НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Основната мисъл

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Основната мисъл

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, свят, мисли, става, казва, аз, всички, безпорядък, мисъл, носи, казвам, сега, хора, стане, път, живот, час, земя ,

 Младежки окултен клас , София, 28 Юни 1940г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Имате ли някаква тема зададена? „Не.“

Каква беше миналата ви тема? „Съобразност.“ Какъв беше изводът?

Тогава с какво трябва да се съобразява младият? Когато влезе плувецът във водата, с какво трябва да се съобразява? Трябва да се съобразява, без да знае, трябва да се държи над водата, трябва да завземе по-голямо пространство, за да не потъва. По същия закон е и хвъркането на аеропланите, зависи от бързината. Колкото може по-бързо да се движи в пространството, по-лесно се държи. Щом се намали бързината, и аеропланът започва да пада.

Тогава, ако уподобим плуването на чувствата, а хвъркането на мисълта, някои хора хвъркат с чувствата си, а пък някои плават с мисълта си и се чудят защо работите им не вървят. Един параход може да плава. Тогава старите хора плават ли, или хвъркат? Каква аналогия бихте направили, ако сравнявате нещата? Младите хвъркат или плават? Всички мислят, че младите хвъркат, а старите плават. Право ли е? Как ще докажете, че младите хвъркат? Може ли да докажете? Значи един параход, който плава, носи по-голяма тежест; всякога един аероплан, който хвърка, носи по-малка тежест. Кой носи по-голяма тежест, младият или старият? Старият носи по-малка тежест, следователно той хвърчи. Младият носи по-голяма тежест, той плава. Но в друго отношение младият е по-свободен, понеже параходът е по-голям, може да се разхожда. Старият в аероплана, в една малка повърхност, той е ограничен. Всичките стари хора нали са ограничени, свити са краката. За бъдеще, като има по-големи цепелини, ще може да се разхождат. То е вече старият, който разбира закона на движението.

Сега от вашето гледище кое спъва младия човек? Сега се абстрахирате. Кое спъва младия и кое го поощрява? Допуснете сега, че вие не знаете какво нещо е дишането. Животните не знаят какво нещо е дишането. Те дишат, без да знаят. Считат го един процес наложен. Запример има напреднали същества, които за половин час вземат една вдишка, половин час минава, докато вземе втората вдишка. Докато един човек сега прави двайсет вдишки на минута. А другият: половин час – една вдишка и половин час – една издишка. Значи за един час има вдишане и издишане, в двайсет и четири часа ще вземе само двайсет и четири вдишки и издишки. Ако се борят един, който взема една вдишка на час, с друг, който взема на минута двайсет вдишки, единият го хване за гърлото и другият го хване за гърлото, допуснете, че и двамата не знаят, че гърлото е слабата страна, кой ще издържи по-дълго време? Кой ще издържи, който диша веднъж на един час, или който диша по двайсет пъти на минута?

Мислите ли, че един човек, който има много желания, е силен човек? Мислите ли, че един човек, който има много мисли, е силен човек? Представете си, че вие сте един цигулар. Много работи може да свирите от прочути автори, но нито едно парче няма да свирите на свят. Музикално сте хванали кое за краката, кое за главата, кое за космите. Някога цигуларят не спазва правилата на музиката. Те мислят, че спазват. Когато вие запалите един огън, че не гори и цялата къща се напълни с дим, започвате да плачете от дима, кое ви разплаква, добрият огън, хубавият огън или непълното горене? След като се изсвири едно парче, две, три и вие излезете неразположен, мислите ли, че тази музика е намясто?

Съвременните музиканти се осакащат от музиката, кадеж има. Аз ги наблюдавам, някои бягат като попарени, като рекат да им свирят от Бах или Бетовен някое парче – той не иска да ги слуша, свирят по един и същ начин. Казват: еди-кой пасаж тъй, еди-кой пасаж тъй. Туй е еднообразие, един свири по същия начин и друг свири по същия начин. Музиката никога не търпи еднообразие. По някой път вие искате да живеете един охолен живот – то е еднообразие. Искате да живеете един богат живот – то е еднообразие. Искате да бъдете един силен човек – то е еднообразие. Искате да живеете един добър живот – то е еднообразие. Искате да живеете един грешен живот – то е еднообразие. Запример вие искате да бъдете много добри. Че ако бихте били добри, тъй както вие разбирате, след два–три деня, като сте добри, самата добрина ще ви дотегне на вас.

Та казвам, в съвременния живот хората не могат да разберат онова голямо различие, или разнообразие, което съществува. Представете си, ако вие живеете в един свят на земята, на интензивна светлина, какво ще бъде положението ви? Ще ви стане доста неприятна светлината. Все трябва да стане някаква малка промяна в светлината.

Всичките хора се възмущават от промените, които стават, пък красотата в живота е в онези вечните промени, които стават в живота. Те са красиви, каквито и да са те. Представете си, ако всичките хора само ядат, а никой не работи. Какво ще стане? Нали е направен човек да яде? Представете си, че всичките хора само ядат, пък никой не иска да работи, какво ще бъде положението на хората? Всичките страдания на хората произтичат от факта, че те ядат повече, а работят по-малко. Всякога, когато човек започва да страда, страданието се дължи на едно безделие, което човек е прекарал. Представете си, че вие минавате през едно място, дето хората били много пъргави, сприхави. Аз наричам сприхав човек, който носи една стомна и като направи някаква малка погрешка, той я блъсне, казва: не искам да се занимавам. Той се сърди на стомната – пук, и стомната се счупи. Тук – счупена една стомна, там – счупена, хиляди и милиони счупени. Представете си, че вие минавате с боси крака покрай тия начупени стомни, какво ще бъде положението ви?

Запример често вие казвате, че земята едно време била неустроена. Знаете ли какво нещо е неустроена? Умните възвишени същества, които, като не са работили тутек, развалили земята, Господ е трябвало да слезе да поправя земята. Казва: „Земята беше неустроена.“ Но вие имате в ума си един идеален строй и мислите за небето. То е така. Не знаете ли, че едно същество, което не работи, което не се учи, кракът му не може да стъпи по никой начин? Същество, което прави погрешки, не може да стъпи в този свят. Една погрешка да има, не може да стъпи. Отдалече може да гледа, да мисли, но да влезе там – по никой начин не се позволява, понеже туй същество, като влезе, ще внесе нещо от своя безпорядък.

Сега вземете, всеки един от вас колко безпорядък носи в света. Мислите ли, че вие може да мислите? Какъв голям безпорядък съществува в човешката мисъл, какъв голям безпорядък съществува в човешките чувства, какъв голям безпорядък съществува в постъпките на хората. Туй вие не го съзнавате, безпорядък в мислите.

Та първо говорете за самовъзпитанието. Самовъзпитанието е процес да се турят мислите в порядък, и чувствата, и постъпките в порядък. Сънувал той нещо в оня свят, явяват му се ангели, духове му се явяват, една такава каша. Той мисли, че е умрял и той сам се ражда. Той е ленив, не работи, пък мисли, че е умрял. Какво значи? Влязъл е в един свят на безпорядък. Смъртта е свят на безпорядък. Да умреш, значи да влезеш в живота на безпорядъка. Човек постепенно умира. Всякога може да почувствате кой е близо до смъртта. Чувствате, че разлагането става. От десет–двайсет години започва да мирише. Онзи, който ще живее, едно ухание излиза от него като на цвят. От двайсет години може да знаеш кой процес е започнал. Една стомна може да се пукне, втори път като удариш, усилва се, докато най-после се счупи превезлото или гърлото. Та сега всичките хора са умни и съдят: туй не е така, онова не е така.






Туй художество ли е? Мислите ли, че този човек е гениален? Кой от тия е гениален, на изложба може ли да иде? Какви са съотношенията? Съотношенията не са правилни. A – този човек, както е направен, е сух човек като чироз, няма никаква мазнина, сух сатурнов тип, всичко вижда, eдва има да живее с по пет–десет стотинки на ден. Трепери, очаква вече последното Господно пришествие, за да се оправи светът. B какво показва? Казва: „Прекалил си го. Трябва малко да похапваш.“ Той му казва: „Не носи стомахът. Искам да ям, не мога.“ C – този е на волята, той е дошъл до благата. Искаш да си оправиш работата, хвани го за гушата, стисни го, никой на пътя да не ти противоречи. Мислите ли, че тия трите типа ще оправят света? Няма да го оправят. Може, да, но трябва едно зорко око. Какво означава този ъгъл на устата на B? Кривата линия е много груба. Този човек възприема, понеже линията, както е дадена, е линия на възприятията. Вие мислите, че тази линия е изпъкнала, но отвътре иде възприятието, следователно събира повече енергия.

Каква линия е черният цвят, изпъкнала или вглъбната? Черният цвят събира. Тогава законът какъв е? Ако вие живеете само в един свят на тъмнина и събирате, събирате, какво ще стане с вас? Трябва да има една обмяна между веществата. Ако човек натрупа повече, отколкото трябва, ако във вашия мозък се натрупа с повече излишна материя в своите гънки, веднага човек започва да чувства едно потъмняване на мисълта. Значи в умствения свят трябва да става една постоянна обмяна. Умът не търпи излишни мисли, ако се наслоят в човека, става тежко. Или в сърцето ако стане наслояване на излишни чувства, пак става на човека тежко. Вземете, човек има стомах. Според научните данни някои смятат, че взема четири часа за храносмилане, някои мислят – три часа, някои – два, някои – един час. Да оставим теориите. Едно възражение може да поставя, то е следното. Ако първата теория е вярна, че четири часа взема, за да се смели храната, значи, ако ние сме отслабнали, значи след четири часа след като ядем, тогава ще се образува известна енергия и може да тръгнем по пътя. Но случва се, че ти, след като си се наял, краката ти са били отслабнали, след половин час имаш сили, готов си за път.

Питам, откъде дошла тая сила за път? След като си ял, храната не е смляна. Как мислите, откъде е дошла енергията? От езика. Когато се храни човек, необходимо е да дъвче храната, за да бъде здрав. Трябва да дъвче дълго време, за да може да превръща енергията на тази храна с езика си, да всмуква енергия, която се препраща в нервната система. Тъй щото, преди да са минали четири часа, езикът е доставил от тази енергия на нервната система. Та в езика още храносмилането е станало, в устата. Езикът е учен. Той изважда каймака от туй ядене, всмуква го, а онуй несмляното праща в стомаха.

В човека има три процеса. В устата става храносмилане, езикът смила, бързо става то, стомахът, и после в тънките черва, и там става храносмилане. Казвам, когато дъвкането не е правилно, когато храносмилането не е правилно и когато отправлението на онези излишъци, които са останали в тънките черва, не става правилно, човек заболява. Пък то зависи от човешката мисъл. Човешките мисли, човешките желания често упражняват голямо влияние върху храносмилането. Известни чувства може да спрат процеса на смилането. Ядеш известни храни, и ти е неприятно в устата, не може да ядеш тази енергия, която езикът иска. Влезе в стомаха, тогава имаш друго неразположение, и тогава не става. Всяко неразположение е вредно, понеже не може да извадиш тази необходимата енергия, която ти е потребна. Значи във физиологическия живот се изисква едно разположение, разположение, което произтича от езика. Като ядеш храна, да ти е приятна, езикът да има една приятност. После, щом слезе храната в стомаха, и тогава трябва да имаш едно разположение, че си ял. То е здравословно състояние. Щом нямаш разположение на храносмилането, какво показва? Че процесът не е правилен. Всеки неправилен процес в живота носи една дисхармония.

Та казвам сега, нашите научни обяснения доде са стигнали? В целия органичен процес става една голяма дисхармония. В цялата природа съществува една дисхармония, в храносмилането. Нито едно растение не е спазило онази първоначална форма, която му е дадена. Съвременният човек, и той не е спазил тази форма. Сега те казват, че човек еволюирал. Много относително е туй. Като кажа еволюиране, аз разбирам за онази хармония, която е съществувала в Божествения план. Ръцете нямат туй хармонично съчетание. В сегашните хора, като разглеждаш човека, челото му не е чело, веждите му не са вежди, носът не е нос, устата не са уста, всичко се деформирало, който разбира. Който не разбира, възхищава се.

Веднъж пътувахме с един мой познат и той се възхищаваше от планинските места. Казва: „Колко е красива природата.“ Казвам, то е привидна, тази красота. В моите очи, ако се махнат растенията, ще видите, че има един свят, който е разхвърлян – канари разхвърляни, камъни разхвърляни, разнебитени работи. Тук израснало едно растение, там една тревица, едно цветенце – този разнебитен свят се гледа малко красив. Казвам, аз ни най-малко не виждам красота. Красота е някъде, но тук е отражение. Виждаме една красота, която не съществува в самата природа. Вие виждате една красота на една планина, която се хвърля, подвижна картина на туй платно. Кой ли ги е турил тия картини? В природата вие имате отражение на един свят отвън. В самата природа тази картина я няма, и на платното я няма. Тъй ще разберете. Платното виждате, цялата история, казвате: величествена работа. Планините ще видите, реките ще видите. Та когато съвременните хора говорят за илюзии, в човешкия ум по някой път се наслояват и вие виждате в себе си неща много красиви – заблуждавате се. То е само едно отражение. Някой път ти се погледнеш на огледалото, мислиш, че си доста красив. Нали казват: красотата ще спаси света.

Каква е разликата между едно и две? Ако вземете количествено едно зърно и още едно зърно, разликата каква е между едно и две? Че в едното имаме едно зърно, а в двете – две зърна. Добре, в какво седи преимуществото, че имате две зърна? Допуснете, че първото зърно е едно качество, второто е по-благородно, но е по-малко. Посеете го, какво ще стане? Имате хубави сладки круши, добре оформен плод. Другото е малко – имате едни круши, наричат ги гроздани. Природата не се стреми към количеството, тя се стреми към качеството. Не е въпрос за многото. Много може лесно да стане. От едното излиза многото. Щом имате едно зърно житено, ако му дадете условия, ще стане по-голямо от земята. В дванайсет години на едно житено зърно като му дадете условия, ще стане по-голямо от цялата земя, то огрубява. Може да направите опит. Представете си, че ако първата година даде сто зърна, втората година, като посеете стоте зърна, ще дадат десет хиляди. На третата година, като ги посеете, ще дадат по сто, ще дадат един милион. На четвъртата – сто милиона, на следната – един милиард и тъй нататък.

Щом имате качеството на една мисъл, вие имате всичко в себе си. Една основна мисъл дава тон на всичките неща. Казвам, човек трябва да има една основна мисъл, едно основно чувство, една основна постъпка. Основната мисъл дава тон на всичките работи. Основната мисъл е силна мисъл. По някой път се казва: Божественото. Божественото аз наричам туй, което дава тон на всичките неща. Достатъчно е една Божествена мисъл, Божествено чувство и Божествена постъпка, те дават тон на целия живот. Ако вие имате една Божествена мисъл, едно Божествено чувство и една Божествена постъпка, вие ще бъдете напълно Божествен човек.

Знаете какво значи Божествен? Да пътуваш през вселената навсякъде, дето искаш да идеш и да се ползваш от природата както искаш, не тъй, както ти искаш, но тъй, както онзи великият закон иска, който направлява целия космос. Защото има една външна страна на природата, която е страна на безпорядък. Вие чувствате някой път този безпорядък, вие сте недоволни от себе си. То е безпорядъкът на вашия свят. Чувствате, че имате стремеж към нещо хубаво, но де да го намерите? Той е вътре във вас. Вие го търсите отвън. Вие търсите да станете силни, учени, богати, да се облечете, художник да станете, музикант да станете. Никъде не може да го намерите. Аз толкоз години се занимавам, нямам случай за идеален музикант. Сега някой музикант е нервен човек. Истинският музикант е най-разположеният човек, като свири. Той трепери. Някой тон не е взет право, кряска, дразни се, че не е взел „фа“ диез. Че как ще вземе „фа“ диез? „Фа“ диез като го вземеш, ако си болен, ще оздравееш. „Фа“ диез ако го изпееш, ако си умрял, ще възкръснеш. То е „фа“ диез. В музиката тон, който не може да възкресява, не е правилен. Неразположен си, нещо ти липсва, „фа“ диез – оправят се работите. „Фа“ бемол ще снеме от товара. „Фа“ диез, значи имаш по-малко, отколкото ти трябва. Вземеш „фа“ диез, да дойдеш на мярката. Тогава ще вземаш „фа“ бемол, да намалиш от товара си. Ако имаш повече, отколкото ти трябва, тогава ще вземеш „фа“ бемол. Бемолът и диезът, това е равновесие. Сега, разбира се, вие вземате тази музика.

Ние говорим за една идеална музика, в която възвишените същества градят с нея и оправят света. Ако тия същества го оправяха, както ние го оправяме, никак нямаше да се оправи. Те, като дойдат, ще изпеят една песен, ще се оправи светът, ти не може да не се изправиш. Те като ти изпеят само един пасаж от една песен, ти не може да мърдаш. Казва някой: как да не може? Че ти ще се втвърдиш като някоя скала. Като ти изпеят, ти ще се разтопиш изведнъж. Но на вода ще станеш, но на пара ще станеш изведнъж. Помнете закона: ако си много твърд в себе си и дойде песента, ако се противиш, тогава се образува триене, образува се топлина. Там, дето има голяма топлина в света, показва, че има голям безпорядък на нещата. Мислите, тази топлина отде да я регулираш, безпорядъка.

Та казвам, тогава идваме до онази топлина, която носи живот, Божествен живот. Има една топлина, която носи физически живот. Казвам, по някой път, у вас се подига температурата. Коя е причината за подигането на температурата? Ти си изпил едно кило студена вода, турил си я в стомаха си. Тази вода е причинила свиване на кръвоносните съдове. Кръвта, като се движи, образува триене, повишение на температурата става. Значи тази температура е, да се върне онази форма, в която организмът е поставен. Болестите произтичат от изменение една норма на тялото. Когато тялото се свие, човек боледува. Когато постепенно се разшири, човек е здрав. В разширението е здравето, а в свиването е болестта. Казва: той се свил. Вие, като нямате пари, се свивате. Когато получат пари, хората се познават – разширяват се. Може да наблюдавате. Турите парите в джоба, вървите бодро. Дойде петнайсето число, изпразни се джобът, пак се свиете. Някой млад влезе в училището, учи музика, мисли че знае. Като учи четири години музика, свие се, казва: „Преди да вляза, знаех повече, повече вдъхновение имах.“ След четири години започва да се плаши. Композира нещо, срежат го, напише друга композиция, срежат го. Свие се. Някой, преди да е свършил медицина, има по-голяма самоувереност. На първата година като стане лекар – този умрял, онзи уморил, туй лекарство не върви, изгуби вяра. Човекът не знаеше колко е готов, че лекарствата не действат еднакво върху хората.

Един българин бил в странство и ми разправяше за един анекдот. Разболял се той, лекували го европейските лекари, не оздравява. Колкото му дават лекарства, разболява се. Това било във Франция. Пита го лекарят един ден: „Ти откъде си?“ „Българин съм.“ „Какво обичаш да ядеш най-много?“ „Кисело зеле, господин докторе.“ Казва: „Дайте му.“ Донасят му зеле, наяжда се хубаво и оздравява. Недоимък имало в него на зеле. Тази храна действа активно. Имал недоимък на киселини в организма. Анекдот е, преувеличено е. Аз ви го давам в преувеличена форма.

Доктор Миркович имаше едни хапове, още имам една кутия от тях. Направени са от едно растение рубар, но имаше и други прибавки. Рубарът е главното растение, което лекува. Той ги даваше цели хапове на болните и ефикасно действаха. Питах го: „Докторе, защо ги даваш цели?“ „Бързо действат.“ Казвам: „Дай ми един хап.“ Аз го разделих на осем части. Той даваше цял хап, аз давах по една осма от хапа. Една осма действаше така, както и целият хап. Казвам: „Кой печели повече? Ти даваш цял хап, ти вземаш повече. Един цял хап струва десет лева най-малко. Аз като дам една осма, струва един лев. Следователно по-евтино ще извърша работа, повече болни ще имам.“ Казва: „Понеже ти вярваш в духове, тази работа една осма духовете я правят. Ние, лекарите, цели хапове правим.“ Една осма вече духовете ще го направят. Пък то всичко е Духът. Степента на човешкото развитие, то е човешката интелигентност, човешката съобразителност с онзи Божия закон. Какъвто метод и да употребявате, то е естествено развитие степента на разбирането. Няма какво да разсъждаваме. Културата им е такава, това разбират, това вършат. Прави са в дадения случай. Но ние не трябва да се спрем върху закона на еднообразието. Човек трябва да прогресира. Както са се лекували преди хиляда години, днес не може да се лекуват. Днес както се лекуват, след десет години ще се измени. Постоянно всичко се изменя. Нас ни интересува не Божественото състояние, то е дисхармонията в живота. Всяка болест се дължи, че ние нямаме една основна мисъл, нямаме едно основно чувство, една основна постъпка, на която да разчитаме. Нямаме постоянни величини.

Божественото, ако ти не може да го намериш в себе си, отвън не може да го намериш. Ето аз какво разбирам под Божественото. Ако твоите очи са нормални, може да не знаеш каква е светлината, може да нямаш понятие за светлината, но може да използваш светлината. Няма нужда някой да те хване, да те води. Но ако твоите очи не функционират както трябва, тогава ти ще имаш нужда да те ръководят отвън. Казвате: да има някой да ни ръководи. Значи липсва ви нещо. Като има човек очи, пак трябва да има някой да го ръководи. Има неща, които ние недовиждаме.



Представете си, че аз напиша думата добро. Не е написана много добре. Имате два начина за писане д-то. Коя буква е по-добра от тази? Някои хора пишат така: о. Човек, като пише, трябва да вложи красота във всичките букви.



Някои започват дебело и свършват тънко, други започват тънко и свършват дебело. Казва някой: „Лесна работа, ще я направим, не се безпокой.“ Има защо да се безпокои, защото дебело става накрая. Конецът е тънък, влиза в ушите на иглата, но зная, не може да излезе. Дебелото, то е по-безопасно. Ако е борец и се бие, той започва дебело, първият удар ще бъде наложен по всичките правила. Първия път ще те удари много силно, вторият ще бъде по-слаб, най-после, започва да те гали. Ако пехливанинът започва първо тънко, отначало ще те удари слабо, но после ще те удари така, че ще се простреш на земята. Питам: кой от двамата трябва да те бие? В началото ли да бъдеш силно бит, или в края? В началото вие сте силни. Ти в началото, като млад, си много силен, като стар натънко свършваш. Надебело е на младия. Натънко е на стария. Какво ви ползва идеята, че си бил силен човек? На младини сте били болен, на старини сте станали здрав. Кое е по-хубаво, на младини да си силен и на старини слаб или на младини слаб и на старини силен? Кое е за предпочитане?

Казвам, учете се. Единственото нещо, което може да правите, е да се учите да мислите правилно, да чувствате правилно. Не се нервирайте за нищо и никакво, за вятъра, който духа. Срещнете някого добре разположен, после, като го срещнете, казвате: защо се е вкиснал? Защото има повече оцет. Защо е отслабнал? Малко яде човекът, отслабнал е.

Дръжте в ума си идеята, че всеки човек има трима представители: един като себе си в Божествения свят, който е съвършен, един в духовния свят – полусъвършен, и той, на земята – през просото го кара.

Та сега вие на земята, които през просото карате, мислете за онзи, който е съвършен горе. Вие още сте на долната страна на Божествената страна, него уподобявайте.

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“

Тридесет и втора лекция на Младежкия окултен клас
28 юни 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, свят, мисли, става, казва, аз, всички, безпорядък, мисъл, носи, казвам, сега, хора, стане, път, живот, час, земя ,

 Младежки окултен клас , София, 28 Юни 1940г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder