НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Призова учениците Си

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Призова учениците Си

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, всички, хора, има, казвам, сега, може, иска, ден, бог, време, добре, мене, дойде, съм, свят, земя, приятел ,

 Неделни беседи , София, 5 Ноември 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„Мислѝ, право мислѝ!“

Ще прочета 10-а глава от Евангелието на Матея. Някой път можете да мислите, че е еднообразно четенето на една и съща глава. В тази глава се говори за учениците Христови, които били призовани. Всяка сутрин, като се събужда от сън, човек все е призован за някаква работа. Понеже всички вие тази сутрин като апостолите сте призовани, ще ви прочета тази глава.

„Духът Божи“

Има много неща в живота, които на пръв поглед са противоречиви. Големите противоречия, които съществуват в света, смущават хората. И в миналите векове хората са се смущавали все от настоящето, защо светът да е такъв. Смущенията произтичат от нашите теории, които ние имаме. Всеки човек си има свои теории и иска природата да се съобразява с неговите теории, с неговите разбирания. Теория и пророкуване е едно и също нещо. И пророкът пророкува, но дали ще се сбъдне, това, което пророкува, това е въпрос. Следователно нашите теории за живота трябва да бъдат съобразни с фактите, които са налице. И пророчеството трябва да се съгласува с фактите, които са налице. Запример, някои казват, че аз съм казал, какво тази година няма да има война. Те не са разбрали. Аз казвам: Ако хората са умни, никаква война няма да има. Ако са глупави, война всякога ще има. Ама защо е така определено? Господ е определил войната за глупавите хора, а за разумните – мир, примирие. За умните хора е определил богатството, а за глупавите – сиромашията. Сега вие можете да ми възразите, че богатите няма да влязат в Царството Божие. Много се лъжете вие. Богатите с грехове няма да влязат в Царството Божие, но богатите с добродетели ще влязат. За такива именно е Царството Божие. Богатите с добродетели ще бъдат бъдещите граждани на Царството Божие. Така трябва да разбирате. Говорите ли за сиромаси, аз разбирам сиромаси от грехове. Ако сиромахът по цели дни роптае, той не е от истинските сиромаси. И ако богатият се е стегнал и нищо не дава, и той не е от истинските богати. Истинският сиромах и истинският богат трябва да благодарят за това, което им е дадено, и да отворят душата си за Господа. Те са праведни хора. Не благодарят ли на Бога за това, което имат, те не са от праведните. Чудни сте вие. Истинското богатство никой не може да го отнеме. Този богат е един извор или един океан. Кой може да задигне един извор като океана и да го занесе някъде? Къде ще го занесе най-напред? Има големи реки и извори, които текат хиляди години наред. С тях можете да напълните хиляди и милиони джобури с вода. Къде ще ги занесете? Казвате: „Да не осиромашеем.“ Там е всичката ви погрешка, че се страхувате да не осиромашеете. Или казвате: „Да забогатеем.“ Там е пак всичката ви погрешка. Сиромашията носи енергията в света. Всички работни сили в света произлизат все от сиромасите. А когато човек иска да си почине, той трябва да стане богат – нищо повече. Ако е за почивка, можеш да бъдеш богат; ако е за работа, сиромах трябва да бъдеш. Ако си богат при работата, нищо няма да свършиш.

Сега аз не искам да взимате думите ми в буквален смисъл. Казвате: „Защо осиромашахме?“ Трябва да разбирате дълбокия смисъл на нещата. Вие осиромашахте, за да се научите да работите. – „Защо забогатяхме?“ – За да си починете от многото работа. – „Докога ще бъдем сиромаси?“ – Че, вие още не сте се научили още да работите. Докогато не се научите да работите, все сиромаси ще бъдете. Човек, който е опитал сиромашията до дъното и се е научил да работи, в бъдеще богатството е на негово разположение. Това са въпроси за разсъждение, а не теории. Аз не искам да се занимавам с теории. Не искам да се занимавам и с пророкувания. Не че не мога да пророкувам, аз виждам нещата. Ето, от толкова години разправям на хората, че иде нещо страшно в света. Онези, които ме слушат, казват, че нищо не виждат. Аз им казвам, че след десет години главите на всички хора ще побелеят. Не само че ще побелеят, но ако не слушат, косите им ще окапят; ако пак не слушат, космите им ще се разпръснат, косъм няма да остане на главите им. Пък и от тях нищо няма да остане.

Питате какъв е смисълът на живота. Казвам: Всичко, което иде в света, изисква умни, добри и справедливи хора. Бъдещето е на добрите, на умните и на справедливите хора. Аз не говоря за бедни и за богати. Богатството и сиромашията са резултати.

Сега, не е важно какво говоря и какво съм пророкувал. Ако пророкувам, че ще стане война, аз не я създавам. Преди години, когато правех своите научни изследвания по различните градове в България, един господин, след като слушал моите сказки, ми каза: „Пророкувайте нещо за мене. Кажете ми бъдещето.“ Казвам му: „Ти след няколко години ще се ожениш, но ще бъдеш много нещастен.“ – „Че как ще бъда нещастен, когато ще обичам жена си?“ – „Именно от тази твоя любов ще си създадеш нещастието. Ти ще обичаш жена си, но ще я подозираш в много лоши работи.“ – „Отде знаеш това?“ – „Това се вижда във веждите ти. За да се избавиш от това нещастие, ти трябва да вярваш на жена си повече отколкото на себе си. Ако не ѝ вярваш, ти ще преживееш големи нещастия – нищо повече.“

Аз привеждам този закон и в отношенията ви към Бога. Ако вие подозирате Бога в Неговите действия, очакват ви големи нещастия. Такъв е законът. Ако ти подозираш Онзи, Който ти е дал живот, Който ти е дал всички блага, в най-малката лоша мисъл, ти ще бъдеш на крив път и ще страдаш. Онзи, Който ти е дал живот, блага, Който е създал всичко, има най-добри желания към тебе. Тази свещена мисъл трябва да държите в ума си, в сърцето си. Казвате: „Това, което говориш, наука ли е?“ – Няма какво да ви доказвам. – „Докажи, че е така.“ – Не се занимавам с доказателства. Този човек не вярва в това, което му говоря, и иска доказателства. Той беше свършил по философия. Тогава аз му казах: „Слушай, искам да ти кажа само две неща, но насаме, никой да не чуе.“ Тогава той ме заведе в дома си и аз започнах да му казвам: „Ти си роден в село, но в детинството си бил толкова буен, че няма дете в селото, на което да не си пукнал главата.“ – „Кой ти каза това нещо? Отде го знаеш?“ – „Никой не ми е казал, но написано е на лицето ти. После, макар че си културен човек, ти обичаш от време на време да пооткрадваш по нещо.“ – „Ами това отде го знаеш?“ – „И то е написано на лицето ти.“ – „Прав си – казва той. – Наистина, в моето село нямаше дете, на което главата да не беше пукната от мене. Един ден, като бях в Швейцария, разхождах се с един български студент край лозята. Като минахме край едно лозе, аз се огледах и не видях никакъв стражар. Веднага влязох в лозето с другаря си и си набрахме малко грозде. На излизане от лозето, среща ни един стражар и ни поведе към участъка. Но като българи, ние разтърсихме добре стражаря и така се освободихме от швейцарските участъци.“ И това е написано.

Казвам: Това са анормалности в живота, на които човек често се натъква. Човек се е научил да краде още когато се е намирал в положението на маймуна. Като маймуна, той може да се качи на плодно дърво и да си бере колкото иска, без да го хване законът. За тогавашното положение това не е било грях, нито престъпление, но сега, като човек, ако го видят в някоя плодна градина, веднага ще го запитат кой му е позволил това. В миналото не са го питали кой го е поставил на това място, но сега го питат за всичко. Колко неща ние считаме днес за неправилни, понеже редът и порядъкът в света, в който живеем, е такъв, изисква да се спазват известни неща. От гледището на Божествения свят, Бог е дал вода, хляб, въздух, светлина на всички хора, на всички живи същества преизобилно, но като не знаят как да се ползуват от тия блага, те се намират в големи противоречия. И въздухът е изобилно, но понеже човек е нарушил известни закони, при много въздух той често се задушава и не може да диша спокойно.

Лекарите търсят причините за заболяванията на хората. Причините са в самите нас, в човешките разбирания. Ако ти не разбираш законите, по които действува твоят ум, ако ти не разбираш законите, по които действува твоето сърце и ако не разбираш законите, по които действува твоята воля и причиниш едно нарушение на един от тия закони, ти непременно ще се намериш в известно противоречие.

Сега ще приведа една малка статистика за човешкото сърце. Човешкото сърце, което тежи едва триста грама, бие седемдесет и пет пъти в минутата; сто хиляди пъти удря на ден; четиридесет милиона пъти в годината. Ако един човек живее седемдесет години, през всичкото това време сърцето му ще удари два милиарда и петстотин милиона пъти. Това малко сърце изтласква на ден по сто хиляди литра кръв, а в годината – четири милиона литра кръв. Силата му се равнява на част от конската сила. Каква грамадна работа извършва това сърце! Това са изчисления на някои учени хора. Има специална наука за човешкото сърце, което трябва да се изучава. Някоя си Луиза Щехот е създала един институт в Германия за изучаване всички анормалности на човешкото сърце. Заслужава да се изучава този орган. За да знае как върви сърцето, достатъчно е човек да си тури ръката на пулса и да види колко удара прави в една минута. Сърцето удря осемдесет и пет пъти в минута. Защо удря толкова пъти? Какво означава числото осемдесет и пет? Това число показва, че сърцето се нуждае от сол и основа, а не от киселина. Причината за болестите на човешкото сърце се дължи на това, че в него се вливат повече киселини, а не соли. Ударите на сърцето показват, че неговият ритмус трябва да бъде разумен. Щом има някаква аномалия, ритмусът трябва да се измени, да стане нормален. Засега човешкото сърце има повече киселини, отколкото му трябват. Сол има малко. Следователно човешкото сърце се нуждае от мисъл.

Казано е в Писанието: „Ако солта избезсолее, трябва да се хвърли.“ (Вж. Евангелието на Матея, гл. 5, ст. 13) Солта представя законът, който уравновесява нещата. Ти искаш да бъдеш умен човек. Но ти не можеш да бъдеш умен, ако нямаш сол. Думата „сол“ означава „равновесие“. Кой е солта в един дом? Децата са солта, майката е основата, а бащата е киселината. Когато майката и бащата се съединят, ражда им се детето – солта в дома. Ако солта образува едно хубаво съединение, т.е. ако детето има отличен ум, отлично сърце и отлична воля, това означава онази сол, която не обезсолява. Но ако между бащата и майката няма това хубаво съчетание на активна, творческа и разумна сила, детето няма да бъде онази сол, която никога не обезсолява. Под думата „киселина“ ние разбираме онова вещество, което разяжда. Има известни киселини, които, макар и да разяждат, те носят нещо хубаво в света. Под думата „основа“ ние разбираме майката. Майката представя онзи творчески принцип, който съгражда нещата и ги подрежда, т.е. хармонира. Под думата „дете“ разбираме разумното начало в майката и бащата.

От децата си майката и бащата могат да видят как са живели. Ако децата боледуват, или майката е виновна, или бащата е виновен. Ако синът боледува и върви по бащина линия, бащата е виновен за това. Ако дъщерята боледува и мяза на майка си, т.е. върви по женска линия, майката е виновна за това. Ако пък синът върви по линията на майка си и боледува, майката е виновна. Ако е глупав и върви по майчина линия, пак майката е виновна. Ако синът е лош и върви по бащина линия, бащата е виновен. Мнозина казват, че еди-кое си дете върви по линията на дядо си и прадядо си. Това е по закона на наследствеността. Значи, бащата на това дете е приел някакъв недостатък от своя баща и после, като е станал сам баща, предал този недостатък на сина си. Та, когато казват, че някое дете мяза на дядо си и на прадядо си, то е защото и баща му мяза на своя баща. Понеже детето днес върви по бащина линия, то приема от баща си този недостатък, който баща му е приел от своя баща.

Всеки недостатък говори за известно отклонение от великия закон на живота. Всяка болест се дължи на някакъв недоимък в човека. Болестите се дължат на натрупване на такава материя, която предизвиква неестествен живот в човека. Ако носиш едно кило злато на гърба си и му се радваш като на дете, то ще ти причини известна приятност. Но ако се полакомиш и пожелаеш да вземеш на гърба си петдесет–шестдесет килограма злато, те ще ти причинят голямо нещастие. Това богатство няма да ти донесе нищо. Не е изобилието, което прави човека щастлив, но онова количество, което той може да организира и да го използува разумно. Къде може човек да използува златото? В своята мисъл.

Сега, запример, това, което ви говоря, аз съм го живял, аз съм го проповядвал на себе си. След като говоря една беседа, аз изучавам тази беседа цяла година. За мене самия е интересно това, което говоря на хората. Какво правят много от съвременните учени и проповедници? Те взимат оттук малко, оттам малко, цитират по няколко стиха и изкарват нещо. Аз нямам нищо против това. Някой проповедник цитира какво казал Иоан, какво казал Иеремия, какво казал Иезекиил, и т.н. Моята почит към всички, но питам: Какво се ползувате от това кой какво казал? Важно е вие опитали ли сте силата на вашата любов, опитали ли сте силата на вашето знание, опитали ли сте силата на вашата вяра. Някой казва, че има вяра, а като му дойде някаква болест или някакво страдание, не може да носи страданието, не може да носи болестта. Че, каква вяра е тази и каква сила е тази, да не можеш да се справиш с една болест?

Сега аз мога да ви приведа някои примери, но можете да ме разберете криво. Често, запример, идват при мене някои болни, искат да им помогна. Аз виждам, че те носят със себе си свой дядо. Аз разбирам защо е болен – дядо му го хванал за сърцето. Стиска го дядото за сърцето. Казвате: „Как може дядо му да го стиска?“ Аз зная как го стиска дядо му. Пък и ако и вие видите, ще разберете сами. Ако на един човек, който не е ходил на кино, разправям, че нещата могат да се проектират на платно, той ще пита как е възможно това нещо. Като не вярваш, иди, сам ще провериш това нещо, което ти казвам. Та, и на вас сега казвам, че дядо ви може с една своя мисъл да ви хване за сърцето.

Основата трябва да мине през сърцето, киселината – през човешкия ум, а солта – през човешкия организъм. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай си сърцето.“ Значи, Бог не иска ума на човека, но иска неговото сърце. Бог иска основата, защото за в бъдеще от тази основа ще се образуват всички форми.

Често слушате някой да казва, че не може да обича кого да е. Прав е този човек. Вие трябва да бъдете внимателни в любовта си. Всички съвременни хора страдат от любов, но от неразбраната любов. Ако една жена се е влюбила в един пияница и от любов към него стане бременна, какво дете ще роди тя? Това дете ще мяза на баща си. Затова, никога не се влюбвайте в недостатъците на хората – нищо повече. Бъдете смели да кажете на този човек: „Мога да те обичам само тогава, когато се откажеш от пиянството си.“ Ще кажете, че влюбените трябва да си говорят сладко. Какво разбирате под думите „сладко говорене“? Да говориш на хората истината, това значи да им говориш сладко. Да им говориш сладко, това значи да им предадеш онова знание, което може да ги ползува. Да им говориш сладко, това значи да им внесеш живота в тях. Когато в думите на човека няма живот, това не е сладко говорене. Ако в това, което говориш на хората, няма знание и светлина, да разбират нещата, това не е сладко говорене, това не е меко говорене. И ако в говоренето няма свобода, това не е сладко говорене. Запример, аз не искам да ви говоря, че всички ще отидете в ада, дето ще ви мъчат дяволите. Така са говорили в миналото, аз не искам да ви говоря така.

Аз ще ви кажа: Не изопачавайте Божията любов, не изопачавайте Божия живот, не изопачавайте Божественото знание, което ви е дадено, не изопачавайте Божествената свобода и истина. Не казвам, че като ги изопачавате, ще дойде някой отвън да ви измъчва. Не, като изопачавате тия велики добродетели, вие сами ще се мъчите, сами на себе си ще станете мъчители. Ние сами сме причина на нашите нещастия, а не както мнозина търсят причините в този или в онзи. Така седи великият закон.

И след всичко това, хората ще проповядват за любовта. Любовта може да се проповядва, но едновременно трябва да се живее. Мъчно е да обикнете един човек. Кога? Представете си, че в дома ви влезе един човек, който цял е нацапан с човешки извержения, и ви пита дали го обичате. Какво ще му кажете? Възможно ли е в този вид да го обичате? За да го обичате, вие първо трябва да го изпратите на баня да се окъпе, да мине десет пъти през вода. След това ще му изперете дрехите, да станат съвсем чисти, и ще му дадете да се облече с чисти дрехи. Най-после ще му дадете от водата на истината, да се намаже с нея, както дамите се пръскат с различни парфюми от рози, от теменуги, от карамфили и т.н. След това вие можете да обичате този човек.

Тъй щото, дойдете ли до любовта, вие трябва да имате ясна представа. Кажете ли, че трябва да се обичате, преди всичко вие трябва да бъдете чисти. Аз проповядвам на вас за чистота, но преди всичко казвам на себе си: Аз трябва да бъда чист – нищо повече! След това, аз трябва да нося в себе си Божията любов, Божията мъдрост, Божията истина, Божията свобода. Божията свобода трябва да излиза от мене така, че всички, които са около мене, трябва също така да бъдат свободни.

Казвам: Живейте както и аз живея. Изобщо, аз не искам хората да се хранят както аз се храня. Нека всеки се храни както иска и с каквото иска, но едно правило ще дам за яденето: никога не преяждайте. Яжте така, че всякога да останете една трета гладни. Това е моето правило. Та, когато хората ме питат какво да правят, за да бъдат здрави, казвам: Дишайте правилно. Сега хората дишат с пресичане, пъшкат, като дишат. Това не е дишане. В това отношение хората са мързеливи. Не бивайте мързеливи. Така, с пресичане, с пъшкане, дишат болните хора. Здравите хора трябва да дишат плавно, ритмично, никой да не ги чува. И като влиза, и като излиза въздухът, трябва да става много ритмично, плавно, като че свирите. Правилното дишане трябва да бъде като музика. Наблюдавали ли сте как дишат добрите хора, как дишат светиите? Приятно е да се наблюдава как дишат тия хора. Дробовете се дигат и слагат плавно, хармонично. Достатъчно е да чуете един път как дишат те. Никога няма да забравите това нещо. Когато седнеш да ядеш, не бързай, не отваряй очите си лакомо. Седни пред яденето, погледай го около десетина минути и през това време си помисли за всички ония хора, които в това време ядат, помисли си дали всички хора имат ядене, могат ли да седнат пред масата да ядат. И като се успокоиш, че всички хора имат какво да ядат, седни тогава спокоен и полека яж, без да бързаш. След като си благодарил на Бога, че на всички хора е дадено ядене, тогава ще ядеш сладко, с благодарност, и ще бъдеш здрав.

При сегашното ядене, хората ядат, но пак не са доволни. Не знаят как да ядат. Те са недоволни и току се питат кой е готвил, защо не е сготвил добре и т.н. В бъдеще, ако жената готви в понеделник, мъжът ще готви във вторник, жената – в сряда, мъжът – в четвъртък, жената – в петък, мъжът – в събота, жената – в неделя и т.н. Така ще се редуват. Така ще се редуват не само в готвенето, но и в прането. В понеделник ще пере мъжът, във вторник – жената и т.н. Знаете ли каква хармония ще има тогава? Ако мъжът не харесва прането на жената, той ще ѝ даде урок. Или обратно. Това са реформи, които първо трябва да се приложат като идеи. Не се ли приложат първо като идеи в ума на човека, невъзможно е да се приложат в сегашния живот. Те ще останат засега като теории.

Аз съм приложил тази идея и съм видял, че работи много добре. Благодарение на опитите, които съм правил, и на добрите резултати, намирам, че тя може да се приложи. Ако видя една хартия на земята, аз няма да търся кой я хвърлил, но ще се наведа, ще я дигна, ще запаля една клечка кибрит и ще я изгоря. Ако остане да търся виновника, аз ще изгубя повече време. Ако вървя и видя на земята тук-там нахвърляни пръчици, няма да търся кой ги е хвърлял, но ще ги събера. После ще вляза в стаята си, ще ги туря в печката и ще я запаля. С тия десетина клечки, поне ще стопля стаята си. В този случай аз пестя време. Това е един икономичен метод, който мога да приложа и го прилагам. Той дава добри резултати. Ако направя една погрешка, няма да се безпокоя, да се смущавам защо съм направил погрешката, но ще се заема с изправянето ѝ. Изправянето на една погрешка е подобно на дигането на един лист от земята и изгарянето му в печката. Този е най-икономичният метод, отколкото да ходя да търся виновника на направената погрешка. Често правя грешки в правописа, не можах да науча правилно да пиша, защото българският правопис не е установен. По-рано употребяваха буквата „иж“ („н“, четяла се е като сегашното „и“), а сега я изхвърлиха. После, по-рано употребяваха повече буквата „Ѣ“ (нарича се още „двойно е“, чете се като „я“ или като „е“), днес я изхвърлиха от много думи. При това, има думи, които и до днес се пишат с „Ѣ“ [ят], но техните производни се пишат с просто „е“. Също така, човек трябва да знае къде да употребява препинателните знаци: къде да употреби точка, запетая, двоеточие, удивителна и т.н.

Разправят един анекдот за един ученик – юнкер от военното училище. Той бил слаб по правопис, не знаел къде да поставя препинателните знаци. Като писал една класна работа по български език, той не поставил никъде никакъв знак. Като свършил работата си, най-накрая турил всички знакове и отдолу писал: „Кругом, марш! Всички по местата си!“ След това той казал: „Господин капитан, аз мога само да заповядвам на тия знаци. Като им заповядвам, те ще отидат по местата си. Ако не са на местата си, значи не са ме разбрали.“

Наистина, мъчно е да поставите запетаята на място, понеже запетаята е човешки принцип. Ако изучавате еврейски език, ще видите че буквата „иот“ е творчески принцип, тя твори нещата. Този „иот“ има форма на запетая, която ние туряме накрая. Значи, дето туриш нещо, непременно ще поставиш запетая. След запетаята има да говориш още, да създадеш нещо. Къде се туря точка? Точка се туря, когато една работа е създадена вече, когато е наредена по мед и масло. Къде се туря двоеточие? Двоеточие се туря тогава, когато искаш да изброяваш от кого колко имаш да вземаш. Като изредиш всичко, въпросът се урежда. Значи, при едната точка въпросът е напълно уреден. При двоеточието човек се намира при елипсовидния процес, при двата фокуса. Засега човек има елипсовидна форма, което показва, че още не може да се движи в кръг. И елипсовидната форма не е лошо нещо. Тя е форма на работа. Погрешките, които човек прави в живота си, произтичат от това, че той не се намира на същото място и на същата обстановка. Земята се движи около Слънцето, а заедно с нея и ние се движим, вследствие на което никога не е на едно и също място. Човек постоянно се намира при нови условия. Това, което днес става, и на което място днес се намирате, идната година съвсем няма да бъде същото. Ден от ден се различават, понеже Земята постоянно се движи по своя път. В това движение и човек постоянно израства, докато мисли, че ще дойде един ден до зенита. В това движение расте главно човешката душа, при което човек се стреми да израсне, да дойде до зенита някъде. След това започва да слиза надолу, докато най-после остарее.

Като остарее човек, къде ще отиде? Когато остарее, човек се намира в плода, в семките. Когато дървото остарее, то има хиляди начини да възстанови своя живот, т.е. да възобнови своя живот. Всяка семка, която излиза от дървото, има възможност да поднови остарялото дърво. Следователно в бъдеще, от хилядите семки, които сте създали, вие ще си изберете една семка, в която животът ви ще се прояви тъй, както искате. Всички семена имат еднакви способности и заложби, но всички семена не могат да произведат един такъв хармоничен живот, какъвто ти искаш. Доброто в човека представя плодът на неговия живот, в който той в бъдеще ще се въплъти. Добрите мисли, добрите чувства, добрите желания и постъпки на човека представят ония форми, в които в бъдеще той ще се въплъти. Като живее, човек сам определя своя бъдещ живот в зависимост от своите мисли, чувства и постъпки.

Сега, като се говори на хората нещо, което те не могат да направят, казват: „Както нареди Господ.“ Че, как ще нареди Господ, когато ти не вършиш Неговата воля? Сега, като наблюдавам хората, виждам какви състояния минават. Често дохождат при мене нервни, сприхави. Ако дойде някой нервен, и аз ставам нервен като него. Ако искам, аз мога лесно да се освободя от него. Видя ли, че иде, ще се прибера в стаята си и няма да го приема. По този начин обаче аз развивам страх и подозрение. Затова, като дойде един нервен човек, аз го приемам и започвам да мисля как да му помогна. Като го наблюдавам, виждам, че в него не е развито милосърдието, или не може добре да разсъждава, или пък вярата, надеждата не е добре развита в него. Тогава аз започвам да го окуражавам. Виждам, че този човек е закъсал.

Един ден иде при мене един господин и ми казва: „Аз съм Ваш последовател, тук съм закъсал.“ Мисля си: „Този човек ще иска нещо.“ Той продължава: „Реших да отида в Германия, там ще ми бъде по-добре, но моля Ви да ми услужите със сто лева.“ Аз се почудих, че иска толкова малко. Мислех, че ще иска около четири–пет хиляди лева. След това си помислих: „Добър човек е този.“ Защо? Защото се задоволява с малко. Щом се задоволява с малко, той ще успее. Човек с такъв ум успява навсякъде. Като помогнах на този човек, аз изпитах голяма радост – от една страна, че той си услужи, а от друга, че не ми иска много. Ако беше искал много, не зная отде щях да ги взема. Ето, казвам, един добър и разумен човек, който знае как и колко да иска. Той може да иска и сто хиляди лева, да причини смущение в човека. Добре е всеки човек да постъпва и да разсъждава като този господин. Казвам: Ние, които живеем в Бога, имаме нужда от правилни разсъждения. Всеки ден ние трябва да благодарим за онези велики блага, които Бог ни е дал. Днес всички хора сме поставени на изпитания.

Сега ще ви приведа един пример, който не се случва с всички. Той се случил с един българин, на име Цеко Грънчарски. Понеже работите му не вървели добре в България, той решил да отиде в Америка, там да оправи материалното си положение. Но понеже нямал толкова пари за Америка, той решил да отиде във Франция, да научи там езика и после да отиде в Америка да преподава френски език. Той знаел, че американците обичат да изучават чуждите езици, ако се намери някой да им преподава добре. Като прекарал една година във Франция, той почти изхарчил парите си, едва успял да отиде в Америка и се спрял в Ню Йорк. Тук животът му се видял много скъп, затова отишъл в едно малко градче, дето мислил да се установи. Обаче и тук работите му не вървели добре. Той се срещнал с един свой приятел, който го насърчил, казал му, че ще се оправят работите му. От голямо притеснение той заболял, явило се разстройство на черния му дроб, и лицето му пожълтяло. Той пак отишъл в Ню Йорк, дето се настанил в една болница, докато оздравее. След един месец бил съвършено здрав. Той излязъл от болницата и отишъл във Вашингтон. Другарят му писал: „Гледай да си намериш някаква работа.“ Тук търсил работа, там търсил, но не намерил. В това време даже направил дълг около четиридесет долара и се чудил как ще се оправи. По едно време дошло на ума му да напише едно писмо на другаря си: „Слушал съм от много хора да говорят за Бога, пък и от тебе съм слушал често. Ето, аз сега се намирам в нужда, в затруднение. Нека Господ, за Когото говорите, ми помогне по някакъв начин. Аз се нуждая. Пари нямам, нищо нямам, нито работя, нито приятели, не зная как ще се справя при това положение.“ Като получил писмото му, приятелят му писал: „Слушай, в който ден получиш моето писмо, ти ще имаш нужната сума на разположение и ще оправиш работите си.“ Той мислел, ако другарят му до този ден не оправи работите си, да му изпрати своите спестени петдесет долара. Изпратил писмото на приятеля си и чакал отговор, но цели две недели нищо не получил. Той се чудил какво ли е станало с неговия приятел, докато един ден получава писмо от него. Приятелят му писал: „Вчерашният ден беше един от най-тържествените дни в моя живот. Аз получих една сума, с която платих всичките си дългове, а същевременно имам пари и за път. Бог се погрижи за мене и ми помогна в най-критичния момент. Благодаря за помощта, която Бог ми изпрати. Не се грижи повече за мене.“

Казвам: Всеки човек представя едно съдружие, един колективитет. Когато един член от съдружието страда или се намира в някаква нужда, останалите членове му се притичат на помощ. Този българин опитал това нещо и разбрал, че има Провидение, което мисли за всички хора. Ако кажат на човека, че някой дух му е помогнал, той няма да повярва. Но нека приеме, че някой приятел от хората на Земята му е помогнал. И дух да е помогнал, той пак се изявява чрез хората. Тъй щото, ако вие сте готови да извършите волята Божия, всички ония, които са свързани с вас, също ще имат готовност да вършат волята Божия. Ако вие не сте готови да я извършите, и другите хора няма да я вършат. Някои религиозни казват, че някой дух им говорил. Ако някой дух дойде да ви говори или да ви помогне, той непременно трябва да се изяви в човешка форма.

Ще приведа още един пример. Някъде в Америка имало един човек, който с молитвата си само успял да отгледа две хиляди и петстотин сирачета. Той си турил за правило от никого нищо да не иска, за да провери как работи законът. И наистина, той получавал големи суми все по особен начин. Той живял до деветдесетгодишна възраст. Един ден дошъл при него един англичанин, носи със себе си двеста и петдесет английски лири и го запитва: „Имате ли нужда от пари?“ Старият благодетел мълчал. Англичанинът взел парите и си отишъл. На втория ден пак дохожда и го пита: „Имате ли нужда от пари?“ Старецът пак мълчал. На третия ден англичанинът дошъл, оставил парите и казал: „Вземете тези пари и ги употребете както намирате за добре.“ Както виждате, тук се явява човек, а не дух, но е изпратен от някого. Такива случаи стават рядко, но стават. Все ще се намери някой дух, който ще влезе в някоя човешка форма и ще ви помогне. Той ще влезе във вашето положение и ще ви помогне. Ще дойде при вас и вие в негово присъствие ще имате много добро настроение. Бог присъствува във всяка добра душа, във всеки вярващ човек, във всяко разумно същество. Бог избира тъкмо такива същества, които могат да изпълнят волята Му.

Не е лесно да стане човек пророк. Как мислите вие, Иона беше ли пророк на мястото си? Бог му каза да отиде в Ниневия да проповядва, но той си каза: „Господи, аз зная колко си милостив. Аз ще кажа това, което ми заповядваш, но Ти ще се смилиш и ще ги помилваш. Тогава аз ще остана на поругание. Не се хващам за тази работа.“ Иона взе торбичката си, взе парите си и замина за Испания с един кораб. Като се качи на кораба, в морето се яви голяма буря. Всички се питаха помежду си кой може да е причина за тази буря. Иона каза: „Аз съм причина, затова, за да утихне морето, хвърлете ме във водата.“ Те го хвърлиха във водата и наистина, бурята утихна. Тук го чакаше една голяма риба и го глътна. Така прекара Иона в утробата на рибата известно време. Непрестанно се молеше на Бога да го спаси. Той се молеше: „Господи, ако рибата ме изхвърли на брега, ще отида не само в Ниневия да проповядвам, но и зад Ниневия, дето ме изпратиш. Положението, в което се намирам, е по-тежко от всичко друго.“ Заповяда Господ на рибата да изхвърли Иона на брега.

След това Иона благодари на Бога и се върна в Ниневия да проповядва. Той разказваше на хората, че Бог е решил да накаже всички, от цар до последен. Всички ще потънат във водата, ако не изпълняват волята Божия и не изправят живота си. Той беше много силен в проповедта си, изплаши всички. Хората се стреснаха, молиха се, разкаяха се за греховете си. След това Иона се оттегли на края на града, да види какво ще стане. Там прекара той цели четиридесет деня и нищо не стана.

В това време, за един ден израсна една тиква, която пазеше главата му от силното слънце и [той] си казваше: „Поне една тиква ме разбира.“ Като видя, че Ниневия не потъна, Иона изгуби равновесието си и казваше: „Аз знаех, че така ще постъпиш, Господи.“ Бог заповяда на един червей да прегризе тиквата на Иона и в една нощ тя изсъхна. Като нямаше кой да го пази вече от Слънцето, Иона тежко си въздъхна и съжали за тиквата. Тогава Бог се обърна към него с думите: „Ти съжаляваш за една тиква, която в един ден израсна и в една нощ изсъхна и за която не си употребил никакви грижи. Не трябва ли Аз да съжалявам всички тия хора, между които има малки деца, които не различават дясната си ръка от лявата? Щом тия хора съзнаха погрешките си, не трябваше ли Аз да отложа наказанието Си, докато се поправят?“ Имаше едно отлагане, но наказанието пак дойде. Понякога ние искаме нещата да стават точно така, както ние ги разбираме. Ако човек не върви по Божия път, това, което Бог е казал, непременно ще стане.

Сегашните хора се нуждаят от една нова наука. Духовните хора особено трябва да пазят следното правило: малко да говорят, а повече да мислят, повече да чувствуват и повече да работят. Никога не говорете за неща, които не са станали или които мислиш да направиш. Говориш ли за такива неща, те няма да станат. Говори само за неща, които са полезни и които се отнасят до всички. Не говори за ония неща, които се отнасят само за тебе. Те са само за тебе, за никого другиго. Има неща, които се отнасят само за вас, а има неща, които са общи за всички. Иона е взет за пример на всички хора. Писано е малкото му име. Аз дадох пример за онзи от Габрово, но не смея да кажа нито името му, нито годината и деня, когато се случи това нещо, а на Иона е турено името. Също така е написано името и на Давида. За една погрешка се написа и името му, макар че беше цар. Как мислите, съжалява ли Давид, задето името му е изнесено пред целия свят? Не само че не съжалява, но той се радва и казва: „От моята погрешка ще се ползуват много хора.“ И Иона казва същото. И той се радва, че от погрешката му ще се ползуват много хора.

Следователно и ние трябва да се радваме, когато направим една погрешка. Когато ние се радваме за направената си погрешка, тя ще принесе хиляди блага на окръжаващите. От погрешките на всеки едного ще се ползуват много други. Всяка твоя погрешка, за която ти се радваш, тя именно ще допринесе някаква полза на окръжаващите. Направиш ли една погрешка, зарадвай се и кажи: „Слава Богу, че се избавих.“ Ти си паднал в един трап – това значи погрешката. Веднага забий един кол на това място, тури един надпис: „Пазете се да не паднете в трапа.“ И като тръгнеш да си вървиш, обърни се към надписа и се зарадвай, че само ти си паднал в трапа, а другите имат възможност да се предпазят. Не съжалявайте, че сте паднали и не питайте защо стана така с вас. Ако с вас не беше станало, все щеше да се намери някой, с когото да стане същото. Все един щеше да падне в трапа. Радвай се че си ти, а не друг някой.

Сега аз бих ви привел много примери, но има примери, които могат да опетнят човешкия ум. Запример, като ви говоря по някои въпроси, вие казвате: „Така се говори, но нещата не могат да станат така.“ Всички неща, които са добре обмислени, в които има разумност и светлина, всички неща, в които има добрина и топлина, всички неща, в които има разумност и сила, могат да станат. Защото и в Писанието е казано: ако желаем неща, които са съгласни с волята Божия, които са съгласни с Божията разумност, които са съгласни с Божия живот и с Божията любов, всичко това може да стане. Но ако ние желаем неща, които не са съгласни с тия неща, не могат да станат. Често хората страдат поради това, че някои работи не стават както те желаят. Какво става в живота? Аз съм срещал пушачи на тютюн – хора, които са пристрастени към тютюна. Като няма възможност да задоволи нуждата си за пушене, той ходи от човек на човек да проси да му дадат тютюн. Обаче, дето отиде, всички му отказват под предлог, че и те сами нямат. Така продължава цели двадесет години, докато един ден се откаже от тютюна. Щом се откаже, тогава ще се намерят хора да му предлагат да запуши. Този му предлага, онзи му предлага и той е принуден на всички да отказва. Всички онези, на които искал в продължение на двадесет години, всички ще се изредят да му предлагат.

Питам: Защо трябва да искаш неща, от които отпосле ще се отказваш? Човек трябва да иска такива неща, от които след като се откаже и дойдат да му ги предлагат, да е готов да ги приеме и да благодари за тях. Какво трябва да иска човек? Ако вие сте на мястото на този тютюнджия, какво трябваше да искате? Ако аз бях на неговото място, ето какво щях да искам. Щях да се обърна към Господа с думите: „Господи, дай ми едно светло сърце, да разбирам нещата; дай ми един светъл ум, да разбирам нещата; дай ми една силна воля, да бъда свободен.“ И тогава, ако хората не се отнасят добре с мене, да кажа: „Господи, дай ми една силна и светла мисъл, силна воля, че като бъда на тяхно място, да зная как да постъпвам.“ И като бъдеш на тяхно място, да отвориш крановете на своя живот, отдето да потече. Кой как дойде при тебе, да каже: „Ето един човек, който знае как да постъпва.“ Такива хора иска Господ, че дето да текат, да поливат градините, да се ражда изобилно. Изобилно вода е нужна на хората.

Сега аз срещам мнозина, които се оплакват, че нямат приятели на Земята. Чудна работа. Да живееш толкова време на Земята, че да нямаш един приятел. Според мене, ако човек няма нито един приятел, в моите очи той не минава за добър човек. Казвам: Няма човек на Земята, който да няма поне един приятел. Това не е вярно, че няма нито един приятел. Поне един приятел има – той е Бог. И ако аз кажа, че нямам нито един приятел, това е лъжа. Поне един приятел имам – това е Христос. Поне един приятел имам – това са светиите. Поне един приятел имам – това са всички гениални хора, които са работили и работят за човечеството. Срамота е човек да казва, че няма нито един приятел. Заблуждение е да мисли така. Хората страдат от тази лъжлива идея в себе си. „Ама, Бог ме е изоставил.“ Че Бог те е изоставил, това ни най-малко не показва, че не ти е приятел. И светиите могат да те изоставят, но това ни най-малко не показва, че те не са твои приятели. Хората са дошли на Земята да се окъпят, да се пречистят добре, поне десет пъти да минат през баня и тогава да се облекат с нови, чисти дрехи. За тия хора се пита в Писанието: „Какви са тези с белите дрехи?“ Това са ония хора, които минаха през големите мъчнотии и страдания и се очистиха. Бъдещият свят се създава за чистите хора. Сега се създава нов свят, нова епоха настъпва само за добрите хора в света.

И след всичко това слушате някой да казва: „Да си поживеем!“ Как ще си поживеете? Ако си на фронта, как ще си поживееш? Ако си в някоя баня, как ще си поживееш? Ти си изгубил една голяма сума, как ще бъдеш спокоен да си поживееш? Ако си генерал на бойното поле и изгубиш няколко важни сражения, за които ще те съдят, можеш ли да бъдеш спокоен? Всички служби, които човек заема на Земята, човек все може да се изложи някъде. Ако спечели – добре, но ако изгуби? Печалбите са много рядко, повече са загубите. Всички хора ще бъдат съдени. Защо? Защото не са употребили ума си на място, защото не са употребили сърцето си на място и защото не са употребили волята си на място. Дойде ли ти някакво изпитание, кажи: „Аз не искам да бъда съден. Аз искам да употребя ума, сърцето си и волята си на място.“

Две съдби има в света: едната съдба ще бъде за праведните хора, а другата – за грешните. Праведните ще бъдат съдени, за да им се въздаде според правдата. Праведните ще бъдат съдени на Земята според закона на доброто, който ще бъде тяхното възнаграждение. Грешните ще бъдат съдени според техните престъпления. И на тях ще се въздаде заслуженото. На праведните ще се въздаде Божието благословение, а на грешните – товара, който те сами са създали. На последните ще се каже: „Всичко нечисто, което сте създали, трябва сами да го изчистите. Щом сте го създали, вие сами можете да го изчистите.“ Това е новото учение. Ако искате да се подигнете, да бъдете благоприятни на Бога, на светиите, на добрите хора в света, тази е мисълта, която трябва да следвате. Сегашните хора минават през големи борби и мъчения. Макар че злото ограничава хората, но няма да се мине много време, ще дойде нов, добър порядък в света. В света иде нещо хубаво, но преди да дойде то, ние ще минем през едно голямо изпитание. След това изпитание настава въдворяването на Царството Божие на Земята.

Сега вие искате да знаете кога ще бъде това време. Когато учениците питаха Христа за времето, когато ще дойде Царството Божие, Той им отговори: „Не е за вас да знаете времето, годината, когато ще стане това.“ Вие не трябва да го знаете. Аз ви казвам, че е наближило това време, но годината и деня не трябва да знаете. Можете да мислите, че ще бъде след десет години, или след двадесет, след тридесет, след сто или повече – това са ваши теории. Вие не трябва да решавате въпроса повърхностно, но ще знаете: Всеки, който изпълнява волята Божия и възприема Божията любов, за него е дошло Царството Божие; всеки, който възприема Божията мъдрост и Божията истина, за него е дошло Царството Божие. Приемете ли всичко това, вие ще бъдете свободни. И тогава, каквито бури да има, вие няма да се смущавате. Това не значи, че бурите няма да ви закачат. Не мислете, че праведният ще остане незасегнат от бурите. Ветровете и бурите ще го закачат и него, но той не се смущава от тях. Той всякога разсъждава и знае как да се справи.

Сега ще ви приведа един пример. Това се случи може би преди повече от тридесет и пет години. Бях във Варна и един ден реших да отида в едно турско село, наречено Гюлека, хубаво място. Идва един българин, иска да ме заведе до селото. Казвам му: „Почакай малко, защото от запад иде един облак, малък е сега, но нека почакаме да замине.“ – „Какво ще те е страх от такова малко облаче? Да вървим! Аз бързам, имам работа. Ако не дойдеш с мене, аз сам ще вървя“ – рече този българин. Той беше бакалин, носеше стока – захар и други неща. Като видях, че бърза много, тръгнах и аз с него. Не се мина много време и заваля пороен дъжд, повече от половин метър височина. Той се видя в чудо. Всичката му стока – захар, това-онова, отиде. Той току се почесва по главата, мисли си и казва: „Защо не те послушах! Да бях те послушал, нямаше да стане това.“ Както и да е. Продължаваме по-нататък и трябва да минем през една река, мостът на която беше залят отгоре. Сега му казах: „Слушай, сега вече ще се оставим на конете. Ще пуснеш юздата им, няма да ги дърпаш. Ако те пожелаят да минат реката, ще се оставиш на тях. Ако не пожелаят те, ще се върнем в близкото село, няма да се излагаме.“ Той ме послуша. Остави конете свободни и те потеглиха. Те разбраха, че мостът ще издържи и минахме благополучно. Казвам: Понякога конете разбират работата по-добре от човека, понякога и на конете трябва да се вярва.

Казвам: В света съществува една разумност, която се проявява навсякъде – и в животните, в най-малките мушици, в растенията, навред. Ако вярвате в този закон, вие ще имате вътрешна опитност, вътрешни способности, чрез които ще се ориентирате в живота си. Трябва да знаете, че всяко нещо, което се случва в живота ви, каквото и да е, то е за ваше добро. Не съжалявайте, че ви се е случило нещо, което не сте очаквали. Всяко нещо, което ви сполетява, след години ще донесе някакво благо заради вас. Не искам да ви утешавам сега, но казвам, че всички ще го опитате. Радвайте се, че ви се е случило нещо, а не съжалявайте. При мене са идвали много болни и аз съм им казвал: „Радвам се, че сте се разболели.“ – „Как тъй? Това е много жестоко.“ – Защо се радвам? Защото, ако не бяхте се разболели, нямаше да дойдете при мене. А така, като сте дошли, ще мога да ви кажа нещо добро за вас. Като видя, че някой се присвива от болки в корема, казвам му: „Ти знаеш ли, че си много несправедлив човек? Ти не живееш добре с жена си, постоянно я хокаш. С децата си не постъпваш добре. Затова те боли коремът.“ – „Да не е дохождала тя да се оплаква?“ – „Казвам ти: Ще измениш поведението си спрямо жена си. Ще измениш поведението си и спрямо децата си. Ще виждаш доброто в жена си и в децата си, ще знаеш, че Божественото работи и в тях. Като станеш справедлив и измениш поведението си, болката в корема ти ще мине.“ – „Ами цяр?“ – „Ще вземеш лайкучка и на всеки десет деня ще пиеш по една чашка.“ – „Ама, да не утешаваш само?“ – „Ако след десет деня коремът ти не мине, пак ела при мене. Ще изпиеш десет чашки за десет деня и болката ти ще мине. Даром ти давам този цяр, нищо не ти искам.“

Мислите ли, че ако съвременните християни имат Христовата любов в себе си, нямаше да разрешат въпроса за войната така, както Христос би го разрешил? Те нали вярват в Бога и в Христа? Защо не го разрешат? Те не могат да го разрешат, защото всеки иска да го разреши за себе си. Българинът казва, че всеки тегли чергата към себе си. Право е това. Ние трябва да пазим своята черга. Но има Божествени условия, които трябва да се поставят над всякаква черга. Ако ние не любим Бога, ближния си както трябва, Духът няма да ни даде Своите благословения. Ние няма да се ползуваме от светлината, от храната и от съня както трябва. Нищо няма да получим. Казвам: Необходимо е любовта да влезе в живота на всеки човек като велик закон за постижение. Всеки човек трябва да постигне това, за което е изпратен на Земята. Всички хора не са изпратени за една и съща работа. Всеки човек трябва да свърши една специфична работа. Каква е тази работа, само той може да знае. Има много работи, които са предоставени на човека, но една от тях е специфична, която само той може да свърши.

Сегашните времена изискват от хората непоколебима вяра. Речете ли да проявите вярата си, ще дойдат всички съмнения. Дадете ли път на съмнението, веднага ще дойдат и нещастията в живота ви. Не мислете, че нещастията в живота ви са лош признак. Не, те представят едно велико благословение за вас. Надали досега е имало човек на Земята, който да е страдал като Христа. Писанието описва Неговите страдания. Наистина, страданията Му са били толкова големи, че кръв е излязла от порите Му. От гърдите Му се изтръгнала една въздишка и Той казал: „Господи, Господи, защо си Ме оставил?“ Христос сам се намери в голямо противоречие. Този, Който имаше сила да лекува други, на Когото всички очакваха, дойде до положение да се ругаят с Него, стана посмешище на хората. И най-после Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа Си.“ И след това възкръсна. Надали е имало човек в света, който да е бил толкова щастлив като Христа. Няма човек в света, към когото Бог да е изпратил Своето благословение така изобилно, както към Христа. И ако вие имате тази любов и вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения. Нека това бъде вашето наследство.

Ако от всичко казано досега нищо не помните, помнете поне това: Благодарете за вашите добри майки и бащи. Благодарете за вашите добри братя и сестри. Благодарете за вашите добри приятели, за вашите добри слуги, за вашите добри учители, за всички добри хора, с които сте се срещнали досега и с които ще се срещате в бъдеще.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

5-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 5.XI.1939 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.*

* На 22.X.1939 г. и на 29.X.1939 г. по каталога на Елена Андреева няма неделни беседи. (Бел. на координатора Вергилий Кръстев.)

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, всички, хора, има, казвам, сега, може, иска, ден, бог, време, добре, мене, дойде, съм, свят, земя, приятел ,

 Неделни беседи , София, 5 Ноември 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder