НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Правилни схващания и правилен живот

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Правилни схващания и правилен живот

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, аз, живот, мисъл, сега, себе, казва, божествен, свят, бог, чувства, работи, път, хора, тебе, дума ,

Общ Окултен клас , София, 15 Февруари 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 часа сутринта

Отче Наш
„Всичко в живота е постижимо“

Размишление

Песента „Иде, иде“

Ще се спра върху правилните схващания, правилния живот. Човек може да знае много работи и да не знае как да ги съпостави. Теоретически вие може да разбирате много, но ако в дадения случай ви кажа вземете „сол“, то за да вземете „сол“, трябва да имате една основа. Може да е изкуствена основата, може да я взема из самата природа. Ние трябва да вземем една основа, която произтича из природата, както съществува в природата. Някой [път], вие имате неразположение и не знаете причината. Неразположени сте. Каква е разликата между разположението и неразположението? Когато си неразположен, лицето се стеснява, а пък когато си разположен, лицето се разширява. Когато си разположен, устата ти е отворена, когато си неразположен, устата ти е свита. Когато си разположен, очите ти са отворени, а пък когато си неразположен, очите ти са затворени. Какво ще разберете? Те са тънки работи. Неразположението у човека произтича от три неща. Може причината да е умствена, да се дължи на човешката мисъл, а пък може да се дължи на човешкото сърце, на човешките чувства. При старата терминология, на сетивата казваха: „Човек има 5 чувства“, а пък сега казват 5 сетива. Сетивата – това е физическият свят. Неразположението може да произтича и от физическата причина. Едно неразположение може да се дължи на храната, може да се дължи на въздуха, който си дишал и може да се дължи на човешката мисъл. Чел си някоя книга и веднага имаш неразположение. Чел си някой роман, там авторът така съпоставя героя и героинята, че си разтъжен, взел си участие. Умира героят, притрепват го, и разправяш за романа, защо героинята и героят пострадали. А пък ти не искаш това. А авторът ги накарал да пострадат. Чудно, кои са причините, че героят и героинята умират. И в живота вие имате това. Някой път, вие страдате и се чудите защо именно страдате. Представете си, че животът е един такъв роман. Роман написан. Или такава драма написана, че за да бъде нещо драматично или трагично, трябва да има един такъв елемент. Може ли да има трагедия без смърт? Непременно, за да направиш нещо трагично, трябва да умре някой. А пък за да има драма, трябва да има голям скандал. А пък, за да има комедия, трябва да има нещо смешно. Та казвам, комедията е физическият живот, драмата е духовният живот, а пък трагедията е Божественият живот на човека. Трагедията е нещо неразбрано. И драмата е неразбрана. И комедията е неразбрана. Например някой човек е толкова чистосърдечен, че вярва във всичко. Дойде някое дете и си намаже със слюнка детето очите и този човек вярва на детето и изважда и му дава пари и мисли, че това дете страда, а пък то си наплюнчило очите. То не знае още как да плаче. Това дете плаче на физическото поле и е направило една комедия. И онзи, умният човек след това се увлича и разправя: „Много страда това дете.“ Той си мисли, че страда. А пък детето, като отиде между другите другарчета, казва: „Аз го поизлъгах малко, намазах си очите с плюнка. Той е доста добър човек, та и на плюнките да вярва.“ Добре. Ти можеш веднъж да направиш така. Има добри хора, на които очите са отворени и ако намажеш очите си с плюнка 2–3 пъти, ще може да мине, но ако намажеш 10 пъти, няма да върви тази работа. Трябва да дойдете до реалните работи. Има нещо реално в света. Реалното е разумно в пълния смисъл.



Представете си, че имате 4 успоредни линии, отвесни, а пък тук имаме 3 успоредни линии, хоризонтални. Онези, които не разбират законите, ще кажат: „Това са три линии.“ В тези три линии имаме граници. Имаме представление на три свята, които се отличават с веществото си и със съществата, които живеят там. Ако вие влезете в един свят на растенията, те се отличават. По какво се отличават? Има известни черти, по които се отличават. Ако влезете между животните и те се отличават. И хората се отличават. Млекопитающите ходят на четири крака, а човек на два крака – изправен. Животните вървят хоризонтално. Кои са причините, те [да] ходят хоризонтално? – Натоварени са много. Всякога, когато човек е натоварен с много голям товар, той винаги се навежда надолу. Тези, които са в хоризонтално положение, те са натоварени много, те така пазят равновесие. Рибите плават хоризонтално. Млекопитающите ходят хоризонтално. Тогаз ходенето е по-устойчиво. Човек е излязъл, отделил се е от влиянието на земята. Засега човек върви с двата крака на земята, а пък главата му, другият център, е извън земята. Когато ние губим своето равновесие, когато губим равновесието на своя ум, имаме умствени страдания. Когато губим равновесието на своите чувства, на своя сърдечен живот, имаме чувствени страдания, а пък когато губим равновесието на своето движение във физическия свят, ние имаме физически страдания. Щом страдаш на физическото поле, ти трябва да паднеш някъде, ще си удариш главата или краката, или каквато и да е друга част. Тогаз, страданието е на физическото поле. Добре. Но имате такива страдания, които произтичат от друго – от яденето. Ял си и долу в стомаха е причината. Ако е физическо страданието, трябва да премахнеш физическите причини. Храната, която употребяваш, трябва да бъде чиста. И от тази чиста храна зависи, какво ще бъде състоянието ти. Ако се храниш с хубава храна, тялото ти ще бъде построено от здрав материал. А пък ако не е от здрав материал, ще стават разни окисления в тялото ни. Ще има недоимък, ще има един вътрешен бунт. На физическото поле клетките ако не ги храниш както трябва, те въстават и вдигат революция, почват да не са доволни от господаря си; и веднага почувствуваш болка под пъпа си и ще заболеят краката ти, колената, пръстите, крайните части. Това показва, че на физическото поле си нарушил някой закон. Или може причината да е в твоите чувства, причината може да е в дишането. Много страдания произтичат от неправилно дишане. Кое е правилното дишане? В правилното дишане трябва да има кръв. (Виж фиг. 1) (липсва в оригинала) Някой път дишането да е като начупена линия (Виж фиг. 2 и 3) (липсва в оригинала) Когато човек почне да диша бързо и плитко, този човек скоро ще изхвръкне. Като дишаш да не се чува дишането ти. Трябва да се учиш пластично да дишаш. Трябва да има хармония между чувствата. Щом няма хармония между чувствата на човека, то и дишането става неправилно. Сега дишането е външна страна; чрез него могат да се поправят известни чувства. Човек не може да бъде в света силен, ако неговите чувства не са в хармония. Ако най-малките работи те обезпокояват, не може да пазиш равновесие. Както на физическото поле падаш и се нараняваш, така и вашето сърце може да падне и да се нарани. Човек трябва да бъде брониран. Кое може да бронира човека? Знанието, мъдростта е, което може да бронира човека. Някой казва: „Ти си един маниак.“ – Ти ще се докачиш. Какво лошо има в думата „маниак“. „Ман“ значи човек. „Як“ значи як човек, който разбира интересите си. Значи на човека, който разбира добре интересите си, казват „маниак“. Че де е лошото в това човек да разбира интересите си? Казват: „Ти си як човек.“ Где му е лошото? Ти влагаш в една дума съдържание, което тя, според устройството си, го няма. Според елементите, които думата съдържа, тази дума не съдържа това, лошото, което мислиш. Вие казвате: „Това е фантазия.“ Какво значи фантазия? Фантазия значи, дето един човек се движи в широко поле. И всичко е възможно. В умствения свят всичко е възможно. Но, като напуснеш умствения свят и дойдеш на физическото поле, всичко не е възможно. Във въздуха можеш да плаваш, да се движиш без да градиш пътища, но на физическото поле трябва да градиш пътища. Във въздуха пътищата са направени, а пък на физическото поле ти трябва да правиш пътища. Вие, някой път, смесвате двата свята. Вие, като дойдете на земята, смятате, че пътищата са отворени. Но вие сами трябва да оправите своя път. Щом сте на физическото поле, законът е друг. Ти, на физическото поле, не можеш да отвориш сърцето на бакалина и да му кажеш: „Господ каза да ми дадеш това и това.“ – Той не разбира това. Ще извадиш от джеба си парите и тогава ще му кажеш, какво искаш да ти даде. И той ще каже: „Познавам този образ.“ – И ще погледне с голямо почитание монетата и ще каже: „Вярвам в този Господ!“ – И в замяна ще ти даде нещо. Вие седите и казвате: „Да се живее най-идеалното, един идеален живот.“ Какво разбирате вие под идеален живот? Слушайте, напуснете всички ваши глупави вярвания, които досега сте имали и когато ви говоря, слушайте ме. Глупави работи не искам да слушам. Така, както живеете, е първокласна глупост. И така, както живеете, не само на небето, но никъде няма да отидете. С това, което го правите, за 10 хиляди години няма да бъдете на небето. В небето, когато накажат някого, приятно им е, защото се радват, че ще изправят една погрешка. А пък тук вие търсите права. Какви права търсите? Правата ви са дадени. Трябва да изпълните Волята Божия! Вие сте пратени да учите. Дали ще се научите за мене е все едно, понеже аз няма да страдам, вие ще страдате. Ако не се учите, вие ще страдате, а пък ако се учите добре, вие ще благувате. Ако аз преподавам добре, то е приятно, то страданията ще се върнат. Всяка дума, която кажете, тя ще се върне при вас, добра или лоша. Всяка мисъл, добра или лоша, която излиза из вашия ум, ще се върне при вас. Та мислете добре. Вие казвате: „Еди-кой си човек е лош.“ Че отгде го знаете, че е лош? Вие казвате, че е лош. Добре. Но как ще примирите това с казаното в Писанието: „Всичко в Бога живее.“ – Ако той е лош, тогава какво е заключението? Макар и да е лош, вие кажете: „Добър е човекът“, за да се върне тази дума на вас, та поне вие да не страдате. Вие казвате: „Аз не искам да кажа това. То не е право.“ – Че другото право ли е? Вземете друго: Един човек е добър за едного, а пък не е за другиго. В какво седи това? Той имал да дава на двама души. На единия си изплатил дълга, а на другия не. Тогаз първият казва за него, че е честен човек. А пък другият казва, че не е честен. Де е кривото? Как трябва да се постъпи в дадения случай? Сега практически. Вие отидете някъде и се оплаквате, че страдате. Това е на физическото поле. Вие се оплаквате, че майка ви е умряла, че баща ви умрял и вие ще апелирате на човешките чувства. Мнозина пък не обичат да разправят. Кое е по-хубаво? Да разправяш ли или да не разправяш? Да ядеш или да не ядеш, да мислиш или да не мислиш? Кое е правото? При яденето, ако много ядеш, е лошо. И ако много малко ядеш, пак е лошо. Трябва да ядеш умерено. А пък, кое е умереното ядене? Да обичаш една храна, то е умереното ядене. Щом преяждаш, ти не си оценил храната. Щом не ядеш, пак не си я оценил. Ако вземеш колкото ти е потребно, то е обич към храната. Защото в природата малките неща се благославят. Защото от едно жито, някой път, израстват 10, 15 клончета. И всеки един клон дава по един клас. Значи едно житно зърно може да даде [10] класа и всеки клас по 40 зърна. Ако едно житно зърно братяса може да даде 400–800 и даже и хиляда зрънца. Зависи.

Та казвам: Малкото в човека може да се благослови, ако човек постъпи съобразно с това, което Бог е вложил в него.

Сега Божественото, как ще го познаем в себе си. Единственото, което се цени в човека, то е Божественото, което е в него. Божественото съществува и се проявява във физическия свят не всякога. То се проявява и в мислите и в чувствата. То е центърът, около който се групират те. В умствения свят мислите се групират около Божественото. В духовния свят чувствата се групират около Божественото. И във физическия свят нещата пак се групират около Божественото. Това, което гради в тялото ни, то е Божественото. Това, което групира чувствата ни и съставлява радост и веселие, то е Божественото. Докато работим за Божественото, ние сме радостни, а пък щом започнем да работим за себе си, почваме да се нервираме, идва нашето неразположение. Ние се отдалечаваме от центъра на топлината, и ако се отдалечим много, то човек може да се смрази. И думата „смразяване“ има два смисъла. Казвате: „Той смразил двама души“, т.е. направил двама души да се карат. Или казват: „Замръзнал е някой човек, смразил се е.“ Ако вие смразявате нещата в себе си, какво добивате? Какво значи „смразяване“? – Съединение на думите „с“ и „мраз“. И става „смразяване“. Какъв метод е употребил, за да скара двама души? Я ми кажете, как смразявате вие? Например някой ви пратил да смразите двама души. Как ще ги смразите? В това сте майстори. Сега да кажем, че трябва да примирите двама. Как ще ги примирите? Дошло е време, когато ние трябва да се занимаваме с греха, като с нещо обективно, да знаем как да го пипаме. Ние трябва да изучаваме греха. Грехът е един неорганизиран живот. Ще имаме особени щипци, с които ще го хващаме, ще го наблюдаваме и ще изучаваме живота му, начинът, по който той действува. Грехът е един особен живот в човека. Ти ставаш крайно користолюбив и за малките работи. Например някой отива да купува нещо при един търговец. Някой път, всичкия спор е за 50 стотинки или за един лев работа. И ще развалят работата за 1 милион. По български е така. А пък в странство са турени цени определени – префикс. Ти казваш: „По-долу не може ли?“ – Не може. В един английски магазин е префикс. А в България казват: „Префикс е турено“, но ти си турил висока цена. Някой път онзи е турил 3 пъти по-висока цена. Ти мислиш, че си го надхитрил. Онзи турил цена хиляда лева за нещо, което струва 500 лева. И купувачът пита: „По-долу не може ли?“ – „Може, хайде ще отстъпя 100 лева.“ Ако купувачът купи предмет за 1000 лева, то продавачът го е излъгал за 500 лева. Разбирам да печели, но на 500 лева да печели една малка сума. Но да печели на 500 лева още 500, тогава той вече има двойна лихва. Търговците си имат особен закон. Те казват, че плащат данъци, наем и пр. и така се оправдават. Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже ечемикът е скъп. Преди години ечемикът е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега ечемикът е бил евтин и пак е скъпа таксата. Пак е на същата цена. Той казва: „Ечемикът е скъп.“ Казват му: „Това беше преди 4–5 години, а сега е двойно по-евтин ечемикът.“ Та и вие имате сега подобни понятия. Вие сте казвали по-рано, че ечемикът е скъп. А сега, когато той не е скъп, пак казвате: „Скъп е ечемикът.“ Така не се разсъждава.

Всички сте отговорни, как изразходвате Божествените сили. Ти си длъжен. Като дишаш, ти имаш от невидимия свят определено количество въздух, който можеш да го приемеш максимално. И минимално, пак е определено най-малкото, което можеш да възприемеш. Това е нормата: минималното и максималното дишане. Ако дишаш в границите на максималното и минималното дишане, ще бъдеш здрав. Но ако слезеш под нормата или се качиш над нормата, ще се повредиш! По средата има една норма, нормата ще дишаш. И когато ти дишаш, трябва да имаш обич. Да благодариш на Бога, че можеш да дишаш. И всякога с издишването навън, всяка една минута, а ако не можеш всяка една минута, то поне всеки един час, да ти дойде на ума да кажеш някоя хубава дума. Като изпратиш този въздух навън, ти трябва да кажеш една добра дума. И от казването на тази дума ще зависи резултатът. Ще видиш в какво седи различието. Ти седиш, дишаш и казваш: „Не си струва този живот. Хората не живеят добре.“ Ти, като кажеш: „Това не струва, онова не струва“, после, като повтаряш, че този ти казал нещо, онзи ти казал, ти разваляш своето дишане. Че някой пял криво, ако ти го подражаваш как е направил погрешката, какво се ползуваш? Някой не взел „фа“ както трябва. Това ти го казва един твой познат. Ти го питаш: „Как го взе?“ И онзи почне да го подражава. Как се взема погрешно „фа“? По какво се отличава „фа“? Коя е основната черта на „фа“? „Фа“ може ли да го понижите? Може да се повиши, но не може да се понижи. Ако вземеш придобитото, в дадения случай „фа“ е придобито, то е дадено от Бога. Това, даденото, никой не може да ти го вземе. Божественото, което ти е дадено, в дадения случай, никой не може да ти го вземе.

Христос казва така: „Отец ми е най-голям.“ И това, което Бог ти го е дал, никой не може да ти го вземе. Щом Бог е най-силен, най-голям, то това, което Той ти е дал, никой не може да ти го вземе. И следователно, ако нещо ти се вземе, то не е Божествено. Значи, има някой по-силен, който ти го е взел. Онзи, който взема, не е по-силен от Онзи, Който ти го е дал! Това, което не може да се вземе е дадено от Онзи, Който е по-силен от всичко друго. Следователно, ако нещо ти се взема, то или ти си слаб, или онзи, който ти го е дал е, слаб.

Ти казваш: „Защо Господ позволил тези работи?“ Заблуждението седи в друго място. Защо вие приехте едно заблуждение в Името на Бога? Вие сте приели едно заблуждение, за което искате Господ да се застъпи. Той никога не се застъпва за заблуждения. Той всякога ще се застъпи за нещо, което Той ви е дал! За живота, който ви е дал, ще се застъпи всякога! Но за онова, което сте взели уж в Негово Име, Той никога няма да се застъпи! Например вие отивате в света да се прославите и да ви почитат хората. Това не интересува Господа. Вие търсите своята слава. Но ако отидете да работите за Неговото Име, тогаз Той ще се застъпи за вас, и онзи, който би искал да ви направи нещо, няма да направи нищо. Значи, ако Бог се застъпва за вас, вие работите за Него. И писанието казва: „Бог поругаем не бива!“ Сега не искам да схванете частично. Аз, като говоря, вие можете да кажете: „Ние ли сме най-лошите хора?“ – Така не се разсъждава. Не че сте лоши хора, но не трябва да постъпвате зле. И добрият човек може да постъпва зле. Певецът, щом не вземе правилно тона, той постъпва зле. Може това да е съзнателно или несъзнателно, причината може да е в храната. Ял е нечиста храна, която е мъчно смилаема. Може да произтича от неправилни чувства или от неправилни мисли. Един тон някой не може да го вземе правилно, когато има стълкновение в мисълта, когато има стълкновение в чувствата. Когато има някоя дисхармония между дробовете и стомаха, имаш болка. Когато имаш болка в корема си, ще можеш ли да вземеш „фа“? – Не. Кога се взема „фа“? Ти мислиш, за да придобиеш Истината. Как се придобива Истината? – Чрез „фа“. „Фа“винаги взема и никога не дава! За да му бъдеш приятел, трябва да му дадеш. Щом вземеш от него, „фа“ не е разположен. „Фа“ е всякога разположен към всички онези, които му дават. За онзи, който взема от него, той казва: „Той обича да взема, а не обича да дава.“ Как ще разберете сега? Питам сега: Когато ученикът слуша и учителят преподава, какъв тон ще турите? Когато ученикът слуша, какъв е тонът на слушането? Може да слушате по два начина: или с тона „фа“, или с тона „си“. Когато слушаш с тона „фа“, ти ще придобиеш нещо. А пък когато слушаш с тонът „си“, ти ще дадеш нещо. Два полутона трябва да се съберат на едно място. Единият е положителен, а пък другият отрицателен. Положителният полутон дава, а пък отрицателният полутон взема. Всякога, щом искате, да вземате „фа“, това, което взема, е отрицателно. „Фа“ е женски елемент. Най-добре знаят да вземат жените. То е един женски елемент. Една жена я тури в една къща и ще видиш, че всичко ще събере. След няколко години ще има там и столове, и кревати, и паници, и тенджери, и котли, и юргани, и обуща – напълнена къща. И ще се чудиш как са придобити тези работи. Тя постоянно събира, събира. Не е лошо това. Казват така: „Мъжът колкото и да внася и жената с игла да изнася, домът пропада.“ Значи мъжът е, който внася, а пък жената прибира. Но тъй, като внася, изнася, изнася навън от себе си, затова мъжът е „си“, а жената е „фа“.

В тая, обикновената гама от „ми“ се отива във „фа“. От „фа“ се отива към „сол“. И животът се разцъфтява. Мъжът отива към „си“ и се връща. „Си“-то ще даде нещо. Казвам, ще вземете този човек, за когото аз говоря. Човек едновременно е мъж и жена. Дясната страна е мъж, лявата страна е женска. Жената е отляво, мъжът е отдясно. Едното око е женско, другото е мъжко. Едно от ухото е мъжко, другото е женско. Тъй щото, тия двата елемента ги съдържа. Не зная как разбирате женския елемент. Под жена какво разбирате? Жена значи същество, което живее. Живот значи. Човек е мъжът, който мисли. Следователно, туй което живее, е долу в дробовете. А туй, което мисли, е горе в главата. Сега вие ще турите на жената едно понятие, че жената е извеяно същество. Жена е туй, което носи живот в себе си. Щом има в тебе жена, тогава живот имате. Щом има мъж, мисъл има. Щом в тебе умре жената, умира животът. Като умре в тебе мъжът, умира мисълта. Ако мъжът у тебе умре, преставаш ти да мислиш най-голямото нещастие. Щом умре в тебе мисълта, ще дойде най-голямото нещастие. Щом умре животът, най-голямо нещастие ще дойде. Ти не трябва да губиш женския елемент. Жената, това е Живот Вечен. Освен обикновената жена, който се занимава, ти трябва да намериш това същество, което носи Вечния Живот, което е тъй осведомено със законите, по които животът върви. Следователно, в тази форма, когато Бог създаде жената, той е един свят, да изучим законите, по които животът иде в света. Този живот как да го използуваме? Под думата „жена“трябва да разбираме законите, по които животът се вселява в нас. Това е „жена“. Под думата „мъж“ трябва да разбираме онзи живот, по който мисълта иде. Мисълта и животът са тясно свързани. Живот без мисъл не може да има. И мисъл без живот и той не може да се прояви. Тогава идваме на физическия свят – реализирането. Когато съществува едно реализиране между живота и мисълта, те се хармонизират, тогава се явява резултатът на физическия живот. Физическият живот означава една хармония, която съществува между мисълта и чувствата на човека, между мисловния свят на разумното начало и живота. В проявлението на тази мисъл, тогава се явява физическият живот. Следователно, здравото физическо тяло не е нищо друго, освен един израз на човешката мисъл. Аз вземам човека в онази, първична форма, дето казва: „Бог създаде човека по образ и Подобие свое.“ Аз считам, по мисъл и по живот, Бог създаде човека подобен на Себе си. Човек притежава Божествения живот в себе си и Божествената мисъл. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашия ум. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашите чувства. Под думата „душа“ аз разбирам жената. Той е вечният елемент. Под думата „дух“ аз разбирам мъжа, мисловния свят. Това са две начала. Като дойдем до ума и до сърцето, то е пак същият закон. Мисълта, то е Божественото Начало. Сърцето, то е Божественото Начало на живота. Следователно, понеже има някои елементи, които са влязли в сърцето, което трябва да пречистим, да филтрираме, сега ние сме ангажирани с пречистването на нашето сърце. Вие седите и не сте доволни от себе си. Защо сте недоволни? От себе си сте недоволни, че не сте такива, каквито трябва. Недоволни сте от себе си, че не сте такива, каквито вие искате. Каква трябва да бъде средата? При тази среда, при тия хора, вие сте недоволни. Вие мислите, че хората не са такива, каквито вие мислите. Но и те мислят, че вие не сте такъв, какъвто те искат. Тогава, какви трябва да бъдете? И едните са прави и другите са прави. За да бъдем такива, Божественото Начало в нашата мисъл трябва да бъде център на всички наши мисли. Божесвеното Начало в нашата душа трябва да бъде център и всички наши чувства, трябва да се движат около този Божествен център. И в тялото ни, ние трябва да имаме всичките удове, пак да са централизирани. Всяко движение, което правиш, да е приятно. Като подвижиш ръката си, някой път чувствуваш болка. Но, като направиш известно движение, да ти е приятно. Значи, всичките неща са концентрирани около Божественото. Защото във всичките светове на Божественото движение има хармония. В Божествения свят абсолютно няма никакво разногласие. Разногласие съществува в нашия свят, в нашите разбирания. Та, най-първо ще съзнавате себе си, ще се примирите, ще искате вашият свят на земята да бъде такъв, какъвто е Божественият. Ако вие вярвате така, туй Божественото Начало [е] във вашия ум, във вашето сърце, във вашето тяло. И вие оставяте, понякой път, Бог да работи у вас, но вие да Му диктувате, както вие разбирате. Не Го оставяте Той по своето разбиране, както е създал света, тъй да започне да работи.

Тази работа е малко трудна. Гледал съм жените тъкат лито, тъкат димитно Тъкат с 5 нищелки. С 5 нищелки донякъде е мисълта. С 4 нищелки е сърцето, с две нищелки е физическият свят. Сега разбира се, с два крака лесно се тъче. Лито е това. Динамичното е двойно, 4 стъпала имате. Там има известни закони. На 4 тона да свирите. А с 5 нищелки е с 5 кросна, работата е усложнена. Работите, дето стават сложни, те са в Божествения свят. Когато слизаме във физическия свят, те се опростяват. Искаме да имаме приятно чувство, като ядем. Но този процес за яденето не е само външен. Гледам яденето, как е сготвено, но авторитет е стомахът. Стомахът, като приеме храната, в края на краищата, той се произнася дали храната е приятна или не. Ако дойдеш до езика, казва: „Вкусно е.“ Но щом дойде до стомаха, казва, че храната не е хубава. Каквото и да е казал езикът, каквото са казали очите, стомахът казва: „Тази храна не е здравословна.“ Затуй всяко нещо, което произвежда дисхармония в живота, дали е във физическото поле, дали е във вашите чувства, дали е във вашия умствен свят, вие го коригирайте. Да коригираш. Да допуснем, че вие сте богати. Аз взема[м] един човек, който е богат. Вие искате добре да се храните. Имате един невежа слуга. Вие ще изпратите или сам ще идете да вземете. Идете на пазаря. Само някои продукти може да вземете. Давате наставления на вашия слуга, той да разбира. Не изпращайте вашия слуга да избира храната. Ние страдаме от хлебари, които не знаят как да правят хляба, от гостилничари, които не знаят как да готвят. Казвам, умните хора сами трябва да си готвят. Умните хора сами трябва да ядат, умните хора сами трябва да мислят. Сам трябва да мислиш, сам трябва да чувствуваш и сам трябва да ядеш. След като си мислил добре, след като си чувствувал добре, след като си ял добре, ти вече може да бъдеш полезен на своите ближни, в тебе има нещо, което може да дадеш на другите. След като си мислил, че нищо не си спечелил, след като си чувствувал и нищо не си спечелил, след като си ял и нищо не си спечелил, какво ще дадеш от себе си? Защото, за да бъдеш добър към другите хора, ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако никога не дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако не вземеш нищо от никого. За да бъдеш добър, трябва да знаеш как да даваш и как да вземаш. Да допуснем, че имате един приятел, който иска да ви даде подарък. Вие сте влезли в стълкновение. Може да ти даде нещо много малко, но го вземеш и твоят приятел е доволен, и ти си доволен. Ако ти искаш да дадеш някому нещо от тебе, а той не го иска, тогава не може да се образува връзка. На един човек може да му дадеш една хубава мисъл, но да я дадеш навреме. Навреме давайте. Искаш в духовния свят едно чувство да дадеш, навреме ще дадеш. Когато той няма нужда от твоето чувство, какво ще му даваш? Този човек паднал някъде на пътя, изкълчил си крака, ти тогава ще идеш да покажеш, че имаш чувство. Когато този човек е здрав, няма какво да показваш твоите чувства към него. Туй са крайности за изяснение. Но, някой път, трябва да оценяваш на един човек това, което той има. Да ви приведа един пример. Идват при мене, казват, че един господин ме препоръчал, изпратил две млади момичета при мене, много интелигентни и много красиви. Той мисли, че тия момичета са много красиви. Първото впечатление като ги погледнах, едното момиче около 20 години, не ми се видя много красиво. Питам се къде видял красотата. Другото малко красиво отвън, но нещо не ми се харесва. Красиво, но не ми се харесва. Казвам, къде е красотата! Като излизам навън, гледам красотата на едното момиче седи в неговите очи. Като гледа, не е погледът раздвоен: „Тебе гледа, мене вижда.“ Един поглед в очите има нагоре, нещо хубаво, възвишено. Красотата на туй момиче седи в погледа. [На] другото красотата къде седи? Другото, като върви, погледне на земята. Едната мома, всичката красота ѝ седи в погледа, а другата мома, която не е красива, красотата е в нейният поглед, в ума ѝ има нещо хубаво. Гледам челото, както е организирано, съответствува с нейния поглед. Има хубав ум, мисли здраво. Всяко нещо, което ще направи, ще го направи добре, няма да има нещо дисхармонично. Другото, което гледаше надолу, забелязвам скулите ѝ, дисхармонията е в чувствата, вътре. Туй е мъжът, и като дойде до края, все ще направи някаква погрешка. Погрешката седи, че всичкото, каквото направи, ще го направи за себе си. Да кажем имаме религиозни хора. За Господа работят, но казват: „Нали ние много работим.“ Да кажем, какво съм работил аз? Аз съм приемал въздуха. Чрез този въздух съм направил някакви трептения. Говорил съм на хората за Истината, размърдал съм въздуха и този въздух дошъл до тяхните тъпанчета, те са приели някакви впечатления и казват, [че] аз за Бога им говорих. Как се говори за Бога? Онзи, който работи, този Дух, който похлопа, да има трансформатор. Този, Духът, който е Божественото Начало. Взел тия работи и започва да ги обработва в човешкото сърце, в човешкия ум на много сложна работа. Този човек, който е работил за Господа, казва: „Виждаш ли каква работа извърших?“ Казва: „Направих го светия. Ако аз не бях да говоря, той никакъв човек не щеше да стане.“ То е самоизмама. Действително, аз съм взел едно семе, посадил съм го в земята, но светлината, влагата, които дойдоха, всичко туй, дойде от Бога. И туй семе възрастна, и роди плод не от мене, а [от] онзи, който е работил. Друг е, който работи. Казвам: Онзи в нас, Който работи, Който въздига, Той е Бог. Вие питате къде е Господ. Туй във вас, което образува вашите хубави мисли, туй във вас, което образува вашите хубави чувства, туй във вас, което образува вашите хубави постъпки – то е Бог. Навсякъде Той ще ви каже: „Това не е право.“ Вие нарушавате, направите една лоша постъпка и Той казва: „Туй не е хубаво.“ Проявиш едно лошо чувство, казваш: „Това не е хубаво, това не е съгласно с онова, което Аз правя.“ Помислиш криво, казва: „Това не е право, според мисълта, която Аз вложих в тебе.“ Постоянно Бог говори в нашия ум: „Тази мисъл не е права.“ Постоянно Бог говори в нашите сърца: „Това чувство не е право, не постъпваш добре.“ Като те болят краката, казвам: Не постъпваш право, не се храниш както аз съм определил да се храниш. (Един паяк се спуща). Сега той се чуди защо не може да иде надолу. Той се чуди, какво е това разумно начало, което изменило неговия закон. Качил се да ни изследва. Така Господ, някой път, ви хване, като този паяк. Вие таман направите една нишка, Той хване нишката. Така се хванете, после пак започнете надолу. Казвам: Слиза[ш] да работиш надолу, то е предметно учение. Всичките противоречиви мисли, турете ги на работа. Не се стремете да се освободите, на всяка една мисъл намерете мястото. Всяка погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие. Ако видите погрешка, кажете на себе си: „Ти, ако си там, какво ще направиш?“ Бог в света постъпва разумно. Бог, като гледа нашите погрешки, Той слиза в нашето положение, да се осведоми, как трябва да се постъпи. Ние, които не можем да направим, да повикаме Божественото Начало и тази работа много лесно може да я изправим. Всичките погрешки може да се изправят много лесно. Казвате: „Да прости!“ Как ще простиш? Ти не може да простиш, ако не обичаш. Не може да плащаш дълговете, ако нямаш пари. Нямаш пет пари, казвам: Плати си дълговете. За да платиш, трябва да имаш обич. Трябва да имаш сам какво да платиш. Ти не може да живееш, ако нямаш любов в себе си. Ти не може да мислиш, ако нямаш любов в себе си. Не може да мислиш, ако нямаш сила в себе си. Та казва: Туй, Разумното Начало, по какво се отличава? В разумното има известен ред на нещата. Този ред може да е както в писаното. Едни пишат отляво надясно, други пишат отдясно наляво. Вземете думата „обич“. Колко букви имате в [думата] „обич“? Имате „о“, имате „б“, имате „и“, имате „ч“, имате и „ь“. Може да отмахнете „ь“ малък, няма да се измени думата. Ако махнете „о“-то, какво ще стане? От думата „обич“ като махнете „о“, става „бич“. Като турите „о“-то, става „обич“. Следователно, всяка една дума съдържа известни елементи. Азбуката съдържа известни сили. Обич е туй, когато на един човек му даваш възможност да се прояви такъв какъвто е. А необичта показва, когато на човека отнемеш възможностите да се прояви такъв, какъвто е. Това не е обич. Да обичаш някого значи да се прояви такъв, какъвто е. Бог ни обича, да се проявим такива каквито сме. Ние отнемаме тази възможност и се проявяваме такива, каквито не сме. Допуснете сега, че вие искате да станете художници. Казвате: „Аз не искам някой да ми заповядва.“ Какво разбирате под думата „заповед“? Ти си художник, дойда аз и ти дам една заповед. Казва[м]: „Моля, нарисувайте ме.“ То е заповед. Има ли нещо лошо в това. Най-първо художникът, който разбира, види, че съм един отличен обект за рисуване, започва да ме рисува. След като ме нарисува, той казва: „Тази картина струва толкоз хиляди“ той ми заповядва. Ти му заповяда да те нарисува, [той] ти заповядва да платиш. Трябва да знаеш, че в началото ако ти заповядваш, в края други ще ти заповядват. Така трябва да разсъждаваш. Сега противоречието къде се ражда? Ако аз заповядвам, че той не иска да слуша моята заповед, противоречие има. Казва: „Искам да те рисувам.“ – „Не представя[м] нещо важно за рисуване.“ – „Не, искам да те рисувам.“ След като той ме нарисува, казва: „Ти трябва да плащаш.“ И аз не искам да изпълня неговата заповед. Ако не иска да ме нарисува, аз се обидя. Ако той ме нарисува и аз не искам да плащам, ще дойде друга мъчнотия. Сега вие разбирате живота само да заповядвате. Аз искам да зная какво разбирате под думата „заповед“? На френски как е тази дума? – „Оrdre“. На немски как е? – „Befehl“. На турски е „буюр“. Ти не може да заповядваш, ако не знаеш. Заповядва само онзи, който знае. Всякога, в цялото животинско царство, навсякъде, онези заповядват, които знаят. Който знае, той е турил. Каквото каже, ще стане. Каквото кажеш, да стане, да разбираш предмета. Дотогава, докогато разбираш повече от окръжаващите, ти ще заповядваш. Щом някой го разбира повече от тебе, той ще изпъкне. Този закон е верен. Всяка една мисъл в тебе, която разбира работата както трябва, тя заповядва, в дадения случай. Всяко едно чувство, което знае, е силно чувство. Чувството, което знае как да постъпи, то е най-силното. И постъпка, която знае как да постъпи, е силна. Аз взимам постъпка като нещо съзнателно, в дадения случай. Една постъпка, когато искаш да направиш, съзнаваш, че тази постъпка е най-хубавата. Което направиш, съзнаваш, че е най-добро и окръжаващите хора ще знаят, че е най-добре. Този закон е верен и в друго отношение. Да кажем един певец, иска да знае как ще го посрещнат. Аз ще ида в гората и ще пея на себе си. След като пея и след като слушам себе си, ми е приятно. Аз зная, че онези, другите ще ме слушат. След като пеем за дърветата, и ни стане приятно, ябълката която ме слуша, след като съм пял, че не се харесвам и мисля, че публиката ще ме хареса, аз съм на крив път. Туй, което вие в себе си не харесвате и хората не може да харесват. Туй, което в себе си харесвате, вас си е приятно, не може да не бъде приятно и на другите. Обичта за истината във всичките хора, в една или в друга степен почти е еднаква. Всичките хора оценяват. Някой човек, като види хубавите черти на някого, въздъхне. Много пъти съм слушал, някой човек казва: „Колко е хубаво. Харесва ми се. И аз искам да постъпвам така.“ Казвам: Доброто дето и да видим, то винаги апелира към нас. То мяза, както когато туриш нещо сладко на езика, не може да не го почувствуваш като сладко. Ако езикът няма тази сладчина, на която е свикнал! Каквото мнение дава езикът за нещата, то е право. Езикът като каже „сладко“, то е авторитет. Може да кажете отвън за сладчината, но това са второстепенни неща. В дадения случай, туй което опитваме в себе си, в нашите мисли и в нашите чувства и в нашите постъпки, туй е вярно. Ако е вярно туй, което аз опитвам, тогава тялото ви трябва да бъде здраво. Ако е вярно, и чувствата ни трябва да бъдат нормални, здрави трябва да бъдат. Ако е вярно, и мислите ни трябва да бъдат здрави. Едновременно туй е вярно, което едновременно се потвърждава от ума, от сърцето, потвърждава се и от човешкото тяло. Там е Божествената Истина. Христос казва: „Туй, което Любовта потвърждава, туй, което Мъдростта потвърждава и туй, което Истината потвърждава, то е вярно.“ „Туй, което животът потвърждава, туй, което знанието, светлината потвърждава, туй, което свободата потвърждава, то е вярно.“ Това са максими. Така трябва да бъде, който иска да се възпитава. Туй е максима. Не да казваме: „Туй е морално, онова е морално.“ Животът подкрепя троякия живот на човека. Живот, който е в ума, живот, който е в душата, живот, който е в тялото. Мисъл, която е горе в мозъка, мисъл, която е долу в човешките дробове и мисъл, която е в човешкото тяло. Движение, което е в мозъка, движение, което е в дробовете и движение, което е в тялото. Всякога трябва да има движение в ума ни, трябва да има чувствувание в ума и трябва да има мисъл в ума. Това са максими, които трябва да ги имате в себе си, за да бъдете в хармония с Божествения свят, защото Божественото не търпи никакво противоречие. Ако речеш да противоречиш, Бог се оттегля. Щом се оттегли Бог от тебе, ти ставаш чужд за [всичките] хора. Не само ставаш чужд за всичките хора, но и за себе си. И тогава ти виждаш, че няма никаква отворена врата. Хората виждаш като дървета. Щом дойде Божественото в тебе, започваш да виждаш хубавото, красивото в човека. Щом изчезне Божественото, ти виждаш звяра в човека. Под думата „звяр“ разбирам неорганизираните неща. Та от това гледище Бог е турил лошите хора в света като контраст на доброто. Да ви изясня в какво седи въпросът. Един чук е потребен за камъните. Но един чук потребен ли е за водата? Една лопата е потребна за водата, но една лопата потребна ли е за канарата? Под думата „лош човек“ разбирам: лошите работи са силните работи. А силните работи са винаги лоши. Силата е, която ражда лошавината в света. Всякога всичката грубост произтича от силата. Първият принцип, който създаде света, той е силен. Той е киселина, която всичко руши. Трябва да се създаде нещо. Трябва да има сила. Създаването без сила не може да стане. Когато светът започнал да се пресъздава, да се урежда вътрешно, тогава се явил по-мекият принцип, защото животът е мек принцип. Мисълта е силен принцип. Чувството вече е мек принцип. Мек принцип е животът. Един човек от своята студена мисъл трябва да мине в живота, за да придобие топлина. Когато се съедини човешката мисъл и животът, тогава се образува туй, което ние наричаме характер. Казваме: „Той е благороден човек.“ Благородството е сливането на живота и хубавата мисъл в едно – хармонично сливане. Казваме: „Този човек е благороден.“ Ние трябва да възприемем Божествената Мисъл. Когато казваме, че трябва да повярваш в Бога, разбираме да повярваш в онази Божествена Мъдрост, с която светът е създаден. Тази Мъдрост е, която да дойде в нас. Ние чувствуваме, че има нещо, което ни ограничава. Да допуснем, че някой обича да се моли, разгневи се на Господа и казва: „Няма да се моля, дотегна ми да се моля.“ Щом не се молиш, почва да те мъчи нещо. Празно е в тебе. Вие не разбирате какво отношение има човек. Някой човек казва: „Няма да дишам 5–10 секунди, 20, една минута, две, три.“ Но започва нещо да те мъчи. Трябва да дишаш. Постоянно трябва да дишаш и да се молиш. В молитвата трябва да има една чиста мисъл. В молитвата трябва да имаш едно чисто чувство. В молитвата трябва да имаш една чиста постъпка. Да знаеш, като се постави, каква поза да вземеш, като се молиш и какво чувство трябва да имаш. Като идеш при Бога да се молиш не трябва да имаш хремав нос. Ти не трябва да бъдеш запушен. Като идеш при Бога устата ти не трябва да бъде стисната. Като идеш при Бога очите ти не трябва да бъдат затворени, като идеш при Бога не трябва да бъдеш и глух. Всичките ви чувства трябва да бъдат извънредно чувствителни, да възприемеш всичко онова, което Той ще ти даде. В дадения случай, като те полъхне вятърът, да почувствуваш Божествената благост. Ако малко те полъхне и ти кажеш: „Ще се простудя“; лъхне те, ти започваш да се боиш да не се простудиш. Приемам аз простудяването само при голяма буря, когато се измени температурата навсякъде. Когато, понякой път, човек се моли, чувствува едно малко полъхване, то е приятно. Божественият лъх, Божествените дихания аз ги наричам дихания на човешката мисъл. Тя се изразява чрез дробовете. Та казвам, отхранвайте във вас хубавите мисли, отхранвайте във вас хубавите чувства и хубавите постъпки и така да се образува едно тяло, че да си доволен ти от тялото. Един човек, когато е хармоничен в себе си, като туриш дясната ръка върху лявата, ти ще почувствуваш една приятност, понеже у тебе този мекият елемент, Божественото Начало, на мекотата се радва. Горната част на ръката това е умът. Ако туриш лявата ръка върху дясната, умът се радва, не сърцето. Щом сърцето се е проявило, тогава всеки един от вас, когато искате да направите едно добро, ставате проводници. Във всички вас има едно желание да се проявява Бог. Да стане една обмяна. Не мислете, че Господ е осиромашал. Вие, понякой път, се плашите да проявите Божественото, да не би да осиромашеете. Аз онзи ден ви говорих за онзи англичанин, който [е] на един и половина милиона молитви. Мюлер се казва, той е англосаксонец. Казват, че книгата му е интересна. Само данни, данни. Може да дойдат много големи съмнения. Той трябва да е сега на 90 години. Той се е молил и той е констатирал този закон. Казва: „Доколкото аз бях като дете в своята молитва, отговорът идваше по-скоро. Колкото гледах критически, закъсняваше.“ Ние искаме да ставаме по-умни от Господа, като отидем с достойнство, да не да се урони нашият престиж. Единсвеният, Който пази нашия престиж, то е Бог. Няма друго същество, което да пази престижа ни. Бог пази своя престиж. Бог е, Който пази в нас престижа си. Понеже Той не може да се измени. Щом ти поддържаш нещо, туй, Божесвеното в себе си, Бог ще се застъпи за тебе. Аз желая сега, всички да имате едно правилно отношение към Божественото Начало във вашата мисъл, във вашето сърце и в самото ваше тяло.

Аз говорих върху този предмет, понеже сега е необходим. Практическо приложение, необходимо за вашето тяло, необходимо за вашите чувства, за силата, за разположението. Необходимо е за вашата мисъл, понеже ще ви даде социална сила. Понеже, ако имате една хубава мисъл, вие ще разбирате, ако имате благородни чувства, хората ще ви обичат. Ако имате здраво тяло, хората ще ви обичат. Следователно три неща са необходими: здрава мисъл, здрави чувства и здрави постъпки; здрави умове, здрави сърца, здрави тела. Това са хората на новата култура. „Засега сме хилави, но за в бъдеще, като се преродим…“ – Аз искам сега да се преродите. Ако по този начин се раждате, както досега сте се раждали, пак по същия начин, при тия условия, при които сте се раждали, ще имате като сегашния живот. Сега трябва да се родите. Този начин на възгледи трябва да имате. Вие може да се възродите, като имате една хубава мисъл. Не че нямате хубавите чувства. Житеното зърно трябва да го турите в земята. Човекът не може да го посееш в земята. За житеното зърно това е право, но за човека не е. Ти, за да отгледаш едно животно, се изисква друг начин. Да отгледаш едно растение се изисква друг начин, а за да отгледаш един човек, се изисква друг начин. Нов човек не може да бъде. Сегашният човек е човек на плътта. Бъдещият човек е човек на Духа. Вече други условия има. Когато говоря за Любовта, подразбирам човек, в когото ще се създаде бъдещият човек. Без Любов човек не може да се създаде. Туй, което сега имате, е хубаво, ако няма по-възвишен живот, от този, който имате. „Не ми трябва друг живот!“ Но понеже животът е минал в нова форма, казвам: В новата форма – потребна ви е Любовта. Туй е разбиране. Няма какво да отказвате този живот, който имате, понеже той е предисловие на Божествения живот. Борба има там, дето е животът на плътта и животът на духа. Защото ще се борят духът и плътта в самия човек. Тази борба е за хармонизиране. Духът работи, за да подигне плътта. Един ден човешкият живот трябва да се подигне. Писанието казва: „Ще минем от смъртта към живота.“ Смъртта е онзи човешки живот, в който се ражда. Смъртта е онзи човешки живот, дето има дисхармония. Да мине животът от смъртта в живота, значи дисхармоничният живот, който имаме сега, ще мине в Живота на Божествената хармония и тогава ще стане онзи, духовният човек. Та казвам, практически, тия условия, при които живеете, за да имате влияния в обществото, трябва да имате мисъл и то здрава мисъл, да разбирате живота в пълнота. Трябва да имате едно отлично сърце и трябва да имате едно отлично тяло, че който ви види, да каже: „Каква поза, линия има.“ Като ви погледне лицето, в очите ви, като вървите да показва, че от вас излиза живот. Вие вървите и казвате: „Закъсах, какъв живот е този?“ Ако ние седим и казваме: „Закъсахме, грешници сме, какво ще правим?“ Че ако един грешник не може да стане здрав човек, тогава де му е умът? Грешник е всеки, който се е грял повече или по-малко. Или се е грял малко, или се е изгорил. Не е въпрос сега за греха, не е въпрос и за дявола. Дяволът е едно същество, което иска да стане повече от Бога. Не като Бога, но повече. Той помислил да стане по-горе от Него. Всеки един човек, който така мисли. Да станете това, което Бог е вложил във вас! Да имате един прекрасен ум, да имате едно прекрасно сърце, да имате и едно прекрасно тяло. Трябва сега да работите. Някои от вас остарявате, казвате: „[На] 45 години съм, 50–60, 80 години.“ Какво нещо е старостта? Старостта се налага. Аз представям старостта така: Ти излизаш от един прекрасен свят на плодни дървета и после влизаш в една пустиня, песъчлива пустиня, дето няма никаква вода. Това е старостта – само прах и пясък. Не може да видиш тревица. Това е старостта. Какво трябва да правиш тогава? Върни се назад. Или както сега учените хора копаят артезиански кладенци. Като излезе един артезиански кладенец, в пустинята може да се образува един кладенец. Казвам, почти всички вие сте нагазили в пустинята, като евреите, които 40 години ходиха в пустинята. Туй място, което за 9 месеца можеха да го изходят. И ние като евреите 8 хиляди години се въртим и все търсим рая. Като сме излязли из рая, трябва да се върнем пак в рая. „Не знаем по кой път да влезем?“ в рая се влиза по три пътища: Чрез своята Божествена мисъл, чрез своите Божествени чувства и чрез своите Божествени постъпки. От физическия свят към Божественото.

Добрата молитва

20 Лекция от Учителя, държана на 15 февруари, 1939 година, София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, аз, живот, мисъл, сега, себе, казва, божествен, свят, бог, чувства, работи, път, хора, тебе, дума ,

Общ Окултен клас , София, 15 Февруари 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder