НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Закхее, сляз скоро

Закхее, сляз скоро!

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, всички, има, аз, може, сега, дърво, любов, себе, мене, земя, скоро, хора, работа, съм, бог, можеш ,

 Неделни беседи , София, 24 Ноември 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Бог е Любов“.

Ще прочета само няколко стиха от 19-та глава от Лука.

„Всичко в живота е постижимо“.

Ще взема само няколко думи от петия стих, от прочетената глава: „Закхее, сляз скоро!“

Това, което дава подтик, живот на нещата, ние наричаме начало. Младостта е първата форма на началото. Който е млад, той носи живот. Най-първо той не знае как да постъпва, как да се развива. Някой път ние искаме да знаем какъв е краят на нещата. Всяко нещо, което има край, умира. Значи, краят на нещата е смъртта. Краят, завършването на една епоха, означава смърт на тази епоха. Младият след като завърши своята епоха, ще остарее и ще умре. След това ще го погребат, ще му турят един хубав надпис, че тук лежи един герой, силен и мощен, който след като се е подвизавал в живота, е умрял. Мнозина питат какъв е смисълът на живота. Ако си млад, Бог ще те прати на земята да вървиш и да живееш. Да вървиш в правия път и да живееш. Ако мислиш какъв ще бъде краят на живота, ще знаеш, че ще умреш и ще ти турят един голям, хубав паметник. Нас ни интересува началото на живота, не ни интересуват паметниците. Според схващанията си хората говорят за паметни дни. Кой ден е паметен? – Паметен е денят, в който хората разпнали Исуса. Но какво ни ползува паметният ден на разпъването на Христа? Нас ни интересува началото, раждането на Христа. Нас ни интересува възкресението на Христа, а не неговата смърт. Някои говорят за разпъването, за смъртта на Христа, като за някакъв минал факт, а въпреки това, Христос и до днес още не е престанал още да се разпъва. Всеки ден Го разпъват. Всеки ден ще чуете, че обесили някого, че го турили в затвор, хиляди и милиони хора все ще продължават да разпъват Христа. Кажете: Как разпънаха Христа? Ето всяка година умират близо 35 милиона хора на земята. Това е един обикновен бюджет, който се взема всяка година от човечеството. Това е един данък, който се събира всяка година редовно. Това са 35 милиона английски стерлинги.

Христос каза на Закхея: „Закхее, сляз скоро долу.“

Като видял един човек на дървото, Христос му казал: Сляз скоро от дървото, не ти е мястото тук. По дърветата крушите трябва да седят, а не хората. Сляз скоро долу! Ти ще се качиш на някоя висока къща, на третия или на петия етаж. И там не ти е мястото. Сляз скоро долу! Птиците се качват високо във въздуха, но твоето място не е във въздуха. Сляз скоро долу на земята! Човек трябва да мисли, а не да се качва горе във въздуха. Птиците се качват горе във въздуха, но не за някакви научни изследвания. Птицата се качи горе, но през всичкото време гледа на земята, тя отива да инспектира нещата, да намери нещо за ядене. Като види някой умрял заек или някакво друго животно, тя веднага ще слезе долу. Затова птицата се качва горе, за да улесни живота си. Хвърченето за птиците представя едно от най-евтините превозни средства: Мостове не ѝ трябват, шосета не ѝ трябват, нито тренове и аероплани – лесна е нейната работа! Тя няма нужда от никакви други пътища и съобщения, със себе си ти (ги) носи.

Това, което сега ви говоря, е само програмата. Запример, викат ви на бал. За тази цел вие трябва да бъдете облечени с черен фрак, с разрязани поли, със завъртени краища отпред, с хубава бяла риза, с бяла или от друг някакъв цвят вратовръзка, с бяла колосана яка, с лачени обуща, без никакво петно на дрехите си – с една дума безупречно облечен. Ако не се съобразите с правилата на бала и с изискванията, ще ви упрекнат. Понякога може, както в борсата, да го изпъдят навън. Сега вие се интересувате да ви се каже истината. Истината може да я каже и един фонограф и един грамофон. Запример, едно произведение на Бетовен може да се предаде и с грамофона. Казвате: Изсвирете ни едно от произведенията на Бетовена. Веднага турят плочата на грамофона и започват да свирят. Като се завърти тази плоча, започва да бъбри, да свири нещо, но в нея има нещо механическо. Като слушам грамофонните плочи, намирам, че има нещо в тях, което съска. Казвате: Колко хубаво свири! – Хубаво свири, но плоча е това, не е нещо живо. Тя иска да изсвири нещо, но тенекия е това, воденица, която се върти и само брашно мели. Хубава работа върши воденицата, но горко на житото, което е долу под хромела. Сега да оставим отрицателната страна на живота. Защото за умния човек противоречията имат смисъл, но за глупавия човек противоречията са големи спънки. Те, всичките спънки в живота, това са задачи, които трябва да се разрешат. Който ги разреши, той минава за умен. Който ги остава неразрешени, той минава за обикновен човек и казва: Тази работа не е за мене. Аз не се интересувам за бъдещия живот, не се занимавам с въпроса съществува ли Бог и това-онова. Мене ме занимава обикновеният живот, да имам какво да хапна и да пийна. Много пари не искам, но искам да имам на разположение една къща, да поживея малко охолно. Питам: Тогава защо му е трябвало да става човек? Не е ли по-добре да си е останал в гората като животно, свободно да се разхожда? Защо му е трябвало да си дава кандидатурата за човек? Щом си дошел на земята като човек, ти си вече чиновник. Всички хора на земята, това са чиновници. Ти можеш да ходиш в гората като животно, да си махаш опашката натук-натам, а ти си махнал опашката си, изправил си се на два крака, хвърлил си козината си, само тук-таме си оставил малко косми. Сега ви говоря в преносен смисъл. Какво ще правите сега в положението на човек? Вие трябва да разбирате преносния език, да правите верни преводи. Правили ли сте преводи от английски на български език или от български на английски, или от български на френски или от френски на български, да видите колко мъчно се правят преводи. Преведете запример, на български език французкия израз:...................... Както и да превеждате на български тази дума, не можете да я преведете. Защо? – Защото буквите, съчетанието на буквите, и на трептенията на тази дума..................... на френски език по никой начин не съответствуват на тия в българската преводна дума. Както и да я преведете, ще употребите една дума, която няма същия строеж. Българската дума приблизително само предава значението на френската, но по никой начин вие не можете да преведете една българска с френска така, че да си отговарят напълно на трептенията, на строежа, който първоначално им е даден. Когато искате да преведете някоя класическа книга на български език, както и да я преведете, този превод не е истинският, не отговаря на дълбокия смисъл, който е вложен във всяка дума.

Сега ще ви заведа в една област на музиката, в която нито учениците, нито учителите по музика са влезли и могат да влязат. Тя е една отвлечена област в музиката, но красива област. Според нея има три начини за свирене в областта на музиката. Единият начин е механическо свирене, да свири човек направо по нотите. Това значи да свириш правилно, както нотите са отпечатани, да се спазват всички правила, всички интервали. Ако окото на музиканта е добре упражнено в четене на нотите, той ще може да свири технически много добре. Така свири всеки опитен изпълнител. Обаче всеки тон си има свое съдържание. Следователно, вторият начин на свирене се заключава в свирене по съдържание, по звуковете, които нотите включват в себе си. Така може да свири само онзи, който схваща звуковете вътрешно. Когато свири или пее по този начин, човек трябва да има добре развито музикално ухо, да схваща съдържанието на звуковете. Това наричат съдържание на музиката. Добрите музиканти са схванали тази философия на музиката и те могат да свирят без ноти. Отличният музикант може да произведе тоновете в ума си и после да ги изсвири на пиано, на цигулка или на какъв и да е инструмент. Докато се учи да свири, човек изучава формите по книга, и при такова свирене той всякога ще прави погрешки. Това е дървено свирене! Когато започне да свири по съдържание, човек започва да слуша тоновете в себе си и тогава всеки тон изпъква сам по себе си в него, като че ли го слуша отнякъде. Той слуша тоновете. Като че ли от природата идват. В природата тоновете съществуват в своята първична чистота. Някои искат да слушат и да произвеждат тоновете, както в една грамофонна плоча се произвеждат. Не, в грамофонната плоча тоновете не могат да се произвеждат, както са в своята чистота. Там тонът е осакатен, няма никакъв отзвук в себе си. Третият начин за свирене е – да свириш по смисъл.

Същият закон се отнася и до мислите на човека. Всяка мисъл може да се прочете от някоя книга – това е механическо възприемане на мисълта. Но при второто положение всяка мисъл може да изпъкне в ума на човека, това е възпроизвеждане на мислите по съдържание. Това значи, че всяка мисъл има свой отзвук, по който може да се приеме. Тъй щото не е достатъчно да чете човек какво нещо е моралът. Моралът трябва да се чува, да се приеме като звук, да му е приятно на човек да му се говори за морал. А някога като ви говорят за морал, не ви е приятно и казвате: Оставете този въпрос настрана! Когато ви е приятно да се говори за морал, причината за това се дължи на факта, че вие сте чули звука на морала. Няма по-голяма музика и поезия от това да слушате какво нещо е духовният живот. Когато се отегчавате от духовния живот, това е техническа работа. Казвате: Не ми говорете за светиите! – Че вие не знаете какво нещо е светията? Имате ли ясна представа какво нещо е светията? – Светията е човек, който може да ви срещне в една тъмна, бурна нощ, когато сте изгубили пътя си и той ще ви освети пътя, ще каже: Ето, тук е пътят! Светията е човек, който когато палачът седне с ножа си над вашата глава, може да ви снеме от кладата. Светия е онзи човек, който, когато сте увиснали на въжето, ще извади ножа си, ще пререже въжето и ще каже: Оставете този човек, вие по погрешка сте го турили тука. Светията е човек, който като ви срещне беден, лишен от условия да се развивате, веднага ще ви вземе под свое покровителство, ще каже, че сте способен и ще ви помогне да учите. Светии са ония, които подтикват света към прогрес. Те носят културата на човечеството. Светиите не говорят много, но те дават винаги нещо от себе си. Ако попитате светията дали е светия, той ще каже: Аз не съм светия, но съм човек, който е дошел на земята да си поживее малко. Ще се усмихне и ще си замине. Той няма никакви претенции в себе си за светия. Ще кажете, че има някои светии, които мязат на светиите от миналото и сега. – Не, всички, които са около мене, те са по-високи и по-големи светии от мене, защото те търсят писаните светии в църквите и по иконите, в книгите. Хубави са и класическите светии, но те са писани светии, не са нито по форма, нито по съдържание, по същество. Колко светии са умрели до днес, но този, който умира, не е светия. Ето и Христос вече две хиляди години как е умрял, но и до сега още ходят да го търсят в Ерусалим, в Палестиня, дето са му съградили големи паметници. Всички търсят гроба на Христа, всички искат да знаят как е умрял и къде е умрял, но щом се отнася до това, което е учил, там ги няма.

Христос казва: „Закхее, сляз скоро. Днес ще вляза в твоя дом.“ Закхей беше митар, един от тези, които събират данък и се качи горе да види де какъв гешефт има, да вземе нещо отнякъде. Но като слезе долу, според думите на Христа, той разбра, че животът не седи в гешефтарството и каза: Господи, Господи, виждам, че животът има и друг смисъл. Ето, половината от имането си давам на бедните и когото съм обидил, ще въздам четирикратно. По-нататък Христос казва: „Днес стана спасението на този дом“. Това значи, от днес този дом ще влезе в правия път. Вие ще кажете, че от толкова години се стремите, от толкова години търсите Христа и т. н., че това и християните правят. Вие сте един Закхей, който се е качил на дървото да види Исуса Христа от високо. Но Христос му казва: „Закхей, сляз скоро!“ Днес ще дойда в твоя дом. Когато Христос влезе в твоя дом наистина, в тебе трябва да стане един преврат. Докато от сутрин до вечер мислите само за себе си, вие не можете да се посветите на Божественото учение. Листата на дървото не мислят само за себе си. Щастието на листата на дървото не зависят от тях, но зависят от целокупния живот на дървото. Ако листът е на дървото и на него ще бъде добре, и на дървото ще бъде добре. Дървото не може да бъде щастливо от един лист. Всичкото щастие на дървото е от всичките листа. Дървото не е направено за листа, но листът е направен за дървото. Листата ще окапят, но идната година от това дърво отново ще изникнат нови листа. Дървото всякога остава.

Сега да минем към реалното, към смисъла на живота. Понякога вие се интересувате от личния живот. Така и учениците в едно училище се състезават помежду си кой ще има най-високи бележки, кой да бъде най-способен от всички. Хубаво е това в училището да се надпреварват, но ученикът може да свърши училище с отличие, но животът да не свърши добре. Важно е как ще свърши и животът си. Аз бих предпочел един ученик да започне с отличие, но никога да не свършва. Тази идея, че трябва да свършва, не е добра. Ученикът всякога трябва да започва. После не е хубаво, между двама ученици да се състезават помежду си кой от двамата да бъде пръв, кой да има по-високи бележки. Аз бих желал, ако хората се състезават, в желанието си да правят добро. Има ли състезание днес на хората в правене на добро? Във всеки човек трябва да има един вътрешен подтик към правене на добро. Не да се прави добро по един механически начин, но да чувствуваш този подтик, както в музиката, да чувствуваш тона на правенето на добро. Не да правиш доброто, както онзи музикант свири, за да му плащат, но доброто и желанието към правене на добро да изтича от човека. С това аз не осъждам музикантите, че свирят за пари. Парите са един подтик в живота, но този подтик е временен. Ще дойде време, когато парите ще изгубят своя смисъл. Парите са само едно условие. Дотогава до като парите са само едно условие, животът има смисъл. Щом парите станат цел в живота, и животът изгубва своя смисъл. Защо? – Защото целта на живота е Любовта. Нищо повече! Животът има за цел Любовта. Към това трябва да се стремим. Колкото повече животът се усъвършенствува, това показва, че вървим в правата посока на Любовта. Тогава какъв е смисълът на Любовта? – Смисълът на Любовта е стремеж към светлината. Стремежът на светлината е към свободата. И светлината иска да бъде свободна. Следователно, Любовта се стреми към Мъдростта, Мъдростта се стреми към Истината. Казвате: Какво ще правя като добия Любовта? – Като придобиеш Любовта, ти ще имаш стремеж към Мъдростта, щом се стремиш към Мъдростта, ще придобиеш знание и светлина. Като придобиеш Мъдростта, ще се стремиш към Истината, а в Истината ще придобиеш свободата. Като придобиеш Любовта, Мъдростта и Истината, тогава само ще се стремиш към Бога, към вечността, към безконечността. Никой не може да познае Бога вън от Любовта, вън от безконечността! Ти не можеш да вярваш в Бога, ако нямаш Любовта, ти не можеш да познаеш Бога, ако нямаш Мъдростта – ако нямаш знание и светлина. Ти не може да вярваш в Бога, ако нямаш в себе си Истината и свободата. Да ви представя тази мисъл по-ясно. Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи. Ти не можеш да чуваш, ако нямаш уши. Ти не можеш да говориш, ако нямаш уста. Това е закон. За да видиш, ти трябва да имаш очи. Някой казва, че и без очи можеш да виждаш. Не, не може без очи! Разбирате ли? Не е въпрос само да се говори. Казвате: Да живеем! – Животът има за цел само Любовта. Това е първата мисъл. Съвременните учени хора са се отклонили от Любовта. Те търсят друг някакъв идеал, който не съществува в живота. Всеки друг идеал, вън от Любовта, е отклонение от правия път. Всеки друг идеал носи нещастие в живота. Всички нещастия, които сега съществуват в живота, не са нищо друго освен отклонение от великия идеал на живота – Любовта, вследствие на това, в живота има толкова много примеси, че е станал цяла тиня. Тези примеси са причина на тия големи страдания и нещастия в живота. Тогава какво да правим? – Да направим една реформа. – Каква реформа ще направите? – Повече пари ни трябват. – Значи, по-голямо нещастие. – Силни трябва да бъдем. – По-голямо нещастие. – Повече хлебец ни трябва. – Повече нещастие. Колкото повече хлебец имате, толкова по-голямо нещастие ще ви дойде!

Аз съм привеждал много доказателства за това, но понякога се боя да ги изнасям, защото не можете да ги разберете. Ако свинята се угои много, какво я очаква? – Нож я очаква. Господарят ѝ по няколко пъти на ден отива да я храни с цел да я угои. Той ѝ дава някаква свинска каша с цел повече да се угои. Това е, което наричаме тиняквит. Или както французите казват: Фет-акомпли – Свършена работа! Като храни с тази кашица, работата ѝ ще бъде свършена. – Квит работа. То е нещо, което е завършено, свършена съдба. Но този квит не е в полза на прасето, но в полза на онзи, който я хранил, който се е грижил за нея, да се плати неговият труд, дето по няколко пъти – вечер и през деня, я е наобикалял и ѝ давал храна. Той казва на свинята: Ще знаеш, че ти трябва да си платиш, дето толкова пъти не съм могъл да спя спокойно и да си гледам работата през деня, за тебе!

Та навсякъде в света се явява едно недоразумение. Ако вземете тоновете в музиката и там има едно недоразумение. Ако вземете тоновете в музиката и там има едно недоразумение. Някои тонове са много капризни. Те могат да те скарат и с всички останали тонове, а могат да те скарат даже и с капелмайстора. Ако на един тон не дадете определеното време, на цял тон, или на четвърт с точка или на осмина, веднага капелмайсторът мръдва с пръчицата си. Който и да е тонът, ако не го вземете точно, колкото е неговото траене, веднага капелмайсторът се оплаква от вас, не е доволен. Той казва: ,Правилно трябва да вземате тоновете, нито на йота повече или по-малко време. Всеки тон трябва да се взима правилно и с всичкия му израз.

„Закхее, сляз скоро“! Каква е била идеята на Христос, за да каже тия думи на Закхея, Той знае. Той казал: „Днес ще вляза в твоя дом“. В тебе трябва да стане едно преобразование. Христос искаше да му обърне внимание, че е къс човек. Да бъде човек къс, според турците, се счита за нещо белялия. Те имат специална поговорка: „Късите хора са беля на Господа“. Няма да превеждам точно тяхната поговорка, но казвам: Когато имате една беля, която се качва на дървото като Закхея, ще ѝ кажете, скоро да слезе долу. Не пъдете белята, но кажете ѝ: Сляз долу! Като слезе в тебе, кажете ѝ: Досега ти беше в моя дом, но отсега нататък аз ще бъда в твоя дом. С тебе трябва да стане едно преобразование. Посещавали ли сте белята? Първото нещо: Като се обърнеш, като имаш някакъв възглед за живота, ти ще посетиш белята и ще ѝ кажеш: Сляз скоро долу, за да бъде в твоя живот. Защото белята, това именно чака. Тя се е качила на дървото да те види. Тя чакаше да те види, както Закхей искаше да види Христа. Ако минеш и заминеш покрай нея, и не я видиш на дървото, тя ще ти се докачи и ще иска да ти отмъсти, защото си я пренебрегнал. Когато желае да ти отмъсти, ти ще ѝ кажеш: Сляз долу скоро! Тя ще слезе от дървото и ще каже: Половината от имането си давам на бедните, и когото съм обидил, ще му въздам четирикратно. Тогава ти ще кажеш: Днес става спасението на дома ти, спасението на белята. Сега ще приведа този пример малко по-близо до вашето разбиране. Ставате сутрин и се чувствувате крайно неразположени. Казвате: Тази работа няма да я бъде! Съвсем наопаки отиват моите работи. Седиш и мислиш как да разрешиш тази работа. Понякога обаче в главата ти идват съвсем дяволски мисли: Идва ти на ум да се качиш на някоя канара и оттам да се хвърлиш долу, или да вземеш хинин и да се отровиш, или да вземеш малко сода каустик и да я изпиеш, или най-после дохожда ти на ум да си теглиш един куршум в главата. Не, като ставате сутрин и сте неразположени, ще си кажете: Скоро сляз долу! Днес ще дойда в твоя дом. Днес ще стане спасението на твоя дом. Вие нали искате да станете герои? Щом искате да станете герои, не трябва да бъдете страхлив. Какъв герой ще бъдеш, ако не можеш да влезеш в дома на белята, в дома на този страхливец? Голям страхливец е белята.

Сега аз говоря само на онези от вас, които искат да бъдат герои. Не искам да ви изнасилвам, да ви заставям сляпо да вярвате в това, което ви говоря. Аз не искам да ви занимавам с това, което вярвам. Както виждам, вие всички сте дошле със свободни билети, нищо от никого не съм взел. За моята сказка всеки би взел поне 50 лева. При други условия и с 50 лева на човек не бих ви говорил. Наскоро бях на един концерт. Гледам на една линия се наредили музикантите, критици – извадили лист и молив, всички пишат своята критика. Те гледат ту нагоре, ту надолу, ловят как свирят. Казвам: Тия критици нищо не разбират от музика. Те нямат понятие даже за онази музика, която съществува в природата. Те нищо не разбират от философията на музиката. Те не знаят, че тонът до означава излюпването на пилето от яйцето. Значи, за да се излюпи едно пиле от яйцето, кокошката трябва да изпее тона до. За да започне това пиле да се движи, кокошката трябва да изпее тона ре. За да се научи пилето как да кълве, то трябва да изпее тона ми. За да яде хубаво, трябва да изпее тона „фа“. За да го научи на благоприличие, майка му трябва да изпее тона ла. За да се научи как да се моли на майка си, трябва да изпее тона си. Какъв музикант е този, който не знае как да излюпи едно пиле, или който не знае как да свърши една работа? Той ще каже, че някъде в музиката се срещал някакъв мажорен или миньорен тон или мажорна или миньорна гама. Когато Бетовен е писал своите произведения, той имал съвсем друга идея от тази, която сегашните музиканти разбират. Той е писал върху един музикален свят, от който е правил ред преводи. Той не е казвал своята опитност, но се е мъчил това, което е горе, да го преведе на земята, да му даде по възможност най-верен израз. Това е цял един свят на тоновете. Но ако вие влезете в света на музиката неподготвени, там ще ви сполетят най-големи нещастия. Обаче, ако взема кого и да е от вас, който има най-големи нещастия в живота си, но е подготвен за музиката и го заведа в този възвишен свят на музиката, всичките му нещастия моментално ще изчезнат, нищо няма да остане от тях. Те ще отскочат от него така, както прахът отскача от тъпана, когато се бие. Каквото нещастие или страдание да сте минали, всичко ще изчезне от вас за една секунда и тогава ще разберете колко сте били глупави, че сте се поддавали на такива работи. И тогава животът ви ще влезе в друга една форма. Казвате: Защо трябва да пеем? – Вие трябва да пеете, не защото силата е в пеенето, но чрез пеенето, чрез музиката, вие ще се свържете с един възвишен свят, отдето животът иде. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако не пееш; ти не може да бъдеш учен човек, ако не пееш; ти не може да бъдеш любящ човек, ако не пееш. Това е закон, който е проверен в живота. Ставаш сутрин, запей си! И да не знаеш много да пееш, потананикай си малко. За да пее, човек трябва да си представи, че всичките му работи са наред. Очите ти са на място, ушите ти са на място, ръцете и краката ти са на място, какво има да се смущаваш от другите работи? Ако Бог ти е дал очи, той ти е дал възможност да виждаш; Ако ти е дал уши, дал ти е възможност да чуваш. Той всичко е предвидел!

Сега аз не говоря за Бога в обикновен смисъл на думата. Бог обича ние да живеем добре, защото всички сме листа на Неговото дърво. Той иска Неговият живот да функционира в нас и всички ние да бъдем така добри, така умни, така щастливи, както е Той. Това е желанието на Бога. Ако някой от вас не може да представя лист от Неговото дърво, и да живее, както Той изисква, той в скоро време ще изсъхне и ще падне от дървото. Когато листата от дървото окапват, това говори за някаква анормалност. Вие ще кажете, че необходимо е всяка есен листата на дърветата да окапват. Това не е неизбежен и необходим закон. Окапването на листата е един временен процес, който не е необходим. В истинското дърво листата никога не окапват. В това дърво листата падат само при едно условие, а именно: когато някой човек е болен, някои от листата на това дърво окапват, за да лекуват този болен. Ако някой е паднал лошо и се е ударил, случило му се е голямо нещастие, тогава трябва да се вземе някой от тия листа, да се употребят като лапа. Иначе без такава важна причина, никога листата на истинското дърво не падат. Следователно, когато листата на дърветата падат преждевременно, това не е добър признак. Ако лятно време падат листата, и това не е добър признак. Ако и вашите мисли и чувства, които представят листата на вашето дърво, окапват преждевременно във вашия живот, и вие се отчаете, считате, че животът ви се е свършил, това показва, че условията на вашия живот не са добри. Ти си едва 25–30-годишен, как е възможно да окапят твоите мисли и чувства и да се свърши животът ти? Тази работа трябва да се подобри. Аз сега нямам за цел да представям тъжната страна на живота, но съществува неразбиране на живота. Аз не искам да ви изнасям мъчнотиите на живота. Според мене мъчнотии не съществуват. Ако съществуват някакви мъчнотии, те не са създадени от Бога. Нито адът е създаден от Бога. Падналите ангели създадоха ада. Бог ги хвана, върза ги, за да ги накара да оправят това, което са създали. Те създадоха ад в своето царство. И понеже те го създадоха, Бог ги изпрати на земята да го опитат, а после и други го опитаха. Всеки човек трябва да опита сам това, което той е създал. Сега да оставим настрана отвлечените и отдалечените работи, но да се спрем върху това, което е потребно в този живот. Сега мнозина от вас сте млади, някои сте възрастни, а други минавате за стари. Според мене всички сте млади, а онези, които минават за стари, това е тяхно заблуждение. Срещам една баба, стара на 84 години и ми казва: Е, синко, стара съм вече! Толкова години съм живяла на земята. Аз пък я виждам в положението на едно малко дете и я питам: Като си живяла толкова години на небето какво си научила? Ако беше ми казала, че си на 85 милиона години, разбирам, може би ще намеря една малка разлика в годините ти, едва на един милион разлика само, а така, като ми казваш, че си на 84 години, аз те виждам като едно малко детенце, което едва сега се учи да пълзи. Знаете ли колко милиони години са се изминали, докато човек стане човек, докато го виждаме в положението, в което днес се намира? Аз не искам да се спирам върху развитието на човека. Това е велика история. Докато човек е проходил, какви етапи е минал в живота си, какви стихии е прекарал! През какви светове е минал, докато е дошъл на земята в тази форма на развитие, каквото днес го виждаме! Той на земята е проходил. Отсега нататък обаче, ще се учи правилно да ходи. Отсега нататък ще се учи правилно да мисли, правилно да чувствува и най-после от сега нататък ще се залови за великата наука, как да обича. Не мислете, че е лесно да обичате. Това е най-мъчната работа – да обичате. Ти не можеш да се научиш да обичаш, докато не знаеш как да даваш от себе си. В български(я) език думата Любов започва с думата давам. В английски език с думата give; hand. Във всеки език: италиански, френски, китайски и другите си имат специална дума за Любовта. Като даваш, ти всякога имаш в ума си мисълта, че трябва да вземаш. Така е навсякъде: и в Англия, и във Франция и т. н. Който дава, той всякога иска да вземе, но идеята не е пълна. Това даване още не представя Любовта. Любовта всякога дава. Тя има за цел да се прояви животът, а не да взима. Като дава нещо от себе си, тя има за цел да се разшири, да даде живот, да прояви живота в своята пълнота. Това е даване! Когато даваш, ти трябва да имаш желание да се прояви Божественият живот в тебе. Ако даваш на един беден човек, ти трябва да даваш с цел да се прояви животът. Като давате вие трябва да следите дали вашето даване (е) право или не. Ако след като дадеш на някой беден, твоят живот се разшири, това е право даване. Ако животът ти не се разшири, това не е право даване. Тогава ти усещаш едно стеснение в себе си. Всяко даване, което стеснява ума и сърцето на човека, не е право даване. Всяко даване, което разширява ума и сърцето на човека, е право даване, в истинския смисъл на думата.

Сега да дойдем до идеята: Какво означава физическият живот? Всяко тяло, което във физическия свят заема най-малкото пространство, е твърдо тяло. По какво се отличава водата от твърдите тела? – Водата се различава от твърдите тела по това, че се разширява. Следователно, всяко тяло, което във физическия свят заема най-малкото пространство в широчина, е течно тяло. И всяко тяло, което на физическия свят заема най-малко пространство по обем, е въздухообразно. Тогава и ние като тела на физическия свят, се стремим по възможност да ограничим своите разходи, да правим икономия, да заемаме по-малки пространства по обем, по широчина. Разходите ни не трябва да бъдат излишни, понеже разходите ни на физическия свят са за сметка на духовния. Който живее разкошно на земята, той е разточителен в духовния свят. Той разпилява своята духовна енергия. И тогава като се върнеш в духовния свят, ти ще бъдеш беден човек. Защо? – Защото си разпилял своите блага още на физическия свят. Ако прави известни спестявания, не да се въздържа, но да употребява само онова, което му е потребно, той ще се върне в пълния живот, дето има всички условия за развиване. При сегашното възпитание на хората, всички са дошле до положение да считат, че животът е само на земята. Първо човек е млад и после остарява. Какъв смисъл има това остаряване? Като остарее, човек започва да мисли, че дъщерите и синовете му ще продължат неговата работа. Не, той се лъже, те няма да продължат неговата работа, но ще продължат своята работа. Вие не знаете още закона на живота. Когато бащата умре, животът му ще се влее в живота на сина му. Животът на сина му пък ще се влее в неговия правнук. Значи, вливане става в живота. Тъй щото ще зависи как е живял бащата, как е живял дядото и т. н. Когато става вливане на няколко живота, всички отиват на едно място. Вие мислите, че като умре бащата ще отиде на едно място, а синът ще остане на земята, и всеки ще живее за себе си. Не, това е едно първично схващане. Във всички неща в света има едно единство. Който живее добре, той разбира философията на живота. Защо човек трябва да живее добре? – Най-първо ако пея, аз няма да пея за хората, но ще пея за себе си, защото с всяко правилно вземане на тоновете, аз увеличавам своя живот. Когато боледува човек, той не трябва да търси никакво лекарство, но да започне да пее и да свири някоя своя песен само за себе си. Като пее и свири за себе си, и болестта ще изчезне. Каква е тази песен? – И цял свят да ви дават, не казвайте тази песен. Тя е собствено притежание. Нито вие трябва да я дадете на някого, нито тя иска да има друг господар. Тя казва: Ти можеш да ме пееш, колкото искаш, но друг господар не искам. Ако вашата песен сама съизволи, разбирам, но никой не може насила да я застави да отиде при друг господар. Щом се усъмните в силата на своята песен, тя не може да ви лекува. Така дохождат при мене и ми казват: Ти можеш ли да ме излекуваш? – Ако вярваш, мога да те излекувам! – Ти ме излекувай, че после и аз ще повярвам и ще кажа, че можеш да лекуваш, че имаш сила в себе си. Дойде някой, който страда от ревматизъм и ме пита колко струва лекарството, което ще му дам? Казвам му, че това лекарство не струва 50 лева, както той се мисли, но струва много повече. – Къде е тази аптека? – Нито аптеката ще ти кажа, нито лекарството ще ти дам, то струва повече от 25 хиляди английски лири. Това, дето не ви давам това лекарство, то е защото мъчно се лекува ревматизъм. Вие мислите, че лесно се лекува. Не се лекува лесно. Пък и главоболието не се лекува лесно.

Сега вие искате да дадете обявление, че аз съм светия и мога да лекувам. Като съм се заел да лекувам някой от ревматизъм, запример, казвал съм му: Аз ще те излекувам, но с условие никога да не лъжеш. Ако ме лъжеш, ще знаеш, че сега ако те боли едното рамо, заради лъжата ще те заболи и второто рамо. Ако продължаваш да ме лъжеш, ще те заболи едното, после и второто коляно. След това ще те заболи и кръстът и т. н., не трябва да ме лъжеш по никой начин! Дойде друг, оплаква се, че страда от ставен ревматизъм и не може да ходи, иска да го лекувам. Казвам му: Ще те излекувам само с едно условие. – Какво е това условие? – Всеки ден да ходиш в дома на някоя бедна вдовица и да носиш по половин чувал брашно, за нея и за децата ѝ. Тъй щото в продължение на 365 дни от годината ще занесеш толкова половинки чували брашно. – По-малко не може ли? – Не може! Това ще правиш всеки ден, в продължение на една година и ревматизмът ти ще мине. Така се лекува ревматизъм! Това брашно ще занесете на вдовици бедни, които се молят на Бога. Вие ще помислите, че този чувал, който ви казвам, е от големите по 75 килограма. Не, ето как разбирам това нещо. Представете си, че всяка сутрин занасям по едно малко шишенце, пълно с жито. Шишенцето събира само сто грама. Като дам това шишенце с жито на бедната вдовица, казвам ѝ: Ето това шишенце, което ще ви послужи, само в критични моменти на живота. Във всяко друго време вие трябва да си работите, но когато се намерите в трудно положение, без никакъв изход, тогава вземете шишенцето, потупайте го малко, погладете го и го оставете на масата. След малко на масата ще се яви един топъл, хубав хляб. По този опит няма да казвате на никого. Като ви питат от къде сте взели този хляб, ще мълчите. Но ще се ползувате с шишенцето само в трудни моменти на живота, когато от никъде не можете да намерите хляб. Щом имате хляб, това ви е достатъчно. Хлябът само ви интересува.

Това е едната страна на разбирането. Ще кажете, че това е лесна работа. Щом имате шишенцето, лесно се живее. Сега ще направя работата още по-проста. Като се намирате в трудно положение, изговорете следната формула: „Йова е ре.“ Щом нямаш хляб и се намираш в трудно положение, изговори тази формула дълбоко в себе си, с вяра и упование в Бога, и хлябът ще дойде. Но никому няма да казвате формулата. Сега като ви давам тази формула, не се лъжете, че като я произнесете, хлябът ще дойде. Защо? – Защото тя е преведена и не е на същинския език. На този език, на който е произнесена за пръв път, тя има сила, но на български език няма тази сила. Ако произнесете формулата и очаквате хляб, хлябът няма да дойде. Тогава вие ще се намерите в положението на една кметица, която докато мъжът ѝ бил кмет в селото, тя имала на разположение всичко: дърва, хляб, месо, зеленчуци и т. н. случило си(е), че мъжът ѝ умрял, и тя се намерила в трудно положение. По едно време ѝ потрябвали дърва. Какво да прави? Отишла при една своя съседка да се оплаче. Съседката ѝ казала: Аз съм много заета, не мога да ти помогна, но ето какъв съвет мога да ти дам: Ще отидеш сама в гората, ще си натовариш един голям сноп с дърва, ще ги туриш на едно място и ще започнеш да викаш високо името на една жена, която е добра помощница на всички като тебе в случая. Тя ще дойде, ще тури снопа дърва на гърба си и ще ти ги донесе в дома. Кметицата направила, според както съседката я посъветвала. Събрала един сноп дърва и започнала да вика помощницата, която се наричала – нужда или неволя. Дълго време викала, но никаква жена не се явила. Тогава кметицата натоварила дървата на гърба си и ги занесла сама в дома си.

И тъй в света съществува един велик закон, който всички трябва да познавате. Достатъчно е да знаете как да произнесете една дума, за да видите силата на този закон, който действува навсякъде в света. Ако знаете как да произнесете думата Любов, вие ще се свържете с всички добри хора по лицето на земята, с всички светли любящи души, в които Любовта живее, които имат будно съзнание, те веднага ще ви послужат. Ако знаете как да произнесете тази дума, всички хора по лицето на земята, дето и да са, в които Любовта живее, още до вечерта ще пристигнат при вас. Ако сте гладни и произнесете тази дума, веднага тия същества ще се погрижат за вас и до вечерта хлябът ще пристигне. Ако не се свържете с тия същества, колкото и да викате за хляб, хлябът няма да пристигне.

За потвърждаване на тази мисъл ще ви приведа един малък разказ, дето същата идея се предава в друга форма. Едно малко детенце останало сираче. Майка му умряла, но то често слушало от нея за Господа Исуса Христа, Който живее на небето и помага на всички хора. Затова, като се намерило в нужда и нямало какво да яде, то взело един лист и написало едно писмо до Господа Исуса Христа на небето. В писмото то писало: Господи, Исусе Христе, от няколко време съм сираче, майка ми умре, няма кой да се грижи за мене. Никой не мисли за мене, гладен съм, няма какво да ям. Погрижи се Ти да ми уредиш работите! Детето написало писмото, затворило го в плик, адресирало го до Господа Исуса Христа на небето и отгоре на писмото детето написало своя адрес, и го пуснало в пощата. Това писмо веднага проговорило на всички чиновници в пощата. Всички чули за него и се учудили на вярата на това дете, което се опитало да пише писмо на Господа. Ще кажете, че това дете било много глупаво. Както и да мислите, това дете не е било глупаво, защото то получило отговор на писмото си. Най-първо директорът на пощата, началникът и всички останали чиновници до пощаджиите, всички се притекли в помощ на детето и му помогнали. Ако вие имате тази детинска вяра, чудеса бихте направили с нея. Защо вие не успявате? – Мнозина не успяват. Защото мислят, че не са достойни, не заслужават и не смеят да се обърнат към Господа. Ако се обърнат с вярата на детето, те ще получат отговор на своята молитва. Не, кажи в себе си: Това слънце грее заради мене, птиците хвъркат заради мене, цветята цъвтят заради мене, дърветата растат заради мене, листата се развиват заради мене и т. н. Какво има да плачете? – Ама нашите философи и писатели казват друго нещо. – Оставете вашите дървени философи и вашите дървени писатели. Аз не бих поставил перото си на хартия, никога, за да напиша една дървена философия като тяхната. – Ама Бог бил непостижим. – За кой е непостижим Бог? – Бог е непостижим за най-учените хора, но за децата той е постижим, на тях той всякога отговаря. На учените Господ никога не отговаря.

Русите имат един хубав анекдот за случая. Един руски владика пътувал с параход за някъде, и в това време параходът спрял на един остров. Владиката слязъл малко да се поразходи и видял наблизо един овчар, който прескачал нещо и поглеждал към небето. – Какво правиш тук? – запитал го владиката. – Моля се на Господа. – Как се молиш? Владиката се почудил на този род молитва. Овчарят прескачал леглото си от едната и от другата страна и при всяко прескачане, повдигал очите си нагоре. Тогава той му казал: Слушай, така не се моли човек! – Как се моли, кажи ми да се науча! Владиката започнал да му чете Отче наш и го накарал да го повтори. След това владиката се качил на парахода и продължил своя път. Като започнал сам да се моли, овчарят видял, че забравил молитвата. Той веднага се спуснал да гони парахода, метнал кожуха си на морските води и започнал да плава по морето. Като видял владиката, че някой гони парахода, учудил се, че това било овчарят, когото той учил да се моли правилно на Бога. Овчарят достигнал скоро парахода. Владиката тогава го запитал: Какво искаш? – Забравих молитвата, на която ме научи. – Няма нужда да знаеш никаква молитва. Моли се както си знаеш! И наистина ние виждаме, че владиката, който се моли правилно със своите треби, пак не може да преплава морето по начина, по който овчарят го преплава.

Питам: Ако вие не можете да направите едно добро, както трябва, какви хора сте тогава? Човек трябва да прави добро, защото доброто и истината са двете релси, по които човешкият живот върви. Истината и доброто имат стремеж нагоре, те се стремят към Бога. Ако твоята кола не върви по тези две релси, ти никъде не можеш да отидеш. Истината, това е пътят към Бога. Доброто, това е пътят към Бога. Като се качиш по тези две релси, ти си намерил вече пътя на Любовта, по който върви животът. – Не искам да правя добро! – Едната релса на твоя живот я няма. – Не искам да говоря истината. – Втората релса на твоя живот я няма. Без тези две релси, вие не можете да вървите по пътя. Истината и доброто са вложени в човешката душа. Стремежът към доброто и истината са вложени в човешката душа. Следвайте този стремеж, следвайте порива на вашата душа! Вървете към този стремеж, който ви тласка към хубавото, към красивото, към великото и възвишеното, към доброто. Вървете в тази посока и не се спирайте към онези неща, които могат да катурнат, да спънат живота ви!

Христос казва: „Закхее, сляз скоро от дървото и приеми новите идеи!“ Ако седиш на дървото и гледаш кое е морално и кое е неморално, кой живот е правилен и кой не е правилен, ти нищо няма да постигнеш. Оставете въпроса с обходата, кой как се обходил с вас. Настанало е време, когато хората трябва да гледат не кой как се е обходил с тях, но как те се обхождат с другите хора. Аз не гледам как другите хора се обхождат с мене, но гледам как аз се обхождам с хората. Това е важно за мене. Важно е за мене как аз се обхождам с хората! Аз не бих желал хората да се обхождат добре с мене, ако аз не се обхождам добре с тях. Ако дадат някому един мухлясал хляб, аз ще взема хляба от ръцете му и ще кажа: Слушай, тебе са те излъгали. След това ще взема от най-хубавото брашно, ще омеся един топъл, хубав хляб и ще му го предложа. Това заслужава той като човек, а не мухлясалия хляб. Това е заслуженото. Това е идеалното, така трябва да се отнасяме към всички. Такава трябва да бъде нашата обхода към всички други хора. Ако ние се обхождаме към другите хора, така както и Бог се отнася към нас и вътре в нас, така ще се отнасят и другите към нас. Това е идеалът, това е правилното обхождане. Ако не можете да спазвате това правило, няма други правила отвън. Това е истинското правило на живота. Това правило е написано и в самия човек. Как да се изправите отвън, как да постъпвате, вътре в самия човек. Как да се изправяте отвън, как да се обхождате с другите хора, това отвън не може да се научи, то е написано у вас. И ако вие се държите за това, което е у вас написано, ще можете да ги приложите и отвън.

И тъй, казвам днес на всинца ви: Слезте скоро долу!

Христос ще бъде във вашия дом!

Благословен Господ Бог наш.

Отче наш.

10-та неделна беседа от Учителя,
държана на 24-ти ноември 1935 г.
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, всички, има, аз, може, сега, дърво, любов, себе, мене, земя, скоро, хора, работа, съм, бог, можеш ,

 Неделни беседи , София, 24 Ноември 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder