НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

И виделината свети

И виделината свети

Най-често използвани думи в беседата: аз, всички, може, човек, мене, има, хора, дойде, съм, сега, земя, любов, години, свят, път, искам, знае, живот, време ,

Неделни беседи , София, 21 Ноември 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета само първите пет стиха от първата глава от Евангелието на Йоана, това, което е същественото. „В начало бе Словото.“

За да осмисли живота си, човек трябва да намери същественото в своя живот, както и същественото в живота изобщо. Същественото е това, което при всички условия на живота не се изменя. Нищо в света не е в състояние да измени същественото. Човек никога не може да бъде изненадан от същественото. Същественото дава смисъл на живота. Когато ние се разочароваме от живота, това показва, че нямаме същественото. Обезсърчението иде от това, че ние нямаме почва, върху която да градим нещо.

Та казвам: За да бъдат ясни нещата при сегашните условия, необходими са няколко положения. Запример, често се говори за правото. Какво е правото? В правото има четири важни положения. Едното положение е, че всички можем да бъдем прави и всички можем да бъдем криви. Второто положение е: Ако аз съм прав, другият може да бъде крив. Третото положение: Ако аз съм крив, другият може да бъде прав. Тъй щото, дойдем ли до правото, трябва да разглеждаме въпроса, прав ли е или не. Защото ако единият е прав, другият е крив. Ако единият е крив, другият е прав. Значи, за да знаеш своята кривина, ти трябва да съзнаеш правото на другия. Или, ако не съзнаваш кривината на другия, ти не можеш да бъдеш прав. Сега ние искаме в света да бъдем прави, без да признаваме правото на Бога. Бог, който е създал света толкова разумно и ни е дал всичко, каквото ни е нужно, често ние си позволяваме да мислим, че Той е създал нещата криво. Ние, създадените, мислим за своя Създател криво. На какво основание, какви са фактите, за да мислим, че има неща, които не са прави? Казано е в стиха: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Защо Бог е допуснал тъмнината в света? – За да се яви доброто, хубавото, което хората хранят. Чрез светлината се вижда доброто на хората. Така Бог се радва на доброто на хората. Така аз мисля, а другите дали така мислят, не зная. Така мислят всички добри хора. Тъй щото, и тъмнината е толкова потребна в света, колкото и светлината. Ако тъмнината не съществуваше, грешниците щяха да се схумят, нямаше да могат да живеят. Тъмнината обаче закрива прегрешенията им и те не могат да виждат своята грозота. Сега това, което ви говоря е второстепенно нещо. Аз не искам да спирате вниманието си върху грешките, които човек прави. Греховете и погрешките на хората представят временното им състояние. Обаче не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години. То съществува от милиони и милиарди години насам. Следователно, не е лесно да се изправи. Представете си, че трябва да носите едно страдание два милиарда години. Даже и един месец не е лесно да се издържи, дори и един ден е много, или няколко часа наред не е лесно да се издържи едно страдание. Ние не сме за страданията, но без страдания няма растене. Какво ще правите? Някой казва: „Не може ли без промени в света?“ – Може и без промени, но тогава физическият свят няма да съществува. Ако няма промени в света, тогава няма да съществува този свят, с всичката своя красота. Ако промените не съществуваха, тогава човек не би се раждал, не би умирал, нямаше да има пари, нямаше да бъде здрав, нямаше да има никакви удобства. Всички блага в света се дължат, именно, на промените в света. Който иска да не се променя, да отиде в духовния свят. Там промените ще се сменят с растенето. Който не е доволен от растенето, да отиде в Божествения свят, там има само обновяване. Като стане недоволен от обновяването, ще слезе в духовния свят, ще започне да расте. Като стане недоволен от растенето, човек ще слезе във физическия свят, ще започне да се променя. Така ще слиза човек и ще се качва. Тъй щото, когато човек е недоволен, той трябва да знае, от какво е недоволен. Недоволен е някой от сиромашията. Какво иска? Иска богатство. После е недоволен от болестта си. Какво иска? Здраве. Ще му се даде. След това е недоволен, че няма дрехи, обуща, шапка, книги и хиляди още работи. Каквото иска, все ще му се даде. Човек трябва да знае, че неговото щастие се обуславя върху страданията и глада на други същества. Някой се качва на параход, но знае ли той, колко страдания са претърпели онези, които са го градили? Знае ли колко души са умрели, докато го съградят? Колко дървета са станали жертва, докато го направят? Колко тона желязо са били нагрявани до зачервяване, докато се построи този параход? И след всичко това, хората се оплакват от страдания. Обаче страданията са донесли удобствата и благата, на които се радваме. „Не може ли без тези удобства?“ – Може и без тях, но параход няма да има. Някой иска да се жени. Можеш да се ожениш, но ще знаеш, че жена ти, децата ти ще боледуват от време на време. „Не може ли другояче?“ – Може, но не трябва да се жениш. „Може ли без болести?“ – Не може. Ако искаш да не страдаш, може, но не трябва да се жениш, а така, като се ожениш, можеш да народиш колкото деца искаш. Можеш да имаш едно, две, три, пет и повече деца. Ето, Яков имаше 12 деца. Не е лошото в децата. Трябва да разбирате добре нещата. Има дребни същества, които в 24 часа раждат по няколко милиона деца. Колкото по-интелигентни стават хората, толкова по-малко деца раждат. За Бога се казва, че имал само един единороден син. Бог имаше само един Син, Който Го слушаше. Който беше готов да изпълни волята му. Той беше готов да понесе всички страдания на човечеството заради Бога. Беше готов да ги понесе. Този един Син замества всички синове, които хората на земята имат.

И тъй, от какво зависи щастието на човека на земята? Щастието на човека зависи от неговото разбиране. За да бъде щастлив, човек трябва да бърза. Да бърза, това значи да се стреми човек да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал. Всичко трябва да дойде на своето време, без да се бърза в постиженията с тревоги и безпокойства. Всички неща в разумния свят стават точно на времето си, те не закъсняват нито секунда. Те могат да закъснеят най-много с осем минути. Това е по отношение на времето, с което иде слънчевата светлина до земята. Докато дойде до земята, светлината закъснява с осем минути. Тъй щото светлината, която виждаме в даден момент на земята, е закъсняла с осем минути, тя не е сегашна, но е излязла преди осем минути. Това се обуславя от пространството, от онова място, на което слънцето се намира. Та когато нашето щастие закъснее да дойде, затова не е причина природата, че тя не иска да ни го даде, но обстановката на земята е такава, че щастието закъснява понякога с един ден, или с няколко дена, с една седмица, месец, години. Има случаи, когато щастието може да дойде най-малко след 20 години. Това се дължи на разстоянието, отдето иде. Понякога то иде от някоя звезда или след 20 години, или след хиляди години. Не, че природата няма желание да ни изпрати това щастие, да ти услужи, но трябва да чакаш, докато дойде експреса. Ти казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научите да чакате. Както ви виждам, всички вие сте дошли преждевременно. Взели сте си билет по-рано, отколкото трябвало. Който иска да се роди на земята, той трябва да разбира много добре астрология. Най-първо той трябва да знае, в кой месец на годината да се роди – 12 месеца има. Той трябва (да знае) в коя седмица през месеца или през годината да се роди, а то са 52 седмици. Той трябва да знае още и кой ден, кой час, коя минута и коя секунда да се роди. Всичко това трябва да се знае точно. Ако ти не си роден през годината, през месеца, през седмицата, през деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на земята няма да се оправят. Не, че природата няма желание да ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли и природните влияния има едно несъответствие. Едно нещо е човек да вярва, а друго нещо е да знае. Ние трябва да разбираме закона. Едно нещо е човек да бъде изпитван, а друго нещо е човек да бъде изкушаван. Бог изпитва и опитва хората, но никога не ги изкушава. Той ги опитва да види, доколко са добри, могат ли да устоят на една служба, една длъжност, която ще им повери. Опитва ги да види, имат ли сила, имат ли знание. Когато иска да направи някого цар, Господ го изпитва, ще може ли да издържи на това положение, защото иначе той може да направи хиляди погрешки. Когато го изпита, тогава ще го постави на тази длъжност. Но що се отнася до изкушенията, в Бога изкушения няма. Често хората сами се изкушават.

Ще приведа един пример, който често съм привеждал. В един манастир живели няколко много благочестиви калугерки със своята благочестива игуменка. Игуменката била много добра, вследствие на което калугерките често използували нейната добрина. Те обичали да ядат печени яйца, затова взимали от яйцата на кокошките. Но като се свършвали яйцата, игуменката не могла да завъжда малки пиленца. Затова тя забранила на калугерките да пекат яйца и да кладат огън в манастира. Но въпреки забраната, игуменката забелязала, че яйцата пак липсвали. Тогава тя, като обикаляла една вечер килиите, вслушала се, чула, че две калугерки си говорят тихо, погледнала през вратата и какво да види: едната държи в ръце запалена свещ, а другата на закривен тел държи едно яйце на пламъка и го пече. Тя се засмяла и си казала: „Пустият му дявол, на какъв мурафет ги научил.“ Дяволът бил близо до игуменката и казал: „Не ме обвинявай, защото този мурафет и аз не го знаех, за пръв път сега го виждам.“ Та често и дяволът се учи от хората на различни мурафети. С този пример аз само обяснявам нещата, но той ни най-малко не пречи на този или онзи да се проявяват както искат и както разбират. Няма съмнение, че на всяко нещо си има известна причина, но дали тази причина е вътре или вън от нас, дали тази причина е вътре в самата природа или в Бога, това е друг въпрос. Може би тази причина да е в звездите, може да е в планетите, в земята, в самата природа, може да е в силите, които функционират. А някога причината може да е в самите нас. Та трябва да знаете астрология. Онзи, който добре знае астрологията, ще ти покаже от какво трябва да се пазиш. Той ще ти направи хороскоп и ще ти каже, запример, че ти обичаш да похапваш повече, отколкото трябва. Трябва да се пазиш от преяждане. При това трябва да знаеш каква храна да употребяваш. Аз съм чел много книги по хигиена на храненето, но още сме далеч от истинската хигиена. Човек трябва да избягва еднообразието в яденето. Всеки ден човек трябва да употребява специфична храна. За да бъде човек в пълната смисъл на думата, човек трябва да има своя специфична храна. Не само по отношение на храната е това, но и въздухът, и водата, които употребява, трябва да бъдат специфични за всеки едного. Мислите, чувствата и постъпките на човека също така трябва да бъдат специфични. При сегашните условия на живота ние не сме още господари на своята съдба. Аз съм привеждал някои примери за търпение. Сега ще ви приведа пак един пример, който и друг път съм ви казвал.

Често християните говорят за търпение, но имат ли те търпението на онзи английски математик, за когото ще приведа примера. Той работил усилено цели 20 години върху един въпрос, решавал ред задачи, и всичко написвал на малки листенца, които после систематизирал. За да не разбъркват работите му, той винаги заключвал стаята си, да не би някой от домашните му да скъса някои от тези листчета. Един ден, обаче, той отишъл на разходка и забравил стаята си отворена. В това време слугинята влязла в стаята на господаря си и като видяла на масата толкова много листчета разхвърляни, казала си: „Чакай да изчистя стаята на господаря си, да го зарадвам. Тези непотребни листчета ще ги събера и изхвърля навън.“ Тя събрала всички листчета и ги изгорила. После измела и изчистила стаята добре и излязла навън. Като се върнал господарят, тя му казала: „Господарю, изчистих стаята ти добре. Всички непотребни листчета ги изхвърлих навън и ги изгорих. Сега е чисто и приятно вътре.“ Като погледнал масата си и видял, че всички листчета с решени задачи, резултат на неговия 20-годишен труд, били изгорени, той ѝ казал: „Моля те втори път да не правиш това.“ Това не (е) преувеличение. Труд от 20 години пропаднал. Та и вие някой път събирате цели 20 години наред пари, като листчетата със задачи на този професор, и в един ден дойде слугинята и ги задигне. Какво трябва да правите? Могат да ви утешават, че е все едно къде са тия пари, дали у вас, или в джоба на някой друг. Както и да ви утешават, не е все едно. Когато парите са в твоя джоб е едно, а когато са в джоба на друг някой е друго. Тъй щото, колкото и да ви разправят, че е безразлично къде са парите, това не е така. Теоретически може да е така, но парите имат сила само когато са в твоя джоб. Знанието е в сила, когато е в моя мозък. Когато е в твоя мозък, то има сила за тебе. Силата в моя мозък е за мене, силата в твоя мозък е за тебе. Богатството в моя джоб е за мене, силата в твоя мозък е за тебе.

Та казвам: Първо вие се нуждаете от едно вътрешно спокойствие и голяма вяра в Бога да разрешите въпросите от Божествено гледище. Един учен правил изчисления върху човешкия мозък и дошъл да заключението, че човешкият мозък може да събере знание, което е равно на това, което би се съдържало в 90 книги, големи като Библията. И като се напечата това знание в мозъка, ще остане място още за 900 такива книги. С това той иска да каже, че като се събере в мозъка знанието, което досега е известно, пак ще остане в мозъка за още 900 такива книги. Това показва колко неразработена материя има в нашия мозък. Някой седи и мисли какво да прави. Той не знае, че още не е започнал да работи. Чета в един от вестниците за една бедна, но много благодетелна жена, която ходи от къща в къща в Англия и убеждава богатите хора да помагат. По този начин, чрез богатите, тя е помогнала досега на 250 хиляди души, мъже и жени. Тя има бюро в Англия, в Лондон, дето бедните ходят и тя им помага. Тя знае как да убеждава богатите да помагат на бедни момичета и жени, да се избавят от нещастията в живота. Някои питат как да помагат. Питам: И ти като тази бедна жена, благодетелка, не можеш ли да помагаш? Ако всеки човек би могъл да помогне на 250 хиляди души в света, знаете ли какво щеше да бъде положението на хората? И сега седите и казвате, че вие нищо на никого не можете да помогнете. Вие сте се обезверили. Според мене, всеки човек може да помогне, като тази англичанка, поне на 250 хиляди души. Англичаните казват: „Каквото хората могат да направят, това и аз мога да направя.“ Казват: „Защо Господ направи света?“ – Заради вас. – „Ама специфично за мене ли?“ – Да, специфично за тебе. Като дойде Иван, Господ му казва: Иване, този свят е направен специфично за тебе. Като дойде Драган, Той му казва: Драгане, този свят е направен специфично за тебе. – „Възможно ли е това?“ – Да, специфично е направен, и частно, и колективно. Светът е проявен частично. Целият свят още не е проявен. Вие виждате само една част от него. Какво виждате вие? Всички хора по земята виждате ли ги? Всички градове виждате ли ги? Не ги виждате. Няколко града виждате само. Знаете ли колко града може да виждате? Аз наричам истинско зрение да виждаш всички градове, всички държави, всички добри хора по лицето на земята, които се подвизават. Да виждаш не само един театър, на който си отишъл, но всички театри, всички концерти, всички цигулари, които свирят в даден момент по целия свят. Това е виждане. Ти виждаш ли всички жени по лицето на земята, като говорят на мъжете си? Това не е ли музика? Да чувате всички благи думи, които излизат от устата им. Виждате ли всички благодетели по света? Казвате, че това не е за нас. Кое е за вас тогава? „Не ми се живее, искам да умра.“ Значи, ти си много скромен, не искаш големи тържества, искаш да те турят в един дървен ковчег. Не, аз в дървен ковчег не влизам. Че аз сега съм в дървен ковчег. Достатъчно речи са ми държали досега. Знаете ли какви надгробни речи са ми държали? По-хубави от тях не ми трябват. Ами като умре, кой ще го замести? Колко пъти съм умирал досега? То да е един път, но много пъти съм умирал. Какво разбирате вие под думата „умиране“? На умирането аз научих колайлъка. Сега вече не уча умирането, аз уча науката за живота, как трябва да се живее. В умирането няма никакво изкуство за мене, никаква наука. Сега аз търся законите, по които трябва да се живее. Животът уча сега, а не смъртта. И вие трябва да изучавате великите закони на живота. Досега се е учило как да се осъждат хората. Сега започнете да търсите, да изучавате хора богати с добродетели и умни. Оставете вече осъждането, оставете кой е беден, кой е болен. Здрави, умни, добродетелни хора търсете вече. Сега и аз търся умни хора, не по-умни от мене. По-учен от мене е само един Господ. Умни като мене търся. Всички останали хора са като мене. Това е моето правило. Само Господ е по-учен от мене. Той е над мене, а всички останали хора на земята са като мене. Това е моето правило. Каквото правя, аз всякога коригирам своите постъпки. Като направя нещо и видя най-малката погрешка, веднага се коригирам. Като дойде някой при мене, гледам дали е умен като мене. Ако е умен като мене, разбираме се. Ако не е умен като мене, аз се сърдя. Като видя, че някой е умен като мене, аз се радвам, защото ще се разбираме. Но като срещна някой, който не е умен като мене, аз се сърдя и му казвам: Голям си простак, иди да работиш, да станеш умен като мене. Тази ми е слабостта, че се сърдя на ония, които не са умни като мене. Тази е моята философия. И вие можете да опитате тази философия. Някой път вие мислите, че този или онзи седи по-високо от вас, или че този или онзи е по-умен от вас. Аз научих тази философия. Едно време и аз се безпокоях, че този или онзи е по-учен от мене. Сега вече не се безпокоя. Няма по-учен от мене. Само един има по-учен от мене, той е Господ. Достатъчно е, че има един по-учен от мене. Всички останали са като мене. Някои казват: „Не можем ли да станем като Господа?“ – Какво ще станете като Господа? Вие не можете да станете като мене, че като Господа ще станете. Аз съм мярка за вас. Станете като мене, че после ще мислите за по-нататък. Светът не станал още като нас, а ще мисли да става като Господа. Това е въпрос на далечното бъдеще. Може да стане някой, но това е въпрос засега. Сега вие трябва да желаете всички хора да станат като вас учени, да не останат прости. Всички хора трябва да станат добри като вас, а не да останат лоши. Няма по-хубаво нещо от това, да желаете всички хора да станат като вас добри, учени, умни и т.н. Ако някой от вас е добър художник, той трябва да желае всички хора да станат добри художници. Ако някой е музикант, той трябва да желае всички хора да станат музиканти. Ако някой е силен, той трябва да желае всички хора да станат силни. Ние имаме нужда от добри, от учени, от силни, от умни хора в света. Ние имаме нужда от добри, от учени, от умни, от силни майки, бащи, братя и сестри. Само при това положение нашият живот може да се прояви. Това може да се постигне по магически начин. Представете си, че един човек, член в едно голямо общество, е беден. В една минута или най-много в един час, той може да стане милионер. Ако всички тия един милион хора, членове на това общество, дадат на този човек само по един лев, той ще стане милионер. Или, ако на такъв беден се дадат сто хиляди лева, едновременно с този милион могат да се направят десет щастливи. Ако всеки ден стават по десет души щастливи, в сто деня ще станат хиляда души щастливи. В двеста дена ще станат две хиляди души щастливи. В триста дена – три хиляди души ще станат щастливи. Значи, в една година могат да станат 3,650 души щастливи. Ако всеки ден дават на един милион хора по един лев, но 500 милиона християни отделят всеки ден по един лев от касата си, тогава няма да има бедни хора на земята. Днес ще дойде един запис от сто хиляди лева, утре ще дойде друг и т.н. Къде ще турите тези пари? Ще има ли тогава оплакване от беднотия? Така ще можете да помогнете на тъжни, на скръбни хора. Един ден срещам една баба на около 80 години. Гледам я, има правилни черти на лицето си. Тя ми каза: „Синко, много работи научих от живота, но едно нещо само не можах да постигна. Имах един добър дядо, но умря. Жално ми е много за него, не мога да го прежаля. Много съм нещастна.“ Като я изслушах, аз ѝ казах: Бабо, аз имам едно изкуство, с което мога да те подмладя. – „Можеш ли, синко?“ – Мога. Не само това, но мога да върна и твоя дядо, и то млад, какъвто е бил по-рано. Тя се изправи, отвори широко очите си. И наистина, щом може дядото да се върне, щом може бабата да стане млада, тя е вече щастлива. Аз говоря истината. Какво означава подмладяването? Да може бабата да се подмлади, да се върне дядото ѝ пак млад, това не е нищо друго, освен човек да се върне към Божествения живот, от който някога се е отклонил. Това, което човек обича, или което специално бабата е обичала, своя възлюбен дядо, това е Божественият живот в човека, който е заминал за някъде. Да се върне дядото при бабата, това значи да се върне при нея Божественият живот, от който някога е излязъл. Като говоря с бабата, виждам, че дядото седи при мене и ми казва: „Слушам те, хубаво говориш. Поговори малко на бабата да я насърчиш. Тя ме много обича, но като бях при нея на земята, тя ме измъчи, тя не знае още законите. Като дойде при мене, ще се научи. Тя ще се научи там да върши волята Божия.“ После се обръщам към бабата и казвам: Знаеш ли какво ми говори твоят дядо? – „Какво ти говори? Къде е той? И аз искам да го видя.“ – Не, засега само аз мога да го виждам, ти не можеш още да го виждаш, не си готова. Тя въздъхна, тогава ѝ казах: Слушай, бабо, аз мога и тебе да подмладя, и дядото мога да подмладя, но с едно условие: Ще дадеш обещание, че ще възлюбиш Господа. – „Къде ще го намеря, синко?“ – Ще се учиш, бабо, но като дойдеш втори път на земята, ще бъдеш млада и ти, и дядо ти, но ще обичате Бога и ще изпълнявате Неговата воля. Тогава няма да бъдеш стара, както си сега. Тя се успокои и ми каза: „Като е така, синко, това, което говориш, от твоята уста да влезе в Божиите уши. Ела, синко, пак да ме посетиш, много хубаво ми говориш. Никой друг не ми е говорил като тебе.“ Казвам: Ние трябва да се подмладим. Дядото трябва да се подмлади. Духът и душата трябва да се подмладят. Умът и сърцето трябва да се обновят. Това трябва да стане. Следователно, когато аз говоря за любовта, аз разбирам онзи велик, разумен процес на вътрешно обновяване, което осмисля живота и прави човек свободен, мощен и независим от онзи вътрешен страх. Човек не трябва да се страхува от мнението на хората, защото те могат да мислят, както искат, но тяхното мнение не е меродавно.

Казано е: „В начало бе Словото.“ Значи, в начало бе разумното. По-нататък се казва: „Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Турете това начало в себе си. Това не значи, че го нямате, но трябва да го въстановите. Сега всинца ви искам да ви подмладя, да се подмладите, нищо повече. Същевременно аз искам вашият дядо да се върне, децата ви да се върнат. Възможно ли е това? – Няма нищо невъзможно. Бедните мога да направя богати, но всичко това може да стане само при едно условие: Да се научите да любите Бога. Като направите това нещо, всичко друго аз ще направя. Възможно ли е това? – Възможно е. Ако се научите да любите Бога, силата ще бъде във вас. Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани на едно място, там съм и аз.“ Следователно, ако вие, двама или трима, сте събрани в името на Бога, в името на любовта, Бог ще направи заради вас всичко, каквото желаете. Нещо повече даже Бог е в сила да направи за вас. Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за ония, които го любят.“

Казвам: Същественото, което ви трябва, то е любов към Бога. Тази любов не е изключителна, тя е любов на подмладяване. Щом Божествената любов дойде във вас, болестите ще изчезнат. Щом Божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне. Щом Божествената любов дойде във вас, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот. Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага. Мгого пъти сме се спирали под някои дървета, но те са били съвсем други. Когато се спра под някоя круша с хубави и увиснали надолу плодове, аз казвам: Бих желал да бъда като тебе с такива хубави плодове, бих желал и аз да имам, за да давам и на другите. Някои мислят, че крушата е глупаво, незначително същество. Не, умна е крушата. Като гледам Слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз да издавам светлина. Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе. Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като Слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек. Та пожелавам и вие да гледате по този начин. Този е пътят за нашето издигане. Бог присъствува навсякъде в природата. Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемаме, да Го почуствуваме. И като почувствуваме Божието присъствие, веднага ще почувствуваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост. Тогава всички страдания на земята ще изчезнат. Никой няма да пожелае да отиде на небето да живее, но дето мине, навсякъде ще носи радост и веселие. Той ще знае как да лекува тъжни и скръбни хора. Той ще лекува тъги, скърби, страдания и болести. Като говоря за любовта, аз имам предвид единствената сила в света, която може да ни въздигне. Тя е в състояние да съедини в едно всички живи и умрели, да ги въздигне. Ако любовта не може да извади мъртвите от гробовете и да ги въздигне, това не е любов. Аз говоря за онази любов, която е създала тези дървета, които дават хубави, сладки плодове. Аз говоря за онази любов, която е създала чистите планински извори, водата на които уталожва жаждата на всички утруднени пътници. Защо може да утоли жаждата на пътниците? – Защото там е Божественият Дух. Ако човек пие вода и не мисли, че в този извор присъствува Божественият Дух, той е нещастен човек. Ако диша въздуха, ако яде хляба и не мисли, че във въздуха, в хляба присъствува Божественият дух, той е нещастен човек. Ако се разговаря с приятеля си и не мисли, че в приятеля му е Божественият дух, той е нещастен човек. Мислете, че Бог присъствува във вашия приятел, в сина ви, в дъщеря ви, в жена ви и в мъжа ви, в учителя и в учениците ви, в съдиите и т.н. Навсякъде присъствува Божият дух. Вие седите и съдите някой човек. Можете да го съдите, но съдете го по любов. Не гледайте само на престъплението му, но мислете, че и в него присъствува Божият дух.

Сега аз не искам да направя нещата много лесни за вас, нито искам да ги направя много мъчни, аз ви говоря за живота, не искам да ви говоря за себе си. Аз съм минал по такива пътища, през каквито човешката душа никога не е минавала. Аз не желая нито един от вас да мине по този път. Той не е път за минаване. Достатъчно е, че аз съм минал по него, няма защо други да минават. Каквито сведения искате по него, ще ви дам. Ако и вие минете по него, няма нищо повече да научите. Аз желая вие да минете и да вървите по този път, по който сега аз минавам. Не искам да минете по този път, по който аз съм вървял, но искам да минете по този път, по който аз отивам. Този път носи истинското щастие. Всичко онова, за което копнеете, този път го носи. Там долу сте минали вече. Този път съдържа миналата история. Там ще научите миналата история. Защо умрял някой? – Умрял е за някое прегрешение. С това въпросът не се разрешава. Аз говоря за настоящето. За мене миналото представя пътя на смъртта. Аз не искам нито един от вас да умира. Ако някой умре, аз искам да мине не от живот в смърт, но от смърт в живот. Да умрете, за да влезете в живота, а не от живота да влезете в смъртта. Та, ако някои от вас още не сте доумрели, искайте да умрете така, че да влезете от смърт в живот. Истинският идеал за човека е възкресението. Човек трябва да се освободи от смъртта, да не става нужда повече да умира. Той трябва да се обедини, да стане едно с Бога. Там, дето е Бог, и той може да бъде. Ние мислим, че Господ е извън този свят. Не, Господ е вътре в този свят.

Един господин ми разправяше една своя опитност. Един ден той бил много недоволен от слугата си и го ругал на общо основание. Това се случило в присъствието на неговия приятел. Като го наругал както трябва, той се обърнал към приятеля си и му казал: „Ще ме извиниш, не постъпих добре. Аз наругах много слугата си, още повече в твое присъствие. Ако аз бях на мястото на слугата си, не бих могъл да нося това ругание.“ Какво показва това? – Съзнание има човекът. След това този господин продължи: „Аз виждам, че този слуга не може да направи това, което искам от него. Преди всичко той няма това разбиране, каквото аз имам. Той не може да направи това, което искам от него, а пък аз меря със същата мярка, с каквато и себе си меря. Не съм прав.“ Казвам: Всички ние ругаем слугите си на общо основание, а Господ ни слуша. Вие искате слугите ви да постъпят така, както е невъзможно за тях. Вие искате от едно петгодишно дете да се прояви като един 25 годишен виртуоз. Това е невъзможно. Аз не похвалявам онези хора, които искат да изкарат на 15–16 годишна възраст виртуози. Виртуозът трябва да бъде поне на 21 годишна възраст. Същото се отнася и до писателя и до поета. Те трябва да се проявят на 21-годишна възраст – зрялата за тях възраст, образувана от три пъти по седем. Следователно, не бързайте по-рано да ставате виртуози и гении. Ако сте на 25 годишна възраст, Божието благословение е с вас. Някои от вас сте едва на 15–16 години. Малцина са по на 21–25 години. Гениите, талантливите хора и светиите са по на 25 години. На обикновения човек времето още не е дошло.

Казвам: Ако вие още не сте богати, времето ви не е дошло. Не се обезсърчавйте. Ако не сте гениални, времето ви още не дошло. Чакайте времето си. Това не значи, че трябва да седнете и да чакате, да излезе билетът ви. Аз не разбирам това време, но покрай другата си работа да отделите малко време и за тази мисъл. Покрай многото си работи, аз се занимавам малко и с музика. Ако има една наука или изкуство, с което най-малко да съм се занимавал, това е музиката. За музика отделям най-много 5–10–15 минути, не повече. Аз пазя следното правило: Когато ми дойде на ум да свиря или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, или да пея, и в леглото да съм, ставам и започвам да пея или да свиря, най-много пет минути. Но никога не обичам да смущавам хората около себе си. Свиря или пея много тихо, никой да не чува. Дали е студено, това не ме спира, свиря си. Добре е човек да свири, да пее, да мисли по пет минути на ден. Дойде ли ви някаква идея и в леглото да сте, станете и си я запишете. Ако постъпвате по този начин, в продължение на 30 години, вие ще свършите много повече, отколкото ако бихте следвали няколко академии на изкуствата или науките. Човек не може да усвои едно изкуство или една наука, ако няма любов. Любов трябва да имате към всичко, което предприемате. Каквото изкуство или наука и да искате да постигнете, любов трябва да имате. Към всичко, към каквото се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите. Когато любовта дойде, тя донася всички възможности. Когато в дома ви дойде човек, който хубаво пее, вие ще го приемете. Преди да ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите да поседи по-дълго време при вас. Ако в дома ви дойде един гениален художник, като не го познавате, ще го питате колко време ще седи, но като видите изкуството му, ще го задържите за повече време, да нарисува жена ви, децата ви и вас. Ако в дома ви дойде един гениален лекар, веднага ще го задържите в дома си да излекува онези от вас, които са болни и ще кажете, че ви е приятно да остане за по-дълго време между вас. Следователно, ако и вие носите великата Божия Любов, с която да помагате на вашите братя, вие ще бъдете добре дошли. Сега аз бих желал всеки да носи в себе си според своите сили и възможности Божията любов. И всеки, който ви види, да каже: Останете за по-дълго време с нас!

Благословен Господ Бог наш.

Тайната молитва.

8-ма неделна беседа от Учителя,
Държана на 21 ноември, 1937 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: аз, всички, може, човек, мене, има, хора, дойде, съм, сега, земя, любов, години, свят, път, искам, знае, живот, време ,

Неделни беседи , София, 21 Ноември 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder