НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Великото благо на живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Великото благо на живота

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, сега, път, казва, аз, казвам, всички, хора, дойде, кажеш, години, любов, работи, сестра, бъде, добър ,

Общ Окултен клас , София, 1 Юни 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

(Чете се темата: „Отношение на правите и кривите линии“.)

„Благост“.

Има един процес в природата, който причинява болки на хората. Този процес в по-низшите животни, понеже желанието да ядат е толкоз голямо, не остава дълго време да дъвчат. Щом като хване жертвата си, глътне я. И понякой път човек е под влиянието на тях. Някой път иска бързо да се нахрани. Има един навик, не иска да дъвче, иска така да глътне. Понякой път казват: „Той има лакомия“. Но лакомията, той я учил преди милиони години. Наскоро четох, имаше една статия „За породата на китовете – колко храна трябва на един голям кит“. На най-големите китове трябва един тон храна, за да се нахрани. Питате вие: „Откъде човек се е изучил да бъде лаком?“ От кита. Един тон храна му трябва. Седи в съзнанието идеята, че много храна ти трябва. Колко храна ти трябва? Запример, един човек в устата на кита, една хапчица закуска. Ако турим 10–15 хора по 50 кила, не може да го нахранят. 20 души, 20 хапки ще бъдат, един обяд. Двадесет души по 50 кг. едва ще направят един обед за този кит. Представете си на този кит за 100 дена колко хора му трябват, ако яде по 20 души на ден! Сега въпросът не е колко яде китът. Цял един тон му трябва като върви с отворена уста. Пък си има една мрежица, и водата като влиза – прецежда. Той цеди водата и преглъща. Върви все с отворена уста. Някои хора има сега, които си държат устата отворена по навик от кита. Някои сега ще кажете: „Докажи.“ Всичко в природата може да се докаже, само се изисква дълго време. Казвам: Една храна трябва да се сдъвче добре. При сегашните условия трябва да се дъвче, не трябва да бързате.

Или да кажем сега, ако ви зададат една тема: „Коя е най-късата и коя е най-дългата линия?“ Всеки, който е ученик, ще се намери в затруднение. Не му е казано най-късата линия коя е. Най-късата линия е правата линия между две точки. Туй разстояние е толкоз малко, че трябва с микроскоп да го гледате. Правата линия е почти невидима между две точки. А най-дългата линия е кривата линия. Следователно, в дългия път ти не може да хванеш правия път. Сега това са изводи. В дългия път ти не може да хванеш правия път. И в правия път не може да намериш кривия път. Значи има друг един път. Човек като излезе, преплитат се тия двата пътища, дългият и късият път. От него се образувал кривият път. Дългият и късият път образуват кривият път, тъй наречения. Да допуснем, че вие се движите в една рядка среда. Да кажем, слънчевият лъч се движи в една рядка среда, светла, етерна среда, етера в своето най-рядко състояние. Но понеже лъчът дойде в по-гъста среда, веднага става едно пречупване. Щом влезе в една по-гъста среда, ти вече по правата линия вече не може да вървиш, ще се изкривиш, ще образуваш една крива линия.

Та казвам: В живота, когато човек изкривява, казвате: „Дойде в трудно положение“. Да допуснем, че някой ви стисне ръката, веднага във вас се изгубва от приятното настроение. Или някой човек ви каже нещо. Някой път една (…) може да бъде по-гъста. Ако някой изпрати по-силен звук във вашето (ухо), ще произведе неприятно впечатление, веднага ще се изменят вашите чувства. Но вие не можете да си дадете отчет, защо са се изменили чувствата ви.

Да кажем казвате: „Ти си разумен.“ ТИ СИ РАЗУМЕН. Тебе ти е приятно. Но достатъчно е да тури само един слог, за да се измени твоето разположение. Достатъчно е да ти каже: „Ти си НЕ-разумен“. Само две букви да тури и ти усещаш неприятност. Казвате: „Ти си разумен!“ Тебе ти е приятно, но като тури една малка частица „не“ пред разумен, изведнъж тебе ти стане неприятно. Ако съедини двете букви с разумен, ще се образува едно съединение, което започва да работи. Казваш: „Аз съм неразумен“, но идеята остава неразбрана. Този слог „РА“ е свързан със светлината. Значи неразумния човек няма светлина. Вследствие на това, отдето минава се блъска. Ако влезеш в една тъмна стая, може да има много ценни работи, ти като вървиш бутнеш това, онова, ще направиш пакост. Не че си имал някакво лошо желание, но от нямане на светлина ти ще направиш някаква пакост. Ти се чудиш как си направил тия погрешки. Нямал си достатъчно светлина. Как се придобива светлина? Именно, кажи „не“, тури запетая, „разумен“. Какво ще разбереш? Ако туриш запетая, да се спреш. „Ти си не, разумен“. Да допуснем, че един човек има светлина, разумен е. Няма светлина, неразумен е. Много работи вие сте ги забравили. Сега някои хора често ми са казвали, когато идат при Бога, там да ги съди Господ. Те мислят, че ще отидат при Господа като тука да ги съди. Като идеш в оня свят, няма да има такъв съд. Там няма да има адвокати, съдилища. Всичкият ти живот, каквото си вършил, всичките тези души, които си убил, ще вървят подир тебе. Кокошките, които си изял и те ще вървят подир тебе. Изял си миди, и мидите ще вървят. Изял си ябълки, круши – всички вървят отподире ти и казват: „Този човек ни дължи“. Всичките са с развалени форми. Тръгнали те да съдят и викат. Кокошките казват: „Главите ни дай, крилцата ни дай, крачката ни дай!“ Целия ден вървят отподире ти. Ти се обръщаш, те казват: „Крачката осакати ни, дай ни ги“. Тръгнали стотина агънца отподире ти и те искат. Всичко, каквото си изял, ще върви отподире ти. Крушите казват: „Излъга ни, изяде крушата и не посади семките в земята. Защо не ги посади? Ти спря нашата еволюция“. Ябълките, крушите, черешите всички ще станат да ни съдят. На своето задължение не сме издържали. Та в края на века сме. Трябва да минем в новото разбиране. Някой мисли, че е много набожен. Ти тази, старата набожност я остави настрана. Туй старото ваше разбиране трябва да го погребете. Като слизам отгоре, една сестра казва: „Трябва да напуснем старото“. Казвам: Старото трябва да го погребваш. Като остарее някой, клекне на кревата, иска да го храниш и като умре да го погребваш. Ако погребваш старите, плачеш. Докато се освободиш от някои свои възгледи, трябва (доста време да мине). Запример, вземете възгледа за човешкото достойнство. В какво седи достойнството на един брат, в какво седи достойнството на една сестра? – Достойнството е, тя да не допусне никога една лоша мисъл за брата си, но те са неща скрити вътре. Никога в неговия живот да не му е казала една обидна дума, това е сестра. Такава една сестра като спомниш, чуваш само нейния красив език. Някой път като чуеш сестра си, на деня по 10 пъти ще ти каже „говедо“ и „звяр“. Самата дума „говедо“ не е лоша дума, но тъй произнесена, че в туй произношение има нещо лошо. Веднага ти се обърне в симпатичната нервна система, засяга твоето чувство. Засягат се вече твоите чувства. Ние сега се връщаме и искаме да обясним. За говедата не трябва да говорим. За говедата, трябва да говорим: Най-хубавата страна на тези говеда е, че са орали нашите ниви. После, кравите са се отелвали, давали са ни млечице за нашите деца, пък и за нас самите. Трябва да си представим в ума добрините, които са ни направили, за да забравим лошото, което имаме в ума си. При сегашните условия някой казва: „Кажи ми някоя моя погрешка“. Казвам: Ти си знаеш погрешките по-добре от мене, какво ще ти казвам. Ако аз ти кажа наполовина, ще ти кажа какъв си. Аз като правих своите изследвания, аз казвам: Да казваш погрешките на хората, то не е наука. Ученият човек, ако търси погрешките на хората ще си осакати ума. Наука е да търсиш доброто в човека, доброто е наука. Понеже доброто е разумно, има ред и порядък. Какво ще изучаваш онези, немузикалните песни? Каква музика има в мученето на воловете, или кряскането на жабите? За един музикант и там има музика. Онзи, който чува, че крякат жабите, в жабите има сопран, има и алт, има и бас, има и тенор. Някои казват „ква, ква“ бързо, някои бавно. Това е жабешко положение. Братко, като те срещнах, виждам в тебе една отлична постъпка. Например, срещне ме някой, казва: „Какъв си капелмайстор“. После, както виждам каква красива линия имаш, като си дигаш ръката. Пък колко хубаво ме магнетизира. Казвам: Този човек както го магнетизира, ти му предаде едно благо от Господа. Вие ще кажете: „Това не е морално“. Кое е морално? Да напуснем стария морал, да ходим в топлина, да ходим в светлина, да ходим в свобода. Да ходим в живот, тоест в Любов. Да ходим в светлина, това е знание. Да ходим в свобода, то е онази област, в която нещата се постигат. Ние разбираме свобода да правим каквото искаме. Свобода е закон за постижение на онези копнежи, които има човешката душа. Ти искаш да постигнеш щастието. Щастието се постига само в свободата. В тази свобода животът трябва да функционира, знанието трябва да функционира и то положително знание. Да кажем ти казваш: „Две по две е четири“. Туй какво е сега „две по две е четири“? Всякога в живота многото желания отклоняват човека от правият път. Многото желания отклоняват човека да постигне щастието, което той търси. Пътят на вашето щастие е там. Вие ще намерите щастието в един път, дето никой не може да ходи освен вие. Вашето щастие по особен път вие ще го намерите. Ако не влезете във вашият прав път на вашата душа, вие никога не можете да постигнете щастието. Научно казано е така. Или другояче казано: Ако вие не намерите вашата Любов, която вие можете да изразите, или която вие можете да възприемете. Всеки човек има особен начин за възприемане и за предаване на своята Любов. Ако не намериш този път, вие всякога ще се намерите недоволни. Ще има нещо празно в душата. Ако ви дадат дреха, ще кажете: „Защо ми са тия дрехи?“ Ако ви дадат обуща – „Защо ми са тия обуща?“ Ако ви дадат някоя книга да четете, ще каже някой: „Да беше това на млади години, сега вече съм остарял“.

Хубаво, да допуснем, че вие сте вегетарианец. Какво да ви кажа? Хайде сега няма да ви приведа кокошки. Ако бяхте месоядни, щях да приведа пример за кокошки. Ти нямаш зъби, остарял си, станал си на 90 години, пък ти донесат най-хубави ябълки, круши. Но те не са от много меките, как ще ги ядеш? Какво ще си кажеш? – „Да беше на млади години, когато зъбите бяха хубави, здрави“. Сега и очите ти не виждат тъй хубаво. Само си клатиш главата и казваш: „Остарях“. Остарял си, защо? Не може да ядеш ябълки, круши. Ако може да ги ядеш, хич няма да бъдеш стар, ще бъдеш млад.

Казвам: Когато някой човек не може да разсъждава, не е ли остарял? Когато в някой човек не може да се проявява Любовта, чувствата в него да се проявяват, не е ли остарял? Що е старостта? Ти преставаш да чувствуваш. Казваш: „Това е празно. Глупости правех на младини, ходих да играя на хорото. Сега не играя на хорото. Едно време къщи правех. Глупава работа, изгубих си времето. После се обличах по 3–4 пъти на ден. То са глупави работи. Събирах книги да чета, рисувах. Глупави работи!“ Кое е останало умното на стария? Той казва: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Че кое е умното? Старият казва: „Ще се мре“. Туй е сега една задача – „ще се мре“. Казва: „Какво ще се прави в тази черната земя?“ Какво ще прави в черната земя? Трябва да влезе да проучава ония закони, отдето е започнал. Ще влезе в черната земя и като семе ще го заровят, да видим дали ще може да поникне или не. Що е възкресението? Как ще възкръсне човек? Това е възкресение. Земледелецът вземе житото, зарови го и вижда в кое жито има възможност да възкръсне и в кое не. Някое жито възкръсва, някое жито хич не възкръсва. По 2–3–4 пръста е заровено в земята. Колкото е по-дълбоко заровено, по-мъчно изниква. Ако никак не е заровено, няма възможност туй жито да изникне. Казваме сега: „Умира човек“. Ние се плашим. Умирането, това е посяването в живота, за да може пак наново да поникне. Смъртта е един процес. Не може да се убедим в туй. Човек трябва да умре, за да дойде пак новият живот. Щом съгреши, непременно смъртта е една неизбежност да започнем наново, да поправим своите погрешки. Сега вие не знаете колко пъти сте умирали. Забравили сте. Всинца сте сега под гнета на смъртта. Всинца сте осъдени на смърт, нищо повече! Няма какво да ви казвам, че сте осъдени. По-добре да не знаете, че сте осъдени. Аз чета присъдата. Присъдата е за всинца ви. – „Че как, ние ще идем в рая“. Докато идете в рая, зорът е там. В рая ще идете, но докато идете в рая… Дойдеш от странство, носиш някои подаръци, взел си, минаваш през митницата. Като излизаш от Франция – митница има, като влизаш в България – митница има. Разправяше един брат, който се връщал. Набедили го за евреин. Германците му разхвърляли всичко, търсят нещо. И всички ония неща ги конфискуват. Има неща, които не са позволени да се носят, ще ги конфискуват. Очакват подаръци. Няма никакви подаръци. Ще се оплакваш, че това е взето на митницата, онова е взето. Ще се оплакваш, че на митницата ги взели. Хубаво, защо носиш такива работи, които ги вземат на митницата?

Сега в съвременния свят има такива случаи, не носи някои неща със себе си, прати ги по пощата. Някой път ще платиш толкоз, колкото струва. Платил си 1000 лева и още 1000 лева, 2000 лева ще платиш. Какво от това, че е двойно по-скъпо? Сега за нас е въпросът, да се постигне нещо, не е въпрос до цената. Ако е за един плат и 1000 лева, и 2000 лева, и 10 хиляди лева, и 100 хиляди лева ще дам, стига този плат да е необходим, стига да се постигне целта в живота. И в живота, за да се постигне една добродетел, всяка добродетел е нещо, което е необходимо, което е съществено. Ти за в бъдеще не може да живееш без добродетели. Някой казва: „Защо не може да живее без добродетел?“ Твоят капитал, вложен в Божествената банка – всичкия, с който ще живееш. Без добродетел, то е немотия. В небето хората отиват, вие още не знаете закона за прераждането. Някой седи 45 години и като изяде капитала, хайде казват. – „Тук не може да живееш“, търсят място, на земята го пратят да работи. И да искаш, не може да останеш. Никой не те кредитира. И да може, не дават. Че и в оня свят ще бъдете без работа.

Четох преди няколко време. Двама английски студенти, които се съмняват дали има задгробен живот или не. Дали си обещание, ако единият умре по-рано, ако има възможност другият, ако има начин да съобщи. Който приятел да съобщи на другият, че той е жив. Дали си един знак в един затворен плик и както англичаните са много постоянни, след като умира единият, другият направил близо 500 сеанса и най-после приятелят му дал знака. Написал лозинката, която си дали. Написва на една плоча без ръка. Турил само плочата, турил само едно перо и написва лозинката: „Тук започва да се зазорява. Две години работа не са ми дали още“. Вие сега мислите, като идете в оня свят, изведнъж ще ви посрещнат. Не се знае. Този англичанин казва, работа не му дали и казва, че започва да се зазорява малко. Сега аз не искам да ви представям някои неща. Някои хора, за да накарат хората да бъдат добри, ще им представят, че има ад, страдания. Животът седи в друго. Ние трябва да разбираме какво нещо е Любовта. Любовта, това е великото благо на живота. Какво нещо е Мъдростта? Това е велико благо на знанието. Знанието е необходимо за човека. Какво нещо е Истината? Това е едно благо за свободата. Свобода без Истина не може да има. Следователно, когато говорим за Истина, ние подразбираме свободата, която има отношение. Свободата дава всички възможности за постижението на онова, което човек копнее. Ти като да постигнеш това, което искаш. Сега в живота срещат се двама. Двама нещастни хора може да си помогнат. Тъй щото в нещастните хора има голямо тщеславие. И щастливите хора са тщеславни, и страхливите хора и те са тщеславни. Срещнат се двама души, които знаят много езици, 5–6–7–8 езика. Току изведнъж започне единият да говори на един език, на друг ще каже на друг език. Който не знае нищо само поглежда. Като се срещнат двама добри хора и те искат да се покажат. Ако се срещнат двама певци, естествен начин е, той иска да покаже и току започне да пее някоя ария. Другият като слуша, като свърши първият, той започне друга ария. И двамата пеят хубаво. Срещат се двама, които страдат и се разправят. Той носи някаква болка на сърцето си. Органическа болка или ревматизъм, или коремоболие, или болка в гръбнака. Казва: „Ох“. И двамата вървят. Единият казва: „Ох“, и другият казва „Ох“ (Учителят го изговори дебело). Туй е пак тщеславие. – „Остави се, не мога да крача“. Другият казва: „Остави се, коремът ме боли“. Ако дойде трети казва: „Остави се, в главата (ми) има нещо“. Разправят се тия хора. Като се разправят, малко им олеква. Аз ги виждам, гледам болните хора са много тщеславни. Като дойдат, започват, разправят кого, как го въртяло коляното или кръста. А болестта, аз виждам, тази болест ни най-малко не те върти, но ти мислиш, че тя те върти. В болезнените състояния на човека някой път той казва: „Да не се радваш ти на онзи, който страда“. Че аз ще ви приведа един пример да се зарадваш, когато някой страда. Представи си, че някой човек те гони с пушка да те убие. Изведнъж парализират се крака и ръцете. Няма ли ти да се зарадваш? Ще кажеш: „Слава на Господа!“ Тогава какво трябва да правиш, кажи ми? Зарадвай се, че ръцете са се парализирали и краката. Не се моли да му се развърже ръката, но кажи: „Братко, какво те застави, защо искаш да ме гониш, защо искаш да ме убиваш, искам да зная какви са причините, какво те накара?“ Ти сега ще искаш да го съжаляваш. Казваш: „Горкият човек, как му се вцепениха краката и ръцете?“ Кое е по-добре? По-добре да се вцепенят ръцете в престъпника, отколкото да му останат здрави и да те убие.

Та казвам: Понякой път страданията, които идат не са нищо друго за нас, страданията ни се изпращат от свободния свят, за да ни освободят от престъпления. Всяко страдание те освобождава от престъпление. Ако не страдаш, ти ще направиш престъпление. Дойде страданието, усетиш ръцете си вързани. То е, за да не извършиш престъпление. Всяко оздравяване ти дава възможност да направиш добро. Искайте да бъдете здрави. Внесете мисълта. Всеки един момент да използуваш за Славата на Бога. Сега вие сте дошли в света. Когато човек мисли за себе си, мисли и за другите. Три центъра има: Мислиш за себе си. Как се нарича туй състояние? Как да го кръстим? Щом мислиш за себе си, законът е там, щом очакваш благото от хората, ти всякога ще се размътиш, понеже то е едно блато. Щом очакваш от хората своето благо, ти нищо няма да постигнеш. Щом очакваш твоето благо от Бога, ти вървиш по правия път. Щом се размъшташ, да знаеш ти вървиш в едно човешко течение. Щом си губиш мира, ти си в човешко течение. Щом не си изгубваш мира, ти си в едно Божествено течение. В Божественият път разочарования няма. Ще дойдат мъчнотии, но ти виждаш. Зад мъчнотиите виждаш ония постижения. И тогава усещаш тяжест, но усещаш в себе си сила, че може да превъзмогнеш. В човешкия път казваш: „Това нещо е непостижимо“. В човешкия порядък нещата се виждат непостижими. Казвам: Всички трябва да се завземете да използувате условията. Малките условия трябва да се използуват. Вие не знаете, като дойдете до един човек, вие не спазвате правилата. Вие при един човек не трябва да се приближавате. Като дойдете при някой човек, вие се приближавате повече, отколкото трябва. Някои хора дойдат близо, че като говорят, изскача им плюнката. Стойте на половин метър, на един метър разстояние. Вие се приближавате. За да бъде естествено това състояние помежду вас, трябва да има разстояние. Тук сте в едно неестествено положение. Вследствие на това изникват недоразумения. И в театъра и навсякъде не е спазен този закон. Трябва да има 50 см. място, за да бъде всеки свободен. Но за в бъдеще това ще стане. Всеки път като се дава представление, ще бъдеш в къщи. Ще туриш слушалката и по телевизия ще виждаш как се играе. Никой съсед няма да се обръща да те смущава. То е за далечното бъдеще. Сега дойдете до убеждението, искате да знаете в какво вярва един човек. Питате: „Какво е твоето верую?“ Питам: Какви са вашите съображения? Срещам една череша, питам: Ти каква си? Казва: „Череша“. Езикът на черешата казва: „Опитай ме, ще видиш“. Тогава, за да познаеш черешата каква е и ти ще си кажеш мнението. Ще ѝ кажеш: „Много си сладка“. И тя тогава казва: „Мене ми е приятно, щом съм много сладка, аз ще дойда на гости във вас, ще влеза във вашата приемна стая“. И тя ще донесе писмо. Тази череша носи писмо от вашия небесен Баща. И вие ще започнете да четете. Като изядете една череша, какво сте чели? Всички знаете, че черешите са сладки. Някои са сладки, някои не са толкоз сладки. Онези, които са анемични, нека ядат череши. Онези, у които вярата е слаба, нека ядат сини сливи. Казвам: Комуто е слаба вярата, да яде сливи. Не зелени, зрели. Не презрели, ами точно узрели. Когато зреят сините сливи трябва да знаете. Казват: „В идущия месец ще имаме най-щастливият ден“. То е на кабалистите. Интрига беше. Писано е във вестниците.

Изисква се от всинца ви самовъзпитание. Разумност. Трудно нещо е самовъзпитанието. В разумния живот много малко се говори. Христос като дойде при онзи човек, не го разпитва какви грехове имаш, но му казва: Дигни одъра си и ходи! Този човек беше учен. Понеже 38 години беше болен. Този човек, за да носи тази болест, трябваше да мисли, да разсъждава. Искаше да влезе в къпалнята и каква настойчивост имаше. Христос му каза: Дигни одъра си и ходи. Като дойде някой от вас, казвам: Ще се оправят твоите работи. Той започне да философствува: „Как ще се оправят работите?“ – Аз казвам: Още 10 години трябва да минат. Казвам: Ще се оправят работите. Още 5 години трябва да минат. Като дойде трети път, казвам: Ще се оправят работите! – Как ще се оправят? – Като се оправят ще видиш. Не искай да ти разправят как ще се оправят. Божествените работи като станат, ще се оправят. Провери. Преди да са станали, не знаеш. Казвам: Ще оздравееш. Как ще оздравееш, не знаеш. Каже ти: „Стани“ – Стани. „Учи“ – Учи! – „Защо трябва да го правя?“ Не питай. Прави доброто. От резултатите му ще видиш. Здравето на човека зависи от силата на неговото добро. Доброто укрепва нервната система. Запример, вие ходите. Защо човек трябва да ходи? Някой път не вървят. Трябва да ходите, за да бъдете здрави. Мнозина се разболяват, понеже турят подметка от животинска кожа. Хубави са обущата, но лятно време, за да бъдете здрави, ще хвърлите обувката, ще излезете на поляната и по зелената морава ще ходите бос. И то не сутрин, на росата, ами денем, когато е топло вече и се е нагорещила тревата. На топло ще ходите половин–един час. Тогава земята всичко онова, което е нечисто, тя има такова влияние, ще го погълне. От земята ще приемеш онази енергия, която е здравословна. Сега казвате: „Трябва да имаме обуща“. Обущата трябва да са направени така, че да няма притеснение на капилярните съдове. Много хора заболяват от техните обуща. Кракът трябва да е свободен, за да става функционирането редовно.

Та казвам: Сега като говоря за Любовта, аз имам предвид, ако ядеш без Любов, ще дойдат болести. Ако учиш без Любов, каквато работа и да вършиш в света, ако не влагаш Божественото, твоят успех ще бъде проблематичен, временен ще бъде. И тъй, в една школа вие всички ставате, вие си давате мнението: еди-кой си пял хубаво, еди-кой си не пее хубаво. Всички пеят хубаво. Когато някой човек го обичаш, виждаш колко хубаво пее. Като не го обичаш има нещо, което не му достига. И действително не достига. Този човек, който те обича има известна мекота. Този, който ти пее без Любов, трептенията не са еднакви. Някой път учителят пита учениците дали разбират. Те махат с главата. Българите имат този обичай, клатят си главата. Клатенето на главата е излязло от неволя. Защо конят си клати главата нагоре? Какво означава? Защото мухи са влезли и той пърха. Казва: „Мухите, стойте настрана?“ Някои хора си клатят главата, мухи има наоколо. Не си клатете главата. Това е спестяване на време. Ще кажеш ясно какво е. Да кажем ти искаш (да кажеш) някому, че той е добър. Как ще го кажеш? Този човек за да му кажеш, че е добър, ти трябва да го обичаш. Ако не го обичаш, не можеш да му кажеш, че той е добър. На този човек като му кажеш, че е добър, като че ти виждаш себе си. Като му кажеш: „Ти си добър“, тебе да ти стане приятно, че си му казал, че е добър и да се зарадваш, че е добър. Като че тази доброта е твоя. Пък сега кажеш: „Ти си добър“, ама въздъхнеш. Казваш: „Нима аз не съм добър?“ Ако кажеш, че той е добър, а ти не си добър, тогава ти го опетняваш. И ти трябва да бъдеш толкоз добър, колкото е той. Та да се радваш в неговата доброта. И той да се радва в твоята доброта. Та когато седнете, всеки да седне и да мисли само за себе си. А вие като седнете, вие все гледате дали е тук някой. Вие като седнете, представете си, че само вие сте в салона и после като се свърши лекцията да се учудиш, че тия братя са тука. Сега вие се гледате. Някои говорят, другите мислят дали ще каже право. Ти слушаш една песен, слушаш как я пеят. Нали имаме онази песен „Благост“. Кой е там е основният тон? – Първият е „до“, после е „сол“. Казваме, че Бог живее у нас. Но Бог живее в разумното, във всяка наша мисъл. Защото искаш да кажеш нещо, но това е едно въплътено Слово. Едно въплътено Слово Божие е. Една въплътена мисъл е минала през три фази. Ти си възприел една форма от умствения свят, тя е слязла в по-нисшия свят в груба форма, в чувствения свят и най-после в постъпките. Като направиш едно добро, ти си родил нещо. Всяка постъпка е като една майка, която е родила едно дете. Тази, добрата майка, трябва да я отглеждаш. Ако направите една добра постъпка, ако е от естественото царство, тя ще расте. Все таки трябва да обиколите туй място, да го поливате, че да може всяко добро, което сте направили, да расте. Всяко добро, което човек прави, трябва да вземе участие, да расте. Някой път раждаме доброто, като децата и не мислим за тях, оставяме ги другите да се грижат. Сега сме дошли до фазата – нашите хубави мисли трябва да ги отглеждаме. Вашите хубави чувства трябва да ги отглеждате и вашите добри постъпки трябва да ги отглеждате. Защото, ако не ги отглеждате, на стари години няма кой да ви гледа. Вие ще ме разберете криво – няма кой да ви помага. Добрата мисъл, доброто чувство, добрата постъпка е, която помага. Ти седиш и в живота ти усещаш, че преминала някаква хубава мисъл, тя те радва. Тази мисъл живее. Минало едно хубаво чувство, туй чувство живее. Понякой път вие мислите за Христа. Откакто е заминал Христос от земята има две хиляди години. Две хиляди години няма, но 1900 години. Той е толкоз стар – на 1900 години. Вие си представяте образа на Христа, казвате: „Какъв е?“ Вие, ако видите образа на Христа, ако го погледнете, в него ще видите всичките пертурбации, които стават в целият християнски свят. Мени се Неговото лице, ако погледнете Христа. Той като гледа какви престъпления се вършат в Неговото име, като погледне на кривите заблуждения, като погледне на Любовта ви, мислите ли, че Той е весел? И после опити има как да го излъжете. Дойде някой и казва: „Господи, това ще направим, онова ще направим“. Но го полъгват. Той казва: „Господи, аз ще посветя живота си“. После като му мине магарето през водата, нищо не дава за Господа.

Много пъти идват сестри, оплакват се. Казва: „Не ме признават“. Казвам: Те Христа още не са признали, пък тази сестра иска да я признаят. Те господаря са изпъдили, а искат слугата да го изпратят с финикови вейки. Казва Христос: Мене, ако изгониха и вас ще изгонят. В света, когато хората почнат да обичат Бога, да живеят по закона на Любовта, тогава можем да бъдем сигурни, че и нас ще обичат. Докато има съмнение дали Господ съществува или не, дали Христос е реален, историческа личност или не, с тези разбирания хората не могат да се примирят. Ние чакаме да се примирят християните.

Но сега да дойде до онова, което ние можем да направим. Всеки един от вас може да направи 10 повече отколкото сега. Силата е турена вътре в него. Ако ви се покаже пътя, по който вие може да се повдигнете, вие ще дойдете до друго едно заблуждение. Ще кажете: „Аз нямам нужда от другите хора“. Колкото човек знае повече, той ще има отношение към хората. Когато ти дойдеш да живееш по Божия Закон, ще имаш по-широки възгледи, ще започнеш да обичаш хората повече. В Божествения порядък ще обичаш хората повече, а в човешкия порядък себе си ще обичаш повече. Синовете, дъщерите и другите ще ти бъдат като чужди. В Божествения порядък е друго. Друг (е) реда. И близки, и далечни са като братя. Имаш някой брат, той не е свършил училище, ти си свършил университет, той не е свършил, но той като дойде на твоите години, той може да знае повече от тебе. Бог гледа еднакво и на учените, и на невежите. Той гледа на възможностите, които са вложени в тях. Та казвам: Трябва да се радваме на онези, които засега се проявяват, които са постигнали целта и на онези, които ще се проявят. На всички трябва да се радваме: онези, които ще се прояват за в бъдеще, другите ще си почиват. Пъпките, които сега ще цъфнат и онези, които са прецъфтяли, те ще дадат плод, а пък онези, които за в бъдеще ще цъфнат, за бъдеще ще дадат радост. Радостта иде. Външната радост е цъфтене на човека. Благото на човека иде от плода, който ще опитаме. Най-после ще имаме една радост, че сме видяли един цъфнал цвят, че завързал, че дал плод, който ние може да опитаме. Ще се радваме, че Любовта в нас е цъфнала и дала плод. Тази Любов трябва да даде плодове. На всеки Любовта трябва да цъфне и да даде плод. Ние трябва да се радваме, че Любовта е поникнала, цъфнала и дала плод. При туй положение мнозина имат коремоболие, кръвно налягане. Откъде е това кръвно налягане? Някой път ще се спра върху кръвното налягане. Кръвното налягане, това е дявола в нас. Дяволът дошъл, наляга с помпата. А пък онзи, естественият живот е доброто. Нормалното състояние на здравето е доброто. Под думата „добро“ разбирам здравословното състояние, което тялото има. Та всичките клетки се усещат разположени. Кръвта циркулира навсякъде, всички клетки имат храница, чистота има, порядък има. Гледам света и се радвам на всичко, пък и на мене всички се радват. Та казвам: Ето сега днешният ден. Аз казвам: Утре ще им говоря. Утрешният ден ще бъде хубав, ясен. Ако говориш, ако живееш по Божията Любов, то ще бъде с тях, няма да има никакво облаче. Когато дойде да ви говоря, един ден ще ви говоря какъв е лошият живот. Него ден ще бъде облачно. Ако живеем добре, небето ще бъде като днес. Много хубав беше изгревът.

Та импулсът във всинца ви заради Божията Любов, и знание, и музика, и художество, всичко в света, което вършим, трябва да го вършим от Любов. Вчера иде при мене една сестра, казвам ѝ: Слушай сестра, ти сега ще дойдеш да ми се оплакваш, че някой ти казал една горчива дума. Онзи, който те обидил, не е виновен. Той е виноват, че те е огорчил, но ти като идеш и ми разправяш, огорчаваш и мене. Намесвате и мене във вашата каша. Вие искате да ме заставите аз да ви кажа, че той не трябва да прави това, че не е прав. Той знае, след като те е обидил, че не е прав. Аз няма да ида да го съдя. За мене е радостно, като направи една погрешка, той да бъде в съзнание. Аз се радвам, понеже е видял, че греши, щом отида като командир да му кажа: Ти защо го направи? Аз не съм съдия. Със съдийство светът не се оправя. Ще дойде някой да ми каже: Защо на този човек не даваш пари? Не бъдете съдии. Старият завет и Новият завет. Праведните хора ще съдят света. Ще идат, ще те викат. Ще кажат: „Защо ти не си плащаш?“ Има закон, насила ще те турят в затвора. Хората в света имат право да съдят, понеже те са праведните хора. Ако искате да влезете в света, имате право да съдите. Но старозаветните (да пасат овцете). Новозаветните да си градят къщите, а пък праведните да ги дават под наем. Ще вземат кирия от тях. Старозаветните материал да докарат; новозаветният гради, праведният да ги дава под наем, а ученикът трябва да учи. Нему не трябват нито материал, нито греди, нито да дава под наем. Понеже материалът е донесен, други ще градят. Той няма да гради, нито наем да взема, понеже наемът е взет. Нему остава само да учи. Оставете старозаветните със своя Стар Завет, оставете новозаветните с техния Нов завет. Оставете праведните с тяхната правда. Вие с вашата торбичка, учете се. Всички много добре извършват работата си. Който е старозаветен, да си гледа работата, който е новозаветен, аз разбирам който гради, той е новозаветен; праведен е, който под наем ги дава. Сега ние учим новото, което Бог ни изпраща. Всичко е съградено. Понеже казва: Бог направи нова земя и ново небе. В туй новото небе е училището, в което ние влизаме да изучаваме сега Божията Любов, а пък ще изучаваме човешката любов, като опашка на Божията Любов. Ако турим тази основа за Любовта, да имаме съзнанието в нас, да не бъдем слаби хора. Знаете ли каква сила е мисълта? Виждам някой човек неразположен. На някой дължал 1000 лева. Той иде, но още отдалече аз отброявам тези пари и като влезе при мен, аз му давам 1000 лева, поусмихна се и казвам: Ще извините, аз трябваше да дойда. Ето парите, имате ги. Кажа сладка дума и този човек измени мнението си заради мене. Когото срещнете, всеки едного, дайте му като извор. Покажете му Божественото в себе си. Дойде една сестра, казва: „Какво да се прави?“ Обвинявали я. Казвам: Тъй е. Ние в небето не можехме да живеем на свет, че тук на земята, извън рая ли ще живеем? Вие искате извън рая да ви говорят благи думи. Благите думи са в рая. Ти за да кажеш сладка дума, трябва да влезеш в рая. Щом кажеш лоша дума, ти си извън рая. Докато не влезете в рая, казвате: „Хубавите условия, новите условия“, това е раят, в който Любовта може да се прояви. Любовта е като срещнеш един човек да видиш, че има хубави мисли. Певецът като дойде при онези, които го обичат, зароди се желание да пее. Щом мога да пея някъде значи, че ме обичат. Щом не мога да пея, не ме обичат. Щом съм при някои хора и може да направя добро, обичат ме хората. А щом съм при някой хора и не мога да направя добро, не ме обичат. Навсякъде, дето можете да направите нещо, обичат ви. Щом не можете да направите нещо, не ви обичат. Тогава, ако в тебе духът не работи, ти не го обичаш и той не може да се прояви. Същият закон е: Ако обичаш Бога, Бог в тебе всичко може да направи. Трябва да го обичаш. Казвате: „Защо трябва да обичам Господа?“ Понеже непостижимите неща в живота Бог трябва да ги направи в нас. Ако не Го обичаме, не може да работи в нас. Ако Го обичаме, Той ще направи тия работи и ние ще ги видим, може да станат моментално. Тогава, ако някой е болен, направете опит. Боли го крака. Обикнете Господа, моментално ще изчезне болката. Щом не се маха болестта, Любовта ви към Бога не е такава. Туй ще опитате. Тук идваше онзи селянин. – Как му се явил Господ и му казал да оправи хората, как го помазал. Аз го похвалявам в едно нещо. Харесвам го, понеже е много естествен. Като разправя, няма никаква лъжа. Разправя го по простому, като го разправя, не преувеличава, по простому го разправя. Харесва ми. Казва някой: „Сто мечки ме гониха“. А една мечка не е имало. Разправя си човека, точно какво му разправя Господ. Разправя, че като отишъл при Христа, видял че Христос бил мек, с приятно, хубаво лице. Като отишъл при старият Господ, бил строг. Като отишъл при стария Господ, докарали при Него един грешник и този, старият Господ казал: Поразете го. Христа го вижда, че е мек, на Любовта, а онзи, който съди, Той се разправя. Вие всички мислите, че Господ като идете при Него, ще бъде като баща, снизходителен. Онзи баща като ви види, че сте грешни, като види погрешките, ще каже: Не тъй, това да не правиш. Кой ти даде право? Ти мислиш, че като направиш нещо лошо, Господ ще те гледа благо. Не, ще се измени Неговото лице. Казва: Нищо не правиш добро. – „Господ говори в мене“. Не е този законът. Та като видял Христа, Той бил весел, с весело лице, засмян. Тогава му казал: В името на Господа лекувай! И в името на Исуса Христа, лекувай! Казва: „Някъде, казвам, чува ме Господ, пък някъде не ме чува“. За да ви чува Господ, за да станем такива, каквито трябва, най-първо трябва да се научим да пеем. Като дойдем да пеем, да видим какво нещо е музиката като наука. Един ден ще направим опит на някоя малка болест. Няма да започнем с големите болести. Но някой, който е болен от малка болест, ще му изпеем една малка песен и веднага ще престане коремоболието. Или главоболие има, веднага ще изчезне главоболието. Не е мъчна работа пеенето. Двама души се карат. Седни и пей „Благост“, веднага ще се свърши работата. Двама души са гладни, да почнат да пеят „Благост, благост“, ще дойде хляба. Вие казвате: „Това са залъгвания“. Всички се намирате в един свят все на залъгвания. Всичко наоколо е залъгване. Да не мислите, че залъгването е нещо реално. Вторият път като дойдете на идущата лекция, всеки като седне да не мисли за никого. Като влезе, да се съсредоточи в себе си, да мисли, че той е сам в салона и след като се завърши събранието, да ви е приятно, че всички братя са били с вас заедно. Туй чувство да остане. После, в Изгрева колко благословения се изпращат? Аз по кухнята познавам колко е прогресирал Изгрева. Един човек целият ден му взело, докато изчисти казаните. Изпогори си ръцете. Колко киселина е турил? Тези сестри, които са готвили, трябвало е с малко дървено масло да намажат казана. Тия киселини, които падат всички те почернили, че опетнил се, почернил се. Всяка сестра сготви и остави кухнята. Остави казаните, кюнците, всичко нечистено, смачкано – една каша. Та казвам: Всички ония сестри, които готвят ще намазват казана с масло, ще го изчистват отвътре и отвън. После в кухнята ще мязат на Дели бей. Турим някоя сестра в кухнята, като директор. Управление има за един месец. Дайте им свобода да се проявят. Ще идете до вратата и ще кажете: „Може ли да вляза?“ Ще отиде някой ще им се меси в работата. Те казват: „Учителя тъй каза“. Няма да се месите в работата! Няма да използвате моето име, да го туряте. Не съм казал тия работи. Някой иска да вземе топла вода. Изгревът е място за всички. Не един да има привилегия. Всички да имат неговата привилегия, не само един. После, оставете една сестра да управлява както знае и ще видим. Аз виждам коя как работи. Тази година, аз искам да видя как работите. Дайте свобода. После, не си давайте мнението как ще сготвят. Този, който си дава мнението, да дойде да сготви. Без критика. Не да ни критикувате, но когато аз искам да критикувам, то на себе си често казвам, като видя погрешката на другите казвам: Всяка една погрешка е възможност за мене. Като ми дотрябва малко тор, намеря някоя сестра или някой брат и с пари го купувам. Но вие не може да го направите. Някой казва: „Ти си много търпелив“. Аз зная, докато стана търпелив какви усилия трябват. Мислите, че тъй съм роден. Усилие трябва. Направите някоя погрешка, някой пък искат да ме заставят. Всякога съзнанието ми е будно, понеже музикално постъпвам. Като дойда до някой, искам да му кажа: Извади си камертона. Искам да зная от кой тон да започна. Той музикално ще вземе основния тон. Та гледам каквото каже, ще трябва да коригирам, защото не може да се постигне една наша мисъл, при Бога не може да отиде една мисъл, която не е музикална. Тя остава на земята. Всички мисли и желания, които са музикални, отиват в невидимия свят. Всички мисли и чувства, които са немузикални, от тях идат страданията неволно. Туй е неизбежен закон. Ще говорим пак по това.

Мото:

Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.

XVII година.
34 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 1 юни 1938 г., сряда 5 ч. с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, сега, път, казва, аз, казвам, всички, хора, дойде, кажеш, години, любов, работи, сестра, бъде, добър ,

Общ Окултен клас , София, 1 Юни 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder