НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Учене и служене

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Учене и служене

Най-често използвани думи в беседата: сърце, човек, учи, може, бог, аз, служи, ум, хора, ангел, любов, мене, има, време, сега, знаеш, свят, право ,

 Утрини Слова , София, 30 Януари 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета първа глава от книгата на пророк Данаил.

Мъчно е някога човек да знае, кога е слаб и кога силен; кога е учен и кога невежа; кога е стар и кога млад.

Днес вие сте дошли да ме слушате, но всеки има свои определени възгледи и разбирания. Каквото и да ви се каже, всеки ще постъпи според разбирането си. Колкото и да учиш птицата как да се движи, тя ще си хвърка свободно из въздуха. Колкото и да я учиш, тя ще си направи това, което си знае. Двама приятели се разговаряли. Единият казал: Аз обичам да се занимавам с животните. Опитах се да възпитавам котката си да прави, каквото й заповядвам. Научи се, даже да поднася кафе на гостите ми. – Искам да видя, как става тази работа – отговорил другият. – Ще видиш. Той направил кафе, налял го в чаши и го турил на една табла. Котката се изправила на задните си крака, а с предните поддържала таблата. В това време гостът пуснал една мишка на земята. Като видяла мишката, котката хвърлила таблата на земята и се спуснала да гони мишката. Често и духовните хора постъпват като котката: хвърлят таблата с кафето на земята и тичат да гонят нещо. Какво ще придобие котката, ако изяде една мишка? Котките страдат именно от мишки. Те ги ядат с козината, поради което съкращават живота си. Ако се откажат да ядат мишки, животът им ще се продължи. И досега още, учените котки не можаха да убедят своя народ, че не трябва да ядат мишки. Котките казват: Какво ще стане с нас, ако не ядем мишки? Хората ще ни изпъдят от домовете си, ако не ядем мишки. – Право ли е тяхното твърдение?

Днес от всички хора се иска да си дадат отчет, какво знаят. Мнозина говорят за онзи свят, но те имат смътна представа за него. Те не познават физическия свят на който живеят, че ще познават другия свят! Вие сте излезли от онзи свят, но не го знаете, не помните какво е било там. Представяте си го като този свят. Значи, и там се бият, като на земята. Вие не знаете езика на ангелите! Не знаете какви отношения съществуват между тях. Въпреки това, говорите за ангелите, както за хората. Каква е връзката между ангелите и хората? Какво отношение съществува между тях? Когато хората завършиха науката за сърцето, ангелите завършиха науката за ума. Който е завършил науката за сърцето на теория, трябва да прави опити да я прилага, да види, доколко учението му е право. Много от грешките, които човек прави в областта на сърцето, показват, че чувствата му не са още такива, каквито трябва да бъдат. Докато сърцето не бъде в пълно служене на Бога, човек всякога ще се натъква на противоречия. Казано е: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Значи, със сърцето си човек служи на Бога, а с ума си – учи, придобива светлина и знание. Според някои, служенето стои по-ниско от ученето. – Отчасти е вярно. За да служиш, трябва да свършиш някаква наука. Човек се учи да служи от ангелите. Следователно, ако има някаква грешка в нашето служене, ангелите ще я изправят.

Питате: Може ли човек, който служи на Бога, да греши? – Може, разбира се. Колкото и да е красноречив един оратор, все ще направи една грешка: или ударението не турил на място, или употребил една дума вместо друга. Някога ораторът може да обърка личните местоимения, вместо едно да тури друго. За да не правят такива грешки, англичаните са ограничили своите глаголи, в смисъл, сам глаголът да не изразява лицето, което действа. На български, например, можеш да кажеш „играя“, можеш да кажеш и „аз играя“. На английски непременно трябва да туриш личното местоимение „аз“. Иначе, няма да се разбере, кой играе. В това отношение, българинът е голям дипломат. Той няма да каже, например, „аз казвам“, но ще каже „казвам“ – няма да се хване. Англичанинът ще каже: „Аз казвам“. Така, той не може да се освободи от отговорност. За да не греши и не носи отговорност, той мисли много. Казват, че англичанинът е практичен. Той първо мисли, после говори, затова минава за мълчалив. За да ти обещае нещо, много време ще чакаш. Той ще мисли, ще изучава въпроса и ако ти обещае, ще бъдеш сигурен, че ще изпълни обещанието си. Славянинът е бърз. Решава и веднага отрязва. Ако е недоволен от нещо, не скрива недоволството си. Често слушате да казват: Да избесим, да изколим тези хора, да освободим света от тях! Това е славянска черта. Славянинът мисли, че като избеси лошите хора, светът ще се оправи. В другия свят обесените са по-опасни, отколкото живите на земята.

Сега ще ви задам един философски въпрос: Как може да се оправи светът? Мислите ли, че лесно ще го оправите? Мислите ли, че вие можете да създадете по-добър свят от Божествения? Оплаквате се от злото. Ако злото се промъкна в света, създаден от Бога, мислите ли, че няма да се промъкне във вашия свят, т. е. в света, създаден от хората? Тъкмо се молиш, съсредоточил си вниманието си, но изведнъж те засърби главата. Ако се почешеш, молитвата ти се прекъсва. Такава молитва не се приема. В това отношение, турците правят много опити, да не пресичат молитвата си. За турчина молитвата е цял обред. Преди да се моли, той извършва ред операции: измива си ръцете до лактите, врата, ушите, устата, краката и след това започва молитвата. Ако се случи в това време да кихне, да плюе, или да мине през ума му една лека мисъл, той прекъсва молитвата си и започва отново да се моли. Колкото и да е малка погрешката, турчинът започва отново молитвата си. Така минава през голяма дисциплина. И вие, като турците, щом се натъкнете на противоречие, казвате: Трябва да се освободим от това противоречие, не можем да вървим напред. – Прави сте, трябва да се намери изходен път. Човек страда от сърцето си. Той е научил някои лоши работи, поради което сам се спъва. Като проверява, какво е научил, сам вижда грешките си. Понеже и досега още човек служи на сърцето си, затова то е по-силно от ума.

Днес сърцето заповядва на човека. Умът е слаб още, като дете. Той пита сърцето: Като учи толкова много, какво научи? Какво знаеш по този или онзи въпрос? Между знанието на ума и знанието на сърцето има голяма разлика. Ще кажете, че не разбирате това. – Трябва да мислите. Само така ще разберете, какво представлява умът, и какво – сърцето. Един ден, когато хората завършат своето развитие на земята, тогава ще станат истински служители на Бога. До това време те ще учат, ще изправят грешките на ума и на сърцето си. Хиляди години са нужни за това. Така, както светът е създаден, той представя велика школа. Ще кажете, че искате да бъдете ученици, да следвате окултна школа. Целият свят е окултна школа. Щеш не щеш, ще следваш тази школа: ще те учат, ще ти държат лекции, ще държиш изпити. Ако не разбираш, какво ти се преподава, ще влизаш, ще излизаш и ще кажеш: Това не се отнася до мене. – Искам да бъда окултен ученик. – Че ти си вече в голямата окултна школа – в живота. – Искам да науча тайните на живота. – Ти си в тайните на самата природа. Всичко, което човек не знае и не разбира, е тайна. Например, защо мъжките дрехи долу са тесни, а женските – широки, това е тайна. Днес някои жени носят мъжки панталони. – Защо? – Не знаем. – Когато жената се намери в затруднение, облича мъжки дрехи. И мъжът, като се намери в затруднение, облича женски дрехи. Мислете по това, да дойдете до правилно разрешение.

Питате: Защо Бог създаде света така, а не по друг начин? Според мене, вие не знаете, какъв свят е създал Бог; не знаете как го е създал. На Ниагарския водопад бил направен мост, който свързвал Америка с едно английско владение в Канада. От този мост хората наблюдавали водопада. След време ледовете съборили моста. – Защо е съборен моста? – Не е направен както трябва. Когато са го строили, някои препятствия не били предвидени. Те станали причина за събарянето на моста. Мислете тогава, кое е онова, което не харесвате в света.

Мнозина мислят, че с малко вяра могат да имат големи постижения. Или, с малки добродетели, ще имат големи придобивки. Това е невъзможно. Малкият капитал води към малки приходи и разходи; големият капитал – към големи разходи. Големият капитал се предпочита пред малкия; голямото знание се предпочита пред малкото. При малкото знание ще имате малко грижи, но малко ще научите. Искаш да станеш набожен, но не знаеш как. При това, страх те е да не станеш много набожен. Ето едно криво разбиране. Защо се страхуваш? Да не би, като много набожен, да се лишиш от известни блага в живота. Така, някои религиозни не знаят, как да се облекат, как да турят шапката си – на върха на главата, на челото, или на ушите. Не знаят кое им подхожда. Как трябва да се носи шапката: надясно кривната, или наляво? Едно време мъжете носеха шапките си накриво. С това те искаха да покажат, че са свършили всичките си работи. За нищо вече не искат да знаят. Днес жените носят шапките си накриво, повече наляво. Питам една жена: Защо си изкривяваш шапката наляво? Тя отговаря: Понеже лявото ухо ми изстива зимно време, аз накривявам шапката си наляво, за да го предпазя от настиване. Питам друга жена: Защо накривяваш шапката си? – Защото модата е такава. Значи, тя накривила шапката си, без да я боли ухото. Всичко каквото правите, трябва да се основава на известен закон.

– Защо грешат хората? – Защото смесват служенето на сърцето с ученето на ума. Когато сърцето греши, да знаеш, че то греши. Когато умът греши, да знаеш, че вината е в него. Умът учи специфични работи, а не това, което сърцето е научило. Сърцето е завършило своето учене. Сега то служи. Умът е далеч от служенето. Невъзможно е умът да служи. Умът се занимава с числата от 1 до 10. Велика наука се крие в тези числа. Ако искаш да намериш правия път, правото в света, на това може да те научи само единицата. Единицата – това е правдата. Да се възстанови правдата, да намериш основата на живота, да намериш разрешението на всички въпроси, това само единицата може да направи. Тя ще те прати при двойката; двойката ще те прати при тройката; тройката ще те прати при четворката и така нататък до десетката. Това не са числа, но школи, през които трябва да минете. При двойката ще се учиш да ореш земята, да сееш жито, да мелиш брашно, да месиш хляб; тя ще те учи да шиеш дрехи, обувки, да чукаш камъни. Всичко, каквото животът изисква, ще се учи при двойката. Първата професорка за правене на хляба е майката. Тя дава най-добрите лекции. Тя учи и снахите, и дъщерите си да пекат хляб.

Казвам: Хлябът се пече в пещ, но и човек се пече в пещ. Някога прегарят хляба, но и човек се прегаря. Трябва да имате специална лопатка за препечения хляб, каквато са имали старите българи. Критиката е огрибката, специалната лопатка. – Защо стържем хляба? – Да се премахне изгорялото. Има добри майстори-хлебари. Те пекат добре хляба и не се нуждаят от огрибки. Дето се прилагат огрибки там хлябът е прегорял. Една баба ми казваше: Синко, аз ще те науча как да си печеш хляб. Тя ми показа признаците, по които да познавам, кога пещта е готова за печене. Аз използвах нейните правила, харесаха ми.

Да се върнем към ученето на ума и на сърцето. Каквато работа свърши сърцето, всякога иска да му се плаща. Умът обаче, не иска да му се плаща. Той учи и е доволен да намери някой да го слуша, когато говори. Важно е, какво е научил и какво може да каже от наученото. Ще дойде някой българин, който живял няколко години във Франция, да ти говори френски. Друг ще ти говори английски. По говора ще познаеш, че и единият, и другият не говорят на матерния си език. Французинът и англичанинът имат особено произношение. Например, французинът изговаря звукът „р“ по особен начин, а англичанинът почти не го изговаря. – Защо? – Защото звукът „р“ е от животински произход. Кучето, като се сърди, то ръмжи „р-р-р“! Англичаните пишат някои думи с повече букви, а изговарят само 2 – 3 букви. И българите имат думи с повече букви, без да изговарят всичките. Всеки език е присъщ на нацията си. Сегашните хора се намират при особени условия на живота, когато цялото човечеството е подложено на големи изпитания, на специална матура. Всъщност, човешкото сърце минава в нова фаза – във фаза на служене. Много хора имат криво разбиране. Те считат, че с ума си човек служи на Бога, а със сърцето си се учи. Там е грешката. Със сърцето си ще служат, с ума си ще учат. – Защо страдаме? – От сърцето си. Не служите правилно. Значи, грешките и страданията идат от неправилното служене на сърцето, а не от неправилното учене. Не служиш правилно със сърцето си, а държиш отговорен ума си. Не дръж отговорно сърцето си за грешките на ума. Прави разлика, кога греши сърцето и кога – умът. Само така може да се самовъзпитавате. Ако смесвате дейността на сърцето и на ума, няма да постигнете добри резултати. Имаш желание да направиш едно добро, но не знаеш, как да го направиш. Разбираш, че имаш грешка в учението си, но не знаеш, как да я поправиш. Чувстваш, че имаш грешка в служенето, но не знаеш, как да я изправиш.

Преди години, дойде при мене един млад човек да се оплаче от по-големия си брат. Те били двама братя. Големият взел по-голямата част от имането на баща си, а за младия оставала по-малката част. Попитах го: Какво мислиш да правиш? – Ще го дам под съд. – Какво ще спечелиш от това? – Нищо няма да спечеля, но поне ще му докажа, че не е постъпил право. – Ако спечелиш делото, с това ще се възстанови ли между вас любовта? Ако вие, двама братя, родени от един баща, не можете да се разберете, какво показва това? Какво беше желанието на баща ви? – Да делите имането и да се карате, или да живеете в любов. Защо ти не отстъпиш? – Понеже и аз имам право. – Според мене, правото се заключава в това: да се обичате. Безправието е в делбата. Кой ще уреди твоето право? Съдът ли? След три години, същият човек идва при мене и ми казва: И съдът не разреши правилно въпроса. Дадоха на брат ми право, а мене осъдиха. – Какво мислиш да правиш сега? – Ще отправя жалбата си към Господа, дано Той отсъди право! Ами ако и горе не спечелиш делото? Ако и там дадат право на брат ти?

Помнете: Който не обича, право не му се дава. Който обича, т. е. прилага закона на любовта, всякога му се дава право. Щом обичаш, правото е на твоя страна; ако не обичаш, правото не е на твоя страна. Правото, което Бог ни отдава, не е нищо друго, освен благата на живота, с които сме обиколени. Където е правото, там няма никакво ограничение. Без да искаш, ти навсякъде дишаш свободно въздуха. Свободата показва великата любов, която Бог има към нас. Един ден, ако не можеш да дишаш, ще се запиташ, в Бога ли е причината, или в тебе. Тази задуха показва твоето безлюбие. В това няма две мнения. Тогава ще си кажеш: Слушай, ти не си изправен в служенето към Бога. Когато си учил, още в началото, ти си направил една погрешка. В служенето си направил друга погрешка. Значи, направил си две погрешки. Тогава ще се върнеш към учението, да изправиш погрешката си.

Сега аз говоря за малките погрешки, които едва се виждат с микроскоп, увеличаващ 25 хиляди пъти. Не говоря за големите погрешки, които всеки може да види. Днес се работи за откриването на микроскоп, който ще увеличава един милион пъти. С такъв микроскоп и молекулите ще се виждат. Ако ви кажа, че аз виждам молекулите, няма да ми вярвате. Това не е важно. Казвам: Светът на молекулите представлява вихър, гъмжене. Те се движат в голям ред. Между тях съществува пълна хармония. В движението си, те образуват прекрасни фигури, които ту се съединяват, ту се отблъскват. Те представляват малки живи същества, които работят и се движат в пълен порядък.

Да оставим настрана молекулите, да се върнем към въпроса „учене и служене“. Според сегашните научни теории, хората още учат, не служат. Един ден, когато дойдат до положението да учат по закона на служенето, тогава светът ще има съвсем друг вид. Когато видите, как ангелът служи, вие трябва да се учите от него. Сега вие се учите, как да прилагате в бъдеще, а ангелите вече учат и виждат резултатите. Едно време сте изучавали чувствата на теория, а сега ги прилагате. – Как да изучаваме любовта? – Тя не се учи, но се прилага. Сега ще служите на любовта. Според някои, да служиш на сърцето, това е робство. – Няма по-велико нещо от това, да служиш на разумното сърце, да служиш на любовта.

Истинският слуга стои по-високо от ученика. Слугата знае, а ученикът сега се учи. Когато ученикът се учи, например, при майстор-шивач, наричат го чирак. И вие се учите сега да шиете. Колкото сте научили, прилагайте го. Майсторът взема мярка, крои, реже, дава разпореждания, а вие изпълнявате. Кажете ми, каква е мярката за добрия човек? Вие сте учили това, минавате за учени. Не знаете ли каква е мярката за добрия човек? Ето, сега аз търся един добър майстор, да ми скрои една дреха за сърцето. Откакто съм дошъл между вас, търся такъв майстор, но още не съм намерил. Ако някой между вас знае какви са мерките за сърцето, нека каже. Аз искам вие да ми скроите тази дреха.

Ново знание, ново възпитание е нужно за сегашното човечество. Още много неща имам да ви кажа. Например, от какво зависи дългият живот на човека? Ще кажете, че това зависи от външните и вътрешни условия, при които той живее. Да, отчасти е така, но какво трябва да бъде съчетанието между тези условия? Например, две човешки сърца трябва да се съчетаят при най-добри условия. Никога не влизайте в общение, в приятелски връзки с когото и да е, ако няма благоприятни условия за това. – Кой ще чака условията! – Ще чакате, нищо повече. Това значи, че сеете зимно време. Как ще сееш житото в замръзналата земя? Сее се през пролетта или през есента, когато условията са благоприятни за това. Същото се отнася и до женитбата. Не бързай да се жениш. И за женитбата са нужни благоприятни условия. Астрологически е определено, ще се ожениш, или няма да се ожениш. После, колко деца ще имаш, колко ще живееш. Това е определено от същества, които знаят повече от хората. От астрологическо гледище, човек иде на земята, като на училище, със специално наредена програма за него. Като влезе в училището, ученикът ще учи по тази програма. Определен е и материалът, който трябва да се изучава. Почти за всеки ден е определено, какво трябва да се учи. В духовния свят програмата е много по-точна, отколкото на земята. Ако на земята работите вървят добре, колко повече в духовния свят. Искаш да имаш деца. Важно е, какви ще бъдат тези деца. Гениалните деца се раждат при известни условия; талантливите също се раждат при известни условия; и обикновените деца се раждат при известни условия.

Казваш: Искам да се оженя. – Свободен си, но ако си невежа, не се жени. Започваш един занаят, от който нищо не знаеш. Първо ще се учиш, после ще прилагаш наученото. Докато не си научил занаята, не разваляй материалите. Как ще се жениш, щом нищо не си учил? Невежата само греши. Майката греши, децата грешат, и всички търсят вината в бащата. Някога мъжът греши, а обвинява жената. Това не е наука. Казваш: Едно време се обичахме с жената. – Вашата любов е била търговска сделка. Любов, при която хората се карат, е търговска сделка. Когато хората се обичат, те никога не се карат. Да обичаш някого и да му се караш, това не е любов. За мене това е правило. Невъзможно е да се караш на този, когото обичаш. За да се наруши законът на любовта, трябва да има сила, по-голяма от нея. Ако наистина се намери такава сила, тя не е вече любов. Опитайте се да хванете тази сила и вижте, може ли тя да оправи света. Всъщност, никаква външна сила не може да се противопостави на любовта. Ако намираш, че една работа не е направена както трябва, причина е безлюбието. Мислиш ли, че с мърморене ще оправиш света? Който мърмори, и светия да е, и обикновен човек, той не може да обича Господа. Как е възможно да роптаеш против Онзи, Който ти е дал всичко? Какво си направил ти, обикновеният човек, за Господа? Хиляди погрешки си направил и не си чул нито една обидна дума, не си видял един крив поглед. Каквото и да правиш, Той казва: Върви напред, не греши! Грешката ти е малка, изправи я. Пак сгрешиш, пак те успокоява. Казваш: Дотегна ми вече да изправям погрешки! – Ще ги изправяш, докато се научиш да живееш добре.

Днес аз ви говоря за науката на сърцето в бегли черти. И вие, като служите на сърцето, искате да служите и на любовта. Не знаете обаче, какво нещо е служенето. Първо трябва да служите на Бога. Научете се да отличавате своите мисли и чувства от Божествените. Където е Божественото, там грешките са изключени. Ако мислиш, че и Бог греши, трябва да се намери друг, по-силен от Него, за да оправи работите. – Ама виждам противоречия навсякъде. – Те са резултат на твоя изопачен живот. В Бога няма противоречия, няма погрешки. Каквото е направил Той, всичко е добро. – Навсякъде виждам злото. – То е оставено като възможност, като условие за човешкото развитие. Има неща, които не могат да се проявят без злото. Някога трябва да станеш лош, за да направиш нещо. Вярно е, че ако залееш човека с киселина, ще го изгориш. Но ако употребиш същата киселина в минимално количество, тя може да служи като лекарство, да те спаси от най-страшната болест. Значи, зависи как ще употребиш злото – в голяма или малка доза. Киселината, употребена в голямо количество е зло, в малко количество е добро – лечебно средство. Виждам, някой стреля веднъж, два пъти – не може да улучи. Като се опита да гони неприятеля си, падне и счупи крака си. Казват: Горкия човек! Кое е по-добре за него: да счупи крака си, или да не го счупи? В случая, по-добре е да счупи крака си, отколкото да убие човека. Онзи, когото той преследва, ще дойде при него, ще превърже крака му и ще се помирят. Ето резултатът на малкото зло. То има за цел да помирява хората. Това подразбира, че сърцето служи, а умът се учи, проверява нещата. Казваш: Искам да направя едно добро. – Ще го направиш, ако си добър. Доброто е основа за градеж. – Искам да служа. И това може, но трябва да имаш знание. Само добрият човек служи, а ученият придобива знания. Който нито служи, нито учи, той се забавлява. Забавлението е почивка.

И тъй, със сърцето си човек служи на Бога, а чрез ума си учи. Ученето е лека, приятна работа, а служенето е сериозна работа. Като учиш и служиш правилно, ти уреждаш работите си. Не се изобличавай, не казвай, че си лош, служи и учи. Не е въпрос, дали си добър, или лош, но не знаеш да служиш, не си учил, както трябва. Като говоря за служене и за служители, имам предвид два вида служители: на доброто и на злото. И добрите, и лошите служители се подчиняват на Бога. Но доволни ли сте вие от лошите служители? И едните, и другите са учили, но те се различават в прилагането на знанието си. И пътят, по който вървят, е различен. Много окултни ученици искат да придобият знания, да станат учени, да заемат високо обществено положение, но в този път не могат да имат големи постижения. Това са постижения на падналите духове. Значи, който не учи, и който много учи, неизбежно ще падне; който не учи добре, също пада. Който служи добре, не пада. Такъв е законът.

Казвате: Всичко ни е дадено. – Дадено ви е, но вие го изявявате по два начина: ако служиш на себе си, ще паднеш; ако служиш на Бога, ще се повдигнеш. Ако учиш за себе си, ще паднеш; ако учиш за Бога, ще се повдигнеш. Значи, първо ще служиш на Бога, после на себе си; първо ще учиш за Бога, после за себе си. Такъв е законът. Ако обърнеш закона, падането е неизбежно. И в падането се учи човек, но то струва скъпо.

Като не разбираш закона на падането, искаш преждевременно много неща. Казваш: Искам да се оженя. – Ожени се. – Искам да имам деца. – И това може. Ако Бог дава на рибата 300 – 400 хиляди деца, защо на тебе да не даде поне едно дете? – Защо на мене не е дал нито едно дете, а на рибата толкова много деца е дал? – Много просто. Рибите се научили да мълчат, а ти не можеш да мълчиш. На мълчаливите Бог дава много неща; на онези, които кряскат, нищо не дава. Мълчанието се предпочита пред многото говорене. И до днес рибите изучават мълчанието и мъдростта, но знаете ли какво става в морето? Видимо нищо не става, но невидимо – „да спи зло под камък!“ Рибите изучават закона на сърцето: Каквото да става в сърцето, ще мълчат, то не се отнася до него. Всичко ще се оправи. Учене е това. Мнозина ми се оплакват от живота си. Влизам в положението им – много страдат. Обаче, коя е причината за страданието им?

Веднъж при мене дойде една хубава, угледна мома, заболяло я зъб. Подула й се страната. Тя отишла при лекар. Той я посъветвал да й направят операция. Ако го послуша, лицето й ще се развали от разреза, който ще направят отвън на лицето. Тя чувала да говорят за мене, че лекувам. И дойде при мене да се посъветва за зъба си. Тя ме запита: Защо Господ ми даде слаби зъби? Казах й: Ако не беше те заболял зъбът, никога нямаше да дойдеш при мене. Сега, като те боли зъба, аз ще туря ръката си на болното място, да ти мине болката; иначе, нямаше да те лекувам. Дадох й правилото: Очите никога не трябва да се движат. Ще гледаш човека право в очите. Погледът да бъде чист, съсредоточен, определен, без никакво раздвояване. Пази се от раздвоен поглед. Срещнеш ли човек с нераздвоен поглед, имай пълна вяра в него. Раздвоеният поглед изгаря. Раздвояването на погледа е човешка работа. В Божественото няма раздвояване. Че вятърът ме блъснал, че косите ми се развалят, кой е виновен за това? Той ме люшка на една и на друга страна. Аз ходя много добре, но вятърът ме люшка. Той е виновен за това, той съблича палтото ми. За да не ме блъска, трябва да имам тясно, стегнато палто. Каквото е външният вятър за човека, такова нещо представлява раздвоеният поглед.

Днешният ден определя съдбата на хилядите дни, които ще дойдат. От днешния ден зависи, каква посока ще вземете в живота си. Ти си на кръстопът. От тебе зависи, кой начин ще избереш. Ще си отваряш добре очите, да видиш, кой път накъде отива. Двата пътя имат различни резултати. Казвате: Бог знае какъв път ще изберем. На всеки кръстопът се държи по една реч, с която ви осведомяват за значението на пътя. Като вървите по единия път, ще станете богати, щастливи и учени, но в края на краищата, всичко ще ви вземат. В този път ще станете красиви, силни, но и това ще ви вземат. Другият път ще ви донесе истинското знание, истинската свобода и любов. Тази любов и това знание разрешават всички противоречия. Законът на любовта е написан върху дланта на човека с крайно дребни букви, които само с микроскоп могат да се разчетат. Другите закони са написани с едри, четливи букви. За да прочетете ситните букви на ръката си, трябва да я приближите много близо. Който може да чете тези букви, той тръгва вече в тоя път. Някой още отдалеч чете и казва: Всичко прочетох и разбрах. – Да, прочел си, защото този е пътят с едрите букви. Няма човек, който да не може да чете едрите букви. Колко светии има, които са хващали пътя на едрите букви, но се връщали назад. Той е пътят на малките опитности.

Сегашните хора имат особени преживявания. Те приличат на бомба, която всеки момент може да се пръсне. Седнеш на едно място, не те свърта; седнеш на друго, пак не те свърта. В стаята влезеш, мъчи те нещо отвътре. Търсиш ъгъл да се свиеш. Питам: Защо се мъчиш? – Сам не зная, какво ми е. – Не знаеш, защото както всички хора, обичаш да преувеличаваш нещата. Забелязано е, че след най-голямото благословение ще дойде най голямата мъчнотия. И обратно, след най-голямата мъчнотия иде най-голямата радост. За да не губи радостта си, човек трябва да вземе предпазни мерки. Какво стана с праведния Иов? Един ден Бог запита Сатаната: Познаваш ли моя добър раб Иов? – Добър е, защото си му дал имот, богатство, добри синове и дъщери. Вземи му всичко, и тогава говори за него. Казвам: Изкуство е, когато богатството се увеличава, сърцето да не се свързва с него; когато знанието се увеличава, умът ти да не се възвеличава; когато силата ти се увеличава, ти да не се забравяш. Каквото и да придобиеш: богатство, сила, знание, това са обикновени неща, които не разрешават въпросите. От временните придобивки нищо не остава.

Човек трябва да бъде енергичен, буден, готов за всяка работа. – Каквото Бог даде. – Не, постоянно ще работиш. – Малцина знаят да работят. – Какво да работим? – Да допуснем, че някой се разсърдил на приятеля си, не иска да се примири с него. Той трябва да намери начин да се примири с него. Ето една работа. Със сърдене светът не се оправя. – Какво да правя, като ми дойде такова състояние? Ще знаеш, че то не е твое. Ти си войник и каквото ти заповядват, това правиш. Полковникът ти казва: Войник, вземи този и го арестувай. Ти казваш: Слушам! Обърнеш се назад и изпълняваш заповедта. Полковникът е чуждата мисъл, която изпълняваш. – Кой е отговорен: полковникът, или войникът? – И двамата. Ама полковникът заповядва. – Ти пък изпълняваш. Макар да изпълняваш чужда заповед, и ти си отговорен. Какво печелиш, ако арестуваш, или убиеш някого? Този полковник дава една заповед, друг полковник дава друга заповед. Той казва на войника: Слушай, вземи този човек, закарай го до границата и го пусни свободно да си отиде в отечеството. Кажи му една-две благи думи и се сбогувай с него. Кой от двамата полковници постъпва по-добре? Да застреляш човека, това е лесно, но какво се печели с това?

Като воюват хората, все ще има застреляни, убити, но желателно е да има по-малко, отколкото законът предвижда. Ако генералът заповядва на войниците да вървят напред, и те се втурнат срещу най-големия огън, където ги очаква явна смърт, не е ли по-добре, той да заповяда да се върнат назад? Разумен трябва да бъде генералът. – Как да отстъпи? – Колко пъти човек отстъпва! Да воюваш, това значи, да имаш знание. Сърцето трябва да е свършило учението си, да знае как да служи. Ще воюваш според закона на любовта. Под „любов“ не разбирам размекналите човешки чувства, нито материални интереси. Казваш, че обичаш някого, а зад твоята любов се крие нещо материално. Любовта изключва материалните интереси, защото те заблуждават човека. Без материални блага не може, но те не трябва да влияят на любовта. Ще кажете, че това е противоречие. Всъщност, противоречията са в човека. Любовта изключва всички противоречия. Разсъждавайте правилно. Колко хора са ми казвали, че няма любов в света. – Ако това е истина, тогава и мъдрост няма, и истина няма. Те вървят заедно. Дето няма любов, мъдрост и истина, въпросите не се разрешават правилно.

Преди години, дойде при мене един млад човек, който ми каза: Знаеш ли, решил съм да не правя добро на хората. Колкото добрини съм правил, все зло съм намирал. Защо е така, не зная. – Правил си малки добрини. Престани да правиш малки добрини. Ако направиш едно малко добро на тигъра, той непременно ще те изяде. Опитай се да дресираш един тигър, да видиш колко признателен ще ти бъде. Както ближе ръката ти и се умилква около тебе, така ще те нападне. Достатъчно е капка кръв да лизне, за да те сграбчи в обятията си. Като знаеш това, не се опитвай да дресираш звяра, да му правиш добро. Най-малкото парче месо, дадено на звяра, е в състояние още повече да го озвери, да го хвърли в крив път. Ако тигърът или лъвът яде хляб, дай му един сух хляб, да гризе, да не напада човека. Ако му дадеш месо, дай му много, за да се задоволи. Малкото парче месо повече ще го настърви, и ти ще му станеш жертва.

Като говоря за законите на живота, за месоядците, ето какво разбирам. Казваш: Искам да бъда богат. – Това е месна храна. Колко богат искаш да бъдеш? – Да имам поне един милион. Друг казва, че не иска толкова, доволен е на няколко хиляди лева. Според мене, колкото е опасно да имаш един милион, толкова е опасно да имаш и един лев. Като имаш един лев и не можеш да се нахраниш с него, ти ще останеш гладен и ще се ожесточиш, ще бъдеш готов да изядеш някого. Какво всъщност ти трябва? Само хляб. Това е метод за самовъзпитание. Така се възпитавам аз. Като се запитам какво ми трябва, отговарям си: Тебе ти трябва само една коричка хляб. Друг път си казвам: Тебе ти трябва само едно житно зрънце, да го посадиш в земята и да го гледаш как расте. Посей едно зрънце и виж, след 4 – 5 години колко ще се размножи. То ще бъде в състояние да оправи обърканите ти работи.

– Защо не успяват сегашните хора? – Защото не са изпълнили обещанията си. Колко обещания са дадени! Обещавали сте, че ще служите на Господа. И до днес златните надписи стоят, че ще служите на Бога, но не сте изпълнили обещанията си. Грамадно богатство се крие в тези надписи. Те са от чисто злато. Защо не сте изпълнили обещанието си? Както виждам, някои се опили, други заспали. В края на краищата, всички забравили обещанието си. В това отношение, аз съм икономист, никъде не поставям надпис. Ако искам да туря някъде надпис, той ще бъде с толкова ситни букви, че и с микроскоп не можете да го прочетете. Ще кажете, че съм скържав. Каквото и да кажете, съветвам ви да стопите златните си надписи и да употребите златото за друго.

Един европейски владетел имал особен часовник: На всяка цифра имало по един от дванадесетте апостола, направени от злато. На всеки час часовникът дрънкал, механизмът му бил такъв, че с удрянето на часа, съответният апостол излизал напред и се покланял. В това време, този владетел обявил война на неприятеля си. Понеже нямал достатъчно пари, той заповядал да стопят часовника и от златото да насекат пари. От този момент апостолите престанали да се кланят пред хората. Като го питали, къде са неговите апостоли, владетелят отговарял: Пратих ги да проповядват. Казвам: Пратете и вие вашите апостоли да проповядват. Някога и вие сте употребявали този начин, но сте го забравили.

Помнете: В пътя, по който върви сегашната култура, има известни заблуждения, от които трябва да се освободите. Не е лошо, че имате златни надписи. Ако всичките ви работи са изпълнени, както са надписите, светът щеше да бъде рай. От големите надписи вие сте очаквали големи резултати. Аз пък казвам обратно: От малките надписи очаквайте големи резултати. При това, резултатите ще бъдат накрая. Ето защо, започвайте отначало с малки надписи, за да получите накрая големи резултати. Когато правя добро, започвам с най-малкото. От време на време пускам по едно зрънце и наблюдавам как расте то. Така постъпвам и в работата си. Като срещна един човек, веднага търся начин, как да постъпя с него. Не е лесно да живееш на земята. Важно е, как ще погледнеш човека, какво ще му кажеш, как ще се усмихнеш. Това са положения, които трябва да се имат предвид.

Преди години дойде при мене една жена, която се оплакваше от положението си. Изказа недоволството си от този, от онзи. В края на краищата, излезе, че е недоволна от всичко: не й се живее, не иска да слуша нито за Господа, нито за каква и да е религия. Изслушах я добре и после й казах: Догодина ти ще имаш едно хубаво, гениално детенце. Като чу това, тя се зарадва, усмихна се, лицето й светна и си отиде доволна. Значи, има нещо незадоволено в нея, което хвърля сянка на целия й живот.

Сега и на вас казвам: Тази година всички ще имате по едно хубаво, гениално детенце. С други думи казано: Всички ще имате по едно благословение от Бога. То ще ви зарадва, ще осмисли живота ви. Ако ви дойде някакво изпитание, не се смущавайте. То е външна опаковка. В него е скрито Божието благословение. Бог е запазил хубавите неща за края. За всеки от вас е определено специално благо. Вие трябва да се молите, да бъдете готови да приемете това благо и да го използвате. Не пресилвайте условията. Знайте, че благото, за което копнеят вашето сърце и вашият ум, ще ви се даде навреме. Едно се иска за това – будно съзнание. Не се безпокойте за нищо. Ученик си, цяла нощ не спиш, безпокоиш се, че на другия ден учителят ще те вдигне на урок и ще те скъса. Помни: Любовта никога не къса. Тя носи всички благословения. Любовта търси готови, отворени сърца, да служат. Тя изисква от човека да предаде онова, което е възприел.

Ново възпитание е нужно на човечеството. – Какво представлява възпитанието? – Капитанът на парахода, или машинистът на влака. И единият, и другият регулират движението. Те показват пътя на хората, накъде да се движат. Сърцето пък тласка човешкия живот към определената цел, да се учи да служи. Пред нас са ангелите, които ни учат да служим. Те служат, а ние се учим от тях. Учете се от ангелите и служете на Бога с всичкото си сърце. От вас пък ще се учат животните. И, каквато грешка намерите в себе си, изправете я. Тя крие своя произход в далечното минало, когато сърцето се учило да служи. – Защо да се учим от ангелите? – Защото те разбират работите по-добре от нас. Те отдавна са завършили науката за служенето. Обаче, те нямат право да се занимават с човешкото сърце. Това е достояние само на Бога. Затова е казано: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ На ангелите е предоставено да се занимават с човешкия ум, но не и с човешкото сърце. Те пошепват на ума: „Слушай, каквото сърцето ти казва.“ Значи, сърцето си ще дадете на Господа, а ума си – на ангелите. Вашите умове са предметно учение за ангелите. Слушайте какво ви учат ангелите. Те знаят как да изправят грешките ви. Да изправиш една грешка, това е тънка работа, достъпна само за ангелите.

Служете със сърцето си! Учете с ума си! Следвайте пътя на ангелите, за да изправяте грешките си. Сега е време да сеете новото семе. Ученето е сеене. Един ден, като се научиш да сееш, ще служиш, т. е. ще жънеш добри плодове. Като сеете, опитвайте семето, да е добро. И като жънете, пак проверявайте. Не бързайте изведнъж да жънете.

Учене и служене – две неща, които трябва да залегнат дълбоко във вас. Вървете по пътя на ученето и служенето. Колкото малки придобивки да имате, благодарете и за тях.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

18. Утринно Слово от Учителя, държано на 30 януари, 1938 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: сърце, човек, учи, може, бог, аз, служи, ум, хора, ангел, любов, мене, има, време, сега, знаеш, свят, право ,

 Утрини Слова , София, 30 Януари 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder