НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Степените на Любовта

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Степени на любовта

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, казвам, може, човек, сега, бог, всички, казва, любов, свят, път, съм, храна, друг, мене, тебе, добре ,

 Утрини Слова , София, 4 Април 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета 15 глава от Евангелието на Йоана, от 1 – 15 ст.

Има неща в живота, които трябва да се помнят добре. Някога хората забравят много неща. – Защо? – Разсеяни са. Разсеяният няма определена цел, няма определен път на движение. Като ходи, той се лута натук-натам. Той прилича на човек, който изгубил нещо и го търси.

Един шивач - абаджия бил повикан в дома на един богат турчин да му ушие една аба. Шивачът взел и слугата си да му помага. Като дошло време за ядене, шивачът казал на чорбаджията : Моят слуга не обича печена кокошка, дайте му да си хапне боб. Така той искал да се осигури, да остане кокошката за него. Понеже господарят нямал добри отношения със слугата си, последният си казал: И аз ще ти дам един добър урок, да ме помниш. Сега ще разбереш, не яде ли Стоян печена кокошка!.

Като се нахранили, слугата отишъл при чорбаджията и казал: Моя господар отвреме-навреме го прехваща нещо, започва да се лута, като че търси нещо. Само един лек има за него: Да се хване и върже с въже, докато се свести След това той скрил напръстника на господаря си. Започнали да работят. Шивачът скроил абата и потърсил напръстника да я тропоса. Тук го търсил, там го търсил и останал очуден, че не го намерил. Чорбаджията следял, какво прави шивачът, и като видял, че се лута, спомнил ся думите на слугата. Веднага взел едно въже, хванал шивача и го завързал здраво, докато дойде на себе си. Слугата се приближил до господаря си и казал: Ще ядеш ли още един път печена кокошка сам? Ще казваш ли друг път, че Стоян не яде печена кокошка. Само боб ли яде Стоян?

Сега, аз не съм против печената кокошка. Ако в печената кокошка или в печеното месо се крие някакъв велик закон, яжте от него. Ако печеното месо представя нечиста храна, не ви съветвам да го ядете. Това, за което ви говоря, е написано навсякъде: на листата на растенията, на клоните на дърветата, на минералите и кристалите, на звездите, на слънцето. Казано е в Писанието, че Бог написал закона си на човешкото сърце. Не говоря за сегашното каменно сърце на човека, за което е казано: „Ще отнема каменното му сърце и ще му дам ново." Божият закон е написан на новото сърце.

Сега аз искам да ви предпазя от една грешка, която често правите. Тя е следната: вие имате обичай, за по-евтино, да си купувате стъкла за прозорци на старо. Никога не купувайте стъкла за прозорците си на старо! Казвате, че като ги купувате по-евтино, вместо едно стъкло, ще си купите две. Аз съм за нови стъкла на прозорците. – Скъпо струват новите стъкла. – Колкото и да струват, не ви съветвам да си служите със стари стъкла. Старите неща създават спорове. Такива стъкла не пропущат добре светлината. Желая ви, светлината да прониква навсякъде в къщата ви; тя да е така отворена и светла, както небето. Казвате: Бог да ни даде повече светлина! Това показва, че живеете в къщи с по един прозорец. Добре е, че искате повече светлина, но първо махнете капаците на прозорците си Щом светлината е слаба, това показва, че прозорците ви са малки. В Божествения свят външната и вътрешната светлина идат едновременно, а не както на земята. Тук законът е друг: когато отвън иде светлина, вътре няма; когато вътре има светлина, отвън няма.

Помнете: Като съм дошъл на земята, аз не искам да играя роля на прозорец, нито на два или повече прозорци Аз не искам да играя роля и на покрив на къщата. Аз искам да играя, ролята на светлината, на въздуха, на водата и на земята. С краката си ще ходите по земята, с устата си ще вкусвате водата, чрез носа си ще поемате въздуха и чрез очите си ще възприемате светлината. Желая ви, в бъдеще, когато завършите развитието си, и вие да играете същата роля. Не казвам, че трябва да имате прозорци и да очаквате да ви осветяват отвън. Бъдете сами носители на Божията светлина! Ако не разбирате законите на светлината,, на въздуха, на водата и на земята, върху която живеете, Словото Божие ще остане неразбрано за вас. Вие имате много знания, но повече теоретични. Всъщност, имате ли знание, което да ви ползува в практическия живот? Ако човек яде и се дави, не знае, как да гълта храната, какво знание е това. Ако се задавиш, веднага бръкни с пръст в гърлото си и махни препятствието. Ако не можеш да направиш това, ти губиш силата си

Питам сега: Какво знание е вашето, ако със силата на волята си не може да го употребите за изваждане на мисълта, която задръства вашия мозък? Бръкни с това знание в мозъка си и извади оная мисъл, която помрачава съзнанието ти. Какво знание е това, с което не можеш да бръкнеш в сърцето си и да извадиш онова чувство, което подпушва неговата деятелност? Има мисли и чувства, които не ви подхождат. Не мислете, че всички са полезни за вас. Някои чувства са отровни. За някого може да са полезни, но не и за вас. За всеки човек има специфични мисли и чувства, с които трябва да се храни За всеки човек има определена храна. Ако едно лошо чувство случайно е попаднало в сърцето ви, отговорността не е ваша. Не можете ли веднага да го извадите, ще претърпите известно страдание, ще се :примирите и ще кажете: Да бъде волята Божия!

Какво трябва да правя, ако един паразит се качи на главата ми и започне да се разговаря с мене? Първо ще разбера, защо е дошъл. Той ще започне да ми цитира стихове от Евангелието, дето е казано, че трябва да се обичаме и да си помагаме. И аз зная това, но казвам на паразита, че с него случаят е друг. Той е дошъл без позволение, неканен; той не влиза през вратата, както всички хора, но се качва на главата, да пречи на мисълта ми Той иска да.ме учи, но аз го уча. Казвам: Обичам такива гости, като тебе. Ела по-близо до мене да те видя. Пращам слугите си, десетте пръста, да го хванат. Те го свалят долу, и аз започвам да го наблюдавам под лупа. Започвам да го разпитвам, отде иде, в кой свят живее, кои са родителите му. Той отговаря: Мъчно се живее в нашия свят. Отвреме-навреме отивам между хората: едни ме приемат добре, други не ме приемат, както трябва, но търпя. Дойдох и тебе да изпитам. Чувах, че си добър, свят човек. – Добър съм, но който дойде при мене, иска да го уча. Аз не приемам мързеливи хора. Ако си гладен, ето, яж! – Не мога да ям такава храна. – Ще се научиш.

Сега и вие ще ми възразите, че не сте научени да работите. – Ще се научите. – Ние не мислим като тебе. – Ще се научите. Вашата мисъл е еднообразна. Трябва да знаете, че еднообразието убива човека. Повечето хора искат да бъдат зачитани и уважавани, да ги обичат. Това е еднообразие. Добре е да те почитат и уважават, но... съюзът „но" на английски означава „бът." Един знаменит английски проповедник държал една отлична проповед, в която употребявал съюза „бът" като заключителна, недоизказана фраза. Той казал: Децата трябва да се възпитават в нов дух, бът... Майката и бащата в семейството, като главни фактори, не трябва да грешат, бът... Така завършил той своята проповед, с „бът". На тая проповед присътствувало едно лице от високите чинове на църквата, главен ръководител. Като се сбогувал с проповедника, той казал: Много съм доволен от вашата проповед, „бът"ще видим. Турил шапката на главата си и си отишъл.

Днес и вие държите една проповед на „бът." Казвате: Всичко разбрахме, но (бът) как може да се живее при тия условия? Лесно се говори за търпението, но (бът) как можеш да бъдеш търпелив с неразбрани хора? Как ще говориш на невежия, който не разбира нещата нито по буква, нито по дух? Как ще проявиш любовта си към тия хора? – Там е въпросът. Ще проявиш любовта си, както Бог я проявява. От Божествено гледище, светът е пълен с невежи същества, но Бог намира средства и начини да се прояви. Той се приспособява и на всички дава необходимото. Като се занимава с важни и велики работи, Бог намира време и начин да се изяви на малките и глупави същества, да им покаже своята любов. Той се отнася еднакво с всички същества, в смисъл, на всички дава съответен урок: на ангела и на светията дава по един начин, а на малките същества – по друг начин. Всички са доволни от Него. На способния и трудолюбив ученик дава един урок, а на мързеливия – друг. Вътрешно отношенията Му са еднакви към всички същества, а външно са различни. Той дава свобода на всички същества, да се проявяват според разбирането си. Казвате, че свобода не съществува. Не е така. В света съществува вътрешна свобода, а не външна. Дойдем ли до външната свобода, ние се натъкваме на ред ограничения.

Един ден седнах на една пейка в градината да си почина. По едно време вниманието ми се спря на един мравуняк, в който имаше различни мравки: черни, червеникави, големи и малки. Като гледах, как се движат натук-натам, забелязах, че между мравките произлезе някакъв спор. Две от тях започнаха да се борят. В това време една малка, черна мравка се спусна към червената, хвана я за крака и започна да я тегли. Червената се дърпаше, сви се на клъбце; и черната се сви, стана като точка. Червената се разпусна, и черната отново започна да я тегли за крака. Най-после откъсна крака й и го занесе в мравуняка. Казвам: Когато двама души спорят за нещо, черната мравка ще дойде отвън и ще откъсне крака на един от спорещите. – Не сме ли свободни да спорим и да се караме? – Не сте свободни. Няма свобода в света. Свободата е в самия човек, а не вън от него. Двете мравки, които спореха, бяха големи юнаци. Черната мравка, която дойде отвън, беше по-малка и по-слаба от червената, но я хвана и откъсна крака й. Малката мравка даде добър урок на голямата. Тя й каза: Не е позволено да се борите помежду си.

Казвам: Нещастията, които идат в света, се дължат на борбите между хората. Иде малката мравка, т. е. малкото страдание, във вид на болести, мъчнотии и изпитания. Болестите, тревогите са човешки изобретения. Те не съществуват в Царството Божие. Там и помен няма от тях. Реши ли да изпълнява Божията воля, човек се освобождава от всички болести, от лошите условия на живота. Ние сме дошли на земята да решаваме тия задачи. Който има знание, лесно се справя с тях; който няма знание, ще страда. Според знанието на човека, иде и страданието. Щом разбере причината на страданието, той ще намери начин да се справи с него. – Беден съм. На какво се дължи беднотията? – На неспазване закона на икономията. В природата съществува закон за икономия. Ако не икономисваш, природата ще ти даде добър урок, да се научиш, какво значи закон Ти трябва да икономисваш благата, които тя ти е дала; трябва да икономисваш любовта, знанието, с които разполагаш. Право ли е, като държиш сказка, да изкажеш всичко, което знаеш? Това е разточителност. Какво ще придобиете, ако ви разказвам с часове, как живеят ангелите, как се хранят и обличат?

Какво придобивате, ако ви говоря за живота на един цар? Вие се ползувате само от онова, което ви интересува. За вас е важно само онова, с което всеки момент може да бъдете в съприкосновение. В слънчевата система най-важно за нас е слънцето, понеже от него възприемаме всичка блага. Що се отнася до другите звезди, в далечното пространство, и те са важни за нас, но не толкова, колкото слънчевата светлина и топлина. Те са повече украшения за нас. Като изучаваме слънцето, ще изучаваме и звездите, както и пътя, по който те се движат. В бъдеще, когато стигнем до висшето знание на душите, които са във вечния живот, тогава ще разберем онова, което днес не разбираме. Тогава ще дойдем до абсолютната свобода. Над тоя свят има още по-висок. Съществата на тоя свят се отправят към нас с писма и ръководство, да ни покажат пътя, по който трябва да вървим. Великият и вечният живот съществува за душите, а временният е за всички хора, които още не разбират Божиите закони. Те боравят с обикновеното знание, което няма приложение в истинския живот.

Мнозина идат при мене да ги лекувам: тоя заболял от една болест, оня от друга. Питат ме, защо идат болестите. – От нашето невежество. На едного стомахът не работи правилно – не знае, как да яде. На друг червата се затегнали – не постъпва добре с тях, претоварва ги. На трети дробовете са запушени – не знае, как да диша. Четвърти страда от главоболие – не мисли право. – Какво да правя, за да се излекувам? – За да бъде главата ти здрава, ще се научиш да мислиш; за да бъдат дробовете здрави, ще се научиш да дишаш, – Кой не диша? – Всеки диша, но неправилно. За да бъде стомахът ти здрав, ще се научиш да ядеш и да не преяждаш. Едно от главните правила при храненето е, никога да не си дояждаш, да останеш малко гладен. Това да бъде идеал за вас. Ако станеш от трапезата напълно нахранен, ти си престъпил Божия закон. Нека всякога да остава в стомаха ти поне една трета празно място. Добре е да не си дояждате. Това е едно от хигиеничните правила. Който спазва това правило, той е всякога здрав. Казваш : Ядох добре, с апетит, но малко ми е тежко. – Преял си. – Какво да правя? – Спазвай правилото : Никога не си дояждай! Никога не казвай, че няма, какво да ядеш. – Имам само сух хляб. – Той е много хранителен. Важно е да е хубав, чист. – Друго нещо е, ако има месо, печена кокошка, масло, сирене. – Чистият пшеничен хляб има повече хранителни вещества, отколкото другите храни.

Помнете: Храненето се основава на закона на любовта. Ако употребяваш храна, която не обичаш, ти не можеш да се ползуваш от нея. Всяка храна крие в себе си живот, който може да се използува, само ако обичаш тая храна. Не мисли, че храната внася силата. Тя е само проводник на живота, който дава сила на човека. Ако обичаш живота, който е скрит в храната, всички клетки ще се отворят за него и ще го приемат. Ако не обичаш известна храна, ти не обичаш и живота в нея. Храната ще влезе и излезе от клетките ти, без да приемат те живота, който се съдържа в нея. Това значи да ядеш, без да се ползуваш от храната, която приемаш.

Същият закон се отнася и до въздуха. Човек се страхува да диша студен въздух, за да не се простуди. Ако въздухът се приема чрез устата, имаш право да се страхуваш. Обаче, природата е предвидила и това. Тя е направила носа, да служи за филтър, да прецежда и стопля въздуха. Слизестата ципа и течността в носа регулират въздуха и го правят поносим за човешките дробове. При това, като излизате вън. на студено, не бързайте да поемете много въздух изведнъж. Ще поемате малко по малко въздух, докато се нагодите на външната температура. Някой иска да се покаже, че може да поеме изведнъж много въздух и не държи сметка за температурата на въздуха. Той надува дробовете си и бавно изпуша въздуха. Това е лакомия. Той прилича на надута гайда. Така не се диша. Който диша по тоя начин, той разстройва здравето си. Ще дишаш полека, ще поемаш малко въздух и постепенно ще увеличаваш количеството на въздуха. В правилното дишане има известен ритъм, който трябва да се спазва. Като спазваш тоя ритъм, въздухът влиза бавно и постепенно се стопля. Понеже въздухът е наситен със светлина и прана, като диша, човек приема тия два елемента, необходими за кръвта.

Казвам: Какъвто е законът за храненето и дишането, такъв е и за четенето. Някой чете интересна книга и бърза по-скоро да я свърши, да види, какъв е краят, каква е идеята на писателя. Мнозина четат Библията и Евангелието по същия начин, бързат по-скоро да я свършат. Един ученик изучавал Свещената книга и в скоро време я свършил. Той отишъл при един виден тълкувател да му изтълкува някои стихове. Той казал: Аз зная цялата Библия и Новия завет. Зная, как Бог е създал света, и дойдох до Откровението. Четох и него, но моля те, да ми изтълкуваш някои стихове, смисъла на които не разбирам. Тълкувателят погледнал ученика и спокойно отговорил: Аз съм още в началото на Библията, далеч съм от Откровението.

Често хората казват: Искаме да разберем смисъла на живота. Това е Откровението, още не сме дошли дотам. Важно е да се научим да живеем. Така, както живеете, това е неестествен живот. – Всичко е предопределено. – Отде знаете това? – Ако мислите, че всичко е предопределено, това е ваша идея. Де е писала природата, кои неща са определени, и кои не са? Определено ли е да изядеш една ябълка? Определено ли е да заколиш една свиня, една кокошка или едно агне и да го изядеш? Ти сам си определил това. Взимаш една ябълка, разрязваш я и виждаш вътре червей. Той е влязъл, преди ти да посегнеш към ябълката. Следователно, тя е негова собственост, а не твоя. Ще туриш ябълката настрана и ще се откажеш от нея. Щом разрежеш ябълка, която е здрава и ненаядена от червей, имаш право на нея. Тя е твоя собственост, можеш да разполагаш с нея. Ако отидеш в един дом и видиш, че питата е начупена, ще знаеш, че тя не е за тебе. Ще чакаш да ти предложат друга пита, която още не е начупена. Отиваш в една гостилница, виждаш, че всички чинии са пълни. Какво трябва да правиш? Ще отидеш в друга гостилница, дето чиниите не са пълни. Казвам: Не яж от тенджера, от която е сипвано вече. Ще кажете,, че много хора ядат от една тенджера. – Затова, именно, страдате.

Сега аз ви упътвам да вървите от физичното към духовното. Като се научите да живеете правилно на физичния свят, ще живеете правилно и в духовния свят. Тогава всяка мисъл ще поставяте в отделна тенджера и ще я вадите от отделна тенджера. Днес в една тенджера турят много мисли, затова всички бъркат в нея, както постъпват в гостилниците. И в домовете става същото: готвят в една. тенджера, и на всеки се сипва. Добре е да има единство в яденето, т. е. на всички да се сипва хубаво ядене. При това, не е добре да се дава предимство на едного за сметка на другиго. Всеки иска да му сипеш пръв, да вземе повече от мазнината. Когато се готви за много хора, без мисъл за първенство на тоя или на оня, това показва, че в мисълта на тия хора има единство. Тогава, дали си пръв, или последен, еднакво ще се ползуваш от благата на живота. Ако аз готвя на хората, ще преброя, колко души ще се хранят и, макар да готвя в общ казан, на всеки ще предвидя съответна част. Общият казан може да бъде разделен на толкова части, колкото души се хранят. Като се хранят така, всички ще бъдат здрави и доволни Сега сипват на всички от общ казан или от обща тенджера, поради което се явяват различни болести и страдания между хората. Следователно, всяка мисъл, която човек възприема, не трябва да е минала през много умове. За да запази чистотата си, мисълта трябва да минава направо от Божествения свят в човешкия ум. Какво особено ще донесе мисълта за любовта, ако е минала през главата на един скъперник? Каква ще бъде любовта, която е минала през главата на един крадец? Любовта на скъперника е любов; любовта на крадеца е пак любов, но нито първата, нито втората любов може да ползува човека. Тая любов коренно се различава от Божествената. Следователно, докато човек се храни с чуждо ядене, докато възприема чужди мисли и чувства, той всякога ще се намира в противоречия. Казваш: Защо Бог създаде света така, а не по друг начин? – Бог е създал света, както трябва, но твоето разбиране е особено. Откажи се от своите атавистични мисли и желания и започни да се храниш с Божествените мисли и чувства, с Божествената любов. В Божествения свят е приготвена специална храна за всеки човек. Който обича Бога, и на физичния свят да е, ще се ползува от специфична храна : от хляба, от водата, от въздуха и от светлината. Това значи, да живееш в любовта, в закона на хармонията. Който не живее в любовта, дето и да е, ще яде от общия казан.

Днес всички се оплакват от мъчнотиите си. – Коя е причината за мъчнотиите? – Нежеланието на човека да опитва нещата. Той има особено чувство, чрез което може да ги опитва. Дават ти нещо за ядене – опитай го, да видиш, какъв е вкусът му. Всички опитват, опитай и ти. – Заблудих се нещо. – Вкусът ти те заблуди. Ако запазите естествения си вкус, той всякога ще ви помага да определите, дали известна храна е здравословна, или не. Аз съм правил много опити с храната. Вместо аз да опитвам вкуса й, давал съм част от нея на едно котенце, което често иде при мене. Ако котенцето яде от тая храна, и аз мога да ям. За мене то е мярка. То никога не яде недоброкачествена храна. Разбиране има това котенце. Ще кажете, че котката е невежа. Не е така. Даже аз се уча от нея. – Как? – Давам й малко храна да я опита, като казвам: Анализирай тази храна. Котката не се хвърля изведнъж върху храната, но първо я опитва, а после яде. Според мен, котката е лаборатория, в която за един момент може да се анализира храната. Като й дам хубава храна, тя се приближи до нея, вкуси я, погледне натук-натам, отдалечи се малко и казва: Хубава е тая храна. Ако й дам само хляб, тя ме погледне, помирише хляба, пак ме погледне и казва: Това не е за мене. – Защо? – Не е важно. Тя казва: Ако искаш, ти яж, но аз се отказвам. – За-що? – Тя се подчинява на едно вътрешно чувство, което никога не я лъже. То се среща у всички животни. Това е техният непокварен вкус. Благодарение на това чувство, те разбират, коя храна е здравословна, и коя – не е. Всички процеси, които стават в човешкия живот - хранене, дишане, пиене на вода, мислене и чувствуване представят непрекъсната верига. Те се подчиняват на едни и същи закони и взаимно си съдействуват. Когато тия процеси стават правилно, и животът ни се развива правилно, според законите на Божествения свят. При това положение, и мъчнотиите се разрешават лесно. Иде при мене някой и ми казва: Не зная, защо не ми върви, нещо ме преследва, някаква зла съдба. – На какво отдаваш това? – Така ме е родила майка ми. – Причината за това се крие в твоя език – не знаеш да говориш В говора на човека се крие благото, което Бог му е дал. Който търси щастието, трябва да знае, че то се крие в неговия говор. Като говори, човек създава или щастието си, или нещастието си. Ако не е така, стихът, че „за всяка празна реч ще отговаряш в съдния ден", не би имал смисъл.

Като изучавам хората, виждам причината за нещастието им. Дойде.при мене някой беден човек и започва да се оплаква от беднотията си. Казва: Нещастен съм, много страдам, не се разбирам с жена си. – Защо не се разбирате? – Лоша, неразбрана жена е, не ме уважава, лет пари не дава за мене. – А ти, колко пари даваш за нея? Щом не давате нищо един за друг, защо се оженихте? Като говори така, аз виждам, де греши тоя човек Той не говори истината, преувеличава фактите и си служи с лъжа. Причината за нещастието му се крие в неговия говор.

Сега, като питам някого, защо се оженил, щом е нещастен, мнозина вадят заключение, че съм против женитбата. В моето съзнание, въпросът за женитбата е поставен другояче. Казвам: Никога не се жени без любов. Никога не раждай деца без любов. Ако нямаш любов, не се жени Женитбата е Божествен институт, Божествена служба. Ако се ожениш без любов, ще дойде Божествената комисия да те изпита ще каже: Понеже не си женен по любов, трябва да се разведеш. – Не трябва ли да се женим? – Ако любиш, ожени се. – Колко пъти мога да се женя? – Само един път. Не се позволява на човека да се жени по няколко пъти..

Помнете: Любовта позволява на човека само един път да се жени Жени ли се няколко пъти, това е човешка работа, вън от любовта. Да се свържеш с човека, това значи, да се свържеш с душа, излязла от Бога. Във всяко тяло живее една Божествена душа. Как се отнасяш, с тялото, това е твоя работа, но с Божествената душа трябва да постъпваш добре. Казваш . Не мога да обичам тая душа. – Щом не обичаш, и тебе няма да обичат. Това е закон. И Бог ще постъпи с тебе така, както ти постъпваш с другите. Каквото и да правите, вие не можете да измените Божия закон. Ще обичаш, ближния си, както себе си. Бог изисква най-малкото от човека. Той казва: „Ще обичаш: врага си" – първата степен на любовта. „Ще обичаш ближния си като себе си" – втората степен на любовта. „Ще обичаш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа с всичката си сила" – третата степен на любовта. Започнете с обикновената любов – към врага си. После вървете към по-голямата любов – към ближния си. И най-после – към най-голямата любов – към Бога. Всички напреднали същества, наречени Синове Божии, изявяват любовта си към Бога. Когато и вие станете Синове Божии, ще проявите любовта си към Бога. Тогава ще обичате Бога със сърцето са с ума си, с душата си и с всичката си сила, а ближния, като себе си.

Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон." На друго място казва: „Вярвайте в мене, и в Бога вярвайте." Как и в какво вярва човек? Някой вярва в доброто на човека, а друг – в злото му. Или, веднъж вярва в знанието на човека, а друг път в невежеството му. Казваш: Вярвам, че тоя човек е добър, а оня – лош; вярвам, че тоя е учен, а оня – невежа. Не е достатъчно да вярваш в това; важно е да знаеш, как да постъпваш с човека. С добрия ще постъпваш по един начин, с лошия – по друг начин; с учения ще постъпваш по един начин, а с невежия – по друг начин Към Бога ще се отнасяте с всичката си искреност. Само така ще разберете, какво означават думите „Бог е близо и далеч." Ако молитвата ти е чистосърдечна, и вибрациите й силни, тя ще излезе вън от атмосферата на земята и ще сящз на мястото си Това значи, „близо до Бога". Ако молитвата ти не е чистосърдечна, ще бъдеш далеч от Бога. Който люби, той е близо до Бога; който не люби, той е далеч. Някой се оплаква, че жена му е далеч. – Как е възможно това? Нали сте в една къща? – Не ме обича тя. Наистина, душите на тия хора са толкова далеч една от друга, че мъките и страданията на мъжа й не стигат до нея. Тя не може да разбере, че той страда. И страданията на жената не стигат до мъжа. Те са далеч един от друг. Ако и вашите страдания не стигат до Божието сърце, те не са истински, не са съществени. Това са фиктивни страдания.

Сега, аз не искам да товаря съзнанието ви с излишни неща. Казвам: Това, което сте придобили досега, е важно, но не е съществено. Един евангелски проповедник казва в проповедите си, че трябва да бъдем благодарни на Христа, дето ни е спасил. – Това е важно, но не е най-важното. – Защо? – Защото, преди да е дошъл Христос на земята, като историческа личност, Бог е работил върху човека и до днес работи. Той му е дал ум, сърце, душа и дух. Той му е дал живот. Той го е спасявал и продължава да го спасява. Следователно, първо ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Някоя жена се влюбила толкова много в мъжа си, че нищо друго не вижда. Тя казва: Като моя мъж друг няма. Така казват някои евангелисти : Като Христа друг няма. – Вярно е, че като Христа друг няма, но вие приличате ли на Христа?

Жената казва, че като нейния мъж друг няма, но, в същност, следи стъпките му: къде ходи, какво прави, с кого говори. Ако погледне някоя жена, веднага следи, как я гледа.. – И нея гледа, както тебе, но в това няма нищо лошо. Ако в погледа, отправен към тебе, има 99 трептения, а в погледа към нея има 98 трептения, де е престъплението? Значи, той обича жена си повече от другите жени. Нека всяка жена прави изчисления, колко трептения има в погледа на мъжа й, отправен към нея, и колко – към другите жени. Следователно, обичайте Христа, но не забравяйте Оня, Който се е проявил чрез Христа. Ако ти свириш хубаво, и дойде друг, който свири по-добре от тебе, нямам ли право да го слушам и да се възхищавам от него? Той свири добре, и аз съм доволен от неговото свирене.

Помнете: Животът, който ни е даден, определя качествата на нашата душа. Съществата от невидимия свят ни наблюдават и мерят нашата мисъл, нашето чувство и нашата постъпка. Чрез мислите, чувствата и постъпките си ние свирим. Следователно, ако чрез нашето свирене можем да вдигнем болния от леглото му, ние минаваме за добри музиканти – виртуози Ако свириш, и положението на болния се влошава, ти не си виртуоз. Ако готвиш, и болните оздравяват, ти си добър готвач, минаваш за виртуоз;ако готвиш, и здравите се разболяват, ти не си добър готвач. Човек се, цени по делата. Има неща, които сам човек не знае за себе си, затова иска да разбере, какво мислят хората за него. В невидимия свят дават правилна преценка за човека. Мярка на тая преценка са нашите мисли, чувства и постъпки. Мислите, които минават през нашия ум, отиват на небето, дето се прецеждат: чистото задържат, а нечистото оставят настрана. Един ден, като влезете в невидимия свят, ще видите остатъците от вашите мисли, разхвърляни, като непотребни вещи. Същото става и с нашите чувства и желания. Само така ще разберете, че не всичко, което имате на земята, се приема и на небето. Колкото по-горе се качвате в невидимия свят, толкова по-малко ваши цветя ще намерите там. Много от тях ще намерите в долните полета на невидимия свят.

Казвам: Дали вярвате в това, или не вярвате, не е важно. Като отидете на оня свят, ще видите постъпките си. Там ще видите, колко.думи сте казали не на място, колко чувства и мисли сте изявили не на място. Ще съжалявате за грешките си; малки са те, но са видими. На земята не сте ги виждали, но в невидимия свят те стават видими За обикновения човек те са дребни неща, но за светията са големи Той не си позволява даже най-малката грешка. В бъдеще и вие ще станете толкова чувствителни, че и най-малките грешки ще ви причиняват големи страдания. За да не страдате, изправяйте грешките си още отсега. Дръжте в ума си правилото: както искате да ви обичат, така и вие трябва да обичате. Както държите за доброто мнение на хората за вас, така и вие трябва да имате добро мнение за тях. Както вие постъпвате с близките си, така и те ще постъпват с вас. Следователно, обърнете нещата така, че вие да постъпвате добре с хората, за да постъпват и те добре с вас.

Бъдете внимателни към хората, не казвайте, че тоя или оня е грешник. Не се занимавайте с греховете на хората. Казвате, че сте Синове Божии Ако е така, Синът Божий не се занимава с чуждите грехове, но той определя отношенията си към Бога. Той трябва да живее според любовта и да си каже: Щом съм човек и чадо на Бога, трябва да зная, какво иска моят Баща от мене. Ако сте Синове Божии, знаете ли, какво мисли Христос за вас? Той мисли за вас това, което вие не мислите за себе си.

Двама американци – студенти, добри приятели, следвали заедно в един университет. Като свършили университета, първият станал прочут съдия в един град, а вторият се отдал на лош живот и се опропастил. По едно време той извършил голямо злоупотребление, откраднал известна сума. Хванали го и го дали под съд. Случило се да го съди неговият добър приятел. Другите съдии, като знаели, какво приятелство свързва обвиняемия и съдията, следели, как ще се разреши делото. Съдията постъпил справедливо. Наложил на приятеля си най-голямото наказание, което му се падало по закон, да плати крадените пари със съответната глоба, но той сам се нагърбил да му плати дълга.

Казвам и на вас: Когато съдите приятеля си, наложете му най-голямото наказание, но вие го платете вместо него. Това изисква Христовото учение. Не казвайте, че на приятеля си ще наложите най-малкото наказание. Не, наложете му най-голямото наказание, което законът изисква, но вие платете вместо него. Не го туряйте в затвор, но му платете дълга. Кредиторът иска парите си от длъжника; той не иска да го затвори и нищо да не получи.

И тъй, съдете строго, но плащайте дълговете си! Съдете сърцето си и плащайте дълговете му! Съдете ума си и плащайте дълговете му! Съдете постъпките си и плащайте дълговете им! Ако се оставите в ръцете на Бога, Той ще ви осъди, но същевременно ще плати дълговете ви. – Как ще плати? – Като ви прости. Ако сте чистосърдечни, и да сгрешите, Той ще плати за вас. Бог плаща само веднъж за човека, втори път не плаща. Обаче, оня, за когото Бог е платил веднъж, по същия начин вече не греши. Това трябва да ви насърчи. Казват за някого, че много греши. Това показва, че Бог още не го е съдил и не му е наложил най-голямото наказание. Осъди ли те веднъж и ти наложи най-голямото наказание, Той ще плати за тебе, но втори път ти вече няма да грешиш. Най-добрият и най-справедливият съдия е Бог. След тая съдба ти никога няма да грешиш.

Иде време, когато Бог ще ви съди, ще плати за вас, и БИС няма да грешите повече. Щом още грешите, Бог не ви е съдил, но ще бъдете съдени. Очаквайте това време!

Желая ви, да дойде времето, когато Бог ще ви съди. И като ви осъди, не повтаряйте грешките, които сега правите. Докато Бог не ви осъди, вие няма да се оправите.

Казано е в Писанието: „Бог беше в Христа, съдеше света и примиряваше света със себе си." „Себе си," т. е. любовта. Значи, Бог примиряваше света с любовта. Това е великият Божи Закон.

Т. м.

– В Божията Любов е благото на човека.

18. Утринно Слово от Учителя, държано на 4 април, 1937 г. София. – Изгрев.

Степените на любовта

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, казвам, може, човек, сега, бог, всички, казва, любов, свят, път, съм, храна, друг, мене, тебе, добре ,

 Утрини Слова , София, 4 Април 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


18-то Неделно Утринно Слово

4. 04. 1937 г. 5 ч. с. Небето облачно. Времето слабо прохладно. Изгрев.

Всички в тайно си изпълнихме наряда.

Ще прочета 15 гл. от Евангелието на Йоана, до 15 ст.

В Начало бе Словото.

Има неща, които трябва добре да запомните. По някой път вие забравяте нещата. От невидимия свят, Божественият Дух знае, защо забравяте. Някой път човек е разсеян. Разсеяните хора нямат определена цел, един определен път. Разсеяният човек се лута Навсякъде. И той е човек, който загубил нещо и го търси. Лута се насам - натам и само гледа. Всякога може да си създаде една мъчнотия на себе си. Аз съм ви дал онзи пример за онзи български абаджия, който не се отнасял добре със слугата си и каквото имал хубаво за ядене не давал на слугата си, а на него давал най-простото, каквото останало, боб му давал. Един ден слугата искал да даде един урок на своя майстор. Понеже той работил при един български чорбаджия и му казва: Моля ти се, моя господар по някой път го хваща една лудост, та ако видите, че той почне да се оглежда насам нататък, дръжте го тогава да не направи някоя пакост. Дошъл господарят му и почнал да крои, но не могъл да намери напръстника си, почнал да се оглежда насам-натам, а слугата му скрил напръстника. Чорбаджията хванал господаря му и казва слугата: Ти ще ядеш ли печена кокошка сам, а на мен ще даваш да ям боб и ще казваш: Моя слуга не яде печена кокошка, само аз ям печени кокошки. Та искам сега вие да ядете печените кокошки. Аз не съм против печените кокошки. Ако печената кокошка представлява един велик закон, може да ядете от него, но ако печеното месо представя една развалена храна, не ви препоръчвам да го ядете.

Онова, което ще ви говоря, то е написано на листата на растенията, в клонищата, в цветовете, в кристалите е написано, в звездите, Навсякъде, в слънчевата светлина, Навсякъде са написани Божиите закони.

Та казвам сега. Писанието казва, че Бог написал закона си в сърдцето на човека. Но то не е в сегашното негово сърдце. И там са написани законите на движението. Сега аз искам да ви предоврата от една погрешка. По някой път вие си купувате прозорци от втора ръка, от развалени къщи. Някой път са развалени прозорците, купувате ги и ще ги турите, по-евтино ги взимате тогава. Та казвам: Купете си нови прозорци и ги турете там. Някой път прозорецът може да е малко изкривен, но казвате, че евтино ги взимате. Казвате: На място един може да турите два. А за новите прозорци много големи разноски ще бъдат. Аз не ви препоръчвам да купувате прозорци от втора ръка, вие си купувате един, два три, четири, чужди прозорци са те. Не взимайте такива по никой начин. Защото тогава може да има спор и по малко светлина ще дава, ако са малки. Аз бих желал светлината във вашата къща да влиза отвсякъде и да е тъй отворено, както небето е отворено. По някой път вие се обръщате и казвате: Да ни даде Господ светлина. Какво се подразбира? Подразбира се, че вие живеете в една къща с един прозорец. И хубаво е, Господ дава светлина. При това вашите прозорци са затворени с кепенци, пък казвате: Господ да ни даде светлина. Малко светлина има, малко светлина влиза вътре. В Божествения свят външната и вътрешната светлина едновременно идат. То не е както в този свет. В този свят, когато отвън има светлина, отвътре няма и когато отвън няма, отвътре има. Тогава къщата се осветлява отвън.

Та казвам: В дадения случай аз искам да играя ролята, да ви представя, как седи работата. Аз не искам да играя ролята в един прозорец, във вас нито два прозореца, нито да съм покрив на къщата. Аз искам да играя ролята на светлината, на въздух, на водата и на земята. Върху земята вие ходите с краката си, водата ще вкусвате с устата си, въздухът ще влиза през носа ви, а светлината ще влиза през очите ви. И когато вие завършите вашето развитие, желая и вие да играете тази роля. Не да имате прозорци и да чакате и да ви осветляват, но да бъдете сами носители на Божията светлина. Защото, ако вие не разбирате дълбоките закони на светлината, ако не разбирате законите на въздуха, ако не разбирате законите на водата и на твърдата почва, върху която сега живеете, тогава Словото Божие ще бъде непонятно за вас. Сега имате доста знание, но това е на теория. В същност какво практическо знание имате, което може да ви бъде полезно. Ако един човек, който яде и се задави, какво знание има той? Трябва да знаеш веднага да бръкнеш в гърлото с пръст и да извадиш тази запушалка от гърлото. Ако ти не знаеш да направиш това, веднага ще изгубиш силата си. И ако влезе една мисъл, която задръства вашето мислене, и ако вие не може да бръкнете с вашата воля да извадите тази мисъл и да я турите на място, вие нямате знание; ако едно чувство задръсти вашето сърдце, защото има чувства, които не ви подхождат. Не мислете, че всички чувства са полезни. Има чувства, които са отровни. ТЕ може да са добри за другите, но не и за вас. За човека има спецефични мисли, спецефични чувства, специфични храни и той трябва да се храни с тази храна. Та казвам: В дадения случай ако не може да премахнете едно ваше чувство, едно лошо чувство в органа да ви осветлява отвън, с който вие чувствувате, тогаз вие нямате знание. Но едно чувство, което е попаднало по някакъв начин във вас, за него вие не сте отговорни. И ще претърпите известно страдание, ако туй чувство не може да го отстраните. И тогава ние казваме: Да бъде Волята Божия. Е представете си сега, че една въшка се качи на главата ми, която знае Евангелието, знае какво има вътре и всички примери в Евангелието знае, цитира ги. Казва: Какво казал Христос, че трябва да се обичаме. Нали, казва, че като дойде един гостенин, нали трябва да го нахраниш. Тъй е. И аз съм една гостенка, не може ли да ме нахраниш. Тя много материалистически мисли. Казвам: Ти сама си се качила на главата ми, без да ме питаш. После гостенина ще влезе през вратата, тогава аз ще го поканя, ще му дам стол и ще му дам една паница с храна. А тя се качила сама и се скрила в главата ми и там обикаля и оттам чувам гласа й. Казвам: Аз искам да те видя, каква си. Много обичам такива гостенки като вас. И тогава пратя моите слуги десетина /пръстите на ръцете/. Туря я, наместя и си туря увеличителното стъкло и почна да я наблюдавам. Казвам: Какъв е вашият свят, в който живеете, баща ви, майка ви, двуизмерен ли е света. Ние много мъчно се движим, тук - там ходим на гости на хората. Някъде ни приемат добре, някъде не ни приемат. Чухме, че ти си бил добър човек, светия, дойдохме да те опитаме. Големи нещастия Навсякъде. Казвам: кой как дойде при мене, казва: Аз искам да се уча; при мене мързеливци не искам и тунеядци не искам. Ето цяла една паница ти турям най-хубавите яденета, заповядайте. Но тя казва: Не съм се научила това да ям. Ще се научиш.

Сега вие може да ми дадете едно възражение, ние не сме научени. Ще се научите. Ама ние малко другояче мислим. Ще измените мисълта си. Еднообразието в живота е убийствено. Вие, запример, имате всички желанието да бъдете уважавани, да бъдете почитани, да ви обичат. Хубаво е това, отлично и бих желал всички да бъдете обичани и уважавани. Но нека да се спра като американския проповедник, който веднъж проповядвал за важността на думата „бът". Един много знаменит проповедник в Америка проповядвал в една видна аристократическа църква. ТЕ си избирали проповедниците. И той им държал една реч за "бът".

Казва: Всичко това няма да стане, но - бът. Децата трябва да се възпитат, бът. Братята и сестрите, бът. Все ще има някакво спиране, бът. Майката ще направи една погрешка, братът, сестрата, бът. И най-после свършил своята проповед. Дошъл един от епитропите, или един от високостоещите лица, които са в църквата, наричат ги „trustees", служители, които направляват работата на църквата. И той казал: Много сме доволни от вашата проповед, но бът, ще видим. И той си турил шапката и си заминал.

Та и вие проповядвате една проповед на бът. Казвате разбираме, но при такива условия, как може да се живее така. Проповядваме търпението, как може да бъдеш търпелив при такива хора, които не разбират. Как може да говориш на такива невежи хора, които не разбират. Той ни буквално разбира, ни иначе разбира, как ще му говориш? На ангелски как ще му говориш Словото Божие, как ще му покажеш Любовта си. Там е въпросът. Ще я покажеш тъй, както Господ я показва. Целият свят от туй гледище е пълен само с невежи хора. И Господ намира време за всички същества да се приспособи с тях. Според техния уровен и Той Всемъдрият остава му време и за най-глупавите работи, като говори великите работи в света, се ще намери време и за най-глупавите да каже нещо. Намира нещо и да каже и за тях. Сега Господ с един невежа няма да се отнася, както с един светия, както с един трудолюбив човек Господ не се отнася еднакво. На всеки едного дава съответен урок. На един ученик, който добре се учи и онзи, който не се учи и Господ не постъпва еднакво. Различно постъпва с тях. В света не мислете, че има свобода. Няма абсолютна свобода отвън. Не искам да ви говоря, ако мислите, че няма свобода, вие се лъжете. Свобода има в друг смисъл.

Аз веднъж седя в една добре уредена градина тук в България на една пейка и ми обърна внимание, че четири, пет вида мрави се движат: червени, големи, черни и други по- малки и други много дребни. По едно време гледам, две мрави се скараха, някакъв спор почна за нещо и ги наблюдавам. Когато двете се караха, гледам една малка черна се прекомандирова и хвана малката червената мравя за крака. Тази малката мравя като хвана червената за крака, тя напусна да се бори с черната, иска да се освободи. Като искаше да се освободи, онази се обърна на една малка топчица, въртят се насам - нататък и най-после малката мравя откъсна крачето на червената мравя, която беше по-голяма от нея, взе го и го занесе. Казвам: Когато вие двама се спорите помежду си, то една от тия малките мрави, ще се хване и ще ви откъсне крака. Тази голямата не може да се оттели от нея.

Та казвам сега, седя и разглеждам. Казвам: Няма свобода в света. Двете мрави бяха големи юнаци. Тази, на която й хванаха крака беше по-силна, но малката хвана крака й. Тогава черната се освободи от нея. Но тази малката мравя й даде един урок, че не е хубаво да се бори с друга мравя. Че е така, тя я хвана за крака и и го откъсна.

Та казвам: Всичките нещастия, които идат в света е, че вие някой път се борите с някого. Но ще дойде малката мравя, ще дойде едно малко страдание или някоя треска, някой плеврит, хрема, ще настане някакъв си мрак вътре, после някакво нервно неразположение, или изтощение, какво ли не. Хиляди работи могат да дойдат. Сега аз ви споменавам тия работи, те са наше изобретение, те не съществуват в Царството Божие. В Царството Божие ни помен няма от болести. Първото нещо, когато човек дойде да изпълнява волята Божия, той ще се освободи от всичките лоши условия на живота. И той трябва да ги победи. Тези лошите условия са една задача. Ние сме дошли на Земята, за да изучим лошите условия. Който има знание, ще се справи с тях; който няма знание, ще страда. И всякога страданията продължават дотолкова, според знанието на човека и страданието му. Щом той съзнае от какво идат страданията на Земята или несгодите, ще намери начин да се справи със страданията. Да кажем, вие имате сиромашия. От какво иде сиромашията? Най-първо вие нямате економия. В Природата има голяма економия. Ако ти не економисваш, Природата, ще ти даде един урок. Ако не економисваш благата, ако не економисваш Любовта - трябва да економисваш Любовта - ако не економисваш знанието, което имаш, ако ти излезеш и държиш една беседа, да покажеш, какво знаеш, и ако каквото знание имаш ти го раздадеш, ти си един разточителен човек. Какво ще се ползувате вие да ви разправям, как живеят ангелите. Това няма да ви ползува. Че са много добре облечени, че кухните им са хубави, че органи имат хубави. Какво ви ползува вас, да ви разправям живота на един цар? Туй не може да ви интерисува, но всяко нещо, което може да бъде полезно за вас, то ви интерисува и то е за вас. Онова, с което аз имам съприкосновение в даден случай и от което вие може да се ползувате, то е най- важното сега. В нашата слънчева система за нас слънцето е най-важно, понеже от него ние възприемаме всичките блага. А другите звезди, които са в далечното пространство, те са само едно украшение, и те са важни. Но най-важно в даден случай е, да изучаваме слънчевата светлина и топлина, които ни заобикалят. И после ще изучаваме светлината и топлината на звездите. Тогава може да изучаваме пътищата, по които те се движат. Защото един ден като достигнем до висшето знание на душите, защото в човешката раса има души, които са достигнали до света на вечния живот, те са достигнали до света на вечното знание, те са достигнали в света на вечната свобода. А още над Тях има друг един свят още по- висок. И по някой път те се обръщат от тия светове и изпращат писма, ръководство за хората да покажат пътя, към който да се стремят. Сега великият живот, както вечният живот съществуват както и временният живот. Временният живот е за всички, които не разбират Божиите закони, те живеят във временното. Всички, които не разбират Божиите закони, те се намират в обикновеното знание и няма тогава приложение в живота. В истинския живот няма приложение. И после онези, които нямат туй знание и свобода, която търсим, ние не може да намерим онази истинската свобода, при която можем да бъдем свободни.

Та казвам: При мене мнозина са идвали, когато се разболеят, казват: Учителю, еди кой си се разболял, ти не знаеш ли това? Зная. Че от какво дойде тази болест? От неговото невежество. Той казва: Стомахът му не функционира. Казвам: Не знае, как да яде. Червата му нещо запичане има. Той не постъпва добре. Червата си той ги претоварил. На някой си дробовете е станало нещо. Не знае, как да диша. Ама главата му се надула. Не знае, как да мисли. Какво трябва да направи? За главата, да ти оздравее, ще се научиш да мислиш; за дробовете, ще се научиш да дишаш; Ама казва, той диша, как не диша? Казвам: Той не диша както трябва. Той не диша правилно. А за стомаха казвам: Ще се научи да яде. Той никак не яде. Как не яде, той яде повече от колкото трябва. Едно от важните правила на яденето, което трябва да знаете е: Никога в живота си не се пресищайте, не си дояждайте. Всякога да станеш гладен от трапезата. И това да стане идеал за вас. А щом станеш и ти не си гладен, ти си престъпил Божия закон. Гледайте всякога да остане място за една трета. Две трети да си ял е една трета не си дояждайте. И хубаво е това да не си дояждате. Едно от хигиеничните правила. И всички онези, които са спазвали тия правила, винаги са здрави. Някой казва: Жена ми много добре е сготвила, но усещам, че малко ми е тежко. Той ял, ял, че се преситил. Та ви казвам: Останете гладни, нищо повече. Запомнете първото правило: Не си дояждайте! И Никога не казвайте, че няма какво да ядете. Запример, вие често казвате: Няма какво да ям. Един сух хляб. Радвай се на сухия хляб. В сухия хляб има толкова хранителност, стига да е хубав хлябът. Ти като си свариш малко житце, има такава хранителност в него или ако хлябът е опечен добре, казвате: Да има печени кокошки, масло, яйца! Хлябът съдържа повече хранителни вещества, отколкото другите храни. Защото забележете, закона на храненето, то е Любовта. Ако ти употребяваш една храна, която не обичаш, ти не можеш да се ползуваш от нея. Защото в храната има известен живот, който трябва да влезе в тебе. Тебе ти трябва животът. Ти като ядеш, не мислиш че тебе ти трябва храната. Храната е нещо посредствено, тя е само проводник на живота. То е пак потребно, но този живот, който е скрит в храната, ако ти го обичаш, той ще влезе в тебе, и тогава всички клетки ще се отворят и ще приемат този живот. Ако ти не обичаш тази храна, тази храна ще излезе, този живот ще мине през тебе, без ти да го приемеш. Тогава ти няма да се ползуваш от храната.

Същият закон е за въздуха. Тебе те е страх от студения въздух, но ти трябва да дишаш въздух. Природата е направила да не те е страх от студения въздух. Ако ти приемеш въздуха през устата си, то не е правилно. Господ е направил човек да диша не през устата, а през носа. Следователно, ти като приемеш Божествения въздух през носа си, а там Бог турил някаква течност, че като минава студения въздух, той се регулира. Тази студенина, която има въздухът, като минава през носа, добива известна топлина. И тогава не да бъдете тъй лакоми изведнъж, като излезете на студено да приемете въздух. Това е лакомия. Малко ще вземеш въздух, /Учителят диша бавно/, пак малко. Ти ще поемеш изведнъж много въздух, че ще се надуеш. Няма какво да се надувате. Някой, запример, иска да покаже, че знае да диша и изведнъж взима много въздух. Тогава той ще мяза на някаква гайда. Това не е дишане. Всички са загазили от такова дишане. Дишайте полекичка та, да има един ритъм, полека, полека да влиза този въздух, да се стопля. И после благодарете на Бога, че във въздуха има нещо, което ти трябва да приемеш. В този наситения въздух от светлината има един живот, който трябва да се приеме от дробовете. Четеш една книга, пак същият закон е. Някои бързат да видят каква е крайната идея на този писател. Някои четат и Библията бързо. Отива един ученик, който учил Библията при един знаменит тълкувател на Библията и казва, като прелиства Библията: Дошъл съм до края на Откровението. Тълкувателят казва: Аз не съм дошъл до края още. Този ученик поглежда в началото, казва: Тук, как Господ създал света. И после изведнъж обръща книгата при Откровението. Тълкувателят обръща Библията в началото и казва: Тук в началото. Ние като дойдем, изведнъж искаме да знаем смисъла на живота. Това е Откровението вече. Дотам не сме дошли още. Но какъв е смисълът на живота? Как трябва да се живее? Тъй както сега живеем от Божие гледище, ние живеем един неестествен живот. Често аз слушам, някой казва: То е предопределено. Че ти отде знаеш, че е предопределено. Ако кажа, че нещата са предопределени, то е моя идея. И де е писано в Природата, че е предопределено. Предопределено ли е една ябълка да я ядеш или не? Предопределено ли е един вол да го ядеш, или някоя свиня, или някой червей. Това всеки сам си е предопределил. Някоя пеперуда ще снесе своите яйца в цвята и червеят ще влезе в ябълката отрано още. И ти като идеш при ябълката, той преди тебе е там. Влязъл е той вътре в тази ябълка и тогава тя не е твоя собственост. Щом видиш, че ябълката е наядена, тури я настрана, тя е на червея, тя не е твоя. Тогава онези ябълки, които не са наядени от червеи, те са твои. Щом видиш някой червей в ябълката тя е чужда собственост, остави я. Идеш в някоя къща и видиш, че питата е начупена, тогава тази пита не е за тебе. Идеш в някоя гостилница, дето е сипано от тенджерата, ти не яж от тази тенджера. Казваш, от една тенджера много хора ядат. Затова и страдат.

Та казвам: Аз вървя от физическото към духовното. Някой път ние вземаме една мисъл, искаме да я приложим в една тенджера. На всичките хора от една тенджера дават. И Любовта към всички хора от една тенджера вземат. Гледам и тук, всички ще дойдат с паницата си и хайде, хайде ще им се сипе, както тук правят с картошената супа. Нали някой път сипват особено. А някой път на мене се изхитряват, турят ми в една отделна тенджера но то е извадено от общия казан. И аз се правя, че не зная. А то за мене, не че е сготвено отделно, но аз другояче влагам: Аз разбирам единство на яденето. Но всеки иска пръв да му сипят. Щом има първенство в сипването, това ядене не е както трябва. Щом едно ядене е сготвено за всички, всички трябва да имат една мисъл. Тогава дали съм пръв или последен, благото да ми бъде все едно. За мене, моето благо е вътре в казана. Ако аз бях един готвач, най-първо ще прочета, колко души има, които ще се хранят от това ядене и ще разпределя казана на толкова, и на Всякога ще сготвя особено. То ще бъде в един казан, но за всеки ще отделя особена част. Да кажем ще разделя тенджерата на особени части на 40, 50, 60 малки пространства, че яденето като дойде на Всякога да бъде в неговото място. Аз ако съм от това място няма да сипвам на втори човек, на всички от отделно място. И ако аз така ви готвя, всички ще бъдете здрави. А сега на общо основание вие сипвате от едно място. Това е много тънка работа. Тънка философия има.

Та казвам: Всяка една мисъл, която вие възприемате от някъде, тя трябва да бъде чиста и не трябва да е минала през много умове. И една мисъл, която иде отнякъде, тя трябва да иде чиста от Божествения свят във вашия ум. Една мисъл, ако мине през много умове, тази мисъл е опасна. Ама да кажем някоя мисъл минала през главата на някой скъперник - мисъл за Любовта. Питам: Какво ще ти донесе тази мисъл на Любовта, която иде от главата на един скъперник? Тя ще ти донесе неговото скъперничество. Да кажем една мисъл, която минала през ума на един крадец, какво ще ти донесе? Пак е мисъл за Любовта. Та казвам: Ако ние така възприемаме по този начин туй чуждото сготвено, ние всякога ще се намерим в едно противоречие. И ще кажем: Защо Господ създал света така? Но то е наше разбиране. Господ не го създаде света така. И казвам: Ние сега страдаме от този атавизъм, че не се храним с онази Божествената, чистата храна. В Божествения свят има сготвено специфично за хората. Ако ти обичаш Господа, ти ще имаш ядене приготвено в физическия свят и въздуха, и в светлината, и всичко ще бъде заобиколено в хармония и чисто ще бъде. Щом не живееш в света на Любовта, веднага ще дойдат другите противоречия.

Сега мъчнотията е там: Казвате: Отде да го знаем. Има в човека едно чувство, което опитва нещата. Опитвай ги и ти. Дадат ти едно ядене, опитай го, вкуси го. Някой път си се заблудил, вкусът за яденето те заблуди. Ако държите вашия нормален вкус, вкусът всякога ще ви покаже, дали известна храна е здравословна или не. По някой път мене ме очудва, когато ми дадат хляб, нямам време да опитам аз храната, давам да я опита на една малка котка, която иде при мене. Ако тя го яде и аз го ям, ако тя не го яде, аз го оставям настрана. Понеже нямам време да смущавам вкуса си. Някой път са ми давали нещо хубаво. Някой път съм давал хубав хляб, който е здравословен на котката и тя го яде. Тя казва: Хлябът е хубав и друг може да го яде. Някой път съм й давал хляб, тя не го яде. Разбиране има. Ще кажете, че е невежа котката, не, никак не е невежа. Аз се уча от нея. Че как? Аз й казвам: Господин професоре, анализирайте тази храна. За мене котката е една лаборатория и тя в един момент ще ми покаже, каква е храната. Като й дам хубава храна, тя ще хапне, ще се обърне, ще ме погледне и ще каже: Много е хубава тази храна. Пък като й дам хляб, тя пак се обърне, погледне ме и ми каже: Не е за ядене той. Казвам: Че как? Тя казва: Ако искаш ти го яж, аз се отказвам да го ям. Сега аз казвам: Ето моето разбиране. В съзнанието си котката се подчинява на едно вътрешно чувство. Има едно вътрешно чувство във всичките животни, един непокварен вкус е това. И те разбират, коя храна е здравословна и коя не.

Та казвам: В целия живот една верига са това свързани: яденето дишането, пиенето на вода, мисленето, чувствуването. Всичките тия процеси, които стават в организма са свързани. И ако те стават правилно, тогаз нашият живот се развива по един Божествен начин. И тогава мъчнотиите, които стават в света, се изправят лесно. Често при мене са идвали Някои, казват не зная защо, не ми върви. Има нещо, което ме преследва, една съдба. Не ми върви. Казвам: На какво го отдаваш това? Не зная, така ме родила майка ми. Казвам му: Всичката погрешка е твоя език. Ти не знаеш, как да говориш. Защото в говора на човека, онова благо, което Бог е дал на човека, то зависи от неговия говор. Онези, които търсят своето щастие трябва да знаят, че силата на човека седи в неговия правилен говор. Човек като говори, той или гради своето щастие, или гради своето нещастие. Тогава какъв смисъл имат думите в Писанието, които казват: За всяка празна дума, която казват хората, в ден съдни ще дадат ответ. Аз съм правил някой път опит. Дойде някой при мене, беден е той, но виждам беднотията, на какво се дължи. Той още като иде при мене, той ме лъже, той ми говори за своето нещастие. Този, който иска да ми говори за своето нещастие, той така преувеличава нещата, че ме лъже. Всичките му думи са на лъжа. Казва: Колко съм нещастен, колко много съм пострадал, всичко наопаки, все лошо. Така съм нещастен! Това са се лъжи. Аз виждам на него къде е погрешката.

Той казва: Не се разбирам с жена ми. Защо не се разбирате. Неразбрана е жена ми. Говори ми, говори ми. Че какво ти говори? Казва: Нямала никакво уважение към /него/, нито пет пари не давала за мене. Казвам му, хубаво, нито пет пари не давала. Че защо се ожени за нея. Тя колко пари е дала да се ожени за тебе? Пък и тя защо се оженила за тебе, като не дава нито пет пари. Колко пари тя даде, за да се ожени за тебе. Вие по някой път говорите за мене думи, турите в моята уста Някои лъжи. Казвате: Учителят каза, да не се женим. Че защо ви трябват бели - деца, за да ги раждате. Не, не, въпросът другояче седи. Никога не се жени без Любов. И никога не раждай деца без Любов. Ако нямаш Любовта, не ти трябва да се жениш, защото женитбата е един Божествен институт, ти приемаш една Божествена служба. Ще дойде една Божествена комисия и ще те опита, и ще те разведе. Ще каже: Ти не си женен, разведи се, нищо повече. Ама да се не женя ли? Щом обичаш ожени се. Но колко пъти да се женя? Само веднъж. А тук дето Някои се женят два три, четири, пет пъти, това не се позволява. Само веднъж ще се ожениш. Любовта търпи само една женитба, помнете това. А другото е човешко вече. Че как гледате вие. Каква трябва да бъде вашата идея? Тия души са излезли от Бога, те са дъщери на Бога, излезли души са от Бога. И във всяко едно тяло се крие една Божествена душа. Че ти може да се отнасяш зле с тялото, то е друг въпрос. Но с онази душа, има една душа, ти с нея трябва да се отнесеш добре. Ти ще минаваш някой път за учител. Казваш: Че аз не мога да обичам тази душа. Тогава ако ти не обичаш и тебе няма да обичат. Законът е такъв. Щом ти не обичаш някого, то Бог ще постъпи спрямо тебе точно тъй, както ти постъпваш. И не мислете, че вие може да измените закона. Винаги Бог постъпва съобразно, според както ние постъпваме. Ще обичаш другите, тъй както обичаш себе си. И после, ще дойдеш по-нататък. Бог най-първо изисква най-малкото, той изисква най-малката Любов, която имаш. Любете враговете с обикновената Любов. След туй втората степен: Да обичаш другите, както обичаш Бога и ще ги обичаш другите, както Господ обича. Че от Бога са излезли. Божественото е там. И това е идеалната Любов - ще обичаш Бога в хората! Значи ще започнеш с обикновената Любов, с Любовта към себе си и най-после ще дойдеш до онази Божествената Любов. Онези напредналите същества, които са синове Божии, вече имат тази Любов. Щом станем ние синове Божии, ще имаме Божествената Любов. Тогава ще обичаш човек и със сърдцето си, и с душата си, и със силата си, и с духа си. А сега ще обичаш този човек като себе си. Та не се изисква много от нас.

И казва сега Христос: „Ако ме любите, ще опазите моя закон“. И ви казвам: Не вярвате в неща, които трябва да ги проверите. Защото има два вида вяра. Аз мога да вярвам, че един човек е лош, и може да вярвам, че един човек е добър. То е различно вече. Ако вярвам, че той е лош човек, ще взема в съображение със своята вяра. Тази вяра е Потребна. Ще взема в съображение с този лошия човек как трябва да постъпя спрямо него. И ако той е човек на

Любовта, ще взема пак мярка, да постъпя съобразно с неговата Любов. Ако вярвам, че той е невежа, ще взема в съображение спрямо него, спрямо един невежа така да постъпя. Ако вярвам, че той е един човек с отлично знание, ще взема в съображение и аз така да постъпя. Та като се приближим при Бога, трябва да вземем под съображение да бъдем крайно искрени. Някой път ние се приближаваме към Бога и така сме изправни. Но представете си, Бог е близо и далеч. Ако твоята молитва не е чистосърдечна, и нейните трептения са слаби, че тя не може да излезе вън от атмосферата на Земята. Следователно, не може да иде при Бога. Но силната молитва трябва да излезе вън от Земята. Бог е някъде далеч, много далече. Близо е за онези, които го обичат. Тези, които го обичат Бог е много близо при тях. Тези, които не го обичат, той е много далеч. Щом не го обичаш, ти си далеч от Бога. И тук Някои казват: Много е далеч жена ми. Казвам: Че как далеч, в една къща сте. Не, не казва тя, не го обичам, далече сме ние. Душите са толкова далече, че въздишките и страданията на мъжа, никога не може да стигат до сърдцето на жена му. Тя никога не може да си представи, че той страда. Нито пък нейните страдания може да достигнат до него. ТЕ са чужди един за друг. И ако нашите страдания и нашите молитви не можат да докоснат Божието сърдце, тогава нашите страдания не са съществени страдания. Ние само предполагаме, че страдаме, всъщност не страдаме.

Та онова, върху което трябва да се спрете, е следното. Сега не искам да натоварвам вашето съзнание. Онова, което сте добили, то е потребно, то не е най-важното. Там додето сте достигнали, то не е най-важното още. Аз чета една книга. Един евангелски проповедник, доста усърден човек, който настоява, че Христос е личен негов спасител. Хубаво, аз отивам малко по далеч; Та нима на Бога трябва да благодарим, че Христос е моя личен спасител. Преди Христос да дойде на Земята, животът, който имаме, мисълта и всичко, което имаме от Бога ни е дадено. И душата, която имаме, всичко е от Бога. вярно е, че Христос е дошъл то е едно проявление на Бога. Аз съм благодарен за Христа, но трябва да идем по-далеч, трябва да благодарим на Бога, за онова, което ни е дал Той преди Христа, преди историческия Христос, Той пак е поддържал хората и след историческия Христос пак ги поддържа. Ние идваме до едно специфично схващане. Всяка една жена може да мисли, че тя се влюбила в мъжа си. Казва: Като моя мъж няма друг. И някой път ние може така да се влюбим в Христа и да кажем, че като Христа няма друг. Хубаво, аз приемам, че като Христа няма друг, но аз приличам ли на Христа. Ти казваш, че като твоя мъж няма. Сега сравнение правя. Не мислете, че искам да хвърля някой упрек за нещо. Но ти вървиш по стъпките на мъжа си и го следиш, как той постъпва и нямаш доверие в него. Той погледне някоя жена, ти погледнеш неговия поглед, как я гледа. Ако той гледа тази жена, ти казваш, как я гледа. Той тебе гледа умилно. И нея гледа умилно, но не туря нещо лошо. Да допуснем, той ти е мъж. Но на тебе туря 99 трептения в погледа, а на тази жена е турил 98 трептения. Има ли някакво престъпление в това? Няма, в реда на нещата е. С едно трептение по-малко. Значи, ти си обичана. А ти подозираш, че той обича другите повече. Ти сега може ли да кажеш, с колко трептения мъжът е гледал към тази жена. Но питам, друг един въпрос сега; ако ти си един обикновен свирец и дойде един друг талантлив, който свири по-хубаво от вас. Ти да кажем свириш пред един брат, който ви обича, но дойде една пианистка, която свири и красива е. И брат ви казва: Много хубаво свири и красива е тя. Не мяза на твоето свирене. Как мислите тогава, прав ли е брат ви? Прав е, разбира се. И аз да съм, ще кажа: Хубаво свири човекът.

Та казвам: Животът, който ние живеем той определя качествата на нашата душа, помнете това. Нашата мисъл, нашето чувствуване и нашите постъпки са три мерки, с които ни мерят от невидимия свят. От невидимия свят ти си един виртуоз, който свири. И всякога, ако ти свириш и болните оздравяват, ти минаваш за виден виртуоз. Ако ти свириш и хората се разболяват, ти минаваш за човек, който не се научил да свири добре. Ако ти готвиш и хората оздравят, ти си един добър готвач. Ако ти готвиш и хората се разболяват, ти не си добър готвач. Та от онова, което ние правим в света, нас ни оценяват. Има Някои неща, които ние не ги виждаме. Ние искаме да знаем, какво хората мислят за нас. Но в невидимия свят има една много правилна мярка. Всичките наши мисли, които минават през нашия ум, отиват на Небето. ТЕ ги прецеждат там и един ден ние ще видим всичките наши мисли като отиваме в невидимия свят, ще ги срещнем тъй, натъркаляни, изоставени. Като идем в невидимия свят, ще видим нашите молитви, нашите желания и нашите постъпки и ще намерим, че много малко имаме. Може би само една- две мисли, които са стигнали в невидимия свят. И ще кажат: Туй цвете е твое и онова цвете е твое. А всичките останали ще ги намерите в по-долните светове посадени. Сега аз не искам вие да вярвате в това. Искам, като тръгнете за другия свят, понеже ще изучавате духовния свят та като тръгнете да обърнете внимание върху себе си. Ти като се обърнеш към Бога, най-първо ще видиш постъпките си, те ще изпъкнат пред тебе. Ще видиш, колко пъти си казал някоя дума не на място. Колко пъти си имал някое чувство не на място и някоя постъпка си имал не на място. И какво ли не. И тогава човек седи и съжалява вътре. Малки такива неща, които в обикновения живот са били незабелязани, но един светия може да страда за една малка погрешка, за която другия човек, да не е сънувал. Та казвам: Един ден ще се развие тази чувствителност във вас. Ще ви дойдат такива страдания, та затова стремете се сега, да изправяте нещата. Аз не искам нещо пресилено. Аз не искам да се пресилвате. Но приложете правилото. Както искате да ви обичат, така и вие да обичате. Както искате другите да имат добро мнение за вас, така и вие да имате добро мнение за другите. Така и вие добре да мислите за другите. И както искате другите да постъпват, така и вие постъпвайте. И както вие постъпвате така и другите трябва да постъпват спрямо вас. Сега не искам да се спирате върху това: Кой е грешен и кой не е. Вие оставете греховността настрана. Аз другояче разсъждавам. Ние чадата на Бога не трябва да мислим за греха. Ние трябва да мислим, че имаме отношение към Бога. Казваме, че сме синове на Бога, Тогава трябва да живеем според Любовта на нашия Баща. Щом аз съм човек, аз съм чадо на Бога. Че тогава, какво изисква моя баща от мене. Ако сме синове на Бога, какво ще мисли Христос за вас? Христос ще мисли за вас, точно това, което вие не мислите. Аз ще ви приведа един пример, как може да го разрешите.

Двама американски студенти, които следвали в един университет били много добри приятели, но единият се подигнал и станал виден съдия в Америка, а другият по стечение на обстоятелствата, попаднал в един лош живот. Един ден хващат го в едно престъпление на взятничество. Взел от някъде пари и го докарали да го сади неговият приятел. Всичките адвокати, понеже знаели за тяхното старо приятелство, гледали, как ще го осъди съдията. Съдията му наложил най-голямото наказание, което по закон му се пада. Най-голямата глоба му наложил. И след като му наложил глобата, той сам я платил. Казвам: Наложете най-голямото наказание на вашия приятел, но му платете. То е учението на Христа. Няма да казвам тъй: Приятел ми е. Много малко наказание ще му наложа. Не, най- строгото наказание, което се изисква, му наложи! Но като му наложите най-голямото наказание, не да го турите в затвора, защото въпросът е да се платят парите. Онзи човек, който има да взема, той иска да вземе парите, той не иска никак другият да лежи 10, 15 години в затвора и нищо да не вземе. По-добре да платиш дълга.

Та казвам сега на вас: Садете строго, но изплащайте дълговете! Садете себе си, но изплащайте дълговете си! Садете сърдцето си и изплащайте дълговете. Садете постъпките си, и изплащайте. Или казвам: Ако Господ ви сади, Той ще ви осъди, но Той ще ви плати. Че как? Ама Той ви прощава. Ако вие сте чистосърдечни, Бог като ви осъди, Той ще плати за вас. Но щом веднъж Господ плати за вас, втори път няма да се роди желание, Господ да плаща заради вас. Господ само веднъж, ще плати и щом плати веднъж и във вас няма да се роди желание втори път да правите тази погрешка.

Та казвам: Сега ви окуражавам. Но щом правиш много погрешки, Господ не те садил още и не ти наложил най- голямото наказание. Щом Господ те сади и ти наложи най- голямото наказание, Той ще плати заради тебе. Но втори път няма да правиш погрешки. Но щом правиш много погрешки Господ не те садил за бъдеще ще те сади. Той е най-добрият съдия. И като те осъди оттам насетне вече няма да правиш погрешки.

Та казвам сега: Ще дойде време, когато Господ ще ви сади и вие вече погрешки няма да правите. А сега тия погрешки, които правите, показват, че Господ още не ви садил, но ще бъдете садени. И желая, като ви дойде времето, Господ да ви сади и да не правите погрешки, които сега правите. Защото, докато не ви сади Господ, няма да се оправите. И Писанието казва: Бог беше в Христа и садеше света и примиряваше света със себе си. С Любовта. Като съдеше света, примиряваше света със себе си, с Любовта. Този е великият закон.

Отче наш.

В Божията Любов е благото на човека. /3 пъти/

Гимнастическите упражнения на поляната.

НАГОРЕ




placeholder