НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Непроменливи величини / Устойчиви величини

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Непроменливи величини

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, сега, хора, казва, свят, земя, живот, любов, работа, омраза, бъде, ден, шапката, можеш, христос, всички ,

Утрини Слова , София, 19 Януари 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


19 януари 1936 г.,
5 ч сутринта.

Наряд.

Ще прочета 3-та глава от Посланието на Якова.

„В начало бе Словото“

Изобщо хората обичат да си правят много забавления. Там, дето има много забавления, всякога има много хора. Мястото на забавление не е място на работа, то е място на почивка. Децата обичат да посещават градини, дето има ябълки, някои плодни дървета, дето има грозде. Забавление е това. Имат работа – как да се домогнат до плодовете, до гроздето. После правят известни математически изчисления, как може да се прескочи през плета, ако оградата е висока. Хората често обичат да ходят на баня. Но когато е за работа, много малко говорят. После, хората, които отиват на работа, все има известен остен. Без остен почти малко хора ще срещнеш да работят. Срещнеш на пътя два вола впрегнати, теглят, но остен има, вървят. Срещнеш два коня, впрегнати в талигата, бягат, бягат, но камшик има за тях. Даже когато видите някой автомобил впрегнат, камшик има, газове има. Човек впрегнал този газ; ако го остави свободно да върши работа, нищо няма да направи, но турен на зор, върши работа. Питам сега: При такъв един устроен свят, смятали ли сте някой път при това устройство колко пъти на деня може да се усмихнете? Воловете, които орат на нивата, колко пъти може да се усмихнете? Може би – предполагам само, – когато господарят ги пусне на свобода да идат да пият вода, когато започнат да пият, тогава се усмихват. Казва: „Усмихна се най-после.“

Някой се оплаква, че не е бил щастлив. Казвам: Кой ли е щастлив? Виж, казва, птиците. Вие не сте изучавали живота на птиците, тогава. Привидно ако ние гледаме, то е наше състояние, че са щастливи. Но те имат известна философия. Може би растенията са щастливи, понеже не обръщат внимание на окръжаващата среда. Те са будни само когато изгрее Слънцето. Понапече ги, поусмихнат се малко. Те постоянно са на забавление. Когато Слънцето ги напече, понеже надолу не могат да слязат, те си пускат корени. Като ги напече, от голям зор започнат да работят, надолу започнат да растат. Като им стане студено, започват да растат нагоре. Та, от голямата горещина надолу растат; като им стане студено, нагоре работят.

Сега вие казвате: дали туй смятане е право? Може да си правите заключения. Да кажем, имате в алгебрата: a+b=c. То е алгебрически израз. Преведете го аритметически. 1+2=3. 2+4=6. Но те не отговарят на тази формула. Тази формула отговаря на много аритметически числа. „А“ е, значи, една формула, която може да се приспособи; който разбира, много приспособления може да има. Равенство може да има само между разумни процеси. Непременно, за да има равенство, трябва да има разумност. Ако двама души се бият, ни най-малко „a“ плюс „b“ не е равно на „c“. Ако се бият, там вече имате минус. Щом имате бой, имате вече минус, нямате плюс. Щом се бият, единият дава, другият приема, без да иска. При боя, запример, всичко се дава. Онзи, налаганият, приема; който го налага, дава. Тогава налаганият казва: „Много несправедливо постъпи спрямо мене, много ми даде.“ Значи набил го много. Що е набиването? Значи: „Повече ми даде, отколкото мога да нося.“ Другият казва: „Излязох из търпение, съжалявам, че толкова дадох.“ Той съжалява, че дал. След туй този човек, на когото много дали, дава заявление, дава под съд този, който много дал, и го осъждат на 3 месеца или една година затвор, че много дал. Иди му намери края сега. „А“ минус „b“ на какво е равно? Тогава иде формулата: c – a=b.

Сега всички вие, като разглеждате живота, разглеждате го от вашата философия и искате да бъдете щастливи. Но в какво седи щастието на човека? Един човек никога не може да бъде щастлив на Земята, който не е бил нещастен. Или, щастливият човек, за да опита цената на щастието, той трябва да стане нещастен. Нещастието е опит, да опиташ колко струва щастието. Другояче, няма да знаеш цената на щастието. Щом го изгубиш, ти го оценяваш. Вземете го временно, за да оценяваш щастието колко струва. Питам: Ако вие имате едно богатство, на което не знаете цената, колко струва това богатство, какво ви ползува? Или имате знание, на което не знаете цената – приложението на знанието.

Вземете яденето, има наука за яденето. Сегашните списатели пишат кои храни са хранителни. Сутрин вземеш половин кило мляко с малко кафе или шоколад, малко захар, хляб и направиш една закуска. На обяд имаш едно сготвено пиле, ако си от благородните месоядци; ако си от благородните вегетарианци, имаш паприкаш [от] картофи и зеле. Ти седиш, подъвчеш, погълчиш жена си или готвача, че не е хубаво приготвено, не е вкусно, хлябът малко не е вкусен. Ти казваш: „Да внимаваш, втория път не го ям.“ Вечерта пък имаш кюфтета, приготвени от месо или от боб, или от леща, или магданоз с яйца. Така ден, два, три, година продължаваш, но никога не се спираш да мислиш. Ти мислиш за яденето как е сготвено, намръщиш се, най-после на жена си казваш: „Така не се готви.“ Как се готви? Пък и тя, като готвила, ето какво мислила – казва: „Що ми трябваше да се женя, да стана готвачка на този? Какво ме казваше той, че на царска кола, с корона, с царска мантия ще бъда, пък сега – целия ден бъркай в тенджерата. Тъй, сега само готвиш. То да е веднъж, два пъти, три, четири пъти, от година на година става по-лошо.“

Сега, не мислете, че ако станете готвачи, ще угодите. Тогава една сестра ми разправяше: като видела мъжа си сърдит, тя започвала да мисли какво да му сготви. Като му приготви много хубаво ядене, няма изключение, минава му сръднята. Като се разсърди, знае, че трябва да има баница със сирене, полята с малко мляко. Той като погледне, казва: „Колко си умна!“ Питам: Човек, който ял 10 години, какво е придобил той от яденето? Нищо не е добил. Колкото яде, работата става по-лоша; най-после дойдат известни кризи, не можеш да ядеш. Дойде сега някой път и стомахът казва: „Почивка.“ Веднага викат лекар. „Дъщеря ни – казва – изгубила апетита, не може да яде.“ Ами синът изгубил апетита, жената изгубила апетита, лицето ѝ се смъкнало. Дойде лекарят, започва да я лекува, даде лекарства. Тогава няма по-мъчна работа да накараш някой човек, който изгубил апетита си, да яде. Сготвиш нещо, хапне – не върви; дадеш ябълка – не върви; круша – не върви; маслина – не; какво ли не – не върви. Но какво да се прави? Викайте някой друг лекар.

Сега, туй не е общо правило, но за културни хора е много вярно. Има една статистика там. Може би това произтича от факта, че тази храна не е така прясна. Храната, като стои дълго време, тя губи своята ценност. Плодовете или продуктите, които се вземат, трябва да бъдат пресни, в прясно състояние. Туй животните го знаят. И от животните, които още не са изгубили тази дарба да познават храната си, разбират коя храна трябва да ядат. Съвременният човек, понеже има нов живот, той съвсем е изгубил туй качество на храната. Тя е много нехигиенична. И съм забелязал, които толкоз ядат, от ден на ден стават по-лоши. Под думата лоши стават аз разбирам: недоволни са. В яденето трябва да се внесе един нов елемент. Но разбирането на този процес е чисто механическо. Ти ядеш хляб, туй жито, смляно под хромела. И туй жито, което е станало на брашно, плаче. Житото плаче. Онова животно, което е заклано, и то плаче. Растението, което е изтръгнато, и то плаче. Само плодовете донякъде не плачат. Но щом изядеш семената, и те плачат. Има нещо у тях, което плаче в света. Питам: При такава една храна човек може ли да бъде щастлив? Всякога, когато човек яде, той трябва да заслужи храната. Има едно правило: Който не работи, да не яде.

Сега ще ви дам едно обяснение. Работата е трояка. Който не работи в умствения свят, който не работи в духовния свят и който не работи на физическото поле всеки ден, той не трябва да яде. През деня ти трябва да се спреш, да поработиш малко умствено. Сега казвате... Ако се каже [да] мислите, казвате: „Какво да мислим?“ Той не знае да работи. Поработѝ малко в духовния свят. Казва: „Какво да работя?“ На физическото поле се трудим: помитаме, опираме дрехите. Това не е работа, това е задължение. Ти помиташ, работиш от немай-къде. То е волска работа. Или, оцапала се дрехата ти, ти я опереш – то е по задължение.

При работата човек трябва да бъде свободен. Туй трябва да го има в ума си. Ако ядеш по принуждение, то не е пак работа. Яденето е една работа. Завършването на един труд, цената е яденето. Яденето е цената за работата в умствения свят; за работата в духовния свят и за работата във физическия свят, яденето е плащане. Щом ядеш, платено ти е. Щом не си свършил тази работа и ядеш, значи си взел парите назаем, заборчаваш.

В природата има един закон: Даром вземай, даром давай. Сега ние тълкуваме: Даром винаги трябва да вземаме. Така е правото. Но и даром трябва да даваме. Даром човек трябва да работи и в умствения свят, нищо не трябва да му плащат. При сегашните ваши разбирания, вие не живеете с вашите идеи, които сега имате. Тъй, както аз следя хората, гледам, живеят с един морал от хиляди години. Не съм виждал хора да живеят с един морал като сегашния. Другояче не може да бъде. Понеже сега нямаме изработени възгледи, ние живеем с възгледите на нашето минало. Ние ядем според възгледите на нашето минало. По новия начин има много малко хора да живеят сега.

Запример, вземете в любовта. Някой ми се сърди, че не го обичам. Чудна работа, че любовта, тя не се продава, [нея] нито можеш да я канализираш, не можеш да я пренесеш някъде. Сърди се, казва: „Еди-кой си не ме обича.“ Писанието казва: „Възлюбете се.“ За да любиш, ти трябва да бъдеш умен. Само умният човек и само добрият човек може да обичат. Който не е умен, който не е добър, той не може да обича. Любовта е несъвместима. Следователно може да направите опит. Всеки човек, който иска да го обичате, той винаги се сърди, той става по-лош. Онзи, който търси любовта в света, той върви по една наклонена площ. В света, това е едно опитно училище. Ти не можеш да търсиш никаква любов. Трябва да разбирате живота, който го носите. Имате толкова утайки от вашите минали съществувания, че като дойдеш, трябва да знаеш как да се освободиш от твоя ум, от твоите чувства в ежедневния живот. Ако не знаеш как да се освободиш, ти не можеш да бъдеш щастлив. Аз другояче разсъждавам. Като говоря, аз имам съвсем друга идея. Видя един човек, казват: „Лош човек.“ Лошия човек го считам за една дълга река. Добрият човек е къса река, бистра, която сега извира от планината. Изворът е близо. Онази, по-дългата в живота, като мине покрай разни почви, те се влюбват в нея и всеки ѝ дал по един подарък, каша станала водата. Като върви, намира се в чудо, носи всичко туй. Като иде в морето, всички тия нейни симпатии, тя ги оставя на дъното. Тя излиза отгоре избистрена. Симпатиите се наслояват долу. Тия симпатии след време, когато морето се измени, дъното излезе на повърхността, образуват една хубава почва.

Питам: Вие, които дълго време сте живели на Земята, тя е мътна река, какво трябва да правите? Казва: „Аз пък мътен ли съм?“ Мътен си, толкова тела има. „Отде дошли?“ Отдето си минал, с тебе вървят; какво ще правиш?

Онези, които не разсъждават, ще се отчаят, ще кажат: „Защо Господ направи света така?“ То е друг въпрос. Вие сте пратени да учите. „Защо е турена тази програма?“ Да учиш. „Защо е направено училището?“ Да учиш. Тия предмети са поставени да учиш. „Много мъчно.“ Ще се учиш, нищо. „Ама, тези дреболии в книгата...“ Всичко ще учиш. Ти не можеш да критикуваш учебниците в едно училище. Ти, за да ги критикуваш, трябва да свършиш отделенията, трябва да свършиш гимназия, университет и да имаш една специализация най-малко от 10 години, за да можеш да дадеш някаква нова идея. Тогава е възможно да дадеш нещо ново. Но още като си в училището, ти можеш да критикуваш, но твоята критика ще бъде глас, въпиющ в пустинята. Ще учиш, ни най-малко няма да взимаш пред вид друго. Казват: ако е мъчен предметът, пътят е отворен, излез от училището и намери друго, съобразно с твоя ум.

Всички сега сте от тия ученици, които питате защо Господ направи света така, защо вие трябва да страдате. Че, кой ви е накарал, защо влязохте в училището? Хлопахте със заявление, на баща си и майка си хлопахте, докато ви отворят и ви приемат. Сега, като влизате вътре, казвате: „Защо е така създадено това училище?“ Това училище и преди вас, и след вас такова ще бъде. Казва: „Побеля ми главата.“ Че ти побеляла главата, то е друг въпрос. Побеляването на главата не седи, че ти си много учил. Може да е варосана главата ти отгоре с бяла боя. Че побеляла, ни най-малко не показва, че ти си страдал. Кое е по-хубаво? Твоят бял цвят...

Вие не разбирате какво отношение има белият цвят. Когато човек набере много енергия в света на глупостта, той трябва да му побелее главата, че чрез всичките бели косми да излязат навън всички глупави мисли и желания. Те през белите косми излизат. Казва: „Много глупав съм бил в младини.“ Понеже космите са били черни, той всичко събира. Че, чистата вода нищо няма в себе си, мътната всички събира. Събира умни неща в главата. Той нищо не разбира. Тогава ние казваме: който иде на Земята, всичко събира, нищо не разбира. Казва, трябва да си поживее. Старият, който всичко разбрал, че в младини събрал повече, отколкото трябва, не че е лош, но събрал повече, сега. Казва, той като събрал много, оглупял. Младият, който събрал всичките неща, забогатял, а старият, който раздал всичките работи, оглупял.

След туй дойде другото. Младият сега започва да проповядва, казва: „Ти, сега, като влезеш в училището, ангел ще станеш.“ Той едва влязъл в училището, мисли ангел да стане. За Небето започват да му разправят, че там всичките ангели с китари свирят. Че, тогава, аз да ви посвиря с китара. Тук много съм виждал ангели и ангелици, ангели има с цигулки, с тръби. С тръби има, които свирят – това са ангели, надуват тръбите. Музиката, това е наука, за да познаеш (ангелите). Ангелите ако свирят, то не е наука за тях. У нас е необходимо, за да се пази онова равновесие. Тя съществува в техния живот, за да стават работите според Волята Божия. Ако един ангел тук, на Земята, престане да пее, той може да падне. И на Земята е тъй. Щом на Земята човек престане да пее, той падне на леглото. Всяко болезнено състояние не е музикално. Щом човек изгуби музиката, изведнъж падне. Ще забележите, че неговият глас се намалява. Естественият пулс щом се намали на живота, тогава имате триене, става възпаление на тялото, отвън избива огън. Онзи музикален импулс се е намалил, вследствие на това се образува триене. Разболял се човек.

Тук имаше един наш брат, заболял. Родило се в дома им едно желание да викат лекар. Майката беше на мнение да го лекуват, дъщерята беше на мнение да му направят операция. Питат мене какво да правят. Казвам: Ако го пратите в болницата, ще го пратите в оня свят. Ако му направите операция, ще бъде последна, втора няма да му правите. Ще го изпратите, че ще го изгубите. „Ама лекарите казват.“ Какво казват лекарите, оставете. Казват: „Той е побъркан човек, в стаята пее, как ще оздравее?“ Роптаят те сега. Именно пеенето е шанс, че може да оздравее. Нека пее; без пеене, ще замине. Вие се радвайте на тази песен, тя е здраве. Той, докато пее, има шанс да оздравее. Ако престане да пее, неговата работа е свършена. „Ама, ти ни забавляваш.“ Ще видите. След 25 деня боледуване той оздравя, пеенето стана нормално. Те заключават, че това е случайност.

Щом човек е неразположен духовно, няма този закон на хармонията. Не само да пееш отвън, да издаваш механически звук. Когато човек пее, трябва да трансформира ума си. Ти не мислиш за обикновения живот с неговите обикновени дрязги, ти си на почивка вече. Че си нямал пари, че жена ти била болна, че туй било, онова било – ако знаеш да пееш, ако би знаел да пееш една хубава песен, жена ти ще оздравее. Една песничка 10 деня като пееш, ще бъде здрава. Не един ден, 10 деня като пееш, ще оздравее. Сутрин като пееш, на обяд и вечер, ще бъде здрава. Или ти сам трябва да пееш, или трябва да ти пеят.

Болезнените състояния в живота, те идат от съвсем друга област. Първото нещо, когато човек се е разболял, той станал недоволен. Изгубва туй музикално настроение, всичко му се показва тъмно, мрачно, безсмислен е животът, безсмислено е яденето, не е вкусно, пиенето, водата не е вкусна. Намира се в едно раздразнено състояние.

Сега, това са състояния, през които всички трябва да минете. Те са области. Понеже вие пътувате, дълъг е вашият път за Небето, ще минете през разни области. В първите години на своето обръщане Павел говореше много, но после, след като пострада в пътя, казва: „С много страдания ще влезем в Царството Божие.“ Христос, Който проповядваше любовта, и Той казва, че с много страдания ще влезем.

Сега, не е лошото в страданията. Какво означават страданията в света? Много страдания – много области има да минаваш; малко страдания – малко области. И всичкият ти живот в другия свят, като влезеш в разумния живот, в Небето, животът ти ще се обуслови от страданията. Не да си недоволен и постоянно да роптаеш. Но всяко страдание, като дойде в тебе, то трябва да роди в тебе една благодарност – да благодариш на Бога, че си се удостоил да страдаш. Да кажем, малко ти плащат за работата. Благодари на Бога – удостоил си се да страдаш. Заболяла те главата – благодари на Бога, че си се удостоил да страдаш. Не живееш добре с жена си – благодари на Бога, че си се удостоил да страдаш. Приятелите не те разбират – благодари на Бога, че си се удостоил да страдаш. Времето е студено – благодари. Че обуща нямаш, благодари. Че шапката се съдрала, благодари! Хората имат лошо мнение за тебе – благодари. Навсякъде благодари. Палтото овехтяло, 10 години как го носиш – благодари на Бога. Иначе, може да имаш едно хубаво палто, но може да бъдеш един голям грешник. С този, оскубания балтон Небето те харесва. Цветето, докато не изгуби балтона, плод не дава. После, грубият цвят на плода не се маха, докато той не узрее. Сега, туй е до време. Аз сега говоря за земния живот. Туй няма да бъде през цялата вечност. Щом минете в другия живот, това ще се смени. Но някой път ние смесваме духовния живот със земния живот, ние се намираме в едно противоречие.

В духовния свят едни обичат до немай-къде, пък едни мразят до немай-къде. Един като те намрази, мразят те с хиляди години. Той като намрази, мрази, отблъскват се. Който обича Бога, от ден на ден увеличава любовта, а у другите от ден на ден се увеличава омразата. Тук, на Земята, посърдите се, помразите се 5–6 години, мине. В духовния свят няма такова нещо. Там добрите стават по-добри, лошите стават по-лоши.

Сега, аз не искам вие да вярвате в туй. Няма какво да вярвате, то си е така. Понеже канализацията, пътищата на злото са – има пътища за злото в хората, – повече са свързани и те приемат повече от омразата, отколкото от любовта. Или, туй казано на търговски език: вие имате повече търговски отношения със света на омразата, отколкото търговски отношения със света на любовта. И то е по единствената причина, понеже продуктите, които ви се дават от света на омразата, са по-евтини, повече се печели от тях. Продуктите на духовния свят на любовта са по-скъпи. Понеже вие казвате: „Не си струва да обича човек.“ Тя много коства. На един, който те мрази, е по-евтино – ще го изпъдиш. Казва: „Хайде, върви си.“ Онзи, когото обичаш, не може да кажеш: „Ха, върви си.“ Понеже политиката на Земята е такава. В другия свят как постъпват? Трябва да го нагостиш, да бъдеш внимателен, да не кажеш лоша дума. Като дойде омразата, ще се развалят отношенията.

Сега вие сте подложени на един вътрешен духовен изпит и не знаете произхода и се чудите защо Господ направил света така. Вижте какво трябва да научите от омразата. На български как туряте омразата? Всеки човек в света, който е обърнат с главата надолу, той мрази; всеки човек, който е обърнат с главата нагоре, обича. Ти, щом мразиш, с главата надолу си обърнат. Ако от високо място те обърна с главата надолу, ще ме обичаш ли или ще мразиш? Но ако взема, че те извадя от един кладенец, изтегля те нагоре с главата, то е любов. Щом те спущам надолу, омраза е това. Тогава, при омразата вие слизате надолу, а при любовта се качвате нагоре. Добре, пък сега омразата и любовта имат практическо приложение в живота. Ония, които били толкова умни, затова са ви накарали да си направите къща на един етаж, с едно стъпало: ще слизаш надолу – то е омраза, ще се качваш нагоре – то е любов. Като излизаш от къщи навън, то е омраза, пък като се връщаш вкъщи, то е любов. Сега, понеже омразата се е увеличила, започнаха да си правят 3–4-етажни къщи – ами че повече стъпала, повече любов да имат. С качването, без да знаете, вие по стъпало вървите по стъпалата и развивате повече енергия за любовта. Сега, ако ти се качваш, то е едно състояние. Ти се качиш, седиш 5 минути на четвъртия етаж, слезеш долу, 4–5 часа седиш. Там е белята.

Та, качването и слизането по стълбата е да се балансират енергиите. Ако вие нямахте омраза, никак не щяхте да излизате. Понеже вие сте пълни с омраза, затова във вас се явява желание да се поразходите. Човек, като се качи на планината, казва: „Чакай да сляза долу вече.“ Омразата, аз разбирам, тя е жица, по която аз добивам известна енергия, за да можеш да работиш. Но тогава, когато впрегнеш омразата на работа, тя не е омраза. Туй е приятно чувствувание, което чувствуваш. Чувствуваш известна енергия, която е потребна в труда. На Земята, ако човек стане светия и не може да мрази, веднага ще си замине. Докато вашите деца мразят, бъдете уверени, те няма да напуснат Земята. Щом искате никак да не мразите, трябва сега да си заминете.

Ще ви приведа другото заключение, защо вие не трябва да мразите. За омразата сега говоря. Ще вземете омразата, както вие разбирате. Омразата е излишна енергия, която, като не се използува, тогава произвежда гниене. Ако омразата идва, образува процес на гниене. Един плод, ако не е употребен навреме, изгнива. Плодът, като престои 5–6 деня, ще изгние. В гниенето се образува един процес, който е отвратителен. Омразата, докато е прясна и свежа, ще я продадеш, ще я туриш на работа; като изгние, тогава ще плащаш да я изхвърлят навън. Тогава Писанието казва тъй: „Гневете се и не съгрешавайте.“ Тия, които са писали, обикновените хора, философията не е изказана, много работи не са обяснени.

Запример Христос учил на времето, но учил с отрицателни работи: отречи се от баща си, от майка си. На някои места загатва положително. Той учил хората как да се освобождават от неща непотребни. То е възпитание на човечеството. Учил по обратния, по негативен път. При сегашните условия вече няма да му кажеш да се отрече от богатството, но ще кажеш да вложи капитала си, да печели. Че, ако ти си умствено сиромах, ако ти си духовно сиромах, ако си материално сиромах, цял си сиромах, кому ще бъдеш полезен? Тогава ще бъдеш товар на хората.

Сега казвате: „Да идем да проповядваме.“ Че какво нещо е проповедта? Ти не можеш да проповядваш, ако не мислиш, ти не можеш да проповядваш, ако не чувствуваш и ти не можеш да проповядваш, ако не работиш. Това са неща сега, които трябва да разберете. Главното противоречие, туй, което в църквите излиза, те са го направили туй, за да прекарат живота си. Вярно е, че и вие отивате някой път да работите, за да прекарате живота си. И ни най-малко за нас е така. Животът за нас е да изпълним Волята Божия на Земята и да разберем живота. Няма нещо, което Бог е направил, че да не е за полза. Ако Бог е допуснал злото в света, Той е допуснал злото, защото е полезно. Той е всемъдър. Той го е допуснал, защото така на Земята е по-добре.

Тогава, сега се заражда въпросът, Яков казва: „Езикът е неудържимо зло.“ Казва, че хората се научили да карат конете си, корабите си навсякъде, където искат, а, казва, за езика не са добили туй знание – нито гемове, нито юлари имате за езика, нито някакво кормило. Той го намира в света неудържим. Никой човек не е господар на него.

И право е, тепърва има да се учи. Този свят е пълен само с омраза, нейния език знаете как да говорите. Питам: Вие, като дойде омразата на гости, какво правите? Някой път казвате: омръзнала ви е някоя работа. Казвате: „Ние обичаме всичките хора.“ Това не е наука. Някой казва на мене, може да говорите, че обичате всичките хора, но то не е така. Най-първо, твоето съзнание не е будно. Най-първо, ти мислиш за 10–20 хора, казваш: „За 100, 200 хора ще се моля.“ Друг казва, че се моли за целия свят. Оставете, тази идея не е права сега. Може би тази молитва, след хиляди години като си се молил, да се развие във всяко отношение към всичките хора, но в дадения случай не се знае дали твоята молитва прониква в съзнанието на всичките хора и в това отношение си прав. Всички ония хора, на които съзнанието е будно, на които може да се помогне, те са възприели, право е в туй отношение. Ако разбираш механически, ти си се молил за целия български народ, това не е право. Колко българи може да има будни? Може да са 1000, 2000, 10 000 души българи, надали има 10 000 българи. Ако имаше 10 000 българи, те щяха да бъдат грамадна сила.

Ще ви приведа един пример. В Америка тия, долапчиите, се превърнаха в гангстери, от които бягат американците. Крадат деца, жени изнасилват, най-видните американци бягат. Американските съдилища са свободни и там всеки човек, който е направил престъпление, може да се [изхлузи]. И най-после американците се ухитрили. Определили 500 души млади хора, с всички разположения на науката, как да стрелят с картечници, с бомби, със задушливи газове, с някакви течности, с всичко, каквото модерната наука e изобретила. Петстотин души, на които дали неограничени права, че дето намерят един гангстер, ако не иска да се подчини, да му теглят куршума. На тях цяла Америка уповава да ги избави. Уплашили се гангстерите Тия млади хора, които са подготвени и са в услуга на държавата.

Е, питам сега: Кой ще ви избави от вашите гангстери? В света тъй, както мислим, само с добро няма да се оправи. Има воюване. Вие под „воюване“ какво разбирате? Ако на всяка мисъл, на всяко желание, на всяка страст не знаеш как да се справиш... Страстите биват добри и лоши, мислите биват добри и лоши, чувствата биват добри и лоши. В един момент, в следния момент ден и нощ се сменят в човека. Мнозина се спират вътре, как учил Христос. И Христос се е обуславял, Той е минал по същия път, но и Него разпнаха. Всичките лоши духове се събраха и Невидимият свят отстъпи, те Го разпнаха. Нито Пилат беше в сила да помогне, нито жена му, която казваше: „Този човек да Го не разпъваш“ – никой не можа да помогне на Христа. Писанието казва, че така било отредено. В какво седи силата на Христа? Христос, като се подложи на страданията и на смъртта, Той минира света със Своите мини, минира го вътре, тури жици и като излезе горе, потегли, казва: „Хайде, целият свят нагоре, крепостите лесно се превземат.“

Ако вие не знаете да минирате едно зло, как ще се освободите? Някои от вас искат да станат ясновидци. Но преди да станете ясновидци, вие трябва да придобиете едно усещане в симпатичната нервна система, която трябва да изучавате, едно чувство, което показва какви са отношенията на външния свят спрямо вас, за да знаете как да смените. Запример природата ни предпазва – ти пътуваш по планината, у тебе има известни жлези, органи, [които показват,] че ще има буря, да вземеш мерки. Ако си умен, ще вземеш мерки; ако не си от умните, ще кажеш: „Не съм разположен.“ Но след това неразположение ще дойде голяма буря. Ще те вземе. Както преди години ходихме на Витоша, един умен брат бурята го търколи, че му охлузи крака, че братята го носиха.

Казвам: Трябва да изучавате вашите състояния, как се сменят. Вие седите и сте недоволни от окръжаващата среда, мислите, че еди-кой си е виноват, че те предизвикал. Не е виноват, който написал мъчната книга, виновати сте вие, които не четете, да разбирате книгата. Не е виноват, че някой казал някоя обидна дума. Обидната дума, ако знаете как да хванете съдържанието, грамадна енергия има. Една дума ако знаеш как да я хванеш, ти ще забогатееш. Една лоша дума ако знаеш как да я хванеш, ще забогатееш.

Сега на вас ще ви приведа един пример. Разглежда се сега един процес. Един унгарец си купува един билет от лотария. Беден унгарец, взел този билет, зашива го в шапката си и записва номера в книгата. Един ден неговата жена взела, че подарила неговата шапка на един просяк. Тогава просякът, след като носил шапката, я продал на един търговец. Обаче тегли се лотарията и вижда, че неговият билет печели 100 000 крони, близо около един и половина милион наши пари. Той веднага търси шапката, но жена му я подарила. Търси той, намира просяка, намира просяка, но просякът продал шапката. Той дава доста голяма сума на просяка да намери шапката и да я даде. Просякът се усъмнил, като намерил шапката, разпорил [я], намира билета вътре, занася шапката. Онзи отива и казва, ако някой дойде с този билет, да не му ги дават, парите. Просякът отива с намерения билет в шапката, обаче не му дават, парите. Сега се води дело кому се падат парите. Съдиите оставили за 3 седмици да си помислят. Казват, че когато жената подарила шапката, тя подарила и билета. Той казва, че тя подарила само шапката, но не и билета. Не зная как ще се разреши. Вие мнозина сте турили билета в шапката, жена ви подарила шапката.

В духовния свят, при сегашните условия вие разсъждавате като хора отпреди 2000 години. Не съм срещал хора да мислят като сегашни. Казва: „Защо Господ създаде този будала?“ Аз го виждам, този будала носи доста голямо богатство и може да ти бъде полезен. Защо Господ създал говедата? Да орат нивите на хората. Ами защо създал лечебните билки? Понеже Господ знаеше, че ще има болести – да се лекуват. Змиите едно време хапеха надясно, наляво. Сега целият свят току ходи да хваща тия, отровните змии, някои даже ги развъждат и със змийската отрова лекуват най-лошите болести.

Казва: сега да говорим за Божията Любов. Висока работа е то. Знание трябва. Няма да седя [и] да казвам: „Мене ми е приятно.“ Един турчин, като ял, казва: „Охо, хо.“ Казва, че е много хубаво. Като видял, че много искат от него, казва: „Вай, вай“ – „Тежко ми е сега.“ Всеки ще чете една книга, гледам, някой чел един роман или чел научна книга – важно е онова, което може да се приложи. Ама какво може да научи човек от съвременната химия? Какво може да научи от съвременната физиология, от съвременната анатомия, астрономия, съвременната математика, или съвременната музика, или съвременното изкуство – какво може да се ползува? Че аз съм художник, рисувам. Аз, когато искам да изправя една погрешка, имам известни художествени черти, рисувам, правя една черта и премахна нещо в себе си. Един художник рисува. Когато някоя мисъл не мога да я хвана, седя и рисувам. Като не мога с рисувание, започна да пея и най-после, да се разреши въпросът, някой път посред нощ стана и посвиря, попея си малко и въпросът се разрешава – то е изкуство за мене. Ще кажат сега: „Вечерно време да ставаме и да пеем, пък и да рисуваме? Не сме деца.“ Че какво ще правиш? – „Ама това не го правя.“

Срещам един момък, разгневил се така, казвам: „Както виждам, ти си доста даровит, може да рисуваш. Срещнах една мома, ама такива очи не съм виждал. Ще ти платя, искам да ми нарисуваш очите, искам да имам нейните очи. Може ли?“ – „Може.“ Веднага се сменя неговото състояние. Завеждам го, той започва да рисува, казвам: „Гледай тази мома.“ Той казва: „Че очи!“ Той рисува ден, два, три. Казва ми: „Много ти благодаря, откак ми показа тази мома, не се гневя.“ Като се разгневи, изпъкват в ума му очите ѝ. Като ѝ гледа очите, има известни кривини, момата, която има хубави очи, като гледаш тия линии отдолу нагоре, тия криви линии действуват. Ако момата изгуби кривите линии, те губят своята сила. В природата това навсякъде се случва. Правоверните казват: ти жена в очите да не я гледаш. Хубаво, с гърба да я гледам ли? Има хора сладкодумни, аз съм слушал, има селяни, глупости говорят, но и глупостта е сладкодумна. Музикално говорят. Слушай музикална реч. Ако се спрете при един сладкодумен човек и една–две минути, ти ще спечелиш много.

Казвам: Предметно учение. Вие минавате и не се спирате да учите. Че, правете наблюдения: гледайте какви са очите, гледайте какъв е носът, устата, как ходи, как държи пръстите на ръцете, ръцете, не гледайте да го имитирате. Тия са линии възпитателни, действуват. Ако се спрете върху един човек да го разгледате, вие се спрете върху типове, които са нормални. Срещнете един тип, вижте основните черти. Ако се спрете, то е предметно учение за вас. За тази линия именно може да спрете при едно хубаво дърво, спрете се при дървото, правете наблюдения; или при някой извор, при някой река – тия кривини са много хубави, приятно ти е. Спрете се при някоя скала, има хубави кривини, спрете се при някой цвят цъфнал, погледнете тази форма, тя е хубава. То е по-елементарно.

Казваш: това е цвете, това е дърво, това е планина, това са хора – и се напъвате да разберете другия свят. По този начин никога не може да разберете света. Как ще разберете оня свят? Как ще си представите ангелски крила? Какви са тия ангели с крила? Орлови крила, гълъбови крила ли са? Какви крила туряте? Гледам, някои художници турят крила, които хич не съответствуват на ангелите. Ангелите имат крила. Ами че ангелите имат по 6 милиона крила. Шест милиона крила като пуснат в действие, бързината им е 10 пъти по-голяма от тази на светлината. Те имат спирачки на крилата, ако искат да бързат. Ако е за бързане 10 пъти, те 10 пъти по-бързо от светлината могат да се движат. Един човек може да намери начин на хода си. Един учен човек го е страх от религиозния. Най-първо казваха, че светът е направен може би преди 10 000 години. После се явява спор, как си позволяват да турят 2000 години повече. Моисей е писал, че има 2000 години, откак светът е създаден. Моисей, който писа, не беше ли човек? Чудни са хората. След туй започват 10, 20, 30 хиляди. Сега вече туриха 10, 20, 30 милиона. Сега някои турят и два милиарда и половина и не му мислят. Хубаво е, че ние се освобождаваме. Ние мислим, каквото е писано в Библията. Какво е писано в Библията – но какво е разбрано. Какво е писал Моисей, като е писал Библията? Какво разбират съвременните учени хора? Ако е до механическата страна... Но една къща ние знаем от колко години е. Има къщи, които са от 100 години, пирамидите са от няколко хиляди години, знаем възрастта им. От нашия свят може да се определи, според старостта има начини да определим колко е стара нашата Земя. Питам: Ако ти знаеш колко е стара една къща, какво знание ще придобиеш? Зависи, ако тази къща е училище, колко хора са се записали, колко хора са живели, колко добри хора са излезли от къщата. Туй е съдържанието на къщата. Ако тази къща е скотобойна, няма никаква цена. Цената на Земята, [преди] колко години е създадена, зависи от хората, които живеят на Земята, от хората, които живеят на нея. Хората дават цена на Земята. Земята без хора няма съдържание, тя е пусто жилище.

Та казвам: Вие може да имате цена само когато разбирате Божия път, онова знание, което ще придобиете, онази умствена енергия, онази физическа енергия, която ще придобиете – то ще даде цена на сегашния ваш живот на Земята. Вашите понятия, изобщо понятията на целия свят, казва: ние се спираме върху благостта на Господа и казваме: „Господ да ни прости.“ Добре, Той ще ни прости, но какво трябва? Учителят в едно училище прощава веднъж, два пъти, три пъти, но ако ученикът никак не учи, най-после учителят никак не прощава. Да ме извинят за два, 3, 4 дни, но за 100, 200, 300 отсъствия те не може да те извинят, понеже в туй време ти нищо не си учил. Ще дойдеш на опит, учителят може да те извини, но казва: „Ще държиш изпит. Ако можеш да го издържиш, има извинение, ако не можеш, няма извинение.“

Сега, единствената мисъл, която искам да ви оставя: Човек трябва да се учи да бъде господар на себе си, да влада себе си и тялото, да стане господар на сърцето си, да стане господар на ума си. То е. Земният живот има три задачи, да станеш господар: да знаеш как да мислиш, да знаеш как да чувствуваш, да знаеш как да постъпваш. То е наука, то са предмети. Всеки предмет си има свои специалности.

Какво казва там последният стих на прочетената глава? (Учителят чете : „Но мъдростта, която е от горе, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“ Мирният човек е онзи, който може да се самовлада. После, чиста – значи неговото небе е ясно, за знание има условия. Кое нещо е приветливо? На всеки всякога дава място.

Казвам: Тия неща са необходими. Мнозина искате да станете съвършени хора, да живеете в Небето. Най-първо ще се научите да живеете добре на Земята. Ако на Земята не можете да живеете добре, и на Небето не можете да живеете. Защото, ако човек между лошите хора не може да живее, между добрите всякога може да живее. Най-първо, добрите хора не могат да търпят лошите хора дълго време. Колко време бихте търпели в главата една въшка? Колко време бихте търпели? Ден, два, три, като започне да се размножава, ще помислите малко да се освободите от тази неканена гостенка. Тя може да цитира стихове: „Люби ближния като себе си“, тя може да цитира, че трябва да бъдем снизходителни, че трябва да бъдем милосърди, не трябва да бъдем груби и т.н. Казвам: Снизходителен съм, но те пращам на училище. Десет деня като седи на главата ти, на единадесетия ден ще я пратиш на училище. После въшката ще се впрегне да оре на нивата. Тогава ще туря смешното, което не разбирате: всички тия добичета, които орат на нивата, са били въшки в главите на хората и сега, да си изплатят което даром яли, орат на нивата. Казва: това са паразитите. След това ще го турят на работа, вол ще го направят. Той е бил в своето разбиране паразит, но за да се отучи от паразитството, ще го турят на работа.

Ако имате предразположението на въшката, тя ще даде труд на вас вътре и в следващото съществувание ще бъдете на нивата, ще орете – нищо повече. Ни най-малко няма да се подобри положението. Никаква отрицателна мисъл не трябва да държите в ума си, никакво отрицателно чувство – казвам какъв трябва да бъде законът, – никакво отрицателно чувство, никаква отрицателна постъпка. Щом я направи, трябва да знае да я поправи. Че направил, нищо не значи, веднага трябва да се яви желание да се поправи.

Сега тази наука ви е потребна, за да се избавите от тия дрязги сега, на които всички сте изложени. Понеже, когато умствено сме неразположени, ние вече привличаме тия същества, които имат нашето състояние, пък привличаме подобни същества от духовния свят. Ако постъпките са лоши, пак привличаме. Ние трябва да се стремим да привлечем същества от другия свят с високи идеи, трябва да имаме възвишени чувства, да привличаме тия същества да ни помагат. В постъпките си трябва да се стремим да бъдем добри, за да може да ги привлечем. Защото, ако не можем да ги привлечем от другия свят, нашият труд ще остане безпредметен, безполезен.

Казва: „Какво има в това?“ Ти като мислиш добре, ще се запознаеш с разумни същества. Не можеш да се запознаеш с ангелите, ако не си умен. Всяка умна мисъл ги интересува. Всяка хубава човешка мисъл в ангелския свят [е] като хубаво цвете, което цъфти; веднага се притичват да видят какъв е външният свят. Щом дойде един ангел в твоята мисъл, ти веднага ще се усетиш разположен, някой, който те гледа в твоята мисъл обективна, ти почерпваш в себе си тази сила. Щом те погледне някой ангел, усещаш разположение, сила, мощ, всичко можеш да направиш. Обаче направиш някоя глупава мисъл – някой от падналите ангели като те погледне, такава мъка, такова помрачение, казваш: „Да се срина.“

Та, от вас зависи какъв ще бъде животът ви. Всеки ден строите живота. Сутрин, като станете, наблюдавайте какво мислите, каква мисъл [се е] пръкнала в ума [ви]. След туй казвате: „Толкова ли съм лош?“ Като ме срещнете, ще кажете: „Толкова ли съм грешник?“ Не е въпрос за грешници. Сега бих ви казал... Бедни хора има между вас. Нали има? Искам да ми нарисувате една картина, имам 5000 лева на разположение, ще ми нарисувате един ангел или един човек. Нарисувайте и още днес ще ги имате, след 3 седмици ще ги имате, ще имате 5000 лева на разположение. Ако ми изпеете една хубава песен, ще ви дам 5000 лева – стават 10 000. Имам други 10 000 на разположение за един скулптор, който да извая хубав бюст. Имам 50 000 лева на разположение за един научен труд за най-новите условия какви са на Слънцето, най-новите открития какви са на Слънцето. Ако някой е беден, да се опретне да работи, и ще има. Колко души кандидати има за рисуването? При пеенето повече кандидати ще има. А какво има горе на Слънцето? Тя е много трудна работа. И действително е трудна. Казвам: Всички сте турени в един свят на големи възможности. Може да подобрите живота си, но трябва да знаете как. И като ти се каже, да го направите.

Сега някой от вас ще каже: „Как говори Учителят, символистично е това.“ Не, не, много реалистично. Пет хиляди лева давам за рисуване, за музика; за другите, отвлечените работи – повече. Колкото за картината и музиката – по 5000 лева. Не да нарисувате една картина за 100 лева – един вол с три крака. Някой толкоз харесал картината, че я задигнал. Тук бяха дошли ученици, които свършват училище, изнесох картината и казвам: Това е новото в художеството. Казвам: Защо този вол няма един крак? Два вола са впрегнати, единият има четири крака, другият няма. Перспективно може да има сянка, но той е така турен. Гледах, гледах, че последен курс на Художествената академия завършил художникът.

Знание трябва. С туй знание, което сега имате, никъде не можете да идете, едва ли може да излезете из къщи навън, едва ли може да прескочите границата на България. Най-малко трябва да знаете 3–4 езика. Да знаете един език както трябва. После, говорите за доброто. Ама в езика има думи, които са толкова мощни, толкова силни: ако знаете една дума да я изговорите музикално, вие можете да отворите сърцето на кой да е човек, с малко изключение. Да произнесете, веднага ще произведе цял преврат. Ако искате човек да си затвори пътя – пак с говоренето. Ако искате да си отвори пътя – пак е с говоренето. Вие ще кажете: „Как тъй?“ Трябва да се понамазва колата. Но така се говори. Като говориш, трябва да чувствуваш думите. Ще говориш истината. Ти трябва да я чувствуваш, да мислиш заради нея, да няма никаква посторонна мисъл. Ти трябва да живееш в истината.

Сега, мисълта. Мислете, но начинът, по който мислите, е много старомоден, аз го намирам. „Но трябва да бъдем добри.“ Старомоден начин е. „Ние не живеем добре.“ Старомоден начин е. „Ама как пострада Христос.“ Старомоден начин е. Как пострадал, то е друг въпрос. Христос като пострада, знаеше защо пострада. Той казва: „За този час дойдох.“ Той знаеше. Ти поддържаш въпроса защо Христос пострада. Ами че Христос имаше изкуство. Той не беше беден в този смисъл, Той лекуваше какви ли не болести. Ние мислим, че бил беден, нямал къде глава да подслони. Но съвсем друго иска да каже Христос. Ако е за пари, навсякъде може да изкара прехраната. Той имаше изкуство в лекуването, изкуство в говора. Не само това, Той много изкуства имаше. Не може да мислим, че Той, горкият, нямал глава де да подслони. Но от голямо невежество на тия хора главите нищо не разбират. Той казва на Своите ученици: „На тях говоря по този начин, понеже не е дадено на тях да разбират, но вам е дадено да разберете тайните на Царството Божие.“

Казвам на вас: Вие искате да обърнете света. На много хора в света не е дадено. Тук на вас е дадено, на вас е дадено много работа. Вие казвате, че първо светът да разбере, че после вие. Всякога във всяко общество съществуват известна група хора, които в даден случай да разбират тайните на Царството Божие. Знанието е заради тях. А пък другите – когато техният ред дойде. Кога, то е друг въпрос. Вие не се грижете кога. Вие ги съжалявате – „Да ги обърнем, да ги спасим тия хора.“ Не, първо спасете които са за спасение. И тогава вие знаете ли, че вие ще се изложите?

Един господин седи в едно американско пристанище, добре облечен, дълбоко е пристанището. Всички тичат: „Удави се човекът!“, тичат, нахвърлят се. А той бил ангажиран да обявява някаква фабрика. Показва се над водата и казва: еди-коя си фабрика еди си какви продукти продава. Всички се притичват, искат да му помагат, а той, човекът, си прави реклама. Светът е търговия. Вие влизате да го избавите, той ще каже: „От нашия магазин дрехите са най-хубави.“ Научете се да ви [не] лъжат хората. Гледам, целия ден вие се занимавате с такива долапи. Като дойдат, какви ли не работи. Дойде някоя сестра, казва: „Намразили са ме на Изгрева.“ Аз не виждам никаква омраза. Те са духовни работи, от другия свят. Казва: „Не ми се седи вече на Изгрева.“ Казвам: Впрегнете на работа, какви ли не чешити няма. Изгревът не е физическо място, той е състояние, един център, дето висшите духове съсредоточават своя ум. Докато те мислят, той е Изгрев. Като престанат да мислят, не е Изгрев. Докато Слънцето изгрява, изгрев е. Като залезе, не е никакъв изгрев. Под „изгрев“ разбираме благословението на Бога, което има към нас. Това е изгрев. Бог е насочил Своята мисъл към нас, понеже искаме да изпълним Неговата Воля чистосърдечно, не да гледаме да отлагаме. Като чуеш една добра мисъл, още днес да я приложиш разумно, не отлагаш. Като чуя Божествената Мисъл, прилагам. Какво ще стане, нищо не мисля. То е Божественото. Сейте доброто семе във вас всеки ден. Давайте му ход на Земята, тук. Така ще се оправи светът.

Та, вие сега ще учите. Бих желал да ви видя, когато дойдат изпитанията, тъгите, скърбите, тъй да пеете новата песен (Учителят пее):

Много се радвам, че сърцето ми е тъжно.
Колко се радвам, че пари си нямам!
Колко се радвам, че обущата ми са скъсани
и шапката ми е пробита!
Колко се радвам, че роклята ми е съдрана!
Колко се радвам, че леглото ми не е тъй мекичко,
както трябва!

Ще кажете: туй е цяла поезия. Аз седя и съм недоволен. Виждам, някому кракът е изкълчен – пак пея. „Не бой се, аз съм майстор“; потегля крака – оправи се. Виждам някоя сестра като дойде, плаче, казвам: Пейте, защо плачете? На сестрата четири реда сълзи текат. Казвам: Дотегнаха ми тези сълзи. Да чувам песен да се пее. Друга напреднала сестра казва: „Учителю, представи си на какво се обърнах тук. Не зная, изгубих достойнството на тези, кой как мине, все мене закача, цяла дрипа станах.“ Не си представлявайте това. Вие дрипа не можете да бъдете. Радвайте се, че някой се очистил. Пейте (Учителят пее):

Колко се радвам, че в мене се очисти!
От твоя кир ще направя тор на моята нива.

По този начин трябва да разглеждате. Трябва да разбирате. Трябва да бъдем весели. Бъдещето е да пеем.

Вие някой път си представяте духовния свят много сериозен. Сериозен е нашият свят, а духовният свят е весел. По-весели хора от хората на духовния свят няма. Весели са.

Казвам сега: Всички да бъдете весели. И по Изгрева не дръжте нищо лошо в ума си, но пейте. Попей си на себе си. Видите някой брат – каквото и да е, похвалете го в себе си, попейте му. Всеки един брат, всяка една сестра, със своята ексцентричност, която имат, то е една приятност да срещнеш един ексцентричен човек. Пък и начинът, по който говори, да ти е приятен тебе. Защото, ако искаш един учен човек, ще го намериш. Учените хора ще ги намериш. Тия хора, за да ги оцениш, трябва да ги познаваш. Сега ни най-малко не искам да ви препоръчам невежеството. Казвам: Интересувайте се от всичките хора, вижте доброто. То е цяла философия. Не да роптаем, не и да бъдем слепи за злото. Но да виждаме във всички неща онова, което Бог [търпи]. И ние трябва да търпим онова, което Бог иска да изправи. И ние трябва да го изправим. Това е цяла философия.

Когато Христос дойде при вас, какво ще мислите? Мислите, че като заплачете, и Христос ще плаче заедно с вас? Понеже Той пострада, ще каже: „Тази работа зная. Едно време и Аз като бях на Земята, и Мене не Ме оцениха хората. Какво ли не говориха по Мой адрес. Аз казах: „Както Ме е Отец научил, така говоря.“ Тъй ще каже, Той ще пошепне: „Ще се оправи тази работа.“

Та, научната страна се изисква да разбирате. Вие ще се спрете, ще кажете: „Те са много мистични, аз не разбирам какво нещо е мистика.“ Според мене мистиката е нещо много разбрано. Мистиката, то е разбиране. Трябва да живееш. Който не разбира, той не може да бъде мистик. Окултистът трябва да разбира нещата. Окултист човек не може да бъде, ако не разбира. Той трябва да разбира всичките противоречия, които ще дойдат. Като се поразсърди малко, да благодари, че се е разсърдил. Всяка постъпка, която стане в живота, все ще придобиеш нещо. Няма нещо, което да се случи в живота на когото и да е от вас, да не е за ваше добро. Казваш: „Защо се случи това?“ Не бутай този въпрос. Каквато погрешка и да направиш, знай, че е за твое добро. Като кажеш това, тя ще стане за твое добро. Тогава, ако ти си научил урока, не повтаряй втори път. Не повтаряй по същия начин погрешката. Втори път – нова погрешка. Всеки ден прави нова погрешка. Ако обиждаш, обиждай по нов начин. Кажеш: „Ти си вол, ти си вол.“ Втория път кажи: „Ти си кон“, кажи, че си славейче, кажи, че си гълъбче, гургулица, кажи, че си ангелче. То е разнообразие. Оставете се от вашето еднообразие. После, като хвалите човека, не го хвалете по един и същ начин. Избирайте думи. Веднъж го похвали с една дума, втория път – с друга. Два пъти да го не хвалиш с една и съща дума.

Тогава, вземете до идущата седмица последните два стиха от главата на Якова: „Мъдростта, която слиза от горе, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна и нелицемерна. И плодът на правдата сее се с мир за миротворците.“ Цяла наука е.

Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)

(На поляната – гимнастическите упражнения.)

18-о неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 19.I.1936 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев

Устойчиви величини

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, сега, хора, казва, свят, земя, живот, любов, работа, омраза, бъде, ден, шапката, можеш, христос, всички ,

Утрини Слова , София, 19 Януари 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Съвременните хора обичат забавите. Ето защо, ако искате да съберете много хора на едно място, създайте им известна забава. Забавите изключват работата. Там хората си почиват. Това не значи, че като се забавлява, човек не мисли. Възрастните се забавляват по един начин, а децата – по друг начин. Те обичат да посещават овощните градини. Ако градинарят не ги пусне доброволно в градината, те започват да мислят, как да прескочат оградата, правят ред математически изчисления: какви усилия са нежни при висока ограда, и какви – при ниска, слаба ограда. Това е забава за тях, но все пак правят известни усилия. И като се труди, и като работи, човек прави усилия, но има разлика в усилията им. При забавите усилията са малки, при труда – по-големи и не много приятни, а при работата – умерени и приятни. Работа ли е това, което волът и конят вършат? Волът оре, бразди земята, но остен има зад него. Конят кара колата, препуска, но камшикът играе по гърба му. Дето се прилага остенът и камшикът, там е мъчението и трудът. Повечето хора се мъчат и трудят, защото остен и камшик има зад тях, а малцина работят. Работата подразбира съзнателно проявена и приложена енергия. Дето участва съзнанието, там нещата стават с любов.

Мнозина се оплакват от живота си, казват, че не са щастливи. Защо ще съжалявате за това, което не съществува? На земята щастие не съществува. Ще кажете, че птиците и растенията са щастливи. Кой е влязъл в положението на птицата, да знае колко е щастлива? Виждате я цял ден хвърчи и мислите, че е весела и спокойна. Тя хвърчи по цели часове, търси храна. Понякога едва намира две-три зрънца, да задоволи глада си. Не е лесно положението й, особено зимно време, когато земята се втвърдила, няма червеи, нито зрънце да си клъвне. И растенията привидно са щастливи. Цял живот главата им е заровена в земята, и те стоят заковани на едно място. Единствената им радост е слънцето. Те се обръщат към него, търсят го да ги огрее и напече. Като ги напече, те започват да растат надолу, в корените; като престане да ги пече, те растат нагоре, в клоните. И в единия, и в другия случай растенията работят усилено, без да са щастливи и безгрижни, както мислят хората.

Какво представя животът, в който хората търсят щастие? Животът е велика наука, която не може да се изрази нито с една математическа формула или израз. Лесно е да се каже а + в = с. Какво представя този израз? Ще кажете, че величините а, в, с могат да се заместят с какви да е числа и да имаме 1 + 2 = 3, 2 + 3 = 5, 3 + 4 = 7 и т. н. Важно е между величините а и в да се постави равенство. – Какво означава равенството? – Разумност. Значи, равенство се поставя само между разумни процеси, между разумни души. Ако двама души се бият, между тях не може да се тури знакът за равенство, нито знакът плюс. Дето има бой, воюване, знакът е минус. Единият дава повече, отколкото трябва, а другият взима повече, отколкото му е нужно. Първият напада, а вторият е битият. В края на краищата, и двамата съжаляват. Даването и взимането са доброволни, съзнателни процеси.

Мнозина изхождат от своята лична философия за живота и мислят, че така могат да бъдат щастливи. – Кога може човек да бъде щастлив? – Когато е бил нещастен. Който не е минал през нещастието, не може да бъде щастлив. Иначе, човек не може да оцени щастието. Каква цена има богатството, знанието, ако не може да ги приложите? Ако си богат и не можеш да употребиш богатството си на място, ти не го цениш. Ако си учен и не знаеш, къде да приложиш своята наука, ти не можеш да я оцениш. Щом не ги цениш, не можеш да бъдеш щастлив. Всички хора ядат месо или растителна храна, но малцина оценяват храната, още по-малко знаят смисъла на яденето. Те гледат само, как е сготвена храната, и са готови да се сърдят, ако нещо не е по вкуса им, или да одобряват, ако е по вкуса им. Мъжът се сърди на жена си, че не знае да готви добре. Жената е недоволна, че всеки ден трябва да готви. Тя се пита, защо се оженила. Да е знаела, че ще стане готвачка, нямало да се жени. Той й обещавал, че ще я гледа като царица, ще й създаде добри условия, а нищо не изпълнил. Вместо да се подобрят условията й, те станали по-тежки. Разумната жена знае, как да се справя с недоволството на мъжа. Като види, че е сърдит, тя веднага му направи баница, сготви вкусно ядене. Щом започне да яде, той се разполага, и гневът му изчезва.

Какво допринася яденето на човека? – Нещо добро, но и нещо лошо. Който не си дояжда, свършва зле, но и който преяжда, също свършва зле. От много ядене стомахът се разстройва, и човек прибягва към лекари. Щом се разстрои стомахът, трябва да му се даде почивка. Като не разбират това, болните се оплакват от отсъствие на апетит. Близките им се чудят, какво да им дадат да си хапнат. Обаче, каквото им се даде, не върви, стомахът нищо не приема. Една от причините за разстройството на стомаха е, че храната не е всякога прясна. Храната, която хората употребяват, трябва да бъде съвършено прясна. Иначе, тя произвежда отрови, които рушат организма. Това знаят даже и животните. Има животни, които предпочитат да гладуват, отколкото да ядат храна, която е изгубила своята свежест. Понеже не спазват хигиена при храненето, хората стават по-недоволни и по-нервни. Човек трябва съзнателно да се храни. Като яде, той трябва да благодари за храната, която му е дадена. Растенията, плодовете, животните се жертват за хората, които трябва да благодарят за това. Ако не благодарят, малко се ползват. Тогава страданията на растенията и животните са по-големи, и хората трябва да изкупват тези жертви.

Как се изкупва жертвата на растенията и животните? – Чрез работа. Затова е казано: Който не работи, няма право да яде. Работата е съзнателен, свободен процес. Човек работи в три направления: на физическия свят, в духовния и в умствения. В който свят се проявява, той трябва да бъде свободен, да върши всичко по свобода и любов, а не с насилие. Като възнаграждение на работата иде яденето. Щом свърши никаква работа на физическия, в духовния или в умствения свят, като заплата за това му се дава да яде. Ако нищо не е свършил, той пак яде, но взима заплатата си предварително, назаем. В природата съществува следният закон: Даром си взел, даром ще дадеш. Значи, природата изключва всякаква заплата. – Може ли човек да работи, без да му се плаща? – По новия морал, който излиза от разумната природа, може да работиш и без плащане. Обаче съвременните хора живеят по стария морал, по морала на своето минало. Тази е причината за техните страдания и нещастия. Когато приложат новия морал, страданията ще изчезнат. Нов морал, нови разбирания са нужни на хората.

Днес всички говорят за любовта, търсят я и, като я намерят, плачат от нея. Всеки се оплаква, че хората не го обичат. Чудно нещо! Любовта нито се продава, нито се купува. Любовта не се пренася от едно място на друго. Казано е в Писанието: „Възлюбете се едни други.“ Кой може да обича? Само умният и добрият човек е способен да обича. Който не познава живота, не може да намери любовта. Въпреки това, мнозина търсят любовта и, ако не я намерят, страдат, обезсърчават се. За да не изпадат в такива състояния, първо, те трябва да придобият истинския живот. Само онзи може да придобие живота, който е освободил мислите и чувствата си от утайките на своето минало. Това подразбира чист, съзнателен живот. Чистотата прави човека щастлив. Чистият живот представя бистър, планински извор; където минава този живот, всичко пои и възраства. Нечистият живот представя мътна река, която минава през различни почви, които са й предали нещо от себе си. Обременена от дългия път и чуждия товар, тя се стреми към морето, там да остави утайките си и да се пречисти. От време на време морето се вълнува и изхвърля наносите на брега. От тях се образува добра, плодородна почва.

И тъй, който се оплаква от живота си, ще знае, че е мътна река, която е минала дълъг път, поради което изгубила чистотата си. Сега не й остава нищо друго, освен да се пречисти. – Защо е създаден светът? – За да се учиш. – Защо е поставена тази програма? – Да учиш по нея. – Защо са турени такива предмети в програмата? – Да се изучават. – И дребните работи ли трябва да се изучават? – Всичко ще учиш: и дребните, и големите въпроси. Като ученик, ти не можеш да критикуваш програмата на училищата, докато не минеш през тях и не се специализираш. Тогава можеш да внесеш нова идея и да се произнасяш за програмата на училищата. Ако нищо не си свършил, колкото да критикуваш, то ще бъде глас в пустинята. Ако предметите, които изучавате, са мъчни и не ги разбирате, върнете се назад, да допълните празнините в знанието си. След това ще постъпите в по-горно училище и ще разбирате всичко, което ви се преподава.

Някои се запитват: От кои ученици сме ние? Който си задава този въпрос, той е от онези ученици, които постоянно питат, защо светът е създаден така, а не иначе. Защо трябва да страдаме? Който не иска да страда, не е трябвало да се записва в училището. Колко години наред сте подавали заявление пред своите родители, да минете през тях, за да постъпите като ученици в училището. И днес, когато са ви пуснали да учите, питате, защо е създадено това училище, защо си поставило такава програма. Училището е съществувало преди вас, ще съществува и след вас. То няма да се измени нито на йота. Вие трябва да се измените, да се нагодите на неговата програма и да учите. Побеля ми главата! Това е друг въпрос.

Побеляването на главата не показва, че много си учил, нито че много си страдал. Главата ти може да е варосана, а варосана глава не означава разумност. Не е достатъчно да казвате, че косата ви е побеляла от страдания, но трябва да придобиете нещо от страданията. Ако сте страдали и побелели, без да сте поумнели, напразно сте губили енергията си. Старият не трябва да съжалява за изгубените си младини, но и младият не трябва да мисли само за леко прекарване на живота. Ако младият събира опитности, не трябва да съжалява за това. И ако старият е раздал всичкото си богатство, и той да не съжалява. Младият трябва да разбогатява, а старият – да обеднява. Това се отнася до външната страна на живота. Дойдете ли до вътрешната страна на живота, там и младият, и старият трябва да богатеят: младият със знание и сила, а старият с опитности и мъдрост. Младият често преувеличава нещата. Той мисли, че като постъпи в училище, веднага ще стане учен, ще придобие знание и добродетели. Не е така. Много време ще учи той, докато придобие нещо ценно. Не е лесно да станеш учен, светия или ангел. Някой мисли, че като го посети любовта, ще стане ангел, ще свири по цели дни с ангелска тръба и ще слави Бога. Защо трябва да станеш ангел, за да славиш Бога ? И като човек може да славиш Бога, да пееш и да свириш. Ще кажете, че човек минава през големи страдания. Геройството на човека се заключава, именно, в това, да пее и когато се радва, и когато страда; и като здрав, и като болен. Един мой познат се излекува с песен. Близките му се смущаваха от неговото пеене, мислеха, че не е в съзнание, но те не подозираха, че песента го лекува. Те не подозират, че болестите и болезнените състояния се дължат на отсъствието на музика и хармония в човека. Когато изгуби разположението си към музиката, човек заболява, става мрачен, неразположен, и животът му изгубва смисъл.

Съвременните хора живеят на земята, но искат да бъдат щастливи. На земята не съществува щастие. Друг е въпросът, когато се говори за небето. Който иска да бъде щастлив, трябва да отиде на небето. Къде е небето? – В душата на човека. Достатъчно е да отворите душата си, да й дадете възможност да се прояви, за да влезете в небето, т. е. в Царството Божие. Когато Павел се обърна към Бога, влезе в третото небе, дето видя и чу неща, които нито око е видяло, нито ухо е чуло. Той изпита живота на радостта и блаженството, но после мина през големи страдания и каза: „С големи страдания ще влезем в Царството Божие.“ Христос проповядваше любовта, но каза, че за да влезе в Царството Божие, човек трябва да мине през големи страдания.

Какво представят страданията? – Път към Царството Божие. Който много страдал, много неща научил; ако малко страдал, малко научил. Обаче, само онзи се учи от страданията, който ги понася съзнателно, без роптание и недоволство. Ако страданието не предизвиква чувство на благодарност в човека, то остава неразбрано и неизползвано. Следователно, ако си беден, ако жена ти и приятелите не те разбират, ако началството ти не те оценява правилно, за всичко това благодари на Бога. Благодари, че те удостоил с известно страдание. Нямаш нови обуща, дрехи, палто, благодари и за това. – Как ще ходя бос и окъсан? – Докато не изгуби китната си премяна, цветето не дава плод. Тъй щото, докато сте на земята, радвайте се и благодарете и за новите, и за скъсаните дрехи. На земята нещата са временни. Ще дойде ден, когато горчивото ще се смени със сладко, а скръбта – с радост. Ще дойде ден, когато човек ще мине от физическия в духовния свят, от земния към небесния живот.

Религиозните хора говорят за духовния свят, като идеал на своя живот. Добре е да влезе човек в духовния свят, но трябва да бъде готов за него. Условията за развитие там са по-трудни от тези на физическия свят. На това се дължи продължителността и постоянството на любовта и омразата в духовния свят. На земята хората се сърдят, мразят се, карат се, но това продължава десетина години. Също така и любовта им не е вечна. Обаче, в духовния свят и любовта, и омразата са дълготрайни. Там проявите на съществата са постоянни и непроменливи. Изобщо, пътищата на омразата се прокарват по-лесно и по-евтино от тези на любовта. На търговски език казано: продуктите на омразата са по-евтини от продуктите на любовта, затова печалбите на омразата в първо време са големи, а накрая – малки; печалбите на любовта в първо време са малки, а накрая – големи. Затова мнозина казват: Не си струва човек да обича и да го обичат. Скъпо струва любовта. Ако някой те мрази, лесно ще се справиш с него, ще го изпъдиш, без да мислиш много. Обаче, не можеш да изпъдиш онзи, който те обича, и когото обичаш. Към него си внимателен, деликатен, стараеш се да не го обидиш или наскърбиш.

Съвременните хора са поставени на един вътрешен, духовен изпит, да се справят с омразата, без да изгубят нещо от себе си. Те живеят на земята и се чудят, защо Бог е създал света по този начин. Като живее, човек трябва да научи нещо от омразата и от любовта. – Кога мрази човек? – Когато го обърнат с главата надолу. Не е лесно да те спусне някой с главата надолу в дълбок кладенец, и ти да го обичаш. И обратно: невъзможно е да мразиш човека, който те извадил с главата нагоре от дълбок кладенец.

Тъй щото, питате ли, кога човек обича, ще знаете, че обичта се явява, когато извадите някого от кладенеца. Щом го спуснете в кладенеца, обичта се замества с омраза. При омразата човек слиза, а при любовта – възлиза. Като излиза вън от къщата си, той обича. С качването и слизането, с влизането и излизането от къщата си, човек регулира енергиите си. Така той влага всяка енергия в работа. Като работи, човек трансформира енергията на омразата и се ползва от нея. – Не може ли да се живее без омраза? – Докато сте на земята, без омраза не може. Щом омразата ви напусне, и вие напущате земята. Не е лошо, че омразата съществува; лошо е, когато енергията й не се тури на работа. Който не прави опит да вложи енергията на омразата в работа, сам си причинява страдания. Излишната енергия на омразата причинява гниене. Всеки плод, който не се употреби навреме, започва да гние. Вложете енергията на омразата в работа, докато не е започнала да гние. Щом загние, ще плащате скъпо, за да я изхвърлите навън. Казано е в Писанието: „Гневете се и не съгрешавайте!“ Това значи: Гневете се и работете с енергията на омразата, докато не е започнала да гние.

В пътя на развитието си, човек следва ученията на различни учители, които си служили с отрицателни и положителни методи. И Христос, като велик Учител, употребявал и положителни, и отрицателни методи. Например, Той казва, че който не се отрече от баща си и майка си, от богатството си, даже и от живота си, не може да влезе в Царството Божие. На друго място казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила, и ближния си като себе си.“ Това е положителна мисъл, някъде Той проповядва, че човек трябва да се отрече от богатството си, а на друго място е казано, че човек трябва да бъде богат. Христос говори за вътрешното богатство, а не за външното. Вътрешно богатият е едновременно и външно богат. Само така човек може да бъде полезен на себе си и на своя ближен.

Ще кажете, че трябва да се проповядва на хората. – Кой може да проповядва? – Само онзи, който мисли, чувства и постъпва правилно. Така, именно, той изпълнява Божията воля. Той работи, без да се пита, защо съществува злото. Веднъж признал Бога като всемъдър и всеблаг, той знае, че и злото допуснато от Него, е за добро. И то допринася нещо за развитието на човека. Като говори за човешкия език, Яков го нарича „неудържимо зло“. Наистина, човек управлява животните, параходите, машините, но щом дойде до своя език, не може да го управлява, не може да му бъде господар. Някой казва, че обича всички хора, но не е господар на езика си. За да обичаш хората, първо трябва да владееш езика си. Не си ли постигнал това изкуство, не можеш да проявиш любовта си, както трябва. Не е лесно да проявиш доброто в себе си; още по-мъчно е да проявиш любовта си.

В последно време в Америка се явиха гангстери, които крадат децата на богати американци, нападат жени и т. н. Американците се виждат в чудо, не могат да се справят с тях. Най-после държавата прибягна до следното средство: назначи млади хора, около 500 души, да ги преследват, по какъвто начин те намерят за добре. Американците разчитат днес на тези младежи, да се справят с гангстерите. Вие на кого разчитате? Кой ще освободи човека от гангстерите в него? Ще кажете, че доброто ще оправи работите. Светът не може да се оправи само с добро. Като се натъква на лошите и отрицателни прояви на хората, човек им се противопоставя със злото и с доброто. Той започва да воюва с тях. На лошите мисли, чувства и постъпки не може да се влияе само с добро. Понякога доброто е безсилно. Както има ден и нощ, така действат доброто и злото, с цел да изправят лошите и криви прояви на хората. Христос приложи любовта, но Му се отговори с омраза и зло. В края на краищата, злото надделя: разпнаха Христа. Нито Пилат можа да помогне на Христа, нито жена му, която казваше, че този човек е праведен и няма никаква вина. След всичко това казват: Писано е в закона Христос да пострада, обаче, на третия ден Той възкръсна и постави мини към света на злото. Така Той проби пътя към доброто, прекара нови съобщения за онези, които се стремят към възвишения свят. Христос казва: „Пътят към любовта е отворен. Който иска, свободно може да върви по този път.“

Сега се явява въпросът: как могат хората да се ограждат срещу злото, как могат да минират границите, отдето влиза то? Ще кажете, че като станете ясновидци, лесно ще се справите със злото. Обаче, преди да станете ясновидци, вие трябва да възстановите хармонията между нервната и симпатичната системи, да определите отношенията си към външния свят. Като регулирате нервната си система, вие ще развиете интуицията си, която ще ви подсказва, какво ще ви се случи. Ако сте умни, ще се вслушвате в гласа на интуицията си и ще се предпазвате от много злини и нещастия. Например, някой тръгва за планината в хубав, слънчев ден, но интуитивно чувства, че ще се яви голяма буря, та да вземе мерки. Ако вярва на този глас, той ще се върне вкъщи преди да се яви бурята. Ако не вярва, бурята ще го изненада и ще му причини някакво нещастие. Като не се вслушват в интуицията си, мнозина се натъкват на мъчнотии, страдания и изпитания и търсят злото вън от себе си. Те считат виновен всеки, който ги обижда или им причинява никаква пакост. Защо си застанал на пътя на злото? Ако не искаш да попаднеш под неговите удари, стой далеч от него. Ако си попаднал вече, извади някаква поука от него. В злото, в обидата се крие известно богатство, от което можеш да се ползваш. Ако можеш да извадиш това богатство, ти ще станеш богат.

Явява се въпрос, на кого принадлежи това богатство: на този, който говори обидни думи, или на онзи, към когото се отправят. Този въпрос ще се разреши, когато се разреши въпросът с лотарийния билет на един беден унгарец. Този унгарец си купил един лотариен билет, който зашил в шапката си, да не се загуби. Той си записал номера на билета и спокойно очаквал деня на теглене на лотарията. През това време един просяк дошъл у дома му да иска помощ. Жена му видяла старата шапка на мъжа си и я дала на просяка. Понеже се нуждаел от пари, просякът продал шапката на един търговец. Дошъл денят за теглене на лотарията. Унгарецът проверил номерата на печелившите билети и видял, че неговият билет печели сто хиляди крони. Той веднага отишъл у дома си и потърсил шапката, в която зашил билета си, но не я намерил. Попитал жена си, къде е старата му шапка, но тя спокойно отговорила, че я дала на един просяк. Той се ужасил и казал на жена си, че там бил зашит лотарийният му билет, който печели сто хиляди крони. Жена му се разтревожила и казала, че ще намери просяка и, срещу известна сума, ще иска да й върне шапката. Просякът казал, че я продал, но ще потърси търговеца, на когото я дал. Най-после той намерил търговеца и купил от него шапката. Като се върнал у дома си, просякът напипал билета в шапката, разшил го и го задържал за себе си, а шапката предал на жената. Унгарецът съобщил по вестниците, че, ако се яви някое лице с еди-кой си номер, да не му се дава сумата, защото билетът не е негов. След това завел дело против просяка, да му върне билета. Обаче, просякът настоявал, че правото на билета е негово. Съдът разгледал делото, изслушал внимателно и двете страни и се оттеглил на съвещание. Понеже се явил спор върху въпроса, на кого принадлежи билета, съдиите отложили резолюцията на делото, за да обмислят добре и дадат правилно разрешение на въпроса. Според едни, жената дала на просяка шапката, заедно с билета; според други, тя му дала само шапката. Как ще се разреши този въпрос, не е известно.

Мнозина зашиват лотарийния билет в шапката си, която след време жена им подарява на някой просяк, а той я продава на търговец. Като разберат, че билетът им печели, ще потърсят шапката си, но ще се яви и друг кандидат за билета. Ще чакате съдът да се произнесе, кой от двамата има право на билета.

Съвременните хора страдат, защото мисълта им не е права. Те мислят, както са мислели хората преди две хиляди години. Те гледат на ближния си отвисоко и питат: Защо Бог създал този будала? Те не подозират, че този будала носи в себе си богатство, с което ще им бъде полезен. – Защо създал говедата? – Да орат нивите. – Защо създал билките? – Да се лекувате с тях. Едно време хората се пазеха от отровните змии и ги убиваха, а сега, не само че не ги убиват, но специално ги развъждат. Отровата на някои змии е лековита. С нея се лекуват най-опасни болести. Ще знаете, че всичко, което Бог е създал, крие в себе си някакво благо или богатство, което може да се използва. Ще кажете, че това не ви интересува. Какво ви интересува тогава? Искате да ви се говори за Божията Любов, но това е високо нещо, не е за вас. За вас са романите, научните книги. Ако разберете тях и можете да ги използвате, ще разберете и великите въпроси на любовта, мъдростта и истината. Вие четете и изучавате физика, химия, анатомия, физиология, астрономия, математика и получавате нещо от тези науки. Важно е човек да приложи наученото в живота си, да се ползва от него за своето усъвършенстване. Ако е недоволен от себе си, да вземе четката и да изправи онази черта, която е причина за недоволството. Щом не може да си помогне с четката, да започне да пее или да свири. Ако и музиката не му помогне, да започне да пише. Без музика, изкуство и поезия, животът не може да се оправи.

Човек трябва да изучава природата проявена в различни форми: хора, дървета, растения, камъни, извори и т. н. Със своите прави и криви линии те действат възпитателно върху човека. Срещам млад момък, крайно недоволен от живота. За да сменя състоянието му, аз му казвам, че е даровит и трябва да се опита да рисува. Той мисли, че няма обект за рисуване. Веднага му показвам една мома с живи, красиви очи, които изразяват истината. Той започва да рисува очите й и след това ми благодари, че като нарисувал очите на тази мома, в него станала голяма промяна. Достатъчно било да си спомни за нейните очи, за да смени и най-тежкото си състояние. Много естествено, всички криви линии действат благотворно върху човека. Като се научи да наблюдава линиите в природата, той няма да гледа на формите, като на обикновени неща, но ще вижда в тях проявите на Бога. Те са език на природата, език на Божествения свят. Не можете да разберете Божествения и ангелския свят, докато не разберете физическия.

Често художниците рисуват ангелите, като човеци с крила. Това са въображаеми ангели. Никой художник не е виждал ангел. Вярно е, че ангелите имат крила, но не такива, каквито им турят художниците. Някои ангели имат по шест милиона криле и се движат десет пъти по-бързо от светлината. Когато искат да се движат по-бавно, те си турят спирачки. Обаче, както и да ви се говори за ангелите, вие не можете да имате ясна представа за тях, докато не ги видите, докато не влезете в ангелския свят.

Като се говори за Божествения и ангелския светове, хората се запитват, кога е създадена земята, по какво се различава от другите планети и т. н. По въпроса за създаването на земята съществуват различни мнения. Обаче, истинското съдържание и стойност на земята не зависят от годините на нейното съществуване, но от живота, който се проявил върху нея. Учените не се интересуват само откога съществуват планетите; не по-малко ги интересува, дали има живот и върху другите планети, както на земята. Цената на земята се определя от живота, който съществува на нея. Хората, животните, растенията и камъните дават цена на земята. Те определят нейното съдържание. Без тях земята би представяла пустиня или запустяло жилище. Следователно, и човек има цена само тогава, когато разбира Божиите пътища и прилага Божественото знание в живота си. Ще кажете, че Бог извинява човека, въпреки че не е учил. Не е така. Учителят извинява отсъствията на ученика за един, два, три дена. Отсъства ли повече, той не го извинява. Подлага го на изпит и му казва: Ако издържиш изпита си, ще бъдеш извинен. Ако не го издържиш, никакво извинение не може да ти помогне. Ще останеш да повтаряш класа, докато поправиш успеха си. Без знание, няма напредък. Ще учиш, ще се развиваш и ще вървиш напред.

Съвременните хора се запитват, каква е задачата на земния живот на човека. Щом е дошъл на земята, задачата на човека е да стане господар на сърцето, на ума и на гърлото си; да може правилно да мисли, да чувства и да постъпва добре. Трябва да изучава земния живот, както изучава всеки предмет поотделно. Както всеки предмет крие нещо специфично в себе си, така и земята, като велико училище, има специфична програма, която трябва да се изучава. Например, любовта, мъдростта и истината са предмети, важни за изучаване. Какви са качествата на мъдростта? Казано е в Писанието: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“ (– 17 ст.). – Мъдростта е чиста. Това значи, че небето на мъдростта е ясно, дава условия за придобиване на знания.

Всички хора живеят на земята, но някои мислят и за небето, там искат да живеят. Само онзи може да отиде на небето, който живее добре на земята. Ще кажете, че не се живее лесно на земята, между лошите хора. Вярно е, че на земята има и лоши хора, но изкуството да се живее се заключава, именно, в това, да се справяш с лошите хора. С добрите всеки може да живее. Важно е, с лошите хора да живееш добре. Лошият може да живее с добрия, но добрият не може да живее с лошия. Лошият човек е паразит за добрия. Никой не търпи паразитите. Щом ги усети, човек веднага взема мерки да се освободи от тях. Паразитът се възмущава от жестокостта на човека, но, каквото и да мисли, трябва да знае, че, докато е паразит, смърт го очаква. За него смъртта е училище. Там ще се научи на работа. Бездействието е забранено и на земята, и на небето. Който се опитал да бездейства, двойно ще плати. Отрицателните мисли, чувства и постъпки са подобни на паразитите. Те се хранят на чужда сметка и черпят сокове от другите. Затова не се позволява на човека да ги допуща в ума, сърцето и волята си. Това е закон. Влезе ли една отрицателна мисъл в ума ви, веднага я изнесете навън. Остане ли в главата ви, тя непременно ще причини някаква пакост. Но и това не е страшно – ще изправите повредата. Затова е казано, да се изправят погрешките.

Как се изправят погрешките? – За това е нужно знание на човека, да се освободи от отрицателните мисли, чувства и постъпки. За да не се свързва с отрицателните сили на природата, човек трябва да бъде разположен. Само така той може да се предпази от отрицателните прояви на своето нисшо естество. Не е ли разположен, той събужда отрицателните сили в себе си и се свързва с тях. При добро разположение на духа, човек привлича възвишените и разумни същества към себе си, и те му помагат. Не може ли да се свърже с тях, каквито усилия да прави за своето повдигане, трудът му отива напразно. Всяка добра и права мисъл е красив цвят в ангелския свят. Щом видят този цвят, ангелите веднага се привличат от него и оставят своето благословение. Който приеме благословението на един ангел, той се чувства силен, разположен, готов за велики подвизи и дела. Не храни ли добри, прави мисли и чувства, човек е изложен на постоянни падания. Значи, от вас зависи да се повдигате или да се понижавате.

Човек сам твори съдбата си, сам изгражда своето жилище. Ако няма будно съзнание, всеки момент да следи мислите и чувствата си, човек се обезсърчава и се запитва, толкова ли е лош, такъв ли голям грешник е той. Не е въпрос за лошавината и греховността. Важно е, че при голямото богатство, което съществува в света, съвременният човек се оплаква от беднотия и лишения. Определени са голями премии за онзи, който може да нарисува една хубава картина, или да изпее една нова песен, от никого нечувана досега; да изработи съвършения модел на човека, или да опише живота на съществата, които живеят на слънцето. Ще кажете, че това са мъчни работи. Наистина, мъчни са, но човек разполага с големи възможности. Всеки може да подобри живота си материално и морално, но трябва да знае новите методи. И това не е достатъчно. Може да знаеш новите методи, а не си готов да ги приложиш. Който знае нещата и може да ги прилага, той ще получи поне една от големите премии, които разумният свят е определил. Много художници има на земята, но картините им се ценят евтино.

Положително знание е нужно на съвременните хора. Знанието, с което днес разполагат, едва може да ги изведе вън от дома им, или най-много, вън от границите на тяхното отечество. Това не е достатъчно. Истинското знание извежда човека вън от земята, във висшите светове, дето живеят духът и душата. Някой минава за учен. В какво се заключава неговата ученост? Знаел един език, свършил един факултет. Малко е това. Човек трябва да знае поне три-четири езика, да поставя всяка дума на мястото й, да я изговаря правилно. Казано е, че блага дума железни врата отваря. Обаче, и обратното е вярно: всяка горчива дума затваря отворената врата. Благото на живота се определя от умението на човека да произнася думите правилно и да ги поставя на място. Това значи, да си отвориш пътя към доброто и великото, или сам да си го затвориш. Като говориш, всяка дума трябва да бъде проникната от истината. Ще мислиш за истината, ще я чувстваш и прилагаш. Вън от истината, всичко върви по старата мода. – Трябва да бъдем добри. – Това е старомоден начин на говорене. – Трябва да живеем добре. – И това е старомоден начин на говорене. – Лоши хора сме, разпнахме Христа. – И това е старомоден начин на говорене. Новият начин на говорене подразбира прилагане на всичко, което човек знае и за което говори. Христос знаеше, че ще страда. Той казва: „За този час дойдох.“ Той не беше беден. Христос разполагаше с голямо знание: лекуваше най-опасните и неизлечими болести.

Казва се за Христа, че нямал къде да подслони глава. Това не значи, че бил беден. Друго нещо се разбира от тези думи. Какво по-голямо богатство може да очаквате от изкуството да лекувате различни болести, да говорите на хората с езика на любовта? Това знаеше Христос, но още много знания имаше Той. Може ли такъв човек да бъде беден и нещастен? Той говореше на хората с притчи и символи, защото не им беше дадено да разбират тайните на Царството Божие. На учениците си Христос говореше по друг начин, защото им бе дадено да Го разбират. Ще дойде ден, когато всички хора ще Го разбират. Днес, обаче, малцина разбират Христа и прилагат учението Му.

Светът е море с много пристанища, дето пристигат много параходи. Едни параходи пътуват спокойно, без катастрофи, а други са изложени на катастрофи. Как ще ги спасите? Оставете ги, всеки параход да върви по пътя си. Който потъне, ще потъне; който стигне благополучно до новото пристанище, той е спасен вече. Той плува добре, няма защо да се безпокоите за него. На едно американско пристанище стоял един добре облечен господин, със замислен поглед. По едно време забелязали, че господинът потъва в морето. Всички се спуснали към него да го спасяват. Какво виждат? – Той плува спокойно по водата и говори високо, рекламира някаква нова фабрика. Американска реклама! Не се страхувайте за него. Той няма да се удави. Ще рекламира продуктите, които фабриката изработва, и отново ще излезе на брега.

Светът е море, с много пристанища, на които се развива оживена търговия. Вие се страхувате за търговците, да не се удавят. Те ще рекламират стоките си и ще се върнат по домовете си. Те се давят привидно, а не в действителност. Много неверни неща има в света, и, за да не се заблуждавате, трябва да бъдете умни, да ги разбирате. Някой казва, че хората го мразят. Това не е истина. Един-двама може да го мразят, но не всички. Ще кажете, че животът на Изгрева, дето живеете, не е още напълно добър. Изгревът не е физическо място. Той е център, към който възвишените същества отправят мисълта си. Докато те мислят, съществува изгрев; щом престанат да мислят, иде залез. Щом изгрява слънцето, има изгрев; залезе ли то, никакъв изгрев не съществува. Дето е изгревът, там е благословението на Бога. Той отправя мисълта си към всеки, който изпълнява волята Му чистосърдечно и без отлагане. Дойде ли в ума ти една Божествена мисъл, приложи я веднага. Какво ще стане по-нататък, не мисли. Сей Божественото семе всеки момент. Давай ход на Божественото в себе си. Само така ще се оправи светът. Така ще познаете истинския човек. Той, и в скърби, и в радости, постоянно пее. Ще кажете, че сте скръбни, че нямате обуща, дрехи, пари, къщи и т. н. Не скърбете, но запейте новата песен: Колко се радвам, че съм тъжен, че обущата и дрехите ми са скъсани, че пари си нямам, че хората ме обиждат, че никой не ме зачита. Който пее тази песен, работите му се оправят. Бъдещето е на пеенето и музиката.

Като се говори за песен и музика, мнозина мислят, че духовният човек е строг, сериозен, не пее, не се смее, не се весели. Всъщност, духовните хора са весели и засмени; те пеят, свирят, гледат жизнерадостно на живота, а хората на физическия свят са строги, замислени, тъжни. Като знаете това, бъдете и вие радостни и весели; пейте, свирете и мислете добре за всички хора. Не отбягвайте никого. Че някой бил нервен, ексцентричен, това не значи, че трябва да бягате от него. Изучавайте го и ще видите, че и в него се крие нещо хубаво. Божественото се проявява във всеки човек, но трябва да му се дадат условия, да се изяви. Не е въпрос да бъдете невежи и слепи за злото. Знание и будно съзнание е нужно за всеки. Човек трябва да бъде с отворени очи, да вижда злото, без да му се поддава; да вижда и най-малкото добро и да му дава условия да се развива; да търпи всичко, което Бог търпи и го изправя. В това се заключава философията на живота.

Когато дойде на земята, Христос каза: „Както ме е Отец научил, така говоря.“ Като не разбираха Словото Му, започнаха да Го гонят, ругаят, но Той знаеше, защо е дошъл на земята. Той се пожертва за човечеството, но пак не Го оцениха. Христос разбираше човека и не очакваше от него повече от това, което можеше да даде. Ще кажете, че Христос е бил мистик. Какво значи, да бъде човек мистик? Това значи, да разбира живота с всички противоречия в него. Той знае, че всичко, каквото се случва в живота на човека, е все за негово добро. Ако се гневи, той благодари на Бога за това, че се разгневил. Ако сгреши нещо, изправя погрeшката си. Тъй щото, каквато погрешка направите, не я бутайте, но потърсете начин да я изправите. Щом съзнаеш погрeшката си, кажи, че тя ще се превърне на добро, и започни да я изправяш. Не повтаряйте погрешките, които веднъж сте направили. Природата не търпи никакво еднообразие. И като хвалиш човека, и като го укоряваш, служи си всякога с нови думи и методи.

Мислете цяла седмица върху следните стихове от посланието на Якова: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. И плодът на правдата се сее с мир за миротворците.“

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

18. Утринно Слово от Учителя, държано на 19 януари, 1936 г. 5. ч. с. София. – Изгрев.

----
*) Послание на Якова, 3 гл.

НАГОРЕ




placeholder