човек, на когото мисълта не е на място, един човек, на когото чувствата не са на място и постъпките не са на място, защо му са хубавите дрехи? Хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки изискват хубави дрехи. Ние, съвременните хора, нямаме още хубави дрехи от хубава материя. После ние не сме и против пръстените. Хубави пръстени, с най-хубави скъпоценни камъни от най-хубаво злато, че в златото да няма никакъв примес, същинско злато, това злато помага. Хубаво е всеки един от вас да има по един златен пръстен. Хубаво е всеки един от вас да има по един сребърен пръстен. Ако носите сребърен пръстен ще страдате по-малко. Ако материалните работи не вървят, носи сребърния пръстен на малкия пръст. Той ще уреди работите. Разбирайте ме сега. Ще уреди работите, ако разбираш езика че като туриш пръстена, ще започне да ти говори, ако му разбираш езика. Не се носиш чисто, не обичаш хубавото и красивото в природата, сребърния пръстен ще го носиш на безименния пръст. Ако искаш да бъдеш безсъвестен, носи го на средния пръст. Ако искаш да имаш благородни чувства, носи го на първия пръст. Ако искаш по Божествено да постъпваш, носи го на палеца. Всякога, когато искам да оправя работата, турям сребърния пръстен, който вие не виждате. Вие ще кажете: „Сребро нямаме.“ Мислено ще туриш на пръста. Невидим пръстен ще носи човек.

Вие сега идвате и ме слушате, и сте станали много учени, вече цитирате от Писанието, какво казал Христос. От мене по-добре знаете Библията. Някои от вас повече от мене знаете написаната Библия, но онази Библия, която аз зная, нея не я знаете. Тая Библия не я учат толкоз, защото няма какво да я уча. То е резюме от една голяма Библия. Вие тук имате една глава от една реч, която Христос държал по няколко часа. Тук имате едно малко резюме. Тия притчи, те са несвързани. За пример, ние много пъти говорим за любовта. Но трябва едно училище, трябва някой да покаже, как трябва да се обича. Ти не можеш да обичаш, докато някой не ти покаже. То е се таки да идете в една къща и да говорите, вие мислите, че като говорите за любовта, любовта с говор не иде. Вие може да говорите и имате право да говорите. То е се таки, да влезете в една къща и да говорите за огъня, за кибрита, но огънят с говоренето няма да дойде. Като идеш да говориш за огъня, ще носиш една запалка, ще запалиш огъня и като го запалиш, ще млъкнеш. И в любовта е същото. Вие докато говорите за любовта, вие нямате любов. Тя е идейна любов. Но за да дойде любовта, ти трябва да имаш една запалка. Първата запалка, като дойде във вас, ще ви покаже, какво е любовта. Когато Божият дух дойде във вас, той носи запалката. Всякога, когато Духът иде, Той ще ти създаде една голяма неприятност. Знаеш защо ще я създаде. Ти не искаш да се концентрираш в себе си. Ти си се разсеял навън. Всичките ти работи те спъват, къща имаш, пари имаш, богатство. Тогава, Духът като дойде, ще те лиши от всичко това, за да ти даде ново съзнание. Ти ако няма за какво да мислиш, ще се концентрираш в себе си. Като се концентрираш ще запалиш запалката, огънят ще се запали. Казва: „Грей се сега на този огън!“ Ще започнеш да мислиш, че Бог е, Който урежда работите. Не съм против къщите, но една къща, като съградиш, след десет години ще изгори. Имаш жена и дете, след десет години ще умрат. Веднъж с един варненски адвокат се разговаряхме. Като спорехме му казвам: „Няма да се минат много години и ти ще измениш своите възгледи.“ Аз му казвам, че ще му предскажа, макар че аз не обичам да предсказвам, но на тебе ще ти предскажа, че след четири–пет години, ще се случи нещо с тебе и ти съвършено ще измениш твоите сегашни възгледи, които сега имаш, съвършено ще ги напуснеш, много религиозен човек ще станеш. Казва: „Аз идиот ли съм? По никой начин не може това да бъде.“ Казвам му: „Запиши си го това.“ – „Как е възможно това?“ – „Сега остави този въпрос, ти сам след пет години ще дойдеш при мене да ми разправиш как е възможно.“ Ето как е станало. Този адвокат сега е на онзи свят. Той се оженва и обиква жена си. Интересува се от македонското дело. Те бяха двама братя адвокати. След пет години, той бил една вечер на събрание, жена му била сама в къщи. Счупила лампата, заляла се с газ, запалила се и изгоряла. Заравят я. След това става един преврат с него и той ме намира и ми казва: „Убедих се, повярвах, но тя стана жертва, зарад мене.“ Казва: „Защо не ми каза така?“ Казвам му: „Няма защо да ви разправям, в Божиите ръце сте, може да ви обърне Господ.“ Ние сме много смешни същества, с много големи претенции. Всеки ден животът ни виси на косъм. Вървиш някъде, може да те бутнат да си счупиш ръката, крака, може да ти се случи да оглушееш. Ние да благодарим на Бога, че ни пази от всичките злини, с които сме заобиколени. Имаме толкоз врагове, ако ги знаем, ще ни побелеят главите преждевременно. Казвам: В сегашните времена като стане сутрин да се моли, усърдно в душата си. Да имате желание да слушате, да изпълнявате волята Божия.

Сега, аз не искам да говоря за вашите погрешки, понеже вашите погрешки са и мои погрешки. Понякой път аз говоря за моите добродетели, понеже моите добродетели са и ваши добродетели. Аз говоря за любовта, но знаете ли колко мъчно се предава любовта? Материалните работи са най-голямата спънка за любовта. Ти когато обичаш един човек, никога не му давай пари на заем. Ако го обичам, ще му дам ключа от касата си, ще му кажа: „Вземи колкото искаш и после ги върни.“ Ще го оставя да постъпи, както аз постъпвам. Когато някой мене ме обича, той трябва да ме остави. Щом ида в дома и започне да ме гледа, че се плаши от мене, той няма любов. В любовта трябва да имате абсолютно доверие един към друг. Дойде някой при мене, аз му вярвам. Мене са ме лъгали мнозина. Защо? Зная, че ме лъже и аз пак му вярвам. Любовта в мене не може да допусне, че той ме лъже. Мене тук колко са идвали да ме лъжат. Той като ме лъже и сам вярва в лъжата. Някой дойде, минава за доктор, той никакъв доктор не е. Друг иде, минава за студент, той никакъв студент не е. Такива лъжи са ми казвали. Идват други и го препоръчват, казват: „Учителю, той се обърнал към Господа.“ Казвам: „Той се обърнал, но кесията не се е обърнала.“ Вярвам в обръщение, където и кесията и сърцето се е обърнало. Всички се обръщат.

Туй, за което ви говоря, то е нашето минало, то са големите заблуждения, които са натрупани. Всеки ден аз намирам и гледам тия хора да казват: „Ние не сме на правия път“. Казва: „Аз не съм на правия път, но и вие не сте на правия път.“ Казвам: „На ваше разположение съм, кажете ми истината.“ Казва: „Трябва да дойдете в църквата.“ В тия каменните църкви? Писано е във вашите книги, но тия, които са ги писали, те не ги изпълняват. Христос има право да говори, понеже, каквото говори, го изпълни. Това, което Христос е говорил, като го изпълниш, говори тогава на хората. Много работи са написани. Някой мъж се ожени и трепери от жена си. Защо? – Много ревнива е тя. Не е лоша ревността, но тази ревност трябва да бъде справедлива. Жената, която е ревнива, трябва да бъде абсолютно чиста, никаква нечиста мисъл, никакво нечисто желание не трябва да има в душата ѝ. Тя има право да бъде ревнива. Но на която умът е пълен с всичките лоши мисли и желания, и тя е ревнива, ревността ѝ не е на място. То мяза на един бивол, който като излязъл от локвата, маха опашка. Мъжът има право да бъде ревнив, той трябва да бъде абсолютно чист. Аз не искам да съдя хората. Един човек, за да го съдиш, трябва да му дадеш да оправи живота си – така е Божественият закон. То е съдба, ще му дадеш условия да се изправи. По закона на любовта може да се изправят най-евтино всичките погрешки. Бъдещите благословения, които идат, Бог ще ни даде тия благословения. Ако не възприемем любовта, ние ще си създадем една карма, много по-лоша отколкото сега имаме. Преди години Бог даде на Съглашението условия да оправят света. Даде им победа. Казах им: „Ще победят.“ Сега ви казвам: Ще ви победят, нищо повече. Какво им костуваше да турят Божествената правда. Направиха тъй, както знаеха. Казвам: Сега побеждават другите, те трябва да поправят света. Ако те не поправят, ще дойде ревизия още по-строга. В света трябва да се даде правото. Никой не трябва да се лишава от правото. Каквото право му е дал Бог, трябва да му се даде. На жената трябва да ѝ се даде правото, което Бог ѝ е дал. На мъжът трябва да се даде правото, което Бог му дал. На слугата трябва да се даде правото, което Бог му дал. На вола трябва да се даде правото, на растението трябва да се даде правото. На всичко трябва да се даде правото, което Бог е дал. В нищо няма да престъпваш Божия закон. Казваш: „Аз не мога.“ Не, ще туриш запетая след „не“, ще кажеш: „Не, мога!“

Сега любовта е единствената сила, [в, б.р.] която можем да намерим правото. Значи да се свържем с Бога. Тогава ще видим ясно нещата. Сега ние тука всяка неделя се събираме и четем три молитви. Първо, Добрата молитва, 91 псалом, Молитвата на Царството. Сега аз вече виждам, че някои казвате: „Дотегна ни да повтаряме едно и също нещо.“ Като четем Добрата молитва, всичко което е вложено в Добрата молитва да стане. Каквото е писано в 91 псалом и то да стане и каквото е писано в Молитвата на Царството и то да стане. Не искам само да говорим. Да стане вътре в нашия живот, да стане в живота на семейството, на обществото, в народа и в човечеството. Светът трябва да се преобрази. Вие всички сте дошли тук, трябва да изпълните задачата си. Ще нарисувате една отлична картина. Вие няма да нарисувате картината, но ще копирате. Като копирате, ще гледате да стане по-близо до оригинала. Сега спор става между всичките художници, всичките художници спорят за този оригинал. Но природата и тя не е оригинална и тя е копие, но тя е по-близо до оригинала. Онези художници, които добре копирали, картините са хубави. Сега като намерите любовта, трябва да я копирате. Любовта трябва да е изобразена на вашите очи, любовта трябва да е изобразена на вашия нос, на вашата уста, във вашето лице, в пръстите, на ноктите, на космите, навсякъде трябва да бъде изразена. Всеки косъм трябва да е подписан с любов. Много цветове има любовта. Всичко трябва да е подписано с любов. Щом така са подписани, тогава може да живеем разумно, да живеем тъй както трябва.

„Това е Живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил“. Това е живот вечен да познаем ония велики възможности на любовта. Защото всичкото бъдеще, което иде зависи от любовта, която ще възприемем сега, която ще приложим не по старому. По стария начин вие сте я опитали. По нов начин ще я приложите, че тази любов да я носите навсякъде във вас.

Туй сега пожелавам на вас.

Сега насърчителната мисъл е следната: Макар 70 пъти да паднеш на ден, пак да станеш. Стани, изтърси се и пак ходи да изпълниш волята Божия. Не се обезсърчавай, че не стават работите. И 70 пъти да паднеш на ден, пак стани и върви напред. Не казвайте, че не живеете добре. Кажете: „Живеем добре.“ Втори път като паднеш, пак стани и кажи: „Живеем добре.“ Казвайте: „Живеем добре, живеем добре, живеем добре.“

Отче наш.

Най-често използвани думи в беседата: сега, аз, казва, казвам, любов, човек, може, има, мене, даде, хора, погрешки, казват, години, правото, бъде, път, свят, всички ,

 Утрини Слова , София, 30 Юни 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder