НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Освобождаване

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Освобождаване

Най-често използвани думи в беседата: има, може, сега, махар, желание, човек, бену, пеете, иска, движение, стар, имаш, млад, дойдеш, всякога, учител, дадеш, блъска, аз, път ,

 Младежки окултен клас , София, 8 Юли 1938г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Чете се темата „Какво се очаква от младите“.

Тогава, как се ражда светлината в една свещ? Дали от старото застояло масло, от стария фитил? Тогава как ще определите малко реалистично? Младостта тoва е движение, старостта това е застой, почивка. Едно тяло за да бъде старо, е в застой, за да бъде младо е в движение. Всеки, който не се движи е стар; всеки, който се движи е млад. Всеки, който не мисли е стар, всеки, който мисли е млад. Всеки, който прави добро е млад; всеки, който не прави добро е стар. Писанието казва, че старият човек е, който не прави добро. В човека има двама: има един, който е стар, има един, който е млад. Недоволството в човека е старостта. Доволството в човека е младостта. Радостта е младия, скръбта е стария. Здравето това е младостта, болестта това е старостта. Богатството, това е старостта, сиромашията, това е младостта. Ленивият е стар, прилежния е млад. Прилежанието е младост, леността е старост.

Сега, ако ви накарам да изпеете една песен, повечето от вас ще бъдат стари. Щом не можеш да пееш, ти си стар, щом запееш, изведнъж ти си млад. Ако не може правилно да пееш, пак си стар. Ако хубаво пееш, млад си. Стар е онзи, който дояжда последната хапка хляб. Млад е онзи, който започва с първата хапка на хляба си. Допусни сега, че не разбираш един предмет. Казваш: „Не разбирам“. Какво трябва да направиш, когато не разбираш? Трябва да се зароди едно непреодолимо желание да го разбереш. Пък, ако остане само желанието, но не разбираш, то не е нищо, но едновременно две мисли трябва да дойдат. Най-първо съзнаваш, че не разбираш. Същевременно трябва да се роди друго желание, че това което не разбираш, да желаеш да го разбереш. Да допуснем, че чуваш една песен, но не я знаеш. Ражда се желание да чуеш песента, но после се заражда желание да пееш песента хубаво. Туй е желанието на младостта.

Сега 4–5 души изпейте „Махар Бену Аба“. Всеки да си вземе тона без камертон. Кой откъде го вземе, другите ще поддържат. Защото забележете: „Махар“, това е слизане, имате движение отгоре надолу. След това имате движение в хоризонтална посока в дясно, после имате движение в ляво, пак в хоризонтална посока. Имате три положения в пеенето. „Махар“ е слизане. В „а“-то ти се товариш. То е хоризонтално положение. Като дойдеш до съгласната буква „х“, то е обединение на нещата. Ти ще дойдеш в едно противоречие в себе си. „Махар“, значи трябва да слезеш. Като слезеш трябва да се натовариш. След туй трябва да се роди едно желание, нагоре да вървиш. Искаш да излезеш някъде, дигаш си крака. Но едновременно единият крак отива нагоре, другият се държи долу. Ако единият не се държи долу, другият не може да върви нагоре. Ти не може да направиш едно движение. Тогава как ще слезеш? Ако ти е приятно да слизаш, ако се уплашиш, тонът няма да бъде верен. Ти казваш „Махар“. Какво значи „Махар“? „Махар“ значи да се наведеш. Тогава как ще изпееш с движение „Махар“? /Учителят пее „Махар“ и се навежда/ При „а“-то, ти се натоварваш. Като дойдеш до „х“-то, ти ще имаш полет нагоре. Музикална идея. Вие пеете /Учителят имитира както ние пеем/. Туй пеене вече няма никакъв смисъл. Защото законът на „Бену“ какъв е? То е движение нагоре, вече като дойдеш до „ну“, имаш движение на широчина. На пеенето, ще дадеш широчина, ще дадеш интензивност. Във „в“-то имате дигане на гласа.

Да вземем българската дума „милост“. По какво се отличава милостта? Значи ти имаш едно желание към едно същество, което седи по-долу от тебе, да слезеш към него. Вървиш по пътя, но веднага обръщаш внимание, спираш се, напущаш своето направление, започваш да се занимаваш с туй малкото същество. Ти си професор имаш да предадеш една лекция, виждаш, че една мравя се дави, спреш се, забравиш лекцията и спасиш мравята. Като я спасиш, тя си тръгне по своя път, не мисли да ти благодари. Ти тръгнеш по пътя си и тогава се заражда мисълта: „Какво ми трябваше да се занимавам с мравята“. Ако някой те попита: „Какво прави?“ – Занимавах се с мравята. „Какво?“ – Спасих една мравя. Ако ти кажеш, че си спасявал една мравя, какво ще кажат хората за тебе? Ако ти се занимаваш с посаждането на една костилка, то е все същият закон. Ти спасителят на една мравя, която се дави, и той, който посаждаш една костилка, какво е отношението? Ти на мравята даваш възможност да се учи. Значи, като посадиш костилката в земята, ти я пращаш в училището да се учи. Следователно ти си направил една услуга на една костилка, ти я прати в училището, дал си ѝ първата възможност да се учи.

Сега приложение има на закона. Дойде във вас една мисъл. Каквато и да е мисъл, трябва да знаете всяка ваша мисъл от какъв характер е тя. Ако една мисъл е от естеството на костилката, тогава ти на тази костилка ще ѝ дадеш възможност да се учи, да се прояви мисълта. Представете си сега, че ние искаме да имаме едно добро разположение, искате да дадете един хубав израз на лицето си. Какво трябва да направите? Каква е песента ви, която пеете, когато си правите тоалета? Ако си обувате обущата, каква песен пеете? При обуването на обущата или при турянето на шапката, или при миенето, каква песен пеете? Или при яденето, каква песен пеете? Аз мисля, че вие ядете без песен. Тези песни още не са заучени.

Най-първо научете се да снемате от съзнанието си всичките непотребни мисли, желания. Да допуснем сега, че вие искате да пеете „Махар Бену Аба“, а същевременно мислите как да пеете „Сила жива“. Едновременно, ако мислиш за „Махар Бену“ и „Сила жива“, ти сравняваш вече. Как ще ги пееш едновременно? Че темпът и ритъмът на едната и другата се различават. Единият е бавен, другият е подвижен, защото под думата „сила“, ние разбираме бърза промяна. /Учителят пее „сила“/. Бързо се движи. При „Махар Бену“, темпът е бавен, понеже слизаш, ти си внимателен да не се подхлъзнеш, да не паднеш. „Сила жива“ е движение в хоризонтална посока. При „Сила жива“ имате по-малко противоречия, защото се боите, например от мисълта, казвате: „Аз не зная“. Щом кажете, че не зная, вие се безпокоите. Кое е онова, което ви безпокои в незнанието?

Потребно ли е човек да опита какво нещо е изгарянето? Да кажем, че някой ви разправя, че изгорил пръста си. Ти искаш да влезеш в положението му, да направиш опит и ти да изгориш пръста си. Когато някой ви разправя за своето изгаряне на пръста, доколко разбирате изгарянето? Понеже и вие сте имали опитност на изгаряне, щом ви разправя и във вас се събуждат минали впечатления на изгарянето. Или ви говори някой за някоя своя несполука. И вие сте имали несполуки. Представете си, че нямате опитност, какво нещо е несполука. Трябва ли човек всякога да има несполука? Представете си, че аз ви казвам, че трябва да изядете само една череша, казвате: „Как, с една череша може ли?“ Една череша имате в ума си. Казвам: Тази череша, за която казвам, е голяма колкото диня. Аз ви казвам една череша. Дотогава, докато мислите, че черешата е малка, има противоречие, но представете си, че тази череша е много голяма. Ако ви кажа да изядете само едно житено зърно, какво разбирате? Мислите ли, че житеното зърно е малко? Когато то се увеличава, не е малко. Но понеже житеното зърно е много учено, то взема малка форма, за да бъде достъпно. Ако беше голямо птичките нямаше да може да го гълтат. Понеже то иска да се жертвува, то е направено малко, за да може и малките птички да го гълтат, и най-малките да се ползуват от него. Да бъде достъпно. Ще забележите, че всичките плодни дървета, вземете черешата, тя не си направила кожата на плода много дебела, но е деликатна. Плодът на черешата е малък, за да е достъпен и кожата е тънка, за да може онези, които го ядат, да нямат препятствие, голяма неприятност, да е достъпен.

Сега за приложението. Ако вие сте един голям човек, какво се очаква от вас? В големия човек всякога има желание да се смали. Щом станеш голям, трябва да имаш желание да се смалиш. Щом си малък, ти имаш желанието да се увеличаваш. Старият човек е голям, увеличил се е. Старият има желание да стане малък. В младини, той се движил. Младият човек има желание да стане голям, да расте. Старият е банкерин, той разполага с голям капитал. А пък младият, едва сега започва операциите си от банкерството.

Сега приложението на земята на всичките тия теории. Във всяка една религия има метод за освобождаване от ненужен товар. Какво представя безверието? Кога хората се обезверяват в света? – От своите несполуки. Всеки, който се обезверил, показва, че има несполуки. Трябва да дойдеш до убеждението, че пътят по който вървиш нищо не може да се постигне. Оттам изваждаш заключение, че който и път да хванеш, ще имаш същото. Всеки път като не сполучиш по един начин измени го, опитай втори, трети, измени и него, ако не сполучиш, докато най-после дойдеш до онзи път, в който нещата може да се постигнат. Защото онзи човек, който слиза и ако мястото е опасно, той се държи с двете ръце. Хване се с двете ръце, ако дойде дето има почва, пусне се, пак се хване с едната ръка, хване се с другата, някой път се хване и с двете. Вие нали сте играли на гимнастическите уреди, на паралелки. Хванете се с двете ръце и после се люлеете.

„Махар“ значи да слезеш при бедните. Големият трябва да слезе при бедните. „Бену“ значи да им даде условия да учат. „Махар Бену“, значи да слезеш при бедния, да идеш да му помогнеш. Туй значи идеята на песента. Да му дадеш условия да се учи, да работи. Щом дадеш дойдеш до „Бену“, значи трябва да му дадеш условия да работи. Щом дойдеш до „Бену“, значи трябва да му помогнеш. „Махар“, трябва големия да слезе, „Бену“, да дадеш условия на онзи, който има нужда да се учи.

Та всякога трябва да слезете при една ваша мисъл, да дадете възможността на тази ваша мисъл да се прояви. То е „Махар Бену“. Вие имате едно желание да пеете. Представете си, че вие искате да пеете. Аз ви разрязвам един лимон, как ще пеете, започвам да го стискам. Веднага у вас по асоциация, ще се образуват слюнки. Какъв ще излезе вашият звук? Доста съдържателен. В живота си дръжте следната идея: Помнете, че в тази точка, в която сте сега, само веднъж ще бъдете, дълго време няма да оставате в едно и също положение. Вие седите и мислите туй място да го обсебите, в туй място ти един момент ще бъдеш. Гледай да възприемеш като фотографа, фотографирай, после ще напуснеш това място. Пак фотографирай. Ако седиш на едно и също място, и фотографираш, ще имаш много картини на едно и също нещо. Ти вървиш и постоянно трябва да има едно разнообразие в движенията. Идеите не трябва да бъдат разнообразни. Формите на идеите не трябва да бъдат еднообразни. Не трябва да има еднообразие. Всичките страдания идат от едно еднообразие. Защото и в страданията има разнообразие. Ти никога не може да страдаш по един и същи начин. Ти може да страдаш, да ти причини страдание, че искаш да ядеш череши. Покажа ти една череша, аз взема, че я изям. Тебе ти стане неприятно. Или покажа ти една бучка захар и не ти дам. Но страданието при черешата е едно, при захарта е друго. Де ще бъде страданието по-голямо? Но най-първо при черешата ще имате една неприятност, лишавам ви от тази приятност. При захарта ви показвам, пък във вас ще се зароди едно желание.

/Учителят пее „Ма“, от „Махар“/. Това пеене е на бивола. Как започват яретата? Гласът им е креслив. Как е гласът на едно яре? /Учителят подражава гласът на ярето/. Вижте, в този звук, в гласът на едно животно е изразен и характера му. Една коза ще попасе малко трева, но после ще се качи и ще огризе някое дърво. Онези с кресливият глас имат един характер, че оглождат. Запример, ти някой път се спираш и започваш да критикуваш някой свой приятел. Ти оглождаш кожата му. Не го критикувай! Щом го критикуваш ти оглождаш кожата, ти си коза. В козата има една хубава черта: тя от охтика не страда. Здраво е козето мляко. Но козата може да направи пакост. Защо е така? То е същото: един болен човек може ли да ти направи пакост? Един човек, който лежи от някаква болест е толкова миролюбив, че не може да ти направи една пакост. Но здравият може да ти направи пакост съзнателно или несъзнателно. Той като върви вечерно време, може да те блъсне, здравият всякога може да те блъсне съзнателно или несъзнателно. Като иска и без да иска може да ти направи пакост. Болният не може да ти направи пакост и като иска, и като не иска. Той лежи на кревата и да има желание да блъсне някого, не може да го блъсне. Никого не може да блъсне. А пък здравия не иска и пак блъска. Здравият и като не иска пак блъска. Вие сега разсъждавате и казвате: „Защо е така?“ Здравият блъска, понеже се движи, а пък болния не блъска, понеже лежи. И да иска не може. Туй е положението. Сега онези, които философствуват казват, защо е така? Че то е много проста работа. Ако здравият не иска да блъска, нека остане, болен да легне. Ако болният иска да блъска, нека стане здрав. Сега има степени на блъскане. Да знаеш как да блъскаш. Има блъсканица много приятна, ако имаш един деликатен подтик. Майката като милва детето си едва го пипа. И то е блъскане, да го помилва. Значи степени има. Цяло изкуство е да знаеш как да блъскаш. Вие вземате думата „блъска“ в ограничен смисъл.

Сега като пеете „Махар Бену“ трябва да се даде мекота, всякога трябва да има топлина. Когато един тон е интензивен, креслив, съдържа повече светлина. Когато съдържа повече топлина той има мекота в себе си. Да кажем вие пеете „мило дете“. Да кажем вие сте една майка, която обича детето си, как ще му изпееш „мило ми дете“? Тогава ще приложиш повече мекота. Или да кажем имате грозота. Как ще изпееш „грозота“? Можеш ли в грозотата да туриш мекота? В красотата можеш да туриш мекота, но в грозотата? По-мъчно се туря. В „грозотата“, „р“-то е материално, силно. Затова не може да се пее. Материята е гъста. А в красотата „р“-то се увеличава. „Гро“, „кра“, „гро“, след „р“-то, имате „о“. В „кра“, след „р“-то имате „а“. „Грозо“, след „з“-то имате пак „о“. „Красо“, след „с“-то имате пак „о“.

Сега това е закон на съзнанието. Най-първо освободете вашето съзнание от всички непотребни впечатления. Не събирайте лоши впечатления. Всякога изправяйте нещата. Писанието казва: „Каквото и да ви се случи, ще се превърне на добро“. То е само метод да се освободи съзнанието ви от лоши впечатления. Запример, след всяко боледуване човек се подмладява. Болестта е един метод за подмладяване. Понеже всички чужди вещества, мазнини, които се събират в тялото, нямат органическа връзка, те в една болест се стопяват. Онази материя, която е организирана, винаги остава в тялото. Имаме чувства, които са организирани, имаме чувства, които не са организирани. Имаме мисли, които са организирани, имаме мисли, които не са организирани, а на някои места като мазнини са натрупани. Те не са потребни.

Каква е разликата? Графологията се основава на този закон. Как би се произнесъл един графолог? Всякога, когато се нервираш започваш да правиш линии. /Учителят показва вертикални линии/. Или някой от вас се нервира, вземе една лопата и я забие в земята. Като я забиваш какво ще кажеш? – „До“. /Учителят пее/. Пееш „до“ и дигаш лопатата. Забиваш лопатата, това е „до“.

Та казвам: Съзнанието ви трябва да се освободи от излишъци. Вие седите и мислите, туряте за бъдеще как да живеете. После чертаете си един живот, какъвто никога не може да бъде. Какъв образ ще си даде за това, което никога не сте виждали? Вие всякога чертаете вашето бъдеще от миналото. Вие, запример, мислите баща ви, майка ви как са живели. Вие искате за в бъдеще да проектирате това. То е стара работа. Как е живял баща ви, майка ви, какво ново има в това? После дядо ви, прадядо ви как е живял, или някой учен човек. То е стара работа. Ако искаш да живееш като тях, то е старият живот. Има едно знание, което е консервирано. Има едно знание, което сега го вземаме от Божественото дърво, дървото на познание доброто и злото. Това бяха консерви за пръв път. То са сегашните консерви, които правят, то е познанието на доброто и злото. Консервираните плодове са изгубили голяма част от своята хранителност. Една египетска мумия, както и да я възстановяваш, тя не може да се сравни с онзи, живия човек, който сега се ражда и живее. Има стари идеи, които вие искате да възкресите във вас, има желания, които искате да възкресите във вас – това са стари мумии. Не е лошо да ги възкресявате, но по-добре живите деца, които сега се раждат. Новите идеи, които сега се раждат, са за предпочитане. Писанието казва, че ще възкръснат онези, които са умрели. За да възкресиш един стар човек, как ще го възкресиш, ето един пример. Един голям банкерин, като изгубил всичкото свое богатство, не намира за какво да се живее: „За мене, богатството, което имах, то ми даваше подтик. Сега ми иде да се самоубия“. Иде един и му казва: „Не се самоубивай“. Иде друг и му казва: „Не се самоубивай“. Казва: „Защо ще живея, да се мъча?“ Иде един негов приятел и му носи един чек от 10 хиляди английски лири и веднага у него се заражда желание да живее. Като вижда парите казва: „Ще живея“. Значи, дайте на човека онова, което той е загубил и той ще оживее. Вземете на човека онова, което той има, той умира.

Казвам: Внесете в себе си онази Божествена идея, която възвръща вашето първо същество, Божественото. Аз наричам Божественото това, което внася в нас изгубеното, което ни дава възможност да растем и да се развиваме. Божественото е туй, което ни дава живот в себе си. Божественото е туй, което ни дава доброта в себе си.

Станете!

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

ХVII година
37 лекция на Младежкия окултен клас държана от Учителя на 8. VII. 1938 г., петък, 5 ч.с. София – Изгрев.

Отиване на Рила.

*На 15.VII., 22.VII.,5.VIII.,12.VIII.,19.VIII., 1938 г. лекциите от Младежкия окултен клас са публикувани в томчето „Двигатели в живота“ – Съборни беседи.

Най-често използвани думи в беседата: има, може, сега, махар, желание, човек, бену, пеете, иска, движение, стар, имаш, млад, дойдеш, всякога, учител, дадеш, блъска, аз, път ,

 Младежки окултен клас , София, 8 Юли 1938г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder