НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, аз, всички, има, сега, любов, хора, казва, светлина, земя, всичко, мъчение, дявол, дойде, дрехи, природа, себе ,

 Неделни беседи , София, 3 Януари 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“
„Ще се развеселя“
Ще прочета 14-а глава от Евангелието на Лука, от 12-и стих нататък.
„Духът Божи“
Ще взема част от 21-ви стих на прочетената глава. „Излез скоро по улиците и пътищата на града и доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!“

Животът в едно отношение е изкуство. Понякога хората искат да кажат, че живеят. Те говорят за онова вътрешно съдържание – за щастието. Те търсят щастието. Има едно противоречие в техния живот, вследствие на което те казват: „Ние не живеем добре.“ Когато човек казва за себе си, че не живее добре, това значи, че той не е щастлив. А щастието подразбира един идеален живот, при който всички условия са хармонични, няма никакви нужди. Всичко, каквото човек иска, ще го намери в този живот. Обаче животът на Земята не е такъв. Даже и онези, които имат най-много, и царете, все пак им липсва нещо. Може би външни работи да не им липсват, но вътрешни, органически – все им липсва нещо. И царят има свои разстройства, и той боледува като обикновените хора.
Сега казвате: „Какво е говорил Христос? Каква е била Неговата мисия? Какво е донесъл на света?“ Когато хората съгрешиха, това бяха децата – те съгрешиха. Умът не беше още дошъл в света, нямаше го още. Този ум, който сега хората имат, Адам го нямаше на времето си. Тогава Адам нямаше този ум, това съзнание, за да може да различи кое е приятно и кое – не, кое е право и кое – не. И сега хората, като говорят, като философствуват, понякога тяхната философия мяза на декламиране – като когато декламират чужди стихотворения. Те вземат едно чуждо стихотворение и го декламират хубаво. Обаче философията, истинският живот, няма нищо общо с декламацията. Това не е още живот. За пример, някой казва: „Аз искам да живея добре.“ Това е декламиране. „Аз искам да имам хубава жена.“ Това е декламиране. „Аз искам да бъда учен човек.“ Това е декламиране. „Аз искам да бъда силен.“ Това е декламиране. Това е искане само, но то не представя още живота.
Сега, за пример вземете семейния живот. Не считайте, че засягам семейството ви, но казвам: Сега семейството не съществува. Ще ме извините, че се произнасям така, но ето какъв е моят критерий. Под думата „семейство“ аз разбирам мястото, дето любовта царува, дето мъдростта учи хората, а истината ги осветява. И тогава, според мене, любовта е майката, мъдростта е бащата, а истината представя първия син или първата дъщеря на Бога. Всички, съединени в едно, съставят човека. Дъщерята и синът, съединени в едно, представят истината. Истината представя единственият Син на Бога, роден преди самата вечност.
Това разбирам аз под „семейство“. А така, семейство, дето всичко умира, всичко изчезва, всичко се забравя и остават от него само кости, надгробни плочи, не разбирам какво семейство е това. Кокошките не могат да имат семейство, овцете също не могат да имат семейство. И човек днес няма семейство. Казвате: „Тази дъщеря е моя.“ Каква твоя дъщеря е тя? Утре тази дъщеря ще ти я вземат. Значи тя не е била твоя дъщеря. Кой ще я вземе? – Някой вълк. Ще дойде някой вълк във форма на красив момък и ще вземе дъщерята на овцата. Овцата ще пита: „Какво стана с моята дъщеря?“ – Този момък я произвел в един висок чин, поставил я в един хубав апартамент и ѝ дал добри условия да готви – той да принася отвън, а тя да готви. Неговата възлюбена овца живее вътре, а той отвън принася.
Това е само един възглед. Но ние трябва да имаме една наука, с която да постигнем своите желания. Обаче ние трябва и можем да постигнем желанията си само по онзи път, който съществува в природата. Защо? Понеже природата от памти века е правила ред опити и е дошла до положителни резултати. Всичко онова, което ние желаем и което се стремим да постигнем, природата е изработила за това своите подходящи форми. Следователно ние трябва да вземем тези модели на природата, както сега се взимат модели за мода на дрехи от Париж; от Германия пък взимаме модели в техническо отношение, от Англия взимаме модели в друго отношение и т.н. Ако ние изнесем нашия живот извън природата, ще се намерим в голямо противоречие.
Човек е дошъл на Земята да живее, но на онзи, който иска да живее, природата е поставила две условия: да учи и да работи. Така му казва природата: „Да учиш и да работиш!“ Така се казва на човека в сегашния век. Едно време Провидението е казвало на човека чрез природата: „Ще учиш и ще се мъчиш!“ След това му е казало: „Ще учиш и ще се трудиш!“ Сега сме пред третото положение, според което природата казва на човека: „Ще учиш и ще работиш!“ По-хубаво нещо от това не може да дойде. Това е най-хубавото, което може да ви се даде.
Първо е било мъчението. Мъчението представя инволюция на човешкия дух. Трудът представя зенитът на слизането, т.е. най-долната точка на слизането. Трудът е най-долната точка, в която духът може да слезе, а мъчението е най-долният процес, до който човек може да достигне. Като се мъчи, човек мисли за онова, хубавото, до което може да достигне. Какво ще бъде по-нататък, той не знае, но трудът е крайният предел, додето човек може да стигне. По-долу от труда човек не може да стигне. Първо човек ще работи, а след работата ще дойде и до служенето. Ако ти не знаеш как да работиш, не ще знаеш и как да слугуваш. Да служиш на Бога, това е вече зенитът на живота. По-висока точка от служенето няма. Следователно трудът е зенитът на слизането – в по-долна точка от труда не може да се слезе. Служенето пък е най-високата точка, до която човек може да се качи горе.
И тъй, човек започва първо с процеса на мъчението. Той изучава сега мъчението. Съществата, които живеят в ада, се мъчат. Като говоря за мъчението, някои хора знаят защо се мъчат, а други не знаят. Човек може да се мъчи да извади отнякъде богатство, или да обере някого, или за други някои работи – за много работи може човек да се мъчи. И, след като се измъчи колкото трябва, най-после човек казва: „Разбрах какво нещо е мъчението.“ Преди да роди, и майката се мъчи. Докога ще се мъчи? Докато роди. Щом роди, започва трудът. Наистина, докато майката роди детето, тя се мъчи. Щом го роди, тя започва да се труди за него. Аз обяснявам този процес така, както съществува в природата. Другояче ние не можем още да говорим за служене. Докато носиш детето в утробата си, ти ще се мъчиш. Докато носиш една идея или едно желание в утробата си, ти ще се мъчиш. Защо? Ти не знаеш дали ще го родиш и къде ще го родиш. Аз взимам термина „раждане“ в смисъл на „труд“. Кой ще служи после? Само синът може да служи на майка си и на баща си. Служенето е най-високото положение. Следователно, щом един син се труди, той е взел известно положение. Сега и синовете се трудят, но щом един син се труди, аз зная вече, че той се е оженил. Щом една жена се мъчи, аз зная, че тя е бременна, а щом мине мъчението, тя е родила вече и започва да се труди за детето.
По този начин обяснени, нещата стават естествени. Така се вижда съвпадението, което съществува между явленията в природата и тия в живота. Казвате: „Защо трябва човек да се мъчи?“ Защото е забременял. „Не искам да се мъча.“ – Искаш-не искаш, ще бъдеш бременен и ще се мъчиш. И земята не иска да се мъчи, но като дойде орачът, вземе оралото, нахвърля семето, и, ще-не ще, ще се мъчи и тя. Тя не иска семето в себе си, но после му казва: „Хайде, развивай се по-скоро.“ След време семето израства нагоре, ожънат го и земята се освобождава.
Казвам: Не се стремете да се освободите така лесно. Вие искате да избегнете мъчението. При сегашните условия нито мъчението може да се избегне, нито трудът може да се избегне, нито служенето може да се избегне. Това са неща необходими. Помнете това. Това трябва да се забие в ума ви с по 9 гвоздея, по един метър дълги, че никой да не може да ги извади. Ще се мъчиш, а след мъчението ще се трудиш. Идея трябва да има човек. И най-после ще се научиш да служиш. Само така нещата ще се осмислят. Идея трябва да има в тях. Значи мъчението е майката, трудът – бащата, а служенето – синът.
Сега аз ви привеждам една нова терминология, как аз разбирам нещата. За мене нещата са живи. Мъчението е почтената майка, която носи нещо. Трудът е бащата, а синът, това е служенето. Синът казва: „Аз искам да бъда онзи достоен син заради онази майка, която се е мъчила за мене, за онзи баща, който се е трудил за мене.“ Тъй щото, щом се мъчите, майка сте, щом се трудите, баща сте и щом служите, син сте. „Ама аз не искам да се мъча.“ Не ставай майка тогава. „Ама аз не искам да се трудя.“ Не ставай тогава баща. „Ама аз не искам да слугувам.“ Не ставай тогава син.
Питам тогава: Ако не си майка, ако не си баща, или ако не си син, какъв ще бъдеш тогава? Едно магаре ще бъдеш. Англичаните казват: ас (ass) – магаре. Те го пишат с буквата „а“ и с две „s“ накрая. Значи според англичаните магарето е живяло в две вечности, които не е разбрало. Буквата „s“ на латински език означава „вечност“. Англичаните са си послужили с тези букви много на място. Буквата „а“ пък са я взели от египетските йероглифи. Тази буква означава „бременност“. Значи „аз“-ът означава бременност, човек, който носи дете в утробата си. Всички хора си служат с думата „аз“, само животните не си служат с тази дума. Те нямат това съзнание в себе си за своята личност.
Христос казва: „Излез скоро по улиците и пътищата на града!“ Какво означава пътят във физическия живот? Това означава метода на любовта, с който трябва да се работи. Да ходиш в пътя означава да ходиш в пътя на любовта и на мъдростта. Затова и Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ В този път се проявява истината и животът. В думата „път“ е скрита любовта. Любовта е скрита зад пътя. Оттам трябва да започнем сега. И оттам, всички осакатени, хроми, клосни и слепи хора, това са всички хора с неразбрани идеи. Повикайте всички тия хора на онази любовна вечеря, дето всичко се осмисля. С какво ги е угощавал господарят? Господарят ги е угощавал с плодовете на мъчението, с плодовете на труда и с плодовете на служението. Вие яли ли сте от плода на мъчението? Ако сте яли, блажени сте. Яли ли сте от плода на труда? Ако сте яли, блажени сте. Яли ли сте от плода на служенето? Ако сте яли, блажени сте. Според някои български песни се казва: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа.“ Колко дни има от Игнажден до Коледа?
Съвременното човечество е направило едно отклоняване от правия път и време е вече да излезе от това отклоняване, да се върне назад. Ние не сме виновни за това отклоняване, някой е направил това отклоняване. Онези, които имаха грижа за нашето ръководство, те направиха това отклоняване, вследствие на което днес всички хора се намират в една задънена улица. Важното е, че нашият параход е взел едно криво направление и не може да излезе на пристанището. Не сме виновни ние, че капитанът на парахода се е заблудил в пътя си. Както и да е, но както виждате, работите не вървят днес добре. Тази е причината, задето не сме пристигнали на Земята навреме, не сме започнали навреме учението си, не сме проявили навреме любовта си, не сме възпитани както трябва и т.н., вследствие на което нещата не са добре организирани.
Времето е първият господар, но времето трябва да работи в съзнанието. Следователно всяка минута, всяка секунда, всяко нещо трябва да се постави на своето място, и което мислиш, и което чувствуваш. Англичаните казват: „Времето е пари.“ Какво означава това? Времето е господар, който учи хората. Когато този господар те учи, само тогава ти ще мериш времето. И като го мериш, само тогава, като кръчмаря, ще пълниш касата си. Ако даваш без мярка, скоро ще фалираш, но ако даваш с мярка, по 10, 20, 50, 100 и повече грама, всичко онова, което даваш, ще го записваш и ще знаеш какво имаш да взимаш.
Но знайте, че вие сте само чираци на кръчмаря, не сте още кръчмари. Кръчмарят на света е дяволът, а вие сте неговите чираци. Следователно вие функционирате с един капитал, който е в ръцете още на дявола, той е чужд капитал, не е ваш.
Тук аз взимам думата „дявол“ в много добър смисъл. Той е търговец, богат човек, милиардер, дошъл на Земята да търгува. Той дава на хората пари назаем, да ядат и да пият, но всичко дава със закон. Той работи със закон. Не е прост човек. Той взима всичко в предплата.
Та, сега и вие мерите, но се самоизлъгвате, мислите, че това, което имате, е ваше. Не е ваше, всичко е на дявола. Не мислете, че като дойде дяволът при вас, ще можете да го излъжете.
Аз разглеждам дявола в съвсем друг смисъл. Той е същество, което работи според законите на природата. Той спазва точно законите на природата. Той е толкова умен, че каквото и да прави, не могат да го хванат в никаква погрешка. Единствената погрешка, в която са го хванали досега, е тази с осъждането на Христа. И затова, когато Христос слезе в ада, дяволът предвиждаше, че тук ще го уловят, и каза: „Защо ми доведохте този тука?“ С разпъването на Христа евреите направиха една погрешка, която и до днес още се разчепква, гледа се колко неправди са направили в това отношение. В този смисъл Христос създаде една беля на хората. Като дойде в света, дяволът пита хората: „Вие на кого сте последователи? На Христа ли сте последователи? Значи сте християни? Значи, вие сте последователи на Онзи, Който ми донесе такава голяма беля на главата.“ И продължава по-нататък: „Пазете се от този, който ще създаде и създава големи бели.“
Това всеки може да го провери. Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Като кажеш, че си християнин, дяволът тръгва подир тебе като някой любовник и по няколко пъти на ден ти пише писма. Щом някой стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си много умен човек, гениален, като тебе друг няма. Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги. Ти си голям поет, като тебе втори няма. Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам: защо се ограничаваш с тези вярвания? Отпусни се малко, поживей по-нашироко, да разбереш и да научиш още работи. Пък като дойдеш до хората, не мери точно, не преливай, можеш и малко ексик да продаваш. Поне един драм можеш да намалиш. Като си учен човек, можеш да оставиш този драм в касичката си.“ Дяволът ги учи как да пишат своите любовни писма. Така дяволът учи хората, но утре като ги хване, като одере кожата им и започнат да викат, той казва: „Такова говедо, такова магаре като тебе, което не знае как трябва да се живее по Бога, така трябва да му се одере кожата.“
Сега, като ви говоря така за дявола, внимавайте да не отидете да му разправите какво говоря за него. Аз говоря в интимен кръг. И това, което говоря, не трябва да излиза от салона. Дяволът не трябва да чува какво лошо се говори за него. Едно само може да му се каже, а именно, че съм казал за него, че дава малко ексик. Само това позволявам да се каже за него, но не и другите работи.
Един ден аз играх роля на апаш. Това беше преди години, когато пътувах в един американски параход. По едно време виждам, един голям майстор апаш се приближава към едно младо момиче, на около 20–21 година, иска да я обере. Той забелязал, че тя има нещо в джобовете си и през всичкото време я следеше. Тя беше в голяма компания, около 100–150 души се разговаряха и апашът я дебнеше. Като разбрах намеренията му, аз започнах също така да го следя. Щом се приближи до нея, аз го погледна и му махна с пръст. Той ме погледне и започне да мисли: „Навярно и този е някакъв апаш, който също мисли да я обере.“ Пак се приближи към момичето, аз пак му махна с пръст. [Той] се отдалечи. Като направи и трети опит и видя, че аз непрекъснато го следя, най-после той се убеди, че и аз съм апаш, но по-голям майстор от него и отстъпи. [Така] аз минах в неговите очи като голям апаш учител. Всъщност аз се явих като ангел-хранител на това младо момиче и го запазих от преследванията на апаша.
Сега приведете този случай и към себе си. Всеки човек представя един параход, в който се явяват такива апаши, с цел да го оберат. Какво трябва да направите? Като видите един от тези апаши, достатъчно е да му махнете с пръста си, за да го отстраните и да го заставите да мисли. В първо време той ще си каже: „Този е по-голям майстор и от мене.“
Закон е: злото в света трябва да се изучава. Злото е едно течение без закон. Значи всеки, който иска да върши престъпления, той живее без закон. По-хубаво е да живее човек без закон, защото и праведните хора казват, че законът е бил преди Христа и до Негово време. Днес всички апаши искат да живеят без закон. Ако е въпрос да се живее без закон, всички хора трябва да живеят без закон. Щом има насилие, трябва да има и закон. Има един закон, който преследва насилието. Ако бях детектив, аз веднага щях да дам разпореждане на моите служители и този апаш в парахода щеше да се намери в затвора. Но той ме взе за по-голям майстор от себе си и се отдалечи. Той си мислеше, че аз му казвам: „Ти остави тази работа на мене, аз ще я свърша по-майсторски.“ Така си тълкува човекът.
Сега вие искате достойнството ви да не се накърни в нищо. В какво седи достойнството на човека? Какво правят хората днес? Като сгрешат нещо, те искат да скрият погрешката си. Не, не крийте погрешките си. Изнесете погрешката пред себе си и след това гледайте да я изправите. Щом покриете една погрешка в себе си, вие се съюзявате със законите на злото. След това вие нищо не можете да очаквате добро. Отде дойде на ума на Адама, като направи първата погрешка, да се скрие? Той се скри зад един храст и когато Господ го извика, той мълча, излъга. Със скриването си той иска да излъже, да прикрие своята грешка.
Сега ще ви приведа един окултен разказ, който не трябва да изнасяте навън. Нека си остане за вас. Когато черният адепт, черният дявол, влязъл при Адам и Ева в рая, той им казал: „Aко ядете от забранения плод, ще ви се дадат такива дрехи, каквито никога не сте виждали. Когато се облечете с тези дрехи, тогава само ще излезете пред Господа. Докато не се облечете в тях, няма да излизате пред Него.“ Затова, именно, Адам и Ева се скрили зад храстите и когато Господ ги викал, те не се обаждали, чакали да им се донесат тези дрехи, да се облекат с тях и тогава да се явят пред Господа.
Тази приказка за Адам и Ева съответствува на онзи мистичен разказ за един цар, който бил облечен с дрехи, непипани от човешка ръка. Един тъкач се явил пред този цар и му казал, че може да му изтъче такива дрехи, които през цялото време на тъкането да не ги пипне с ръка. Царят се съгласил. Тъкачът искал само да му се даде един стан, на който ще тъче това платно. Царят заповядал да дадат на тъкача стан, целия сребърен, за да започне работата си. Седнал тъкачът в този стан и започнал да тъче плат, непипнат с ръка. Дошъл първият министър да види как се тъче платното. Поглежда, че тъкачът е в стана, и го пита: „Как върви работата?“ – „Отлично.“ – „Да, отлично“ – казал министърът и си отишъл. След него дошъл вторият министър, погледнал какво се тъче и си отишъл. И той казал, че платното е отлично. Дошъл трети, четвърти министър. Така се изредили всички министри, най-после дошъл и царят. И той казал, че платното е отлично. Като приготвил платното, тъкачът го скроил, ушил от него дрехи на царя и ги занесъл да се облече с тях. Царят съблякъл старите си дрехи и облякъл новите, нехванати с човешка ръка. Като се облякъл с тези дрехи, той започнал да се обръща на една и на друга страна, и всички се възхищавали от хубавите дрехи на царя. Така облечен, царят излязъл из града да се разходи. Който го видял с тези дрехи, все си казвал: „Колко хубави дрехи има царят.“ Едно дете, обаче, като видяло царя така облечен, казало: „Царят е гол!“ Какво детето казало? – Истината.
Нас ни е страх да говорим истината, вследствие на което изпадаме в заблуждения. И като направим някаква погрешка, не казваме даже пред себе си, че сме направили една погрешка. Търсим начин как да я прикрием. И за да я прикриете, вие си служите с лъжата. По никой начин не употребявайте лъжата. Годината 1937 е добра. Числото 7 е добро, но тя се отличава с едно качество, а именно: бащата е взел тоягата – единицата, и на всеки, който се осмели да си служи с лъжа, той ще приложи тази тояга. Бащата ще си послужи с тупаница. В 1937 година дървото е отпред. И това дърво се отнася главно за лъжата. Каквото престъпление или каквато погрешка и да направи човек, както и да е, все може да мине безнаказано, но що се отнася до лъжата, била тя бялата или черната, няма да се прости.
Лъжата е най-малкото престъпление в света, но тя носи най-големи последствия. Лъжата е най-малкото престъпление, но и най-опасното. Тя създава всички нещастия на хората.
Ще дойде някой и ще ви каже, че ви обича много. Това е преувеличаване на нещата. Това е една лъжа. Не обичаш толкова много. Ще дойде друг да ти казва, че не те обича никак. Това е друга лъжа. Друг пък ще ти каже, че миришеш на благоухание. На какво благоухание ще мирише? Този човек се намазал с нещо и затова мирише. „Какъв си гигант, като планина си станал.“ Каква ти планина? Едва е два метра висок. Или: „Колко си силен, като Крали Марко.“ Каква ти сила? Този човек едва може да дигне стотина килограма тежест. „Колко си гениален. Всичко можеш да направиш.“ Нищо не може да направи този човек. Както виждате, това са все преувеличения, все лъжи. Каквото и да говорите на човека, както и да го подкупвате, вие не можете да заставите човека да ви обича насила, бил той светия или даже и гениален човек. Днес има хора, които вярват, че могат да се обърнат за съвет към врачки или магьосници, които с магиите си могат да заставят някого да ги обича. Такива магии всеки може да направи. Турете един юлар на един лъв и вие ще го заставите да върви след вас. Но това вече не е любов, не е никаква обич. Това е по задължение. Така и волът върви след вас. Отпред има юлар, а отзад – остен. И след това ще кажете, че този човек ви обича. Не се лъжете.
Единственото нещо, което можете да направите, то е да бъдете носители на любовта. В това седи силата на човека. Силата на човека се изявява в момента, когато любовта започва да се проявява в неговото съзнание. Този момент е свещен. Той не трябва да се изявява навън. Плодът на любовта може да се изявява, но не говорете нищо за самата любов. Аз не говоря още за любовта, но за плода на любовта. Самата любов е нещо свещено. Щом любовта дойде у човека, той трябва да мълчи. За любовта нищо не трябва и не може да се говори. От светлината на твоята любов нека се ползуват хората, но никога не давай самата свещ на хората. – „Че как да не я дам? Човещина е да услужа на хората.“ – Не, в действителния свят свещта никога не се дава. Окото, това е една свещ, която не може да се даде на никого. Светлината от тази свещ може да се дава в услуга на хората, но самата свещ – никога.
Лесно може да се образува светлина и без да има някаква свещ. Вие знаете, например, как може да се образува светлина в електрическите лампи. Там имаме комплицирана светлина. Щом знаете законите, лесно ще привлечете трептенията на светлината и ще образувате желаната светлина. Както можете да получите светлина от мазнините на свещите, които се прекарват през фитила на свещта, така можете да имате светлина и без масти, и без всякакъв фитил.
Този опит можете да направите и със себе си. Ако човек може да дойде до вътрешна абсолютна хармония между своя ум, своето сърце и своята воля, той вечер може да отделя от себе си светлина, с която да си служи като със свещ. Обаче за това се изисква живот без никакви противоречия. Ако се оставите на такава хармонична мисъл, вие ще можете да пътувате вечер, в най-тъмната нощ, като че сте със свещ. Такава светлина ще имате пред себе си.
Вие сте имали ред опитности в това отношение. Ученик решава една задача, но не може да я реши и казва: „Тъмно ми е в съзнанието, тъмно ми е в ума, не мога да реша задачата.“ Като мисли известно време върху нея, изведнъж някаква светлина блесне в ума му, и той веднага решава задачата си. Значи в умствения му свят е блеснала някаква светлина. В живота си човек се мъчи, докато дойде някаква светлина. Щом известна светлина блесне в ума му, и той решава въпросите, които по-рано са били за него тъмни.
Знанието е светлина. Дето има знание, там има и светлина. Всички трябва да бъдете проводници на знанието. Всички трябва да имате това знание, тази светлина. Тогава животът ви ще се уреди лесно. Тогава вие можете да отидете при най-големия скъперник и да отворите сърцето му. Вие го мислите за скъперник по единствената причина, че сърцето му е заложено. Мъчите се, мъчите се, но не можете да отворите сърцето му. Обаче ако отидете с малко масло и намажете ключа му, сърцето му веднага ще се отвори и той ще бъде готов да ви даде колкото искате или от колкото се нуждаете. Защо? Защото сте отворили касата му.
„Излез на улиците и пътищата и покани хромите, клосните, слепите.“ Та, сега всеки от вас трябва да излезе на пътя и да покани хромите, клосните, слепите, и още място ще има. Идете и по къщите, извикайте всички хора, нека дойдат да напълнят дома.
Сега вие искате нещо съвършено. В какво седи съвършената култура? Съвършената култура вече се ползува от онези опити, които са правили в миналото. Много култури са минали, хиляди и милиарди хора са живели на Земята и от техните блага днес се ползувате. Ако река да ви разправям как се е създала Земята, небето, Слънцето, това ще бъде цяла история, цял роман. Има много описания по това, но онези, които са създали Земята и небето, с всички светила по него, те сами знаят каква е била идеята им за създаване на Слънцето, за пример. Те сами знаят каква идея са имали, за да заставят Земята да се върти около себе си и около Слънцето. Слънцето върви по свой начертан път и около друго едно слънце. За да обиколи своя път, около своя център, на Слънцето са нужни около [20] милиона години. На това основание казваме, че 100 милиона години се равняват на 5 слънчеви години. Значи когато човек живее 100 милиона години на Земята, той е едва петгодишно дете на Слънцето. Човек може да бъде на Земята 100 милиона години, а на Слънцето е едва едно петгодишно дете.
Сега светът се намира в едно преходно положение. Тази е основната мисъл, която сега, при противоречията, които хората преживяват, трябва да залегне в умовете им. Съвременното човечество се намира в четвъртия период. То се намира в тъй наречената духовна зима на човечеството, която ще трае 3 месеца. За тази зима вие трябва да имате дебели дрехи. През тази зима ще има голям студ – 10, 20, 30, [50], 100, а някъде – близо 270 градуса под нулата. Учените казват, че под студ 270 градуса никакъв живот не може да функционира. При този студ всички микроби спират своя живот, а остават само ония микроби, които могат да съществуват при 25 милиона градуса топлина. Това е твърдение, което не е доказано. То може да се докаже математически. При 25 милиона градуса топлина може да има отличен живот.
Това е невероятно, но същото се констатира и по отношение на електрическите вълни. Доказано е във физиката, че ако през човешкия организъм се прекара електрически ток от 2000 волта, човек умира. Защо? Защото частите на този ток са толкова едри, че като минават през тъканите на човешкия организъм, те коренно го разрушават и той умира. Обаче ако през човешкия организъм се прекара електрически ток от 20–30, 50–100 хиляди волта, той не само че не разрушава тъканите, но дори подмладява целия организъм. И в края на краищата, вместо да умре, човек се напълно преражда, подмладява. Даже и най-заразителните болести изчезват от този силен ток. Изобщо, тялото се съвършено пречиства. Причината на това въздействие на силния ток се дължи на това, че частиците му са извънредно малки, вследствие на което не разрушават тъканите на организма.
За в бъдеще хората ще се подмладяват с помощта на електричество. Човекът, който иска да се подмлади, ще седне на една площ, през която ще прекарват силен волтаж: до 10 милиона, и когато стане от площта, той ще бъде като малко дете. Пълно ретуширане ще стане. Тогава няма да има умрели. Като поставят един умрял на такава площ, той веднага ще се възстанови. Обаче само праведните ще се ползуват от привилегията да ги турят на такъв диск. Само онези от вас, които са издържали изпита си като ученици, ще имат право да седнат на този диск. Който не е издържал изпита си, не може да се повърти на този диск.
Сега някои от вас, по стар навик, казват: „Всичко това вярно ли е?“ Ами това, което вие поддържате, вярно ли е? Така, както сега мислите, вярно ли е това? Така, както сега вие живеете, право ли е това? Аз да отговоря вместо вас: не е вярно. Да ви кажа защо не е вярно. Вие казвате: „Аз ще умра.“ Защо ще умреш? Защото грешиш. Само онзи умира, който греши. Каква наука има в умирането? Никаква наука няма в смъртта. Ако в смъртта подразбирате, че като умрете, ще възкръснете, тогава сте прави. Но ако дяволът ви накара да се самоубиете, за да възкръснете, тогава не сте прави. Ще се убиете, но какво ще правите, ако не възкръснете? Знаете ли колко хиляди години са нужни на самоубилия се, за да дойде отново на Земята? Той трябва с години да се върти около Земята, докато намери врата, през която да мине. И най-после той ще намери някоя майка от низко развитие, която ще го подеме нагоре, която ще го извади от дълбочините на ада.
Адът е място на изостанали в развитието си души, които не могат да се въплътят на Земята. Адът е място на безработица. Там юргани, удобства нямат. И там им дават по малко работа, за която на 10 деня едва се пада по едно малко парче хляб. Там всички живеят спартански. Като се откопчае някой от ада и дойде на Земята, казва: „Това е рай. Тук има хляб, има работа – това е цял рай.“ И ако някой се опита да застави този човек да греши, той веднага казва: „Ти бивал ли си в ада, да знаеш какво нещо е животът там? Там едва на 10 деня дават по малко хляб. Там няма ядене, няма дрехи, нищо няма.“
Сега, като ви описвам какво представя адът, не е нужно да ви го описвам много, защото достатъчно е да ви заведа в Лондон или в Чикаго, в някои квартали, там да видите същинския ад. Адът съществува на Земята. И всеки може да види този ад и да има ясна представа за него.
Сега да се върнем към красивата страна на живота. Според мене злото, грехът в света, това са неща случайни, неща вметнати. То е както някои търговци продават фалшива стока за истинска. Един търговец разправяше една своя опитност, която му струвала 20 000 лева. Идва при него един арменец и му предлага една торба, пълна с някакви диаманти, и му казва: „Видиш ли, тази торба е пълна с диаманти. Продавам ти я само за 20 000 лева.“ Търговецът погледнал в торбата и си помислил, че това е някакъв особен оказион, от който не трябва да се отказва. Веднага дава на арменеца исканите 20 000 лева. Като си отишъл арменецът, търговецът започнал да ги разглежда внимателно и с голяма скръб констатирал, че тия диаманти не били нищо друго освен обикновени стъкълца.
Всеки от вас носи по една такава торба, мисли, че е пълна с диаманти, а се оказва, че това са обикновени стъкълца. Същественото на живота не е в стъкълцата, но в истинските диаманти, които рядко се срещат. И като не могат да Го намерят, всички питат къде е Господ. Господ не е нещо физическо, което може да се намери по физически начин. Когато у човека изчезнат всякакви смущения, всякакви болести, страдания, сиромашия, нещастия, това показва, че любовта го е посетила. Този човек е дошъл вече до любовта. Като дойде любовта, човек непременно ще я почувствува. Като мине токът на любовта през човека, в него няма да остане нищо болезнено. „Как така?“ Това може да се докаже. Без любовта човек се намира на едно високо планинско място, на един чукар. Там няма храна, нищо няма, човек ходи гладен. С любовта той се намира в една долина, дето има води, ручейчета, плодове и разни видове храни, там и храните, и водите, и светлината се събират. Всичко се събира в долината.
Следователно, когато в християнството се говори за смирение, това подразбира да слезете от високите чукари на вашия егоизъм, от вашата гордост, и да отидете в долината на любовта, дето се намират всички райски плодове, всички извори на живота, дето е пълното изобилие. На чукарите горе никой не може да ви види, но като слезете в долината на любовта, дето живеят всички хора, там всички ще ви видят и отдето минете, все целувки ще ви дадат.
Мнозина мислят, че е грешно да целунат някого. Има целувки и целувки, разлика трябва да прави човек. Един негър в Америка срещнал една богата американка и в тъмнината той си позволил да я целуне. Като не знаела, че този е негър, тя си помислила, че някой красавец бил се осмелил да я целуне и доволна от него, тя се хванала под ръка и започнали да се разхождат из тъмните алеи. Като дошли до една електрическа лампа, тя видяла, че въображаемият красавец бил негър. Веднага тя извикала стражар, оплакала се за наглостта му и този негър бил осъден да плати глоба от 10 000 долара, сума, равна на около 1 милион наши пари. Тази е една от най-скъпите целувки, които е могъл човек да даде. Ще кажете: „Как може този негър да се осмели да целуне една американка?“ Ами, когато дяволът понякога ви застави да извършите едно престъпление, това не е ли целувката му? Как приемате дяволът да ви целува?
Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувката на дявола. Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго освен целувката на ангела. Тъй щото, при всяка добра мисъл, при всяко добро чувство или добра постъпка от страна на човека казваме, че някой ангел го е целунал. А всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство или всяко лошо действие, това не е нищо друго освен целувката на дявола. Когато казвам, че дяволът е целунал човека, той ще каже, че не го е видял. Може да не го е видял. Но е получил целувката му. Всяко престъпление се дължи на целувката на дявола. И всяко добро дело се дължи на целувката на ангела.
„Иди да повикаш всички сакати, клосни, хроми, слепи“, които дяволът е целунал, за да приемат Божието благословение – благословението на любовта – и да станат хора. Та, когато поканите някой свой брат на угощение у дома си, не трябва само да му дадете да яде, но ще го прегърнете, ще го целунете, та като излезе от дома ви, да помни, че сте го целунали, че сте му дали нещо от благословението на любовта. Той не трябва да се оплаква, че никой досега не го е целунал. Така трябва да правите и вие през тази година. Ще дадете едно угощение на хроми, на клосни, на сакати, на слепи, но ще ги прегърнете и целунете, та като излязат от дома ви, да кажат: „Целунаха ме.“
И тъй, пожелавам доброто на новата година и на Онзи Баща, Който иде с нея заедно. Бащата говори на своите синове и дъщери: „Нека всички опитат Моето благословение, Моята целувка, а не Моята тояга, защото всички сте достатъчно бити.“
И тъй, желая ви да имате Божественото целувание на ангелите, на добрите хора, а не тоягата на лошите хора. Тоягата не може да донесе нищо, а целувката всичко може да донесе. Целувката е вратата, пътят на любовта, през която може да се влезе. В това седи спасението. Всинца трябва да минем през тази врата.
„Благословен Господ Бог наш“
(Допълнителни обяснения от Учителя за смисъла на целувката :
Под думата „целувка“ аз разбирам да обгърнете човека със своята светла мисъл. Както Слънцето всяка сутрин обгръща човека със своята светлина, така и човек може да обгърне човека със своята светла мисъл. Това е истинската целувка. А не е въпрос до физическа целувка, както мнозина я разбират. Целувката трябва да се разбира в широк смисъл, да не изпадне човек в съблазън. Ако ти можеш да обгърнеш човека със своята възвишена светла мисъл, както Слънцето го обгръща със своята светлина и топлина, по-добра целувка от тази не може да съществува.

„Добрата молитва“
5-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 3.I.1937 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, аз, всички, има, сега, любов, хора, казва, светлина, земя, всичко, мъчение, дявол, дойде, дрехи, природа, себе ,

 Неделни беседи , София, 3 Януари 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder