НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Трансформатори на Божествената енергия

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Трансформатори на Божествената енергия

Най-често използвани думи в беседата: сега, има, аз, любов, може, всичко, човек, казва, дойде, хора, бог, свят, казвам, път, всички, съм, години ,

 Утрини Слова Неделни беседи , София, 2 Октомври 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

Духът Божий

Ще ви прочета нещо, което отдавна не ви се е говорило. Слънцето понякога обича да се върне пак от започнатото. Някога е опасно, макар че то не може да се върне по същото време и пространство. На същото място никога не може да бъде. По отношение пътя, по който върви, само един път от там ще изгрее. Втори път не може. По отношениe на земята може да се повтори.

Ще взема стиха от Евангелието на Иоана: „Отче, прослави Името Твое. Тогаз дойде глас от небето, който каза: Прославих и пак ще прославя.“ При повторението има една опасност, която седи, че като облечеш една дреха много пъти, става ти вече тягостно. Една шапка, ако я туряш дълго време, вече не ти прилича. И обущата, дълго време като ги обуваш, виждаш, че нещо почва да им липсва. Най-първо обичаш ги, много ти са приятни, но после постепенно се изгубва любовта. Казваш, не ти прилягат, и търсиш един начин за извинение. Понеже не искаш да ги обидиш, казваш: „Хайде да си починете, понеже нови са дошли на вашето място.“ Пък ти, като ги туриш на почивка, че ги забравиш.

Та всички хора сега са в смущение, защото по някой път животът не седи така, както е. Някои мислят, че слънцето няма да изгрее днес тъй, както вчера, и денят няма да бъде тъй ясен. Защо? Има си причини. Сега учените хора сравняват. Запример учените хора преди десет, двадесет и сто години сравняваха: при тази енергия, която слънцето ни изпраща, трябва милиони, милиони тонове да има, такова грамадно количество. Значи, ако цялата земя се тури в слънцето, тя за 500 години ще поддържа горенето и ще изгори, и няма да я има. И учените хора се намират в трудно положение – откъде слънцето взема своята енергия. Те считаха, че някои метеори са падали, че те го поддържат. Но [тази] теория не изяснява [въпроса]. Някои казват, че слънцето се свива. И с това свиване същият въпрос не може да се изясни. Сега нови теории има. – Горенето в света не е пълно. Вие изгаряте един тон. А пък един тон, който изгаряте, има да ви служи, ако горенето е пълно, само за хиляда години. Един тон за хиляда години за цяла България може да бъде достатъчно и може да се осветлява, само ако горенето е пълно. И с едно малко зрънце като грах, ако горенето става пълно, този големият французки параход, „Нормандия“ мисля се казва, може да отиде до Америка и да се върне. Само с горенето на туй малко зрънце.

Та вие сега сте свикнали само по стария начин и искате много да имате, цял един тон искате. Много искате всичките. А вас ви трябва едно грашено зрънце да идете с параход като „Нормандия“ в Америка и да се върнете. В джоба си ще го турите и параходът може да се движи. Та по някой път, като ви кажа аз, че трябва да си турите само едно наполеонче в джоба и да идете, вие казвате: „Учителю, с едно наполеонче не става, най-малко с 10, 20, 30, един милион трябват.“ Засега тъй е – това, което слонът изяда за един ден, понеже е по-умен, един човек трябва да яде 6 месеца, за да го изяде. Питам: Кой е по-умен сега – слонът или човекът; който яде много или който яде малко? Толкова време аз ви говоря. Аз намирам само една погрешка във вас: Всички вие сте добри, по шест бих ви турил, но за разбирането – тъй, както разбирате – единица. Много знаете, малко разбирате. Някои неща от мен повече знаете. Сега думата „разбиране“ какво значи? Вие ще кажете „разбирам“. Аз превеждам думата „аз бера“. Като туря „р“-то настрана, става „аз“ и „бера“ и става „аз разбирам“. Аз бера какво? Идеш на някое дърво, на което не си работил, после казваш: „То е на Господа това дърво.“ Питам: Ако е на Господа, чуждо е, имаш ли право да береш? Че е на Господа, тъй е, но кой ти дава това право да береш от туй дърво?

Сега ние разсъждаваме. Вие не вземайте сегашното ваше разбиране. Когато някой път поведат стражарите някого в затвора, защо го водят? За две причини: или че е направил някакво престъпление, или че е направил някое добро. За две неща го карат в затвора. Или трето – не вярват, че нищо не е направил. Те са три неща. И тогава, ако е направил едно престъпление, дадат му голяма чест – хранят го може би един месец или две години даром и ще го облекат в затвора, ще има и прислужници, после ще му дадат и стая, ще го ограничат като в пансион и след като издържи учението си, след четири години ще го пуснат от затвора. Ако е направил добро, ще кажат „за тебе няма тук място“ и го пущат назад. За добрите хора няма добър прием в затвора, за лошите има. Вие ще ми кажете: „Как да го разбираме това?“ Ако правиш зло, дяволът се радва, добрите духове скърбят; ако правиш добро – добрите духове се радват, а дяволите скърбят. Вие не можете да бъдете угодни, не може едновременно да бъдете благоприятни на Бога и на света. Ако си приятел на света, не може да бъдеш приятел на Бога. Тогава [идва] противоречието. Какво трябва да се прави?

Сега аз говоря, без да похвалявам външния свят, но говоря за вътрешния ваш свят, защото има един свят, той е вътрешен. Ако вие на вътрешния ваш свят му угаждате, вие не можете да бъдете приятели на Бога. Та този вътрешен ваш свят, то са вашите желания, и ако вие угаждате на всички ваши желания, вие не можете да бъдете приятели на Бога. Има едно желание, на което може да се угоди, но не на всички. Сега може да запитате: „Как да не може?“ Е, не може. Питам: Как ще угодите на желанието на една въшка, която иска да се качи на главата ви и да бъде гостенка там, на главата ви? И колко време ще я държите? Или допуснете, че някоя бълха влезе под мишницата ви, седи тъй. Колко време ще я държите? И ще ви бъде неприятно. Седи тя вътре и чопли ви. Влезнала е, на гости е дошла. Все-таки тя прави своите научни изследвания, гледа да види кое е по-мекичко място и прави си своите изводи, а при това тия научни изследвания тебе те безпокоят. Сега не вземайте бълхата [...]. Човек някой път може да мисли, както бълхите мислят. Вие някой път запитвате защо Господ не ви е дал пари. Вие не сте учен човек. Вие някой път питате защо Господ ви е дал сиромашията – пак не сте учен човек. Богат си, понеже си хранен кон – натоварил те Господ да му пренесеш имането от едно място на друго. А сиромах си, понеже едва креташ – оставил те на почивка. Че ако при всичката сиромашия ти турят един милион, значи нямаш онова зърно, което ти искаш – силата нямаш в себе си, не си достатъчно силен. Сиромасите хора са богати със желания, а богатите хора са богати със сила. Всякога има едно изключение: че богатите хора са по-умни от сиромасите в едно отношение – знаят да си уредят живота. А сиромасите са винаги по-глупави в уреждането на своя живот.

Тъй разглеждам живота в широк смисъл. Ние не го разглеждаме в дадения случай сега, но за да бъдеш в дадения случай на едно място, това се дължи на твоето движение. Може би с хиляди години ти си работил нещо. И тези хиляди години те докараха до това положение. Може да го обясним както и да е. Може би ред хиляди поколения са работили и тогава един от наследниците от това поколение се ражда някое теле. Може да се роди. Коя е причината за телето? Хиляди поколения негови деди и прадеди са живели, докато най-после се родило телето. То не знае защо му са тия рога на главата. И телето не знае защо му са тия копита, които има, и не знае защо му е и козината. В дадения случай рогата си не може да хване, и козината не може да хване, и копитата, но всичко туй му е дадено, ходи на четири крака. Човек го храни и казва: „Това е едно теле.“ И впрегне човекът вола, прати го на нивата да оре. Какво може да мисли телето? Човек е по-умен. Телето може да мисли, че може да се освободи от човека, а то е „Зей, коньо, за зелена трева!“ Ако едно теле може да мисли, че може да се освободи от човека, та ние, съвременните хора, ако мислим, че можем да се освободим [от това], в което сега сме попаднали, и за нас е същото – „Зей, коньо, за зелена трева!“ Тогава как ще дойде свободата? Слушам снощи една реч на един запасен генерал. Опълченец е той. Цяла религиозна реч държи. И като разправя тъй, че великият български дух се явил, че всички да си наведат главите, да си снемат шапките, да го поздравят великия български дух. Французите пък казват „великият французки дух“; англичаните – „великият английски дух“; американецът – [„великият американски дух“]; русинът ще каже „великият руски дух“. Всичките са все велики духове, а всичките им деца са все слуги и роби. Българинът е велик, а му взеха Добруджа румънците. На великия български дух му взеха Силистра, взеха му Добруджа и взеха му Балчик, Каварна и е все велик. Та начинът, по който се изказва човек, не е прав. Великият е само Бог, а никой друг не е велик. Че българският дух е велик, че английският дух – ние си мислим така. Велик е само Бог в света. И всеки един народ, който признава напълно, че Бог е велик и му служи на този великия Бог, Бог ще му помогне. Бог, който е велик, като влезе при слабите, и слабите стават велики.

Та сега и всички вие мислите като този генерал, че народът, в който живеете сега, е велик, а при това туй нямате, онова нямате... Казвам: Криво мислите. Че как ще бъдеш ти велик? Казваш: „Божият Дух е вътре в мен.“ Че ти сам си недоволен от Него. Че този Великият Дух, ти не си в съгласие с Него. После, духът ти е велик, а ти ходиш и вземаш пари назаем. После, духът ти е велик, а ти си болен, ревматизъм имаш, главоболие, коремоболие, какво ли не, в затвора отиваш, насам-нататък и казваш: „Така е определено.“ Но казвам: Самата идея, която ние имаме, има нещо неразбрано. Духът ми, Бог в нас, не е станал велик. Или другояче, както аз го поставям сега „велик“ да ви кажа: В думата „аз“ се крие всичкото нещастие на хората, защото в света само Един има, Който главно може да каже тъй. На английски се казва: „I am who I am.“ (Аз съм, Който съм.) Ти казваш: „Аз съм.“ Но кой си ти? Всеки, който ми каже „аз съм“, аз разбирам – ти си онзи, който умираш. Друг казва: „Аз съм.“ Да, ти си онзи, който не разбираш нещата. Ти си онзи, който на всяка стъпка можеш да се скараш с някого, да имаш претенции за една педя земя, за някоя къща готов си да направиш спор. Че в какво вярваш тогава? Не е лошо. Азът в този човек е силно изразен. Иде една млада сестра при мене и ми казва: „Учителю, не зная, но аз сама не се познавам.“ И ме пита: „Къде е онази Магдалина, някоя си?“ Добре, сега ще кажа едно име, което никой от вас да го няма. Дойде ми наум, ще кажа Данка. Но пак има, Йорданки има. Хайде, аз ще измисля едно нещо – госпожица Череша.

Нещастието на хората произтича, че ние вярваме в туй, което не е. И вярата, трябва да знаете, че не е нещо много съществено. Ти, като вярваш, още не си в истината. Който има вяра, ни най-малко вие не мислете, че сте вие в Любовта, че сте в Мъдростта. Не, не, още далеч сте вие от Любовта, Мъдростта и Истината. Ако изследвате Надеждата, това са законите вече на физическия свят – как е организирано вашето тяло. Казвате, че имате законите на вярата. Да вярваш, то значи да изучавате законите на човешката мисъл. То не е още реално. Не мислете, че като имате една мисъл, тя е реална. Само като влезете в закона на Любовта, започват реалните работи. Само в Любовта нещата стават реални. Във вярата нещата не са реални. Ти вярваш, че ще бъдеш след една година спасен, ама спасението го няма още. Ти си беден, вярваш, че след една година твоята беднотия ще си иде. Значи в дадения случай ти вярваш в неща, които ги няма още. А когато дойде Любовта, ти опитваш реалността. Това е животът, който не се изменя. Това е в Любовта. И онези, които не разбират Любовта в света, това е онази велика сила, която урежда всичките неща. И тогава, докато човек не съзнае тази сила, това не е Любов. Та някои казват: „Аз Любов нямам.“ Не, това не е знание. Това, което урежда всичко в света, то е Любов. Щом влезне Любовта, тогава магическата тояжка я имаш. И тия неща трябва да знаете – в Любовта има магическа тояжка. Като дойде Любовта, ти държиш тази тояжка и с нея ще ходиш. Никой път няма да минеш без нея, а дето ходиш, все ще ходиш с Любовта, и тя ще урежда работите ти и ти ще бъдеш прислужник на нея, ти ще се учиш от нея. Аз тук съм имал много примери. След като съм говорил една отлична беседа, някои излизат весели, всички тъй въодушевени са, казват: „Разбрахме.“ Казвам: Тази веселата сестра, след няколко деня текат ѝ сълзи от очите, че някоя друга сестра я смушнала. Е, хубаво, смушнала я тази сестра, понеже тя няма любов, а мисли, че има любов. Ако имаш ти любов, в надеждата ти ще имаш най-малко 3000 градуса температура. Кой ще те бутне тогава – 3000 градуса температура! Кой ще те мушне? И онзи, който би рекъл да те мушне, ще изчезне. Има бомби на 3000 градуса, че не могат да ги угасят. Гори там, всичко изгаря. А пък щом дойдеш до вярата, там вече има няколко милиона градуса, а като дойдеш при Любовта, то е едно голямо число градуси, дето всичко се разтапя и нищо не остава. И атоми, и они, и протони, и какво ли не, и самата материя, от която и човекът е направен – всичко се унищожава. И остава само една енергия, в която зло няма. Ако турите едно число 20 в 62 степен, тогава ще имате температурата на Любовта. Вие ще кажете: „Разбрахме.“ Вие сте разбрали само да плачете. Тук виждам хора, радвам се. Но защо плаче? – За мене е едно хубаво проявление. Дето има плач, има растене, има живот. Защото благодарение на хората, които плачат, растат растенията. Другояче суша ще има. И ако светът и хората престанат да плачат, само суша ще има. И хората ще измрат. Но благодарение на онези, които плачат, всичко има. Тогава по някой път, те, като плачат, и времето и то му се доплаче, и то почне да плаче. Защото хората заставят времето да плаче. А те, като плачат, всичко става наред – и жито става, и царевица става, а като се развеселят хората, и времето се радва.

Та от плача на хората и от веселието на хората всичко става в света. Ако имате едно зло, вие питате по някой път защо ви са скърбите, защо ви са радостите в света. Скръбта, това е облачното небе; радостта, това е ясното небе – Любовта в света. То е слънцето, но и светлината произтича винаги от слънцето. Светлината е външната страна, топлината е вътрешната страна на живота. В живота Любовта – това е вътрешното, от което произтича светлината. В света вие не можете да имате светлина и не можете де имате разбиране, ако нямате Любов. Вие не може да имате и свобода, ако нямате Любов вътре. Туй, което освобождава човека, ние го наричаме Истина. Истината е онова външно проявление на Любовта. Като казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме онова, което може да внесе светлина в нашия ум; онова, което може да внесе свобода в нашата воля. А самата Любов внася онази топлина. С какво можем да заменим думата „Любов“? Има една дума, за която не можете да се произнасяте.

Сега знаете ли какво нещо е трансформатор? Добрите хора са трансформатори на Божествените енергии, защото без топлина в света, онази енергия, за да се приспособи към човека, човек трябва да бъде добър. И лошите хора, и те са трансформатори. Най-лошият човек [...]. Всеки човек, който действа да трансформира енергията на един лош човек, тя винаги ще му причини една голяма вреда. Следователно, ако вие станете лош, вие само временно ще бъдете трансформатор на Божествената енергия. Но някога лошавината може да ви разруши, а пък ако си добър човек, ще бъдеш трансформатор на тия енергии, които ще ви причинят добро. Слушам един ден двама се разговарят. Единият учен казва: „Не трябва да изцедим хората, че да ги хванем.“ Е хубаво, какво трябва да ги правим? Че когато един цирей набере, какво го правите вие? Казвате: „Не трябва да изцеждаме.“ Но циреят не го ли изцеждате? Какво зло има, ако изцедите цирея? Че като изцедите един домат, каква полза му принасяте? И като счупите един орех и изядете ядката, това не е ли изцеждане? Какво сте допринесли? Но Божественият закон е: След като изядете един орех, трябва да го посеете във вашия мозък, защото и там расте орехът. Вие не може да се избавите от него. Ако изядете една кокошка, тя вече живее във вашия мозък и ходи, и рови. Че тук имаме един съсед, всичките му пилци са все тука из двора. Като им извика, те избягат, скрият се и после пак дойдат. Те тука ходят, ровят и намират нещо за ядене. И гроздето обичат. Идват, ядат го и казват: „Божия работа е, да си похапнем!“ Аз гледам тука някои се сърдят, казват: „Какво да се прави с тия кокошки?“ Някои пък мислят някоя лисица да има, че да ги плаши. Други ми дадоха съвет – куче птичар да бъде. Аз на други казах, тия кокошки повярваха. Казват: „Ние сме с вас. Светът ще се оправи.“ И всичките кокошки са вече от новото учение.

Първият съсед издържаше кучета. Той, понеже е вън от града, мисли че трябва да има кучета тук и по пет–шест кучета държеше, и все лоши. Та кой как мине оттука, все лаеха. Но след като поседеха по два–три месеца, почваха да се сприятеляват с нас тука и нито едно куче не остана там. И всичките му кучета от двора минаха тук и казваха: „Господарю, светът ще се оправи, ти с тия хора трябва да се сприятелиш, иначе светът няма да се оправи.“ И понеже той не се сприятели, замина за другия свят. И на този сега кокошките му се сприятелиха. Казват: „Господарю, светът ще се оправи.“ И аз ви казвам: Ако имате страдания, светът ще се оправи. Понеже страданието ви обича, търси ви сега, казва, че светът ще се оправи. Едно време не ви търси, но сега страданията се забавляват с вас. А сега, понеже светът ще се оправи, те идат при вас и казват: „Кажете, и ние вече вярваме. Какво мислите вие?“ Ние вярваме вече в страданието, че светът ще се оправи.

Та казвам: Учението, което ви проповядвам, не ви трябва много. На вас ви трябва за въглища, колкото един лешник да имате, и той ще ви стигне за цялата година, и за идната година. Горко на търговците тогава! Вие отвсякъде можете да вземете един лешник. И като идете при който и да е търговец и му кажете „Дайте ми колкото за един лешник“, ще ви даде. Аз намирам, че всичките търговци са много добри. И въглищарите са добри. Няма нито един, който като му поискате, да не ви даде. Щедър е човекът. Ще ви даде едно малко парченце и то даром, понеже не го оценява. [...] малко въгленче, но може да иде с един параход „Нормандия“ до Америка и да се върне. Грамадна енергия съдържа то!

Сега някои ме питат: „Учителю, кога ще дойде Царството Божие?“ Най-първо Любовта трябва да ви се даде, сама да започне. Аз ще ви попитам: Вие правили ли сте опит? Дойде Любовта, дойде ви една мисъл – турете я на огъня на Любовта, поставете я на пиростията и вижте какво ще стане. Или имате едно желание – турете вашето желание на Любовта отгоре, да видите какво е. Ако остане, дръжте го; ако се измени, оставете го да си седи. Имате сиромашия, изпечете я, турете я на скарата на Любовта. Имате богатство, турете го на скарата; имате недоразумение, турете всичко на скарата на Любовта – печете всичко. Най-първо Любовта си има една скара. Оставете нещата на тази скара. Ако се опекат хубаво, без да изгорят, оставете ги – яжте тогава. Ако изгорят, турете ги навънка.

Сега нали вие няма да се докачите, като ви кажа, че вие още напълно не сте верующи, за Господа нямате още едно право разбиране. Понеже не сте верующи, да ви кажа моите разсъждения какви са. Аз употребявам едно правило върху себе си и ще го приложа и върху вас, и вие да си служите с него. Че ти имаш десетина хиляди лева, стотина хиляди лева в банката и си насърчен. Не че вярваш в Господа, но в парите. Като ти вземат парите, ти нямаш никаква вяра. Ти си още един [...]. Ти имаш стотина декара нива. Вярваш в нивата. Имаш дървета, в тях вярваш. Но в Бога още нямате вяра. Друго е. Евангелистите я употребяват някой път: Иеова-ире! – Бог ще промисли. И в какво седи Божественият промисъл? Бог е предвидил, че по-малко трябва и не иска да ви обремени. Той ви е дал малко нещо, от което имате нужда, от което ние се нуждаем. Ти се нуждаеш през деня само от една малка хубава мисъл; ти се нуждаеш от едно малко хубаво желание и от една малка хубава постъпка – нещо микроскопическо, [което] никой не знае. От три неща се нуждаеш ти: от една малка хубава мисъл, чувство и постъпка. Като дойде в умствения свят, тя ще извърши всичко за тебе и това ще уреди всичко в сърцето ти, и това ще уреди всичко на физическото поле. Тук, в тази книга, която взех да ви чета (Библията), когато държа беседи, аз малко вземам от нея.

Един наш приятел тръгнал от Варна да дойде на събрание. Но понеже нямал пари, тръгнал да пътува пеш. И върви два месеца. Стар човек, дошло му на ум да дойде на събора в Търново. Питат го по пътя: Ти, стар човек, какво си тръгнал пеш? – Е, отивам да се поразходя. – Е, ти на млади години това трябва да правиш, на стари години какво ще обикаляш България? – Е, на млади години нямах този ум, на млади години бях с друго зает, сега на стари години гледам да го изпълня. Друг го среща, пита: Защо си тръгнал пеш, защо нямаш кон? – Е, казва, на кон само болни хора се качват, аз съм здрав. – Ами някой билет за трен? – С трен болните хора да вървят, аз да се опитвам дали съм здрав, затуй вървя пеш. Този брат разправя. Вървял два месеца. По едно време, един ден той казва: „Какъв голям глупак съм. И хората ми казват, че съм остарял. Но сега да имам един кон, уморих се вече, че да ида, да пристигна по-скоро в Търново.“ Таман помисли за кон, ето минава един каракачанин, казва му: Я се качи на коня ми, защо си тръгнал тъй. – Не, казва, ако река да се кача на коня, ще ме сполети някое нещастие, на кон се качват само болни хора. Аз искам да зная дали съм здрав, или съм болен. – Каракачанинът го поглежда, казва: „Какъв си упорит старец!“ – и си тръгнал. Върви той сега и му дохажда на ума: „Да има малко пари, че да си взема един билет, че по-скоро да си ида, какво съм тръгнал тъй.“ По едно време вика ме един човек и казва: „Какво си тръгнал тъй? Както виждам, закъсал си. Аз ще ти взема билет да те кача на трена.“ Той поседял – отказва се от трена. Този казва: „Някой смахнат, някоя фикс идея има.“ На този брат аз му казвам: „Слушай, туй, което си направил за два месеца, ако можеш и вътрешно да го направиш. Виждам за в бъдеще, главата ти, както е поставена, много си упорит. Имаш една хубава черта. Ако можеш и вътрешно да го направиш, както външно си го направил, по-добър човек от тебе няма да има.“ Ако и вътрешно го направиш, по-добър човек няма. Та сега казвам: След като направим външните неща, има неща, които трябва да направим отвътре.

Мене все ме питат: „Учителю, туй как да го разберем, по 10 минути на ден за какво да мислим? Казахте 10 минути за ума, 10 минути за сърцето и 10 минути за волята да мислим. Е, как да го разберем това?“ Хора, които проповядват на другите какво нещо е Господ и как се влиза в Царството Божие, а най-малкият въпрос – 10 минути не знаят как да мислят за Господа. Десет минути ще мислиш за Любовта, 10 минути ще мислиш за Вярата и 10 минути ще мислиш за Надеждата. После ще превърнеш – 10 минути ще мислиш за хубавото ядене. Ще седна аз, като си туря хляба, че искам да ям, ще мисля, че като ям, ще кажа: „Дано дойдат и други, че да участват в моите блага.“ И кой как дойде, ще разчупя самуна и ще му дам. И няма да мисля, че самунът ще се свърши. Аз ще ям и на другите ще дам. И след като си ял, самунът ще бъде пак цял. Туй значи да мислиш хубаво за яденето. Като мислиш всеки ден върху Любовта, Вярата и Надеждата, твоето лице ще се оформи и ще стане красиво. Да допуснем, че вие искате да бъдете красиви. Това е едно чувство на човека. Аз считам, да искам да стана красив – да добия ония правилни черти: веждите ми да са намясто, очите, ушите, носът, устата ми да са намясто и особена светлина да излиза от тях.

Сега има цяла една наука, ако вие запитате как се е образувал човешкият нос, по кой начин. Но има един правилен начин, по който се е образувал носът. После, как са се образували очите, ушите, веждите, носът, устата. Ако знаехте тия закони на образуването, вие ще знаете и тяхното предназначение. Вие не знаете още предназначението на вашите вежди. Онези ученици в Индия, някъде в миналото, много напреднали, са разбирали това и са го прилагали. Когато в умствения свят се случат някои мъчни работи, някой път вие си барате веждите тогава. И хубаво правите. Някой път си гладите веждите. Хубаво е да ги гладиш. Но всеки един косъм на веждите, това е една антена Божествена, през която идва специална енергия, която допринася нещо на ума. Или вие си бутате горе ухото или долу го хващате. Всяка една част, която побутвате или хващате на вашето ухо, има значение. Понеже и вашите ръце са космати, на някои от вас ръцете имат доста косми, те са антени, минава горната енергия, туй грубото. Това е онази енергия, която разрушава света. Тази горната част на ръката е, която руши всичко. После вземете вашите косми на главата – ако не знаете как да мислите, те рушат всичко. Всичките косми на вашето тяло рушат всичко. Ако тия косми не ги впрегнете на работа, ако всеки един косъм не стане един трансформатор на вашата мисъл, вие ще се изложите на известна опасност. Сега туй трябва да го приемете на вяра. Туй още не е знание. Това не е още наука. Защото и при най-хубавата наука, това са неща, при които ние не сме още в реалния свят. Казвате: „Научно доказано.“ Но знаете ли какво значи „научно доказано“? Правил съм наблюдения. Има известни мерки. Запример, ако веждите имат дължина. Какво е устройството и дължината на веждите, защото тази дължина показва нещо. После, дебелите и тънките вежди показват нещо. Когато космите са тънки или дебели, аз казвам: Тия вежди са един резултат на онази сила – любовта, която действа у човека, защото любовта е създала всичко това, което имаме сега. Любовта е създала тази работа. И, за да не се разруши човек, тя му е турила една много ниска температура. Най-първо вие имате една ниска температура на тялото – 36–37° температура, която е нормална за всекиго. И колкото температурата се увеличава, това показва, че тази температура не е още окончателна – 36–37°. 37,1° – тази температура постепенно почва да се повишава. Вземете у рибите – те са студени, студенокръвни, там температурата е по-малка. Но вземете колко са жестоки рибите! Вземете температурата на змията, тя е по-малка. Но знаете ли колко са жестоки змиите? Но топлокръвните – тигърът, лъвът и т.н.? Сега има едно изключение, как ще го обясните? Значи у човека 36,5° е нормална температура. Ако се повиши тази температура на 40° в организма, човек изгубва своето съзнание и той не може да ходи. А тази температура вътре, тя е висока температура. За да стане човек добър, тази температура трябва да се повиши. Не на 3000°. На добрия човек температурата му трябва да се повиши най-малко на 3 милиона градуса, на разумния човек – на 500 милиона градуса. Това са данни. Сега ще вярвате в тях – те не са произволни. Това са данни, на които ще вярвате. А пък на любовта градусите са 2062. Значи за Любовта ще дойдеш да мислиш, че в Любовта няма мъчнотия, която да не се поправи. Любовта, отдето мине, поправя и обновява. Любовта, когато минава покрай умрелите, да ги оживи, само ако има правилно отношение между Любовта и умрелия. Защото има умрели хора, които са много упорити. Умрелите, като минава Любовта, те трябва да чакат. Много пъшкат отдолу. Като мине тя, те въздържат пъшкането, мълчат и тогава тя не може да им помогне. „Които чуят гласа, ще оживеят.“ Мъртвите, като чуят гласа на Сина Человеческаго, ще оживеят. Е как ще разберете това? Човекът, който е умрял, и чуе гласа, ще оживее. Когато Любовта минава, ти, ако си заровен в гроба, умрял си при най-лошите условия. Като повикаш Господа и си отвориш очите, Той ще се отзове. Пък ако минава Господ и ти си гневен, че как Господ да ви остави в това положение толкова дълго време, тогава Той ще мине и ще си замине.

Та вие всички се гневите във вашите тела. Когато Господ минава, като сте все неразположени духом, телата ви са гробове, вие се мъчите и искате работите ви да се оправят – тогава никога няма да се оправят. Когато минава Любовта, вие ще се обърнете към нея. Само една дума ще ѝ кажете: „Помилвай ме. Помени ме.“ Сега, старите вярвания – вие вярвате всички, че като вярвате, Христос ще ви извади навън от гроба. Вие ще благодарите. Като умрете, няма да остане нищо от вас, от самия човек няма нищо да остане, ще се свърши всичко. Вие имате ли спомен от вашите минали съществувания? Туй, което имате сега, това е новото. Някои искат да знаят какво е било в миналото. Но ние не сме достатъчно силни да видим нашето минало. Че ако ти видиш своето минало – бил си един цар и хиляди хора си ги екзекутирал и си ги измъчвал, бесил си ги – какво красиво ще видиш тогава? И ако ти видиш своето минало, че си бил един търговец и милиони си взел от хората, и си ги измъчвал, какво хубаво има в това?

Помнете, че вие търсите Господа. Ако не можете да Го зърнете вътре в себе си, къде ще Го намерите отвън? Защото Господ никъде не може да се намери отвън. Единственото място, дето Той се проявява, това е вътре във вас. Вие не знаете къде Той ще се прояви. Някой път Той се проявява, а някой път – не. И Писанието казва: „Търсете ме“ – това е по отношение на вашето съзнание – „докато съм близо“ – защото и Господ се отдалечава някой път. Писанието казва: „Вашите грехове станаха причина Бог да се отдалечи от вас.“ Една нечиста мисъл, желание или постъпка става причина да се отдалечи Бог от вас и Бог тогава няма да дойде, няма да се изяви, тогава вие нямате ясна представа. Бог е едно същество толкова чисто и свято, че той не обича никаква нечиста мисъл. И най-малката нечиста мисъл той не може да я гледа. Пред Него трябва да дойдат светии, ангели, арахангели, серафими, херувими, че те да очистят. И като те очистят и облекат, че тогава да дойде Той. Като идеш при Бога, ти не трябва да имаш никакъв недостатък. И всички тия страдания, които сега имате, не са нищо друго, освен един процес на чистене – да се събуди във вас съзнанието.

Вие искате да влезете в живота. „Това е живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа.“ Някои казват: „Да познаем Христа, и после Бога.“ Не. „Това е живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил.“ Защото, ако вие не познавате Бога вътре в себе си, вие не можете да познаете Онзи, Когото Той е пратил. Тъй седи въпросът. А някои сега обръщат нещата другояче. Казват: „Да познаем Христа, че после Бога.“ Ама Христос казва така: „Никой не може да иде при Отца без мене, ако аз не му покажа пътя.“ Това е едната страна. Вземете и другото: „Ако аз не ви заведа при Бога.“ И после казва: „Никой не може да дойде при мен, ако Отец ми не го привлече.“ Те сега взимат само едната страна, а трябва да се разбере въпросът по-дълбоко. Сега казват: „Христос да ни покаже пътя.“ Не. Казано е: „Никой не може да дойде при мен, ако Отец ми не го привлече.“ И никой не може да дойде при вас, ако Бог Отец не го привлече. И вие искате някой път да преобразите някого. Вие се лъжете. Ако този, когото вие привличате, Бог го е привлякъл, вие може да му проповядвате и ще го обърнете, но ако Бог не го е привлякъл, всичко ще бъде глас в пустиня. Вие мислите, че всякога може да привличате. Може да кажете, че писмо му носите от ангелите. Аз не вярвам на тия писма. Мен са ми донасяли много спиритически писма. И аз имам радио. Духовете постоянно ме питат, дрънкат някой път, някой път телеграми пращат, звънят.

Един ден дойде една сестра и заминалата ѝ майка. Пет минути дрънка майката като дух на моето радио. Аз превеждам на дъщерята речта на майка ѝ: „Дъще, ти ме забрави. Много малко мислиш за мен. Ти съвсем си почнала да се отказваш от работите в света и все мислиш как оттук-оттам да направиш някой долап, искаш да си уредиш работите. Ще ги уредиш тъй, както аз ги уредих. Доколкото аз ги уредих, дотолкова ще ги уредиш и ти.“ Тя ме пита: „Какво ти каза?“ – пък аз не ѝ превеждам всичкото, защото тя има много отривист език. „Какво ще стане с мен?“ – пита дъщерята. „Каквото е станало с мен“ – отговаря майката. „Ще стане тъй, както с мен стана.“ А при това мнозина искат да идват тук при мен да им оправя работите. Казвам: Без Любов и аз не съм в състояние да оправям работите. Помнете, че аз в съдран чувал жито не турям, в пукнати шишета вода не наливам, в неразбрани глави знание не турям, в болни сърца кръв не преливам, на забравливите пари не давам. Че дам му аз да посади няколко ореха, той ги изяде и после пак иска. Казва: „Хубави бяха орехите, нямаш ли още?“ Казвам му: Най-много изяж 9 ореха, пък единия посади. И след 4–5 години ще имаш много орехи. Посейте вашите хубави мисли, не ги хвърляйте само така.

Сега всички мислят как ще се оправи светът. Аз да ви кажа. Ние толкова време се събираме, цяла година в 5 часа да четем молитвите. Сега някои от вас ще попитат: „Какво се постигна с туй?“ Искате ли да знаете какво се постигна? Ако ние не бяхме се събирали, сега щяха да се бият и вие ще се криете в миши дупки сега. Ако ние не се събирахме, България нямаше да бъде на правата страна и съвсем щеше да загази. И още по-лошо щеше да бъде. Не мислете, че е оправена още работата. Не се лъжете. Не мислете, че не е оправена, но казвам: Как ще работите, щото нещата да могат да се предотвратят? И казвам: Всинца трябва да се заемем да изпълним Волята Божия. Трябва да носим една идея в главата си – тя е идеята на Любовта. И всички хора трябва да съзнаят, че те съставят едно цяло, една фамилия са те, едно семейство. Имате един народ, на когото волята трябва да се изпълни и всичките народи трябва да съзнаят, че те са органи на цялото човечество – органи са те на Бога. Цялото човечество трябва да служи на Бога. Бог е, който се грижи за човечеството. И всеки един народ си има своите права дадени. Бог за тях е изпратил много хубави работи. За всеки един народ е промислил много по-хубави неща, отколкото те мислят.

И казвам: Доста умно постъпиха сега. Някой казва, че чехите много пострадаха. Казвам: Чехите пострадаха малко. Пък ако чехите не бяха пострадали, щеше да пострада цяла Европа. И кое е по-хубаво – един народ да пострада или цяла Европа? Някой път е по-хубаво един да пострада. И вие не знаете защо Христос трябваше да пострада. Христос дойде в света да стане един трансформатор, защото, ако Христос не беше дошъл, земята щеше да се обезличи. Нищо повече. И всичко туй се дължи, че Христос е един трансформатор на ония лошите енергии, които имаше в света. И те щяха да разрушат всичко, цялото човечество. А той дойде да превърне всичко това. И всеки един, който не носи името Христово, ако не остави да минат през него Божествените енергии на Христа – казвам, Христос да мине, Божествените енергии през него – той ще бъде разтопен. Сега спасението е това. Значи въздухът същевременно е за нас един трансформатор. Ако въздухът го няма, сега има едни лъчи, които биха умъртвили всичките хора. От пространството иде една черна материя, черни лъчи са това, които биха разрушили всичко. Но въздухът ги трансформира тези черните лъчи. Сега и учените хора ги намират. Та Христос дойде да стане един трансформатор между Бога и нас. Когато се казва „гняв Божи“, те не разбират какво значи Бог да се гневи. Това са разрушителните енергии в света, които могат да разрушат човечеството. Сега всички вие трябва да станете малки трансформаторчета, за да не се разрушат другите, които са около вас. И всеки един от вас трябва да стане един трансформатор. И за да почне работата, трябва да станеш един трансформатор.

Та казвам: Мислете върху Любовта, мислете върху Вярата [и Надеждата]. Мислете върху Любовта, която е основа на Божествения свят. Мислете върху Вярата, която е основа на ангелския свят. Мислете върху Надеждата, която е основа на човешкия свят. Мислете, че Любовта е основа на Божествения свят, Вярата е основа на ангелския свят. Но Вярата е зависима от Любовта. Ако имате едно правилно разбиране за Любовта, ще имате и едно правилно разбиране и за Вярата; и ако имате едно правилно разбиране за Вярата, ще имате едно правилно разбиране за Надеждата. А Надеждата – това са хората, Вярата – това са ангелите, а Любовта – това е Бог – туй безграничното в света. И като дойдем до Него, трябва да имаме всички една свещена мисъл – не със страх да приближаваме, а с Любов. Сега вас ви е страх от Бога. Не, с Любов, с готовност всичко, което човек има, да го пожертва разумно. Вие мислите, че като пожертвате всичко, ще останете голи. Не, като пожертвате всичко, вие ще придобиете всичко. Да ви обясня сега тази мисъл. Ако ти имаш 10 килограма жито, които могат да те прехранят през годината, вземеш тия 10 килограма и ги посееш на нивата, питам: Ти ще загубиш ли, че идущата година едно житно зърно ще ти даде 30, 60 или 100 зрънца? Значи [от] 10 килограма колко кила ще имате? По 30–300. По 60, по 100? Сега, ако имате от тия 3000 килограма, изгубили ли сте нещо?

Та казвам: [...] Във всяко едно отношение жертвай. Посей мислите си там, дето трябва; посей чувствата си там, дето трябва; посей постъпките си там, дето трябва. Туй е необходимо заради вас. За всеки едного от вас е полезно. Защото добрината на света зависи от личния живот. Аз гледам между вас, съжалявам, че вие нямате достатъчно уважение един към друг. Като се срещнете някой път, казвате: „Този брат е малко безверник“ или „тази сестра е такава, онази е инак“, всичко това, и едва ли остават един или двама светци. И това не е право. Всинца сте светии, но неразбрани светии. Най-първо научете се да уважавате един добър брат. Това е в реда на нещата. Но да уважаваш един, който не е добър, това е Божествено! Да дадеш угощение на богатия, това всеки ще направи, но да дадеш угощение на сиромаха, който нищо няма, там се изисква разбиране! Срещнеш един брат. Макар че има недостатъци, виж какво е вложил Бог в него. Кажи: „Има добри работи в него. Ще стане един отличен работник.“ Една сестра като видиш, виж хубавите работи в нея. Хубавите работи трябва да се виждат. За някой брат казват, че е много сприхав. Казвам: Много добър е братът. – Как добър, не виждаш ли, много говори. – Устата му е медена. – Много обижда – казват те за този брат. – Мен не ме е обиждал още.

Веднъж минавам покрай един български чорбаджия. Той псува слугата си на майка и на баща. Аз минавам и казвам му: „Много приятелски се разговаряте.“ „Извинете, казва той, това говедо не слуша.“ На този чорбаджия му казвам: „Знаеш ли, този е много късметлия, той като е в дома ти, всичко ще ти върви.“ „Де го знаеш това?“ „Той макар и да прави погрешки, ти отнасяй се добре с него.“ „Защото, казва той, откак е дошъл, все пакости прави.“ Рекох: „Почни да се отнасяш добре с него, ще ти тръгне на добре. Добре ще ти върви.“ И той казва на слугата си: „Я, Стоянчо, ела виж този човек казва, че късметлия си бил ти.“ И тупа го по гърба. „Господ да те поживи! Че как Господ те изпрати в този дом? Извини ме, Стоянчо, аз това не знаех, сега го научих.“ Че вярно е това! Бог е поставил една душа в туй тяло. Тази душа, един ден ти, ако я разбереш, Бог ще те благослови, че Бог е там. Ти ще Го познаеш. Господ казва: „Ето един син, който не ме познава. Ето едно мое създание, което се е заблудило.“ Това са неговите схващания.

Та има някои глави много дебели тук. Не че аз не мога да ви направя млади, ама не искам да приложа още голямата топлина. И ако я приложа, не зная колко от вас ще останете. Но един ден ще я приложа. Още десет години ще ви търпя. След десет години ще приложа най-малко 500 милиона градуса. А след туй ще приложа голямата топлина. И светът ще се оправи, и Царството Божие ще дойде със сила. А щом дойде със сила, огън ще дойде, няма да се обиждат хората. Всички ще бъдете на един ум. Нали когато потъва параходът, всички са на един ум. Всичко, каквото имат, всичко го хвърлят и всеки гледа само едно нещо – да се качи на една лодка. Само за живота си мисли. И като потъва този параход, всички дохождат на един ум. Оставят пари и всичко друго. А щом не потъва, всеки мисли за себе си, гледа само себе си. Но щом почне да потъва, не гледа себе си. Та по-добре е да потъне параходът и да излезнем ние чисти, отколкото да излезнем с този параход и да се хванем пак за гушата. Че ти имаш да ми даваш това, онова – трябва да престанем с тия чужди работи, които от хиляди, милиони векове са набрани. И чужди работи са, които ние всеки ден разглеждаме.

Мислете хубаво, като срещнете един човек. Поне тук сте братя, мислете хубаво. Някои искат да ме убедят, че хората в света са по-добри. В света са по-добри, но светът и Бог са две неща различни. Вие не можете да бъдете приятели и на света, и приятели на Бога. Под думата „свят“ подразбирам желанията. И всичките тия хора в света искат да бъдат богати, силни, да имат всичко на разположение. В света има желания да имат по 4–5 слугини. И на всеки едного от света големи са желанията. Там има една такава потайна борба, която тия народи вършат все за добро. Туй са все хора. Англичаните имат едни разбирания, французите – други, германците, русите, американците, китайците, японците, българите. И всичките тия разбирания са стремежите им. Но по отношение на Царството Божие единство трябва да има в стремежите.

Та казвам: Оправете вашия свят или приложете Любовта във вас, пък външния свят го оставете. Този свят го оправи. Светът ще се оправи, туй да го знаете. Светът няма да остане неоправен. Писанието казва: „Бог казва: Създавам ново небе и нова земя.“ И в дните, в които ние живеем, вече туй време е дошло! И новото небе се създава, новият порядък, туй съзнание, което всички имате. И няма да се мине много време, и всички вие ще бъдете зрители на онова, което ще стане! Как ще разберете това? Вие, като умрете и като идете в другия свят, пак ще бъдете на земята, пак ще чакате. Вие мислите, че ще умрете. Та като дойде туй Новото, вие ще се обезплътите в другия свят. И ще седите там, и ще почакате. Като дойде Новото, тогава на вас ще ви дадат нови тела, ще се облечете, ще дойдете на земята. Тогава ще се подигне вашето съзнание и ще настане Царството Божие. Или да ви обясня по-ясно. Вие в онзи свят ще почакате. И хората, които са на земята в туй време, като дойде Царството Божие, вас ще ви пратят и вие ще се вселите в тия хора, ще обземете всичко и Царството Божие ще бъде за вас. Няма да се раждате, както сега, вие ще влезнете в силните хора, в тях, и ще вземете управлението, всичко туй [...]. „И ето Царството Божие ще дойде.“ Казвам, зор ще бъде сега, като отивате в другия свят. Там ще имате голям зор. Е, това е един начин на обяснение. Сега в това трябва да вярвате, не трябва да го знаете. Като минете, ще го видите.

Та казвам: Не да се отричате от живота, а да разбирате живота. Колкото време имате сега – някои са ходили в горите, в монастирите да се молят, да им се простят греховете. Не, на всинца ви трябва работа. Каквото можеш да направиш, считайте го, че е намясто. Какво ти коства да кажеш на някого една блага дума? Какво ти коства, като минаваш и видиш някоя паднала книжка, вземи я отгоре и тури я настрана; или едно камъче – тури го намясто. Навсякъде можеш да направиш добрини колкото искаш. Всеки ден можеш да правиш добрини. А всичките хора какво правят? Минава един беден човек там. Е, гладен е. Иди, купи му малко хляб. Не му купувай цял хляб, купи му едно геврече. Ще кажа: Според Новото Учение цял хляб не трябва, а едно геврече. Кажи му: „Иди и го дай на жена си. То е за жена ти.“ И кажи: „Това е да се нахраните.“ Ако ви каже някой, че не са се нахранили, дайте му два геврека. И ако не са се нахранили, занеси им един хляб; и ако пак не са се нахранили, занеси им 10 хляба; пък ако не са се нахранили с 10 хляба, трябва да ги знаеш, че те са от слоновете. Ако се нахранят с малкото геврече, това са хора, които могат да влезнат в Царството Божие. Но с двата геврека и с големия геврек, и с двата хляба, и с десетте хляба няма да влезнат.

Та ви казвам: Аз ви давам по едно малко геврече, кифличка, и ако вие и децата ви, и всичко каквото имате наоколо ви, се нахраните, то Царството Божие е във вас! Пък ако чакате десетте самуна, ще намерите слона.

Отче наш

Та ще ме попитате: „Как да разбираме Любовта?“ Разбирайте Любовта тъй, както, когато сте в най-доброто разположение, което имате. Как сте разположени тогава, готови да се примирите с всички. Мен ми разправяше един американец, че като слушал Олбой – един голям цигулар, ученик на Паганини, който свирил „Смисълът на живота“, той ми казваше: „В дадения момент, като го слушах, бях готов да се примиря с целия свят!“

Най-точно казано: Казвам, Любовта, тъй както вие в най-хубавото си състояние [я] имате, дръжте тази Любов. Вие я разбирате тогава. По този начин приложете Любовта и благодарете, не както аз ви разправям, но тъй, както в най-хубавото разположение я разбирате, така я приложете.

6,30 ч. с.

2. Утринно Неделно Слово, държано на 2 октомври 1938 г., 5 ч. с., София, Изгрев.

Вън, на поляната направихме евритмическите си упражнения.

Времето тихо, съвсем тихо, топло, меко. Небето малко облачно.

Най-често използвани думи в беседата: сега, има, аз, любов, може, всичко, човек, казва, дойде, хора, бог, свят, казвам, път, всички, съм, години ,

 Утрини Слова Неделни беседи , София, 2 Октомври 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder