НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение

Подробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Славата Божия, царството Божие и волята Божия

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Славата Божия, царството Божие и волята Божия

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, сега, аз, божие, хора, мисъл, славата, всички, става, път, добро, бог, бъде, свят, дойде, себе, казвам, работи ,

Общ Окултен клас , София, 12 Октомври 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Изключи оцветяването на добродетелите


Сряда, 5 часа сутринта.

(Небето чисто. Времето тихо и меко.)

Отче наш.

„Духът Божий“

„В началото бе Словото“

Teма имате ли зададена? (Не) Имате една тема зададена: „Как трябва да живеете?“ Всички хора имат една тема зададена: „Как трябва да живеят?“ Тая тема още не е свършена. Трябва да имате един начин на самовъзпитание. Човек сам трябва да се отглежда. В ранната възраст майка му го е отглеждала. Тя се грижи, приготовлява му всичко, но настава една епоха, когато трябва той сам да се отглежда. Никой няма да се грижи вече за него. Докато другите се грижат за вас, вие сте слаб. Докато вие сте слаб, ще ви служат, но като станете силен, сам трябва да се грижите за себе си. Сега аз разглеждам живота: На младини човек е слаб, а на старини човек е силен. Но сега е обратното – на младини хората са силни, а пък на старини са слаби. Това е един неестествен процес. Защото силният човек, след като се разболее, става слаб, а пък слабият след като оздравее, става силен. Та щом сте слаб, има нещо, което ти препятствува. Това може да го пренесете и за вътрешния живот. Човек е слаб и в своята мисъл, в своите чувства и своите постъпки. Може да бъде и силен в своите мисли, чувства и постъпки. Сега често вие казвате: „Аз зная това.“ Що е знание? Всяко нещо, което можеш да приложиш, е знание. Ти казваш: „Аз зная да пея.“ Той знае да изпее една песен горе-долу. Но аз казвам: Онзи човек е певец, който като е сухо времето и запее една песен – да дойде дъждът. А пък ако е влажно времето и запее една песен – да се очисти небето. После, като е сиромах и изпее една песен и дойде една златна монета. Тогаз е певец. А пък като не пее, нищо не идва.

Казвате: „Този човек е талантлив.“ Няма нито един човек, който да не е талантлив. Всички са талантливи. Всички, които присъствувате тук, сте все талантливи. Разликата е само в това, че едни развиват своите таланти, а други не. И казват: „Господ да ми даде още един талант.“ Този не развива, а пък други ще му дадат.

Та казвам, онези, които са развили своите таланти, ние ги наричаме талантливи. Те са талантливите хора в света. Трябва да има и талантливи религиозни хора. Религиозните хора често казват: „Аз вярвам в Бога.“ Хубаво, като вярваш в Бога, какво постигаш? Защото [във] всяко нещо трябва да имаш постижение. С какво се отличава вярата? Човек, на когото вярата се усилва или който има вяра, той има светлина и той никога не ходи в тъмнина. Той всякога си има светлина. Човек, който има вяра, жилището му е добре построено, има хигиенични прозорци, къщата му е наредена. Като влезеш в къщата му, чисто е, прах няма, нечистотии няма. Никаква миризма няма в къщата му. По двора му няма никаква кал, всяко нещо е на място. Когато вярата е слаба, това се отразява на живота му, той не знае как да мисли, как да постъпва, намира се в трудно положение, постоянно се оплаква. Това е гола вяра. Много е право – има една гола вяра, необлечена, слаба вяра. За да се усили вярата на човека, той трябва да работи върху своя ум. Полето на ума е полето на вярата. Полето на ума е полето на човешките мисли. Ако ти не мислиш, няма да има с какво да работиш, защото същото [същественото] в живота е човешката мисъл. След като си заминете в онзи свят, вашите мисли ще ви радват, доброто, което сте правили, ще ви радват и вашите постъпки. Аз го турям така: Човек трябва да работи за Славата Божия. Това е най-същественото, за което трябва да работим – Славата Божия!

Ти не можеш да работиш за Славата Божия, ако в тебе не се събуди Любовта. Славата Божия – това е нещо разумно. Славата Божия и Името Божие, те са свързани помежду си. Славата Божия – това е външната страна на Божието Царство. А пък Името Божие – това е вътрешната страна. И затова на всеки човек му турят едно име. И всякога онези постижения, това, което радва човека, това е славата, външните изявления на човека. В Славата Божия се намира човешкият дух. Човек, за да бъде мощен, силен, трябва да има един висок връх. Висок връх в света е Божията Слава. Някой работи за себе си. Но той ще изгуби. Човек, който работи за себе си, е едно съдружие, което фалирва. Даже и ако работиш и за своя си народ, пак ще фалираш. Даже ако работиш и за човечеството, пак ще фалираш. Защото един ден ще излезеш от земята, ще напуснеш хората, един ден ще напуснеш човечеството, така както един вол ще напусне чадата си и няма да живее между воловете. Ще стане по-културен, ще си хвърли рогите и копитата и като срещне вол, ще каже: „Това са стари волове.“ И кои са старите волове? Старият живот е, който си живял, като си мислил, че и рогата и копитата са много потребни.

Ти казваш: „Силен трябва да бъда, трябва да мушна някого.“ Добре, но като няма какво да мушкаш, какво ще ги правиш рогата? Те ще ти бъдат като едно украшение. Вие носите зъби. И най-свирепите животни развиха зъбите си. Има два вида животни: месоядни и тревопасни. Кътниците ги развиха тревопасните и млекопитающите, а пък кучешките ги развиха месоядните. Вие имате и от двата вида сега. Всички хора имат тези зъби. Те служат на човека. Докато зъбите му са здрави, той е здрав. Щом се развалят те, разболява се стомахът. Зъбите имат едно предназначение. Те имат бял цвят. Това показва, че човек трябва да бъде добродетелен и щедър. Белият цвят показва, че ти трябва да даваш постоянно, от тебе трябва да изтича нещо. И законът е този: Каквото даваш, това и ще възприемеш. Сега турям една аналогия: Как могат да се примирят бедните и богатите хора? На богатите хора Бог е дал пари. В духовния свят така седи въпросът: на богатите е дал готово жито, а на сиромасите е дал ниви, голи ниви. Сега богатият, който има жито, той може временно да яде, усеща, че е богат, но той няма къде да го сее, той няма ниви и не може да купи отникъде. В Божествения свят на богат човек не му се дава нива. И за да ти дадат някоя нива, ти трябва да станеш сиромах. Тогава Бог иска сиромахът и богатият да се съединят. Тогава сиромахът ще отиде при богатия и ще му каже: „Дайте ми назаем десет килограма жито, аз ще го посея и половината за тебе е, а половината за мене.“ Ще си го поделят по братски. И сиромахът ще забогатее малко. Сега казвате: „Какъв е смисълът?“ Човешкият ум е богат, но няма тяло. Има души, които до вас живеят, но са без жилища. Те няма на къде да отидат. В тях има много мисъл. Някой път казваш: „Дойде ми една мисъл.“ Дошъл е някой и ти дава един съвет. Казва ти: „Ти имаш нива, я, я изори! Ти имаш талант, може да свириш.“ Ти казваш: „Със свирене работа не става.“ Някой казва: „С мисъл работа не става.“ С мисъл, ако не става и с чувство, ако не става и с постъпки, ако не става, но с трите заедно става. Защото ти не можеш да извършиш каквато и да е работа, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не направиш опит върху това, което мислиш.

Например, ако сега ви дам една задача да премахнете някои от вашите бръчки, които имате, какво бихте направили? Някои от вас имате по-дебели бразди върху лицето си, бръчки по лицето. Има естествено набръчкване на челото. А пък тези прекръстосани бръчки по лицето и ръката, те са от неправилни чувства. Не става набръчкването правилно, а неправилно. И това набръчкване става, както когато едни хора изсичат горите си. И тогаз водата си прави малки долинки, трапища. Това показва, че са изсечени горите. И тогаз пороищата развалят нивите. И човек изсича в себе си горите, онези, хубавите чувства в себе си, може да ги осакати. Казват: „Човек има душа.“ С какво се възпитава човешката душа? Човек има дух, отдето изтича неговата сила. В него има душа, отдето иде Любовта. Той има ум, отдето иде светлината. Светлината на човека, човешкият ум, е свързан с човешкото сърце и с човешката воля. Душата е свързана с висши същества, свързана и с ангелите, а пък човешкият дух е свързан с Бога. Ти с духа си си свързан с Бога. И когато искаш да се молиш, трябва да се изкачиш при духа си. Да дойде душата ти и тогава да произнесеш молитвата и да бъде тя послушана. Сега не знам вие как разбирате послушаната молитва. Ти ако отидеш във Франция и се молиш на български, колко французи ще те разберат? Ще кажеш: „Добрий господине, гладен съм, можете ли да ми помогнете?“ Какво ще каже французинът? Англичанинът ще каже: „Не разбирам какво ми казваш.“ Когато се молим, като отидем при Бога, трябва да говорим на Неговия език. Иначе има преводчици. Ако иде един българин, той трябва да вика един, който да преведе молитвата на българина и тогаз Той ще каже: „Разбирам сега.“ Вие казвате: „Господ не разбира ли български език?“ Българският език е толкова креслив, че Господ ще си запуши ушите. Той е много груб език. Всички езици са груби. И българския е груб. Който и да отиде днес при Господа, ще трябва преводчик. Той ще си затули ушите. Аз не ви казвам тези работи да вярвате. Като отидете в онзи свят, ще проверите и ще видите кое е вярно и кое не. Обаче има един закон: когато ти се молиш на български, твоята мисъл се трансформира, с тези трептения, които има, не става. Ако отиде така, ще стане цяла буря. Трансформира се полека-лека и се усилва речта. Като отива при Бога, речта трябва да се усили. Но силата не става с креслива реч. Вълните стават по-малки и по-малки и мисълта се префинява, става много по-нежна. И Божественото схваща какво мислиш и Бог след това ти изпраща един отговор. Ако не знаеш как да се молиш, ще ти дойде някое нещастие. То е както когато хвърлиш един предмет от дъното на кладенеца нагоре. Например, ти си в дъното на кладенеца и оттам хвърляш нагоре една ябълка. Тя не може да излезе от кладенеца и ще падне върху тебе. Представи си, че си в кладенеца и хвърлиш камъни нагоре върху твоя неприятел. Два вида камъни ще паднат върху тебе: едни камъни от твоя неприятел и твоите камъни. Та често в света, когато се карате с някой човек, вие сте в кладенеца. И в това каране единият е горе, а другият – долу. Който е долу, трябва да бъде мек, защото ако не е мек, той ще пострада най-много. Може и горният да пострада, но винаги, който е долу, страда повече.

Вие, някой път, не може да уредите вашия живот. Има едно стълкновение във вас, мислиш едно в главата си и желаеш друго в сърцето си. Тогава мисълта и желанието не се спогаждат. И тогава човек се чуди защо не му върви. И не може да постигне онова, което иска. Законът в Божествения свят е: Не може да постигнеш това, което желаеш, ако мисълта, желанието и постъпките не са светли. Или с други думи: Не може да постигнеш нещо, ако мисълта, желанието и постъпките ти не са добри. Или другояче казано: Ако мисълта ти, желанието ти и постъпките ти не са правилни, ти не може да постигнеш. Сега да ви изясня. Снощи бях на един концерт. Свири един млад българин, 12 годишен, доста талантлив. Всички му ръкопляскаха. Свири хубаво, като скъсява жиците, всеки тон е правилен. Онези всички ръкопляскат. Всички му правят овации. Защо? Ако беше излязъл само да търка, тогаз другояче щяха да го посрещнат, но сега свири като голям майстор и букети му дават. Всички големи музиканти , които го [слушат], казват: „Този човек свири повече от нас.“ Нито един от големите, които бяха там, не знаеха като него. Някой казва: „Да е човек талантлив!“ Казвам: Този е развил таланта, който Бог му е дал. А пък вашите таланти са заровени. Вие, които ме слушате, вашите таланти са заровени и вие искате да бъдете напреднали хора.

Ние, набожните хора, не си плащаме светлината. Трябва, като дойдем тука, в салона, да ни светят главите и да нямаме нужда от тези лампи. Като дойдем тука да нямаме нужда от печка, да се отопляваме от нашите сърца. Това още не става. Сега ще кажете едно възражение: „Де го има в света това?“ И затова ние страдаме. Кои осветляват света? Осветлението в света става от същества, които мислят. Ще ви кажа една мисъл: Ангелите, като мислят на слънцето, образуват слънчевата светлина и я изпращат тук на земята. И светиите като мислят на земята, образуват топлина. Те я превръщат. Отгоре иде светлата мисъл като светлина, а пък тя на земята се превръща на топлина. Има трансформатор. Ако не са светиите тук на земята, нашата земя ще замръзне. И ако един ден ангелите престанат горе да мислят, то слънцето ще замръзне. Та непременно всеки един от вас трябва да има светлина. А пък светлина носи човешкият ум. Топлината в света се създава чрез човешката душа. Тя иде чрез човешката душа. Но тя произтича от Любовта. Любовта зрее при светлината. Любовта зрее при човешката мисъл, при човешките чувства. Сега не искам да ви представя предмета толкова отвлечен. Ако ви представя материали, вие ще се разочаровате. Даже най-добрият от вас ще се разочарова. Вие ще направите добро на този, на онзи, на всичките и хората ще бъдат признателни към вас. Вие може да направите опит: раздайте нивите си на сто души, за десет години да ги орат и да видите колко от вас ще ви донесат припадающата се част. Или направете друг един опит: раздайте книгите си и вижте след колко години ще ви донесат книгите. Та казвам на всички онези от вас, които сте ученици: От вас изискват някои неща. Гледам някои от вас са станали критици. Аз нямам нищо против критиката, но критикът трябва да бъде човек много учен. Един човек, за да критикува нещо, по изкуство, по художество, той трябва да знае да направи. Има критици, които критикуват без да знаят да рисуват. Критикът по живопис трябва да бъде първокласен художник. Критикът по музика трябва да бъде първокласен музикант. Музиката е хубава дотолкоз, доколкото събужда мисли и чувства. Този, младия, аз го оценявам според това, какви мисли събуди неговата музика при изпълнението му. И по това аз оценявам неговата музика. Аз зная какъв ще бъде за в бъдеще. В него има една много хубава линия на ума, но в него има една спънка отдолу под носа му, която за в бъдеще може да го спъне, следователно, този музикант, трябва да знаят как да го възпитат. Един друг даровит музикант Пешихода, когото видях, спънаха го. Той се спъна. Него го спъна тази линия от ушите до под носа. Тази линия, отдолу под носа до ушите, тази линия го спъна. Ако вие имате в кутията си захар, кое ще ви спъне? Ако влеете в кутията вода, захарта може да се стопи и ако има кутията дупчици, всичкото сладко ще изтече. Та най-първо вашият ум не трябва да има никакви дупки, от които да изтича сладкото. Вашият ум трябва да прилича на тези ракиените казани. Парата се изстудява и после изтича през особена канелка. Или както изкарват розовото масло. То се сгъстява. Като сварят 3000 кг розов цвят, ще извадят един килограм розово масло, ще извадят и розова вода. И с тях посрещат своите разноски. Та сега казвам, аз разглеждам нещата така – музикантите, поетите, художниците, всички хора на изкуството са пратени като служители на Бога. Един цигулар е изпратен да размърда въздуха. Един цигулар, като свири, неговата музика минава границите на земята. Вълните на музиката на един първокласен музикант стигат до слънцето. А пък музиката на гениалния музикант стига до далечните звезди. Казвам, не само това. Една човешка мисъл може да стигне до слънцето. У хората има един въпрос: „Дали има същества на слънцето и на другите небесни тела?“ – Цялата вселена е пълна със същества, но не като нас. Като земните жители няма никъде другаде в другите светове. Там има други. Но и каквито са те, няма ги никъде. Та сегашните учени искат да знаят дали на другите небесни тела има такива същества както тук. Не. Тук са особени проявленията. Във Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и пр. условията са други, отличават се от нашите. Там няма хора като земните, така устроени. Там има същества, които мислят. Навсякъде съществата мислят, чувствуват и добре постъпват. Имат постъпки, чувства и мисли. Чувствата са свързани с топлината. Има някои звезди, които имат 50 милиона градуса температура, други по 100 милиона, по 300 милиона, а някои с милиарди градуси температура. Това не само вие няма да го разберете, но и най-учените хора няма да разберат какво нещо е 100 милиона градуса температура или пък ако ви кажа, че някой тон има 500 хиляди трептения. Този тон никой не може да го вземе. Едва някои певци могат да взимат до 50 хиляди трептения. От 50 хиляди нагоре човешкият глас не може още да го изрази.

За да се образува някоя човешка мисъл, се изискват не 500 хиляди, но милиарди трептения. Ние се намираме сега в едно трудно положение. Някой път се молим и нашата молитва не е отишла при Бога. Ти отидеш при някого и му казваш: „Помоли се на Бога заради мене.“ Хубаво, знаете ли, че е много мъчно да се моли човек за другите пред Бога. Тогава ще ви приведа един пример. Един американски проповедник бил по-рано методист и проповедник в Америка – събудитилин, правил събудителни събрания. Бил много даровит, красноречив човек. Разправя си една своя опитност. Като бил проповедник в едно малко градче, имало един от членовете на църквата, който не вървял по правия път. Съветвали го. Един ден той заболял. Той бил богат човек и специално праща проповедника да се помоли за него, за да оздравее. Проповедникът казал: „Не мога се моли за тебе, понеже няма какво да туря под краката си – не съм видял да направиш едно добро и ако обещаеш сега нещо, може да се помоля. Трябва да имам нещо под коленете си. Почвата е много камениста. Не мога да коленича. Ако обещаеш нещо, ще се помоля. Ако не, да знаеш, че не мога да се моля.“ Питам сега: Какво е обещал тоя човек? Аз имам само един такъв пример. Някой път не е хубаво да ви разправям от опитностите [си]. Когато бях в [„Опълченска“] 66 идва един и ми казва: „Много съм зле. Много хора са намерили помощ от тебе. Не може ли да ме излекуваш?“ – „Аз лекувам някои без пари, а някого, когото хвана, взимам много.“ Той ме попита: „Колко! Да не взимаш 5–10 хил. лева?“ Аз казах: „Не.“ Той каза: „Да не е 25 хил. лева?“ Казах: „Не, това е играчка. Аз ще ти кажа: слушай, работата е сериозна. Ти сега си изхарчил всичкото. Подписан е твоят паспорт. Аз мога да поотложа малко паспорта ти. Но аз ще ти дам една рецепта и ако можеш да я изпълниш, тогава добре.“ Той каза: „Каква рецепта?“ Казах му: „Цялото си имане, каквото имаш, ще го дадеш.“ Той се стресна. Казах му: „Тук ще го донесеш. После ще обещаеш и ще подпишеш, че ще посветиш живота си да служиш на Бога и ей сега ще оздравееш.“ Той каза: „Чакай да питам жена си.“ И досега го няма. Аз се зарадвах, че отиде да пита жена си. Той нямаше желание, чудеше се. Той каза: „Защо ти са тия пари? Ти си набожен човек.“ Рекох му: „Ти не ме питай за какво ми са.“ Той иска да се пазари. Пита какво ще ги правя неговите пари. Парите на човека са неговата мисъл. Ако ти имаш една светла мисъл, от тази светла мисъл зависи онова богатство, което ти имаш. Мислите и чувствата определят състоянието ти в света, какви приятели ще имаш, какво положение ще имаш, здравето ти – всичко.

И аз свързвам така тези работи: Ти без Любов не можеш. Ще започнеш с Любовта. Тя е основният капитал. Любовта ще внесе в тебе основния капитал. Любовта е това, което внася основния капитал на живота. Мисълта, Мъдростта или знанието ти внасят онези условия, при които тоя капитал може да се развива. А пък когато говоря за Истината, разбирам ония средства, чрез които можем да постигнем всичко онова, което искаме. Най-първо трябва да посееш житото на нивата. После това, посятото, трябва да има условия да израсне. От нас не се изисква много. Ти, за да посееш нещо, трябва да има Един, Който по-рано да го е създал. Господ е създал земята, слънцето, всичките звезди, светлината, топлината, водата. Слънцето ще дойде да работи за тебе. Светлината ще работи за тебе. На тебе остава само да изореш земята, да посееш и да оставиш житото само да си расте. Вие искате да създадете цял един свят, някой път. Ако остане вие да направите тази работа, то е непостижимо. Твоята глава е твоята нива. Господ ти е дал глава. В тази глава трябва да посееш твоята мисъл. А пък своите чувства ще ги посееш в сърцето си вътре. Та мислите на човека – клоните, се намират в мозъка горе, а пък корените долу. Когато говоря за сърцето на човека, разбирам корените на живота, а пък когато говоря за човешкия ум, разбирам клонищата. А когато говорим за плода, разбирам човешката душа. А когато говорим, че трябва да се нахраним с тия плодове, разбирам човешкия дух. Човешкият дух опитва тези плодове. В градините на душата растат тези дървета. Чувствата ти усилват корените на живота ти, а пък мислите ще усилят клонищата на живота ти. Душата ще усили цвета, завързването на плода и узряването му. А духът ти ще опита плодовете и ще видиш хубавото, което Бог е създал. Сега хората не разбират. Те говорят за ум, сърце, душа и дух. Никой не е виждал ума си. Има едно сърце, тук в гърдите. Всеки може да си тури ръката там и да го почувствува. Сърцето работи. То праща кръв по цялото тяло. И ако то спре, тялото няма с какво да се храни. Ако не бие редовно това сърце, тогава ще страдаш. Тогава започва да идва задушване, коремоболие, неразположение. В сърцето има отлична музика, музикален такт, то е такъв капелмайстор, че подобен на него няма в света. Ти усещаш неговия ритъм. Ако сърцето ти е нормално, добре, ти ще усещаш този ритъм. Като че крила имаш, като че ли си някой ангел с криле и хвъркаш по цялата вселена. Човек трябва да се научи да мисли. Трябва да пречисти мисълта си. Тревожиш се какво ще стане със света; остави това. Земята се върти, слънцето грее, дъжд ще има, вятър ще има. Остави мисълта, че някой не живее добре. Двама души се карали. За добро е. Бият се – за добро е. Примирят се – за добро е. Съдят се – за добро е. Легнат да спят – за добро е. Разболяват се – за добро е. Всичко е за добро. Пръснали ви главата – за добро е. Имаше един знаменит Шангов (Стоян С. Шангов – виден български журналист, 1867–1925 г.) в София, като му разправих, че всичко е за добро, той ми каза: „Споделям го. Ние в нашия род всеки две години ни хваща нещо и за да не направим някоя беля, трябва да си пуснем кръв. Иде ни да направим лудории или ще се напием. Та всеки две години си пускаме кръв. Миналата година бях писал статии по вестника и двама души ме срещнаха, те се обидили от статията и ме набиха. И пуснаха ми кръв. Светна ми тогава. Та, прави сте вие.“ Та, понякога, като ви пуснат кръв, за добро е. Защото някой път и сами ние си пущаме кръв. Тия са неща посторонни. Може и без тях. Някой път вие се спирате и казвате: „Толкова време сме се молили и нищо не сме добили.“ Казвам: Като се молихте, забогатели ли сте? Като сте се молили не сте станали учени? Вие казвате: „Нито сме учени, нито сме здрави, хилави сме.“ И казвате, че много сте се молили. Не. Човек, който се моли хубаво, той е почти запознат с всичките изкуства. Той е даровит човек. Някой се моли и забравил за какво се е молил. Аз съм слушал да казват, че духът му говорил, а той забравил какво му е говорил духът. Като дойде Духът, ти ще помниш. В лицето ти ще има светлина. Няма да бъде то черно. На черните хора кожата им потъмня при грехопадането. Като се отдалечи човек от Бога, той почва да живее сам за себе си. Когато човек почне да живее за себе си, кожата му е черна и каквото прави, прави го с оглед за себе си. Една овца, някое млекопитающе, пасе трева и дойде някое месоядно, хвърли се отгоре му, изяде го. Оставя само костите му и му казва: „Иди да работиш пак наново.“ Два големи бика се борили, за да видят кой е по-силен. Като се борили, идва един тигър и изяжда двамата герои. Питам: Кой е спечелил? Има борба между млекопитающите. Та онези, месоядните изяждат тревопасните герои.

Та казвам, човек не трябва да се бори. Има един анекдот: Веднъж вълкът отишъл да дава съвет на два коча, които се борили. Двата коча искали да се бият за момите. Искали да се женят. Вълкът ще им каже кой за коя ще се жени. И те, като го блъснали, счупили му ребрата и оттам насетне вълците се отказали да помагат на кочовете. Думата „коч“ е турска, а на български значи „овен“.

Сега приложете закона: Ако две твои мисли се борят за преимущество, тогава какво ще постигнете? И то си има добрата страна. Аз мога да ви покажа: Тези овни, които се бият, като си удрят главите, те си разтърсват мозъка, за да могат да мислят. Като се борят тези кочове, те развиват умовете си. И на женските овце им пада мед на сърцето, понеже нещо хубаво излиза от тези кочове, които се борят. За любов се бият. Те не се изяждат, само се побият. Видяли ли сте как се бият? Някой път се отдалечати се засилят, двамата и се удрят и се повдигат нагоре. По някой път има 5, 6, 7, 8 овни. И се наредили и започват най-първо най-старите. И десетте се изреждат. Когато първите се бият, другите си чакат реда. Щом се разслаби главата му, той отскочи и другите казват: „Този не е от героите.“ Най-сетне остават най-силните. Те са герои. И овенът, който победи, тръгне пред овцете и всички овце тръгват с него. Аз съм ги наблюдавал. Човек, навсякъде, като направи нещо и после ходи със самоуважение, след като е победил. Те не са лоши работи. Онзи, който не разбира живота, той не знае защо овните се бият. Аз зная защо се бият овните. Колкото по-рядко се бият овните, толкова по-добре. Ако се бият на годината веднъж, то е на място, но ако всеки ден се бият, това е обикновено.

Законът е: Не трябва да има стълкновение. Докато има борби, човек не може да се развива правилно. Не може да прогресира. Някой път, имате стълкновение в себе си. Дойдеш в едно стълкновение със себе си. Някой път се гневите на Господа и казвате: „Няма да вярвам, толкова пъти се молих.“ Разгневиш се. Казано е: „Гневете се и не съгрешавайте!“ Когато умреш, ще останеш в тялото си и ще те заровят в земята. И други са около тебе и те оплакват. Ти седиш в гроба и не можеш да кажеш нищо. Като седиш 4–5 години в гроба, то струва хиляди години. Даже един ден да седиш, то е ужасно нещо. Ти си жив вътре. Пъшкаш и въздишаш, а онези плачат отгоре и казват: „Къде отиде?“ Ти казваш: „Тук съм.“ Та, умните хора трябва да живеят добре, та като дойде часът на смъртта, да излязат навън от тялото, да не се свързват с него. Някой път ще излезеш, но си вързан. Има една синя нишка на пъпа, която трябва да се скъса. Може да отвориш устата си, колкото и да излизаш през устата си, пак си вързан. Излизаш, но се връщаш назад. А трябва да излезеш и да скъсаш всичките си връзки и тогава ще бъдеш млад и весел. И старият тогаз, като излезе от тялото си, ще се подмлади. А пък, ако си свързан с физическото си тяло, ще носиш всичките си недъзи.

Аз като говоря за Любовта, подразбирам подмладяване, което носи светлина и топлина. Когато говоря за Божията Мъдрост подразбирам същото. А когато говоря за Божията Истина, подразбирам блаженство.

Аз не казвам, че този е лош, онзи е лош. От това гледище всичко онова, което Бог е създал, е за добро. Но в дадения случай за мен не е добро. Добро е завбъдеще. И псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че пострадах.“ Та сега всичко трябва да вършите за Славата Божия. Всичко трябва да вършите за Славата Божия и Неговата Правда. И всичко да вършите за Волята Божия. Славата Божия, Царството Божие и Неговата Правда и Волята Божия да са вашите идеи. И след като си работил за Славата Божия, за Царството Божие и за Волята Божия, тогава можеш да работиш за себе си. Тогава ще имаш благословение. Тогава Славата Божия ще бъде наша слава, Царството Божие ще стане наше царство и Волята Божия ще стане наша воля. Когато Славата Божия стане наша слава, Царството Божие стане наше царство и Волята Божия стане наша воля, тогава всичко, което желаем, ще се постигне. И животът ви ще се измени. Това трябва да бъде нашия идеал. И всеки един трябва да работи за това.

Вие казвате: „Да дойде Христос!“ Христос ще дойде, като работите за Славата Божия, за Царството Божие и за Волята Божия. Не казвам, че не работите. Някой път вие свързвате Славата Божия с вашата слава, вашето царство с Божието Царство и вашата воля с Божията Воля. Вие искате да пишат хората по вестниците, че сте писали нещо. То е много малка слава. Вестниците ще се изпокъсат и тези хора ще измрат. Когато сте били млади, за вас хората са говорили едно, а сега казват: „Какъв левент момък беше едно време или каква мома беше едно време, а пък сега каква е – едвам се движи.“ Казвам: Не си работил за Славата Божия, за Царството Божие и за Волята Божия. Човек не трябва да бъде такъв. Човек, като умира, да бъде млад. Всички ще остареете, за да се подмладите. Всички ще остареете, за да видите доколко сте умни, добри и силни. Та работете върху себе си. Проявете любовта си към Бога. Да бъдете благодарни на Бога, Който ни е дал живота. Духът, който е дал душата, ума, сърцето, тялото, което имаме – ние трябва да Му изкажеме нашите благодарности. Ние още не сме живяли добре. Баща ти и майка ти са били проводници, но Онзи, Който ти е дал живот, е Бог. Той е, Който ни е създал и Който се грижи за нас. Той има велики работи за нас. И Него, като не обичаме, кого ще обичаме! И ако във всеки човек виждаме живия Господ, ние сме на правия път. В някои хора Господ не може да се прояви. Той е в тях, но чака. Той не се налага. И тогава Господ се проявява като умираш. Ти си легнал и пъшкаш. Той като дойде, ти казва: „Какво да те правя сега, синко?“ Един баща е казал на сина си: „Синко, не скачай, ще си счупиш краката и ръцете!“ Дойде след малко бащата и вижда, че двата му крака са счупени и му казва: „Какво да те правя, нали ти казвах?“ Бог ще ти даде нови ръце. Но докато ти турят новите ръце, какви страдания ще има. И сега турят изкуствени крака, но вие ходили ли сте с тях? Те хлопат. С хлопане не се ходи. Една мисъл, която хлопа, е изкуствена мисъл. Едно желание, което хлопа, е изкуствено желание. Една постъпка, която хлопа, е изкуствена постъпка. Мислите и желанията да не хлопат, да не тракат. Та желая лицата ви да светят отвътре и вие да сте доволни отвътре. И после всички трябва да работим в света. Да се съединят всички хора в света. Само по този начин светът може да се оправи. Всички трябва да станем проводници на Божията Слава, на Царството Божие и на Волята Божия и да бъдем силни хора сега в света.

Добрата молитва

Ходихме на Мусала и там дадох едно изречение: Труден е Пътят на живота. В него се изразява Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина и Животът постига своето вечно предназначение.

2 Лекция от Учителя,
държана на 12 октомври, 1938 година,
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, сега, аз, божие, хора, мисъл, славата, всички, става, път, добро, бог, бъде, свят, дойде, себе, казвам, работи ,

Общ Окултен клас , София, 12 Октомври 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Изключи оцветяването на добродетелите



НАГОРЕ




placeholder