НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, може, има, година, сега, бог, казвам, истина, христос, всички, знае, хора, любов, ум, дойде, мене, воля, казал ,

 Неделни беседи , София, 31 Декември 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„В началото бе Словото“

Ще прочета няколко стиха от 3-та глава от Евангелието на Иоана, от 1-ви до 9-и стих.

„Духът Божи“

От прочетената глава се разбира, че за да разбира някои работи, човек трябва да има прозрение, да знае да ги тълкува. Някои хора тълкуват правилно, а някои криво. Съвременният човек може правилно да мисли, но може и криво да мисли. Той може да чувствува право, но може да чувствува и криво. Той може да постъпва право, но може да постъпва и криво.

Защо Никодим дойде при Христа нощем, а не дойде денем? Никодим се съобразяваше с общественото мнение. Той беше един от учените равини. За него беше странно как така един учен човек може да отиде при един млад, тридесетгодишен, който дошъл да проповядва. Да направи това, то значи да се изложи неговото реноме, да падне в очите на другите учени и равини. За него е било невъзможно един стар равин, какъвто е той, човек с установени възгледи, да тръгне по този път. Като знае слабостите на младите хора, Никодим започва да хвали Христа: „Зная, че ти си дошъл от Бога, че знаеш много неща“ и т.н. Като го слушал, Христос му казал: „Да оставим това масло, с което се опитваш да мажеш, настрана, но ето какво ще ти кажа.“ И Христос му казал: „Истина, истина ти казвам, че ако човек не се роди изново, не може да влезе в царството Божие.“ Никодим запитва Христа: „Как е възможно това, стар човек да се роди изново? Я ми разправи това нещо? Аз сега съм стар човек. Кажи ми как може човек да се подмлади по нов начин.“

Сега аз не искам да ви тълкувам какви са били подбужденията на Никодима, нито на Христа – това няма да ви ползува. Съвременното човечество употребява много думи, без да разбира тяхното съдържание и техния произход. То не разбира, че всяка дума си има своя динамическа сила. Някои думи са много силни, а някои са много слаби. Когато отидете при някой съвременен артилерист, който седи пред своето оръдие и го управлява, бие с него на петдесет–шестдесет километра разстояние, той е специалист, знае къде ще удари оръдието и какъв ефект ще има. Той има един мерник, с който си служи и знае къде да мери. Той знае на какво разстояние ще удари с оръдието си. Казват за този артилерист, че знае много. Той знае само това, което е учил. Той знае само до шестдесет километра. Обаче от шестдесет километра нагоре той нищо не знае. Колкото да знае, щом мине шестдесетте километра и дойде до сто и двадесет или двеста километра, той нищо не знае. Той може добре да смята, но като дигне мерника си, гранатата на неговото оръдие ще падне пак на онова разстояние, до шестдесет километра, по-нагоре не може да отиде.

Съвременните хора мислят, че знаят много. Те знаят най-много до шестдесет километра. По-горе от шестдесет километра тяхното знание не отива. Те са учени хора до шестдесет километра. На едно място удрят няколко пъти и след два–три изстрела те улучват целта. Вие трябва да превеждате. Какво значи да удариш точно? Да удариш точно, това значи да определиш посоката. В удара посоката е винаги нагоре. Казват: „Той маже, глади.“ Когато казват, че някой маже, той е на плоскост, той не удря. Значи той работи на плоскост. Когато човек удря, посоката може да бъде нагоре или надолу. Изобщо, когато удряш нагоре, динамическата сила е една, когато удряш надолу, динамическата сила е друга. Та казвам: Когато говори, човек трябва да знае какво иска. Някой казва: „Аз искам.“ Какво искаш? – „Знание искам.“ – Какво знание искаш и защо ти е това знание?

Сега, като гледам по вестниците, виждам как са наредени всички държавни глави, всички, които ръководят държавите, и си казвам: Ето хората, които днес създават нещастието на света. Някои от тях са много умни, но някои от тях имат големи амбиции, амбициите им са повече от ума. На първо място турили папа Пий XII, след него – Хитлер, после – Сталин и т.н. Всеки човек трябва да бъде на своето място. Всеки от тях не иска съзнателно да създаде нещастието и злото на човечеството. Те имат един благороден подтик – всеки иска да подигне своя народ. Всеки работи в това отношение. От всичко, каквото става в природата, ние виждаме една голяма целесъобразност. Органите на едно тяло са в зависимост от цялото тяло. Често казвате, че някой човек има красиво лице. Но в какво седи красотата на човешкото лице? Ще кажете, очите на този човек са красиви. Обаче, опитайте се да обръснете всичката коса на този човек, да му обръснете веждите, да му сплескате носа и да видите доколко са красиви неговите очи. Красиви са очите на човека, но ако ги гледате заедно с неговото чело, уста, нос, вежди и т.н. Ако всичко това се изгуби, тогава ще видите колко са красиви очите на човека. Тогава ще видите какво остава от красотата на очите. Следователно тялото може да прояви своята красота, когато всеки орган е на своето място. Когато органите се отделят от тялото и те [се] обезобразяват, и те губят своята красота. Когато някой орган е на тялото, той е много красив. Отдели ли се от тялото, той става грозен. Докато е на ръката, пръстът е красив. Отдели ли се от ръката, той става грозен.

Често хората обичат да се критикуват, да правят ампутация. Дават пример за един много смел човек. Някой си го обидил. Той бил добър оратор, но един се осмелил да му каже, че не знаел как да си дига пръста, като говори. Ораторът, без да му мисли много, взел една брадва и отрязал пръста си. На кого ще причини нещастие? На себе си. Каква била обидата? Че като говорел, не знаел как да си дига пръста.

Ще ви приведа един пример. В една руска академия следвал един руснак, много набожен. Той често се молел на Христа да му се яви по някакъв начин, да му каже нещо. Една вечер Христос му се явил и му казал: „Не ти харесвам очите.“ Студентът веднага станал от леглото си, запалил свещта и решил да изгори очите си. Като изгорил едното си око, в това време в стаята влезли негови другари. Като го видели какво прави, те му противодействували и спасили поне второто око от изгаряне. Като го запитали защо прави това, той им казал, че видял Христа на сън и Христос му казал, че не харесва очите му. Макар че се занимавал с мистични работи, този студент не разбрал думите на Христа. Той казал на другарите си: „Не се съмнявам, че видях Христа, но не съм разбрал право думите Му.“ Той не разбрал вътрешния смисъл на думите, които Христос казал, благодарение на което изгорил едното си око.

Сега вие искате да изпратите старата година, да се освободите от нея. Че тази година, която сега иде, е по-голям майстор от старата. Старата година беше година на изплащане. Кой каквото имаше да плаща, изплати го. Поляците платиха, чехите платиха, финландците се доизплащат, руснаците, германците, французите, финландците – всички плащат по малко. Това, което днес става, още не е още война, то е само изплащане. Засега се правят само търговски сметки, не може ли повече или по-малко от това, което дължат. Днес се споразумяват кой колко да отстъпи. Дойде при мене един брат и ми казва: „Учителю, ти каза, че тази година няма да има война, а думите ти не се сбъднаха.“ Казвам му: Ти си ме криво разбрал. Аз казах, че 39-а година е година на изплащане. Тази година се разменят само документи. Какви ли документи не се размениха досега.

Не е въпрос в пророчеството. Пророчеството е нещо относително. Нищо в света не е абсолютно. Когато един пророк предсказва нещо, то няма да се сбъдне в неговия абсолютен смисъл. Защо? Защото пророкът е като един художник, който рисува нещо. Смешно е да се мисли, че един художник е нарисувал всичките подробности на една местност. Гледате една картина от Витоша и казвате, че той е нарисувал Витоша, или поне тази местност, която картината представя, с всичките ѝ подробности. Да се мисли така, това е заблуждение. Като видя картината, аз допълвам линиите и казвам: тази линия не е теглена както трябва. Математически линиите не са поставени както трябва. Разстоянието между някои върхове е по-голямо, отколкото е всъщност, а между други върхове е по-малко. После, високите и ниските места не са представени перспективно правилно. С това аз не го обвинявам, но казвам: така не е точно нарисувано. Ако някой нарисува една картина точно, съвременните художници не я одобряват. Те казват, че това е фотография. Значи според тях фотографията не е художество. Ако аз нарисувам един сляп и му туря очи, това право ли е? Или ако нарисувам един човек с очи, а не му туря очи, право ли съм го нарисувал? Изобщо, аз не съм за подробностите. Обаче в човека има една линия, теглена от носа надолу, през цялото тяло, която никога не се изменя. Във всички останали линии, вън от тази линия, всичко се променя. Ако вие познавате тази линия, по нея можете да определите характера на човека. Тя е линия, която никога не се мени. По нея можете да измервате. Ако не измервате тази линия, вие всякога можете да направите погрешка.

В живота има три мерки, по които човек може да се ориентира. Ако не познаваш истината, ти не можеш да познаеш ума на човека. Ако не познаваш доброто, ти не можеш да познаеш сърцето на човека. Ако не познаваш правото, ти не можеш да познаеш волята на човека. Следователно, не познаваш ли истината, доброто и правото, ти не можеш да познаеш и законите, които управляват живота. Това са трите мерки. Казвате, обаче, че има установени закони в света. Но нека се разберем. Ако поставите закон за вълците, вълците ще станат ли по-благородни? Законът ни най-малко няма за цел да облагороди едно същество. Законът има за цел да ограничи неправилната деятелност на каквото и да е същество. Следователно, ако има закон във вълка, вълкът ще се ограничи, но той ще си остане вълк. Той ще стане по-умен, по-хитър, по-лукав, ще гледа да заобиколи закона, но по-добър и благороден няма да стане. Та, когато казвате, че някой човек е законник, това ни най-малко не показва, че той познава законите и правилно ги прилага. За да познава законите, човек трябва да познава истината. За да познава законите, човек трябва да познава любовта. Ти никога не можеш да постъпваш правилно, ако в сърцето ти няма любов. Ти никога не можеш да мислиш правилно, ако в ума ти няма истина. Ти никога не можеш да постъпваш справедливо, ако правдата не е в твоята воля.

Та, сега, в съвременния свят хората се занимават само с позлатени работи. Грамадна е разликата между истински златните и позлатените неща. Позлатените неща са сянка на златните. Когато говорим за златните неща, ние разбираме съществените, които никога не се изменят. Когато говорим за позлатените неща, ние разбираме несъществените, които се изменят, които не са реални.

Казвам: Сега се проповядва една нова религия между хората – да се обичаме. Какво ни ползува тази нова религия? Нима досега хората не са се обичали? Дойде при мене един млад човек и ми разправя разни работи. Аз му казах: Слушай, ти си се заблудил. Аз проповядвам едно учение, което още вие не разбирате. Ако аз проповядвах едно сектантско учение, щях да събера мъжете на едно място, да изключа жените оттам и щях да им кажа да не се женят. Или пък щях да събера само жените и на тях щях да проповядвам. А пък аз събрах и жените, и мъжете, и децата и им казвам: Женете се, раждайте деца, но не се бийте. Женете се, раждайте деца, но не ги раждайте сакати, че да има нужда от лекари. От вас зависи какви деца ще раждате.

Как ще разберете това нещо? То е едно вътрешно положение. Писанието казва: Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. Аз не говоря за тази женитба, в която хората влизат. Казват за някоя мома: „Тази мома е учена.“ Ако една мома е учена, тя ни най-малко не е още за женене. „Ама здрава е тази мома.“ И да е здрава, тази мома ни най-малко още не е за женене. Една млада мома, една девица е за женене само ако тя обича истината и ако истината царува в нейния ум. Една девица е за женене, когато тя разбира любовта и любовта царува в сърцето ѝ. Една девица е за женене, когато тя обича правдата и правдата царува във волята ѝ. Само тази девица може да бъде за женене. И щом дойдем до такава девица, ние можем да ѝ кажем: „Ожени се“ – нищо повече. Същото се отнася и до момъка. Само такива хора Господ може да ги ожени. Тогава те ще дигнат ръцете си към Господа и ще кажат: „Господи, каквото благословение си намислил да ни дадеш, ние сме готови да го приемем.“ Тогава те ще кажат: „В името на истината, която царува в моя ум, в името на любовта, която царува в моята душа и в името на правдата, която царува в моята воля, аз се съгласявам на това съчетание, за да изпълня волята Божия, за да бъда благоугоден на Бога.“ Това е идейното, това е волята Божия. Ще каже някой, че не може да не се жени. Тогава ще се ожени. Щом не може, ще се ожени. Но какво ще прави, ако е сляп или ако е сакат? Че кой обича една сляпа или една глуха или една саката мома? Кой обича да види своя възлюбен сляп, сакат или ням? Кой е онзи глупак, който може да се ожени за такава мома? Или коя мома може да се ожени за такъв момък?

Христос засяга истината и казва: „Ако не се родиш отново, не можеш да влезеш в Царството Божие.“ Съвременните хора трябва да се преродят и умствено, и сърдечно, и волево. Целият свят трябва да се прероди. Христос казва: „Ако вашият ум, ако вашето сърце, ако вашата воля, ако вашата душа и ако вашият дух не се преродят изново, не можете да влезете в царството Божие.“ Това е казал Христос, така е писано във вечната книга на живота. Когато създаде света, Бог написа тия работи и постепенно ги разкрива. И всички хора, които се стремят към тази истина, тя им се открива според степента на тяхното развитие. Истината трябва да бъде постоянна за всички хора. И всеки човек, който не прилага истината в ума си, той и себе си заблуждава, и другите хора заблуждава; всеки човек, който не прилага любовта в сърцето си, той и себе си заблуждава, и другите хора заблуждава; всеки човек, който не прилага правдата във волята си, той и себе си заблуждава, и другите хора заблуждава.

Сега някои като слушат да говоря така, се безпокоят. Да, но безпокойството нищо не разрешава. Ако направиш една погрешка, няма защо да се безпокоиш, но като някой учен, ще я хванеш с щипците си, ще я туриш под микроскоп, ще я разгледаш внимателно и ще започнеш да я изучаваш: какъв е цветът ѝ, какъв характер има, как се е зародила, при какви условия се развива и т.н. Ако е способна за живот, няма да я убиваш, но ще я пуснеш в гората да си живее. Ако пък е умряла, ще я туриш в спирт, ще я спиртосаш, както учените спиртосват пеперуди и насекоми, които запазват като особени екземпляри за изучаване. Значи, всяка погрешка ще я разглеждате като една пеперуда. Една погрешка е царски облечена. Всяка погрешка в бъдеще ще струва сто хиляди златни английски стерлинги. Малко ли е това? Хайде да не е сто хиляди, аз съм съгласен, че е много. Нека да е десет хиляди. Ще кажете, че и десет хиляди е много. Тогава да е хиляда. И това е много. Тогава да е сто английски стерлинги в злато. Ако имате две хиляди погрешки, всяка да струва по сто стерлинги, сметнете колко стерлинги правят две хиляди погрешки по сто стерлинги.

Сега някой дойде при мене и започва да ми казва: „Слушай сега да ти разкажа какво каза ти.“ И той започва да пее като грамофон. Аз не искам да слушам какво съм казал. Аз изслушвам ученика си само тогава, когато е направил опит с това, което ще ми говори и е дошъл до някакъв резултат. А така, да ми говори без опити, не го слушам. „Ама искам да ти изпея една песен.“ – Иди да изпееш тази песен на другите и след като я научиш добре, тогава ела при мене. Щом я изпееш добре, ще ти туря шест. Защо ще ми я пееш преди да си я учил? Ако я пееш ненаучена, аз ще ти туря единица и тогава ще се сърдиш. Аз не искам да ми се сърдиш. Затова, първо ще научиш песента добре и после ще ти туря шест. Защо трябва да ти пиша единица? Какво ще те ползува единицата? Кой развали света? Децата или майките и бащите? Кой развали света: умът, сърцето и волята ли или нещо друго, отвън? Погрешката е в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Така седи въпросът. Някой казва, че майка му и баща му са виновни за нещо. Не, не майка му и баща му, но неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Там трябва и вие да търсите причината за своите погрешки и да изправяте ума, сърцето и волята си. Що се отнася до майка ви и до баща ви, те сами трябва да се изправят. Никой друг не е в състояние да ги изправи. Невъзможно е ние сами да ги изправим. Синът по никой начин не може да изправи баща си. Няма по-мъчна работа от тази синът да изправи баща си. Веднага бащата ще каже на сина си: „Ти ли ще ме учиш? Че какъв авторитет си ти за мене?“

Казвам: Сега вие очаквате Новата година. Новата година има да измъти едно яйце. На Новата година ѝ предстои да излюпи много яйца и от тия яйца ще се излюпят много пилци. Голямо крякане ще бъде през тази година. Музикантите от това крякане ще напишат цели пиеси. Аз взимам тези думи в добър смисъл. В тези разговори, в тези обещания, събирания и конференции, ще има особени грижи. Всеки ще гледа да събере своите пилци в курника си, да няма нещастия. Всеки ще пази пилците си, да не дойде някоя лисица в курника, да не задигне някое от пиленцата. Всяка сутрин квачката ще става, ще гледа да ги нахрани, да не остане някое гладно.

Сега аз засягам един съществен въпрос. Всички искате да бъдете щастливи. Пък аз се чудя защо досега не сте станали щастливи. Ако аз бях на вашето място, досега десет пъти щях да подобря положението си. Това става много лесно. Човек е едно растение. Много от неговите чувства и способности са присадени на дървото. Много от тия присадки трябва да се счупят, за да израсне естественото. Естественото е по-добро от присаденото. Ето защо, когато дойдем дотам, дето е присадката, ще счупиш присадката и естественото ще започне да си расте нагоре. Аз правя тук опити. Има една слива, аз от време на време отрязвам присадката ѝ. Колкото по-надолу отрязвам присадката ѝ, толкова по-добре расте и по-хубава форма придобива тя.

Ето защо и на вас казвам: Дайте ход на всяко ваше чувство, на всяка ваша способност да расте свободно. Не смущавайте вашия ум, не смущавайте вашето сърце, не смущавайте вашата воля. Като казвам, че не трябва да се смущавате, не ви упреквам в това, защото смущенията сами по себе си идат. Когато един параход влезе в морето, непременно ще се изложи на клатушкания. Като казвам, че не трябва да се смущавате, имам предвид да имате такова равновесие, че при всякакво клатушкане напред или назад, вие да запазите вътрешния си мир и спокойствие. Океанът няма да те посрещне с думите: „Добре дошъл“, но ще ти каже: „Кой ти даде право да влезеш тук? Кой ти позволи да влезеш?“ Всички бури ще прегледат документите ти, да видят носиш ли позволително. Ако намерят, че си влязъл без позволение, ще те арестуват. Но ако намерят, че имаш нужните документи, ще те пуснат да си отидеш до пристанището.

За всеки живот се дава позволително. Сега вие сте дошли на Земята. Позволено ви е на Земята да живеете. Но като искате да влезете в един по-висок живот, какъвто е духовният, не мислете, че там изведнъж ще ви посрещнат с финикови вейки. Най-първо ще ви подложат на изпит. Когато искате да постъпите в един университет, първо ще ви поставят на изпит. Ако искате да постъпите в гимназия, също ще ви поставят на изпит. И когато издържите изпита си, тогава ще ви приемат и ще ви окажат всичкото уважение и почитание. Когато издържите изпита си, ще имате уважението на учителите си. Ако не издържите изпита, ще ви кажат, че не сте за училище.

Чудно е, че на мнозина се проповядва, че могат да отидат в духовния свят без изпит. Те мислят, че там ще ги посрещнат с песни и китари, с венци на глава, както са посрещнали Христа. Такива венци даваха и на ония в Олимпийските игри, но за това трябваше да има надбягвания. Ония, които издържаха победа, те получаваха венци. Мнозина искат венци, без да са направили нещо. Това е смешна работа. Ти не си направил нищо, а искаш да придобиеш нещо. Ти знаеш само да ядеш и да пиеш, знаеш как да обличаш булската си дреха, как да се чешеш, да се мажеш с различни помади, какви по-модерни панталони да обуваш и т.н.

Идва при мене една млада мома, добре облечена, учтиво ме поздравява. Гледам обходата ѝ, походката ѝ и казвам: Ще ти направя една малка бележка. В ума ти, в погледа ти има едно раздвояване. Каквото правиш, не го правиш по своя воля, но в ума, в сърцето и във волята ти няма единство – има някакво раздвояване. Това не е здравословно за тебе. Ти идеш при мене, но с някакъв вътрешен страх. Защо те е страх? Мнозина идват при мене със страх. Защо ги е страх? Страх ги е да не проникна в тях и да намеря кирливите им дрехи. Това ми е останало на мене, да се занимавам с кирливите ризи на хората. Погрешките на хората ни най-малко не ме интересуват. Когато нямам работа, тогава аз се занимавам с погрешките на хората. Но това става едва ли по един път в годината. Тогава аз започвам да човъркам, но с научна цел. Та, и вие имате доста работа, няма какво да се занимавате с погрешките на хората. Ние трябва да се занимаваме с добродетелите на хората. Това е една хубава работа.

Та, вие трябва да си направите сега един отчет, с какво сте се занимавали тази година. Бог е направил света, създал е човека, дал му е ум, да се занимава с величието, което Той е създал, главно с онова, което е близко до нас. Постепенно той ще отива към по-далечните. Има области и в сърцето на човека, с които той трябва да се занимава. Запример, и в най-красивите чувства на човека се срещат мъчнотии, с които той трябва да се занимава. Един млад момък ми се оплаква, че една млада мома го нарекла глупак, серсемин, че от него нищо няма да излезе и т.н. Щом тя се занимава с този глупак, тя е два пъти по-глупава, два пъти по-голям серсемин от него. С каквото човек се занимава, подобен на него става. Занимавайте се с любовта и ще бъдете подобни на нея. Занимавайте се с истината и ще бъдете подобни на нея. Занимавайте се с правдата и ще бъдете подобни на нея. Това трябва да го знаете. С каквото се занимава човек, това става. Като не спазват това, ще дойде ден, когато хората ще платят скъпо за всички свои лоши постъпки.

Разправяха ми един пример за един касапин, който живял в един български град. Той обикновено клал агнета, овце, крави, като касапин. Той бил женен, имал три деца, едното било на осем години, второто – на седем, а най-малкото – още пеленаче. Един ден по-голямото братче казало на по-малкото: „Ела да ти покажа как татко коли агнетата.“ То взело един нож от касапницата, без да го забележи баща им, и поставило ножа на гърлото на братчето си. Дръпнало с ножа и отрязало гърлото на братчето си. Като видяло какво направило, то се уплашило и хукнало да бяга. В тичането си то не забелязало къде оставило ножа и се натъкнало на него. То започнало силно да вика. В това време майката къпела малкото си дете в коритото. Набързо тя се затичала да види какво става с другите деца, но останала ужасена от картината: едното дете било вече заклано, второто – прободено от ножа. Като се върнала да извади малкото си дете от коритото, него намерила удавено.

Такова е положението на всеки човек, който прави грешки и престъпления. Ако една погрешка е в състояние да осакати ума на човека, какво може да направи? Ако при втората погрешка, той осакати сърцето си и при третата погрешка осакати волята си, какво е неговото положение? Как ще служи този човек с осакатен ум, с осакатено сърце и с осакатена воля? Такъв човек не може да служи на Бога. Та сега, и аз, като ви проповядвам, понякога се намирам в чудо. Всички хора казват, че Бог живее във всеки човек. Въпреки това, някой се ожени и започне да се кара с жена си, да я хока. Като постъпва така, той се кара всъщност с Бога, а не с жена си. Защо, ако иска да каже нещо, не запита първо Бога как да постъпи? После нека запита и жена си какво да прави и тогава да се прояви. Всеки трябва да знае, че всяка неправилна мисъл, всяко неправилно чувство и всяка неправилна постъпка, ще се върне при самите нас, т.е. при всеки човек, от когото са излезли. Дали е права или крива постъпката, мисълта или чувството на човека, те ще се върнат към самия него. Ако кажеш нещо добро, то ще се върне при тебе с лихвите си. Ако кажеш нещо лошо, и то ще се върне при тебе с лихвите си. Ако това, което си казал, е добро, ще се ползуваш пръв ти. Ако кажеш нещо, което е лошо, ти пръв ще страдаш.

Сега аз често ви говоря за любовта, с която трябва да започнете новия живот. Любовта е онова снизходително същество, което не съди никого. Затова и Христос е казал: „Отец не съди никого.“ Като отидеш при Бога, при любовта, тя не вижда погрешките ти. Бог казва: „Започни отново.“ Ама не си нарисувал нещо хубаво. Той казва: „Вземи нов лист и започни отново.“ Вземи втори, трети лист, започвай отново, докато нарисуваш картината добре и пръв ти останеш доволен от нея. Кажеш ли една лоша дума, зачеркни я и започни отново. – „Ама какво лошо съм казал?“ – Остави това сега, започни отново и виж какво сега говориш. Ако по-напред си говорил грубо, остро, сега ще говориш мекичко.

Представете си, че един учител по математика изпитва един ученик. Математиката изисква строг, точен език, не може да се говори както попадне. Ако ученикът не може лесно да решава задачите си, а учителят е груб, той може да бутне ученика си и да му каже: „Седни си на мястото, защото не те бива.“ Каже ли така, ученикът забравя и онова малкото, което е знаел. Обаче, ако учителят е внимателен, мек по характер, той може да се приближи към ученика си, да го потупа по гърба, да тури ръката си върху главата му и да каже: „Не се смущавай, ти ще решиш задачата си. Помисли малко и ще ти дойде на ума как да я решиш.“ Постъпи ли така с ученика си, последният наистина ще реши задачата си.

Във Варненската гимназия имаше един прочут учител по математика, Белчев се казваше. Той постъпваше добре с учениците си. Когато някой от способните ученици биваше много самонадеян и мисли, че всичко знае, той го изваждаше на дъската и му даваше най-трудната задача. Ученикът започва да се пънка, да се мъчи, но учителят веднага го потупваше по гърба и му казваше: „Няма нищо, ти трябва да помислиш малко. Напиши си тази задача и си помисли в дома, как можеш да я решиш. Като помислиш малко, ще намериш начин за нейното решение.“ Ученикът отиваше на мястото си, но с мисълта, че има задачи, които и той не може да реши. Особено той се замисля, като му каже учителят: „Как не можеш да решиш такава проста задача?“

И Провидението постъпва по същия начин. Има задачи, които човек не е решил, но трябва да ги реши. Запример, самообладанието е една от трудните задачи. Знаете ли колко мъчно е човек да има самообладание? Запример, някой казва: „Иде ми понякога, като слушам някой да ми говори, да му плесна една плесница. Като че някой дявол ме кара да направя това.“ Това желание иде отвън, то е външно внушение. Но когато някой мисли, че трябва да удари някого, той разбира нещата буквално. Ударът може да бъде помилване. Вместо да се засилиш да удариш човека, приближи се при него и го поглади по лицето.

В това отношение някои деца са разрешили добре този въпрос. Ако бащата е много строг и взискателен, детето се приближи тихо при него, погледне го в очите и започне да го милва по лицето. Бащата веднага омекне. Усмихне се и вземе детето си на ръце и го целуне. Това означава плесница. Плесницата трябва да се превърне в милувка. Дойде някой при вас и започне да ви говори, а вие казвате, че той лъже. Мислите ли така за него, вие го удряте силно. Казвате ли за някого, че не е искрен, че не знае как да постъпва, това показва, че вие сте преувеличили нещата, поставили сте ги под микроскоп. Този човек още не знае какво нещо е истината. Той ще обикаля истината, той ще обикаля любовта, той ще обикаля правдата.

Изобщо, докато ти не обичаш човека, ти не можеш да се проявиш. Вижте когато някой обича един човек, колко е внимателен към него. По-деликатен човек от него няма. Аз съм виждал каква съобразителност, какъв похват, каква деликатност има в някои малки деца. Като погледнеш в очите му, цял адепт е това дете. Мнозина философи даже, като видят някое дете, казват: „Детински работи са това.“

Та, вие ще се върнете към онези чисти нрави, към чистите мисли на непокварените детски умове, към чистите чувства на непокварените детски сърца и към чистите постъпки на непокварената детска воля. Има деца непокварени, чисти. Има деца, които са едва на четири–пет години, но те са големи психолози. Като те погледне, познава те това дете. Когато някой нечист човек се приближи към едно чисто, непокварено дете и пожелае да го целуне, детето се отдръпва веднага, не позволява да го целуват. Имало е случай някоя майка дойде с детето си при мене и го кара да ми целуне ръка. Детето се дърпа, не иска да ми целуне ръка. Казвам на майката: „Оставете детето свободно, то знае защо не иска да целува ръка.“ То чувствува нещо. Наистина, преди два часа при мене е дохождала някоя млада мома или млад момък, които са оставили отражение върху мене от своите покварени и лоши мисли и чувства. Детето възприема това и не иска да го пипат. Всеки човек, добър или лош, всякога оставя своето влияние върху вас. Ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите, че от всеки човек се отделя една тъмна материя, която пада като сянка върху онзи, с когото се среща. И благодарение на тази сянка, този човек изпитва известно неразположение на духа. Добрият и чист човек обаче не оставя такава сянка върху хората. По-добре, че не сте ясновидци, да виждате тия неща.

Следователно, когато отивате при Бога, аз разбирам да се отправите със всичката си чистота на своя ум и на своята мисъл към Него. Къде е Бог? Той е в човешката душа и в човешкия дух. Когато искаш Бог да ти помогне, отправи своята душа, своя дух, своето сърце и своя ум към Него. Постъпи към Него с всичката си чистота и доброта на своето сърце и на своя ум и пожелай да изпълниш Неговата воля. Има ли това желание човек, държи ли го дълбоко в себе си, той ще види как целият свят ще се отвори за него.

Днес аз накарах времето да се оправи. (В този момент вън е светло, силно слънце грее, макар че всичко е покрито със сняг. Сутринта беше мъгливо, студено, а сега времето е много добро.) Тъй щото, аз днес накарах времето да се оправи. Защо? Защото искам да говоря за истината, искам да говоря за любовта, искам да говоря за вечното Божествено право. Когато Бог говори, времето не може да не се оправи. Бог казва: Ако истината царува във вашия ум, ако любовта царува във вашето сърце и ако правдата царува във вашата воля, така ще грее Слънцето, както днес грее. Ако любовта, истината и правдата не царуват във вас, ще има шестдесет градуса студ. И тогава ръцете ви и краката ви ще се вкочанясат, ще дойдат болести, страдания и смърт.

Та казвам: Днес всички вярвате в Христа, но още не сте свободни от смъртта. Смъртта още има право над вас. Вие не сте господари и на болестите. Болестите са ваши господари. Вие не сте господари още и на слабостите си. Дойде някой и ми се оплаква, че очите му са слаби или ушите му са запушени, или устата му е болна, или стомахът му е разстроен. Какъв господар е той? И след това ще ми разправят, че някой бил светия или праведник. Аз не вярвам в никакъв светия, който боледува. Светията може да боледува отвън, но той носи болестите на другите хора. Той няма свои болести. Изобщо, аз не вярвам в светии, които боледуват. Ако е въпрос да носят болестите на другите хора, то е друго нещо. Аз не вярвам в хора, които носят своите заблуждения. Ако носят заблужденията на другите хора, това е друг въпрос. Всички вие трябва да имате най-голямото уважение и почитание, да се отнасяте с най-голямо благоговение към Онзи, Който ви е дал живот, Който ви е дал най-голямото благо и добро в света.

Сега вие искате да посрещнете новата година. Че как и къде ще намерите Бога? Вие ще намерите Бога във вашия дух, там ще се прояви Той. После ще Го намерите във вашата душа. След това ще Го намерите във вашия ум – ще се прояви чрез мислите ви. И най-после ще намерите Бога във вашето сърце, ще се прояви чрез чувствата ви. Дойдете ли до волята си, там Бог не слиза. Там няма да Го намерите. Той ще дойде до сърцето ни най-много и после ще се върне назад, но няма да слезе до нашата воля. Да дойде във волята на човека, това значи да слезе на физическия свят, както е слязъл преди две хиляди години. Не, Бог вече няма да слиза на физическия свят, да се гаврят с Него, да спорят всички учени равини дали и на този Бог говори. Те казваха: „Знаем, че на Моисей е говорил Бог, но на този дали говори, ние се съмняваме.“ Че каква разлика има между Моисея и Христа? Защо Бог да е говорил на Моисея, а на Христа да не е говорил? Ще кажете, че в сегашно време Господ не говори на никого. Това е неразбиране. Бог е, Който разполага със Своята свободна воля. Друг е въпросът, ако някой иска да вземе мястото на Христа. Обаче никой не може да вземе мястото на Христа. Ако някой иска да вземе мястото на Христа, той трябва да пострада като Него. Ама някой бил като Христа. Това е лъжа. За да бъде някой като Христа, особено в днешните времена, той трябва да пострада два пъти повече отколкото Христос е страдал. Ако ти не можеш да пострадаш два пъти повече от Христа, ти не си никакъв Христос. И ако ти не можеш да помагаш два пъти повече отколкото Христос е помагал, ти никакъв Христос не си. Според мене Бог е Онзи, Който помага на всички. Който освобождава всички, Който урежда всички работи. Всички други, които не могат да направят това, те са само служители на Бога.

Та казвам: Така трябва да мислите. Напуснете вашата мегаломания да търсите правото в света. Правото е в твоя ум. Не осъждай никого, но и себе си не съди и не се разправяй със себе си. Носи най-хубавите скъпоценни работи със себе си, че комуто каквото дадеш, да е най-хубавото и скъпоценно. Ако даваш подарък някому, не давай една малка игличка за един лев. Или ако даваш една игличка, ти трябва да напишеш на нея: „Обичай истината!“ Вторият подарък, който ще дам на някого, ще напиша върху него: „Прилагай любовта!“ Ако дам трети подарък на някого, ще напиша на него: „Правдата да бъде мярка в твоя живот.“ Тези три неща, написани и на желязо, пак са ценни. От тези три мисли и желязото се превръща в злато. Ако напишеш тия неща на злато, още по-добре. Но и на желязо да ги напишеш, то пак придобива своята цена.

Та казвам: Всяка хубава мисъл струва милиони, всяко хубаво чувство струва милиони и всяка добра постъпка струва милиони. И ако човек през годината би могъл да прояви една добра мисъл, едно добро чувство и една добра постъпка, това е достатъчно.

Сега аз не искам да изпращам тази година. Как ще я изпращам? Какво ще занесе тя? Аз казвам на старата година: „Ще седиш още.“ Аз ще задържа старата година най-малко още за два–три месеца. Затова именно не давам никакво угощение за тази година. За другите може да иде нова година, но за нас още не иде. Казвам на старата година: „Ще чакаш още.“ Когато изпратим старата година, ще ѝ напишем един подарък за истината, друг – за любовта и трети – за правдата. Понеже отива при Господа, тя трябва да занесе нещо от своите деца. Засега тя не носи нищо друго освен страдания, мъки, тревоги, ужаси, а Бог не иска това от нея. Той иска да напишем, че сме приложили истината в нашия ум, че сме приложили любовта в нашето сърце и че сме приложили правдата в нашата воля. Това иска Бог от старата година. И тогава Той ще каже: „Благословена си ти от мене, която носиш тия хубави подаръци.“

Та казвам: Пригответе си тия подаръци, да ги изпратите. Още три месеца ви остават. Пригответе всички тия подаръци, бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памтивека за онези, които Го любят.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

Ще ви приведа един текст от Евангелието, със свои думи, което място сами ще си намерите, за да ви изясня положението, в което съвременната култура се намира. Един господар казал на слугата си: „Иди в моето лозе и отсечи онова дърво, което не дава плод.“ Слугата знаел кое било това дърво, но казал на господаря си: „Господарю, нека отложим отсичането му до следната година. Ако дървото тази година не даде плод, следната година ще го отсечем.“ Такова е положението и на съвременна Европа. Бог е отложил отсичането на европейската култура за един кратък период. През това време Той ще я натори. Ако до това време те не Го послушат, тогава ще дойде отсичането.

13-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 31.XII.1939 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, може, има, година, сега, бог, казвам, истина, христос, всички, знае, хора, любов, ум, дойде, мене, воля, казал ,

 Неделни беседи , София, 31 Декември 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder