НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Познаване на великото

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Познаване на великото

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, всички, аз, сега, свят, сърце, бог, христос, хора, всичко, себе, може, воля, живот, работи, ум ,

 Неделни беседи , София, 7 Януари 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„В начало бе Словото“

Ще прочета само няколко стиха от 2-рата глава от Евангелието на Лука

„Венир Бенир“

Чистият въздух е укрепителен. Ако влезете в една стая, дето въздухът не е чист, има едно влияние; ако влезете в една стая, дето въздухът е чист, той действува укрепително. Ако погледнете днес вестниците и книгите, ще видите, че много е писано. Днес много се пише, но от всичко написано малко неща са съществени, повечето са несъществени. Много неща се предъвкват. В 1914 година, когато българите обсаждаха Одрин, повече от двадесет пъти се писа, че Одрин е превзет, но не беше още превзет. На няколко пъти писаха, че е превзет, докато най-после го превзеха. Българите се зарадваха, че са превзели Одрин, но наскоро го изгубиха. Колко време се радваха? Та, сега и вие казвате, че Одрин е превзет, докато оголеете и изгубите всичко.

Съвременните хора се делят на светски и на духовни. Така се наричат те сами. По какво се различават едните от другите? Светските хора са хора на ума, а духовните – хора на сърцето. Духовният човек мяза на мома, която очаква да дойде нейният избраник. Тя си въобразява, че ще бъде щастлива. Не е лошо това нещо, но тя си въобразява това, което на Земята никога не може да стане. Че някога може да стане, не го оспорвам, но че на Земята може да стане, това оспорвам. Светският човек е човек на ума. Той си изорал, посял нивите и чака плод. Той има данни, факти, на които разчита. Той казва: „Толкова посях, толкова ще получа.“ Той има нещо реално, на което разчита. Той казва: „Господ дава, но в кошарата не вкарва. Каквото аз изработя, на него разчитам.“ Религиозният пък казва, че Господ и в кошарата вкарва. Това са два различни възгледа.

Христос се роди в света, но в сърцата на хората още не се е родил. Христос пак ще се роди в света, но като се роди, всички ще заплачат. Лошо ли е хората да заплачат? Вие не разбирате какво означава плачът. Като казвам, че всички ще заплачат, това е мое твърдение. Но в ума ви изпъква една особена идея. Какво лошо има в плача? Когато детето се ражда, нали заплаква? Всяко дете, което се ражда, трябва да заплаче. Ако не заплаче, неговата работа е свършена. Затова, когато Христос се роди, всички хора ще заплачат. По това ще познаем, че Христос се е родил в света. Всички казват, че Христос се е родил. Ако наистина Христос се е родил, всички ще заплачем. Казват за някого, че плаче. Щом плаче, Христос се е родил в него. Щом заплаче човек, това показва, че нов живот има в него.

Сега аз давам смисъл на плача. В детинството човек трябва да плаче. От седем години нататък детето трябва да плаче по-малко, а да яде хубаво. Като стане на двадесет и една година, той трябва да учи хубаво. Като стане на тридесет и три години, той трябва да оре нивите си и да ги отглежда добре. Като стане стар, той трябва да възпитава мислите и чувствата си. На стари години няма защо да плаче, той е научил вече тази наука. И плачът е наука. Сега, благодарение на плача ние имаме толкова видни певци. Благодарение на плача човек е научил всичките гами. Ако няма плач, няма да има никакви певци. Значи произходът на пението се крие в плача.

Сега аз засягам нещата в тяхната целокупност. Аз отхвърлям всички онези тълкувания, които хората имат. Много тълкувания са били верни на времето си, но сега не са верни. Аз отхвърлям твърдението на някои хора, че някое дете е било хилаво и глупаво, но като станало на двадесет и една-годишна възраст, поумняло. Или пък някой до двадесет и една-годишна възраст бил здрав, а после станал хилав. Аз не вярвам в такива промени. Ако глупавият наистина е поумнял, значи той е изменил живота си. Значи пътят на неговата орбита се е отклонил. Ако пък умният е изгубил своята разумност, той е влязъл в лош път. Тъй щото, когато казвате, че някой човек е лош, аз разбирам, че той е хванал някакъв път, по който се движат хората колективно. Защото лошавината не е нещо единично, то е нещо колективно. И добрият живот не е единичен, той е колективен. Човечеството може да бъде добро, а отделните хора само проявяват доброто. Бог е любов, а ние сме проявление на Неговата любов.

Та казвам: При сегашните условия човешкият език трябва да се очисти от онази двойственост, която съдържа в себе си. В човешкия език има много думи, които съдържат в себе си отрова. Такива думи са заразителни и за да се предпазят хората от тях, тия думи трябва да се турят в шишета, които да се затворят добре. Като дойдоха ангелите, те очистиха езика от тия отровни думи. Те казват на хората: „Не се бойте вече.“ Хората бяха страхливи, бояха се от вълци да не ги нападнат. Те им казаха: „Не се страхувайте, няма вече вълци.“ Някои хора са като овце, но няма да ги ядат вълци.

Разправяли са ми следния случай от живота на овцете. (Това аз не съм го проверявал, не е мое твърдение, но са ми го разправяли хора.) Когато овчарят е добър, води трезвен живот, не пие, отнася се добре с майка си и с баща си, не задява никого, неговите овце са спокойни от вълците, вълците не ги ядат. Такъв овчар е ходил с овцете си цели двадесет–тридесет години, но нито една от овцете му не е пострадала от вълци. Обаче, ако животът му се развали, разваля се и животът на овцете му. В това отношение всеки човек е овчар на своя живот.

В съвременните хора е влязла мисълта, че Бог ще направи всичко. Добра е тази мисъл, тя е колективна. Вярно е, че Бог е направил всичко. Той е определил строго пътя на всеки човек. Той е определил движението на неговия живот. Всеки има определена орбита на своя живот и по нея се движи. Но в тази орбита човек се намира в един съвършено независим и самостоятелен живот. Всеки човек принадлежи към една слънчева система, но същевременно той е изложен на влияние. Всеки човек се влияе от същества, които са по-силни от него. Тия последните пък се влияят от същества още по-силни от тях. Значи, в живота има едно взаимно влияние, от което човек не може да избегне.

Задачата на всеки човек не е толкова да подобри живота си, колкото да го запази. Докато е бил малко дете, баща му и майка му са пазили живота му. Детето само не е в състояние да опази своя живот. Тук родителите играят важна роля. В това отношение родителите представят външни благоприятни условия за детето. Когато детето расте, става на шест, на четиринадесет, на двадесет и една година, то става самостоятелно, става голям човек. И тогава неговата съдба зависи изключително от самия него. Детето е вече самостоятелно, то разбира нещата и трябва да работи. Това, което се отнася до отделния човек, отнася се и до народите. Колкото е самостоятелен човек, а същевременно и зависим, толкова са самостоятелни и зависими народите. Като четете Библията, ще видите, че и там още е писано, т.е. предсказано е какво ще се случи на сегашните народи. Аз няма да ви тълкувам какво е писано, но като четете, сами ще видите какво ще се случи със сегашните народи. Писано е за Англия, за Франция, за Италия, за Русия, за Япония, за всички големи и малки народи.

Човек трябва да изучава нещата. Сега, вземете в български език местоимението „той“. Ако четете тази дума отзад напред, ще получите думата „йот“, която е десетата буква от еврейската азбука. Тя е сила, която твори в света – творческа сила е тази буква. (Името на буквата „йот“ („йод“) идва от думата „ръка“ на староеврейски) „Йот“ означава още и „Бог“. Евреите никога не произнасят името на Бога. Кой е Той? Той е Онзи, Който твори в живота. Кой е Той? И в тебе има един Той, Който твори всички неща. И в тебе има един Той, Който те въвежда в Царството Божие. В тебе има един Той, Който изпълнява волята Божия. Ти познаваш ли Го? Ако ти не познаваш в тебе Онзи, Който изпълнява волята Божия, ти не разбираш смисъла на личното местоимение „Той“. Ти не разбираш Този, Който те въвежда в Царството Божие. Но ти не разбираш и второто лично местоимение, „ти“. Ти лесно казваш: „Той е онзи, Драган, Стоян.“ Не, ти не разбираш кой е Той. Той е Онзи, Който е създал всичко в света. Ако разгледате буквите от геометрична гледна точка, както и отношението, което съществува между тях, ти ще създадеш цяла философия. „Ти“ е онзи, Който въвежда Царството Божие и неговата правда в тебе. Като съзнаеш това, ти ще бъдеш силен човек.

Значи, първо човек трябва да познае себе си. Казваш: „Аз.“ Кой е „аз“? Онзи, който изпълнява волята Божия, той е аз. Онзи, който въвежда Царството Божие в тебе, това си ти. „Ти“ въвежда Царството Божие и неговата правда в тебе. Ти си човекът, който трябва да служиш на онова царство в тебе. Ти си човекът, който трябва да вършиш волята на Онзи, Който е създал всичко. Днес всички говорят „аз“, „ти“ и „той“, и прости и учени, но покажете ми има ли един граматик, който да разбира смисъла на тия думи? От древността досега няма нито един учен, който да разглежда тия думи в този вътрешен смисъл. Казва: „Аз“ – себе си. Да познава човек себе си, това значи да познава онова забуленото.

Три фази има в познаване на себе си. Да изпълниш волята Божия, това е физическият свят. Ако ти не можеш да изпълниш волята Божия, ти не познаваш физическия свят. Аз – това е физическия свят. Ти – това е духовният свят. Ти не можеш да имаш ясна представа за духовния свят, ако не разбираш смисъла на онова царство, което е вътре в тебе. Ти трябва да разбираш царството Божие и неговата правда. Ако не разбираш смисъла на „Той“, ти не можеш да разбереш умствения или Божествения свят. Значи, всеки човек трябва да започне с трите местоимения – аз, ти, той. Тези думи трябва да оживеят в човека. Как ще оживеят? Те не са семка от ябълка или от жито, да ги посадиш и да ги опиташ. Ако държиш едно житно зърно в хамбара, с години можеш да го държиш, но няма да разбереш какви сили се крият в него. Като го посадиш, тогава едва можеш да разбереш силите, които се крият в житното зърно. Думи, които не се садят, остават семена в хамбара, които не показват своите сили, безсилни са такива думи. За да стане силна като идея, като реалност, всяка дума трябва да се посади в човека и там да оживее. Това става в умствения свят на човека. Там думите оживяват.

И тъй, овчарите, за които говорим, представят човешкото сърце. Опасността е в това, че при овцете идат вълците. Значи, както овцете страдат от вълците, така и сърцето страда от вълците.

Сега, като чета вестниците, виждам, че там са писани хубави работи за учението на Христа, но Неговото учение не е приложено. То ще се приложи в бъдещата епоха. От времето на Христа досега са се изминали само два деня. Тази епоха е подготвителна. Тази епоха аз я наричам епоха на спасение. Значи, ония хора, които се давят, трябва да ги извадим от водата и да ги спасим. Спасението подразбира изваждане от водата на онзи, който се дави. Но да стане човек християнин, за да го извадят от водата, той не се ползува много. Да стане човек християнин, това значи да учи. Какво е придобил от това, че вярва, какво Бог е създал света? На християнина не е нужно само да се избави, но трябва да му се дадат условия да работи. Вие от толкова години сте християни, но какво придобихте? Какво трябва да се проповядва на съвременните християни? Досега им се е проповядвало, че Христос умря за грешните и изкупи греха на човечеството. Този свят, на който Христос изкупи греховете, всички – свещеници, учители, проповедници – всички се бият на общо основание. Всеки гледа колкото може повече пари да вземе, как да се настани, как да осигури живота си.

Ако Христос дойде днес и погледне на всички вярващи, които са приели Неговото учение, какво ще каже? Преди всичко хората нямат представа даже за Христа. Сега във вестниците дават един портрет на Христа, рисуван от някакъв художник, но ако не бях прочел отдолу, че това е Христос, бих Го взел за някакъв генерал. Лицето му е мъжко, грубо. Досега поне рисуваха Христа с женствено лице, а в тази картина е много груб. Войнствеността на човека седи в неговата сила. Без сила никакъв военен не можеш да бъдеш. Според мене истински военен, истински генерал е онзи, който, и куршум да го удари, да се намажи малко и да върви напред. Не само един куршум да го удари, но и два, три, четири, пет или повече, той да продължава пътя си. Това е истински герой. А тъй, още от първия куршум да се повалиш на Земята, това не е никакво геройство. И във войната има нещо лошо – нещо добро. Във войната се вижда и доброто, и лошото на човека. Днешните войни са по-културни: от една страна убиват, от друга лекуват. Ще дойдат милосърдни сестри, лекари, ще превързват раните, ще утешават, че е пострадал за отечеството. След това ще го възнаградят, че се е бил геройски за отечеството си.

Хубави са тия неща, но аз разглеждам въпроса малко по-другояче. Какво ще бъде положението на един баща, който има десет сина и намери, че те се бият помежду си, кой колко повече да вземе от имането на баща си? Той ги намира с пукнати глави, със счупени ръце и крака. Какво ще каже този баща? Няма да му бъде добре. Той няма да бъде доволен от синовете си. Сега всички хора са разделени на две партии, на две категории: едните съчувствуват на западните народи, а другите – на източните. Едните симпатизират на Англия, на Франция, а други – на Германия, на Русия. И това е добро, но въпросът е кой е на правата страна. Въпросът е чия кауза е права. Важно е кой работи за човечеството. Като стане една война, тя трябва да стане за благото на човечеството. Ако една война се върши само от лични амбиции, тя е безпредметна. Наскоро във вестниците беше напечатана статията на един англичанин архиепископ, който пише: „Ние, англичаните, трябва да познаем своите погрешки. Ние направихме една голяма грешка с Версайския договор и затова трябва да изправим погрешката си, да останем верни на себе си, на своите обещания. Ние не сме сиромаси. Ние сме най-богатият народ и затова трябва да направим нещо за човечеството. Ние не се нуждаем от нищо, но не трябва да потискаме другите народи. Ако продължаваме да ги потискаме, нищо добро не ни очаква. Не е право това, което вършим.“ Както виждате, един англичанин се осмелява да изнася погрешките на своя народ. Той предсказва бъдещото положение на Англия, ако не се изправят погрешките. Той казва, че тъй, както вървят работите, не е на добро, но самите англичани не вярват в това, което той говори.

Сега всеки човек е разделен в себе си: умът му поддържа страната на Англия и Франция, а сърцето – страната на Русия и Германия. А пък волята на човека е и тук, и там. Засега тя е неутрална. Умът и сърцето представят воюващите страни, а волята държи неутралитет. Всички неутрални хора са във волята, там се примиряват. Волята гледа кой от двамата ще спечели: умът ли ще спечели или сърцето. Ако умът спечели, тя ще отиде на негова страна; ако пък сърцето спечели, ще отиде на негова страна.

Сега ние разглеждаме нещата от едно становище, към което човек трябва да се отнася. На всеки народ трябва да се отдаде онази хубава черта, която той притежава. А пък каквито погрешки направи, той трябва да е готов да ги признае. В Писанието има един закон, който казва: Ако грешникът се върне от своя грешен живот и направи само едно добро, греховете му няма да се поменат. Такъв е Божественият закон. Ако човек през целия си живот е живял лошо, но един ден се разкае и направи едно добро, греховете му се заличават. Този закон има и обратно значение. Ако един човек през целия си живот е живял добре, но един ден се отклони от този живот и реши да си поживее, добрините му няма да се поменават. За предпочитане е човек да се намира в положението на грешниците, които цял живот са живели зле, но един ден се разкаят и обърнат с добрата страна на живота, отколкото да се намира в положението на един праведник, който цял живот е живял добре, а на края на живота си се обърне в лошия път. Вярвам, че и вие сте съгласни с мене. Вие сте съгласни с мене, понеже имате същите убеждения. За нас е по-реален първият закон. Обаче човек трябва да се пази от пристрастяване. Ние трябва да бъдем безпристрастни, понеже всички народи, които са съществували от памтивека досега, са имали и имат своя мисия. И народите се съдят, както личностите. Всеки народ има своите добри и лоши качества. Ако искате да придобиете доброто качество на някой народ, вие трябва да го обикнете. Запример, ако искате да придобиете честност, вие трябва да обикнете англичаните. Ако искате да бъдете работливи, трябва да обикнете германците. В това отношение те са крайно работливи. Дадете ли някаква работа на германеца, вие не трябва да го контролирате, той сам ще си я свърши и ще ви я предаде навреме. Той не обича да разтакава нещата. Ако искаш да служиш на Бога, да развиеш религиозното си чувство, трябва да обикнеш славяните, специално руснаците. Ако искаш да бъдеш изящен по маниери, трябва да обикнеш французите. Ако искаш да станеш музикален, трябва да обикнеш италианците. Ще видите италианеца постоянно с китара в ръка и свири и пее. От американците пък ще придобиеш някоя тяхна черта, от българите – също. Иска ли някой да стане твърд, с девет чифта биволи да го теглят, нека обикне българина.

Та казвам: Народите представят отражение на цялото човечество в битието. Във всеки народ се изявява Божественият план. Съвременните народи се намират пред положението да се координират с Бога. Всички народи ще се сглобят и ще образуват едно цяло. В бъдеще ще има само един народ, разумен народ, той е Божественият народ. Тогава всички народи – англичани, французи, германци, италианци, руснаци, българи, сърби, черногорци, финландци, шведи, норвежци, японци, китайци и всички останали народи, които не съм споменал, Господ ще ги спомене, но всички ще образуват един голям народ – Божествен народ. Най-после и вас да спомене Господ, не само вас, но да не остане нито един човек по цялата Земя, когото Бог да не спомене. Това е благо за всички. Бог има един план за бъдещето, който постепенно ще прилага.

Страданията, които преживяваме, колкото и да са лоши, представят работата на един велик скулптор или архитект, който сега строи. Тези страдания са временни. Страданията, смъртта, това са методи, чрез които човек се развива. Един ден, когато съзнаем смисъла на страданията, ние ще благодарим на Бога за всички страдания, които са ни сполетели. Че, ако овцата не се жертвува за нас, ние ще можем ли да живеем? Ако плодните дървета не се жертвуват за нас, ние ще можем ли да живеем? Ако дърветата не се жертвуваха за нас, да ги горим и да се ползуваме от тяхната топлина, какво щеше да стане с нас? Ако въздухът, водата, светлината не се жертвуваха за нас, какво щеше да бъде нашето положение?

Всичко в света е жертва. Всичко служи на закона на пожертвуването, не с цел да изчезне, но всичко иде в света да помогне за развиване на човека. Ако Божествената светлина не проникваше в нашите умове, какво би станало с нас? Ако Божествената топлина не проникваше в нашите сърца, какво би станало с нас? И ако Божествената сила не проникваше в нашия организъм, какво бихме могли да направим? Ако ние бихме се лишили от въздуха, от водата, от светлината, от храната, от окръжаващите, които ни обичат, какъв щеше да бъде нашият живот? И след всичко това хората питат има ли Господ в света. Щом мислиш, Господ е в ума ти. Щом чувствуваш, Господ е в сърцето ти. Щом работиш, Господ е във волята ти. Щом спиш спокойно, Бог е в съня ти. Щом забогатяваш, Бог е в богатството ти. Щом осиромашаваш, Бог е и в сиромашията. Щом боледуваш, Бог е в болестта ти. Щом си здрав, Бог е в здравето ти. Щом пееш, Бог е в песента ти. Болестта е едно велико благословение. Щом е така, ти не можеш да го избегнеш. Каквото страдание да имаш, това е едно благословение. Това е крайният резултат, който ни дават. Чрез страданието ние си съставяме понятие за жертвата.

Мислите ли, че Онзи, Който ни е създал, стои индиферентен? Всички се отправят към Него. Един голям зов се чува отвсякъде. Бог е дал всичко в изобилие, а навсякъде се чуват гласове на недоволство, на мърморене. Знаете ли какво мърморене има в света? Знаете ли колко милиарди заявления са дадени до Господа? Всички са недоволни от положението си и Господ трябва да задоволи всички. Всички Го критикуват, но Той търпи и помага. Знаете ли какво нещо е дълготърпението на Бога? Като разглеждат живота, хората казват: „Господ не съществува.“ – Защо? – „Защото не е създал света както трябва. Ако Бог съществуваше, Той щеше да оправи света.“ Всичко онова, от което хората са недоволни, представят методи за познаване на Бога. Болестите идат с единствената цел да познаете Бога. Щом си болен, познай Бога в болестта си. Като Го познаеш, ти ще оздравееш. Ако познаеш Бога в богатството си, ще станеш щедър. Понеже не Го познаваш, сърцето ти е затворено. Ти си голям скъперник, седиш, не знаеш какво да правиш. Ако си учен човек и в своята ученост познаеш Бога, ти ще реализираш своите теории. Ако си невежа, но познаеш Бога в своето невежество, в тебе ще се роди желание да учиш и ще ти се дадат условия за учене. Когото срещнеш, ти ще го обикнеш и ще възприемеш част от знанието му.

Въпреки всичко това, сега се проповядва учение, че Бог е само на небето. Право е това. Толкова са знаели хората на времето си, толкова са могли да кажат. А пък аз казвам: Когато страдате от каква и да е болест, Бог е там, в болестта. Като Го познаете, болестта си отива. Не можете ли да Го познаете, болестта си остава при вас. Като започнеш да се молиш, и болестта се моли с тебе заедно и си отива. Като не се молиш, болестта остава да те мъчи. Тя те пита: „Познаваш ли Господа?“ – „Не Го познавам.“ Щом не Го познаваш, тя ти тури един нож. Тя пак те пита: „Познаваш ли Господа?“ – „Не Го познавам.“ Щомне Го познаваш, тя ти тури още един нож. Така увеличава ножовете един след друг, докато най-после кажеш, че Го познаваш. Щом кажеш, че познаваш Бога, ножовете един след друг излизат и ти оздравяваш. Болестта сама вади ножовете и ти туря церове. Като дойде Господ, пита: „Защо този човек е толкова надупчен?“ Болестта казва: „Ти нищо не казвай на Господа, но благодари на мене, че те върнах в правия път.“

Сега вие сте в нова година, 1940, но аз не ви казвам нищо за нея. Вие искате да знаете каква ще бъде тази година. Каква ще бъде тази година, не трябва да знаете. Важно е, че всяка година отваря една епоха. Гласа на тази година ще чуете после. Има един пример за Настрадин Ходжа, анекдот е той. По едно време работите на Настрадин Ходжа никак не вървели добре. Дето отивал да иска нещо, все празен излизал, никой нищо не му давал. Най-после той решил да отиде в дома на един богат търговец да открадне нещо. За тази цел той взел една пила и започнал да пили вратата на този търговец. Като го видели някои, че седи пред вратата на богатия търговец и пили нещо, запитали го: „Какво правиш тук, Настрадин Ходжа?“ – „Свиря на кемане.“ – „Ами защо не се чува гласът му?“ – „Гласът му утре ще се чуе.“

Казвам: Гласът на тази година ще се чуе чак след 999 година. Тази година е Слънчева. Най-първо имате числото 19, което е щастливо число. Числото 19, това е онзи небесен Господар, който е направил всичко в света. Числото 40 представя влиянието на Слънцето. Нулата накрая представя вечността, която е донесла хубавите работи и ги е турила под квачката да се мътят. Като се излюпят малките, ще видите гълъбчета ли са, юрдечета ли са, гургулички ли са, змийчета ли са, гущерчета ли са. За да се излюпят всички, изисква се дълъг период от време, затова не се плашете. Ако дочакате 999 година, ето какво ще се случи – змиите ще ги употребяват за въжета, да си простират дрехите на тях. Те ще си служат с живи въжета. Ако змията е дълга, дълго въже ще се направи от нея. Докато дрехите са прострени на нея, тя ще бъде опната. Като свалиш дрехите си, тя ще се свие. Тогава ще я нахраниш малко, защото ще ти трябва за второ и за трето пране. Тогава змията няма да гълта живи жаби, както сега прави. Тя ще се откаже от занаята си и ще каже: „Едно време гълтах живи жаби, но сега вече никого не искам да гълтам.“

В един от своите разкази един французин описва обезсърчението на един голям дявол, няма да кажа името на този дявол. Като видял, че работите му никак не успяват, дяволът се обезсърчил и се отдалечил от хората, отишъл на едно уединено място, като светия, и започнал да мисли за положението си. „Какво да се прави? – казвал си той. – Съвсем загазих. Отиде моята работа вече, съвсем пропадна. Всичко, какво имах, изгубих. Не зная вече какво да правя.“ Седи той замислен, но не може да плаче, да му олекне поне. „Едно време хората ми вярваха, слушаха ме, но сега вече не ми вярват, не ме слушат. Едно време бях господар, разполагах с цели царства, а сега нищо нямам.“ По едно време той вижда, че Христос иде към него. Тогава дяволът започнал да си клати главата и казал: „Много късно идеш. Едно време бях господар, имах на разположение цели царства, които можех да ти дам, но сега вече нищо нямам, никой не ми вярва и слуша. Късно идеш. Когато беше млад, защо не ме послуша? Но сега е вече късно, нищо не мога да Ти дам.“ Христос му казал: „Аз не искам от тебе нищо, нищо не искам да ми дадеш, но Аз съм дошъл да те освободя от едно голямо страдание.“ Христос видял на гърдите му две големи змии, които го смучели. Христос бутнал змиите и го изцерил. После Христос поставил дявола за управител и му казал: „Ти имаш големи опитности от живота, затова те назначавам на служба, да покажеш на хората как трябва да работят. Ти ще ги учиш от своите опитности.“ Дяволът останал доволен от Господа, че му дал възможност да участвува в бъдещото царство. Сега ще ме питате вярно ли е това. Ще намерите този френски писател и ще го питате вярно ли е това, което е написал.

Мнозина се спират на миналото и казват, че миналото крие в себе си хубави работи. Хубавото в света, било в миналото, било в настоящето, е Духът. Великото в света е Духът. Когато Духът присъствува в ума на човека, той се чувствува другояче. Една приятна светлина излиза от неговия ум. Умът на този човек работи, той се усеща като с криле. Когато Духът започне да работи в сърцето на човека, той се чувствува мощен, готов всичко да направи. Една приятна топлинка излиза от сърцето му и той се изпълва с възвишени чувства. За този човек няма нищо невъзможно. Когато Духът работи в човешката воля, човек е готов и най-мъчните работи да ги направи с радост.

Та казвам: Новото учение се заключава в идването на Духа. Духът иде да работи в нашите умове, да внесе светлина, с помощта на която хората да решават всички въпроси: семейни, политически, обществени. Държавата трябва правилно да реши политическите въпроси. Народите също така трябва да решат правилно своите задачи. Народите, държавите, свещениците, учителите, управниците, служащите – всички трябва да решат задачите си и правилно да ги решат. За да се реши правилно един въпрос, нужни са три неща: една светла мисъл, едно топло светло чувство и една светла постъпка. На съвременен език казано: за да се реши един въпрос правилно, умът, сърцето и волята трябва да участвуват едновременно в решаването му. Вие трябва да имате добра обхода към ума си и сърцето си, те са разумни същества. Понякога сърцето греши, но то е от неразбиране. И умът някога греши, от много знания и разбирания.

В България, в София, имаше един професор, много учен, Бахметиев, той се занимаваше с високо научни въпроси, но същевременно изучаваше и спиртологията. Казвам, този професор който правеше опити да замразява и да размразява жаби, правеше опити и със себе си. Опити правеше човекът. Ето, и еврейският цар Соломон имаше триста жени и деветстотин наложници, всичко хиляда и двеста жени. Защо му бяха толкова много жени? И той правеше опити. Страшно главоболие е да се занимава човек с толкова много жени. Ум се иска за това. Ще кажете, че това е голяма лакомия. Това не е от лакомство. Ами какво ще кажете за царицата в един кошер, която се занимава с тридесет–четиридесет хиляди работници и около четиристотин–петстотин кавалери, нейни възлюбени. Едно нещо харесвам в пчелите – те не са ревниви. Всички се представят пред царицата и казват: „Кой си избере царицата, той е достоен за нея.“ Всички останали пеят около нея. Като избере един, останалите излизат и се връщат, пеят, никакви караници няма между тях. Пчелите имат разбиране в това отношение.

Ами хората имат ли разбирането на пчелите? Съвременните хора прекарват и двете култури: и многоженство, и многомъжество. Мъжете поддържат многоженството, а жените – многомъжеството. И двете партии имат право. Многоженството се роди, когато мъжете бяха поставени при много лоши условия. Мъжете тогава се избиваха, та имаше много жени на малко мъже. После дойде друга епоха, когато жените се избиваха, че останаха малко жени на много мъже. Значи условията родиха и многоженството, и многомъжеството. Това е един опит на природата. Във време на Стогодишната война в Германия се създаде закон, по силата на който заставяха всеки мъж да има по няколко жени. Когато количеството на мъжете и на жените се изравни, тогава държавата сама отмени този закон.

Та казвам: Хората със своя неразумен живот създават такива неща, които са в дисхармония с Божественото начало. Казано е в Писанието, че човек ще остави майка си и баща си и ще се прилепи към жена си. С други думи казано: Умът ще остави всички други неща и ще се прилепи към сърцето си. Сега умът и сърцето трябва да работят заедно. Волята пък е дете, родено от ума и от сърцето. Ако човек няма ум и сърце, не може да има и воля. Щом човек има воля, това е признак, че той има едно добро сърце. Който има добро сърце и светъл ум, той има вече воля, с която може да работи.

Сега, като говоря за възвишените същества, имам предвид, че те идат и сега, а не само в миналото, както вие мислите. Сега вие ще кажете: може ли тук да се усети миризмата на карамфил, без той да е цъфнал? Може ли да се яви едно пиле, без да е измътено от яйцето? Това е невъзможно. Значи, за да съществуват нещата, непременно трябва да има някаква реалност. Сега новата епоха, която иде, ще донесе любовта в света. Христос ще се роди, за да внесе любовта в света, като сила, която съдържа в себе си едновременно две качества: кинетическа и потенциална сила. Като срещам някой човек, аз измервам колко потенциала на любовта има в него. Някой има само един потенциал, друг – два, трети – три, четири, пет, до шест потенциала. Който има шест потенциала на любовта в себе си, той е силен в любовта. Ако в музикално отношение имаш една потенциала, това е терца. Тази терца може да започне от „до“ и „ми“, а може от „ми“ и „сол“ – зависи от какъв тон ще започнеш, за да определиш предназначението на терцата. Мога да съставя една песен от секунда, от терца, от кварта, от квинта и да мисля, че това е някакъв музикален закон. Ако не разбирате законите на музиката, вие нищо не можете да разберете от един музикален тон.

Човек може да познае дали дадена музика е хубава или не, от това как се отразява на неговия ум и на неговото сърце. Ако едно класическо парче действува едновременно и на ума, и на сърцето, и на волята ми добре, то е хубаво. Ако не се отразява добре на ума, на сърцето и на волята ми, то не е добро. Има някои парчета, които действуват здравословно на човека. Като пееш такива парчета, или ако слушаш някой да пее, ако имаш болка на краката, болката ще престане. Други пък действуват здравословно на корема, на главата и ако имаш болка в корема или в главата, болката веднага престава. Има песни, които пък се отразяват добре върху ума и сърцето. Имате ли някакво смущение в ума или в сърцето, тия смущения веднага изчезват.

Та, когато отивате на концерт, наблюдавайте как ви действува тази музика. Тя минава през живот [?] човек и не може да не се отрази върху слушателите. Особено ако присъствувате на концерт, дето свири цял оркестър от петдесет–шестдесет–седемдесет и повече души. Всички тия музиканти предават нещо от себе си. Това свирене представя Божествен акт. Всички тия хора са концентрирани и чрез тях се предава Божествена енергия.

Гледам, някой отива на концерт и вади книгата си, да коригира как свирят оркестрантите. Той иска да следи по своите ноти как изпълняват, но в това време не може да се ползува от това, което се свири. Няма какво да следите онзи, който свири в оркестър. Той сам ще се проверява, сам ще намери погрешката си. Капелмайсторът на един оркестър или диригентът на един хор не трябва да се ръководят от амбиции да задоволят публиката, но да се стремят да предадат онова Божествено благо, което е скрито в съдържанието на музиката. Така те трябва да пренесат публиката в Божествения свят, да видят какво благо слиза чрез музиката. Ако музикантите успеят да направят това, всичката публика, като излиза от концерта, ще почувствува в себе си нов живот.

Един англичанин разправяше една своя опитност. Когато бил на концерт, на който свирила една от ученичките на Паганини, Камила Русо, той се почти пренесъл в друг свят. Тя свирила едно парче: „Сънят на живота“, но така му подействувало, че той бил готов да раздаде всичкото си богатство. Заради радостта, която изпитвал в този момент, той бил готов на всичко. Значи, Божественото го посетило този ден. И Евангелието е цяла музика за онзи, който го разбира. Там се казва, че ангелите слизат от небето с песен и музика.

Та казвам: Съвременното човечество се нуждае от работа. Всички хора трябва да възприемат в себе си най-малкия подтик на любовта и да работят с нея. Онова, което може да спаси човечеството от всички неразбории в живота, това е най-малкият подтик на любовта. Те трябва да приемат любовта, за да придобият този най-малък подтик. Любовта е най-малкия подтик, който се явява в ума, в сърцето и във волята на човека. Ако хората биха слушали този най-малък подтик, работите им щяха да се оправят поне деветдесет на сто. Като дойде малкият подтик в човека, той го отблъсква и казва: „Не е това, което очаквам.“ Той очаква в бъдеще да получи нещо грандиозно, а не предполага, че малкият подтик съдържа в себе си Божественото. Божественото се крие именно в този малък подтик. Това трябва да го приемете, трябва да повярвате в това.

Казвате, че не можете да вярвате, искате да ви се докаже. Как ще ви се докаже? То трябва първо да се опита, а после вече няма нужда от доказателства. Само неопитаните неща се нуждаят от доказателства. – „Ама докажи ми има ли Господ в света или няма.“ Как да ти докажа има ли Господ, или няма? Аз виждам, че си сиромах, нямаш пет пари в джоба си и затова си турил зъб на Господа. Ето как ще разреша този въпрос. Колко пари ти трябват? Аз намирам, че на първо място ти трябва една красива мома, за която да се ожениш. После и на двамата давам сто хиляди лева. Сега ще повярвате ли в Господа? Там е болката на този човек. Той иска да има една жена и пари, за да живеят добре. Щом има жена и пари, той вярва в Бога. Изгуби ли тия неща, той казва: „Аз не вярвам вече в Бога.“

Това са временни работи. И като има възлюбена, утре тази възлюбена може да умре. Тогава той пак ще дойде при мене да хленчи, защо Господ му взе възлюбената. Утре можеш да изгубиш ума си и пак ще питаш защо Господ е взел ума ти. Какво трябва да се прави, като изгубиш възлюбената си или като изгубиш ума си? Там е въпросът. Тогава аз казвам: За да не умре възлюбената ти, ще се жениш за такава, която не умира. Ще вземеш такъв момък, който не умира. Ще вземеш такъв ум, който не се губи. – „Ама това не може да бъде.“ Тогава ще учиш.

Един закон знаем ние. Той е следният: някои хора са богати, понеже имат повече злато в кръвта си, други са пък сиромаси, понеже имат по-малко злато в кръвта си. Ние знаем, че магнетизмът привлича железните стърготини, а златото привлича хората към себе си. Ако сега туря едно кило злато на масата, ще видите как ще се привлечете към него. Вие веднага ще се приближите към масата. Защо? Златото привлича, то има привлекателна сила в себе си. Малко хора има, които могат да устоят на привлекателната сила на златото. Колкото повече килограма изнасяте пред хората, толкова повече хора ще се привличат от златото. Това са съвременните разбирания на хората.

Питам: Нима онзи, който е създал златото, не е имал предвид нуждите на съвременните хора? Онези, които създаваха света, знаеха, че съвременните хора ще имат нужда от злато. Освен в икономиката на живота, освен за търговски обращения, златото има и друга роля в живота. Златото е добър проводник на здравето. Човек, който има повече злато в кръвта си, винаги е здрав. Затова на мнозина съм казвал да носят златни работи на себе си: пръстени, игли, гривни и др. На кой пръст обикновено носите пръстени? Ако бях на ваше място, аз нямаше да нося пръстени само на един пръст, на третия, запример, но щях да го местя ту на петия, ту на четвъртия, на третия, а понякога и на първия – на палеца. По този начин ще калите волята си. Златото калява волята на човека.

Вие можете да считате тия неща за забавления, но не са забавления. В тях се крие цяла философия. В психическия живот на човека златото играе важна роля по своята ценност. Мислите на човека трябва да бъдат като златото, да не се окисляват. Такива трябва да бъдат и чувствата. Ако в мислите и в чувствата на човека има повече злато, те не се окисляват. Но ако има повече желязо, те ръждясват, т.е. окисляват се. Всички елементи на духовния и на Божествения свят имат влияние върху човека. За тази цел е нужно едно опитно училище, да се провери и опита силата и влиянието на всеки елемент върху човека. Запример, могат да се правят инжекции на човека от злато. Ако се постави една стохилядна част от милиграма злато в кръвта, в човека стават известни промени. Това обаче ще се провери в бъдеще, когато дойдете отново на Земята. Тогава вие ще проверите дали вашите сегашни знания са верни или не.

Като отидете на онзи свят, вие ще се освободите от всичко ненужно и ще остане само онова, което е вярно. Оттук за онзи свят заминават много учени и философи, но като се връщат отново на Земята, те са като деца, които трябва отново да учат, защото знанието, което са занесли със себе си, не е съществено. Запример, мнозина казват, че имат любов. Но според мен човек, който има любов, достатъчно е да се отправи с две думи към Бога и молитвата му да бъде чута. А така, ти се молиш ден, два, три, но молитвата ти не се чува.

Казвате: „Защо трябва да се моли човек?“ Чудна работа, защо човек трябва да се моли? Може ли човек, който живее на Земята, в органическия свят, да каже, че не трябва да диша? От правилното му дишане се определя неговото здраве. И когато се моли човек, Христос казва, че в молитвата му не трябва да има излишни думи. При това, всяка дума трябва да има само едно значение. Ти ще се приближиш към Бога с онази голяма любов, както се приближаваш към майка си, към баща си, когато искаш нещо от тях. Ти ще им разправиш всичко, каквото вършиш. Тогава вие ще получите помощта, от която се нуждаете. Вие ще се молите само за ония неща, които сами не можете да направите.

Един свещеник, един от добрите свещеници, ми разправяше една своя опитност. Това било още преди освобождението на България от турците. Свещеникът трябвало да пътува от Варна до едно село, но понеже носел една голяма сума със себе си, да помага на населението, решил да вземе със себе си един турчин да го пази от разбойници. Тръгнали на път; свещеникът върви напред, а турчинът – подир него. По едно време свещеникът чува, че някой цъка подир него. Обърнал се да види какво става. Вижда, че турчинът извадил пушката си и цъка един, два, три пъти, но пушката не хваща. „Какво правиш?“ – „Исках да те убия, но пушката ми не хваща. Ще ме извиниш и простиш, папаз ефенди.“ Свещеникът си мислил, че турчинът ще го пази, а той цъкал в гърба му. Свещеникът разбрал погрешката си – не е трябвало да хваща никакъв турчин или какъв да е човек да го пази, но трябвало е да уповава на Бога. Освен че турчинът не го пазил, но се готвел да го убие. Всеки човек има по един такъв гавазин, който ще го пази. Оставете се от такива гавази. Ако умът, сърцето, волята, душата и духът не могат да пазят човека, всяко друго пазене е безпредметно. Аз зная един закон: ако хванеш човек да те пази, между този човек и тебе трябва да има любов. Ако двама души се обичат, те могат да се пазят. Ако трима, четирима, петима и повече хора се обичат, те могат да се пазят. Ако един народ обича друг, те могат взаимно да се пазят. Истинският пазач в света, това е любовта. Когато любовта действува в човешките сърца и в човешките умове, вие можете да разчитате на нея.

Казвам: Това са новите възгледи в живота. Тъй щото, ние няма да кажем, че има един Господ в света, но казваме: Има една Любов в света. Аз виждам тази любов, пътят се проявява в човешките умове. Щом се прояви тази мисъл в ума на човека, той има светли мисли, чрез които разрешава всички мъчни въпроси в света. Влезе ли тази любов в човешкото сърце, с нея човек разрешава всички мъчни въпроси. Изобщо, има ли любов човек в ума и в сърцето си, с тази любов той може да разреши всички мъчни въпроси. И тогава в него се явява желание да бъде снизходителен към слабите. Щом е снизходителен към по-слабите и по-малките от него, Бог е в него.

Това нямам време да го доказвам, но щом умът ми работи, Бог е там. Щом сърцето ми работи, Бог е там. Щом волята ми работи, Бог е там. Щом тялото ми е здраво, Бог е там. Аз виждам Бога навсякъде и във всичко. Апостол Павел, като не разбираше този закон, дадоха му един трън в плътта, благодарение на което отслабна. Тогава той се молеше на Господа да му отнеме този трън. Тогава Бог му каза: „Достатъчна ти е Моята благодат, понеже Моята сила се явява в твоята немощ. Когато си силен, Аз съм там. Когато си богат, Аз съм там. Когато си сиромах, Аз съм там. Когато си като умираш, Аз съм там. Когато се раждаш, Аз пак съм там.“ Когато умираш, вярвай, че си в Божиите ръце. Той ще те съживи. Дали вярваш или не вярваш, ще го провериш.

Сега не казвам, че ви желая, но искам да ви поздравя, да се роди Христос във вашите души, да се роди Христос във вашите умове, да се роди Христос във вашите сърца, да се роди Христос във вашата воля. Да се роди Христос във вашите духове. И всички вие да бъдете носители на онова велико бъдеще, което иде сега в света.

Тайна молитва

„Благословен Господ Бог наш“

Търсете Бога във вашия ум, във вашата душа, във вашия дух и във вашето сърце.

14-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 7.I.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, всички, аз, сега, свят, сърце, бог, христос, хора, всичко, себе, може, воля, живот, работи, ум ,

 Неделни беседи , София, 7 Януари 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder