НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

И пак се наведе на земята

И пак се наведе на земята

Най-често използвани думи в беседата: любов, сега, човек, всички, аз, има, жена, може, хора, време, свят, казвам, бог, иска, ден, стане, съм ,

 Неделни беседи , София, 9 Януари 1938г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета само един стих от осма глава на Евангелието на Йоана: „И пак се наведе на земята и пишеше.“ (ст. 6).

Духът Божи.

„И пак се наведе на земята.“ На хората е неприятно да се навеждат. Изобщо в хората има едно неразположение да се навеждат надолу. На човека не е приятно да прави трудни работи. Човек е същество, което обича всички работи да ги върши по един лесен начин. Всеки търси лесния път. Никой не търси мъчния път. В това отношение американците държат рекорд. Те обичат всички работи да стават набързо. В това отношение всички хора са станали американци. Всички хора по целия свят все бързат. Един германски професор дал едно определение, какво може да стане от хора, които бързат. Един американски студент отишъл при един виден професор по философия в Лайпциг и му казал: „Господин професоре, нямате ли някакъв кратък курс по философия? В пет–шест месеца да свърша курса?“ Професорът му казал: „Слушай, приятелю, когато Господ иска да създаде една тиква, той употребява само шест месеца. В шест месеца може да се създаде една голяма тиква. Но когато иска да създаде един голям дъб, трябват му сто години.“ Та когато бързате, вие ще създадете една тиква или една диня, но когато се занимавате по-дълго време, вие ще създадете един голям дъб, нещо устойчиво. Мнозина от вас искат да се запознаят с истината изведнъж, в кратко време да ви стане ясна. Пък и любовта искате в кратко време да я схванете. В света има много школи, които показват методи за един успешен живот. В Америка има една окултна школа, която показва начини за бързо забогатяване. Всяка наука има свои изключения. Всеки закон има свои изключения. Главното твърдение на тази окултна школа седи в това, че когато човек иска да стане богат, първо мислено ще си представи това желание. Той ще си определи мислено една цифра, колко богат иска да стане, да има стотици хиляди лева, или милион, два, три и повече – до сто милиона. След това три пъти на ден, сутрин, обед и вечер ще настояваш това богатство да дойде отнякъде. Ти не знаеш от къде ще дойде тази сума, но като мислиш така, тя ще дойде от някъде. Този автор написал една книга, в която дава различни методи за леко забогатяване. Един господин станал последовател на това учение. На това учение обикновено стават последователи закъсалите материално. Богатите не ставали последователи. Закъсалите ставали последователи, за да оправят работите си. Този господин турил в ума си мисълта да спечели по някакъв начин десет хиляди долари. Това са около един български милион. Обаче, тия пари не дошли на време, когато този господин определил, и затова той се разсърдил. Той тръгнал от Ню Йорк за запад. Спрял се в едно малко западно градче, но този ден станало едно голямо земетресение, което разрушило почти града. В това време една голяма греда паднала от едно здание и счупила крака му. Той изпаднал в безсъзнание. Когато се пробудил, той усетил, че кракът му бил счупен, но близо до него видял един чек от десет хиляди долари. Сега аз не вземам този пример в буквален смисъл, че каквото пожелаете от Господа, ще го имате, но кракът ви ще бъде счупен. Това не значи, че кракът ви непременно трябва да бъде счупен, но все таки ще трябва да платите с нещо. Та каквото искате, искайте, но не определяйте време, кога да го получите, не настоявайте като някой генерал. Знаете ли колко лошо е човек да се научи да заповядва? После трябва да се отвиква да заповядва. Един наш брат, Илия Стойчев, който сега е заминал на ескурзия на онзи свят, разправяше следната своя опитност. Той беше чиновник в дружество Сингер. Един ден се явява при него един господин и му казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ – „Не зная.“ – „Аз съм запасният полковник еди кой-си.“ – „Не зная, сега научавам това. Но ти знаеш ли аз кой съм?“ – „Не зная.“ – „Аз съм запасният ефрейтор Илия Стойчев.“ И двамата се хващат за ръка, и двамата запасни: единият е запасен полковник, а другият запасен ефрейтор.

Сега и вие, които ме слушате, сте в запас, не сте на действителна служба. Ако сте на действителна служба, каквото кажете, ще стане. А сега, понеже не става, каквото казвате, вие сте в запас. Онези, които са в запас, трябва да чакат, докато дойде партията им на власт. Следователно, докато не разбираш великите закони на природата, ти си в запас. Може да си запасен генерал, полковник или ефрейтор – това не е важно. Когато разбереш законите на природата, ти ще бъдеш на действителна служба и всичко, каквото кажеш, ще стане. Няма нищо в света, което да не е станало. Един стар българин изпратил сина си в Париж да следва. Синът пише от време на време на баща си любовни писма, иска да му изпрати пари за такси, за книги и за други някакви нужди. Един ден бащата получил едно писмо от сина си, но като не знаел да чете, занесъл писмото на един познат касапин и го помолил да го прочете, какво пише синът му. Касапинът бил груб човек по характер и с груб глас и започнал да чете писмото: „Татко, изпрати ми пари, че ми трябват.“ – „Виж го ти, синът му. Пише ли се така грубо на баща? Няма нищо да му изпратя. От него човек няма да стане.“ Като минали един два деня, той взел писмото и го занесъл на един познат фурнаджия, човек мек по характер и му казал: „Слушай, моля ти се, прочети това писмо от сина ми, да видя какво иска.“ Фурнаджията започнал да чете: „Мили татко, изпрати ми една сума, че ми трябва за такси, за книги.“ – „Виж, така разбирам да пише мекичко като на баща. Изменил се моят син.“ Същият закон съществува и в природата. Дотогава, докогато ние държим едно лошо поведение, докато не я разбираме и искаме да ѝ заповядваме, и тя ще ни се противопоставя. Закон е, докато човек иска без любов, той е генерал, който знае само да заповядва. Ако по този начин искате от природата, тя най-после ще ви даде, което искате, но ще ви го изкара от носа, солено ще ви излезе. Постъпвате ли спрямо нея със закона на любовта, тя всичко може да ви даде.

Казвам, успехът на света се дължи на любовта. Казвате, че работите не стават с любов. – Не, работите стават именно с любов. Бог създаде света именно от любов към нас, към всички хора. Той го създаде, защото любовта му към хората беше по-голяма от техните грехове. Ако Той нямаше любов към хората, към всички същества, Той ни най-малко не би създал света за тия същества, да Му създават толкова много неприятности. Както Бог има неприятности, така и вие ще имате. Но както Бог преодоля всички мъчнотии и неприятности с любовта и с дълготърпението си, така и вие ще ги преодолеете. Друг път освен този няма. Сега и вие със своето дълготърпение ще преодолеете мъчнотиите си и ще създадете вашия свят. Няма нещо, което да не е станало така. Всичко онова, което човек е определил да стане по закона на любовта, то е станало. В любовта няма нищо невъзможно. Ако човек постави в ума си да направи някакво дело с любов, той непременно ще успее. Невъзможно е да не успее. Когато турите любовта да действува, тя непременно ще свърши работата. Обаче, ако не турите любовта като условие в живота си, тогава работите почти не се постигат. При това положение и да се постигнат нещата, те пак ще се изгубят. Сега аз няма да ви навеждам много примери по това. Достатъчно е да се спрем върху историческия факт за Адам и Ева, които бяха първите ученици в една окултна школа. Те бяха приети там за ученици, но извършиха едно дело без любов. Те видяха какво може човек да извърши чрез сила. Всичко това, което днес хората вършат, войните са все от науката на дървото за познаване доброто и злото. Вече осем хиляди години са се изминали от Библейското тълкуване, когато хората се стремят да изправят света със сила. Всички вие сте опитали това учение. И аз виждам, че безлюбието е развалило света, развалило е хубавите работи. Гледам млад момък, свършил университет, се влюбва в млада, красива мома, също свършила университет. Умират един за друг от любов. Хубаво е да умира човек от любов. Той вечер умира, а утрин оживява. Вечер умира, на другия ден се съживява. Ако хората умираха без любов, нямаше да се съживяват. Аз бих желал хората да умират от любов, защото ако умират без любов, няма кой да ги съживи. Тия млади хора се оженват, но после за едно ядене любовта им се разваля. Турците преди години имаха обичай, ако жената донесе на мъжа си празна стомна, каквато и да е любовта им, той я напуща. Не е позволено той да иска вода и тя да дигне празна стомна. Стомната винаги трябва да бъде пълна с вода. Следователно, кажеш ли една празна дума на човека, работите ще отидат, ще се развалят. Никому не казвай празни думи. Всяка дума, която казваш, трябва да е пълна. Кога думите са пълни? Когато излизат от извора на любовта.

Един българин с висше образование се оженил за една млада, красива мома. Един ден тя решила да готви боб. Турила боба на огъня и започнала да си гледа другата работа. В това време свекървата видяла, че бобът е уврял, разбъркала го и турила в него сол. По едно време сестрата – зълвата, влязла и тя в кухнята и като видяла, че бобът е готов, турила и тя сол. Най-после дошла и възлюблената. Като видяла, че бобът е сварен, турила солта в него. Дошъл мъжът и започнали да се хранят. Като вкусил боба, той се усмихнал и казал: Оказало се, че трима души готвили бобът и трите турили в него сол. Бобът бил пресолен. Свекървата попитала сина си: „Да не е безсолен бобът? Аз го солих.“ После и зълвата запитала: „Да не е безсолен бобът? Аз го солих вече.“ Същият въпрос задала и възлюблената. Хубаво сте го осолили. Много любов сте му турили. Казвам: Достатъчно е само един човек да осоли боба. Днес в науката много солят. Дойде един, насоли ви. Дойде втори, и той ви насоли. Дойде трети, и той ви насоли. И така ставате много солени. Казвам, не е хубаво човек да бъде много солен. И в любовта има крайни предели. Любовта е велика наука, към която трябва да бъдете много внимателни и деликатни. Тя е най-деликатната област, с която човек трябва да започне. Любовта не търпи никакво насилие. Любовта не търпи никакъв грях, никакво подозрение, никакъв гняв. Вяра можеш да имаш колкото искаш, но безверия тя не търпи. Надежда можеш да имаш, но обезнадеждаване тя не търпи. Тя не се интересува от тия неща.

Та казвам: Когато влезете в любовта, вие трябва да се въоръжите с всички добродетели. Казвате, че обичате някого. Как го обичате? За да обичате някого, вие трябва да виждате в него всичките му добродетели. Ние обичаме дървото заради неговите плодове. Ние обичаме учения човек, заради неговите книги. Ние обичаме музиканта заради неговото свирене. Ние обичаме художника заради неговите картини. Ние обичаме скулптура заради неговите статуи. Все трябва да обичате човека заради нещо. Ние обичаме Бога за какво? За това, което е създал. Ние обичаме Бога за онова, което ни е дал. Не само че е създал света, но той е наредил всичко много разумно. Кой каквато нужда има, Той го е надарил преизобилно. Мнозина не съзнават това и се оплакват, че нямат това, онова. Някой се оплаква, че нямал детенце. Че децата не се раждат на всяко време. Котката, запример, може да ражда всеки шест месеца. Сега няма да повдигам този въпрос, защото ако го повдигна, той ще произведе цял въпрос. Това, което сега става в света, не е раждане. Това, дето казват, че някоя жена е бременна, това не е раждане, това е носене някакво бреме. Казват: „Бременна е жената.“ После казват: „Донесоха го детето.“ Раждането става без мъка.

Та сегашният живот на хората е пълен с много недъзи, които те носят. Някой път речеш да мислиш за любовта, но от тази любов ще произлезат ред неприятни работи. Какви ли не славни препоръки съм слушал за жените и в България, и навсякъде. И в Америка, и в Англия, и в Германия, навсякъде говорят лошо за жената, но в България казват: „Жена ли е, тя все е змия, но поне гледай да не е отровна.“ Не, така не може да се мисли. Къде е погрешката? Погрешката е в мъжа, понеже той мисли, че е родил жената. А Господ е взел от него само две ребра и е направил жената. Тези ребра само пакости правеха на Адама, затова Господ ги извади, да не му препятствуват. Това беше 13-то ребро. Жената е много енергична, понеже е направена от 13-то ребро. Значи Бог взе материал от Адама и направи от него жената, но той не я роди. След това Бог вдъхна дихание в нея. Грешката е в Адама, че той считал Ева за своя дъщеря, и затова казал: „Тя е кост от костта ми и плът от плътта ми.“ Не, жената не е никаква собственост на мъжа. Като говоря по този начин, жените се усмихват. Но и жените имат същата погрешка, понеже помислиха, че мъжът е тяхна собственост. Нито жената е собственост на мъжа, нито мъжът е собственост на жената. Мъжът и жената са слуги на Бога. Жената трябва да се радва, че е взета от хубаво място от човека. Тя е взета от ангелско място. Тя трябва да се радва, че не е направена от животинската област на човека, но от неговото духовно естество, от ангелската част на човека. Жената отделя животното от човека. Що е жената? – Жената е граница между животинския и човешкия живот. Аз говоря за сегашната жена, защото, както е в окултния разказ, казва се, че Бог създаде мъжа и жената по образ и подобие свое. Сега този въпрос ще го оставим настрана. Някога вие ще го изучавате. Това е един дълбок въпрос. Какво значи да се създаде човек, това е въпрос, който иска много изучаване. В Писанието се казва, че мъжът е глава на жената. Значи, мъжът научи жената да мисли. Жената пък научи мъжа да чувствува. Жената носи в себе си разумното сърце, а мъжът – разумния ум. Ще кажете: „Умът ли седи по-високо или сърцето?“ Не е въпросът кой седи по-високо, важно е кой изпълнява своята служба по-добре. Онзи, който изпълнява своята длъжност добре, той всякога седи по-високо от онзи, който не изпълнява длъжността си добре. Не мислете, че ако духът извърши нещо неразумно, че ще седи много високо. В природата съществува следният закон: Всяко нещо, което е добре извършено, седи високо.

Сега, този въпрос е малко тъмен, но понеже вие сте заинтересувани, не трябва да се говори по него. Често са ми казвали: „Как ще разрешиш този въпрос, когато не си женен?“ Че и вие не сте женени. Аз досега не съм срещал женен човек на земята. Според мене, женен човек е онзи, който никога не е хвърлил лош поглед на своята възлюблена, нито я е хокал някога. Той винаги е отправял любовен поглед към нея и сладки думи. Това значи възлюблен. Ще кажете, че човек може да бъде неразположен. Според мене, важно е вътрешното разположение на човека. Аз съм правил в това отношение много опити. Някой път външно си давам сериозен вид, а вътрешно съм много разположен. Който ме види, ще каже, че Учителят ме погледна много строго. Питам: Когато времето се заоблачи и вятърът започне да духа, това показва ли, че Господ се е разгневил? Вие не разбирате езика на природата. Когато започне да гърми и да се тряска, това показва ли, че Господ се е разгневил на вас? Не, чрез земетресението Господ освобождава някои души или някои елементи, които от дълго време са били заровени дълбоко някъде в земята, Бог разчупва пластовете с цел да се освободят някои души или елементи. Така се намират скъпоценните камъни. Когато небето понякога се навъси и завали дъжд, Бог има за цел да полее растенията, да ги освежи. За кого са създадени океаните и моретата? Те са създадени за рибите, а не за човека. И сухата почва е създадена за животните, те да ходят по нея, а човек да я обработва. Понеже Бог е разпределил всичката работа между животните, на Адама, като на най-умното същество, Бог казал: Давам ти власт над всички животни да ги завладаш, но с любов. Злото не е във властта, но във власт без любов. Всяка власт без любов е насилие. Всяко знание с любов е благо. Когато нещата се извършват от побуждение на любов, те всякога са на място.

Вие искате един ключ, как да поправите живота си. Приложете любовта. Онези от вас, които нямат търпение, трябва да отидат на някое гише на банка, дето се разменят пари, там да придобият търпение. Там всички хора бързат, всеки гледа да свърши работата си по-скоро, а ти трябва да се обхождаш с всички добре, с най-голямо търпение. В това отношение целият свят е един възпитателен институт, чрез който трябва да се възпитавате. Ако някой от вас го поставят за учител на непослушни ученици, как ще им преподавате? Знаете ли колко шегобийци има между учениците, както в България, така и навсякъде? Във варненската гимназия имаше един учител, добър човек, чех, Емпер, който беше на ръст викок около един метър и половина, с широки рамене. Той преподаваше дескриптивна геометрия. Понеже (беше) много взискателен, учениците търсеха различни случаи, как да му отмъстят. Понеже знаеха, че той има голям страх от жаби, затова в катедрата туряха около десетина жаби. Един ден той влиза в клас, дига капака на катедрата, иска да провери които ученици отсъствуват, но веднага пуща капака и бяга, десетина жаби изскачат навън. Той излиза от клас, а с това и работата се разваля. После, като се успокои или на другия час, той влиза в клас, усмихва се малко, но учениците седят смирени, като че нищо не са направили. Той се обръща към тях с думите: „Моля ви се, не туряйте жаби в катедрата, по естество имам някакво органическо неразположение към тях и не мога да ги търпя. Каквото друго искайте, но жаби не туряйте.“ С това се свършваше всичката работа. Той не наказваше никой от учениците. Такива неща се случват и в нашия живот.

„И наведе се Христос и пишеше на земята.“ Всеки човек трябва да пише. Какво ще пише човек на земята? Той всякога трябва да пише мъчните въпроси. Да пишеш, значи да разсъждаваш. За да разрешиш един въпрос, смятане се иска от човека. По кое правило, по събиране, по изваждане, по деление или по умножение? Вие как мислите, по кое правило спада любовта? В бъдеще вие сами ще развиете тази тема. Трябва да се приложи новото разбиране на любовта. Вие казвате: „Трябва да се обичаме.“ Това е старото правило на любовта. Никога не употребявайте тази формула. Не говорете повече, че трябва да се обичате. Говорено е по това. Сега трябва да се пристъпи към обичта.

Когато искате да познаете и приложите любовта, постъпете като онзи ученик на древността, който отишъл при учителя си да го пита нещо за любовта. Той казал на учителя си, че иска да му поговори нещо за двете велики заповеди: Любов към Бога и любов към ближния си. Като започнал учителят да говори, ученикът казал: „Тази е трудна заповед, не ми говори нищо за любовта към Бога, понеже сега не мога да отида при Него. Разправи нещо за втората заповед.“ Като започнал Учителят да му говори върху втората заповед, ученикът казал на учителя си: „Моля ти се, дай ми малко време. Скоро ще се върна.“ Той излиза, отива в света да намери ближния си, да опита любовта и след две години се връща при учителя си, като му казва: „Сега започни да ми говориш.“ Да опиташ ближния си, това значи да опиташ дали работи законът на любовта. Казвам: Дошло е време, когато законът на любовта трябва да се приложи. Някой пита: „Кой ще ми заповядва?“ Ако някой човек му заповядва, той ще каже: „Той ли ще ми заповядва?“ В света все трябва да има един, който да заповядва, без заповед не може. Студът е дошъл сега да заповядва: дърва, въглища, топли дрехи, всичко това трябва да се достави. Освен това всяка дупчица трябва да се запуши. Не казвайте защо светът е направен така, но мислете, като е дошъл студът, какво трябва да се прави сега. Сега студът проповядва, че трябва топла стая, топли дрехи, въглища и дърва, топла богата храна и т.н. Студът е безлюбието в света. Това показва, че ние имаме един свят на безлюбие. От какво се нуждае този свят? – От топлина, от любов. Студът показва състоянието на Европа. Защо измени състоянието, температурата тази година? – Понеже има война и на изток, и на запад. Пък и други се приготовляват за война. Студът показва, че ако хората се бият, студ ще има и сняг, нищо друго. Пък и дърветата няма да имат никакви плодове. Ако направите война, всички ще треперите, ще зъзнете. Така казва Природата. Но как ще се убеди светът в думите на Природата? Ние казваме: Господ да го убеди. Сега ние, вие, всички християни, всички окултни общества, всички религиозни и духовни общества искат насила да се обединят в едно, да работят заедно. Обаче всички живеят в пълно разногласие, всеки мисли само за себе си, всеки живее за себе си, вследствие на което се създават тия нещастия в света. Ако всички хора, които имат будно съзнание, се съединят в едно, образът на света веднага ще се измени. Не само някои хора трябва да бъдат добри, но и всички общества, всички народи трябва да бъдат добри. И ако светът можеше тъй лесно да се оправи, всичко щеше да тръгне на добре.

„И пишеше той на земята“. Какво пишеше той? Той пишеше: Докато хората имат корави сърца и живеят без любов, светът никога няма да се оправи. Как ще се оправи светът? И пишеше Той на земята: Когато хората приготвят своите сърца да възприемат любовта и да постъпват съобразно с нея, светът ще се оправи. Това е писал Христос на земята. Ама ние не вярваме. Ако казвате, че това не е говорил, не е писал Христос, тогава това аз го казвам сега. Сега аз казвам: Сега светът живее в безлюбие, но така той не може да се оправи. Сега това аз ви го казвам ясно, не го пиша на земята. Ако всички започнете да постъпвате съобразно любовта, светът още днес ще се поправи. Какво ще кажете на това отгоре? Сега аз ви го казвам, това е свършена работа, никой от вас не може да се извинява. И земята да се обърне наопаки, вие не може да се извинявате. Какво ви струва да приложите любовта? Първоначално Бог казваше същото и на Адама, но той не го разбра и казваше: Чакай да опитам първо този закон. Бог казваше на Адама: Без любов работите не стават. – Чакай да проверя този закон. И той провери. Ние имаме един дълъг опит. Какво е дал светът? Целият свят, т. е. цялата земя е станала гробница все на разумни същества. Всичко това е резултат на безлюбие. Навсякъде има безлюбие. Безлюбието съществува не само между хората, но и между растенията и животните, и водата, и въздуха – навсякъде има безлюбие. Тук-там се проявява любовта. Не че хората нямат любов, но те държат любовта за себе си. Аз виждам как квачката кокошка взима пиленцата си под крилата – любов има тя. Виждам как птичката носи храна в устата си за своите малки. И това е любов, но днес любовта е много ограничена, тя не е още онази велика Божествена любов. И вашата любов е красива, но като сте научили тази любов, вие трябва да изучавате Божествената любов. След като свършите с вашата, с човешката любов, вие трябва да кажете: „Господи, аз свърших вече каквото е нужно за моя другар, за моите деца и за моите близки, кажи ми сега какво трябва да правя за Твоята любов.“ Ако жена ти иска да те задържи за някаква работа, ще ѝ кажеш: „Аз свърших своята работа по отношение на тебе, сега имам да свърша една работа за Господа. Като видя, че имате нужда от мене, пак ще дойда.“ Тъй щото човек едновременно ще служи и на Господа, и на дома си. Сегашните хора искат да се освободят от служенето на Бога под предлог, че имат задължения към държавата, към дома си. Някой казва, че е чиновник и не може да служи на Бога, докато не се пенсионира. Не, ще служиш едновременно и на Бога, и на службата си. Какво виждаме в света? Като станат пенсионери, те вече заминават за онзи свят. Тази философия, че като се пенсионира, тогава човек може да служи на Господа, е опасна философия. Навсякъде всички окултни ученици страдат все от безлюбие, понеже всички служат само на себе си. Навсякъде ще видите честолюбия, гордост, недоразумения между хората. Те не могат да се примирят. Остане ли третият да примирява двама души, те не могат да се примирят, никакво примирение не може да има. Между хората трябва да има съзнание. Всеки трябва да си отговори по любов ли постъпва или без любов. И в душата на всеки едного трябва да се роди желание да служи на Господа от любов. Че как ще се явите при Господа? Може би някои от вас да ви повикат тази година при Господа. Вие не знаете живота си, не сте сигурни сто на сто. Някой ден, като вървите, видите, че някой автомобил ви е прегазил и свършена работа. Един автомобил, както вървеше, отби се по тротоара и смаза един виден българин. Един наш брат скоро пострада от трамвай и главата си контузи. После той казваше: „Чудно нещо, как стана тази работа. Толкова много се молих сутринта, четох много молитви.“ Ти се благодари, че си се молил. Ако не беше се молил още по-лошо щеше да стане. Та в света, (в) който живеем, ние имаме много неприятели, които ни създават ред нещастия. За да се избавите от тия нещастия, вие трябва да се молите да приложите в живота си любовта към Бога. Следователно, като се качвате на автомобил или на трамвай, вие трябва да обикнете трамвайджията или шофьора, да се разположите към него. Като ги обикнете, те ще имат разположение към вас и ще ви заведат на мястото с най-голяма сигурност, сто на сто. В този закон до сега не съм имал никакво изключение. Наскоро ни караше един автомобил, но вървеше бавно. Приятелят каза: „Да му кажем да върви по-бързо.“ – Не го смущавай, теренът е такъв, че не му позволява бързо да се кара. Като излязохме на равното поле, той ускори движението. Сега и вие искате да заставите вашия автомобил да кара много бързо. Не, Бог няма да изпълни желанието ви, защото ако автомобилът ви се движи много бързо, може да се обърне някъде.

Като ставате сутрин, отворете сърцата си и благодарете на Господа. И да не го познавате, постъпете, както е постъпило едно малко момиченце. То написало един ден писмо на Господа и го адресирало: До Господа Исуса Христа на онзи свят. Съдържанието на писмото било: „Господи, майка ми и баща ми умряха. Няма кой да се погрижи за мене. Кажи на хората по някакъв начин да ми помогнат.“ То адресирало писмото и се върнало дома си с надежда, че ще получи някакъв отговор. Като получили това писмо, всички пощенски чиновници се събрали заедно и го прочели. Като видели голямата вяра на това дете, те решили кой колкото може да даде някаква сума. В скоро време те събрали една доста голяма сума. От този ден, работите на това дете се наредили. Ще кажете, че това дете е било глупаво. Не, умно е било това дете. Къде е Господ? Във вашата мисъл. Изпратете мисълта си до Господа и чакайте отговор. – Всички чиновници направиха каквото можеха и положението на това дете се подобри. Ще кажете: „Време ли е за това?“ Много съвети са ми давали хората, тъй да направим, иначе да направим, но човешките работи не вървят. Веднъж направих един опит с един болен, и той даде добър резултат. Той дойде при мене, разправя ми болката си. Давам му едно лекарство, не му действува. Давам му второ, трето, пак не действува. Тогава му казвам: Хайде върви си дома, никакво лекарство не ти давам повече. Без лекарство ще оздравееш. – „Ама как така?“ – Върви си по-скоро, казвам ти, че ще оздравееш. Като оздравееш, ела да ми кажеш, тогава ела при мене. Той си отиде недоволен, че съм го изпъдил. След един месец иде при мене и ми казва: „Много ти благодаря, оздравях.“

Сега и на вас казвам: Нищо друго не ви трябва, освен любов. Турете любовта за основа на живота си, и всичките ви работи ще се наредят. Турите ли закона на любовта за основа на живота си, и здрави ще бъдете, и пари ще имате, и весели ще бъдете, и хляб ще имате – всичко ще имате. Така е писал Христос. И аз ви казвам: Светът ще се оправи с любов. Това е волята Божия.

Благословен Господ Бог наш.

Сега ще ви дам едно правило, което можете да приложите.

Как ще стане това? Ще ви обясня с един пример. Във време на турското робство, в едно село, от турците избягали българите, а заедно и свещенникът, та нямало кой да кръщава децата. За тази цел те извикали турския ходжа да кръщава децата им. Той ги попитал: „Вашият поп как кръщава децата ви?“ – „Той ги потопява три пъти във вода и чете някакви молитви.“ – „Добре, стоплете вода и аз ще ги кръстя.“ Той потопявал децата три пъти във водата и казвал: „Както казва вашият поп, така да стане.“

Сега и аз ви казвам: Понеже тази година има осморка, отворените очи, затова всеки ден в осем часа сутринта и вечер, в осем часа, двете осморки на деня, казвайте следната Формула: Аз ще живея по любов, тъй както е писал Господ Иисус Христос. Животът ще се оправи с любов, каквото е писал Господ, ще живея по Неговия закон – да се поправи животът, тъй както Господ е казал.

Повтаряйте тази формула през цялата година, вечер и сутрин в осем часа. Където и да ходите, каквато и работа да имате, като дойде осем часа, кажете си формулата, без да се страхувате.

15-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 9 януари, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: любов, сега, човек, всички, аз, има, жена, може, хора, време, свят, казвам, бог, иска, ден, стане, съм ,

 Неделни беседи , София, 9 Януари 1938г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder