НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Божествената връзка. Новият живот. Трите врати / Божествената връзка

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Божествената връзка. Новият живот. Трите врати

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, свят, сега, любов, години, земя, казва, аз, хора, път, бъде, врата, небе, истина, знаете, добре ,

Утрини Слова , София, 12 Април 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


12 април 1936 г.,
5 ч сутринта.

(Небето облачно. Времето
влажно, леко ромоли, топло е.)

Нарядът:

„Добрата молитва“

91-ви псалом

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

„В начало бе Словото“

Ще прочета първа глава от Първо послание към Солуняните.

„Бог е Любов“

Хубавото в живота е новото, не старото. Сега разглеждайте право. Често човек си прикачва известни качества, които той избягва. Младост и старост, това са състояния на човешката душа. Човек не може да бъде нито млад, нито стар. Но в дадения случай може да бъде млад и може да бъде стар. И когато човек си прикачва едно качество, че е млад донякъде и после остарее. И после не знае след старостта какво ще бъде. Иска да се подмлади, а не може. Остарелият иска да каже, че едно време е бил силен, млад, пъргав и ще замяза като онзи турчин, който прескачал един голям трап. Стар – на 60–70 години, иска да покаже, че може както на младини. Казва: „Колко такива трапове ги прескачах!“ Но сега паднал в трапа и като слезнал долу, казва: „Аз сега съм остарял.“

Сега искам да ви наведа на новата страна на живота. Трябва да се говори, че трябва да вярваме в Бога, че трябва да се покаем, че човек трябва да бъде усърден, че трябва да има любов. Те са обикновени работи. Ама правдив трябва да бъде човек, милосърд. Те са основите. Коя къщница, като влезне в един дом, една къща, няма да има врата? И няма да има най-малко един прозорец, огнище, и една тенджера, и една пирустия, и няма да има панички? Тия са работи обикновени. Това са пособия на дома. Обаче онзи живот, който не произлиза нито от врата, нито от огнището, нито от прозореца и тенджерата.

Един наш брат, доста напреднал, го хващат няколко души евангелски проповедници, тъй, като го заобикалят, казват: „Ти трябва да се покаеш, ти си голям грешник, трябва да дойдеш при нас и да познаеш Господа Исуса Христа.“ Онези, които още не са се покаяли, искат другите хора да се покаят. И то е едно особено разбиране. Какво разбирате вие – покаяние? Покаянието разбира един нов живот! Да хванеш един нов път! Хванал си един крив път, та да хванеш един нов път. Но като хванеш един нов път, няма нужда на всяка спирка да ти кажат: „Трябва да се покаеш.“ И то е един път, свършена работа. – „Е, дължиш ли ми ти?“ – „Да.“ То е покаяние. „Плащам.“ Веднъж плащам и свършена работа. На разбраните хора казвам: Веднъж плащам. – „Ама ще платиш ли, да не ме излъжеш? И такива увъртания да няма.“ На другия ден казва: „Трябва да платиш.“ И той всеки ден ме среща и казва: „Ще платиш.“ По някой път то е една слабост у хората.

Сега, защо искат те да се покае човек? Чудни са, всички говорят за покаяние. Е, хубаво, след като се покае човек, кое иде след покаянието? Ако един млад момък се разкае пред една млада мома, защо се разкайва той? Той се разкайва, че е направил едно престъпление. И може много маловажно да е престъплението. Изгубил донякъде нейната любов. И той се разкайва. След като се разкайва, кое иде? Любовта иде на мястото. Всеки ден той да се извинява: „Ще извиниш, ще ме простиш“ и т.н., не само веднъж, то свършено е. Любовта е, която ще заглади всичко. То е процес. То е животът.

Та казвам: Това, което е разделило хората, и в обществото пак има същата опасност. Казва: „Ама ние живеем добре. Не живеем тъй.“ То е пак същото. „Ама какво ще каже светът?“ Чудна работа. Та светът ли е мярка заради нас? Тия хора в света, които нямат мярката за живота, ние искаме от тях. И те търсят ние да им покажем, а ние искаме от тях да се научим. Че, ако светът е едно мерило, тогава да приемем всичко онова, което светът учи. Значи, разбираме външната страна на света. По думата „свят“ ние разбираме един стар човек, който е остарял и нищо не може да върши. За мен светът е един стар дядо, на 120 години вече, и не му остава нищо друго освен да си замине за другия свят. И защото трябва да замине там. И там е мястото, дето може да се обнови този човек. Там, в другия свят, туй, което алхимиците поддържат, че може да се подмлади човек. Но такива реторти на Земята нямаме още сега. Трябва много по-голяма култура. И понеже човек, като се родил на Земята, той изгубил тази първоначална топлина, и сега не може да се подмлади. Че, едно яйце, което е снесено, то съдържа тази топлина. Не само топлината на кокошката, но самото яйце развива една динамическа топлина, за която съвременните учени хора нямат понятие още. И тази топлина ще му дава условия на новия живот, да се прояви. И новият живот, в който никой човек не може да се прояви, докато топлината на Духа не се яви в него. Туй, дето казва: „Ако не се родите изново, от Дух и вода“, то е топлината. За да се развиват новите условия и тия дарби и способности, които Бог е турил в човека.

Сега, апостол Павел, който е бил един познавач и е имал една дълбока опитност, той под думата „да служим на истинния Бог“... Трябва сега знание. Вие трябва да се учите всичките. Запример, имате едно състояние мрачно – трябва да знаете на какво се дължи туй състояние. Или имате някое неразположение на духа – трябва да знаете на какво се дължи туй неразположение. Или някакво съмнение, или някой път се заражда във вас желание да ви уважават, почитат хората – трябва да знаете защо. Или пък желание имате вътре да знаете подбудителните причини и какво трябва да се знае в дадения случай. Зависи какво изкуство имате. Цигуларят трябва да знае да свири хубаво. Ораторът трябва да знае да говори хубаво. Домакинята трябва да знае да готви добре. Перачът трябва да знае да пере хубаво. Адвокатът трябва да знае да защищава добре. Съдията трябва добре да осъжда.

Та, в дадения случай има известни специални служби. Но животът сам по себе си ... Трябва да знаем как добре да живеем. Може някой да каже: „Аз не живея добре.“ Но това още нищо не показва. То е отрицателното. Да зная как да живея, е изкуство! [Не] само да констатираме факта, че всички не живеем добре, а трябва да се живее. И в този живот трябва да се живее. Именно отсега трябва да се учите как да се подмладите.

Най-първо вътрешно човек по ум трябва да се подмладява. Той не може физически да се подмлади. Невъзможно е ти да подмладиш физическото тяло. Ти най-първо трябва да подмладиш ума си, трябва да подмладиш сърцето си и след това може да подмладиш и тялото си. За да подмладиш ума си, ти трябва да знаеш как да мислиш. Че ти ако постоянно внасяш стари мисли, ако постоянно в ума ти седи твоят стар живот, и като момък, едно време, какъв си бил, преди 20 години как си живял, как си вървял, и цитираш някой автор... Е, какво е казал Питагор? Е, хубаво. Мен ме интересува една истина на Питагора. Ако тази истина е млада, мога да живея. Ако тази истина е умряла още в негово време, не е жива, аз не искам да я възкресявам. И какво е казал апостол Павел. Мен ме интересува сега [това], което е живо. Словото е живо. Онази Истина, в която ние сега живеем, тя е жива. И може да ходи с нас, може да бъде в нашия ум, може да бъде в нашето сърце.

Сега, туй като ви казвам, то е научно изяснение. Не трябва да разбирате, че Истината не е във вас. Защото, ако Истината не е с вас, вие не може да живеете. Ама ще кажете: беки не сте в Истината? Не, вие сте в Истината. Ще кажете: Ама Любовта? Вие сте и в Любовта. Та вие сте и в Мъдростта. Но Истината не е проникнала във всичките дълбочини във вас. Вие в Любовта живеете, и в Мъдростта, и в Истината живеете. Че живеете показва, че сте в нея. А за вашето вътрешно разбиране, за отношенията ви към Бога, вие сега трябва да разберете Истината. Истината трябва да проникне във вътрешния живота на човека. Когато Истината проникне, ти ще чувствуваш една вътрешна свобода, няма да бъдеш ограничен, няма да се страхуваш, ще бъдеш радостен, тъй както детето е радостно при майка си и при баща си; както приятелят е радостен при приятеля си. Или ще бъдеш тъй доволен, както човек при един ясен ден при слънцето. Ще бъдеш свободен. А не в един ден, когато всичко наоколо е облачно. Щом човек не е проникнат от Истината вътре, е ограден с такива облаци, е с една понижена температура и той не може да бъде свободен.

Та казвам сега: Дошла е една епоха, в която взима надмощие, в това училище трябва да си помагате. Вие седите и не сте всички на една степен, нямате еднакво разбиране. Вие казвате: „Духът ще ме научи.“ Знаете ли вие, имате ли опитност? Отвънка Духът ви учи, но знаете ли вътре как учи Духът? Казвате: „Отвътре ще ме научи Духът.“ Аз бих желал да зная вашата вътрешна опитност. Отвънка знаете как учи Духът. Майка ви нали ви е учила по някой път доста, как учи отвънка? Учителите нали знаете как учат отвънка? Най-първо учителят преподава един урок по аритметика и след туй те дигне, казва: „Драганчо, я кажи какъв беше предметът.“ И започва. След като ще разправи онова, което учителят е определил, ще му даде една задача и ще каже: „Реши тази задача.“ Той според правилата, които учителят е дал, така ще му реши задачата. Или може да му даде една тема, да я развие по правилата на словесността. И учителят ще определи предмета, дали е постъпил съобразно със законите на човешката реч.

Най-първо наблюдавайте в себе си мислите ли право. Необходима е една права мисъл. Не външно, вътрешно права ли е мисълта. Защото, щом мислите право, ще имате мир в душата си. Щом сме неуверени в своята мисъл, дали известно положение, което изнасяме, е право или не, в самия мен ще внесе едно малко колебание. Или онова, което чувствуваме, не отвънка, как хората живеят – за мен то е хубаво, но вътрешно. Има друго едно общество отвътре, което не се лъже. Ти можеш да декламираш и щом влезеш в този свят – в другия, вътрешния свят, ще ти дадат едно стихотворение. Ако си в България, ще ти дадат едно стихотворение на някой виден български списател. Ако си французин, на някой французин ще ти дадат, или ако си англичанин... И ще го издекламираш по всичките правила. И щом влезнеш във вътрешния свят, там няма от никакъв поет да ти искат, а ще кажат в 5 минути или в 10 минути отгоре да създадеш едно първокласно стихотворение от 4–5 куплета. Ако ти дадат 10 минути отгоре, те са достатъчни. Трябва да работи умът ти като бръснач. Представете си, че ви дадат задача да напишете едно стихотворение от 4 куплета, как ще започнете? Първата дума каква ще бъде трябва да знаете именно.

Аз сега не че искам от вас да направите стихотворение, то е трудна работа. За да може човек туй да направи, трябва да бъде един първокласен светия. И като дойде един ден светия по правилата, на изпит пред това общество, изведнъж да се покаже, че е светия първокласен. Минава за светия – ще кажат: „Искаме да ни издекламираш нещо.“ Както, като дойде някой музикант, казват: „Искаме да изсвирите нещо от Бетовен, някоя част от неговата симфония или от неговите песни.“ Тъй ще кажат на един светия! И той да разправи нещо, да разкаже. И туй разказване той ще го намери. Туй, което той ще каже в дадения случай, ще се породи в едно по-висше общество и отгоре – каквото там е написано. Туй, което сега съществува, той ще го преведе и ще го издекламира. Ние, запример, поезията на Земята не можем да пренесем на Небето – поезията на Небето ще снемем на Земята. Небесните работи отгоре се отразяват. Отражение си имат. И тогава, как ще пренесете едно земно стихотворение на небесен език?

Запример как ще преведете българската дума „зора“ на английски език? Или на френски? На английски с една дума не може да преведете „зора“. Трябва да турите най-малко три думи за българската „зора“, за да изразите тази дума. Българският език в туй отношение е по-богат. На английски няма дума да кажат: „Зора е.“ Англичанинът казва: „break of day“ (Деянията на апостолите 20:11), ама на български, щом е българският брег, така го превеждат в Библията. Че апостол Павел в Посланията казва навсякъде, че говорел с тях до зазоряване – „even till break of day“ (20:11). До зазоряване.

И казвам: Ако от английски превеждате на български, мъчно е. Някой път има някои изрази, които не могат да се преведат. Вие не можете да преведете думата „амин“. На български вие не можете да преведете думата „субстанция“, или „есенция“ – може с няколко думи. Трябва да знаете. Е, как ще преведете думата „любов“? На един небесен език как бихте я превели?

Ти в Небето никога не можеш да кажеш, че „аз Ви обичам“. Тук можеш да го кажеш, там не можеш да го кажеш. И ако някой от вас иде, тук първо ще кажеш, че „Ви обичам“, и после любовта ще дойде. А в Небето не можеш да кажеш, че обичаш. Най-първо любовта ще дойде и после ще кажеш, че обичаш. Тук този процес става несъзнателно. Ти като кажеш, че обичаш, тогава ще съзнаеш, че обичаш. Ти, преди да кажеш, почваш да я съзнаваш. Будно съзнание се изисква. Тук, като си се събудил, знаеш, че си се събудил. А в Небето, като спиш, знаеш, че си се събудил. В Невидимия свят ти знаеш, че душата е будна, а на Земята не е така. Ти спиш на физическия свят, някой път не знаеш буден ли си или спиш. И като се събудиш, ти знаеш, че си спал. А в Небето туй състояние съвсем не е така. Тук, на Земята, ти можеш да обидиш някого, а в Небето ти да обидиш някого – отиде и се не видя. Тук може да се обидиш и да се извиниш сто пъти, а там, като обидиш някого, не можеш да се видиш! И двамата ако се обидят, и двамата ще слезнат на Земята и ще минат най-малко 1000 години, докато се изглади тази работа. Ще изчезнат един от друг. Затуй някои искат да идат в Небето и рая. Какво е раят? Казват, хубаво място е раят.

И тогава вие ще се намерите в положението... Не вие, но казвам за изяснение това. Като сравнявам другия живот, ще се намерим в положението на Настрадин Ходжа. Казал му някой гадател, че той след три дни ще умре. Той отишъл, простил се с жена си и казва: „Отивам в онзи свят.“ Оставил завещанието си. И понеже му останали три дена, изкопал един трап. Вижда една хубава круша, гледа – крушите са жълти. Лежи на земята в трапа и крушите падат отгоре. Той лежи и яде. И чака. Първият ден изтекъл спокойно. Той започнал да се съмнява дали е в този свят или е в онзи. Той, като мислил, мислил, мисли, че почти е в рая – пада една круша, друга круша. Казва: „Хубаво е тук да живея. Жена ми ме хукаше, и Слънцето ме грее...“ Минава и вторият ден, третият ден, чува се шум, звънци отдалеч. Любопитен човек, той мисли, че идват някои да го вземат за другия свят. Казва: „Непременно идват тия за Настрадин Ходжа.“ Казва: „Със звънци, с пение идат.“ И се готви за онзи свят. А то са били камилари. Той става от трапа и изпоплашват се камилите и изпочупват грънците. Хващат го камиларите и го набиват хубаво. Не може да си даде отчет той защо го бият. Но се решил да се върне той при жена си дома. Връща се той, пита го тя: „Какво има на онзи свят?“ – „Всичко е много хубаво, крушите падат отгоре. Но ако подплашиш камилите, има бой.“

Та казвам: Често човек, преди да иде в онзи свят, все ще подплаши камилите. И там е всичката опасност. Сега, думата подплашване на камилите има по-широк смисъл. Чуваш ти една мисъл, проповядва някой и дойде съвсем друга мисъл. По някой път не схващаш какво иска да каже говорителят. Запример някой път проповедникът има предвид, че някои от неговите слушатели не живеят добре. Ако е евангелски проповедник, той ще нагласи една беседа, да ги оправи там. Е, приятно е веднъж да чуеш това, но да седиш и 20–30 години все да констатирваш, че този имал погрешка, онзи – той, животът, няма смисъл. Животът е едно изкуство. Защото най-после онзи слушател... Проповедникът като вижда постоянно погрешките на своите членове, и те ще почнат да виждат неговите погрешки. Защото и проповедникът, и той си има погрешки. Я идете при някой българин, да видите как знаят погрешките на поповете, хей! Такива потънкости са забелязали, какви ли не. Или да кажем, вие станете религиозен човек и ще тръгнете да проповядвате. Пазете се – като проповядвате едно нещо, ще ви проповядват на вас друго нещо. Един български проповедник ми разправя, след като проповядва, казва: „Убедих се, повярвах в Новото Учение, то ще спаси света!“ И казва ми: „Като те изпратил Господ да ми проповядваш, много ти благодаря, че си дошъл, не можеш ли да ми дадеш малко пари назаем?“ Намерил се в трудно положение. Малко пари назаем иска. И проповедникът се намира в трудно положение. Защото проповедникът, като проповядва, той очаква да му дадат нещо. Всички проповедници, с малко изключение, все очакват да им се даде нещо. Много мъчно е да се говори. Все очакваш. Ако не очакваш да ти платят с пари, ще очакваш поне да останат тъй доволни от казаното. Или поне да ти кажат една сладка дума, че казал си нещо хубаво. И ако не ти кажат една сладка дума, и ако те не останат доволни и нищо не ти платят, и ти си недоволен, чудиш се дали си проповедник или какво си?

Та казвам: Между учител и ученици трябва да се образува една връзка, тъй както се образува между Слънцето и растителното царство. Въпросът не е да говорим за проповедници и за какво да е учение. Въпросът е сега да се образува една Божествена връзка, нова връзка. Аз съзнавам, че стари връзки има доста. Аз съм видял хора с хиляди връзки и ако бихте ги погледнали, както аз съм виждал по някой път! Няколко пъти аз съм виждал и не искам да гледам втори път. Аз само веднъж съм видял такова нещо. Като погледнах един човек, го видях тъй, с милиони нишки, нишки тънки, фини нишки, и с микроскоп се виждат, все свързан. Навсякъде овързан той за Земята. И някой път рече да се мръдне, но не може да се дигне никак. Не може да се освободи. Малки нишки са те, но милиони нишки. Всичко овързано от главата му, краката му, ръцете му. Добре свързан е той. И като речеш да идеш към Небето, всичките нишки трябва да скъсаш. Речеш нанякъде, но поопъне те, заболи те, не искаш да я скъсаш. Ако речеш да я скъсаш, известна болка се яви. Всяка една болка е помръдване на една нишка. И тя ви бодне. Нещо ви бодне или дойде ревматизъм – това са нишки, които ви държат. Или зъб ви заболи. Все са нишки това. И по някой път някой пита: „Как лекуваш хората?“ А по някой път тия нишки се удвояват. Когато е по една нишка, иди-дойди, човек е свикнал, но щом се удвоят нишките, раждат се болезнени състояния. И тогава – моята медицина. Тази, втората нишка, по някой път с ножици мъчно се реже. Но като скъсаш и отрежеш, веднага болестта изчезне. Ако не можеш да скъсаш нишката, болест има именно там.

Сега, туй не е в противоречие. Онова, което лекарят ще употреби за известен начин за лекуване, то е същият начин. Във всяко лекуване трябва да се създаде един вътрешен импулс. Ти си фиксирал една мисъл, че си болен. И тук преди няколко време един млад брат по известни причини беше станал много умен. Малко пожълтял. Пък светиите така пожълтяват, а той – млад, преждевременно пожълтял. Пожълтели очите му, лицето му, казвам: умен станал. Лекарите му казаха да лежи на гърба си, да се не движи. Това – лекарите. Аз му рекох: Не си болен. То ще мине. Нищо повече! Лимони ще ядеш. Нищо друго. Е, не е болен той. То е известно състояние вътре. Състояние на чувствата. Човешките чувства по някой път ферментират. Жълтеницата е ферментиране на чувствата. Когато чувствата почнат да ферментират, ферментация се явява и тогава става разстройство в симпатическата нервна система. И от тия сокове, които служат за храносмилането, проникват в тия съсъди и се явяват в известни области. Щом се спре процесът на ферментацията, всичко се повърне назад.

Следователно всяко едно чувство, което човек притежава, трябва да бъде чисто, да не ферментира. Човешките чувства не трябва да ферментират; и човешките мисли не трябва да ферментират. Гниющи чувства и мисли могат да ферментират. Едно чувство може да ферментира, но щом слезне на физическото поле, и дойдат тия примеси. И новият живот именно в това седи: да премахне във всичките ония подкваси, които служат да ферментират хубавите мисли и нашите чувства. Една чиста мисъл никога не ферментира; едно чисто желание никога не ферментира. И мисълта ви може да стане нечиста отвънка. Понеже тя може да дойде отвънка, вие може никак да не знаете и да не подозирате. И чувствата могат да се подквасят, без вие да знаете; и мислите могат да подквасят и да ферментират. Те са неща възможни. Туй, което наричат влияние. Туй състояние може да влезне във вас. И без да знаете вие, може да дойдете в съприкосновение с един човек. Даже след години може да знаете как са опетнени вашите чувства. Може и той да не е виноват и може и втори да не е виноват, и трети, и ред поколения, предават се тия неща. Има известна нечистота в природата, която може да се проникне така, както един газ в сърцето ви. Псалмопевецът казва: „Когато говоря, Господи, постави страж на устата ми.“ Ако нямаш ти един страж, ако Божественият Дух в тебе, ако онова будно съзнание не е, не ти показва, ти въздържай се. Някой път подхлъзване става, без да знаеш. И след време ще познаеш, че си направил една пакост на себе си, без да знаеш. И ние носим последствията. Може би преди години си говорил, а сега ти иде едно тягостно състояние, ще се пръснеш в себе си. Туй е една нечиста мисъл, попаднала в душата ти, в мислите на човека или в неговите чувства.

Сега се изисква хигиена на чувствата и хигиена на мислите. Най-първо в Новото Учение здравословното състояние зависи от хигиената. И всички трябва да знаете законите на тази хигиена. И аз като ви говоря за Любовта, в Любовта има един начин. Тук често вие се влияете от една мисъл. Казвате: „Еди-кой си не ме обича.“ Вие се покваряте. Помнете, че в света вие не сте пратени да ви обичат хората. Не. Не сте пратени да ви обичат. Бог, Който ви е пратил, Той ви обича! И Неговата Любов ви е достатъчна. Това е. Това трябва да съзнавате. Аз съзнавам, че има Един, Който ме обича! Бог, в Когото живея, Той е, Който ме обича. А всички хора живеят в Бога. Бог, Който ме обича, ако изпълнявам Неговата Воля, Той може според Своето разположение да покаже Любовта Си чрез когото и да е. Ако Той не покаже Любовта чрез когото и да е – чрез хората, аз зная, че Той не ме обича. Няма защо да казвам, че еди-кой си не ме обича. Най-после, неговото съзнание няма да бъде ангажирано с мене. Или може някой да дойде и да каже: „Ама, не ме обичаш.“ Как познавате вие, че някой не ви обича? То е мъчно. Никога не може да познаете туй. И в тази любов има една вътрешна лъжа. Когато една мома обикне един момък, тя винаги си представлява вътре, че не го обича. Казва: „А, този сополянко, поплювко.“ А вътре говори друго. Отвънка говори така. А някой път тя казва, че го обича. А вътре казва нещо друго. А-а, тук има едно признание на любовта отвънка. Има едно признание отвътре.

Та ви казвам сега: Пазете се от тия, те са две положения. Вие сте ги имали, имате ги и сега. Не че вие го искате това. Вие го имате наследено от хиляди години. Идат тия неща. Не сме ние на нашия живот единствените фактори. Много пъти у нас се явяват много чувства и мисли, които идат от съвсем друг източник. Те ни са дадени като предметно учение.

Съзнанието, запример, трябва да е така будно, че като дойде тази мисъл, да я знаете, че тя не е ваша. Дойде нещо, каже: „А, не го обичам.“ То, съзнанието, вътре трябва да бъде будно, да кажеш: „Тази мисъл не е моя.“ Не я съзнаваш. Аз я съзнавам, тъй, като мина покрай едно животно, което е умряло, съзнавам, че е умряло. Но туй, лошото, което чувствувам в моя нос, то не произтича от самия мен. То иде отвън, само реагира на моите усети. Следователно аз съзнавам, че има един предмет отвънка, който не реагира правилно на моето обоняние. Или има нещо в моите чувства или мисли, което не реагира правилно в нас. Туй трябва да го знаете. Казвате: „Мирише нещо туй.“ Откъде иде то?

Та казвам: В новия живот ще се пазите, пазете се от вътрешни заблуждения. Понеже тия вътрешни заблуждения, лошото е там, че те спъват правилния процес, правилното развитие, по което вървим. И те стават причина ние да остаряваме преждевременно и да спрем да се учим. Някои, като четат Библията, казват: „Няма какво да уча повече.“ Библията има нещо, след като я четеш, ще се отвори едно място, тъй, в Библията има думи, които, ако ги произнесеш, те ще те свържат... ще те свържат с един свят, отдето иде знанието. Да кажем, ти искаш да обичаш някого, но всеки човек, когото вие искате да обичате, той е врата заради вас, през която вие може да влезнете и да видите Божествения свят. И следователно всеки човек, когото вие може да обикнете, ако той за вас не стане врата, да влезнете през него, да видите света, любовта ви към него не е правилна, нито неговите отношения към вас са правилни. Ако той не ви пуща да влезете в духовния свят, любовта ви към него не е правилна. И когото вие обичате, трябва да бъде врата, през която да минете; и ако той ви обича, вие трябва да бъдете врата за него. Следователно един за други трябва да бъдете врата за доброто – той да влезне и да види доброто. То не може да се предаде (доброто), ако ти не го опиташ. И Христос казва тъй: „Ако Ме обичате“, „Аз съм врата“. Че, величието на Христа беше в това, че всички като през една врата ще влезнат, да видят този свят. Да направят една връзка. Той не говори за нещо, което е въображаемо. Казва: „Аз съм врата. И които ще влезнат, ще видят.“ „Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих.“

Тия са новите неща. А тия неща, че ние не живеем добре, че туй нямаме, те са стари неща, обикновени работи. Слушали сме ги, слушали; искате да имате деца, къщи, пари – те са стари работи. Искате да бъдете млади.

Новото е да намерите трите врати на живота. Вратата на Любовта, вратата на Божията Мъдрост и вратата на Божията Истина. Те са трите врати, през които като влезете, ще ги намерите. Че хубаво, но тогава на всичките хора в света ще кажете, че вие сте пратени, за да извършите Волята Божия. Имате едно предназначение. И ако не се учите, как тогава през вас ще се прояви? Една струна, която я тургам на цигулката си, трябва да бъде доброкачествена, и тя ще се подчини на всичките условия. Ще я навия на ключките, там ще я опна аз, а тя ще мълчи и няма да ми каже колко аз да я опна. И тя си мълчи. Нагласявам я аз; като я наглася, тогава по нея мога да свиря. Ако тя ще ми даде наставления... Тя ще мълчи. Аз съм, който познавам.

Вие може да бъдете като една струна, която Бог опъва в живота. Вие сте струни, турени там. Духът ще започне да нагласява, след туй ще прокара лъка Си отгоре. И тогава, с пръстите Си като прокара отгоре, вие ще издавате хубавите тонове. И ако хубаво предавате, ще ви кажат: „Добра е тази струна!“

Това са новите схващания. А старите: ама да бъдем добри, да бъдем свети, че да ни освети Господ. Те са неразбрани работи. Как ще ни освети Господ? Освещението иде от послушанието. А какво подразбира „послушание“? Ние слушаме само когото обичаме. Ти не можеш да слушаш, ако не обичаш. И следователно послушанието е обосновано на елементарната Божествена Любов. За да те слуша човек, за да те обича, той непременно трябва да направи Любовта като основа. И тогава в него ще има едно послушание! А щом има послушание, всички неща идат по правилен път.

Та казвам: Така трябва да се учите сега като ученици. Ученици да бъдете. Мен не ме интересуват погрешките на хората. Мен ме интересува същественото знание; мен ме интересува тяхното пение. Певецът ме интересува, пението. Попей ми малко, и ще слушам. Приятна ми е цигулката, ако свири. Поетът ме интересува онова, което пише. Ораторът ме интересува, неговата реч ме интересува. Онзи духовен човек ме интересуват неговите чувства, онова, което излиза от него. Слънцето ме интересува за неговата светлина.

И ние трябва да вземем участие в Божията Любов. Не тъй, както я разбираме ние, ние искаме да разберем Божията Любов извънка хората. Божията Любов ще я разберем във водата, ще я разберем във въздуха, в светлината, в земята, в растенията, в рибите, в млекопитающите, ще я разберем в хората. И после ще кретаме нагоре. Ще я разберем в ангелите и в по-напредналите духове. Една лествица има, безбройни проявления, в която ще учим проявленията на великата Божия Любов. То е една цяла наука и то е великият смисъл, за който всички вие сте призвани, да се учите сега. И когато е бил Христос на Земята... Сегашните евангелисти говорят все за онзи Христос, Който е бил преди 2000 години. Разправят за Него. Бе, казвам, говорете за сегашния Христос. Ама тях ги е страх да говорят за новия Христос; понеже Той е вече на 2000 години, много стар e, остарял е Христос. Тогава е бил на 30 години, а сега да говорите за Него, вече е близо на 2000 години. Тях ги е страх, казват: много стар е. Те за младия Христос говорят, когато е бил на 33 години. Но те не са човешки години. Христос е още млад. Едва Христос е на два дена. Хиляда години са като един ден. Христос едва сега е... Тогава Той беше едно пеленаче, а сега е на две години едно момченце. Две хиляди години, те са два Божествени дена. Че какво ще ми разправят евангелските проповедници? Така се говори по човешки. А по Божественому, щом стане на 33 години, то е грамаден живот. Тридесет и три години съвсем друг смисъл има. „На 33 години“ – то съвсем друга наука е тя.

Та, първото нещо: Бъдете врата на онези, които обичате; а които ви обичат, да бъдат врата заради вас. И онези, които вие обичате, вие да бъдете врата за тях. Това е засега. Това ще учите. Онези, които ви обичат, ще бъдат врата за вас. И онези, които вие обичате, вие да бъдете врата за тях.

6.25 ч сутринта

Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)

28-о неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 12.IV.1936 г., 5 ч сутринта
София – Изгрев

Божествената връзка

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, свят, сега, любов, години, земя, казва, аз, хора, път, бъде, врата, небе, истина, знаете, добре ,

Утрини Слова , София, 12 Април 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Красотата на живота се заключава в новото, а не в старото; в младостта, а не в старостта. Младост и старост са две различни състояния, през които минава човешкото съзнание. Сам по себе си, по същина, човек не е нито млад, нито стар. Обаче, в даден случай, той може да бъде млад или стар. Не е страшно, че човек остарява, но страшно е, когато не знае, какво иде след старостта. Тогава той иска да се подмлади, но не може. Той започва да изброява качествата, които имал като млад. Казва: Едно време бях силен, енергичен, пъргав; каквото пожелавах, постигах. В това отношение, старият прилича на един турчин, който често се хвалел, че можел да прескача големи трапове. – Сега можеш ли? – запитвали присъстващите. – Мога. Един ден направил опит да прескочи един голям трап. Той си мислел: Ще направя опита първо сам, без свидетели и, ако излезе сполучлив, ще го направя и пред близките си. Видял един трап, засилил се да го прескочи, но паднал. Като се огледал и видял, че няма хора около него, излязъл от трапа и си казал: Какъвто бях на младини, такъв съм и сега.

Стремете се към новото, към неизменното в живота. Да се говори, че човек трябва да бъде добър, любящ, милосърден, вярващ, истинолюбив, това са обикновени, основни неща в живота. Това са врати и прозорци на къщата. Коя къща е лишена от врати и прозорци? Коя къща е лишена от маса, столове и съдове за готвене? Обаче, има един живот, който не произлиза от вратите, прозорците и мебелите. Той е над обикновеното и преходното. Този живот изключва всякакво покаяние. И до днес още вярващите говорят за покаяние. Какво нещо е покаянието? Да се покае човек, това значи, коренно да измени живота си. Ако не изправи живота си, а само се извинява, това не е разкаяние. Време е да изправите живота си, а не да се разкайвате; да приложите любовта си, а не безлюбието!

И тъй, ще знаете, че това, което разделя хората, обществата и народите, е безлюбието. – Какво трябва да се прави? – Да се приложи любовта. – Какво ще кажат хората за нас? – Това не е важно. Всички хора търсят любовта. Ще кажете, че любовта носи разочарование. Любов, която носи разочарование, не е истинска. Ние говорим за онази любов, която носи радост и веселие, която осмисля живота и разрешава мъчнотиите и противоречията. Тя носи истинската мярка за нещата. Имате ли тази мярка, светът не може да ви плаши. – Какво представя светът? – Стар, 120 годишен човек, който едва пристъпва. Нищо друго не му остава, освен да замине за другия свят. Там той ще се обнови, ще научи много неща и ще се върне на земята като малко дете, отново да се учи. Това подразбират алхимиците „вечно подмладяване“. Засега на земята няма още такива реторти, в които човек може да се подмлади. Висока култура се иска от човека, за да се подмлади моментално.

Съвременният човек е изгубил първоначалната си топлина, която е необходимо условие за подмладяване. И яйцето, което кокошката е снесла, има скрита, вътрешна топлина. Изгуби ли тази топлина, яйцето не може да се измъти. Ще кажете, че причината за това е в кокошката. От една страна причината е в кокошката, а от друга – в яйцето. При измътването на яйцето не по-малка роля играе и неговата вътрешна, скрита топлина. Тя представя особен род динамическа топлина, причина за новия живот. В човека тази топлина наричат „топлина на Духа“. За нея е казано в стиха: „Ако не се родите отново от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.“ Роденият от вода и Дух е нов човек.

Апостол Павел казва: „Да служим на Истинния Бог.“ Как да служи, сам той не е знаел. И като голям познавач на истината, той не е разбирал всичко. Знание е нужно на човека, да познава първо своите вътрешни състояния. Ти трябва да знаеш защо си неразположен, защо се съмняваш, защо си мрачен, недоволен и т. н. Не е достатъчно да съзнаваш, че си неразположен, но трябва да знаеш причината на неразположението. Щом имаш едно изкуство, трябва да го знаеш в съвършенство. Ако си майстор цигулар, ще свириш по всичките правила на музиката; ако си оратор, ще говориш по всичките правила на речта; ако си домакиня, ще изпълняваш работата си като добра майсторка. Каквато служба ти е дадена, ще я изпълняваш, както трябва. Животът изисква от всички точност, съвършенство в изпълнение на техните задачи. – Ние не живеем добре. – Това не ви оправдава. Ти изнасяш отрицателните прояви на човека, но те не съставят живота. Ако съзнаваш, че не живееш добре, ще работиш, да изправиш живота си и да се подмладиш. Затова си дошъл на земята.

Какво означава подмладяването? Да се подмлади човек, това значи, коренно да преобрази ума и сърцето си. Правата и светла мисъл подмладяват ума. Благородните и възвишени чувства подмладяват сърцето. Невъзможно е да подмладиш тялото си, ако предварително не си подмладил ума и сърцето си. Старият живот, изразен в стари мисли и чувства, не може да подмлади човека. Защо ще цитирате, какво е казал някой от старите философи и учени? И това е добре, но ако става въпрос за подмладяване, цитирайте онези мисли, които и до днес още живеят. Да цитирате стари мисли и да се мъчите да ги възкресявате, това е губене на време и сили. Занимавайте се със Словото Божие, с Неговата истина. Само така можете да подмладите ума и сърцето си. Те са живи и днес, ще живеят и в бъдеще.

Къде ще намерите истината? – Тя е в самите вас, и вие в нея. Ако не беше така, не бихте могли да живеете. Вие живеете и в любовта, и в мъдростта на Бога, но нито истината, нито любовта, нито мъдростта са проникнали още във вашата душа. Когато истината проникне дълбоко в човека, той става свободен, радостен и весел, както детето, което се намира в обятията на майка си и баща си. Истината подразбира освобождаване, подмладяване. Който изгуби истината, изгубва свободата и разположението си. Той е като в мрачен, облачен ден, с понижена температура – всичко около него е в тъмнина. Много естествено! Може ли затворникът да бъде радостен? Веднъж изгубил свободата си, той няма радост, няма светлина в душата си.

Често религиозните хора изпадат в заблуждение, понеже очакват да дойде Духът в тях, Той да ги научи на всичко. Това е неразбиране на нещата. Имат ли опитност, как учи Духът отвътре? Как ги учи външно, знаят, но как учи вътрешно, малцина знаят. Външно Духът учи човека чрез майката, чрез учителите и чрез обществото. Майката възпитава детето си и, ако не слуша, пръчицата играе по гърба му. Учителят преподава урок на учениците си и, като свърши урока си, изважда един от тях да повтори казаното от него. След това му дава задачи, или теми, които той сам трябва да реши. Ако ученикът не може да ги реши, иде наказанието. Ученикът трябва да мисли право и външно, и вътрешно. Ако не мисли право, той нарушава вътрешния си мир. За да запази мира си и отвън, и отвътре, той трябва да има положителни мисли и чувства. Външно човек може да се излъже, но вътрешно – никога. Външно може да познава живота, да знае всичките правила наизуст, като декламация, но важно е вътрешното знание. Като отиде на другия свят, ще му дадат една мъчна задача, която трябва да реши в пет минути. Лесно се пишат и декламират стихотворения на земята. Важно е на небето да напишеш едно стихотворение и сам да го издекламираш. Някой знае много стихотворения, но, като отиде в другия свят, не може да си спомни нито едно. – Защо? – Защото красивите и велики неща се пренасят от небето на земята, а не от земята на небето. Истинската поезия, музика, наука слиза отгоре. Истинският език е небесният. На земята хората говорят на много езици, поради което преводите им са неточни.

Какво представя небесният или Божественият език? Той е езикът на любовта. В този език всички думи са на мястото си. Единен и общ е този език. Който го знае, лесно прави преводи. Обаче, с човешките езици не е така. Един език е по-богат, друг – по-беден, затова и преводите са неточни. На човешки език лесно можеш да кажеш, че обичаш; на небесен език мъчно се изговарят думите „обичам те“. На земята първо казваш, че обичаш някого, а обичта иде после. На небето е точно обратно: първо иде обичта, а после я проявяваш. На небето живеят същества с будно съзнание. На земята ти трябва да се събудиш от сън, за да разбереш, че си буден. На небето, и като спиш, съзнаваш, че си буден. На земята хората често са сънливи. Стават, лягат и прекарват голяма част от времето си в сън. На небето няма сънно състояние. Тук често хората се обиждат, на небето не съществува обида. На земята обидата е допусната. Обиждат се двама души, а после се извиняват. На небето това не се позволява. Ако двама души се обидят, и двамата слизат на земята и, докато не изправят погрeшката си, не могат да се върнат назад. Красив е животът на небето, но човек трябва да бъде готов за него. Ако не е готов, ще го набият и ще го върнат на земята.

Един ден Настрадин Ходжа отишъл при гадател, да му предскаже бъдещето. Гадателят му казал, че в скоро време ще замине за другия свят. Той се върнал при жена си и казал: Жена, скоро ще ви напусна. Ще се отделя за няколко дена от дома си, да се приготвя за небето. Той се простил с жена си и отишъл на края на селото, под една круша, да прекара в размишление. Крушата имала плодове и, както лежал, крушите падали една след друга около него. Ходжата лежал, размишлявал и, от време на време, хапвал по една круша. Така минал първият ден. На другия ден той си мислел: Дали съм още на земята, или ме взеха вече в другия свят? Ако съм в другия свят, добро е положението ми. Лежа си, почивам си, и крушите падат около мене. Не се чува гласа на жена ми, никой не се кара, никой не ме обижда. Така минал и вторият ден. На третия ден той чул отдалеч някакви звънци и си казал: Идат вече от онзи свят да ме вземат с музика и песни. Чакай да видя, какво става. Понадигнал се да види с очите си цялата обстановка. Какво видял? – Керван: камили и камилари, носят нещо. Като го видели, камилите се подплашили, хукнали да бягат и изпочупили грънците, които носели. Недоволни от това, камиларите хванали Ходжата и го набили. След боя той изтрезнял и се върнал у дома си. Жена му го запитала: Какво има на онзи свят? – Докато лежиш спокойно под крушата, всичко е добре. Лежиш си, и крушите падат около тебе. Повдигнеш ли главата си да видиш, какво става навън, веднага камиларите се спущат върху тебе и те набиват. – Защо те бият? Подплашил си камилите. Наистина, преди да отиде в другия свят, човек все ще подплаши камилите и ще го бият.

Какво означават думите „подплашване на камили“? В широк смисъл, тези думи означават неразбиране на нещата. Например, някой проповедник говори, а слушателите му не го разбират. Чуят една мисъл, но я изопачават. Понякога и проповедникът може да предизвика слушателите си. В желанието си да ги поправи, той изнася в проповедите си техните погрешки, да им покаже, че не живеят добре. Като го слушат 20 – 30 години, най-после те се отегчават. Няма защо да се говори на човека, че не живее добре. Достатъчно е да му се каже, че животът е велико изкуство. Той знае, как трябва да се живее, и сам ще намери погрешките си. Ако проповедникът се наеме със задачата, да изнася погрешките на слушателите си, след време и те ще намират неговите погрешки. В края на краищата, и двете страни ще се отблъснат. Пазете се от такива проповеди. Ако си проповедник, работи съзнателно, от любов. Не очаквай да ти се плаща, нито да ти благодарят. Добре е хората да бъдат благодарни, но благодарността им трябва да изтича отвътре, а ти, който проповядваш, трябва да бъдеш абсолютно безкористен. Постигнеш ли това, хората ще бъдат доволни от тебе и ще ти благодарят.

Едно се иска от хората: да образуват правилна, Божествена връзка помежду си. Дали са проповедници и слушатели, учители и ученици, между тях трябва да съществуват Божествени отношения. Една връзка трябва да съществува – Божествената. Днес хората страдат и боледуват по единствената причина, че много връзки ги държат за земята. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че той е обвързан от главата до краката с хиляди нишки, някои единични, а други – двойни. Пожелае ли да се повдигне нагоре, веднага нишките го дърпат надолу. Всяко теглене надолу му причинява болка. – Какво трябва да прави този човек? – Да потърси опитен лекар, който знае, как да реже връзките на хората. Щом намери такъв лекар, болестта му изчезва. Какъв ще бъде лекарят, не е важно. Дали е материалист, идеалист или духовен човек, лекарят трябва да владее изкуството да реже нишките на хората. Това не може да мине безболезнено, но поне с по-малко страдания и без усложнения.

Какво се иска от съвременните хора? – Чисти мисли, чувства и постъпки. Само така те могат да бъдат здрави. Всяка нечистота дава условия за ферментиране. Ферментирането пък причинява болести. Следователно, болният страда от ферментирали мисли, чувства или постъпки. Щом спре ферментацията и нечистотиите се изхвърлят навън, болестта изчезва. Новият живот има за цел, да премахне условията за ферментация. Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка никога не ферментират. Щом ферментират по външно или вътрешно влияние, това показва, че в тях има някаква нечистота. Тази е причината, дето човек, без да съзнава, опетнява мислите и чувствата си. Има случаи, когато някой фермент попадне в мислите на човека и след известно време те започват да ферментират. Това се дължи на някакво външно влияние. – Кой е виновен за това? – Никой не е виновен. В природата на човека има условия за ферментация. Щом има условия, все някой фермент ще попадне при благоприятни условия за него и ще почне да се развива. Затова Псалмопевецът казва: „Господи, бъди ми задна стража.“ Той иска Бог да го пази, да не изпада в изкушения, които да предизвикват ферментация на мислите и чувствата му. Без да иска, човек може да се подхлъзне и след това да носи последствията на своето невнимание.

Като живее на земята, човек е изложен на изпитания и мъчнотии, които трябва да разрешава правилно. Ако не ги реши правилно, идат лошите последствия. Какво е нужно на човека, за да избегне процесите на ферментация? – Да пази чистота в мислите и чувствата си. Това наричаме „хигиена на мислите и чувствата“. От тази хигиена зависи здравословното състояние на човешкия организъм. Това е новата хигиена – хигиената на любовта. Който живее според изискванията на тази хигиена, не пита, защо този или онзи не го обичат. Той е дошъл на земята да възприеме Божията Любов и да я предаде на хората. Той знае, че живее в Бога и се ползва от Неговата Любов. Щом Бог го обича, и хората ще го обичат. Когато приемете любовта, трябва да я предадете, както сте я приели, без лъжа и лицемерие. Какво правят младите моми и момци? Като се влюбят, те външно се представят безразлични един към друг. Вътрешно горят от любов, а външно се представят хладни и незаинтересувани. И обратното се случва, външно дават вид, че са влюбени, а вътрешно – студени. И едното, и другото положение са неестествени. Не всичко, което минава през човека, е негово. Има чужди състояния, на които той се натъква. Това показва, че много фактори оказват влияние върху човешкия живот. Пазете се от чуждите влияния. Ако се натъквате на тях, не се страхувайте, не ги избягвайте, но изучавайте ги като предметно учение. Минавате край едно умряло куче. Не бягайте веднага, но спрете се и помислете, защо е умряло на пътя, защо мирише и т. н. Неприятна е миризмата на умрялото куче, но помислете, че и у вас има мисли и чувства, които миришат лошо. Потърсете причината за тях, за да намерите начин да се освободите от влиянието им.

Задачата на човека е да се освободи от вътрешните заблуждения, които спъват развитието му. Който престава да се развива, преждевременно остарява. А щом остарее, той престава да се учи. Каквато книга да отвори, скоро я затваря и казва: Няма какво повече да уча. Ако отвори Свещената книга, и нея скоро затваря. Той не подозира, че тази книга крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената книга въвеждат човека в красиви, възвишени светове. Следователно, всеки човек, когото обичате, представя за вас врата, през която можете да влезете в духовния свят. Ако обичате някого и не можете да влезете в духовния свят, това показва, че нито вашите отношения към него, нито неговите отношения към вас, са прави. Христос казва за себе си: „Аз съм вратата на кошарата.“ Който мине през тази врата, ще чуе гласа Му и ще Го познае. Той ще познае Бога и Неговата Любов. Величието на Христа се заключава в това, че Той послужи като врата за минаване на човешките души в духовния свят. Като знаете това, направете връзка с Христа в себе си, т. е. с Божественото Начало.

И тъй, който влезе през вратата на любовта, ще намери вратата на мъдростта и на истината. Минете през трите врати – вратата на любовта, на мъдростта и на истината, за да изпълните своето предназначение на земята. Какво е вашето предназначение? – Да изпълните Божията воля, както трябва. – Какво е предназначението на струната? – Да се подчини на цигуларя. Струната трябва да бъде доброкачествена. Това изисква цигуларят от нея. Останалата работа е негова. Той ще я навива, както трябва, а тя ще мълчи. И човек е струна на Божествения инструмент. Духът е цигуларят, Който ще свири с лъка си върху вас. Колкото по-доброкачествена е струната, толкова по-хубави тонове издава. Който слуша, ще остане доволен и от струните, и от цигулката, и от цигуларя. От вас се иска послушание, да се подчинявате на Великия цигулар. Послушанието се основава на любовта. Който обича, само той може да слуша.

Като ученици, задачата на всеки едного е да изучава същественото и да се интересува от него. Поетът ни интересува със своята поезия, певецът – със своята песен, цигуларят – със своята цигулка, ораторът – със своята реч, духовният човек – със своите красиви и топли чувства, слънцето – със светлината и топлината си, които изпраща на целия свят. Следователно, всеки човек трябва да се интересува от Божията Любов, която се проявява чрез въздуха, водата, светлината, растенията, животните, хората, ангелите, херувимите и серафимите.

Съвременните проповедници и религиозни хора говорят за Христа, като имат предвид историческия Христос, Който живял преди две хиляди години. Тогава Христос е бил на 33 години. Според мене, като говорят за Христа, трябва да знаят, че днес Той е пораснал, възмъжал и станал възрастен. Тъй щото, сегашният Христос е вече на две хиляди години. Въпреки това, всички говорят за Христа, Който живял в миналото, страх ги е да говорят за сегашния Христос. Те не могат да си представят, какъв е бил Христос като млад и какъв е сега, като възрастен, на две хиляди години. Какво са две хиляди години пред вечността? Това са два Божествени дни. Ако в миналото Христос е живял 33 години, все едно, че е бил още пеленаче. Днес, когато живее две хиляди години вече, Той минава за малко, двегодишно момченце. В двете години се крият благата и опитностите на двете хиляди години.

Следователно, бъдете врата за любовта, да минат през вас всички, които отиват в духовния свят. Бъдете врата за мъдростта, да минат през вас онези, които живеят в света на знанието и светлината. Бъдете врата на истината за онези, които живеят в света на свободата.

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

28. Утринно Слово от Учителя, държано на 12 април, 1936 г., 5 ч. с. София. – Изгрев.

----
*) I. Послание към Солуняните, 1 гл.

НАГОРЕ




placeholder