НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Идеален и реален живот

Идеален и реален живот

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, свят, може, сега, себе, аз, храна, живот, казва, хора, казвам, години, условия, ядат, казвате, иде, работи, ядене, природа ,

 Младежки окултен клас , София, 5 Януари 1940г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„Сила, здраве е богатство“

„Правда“

Имате ли зададена тема? „Нямаме.“

Пишете темата „Разлика между млади и стари“.

Колко на стоте са верни теориите? Каква е разликата между хипотеза, теория, наука и вероятност? Всяка една наука е обоснована на известна хипотеза, съдържа някоя теория, излага ред факти, турени в една система. В науката има вече опитани неща, има нещо по-реално. Нещата може да са опитани, но не са приложени. Може нещата да са приложени. Каква по-голяма реалност има от приложението? Ще дойдем най-после до плода на науката. От плода ще познаеш нещата какви са. Всеки един човек, като живее, от живота му ще го познаеш какви постижения има, в каква епоха живее. Защото хипотезата е историческа епоха. Теорията, и това е епохата. Хипотезата започва да мисли, опари се и за пръв път, като се опари, започва да мисли. Два пъти е теория. Три пъти, това е опит. Четири пъти, това е наука.



Това къде ще го приложите? Какъв е законът на квадрата? Като прекарате диагоналите, ако е квадрат, при пресичането им ще се образуват ъгли от по деветдесет градуса. Диагоналите разделят ъглите при върховете по на четирийсет и пет градуса. A и B, това са същества, които имат известни отношения, те образуват права линия. Правата линия е отношение на физическия свят. Когато детето се ражда, то не знае какво става с него, то не помни. Нито един от вас не помните какво е било в първите години на вашето детство. Майка ви и баща ви помнят, но вие не знаете. Даже след втората година не помните. Едва към третата година се явява малко съзнание, че сте в един нов свят. От третата година някои от вас имате ли възпоминания?

Правата линия много малко възможности може да ви даде. Какво ще ви даде една права линия, която няма широчина, височина, няма простор? Какво ще намерите в правата линия? За да имате един по-широк живот, трябва да се яви една плоскост. Съзнанието ви трябва да се пречупи или трябва да се образува една амплитуда, съзнателна амплитуда. Имате вече A, B, C, D. Имате амплитуда.

Сега при тези условия мъчно е да се оправи положението на гладния. Той е гладен. Ти започваш да му обясняваш какво нещо е яденето, той няма търпение, като гледа яденето. Ти казваш: „Почакай да ти обясня.“ Започваш да разправяш. Сега аз влизам в това положение, понеже светът е една хубава трапеза. Животът за мене е една хубава трапеза, животът за мене е една съблазнителна трапеза. Да ви разправям теории, вие казвате: „Яденето? Яденето не ни трябва. Трябва да живеем.“ Да живеем, значи трябва да ядем, нищо повече. Как разбирате живота? Казвате: „Да живее.“ Да махнем яденето от живота, какъв ще бъде животът?

То са два полюса на физическото поле: яденето и дишането. Когато едно дете се образува в утробата на майката, дишането иде после. Най-първо, се създава тялото: ръцете, краката, главата, мускулната система. Най-после се образуват дробовете. Когато в детето започне да функционира дишането, то се ражда вече. Ако в него по-напред се събуди дихателната система, в утробата на майката то ще умре, въздух няма там. С излизането из утробата на майка си, с раждането, то заплаква, а това е първата вдишка. Като заплаче, значи вече започва процесът на дишането. След туй идат другите процеси. Детето се намира в един особен свят, нов свят. Психологически това е вярно.

Пробуждането на съзнанието, това е раждането. Човек се намира в едно състояние, дето съзнанието не е пробудено. Той е в утробата на природата, трябва да се роди наново. Значи човек, щом излезе от едни условия, при които се намира, и влезе при други условия, той се ражда. Трябва да разбирате основните неща. Основното нещо на физическото поле е дишането. Дишането е първото нещо. Първото ядене е въздухът, който трябва да влезе в дробовете. След туй майката ще му даде другата храна. Най-първо, ще започне рядката храна, тя е въздухът. Казвам, при сегашните условия вие трябва да изучавате закона на съзнанието. Ако майката нахрани детето с твърда храна, то е изложено на смърт. Тя ще му даде лека храна. Млякото, което дават млекопитаещите, е най-подходящо. Психологически това е вярно.

Когато се ражда някоя идея във вас, не обременявайте тази идея с твърда храна. Казвате: „Ние не живеем добър живот.“ Или казвате: „Трябва да знаем.“ Вие критикувате: това не е право, онова не е право. Мислите ли, че критиката е лесна работа? То е най-твърдата храна, с която хората може да се хранят. Като слушаш някой критик да критикува нещата, тебе ти иде да повръщаш. Той казва, че това няма, онова няма, че нещата в природата са случайни, глупости, произволи. Ти се намериш във въздуха. Наял си се, че стомахът не може да смели тази твърда храна. Младите хора страдат от твърда храна. Старите умират от пастърма. Старите, като започнеш да ги храниш с пастърма, умират. Безнадеждието, когато дойде в човека, то е пастърма. Безверието е такава биволска пастърма. Дойде безлюбието, и то е пастърма. Животът се обезсмисля, то е непоносима работа. Казва: „Той е безверник.“ Във вашия ум как седи безверието? Вие се обезверявате в доброто. Хубаво, щом доброто го няма, кое ще туриш на негово място? Кое остава? Или нека дойдем до реалното. Човек, след като изгуби своето здраве, кое иде на мястото? Болестта иде. След като се обезвериш в болестта, кое иде? Кое е другото, по-лошото от болестта? Болестта, тя е сватя, както тия сватове, когато искат да женят една мома. Болестта като дойде, то казваш: „Не ми харесва този кандидат, когото представя. Не ми харесва. Нашата мома не даваме за него.“ Кой от вас обича тия кандидати на смъртта?

Има една женска смърт и една мъжка смърт. Мъжете женят за женската смърт, жените – за мъжката смърт. Умрелият е женен човек, да умреш – ти се жениш. Щом се жениш, ще плащаш разноските. Сега питам, туй как ще разберете? Какво разбирате под думата женене? Вие разбирате това, което не е. Вие разбирате да се ожени човек, да живее щастливо, да си направи къща, да има жена, деца. Като се ожени, вижда, че тази работа не е така лесна, както ние мислим. Или някой пише поезия, той мисли, че ще напише някоя хубава поезия. Някой пише, но някой критик, като разгледа тази поезия, казва, че думите не са турени намясто и той се откаже да пише поезия. В поезията пишеш хубави работи. Пишеш, че някое дете се ражда хубаво. Туй дете расте, пак напишеш нещо. Умира това дете, пак пишеш поезия, да утешиш майката. Ще възпееш детето, че е даровито, красиво, после – как умряло. Като чете майката тази поезия, ще ѝ капят сълзи от очите. Колкото поезията е по-хубава, толкова повече сълзи ще капят. Като кажеш, че майката родила едно дете, което е глупак, един идиот: „замина си и много добре стана“, ако така напишеш, тя ще повярва, че детето било глупак, идиот и от него нищо не може да стане. Ако пишеш, че детето било ангел, гений, ще накараш тази майка да плаче. Поетът, когато пише за едно дете, от къде знае, че е поет, гений? Той предполага, то е една хипотеза. Предполага, че било гений. Може да е било, може да не е било.

Има някои работи във вас, които не са съществени, те са черупки. Има много черупки във вас, които трябва да изхвърлите. Сега, като ви казвам, че имате черупки, не е лошо, че имате. Тия черупки са предпазителни условия, които човек има. Ако ти се освободиш от всички твои черупки, ще има много големи страдания. Една черупка съществува, докато условията се подобрят. Колко черупки има в ореха? Орехът е доста майстор. Той има две черупки – една външна и друга вътрешна. Едната е по-мека, която сама по себе си пада. Другата остава, като се посади орехът, сама по себе си пада.

По който начин и да разбирате живота, човек има право да разглежда живота както иска. Никога да се не спирате върху една фаза на живота. Разглеждайте живота, но не се спирайте само върху една фаза. Ти страдаш, казваш: „Лош е животът.“ Страданието е временно. Получаваш един удар. Ударът може да е в една секунда, но последици има този удар. Този удар, ако е силен, ще се мине ден–два, три, четири, ти чувстваш болката. Не че всеки ден те удрят, но ти преживяваш последствията на удара, не самия удар. Да допуснем, че някой те боднал с върха на една игла, имало един микроб, влиза в кръвта ти и впоследствие се образува една болест, с години не можеш да се освободиш. Бодването е много малко, но последствията са лоши.

Та казвам, с всяка мисъл трябва да знаете как да се справите. Много мисли съдържат и лоши условия. Вие, ако бихте създали един свят, как бихте го създали? Вие сте недоволни от живота, но как трябва да се създаде животът? Може ли да създадеш един живот без страдания? Най-първо, икономичния въпрос за яденето как ще го разрешите? Ти ядеш жито. Тия зрънца са живи. Тия зрънца не искат ти да ги ядеш. Ти ядеш онази ряпа. Тя е жива и не иска да ядеш. Крушите не искат ти да ги ядеш. Хората сами си дават правото да ги ядат. Като ядем крушите, заради нас е хубаво. Вие сами си давате туй право. Без ядене може ли? Казвате: „Страдаме.“ В яденето има известни страдания. Как ще си създадете един живот без страдания? Сега как ще се проявява животът? Природата, като разглежда всичките възможности за живота от милиони и милиарди години, откак животът съществува, не само вие, но милиони поколения са мислили и най-умните хора са дошли до яденето, както сега го имаме. За бъдеще този начин на ядене ще се измени, няма да остане така. Хората няма да ядат, както сега ядат. В животните как става яденето? Вълкът, като хване една овца, я разкъсва. Още жива я разкъсва, къса и яде. Вие казвате: „Много жестоко.“ Вие, ако сте на негово място, как ще постъпите? По същия начин, както той постъпва. Най-първо, трябва да се учи на търпение. Вълкът казва: „Какво има, че съм изял овцата? Тя е духовно същество, вземам непотребната дреха. Тя много голяма материалистка е станала, не мисли за Господа. Аз, като я изям, ще я накарам да мисли. Като я изям, ще я пратя горе при Господа, да се моли. Ще ѝ създам ново тяло.“ Такава е философията на вълка. „Аз като я изям, ще успея, ще прогресирам. Ако аз не я изям, тя съвсем ще тръгне по кривия път.“

Някой казва, че той яде месо. Друг казва, че той яде растителна храна. Всяка храна от резултатите се познава. Ако при месната храна имаме много хубави резултати, намясто е. Ако при вегетарианската храна могат да се родят по-хубави мисли, по-хубави чувства и постъпка, тя е намясто. Ние съдим за храната от резултатите, които придобиваме. Ние мислим, че известна храна е хубава, ако спомага за умственото развитие на човек, ако спомага за духовното развитие, за неговите чувства и ако спомага за неговите постъпки. Постъпките винаги са свързани с физическия свят. Човек трябва да постъпи добре, понеже постъпките създават най-добрите условия на физическото поле.

Ти не можеш да бъдеш добър, ако не постъпваш право. Ти не можеш да имаш благородни чувства, ако не чувстваш добре. Ти не можеш да бъдеш гений, да развиваш в себе си нещо хубаво, ако не мислиш. Гениалността зависи от чистите мисли. Вие седите някой път и казвате: „Аз не съм даровит човек.“ Отде знаеш, че не си даровит? Някой казва: „Не съм даровит, много обикновен съм.“ Друг казва: „Талантлив съм.“ Аз искам това да се докаже. То са твърдения, трябва да се обуславят. Сам на себе си трябва да докажеш. Как ще докажеш на себе си, че си даровит? Как ще докажеш на себе си, че си добър? Как ще докажеш на себе си, че си лош? Казваш: „Лош човек съм.“ Ще докажеш, че си лош, ще обусловиш. Вие често си казвате, че сте лоши. И когато ти си кажеш на себе си, че си лош, не се обиждаш. Когато някой друг ти каже, че си лош, обиждаш се. Какво разбирате под думата лош? Говорят в преносен смисъл, алегория има. Не постъпваме разумно. Понеже не знае как да постъпи, този лошият човек ще има много повече неприятели. Добрият човек по това се познава, че има много приятели. Щом имаш много приятели, добър си. Щом имаш много неприятели, лош си. Това са външните резултати. Лошият човек има много неприятели, целият свят опълчва против себе си. Казва: „Добър съм, понеже имам много приятели.“

Тая философия тепърва има да я учите. Запример вие искате да бъдете щастливи, но знаете ли закона на щастието? Как се добива щастието? Ако вървиш с лицето към слънцето, можеш ли да накараш сянката да дойде преди тебе? Отиваш с лице към слънцето, откъде ще бъде сянката? Защо? Сянката показва мястото, което оставяш. Безсенчието показва пътя, по който вървиш. Там, дето няма сянка пред тебе, ти отиваш към слънцето. Всички неща, които оставяш в младини – оставяш сянката на младостта. Старостта е пред тебе. Младостта е свят на всички възможности. Светът на младостта има само възможности, светът на старостта има вече много придобивки. Човек, който отива в стария свят, той няма възможности да използва тия богатства, понеже човек, като дойде до старини, той е придобил много, но не може вече да го използва. Той е забогатял. Следователно той е богат. Ако стомашната му система е отслабнала, че не може добре да яде, той влиза в един красив свят. Очите му са отслабнали, не вижда – влиза в един красив свят. Не чува, ушите му са затъпени, а влиза в един красив свят. Питам тогава, защо ти е тогава един красив свят, който не виждаш, който не чуваш, един свят, който не може да го вкусиш?

Погрешката на младите е там, че те не могат да занесат своето хубаво гледане в света на старите, не могат да занесат своето хубаво чуване в света на старите. Те отиват и глухи, и слепи. Като ги попитат какво нещо е светът на старите, казват: „Там като идеш, ще оглушееш, ще ослепееш, всичките нещастия…“ Казват: „Не ви трябва старостта.“ Някои не искат да остаряват, а пък остаряват, без да искат. Старите пращат доста посланици в света, постоянно агитират. Казват: „Ти да бъдеш като дядо си, като баба си.“ Те са идеал. Казват: „Дядо ми беше много учен човек, много благороден човек, големи постижения имаше. Дядо ми едно време голям пехливанин беше.“ Пехливанин не когато е на възраст. От петдесет години нагоре пехливанин не може да бъде. Пехливанството започва от двайсет и една година и свършва до четирийсет години.

Психологически трябва да пречистите съзнанието си. Един много труден въпрос е този. Седиш някой път и си недоволен от себе си. Недоволен си от себе си, че не си висок. Имаш вече една идея, че трябва да бъдеш висок. Представи си, че си недоволен, защото нямаш два метра височина. Като дойде някой два метра висок, ти погледнеш себе си – метър и двайсет или метър и четирийсет, казваш: „Това е слаб човек.“ Питам: на тези скъпите години с колко можеш да се облечеш? Дрехите на един човек два метра висок колко ще струват приблизително? Четири–пет хиляди лева. В природата има един икономически въпрос. Защо слоновете нямат условия?

Има един английски автор, той събира сведения за лакомията на човека. Имало един, който бил много лаком. Приготвили едно ядене за седемдесет и две деца, кафе с мляко – и всичкото изяда сам. На друго място приготвили обед за двайсет души възрастни хора. Той отива, и сам го изяда. Казвам, ако човек може да изяде закуската, приготвена за седемдесет и две деца, защо е това ядене на човека? Не е в многото ядене. Природата е правила много опити. Запример една пчела колко ядене изяда? Една пчела е много икономична. На колко бихте оценили яденето на една пчела? Някой път, когато нямате работа, направете изчисление едно кило мед за колко време ще стигне на една пчела. Цяла година като яде по три пъти на ден, тя пак не може да го изяде. Зимно време оставят пет–шест до дванайсет кила мед. В кошера има около трийсет хиляди пчели и за няколко месеца през зимата им стига. По колко се пада на една пчела? „По една трета от грама.“

Природата правила опити, понеже яденето е обосновано на един закон: в природата недоимък няма, но няма и излишък. Онова, което вие трябва да ядете, то е определено. Не всякога трябва да имаме тази хранителна част в коя и да е храна. Онази част от материята, която трябва да приемете като храна, трябва вече да е на вашия уровен, да е мобилизирана, приспособена, да може да я възприемете, да ви даде нещо от онова, което тя съдържа. Има храни, които като дъвчете, вие изхарчвате повече енергия, отколкото получавате. При такова ядене хората ядат и изтъняват. Едни малко ядат и се оправят, други много ядат и не се оправят. Едни, като ядат храната, сухи стават, изсъхват. Други, като ядат храната, задебеляват. Най-важното е, всяка една храна, която ядете, да съдържа хранителната сила.

Човек има в себе си едно чувство за храненето. То е турено отпред на челото. Туй чувство много деликатно показва тази храна дали е здравословна, или не. Ядеш някои работи, казваш: „Не ми се яде тази храна.“ Всеки човек, ако е верен на това чувство на храненето, няма да има големи мъчнотии. Сегашните хора са се научили да ядат храни, които не им подхождат. Запример правят такива яденета с яйца, с брашно разбити. Или правят риба, отгоре с майонеза. Вие не сте яли, нямате понятие. После правят попска яхния, печени кебапи. Някои от вас има, които знаете как се прави свински кебап. Свинската храна е доста нечиста. Свинята обича тинята; понеже има много мазнини отвътре, въргаля се в тинята от хигиенични съображения. Тя туря кал по тялото си, понеже се изпотява. Тя не обича да се стопля повече, отколкото трябва – влиза в калта. Биволите, и те влизат в калта, и те се калят. Той има съображения, да го не хапят мухите. Казвам, често в тази кал се покваря месото.

Свинското месо е вкусно, но има една тъкан, след като я ядеш, доста скъпо струва. Хората, които ядат свинското месо, са разположени към болести. Българите, които ядат свинско месо, страдат от свински болести. Мъчносмилаемо месо е то. Яли ли сте вие свинска сланина? Виждам, отрежат такива парчета, като сирене, четири пръста дебела сланина, отрязват и ядат.

Но да се повърнем към въпроса. Това са външни работи. В съвременния живот човек трябва да пречиства своя ум, да пречиства своите чувства, да пречиства и по възможност тялото си. Да пречиства по възможност и мозъка си, мозъкът да е образуван от едно отлично вещество, да задържа добрата мисъл. Да се пречистят и неговите гърди, неговата белодробна система. Трябва да се пречисти и тялото на човека. Туй наричам добър човек. След това човек, като яде, той е скулптор, дооформява своето лице. Тук ще покаже доколко условията са подобрени. Колкото лицето става по-красиво, туй показва, че външният, физическият, свят се е подобрил. Щом ръцете загрубеят, показва, че външните условия са загрубели. Ръцете показват условията на физическия свят, лицето показва духовния свят, мозъкът показва Божествения свят – условията на Божествения свят. Ако главата отгоре се е деформирала, туй показва какви са условията на Божествения свят. Те са се влошили. От физиономията може да познаем доколко тия блага на Божествения свят се използват. Колкото лицето става по-красиво, толкова условията са използвани. Колкото ръцете стават по-красиви, условията на физичното поле са използвани.

Казвам, има едно съответствие между човека и външните условия. Може да се види ред поколения преди него как са използвали мозъка.

Сега всички трябва да работите над себе си, за да подобрите условията. Саморазвитието на човека зависи от това, да може и от Божествения свят всичко, каквото ти е изпратено, да го приемеш. Всичко, каквото изпращат от Божествения свят, и него да приемеш. От физичния свят да вземеш чрез тялото, от духовния свят да вземеш чрез лицето, а от Божествения свят – чрез мозъка на човека. Това ще бъде бъдещото възпитание.

Много мъчно е сега. Казвате: „Трябва да мисли човек.“ Да мислиш добре, значи да можеш да възприемаш ония блага, които са определени, да намериш благата в природата. Като идеш, веднага да си дадеш адреса. Вие, като идете при спестовната каса, какво ви искат? Искат ви лична карта. Лична карта и за Божествения свят има, и за духовния свят има лична карта за сърцето. Лична карта има и за физичния свят, волята. Това са три лични карти, ще ги носиш. За човешкия свят – волята, в духовния свят – лицето. Чувствата, сърцето, и то е легитимация. Следователно ще гледаш да не оцапаш легитимацията си. Още като видят оцапаното лице, казват: „Да идеш да си направиш нова фотография. Тази нищо не те ползва.“

Сега вие разглеждате живота като пенсионери. Някой служи, за да има една хубава пенсия. Коя е най-хубавата пенсия според вас? Коя пенсия считате нормална пенсия, дето да можете да преживеете добре? Че вие сте все хора на науката. От научно гледище разрешаваме въпроса. Едно съответствие има. Трябва да се определи енергията от мозъка, която харчиш. Мозъкът е скържав, такъв финансист, не дава. Той не е разточителен, той е организиран. От една болест човек може да изгуби голямо тегло от тялото си. От мозъка много малко се губи. Болестта храни мозъка, но той нищо не дава. Тялото е страхливо, за да се освободи, ще дадеш четирийсет и пет килограма, мозъкът не дава. Голям герой е, казва: „Не давам.“ Много малко ще даде. Затуй ще имаме мярката на ума, той е икономист. Най-много харчи сърцето, то е много разточително, затова финансиално то е обедняло. Грехът на сърцето не е нищо друго освен борч. Затова аз наричам смъртта фалимент. Много пъти известна фирма фалира, финансова криза има, умира от безпаричие. Една банка умира или фалира.

Запример при онази криза в Америка, която настана преди години, девет хиляди спестовни банки фалираха. Знаете какво е спестовна банка. Всички туряха парите си за черни дни. Като фалираха спестовните банки, всички спестени пари отидоха да помагат на черните дни. Сега като се подобри положението, започнаха да се образуват нови банки с грамадни капитали, с по четиристотин–петстотин милиона долара. Фалираха толкова банки. Къде отидоха тези пари? Скрити са. Те са хубави икономисти. Икономисаха ги. Казват на бедните: „Понеже вие сте разточителни, ще ги изпохарчите, нищо няма да направите, нищо няма да излезе от тези пари, то ги икономисахме.“ Казвам, вие може да намерите погрешката. Къде са отишли тези пари? Някой път същото става и във вас. Хване ви някоя болест, колко банки фалират във вас? Знаете колко капитал отива, а след това ще започне пак наново. Таман са минали десет години, ще дойде нова криза, друга болест. Много ученици не са свършили училище по причина на тия кризи. Една–две години, като хване някоя болест, не може да свърши.

Сега в един живот в света моралът, религията, то са системи, за да спестяваме умствено и духовно капитали, за да може да постигнем своите блага. Задачата е хубава. Да допуснем, че вие обеднеете в духовно отношение. Щом обеднееш в чувствата, обеднял си в духовния свят. Щом обеднееш по сила, ти си обеднял във физическия свят. Как са вашите финансисти вътре във вас? Нали вие имате финансисти. В една държава нали има финансисти. Защо ги турят? Не ги турят като кукли да седят, но да оправят финансиите на държавата. То е труден въпрос. Много мъчна работа. Запример, ако някой от вас ви бодне, както седите, без да знаете, вие веднага ще мръднете убодената част. При вас като иде онзи, който ще ви убоде, трябва да го знаете. Още като е на половин километър, трябва да го знаете. Вие, като ви бодне, изхарчите десет пъти повече енергия. Ще му кажете: „Ти си намислил да ме убодеш. Аз ще ти дам един лев, не ме боди.“ Когато дойде някой да ви убоде, вие се обезверите. Когато вие се обезверявате, има някой, който ви дупчи с игла. Някой казва: „Аз съм се обезверил.“ Аз не разбирам как може човек да се обезвери. Как може вярата да изчезне у човека? Ако вярата е реалност, как може реалността да изчезне?

Аз считам вярата реалност, а безверието – идеалност. Защото в идеалните работи иде безверието. Безверието е сянка на реалността. Идеалните работи имат две лица. Защо се обезверява човек? Ако ти нарисуваш едно плато плодове, може ли да ги ядеш? Ти може да се обезвериш. Идеално са нарисувани тия плодове, като живи да са, но обезверяваш се в идеалните работи, нямаш реалност, не можеш да ядеш. Неща, които са реални, в тях не може да се обезвериш. Щом ядеш, то е реалността. Вярата се усилва. При сенките вярата отслабва.

Казвам, не поддържайте вашата вяра с идеалното. Казвате: „Идеален е животът.“ Аз предпочитам реалния живот, отколкото идеалния. Идеалният живот е направен от хората. Един художник може да те нарисува много красив. Той може да ти направи лицето красиво. То има дефекти, но като го рисува, заглади. Казва: „Ще ме направиш много красив.“ Но основните черти ви ги няма. Тази фотография е лъжлива, много е ретуширано лицето. Че той е направен красив, такава красота не ме интересува. Мечката, когато ще те яде, тя става красива, когато няма да те яде, нахохори се, грозна е. Щом мечката започне да си глади козината, да става гладичка, да знаеш, че кожата ти отива.

Този закон е верен в живота. Когато ти тръгне всичко напред, нямаш никакви страдания, мечката е близо, тя ще те яде. Щом са лоши условия, мечката пак е там, но тя се е нахохорила, само плюене ще има, и тя ще си замине. Щом те глади, ще те яде. Има страдания, при които човек живее. Има страдания, при които човек изчезва изведнъж.

Казвам, когато дойдат големите нещастия в живота, да знаеш, живот има – има нещо по-хубаво, отколкото в хубавите условия. Сега всички не сте съгласни с това. Те са научни данни. Страданието само по себе си е една реалност. Страданието е нещо идеално, защото идеално можеш да страдаш. За какво страдат хората днес? Нали за някакъв идеал. Че те са вярвали в нещо. За техните убеждения са ги мъчили, са ги горили, какво не са ги правили. Казват: „Инат хора, тия светии. Горят ги, на парчета ги правят, не се отказват. Много инат хора.“ За какво са страдали? За нищо и никакво, за някаква идея, че ще иде в оня свят и ще живее щастливо. Дали ще може да живее, или не, не се знае. Светията умира за някаква идея, която има. Тия светии са сега светии, които учили, та и вас ви учат, и вие страдате. Човек в живота си трябва да страда за нещо. Вие не считайте, че страданието е само за вас. Страданието е обща повинност, която съществува в цялото човечество. Тази обща повинност някому дават повече, някому по-малко. Някои хора страдат повече, някои хора страдат по-малко. То е обща повинност, не е разпределено по равно. Един ден, ако се разпредели правилно, всички да носят това бреме, ще бъде лесно. Понеже всички не носят еднакво, затова животът е малко по-тежък.

Сега вземете закона за дишането. Преди закона за храненето един труден въпрос за разрешаване е дишането. Да кажем, че някой човек в духовния свят е слаб, или дишането му е слабо. Той не трябва да купува своя въздух от аптеките или от дрогериите, или от бакалиите някъде. Какво трябва да прави? Един въпрос, който хората не са разрешили. Колко хора страдат от нямане на въздух, въздуха не го използват. Щом дишат, не могат да извадят хранителните части от въздуха, които са скрити вътре. Да кажем, вие живеете в градовете. Там въздухът е покварен от горивните вещества. Идете в планините. Въздухът там е много чист и рядък. Някой път се боиш да дишаш, да не би да се простудят дробовете ти. Има възможности да се простудят, но понеже природата е предвидила, тя е приготвила място, като минава въздухът, да се чисти и да предпазва дробовете. Казвам, ако човек приеме въздуха и го задържи малко повече, по-дълго време и концентрира мисълта си, чувствата си, от този въздух той ще извади много повече енергия, отколкото при обикновеното дишане. В една минута вие вдишвате петнайсет до четирийсет пъти, на всеки три секунди вие поемате въздух.

Но в сегашните условия ние мислим за бъдеще какво ще стане. Ние искаме целият сегашен свят да се подобри някак си. Не ще оставим света. Както ние мислим идеално, още няколко хиляди години трябват, и тогава пак ще има други неразбории. След хиляди години може би светът ще бъде сто пъти по-добър, отколкото сега, но и тогава ще има някои работи за поправяне. Ние сега искаме един идеален свят. В идеалния свят трябва да има с какво да оперирате. Реалният свят ли е произлязъл от идеалния, или идеалният е произлязъл от реалния? Идеалният е произлязъл от реалния.

Казвам, трябва да вземем живота, както се проявява сега. Ние мислим, че природата се изменя. В природата в този смисъл ние еволюираме. Природата се нагажда според степента на нашето развитие. Щастието е вътре в нас, не е извън нас. Ние казваме, че всичко в света еволюира. Еволюираме ние, нашата еволюция се проектира вън. Ние виждаме своя прогрес. В какво седи човешкият прогрес? Едно време човек живееше в скромни къщи, сега живее в големи здания. Има един английски автор, който писал една книга преди войната и описва какво ще бъде състоянието на Европа след години. След години Европа няма да бъде такава голяма, но ще бъде една малка държавица. Всичката европейска култура ще се измени. Хората, като видят кораб от хиляда тона, ще мислят, че е много голям, защото никаква търговия няма да има. Всички тия блага, които хората имат, ще изчезнат. Ще минат през такива големи страдания, всичко ще забравят, ще започнат пак от А, Б. Ако сега беше написал този роман, щяха да го арестуват, но понеже го писал преди войната…

Злото на болния човек е там, че болният вижда противоречие навсякъде. Здравият какво вижда? Там, където за болния съществува противоречие, за здравия не съществува. То е едно болезнено състояние. Казвате: лош е светът. То е болезнено състояние. За някои хора светът е много лош, за някои е много добър.

Един приятел ми разправяше един анекдот. Не зная някой си арменец, грък или турчин бил, влиза в една гостилница и вика: „Ох-хо, кебапини, шерапини, о-хо-хо.“ Каквото яде, все хубаво. Като дошли да му представят една голяма сметка, казва: „Вай, вай, вай.“ Ние сега, като вършим приятни работи, казваме: „О-хо-хо.“ Като дойде да плащаме, викаме: „Вай, вай, вай.“

В себе си не критикувайте живота. Видиш, някой човек умрял. Може да плачеш заради него, можеш да седнеш да го гледаш, казваш: „Горкият човек колко е страдал, колко са го мъчили.“ Ти плачеш, плачеш. Какво ще му помогнеш, ако плачеш? Умрял вече. Понеже се е освободил, кажи: „Аз те облажавам. Е, аз ще мина през същото.“ Не го оплаквай, но му кажи: много добре е станало, че се освободил, той си издържал изпита. Пък кажи: „Сега иде моят изпит.“

Ние плачем за умрелите. Както той умрял, и ние ще умрем по същия начин. Когато дойде човек да умира, по-лесно да умира. Ето аз какво разбирам да умреш по-лесно. Представете си една птичка, държана в кафез. Пуснеш я от кафеза, литне нагоре, но тя е свързана за единия крак с един конец. Ти я дръпнеш и тя падне долу. Аз съм виждал децата да свързват така конец на някои бърбазънци. Пусне го, хвръкне, но като отлети, конецът го дръпне, и падне. Като умираш, да няма такъв конец, да се мъчиш да слизаш и падаш. Като хвръкнеш, да отлетиш и да се свърши.

Смъртта не е нищо друго, освен освобождение от всички заблуждения, в които живеем. Ти мислиш, ще умреш. Като умреш, е хубаво, но докато скъсаш онзи конец… Опасен е онзи конец, с който е свързан кракът ти. Идеш догоре, паднеш, идеш пак догоре, пак паднеш. Някой път се освободиш, но кракът иде, откъсне се. Бърбазинекът замине, но човек не трябва да му къса крака. Който отива за другия свят, не трябва да му откъсват крака, нищо не трябва да му е откъснато. Ти, като идеш на онзи свят, ти пак ще се мъчиш, както на физическия. Доброволно трябва да оставиш тялото си, като го погледнеш, да не ти се свиди.

Вие се намирате в положението на онзи беден човек, който се молил дълго време Господ да подобри живота му. Иде един ден Архангел Михаил и казва: „Чу ти се молитвата, твоето положение ще се подобри.“ „Как?“ „Когато някой човек се разболее, ти ще предсказваш дали ще умре, или ще живее. Щом ме видиш, че аз седя при краката му, да знаеш, че аз ще го взема вече, този човек ще умре. Щом аз съм при главата, този човек аз ще го оставя да живее.“ Започнал той да предсказва кой ще умре и кой ще живее, но случило се, че сам той заболял и вижда Архангел Михаил при краката си. Той веднага се обръща и туря главата си на мястото на краката. Архангел Михаил пак застанал при краката му. Започнал той да се върти, да слага краката си на мястото на главата. Вижда го Архангел Михаил, че не иска да умре. „Виждам, че си страхлив. Я да идем да се поразходим.“ Тръгнали, разхождат се. Стигнали до една чешма. Той иска да отвлече вниманието на този човек, който се измил при чешмата и пил от водата. В това време той му взел душата, да не го види ни при главата, ни при краката. Тръгнали, вървят по пътя. Той казва: „Я да се върнем при чешмата, забравихме нещо.“ Пита го: „Какво виждаш?“ „Виждам едно страшилище, един човек умрял – казва. – Виждам себе си.“ „Искаш ли да се върнеш?“ „Не. Лошо нещо е.“

Казвам, една наука може да познава човек, да знае кога другите ще умрат. Като дойде до него, върти се. На земята докато си, през земния живот, всеки ден ще късаш по един конец – триста шейсет и пет в годината – и на сто и двайсет години като бъдеш, ще скъсаш всичките конци, които може да те държат. Душата е като балон, свързана с конци. Трябва да се скъсат всичките конци, душата да се върне с богатствата, които придобила. Душата ще иде с опитностите, които придобила. Чувствата, мислите и постъпките, това са едно богатство, което ще разработва в другия свят. Тъй седи философията. Казвам, много малко хора има, които, като наближи да умират, да са спокойни. За смъртта не трябва да се говори. Има една смърт, която не е понятна.

Научете се да гледате страданията смело. Като дойде едно страдание или една мъчнотия, знай, че това е една възможност. Какво трябва да прави цигуларят, като се намери в трудно положение? Да свири. Какво трябва да прави художникът, като се намери в трудно положение? Да рисува. Какво трябва да прави земеделецът, като се намери в трудно положение? Да оре земята.

Казвам, като се намери човек в трудно положение, да работи. Каквато и да е работата, да работи. Да впрегне ума си на работа, да впрегне сърцето си на работа, да впрегне и тялото си и да свърши една малка работа. За това са пратени всичките хора. Те са работници. Невидимият свят разумно ще използва труда ти на земята. Всичките ваши мисли, всичките ваши чувства, усети, всичко, каквото вие преживявате, то ще бъде вашият материал, който ще служи за работа. С изработените работи горе на небето слизате на земята. Вашите идеали, които считате, те са неща, форми, завършени на онзи свят. Пращат ги тук на витрини. Казвате: „Аз искам така да живея“ – да си направите една форма, да се облечете в нея. Видите хубави обуща, искате да се обуете. Някоя хубава шапка видите, искате да си я турите. Сега капюшончета има. Досега не знаехте каква е тази мода. То не е мода, студът образува тази мода. Това са шапки, да не се изстудяват ушите. Едно рогче има отзад. Като туриш капюшончето и го завържеш, пази ушите. И мъжете може да го турят, не е лошо. Много практично е за зимно време. За лятно време не е, но за зимно време. И аз бих турил на студеното едно капюшонче.

Изучавайте закона на мисълта. Не влизайте в стълкновение със себе си. Това да ви е правило: никога не влизайте в стълкновение със себе си. Никога не се бори със себе си. Не побеждавайте себе си. То е криво разбиране. Никога не побеждавайте себе си. Никого няма да победиш. То е един много лош израз: „Убий всяко желание.“ Тури всяко желание намясто. Всяко едно желание да бъде на мястото. Тури всяка постъпка на мястото ѝ. То е правилото в живота. Другите противоречия, които съществуват, не ги разрешавайте, понеже мъчнотиите, които вие не може да разрешите, те са за другите. Всичките големи мъчнотии са за по-напредналите същества. Вие в дадения случай разрешавайте само вашите мъчнотии. Вие разрешавате въпроса за целия свят, и туй е злото. Те са мъчнотии за по-учени хора. По-простите задачи са за по-простите, неучените. Разрешавайте малките задачи хубаво.

„Сила, здраве е богатство“

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“

Тринадесета лекция на Младежкия окултен клас
5 януари 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, свят, може, сега, себе, аз, храна, живот, казва, хора, казвам, години, условия, ядат, казвате, иде, работи, ядене, природа ,

 Младежки окултен клас , София, 5 Януари 1940г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder