НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Законът на хармонията в тялото

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Законът на хармонията в тялото

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, музикално, сега, бъде, добре, път, аз, терца, музика, природа, свири, пръст, всички, падаревски, тон, хора, очи ,

 Младежки окултен клас , София, 4 Февруари 1938г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Имате ли зададена тема? – /Нямаме./

Каква беше основната мисъл на миналата лекция? /Каза се./ Какво произведение е страхът? Има го в човека и в животните го има. Всичките животни и големите, и малките имат нещо от страха. Кои същества притежават страха повече, кои по-малко и кои никак не притежават страха? Кои същества имат най-много страх и кои нямат?

Представете си, че вас ви оставят в тъмна стая и ви е страх. Някои деца ги страх от тъмната стая. Децата, когато чувствуват, че няма никой около тях, плачат. Когато човек е гладен, страхът се събужда в него в един смисъл; когато човек е богат, страхът се събужда в друг смисъл. Запример, гладният се плаши да не умре. Богатият се плаши да не го оберат. Ученият се плаши да не би да изгуби знанието. Ученият, който учи, се плаши да не би да изгуби нещо. Сега може да направим една философска дефиниция, по какво се отличава един страх, по какво се отличава други, изобщо по какво се отличават тия страхове?

Да ви дам едно изречение да го корегираме: Има едно нещо ценно в живота – да дишаш добре. Изказано ли е правилно? Каква форма трябва да се тури, за да бъде най-добре? С каква дума друга, може да замените думата „добре?“ /Дълбоко/. Тогава, ако турим „дълбоко“, какво означава „дълбочина“? – Да диша човек дълбоко. Но в трептенията на думата „дълбоко“ и думата „дишаш“, в тоновете на тия двете думи, няма хармония, не са хармонични. Да дишаш дълбоко, повтаря се сричката „да“. „Д“-то се повтаря три пъти. И при „добре“ се повтаря.

Я сега изпейте: „Аз мога да дишам вече добре“. /Всички изпяхме: „Аз мога да дишам вече добре“/.

Ако кажем, че едно се отнася към две, към три и т.н. /1:2:3:4:5:6:7:8:9/. Отношението се поставя така: Едно към три какво е? – Терца. Едно към четири е кварта. Едно към пет – квинта, едно към шест – секста, едно към седем – септима. Сега какво ни интересува нас терцата? Но терцата това е отношение на живи същества. Двама приятели, това е секунда. /Няма хармония/. Има хармония, но всякога между двама приятели изниква едно разногласие. Разногласие изниква понеже едното е мощно число. Числото 1 /едно/ съдържа тия, мощните, сили в себе си. Числото 2 /две/ носи мекота. В това число едно, ти може да станеш на пепел, а в числото две може да се удавиш. Двете представя голяма чиста река. Но човек в чистите води и в най-бистрите води се дави. Сега всичките хора са свикнали да мислят обикновено, животът им да е уреден. Но човек може и в най-добрия живот да се удави. И в най-лошия живот нищо няма да остане, но и в най-добрия живот нищо няма да остане. Питам: Ако се обърнеш на пепел, и ако се удавиш, каква е разликата? Да допуснем, че и двете може да станат. Следователно, за да не се удавиш, трите, това е терцата. Терцата е мост, който се прави на двата бряга – 1 /едно/ е първия бряг, 2 /две/ е втория бряг – 3 /трите/ е мостът, който съединява противоречията. Те са двата бряга, тук текат мощни сили на природата, и меките, и силните. Между двама души приятели ти не може да се намесиш. Може ли да влезеш между двама приятели, които се обичат? – Не може, завличат те и двамата. Ако се намесиш, ще те завлекат. Често всичките стълкновения произтичат, че те искат да се намесят между числото едно и две, да влезеш вътре. Който се намеси там, или ще изгори, или ще се удави. Това е най-грубата страна.

Двама музиканти трябва да се родят сега. Отношение трябва да се създаде. Терцата вече създава едно отношение хармонично. Тази терца може да бъде голяма и малка терца. Каква е разликата между голямата и малката терца? /В обема. Голямата терца има два тона, малката има тон и половина./ Защо сега голямата има два тона, то е като правило, защо малката има тон и половина? Защо е така? Че е така, тъй е, но защо е така? /Различен характер имат. Голямата терца звучи мажорно, малката – миньорно/. Голямата терца може да те избави на пепел да не станеш, а пък малката терца ще те избави, да не се удавиш. В малката терца ще се удавиш, в голямата, ако не разбираш закона, на пепел ще станеш. В музиката има тънки страни. Не е лесна работа. В музиката, когато някой пее или когато свири, като свириш на пиано, при такъв един инструмент, трябва да вземеш известни пози. Когато някой пее, ти не трябва да се приближаваш много до него и не трябва да се отдалечиш много от него. От един певец, публиката трябва да се постави на едно разстояние. Някой път в театъра вземат първите места, или в една консерватория, дето се дават концерти, едни отиват на първите места, други – на последните. За някои хора първото место съответствува, за други – вторите, третите. Всеки трябва да избере такова място, дето звукът ще иде най-добре до ухото, ще произведе най-добри трептения. Сега някой казва: „Безразлично е дали съм на края.“ Не е безразлично. Но от какво зависи пеенето на човека? Една теория. От какво зависи, толкоз вие сте учили по музиката, свирили сте по музиката. Човек трябва да се роди музикален. Той трябва да се роди музикален и цялото му тяло музикално да трепти, като че треперят мускулите, да се образуват тоновете. Някои певци, като ги е страх, от страх се образуват тоновете. Тези тонове са меки. Когато те е страх, ще образуваш един мек тон, когато не те е страх ще образуваш един твърд тон. Страхливите образуват меките, треперливите тонове. То не са тремоли, но колоритно, малко трепери. И човек, за да пее и за да свири, трябва да бъде музикален. Не само да има орган на музиката, но цялото му тяло трябва да издава музика. Всеки трепет, всяко движение трябва да бъде музикално. Когато някой свири или когато някой пее, ако на лъжичката му не издава музика, тогава дрезгав излиза гласът. Онзи, който свири дрезгаво, на лъжичката му не излиза музика. Когато на лъжичката има топлина, тогава тоновете са много верни. Туй е вярно и за пианисти, и за цигулари, и за певци – законът е се един и същ. Не всичките хора имат музика в себе си. Всичките хора не са музикални. Всички музикално не треперят. Като те е страх, музикално да трепериш. Като мислиш, музикално да мислиш. Като вървиш, музикално да вървиш. Не като вървиш да тропаш. Музикалното вървене е тихо, едва стъпва, ритмично. Никой да не те усеща. /Учителят показва, върви тихо, едва се докосва до земята/. Аз като вървя слушам краката си, музикално зная какъв тон издават. Понякой път аз започвам да ходя, рядко употребявам секунди, някой път употребявам терци, кварти, квинти, в редки случаи употребявам нони, ундецими и т.н.

Музиката трябва да се вземе като възпитателен метод. В природата музиката съществува като възпитателно средство за човека. Страданията са все миньорни методи. Страданията са музикални парчета. Като започнеш да страдаш, това са музикални парчета. Професорът е много взискателен, казва: „Повтори, повтори, не вземаш верно, коригирай, коригирай!“ Най-после не те оставя, не ти дава нов урок. Прати те професорът пак, наново да учиш и ти стане неприятен животът. За да ти стане приятен научи се да пееш. Какво има от туй? Казва: „Аз не съм роден да пея“. Ами за какво си роден? Че като ядеш това е музика. Имаш арфа с 32 струни. Ти пееш. Таман разгневиш се някому, като се разгневиш, удряш тъпана. Вие не може да видите в малките работи красотата, която съществува в природата. Гледате на външната страна, която не е съществена. Гледате на хубавите дрехи, как е облечен, обущата, шапката. Те са второстепенни работи тия. Най-първо, една дреха за да бъде хубава, ти трябва да имаш едно тяло построено музикално. Тогава казвам: На каква музикална форма е създадена ръката? – Терца: Китката, лакетната част и раменната. Пръстите и те са създадени по терца. От мисълта до чувствата на човека това е секунда. От мислите до човешките постъпки е терца, а от реализирането на нещата, това е кварта. Да ви приложа музиката. Пръстите на ръката това е петолинието. Ръката е петолиние, на което са написани нотите. Петолинието не е нещо произволно. Онези, гениалните музиканти са го взели от ръката. Сега това на вас не ви дошло на ум. Петолинието – това са петте пръсти на ръката. Под петолинието, под малкия пръст, е „ре“. На първата линия, на малкия пръст е „ми“, на безимения – „сол“, на средния – „си“, на четвъртия – „ре“ горно. Показалецът показва движение. Я вземете „ре“ на четвъртия пръст. Показалецът иска да направи всичките хора да се движат, трябва да направят това музикално. Тогава аз, ако съм един певец, искам да науча „ми“-то правилно да го пея, ще хвана малкия пръст. Той ще ме научи правилно да пея „ми“. Правилно да пея „сол“ ще ме научи безимения пръст. Средният ще ме научи правилно да пея „си“. То е Божественото в света, то е Божествената правда и човешката правда. „Сол“ има винаги връзка, то е красотата на нещата, то е узрелият плод, който носи красотата, нещо изработено в себе си. Като се изучава хиромантически, когато този пръст е дълъг и добре устроен, всички са музикални, обичат природата, красотата, естествените науки. Които не са музикални, този пръст не е развит. Като се развие добре безименния пръст, наричам го „слънчев пръст“, другите го наричат безимен. Малкият пръст е Меркурий, безименият е на Слънцето, средният е на Сатурн, показалецът на Юпитер. А палецът на кого? – Нека остане нещо, което да не знаете. Дайте ми една форма на „ми“. Де е „до“? Какъв тон е „фа“? То се ражда между двама. „Фа“-то носи качества на „ми“-то, носи качества и на „сол“. Ние може да поставим този закон така: Тия ноти, които са отгоре и тия ноти, които са отдолу не са еднакви. Нотите, които са горе, са силните ноти, под и над кривината.



/Фиг. 1.19/ У някои хора така е направена устата – една музикална линия. Двете страни на устата са изпъкналите части на линията. Трябва да се знае, как тази уста е създадена приблизително.

Но сега може да минем от терцата към квадрата. Някой път линията на устата е права, някой път е вдлъбната, но ще вземете линията на горната устна, не линията, която се образува от допирането на двете устни. Сега за да възпита човека, природата го създала по известни закони на хармонията. Човека докато не се запознае със строежа на хармонията, по която тялото е създадено, не може да се възпита. Съвремените хора искат да живеят добре. Трябва да разбираш законите. За да можеш да пееш, ти трябва да разбираш законите на музиката. За да можеш да свириш, ти трябва да разбираш законите на музиката. За да може да живееш добър живот, това е най-великата музика, която съществува. Животът не е нищо друго освен велика симфония в света. И най-великото нещо, което е създадено, външната форма на живота, това е велика симфония. Трябва да разбирате живота, тази хармония трябва да разбирате. Вие искате да бъдете щастливи в живота. Че щастието е обосновано на един разумен живот. Вие искате да благувате, но благото съществува по един велик закон на хармонията. Искате да бъдете добри и справедливи, каквото и да е, това са положения, които могат да се придобият, ако имате знание. Изучавайте човека! Казвам: От чувствата на човека трябва да започнете. Яденето е секунда. Всичките хора, които бързат, те вървят по закона на секундата. Току вземе секундата, колкото искаш секунди: „До“, „ре“, „до“, „ре“, „до“, „ре“, „до“, „ре“. „Ми“, „фа“, „ми“, „фа“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“, „си“, „до“, горно „ре“.

Сега каква е разликата между „ре“ в първата октава и „ре“ във втората октава? Да допуснем, че в първата октава основният тон има 32 трептения. Във втората октава „ре“ колко трептения ще има? Сега в съвременния живот ето къде има едно опущение. Ние мислим, че не знаем някои работи. Най-първо знанието започва от един усет. И в музиката има усети. То е най-низшето чувство, с което може да се събуди твоето музикално съзнание. Пробуждането на съзнанието става по музикален начин. Може да те пробудят или чрез някоя миньорна терца, или мажорна. Тогава ето как се определя: В мажорната терца дава ти се нещо, затова е мажорна, половина ти е дадено, а в миньорната нещо ти е взето. В мажорната ти е дадено, затова тя има два тона и половина, в миньорната ти е взето. Но можорната има и друго тълкувание. В една мажорна терца, ти обичаш да взимаш отнякъде. Миньорната показва, че обичаш да даваш.

Та най-първо ще видиш, пръстът е построен на терца. Като погледнеш формата, има закон. Като погледнеш един пръст да знаеш, този пръст мажорна терца ли е или миньорна? На тази терца дават ли, или вземат? Или той сам взема, или той сам дава. Философски работи. Сега като слушате туй знание може да го приложите. Да кажем, дълги са ти пръстите, или къси. Пръстите как са построени? Ако пръстите са къси, какво означават? В пианото как са създадени басовите корди? Те са дълги. Следователно, щом пръстите са дълги, това са басови корди. Щом пръстите са къси, вече имате високите тонове в горните октави. Следователно този, който има къси пръсти, той иска всякога в малко време много работа да свърши. Нали тази струна, която е къса, много трепери. В малко време дава хиляди трептения повече отколкото голямата. Голямата струна, като бутнеш в пианото тя ще даде най-малко трептения. Най-долната ще даде най-малко трептения, най-горната като бутнеш, ще даде много повече трептения. Ти ще кажеш: „Аз искам бързо“. Хубаво, не може само бързо. Знаете ли колко струни има? Има много струни у човека, те са наредени тия струни. Бутнеш някой път някоя струна, някой път басова, някой път сопранова, но различни са постиженията, които може да добиеш. Вие някой път, ако бутнете някоя басова корда, ще произведете един тон. Те са поставени на известни отношения. Отношение имат. Този, малкият пръст у човека, какво отношение има към безименния? Към първия пръст, каква пропорция, какво отношение има? Щом хората започват да стават страхливи, щом започва да се образува страхът у хората, този, палеца го крият. Палецът съставя главата на човека, която мисли. Палецът у човека не е нищо друго освен главата на човека, която мисли. Че има едно отношение, то е следното. Когато човека замерват с камъни, той най-първо си крие главата. Щом хвърлят камък, той си наведе главата. Щом човек започне да се страхува, той си крие палеца. Понякой път хората крият палеца да не би да им ударят главата. Крие си палеца, страх има. Щом му вървят работите, току палецът е отгоре над другите пръсти. Някой държи показалеца си вдигнат, а другите пръсти свити. Който иска много да се прослави в света, той така си носи показалеца. Някой път учителят като влиза в клас, показва показалеца. Казва: „Знаеш аз съм Юпитер“. И вие като ходите, дигнете пръста нагоре. Хубаво вдигате единия пръст нагоре, ами като дигнете двете ръце нагоре, какво е това? Двете ръце това са два симфонически оркестъра, които се състезават. Аз ги наричам басова и сопранова партиди – междина се образува. Тогава според вас, коя е сопранова партида и коя е басовата? Ами тия работи трябва да ги проверявате. Има закон, че природата създала човека разумно. Бог, който създал човека, го създал по известни закони. Сега се изучава човека, създаден по образ и подобие. Но то е глас в пустиня. Как е създаден? Казва: „Страшно и чудно съм създаден“. Всички религиозни хора цитират, че страшно и чудно е създаден човек. В какво седи чудното и страшното?

Тогава петолинието го имате и на лицето. Под брадата е първата линия. Устата е втората. Под носа е третата, очите са четвъртата, петата линия е при косата. Пак ноти имате. Някои ноти са написани на брадата долу. Широкото лице е за мене едно музикално парче. Високото лице е друго музикално парче. Един човек с отворени очи е музикално парче, с един дълъг и слеснат нос е друго музикално парче. С къс нос е друго музикално парче. Като гледам човешкото лице мога да взема цигулката и да ви свиря веднага. Като погледна лицето на човека, може да ви изпея една песен, аз рисувам музикално. Музиката на природата доста добре я чета.

/Една сестра пита: „Какво ще ни кажете за Падаревски?“/ Една гениална памет. Възприема малко работи, дълго време ги задържа. Падаревски е човек с грамадна енергия, събрана, не може да намери място да излезе навън. От голямо притеснение остарял. Тъй както го видях в Америка, много красив човек беше, с лице валчесто, лунно, всичките моми лудуваха по него. На един концерт ще се съберат стотици да им се подписва. Невръстения го беше хванала от подписване, че беше отишъл шест месеца да си почива. Той иска да се отнесе хубаво, внимателно, деликатно, като музикант, че после трябваше шест месеца да си почива. Как се създала тази памет?/ В туй отношение показва, че духът ценил душата, умът – сърцето. Той е пропуснал нещо. Очите както са създадени, те са очи на един гениален човек, но не може да намери разрешение. Затворените очи показват, че той не е намерил разрешението на живота. Той свири „Лунната соната“, но какво означава? „Лунната соната“ има приложение при слънчевата светлина. „Лунната соната“ тъй, както се свири изстудява човека. Човек става с някое сухо религиозно чувствуване. Всичките религиозни хора са все „лунни сонати“. Вие обичате ли тия изсъхналите? Една „Лунна соната“ изсъхва човека. След като си прекарал един топъл ден, че се набрала излишна енергия, няма какво да прави човек, тогава като те погледне „лунната соната“, като мед пада на човека. Това е музика, музикално разгледан въпроса. „Лунната соната“ е една модулация на самия живот. Да се модулира, да се вглъби в себе си. Понеже в слънчевата светлина или в щастието на човека, той се разсейва, така се разширява, не може да се познае. В „Лунната соната“ при тъмнина се ограничава, човек се събира в себе си, започва да се буди съзнанието, да си даде отчет. Разбирам, когато човек си дава отчет за живота, то е „Лунната соната“, какво си спечелил. Има нещо, което трябва да придобиеш в живота. Казвам: Има музика в природата, която ще учите. Ще плачете, ще тъжите, но трябва да учите. Всичко правете, но учете. Може да се обезсърчаваш, но учи. Ама може да дойде отчаянието, учи! Безмислен е животът, учи! Учи, нищо повече. При всичките неща учи! Учението е, което спасява човека. И след туй ще дойде, ще служиш. След служението ще дойде приложението. Служението има приложение, при приложението идат резултатите. Ние търсим резултати.

Щастието е вече завършен процес. Щастието е завършен процес на учението на сърцето и на слугуването на сърцето, на учението на ума и на служението на ума, на учението на душата и на служението на душата, на учението на духа, и на служението на духа. Това е щастието. Който не се е учил в тия четири свята и който не е служил, той щастлив не може да бъде. Вземете един музикант, той много лесно решава акордите. Веднага като седне, разрешава мъчнотиите и коригира много лесно. Някъде има акорди, някъде няма. Но в обикновения живот не може да коригираме, не може да се съпоставим. Тогава като погледнеш ръката си, партитура е. Гледаш ръката си, искаш да работиш, партитура е. Отде трябва да захванеш? Ако разглеждаш своето достойнство, ще започнеш от първия пръст. Ако разглеждаш в света, дали нещата са прави, ще започнеш от средния. Ако разглеждаш красотата в природата ще започнеш от безименния. Ако практически трябва да се разбира, ще започнеш от малкия. Ако започнеш работата от великото Божественото, ще започнеш от палеца. Искаш да направиш нещо музикално, велико, ще започнеш от палеца. Партитурата е в палеца. Сега вие казвате: „Кое е онова, от което човек се учи?“ По закона на наследствеността хиляди поколения в него са работили, хиляди поколения преди него са учили музика. И Падаревски е кръшнал, той има повече възможности, отколкото е постигнал. Единствената малка погрешка е там, че той добил от музиката повече пари отколкото му трябват и с това се е спънал. Така се спъна и Кубилик. Само че Падаревски се е спънал разумно. Той се е спънал, че станал музикант политик. Той обичал политиката много. Като отива да свири, той иска да помогне на своето отечество. Тъй както е построена главата е много музикално построена, валчеста, издръжлива, като намисли нещо не се отказва. Падаревски това е едно общество. Падаревски е личност, но що е личност? – Колективитет от хиляди същества на едно място. Колективитетът е цял народ. И зависи, ако в него има хора учени, които да изразят неговите копнежи. Всичките хора имат една погрешка: Те обичат да се сърдят на природата. Човек от природата трябва да се учи. По-добра възпитателка от природата няма. Тя е безлична. Природата не обръща внимание, какво ти мислиш. Безлична е, тя иска правилно да станат нещата. И когато те надарява и когато те наказва няма нищо лично в себе си. Казва: „Не правиш добре!“ Ще ти каже нещата тъй както са. Нито те хвали, нито те укорява. Та като дойдете до природата, тя казва: „Направи нещо. Мисли право!“ И този закон е верен. В едно училище, да кажем, някой иска да бъде добър. Ти в едно музикално училище за да бъдеш добър, ти трябва да се учиш добре, да пееш добре. При всичките професори да учиш добре, те ще имат добро мнение за тебе. Но ако не се учиш добре, не пееш добре, каквото и да направиш и да си богат, ще погледнат, ти нямаш цена. Но, ако се учиш добре и ако пееш добре, ти вече имаш цена. Аз ви казвам понякой път: Живейте добре! Вие казвате: „Защо?“ Да живееш добре, значи да учиш, да пееш добре. Тогава вратата ти ще бъде отворена в живота. Вие се спирате и казвате: „Много хубаво пее“. Нека ти бъде поощрение. Значи, учи се и пей, ума си и сърцето си тури на работа. Казвам: Турете всичкото желание на вашето сърце и стремежа на вашата душа да се учите, да пеете. Не може да работиш, ако не знаеш да пееш. Не може да работиш, ако не знаеш да свириш. Аз, ако съм на вашето място, ако исках да образувам в себе си закона на търпението, щях да взема една цигулка, един лък и най-първо ще се уча на търпение. Бавно ще дърпам лъка по струните на цигулката. Това ще правя и без да имам цигулка, като че свиря с цигулка. После ще започна по-бързо да движа лъка. Падаревски като свири, ту на една страна, ту на друга, после едната ръка отгоре, другата отдолу. Падаревски е един опит, който прави едно общество за приложение на музиката. Той свири хубаво, не си отваря очите, със затворени очи свири. Той мисли. Той като мисли свири. Ако си отвори очите ще си отвлича вниманието. Както са построени очите показват една гениална памет. Добър изпълнител е той. Пък някой път вие много си държите очите отворени. Той като сяда на пианото, си държи очите затворени. Вие примижавате, недовиждате нещо. Запример, защо не се запитате. Седите вие, наведете очите надолу и гледате. Вие държите очите си надолу, мислите дали ви гледат. Не. Гледате природата през една малка цепнатина, понеже ще имате повече интензивно желание да видите. Някои свиват очите си. Когато светлината е много силна човек свива очите си, за да възприеме по-малко светлина, да не става дразнене на нервната система излишно. Та нали в модата някой път турят мрежа на очите. Туркините нали носят яшмаци? Знаеш как са се образували яшмаците? Понеже жените, като децата са любопитни. Тази, която има яшмак, тя само през малките дупчици вижда повече, отколкото през големите. През големите дупки виждаме много работи, но вниманието е интензивно насочено, когато малко неща виждаме. В дадения случай, човек за да прогресира в света, малко работи трябва да го интересуват. Целият свят представя едно поле за научни изследвания. С хиляди години има какво да учите.

Та първото нещо, дръжте идеята в ума си, че вие имате известни заложби, нещо заложено във вас, което вие трябва да обработите. Онова, което вие свършите, то ще ви ползува. А пък когато всичките хора работят в света, каквото придобият, един ден то ще бъде общо достояние за всички. За бъдеще всичките тия велики музиканти каквото придобият те ще го вложат за общ капитал на цялото човечество. Тъй щото, след време малките деца ще свирят като Падаревски. Децата на 5–6–10 години ще свирят като Падаревски. Сега понякой път човек изждивява 30 години и едва може да постигне нещо. Казва после: „Остарях“.

Каква мисъл сега остана в ума ви? Човек е музикално създаден по закона на хармонията. Едва сега в музиката се изучава отношението на секундата, терцата, квартата, квинтата и т.н. То е външната страна на човека. Запример, ти искаш да си туриш шапката. Една шапка каква песен ще изпее? Като туриш шапката какъв тон ще издаде? Като туриш шапката да чуеш тона на шапката. Или обуваш си обущата, чувате ли вие тона на вашите обуща? Или вечерно време изуваш чорапите си, чувате ли тона на чорапите? Или обличаш горното или долното палто, или жилетката. Всичко каквото туряш тон си има, има музикален тон. Колко хубави работи има, вие не ги слушате. Туряте го, не знаете как да пеете. Копчетата, които сте турили, каквото и да турите, се музикална страна има. Сега туй трябва да бъде за поощрение, не само една подбуда, само да подкупи човека, но казвам: Законът, по който човек е създаден, всичките работи, които върши, трябва да знае, че седи в един музикален свят и да ги върши добре. Човек няма да седи се на едно и също положение. Забележете в една терца. Терцата е един триъгълник. Квартата е квадрат. Ако поставите един триъгълник с върха нагоре и ако през всеки връх прекараш права, то ще се образува друг по-голям триъгълник, който ще бъде обърнат с върха надолу. Или законът е, че вие трябва да разбирате закона на ритъма, на хармонията. Че всякога едно музикално състояние има две пози: едната е обърната нагоре, другата надолу. Едната е движение на горе, другата е движение надолу. Който не разбира така идат противоречията в живота. Туй е, което наричаме изгубване равновесие. Някой път човек върви и пада на земята. Аз го обяснявам музикално. Сменило се състоянието, туй движение не е нагоре, но туй движение е надолу. Тогава внезапно туй движение, което е надолу човек пада на страната си. Та смяната трябва да бъде разумна. Трябва да има едно завиване да се смени движението. Нали когато имате един завой, какво правят инженерите, когато поставят релсите? Те са поставени хоризонтално, но имат един наклон, математически определен. Този наклон се прави за да се балансират силите в туй криво движение. Ако са направени право, ще изскочи влакът из своите релси. Когато казваме: Човек трябва да знае да се обхожда, той трябва да разбира законите на сърцето си, законите на своя ум. Не мислете, че всякъде може да се оцени едно ваше чувство. Някъде, като погледнете хората, да знаете какво обичат, какво да им изпеете. Аз, запример, съм слушал да казват: „Ние трябва да се обичаме“. Под думата „обичаме“ аз разбирам нещо много велико. То значи всичко онова, което природата определила, да направим един опит. Обичта не е нещо ограничено. То е безбрежен, безграничен свят, хиляди възможности има. Трябва да покажеш възможностите. Ти в този начин на любовта трябва да разбираш нейния метод. Запример, „любов“ и „обич“ не се пишат еднакво. „Обич“ на български се пише с „О“. Ти трябва да знаеш как да въртиш колелото. При обичта колелото може да въртиш. Трябва да бъдеш земеделец, трябва да знаеш, как да посаждаш семената. А пък любовта тя услужва, тя дава на слабите – навсякъде показваш двете си ръце. Даваш ръката от себе си хващаш някого да дадеш нещо, помагаш му навсякъде. С обичта се услужва, с любовта се помага. Думата „любов“ помага, а обичта услужва. Та и в музиката имате две категории. Едните тонове помагат, другите услужват. Две съществени качества на тоновете: едните услужват, а другите помагат. Онези музиканти, които разбират това, казват, че имат израз, вдъхновение, разно го кръщават. Едни музиканти работят едновременно с обичта. Обич трябва да имаш и любов трябва да имаш в музиката. Сега във вас остава идеята: Тази работа не е за нас. Хубаво, вие отивате да чуете, как свири Падаревски. Какво ви ползува като видите и чуете Падаревски? Като погледнете как свири Падаревски, ще можете ли да свирите като него? Каква полза ще извлечете? Падаревски е един разцъфтян цвят, който праща своето ухание, казва: „Всички пчели, излезте да идете по цветята, да съберете мед“. Следователно, аз като слушам Падаревски, всичките от кошера да излязат да събират мед. Що е „Лунната соната?“ – Да излезеш да събираш мед. Вечерно време събира ли се мед? Младите все вечерно време събират. Има нощни мухи. Един вълк вечерно време ходи да си търси храна. И после човек вечерно време, след като си легне, в съня обработва всичко онова, което придобил през деня. Цялата нощ прави една преработка. Сънят е хубаво, прекрасно състояние. Всичко каквото си припечелил, в съня ще го обработиш, ще го складираш. Другия ден пак си готов за работа. Та „Лунната соната“ – това е преработка на спечеленото, да го настаниш навсякъде. То е „Лунната соната“. Там е свиренето на пианото. Това са сега мои тълкувания. Може да ги проверите, ако съответствуват на реалността. В дадения случай аз тълкувам музикално по същия закон. Щастието има основен тон. Доброто има основен тон, всичко има основен тон. Това са музикални парчета. Ако ти не може да вземеш вярно, постижение не може да имаш. Няма по-хубаво нещо. Мисълта това е едно музикално творчество на човека. Да мислиш правилно, значи музикално да четеш. Мислите това са ноти написани, ти ще четеш, ще правиш проверка, веднъж, дваж, триж, докато ги научиш хубаво. Щом не ги учиш, казваш: „Не разбирам тази работа“. Щом вземеш вярно, разбираш; щом не вземеш вярно не разбираш. Някой път хората по сърце не се разбират. Не са взели вярно тоновете. Някой път хората по ум не се разбират. Не са взели вярно тоновете, дисонанс има. Щом се тури хармония в тия отношения, веднага се изменя средата, музикално ще знаеш да влезеш. Аз, ако съм един учител, като вляза в едно село, ще зная как е построена цялата местност. Музикално ще разгледам. Няма нещо невъзможно в света. Всичко е възможно, който знае. Който не знае, нещата стават невъзможни.

За да бъде един добър оратор, човек трябва да има две октави на гласа си – да започне на първата октава и да свърши на втората. При ораторството трябва да се научите да декламирате.

Някой път вие казвате: „От мене човек няма да стане“. Ти седиш, обезсърчил си се. Кажи си: „Колко ми е приятно обезсърчен като те гледам, сърцето ми трепери“. Защо иде обезсърчението? Да допуснем, че ти си един борец. Излезеш, видиш другия с когото ще се бориш, виждаш, че е по-силен от тебе, трепериш. Няма да се мине дълго време, обезсърчиш се. Какво трябва да правиш в дадения случай? Ти иди при него и му пришепни, кажи му: „Да отложим сега нашата борба“. Ти започваш една борба в себе си. Много пъти вие се борите, вие водите пехливанство не на място. Вие се борите в себе си, изложен си. Вие често страдате, защо? Че вие сте на арената, изпратили ви да се борите, да страдате пратили са ви. Когато този българси борец Дан Колов отива да се бори за славата на България, но му плащат най-малко за една борба сто хиляди лева. Та когато човек се бори, все има нещо, което му дава един стимул. Казвате „идейно“. И идейното е заплата. Всякога, когато човек прави нещо, все има възнаграждение. Самата постъпка има възнаграждение. Самата обич има нещо, което те възнаграждава, самата любов има нещо, което те възнаграждава. Ядеш нещо, защо? – Яденето те възнаграждава.

Сега разбрахте ли вие? Какво разбрахте? Много разбрахте. И пак ще започнете старото пеене. Старото пеене, гръцкото пеене „и-и-и-и“ то е хубаво, за носа да мисли. Но трябва и сърцето да пее. Сега ние считаме едно пеене хубаво, човек сам да пее, да бъде музикален. Ако не станеш музикален, не можеш да пееш. Цялото тяло трябва да бъде музикално, от петите до главата – туй всичко трябва да бъде музика, да можеш да пееш. Не само гласът ти, но и цялото ти тяло в дадения случай да бъде музикално. Когато мислиш, цялото ти тяло трябва да взема участие. Всичко да се пробуди. Може ръцете ти да не съзнават, но ще вземат участие в онова, което ти вършиш. Казвам: Радвайте се! Вие не може да се радвате. Вие казвате: „Аз нищо не съм спечелил“. Радвай се на онези придобивки, които природата има. Тия придобивки са и твои. Радвай се и на небето, защото тия придобивки, които са на небето един ден ще бъдат и твои. Радвай се, защото живееш в един свят на възможности, които един ден ще бъдат и твои възможности. Радвай се на въздуха, радвай се на светлината. Радвай се на земята, радвай се на реките, радвай се на моретата, радвай се на всичко онова, което е около тебе. Радвай се, защото то ще ти въздействува и ще ти даде един подтик, за да може да събудиш в тебе възвишеното, доброто. Ти седиш и гледаш мрачкаво, някои хора не са разположени. Щом лицата им не са разположени, не са музикални. Та като сте музикални, лесно е, разгласени са струните, нагласете ги. Цигуларят като свири, изведнъж понамаже лъка с колофон, вземе цигулката, изчисти с кърпа, ако са влажни пръстите, изчисти пръстите да са сухи, понеже влагата овлажнява струните, те сухи трябва да бъдат. Някой път изчистй ръката си, намаже лъка, нагласи струните и тогава вземе да свири. Главата ти е да мислиш. Главата ти е за мислене. Най-първо, запалете лампите си, осветете салона, дето концертът ще бъде. След туй запалете печката в сърцето си, да бъде отоплено, за да може, като дойде великият артист на светлината и топлината, да може да изсвири нещо. Вие се приготовлявате, започвате да мислите, значи запалвате лампите започвате да чувствате, отоплявате стаите. След туй ще дойде великият артист, той като дойде в салона, всичко ще бъде чисто, вие ще седнете да бъдете публика. Той ще ви изсвири нещо, ти усещаш, че много хубав излязъл този концерт. Всеки ден вие имате условия да ви се даде един отличен божествен концерт, че като си отиде, вие да кажете: „Има животът смисъл“.

Трябва да се живее сега, а пък някой казва: „Не можах да свиря“. Ти не свири, само запали лампите, запали печките и чакай, нека дойдат другите да свирят. Той като замине ти може да идеш малко да посвириш. Но чакай, той като дойде, ще си учиш. Туй е в една окултна школа, то е предназначението: Да създадете условия в себе си, за да може Божественото, онзи велик божествен артист на мисълта, на любовта, да дойдат да изсвирят нещо във вас хубаво. Тогава може да научите нещо. Ако те не дойдат, ще имаме един живот без постижения. Мисля, че тази мисъл е ясна в себе си.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

ХVII година
19 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 4. II. 1938 г., петък 5 ч.с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, музикално, сега, бъде, добре, път, аз, терца, музика, природа, свири, пръст, всички, падаревски, тон, хора, очи ,

 Младежки окултен клас , София, 4 Февруари 1938г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder