НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Трите закона

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Трите закона

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, казва, години, сега, казвам, бъде, аз, мисли, бог, можеш, съм, сърце, песен, иска, хубаво, ум, път, свят ,

Общ Окултен клас , София, 27 Март 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 ч сутринта

„Отче наш“

„Духът Божи“

„Венир Бенир“

Ще прочета няколко стиха от Евангелието на Лука, от 41-ви до 54-ти стих.

Това са неща, които са казани преди хиляди години. Ние всякога се плашим от работите, които стават. Няма какво да се плашим. Направеният дълг е направен. Счупеният крак е счупен. Развалената къща е развалена. Какво ще се плашиш? Трябва да се плаши човек преди къщата да е развалена. Трябва да се плаши човек преди кракът да е счупен. Трябва да се плаши човек преди главата да е пукната. Като се пукне главата, свършено е. Казвате: „Какво ще стане?“ Ако може да оздравее пукнатата глава, добре е. Ако не може – свършен факт е. Ние трябва да се безпокоим, докато човек не е умрял. Като умре, какво има да се безпокоим? Кой досега е отговорил защо умира човек? Никой не е дал отговор. И защо се ражда човек, никой не е разбрал. Защо умира, никой не е разбрал. Предполагаме. Ражда се, защото е направил добро. Умира, защото е направил зло, нищо повече. Казваме: „Защо умря?“ Защото направи зло. „Можеше ли да не умре?“ Можеше. „Как можеше да не умре?“ Да направи добро. Сега, като умрял, да направи добро в другия свят, дето ще се роди пак. Та, конкретно, умират хората, защото правят зло. Общо правило: Раждат се, защото правят добро. И в Писанието казва, че „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“

Сега мнозина от вас мислите, че сте много възрастни. Много голяма цена си давате. Вие казвате: „Остарях вече, на 45 години човек станах.“ Запример, ако идете вие на Юпитер и сте тук на 40 години, на колко години ще бъдете там? 12 години, според изчисленията, взема Юпитер да обиколи Слънцето. Значи на 2 години на Юпитер, ще бъдеш на 24 години тука. Значи на 3 години ако си – на 36 години, а на 45 години като си, ще бъдеш на около 4 години. Че, той още не е готов за отделенията. А ти казваш: „На 45 години съм.“

Сега една нова посока ви трябва. Имате тази линия – една възможност е. Тя може да представя къща, може да представя нива, може да представя някой дюкян, някоя река. Много работи може да представя, но трябва да се използува. Ако е нива, дойдеш от точката A до точката B, какво ще направиш? Ако всеки ден ходиш от единия край на правата до другия, какво ще направиш? Измерваш нивата и можеш да знаеш колко е голяма. Казваш: „Нищо не ражда нивата.“ Че как ще роди? С ходене тази нива не ражда, тази нива изисква работа.



Добре. Но да допуснем, че това е едно бойно поле. Двете точки са две армии. Едната армия е в точката A, а другата армия е в точката B. Доста почетно разстояние има. Ако A мисли да обстрелва точката B, как ще нагласи артилерията си? Туй разстояние е 45 километра. Как ще нагласят своите оръдия, че точно на място да удрят? Ако този артилерист тури топа на 100–200 метра, къде ще падат гранатите? Ако той рече да стреля нагоре, гранатите ще се върнат надолу. Тук се изисква малко геометрия. В дадения случай най-целесъобразното за този артилерист е един ъгъл от 45 градуса. Като се хвърли тази граната, ще удари точно на място. Сега някои верующи, като се молят, вдигне си главата, перпендикулярно нагоре гледа. Тъй като си дигаш главата, молитвата няма да достигне целта. Тя се връща. Не знаеш да се молиш. Да се молиш, ти трябва да туриш главата си на 45 градуса, тогава молитвата ти ще иде при Господа и ще се върне при тебе. Някой, запример, когато се намери на големи мъчнотии, свият ръцете си, мислят – нищо не се постига. Прекръстоса ръцете си, иска работите му да се уредят. Вие защо си туряте ръцете така? Защо си прекръстосвате пръстите? – Онзи, който не знае. Те се съветват, пръстите. Не се безпокойте. Съветват се пръстите. Пръстите на лявата ръка казват: „Как да оправим тази работа?“ Съединят се всичките и тогава онзи, който не знае, той ще чете, то е дете, той само кряска.

Казва: „Какво ще правим?“ Няма какво да се безпокоиш. Безпокойството показва невежество. Всеки човек, който се безпокои, той е невежа, не разбира работите. Казва: „Какво да правим, ще умрем.“ Ще умреш, ще умреш. Щом си направил зло, ще умреш. „Другояче не може ли?“ Може – ще оправиш живота си. Казва: „Как ще го оправя?“ Ще направиш добро. Казва: „Как да направя добро?“ Ти имаш един брат, ти си му казал: „Голям простак си“ и брат ти се обидил. Сега, „голям простак“ какво значи? Про-стак. Вие турите, обидил се братът. Какво трябва да направиш?

Сега, да ви обясня тази дума. Представете си, че вашият брат носи една грозна шапка 10 години на главата си, може да има половин кило мас горе на шапката, вие вече сте толкоз внимателен. Хващате тази шапка, удряте я на земята, значи: голям простак си, че носиш такава шапка. Брат ти се обиди, че си му ударил шапката. Той се обиди, понеже останал без шапка. Обидил се как тъй да му вземете шапката и да ударите. Какво трябва да направиш, за да се примириш с брата си? Ще идеш, ще купиш една хубава шапка. Ще дойдеш и ще кажеш: „О, моето братче!“, ще го погладиш и ще туриш шапката на главата. Ще се оправи работата. Ако хвърлиш шапката и кажеш: „Такава шапка да не носиш вече!“, работата ще остане неоправена. „Голям простак си“ – значи шапката е хвърлена на земята долу.

Казвам: Нова шапка трябва. Старите възгледи, това са ония мазните шапки, които сме носили 10 години. Провидението – нашият брат дошъл и хвърлил тия шапки. Сега идат новите шапки, които трябва да се турят. Новата шапка е жива. Имаш хубав глас – то е една хубава шапка, турена на главата. Някой път иска човек да се похвали. Хубаво е човек да се похвали, но да знае как да се похвали. Не трябва да се хвали като онзи турчин, който ходил в Мала Азия и казвал, че като бил в Багдад, 45 метра той скачал, 45 аршина скачал. Казват му: „Е, ефенди, тук можеш ли?“ – „Тук – казва – хавата не помага.“ Не че хавата не помага, но то е една дубара, че хавата не помага.

Някой казва: „Зная хубаво да пея, но салонът не е хубаво отоплен.“ Казва: „Много високо вземам тоновете.“ Казва, че взема високи тонове, а едва изкарва една октава от до до до. Високи тонове е 4 октави да вземаш. Мисля, в историята, в Италия имало една певица, която вземала близо 4 октави. Цигулката е 3 октави и половина. Значи тя вземала половината октава повече от цигулката. Горните тонове на цигулката вземала.

Във всинца ви има заложби, които Бог е турил. Ние искаме във вас да се развият възможностите. Всеки един от вас трябва да развива онова, в което е най-способен.



Да допуснем сега тази линия, на този военен. Тази линия представлява човека, неговият растеж какъв е. В какво се заключава неговата възможност? Неговата възможност зависи от неговото чело, зависи от неговия нос, зависи от неговата брада. Ако челото е добре развито, неговият Божествен свят е добре устроен. Ако неговият нос е добре развит – тази част около носа показва духовния свят, – ако е хубаво развит носът, той има достатъчно способности и възможности. Неговата брада представя физическия свят. Значи от тия възможности, които са вложени в неговата глава, възможностите, вложени в неговото сърце и в неговото тяло, зависи сегашният живот, зависи и бъдещето.

Казвам: Всички ония недоразумения в нас се проявяват, когато се яви някое разногласие. Ние нарушаваме разумната връзка, не сме във връзка с Бога. Най-първо, прекъсваме връзката на разумността. Разумният живот е Божественият живот. Любовта, това е духовният живот. Истината, това е човешкият живот. Значи щом нарушим Божествената Мъдрост, започва да се атрофира нашето чело; щом нарушим Любовта, започва да се атрофира нашият нос; щом нарушим Истината, започва да се атрофира брадата. Щом се наруши Истината, значи човек става безволен, той изгубва силата си. Човек не може да бъде в света, не може да бъде силен на Земята, ако Истината не е с него. Ти решиш да правиш нещо, но се колебаеш. Решиш, отлагаш, решиш, отлагаш и в тебе има едно желание с много малко работа много работи да свършиш. Пък то е определено, всяка една работа е определено за колко време ще я свършиш. Една песен ако пееше, ти искаш в една минута да свършиш песента. Ако една от нашите песни пеете, за една минута изпява ли се една песен? Няма какво да бързаш, няма какво да претупаш песента. Запример някоя песен вземеш да пееш. Много пъти вие пък протакате песните. А някой път много бързате с песните. Хубаво е човек да бърза, но в бързането трябва да има ритъм. Аз съм забелязал, някои хора като вървят, вървят в такт, много равномерно вървят. Други неравномерно вървят. Не върви работата.

Първото нещо: онова, което искаш да направиш, трябва да е ясно определено и да не правиш никакъв компромис нито с външния свят, нито със себе си. Да допуснем, че ти имаш да даваш някому 5 лева. Имаш да му даваш дребни пари и като му дадеш, казваш: „Нямам една стотинка. Хайде, друг път ще ти ги платя.“ Никога не оставяй да дължиш една стотинка. Като правило го дръжте. Изплащай, не оставяй стотинката да дължиш. Всяко едно задължение, което ти оставиш по такъв начин, скъпо ще ти коства.

Един математик изчислявал, правил изчисление, че ако се турят от времето на Христа 25 стотинки със сложна лихва, досега, за 2000 години, ще се образува такава грамадна сума, че ако цялата Земя е от злато, не може да се изплати този дълг. Ако от времето на Христа останат 25 стотинки да се плащат, след 2000 години цялата Земя, ако беше златна, не можеше да се платят дълговете. Този математик изчислява и казва, че 99 години наред, всеки 9 минути, в банката трябва да падат по една земя, като нашата, от злато, за да се плати този дълг от 25 стотинки. Вие мислите, че 25 стотинки е нищо. Отде ще намериш да го платиш?

Та, всички страдате от малките погрешки. Не ги оставяйте. Една погрешка, малките погрешки, те са като тези същества, които много се развъждат – като въшките, като зайците. Англичаните, като завладяха Австралия, занесоха зайци да се развъдят, да могат да ядат повече месце. Толкоз се развъдиха тия зайци, че станаха нещастие за населението: изпояли наоколо пасбища, започнали да измират животните. С милиони зайци и най-после накарали някои месоядни животни да ги ядат. Тия месоядните, като яли зайците, започнали да ядат и техния добитък, та двойно нещастие.

Сега, да дойдем до онова, което трябва на всинца ви. Вас ви трябва едно постижение в дадения случай. За днес ви трябва една спокойна мисъл, едно спокойно чувство и една отлична спокойна постъпка. Ти се безпокоиш как ще прекараш старините си. Питам богатия, който има старини, как ще прекара старините си.

Разправят за един 75-годишен старец във Варненско, имал 4–5 сина. Като се оженили, той раздал имането на синовете си. Те са били такива непрокопсани синове. Понеже не го искали снахите при тях, турили го в една къща сам да живее и само му занасяли хляб. Случило се, че го нападнали въшки. Старецът казвал: „Изядоха ме.“ Плаче човекът, изяли го въшките.

Всяка една лоша мисъл, тя е паразит. Всички съвременни хора страдат от тия психологически въшки. Влезе ти един бръмбар, целия ден си неразположен. Наскоро ми се оплакваше една софиянка. Казва: „Не зная какво да правя със своя мъж. Обича да седи в кухнята на прозореца и гледа навън.“ Тя му казва: „Какво седиш само в кухнята, какво гледаш? Защо не си гледаш работата, но само гледаш през прозореца?“ – „Гледам! – казва. – Но хубаво зная, аз бръмбари имам в главата си.“ Ако едно дете минава в някоя градина, има ябълки, туй дете ще има изкушение като гледа ябълките. То държи ръцете си пред себе си, гледа ябълките, поглежда насам-натам, изправно е детето. Щом като мине, погледне и няма никой, веднага откъсне и тури в джоба си. Като излезе вън от градината, яде. Намира се на работа туй дете. Къде е погрешката? Погрешката е във вземането на плода. Погрешката не е в яденето. Туй дете трябваше да попита господаря може ли да му позволи да си откъсне една ябълка. Дето и да е, намерете господаря на лозето и кажете: „Може ли да откъсна?“ Ако сам си позволите. Мнозина поддържат и казват: „Всичко е на Господа.“ Щом всичко е на Господа, ще попиташ Господа. Господ, в дадения случай този стопанин, попитай да откъснеш ли. Значи на Господа принадлежи. Ти си позволяваш едно право, което го нямаш – няма да даде. А той си позволява туй, което няма право.

Целият свят страда от едно безправие. Всеки мисли, че има право. В света никой няма право. Единственото право, което има, то е само на Бога. Казва: „Аз не съм ли свободен?“ Свободен си. Водата е свободна да тече – докога? Някой казва, че е свободен. Водата е свободна да тече, докато Слънцето грее. Щом Слънцето престане да грее, тя замръзва. Как ще тече тогава? Свободата произтича от три неща в нас. Туй го помнете. Свободата произтича от Любовта, от Божията Любов, която действува в нашето сърце; свободата произтича от Божията Мъдрост, която действува в нашия ум; свободата произтича от Истината, която действува в нашата воля. Ако Бог чрез Истината действува в нас, ние сме свободни. Ако Бог действува чрез Любовта в нашите сърца, ние сме свободни. Защото аз казвам, че съм свободен – трябва да разбирам, че Бог действува в сърцето, в ума и във волята. Няма по-хубаво нещо [от] да съм свободен. На три неща почива свободата. Казвате: „Свободен съм.“ Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не обичаш; ти не можеш да бъдеш свободен, ако не мислиш; ти не можеш да бъдеш свободен, ако не работиш. Без разлика е. Всеки ден ще идеш да работиш.

Да допуснем, някои от вас имате доста хубав глас. Тук идете, пеете, а всяко задължение [да] пеете – не сте свободен. Вкъщи по колко минути пеете? Аз ако бях на вашето място, да кажем, намирам се в някое мъчение, тогава ще пея. Когато човек е на мъчение, тогава се пее. Да кажем, казваш тъй: „Мъчно ми е днес.“ Пееше си: „Мъчно ми е днес.“ Как ще се справиш с мъчението? Трябва да пееш, за да се справиш. Как ще изпеете „Мъчно ми е днес“? Каква песен ще направите от тези думи сега? На песен как ще го направите? Песента показва, че ти не можеш да разрешиш тази мъчнотия, ако не слезеш надолу. Гладен си, жаден си. Имаш един кладенец. Този кладенец има стъпала. По тия стъпала ще слезеш, ще нагребеш вода и ще излезеш. Казвате: „Мъчно ми е.“ Буквата М показва движение надолу. Ти трябва да слизаш. После трябва да излезеш. След като излезеш, ще се напиеш. „Мъчно ми е“ – ще се напиеш с вода, като излезеш навън. След като си пил вода, ти трябва да направиш някаква работа. Ако си жаден, най-първо ще се напиеш, след туй ще пееш. Питам: Каква песен ще пееш? – „Сладко се напих.“ Как ще направиш песента? – „Мъчно ми е днес. Защо съм жаден? Напих се сладко. Напих се. Сладко ми е днес вече.“ Как ще пеете песента?

Всинца не мислите еднакво. Знаете ли колко трябва да се проучва характерът на човека? Вие не мислите. Някой от вас седи, има ниско чело. Мислите ниско, в долната част на челото. Някой – отзад на главата, някой – в тила. На разни места из мозъка сте. Някой е в центъра на вярата. Той само вярва. Някой е в центъра на надеждата си. Той се надява. Друг е в личните си чувства. – отзад на темето. Той мисли, че работите не вървят, че достойнство няма, че хората не го уважават, не го почитат. Трети иска да бъде силен. На разни места сте из мозъка. Онзи, който е в личните чувства, той се докача. Той иска към него да имат уважение и почитание хората.

Хубаво, ти искаш да те почитат хората. Законът е: Ако ти не почиташ, и тебе няма да почитат. Ако аз срещна някой човек, който има погрешка, как трябва да изправя погрешката му? Допуснете, че погрешката на този човек седи в неговата външна дреха – мазна е дрехата му, 4–5 години я носил и само мас тече по дрехата му. Как ще му кажеш, как ще го направиш? Да кажем, твой брат е. Ще идеш, ще му купиш хубава дреха, ще кажеш тъй: „Мазното палто я да го снемем. Аз ти нося друго, хубаво, да се облечеш. Ще бъдеш по-добре разположен.“ Ти ще го направиш за брата си, като че за себе си го правиш. Ние живеем един отделен живот, мислим, че когато нашето положение се подобри, ще се подобри и положението на другите. Туй е вярно, защото щом нашето положение се подобри, и положението на всички наоколо се подобрява. Щом се подобри положението на едно огнище, запалят го, и положението на всички околни огнища ще се подобри. Щом се запали огънят на огнището, подобрява се положението на цялото огнище.

Казвам: Бог изисква от нас нещо да правим. Ние чувствуваме този Божествен импулс. Като станеш сутрин, нещо те поощрява да работиш. Казва ти нещо Господ, ти го отлагаш. Каже ти да мислиш, ти казваш: „Това не може.“ Тогава Господ те прати в сърцето – „И тук не може.“ Прати те на Земята – и него не можеш. Ако в Божествения свят не работиш, ако в духовния свят не работиш и ако в човешкия свят не работиш, тогава къде трябва да работиш? По някой път вие ходите на екскурзии, че влезе песъчинка в обущата ви и ви безпокои. Какво трябва да направите? Ще изуете обущата, ще изуете чорапите, ще намерите песъчинката, ще изчистите обущата и ще видите – ако свободно ходите, пясъкът го няма вътре.

Казвам: Когато вие сте неспокоен в себе си, какво правите? Да допуснем, че някой от вас е сиромах. Просяците, които ходят да просят, те се учат на изкуство. Аз съм забелязал, като мине някой просяк и като ми поиска някой, съм разположен да му дам. Друг като ми каже нещо, не съм разположен да му дам. Защо съм разположен? В единия в гласа има някаква мекота, като говори, разполага. В другия, още като чуеш, като че заповядва. Казва: „Моля, за Господа ми дай!“ Но просия със заповед…

Сега, у всинца ви има установени възгледи. Казвате: „Аз тази работа я зная вече.“ Запример вие знаете да пеете старите песни. Но новите песни, има хиляди песни, вие още не сте ги заучили. Божествените песни не ги знаете. Тези песни, които пеем, са все от човешки характер. Ангелските песни едва сега се приготовлявате и за в бъдеще ще ги учите. Ангелски песни на Земята няма. Една ангелска песен, за да се изпее, значи една песен на светия. Между всичките хора настава вече готовност. Всички са щедри, те си помагат един на друг. По човешки като пеем, като пее някой, казва: „Я ми плати.“ В ангелските песни, като изпееш една песен, отваря кесията си човек и всичко дава.

Един ангел, като дойде в градината, не ходи като нас да полива с някоя лейка цветята, но той само в градината като изпее една песен, току изведнъж всички цветя се полеят. Един ангел иска да се облече с най-хубава дреха – той не се безпокои, не ходи като нас в някоя витрина да се пъчи. Изпее една песен – облечен е в хубава дреха, каквато иска. Той няма къщица, иска някоя хубава къщица. Изпее песента и къщицата дойде. Една ангелска песен чудесна работа е. Какво нещо е ангелското пеене? Като изпееш такава песен, всичко става. Тук, по физически, болен си, не минава. Ангелите, по някой път и те имат болести. Мислите ли, че ангелите нямат неразположения? По някой път, като гледат хората как живеят, чувствуват едно неразположение, понеже големите блага, които Бог дал на хората, не ги използуват както трябва. Те разправят, разправят, хората казват: „Не разбираме.“ Те са недоволни.

Сега вие казвате: „Какво да правим?“ Мислете! „Как?“ Чувствувайте. „Как?“ Работете. „Как?“ Свърши се въпросът. За да мислиш, трябва да имаш Божествена светлина; за да чувствуваш, трябва да имаш Божествена топлина; за да работиш, трябва да имаш Божествена сила. Ако Истината не присъствува в тялото ти – този храм – ти не може да работиш. Ако Любовта не присъствува в сърцето ти, ти не можеш да чувствуваш, не можеш да обичаш. Ти искаш да се проявиш. Ти не можеш да се проявиш без любов в света. Седиш и си неразположен. Аз забелязвам, у децата има една топлина. Разгневи се детето, майка му дойде, сестричето му дойде, то хвърля, нищо не иска. Баща му дойде, пак не иска. Иска то и като някой голям господар седи. Една топлина имат децата и като гледа, отгоре ги гледа, иска да възпитава баща си и майка си. „Знаете ли, вие ме обидихте, всички трябва да се подчинявате на всичко, което аз искам!“ Детето е забравило. Дотогава, докато Бог действува в ума на детето, докато Бог действува в сърцето на детето и докато Бог действува в тялото на детето, бащата и майката, каквото то каже, изпълняват. Но един ден Бог не действува в ума на детето и в сърцето на детето, и в тялото му. Детето по същия начин заповядва, но те не го слушат. Тогава влиза в едно стълкновение.

Щом си се разсърдил някому, Господ го няма в тебе. Тогава идат големите изпитания. Запитай се по някой път защо се сърдиш. Аз да ви кажа: по някой път ние се сърдим на вятъра, който духа. Отива един приятел на гости при един свой приятел. 10 години не го е посещавал. Като отива, приятелят му едва го поглежда. Нему му става мъчно, че той не се интересува. Едва го хванал за ръка приятелят му. Казва: „Няма основание той, съжалявам. Че защо не се ръкува както трябва с мене!“ Приятелят му казва: „Боли ме ръката, ще ме извиниш, много ме боли ръката.“ Той трябваше да му каже – погрешката на приятеля му е там. Трябваше да му каже: „Няма да може да се ръкувам, ръката ме боли.“ Той не му каза и онзи криво разбра.

По някой път, че някой с вас не се е ръкувал както трябва, вие се омъчнявате. По някой път човек се докачи. Като го погледнат, хората се докачат. Законът какъв е? Най-добрият поглед е по същия закон на военните – на един ъгъл от 45 градуса. Ако ти на 45 градуса не можеш да погледнеш този човек, всякога ще бъде недоволен. 45 градуса, това е едно много хубаво, естествено положение. Това е един ъгъл естествен. Има една наука боваризъм. То е 45 градуса над физическата повърхност, на която живеят. Всякога погледът трябва да бъде на 45 градуса. Естественото положение е това. Ако седиш, по същия начин. Като размишляваш, трябва да държиш мисълта си на 45 градуса. Тогава в ума ти тази линия на 45 градуса, като мислиш, по тази линия трябва да вървят мислите, на 45 градуса. Ако ти се съсредоточиш и мисълта ти нагоре, перпендикулярно върви, ще имаш обратни действия.

Питам сега: Кога сила[та] е най-голяма, когато теглите? Ако теглите едно въже, кога най-силно можете да теглите? Отгоре надолу или хоризонтално? Когато изучавате, никога не бързайте. Онези, които са изучавали тия движения, разбират. Или един човек, ако знае начина – има хора, които 45 кила [могат] да дигнат с едната ръка. Има други, 70 кила може да вдигне с ръката си и 75 кила, има начини. Даже до 80–90 кила може да вдигне с едната ръка. Има начин как да движиш ръката си. Ако знаеш как да движиш ръката, този предмет, понеже той се привлича към земята. Ако знаеш как да движиш ръката, ти ще намалиш съпротивлението, което предметът има. Много предмети, като ги дигаш, може да олекнат. Вие може да направите един малък опит. Като стоплите въздуха, този въздух олеква. И веднага топлия въздух може да го прекарате през горните прозорци, а пък студеният, който влиза от горните прозорци, слиза надолу. Студеният въздух, понеже е по-тежък, слиза надолу. Топлият въздух е по-лек, излиза нагоре.

Значи всяка мисъл, която има в себе си топлина, тя отива към Бога. Ако мислите са без топлина, те слизат надолу. Вие се молите, но сърцето ви е студено. Молитвата ви вместо да отива нагоре, тя отива надолу. Казвате: „Сърцето на човека трябва да бъде топло.“ Или казваме: „Всяка молитва трябва да бъде един израз на любовта, която притежава.“ Той, като стане сутринта, трябва да бъде благодарен за голямото благо, което Бог му е дал.

Та, трябва да изправим своето минало. Като се гледат лицата, ако се гледат вашите лица, лицата на всичките хора са написани. Ако дойде някой да изучава живота, ще види, че много от вашите черти са създадени само от една [не]благодарност. Ако вие бихте живели тъй, както Господ иска, лицата ви щяха да бъдат красиви като ангели. Дето сте грозни, мисълта ви не е била Божествена, чувствата ви не са Божествени и постъпките не са Божествени. Затова са очите ви хлътнали, мътни стават. Космите стават рошави, набръчкани, упорити. Изопачава се още и брадата. После човек се прегърбва, казва: „Не зная какво да правя.“ Човек до стари години, и на 120 години, пак трябва да бъде прав като свещ в света. Да замине не гърбав, но да бъде прав. Сега ви гледам, на 45 години вече се прегърбвате. Казвате: „Остаряхме.“ Между всинца ви забелязвам един недъг на миналото. Вие не знаете как да се самоуважавате.

Като видите един човек, веднага да видите една хубава черта в него. Като срещна един човек, веднага гледам челото, да намеря нещо хубаво. Срещна човек, в който времето е развито. Казвам: Ето хубава черта. Срещна човек, в който редът и порядъкът е развит. Казвам: Ето хубава черта. Срещам друг – музикалността е развита. Казвам: Ето хубава черта. Срещна един човек, в който времето е развито – ето един човек практичен. Срещна човек, в който времето не е развито, той много бърза. Всеки човек, в който времето не е развито, той бърза. Всяко нещо има време. Като кажеш „и“, колко време трябва? „И-с-к-а-м.“ Как ще го кажеш „искам“, за да се научиш да искаш? Ти отиваш да искаш хляб от един човек. Ти най-първо трябва да правиш опит. Най-първо вземи един хубав топъл хляб, че го прегърни. Занес го до себе си, огледай го, целуни го. Пак го вземи. 10 пъти така. Тогава на хлебаря можеш да му кажеш туй, което искаш. Хлябът ще те предразположи да искаш. Хлябът ще те предразположи да говориш меко на хлебаря.

Самият хляб, благата, които Бог ни дава в света, те ни разполагат да познаем Бога. Без Божиите блага няма да имаме отношение към Бога, те са връзка. Божията мисъл е една връзка. Тя ще ни научи какво отношение да имаме към Божията Мъдрост, Божията Любов. Тя ще ни свърже, една връзка е тя. Тя ще ни научи какви трябва да бъдат нашите чувства. Божията Истина ще бъде една връзка, която ще ни научи как да постъпваме. Сега, практически седи в туй. Ако ние спазваме закона на Истината, тялото ще бъде здраво, ако спазваме закона на Любовта, сърцето ще бъде здраво и ако спазваме закона на Божията Мъдрост, мисълта, мозъкът ще бъдат здрави – няма да бъдем неврастеници, много лесно ще се справяме с мъчнотиите, които имаме в света. Мъчнотии ще имаме, целият свят е пълен с мъчнотии. Само Господ може да побеждава, да те превежда.

Благодарение, че ни ръководят светли духове, другояче на ден на стотина места може да се изпочупят краката. Толкоз опасности има, че всеки ден може да минеш 100 премеждия, които може да те лишат от живота. Като се върнеш вечерно време, ще благодариш, че си се върнал жив. Някой трамвай може да те прегази, някоя кола може да те прегази, някоя керемида може да падне, някой луд кон може да те прегази – какво ли не става.

Разправя един наш приятел тук, от Изгрева, доста напреднал брат. Качил се на една каруца, слиза към София. Иде друга каруца насреща. Като се подплашват конете! Качил се, да му върви работата. Той иска да се избави и като става, хвърля се и с малко контузене минава. Аз никога не се качвам на каруца. Питам: Може ли да се кача или не? Нещо казва: „Не се качвай.“ Тръгна си пеш. По-безопасно за мене от моите крака няма. Когато аз ходя, съм в най-голямата безопасност. Щом се кача на каруцата, започна да се моля да ме избави Господ. После, викат ме на угощение – пак започвам да се моля. Като ме забавляват, може да влезе в кривото гърло. Да се засмея и да се случи нещо.

Един наш напреднал брат отива в Пловдив на гости. Сестрата му дава сладко, правят си шеги. В това време и на брата се запушва гърлото, примира. Сестрата била решителна: бръква с пръст в устата и изважда костилката. Като вземаш сладко, не се смей, шеги не правете. Като ти дадат сладко, ти се помоли, че тогава го вземи. След това правете шеги. Чети: „Отче наш, не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.“ Ний сме на Земята изпратени за учение. Целият живот седи в едно вътрешно възпитание. Да сте готови за друг един свят. Каква трябва да бъде нашата обхода? Всички ние се предизвикваме кой как дойде. Еди-кой си брат е сприхав, че еди-коя си сестра е сприхава.

Казвам: Онази река, която слиза от планината, е много сприхава. То е най-естествено, като слиза в полето, става много кротка. Тази сприхавост на брата зависи от условията на живота. Казвам: Ако ти си на мястото на този сприхавия брат, и ти ще бъдеш такъв, и ти ще вдигаш шум. Не само той дига шум. Казвам, когато сте сприхави, кажете: „Братът слиза отгоре от планината.“ Когато братът е тих и спокоен, кажи: „Братът е в полето.“ Как може да скача, да вдига шум в полето? От планината слиза – вдига шум. Щом слезе на полето, казва: „Какво ще трябва да се направи?“ Никаква енергия, никаква пъргавина няма, не го осъждайте, нищо повече.

Живота, както Бог ни го е дал, да не роптаем. Като станеш, не роптай. Повикай Господ да ти помогне. Неразположен си – моли се, нека дойде Господ да ти даде урок, да знаеш от какво произтича твоето неразположение. На гладния ако не му дадете да яде, той е неразположен. На жадния ако не му дадете вода, той е неразположен. На голия ако не му дадете дрехи, той е неразположен. На бедния ако не му дадете пари, той е неразположен. На всеки човек като му дадете от онова, от което той има нужда, той е разположен. Не искайте онзи, който трябва да изпълни вашата нужда, да я изпълни. Да я изпълни някой умен човек, не глупав.

Сега всички имате тия мъчнотии, всички се поучавате. Постоянно и мене идват да ме питат какво трябва да се прави. Слушам някой, давам наставления: „Така трябва да правиш.“ Но много пъти гледам: онзи, който дава наставления на другите, той сам това не го знае. Един кабалист дошъл, че ми разправя за числата. Казва: „Аз съм изучавал малко кабалата.“ Казвам: Като си изучавал кабалата, какво означава числото 1? – „Един – казва той – е Бог.“ На числото 1 какво ти можеш да дадеш? Туй число 1, като извършиш нещо, какво ще дадеш от себе си? То е числото 1. Като изучаваш 2-те, законът на 2-те кабалистично значи: дадено е как да го оцениш. 2-те е най-мъчното да се разбере, понеже оценката в света е най-мъчното. Да дадеш е по-лесно. Да оценяваш е мъчна работа. 2-те [означава] да оцениш туй, което се дава. 3 означава да знаеш не само да го оцениш, но да знаеш как да се ползуваш, да го използуваш. Те са три неща: да дадеш, да оцениш и да приложиш. Те са най-мъчните работи в света, то е кабала. Казват: „Първото е Бог, второто е материята.“ Те са много отвлечени понятия, нямат приложения.

Аз считам числото 1 е Любовта. Тя трябва да се прояви. 2 – тази Любов трябва да се оцени. 3 – тази Любов трябва да се приложи, да се направи един триъгълник или цял един кръг. Ако ти си разбрал тия трите числа… Челото горе – то дава, носът оценява, а устата прилага нещата. Станеш сутрин, ще кажеш: „Трябва да дам, да оценя и да приложа.“ (Учителят пипа всяка част – челото, носа, устата.) Стани сутрин, премери челото си. Трябва да имате една мярка. Премери челото, отдето са космите до началото на носа. После премери носа, премери и брадата и нареди тия числа така: 1=3, 2=4, 3=5. Как мислите? Взимам относителни числа. Мислите ли този, който има 1 равно на 3, 2 равно на 4, 3 равно на 5. Имате: 4 и 5 е равно на 9 – и 3 – равно на 12; делено на 3, се пада по 4. От числото 5 вие ще вземете и ще приложите на числото 3. Числото 3 много малко може да даде. В дадения случай от 5, от физическото поле, ще вземете една единица и ще дадете на 3. 5-те е, което ще даде. От 5-те, като дадете на 3-те, ще имате едно равновесие на характера. Всяка сутрин, като премериш челото си, ще видиш откъде трябва да дадеш и откъде трябва да вземеш.

Казвам: Днес каква е задачата ви? Днес какво сте намислили да направите? Като се върнете днес, трябва да приложите един малък косъм на вашата воля. С едно влакно да усилите волята. С две влакна да усилите сърцето и [с] три влакна да усилите ума. Или: да усилите ума си с три мисли, да усилите сърцето си с две чувства и да усилите волята си с една постъпка. С три мисли как ще усилите ума си? Кои са мислите, с които можете да усилите ума си? Кажете ми сега 3 мисли, които може да усилят ума ви. Ха, Олга, кажи една мисъл. (– „Обичай Бога.“) То е за сърцето. Ние се безпокоим, казваме: „Дребна работа.“ Ако бяхте в тъмна нощ, останали някъде, небето покрито с облаци, няма никаква светлина, какво щяхте да мислите, какво ви трябва? Светлина. При това, какво ви трябва още? Здрави очи. При това, вечерно време трябва ви един слух. Че, след като се вторачвате, ще наострите ухото да чуете някъде нещо.

Та казвам: В Божествения свят, като станеш сутрин, като се помолиш на Бога, погледът ти да бъде чист, слухът да бъде ясен. И туй, което си схванал, да благодариш на Бога. Какво означават тия лампи? Туй показва, че в Изгрева има нещо неизправено. Изгревът се разваля от много любов, неестествена любов. Изгревът се разваля от много мисли, неестествени мисли. Изгревът се разваля от много постъпки, неестествени постъпки. Така съм определил. От една неразбрана любов, от неразбрана мисъл и неразбрана постъпка. Ние донесохме Рила тук, на Изгрева. Изгревът не страда от недоимък, Изгревът страда от голям излишък. Малко канализиране му трябва. Вие сте повече богати, отколкото трябва. Капиталът, който имате, не знаете как да го пласирате. Най-богатите хора сте, но не знаете къде да пласирате дарбите си, много сте даровити. Тук, които музиканти са дошли, страх ги е, казват: „Големи критици са.“ Като дойдат по музика, не може да свирят. Свири някой на пианото, тук ръкопляскане няма. Погледне, казват: „Така не се свири.“ Слушах една сестра да казва на едного: „Ти – казва – окултно не можеш да свириш.“ Справете се добре с вашите мисли.

Всяка сутрин, като станете, гледайте една Божествена мисъл да проникне във вашата мисъл. По една Божествена мисъл да проникне в ума ви, едно хубаво чувство да проникне в сърцето ви и една добра, Божествена постъпка да проникне във волята ви. Най-първо се поставете 10–15–20 минути в едно почивателно положение, да възприемете Божествената светлина, Божествената топлина и Божествената сила; тогава започнете вашата работа. През целия ден дръжте ума си бодър. Дръжте ума си бодър, да мислите малко за челото. Дръжте сърцето си бодро. Мисълта дръжте отвън. И на мястото на тялото дръжте мисълта за вашето преустройство.

Щом се устройва добре вашето чело, вашият нос и вашата брада, цялото ви тяло, и то се устройва. Каквото е лицето на човека, такова и тялото. Какъвто е мозъкът, такова е и лицето. Каквото е лицето, такова е и тялото. Тялото зависи от разположението на мозъка. Каквото е тялото, такъв е и мозъкът, такова е и лицето – между всичките има едно вътрешно съотношение. Всяка сутрин, като станете, обновявайте се. Вие ставате и мислите, че сте господари. Имате едно недоволство. Намирате, че това нямате, онова нямате. Всичките нужди, които имате, трябва да имате една малка придобивка. Всяка сутрин, като ставате, да се подмладявате с една година. Който е на 45 години, да се подмладява. Поне в седмицата да се подмладиш с една година. За 52 седмици да се подмладиш и ако си на 52 години, да станеш едно малко дете.

Казвам: Втората лекция, ще ви дам един начин за подмладяването. Но този начин ще бъде доста труден. Той е труден, както когато някой човек учи за пръв път да пее. Всичкото му желание е хубаво, но не може. А пък го е срам.

Вземете един човек, един българин. Говори български много добре. Започва да говори английски. Като говори на български, отлично говори. Като рече да говори английски, изведнъж усмихне се, не може да го произнесе. Ако речеш да говориш отлично английски, българин може да си. Как ще говориш? Англичанинът, като дойде в България, макар да знае много добре английски, не знае български.

Казвам: По някой път, като се опитаме да говорим и по Божественому, ставаме смешни, но трябва да се учим да произнасяме. Ние трябва да се учим на Божествен език. Казвам: Сега ще започнем да изучаваме езика на ангелите. Ще намерим първата ангелска дума и ще започнем да я произнасяме. Коя дума мислите е? Ще започнем да произнасяме най-първо думата на български – обич или любов – да видим как ще ги произнесете.

„Добрата молитва“

ХIХ година (1939–1940)
26-а лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 27 март 1940 г.,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, казва, години, сега, казвам, бъде, аз, мисли, бог, можеш, съм, сърце, песен, иска, хубаво, ум, път, свят ,

Общ Окултен клас , София, 27 Март 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder