НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Майката на съвършенството

Майката на съвършенството

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, сега, аз, казва, казвам, блажен, майка, бъде, силни, свят, хора, сила, любов, хубаво, всички, роден, картини, прави ,

 Утрини Слова , София, 14 Април 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


24 неделно утринно Слово
14 април 1940 г. 5 ч.с. Изгрев.

Добрата молитва.

Молитвата на Царството.

Ще прочета от Евангелието на Матея.

Много пъти е четена тази глава. Тя е част от една реч. Много малка част е предадена. Какво е положението? Сега, вие не сте дошли до там в своето знание да може да възстановите казаното. Ето тук има само останки, кости, пък мускулите ги няма, нервната система я няма. Трябва да имате разбиране вече. Туй което е полезно за децата, не е полезно за възрастните. Туй което е полезно за възрастните, не е полезно за старите. Туй, което е полезно за старите, не е полезно за жителите на другия свят. „Не е полезно,“ какво разбирате? Не, че не е полезно. Аз различавам думите. Не е полезно, ако окаляш една дреха, не може да я носиш. Не че по качество тази риза се изменила, но тя трябва да се опере хубаво и пак става полезна. Калта я прави полезна. Казва: „Той не е лош човек.“ Като махнете „не е“ става лош. Преведете сега – „не е лош“. Какво означава не е лош? Лошият човек, за да бъде добър, той ще се позлати отгоре. Казва: „Аз съм вече като вас.“ Или казано е в Евангелието „вълци облечени в овчи кожи“. Значи, вълкът в овчата дреха е позлатен. Има вълци в овчи дрехи, пък има и овци във вълчи дрехи. Как ще преведете това? Както може вълкът да се облече в овча дреха, да се покаже, че е овца, така и овцата може да се облече във вълча дреха. Каква ще бъде разликата? Когато овцата се облече във вълча дреха, тя е окаляна. Когато вълкът тури овчата дреха, той е позлатен. Като му изтриеш позлатеното, той ще се покаже вълк. Овцата, като снемеш калта, остава пак овца. Но има стратегия в тях. Между вълците и овците има доста любов, обичат се. Всичките вълци от обич изяждат овците. Казва: „Много хубаво е овчото месо, дава живот, като изядеш една овца, оживяваш.“ В Евангелието на вълците е писано: „Който яде овци живее, който не яде месо, умира.“ Като говоря за вълка, вълкът отличава, че не е глупав. Много умен е вълкът. Той съзнава лошите условия на живота, в които живее. Той не мяза на кучето. Никога не си завива опашката нагоре, но само малко я подигне. Кучето, понеже живее при човека, взело от качествата на човека. То завива опашката нагоре, дига я. В кучето има доста тщестлавие. Ако проточи опашката назад, има гордост. Вълкът само подига малко опашката си. Той се бори между живот и смърт.

(Учителят прочете 5-та глава от Евангелието на Матея.)

„Блажени нищите духом“. Казвам: Блажени са децата. Но кога едно дете е блажено? Когато едно дете е в ръцете на една добра майка, че има кой да се грижи за него е блажено. Ако нямаше майка и беше оставено само, какво блаженство щеше да има? Никакво блаженство нямаше да има. Блажени нищите духом, които са в ръцете на майка си, но горко на нищите духом, които не са в ръцете на майка си. Тогава идат страданията. Казвам: Гледайте да бъдете в ръцете на майка си. Щом излезете от тия ръце, идат страданията. Всичките страдания, които идат в света, показват, че майката я няма.

Зад всяко едно блаженство седи една реалност. Ако вие нямате реалност, ако нямате любовните ръце на майката, нищо тогава не може да се направи. „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно“. „Блажени нажалените“. Ако си нажален и има кой да те утеши, разбирам, но ако си нажален и няма кой да те утеши, какво те ползува? Малкото дете, като плаче, майката приближи, утеши го. Тогава туй утешение е намясто.

„Духът Божи“.

Съвременните хора страдат от две неща. Някои страдат от изобилие, някои страдат от недоимък. Някои са сухи станали, като клечки, четат им се ребрата, а пък някои са толкова тлъсти, мязат на угоени биволици.

Преди години имахме една болна сестра. Тя и сега боледува. Нейната философия е, че като се разболее, затвори прозорците, не дава отникъде да влезе ветрец. После, колкото дрехи има, облече се, три, четири ризи, фанели, две, три, че палта и юргана тури отгоре и легне. Лекува се, топлина да има. Питат ме: „Какво да правим с тази сестра?“ Казвам: „Да започне да хвърля ризите.“ – „Ще изстине.“ – „Казвам, толкова ризи не ѝ трябват. Една риза, една фанела, една горна дреха е достатъчно.“ Сега ние мислим в изобилието. Сега някои работи, за които аз ви говоря, трябва да правиш опит, доколко е вярно, защото някой път туряме хората в заблуждение. Има някои работи, които не са верни. Аз зимно време съм носил тънко палто без подплата. Някой път мисля: Туй е тънко палто. Щом почна да мисля, че е тънко, че няма подплата, започва да ми става студено. Та то е така и във всичките хора има едно внушение, с което хората създават своите навици. Един мой познат ми разправяше своята опитност: „Двадесет години, аз“, казва, „носех очила. С тях четях, без тях всичко смътно. Не можех да чета. Един ден ставам, взимам Библията, чета си много хубаво. По едно време ми дойде на ум, да си почистя очилата, че да виждам по-хубаво. Турям ръката, нямам никакви очила. Като видях, че нямам очила, стана ми тъмно. Докато мислех, че очилата са на очите ми, четях много хубаво. Дойде ми наум, че има малко влага да изчистя очилата си, затуй не виждам. Чудна работа“, казва, „как ще ми го обясниш?“ Казвам: „Как ще ти го обясня? Казвам то не е за обяснение, защото ти, докато си бил невежа, мислил си, че очилата ти са намясто, чел си. Щом знаеш, че очилата не са там, не можеш да четеш.“ Значи, докато държи в ума умствените очила, чете, щом иска тия очила да ги пренесе на физическото поле, забатачи се работата. Щом започнете да чистите вашите физически очила, вие не виждате нищо.

Добри сте, но някой път искате да бъдете добри отвън, тогава загубвате и това, което имате. Всеки човек, щом помисли да бъде добър физически, ще изгуби и това, което има в себе си. По някой път казвате: Аз трябва да зная, как да се отнасям. То човек като започне да мисли, как да се отнася, забравя и туй, което знае. Онзи червей, който ходи из пръстта, кой го учи? Как знае да ходи? Защо се криви? Той разбира ли геометрически работата? При големите съпротивления, колкото по-големи мъчнотии имаш, толкова по-големи кривини ще имаш. Човек, като върви, се криви, съпротивление среща. Като се криви, намира пътя си.

Вие говорите за умствения живот, но нямате ясна представа. Вие мислите, че умствения живот е такъв, какъвто е физическият. Голяма разлика има. В умствения свят, каквото мислиш, става. На земята, ако по-напред действуваш, ще стане. Най-първо посей семето, не мисли за него, как ще израсте, посей го и го остави, ще видиш, какво ще стане с туй семе. Ако ти започнеш да го рисуваш на книга, какво ще бъде, да си въобразяваш, как ще израсте, как ще даде плод, рисуваш това, което нищо няма да стане. Друг нищо не рисува на книга, но го посява и то израства. Ти десет години рисуваш, имаш цял салон от картини и в действителност, нямаш. Ти имаш картини, колкото искаш, но реалното нямаш. Онзи посял десет дървета в градината и има вече плодове. Има едни добри християни, има и от новото учение, които целият ден рисуват, казват: Това трябва да бъдем, тъй трябва да постъпваме, имат всичките образци, светии имат, Христовци имат, какво ли нямат на книга. Но един Христос написан на книга, не ползува човека. Един светия написан на книга, не ползува. Не че не ползува, но съотношение няма. Когато вън е 35–40 градуса топлина, сянката е намясто. Като дойдеш под сянката и лъчите на слънцето падат през нея, усещаш една приятност под сянката на една круша, на една ябълка. Но ако зимно време дойдеш под сянка, какво ще се ползуваш тогава? Някои казват: „Хубаво е човек да си има сенчица.“ Знаете ли какво означава? – Да си има мъжленце, превод. Ама заблуждението е там, че ако този мъж е само сянка, от тази сянка има да страдаш. Ще имаш такива големи разочарования, каквито не си ги виждала. Ако този мъж вземе мястото да те ръководи, да внесе светлина, топлина и сила, на място е. Ако един мъж не може да внесе светлина в ума на една жена и ако той не може да внесе топлина в сърцето, и ако не може да внесе сила в сърцето и ако не може да внесе сила в тялото, той не е мъж. Той е сянка, няма реалност. Аз пренасям същия закон. Ако ти вярваш в един Бог, който не може да внесе светлина в твоя ум, ако ти вярваш в един Бог, който не може да внесе топлина в твоето сърце и който не може да внесе сила в тялото, ти си в заблуждение. То е сянка на живота.

По някой път питат: „Каква е реалността?“ Реално е туй, което внася светлина в ума. Реално е туй, което внася топлина в сърцето. Реално е туй, което внася сила в тялото, здравето е едно последствие. То е резултат.

Та казвам: Искам сега да се освободите от ония заблуждения на миналото. „Блажени нищите духом“. Аз бих го превел тъй: „Блажени любещите, защото на тях е Царството небесно.“ Бих изтълкувал „блажени кротките“ – блажени умните, защото те ще наследят земята. „Блажени гонените“ – блажени, които имат оръжието на истината. Че туй е положителната страна. Вземаме да бъдеш нищ духом, да има нещо в тебе. Ако аз имам хиляди градуса топлина, мислите ли, че някой враг може да ме барне? Ако имам хиляда или две хиляди топлина, с какво ще ме барне той? Но питам сега: Кой от вас би издържал една топлина от 2 хиляди градуса. Трябва да имате азбестови дрехи. Не зная дали и азбестът може да издържи.

Сега, като се говори, мнозина казват: „Мирише на попщина.“ После казват: „Мирише на религия.“ Те са нереални неща. Казва: „Той е много религиозен човек.“ То са външни неща. Религията е станала мода, да се обличаш. Онези, които отиват на някакви официални приеми, обличат се с цилиндри, тури фрак, огърлица или бяла ще бъде, или черна, с ръкавици, избръснат хубаво. Ако този човек и отвътре би бил така, какво щеше да бъде? А пък той мяза на български шоп. Шопите отвън са много хубаво облечени, но като идеш в къщата вътре, ще видиш, какъв е шопът. Всеки наричам шоп, който отвън е много хубаво облечен, пък отвътре е нечист. Той е шоп. Целият свят сега е шопски. Вътрешно е шопски. И религиозните хора са шопи. Отвън са отлични, благородни, езикът им е мек, учтиви са и мязат на млади моми.

Разправяха ми един пример тук в София станал. Иде един селянин богато облечен, с хубави дрехи, с часовник, с пълна кесия, една мома около на 19–20 години се хвърля на врата му и вика: „Чичо, чичо“, започва да го целува. Радва се, че намерила чичо си. Чичото я взема във файтона и той се чуди. Тя се много радва, че го намерила. Отиват на хотел и след един час, чичото вижда, че часовникът хвръкнал, парите ги няма и чичовата я няма никъде. Колко пъти тази любов, като дойде в света казва: „Колко те обичам!“ Аз това за тебе, онова, за тебе, но след 4–5 часа, след няколко месеца, след няколко години, туй изчезне. Казва: „Къде отиде любовта?“ Тогава имаме едно смешно схващане за любовта. Любовта не е сила, която така изчезва. Няма в света по-постоянно, по-устойчиво от чувството на любовта. Казвам: Ако човек веднъж се запали с огъня на любовта, той никога не изгасва. Туй, което изгасва, то не си имате любов, но то е сянка на любовта. Сянката изчезва, реалността всякога остава.

Ние говорим за един Бог в света като любов, който никога не се мени. Туй което всякога в нас остава неизменно, то е Бог. Единственото нещо, което в нас остава неизменно, след като преминем всичките изпитания в света, то е Бог. Питате: „Защо трябва да преминем тия страдания?“ За да остане Бог в нас. Като минем през всичките изпитания, Той да остане в нас, Който е всякога неизменен, при всичките условия на живота. Затова трябва да минем всичките страдания, сиромашия, че онова, което остава в нас неизменното, то е Бог, на когото можеш да разчиташ. То е реалността, туй разумното в нас, на което всякога трябва да разчитаме. Ако на него разчиташ, то никога не е преставало да ти помага. Когато разчиташ, не на него, но на неговата сянка, тогава, ни глас, ни слушание.

Имаме такъв пример с пророк Илия. Той и 400 души Ваалови пророци се събират. Молиха се Вааловите пророци целия ден, викаха, кряскаха, играеха, биеха се едни други. Казва пророк Илия: „Викайте, може да спи, Той работа си има Господ, голяма работа има, викайте още.“ Казва: „Няма Го, види се много е зает, но чакайте тогава, аз да се помоля на моя Господ.“ И когато се помоли Илия, изведнъж огънят слезе и помете всичко. Избави се значи. Тогава, ако ти си един вярващ, който играе ролята на онези лъжливи пророци, че целия ден се молиш, с месеци се молиш и ни глас, ни слушание, трябва да се освободиш от туй заблуждение, знай, че в туй, което вярваш, не е вярно. И в съвременното електричество, ако в една инсталация съществува най-малкият дефект, не може да се прояви светлината. Не че светлината не съществува. И тъй, премахни най-малкия дефект. Съвършен трябва да бъде човек. Казва: „Как човек може да бъде съвършен?“ В пътя на любовта не трябва да има никакъв дефект. Пътят трябва да бъде съвършен, за да се прояви Божественото в нас.

Казвам сега първата дума – „Блажени нищите духом“ – блажени, които любят. Досега Христос е казал: „Блажени нищите духом“, блажени, които оценяват любовта, които приемат любовта. Аз казвам още повече: Блаженни са онези, които предават любовта, не предават, но онези, които са проводници на Божествената любов. Едни са проводници да я възприемат, други са проводници да я предават. Сега се нуждаем от хора, които да бъдат носители на великата Божия любов в света. Много малко има, които са носители на Божията любов. Всички вие очаквате от сянката нещо. Казвате, да има човек сянка. Като погледне къщата, надява се на къщата. Като помисли за парите в банката, има една сенчица. Казва: „Хубаво е това.“ Но то е сянка, не е самата реалност, на която човек може да разчита. Реалността се отличава с едно качество. Когато си в нея, никой не може да те раздразни. Когато си в нея, никой не може да те обезсърчи, да те обезвери. Когато си в нея, никой не може да те лиши от твоята сила. Там дето твоята сила се нарушава, или може да те извадят от твоето вътрешно състояние, ти си в сянката на живота. Така трябва да се разбира живота. Дойде някой, казва: „Ние сме слаби хора, грешни хора, майка ни в грях ни е заченала.“ Те са стари вярвания. Човек, който е заченат в грях, той е всякога грешен. Той праведен не може да бъде. Ще ми каже някой: „Роденият от Бога грях не прави.“ Следователно, каквато е майка ми, такъв ще бъда и аз. Ако аз съм роден от една майка в грях, кракът ми не може да влезе в Царството Божие. Наново трябва да бъде роден, от кого? Да бъда наново роден от онази майка, която грях не прави. Щом се раждам от една майка, която грях прави, кракът ми в Царството Божие не може да стъпи. Щом се родя от майка, която грях не прави, тогава ще влеза в Царството Божие. Роденият от Бога грях не прави. Така сега седи истината. Някой казва: „Аз служа на Господа, но не зная, какъв голям грях съм направил.“ – Не си роден, трябва да се родиш, нищо повече. Хубава е първата майка на сенките, но втората майка е майка на съвършенството, на която ти може да разчиташ. И тогава казвам: Кои са признаците на родените от тази майка? Любовта е качество, което показва, че си роден. Щом обичаш, ти си роден. Може да ми кажете: „Аз обичам.“ – Тогава си роден. – „Ама нещастен съм.“ – Не си роден. – „Здрав съм.“ – Роден си. – „Разболях се.“ – Не си роден. Как ще разбирате това противоречие. Вие мислите статически. Вие мислите, че в доброто, човек е добър. Вие мислите за един човек, че е добър, като статуя. Питам: Може ли да бъде една статуя добра? Никога не може да бъде добра. Добър е един човек, който може да ви направи една услуга. Вие се давите, изважда ви из водата. Или ти си паднал, изкълчил си крака, той дойде, намести ти крака. Този човек е добър. Вие имате заблуждения, изправя ви заблужденията, поучава ви. Един човек, който ви туря в пътя на вашето щастие, той е добър човек. Един човек, който ви изкарва из пътя на вашето щастие, той е лош човек. Дали го прави съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос. Всеки един път, който носи нещастие, той е лош. Всеки път, който носи щастие е добър.

Та казвам: Трябва да се изучава. Мнозина изучават Евангелието. Някои имат постижения. Онези, които са постигнали тези постижения са в Царството Божие, там живеят. Онези, които нямат тези постижения, са в Божествения хамбар, те са тук на земята. Вие се поставяте кандидати за Царството Божие. Сега, как да ви обясня туй вътрешно съдържание на духовния живот? Представете си, че вие сте свършили художествена академия по изкуството и много добре сте свършили. Искате да дадете някоя изложба, но не може да направите изложба с чужди картини. И аз мога да направя изложба с чужди картини. Да взема на 20–30 велики художници картините, да направя изложба, но тая изложба не е моя. Да мисля, че е моя, то е заблуждение. Ще се опретна аз със своята четка да рисувам, че туй, което аз съм нарисувал, да зная, че е мое. Сега духовните хора правят изложение, но с чужди картини. Какво нарисувал пророк Исайя, вземат картината, турят я. После взема картина на Йеремия, апостол Петър, Йоан, Павел, направите изложение с чужди картини. Къде са вашите? Велики хора са тези. Те са велики, работеха за Бога. И ти трябва да се опретнеш, да работиш като тях.

Да ви дам едно правило да се ползувате. Питате: „Защо са тези изпитания?“ Бог се проявява по два начина в света. Той ще прати един разбойник да те обере. Казваш: „Що го изпрати Господ?“ Господ го прати да те обере и на тебе казва: „Не прави като него!“ Затова те обра. Не обичаш това, не прави като него. Ти си беден, прати друг човек, ще ти даде пари назаем. Казваш: „Защо ще го направи?“ Казва ти Господ: „Бъди като него!“ Дойдат ли крадци, Господ ви казва: „Не бъдете като тях!“ Дойдат ли добрите хора, бъдете като тях. Дойдат страдания – не причинявайте страдания. Дойдат добрите хора, които правят добро, Господ казва: „Бъдете като тях и вие. Вземете урок от тях.“ Казвате: „Аз ли съм най-грешния човек, че всички страдания дойдоха до мене?“ Не се минава много време, като излезеш навън, туй което не го искаш за себе си, го правиш на другите. Мислиш, че всичките други хора са виновати.

Да ви кажа, че няма нито един от вас, за когото да не са ми говорили лошо. Няма нито един, от когото да не са се оплаквали, от него. Няма изключение. Кой как дойде, все ще се оплаче от някого. Казват ми: „Ти говориш много добре, но твоите не те разбират.“ Казвам им: Елате вие да ги заместите. Те са станали лоши, защото са взели вашите места. Понеже техните места са празни, елате вие, на техните места. Сега тези, които говорят така, защо хората говорят лошо? Казвам: За мене говорят лошо. Какво не говорят отвън сега. Казват: „Извеяна работа.“ Да, казвам, аз все извеяни работи търся. Всичко в мене е все извеяно. Неизвеяните работи аз ги оставям настрана. Неизвеяните са за вас, извеяните за мене. Нечистото, неизвеяното жито за вас, което е хубаво извеяно е за мене. Сега, кое е по-хубаво, добре ли да говорят хората за вас или зле да говорят? Ако хората говорят зле заради мене, злото е за тях, ако говорят добре, доброто е пак за тях. Следователно, ако говорят зле за мене, те страдат. Като говорят добре, те се радват. За мене е същият закон. Аз като говоря добре за хората, аз се радвам, ако говоря зле за хората, аз страдам. Ние нямаме право да говорим зле за хората, ето в какво отношение, за Божествените работи нямаме никакво право да говорим зле. Ние може да си позволим, но ще дойдат страданията. За човешките работи може да си дадем мнението. Та казвам: Всичко в света, ако се прави е Божествено. Но то трябва да се посее. Божествените работи са всички добри. Всичко, което иде е добро. Писанието казва: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне за тяхно добро“. Сега някои идат и казват: „Какво ще стане сега?“ Казвам: Какво ще стане? В света иде едно голямо благо. Господ е дошъл да уреди света. Казвате: „Виж, какво правят с евреите германците в Германия.“ Ами, че дошъл Христос, съди ги. Казва: „Едно време вие защо ме разпнахте?“ Германия ги съди. „Защо вие едно време не приехте моето учение? Досега вашите глави какви са, че не сте приели още моето учение? Сега пари давайте. Вие с вашето користолюбие, с вашия фанатизъм, какво мислите да правите?“ Евреите не бяха една ниска раса, онези, на които Христос проповядваше. Евреите мислеха, че са богоизбран народ. Питам сега, като ги гонят, богоизбрани ли са? Гонят ги за парите. Ако са сиромаси, хич няма да ги гонят, 5–6 милиарда имат. Германците не са толкоз глупави. Когато хванат един вол, защо го хващат? – За да работи. Вола го колят, защо? Има нещо в него. Вземете един вълк. Той е умен. Обвиняват вълка, че е жесток. Много човеколюбие има в него. Като срещне болна овца, вълкът я побутне по корема и казва: „Много те жаля, паси тук.“ Оставя я. – „Трябва да се пооправиш малко.“ Той не яде една болна овца. Човеколюбие има той.

Сега направете един опит. Разбирайте ме добре. Като, че в нас няма никакви добродетели. Вие сте нарисували една картина на един силен човек, или груб човек, или беден човек, или богатия човек, как сте нарисували? Но вие искате да нарисувате една картина на един добродетелен човек. Какво ще ви кажа на вас. Аз още не виждам някой да е нарисувал картина на добродетелен човек. Много хубави картини има нарисувани – картина на беден човек, на груб човек, хубави отлични, картини има нарисувани, картина за беден човек, за груб човек. Хубави отлични картини, много хубаво сте ги схванали чертите. Идеални са. Но много малко картини съм виждал на доброто, пък силата на човек е именно в доброто. Не може да бъде един човек силен, ако не е добър. Във всяко отношение един народ, едно общество и човек в своя живот на земята не може да успее, ако не е силен. Силата пък седи в доброто.

Сега тия народи се бият. По какво се отличават германците? Германците са малко по-умни от англичаните. На физическото поле англичаните туриха силата във водата, германците във въздуха взеха силата. Та сега едните по вода са силни, другите по въздух са силни. Кой побеждава? От въздуха е по-опасно, отколкото от водата. И се оттеглят сега и мислят. Казвам: Мнозина сега сте силни като англичаните по вода, по въздуха не сте силни. Германците по ум са по-силни. Англичаните се заблудиха в своето богатство. Казват, 200 години те всякога са побеждавали. Така мислеха и започнаха да уповават на водата. Казват: „Горе въздушните работи не са толкоз важни, но водата.“ Иде вече времето за ума. Мнозина от вас претърпяват крушение по море. По вода трябва да бъдете силни, но колкото сте силни по водата, толкова трябва да бъдете силни и по въздуха. Не само така, но има една сила още по-голяма от англичаните. Ако дойде един от военните капацитети на Бялото Братство, на Всемирното Бяло Братство, той само от брега, като погледне всичките параходи ще останат на мястото си. Всички матроси ще заспят, ще ги приспи, тия които са във водата, ще приспи и тия, които са горе в аеропланите. Какво ще правят тогава, как ще воюват? Вие сега още се биете с параходи. Вие казвате: „Долу оръжието!“ Не долу оръжието, но тази сила седи по-горе от силата на водата и силата на въздуха. Казвам: Доброто е сила вътре. Когато обезоръжиш водата, когато обезоръжиш въздуха, нова сила ще дойде.

Казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно“. Превеждам: Блажени, които любят Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, тяхно е Царството небесно. То е новото учение, което [идва, б.р.] в света сега да спаси света.

Казвам: Сега всички трябва да бъдете силни. Едно време бяха силни на земята. После станаха силни на водата. Сега станаха силни на ума. Сега трябва да бъдете силни и в светлината. Казвам: Новите хора трябва да бъдат силни в светлината.

Отче наш.

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, сега, аз, казва, казвам, блажен, майка, бъде, силни, свят, хора, сила, любов, хубаво, всички, роден, картини, прави ,

 Утрини Слова , София, 14 Април 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder