НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Три ценни неща / Трите неща

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Три ценни неща

Най-често използвани думи в беседата: любов, бог, може, човек, живот, има, истина, аз, светлина, ценностите, всички, свят, създал, знание, носи, себе ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 26 Август 1939г., (Събота) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Три ценни неща има в живота, които човек трябва правилно да възприеме. Те представят основа, върху която човек може да гради. Първото ценно нещо е любовта, която носи благата на живота. Любовта пък излиза от Духа. Тя се изявява главно по два начина: чрез даване и чрез приемане. Там, отдето излиза любовта, е място на даване. Значи, Духът дава. Там, дето любовта се влива, е място на приемане. Понеже любовта се влива в душата, затова казваме, че душата приема. Следователно, за да се яви любовта, са необходими: същество, от което да дойде любовта, и същество, което да я възприеме. Силата на човешката душа седи във възприемане на любовта. Когато човек възприеме правилно любовта, в душата му настава мир, радост и веселие, и всички противоречия в живота му изчезват. Докато се натъква на противоречия, човек не е възприел още любовта. Като знае това, той трябва да търси причината за противоречията в себе си, а не вън от себе си. Противоречията показват, че прозорците на къщите ви са замъглени, вследствие на което светлината не може свободно да прониква през тях. Изтрийте прозорците си с мека, чиста кърпа, да имате повече светлина.

Второто ценно нещо в живота е мъдростта, която носи светлина и знание. Силата на човешкия дух се крие в светлината и знанието, които той възприема.

Третото ценно нещо в живота на човека е истината, която носи свобода. Който не е свободен, той не е придобил ценностите на свободата. Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни." Само свободният човек може да се движи. Само свободният може да прилага любовта. Само свободният може да прилага знанието и светлината. Само свободният може да живее.

Всички, които слушат Словото, трябва да слушат чрез законите на любовта, на мъдростта и на истината. Не слушат ли чрез тия закони, те няма да разберат ценностите, които любовта, мъдростта и истината носят в себе си. Всеки може да произнесе думите „любов, мъдрост и истина," но всяко произнасяне на тия думи има различно съдържание и различен смисъл. Всеки може да пее, но между пението на гениалния и на обикновения певец има голяма разлика. Грамадна разлика съществува между гениалния и обикновения художник, между гениалния и обикновения оратор. Обикновените певци, музиканти, художници, оратори дигат само прах в живота си. И прахът е на място, защото помага за образуване на дъждовните капки. Дъждовните капки образуват калта. Щом намери тази кал, гениалният майстор веднага я впряга на работа. От калта той прави хубави грънци. Следователно, ако от праха човек не може да образува дъждовни капки, ако от дъждовните капки не може да направи кал и от калта – хубави грънци, той не е гениален майстор.

Мнозина искат да знаят, дали даден човек ги обича. Само гениалният човек се обича, защото от праха той може да образува водни капки, от водните капки – кал, а от калта – хубави грънци. Следователно, който страда, без да може да си помогне, той е обикновен човек. Ако от праха и калта, които имате, не можете да изваяте една светла постъпка, вие сте обикновени хора. Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде необикновен, да бъде скулптор – от праха и от калта да вае красиви статуи за бъдещето.

Някои казват за себе си, че са добри, че имат любов. Добротата и любовта се проявяват извън времето, а последствията им остават във времето. Всяко нещо, което се проявява извън времето, е вечно, т. е. всякога пребъдва. Проявеното, обаче, не пребъдва всякога. Ако влезете в осветен салон, вие виждате цялата обстановка: картини, статуи. Щом изгасне светлината, картините изчезват. Докато имате светлина, вие сте в реален свят; щом светлината изчезне, вие сте в нереален свят, или в света на сенките. Ти си щастлив, но в един момент щастието ти изчезва. Ти любиш, но в един момент любовта ти изчезва. Ти си свободен, имаш знания, но в един момент свободата и знанието ти изчезват. Любов, знание, свобода, които се явяват и изчезват, не носят ценностите на живота. Ще кажете, че условията били такива. Започнете ли да коментирате, вие живеете в преходните неща, в сенките на живота. Любовта, мъдростта и истината не търпят никакви коментарии. Идейната любов непрекъснато расте и се увеличава. Тя обхваща всички същества, които Бог е създал. Реални неща са само тия, които Бог е създал. Всички останали са нереални. Те се явяват и изчезват, като сенките. Следователно, за човека е ценно само онова, което Бог е създал. Той е създал неговото тяло, неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух. Ценете тия неща в себе си и за нищо не ги продавайте. Всяка една от тия ценности има свой специфичен език.

Съвременните хора едва сега започват да изучават езика на сърцето. Който не познава този език, той иска да предаде чувст-ванията си на обикновения език. Сърцето не си служи с езика на устата. Защо трябва да питате човека, дали ви обича? Вслушайте се в сърцето му и вижте, какво говори то. Ако слушате един певец, трябва ли да го питате, как пее? Ако питате, вие сте глух, ухото ви не възприема тоновете. Когато певецът пее, ухото е компетентно, то разбира, правилно ли пее певецът, или не. Ако певецът не може през лявото ухо на слушателя си да внесе любов и ценностите на живота, а през дясното – светлината и знанието на мъдростта, той не е истински певец. И ако слушателят не може през лявото ухо да възприеме любовта и ценностите на живота, а през дясното – светлината и знанието на мъдростта, той нищо не е чул. Той е слушал със затворени уши.

Да гледаш и да не виждаш, да слушаш и да не чуваш, това значи, да живееш вън от Божествения свят. Говорът, пението, музиката са велики неща, с които Бог е надарил човека. Дето има говор, пение и музика, там Бог присъства. Той говори на хората чрез Словото си, чрез песента, чрез великата хармония. Ако ушите ви бяха отворени, вие щяхте да чуете любовната песен на ангелите: О, човеци, създадени по образ и подобие на Бога, слушайте гласа на вашия Творец, на вашия Баща, Който днес говори. Слушайте, както ние Го слушаме.

Вършете волята Му, както ние я вършим. В това седи смисълът на безсмъртния живот.

Христос казва: „Аз съм вратата." Вратата представя любовта. През нея трябва да мине всеки, за да влезе в приемната стая – стаята на светлината и знанието. Тук той ще намери истината и свободата. Да бъде човек свободен, това значи, да познава Бога, да е възприел знанието и светлината, които мъдростта носи. Да люби човек, това значи, да е възприел великия живот. За да придобие любовта, която осмисля живота и внася радост и веселие в душата, човек трябва да се откаже от обикновените оратори, певци, музиканти, художници, които дигат прах около себе си. За да придобие мъдростта, която прави човека мощен и силен, човек трябва да се откаже от онова знание, което внася мрак и тъмнина в съзнанието. За да придобие истината, която дава свобода, човек трябва да се откаже от заблужденията, които го ограничават. Любовта превръща скърбите в радости, несгодите – в блага. Стремете се към любовта, която носи ценностите на живота.

Аз виждам вече тук-таме малки цветенца да поникват и малки изворчета да ги оросяват. Аз чувам вече птичките да пеят, и децата безгрижно да играят. Далеч някъде на хоризонта аз виждам Божественото слънце да изгрява. Първите два лъча са лъчите на Божията Любов и Мъдрост. Те се съединяват в едно, за да образуват лъча на Божията Истина и Свобода. Радвайте се и веселете се за това, което сега иде.

Желая ви сега, лъчите на Божията Любов и Мъдрост да излязат от вашето сърце и от вашия ум, да се съединят в едно, за да образуват лъча на Божията Истина и да станете силни и свободни. Приемете тези лъчи в себе си, за да имате изобилно живот, знание и свобода, които да посветите в служене на Бога, Който ви е дал всичко. Не се безпокойте за себе си, нито за света. Нов, отличен свят ще се създаде. Яйцето е турено вече под квачката. След 20 деня черупката на яйцето ще се счупи и от него ще излезе нов живот – петелът на новия ден. Той ще пее и кукурига, ще възпява новия ден – денят на новата култура, на Божественото слънце. Бъдещият свят е свят на любов и разбирателство между хората, свят на братство и свобода.

Съвременните хора са изложени на изпитания и страдания, с които трябва да се справят. За да се справят, те трябва да бъдат разумни, да поставят всявко нещо на своето място и предназначение. Старият човек трябва да избере дреха, съответна за него, възрастният да си избере дреха, съответна на своята възраст, младият – за своето телосложение и възраст, и детето – също трябва да си избере детинска дреха. Стане ли някакво размесване на дрехите, човек неизбежно ще се натъкне на страдания. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да отидат на своето място. Това зависи от тяхната форма. Страданията на хората се дължат на това, че е станало размесване на Божиите блага. Всеки е взел това благо, което не е определено за него. Колкото блага дойдат при вас, вие сте длъжни да ги отправите на местоназначението им. Затова е казано, човек да не спира благата, които идат при него. Последното благо, което никой не иска, е за вас. По това ще познаете, кое благо е определено за вас. Канят ли ви на угощение, вземете последното място. Когато дойде домакинът, той ще определи, кое място е за вас. Запазете същото правило и по отношение на Бога. Покани ли ви Бог на своята трапеза, вземете последното място. Бог ще ви каже, къде да седнете. Мястото на човека се определя от неговия дух, от неговата душа, от неговия ум и от неговото сърце. От тия неща се определя неговата служба и предназначение в света. Заемете ли по този начин мястото си, никой не може да ви го отнеме.

Тъй щото, когато човек се постави на своето място по дух, по душа, по ум и по сърце, Бог ще му проговори. Да ви проговори Бог, това значи, да сте Го познали. Бог посещава само ония, на които сърцето, умът, душата и духът са на място. Посети ли ги Бог, те ще изпитат голяма радост. Ще кажат някои, че предназначението на сърцето е да изпраща кръвта по тялото. Като изпраща кръвта по тялото, сърцето трябва да има предвид всички клетки на организма, да не остане нито една клетка ненахранена. Умът пък има задача да изпраща мисловна енергия – храна, за всички клетки на мозъка. Задачата на истината е да освободи всички клетки на човешкия организъм от ограничителните условия, при които се намират. Щом ги освободи, те ще разберат, че имат гениален господар, който се грижи за тях. Каквото представя Бог за човека, такова нещо трябва да бъде човек за своите клетки. Човек трябва да превъзпита всички недоволни клетки в себе си, да ги направи доволни и щастливи, да могат един ден и те да го признаят за свой добър господар. Днес само една част от клетките на човешкия организъм признават човека за свой господар, но една част от тях не го признава. Те казват: Господарят ни не е тук. Ние ядем и пием, но кой яде и кой плаща, не се знае. Тук владее пълна анархия.

„Аз съм врата", казва Христос. Вратата представя любовта. Който влезе през тази врата, той ще излезе, и паша ще намери. Пашата представя Божествената мъдрост, на чиято светлина се развиват всички блага, предвидени от Бога.

Днес вие сте събрани тука. По силата на какво е станало това събиране? По силата на вашите сърца, по силата на вашите умове, по силата на вашите души и по силата на вашите духове. Щом Бог ви е събрал всички заедно, и Той ще присъства между вас. Желая ви, още днес да видите присъствието на Бога навсякъде и да направите това, което досега не сте направили. Какво трябва да направите? Вие трябва да възкресите мъртвите, да просветите невежите, да освободите робите. Като направите това в себе си, вие ще можете да го направите и вън от себе си. Освободете вашия ум, вашето сърце, вашата душа и вашия дух и станете служители на Господа, Който днес ви говори. Който не може да направи това сам, да остави на Бога, Той ще го направи.

1. Съборна беседа от Учителя, държана на 26 август, 1939 г. 5 ч. с. София – Изгрев

Трите неща

Най-често използвани думи в беседата: любов, бог, може, човек, живот, има, истина, аз, светлина, ценностите, всички, свят, създал, знание, носи, себе ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 26 Август 1939г., (Събота) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва
Молитвата на Царството
91 псалом
“Духът Божи”

Няма по-велико нещо за човека от да възприеме правилно нещата, които Бог праща.

Ще взема първите десет стиха от десетата глава от Евангелието на Йоана. Ще взема тия думи, както те са излезли от Бога.

Размишление

Три неща има в живота, които човек трябва да знае. Те са основа, върху която всичко може да се съгради. Любовта е, която носи ценностите на живота. Всичките блага на живота са скрити в Любовта. Любовта има две страни: там дето излиза, то е даване. Бог е, Който дава Любовта. От Духа излиза Любовта. Второто е: да се възприеме Любовта - възприятието. Човешката душа е, която възприема Любовта. Трябва да има Някой, от който Любовта да дойде, и да има Някой, които да възприеме Любовта. И силата на човека седи във възприемането на Любовта. Когато възприемеш Любовта, в тебе ще настане мир и радост и всичките противоречия на живота ще изчезнат. Когато изчезнат всичките противоречия, ти правилно си възприел Любовта. Дотогава, докато не се махнат противоречията, това показва, че ти не си възприел Любовта. Не, че няма Любов, но причината трябва да търсиш в себе си. Не, че ти си виноват. Стъклата, които имате на вашите къщи, може да се покрият с влага, че да не може светлината да влиза. Следователно трябва да ги изчистите, не с някоя груба кърпа, но с някоя много деликатна, защото ако триете прозорците с груба, прозорците ще се развалят.

Второто ценно нещо е Мъдростта. Тя носи ценностите на светлината и на знанието. Светлината и знанието са ценни по това, че в тях се крие силата на човешкия живот.

Третото нещо е Истината. Тя носи ценностите на свободата. Значи ти, за да възприемеш Истината, трябва да възприемеш нейните ценности. Ценностите ѝ седят в свободата. Ако ти не си свободен, ти нямаш ценностите на Истината. “Истината ще ви направи свободни.” Само свободният човек може да се движи. Само свободният човек може да прилага Любовта. Само свободният човек може да прилага светлината, знанието. Само свободният човек може да живее.

Рекох, всички вие, които ме слушате, трябва да ме слушате чрез закона на Любовта, трябва да ме слушате чрез закона на Мъдростта и трябва да ме слушате чрез закона на Истината. Ако не слушате по тия три закона, най-първо вие няма да разберете ценностите, които Любовта носи, няма да разберете ценностите, които Мъдростта носи, няма да разберете ценностите, които Истината носи. Всеки един от вас може да произнесе думата Истина, може да произнесете думата Мъдрост и думата Любов може да произнасяте. Но всяко произношение си има един вътрешен смисъл. Всеки може да пее, но каква грамадна разлика има между един добър певец и един обикновен певец. Каква грамадна разлика има между един гениален художник и един обикновен художник. Каква грамадна разлика съществува между един гениален говорител и един обикновен говорител. Обикновените говорители в света само прах дигат. Те, като влязат в света, пълнят само с прах и кал. Хубаво нещо е прахът, понеже след този прах идат дъждовните капки. След като са паднали дъждовните капки, иде калта. Който е гениален майстор, трябва да дойде и да направи грънци от тази кал. Ако вие този прах не може да го впрегнете да направите дъждовните капки и ако от калта не може да направите грънци, вие не сте гениален майстор. Някой път вие казвате: “Обичаш ли ме?” Калта обича само гениалните грънчари, които правят хубави съсъди от калта. Прахът обича само гениалните грънчари, които могат от тези разпръснатите малки частици могат да ги съберат на едно место и да направят водните капки, да ги изпратят по всичките малки растения, цветенца, да ги полеят.

Когато страдате, трябва да знаете, че вие сте обикновени хора, които дигате само прах и кал. Не е лошо това, но сте обикновени хора. Ако от онзи материал, който Бог ви е дал, ако вие от него не може да направите, да изваете една светла мисъл, ако от тази кал не може да извадите светли чувства, ако от тази кал не може да изваете една светла постъпка, вие спадате към обикновените хора в света. Аз говоря сега не на човешки език.

Казвате: “Аз съм добър човек.” За мене добрината не седи във времето. Тя е извън времето. Любовта действува извън времето, последствията остават във времето. Туй, което остава във времето, то е вече проявеното. Ако искаш да знаеш онова непроявеното, то остава извън времето. Любовта винаги се проявява извън времето. Но туй, което се проявява извън времето, то е вечно. То като се прояви, то пребъдва всякога. Проявеното не пребъдва всякога. Запример ако вие вечерно време сте в един салон, имате едно представление, едно кино, представят се някакви движения, някакви планински местности. Дотогава, докато светлината функционира в този салон, вие виждате изображението, когато светлината престане, веднага всичко изчезва. Тогава вие не сте в света на реалностите, вие сте в света на сенките, дето нещата изпадат. Значи има един живот на сенките. Ти си щастлив, но в един момент всичкото твое щастие изчезва. Ти си се влюбил, но в един момент всичката твоя любов изчезва. Любов, която изчезва, тя не носи ценностите на живота. Знание, което изчезва, то не носи ценностите на живота. Свобода, която изчезва, тя не носи ценностите на Истината. Онова, което изчезва, то [не] носи ценности. В Истината няма коментарии, в знанието няма коментарии, в Любовта няма коментарии. В сенките има коментарии, колкото искате. Може да говорите, че любовта е идеална или обикновена любов. Идейната любов никога не престава, не се изменя, тя постоянно расте и се усилва. Идейната любов обгръща всички същества, които Бог е създал. Аз сега не говоря за неща, които Бог не е създал. Има много работи, които Бог не е създал. Аз говоря за онова, което Бог е създал. Реални са нещата, които Бог е създал. Всичките неща, които Бог не е създал, това са сянка, отражение на онова, което Бог е създал.

Следователно турете в себе си Любовта. Има неща, които вие сте създали, вашето разбиране. Има неща, които Бог е създал. Ценното е онова, което Бог е създал във вас. Кое е ценното във вас? Ценното е вашият дух. Кое е ценното във вас? Ценното е вашата душа. Кое е ценното във вас? Ценното е вашият ум. Кое е ценното във вас? Ценното е вашето сърдце. Кое е ценното? Ценното е вашето тяло, в което сега живеете. Всичките неща, които Бог е създал, това са реалните неща, те винаги остават и в тях седи вашето вечно благо.

Вие едва сега изучавате езика на вашето сърдце. Колко мъчно е човек да говори езика на сърдцето си. Може да питате: “Обичаш ли ме ти?” Рекох: “Обичам те.” Казва: “Истина ли ми казваш?” - “Какво ще ме пита?” Казва ми певецът: “Ще попея.” Пее ми той. Аз питам: “Правилно ли ми пееш?” Щом го питам, аз съм глух. Питам го: “Ти пееш ли тъй както трябва?” Щом го питам, значи аз съм глух. Ухото ми трябва да знае, не трябва да питам. Когато певецът пее, ухото, което слуша, знае певецът пее ли хубаво. Ухото схваща езика на певеца. Като туриш дясното ухо или лявото ухо или ако слушаш с двете уши, може да схванеш пеенето и ти разбираш. Певеца няма да го питаш. Ще му кажеш: “Много добре пееш.” Когато певецът пее на лявото ухо, то означава, че той те обича, дава ти нещо в живота. Когато певецът пее в дясното ухо, той ще внесе в тебе светлина и знание. Ако един певец не внася едновременно в лявото ухо Любов и ценностите на живота, смисъл на живота и през дясното ухо, ако певецът не внася светлина и знанието на Мъдростта, той не е певец. Ако аз не мога през лявото ухо да възприема туй, което певецът пее, аз не съм разбрал Любовта и ако ми пее през дясното ухо и аз не мога да възприема светлината, както той, аз не съм възприел светлината и знанието на Мъдростта.

Сега аз говоря за Божествения свят. Когато хората говорят, аз разбирам, е говорът е най-великото нещо в света. След говора иде пението, музиката на живота. Музиката е вечна и тя показва, че ти правилно си разбрал. Там, дето има музика, там Бог говори, там, дето няма музика, не е Бог. Там, дето има говор в пълния смисъл, Бог говори. Бог е, Който говори в света и Бог е, Който внася хармония, великата песен на живота. Сега ако бяха вашите уши отворени, щяхте да чуете гласа на ангелите, които пеят песента на Любовта. Те пеят и казват: “О, човеци, които сте създадени по образ подобие на Бога, слушайте гласа на вашия творец, слушайте гласа на вашия баща, който днес говори. Слушайте Го, както ние Го слушаме. Вършете волята Му, както ние я вършим. Това е смисълът на живота на безсмъртието.” Ето песента на ангелите, които пеят сега.

Казва Христос: “Аз съм вратата.” Тази врата това е Любовта. Приемната стая това е светлината и знанието. Стаята, в която вие ще се запознаете с Онзи, Който създал света, то е стаята на Истината, там е свободата. Да бъде човек свободен, то значи да се запознае с Бога. Да обича човек, значи да е възприел Божия живот. За да познава Бога, трябва да е възприел светлината и знанието, което е излезло из Бога.

Рекох, освободете се от вашите обикновени говорители. Освободете се от вашите обикновени певци. Освободете си от вашите обикновени бърборковци за свободата, които дигат прах. В Истината човек става силен, свободен, става широк, в Истината той всичко може да направи. В Мъдростта човек става силен, всесилен. Знанието е, което дава сила. А в Любовта той придобива щастието, придобива блаженството, смисъла на живота и всичките страдания се стопяват. Всичките страдания се стопяват и от тия страдания излиза радост и веселие на човешката душа. Любовта е, която превръща несгодите на живота и всичките страдания на радости. И аз виждам, че вие сега като малките деца, започвате да чувствувате радост, започват да поникват малките цветенца тук там. Онези изворчета започват да излизат, птичките пеят и вие се вслушвате. Там далече на хоризонта се вижда Божественото слънце вече на изгряване. Онзи първият лъч, той е лъч на Божествената Любов. Лъчът на центъра е лъчът на Божествената Мъдрост. И тия двата лъча, които влизат, като се съединят, образуват Божият лъч на Истината и на Свободата.

Сега ви пожелавам Божията Любов да се съедини във вашето сърдце и Божията Мъдрост като се съединят във вашия ум и тия два лъча като се съединят да образуват и да ви дадат Божествената Свобода, в която ще се изяви вашата сила. Ще почувствувате благата, които за бъдеще ще ви трябват. Всички трябва да имате изобилен живот. Всички трябва да имате изобилно знание и изобилна свобода. Този живот, това знание и тази свобода [да посветите] в служение на Бога, Онзи, Който ни е дал всичко. Не чакайте, какво ще стане със света. От този свят ще излезе един отличен свят. От яйцето, което е под квачката, туй яйце отвън ще се развали, но ще излезе нещо от него, ще излезе едно пиле, един петел, който ще пее и ще показва кога Слънцето ще изгрява. Бъдещият свят ще бъде свят на братство и свобода. Бъдещият свят ще бъде свят на Любов. Бъдещият свят ще бъде свят на разбирателство. няма какво да се примиряваме.

Сега приложете вашите сили. Понеже всички се намирате в едно изпитание. Вас ви изпитват. Представете си сега, че в една стая се намират сто души, хора на разни възрасти, едни на пет години, други на 10, 15, 20, 30, най-после има и на 120 години. Представете си, че на тия хора им се дават дрехи, представете си, че им дават едно малко палтенце за най-малкото дете, после и за по-големите. Ако възрастният вземе дрехата на малкото пет годишно дете, какво ще се ползува от тая детинска дреха? Тази дреха е за другиго от салона. Вас често ви гледам, вземете една дреха на детето, турите я във вашия долап и чакате да направите някакъв пазарлък. Изпратете дрехата на нейното местоназначение. Туй дете я чака. Когато дойде старата дреха, че я дадете на малкото дете, то ще каже: “Тази дреха не е за мене, а за стария.” Старите дрехи да идат при старите. Възрастните дрехи да идат при възрастните и детските дрехи да идат при децата. Всека мисъл, всяко чувство и всека постъпка според своята форма да иде на своето местоназначение.

Страданията на земята произтичат от това, че ние взимаме ония Божии блага, които не са заради нас. Божиите блага ще дойдат при тебе и ти ще ги изпратиш. За тебе Божието благо ще дойде най-после. По това се познава. В едно угощение искаш да завземеш първо место. Ти не си разбрал Божия закон. При Бога ти ще завземеш последното место и като дойде Бог, ще ти даде местото, което е предназначено за тебе. Твоят дух, твоята душа, твоят ум, твоето сърдце определят твоето место в света. Каквото е твоето сърдце и каквато е твоята душа, какъвто е твоят ум и какъвто е твоят [дух], такова ще бъде и твоето предназначение в света. Радвайте се, че е така. Онова, което Бог ви е дал по този начин, никой не е вече в сила да ви го отнеме. Само когато вашето сърдце се постави на своето место, само когато вашият ум се постави на место, само когато вашата душа се постави на место и само когато вашият дух се постави на место, вие тогава ще познаете Бога, Той ще ви говори. Той ще ви посети тогава. Бог посещава само ония, на които сърдцето е на тяхното место. Той ги посещава по друг начин, но ще имате страдания. Ако искате Бог да ви посети и да имате радост, вашето сърдце трябва да бъде на место, на работа.

Туй сърдце, което е във вас, каква грамадна работа върши, то трябва да изпраща кръвта. Но тази кръв то не задържа за себе си, тази кръв изпраща по цялото тяло, за да може всички безбройни жители на твоето тяло да приемат своята храна и да благодарят на Бога. И вашият ум трябва да изпрати мислите, да изпрати храна за мисълта на всичките жители. Умът има свое предназначение. Истината и тя има предназначение във вашия свят, да освободи всека една клетка в човешката душа. Защото във всека клетка в тялото седи една малка душа, която за бъдеще ще бъде така велика, както вие сте велики. Та рекох, вие трябва да освободите всички ония души, които живеят и работят във вас, те да познаят, че имат един господар, който е гениален, който мисли за тяхната свобода. Каквото е Бог заради нас, Който търси нашето благо, такова трябва да бъде нашето поведение спрямо себе си, да освободим доброто вътре. Доброто вътре трябва да се прави. Всичките ония жители, които са недоволни вътре в нас, трябва да ги направим доволни, да ги превъзпитаме, че един ден да ни признаят за господари. Сега половината жители не ни признават. Те казват: “Нема го господарят, тук цари една анархия. Кой яде и кой плаща, не се знае.

“Аз съм вратата.” Това е Любовта. През тази врата ако влезе Някой, ще влезе, ще излезе и паша ще намери. Пашата това е Божествената Мъдрост, благата, които са създадени. Вие днес сте се събрали. Кой ви е събрал? - Събрали са ви вашите сърдца, събрали са ви вашите умове, събрали са ви вашите души, събрали са ви вашите духове. Всичките сърдца, всичките умове, всичките души, всичките духове Бог ги е създал и събрал в света. Щом сме събрани от нашите сърдца, щом сме събрани от нашите умове, щом сте събрани от нашите души, щом сме събрани от нашите духове, тогава Бог е с нас.

Желая ви днес да видите Божието присътствие в света и да направите туй, което досега не сте направили: да възкресите мъртвите, да просветите невежите, да освободите робите и да ги направите свободни. Това е Божието присътствие. Освободете вашето сърдце, освободете вашия ум, освободете вашата душа, освободете вашия дух и станете служители на Господа, Който днес ви говори.

Отче наш

Който сега не може да направи това, нека остави Господ в него да направи това, което той не може да направи.

Беседа, държана на първия ден на събора
събота 26 август 1939 г.
Изгрев

НАГОРЕ




placeholder