НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Законът на сегашният човек

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Законът на сегашният човек

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, всички, сега, казва, хора, аз, любов, всичко, сол, бог, бъде, земя, сърце, погрешка, живот, всякога ,

 Неделни беседи , София, 3 Септември 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

В началото бе Словото.

Всеки свещенослужител или проповедник се счита задължен да чете нещо от свещената книга. Тази книга, която е разгъната пред нас, е свещена Божествена книга. Всички хора на миналото, всеки на своето време, се писали в тази свещена книга. Да видим сега какво е писано в тази книга, какво е казал Господ. Някои работи са на мястото си, но сега са история. На миналото. Запример, като четете тази книга, ще видите какво е казал Господ на Мойсея, когато е извеждал израилския народ от Египет. Ние не можем да приложим това, което тогава е било казано. Ние виждаме какво е казано на Мойсея според тогавашните разбирания на този народ. Сега се говори на хората по друг начин.

Има два начина, по които природата говори. Единият начин е мек, а другият е силен, строг. И в човека има две течения. Някой път човек упорства в себе си и казва: „Това не мога да го направя, моите убеждения не ми позволяват.“ Или: „Това не ми допада на сърцето.“ и т.н. Мислите ли, че това, което допада на вашия ум и на вашето сърце, че то е право? Мислите ли, че то е самата истина? Нима това, което допада на ума и на сърцето на вълка, е всякога право? Нима това, което допада на овцата, е право? Нима това, което допада на пчелата е право? Отчасти само е право. Има неща, които не са прави.

Какво означава думата „право“? Всяко нещо, което не е право, е криво. И всяко нещо, което е криво, не е право. Какво заключение ще извадите от това? Ще кажете, че някой човек е крив. Нима вие, които ходите изправен, като видите, че някой хвърля камък върху вас, ще останете все така прав? Вие веднага ще се наведете и ще станете криви. Защо? Защото по този начин по-лесно можете да разрешите един удар, отколкото ако останете прави. Следователно, правото е нещо относително по отношение на даден принцип. В живота няма право. Докато живееш, ти прав не можеш да бъдеш. Кой от вас е прав? Човек всякога се спъва. Краката си спъваш, ръцете си спъваш, навсякъде се спъваш. Навсякъде се кривиш и след това минаваш за прав човек. Казвате: „Прав трябва да бъде човек.“ Докато си в принципа, прав трябва да бъдеш, но влезеш ли в закона, там трябва да се огънеш. Законът е една крива линия – нищо повече.

Там имаш един център. В беззаконието имате криви и прави линии – счупени линии. Там имате цяла една каша. Казвате: „Какво трябва да се прави?“ Всички прави и криви линии трябва да се турят в хармония. Сега, имайте пред вид, че в природата действат две сили. Едната сила действа в миналото, а другата – в бъдещето. Има една трета сила, която действа в настоящето, тя е почти неизвестна. Хората я считат непозната за земята. Тъй, щото трите сили регулират всички неща. Това, което се занимава с миналото, всякога руши. Това, което се занимава с бъдещето, всякога гради. Бъдещето, което е пред нас, е една непозната реалност. Затова за нея имаме една смътна форма. Ти искаш да живееш чист и свят живот. Какво понятие имаш за чистотата и светостта? Какво разбирате под думите: „Чист трябва да бъде човек.“ Или: „Свят трябва да бъде човек.“ В дълбочините на твоя ум, и в най-големите дълбочини, не трябва да има никаква тъмнина, всичко да бъде светло, че дето да минеш, никъде да не се спънеш. Да не направиш никаква погрешка. Щом направиш най-малката погрешка, тъмнина имаш в ума си. Всяка погрешка в мисълта подразбира тъмнина. Ако и в сърцето си нямаш достатъчно топлина, пак можеш да направиш погрешка. Аз не говоря за обикновената топлина. Животът носи една топлина в себе си, това е негово качество. Живот, който не носи тази топлина в себе си, той носи смърт. Следователно, смъртта не е нищо друго, освен един процес на изстиване, минаване от топлината на живота, в топлината на смъртта. Топлината на смъртта вече образува гниене, разлагане. Това е сила, която действа с миналото, значи тя руши.

Казваме тогава: „В начало Бог създаде небето и земята.“ Той ги създаде от нищо. Какво разбирате под думата „нищо“? Под думата „нищо“ се разбира свят съвършено неорганизиран – нищо повече. Значи, Бог създаде света от неорганизирано нещо, което съществуваше в Битието. От него е създал света и е станало нещо. Някои казват, че светът е създаден от нищо. От нищо нещо не може да се създаде. Като разсъждавате така, вие ще се намерите в положението на двама светии отшелници, които живели заедно, но имали две различни мнения за нещата. Единият казвал, че като се вари боб, непременно трябва да му се туря сол. Другият поддържал, че не трябва да му се туря сол, но да се мисли, че е солен и с мисълта ще стане солен.

Единият светия всякога турял сол и бобът му бил всякога осолен. Другият никога не турял сол, затова бобът му бил всякога безсолен. Често и вие казвате за някоя работа, че е безсолна. Какво разбирате под думата „безсолна“? Безсолна работа е тази, на която липсва нещо. Солта е един процес. Христос казва: „Ако солта обезсолее, тя за нищо не става, освен трябва да се изхвърли навън.“ Значи, солта е процес, който влиза в човешката мисъл. Без сол в ума си, човек не може да мисли. Без сол в сърцето си, човек не може да чувства и без сол във волята си, той не може да работи. Значи, когато силата изгуби своята сол, тя се обезсилва. Когато чувствата изгубват солта си, те се разлагат. И когато мисълта изгуби своята сол, тя потъмнява. Ще кажете: „Тогава повече сол да се употребява.“ Но не готварска сол. Тази сол, за която се говори, иде от слънцето и вие трябва да я извадите от слънчевите лъчи, от слънчевата светлина. Има специални дни и часове, когато тази сол слиза от слънцето. Който знае как да намери тази сол, той е влязъл вече в правия път, той е морален човек.

Който не може да намери тази сол, той може да чака, но нищо няма да придобие. Сега вие може да ме слушате, но кой се интересува от това, което говоря? Всеки от вас, който е болен, той се интересува от това, какъв цяр ще му се каже. Който е беден, ще се интересува от това, по какъв начин човек може да стане богат. Който няма знание, той ще се интересува да намери лесен път да придобие знание. Който обича музиката, той ще търси някои правила по музиката. За да стане богат, човек трябва да обича парите. За да стане учен, човек трябва да обича знанието. За да стане музикант или певец, човек трябва да обича музиката и пеенето. Обича ли я, в един ден той може да придобие много нещо. Имали ли сте опитността на такъв един ден, който да съдържа в себе си опитността на хиляда години? В такъв един ден вие можете да постигнете всичко. Значи, ако вашите деди и прадеди от четири поколения насам са се занимавали с музика, в един ден отгоре вие може да се родите гениален и ще свирите много по-добре, отколкото Бетовен или Моцарт са свирили. Но пред вас трябва да стоят 400 поколения на вашите деди и прадеди, които са работели в музиката. Не само това, но зад вас трябва да седят творческите сили на музиката, зад вас трябва да седят силите на хармонията. Ти трябва да чувстваш, че зад тебе седи Онзи, Който ти диктува какво да пишеш. Ако искаш да бъдеш учен, ти трябва да чуваш гласа на онзи, който ти казва: „Учи, гениален ще станеш.“ Добрият трябва да слуша гласа на Бога: „Добър бъди.“ И добър ще бъдеш. Силата ти е там.

Сега, в какво седи слабостта на човека? Мнозина са ми казвали, че човек трябва да бъде силен. И до сега има пророци, които казват, че Господ им говорел. Господ им говорел, но и те имат слабости. Като се намерили в противоречие, един от старите пророци казва: „Господи, излъгал си ме.“ Този пророк нищо не е разбрал. После този пророк казва: „Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка?“ Ще кажете: „Какво е разбирал пророкът под тези думи: „Излъгал си ме, застанал си на пътя ми.“ Повикайте пророка и го питайте. Както виждате, пророк е бил той.

Та казвам: Когато слънцето грее, земята се пробужда, изворите текат, цветята цъфтят, дърветата дават своя плод… /Из книгата „Учителят говори“./ Тази книга е предговор на нещо друго. Човек трябва да учи, да изучава светлината, защото мисъл без светлина не може. Светлината е външната страна на мисълта, а виделината – вътрешната. Човек трябва да научи тези два полюса на светлината. Казано е в Писанието, че Бог е виделина в света. Вселената е предметно учение за човека. Той е призван на земята да се учи. Казано е за него: „Направил го е малко по-долу от ангелите.“ Наистина, човек се учи, а ангелите служат. Следователно, служението е по-високо. Казано е още: „Синът човечески не дойде да изпълни своята воля, но волята на Онзи, Който го е проводил.“ Любящият се учи, а възлюбеният – дава. Кой е възлюбеният в света? Възлюбеният е Бог, а любящите, това са хората. Всички същества са любящи, а Бог е възлюбеният, от когото всичко излиза. Ако не Го обичаме, не може да се ползваме. Някой казва, че вярвал в Бога. Да вярва човек, това значи да работи с ума си, а да обича Бога, той трябва да работи със своето сърце.

Сега аз няма да се спирам върху неща, които вие знаете. Вие сте опитвали живота в неговите противоречия. И сега има такива противоречия. Ако отидете в Полша, ще видите противоречията на културния живот, ще чуете и полските, и германските оръдия, ще видите и германската мобилизирана армия, и полската, ще видите, че хората и от двете страни умират, и оръдията и на германците, и на поляците се унищожават. Казвате: „Кой е прав?“ Два народа са се събрали и делят земята. А земята не е тяхна. Преди 1000 години други са владеели тези места. След 1000 години други ще ги владеят. Земята е един параход, на който се носим и ще стигнем пристанището, на което трябва да слезем. След 1000 поколения други хора ще бъдат на земята. Някои поддържат, че човек много пъти се преражда. Да се раждаш като кон е едно нещо, а да се раждаш като човек е друго нещо. Да се раждаш като човек е едно нещо, а да се раждаш като ангел е друго нещо. Не е лошо прераждането. То подразбира преработване. Ние имаме лошо понятие да животните. Казваме: „Животно е това.“ Защо? Лице няма ли? Че ако отидете на северния полюс, там ще срещнете ескимосите – мъже и жени – но ще ги видите ли лицата им? Те са обвити в мечи кожи, но зад мечата кожа на ескимоса седи една интелигентна душа. Животните са минали през една студена епоха, която ги е заставила да образуват сегашните си форми. И те имат желание за развитие. Те са души, изостанали в развитието си. Всички животни, които са под човека, са изостанали души, а хората са напреднали души и затова са влезли в сегашната си форма. Пък и между хората има доста изостанали назад Запример, черната раса е изостанала в развитието си. Черната раса е онази, която в историята носи фактите на човешкото грехопадение. Черният живот, това е живота на черните, които носят в себе си греха. Жълтата раса показва едно малко подобрение в живота на хората, след грехопадението. Бялата раса носи още по-голямо подобрение. А бъдещата раса, шестата, тя ще дойда да уреди живота. Аз я наричам раса на братството, раса на Любовта. Хората на бъдещето, които ще носят Божествената Любов, те ще я проповядват по съвсем друг начин. Питам ви сега: Когато вие пишете едно любовно писмо, как започвате писмото си? Ония млади моми и момци, които не знаят как да пишат любовните си писма, има специални писмовници. Българинът казва: „Обична ми.“ Англичанинът казва: „Май лав.“ Всеки народ си има свой начин. Всяка млада мома и момък имат по един възлюбен, на когото пишат по свой начин. Но сега нито в един език няма една дума, която да отговаря точно на понятието „възлюбен“. Всички думи са относителни. За да употребиш една дума, която да отговаря на понятието „Любов“ по съдържание и смисъл, тя да бъде мощна. Любовта е мощна сила. Тя е като кибритена клечка. Като драснеш, всичко наоколо запалва. Мисълта е мощна. Мисълта е мощна когато сърцето, когато човешките чувства са чисти. Мисълта е мощна, когато волята е чиста. Чистотата носи всички условия за проява на човешката мисъл. Някой казва, че трябва да бъдем чисти. Чисти трябва да бъдем, за да бъде и мисълта ни мощна, да постигнем своите желания. Чисто трябва да бъде човешкото сърце, защото без чистота нищо не може да се постигне. И без чистата човешка воля, нищо не може да се постигне. Човек трябва да бъде чист във всяко отношение. И днес виждаме при сегашната култура, че всички народи се мислят за силни. Но не излиза така. Те разчитат на външната страна. Запример, Америка е изхарчила три милиарда за въоръжение, а нямат сила да изправят една погрешка на миналото. Днес нарочите се въоръжават и се чудят как да изменят един договор. Лесно се изправя един договор. Днес цялото човечество, природата изисква изправяне на погрешките. Когато изправя една своя погрешка, човек се очиства. Ние имаме една философия, според която някои седят и философстват: „Има ли Господ, или няма.“ Колкото да философстват, не дохождат до правилно разрешение на въпроса. Те отричат Бога, а поддържат, че имат мисъл, че имат сърце и страдат. Питам: Ако ти отречеш баща си, какво придобиваш? Някой казва: „Аз нямам нито майка, нито баща.“ Какво печелиш като ги отричаш? Факт ли е това, че нямаш баща и майка? Какво цели човек като се отказва. Коя е причината, че един човек се отказва, че не обича някого? Той казва, че този човек го излъгал. В турците има един обичай, според който, ако мъжът поиска вода от жена си и се окаже, че стомната е празна, той има право да я напусне. Той счита това за лъжа. Как гледат другите народи, когато възлюбеният излъже възлюбената, или обратно? В турците стомната всякога трябва да бъде пълна с вода. Че и провидението държи на това. Щом сърцето на човека е празно, той трябва да излезе навън. Щом умът ме у празен – навънка. Щом волята е празна – навънка. Следователно, когато сърцето на човека за дълго време остане празно и нищо не тургат в него, провидението казва: „Махнете тази стомна и вземете вместо нея друга.“ Ако някой умира, той е пукната стомна. Умрелите хора са пукнати стомни. Защо ще живееш в един пукнат ум, в едно пукнато сърце и в една пукната воля? Хвърли този пукнат ум, това пукнато сърце и тази пукната воля. Казвате, че без това сърце не може. Може. Хората сега искат изкуствени сърца. Може ли да се живее с изкуствено сърце? Какво ще излезе от едно изкуствено сърце? Много хора ходят сега с изкуствени крака, но хлопат като железни. По-добри крака от естествените няма. Следователно, не жертвайте Божественото за нищо в света. Един българин попада в една болница в Търново на лечение. Дохожда лекарят му и казва: „Ако не се отреже крака ти – ще умреш.“ Болният казва: „Господине, аз не искам да отида при Господа сакат. Ако можеш да ме излекуваш без да режеш крака ми, добре. С един крак не излизам от болницата.“ Той излиза от болницата и след четири-пет месеца оздравява. Как? Той се лекувал по друг начин. Та казвам: Вие трябва да се откажете от човешките изобретения и да дойдете до положение да си служите с естествените условия. Защо ще режете крака си? Всеки изкуствен крак представлява една изкуствена мисъл. Изхвърли тази мисъл навън. Всеки изкуствен крак е едно изкуствено чувство. Изхвърли го навън.

Ще ви приведа един малък анекдот. Двама влюбени се оженили. И двамата имали по едно изкуствено око. Възлюбеният имал черно око, а възлюбената – синьо. И двамата криели един от друг, че имали по едно изкуствено око. Една вечер те били на концерт и се върнали у дома си късно. И двамата били уморени. Като си лягали, в бързината, всеки турил окото си на масата, близо едно до друго. Сутринта станало разместване: мъжът взел окото на жена си, а жената – неговото. Като се погледнали и двамата останали учудени: те имали по едно синьо и по едно черно око. Какво придобиха тези хора, като скриха недостатъците си? Зад синьото и черното око се крие една изкуствена лъжа. Той трябваше още в началото да каже на своята възлюбена, че има едно изкуствено око. И тя трябваше да каже, че има едно изкуствено око.

Сега какво е приложението? Ние никога не трябва да правим погрешки, които да носят след себе си по-лоши последствия. Направиш ли една погрешка, признай я в ума си, 6 сърцето си и във волята си. Благородство се иска от човек. Ако прикриваш една своя погрешка, в последствие тя може да ти донесе много по-големи страдания. Първоначално всеки човек е имал две очи. Обаче, всички същества нямат по две очи. Има някои същества, които са с много очи. Та казвам: Очите на човека представляват най-високото проявление, в което той може да се намира. И всички онези хора, които не са привикнали да говорят истината, всякога изпадат в известно колебание. Техният поглед не е сигурен. Те имат желание да гледат надолу. Ако имате дете или ученик и като му говорите, виждате, че той гледа надолу към земята, знайте, че той няма да изпълни това, което му казвате. Той си казва: „Говори си колкото искаш.“ Погледа на човека трябва всякога да бъде повдигнат нагоре, а не да гледа на земята. Ако човек постоянно гледа към земята, тя нищо няма да му даде. Всяка проява на живота, това се дължи на човешката мисъл. Без човешката мисъл и човешките чувства, земята нищо не можеше да роди. Дърветата и растенията цъфтят благодарение на онази Любов, която съществува между Бога и човешката душа. Ако тази Любов се прекъсне, всички ще опитат лошите последствия. Трябва ли човек да прекъсва Любовта си с Бога, с ближните си и със себе си? Та сегашните хора, цялото човечество, трябва да се опомнят, защото ако вървят по пътя на безлюбието, нещо лошо ги очаква. Сегашните хора ги очаква нещо такова, каквото не са сънували. Всички, които ме слушате ще знаете това. От всички хора се изисква доблест. Сега вие ще кажете, че имате право, че за това са виновни тези, онези. Кой е прав и кой е крив, това не е важно. Едно е важно: каквото правите, да го правите за любовта. Хората трябва да живеят братски. Само ветровете воюват, бурите воюват, а хората трябва да живеят братски. Кое застави Германия и Полша да воюват? Кое им пречи да живеят добре? Казано е, че човек трябва да даде тялото си жертва жива, благоугодна на Бога, на Истината. Всеки човек трябва да поддържа истината в себе си. Човек е произлязъл от един малък зародиш и с хиляди години се е развивал, за да дойде до това положение, в което го виждаме. И днес той е готов в един момент да унищожи всичко. Защо тогава не приложим Любовта в живота си? Интересно е, че днешният морал е морал на безлюбие, а всички говорят за Любовта. Днес и майката ражда децата си без Любов. Защо? Има нещо користолюбиво и в нея. А като люби, в нея ще действа великият Закон на Любовта. Днес действат повече отрицателни сили в света. Запример, мнозина казват, че са грешни хора. Защо са грешни? Защото са вървели по закона на ограничението. За да се очисти, да се освободи от греха, човек трябва да влезе в добрите условия където лесно може да се очисти. Грехът е кал, която никога не е била потребна, но днес трябва да се освободите от него. От тази кал някога Бог е създал човека. Той забърка тази кал и вдъхна в нея дихание на жива душа. Но в създаването на човека действаше закона на свободата. Всичко в света е създадено чрез свобода, а не чрез насилие. Насилието е заблуждение. В Божествения свят трябва да влезе Любовта като разумна сила. Всичко в света трябва да се освети чрез Любовта. Сега като ви говоря така, не мислете, че света сега може да се изправи. Аз не считам, че светът е развален. Аз виждам едно поколение, което иде от невидимия свят и замества сегашното поколение. Мога да ви опиша каква е формата му, челото му. Всичко в света ще се оправи в един ден. Сегашните хора нищо не могат да направят още. Какво ще кажете на това? Ще кажете: „Ти говориш ли истината?“ Питам ви: Вие можете ли да приемете истината? За мен истината е да върша волята Божия от Любов и да зная, че смърт няма в живота. В смъртта има нещо особено. Ако ти си придобил Любовта и 10 пъти да дойде при тебе смъртта, няма да може да те вземе. Страхуваш ли се от нея, живееш ли в безлюбието, тя лесно се справя с теб. В реката Нил има едни малки рачета, които крокодилите гълтат цели. Като влязат вътре, те постепенно прояждат утробата на крокодилите и излизат навън. Водата навлиза в утробата на крокодила и той умира – обръща се с корема нагоре.

Та казвам: Ако ти и онзи силният човек, като влезеш в утробата на смъртта, ще проядеш корема ѝ и като излезеш навън, ще кажеш: „Благодаря на условията, че можах да изляза вън на свобода.“ Та сега, като умреш, къде ще отидеш? Никъде няма да отидеш, освен тук, на земята. В Англия някъде, дъщерята на един голям милионер умряла. За да го утеши, проповедникът на една от английските църкви държал проповед, че умрелите отиват при Бога на блаженство и мир. В това време в църквата присъствал един човек, който виждал умрелите, затова се приближил към бащата на умрялата, при милионера и му казва: „Господине, дъщеря ви не е на небето. Тя е тук, при вас. Аз я виждам.“ И той започва да я описва: „Млада мома със светло лице, с руса коса, сини очи, висока, с деликатни ръце.“ Той определя точно и възрастта ѝ. Значи, проповедникът казва, че дъщерята е при Бога, а онзи човек казва, че не е при Бога. Според проповедниците излиза, че Бог е само на небето. По думата „Бог“ се разбира колективното съзнание. Бог обгръща нещата и вън от нас, и вътре в нас. Бог е в нашето съзнание и ние сме в съзнанието на Бога.

Сега ние казвате: „Какво ще стане с нас в тия времена?“ Какво ще стане? Царството божие иде. Ама хората умират. Нека умрат всички изкуствени крака, всички изкуствени ръце. Всичко изкуствено да умре. Защо ни е на нас изкуственото? Казано е в писанието: „Ето, създавам ново небе и нова земя.“ Старото, изкуственото, вече е опетнено от хората. Всички петна на старата дреха ще изчезнат. Сега иде новото – новото съзнание на Любовта. Добре, но какво ще правим в бъдеще? Какво ще прави бедният, ако богатият има да му дава. Богатият трябва да каже: „Ела, братко, да живеем заедно. Ти си сиромах, аз съм богат. Като се обичаме, ще уредим тази работа. Някой път ще вземеш моето място, някога аз ще взема твоето място.“ Сега хората искат специфични работи и казват: „Жената си има женска работа, мъжът си има мъжка работа.“ Казвам: В райската градина Адам се занимаваше с женска работа, а Ева – с мъжка. Но и двамата учеха. Ева, като опита плода от забраненото дърво, даде и на Адама да яде от него. С това тя направи първата погрешка. Тя се занимаваше с градината, разглеждаше дърветата, но не можа да разбере смисъла и значението на всяко едно от тях. Мъжът и до днес търси жената в градината, понеже, като я изпрати в рая, дето направи първата погрешка, мисли, че там ще я намери. Не, когато мъжът и жената се съберат заедно, те трябва да работят задно. Каквото мъжът прави и жената трябва да знае, и каквото жената прави, и мъжът трябва да знае. Жената трябва да каже: „Аз тъй чувствам.“ Мъжът трябва да каже: „Аз тъй мисля.“ След това двамата заедно трябва да отидат при Господа, Той да им каже какво трябва да правят. Казано е в писанието: „Всички ще бъдем научени от Господа.“ Казано е още: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила.“ Тогава няма да има никакви противоречия между хората.

Сега, като ме слушате, казвате: „Колко хубаво е, богатите да бъдат щедри.“ Не само богатите да бъдат щедри, но и сиромасите трябва да бъдат щедри. Сиромахът не е сиромах. Той има сърце, което трябва да бъде пълно с любов. Той трябва да дава изобилно, без да вижда погрешките на богатия. Пред Любовта никакви погрешки не съществуват. Сиромахът да не вижда погрешките на богатия и от Любов да върши всичко. И богатия да не вижда погрешките на бедния и от Любов да върши всичко. Това изисква новата култура. Обаче, вие казвате: „Човек все трябва да има нещо, тъй, поне едно малко парче земя от дядо си.“ Какво ще прави с това парченце земя? Гледам, някой дойде тук, задигне някой мой косъм и го тури в джоба си. Ако дойде някой слаб човек, досега щеше да ме хване треска. Той държи косъма в джоба си и казва: „Това, което искам да направиш, трябва да направиш.“ Казвам: „Ти си взел само един косъм. Този косъм е твой и ти трябва да направиш това нещо.“ Преди няколко години дойде при мен един господин и ми каза: „Искам да излекуваш дъщеря ми“ – „Ако вярваш, ще я излекувам.“ – „Вярвам, не вярвам, искам да я излекуваш.“ – „Няма такъв закон. Христос казва: “Ако имаш вяра…„ Твоята вяра е слаба. Не мога да направя това за теб.“ – „Но аз искам да направиш това. Не може ли да направиш това заради мен?“ – „Не мога. Законът е такъв. Временно аз мога да я излекувам, но ако ти направиш някоя погрешка, болестта ще се върне отново.“ Вие не знаете този закон. Ако ви излекувам, втори път болестта ще се върне два пъти по-силна. Тъй, щото, ако казвам, че не мога да ви излекувам, аз ви говоря истината. Мога да ви излекувам даже за два-три дни, но ако направите една погрешка, болестта ще се върне в двоен размер.

Казвам: Вие трябва да обичате господа. Обичате ли Го, тогава и Господ сам може да направи това, и вие може да го направите, и другите хора могат да го направят. – „Е, тогава аз ще загубя вяра в теб.“ – „Че ти никога не си имал вяра.“ Как ще изгубиш вярата си, която не си имал? Най-първо аз не се нуждая от твоята вяра. Тя е за теб. Важно е аз за себе си да имам вяра. А това, дали ти вярваш в мен или не вярваш, не е важно. Ако аз съм светия, а ти не вярваш в мен, с това не може да измениш моя живот. Ако не съм светия, а ти вярваш в мен и с това не може да измениш моя живот. Ние може само да си помагаме, а единствената сила, която изменя нещата, това е Бог в нас. Вие криво разбирате нещата. Сам Бог е неизменяем, но Той всичко изменя. Бог всичко изменя, от зло в добро. Бог е, който работи. Който освобождава хората от големите противоречия. Той всичко изменя и променя и създава доброто. Когато казваме, че Бог всичко изменя и поправя, имаме в предвид, че Той превръща низшето във висше. Ако Той живее у нас и ние спазваме законите Му, и ние може да направим всичко. Как? – Като се обединим всинца в едно. В духовния свят има един закон: „Когато вие вършите едно добро, вие имате доброто съдействие на всички разумни същества.“ Доброто не е само за едно същество. Доброто е общо за всички. Истината е обща за всички. Любовта е обща за всички. Ако някой обича някого, той има съдействието на всички, които обичат. Някои казват: „Е, в бъдещото прераждане ще постигнем това.“ Не, още сега може да се преродите, още днес може да се преродите. За прераждането не се изисква никакъв голям цикъл. Казано е в писанието: „Ако се не родите изново.“ Следователно, не отлагайте за бъдещето прераждане. Прераждането, за което говорите, това е превъплотяване, това е кармически закон. Ти още не си свободен. Новораждането е Божествен закон. Ти всякога трябва да се обновяваш. Ти всеки ден трябва да се раждаш изново. И когато човек приеме една нова мисъл, едно ново чувство, една нова постъпка, чрез тях той се преражда. Защото всяка права мисъл е присъствието на Божия дух в теб. Чрез всяка права мисъл се проявява едно възвишено същество, което разбира законите много по-добре, отколкото ти ги разбираш. Чрез твоето благородно чувство се проявява едно възвишено същество от невидимия свят, което разбира живота по-добре, отколкото ти си мислиш. Ако ти разбираше живота, туй същество ще те учи като учител. Казва Христос: „Който чуе гласа ми, той ще оживее.“ Вие сте чували много пъти този глас. Няма някой от вас, който да не е чувал гласа на доброто. Вярвайте в него.

Един проповедник запитал един актьор: „Какво ще кажете, ние проповядваме на хората истината от нашия амвон, но те не вярват, вие им говорите заблуждения и лъжи, а те вярват.“ Актьорът отговорил: „Ние проповядваме на хората лъжата като истина, а вие им проповядвате истината като лъжа.“ Значи това, което ти говориш на хората, ти сам трябва да вярваш в него, ти сам трябва да знаеш, че това е истина, че в него е вложена Божията Любов, Божията Мъдрост, всичките Божествени добродетели. Такава вяра трябва да имаш. И тогава, каквато работа и да започнеш, колкото долна и да е, в нея Любовта прониква. Затова тя става благородна. Най-малкото добро, най-малката работа, която можеш да свършиш с Любов, тя става благородна. Следователно, нашите мисли трябва да се осветяват чрез Любовта, нашите чувства трябва да се осветяват чрез Любовта и нашите постъпки трябва да е осветят чрез Любовта. Това е Законът на сегашния човек. Всички трябва да осветят мислите си, чувствата и постъпките си чрез Любовта.

Сега искам всички да ме разберете добре, да не остане някакво заблуждение. Усилието на вашия ум, усилието на вашето сърце, усилието на вашата воля трябва да бъде като едно стъпало на деня. През годината вие трябва да поставите 365 стъпала. Всяка година от тези стъпала трябва да създадете стълба, която да достигне до небето. По тази стълба трябва да се качвате, за да намерите Бога.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва

Трийсет и седма неделна беседа, държана от Учителя на 03 септември 1939 год., 10 ч. пр. обяд.
Изгрев – София

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, всички, сега, казва, хора, аз, любов, всичко, сол, бог, бъде, земя, сърце, погрешка, живот, всякога ,

 Неделни беседи , София, 3 Септември 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder