НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

За Слава Божия

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

За Слава Божия

Най-често използвани думи в беседата: божие, слава, човек, има, себе, бог, сега, воля, добро, аз, всичко, хора, казва, живот, казвам, път, зло, събуди ,

Съборни беседи , Утрини Слова , София, 20 Септември 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


20 септември 1936 г.,
5 ч сутринта.

(Небето ясно, звездно, отворено!
Времето меко, ведро, приятно.)

„Добрата молитва“

91-ви псалом

„Молитвата на Царството“

11-а глава от Ев. на Иоана

„В начало бе Словото“

Има една връзка между всяко начало и всеки край. Думата „край“ разно се разбира. Но в живота краят показва какво е било началото. Краят изявява какво е било началото.

Има неща, които са важни в тази глава. Аз ще се спра върху един стих: (11 ст.) „Това рече, и подир това казва им: „Лазар, нашият приятел, заспа, но да ида да го събудя.“ Да иде да го събуди. Е, защо заспива човек? Уморил се е, заспива, да си почине. И след всяко заспиване и събуждане има една почивка. Сега някои мислят, че някога си, преди 2000 години, заспал един евреин. Казват: „Какво общо може да има този евреин с нас? Какво ни интересува, че Исус казал: „Заспа, но да ида да го събудя“?“

Но и всеки има по един заспал Лазар в себе си. Този Лазар живее у всинца. Този Лазар е заспал и следователно нуждае се да дойде в този смисъл Исус да го събуди. И всеки има по две сестри, Марта и Мария. И едната от тях, казва Писанието: „А Исус обичаше Марта.“ И в същата глава казва... на друго място е казано, понеже Исус я обичаше, тя казва веднъж на Исуса: „Кажи на сестра ми да вземе и тя малко да работи, тя съвсем се е отдала на един друг живот, че не ми помага. Не ми помага в живота.“ Христос казва, че Мария е избрала добрата част. Макар и да я обичаше Христос, тя се суетеше за външната страна на живота.

Та сега, това е – и вие по някой път, като Марта, значи, обича ви Исус, има една Марта във вас, която обича Исус. Сега, не е за вас туй, да кажем външно; или туй наричат посвещение – това да се събуди човек. Има едно съзнание, дето човек не го интересува нищо. Той е заспал. И трябва от туй състояние да се събуди човек. Заспиване, значи, казва: „Не ме интересува този работа.“ Всичко онова, което интересува човека, е важно. Но временно децата се интересуват по някой път колко ще израснат. Гледат дали растат. Има деца, които постоянно си мерят ръста. Иде детето при стената, тури една малка линийка на стената и отбележи. На другия ден пак иде, пак мери. Е, откъде в туй дете именно това? Какво отношение има неговата височина с неговия вътрешен стремеж? Разбира се, да останеш на един сантиметър в живота, да имаш една височина на един сантиметър, какво ще те ползува това? Не струва. Височината има известно отношение. На един сантиметър, ама трябва да имаш 150, 160, 170 сантиметра във височина.

Сега, аз няма да се спирам. Има една вътрешна страна. Един ден вие ще трябва да я учите. Има много работи да учите. Сега сте се спрели на [много] неща, които не са толкова важни. Отчасти са важни. И тия, маловажните неща ви спират от онова, което има да..., което може да научите. Някой път вие се спирате върху положението, което знаете. Запример има видни математици, които изчисляват с каква бързина се движат атомите; има математици, които изчисляват колко атоми има, колко йони има и т.н. Питам: Ако ти знаеш бързината на един атом, какво отношение има тази бързина спрямо тебе? Защото всичките неща са важни дотолкова, доколкото те имат отношение. Ти някой път се интересуваш за някой добър човек. Можеш да се интересуваш от неговата добрина дотолкова, доколкото той има отношение; или някой път се интересуват за някои лоши хора. Ходите и разпространявате, че този е лош, туй направи. Какво отношение има? Значи, в дадения случай, и доброто, и злото имат отношение. Значи, щом говорите за доброто на някой човек, имате едно отношение; и щом говорите за неговото лошо, за неговите погрешки, пак се интересувате, пак го обичате – има нещо, което пак ви интересува. Значи има нещо във вас, което е с лошевината на този човек; че като говорите лошо за този човек, вие храните туй същество, приятно му е. Има нещо, което ви интересува. Ако нямаше туй, вие нямаше да говорите. И следователно, когато говорите лошо за хората, вие подхранвате злото у вас; и като говорите добро за хората, вие подхранвате доброто. Някой казва: „Не искам да говоря.“ Не подхранва злото. Онези, които са в него, казват: „Нямаш право.“ Онези, които са във вас, казват: „Кажи нещо.“ Щом говорите зло, вие подхранвате в себе си злото. „Ама – казва – не е хубаво да говориш.“ То е друг въпрос, дали е хубаво или не е хубаво. Какво разбирам под думата не е хубаво да говориш зло? Не подхранвай злото в себе си. И тогава казват: хубаво е човек да прави добро. Подхранвай доброто в себе си. Тъй седи. Туй е външната страна. Има един свят, който е много умен. Не мислете, че в света вие сте независими. Вие мислите, че сте независими. Не. Има един свят, в който живеете, и съществата там са и добри, и зли. Те са толкова умни, че познават всичките ваши страни. Те ще познаят вашата добра страна на естеството ви; и лошото го познават. Те познават потънко всичките ваши слабости. И сега, вие седите и мислите някой път, че сте съвършени, достигнали сте до края. Не е така. Колко слабости има един човек, само го поставете на един изпит. И светията, като го поставиш... Та защо Господ постави светиите на голям изпит? Защото имат големи слабости. И като дойде Исус на Земята, и Него Го поставиха на изпит.

Та казвам сега: „Да идем да го събудим.“ Хубаво е по някой път да събудиш човека. И хубаво е да го оставиш да спи. Сега, може на другата страна да питате: защо се бави, колко дена се бави Исус? Тази смърт, казва Той, не е на смърт. Тази болест не е нещо лошо, тя е за Слава Божия! Някой път някой казва: „Разболях се.“ Той се уплаши. На мен ми разправя някой и аз казвам: „Това е за Слава Божия!“ Той се разболял – за Слава Божия. Боли те окото – за Слава Божия. Боли те ухото – за Слава Божия. Боли те кракът – за Слава Божия. Боли те коремът – за Слава Божия. Боли те главата – за Слава Божия.

Ама как може това? Е, за Слава Божия. За Слава Божия в туй отношение, че след всяко боледуване на окото или на ухото, ти ще научиш една нова опитност. И в живота си ти ще се подигнеш. След всяка болест човек е по-силен. И след всяко изпитание, което може да преминете, вие ставате по-силен. Който има малки изпитания, той нищо не придобива.

Туй виждаме в природата – ония дървета, които са изтърпели големи изпитания, станали са големи дървета. Дъбът, запример, големи изпитания издържа, а е голям. А малките тревички, които не са били подложени, и сега ги подлагат и тях на изпит. Хиляди животни минават отгоре им и ги тъпчат. Защо? За да станат яки. За да уякнат. За тяхното добро е това.

Вие, там, додето сте достигнали, всички искате да бъдете щастливи. Ама не можем да бъдем щастливи дотогава, докато всички хора не станат щастливи. Щастието да бъде общо достояние на всички хора еднакво! Тоест всеки един от вас, който върви по правия път, той трябва да желае в себе си доброто на всичките хора. Той ще подхранва туй добро. Той тогава подхранва тази идея. Ако вие не мислите така, и като ви казвам аз някой път, че трябва да обичате ближните, аз подразбирам съвсем друга мисъл – да подхранваш доброто, което ще те направи силен. Защото ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш всичките хора. Защото, като обичаш всичките хора, ти ще подхраниш това, което ще те направи щастлив. Вие имате сега само един, когото обичате, двама, трима, и вашите деца. И щастието ви се равнява на много малко, на двама и трима. А като обичате всички, тогава щастието ви ще бъде голямо. И после, като мразите всички хора, и нещастието ви ще бъде голямо. Пак е същият закон. И обратното е вярно. „Аз – казва – ги мразя всичките до един.“ Ти ще подхраниш злото в себе си. И туй зло си има съвсем други закони. Следователно ти ще опиташ горчивините вътре. Други ще ядат и пият, а ти ще плащаш, на земен език казано.

И тия работи, които обясняват с карма, то е кармата – много неразбрана работа. Мислят те, че като е карма, трябва да стане. Е, хубаво. Допуснете сега, че вие минавате някъде и има турена някоя бомба в земята. Ако тази бомба вие не я бутате, тя ще седи там. Опасна е бомбата. Ако вие искате научно да я изследвате, тя може да се пукне – и вие, и бомбата, и двама ще идете.

Сега, мнозина обичат да ходят да бутат тия бомби. Тази бомба не си я направил ти. Някой друг я е турил там, ти минаваш и я буташ. И вие сега във вас имате много бомби. И ако не ги бутате, работата ще е добра; ако ги бутате, те ще експлодират. Сега, даже един праведен, и той си има бомби. Дяволът не спи. Вечерта, когато ти си заспал някъде, той ще тури някоя бомба; и ще направи така, че да бутнеш тази бомба.

Сега, туй е научната страна на живота. Трябва да имате предвид живота на всички хора, трябва да желаете тяхното добро. С туй вие подигате себе си, подигате човечеството. И тогава вършите Волята Божия. Някой път дойде някой при мене, казва: „Ти си много добър, да направиш добро, ти правиш добро.“ Казвам: Слушай, за тебе никакво добро не правя. Аз съм добър в този смисъл: искам да изпълня Волята Божия; и като я изпълня, това ме радва. Какво ти мислиш, дали ти си щастлив или нещастен, това не ме интересува Това е твое разбиране. Аз изпълнявам Волята Божия. И гледам дали съм я изпълнил. Щом извърша Волята Божия, аз съм радостен. Като не извърша Волята Божия, казвам: тази работа не върви добре.

И всички трябва да изпълните Волята Божия. Това е истинският морал! Като изпълняваш Волята Божия. И онзи, който те слуша, и той трябва да изпълни Волята Божия. Аз като говоря, искам да изпълня Волята Божия; и онзи, който ме слуша, и той трябва да изпълни Волята Божия – добре да ме слуша. Защо трябва да го слушам? Да изпълня Волята Божия. Говори ти някой зле. Слушай го, за да изпълниш Волята Божия. И тогава попитай Господа: „Господи, туй, което ми каза той, право ли е? Ако е тъй, тогава покажи ми един начин; и ако не е право.“ Понеже изпълняваш Волята Божия. А Господ казва: „Аз искам да живея в него.“ И то е Волята Божия.

(Лампите изгаснаха. Вън е здрач.) Оставете сега. Казвам: По някой път става това, каквото е сега. По някой път изгасва нашата светлина, която ние сме направили по изкуствен начин, за да дойде другата светлина. (6.20 ч.) Но малка е в даден случай светлината. Тогава ще дойде един брат, ще бутне там и ще се насърчите.

И сега, във всяка една беседа, във времето, когато се говори, някои хора мислят, че беседите са лични. Не са лични, те са безлични работи. Дотогава, докато ти мислиш само за себе си... Човек, който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Защото в любовта по себе си няма никакъв прогрес. И прогресът на човека седи, когато той започне да обича другите хора. И ти, когато обичаш ближния си, тогава ще разбереш каква е Волята Божия. Но ако се спреш при ближните, да кажем, имаш само един ближен; ближен подразбира онзи вътре в тебе, когото ти трябва да подхранваш. Да обичаш ближния си, в мистичен смисъл е това. Любовта към себе си, това е най-малката любов. Значи, то е мярката. Най-малката мярка за любовта, то си ти; а най-голямата мярка за любовта, то е Бог. А в дадения случай любовта към ближния е онази мярка, която ние може да прилагаме. Мярка, която в окултната страна се взема.

Тогава, любовта към ближния е разширение на любовта. А любовта към Бога, това е онова, което дава смисъл и осмисля живота. Ти като обичаш Бога, ще намериш великия смисъл на живота. Там е щастието. Щастието не седи в любовта, то е само едно условие. Ти искаш да бъдеш щастлив. Можеш да бъдеш щастлив, като обичаш Бога. Искаш да бъдеш силен. Ти можеш да бъдеш силен само като обичаш ближния си. Да. А искаш да се избавиш от всичките нещастия на живота. Трябва да обичаш себе си. Ама какво ще разберете? Ти трябва да бъдеш крайно умен. Защото и в любовта вие трябва да знаете. Сега, някои от вас казват тъй: „Аз за ближните си пет пари не давам, за Бога не се интересувам, мисля само за себе си.“ Питам тогава: Какво може да дадете вие при такова разбиране на живота? Вие живели ли сте някой път сами? Някои от вас искат да живеят сами, да ви не смущава светът. Живели ли сте сами, да знаете какво нещо е самотия? Вие не сте опитали още самотията. Самотията, то е един затвор, един замък – като те турят вътре, че никой няма да те смущава. Никаква светлина няма да има в тази самотия. Ти искаш да бъдеш сам. Тази самотия аз разбирам. Аз зная вие какво искате. Но то не е самотия. То е живеене с Бога, то е живеене с всичките хора. Аз разбирам самотата, да живееш с всички хора, а тъй, както вие разбирате, то е най-голямото нещастие, на което може да се подложите. С никого да не живееш, то е най-голямото нещастие. Дето всички да се оттеглят и ти да останеш сам. Ама като останеш сам, ти ще почувствуваш всичката твоя слабост, няма да имаш никаква форма, само едно голо съзнание. Най-голямата сиромашия е това.

Не смесвайте вие уединение и сам да останеш. Човек сам не може да бъде. В този смисъл, както вие разбирате, няма растеж. И сам с Бога да останеш, да вършиш Неговата Воля. И ще избягвате хората, които живеят сами.

Трябва да ви докажа, в живота туй съществува. Има един пример. Какво ще те интересува тебе една стара баба или един стар дядо, които живеят сами? Интересуват ли ви те? Не. Но ако старата баба има една млада дъщеря, хубава, красива, или има един син красив, левент, вече ви интересува. Туй, което дава ценност на старите баби, то са техните дъщери и техните синове. Защо искат някои да се женят стари баби? Старите да се женят. Сега младите се женят. Някой казва: „Ще се оженя.“ За да имаш дъщеря или син, да те уважават хората. Защото, ако останеш такъв, няма да те уважават хората. Някой казва: „Аз искам да се оженя.“ Казвам ви: Всичките стари да се женят. А младите защо трябва да дойдат? Да помагат на старите. То е правото, да помагат. И младият не трябва да се жени. А като остарее, да се жени. Докато е млад, да се не жени. А щом остарее, да се ожени.

Или, казано на друг език: Докато си сит, ти си млад. Щом огладнееш, ти си остарял вече. Трябва да се наядеш. Разбирайте сега, то е онзи език. Като огладнееш, то е старост вече. Ще се наядеш и няма да преядеш. И храната, която вземаш ти, трябва да бъдеш доволен от тази храна. Колкото и малко да е тя, бъди доволен от тази храна.

Та казвам сега: Трябва да се събуди във вас. Вие, спящите, седите и казвате: „Какво ще се прави сега? Светът лош е станал.“ Не е станал лош светът. Светът трябва да умре и да заспи този свят. За да дойде пак Господ, да го събуди. И ако го събуди, Той ще каже: „Пуснете го отвънка да си отиде вкъщи.“ Ти имаш едно желание за нещо. Благодари на Бога. Искаш да се жениш. Благодари на Бога, че ти е дошло туй желание. Не искаш да се жениш. Благодари пак на Бога. Осиромашееш, обогатееш – за всичко, каквото стане, благодарете на Бога! То е истинското възпитание. Истинското възпитание в това седи. За всяко нещо, което стане в живота, ти благодари на Бога. Добро или зло. Защото, ако е зло, Бог ще го превърне на добро. Пък ако е добро, то само по себе си е добро. Пак благодари на Бога. За да можеш да вкусиш от хубостта на туй добро. А сега ние се ограничаваме. Ние избягваме злото. То е слабост. Ти щом избягваш злото, тогава ония от този свят казват: „Ти си много нещастен. Не е този път, по който трябва да ходиш.“ Те искат сега да ти дадат един цяр, друг цяр, та ще викаш. И работата не се оправя.

Значи, всяко едно смущение, което човек претърпява... Eдно просто правило. Казва: „Какво трябва да правим?“ При мен като дойдете, една дума ще ви кажа. „Какво да правим? Голямо нещастие имам.“ Благодари на Бога! Благодари за твоите нещастия. Благодарете на Бога „за всичко, туй, което си ни дал, и превърни го на добро.“ Тъй ще кажете.

Туй е един лек, сега. За всичко благодари на Бога! Това за себе си ще го знаете, не отвънка. В себе си благодари за онова, което имаш. И тогава ти си събуден. Или, другояче казано: ти, като викаш към Господа, ти ще привлечеш Неговото внимание. Защото Господ е занят. Много работа има Той. И ти трябва да привлечеш вниманието Му. Той е много внимателен. Но ти трябва да привлечеш вниманието Му. Някъде си направил някоя погрешка – ти привличаш Неговото внимание. Защото, ако не привлечеш вниманието Му, ще се увеличи злото; ако привлечеш вниманието, Господ ще го превърне на добро. Ти щом се обърнеш към Господа, Той всякога те е слушал. Всички хора слуша. За някой, като се обърне към Него, заспива той. Казва: „Защо заспа?“ Казвам: За Слава Божия! Родил се някой – за Слава Божия! Не да бъде по буквата. За Слава Божия да бъде всичкото. И като умират хората, за Слава Божия е. Умираме, там е казано: „да минем от смърт в живот“. Едни хора минават от смърт в живот, а други минават от живот в смърт. За слава Божия е това! Защото и онези, които живеят, и онези, които умират, и едните за Бога умират, и другите за Бога оживяват. Всичко е за Бога.

Така трябва да мислите в себе си и всичките противоречия, които имате, ще се разрешат. Тъй се разрешава всичко. Светът ще върви, няма да се премахнат мъчнотиите, които сега имате. Не мислете, че те ще се премахнат. Всяка една мъчнотия трябва да се превърне за добро. Всяко едно страдание трябва да принесе полза. То не е тъй да го изпъдиш. Ама много учтиви трябва да бъдете. Моят фигуративен език е – като дойде една болка, ти ще бъдеш учтив към нея, ще кажеш: „Много ми е приятно, че си ме посетила, че си благоволила да ме посетиш.“ Не ти е приятно, но ще кажеш, че ти е приятно. Защото тази болка е много докачлива. И ако ти си недоволен, тя ще се усили. Пък ако кажеш, че си благодарен, болката ще си върви, ще те напусне. Защото болката, това е едно живо, разумно същество. Няма болка, в която да не присъствува едно живо същество. Тази болка си показва степента на неговата разумност. И степента на неговата сила. То е същество, което те мъчи тебе. И понеже само Бог заповядва на всичко в света, ти като се обърнеш към Бога, Той ще му каже. Бог е Същество, Което казва. Защото онези хора, които са твърдоглави и упорити, Бог изпраща, оставя тия, умните, да дойдат. Те ще те опитат тебе.

Че как няма? Една млада мома, която иска да се жени преждевременно, не е остаряла още, какво става? Нейният възлюблен ще я напусне. Ще се роди тогава ревност в него, той ще я хване за косата, казва: „Защо ходиш по другите?“ Защо я бие той? Преждевременно се е женила тя. Преждевременна женитба е, която Господ не одобрява. И когато Господ не одобрява едно нещо, Той ще остави тия духове да те измъчват. И като те измъчват, ще кажеш: „Преждевременно направих това.“ А като направиш нещо навреме, тогава – нищо. То е навреме. Казваш: „Направих аз една погрешка.“ Не е въпрос за грях. Не сме направили онази връзка, която Бог изисква от нас. Той не го изисква насила. Дойде някой лош човек при мен. Аз не питам какво трябва той да направи. Че е лош, той е лош, това не ме интересува, но искам да зная каква е Волята Божия. Всичко ще се уреди добре.

Та казвам сега: Стремете се в себе си, като дойде Исус, да събуди. Защото умрелият Лазар трябва да се събуди. Мария му казва: „Недей, Господи, той вече смърди.“ Аз го тълкувам. Аз искам да посетя някого, да го събудя, а вие казвате: „Много лош е той, цяла експлозия, смрад, нека седи там.“ Макар и да е четири дена, макар и да смърди, отварям камъка, ще му каже Господ високо: „Лазаре, стани!“ И после ще му каже: „Оставете го да си иде вкъщи.“

Та казвам: Живота, който имате, трябва да го използувате, всичкия живот да го използувате за себе си, за ближните и за Бога. Но първото нещо: животът трябва да се използува. Да изпълнят всички Волята Божия. И да я изпълним тъй, както ние я разбираме. Аз казвам: Да изпълните Волята Божия, както вие я разбирате в себе си. И когато някой човек прави погрешка, кажи в себе си... направил нещо той, казал нещо, кажи: „За Слава Божия!“ Вие ще идете да се оплачете. Най-лошото да е, за Слава Божия е. Това е правилното възпитание. Всеки трябва да каже: „За Слава Божия.“ Ако не кажете така, работата ще се усложнява. „За Слава Божия“ – в себе си ще кажете! То е, значи, да събуждаш онова хубавото, великото в себе си. Да растеш.

При мен идат някои, казват: еди-коя сестра закъсала. И сега, наскоро, дойде една млада жена, не я зная откъде, за пръв път я виждам, някой от Русе я препоръча, някоя си друга Мария, и нея не я зная, пратила я, и казва: „Ти като идеш при Учителя, той ще уреди работите.“ Дойде тя и се оплаква, нещастна. Нямала подслон, къде да се подслони. Раздала си парите, всичко туй. Търси подслон и някой да я храни. Аз като я гледам, доста е здрава, и доста красива, казвам: За Слава Божия е. Казва тя, че се е оженила и се развела с мъжа си. – За Слава Божия. С един мъж е живяла оженена; и най-после взема я друг, който я излъгва. За Слава Божия! Казвам: Сестра, ти искаш да бъдеш щастлива. Говоря ѝ за Бога, тя не иска да знае. За Бога – не. И то е за Слава Божия сега. Тя за Господа ни най-малко не се интересува. Ама иска тъй, да ѝ уредя външно работата. Казвам: Слушай сега, за Слава Божия, аз да съм на твое място, ще ида да работя. Слуга ставам. Тя била чиновничка, знае печатарство, но вече живяла, не иска тя да става слугиня. Пък и мъчно се намира работа. За Слава Божия, казвам, ти ще се опретнеш да работиш. Ако беше ти болна, като един инвалид, аз щях да те взема, да те храня, да ти помагам, за Слава Божия, ако няма кой друг. Трябва да гледам за Слава Божия, събуждам в нея... Тя ме гледа. И казвам: Иди и ако не можеш да си намериш работа, ела пак при мен. Трябва сега да имаш вяра в себе си, ще се оправят работите. За Слава Божия! За себе си казвам: За Слава Божия. И тя ме послуша и си тръгна по пътя. Все ще намериш пак някой да те обича. За Слава Божия. Ще дойдат да ми кажат: „По лошия път тръгнала.“ Не. За Слава Божия! Всичко в света е за Слава Божия. Казват: „Ама ти не го съжаляваш.“ Аз обичам хората. Като срещна някого, ама много нещастен, казвам: За Слава Божия! То е истинският път.

Тогава, и на вас ви казвам туй, което не съм ви казал. Вие страдате – за Слава Божия е. Недоволен сте – за Слава Божия. Не се разбирате – за Слава Божия! Че няма Братство – за Слава Божия. Е, добро правите – за Слава Божия. Всичко е за Слава Божия. Този е пътят, за да се поправи. Друго възпитание няма. Аз съм опитал методите. Може да възпитавате човека, другото е само калайдисване, позлатяване отгоре. За Слава Божия! То е същината. Като кажеш: „за Слава Божия“, събужда се у тебе онова, Божественото, което има сила и може да създаде всичко. Една дума – за Слава Божия, но да я туриш.

„Но да идем да събудим Лазара.“ И аз ви казвам: Оставете сега Господ да събуди във вас, по който и да е начин, да събуди заспалия Лазар. По който начин, не Му давайте съвет. И той (Христос) каза: „Благодаря Ти, Отче, че всякога си Ме послушал.“ И хубаво е всякога да слушате тази молитва: „Благодаря Ти, Отче, че всякога си ме послушал.“ За Слава Божия! Ти като страдаш, кажете: „Отче, благодаря Ти, че всякога си ме слушал.“ Тази малка болест, която имаш – „зная, Ти ще ме послушаш.“ Значи, всяко нещо, което става във вас, добро или зло, то е да вярвате и да кажете: „Благодаря Ти, Господи, че всякога си ме послушал.“

„Отче наш“

Сега, за 10 минути ще имаме едно малко размишление. И после ще имаме упражненията. Размишлението, това е една почивка. Ще си починем. В размишленията – всичко онова, което трябва да направите през днешния ден, ще поразмислите. И тогава ще станем.

6.05 ч сутринта – 6.15 ч сутринта

(На поляната – упражненията с музика. Хубаво слънце грее! Топло е.)

34-то неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 20.IX.1936 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев

За Слава Божия

Най-често използвани думи в беседата: божие, слава, човек, има, себе, бог, сега, воля, добро, аз, всичко, хора, казва, живот, казвам, път, зло, събуди ,

Съборни беседи , Утрини Слова , София, 20 Септември 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Това рече и подир туй казва им: Лазар, нашият приятел, заспа; но да ида да го събудя"*).

„Да ида да го събудя". Съвременните хора ще кажат, че Лазар умрял, т. е. дошъл до края на живота си, а не е заспал. Думата „край" се разбира различно. Краят показва, какво е било началото. По края се съди за началото на нещата, което показва, че между началото и края съществува известна връзка.
Христос казва: „Да ида да го събудя". Защо и кога заспива човек? – Когато се умори. Значи, след всяка умора, човек търси начин да си почине. В това отношение сънят представя почивка.
Като слушат да се говори за възкресението на Лазара, мнозина се запитват, какво общо има между тях и заспалия преди две хиляди години Лазар? Общото се заключава в това, че у всеки човек има по един заспал Лазар, който очаква да дойде Христос при него да го събуди. Всеки човек има и по две сестри в себе си – Марта и Мария. Казва се в Евангелието, че Исус обичал Марта, и сестра й Мария, и Лазара. Марта се мълвеше и суетеше за външни работи и беше недоволна от сестра си, че не й помага. Но Христос й каза, че се суети за непотребни неща, а Мария избра добрата част. Значи, Марта представя физическата, материалната страна на човека, а Мария – духовната страна.

И тъй, в човека има три съзнания, т. е. три страни на съзнанието: първата е заинтересувана от физическата, от материалната страна на живота. Втората е заинтересувана от духовната страна на живота, а третата представя заспалия човек, който от нищо не се интересува. Той очаква да дойде при него Исус, да го събуди, и след това да се прояви истинският му живот. За възрастния е важно онова, в което той живее. За детето е важно, колко ще израсте. Някои деца се мерят всеки ден. Като станат сутрин, дойдат до стената, изправят се добре и турят чертичка на стената, доде достигат на височина. На другия ден пак се мерят, пак поставят чертичка на стената. Така се мерят ден след ден и се радват, когато забележат, че са израсли малко. Каква връзка съществува между височината на човека и неговия вътрешен стремеж? Между височината на човека и неговия вътрешен стремеж има известна връзка. Не е все едно, дали човек ще расте или ще остане малко дете. Човек трябва да има известна височина, от която да расте нагоре.

Животът има своя вътрешна страна, която трябва да се изучава. Съвременните хора се спират върху маловажни неща в живота, а важните пренебрегват. Маловажните неща спъват хората, но въпреки това те се занимават с тях. Запример, някои учени изучават бързината, с която се движат атомите, йоните, без да намират някакво приложение на това знание в практическия живот на човека. Всяко нещо е важно за човека дотолкова, доколкото има отношение към неговия живот. Запример, вие се интересувате от един добър и от един лош човек дотолкова, доколкото те имат отношение към вас. Следователно, когато говорите добре или зле за някой човек, вие подхранвате злото и доброто, както в самия човек, така и в себе си. Същевременно, това показва, че вие обичате и добрия, и лошия човек. Иначе, не бихте говорили за тях. Тъй щото, като знаете това, не трябва да говорите за злото, за да не го подхранвате. Когато пък правите добро, или говорите добре за хората, вие подхранвате доброто в себе си. Вие трябва да знаете, че живеете в свят, дето има и добри, и лоши същества, които ви влияят. Те познават и добрите, и лошите страни на човека. Те познават неговите добродетели, но познават и неговите недостатъци, неговите слаби страни. За да познае човек своите добри и лоши страни, невидимият свят го поставя на изпит. Като дойдат на земята, хората се виждате пред изпитания, сами да се
ВИЖ - стр.187 - началото - ?!

разберат, какви добродетели и какви слабости имат. Никой не може да избегне изпитанията в живота. И светията е поставен пред изпитания. Когато Христос слезе на земята, и Той не избегна изпитанията. „Да ида да го събудя". Добре е някога да събудиш човека; добре е някога да го оставиш да спи. Като чу Исус за Лазара, рече: "Тази болест не е на смърт, но за слава Божия, да се прослави Син Божий чрез нея". Следователно, когато някой се оплаква, че има страдания, че боледува, казвам: Всичко, което става, е за слава Божия. Боли те око – за слава Божия. Боли те ухо – за слава Божия. Боли те крак – за слава Божия. Боли те корем – за слава Божия. Боли те глава – за слава Божия. Какво се разбира под думите, че всичко, което става, е все за слава Божия? – Как е възможно човек да боледува, и болестта му да бъде за слава Божия? – След всяка болест, след всяко страдание и изпитание, човек придобива известна опитност, която го повдига. Колкото по-тежка е била болестта, през която човек е минал, толкова по-силен е станал той. Колкото по-големи са били изпитанията и страданията му, толкова по-голяма сила е придобил. Големите изпитания носят големи придобивки; малките изпитания – малки придобивки. Следователно, всички болести, всички мъчнотии, изпитания и страдания, които човек преживява, без да изгуби живота си, са за слава Божия, защото носят със себе си велики опитности, велики блага и придобивки.
Този закон се проверява навсякъде в природата. Дъбът, запример, е станал голямо, силно дърво, защото е минал през големи бури и ветрове, през големи стихии. Малките растения и тревички са слаби, защото не са минали през големи изпитания. Природата постепенно ги излага на големи изпитания, за да уякнат, да се калят, да станат големи, силни. Като знаете този закон, вие разбирате, че не можете да бъдете силни, щастливи, докато не минете през големи изпитания. При това, човек не може да бъде щастлив, докато всички хора не станат щастливи. Щастието е достояние на всички хора, на всички живи същества. Как ще бъдете щастливи, когато виждате на пътя си смачкан стрък, или премазано животно? Когато се стреми към щастие, едновременно с това човек трябва да се моли за щастието и на своите ближни. Това значи да обичате ближните си. Като желаете, както своето щастие, така и щастието и доброто на хората, вие изявявате любовта си към тях. Докато не обичате хората, вие не можете да бъдете добри, не можете да бъдете щастливи.

Сегашните хора обичат главно ближните си: мъжът, жената и децата си. От това зависи тяхното частично щастие. Колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастие ще имате. Щастието на хората е в зависимост от любовта им. Ако обичате много хора, голямо щастие ще имате. Същият закон се отнася и до омразата. Малко мразите, малко нещастия ще ви сполетяват. Много мразите, много нещастия ще ви сполетяват. Любовта подхранва доброто у човека, а омразата – злото. Обичайте, за да се ползвате от плодовете на доброто. Пазете се от омразата, за да не изпитвате горчивите плодове на злото. При омразата вие плащате, а другите ядат и пият. Когато се натъкват на злото в света, хората казват, че това е кармата им, това е лошата им съдба, която не могат да избегнат. Какво представя кармата на човека? – Кармата е бомба, заровена в земята, която те разравят и започват да изследват. Бутнат ли я не на място, или изпуснат ли я на земята, тя веднага експлодира. Дойдете ли до някоя бомба, вие трябва да бъдете внимателни, да я заобиколите, да не я пипате. Много бомби има човек в себе си, които не трябва да пипа. Докато не ги пипа, той е добре. Пипне ли ги, кармата се проявява. И грешният, и праведният имат бомби в себе си. Разликата между тях се заключава в това, че грешният постоянно пипа своите бомби, а праведният ги заобикаля.

Сега, за да се справите с кармата си, вие трябва да желаете доброто, щастието на всички хора. По този начин вие повдигате себе си, а същевременно помагате на ближните си, както и на цялото човечество. Това значи да изпълни човек волята Божия. Следователно, когато някой прави добро на своя ближен, той има предвид да изпълни волята Божия. Щом изпълни волята Божия, и той се радва, и ближният му се радва. Когато изпълнява волята Божия, човек е радостен и доволен от себе си. Престане ли да изпълнява волята Божия, и радостта му изчезва. Тъй щото, когато говориш нещо на човека, говори му това, което е във връзка с волята Божия. Дали му говориш добре или зле, щом е в съгласие с волята Божия, то е на място. Волята Божия се заключава във всяко нещо, което дава подтик на човека, което повдига и осмисля неговия живот.

Ако искате да прогресирате, изпълнявайте волята Божия, а не своята воля. Който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Истинският прогрес на човека се обуславя от любовта му към всички хора, към всички живи същества. Любовта на човека към себе си е най-малката любов. Любовта на човека към Бога е най-голямата любов, която осмисля живота. Човек се движи между тези два полюса на любовта. Той започва от себе си, върви към ближния си, докато един ден достигне до Бога. Който иска да бъде силен, щастлив, той трябва да обича Бога. Който иска да се освободи от нещастията, той трябва да обича себе си. Само онзи може да обича себе си, който се отличава с голяма разумност. Като не разбират смисъла на живота, някои казват, че обичат само себе си – никой друг не ги интересува и за никого не искат да знаят. Да се говори така, това значи да не разбира човек, какво представя самотията. Страшно нещо е самотията! Тя представя затвор, в който не прониква никакъв светлинен лъч. Няма по-голямо нещастие за човека от самотията: да живее сам, без хора около себе си, да не чуе две думи от своя ближен, да няма с кого две думи да сподели. Уединен, усамотен, отдалечен от хората, това е криво разбрана самотия. Да се усамоти, да се отдалечи човек от хората, това значи да се откаже от злото в тях и да заживее с доброто, с тяхната любов. Това значи да се свърже човек с Бога. А тъй, да се отдалечи от хората, изобщо, това подразбира да остане той с едно голо съзнание. Каква по-голяма сиромашия от тази? В самотията няма никакво повдигане. В свързването с Бога е смисълът на живота. В изпълнение на Божията воля е силата на човека.

И тъй, избягвайте самотията за себе си, избягвайте и самотни хора. Самотен човек е онзи, който е осъден на смърт. В него няма никакво растене, никакъв прогрес. В преносен смисъл, самотен човек е старата баба или старият дядо, които мислят само за себе си. Обаче, ако те имат красива дъщеря, или млад, левент син, те не са самотни. Всеки ги посещава, всеки търси тяхното приятелство. Те стават ценни, както за себе си, така и за своите ближни. Защо хората се женят? – За да имат красиви дъщери и синове, да ги уважават и почитат. Значи, старите трябва да се женят, а младите – да им помагат. Докато е млад, човек не трябва да се жени, но да работи и да помага на старите. Щом остарее, тогава да се жени. С други думи казано: Докато е сит, човек не трябва да яде, да не преяжда. Тогава той е млад и може да работи. Като огладнее, той става стар и отново трябва да яде, за да се насити, да се подмлади. Младият е сит; той трябва да работи. Старият е гладен; той трябва да яде, но да не преяжда, и да е доволен от храната си.

„Да ида да го събудя". Христос трябва да дойде на земята да събуди заспалия Лазар у хората. Тe спят сега и казват, че све-тът е лош. Светът не е лош, но той трябва да заспи и да чака Господ да го събуди. Щом Господ го събуди, ще му каже: Хайде, иди сега у дома си. Новото събуждане на света подразбира новото възпитание. Имате едно желание, което не можете да постигнете. Благодарете на Бога, че не сте го постигнали. Оженили сте се – благодарете за това. Не можете да се ожените – пак благодарете. Осиромашали сте – благодарете на Бога. Разбогатели сте – пак благодарете. Благодарете за всичко, което става около вас и с вас. В това се заключава новото възпитание. Благодарете и за злото, и за доброто. Като благодарите за злото, Бог ще го превърне на добро. Като благодарите за доброто, ще вкусите от неговите плодове. Докато избягвате злото, вие сте на крив път и сами създавате нещастията си. Ако искате да се справите със злото, не бягайте от него, но благодарете на Бога, че ви е посетило. Щом благодарите за злото, Бог веднага ще го превърне на добро. За всичко благодарете, но не външно, а вътрешно. Когато човек дойде до положение да благодари за всичко, което преживява, това показва, че той е събуден. Всяка благодарност, отправена към Бога, е свързване с Него. Щом се свържете с Бога, Той веднага ви се притича на помощ. Ако ви е сполетяло някакво зло, Той го превръща на добро. Без благодарност към Бога вие не можете да Му обърнете внимание, нищо не можете да придобиете.

„Да ида да го събудя". – Защо е заспал Лазар? – За слава Божия. Родил се е някой човек – за слава Божия. Умрял е някой – пак за слава Божия. Всичко е ставало и става за слава Божия, но не по буква, а по смисъл. Хората се раждат и умират все за слава Божия. Смъртта е минаване от едно състояние в друго, от един свят в друг. Едни хора минават от смърт в живот, а други – от живот в смърт. И които умират, и които оживяват, всичко става за слава Божия. Като мислите така, вие лесно ще разрешите противоречията си, лесно ще се справите с мъчнотиите и страданията си. Не мислите ли така, вие никога няма да се освободите от мъчнотиите и страданията. Мъчнотиите могат да се премахнат, само когато се превърнат в добро. Страданията могат да се намалят и изчезнат, само когато принесат своите добри плодове. Вие трябва да бъдете учтиви, внимателни към страданията си. Ако заболеете, започнете любезно да се разговаряте с болестта си, да благодарите, че ви е посетила. Като се отнесете с нея учтиво, тя ще ви напусне. Болестите не са нищо друго, освен живи същества, които мъчат човека. Чрез болестите хората се възпитават. Когато човек се обърне към Бога, с молба да го освободи от тия същества, той получава отговор на молитвата си. Отговорът на молитвата е неговото оздравяване. Само Бог е в сила да заповядва и на добрите, и на злите същества. Чрез тях хората се изпитват и възпитават.

Срещате една млада мома, обичана от майка си, от баща си, но виждате, че тя е недоволна от положението си, иска да се ожени. Не се минава много време, тя намира един възлюбен, за когото се оженва. Тази мома се жени преждевременно. Какво става после? Оказва се, че възлюбеният й е ревнив и започва да я бие, че гледала други мъже. Тя е недоволна оплаква се от него. Защо я бие той? – Защото се е оженила преждевременно. Бог не одобрява преждевременните женитби. Щом не ги одобрява, Той оставя лошите духове да мъчат хората. Когато съзнаят погрешките си, когато съзнаят всичко, което преждевременно са направили, те се обръщат към Бога, възстановяват връзката си с Него. Това значи разрешаване, ликвидиране с кармата. Да ликвидира човек с кармата си, това подразбира да върши волята Божия.
„Да ида да го събудя". Пожелайте и вие да дойде Исус при вас, да събуди вашия заспал Лазар. Когато правите добро на някого, вие събуждате този човек. Тогава ще дойде някой при вас и ще каже, както Мария каза на Исуса: „Господи, смърди вече, защото е четиридневен". И четиридневен да е, дигнете камъка на гроба му и с висок глас извикайте: Лазаре, излез вън! Щом Лазар излезе от гроба, кажете му да отиде у дома си. Правете добро на ближните си, събуждайте ги и не се колебайте.

И тъй, разумно използвайте живота, който ви е даден. – За кого? – Използвайте го за себе си, за ближните си и за Бога. Вършете волята Божия, както я разбирате с ума, със сърцето, със силата и с душата си. При това положение, каквото и да ви се случи, кажете в себе си: Всичко е за слава Божия. Докато съзнавате, че всичко, което става, е за слава Божия, работите ви ще вървят добре. Това е истинското възпитание. Това значи да събуждате великото, красивото в себе си и да вървите напред. Ще дойде някоя жена да се оплаква от мъжа си. – Това е за слава Божия. Мъж се оплаква от жена си. И това е за слава Божия. Някой боледува – за слава Божия. Някого уволнили от служба – за слава Божия. Всичко, което става в света, е все за слава Божия. Този е правият път на разсъждение.
Сега пак повтарям: Ако страдате, ще знаете, че страдате за слава Божия. Недоволни сте – за слава Божия. Не се разбирате помежду си – за слава Божия. Правите добро на някого – за слава Божия. Всичко става за слава Божия. Мислете така, за да оправите работите си. Този е правилният метод за възпитание на човека. Вън от този метод всичко друго е посребряване или позлатяване. Посребреният или позлатеният предмет лесно се изтрива. Човек трябва да съзнава, че всичко е за слава Божия. Щом съзнае това, в него се събужда Божественото начало. Той излиза от гроба и се връща в своя дом. Будни бъдете и знайте, че всичко е за слава Божия.

„Да ида да събудя Лазара". На вас казвам: Оставете се в ръцете на Бога, да дойде Той при вас и, по какъвто и да е начин, да събуди вашия заспал Лазар. По какъв начин ще стане събуждането, това е Негова робота. Не давайте съвет на Бога, как да ви събужда. Както и да ви събуди, благодарете Му и кажете като Христа: „Благодаря Ти, Отче, че си ме послушал“. Каквото и да ви сполети, добро или зло, знайте, че е за слава Божия и благодарете, че Господ ви е послушал.

За слава Божия! Всичко, което става в света, е за слава Божия.

Размишление

9. Съборна беседа, държана на 20 септември, 1936 г. 5 ч. с., София – Изгрев.
----
* Йоан 11:11

НАГОРЕ




placeholder