НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Трите ухания

СТАР ПРАВОПИС

Трите ухания

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, аз, има, казва, рекох, хора, дойде, бъде, всички, любов, истина, прави, земя, бог, сега, друг, съм, мене ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 23 Август 1937г., (Понеделник) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Има въпроси в живота, които от хиляди години насам са занимавали човешкия ум, но въпреки това и досега още не са разрешени. Всеки човек има поне по един неразрешен въпрос. Всеки човек се стреми към нещо. Всеки търси някакво благо, но не може да го придобие. Стремежът на човека към придобиване на известно благо е подобен на стремежа на болния, който търси чист въздух. Човек трябва да прави поне 15-20 вдишвания в минута. Когато някой човек заболява, дишането му се ускорява. Това се забелязва главно в слабогръдните. Като се затрудни дишането им, те съзнателно го ускоряват, като мислят, че по този начин ще си помогнат. Не само, че не си помагат, но положението им се влошава още повече. Това показва, че за да бъде дишането на човека нормално, трябва да отговаря на естествения ритъм в природата. Този ритъм е здравословен. Бързото, неправилно дишане на хората показва, че те бързат във всичко. Те бързат час по-скоро да станат добри, учени, богати и силни. Това е неразбиране на нещата. Бързането не разрешава въпросите.

Казано е в Писанието: "Наближило е идването на Царството Божие". Само идването на Царството Божие на земята, както и във всеки човек поотделно, може да разреши всички въпроси в човешкия живот. Докато Царството Божие не дойде на земята, противоречията в живота неизбежно ще съществуват. — Нали се проповядва на хората, защо не могат да разрешат противоречията си? — С проповеди само въпросите не се разрешават. Колко пъти сте казвали на човека, който ви дължи, да изплати дълга си, но въпреки това, той не се издължава. — Защо? — С казване само работите не се нареждат. — Защо постъпва така? Другояче не може да постъпи. Да задавате такъв въпрос, то е все едно, да питате, защо човек трябва да яде. — Човек трябва да яде, защото така е създаден. — Защо съществува злото в света? — Другояче не може. Ако вие можете да създадете свят, в който да няма зло, дайте своя проект. Щом вашият проект се окаже по-добър, той непременно ще се приложи.

— Защо еди-кой си човек постъпва толкова лошо? — Дайте образец на този човек, как трябва да постъпва. Ако бяхте искрени към себе си, щяхте да видите, че и вие не постъпвате, както трябва. Как трябва да постъпи човек. когато срещне мечка в гората? Този човек непременно ще трепне. Той не може да бъде спокоен пред вида на мечката. Теоретически той може да разсъждава, че Бог живее в мечката, но срещне ли я, всякаква теория пропада. Чрез тази мечка Бог ще му даде такъв урок, че ще го помни завинаги.

Това са обяснения, които имат отношение към общия живот на човека. Често хората са недоволни, без да си дават отчет за своето недоволство. Те са недоволни едни от други и не търсят причината на това недоволство. Когато една игла се забие дълбоко в крака на човека, трябва ли да го питат, защо е недоволен от нея и защо не я обича? Иглата е превишила правата си. Тя е станала много интимна с този човек, и той иска на всяка цена да я изхвърли вън от крака си. Следователно, не играйте ролята на игла, нито за себе си, нито за своите ближни. — Може ли без игли в живота? — При сегашните условия на живота иглата е необходима. Например, иглата е нужна за шиене на дрехи, обуща и т.н. Обаче, не е позволено да се забива в човешкото тяло игла, от какъвто характер да е тя.

Съвременните хора грешат, натъкват се на противоречия, защото не разрешават въпроси, които имат близко отношение към тях, но се занимават с въпроси, към които нямат пряко отношение. Например, ще дойде някой да ме пита, какво мисля за Господа, как вярвам в Него и т.н. Първо, той трябва да запита себе си, как вярва в Бога, а после другите. — Ами колко е голямо слънцето? — Нямам представа за големината на слънцето. Туй, което аз зная за големината на слънцето, и той може да го знае, но това още не е разрешение на въпроса. Ние взимаме земята като единица мярка и по отношение на тази мярка, казваме, че слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от земята. Значи, ние взимаме земята като единица мярка, но и за големината на тази мярка нямаме ясна представа. Тъй щото, въпросът за големината на слънцето е въпрос, за който нямаме ясна представа в съзнанието си. Обаче, този и ред въпроси още са напълно изяснени в съзнанието на възвишените същества. Има същества, които обхващат в съзнанието си земята като малка топка и я разглеждат от всички страни. Както астрономите наблюдават с телескоп небето и изучават небесните тела, така и възвишените същества от невидимия свят наблюдават земята с телескоп и я виждат като малка топка.

Друг въпрос, който интересува съвременните хора е, че те искат да знаят произхода на нещата. Ако слушат някой учен да говори по известен въпрос, те се питат, откъде черпи той тези знания. Ако слушат някой пророк, те веднага се запитват, от Бога ли е изпратен или не. Как проверявате, верни ли са думите на пророка, или не? Христос казва: "Аз дойдох да им дам живот". Значи, който иде от Бога, той дава живот. Който не иде от Бога, той взима живот. Отивате в дома на едно добро семейство: мъжът е добър домакин, отглежда кокошки, патици, свине. Жената е добра, грижлива домакиня, подържа реда и порядъка на къщата: чисти, мие, пере и от време на време туря в престилката си царевица и хвърля на кокошките. Те ходят подир нея, доволни са от храната и казват, че господарите им са щедри хора. Вечерта, обаче, когато всички кокошки се приберат, домакинът влиза в курника, избира една от най-угоените кокошки и я изнася вън. Туря я на прага на вратата, удря я с остър нож, и главата й отхвръква настрана. След това се явява добрата и благородна господарка, взима кокошката, попарва я с вряла вода и я оскубва. Като добра познавачка на хирургията, тя взима нож, разрязва кокошката, изчиства я и изхвърля непотребните и нечисти работи навън. Като я изчисти, туря я в тенджерата да се готви. На обед всички сядат пред трапезата, радостни и доволни, че кокошката е вкусно приготвена. При това положение и домакинът, и домакинята, и децата са добри — всички ядат сладко. От човешко гледище това е добро, но влезте в положението на кокошката и кажете, добро ли е това. При това разбиране на нещата, могат ли работите да стават по друг начин? — Не могат. Каквото е разбирането на хората, такива са и работите им.

Сега, може да се отиде още по-нататък. Влизате в друг дом, дето също отглеждат кокошки, но като вегетарианци, те ядат само яйцата на кокошките, а не и самите кокошки. В това отношение те мязат на свраките. Когато някоя сврака види, че кокошка се е притаила някъде между храстите и се готви да снася, тя започва отдалеч да я дебне и веднага се спуща към яйцето: чукне го с клюна си и го изпие. Не прави ли същото и господарката с малкото господарче, детето си? Като чуе, че кокошката кудкудяка, господарката хваща детето си за ръка и отива към курника, да вземе яйцето от полога. Още топличко, прясно, тя го счупва и опържва в малко масло, за закуска на детето си.

Може да се отиде още по-нататък. Влизате в дом, дето хората не ядат нито кокошки, нито яйцата им, но се хранят с плодове, те имат плодни дървета в градината си, които отглеждат заради вкусните им плодове. — Не могат ли да не ядат плодовете? — Не могат. Щом живеят на Земята, те все трябва да се хранят с нещо. След като Паганини дал един хубав концерт, публиката го попитала, може ли да свири на три струни. Той излязъл на сцената и свирил на три струни. — На две струни може ли да се свири? Той излязъл на сцената и свирил на две струни. — Ами на една струна? И на една струна свирил. — Без струни може ли да се свири? На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но повече не се явил на сцената. Тъй щото, когато запитвате човека, може ли да живее без месо, без яйца, а най-после и без плодове, той няма да излезе на сцената. Той не може да бъде вече жител на Земята.

Като говоря върху тия неща, вие можете да си обясните, защо се явяват противоречия в живота на хората. Вие не можете да заставите месоядеца да стане вегетарианец, нито вегетарианеца да се храни изключително с плодове. Насилите ли положението за единия или за другия, вие непременно ще се натъкнете на ред противоречия. Ето, четете по вестниците, какви съобщения се дават за войната на далечния Изток, между китайци и японци, те водят ожесточена война помежду си. Цели градове горят в пламъци. Милиони и милиарди левове се харчат, но войната продължава. Не може ли тази война да спре? — Не може. Пророкът казва: "Още веднъж ще събера народите си, ще излея гнева си върху тях и повече няма да се повтори". Днес ние се намираме пред тази епоха, именно, когато Бог слиза на земята да излее гнева си върху непокорното човечество, за да изправи всички народи, всички хора по лицето на земята. — Защо стават войните? Защо се развиват такива страшни събития на земята? — Тия събития трябва да се развиват, войните трябва да стават, но като вътрешни процеси. Събитията, които днес стават по света, показват, че Бог слиза на Земята да оправи човечеството. Освен Бога, никой друг не е в състояние да оправи света. Войната става не само вън от човека, но и вътре в него. Всеки човек воюва в себе си. Между две противоположни чувства и две противоположни мисли всякога се заражда война, която трябва да се разреши в полза на Божественото в човека.

Какво ще кажете за Троянската война, която избухнала между гърци и троянци поради открадването на красивата Елена? Парис открадна красивата Елена. За да не ставаше [беше станала] тази кражба, Елена не трябваше да остава сама с Парис. Тази война има мистичен характер. Тя представя война, която се води в самия човек.

В един анекдот се разправя за открадването на една патка. Един българин отишъл в дома на свои познати. Това било преди обед. Домакинята приготвяла обеда: в една тенджера имало голяма, добре изчистена патка, която трябвало да се тури на огъня да се вари. Като видяла неочаквания гост, домакинята захлупила тенджерата с капака и я занесла в другата стая. Гостът останал на обяд. Домакинята сложила на трапезата лук и хляб, като се извинила, че нямала друго нещо приготвено за ядене. Като се наобядвали и поразговорили, той останал да спи у тях, под предлог, че има да свърши някаква работа в града. Като легнал да спи, той видял тенджерата с патката в стаята, дето го поканили да нощува, и се усмихнал. Рано сутринта той станал, отворил тенджерата, извадил патката и я турил в торбата си. След това тихо сложил капака на тенджерата и влязъл при домакините да се сбогува — Защо бързаш? — Докато Патаран царуваше, работите вървяха добре. Откак Патаран слезе от трона, работите се усложняват. Те помислили, че гостът говори нещо за своите работи и не го задържали повече. Като минало доста време от неговото заминаване, домакинята влязла в стаята да вземе тенджерата и да сготви патката, но намерила тенджерата празна. Едва сега разбрали те, за какъв цар Патаран говори гостът, но късно било вече, не струвало да го гонят. За да се избегне една кражба, не трябва да оставяте патката сама в стаята па госта. За избягването на Троянската война, Елена трябваше да се остави в средата между Парис и домакина — едното положение. Второто положение — Парис да бъде в средата между Елена и домакина.

Сега, като дойде някой гост в дома ви, ще бъдете внимателни. Първо ще изпразните джобовете си и после ще го поканите. Гостът трябва да носи нещо със себе си, а не да взима. Щом взима, без да дава, той не е добър човек. Погрешката на този гост се заключава в това, че той взел чуждо нещо. Характерът на госта, който ви посещава, се познава по това, как вие го приемате и изпращате. Гост, когото посрещате с радост, а изпращате със скръб, не е от добрите хора. Погрешката, която гостът е направил, говори за състояния, през които човешката душа минава. В живота на хората стават различни погрешки. Един човек по отношение на друг може да направи някаква погрешка; той пък може да сгреши по отношение на трети; най-после и двамата заедно могат да сгрешат към третия. В един дом първо майката може да прави погрешки; после бащата може да прави погрешки; след това децата могат да правят погрешки. При известен случай и майката, и бащата, и децата могат едновременно да грешат. Обаче, жената не може да прави погрешките на мъжа; мъжът не може да прави погрешките на жената; детето не може да прави погрешките нито на майка си, нито на баща си; майката и бащата заедно не могат да правят погрешките на детето. Значи, доброто или злото, което даден човек върши, е специфично негово.

Най-малката погрешка, която човек може да направи, е в неточността на думите, с които той предава фактите. Върви някой срещу вас, и вие го питате, как е състоянието му. — Добре съм. Той не казва вярно. В същност той не е добре. Срещате друг, питате го: Студено ли ти е? — Не, топло ми е. И той не предава състоянието си вярно. Тези хора не искат да лъжат, но считат, че не е нужно да изнасят истинското положение, в което се намират. Ако пък искате да дадете мнението си за даден човек, вие трябва да го наблюдавате, когато е с друг някой. Ако искате да знаете нещо за една жена, вие трябва да видите, каква е тя, когато е насаме с някой мъж. По обходата помежду им, ще познаете и жената, и мъжа. Съдете за честността на човека, когато го видите сам, в някоя плодна градина, застанал под круша, увиснала от зрели, едри плодове. Тъй както е сам в градината, без никакъв външен стражар, без никакъв закон, ще познаете, честен ли е той, или не е. Ако при това положение не си позволи да откъсне нито един плод, това показва, че той носи стражара, т.е. закона вътре в себе си. Човек носи в себе си и доброто, и злото, вследствие на което е приятен или неприятен за хората. Дойде някой при вас, неприятен ви е. Защо и за какво, не се питате. Дойде друг, приятен ви е. Срещате едного, който е гладувал цели три дена, и във вас веднага се явява желание да го нахраните. Срещате друг, който също така не е ял три дена, но не изпитвате никакво разположение да го нахраните. Като вижда готовността ви да нахраните първия, той се обижда и веднага започва да протестира, защо на онзи давате хляб, а на него не давате. Вместо да протестира, той трябваше да бъде съобразителен, да донесе хляб за себе си и за вас, та по този начин да изглади неприязненото чувство, което събужда в хората. Не обвинявайте никого, защо постъпил така или иначе. Бог е дал свобода на всички хора и ги опитва, доколко те ще използват свободата си за свое добро и за доброто на своите ближни.

Човек може правилно да използва свободата си само при изпълнение волята Божия. Без изпълнение на волята Божия, никаква свобода не съществува, никакъв прогрес не може да се очаква. Искате ли да изпълните волята Божия, не обвинявайте никого и не съдете никого. Ако имате право да съдите някого, това сте вие сами. Съдете себе си, но не и ближните си. Който съди другите, той е монархист. В старо време, когато се е разглеждало някакво престъпление, делото се е изнасяло от един съдия. Той го е разглеждал, той се е произнасял, и той прилагал присъдата. В днешно време, обаче, за да осъдят един човек, най-първо делото се изнася пред следователя, после се викат свидетели, защита от адвокати. След това се произнасят прокурорът, съдиите и най-после се издава присъда, резолюция на делото.

Ние живеем в епоха, когато за разглеждане на едно дело е нужен пълен състав от свидетели, адвокати, съдии, прокурор, които съвместно да дадат гласа си за правилното разрешаване на въпроса. Ако влезете между болни, ще имате едно разрешение на въпроса; ако влезете между здрави, ще имате друго разрешение. Докато е болен, човек се нуждае от услугата на здрави. При това, колкото е по-болен, толкова по-големи услуги му се правят. Оздравее ли, той веднага излиза от болницата. Ако още продължават да му услужват, той се сърди, гневи, недоволен е от положението си. Здравият не се нуждае от услуги. Има религиозни хора, които постъпват със здравите като с болни — дават им различни рецепти, как да живеят, как да вярват и т.н. Здравият не се нуждае от такива рецепти. Той живее по-добре от онзи, който му дава рецептите. Вярата му е по-силна от неговата.

Какви са признаците, по които се познава здравият човек? — Когато човек е здрав по тяло, по сърце и по ум, от него излизат три ухания. Здравото тяло издава особено приятно ухание. Възвишените чувства издават друг вид ухание. Светлите мисли издават трети вид ухание. Щом едно от трите ухания отсъства, човек е болен, в известно отношение. Когато тялото на човека заболее, той може да се лекува с истината. Докато не обича истината, човек никога не може да бъде физически здрав. Щом обикне истината, той възстановява здравето си, и тялото му придобива съответно ухание. Ако дълбоко в душата си човек реши да обича истината, и ако абсолютно изключи лъжата от себе си, от каквато болест и да страда, той може да се излекува. За здравето на сърцето се препоръчва любов. Ако сърцето на човека заболее, или чувствата му се разколебаят, за да възстанови изгубеното ухание, той трябва да обича хората. Любовта е единствената сила, която може да уравновеси състоянието на сърцето. Когато изгуби умственото си равновесие, човек изгубва съответното ухание. За да го възстанови, като метод, той трябва да приложи мъдростта.

Следователно, когато тялото страда, човек трябва да приложи в живота си Божията Истина. Когато сърцето страда, той трябва да приложи в живота си Божията Любов. Когато умът страда, той трябва да приложи в живота си Божията Мъдрост. Възстанови ли равновесието на силите в своето тяло, в своето сърце и в своя ум, едновременно с това човек придобива трите ухания. Без тези ухания той не може да бъде благоугоден на Бога. Когато дойде пред олтара на моето тяло, Бог трябва да почувства уханието, което излиза от него, и да остане доволен. Когато дойде пред свещения олтар на моето сърце. Той трябва да почувства уханието, което излиза от него, и да остане доволен. Когато дойде пред великия олтар на моя ум, Той трябва да почувства уханието, което излиза от него, и да остане доволен. Бог може да бъде доволен от човека само тогава, когато истината е жрица в олтара на неговото тяло, любовта — жрица в олтара на неговото сърце и мъдростта — жрица в олтара на неговия ум. Казано е в Писанието: "Вие сте храм Божий". Това се отнася до тялото, но само тогава, когато служи на истината.

Следователно, когато истината действа в човешкото тяло, любовта — в сърцето му и мъдростта — в неговия ум, само тогава човек има възможност да следва пътя на новото учение — на любовта. Когато срещна един човек, аз веднага познавам, живее ли истината в тялото му, любовта — в сърцето му и мъдростта — в ума му. Щом той е дал място на тия велики принципи в себе си, Господ живее в него. Позная ли това в човека, колкото лошо и да ми се говори за него, не вярвам в тия думи. Ако тези принципи живеят в една жена или в един мъж, те не са способни за лошото, за злото в света. — Ама еди-коя си жена целунала един мъж. — Ако Бог живее в тази жена, нейната целувка е свещена. Тя е в състояние да излекува и прокажения. Светлината, въздухът, водата и храната не ни ли целуват? И в Писанието е казано: "Целунете се със свето целувание". Каква по-чиста, по-красива целувка познавате от тази на слънцето? Всеки ден слънцето ни целува отдалеч, като ни изпраща своето велико благословение. Понякога ние почерняваме от неговите целувки, но благословени са тия целувки, те лекуват човека.

"Целунете се със свето целувание." Аз пък казвам: Обичайте се едни други. Когато един обича някого, той пък трябва да обича друг. Последният трябва да обича трети и т.н. По този начин вие трябва да образувате верига на любовта, верига от скачени съдове, между които да няма никакво прекъсване. Не търсете любовта на този, когото обичате. В това няма никакво разрешаване. Не давайте подарък на онзи, който ви е дарил. Това не разрешава въпросите. Да се обичат двама по двама, без да предават любовта си по-нататък, това значи, да прекъснат веригата на любовта. Ще обичате всички хора, както обичате всички букви на азбуката. Ако човек обича само една буква и с нея само пише, той нищо няма да напише. Ако искате да напишете или да изговорите нещо, което да бъде разбрано от всички, вие трябва да пишете и да изговаряте всички букви, всяка на своето време и место. — Можем ли да обичаме всички хора? — Ако не обичате всички хора, вие нищо не можете да постигнете. Ако не обичате всички букви и не си служите с тях, като ги нареждате по законите и правилата на граматиката, вие писател не можете да станете. Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее правилно, да поставя всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка на местата им. На човека е дадена свобода, да се проявява, както иска, но не знае ли законите и правилата на великия живот, от които трябва да се ръководи, той ще постъпи като Париса, ще отиде в Гърция, ще открадне красивата Елена и ще предизвика война против себе си. Бог мълчи, но ще ви постави в положение да преживеете това, което сте направили на другите. Момък влиза в един дом и открадва дъщерята. Бащата и майката страдат, но изпиват горчивата чаша и мълчат. Ще дойде ден, когато този момък ще преживее същото. Неговата дъщеря ще бъде открадната. Той ще страда, но ще мълчи. Ще види, че това, което някога е направил, не е добро.

Тъй щото, търсите ли доброто, правете и вие добро. Доброто се връща при онзи, който го е направил. Ако доброто ви се върне при вас, но не сте доволни от него, това показва, че не сте го направили, както трябва. Щом не сте доволни, коригирайте се. Доволни ли сте от него, направили сте го, както трябва. Бъдете доволни и от недоволството си, но постоянно се коригирайте. Недоволството ви е научило и ви учи на такива неща, на които по никой друг начин не можете да се научите. То разкрива вашето вътрешно съдържание. Бъдете доволни от онова, което имате в даден момент. Не очаквайте да ви определят специално място и специални блага. Като не разбират смисъла на недоволството, хората постоянно се оплакват едни от други: учениците от учителите си, и учителите — от учениците си; мъжете от жените и жените от мъжете; майките от децата си и децата от майките си. Хората не подозират, че положението, в което се намират, именно, ги прави учени. Кое прави учителя учител? — Учениците му. — Кой създава майката? — Децата. — Кой създава мъжа? — Жената. — Кой създава жената? Мъжът. Ако нямаше ученици, нямаше да има и учители. Ако нямаше деца, майката никога не би разбрала майчинството. Ако нямаше жени, мъжът не би разбрал себе си. Ако нямаше мъже, жената не би се познала, не би разбрала, какво представя като жена. Щом е така, благодарете за всички положения, през които минавате, и разумно ги използвайте.

Помнете следното правило и прилагайте го в живота си: Благодарете на Бога за живота, който ви е даден, с всички негови противоречия. След време ще разберете, че всичко, което става във вашето сърце, във вашия ум и във вашето тяло, е за добро. Няма да мине много време, и вие ще се убедите в това. То е 101 процента вярно. Бог е приготвил за всеки човек, за всяка душа такива блага, каквито те не подозират.

Тази е новата философия, която трябва да приложите, за да влезете в Царството Божие. Царството Божие е там, където любовта царува. Царството Божие е там, където мъдростта царува. Царството Божие е там, където истината царува. Любовта царува в сърцето, мъдростта — в ума, а истината — в човешкото тяло, т.е. в човешкия живот. Да дойде Царството Божие на земята, това значи, да дойде Бог на земята с любовта, с мъдростта и с истината и чрез тях да примири всички противоречия. Това значи, да изтрие Бог сълзите от очите на хората и да ги направи радостни и щастливи.

Желая и на вас, да дойде Царството Божие във вашите сърца, умове и души и да ви направи радостни и щастливи.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

23-и август, 5 ч.с., София — Изгрев.

Трите ухания

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, аз, има, казва, рекох, хора, дойде, бъде, всички, любов, истина, прави, земя, бог, сега, друг, съм, мене ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 23 Август 1937г., (Понеделник) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

Молитвата на Царството

91 псалом

“Духът Божий”

Ще прочета част от 10 глава от Лука до десетия стих.

Размишление.

Има неща, които хиляди години са занимавали човешкия ум и са останали неразрешени. Всеки човек има известен въпрос неразрешен. Има нещо, към което човек се стреми, неопределено вътре. Всеки човек се стреми и търси някакво си благо, има си някаква идея. Този стремеж е както онзи човек - диша, търси чистия въздух и работата не става. В всяка минута човек трябва да направи най-малко 15-20 вдишки. И забелязано е, че когато човек заболее, вдишките стават по-бързи. Някой човек диша много бързо. Не е за предпочитане. Значи има един ритъм или едно състояние, което е здравословно. Някои болни хора дишат много бързо и мислят, че с бързото дишане ще поправят работата, пък то, освен че не се поправя, но се разваля. В живота някои хора бързат, искат да станат добри. То е едно специфично разбиране. Но в стиха се казва: “Наближило е Царството Божие.” Царството Божие е разрешението на въпроса. Докато Царството Божие не дойде в нас или докато ние не усвоим тази идея, въпросът остава неразрешен.

Казва, че е наближило Царството Божие. Съществуват някои противоречия, които от хиляди години не могат да се поправят. Често някой казва: “Кажи му на него да си поправи работата.” Но и като кажеш на човека, работата не се поправя. Казва: “Да ми даде парите. Кажи му, да ми върне парите.” Дойде някой, каже му и пак не ги дава. Казва: “Няма да му ги дам.” Тогава пита: “Защо прави така?” И мене питате: “Защо човек яде?” Така е направен, че трябва да яде. Ако можеше другояче да бъде направен, но понеже е така направен, не може. Казва: “Защо е злото в света?” Защото не може другояче. Ако можете, вие направете другояче, покажете на Господа. Вие намирате, че злото е несъвместимо с живота. Покажете на Господа един проект, който да направи, и животът по друг начин да се изяви. Вие казвате: “Еди който човек, защо така постъпва?” Но дайте си очет, че в даден случай и вие постъпвате точно тъй, както не трябва да постъпвате. Запример ако ти се намираш пред една мечка, ти не може да бъдеш тъй спокоен. Тебе те срещне една мечка, веднага ти трепне сърдцето. Защо не може да седиш хладнокръвен? Теоретически казваш, че Господ е в мечката. Но като те срещне Господ, ще ти даде един урок, че ще го помниш.

Сега запример това са изяснения, за да се изяснят сегашните положения, които имате. Запример някой път вие сте недоволен. Не може да си дадете очет, защо сте недоволен. В какво се крие същинската причина на вашето недоволство. Щом една игла е много приятелка с мене, влезе в интимния живот на моето тяло, аз съм недоволен. Представете си, тази игла толкоз много ме обича, забие се в крака ми. Мен не ми е приятно присътствието на тази игла. Искам по който и да е начин да я изпъдя. Ако ме попита: “Защо не си любезен малко с мене, защо не ме обичаш, защо ме изхвърляш, аз искам да живея с тебе.” Рекох, не бъдете игла за хората, нито пък игла за самите вас. Не може ли в света без игли? За шиенето трябват иглите. Защо не си изтъчете цяла рокля, ами ги правите от части. Какви са съображенията, че имате теркове[1], трябва да се скрояват, че трябва да се зашиват. Най-първо ще вземете един плат, ще го разрежете, след туй ще го шиете наново.

Питат ме, казват: “Я, ни кажи как вярваш ти, какво ти мислиш за Господа?” - Рекох, нищо не мисля. Какво ще мисля? Казва: “Колко е голямо Слънцето.” - Не го зная. Аз нямам представа, че то е един милион и петстотин пъти по-голямо. Даже в съзнанието си го нямам. И земята не съм видял. Взема земята като мярка, но и за земята нямаме ясна представа, колко е голяма. Една идея имаме, която съвсем не е така реална, както в същност. Всичките хора на земята имат такива понятия, които в същност не отговарят на самата реалност. Казват, че има същества, които в своето съзнание обгръщат земята. Има същества, които като хванат земята обгръщат я като една ябълка, отвсякъде я разглеждат. Има хора, които отдалече гледат с микроскоп една малка частица.

После хората казват, питат: “Откъде е дошъл той?” Сега дойде някой пророк да пророкува. Пророците са на степени, има малки, има и големи пророци. Как ще познаете един пророк от Бога ли е излязъл или не е от Бога излязъл? Как ще проверите, че туй, което говори, дали е вярно или не? Казва Христос за себе си: “Аз дойдох да им дам живот.” Този, който иде да даде живот, е от Бога; този, който не иде от Бога, той взема живота. Влезете в един дом и виждате, че има овци, говеда, патици, казвате: “Голяма домакиня.” Покаже се, че е щедра, излезе с своята крина, хвърли жита на всичките. Най-първо те мислят, че господарката е много добра, храна дава на кокошките, всички са добре охранени, като излязат, вървят с нея, имат добра господарка. Но вечерно време току погледнеш, българите как постъпват. Влезе в курника, хване една за врата, извади я навън, тури я на дръвника и главата на една страна. После домакинята, тази много благородната и добре възпитаната, която е свършила най-малко един факултет, тури я в тенджерата, опари я, оскубе я. После тя разбира от хирургия, извади ножа, разтърбушини я, извади червата, извади черния дроб, белия дроб, сготви я и всички са радостни и весели. Казват: “Много добро семейство, много добре живеят. И домакинът - добър и домакинята - добра и децата, всички ядат сладко.” Виждате една красота. Хубаво, това е от вашето гледище, от вашето становище. Но поставете се в положението на една кокошка.

Питам сега, можеше ли нещата в света да стават по друг начин. Ако можеше, светът би бил направен. Но за тия хора в дадения случай светът не може другояче да бъде освен така. Искате да оправите живота. Отивате в друго място, дето хората са минали в една друга степен на развитие, те не колят кокошките, но чакат кокошката да снесе яйцето. Те имат вече понятието на свраката. Като крекне кокошката, седне в трънето и мисли. Седи така и рекох, какво ли мисли? Гледал съм, седи сериозна онази кокошка, понеже снасянето на яйцето за кокошката е сериозна работа. Ти не си снасял яйца, да знаеш, колко мъчно се снасят яйцата. Щом снесе яйцето, като каже “кудкудяк”, свраките започнат да хвъркат. Като стане кокошката, свраката ще дойде, ще клъвне яйцето и го изпие. Рекох, най-първо дойде малкото господарче и малката господарка. Щом крекне кокошката, ще вземе яйцето, ще го чукне с малко масълце. Рекох, кокошката не ядат, но яйцата на кокошката ядат. Казват: “Не може ли другояче?” - Не може. Идеш на друго място, кокошки не колят, яйцата им не ядат, плодове вече събират и ядат, минават за вегетарианци. Някои намират, че и туй не е право. Казва: “Без плодове не може ли?” - Как? Аз съм привеждал онзи пример за Паганини, когото питали, не може ли да свири на три струни. Той казва: “Може и на три струни.” Явява се и свири на три струни. Казват: “Паганини, на две струни може ли?” Дава концерт и на две струни. Казват: “Ами на една струна, може ли?” И на една струна дава концерт. - “Ами без струни може ли?” - Как? Не се явява. Дошли всички, чакат. Че как може на една струна? Може да свириш на сол. Но без струни как ще свириш, кажете ми?

Сега вие сами ще си правите сравненията, за да се изяснят противоречията, които съществуват в света. Тогава имаме една война в Далечния Изток, една война, която сега се заражда между китайци и японци. В Шанхай японците с своите възпалителни бомби запалили града и загубите възлизат на милиарди. Цял един квартал гори, изгаря и всичко туй пометено. Ако попитате, защо тия хора воюват? Ако четете пророците, ще видите, че и по-рано са ставали. Казва пророкът: “Още веднъж ще събера народите и ще излея гнева си върху тях и вече няма.” Ние наближаваме една епоха, когато Господ иде да излее гнева си върху непокорното човечество. На всичките хора иде да излее гнева си, за да поправи всичките народи. Сега вие казвате: “Защо тия събития така се развиват?” Защо хората воюват? Туй отдавна е предказано, че ще дойдат тия събития, защото ако не дойде тази, голямата война, ако Бог не се яви в света да оправи света, никой не може да го оправи. Но тази борба е вътрешна. Сега и вие се борите в себе си. Всеки ден една вътрешна борба става в вас. Води се една борба в малък размер. В ума ви се води една борба и в сърдцето ви става една борба, имате две мисли, имате две чувства, които се борят. Едновременно се борят тия чувства.

Ами представете си онзи митичен разказ за хубавата Елена. Кой беше онзи княз Парис, който я открадна? (който отиде в дома на домакина, приеха го хубаво, той задигна красивата Елена и десет години имаше война заради нея.)[2] За една жена два народа се биха десет години. Сега някои спорят върху този факт, но да оставим това, да го приемем тъй както е. Не можеше ли той да не вземе красивата Елена? - Можеше, как не.

И тогава ще ви приведа друг един български анекдот. Той е малко по-невероятен. Отива един българин на гости в друг българин. Вижда една от големите патици, не от малките, но от големите, една патка тамън заклана тази патка и очистена. Той като влязъл, те скриват патката в голямата тенджера и започват да ядат чесън. Поканват и него и казват: “Елате да ядем, каквото дал Господ.” Той яде чесъна, но си мисли за патицата в тенджерата. Наяли се с лук и лягат да спят. Той станал през нощта, извадил патката от тенджерата, турил я в торбата и захлюпил тенджерата. На сутринта става и казва: “Много бързам, много спешна работа имам, трябва да я свърша.” Той иска да не се научат, че взел патицата. Казва: “Докато царуваше цар Патуран, добре вървеше, но като снемат цар Патуран от трона, работата е зле.” Затова отива да си оправи работата. Те казват: “Иди да си оправиш работата.” Казват: “Какъв е този цар Патуран, който царува?” Като заминал, гледат в тенджерата, патицата я няма. Отиват да го търсят, но цар Патуран го няма вече. Цялото семейство казва, да видят на каква далечина е, задигнал патицата. Но той отишъл толкова далеч, че не си струва да си губят времето. Казват: “Отиде патката. Но друг път, като дойде гост, няма така да правим. Няма да оставяме патката на същото място.” Урок научили, че като дойде гост, теджерата да взимат при тях, да не я оставят при госта. Рекох, може вторият път тенджерата с патката да бъде при вас. Щом оставите тенджерата с патката при госта, тогава отиде цар Патуран.

Явява се една аналогия. Като отишъл на гости Парис, не трябваше да оставят красивата Елена с Париса. Според мене, разрешението беше там. Как ще разрешите въпроса, ако двама мъже излизат и една жена, къде ще турите жената? Единият начин е - жената по средата, единият мъж от едната и другият - от другата страна. Три начина има. Единият начин е единият мъж от лявата страна на жената, другият от дясната. Вие отде ги туряте, като дойдат? Сега не зная, аз как бих постъпил ако бях женен, не зная, къде щях да туря. Там беше разрешението. Елена да бъде в средата. Може домакинът да бъде в средата и Елена от едната страна и Парис от другата. Пък можеше Парис да бъде по средата между домакина и Елена. Аз ще ви поставя сега въпроса така: Преставете си, че дойде на гости една опечена кокошка, къде ще поставите кокошката? Как я туряте? По средата, мъжът от едната страна и жената от другата страна, кокошката по средата. Тогава жената хване едното крило и мъжът другото крило. Използувам сега кокошката.

Та рекох, когато дойде един гостенин, турете го на мястото на кокошката. Мъжът едното крило и жената другото крило. Един гостенин, когото вие не може да изпапате. Туй не е за новото. Добрите гости, които дойдат при вас, като дойдат, за да ви бъдат благоприятни, джобовете трябва да се изпразнят, трябва да донесат нещо, не да вземат. В даден случай този гост, който дошъл, къде е погрешката? Той задигна туй, което не беше негово. Той нямаше право. Туй показва какъв беше характера на Елена. Парис на половина има погрешката. Има една погрешка в тази Елена. Не е ли същата история, която сега се разиграва в човешката душа. Дойде ви на гости един от светлите духове. Има два вида светли духове: едните са без кадеж, другите са с кадеж[3]. Има хора, които като дойдат в дома, се зарадваш, но като си заминат скърбиш.

Аз искам сега да ви наведа на един въпрос, да го разберете съществено, не тъй както по обикновено. Не е от тия въпроси, дето хората искат да бъдат добри, защото в същност благ е само Един Бог в света. Единствен, който не прави погрешки е Бог, понеже всичко създал, всичко е негово. Той не прави погрешки. Ние правим погрешки, понеже всичко в нас не е наше. Нас ни липсва, ние взимаме неща, които не ни трябват, ние правим една погрешка. В света има три вида погрешки. Човек може да направи една погрешка по отношение на другите. И другият тоя брат и той може да направи една погрешка. И двамата може да направят погрешка спрямо трети. Бащата може да прави погрешка, майката може да прави погрешка, децата може да правят погрешка, но едновременно и бащата, и майката, и децата може да правят погрешки. Тогава какви са погрешките на мъжа? Мъжът не може да направи една погрешка, която жената прави. Жената никога не може да направи една погрешка, която мъжът прави. Детето не може да направи никога една погрешка, която жената прави. Жената не може да направи никога една погрешка, която детето прави. И детето не прави такива погрешки, които бащата прави.

Сега нека вземем най-малката погрешка. Върви някой, питаш го: “Как си?” Казва: “Добре съм.” - “Топло ли е?” - “Да.” Той се е стиснал и казва, че му е добре. Казва, че е добре, пък краката му истинали. Той не говори истината. Питам как е, казва, че е добре, пък не му е добре. Ти в присътствието на един човек може да го познаеш, какъв е човекът. Може да го познаеш човека само в неговото присътствие. Една жена може да познае един мъж, само когато той е насаме с нея. Няма никакъв закон, тогава може да го познае, какъв е. Когато една жена е при един мъж, той може да я познае, каква е. Когато двама души са насаме, няма никакво ограничение, тогава може да познаят, каква е обходата. Да допуснем, че аз минавам покрай едно плодно дърво и съм изправен. Погледна, кажа: “Хубаво е дървото.” В желанието ми няма нищо лошо. Какво има от това, че съм пожелал да откъсна една круша. Ако аз си позволя да откъсна една круша, считам, че съм нарушил едно правило. Рекох, ако нямаше никой да пази тази градина, нямаше никакъв закон, щеше ли да бъде престъпление, ако откъсна. Един наш приятел, той беше Пеньо Киров - много честен, един от примерната българска честност, ама педант. Минава покрай един бостан, няма човек, който да го пази, казва му един българин: “Влез и си откъсни.” Казва: “Подир мене върви един стражар постоянно и ме гледа какво правя. От него ме е страх.” - “Къде е той?” - “Вътре в мене.” - “Че как го носиш, изхвърли го навън, защо да те безпокои.”

Та, аз понякой път забелязвам, следя в най-малките работи, с които светът някой път иска да ме изненада. Гледаш някой човек. Видиш друг, който ти е неприятен, една неприязън се явява към него. Погледнеш го по лицето, искаш колкото се може по-скоро да се освободиш от него. Питам: защо в единия случай ти е приятен човек, в другия случай не ти е приятен? Иде някой човек, гладувал три деня, приятно ти е, че иде да му услужиш. Иде някой, който освен че нищо не носи, но и той гладен като онзи, той търси и казва: “Няма ли малко хляб да ми дадеш.” Тебе ти е неприятно. - “И аз три деня не съм ял.” Той ти прави една забележка, казва: “Че как, не си ли толкова учен да носиш малко повече хляб и на мене да дадеш?” И в мене се явява идеята: “Ами ти защо не си толкова учен, ти да носиш, че ти да дадеш на мене.” Дойде някой, иска да му услужа. Рекох, ти трябва да бъдеш по-умен от мене, ти да носиш, ти да услужиш, че и двамата да се освободим от туй състояние.

Рекох, ние се намираме при един въпрос много деликатен за разрешение. Мене са ме питали: “Защо еди коя си сестра така постъпи?” Рекох, защото не може да постъпи другояче. - “Защо еди кой си брат постъпи така?” - Защото не може да постъпи другояче. Бог ни е дал известна свобода и иска да ни опита, доколко ние ще употребим тази свобода за нашето добро и за доброто на нашите ближни. Всички ние до един, навсякъде се опитва свободата, която ни е дал Бог. Та рекох, тази свобода седи в Царството Божие. Ако искате да прогресирате в света, не обвинявайте никого! Никого не съдете в себе си. Ако има някого да съдите, най-първо съдете себе си. Вие всички сте монархисти. Един човек, който съди, е монархист. В сегашния съд има цял състав на един съвет, който заседава, няколко съдии заседават. В старо време съдът беше от един съдия, той осъждаше и прилагаше законите. Сега има много съдии, ще се съвещават, ще има адвокати, ще защищават делото, ще има свидетели, цял един процес, за да излезе работата тъй както трябва.

Та рекох, решенията в нас трябва да бъдат по този демократичен начин. Ние сме в един метод, когато трябва пълен състав на съда вътре. При това трябва да се даде едно правилно разрешение на въпроса, който разрешаваме. Ако съберете на едно място здравите хора, ще има едно разрешение; ако съберете болните хора, ще има друго разрешение. Ако влезете в една болница, всеки болен ще седи, според степента на своята болест ще му услужват. На един ще му прислужва един, на други - двама, на трети - трима, че всеки да бъде задоволен. Те ще кажат, ако са доволни, че болницата е много добра. Но ако човек е здрав и с него започват да се отнасят както с един болен, мислите ли, че туй положение ще бъде приятно? Да те хванат двама санитари, един за главата, други за краката и да те преместят от едно легло на друго, да дойде лекар да те гледа, езика да ти гледа, стомаха да ти премива с цев, това приятно ли ще бъде? Неестествено е това положение. Много пъти аз съм виждал религиозни хора, които предписват цярове на здрави хора. Рекох, здравият човек как трябва да ги приеме? Аз нямам нужда от тия церове. Той ми предписва, как трябва да вярвам в Бога, как трябва да живея. Аз виждам, че живея по-добре от него.

Веднъж дойде при мене един български лекар и ми казва: “Болен съм.” Рекох: “Че ти си лекар.” Рекох: “Защо идеш при мене, защо не идеш при другите лекари?” - “Страх ме е, аз нямам доверие.” Рекох на този лекар: “Лекувай се с вяра! Мисли, че не си болен.” - “Че как да мисля, че не съм болен, чувствувам болка в себе си.” Рекох: “Ти си заблуден, понеже ти лекуваш болните хора и същите признаци мислиш, че и ти си болен.” Всеки лекар, като погледне болния, ще гледа езика му, пулса и по някои белези ще каже, че е болен от такава и такава болест. Та сега в съвременния живот хората обръщат повече внимание на болезнените признаци на болестите. Рекох, кой човек е добър? Здравият човек има една диагноза. Когато човек е здрав по тяло, здрав по сърдце и здрав по ум от него излизат три ухания. Има едно ухание, което излиза от тялото, е приятно. Има ли малка миризма, болен е човекът. Има едно ухание на чувствата, как да ви го представя. Има и едно ухание, което иде от ума. Умът и той заболява. Та рекох, когато умът има едно ухание, което е приятно, отлично, има и едно ухание на сърдцето, което е приятно, има и едно ухание на тялото, което е приятно. Когато човек има тия три ухания, той е здрав човек. Когато тия трите ухания не присътствуват, човек е в едно болезнено състояние.

Та когато вие заболеете физически, вие може да се лекувате с Истината. И когато установите туй ухание, болният оздравява. Ти никога не може да си лекуваш тялото, ако не обичаш Истината. От каквато и болест да сте болен, решете абсолютно да обичате Истината, в душата ви да не остане абсолютно никаква лъжа, ще видите как ще се лекува вашата болест. А пък уханието на сърдцето се придобива с Любовта. За сърдцето се казва: да обичаме хората. Когато се изгуби уханието на сърдцето, непременно трябва да внесеш Любовта като метод, за да внесеш туй ухание, което Бог турил. Любовта е единствената сила, която може да тури истинско равновесие на сърдцето. Равновесие на ума може да установи само Божествената Мъдрост. Когато говоря за Истината, аз искам да възстановя равновесието на своя организъм. Когато говоря за Любовта, аз искам да възстановя равновесието на своето сърдце, когато говоря за Божията Мъдрост, аз искам да установя равновесието на своя ум. Понеже ако в моето тяло няма туй ухание, ако в моето сърдце и ако в моя ум няма туй ухание, аз не мога да бъда благоприятен за Бога.

Значи когато говоря за Любовта, аз искам сърдцето ми да е на място, да усещам туй ухание. То е жертвоприношение, може да понюхне, че тази жертва е хубава, Господ е доволен. Когато дойде в моя дом, тогава на олтаря да нюхне туй ухание на моя ум, че Господ да е доволен. И когато дойде на физическото поле в живота ми вътре, туй ухание пак да го почувствува Господ. Рекох, едновременно търся Любовта, търся Мъдростта, търся и Истината в себе си, за да бъде Господ доволен. Само тогава Господ ще бъде доволен, когато в мене Любовта е жрица в олтаря на моето сърдце, когато Мъдростта е жрица в олтаря на моя ум и когато Истината е жрица в олтаря на моето тяло. Казваме “храм”. Храм разбирам физическото тяло. Рекох, ако Истината функционираше в вашето тяло, и ако Любовта функционираше в вашето сърдце, и ако Мъдростта функционираше в вашия ум, то е пътя на новото учение. Без туй нещо никой не може да бъде свободен, кой каквото и да казва. Аз, като срещна един човек, зная честен ли е, добър ли е или не. Разглеждам Истината в живота му, Любовта в сърдцето му и Мъдростта в ума му. Аз зная, че Господ е там. Ако целият свят се събере да ми каже, че този човек е лош, рекох: “Всичко е възможно.” Аз не подържам никакви външни правила.

Слушай, ако аз имам една жена, аз ви засягам много отблизо и дойде някой, че ми каже, че тя целунала някого, прегърнала някого, аз ще се зарадвам. Защо? Аз зная, че тя, като срещне някой прокажен и като го целуне, той здрав ще стане. Свещена е нейната целувка. Ако прегърне някого, по-хубава прегръдка не зная. Ами светлината, не ни ли прегръща, какво зло има? Ами въздухът, ами храната, ами хлябът не ни ли целуват? Трябва да имаме едно свещено чувство, да обичаме Едного. Вие често се съблазнявате, казвате: “Целунала го.” Че какво лошо има? Писанието казва: “Целунете се с свято целувание.” Един мъж ми казва: “Туй, Учителю, каквото казваш е право, ама тя другите целува, пък мене не целува. Другите, като срещне, целуне ги, прегърне ги, пък мене като види, нахохори се.” Аз взимам живота непреривен, тъй както Бог се изявява. Всеки ден Слънцето ни прегръща и ни целува отдалече. Понякой път от обич лицето почернее. Все таки е хубава прегръдката на Слънцето, все таки допринася нещо. Та рекох, вие обичате някого и той да обича друг. Така наредете се като скачените съдове: ако ти обичаш някого, той да обича друг и всичките хора да образуват една верига на любовта. Не очаквайте вие когото обичате, той вас да обича, понеже той ще ви плати. Не мислете, че ако мене някой обича, аз трябва да го обичам. Някой ме обича и ми дал някой подарък и аз да му дам друг подарък - няма разрешение на въпроса. Да се обичаме едни други в този смисъл, няма разрешение на въпроса.

Вие сте чудни хора. Когато започнеш да пишеш, може ли да пишеш с една буква. Пишеш все “а, а, а”. Трябва да обичаш всичките букви. Колко са буквите в български език? - 30. Всичките букви ще обичаш, че на всяка буква ще даваш място. Когато изговаряш, пак изговоряш всичките букви. Някой ме пита: “Как може да обичаме всичките хора? То е немислимо.” Рекох, ако ти не може да обичаш всичките хора, ти човек не може да станеш. Ако ти не употребяваш всичките букви, ако не знаеш техните закони, да туряш всяка буква на своето място, ти списател не може да бъдеш. Всичките правила трябва да ги знаеш. Ако ти не ги употребяваш правилно, твоята реч ще бъде несъвместима. От нас изискват да живеем. Ти ще поставиш всяка една своя постъпка на нейното място, трябва да поставиш всяко чувство на неговото място и всяка своя мисъл на нейното място. Ти си оставен свободен. Тогава дойдеш и не знаеш, какво ти се случило. Да кажем, вие отивате като Парис в Гърция и задигнете красивата Елена. Господ нищо няма да ви каже. Вие отивате в един дом и задигате дъщерята. Бащата си преглътне, неприятно му е, обича я. Но един ден и вас ще ви се роди дъщеря, която ще ви направи същото, каквото вие направихте. И вие ще направите същото и вие ще си преглътнете. Ще кажете: “Не е хубаво това нещо.” Правете добро, за да се върне при вас доброто. Ако вашето добро се върне при вас, вие ще бъдете доволни. Ако вашето добро се върне и вие не сте доволни, не сте го направили както трябва. Всякога, когато доброто се върне при мене и аз не съм доволен, аз корегирам постъпката си. Има неща, които аз корегирам, за които вие не сте сънували. Слушам някой човек говорил за мене. Рекох, хубаво, ако аз съм на неговото място в дадения случай, какво ще направя? Той човекът ми говори за жена си, че е лоша: “Извива ме като свредел.” Сега аз може да кажа: “Де е този свредел, каква бургия има?” Казва: “По-лоша от онази, с която завъртат.” Рекох, ти си щастлив човек, понеже знаеш тази бургия, пък аз не зная, каква е. Онази, лошата жена то е недоволството, което ние имаме. Седя аз и съм недоволен. Седя аз и съм недоволен, от много малко съм недоволен, от много малка работа съм недоволен. Бъдете доволни от това, което Бог ви прати в света и отделяйте една малка част от великото предприятие, което имате. Понякой път ще обърне внимание, дали ти добре живееш. Бъди благодарен. Ти гледаш, искаш от Господа Той да обърне внимание, да те задоволи. Бъдете благодарни на онова положение, което сега имате.

Мен често ме питат, казват: “Ти как ги събра наоколо си?” Рекох, аз не ги събрах, ами те се събраха. - “Как ги търпиш?” - Рекох, аз никак не ги търпя, сами се търпят. На гърба си не ги нося. Казва: “Как ги търпиш?” - Не ги знаете, рекох, те са първокласни светии, те са много скромни. Казват: “Как ги търпиш, толкоз недъзи имат.” - Рекох, не ги знаете, по-добри хора не сте срещали. Казват какво: “Те, задигнаха ме.” - Не, те те опитват, те никога не обичат да задигат работите. Той, рекох, пет ще вземе, десет ще донесе. Ти не си ги виждал. Какво ти направи, чакай - ще върнат. Те са все умни. Много големи философи са, не ги считайте, че са глупави, учени са, те и на мене ми преподават. Казва: “Сериозно ли говориш или се шегуваш?” - Не се шегувам, ами учени хора са те, от тях съм научил толкова ценни работи. Благодаря на Бога, че ги прати, да ме научат на толкова ценни работи. Ами че един учител, кой го прави да бъде учител? Една майка, кой я прави да бъде майка? Децата я направиха майка. Децата внесоха туй майчинство. Майката трябва да благодари на децата. Един мъж стана мъж благодарение на жената. Ако не беше тази жена, не можеше да стане мъж. И една жена стана жена, благодарение на мъжа, ако не беше мъжът, тя нямаше да стане жена. Тогава мъжът казва: “Аз познах какво нещо е животът.” Благодарете на Бога.

Едно правило давам: Благодарете на Бога, че живеете в този живот, такъв какъвто е, с всичките негови противоречия. След време ще познаете, че онова, което става в вашия ум, онова, което става в вашето сърдце, онова, което става в вашия живот, е за ваше добро. Туй аз ви го подписвам сто процента на сто, че всичко онова, което става, е за ваше добро. Няма да се мине дълго време и вие ще проверите. Защото Бог е приготвил нещо, което вие не подозирате. Нещо ви очаква всинца ви.

Та рекох, тази е новата философия на Любовта, за да влезете в Царството Божие. Царството Божие, дето Истината царува. Царството Божие дето Мъдростта царува, Царството Божие дето Любовта царува. Любовта царува в сърдцето, Мъдростта царува в ума, Истината царува в нашия живот. Пожелавам ви това. То е новото в света. С Истината, с Мъдростта, с Любовта, с Духа си Бог ще примири всички неща. Тогава ще обърше сълзите, които текат от нашите очи и всички ще бъдем радостни и весели.

Отче наш

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната любов.

Втори ден на събора
Понеделник, 23 август 1937 г.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------
[1] терк - (ар.-тур.) образец, кройка
[2] в скобите е втори вариант, вероятно допълнен от стенографката (бел.ред.)
[3] кадеж - (диал.) дим, пушек, сажди

НАГОРЕ




placeholder