НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Път към разумността / Пътят на разумното

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Път към разумността

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, аз, хора, работа, сега, казва, дойде, съм, стомна, ден, живот, път, казвам, светлина, себе, зная, всички ,

 Утрини Слова , София, 9 Юни 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

65-та глава от Исай.

Всички живи същества вървят по два пътя: път, който води към разумността и път, който води към неразумността. Пътят към разумността може да се уподоби на ясен, слънчев ден, а пътят към неразумността - на мъглив, облачен ден. Който ходи в мъгла, обърква пътя си и нищо не може да направи. Като изгуби времето си, той съжалява, че е излязъл в такъв ден. За да не съжалява, той трябваше да остане у дома си, да чака слънцето да изгрее, да се разсее мъглата. Ако беше останал у дома си, пак щеше да изгуби нещо, но в мъглата изгуби още повече.

Често хората се запитват, защо светът е направен така. Преди всичко, думата "правя" има отношение към материалния свят. Например, прави се стомна. Защо грънчарят прави стомна? - За носене на вода. Много неща могат да се налеят в стомната, но главното й предназначение е за вода. Понеже водата влиза навсякъде, тя може да влезе и в стомната. Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата? И при двете положения има противоречия, но за предпочитане е да бъдеш вода, отколкото стомна. Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното. Разумността лесно се справя с противоречията, а неразумността - не може. Ако разумният човек вземе пари на заем, лесно ги плаща: всеки месец той отделя част от заплатата и плаща дълга си. Ако неразумният вземе пари на заем, постоянно отлага изплащането им, докато един ден продадат всичките му вещи. Тогава той се намира в по-голяма мъчнотия, отколкото по-рано. Разумният човек сам урежда работите си, а неразумният очаква другите да му ги уреждат.

Съвременните хора се страхуват от живота, затова, каквото нещастие да ги сполети, те веднага се запитват защо именно с тях се е случило това. Сиромашия ли ги посети, веднага започват да роптаят; болест ли ги сполети, пак роптаят; страдание ли ги сполети, пак са недоволни. Ако пък радостта дойде при тях, те се радват и желаят да я задържат по-дълго време при себе си. И когато роптаят, и когато са доволни, хората не са на прав път. Те не знаят, че сиромашията, болестите, страданията и радостите не посещават тях, но Господ в човека. Те искат Него да видят, да Му покажат, че изпълняват работата си добре. Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носят в себе си блага, от които човек може да се ползва. Също така човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него. Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човека? Като настане нощ, целият шум, крясък, вик, престава. Всички хора се прибират в домовете си, постепенно утихват и заспиват. Голямо благо е почивката за човека. Без почивка той не може да свърши работата, която му е дадена.

Като ученици, вие трябва да се стремите към разумността в живота, като условие за придобиване на щастие. Като говоря за щастието, нямам предвид това щастие, към което обикновените хора се стремят. Според някои щастието се заключава в печалбите, в хубавите и големи къщи, в новите дрехи, в пищното ядене и т.н. Това не е щастие. - Защо? - Защото лесно се губи. Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи. Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи. Щом го придобият, пак са недоволни. - Защо са недоволни хората? - На този въпрос всеки сам ще си отговори. За себе си, аз мога да кажа, защо съм доволен и защо - недоволен. За другите обаче, не отговарям. Ето защо, според мене, доволството и недоволството се дължат на желанията. Колкото по-малко желания има човек, толкова е по-доволен; колкото повече желания има, толкова е по- недоволен. За предпочитане е да имаш един наполеон в джоба си, отколкото много. Ако си доволен от единия наполеон, той ще донесе след себе си втори, трети и т.н. Това става, само когато единият свърши работата си.

Като говоря за малкото желания, това не значи, че човек е вън от опасностите на живота. Щом е на земята, човек всякога е изложен на опасности. И като пръв, и като последен, все може да се натъкне на някаква опасност. Опасности има навсякъде в природата: и на полето, и в долината, и на планината. За да избегне опасностите, човек трябва да бъде разумен, да отваря очите си, да вижда, къде ходи и какво прави. Не е ли разумен, не отваря ли очите си, той сам си причинява пакости.

Един цар намислил да изпита поданиците си, да види, доколко са честни. За тази цел той поканил всичките си поданици на угощение, което продължило няколко месеца, докато се изредят всички. Стъпалата на двореца били направени от чисто злато. Царят не поставил слуги да пазят; всеки гражданин бил свободен да влиза и да излиза от двореца. Още първият гражданин, като влязъл, харесал стъпалата и решил на излизане да си вземе едно от тях и да го замести с дървено. След това и другите направили същото. В скоро време цялата стълба от златна се превърнала в дървена. Стъпалата започнали да гният и всеки, който се качвал по стълбата, бил изложен на големи опасности.

Много от сегашните хора са направили същото, както поданиците на разумния цар. Те са взели по едно от златните стъпала, които Бог им е дал и са го заместили с дървено. Обаче, грамадна е разликата между златното и дървеното стъпало: златното е устойчиво, не се окислява и не гние, а дървеното е неустойчиво, в скоро време то изгнива и същевременно лесно се запалва. Срещате човек, крайно недоволен от живота. - Защо е недоволен? - По две причини: или е заместил едно от златните си стъпала с дървено, или е остарял вече, изгубил своята първоначална красота и младост. Като се погледне в огледалото, той е недоволен, че е остарял, погрознял и не може да се помири с това. - Защо остарява и погрознява човек? - От голяма лакомия. Лакомият човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато. Много жито може да смели тя, но в края на краищата, пострадва: тук и се счупила някаква ос, там камъка и т.н. След това воденицата продължава да трака, но не мели. Многото желания нищо не допринасят. Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание. Желанията не са нищо друго, освен същества, крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени. Ако можете да угодите на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща. Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш, как да ги задоволиш. Ако речеш да им кажеш нещо, не харесват езика ти; ако им предложиш нещо за ядене, не харесват готвенето ти. Затова, именно, трябва да бъдете крайно внимателни към желанията си. Например, може ли младият и старият да задоволяват еднакво желанията си? Младият може да яде баница, месо, без да се страхува, но старият трябва да бъде предпазлив в задоволяване на желанията си. И да му се яде баница и месо, той трябва да се съобразява със стомаха си, който не издържа на всички храни.

И младият, и старият трябва да се пазят от желанията си, да не ги задоволяват безразборно. Ето, Адам и Ева бяха млади, но като не знаеха, как да постъпват с желанията си, направиха една грешка, от която и до днес още човечеството страда. Бог им каза да ядат от всички плодове, но само от един да не ядат. Обаче, те пожелаха да опитат забранения плод, да видят, какво действие ще произведе той върху организма им. Този плод имаше свойството, като влезе в стомаха на човека, да ферментира. Те опитаха плода и видяха мъчнотиите, които им създаде той. - Къде стои опасността при задоволяване на забранените желания? - В неразумността на човека. Когато разумният човек задоволи едно забранено желание в себе си, с цел да го опита, втори път той не си позволява това. Неразумният, обаче като го задоволи един път, продължава и втори, и трети път - не може да го спре. Като намери барут, разумният знае, кога да го запали и в какво количество. Неразумният не мисли за това, той търси само клечка кибрит. Намери ли кибрит, драсва и запалва барута. Че и той ще отиде заедно с барута, не мисли за това.

Сегашният свят е пълен с взривни вещества. Ако искаш да запалиш някое от тях, вземи само един грам, сложи го далеч от цялата маса, запали го и веднага бягай. Ако искаш да видиш, как гори цялата маса, с нея заедно и ти ще отидеш. Като знаете свойствата на взривните вещества, не правете рисковани опити с тях. Човек носи тези вещества и в себе си. Докато постъпва неразумно, той всякога се натъква на тях и после се чуди, защо е неразположен. Много естествено. Той се е доближил до някое взривно вещество, запалил го е и отхвърчал далеч някъде. И след това, като го питат, защо е неразположен, казва, че нямал пари. Чудно нещо. Човек живее в един свят с такива неоценими богатства - въздух, вода, светлина, земя, която ражда изобилно и след всичко това казва, че е сиромах. Защо си сиромах? Защото нямаш една стомна за вода. Иди на пазара и си купи. Това е най-лесната работа, която човек може да направи.

Пророкът казва: "Потърсен бях от онези, които не питаха за мене; намерен бях от онези, които ме не търсеха". (- 1 ст.). - По кой начин може човек да намери Бог? Мислите ли, че недоволният може да Го намери? Човек може да намери Бог и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности. Недоволният отива при Бог с цялата си лакомия. И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване. В края на краищата лакомията се плаща скъпо.

Един крайно беден, но алчен човек, чул, че един татарски княз раздавал земи безплатно. Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение. Князът му казал: Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие - ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце и ще се върнеш преди залез. Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде. Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада. - Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон? - Пеш. - Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята. За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича. Денят бил слънчев и много горещ. През цялото време той тичал, като забравил даже да яде. Наближавало вече да залезе слънцето и за да не закъснее, ускорил тичането си. Стигнал, наистина навреме при княза, но едва спрял, паднал на земята от преумора и издъхнал.

Днес всички хора се изпитват по същия начин. Бог е дал на всеки човек достатъчно земя и условия да се развива, но като е недоволен от даденото, той прави неимоверни усилия да забогатее, да придобие повече земя, докато един ден падне от преумора и умре. - Защо умира човек? - От голяма алчност и лакомия. Малко земя е нужна на човека. Като я придобие, да благодари. За повече няма защо да мисли. Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. Ползвайте се само от тези блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов. Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път. Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят. Обаче, в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа. Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят. На земята човек може да почива, може и да работи - от него зависи. На небето, обаче, приемат само работници. След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си. Това е криво разбиране на нещата. Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност. Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони. Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива. Той е вътрешно богат, с много желания. Обаче, богатият, в повечето случаи, е вътрешно беден, а външно богат. Той мечтае за много къщи, за много ниви и лозя. Според мене, човек трябва да се стреми към единицата: един мъж, една жена, един приятел, един наполеон и т.н. Наистина, няма по-голямо благо за човека от това, да има един приятел, на когото всякога да разчита.

Като ученици, трябва да се освободите от вътрешните си заблуждения. - На какво се дължат тези заблуждения? - На пречупване на светлината в съзнанието. Пречупването на светлината създава особен род явления. Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности. Чувате някой да казва: Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми. - Защо става това пречупване? - Божественото Начало в човека е влязло в гъста среда, поради което не може да се проявява, както трябва. Като знаете това, качвайте се на високи места, за да не става пречупване на светлината, която възприемате. Ако не може съвсем да избегнете пречупването на светлината, поне да бъде в най-слаба степен.

Като не разбират смисъла на страданията, мнозина се питат, защо страдат, защо желанията им не се реализират. Какво направи Христос, когато срещна процесията с умрелия син на бедната вдовица? Той заповяда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го с ръцете си и то оживя. Ако не беше го срещнал Христос, щяха да го погребат. Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал. Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас. Молете се да ви срещне Христос, да сложи ръка върху желанията ви, за да се реализират, както и върху това, което е умряло във вас, за да оживее. Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, грешката е във вас. Чрез страданията си човек опитва любовта и щедростта на Христос, а чрез радостите се опитва човешката любов и щедрост.

И тъй, искате ли да придобиете ново знание, ново разбиране, молете се да срещнете Христос. Той ще ви даде такива познания, каквито в никоя книга не можете да намерите. Това се постига чрез светлината, която прониква в съзнанието на човека. За пример, има много хироманти в света, обаче, малцина могат да четат по непроявените още линии на ръката. Ние наричаме тези линии подкожни. Има ръце, в които някои линии са изгубени. След време те пък могат да се проявят, но който може да чете добре по ръката, забелязва и тези линии. Недоволството, голямата скръб са причина за загубването им. Всяко движение на ръцете, на краката, на главата представлява развято или свито знаме, на което е писано "свобода и смърт". Развятото знаме носи свобода, а свитото - смърт. Разумният човек носи развято знаме, а неразумният - свито. Първият има полет в живота си, стреми се към някакъв идеал, а вторият живее в преходното, в света на ограниченията.

Да се върнем към въпроса за философията на доволството. Да бъде човек доволен от живота си, това значи, да цени всичко, което му е дадено. Ако и при това положение се яви някакво недоволство, то означава подтик в човека да изправи погрешките си. - Кои погрешки? - Които той сам вижда. Никой не може да вижда погрешките на човека, както той сам. Много картини виждате, едни от тях харесвате повече, а други - по-малко, но мъчно можете да намерите погрешките им. Големите погрешки виждате, но малките, едва уловими, само художникът може да види. Не е лесно да нарисувате лицето на човека така, както природата го е създала.

И тъй, бъдете доволни и от една усмивка само, но бъдете доволни и от навъсеното човешко лице. Усмивката подразбира широко отваряне вратата на един дом, а навъсеното лице - затваряне на тази врата. - Защо е затворена вратата на моя приятел? - На работа отива, зает е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. - Защо? - Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. - Не се забравяйте в радостта си. - Защо? - Защото, след добре свършена работа, ви очаква нова. Бъдете готови да приемете и новата работа със същата радост, с която сте свършили зададената.

Сега съветвам и вас да се радвате и в двата случая: и когато ви дават работа, и когато сте свършили работата си, за да се весели Бог във вас и вие в Него.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

32. Утринно Слово от Учителя, държано на 28-и юни, 1935 г., София. – Изгрев.

Пътят на разумното

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, аз, хора, работа, сега, казва, дойде, съм, стомна, ден, живот, път, казвам, светлина, себе, зная, всички ,

 Утрини Слова , София, 9 Юни 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„91. псалом“

„Молитва на Царството“

„Добрата молитва“

Шестдесет и пета глава от „Книга на пророк Исая“

„Духът Божи“

Животът на разумните същества е определен. Съществата вървят по два пътища. Има две различни разбирания: на разумното и пътя на онова, което е неразумно. Пътят на разумното и пътят на глупавото. Пътят на разумното е подобен на ден ясен, а пътят на глупавото е ден мъглив. И човек може да се извинява, че се е заблудил в деня на мъглата. Но той не трябваше да ходи в ден на мъгла, а трябваше да седи вкъщи. Глупавото е в това, че той излезе в един ден, дето нищо не може да направи. Той трябваше да седи вкъщи. Казва: „Какво трябва да правя?“ Не ходи да си губиш времето. „Ама кога?“ Следующия ден. Вкъщи като седиш, ще изгубиш едно, а отвънка като ходиш, ще изгубиш десет.

Сега вие седите, страдате, мислите защо светът е направен така. Думата „направен“ се отнася до физическите работи. Вие питате защо е направена една стомна. За вода. Първото побуждение на онзи, който е направил стомната, е за вода. Вие може да турите и друго предназначение. В стомната може да турите масло, в стомната може да турите и вино. Но те са второстепенни неща. Стомната е направена за вода. Нима водата е направена за стомната? Но понеже водата влиза навсякъде, тя казва: „Не се отказвам да вляза и в стомната. Като ме турят в стомната, и в стомната влизам. Тогава задава се въпросът, какво искате да бъдете: вода ли искате да бъдете, или стомна искате да бъдете, да завземате службата на една стомна или службата на водата. И в двете положения ще имате противоречие. Стомната в живота, това е глупавото, а водата, това е умното.

Не мислете, че в един умен живот няма противоречие. Има. Много по–големи противоречия има, отколкото в един глупав живот. Само че умният може да решава умните работи, а глупавият не може. Следователно те се набират и стават непоносими. Глупавите хора имат много по–малко мъчнотии, отколкото умните хора. Един човек е взел назаем десет хиляди лева и плаща човекът. Всеки месец, каквото има да плаща, плаща. Глупавият отлага, отлага. И този дълг с години се увеличава и всичко му продават. Та първоначално глупавият е имал един борч от сто лева, отлагал ги е, отлагал ги е и казва: „Ще се уреди тази работа.“ Докато борчът стана голям вече. И глупавият винаги оставя чуждите хора да уредят работите му, а умният сам ги урежда.

Но често вие оставате глупавите хора да уреждат вашите работи. И често вие оставяте вашия глупав език да урежда вашите работи. И по–глупав човек от езика няма. Най–глупавото нещо в света е човешкият език. По–глупаво нещо няма. Той постоянно бъбри. Той казва, че умен бил, умно говорил. Но човек, който не мисли разумно, никога не може да бъде умен човек, да говори разумно.

Сега съвременните хора задават въпрос само когато се докосне някое явление до техния живот. Щом дойде сиромашията, питат защо е дошла сиромашията. Сиромашията няма ли право да ходи по света? Вълкът няма ли право да дойде до някоя кошара да види как живеят овцете? Овцете нямат ли право да излязат по ливадата, да походят там? Вие питате защо вълкът е дошъл. Сега другото, че вие питате защо стомната излиза на пазара. Стомната на пазар излиза ли? Господарят излиза със стомната на пазар, за да я продаде. Щом стомната излиза на пазара, тя е за продан вече.

Питам, всички ония неща, които вие изгубвате в живота, какво представляват? Туй, което изгубвате, то е една стомна, която вие сте създали, продавате я. Но от тази стомна някой път вие може да спечелите нещо, а някой път може да изгубите. Аз съм виждал майки, които много се радват на своите деца. Дигнала тя детето си като някоя стомна, казва: „Колко е хубаво това дете, колко е даровито.“ И след това ме пита мене: „Я ми кажи какво ще бъде неговото бъдеще?“ Че тя казва „Колко е хубаво това дете, колко е даровито“, пък иска аз да му предскажа бъдещето. Щом това дете е толкова красиво и толкова умно, няма какво да му предсказвам бъдещето. Защо ще ме пита тя да предсказвам бъдещето на това дете? Не, майката не разбира един закон. Тя е облякла детето си в хубави дрехи и мисли, че е красиво детето. Не, дрехите са красиви. После стомната е хубаво направена, ама тази направа не зависи от самата стомна, а от майстора. Той е турил някоя красива, хубава форма. Но това не е нещо органическо, то е механическа работа отвънка. Ако един ден се счупи тази стомна, ще видите, че тя е просто от опечена кал. И сто години да седи стомната, няма да видите, че стомната расте, нито пък придобива нещо. Сега както хората живеят в такъв възглед, че няма никакво растене в това.

Често слушам, някой казва: „Едно време бяхме по–добри, а сега не сме добри, сега сме лоши.“ Казвам, ето направените стомни. Защото всяка стомна, направена в началото, е по–добра и после, колкото се употребява, става по–лоша, защото един човек е турил вода в нея, после турил дървено масло, после оцет. И като гледаш тази стомна, какво ли няма вътре. Мирише стомната – тя погълнала от всичките тия качества, които са турени в нея. Питам, какво е придобила стомната в даден случай? Вас щом ви сполети някое малко нещастие, веднага се гневите на Господа. Много малко хора има добри, които да се не гневят. Разгневите се на Господа: „Защо Господ да е допуснал туй?“ Някой път дойде някое нещастие, казвате: „Защо Господ е допуснал туй?“ Или някоя болест защо да ви дойде в къщата? Или защо Господ е допуснал сиромашията да дойде вкъщи ви? Ако сиромашията идва във вашата къща, тя не идва заради вас, вие се лъжете, тази сиромашия търси Господа. Тя иде на гости за Господ да го види, а вие се бунтувате, дигате шум, казвате: „Да се махнеш оттук!“ Болестта не иде за вас, тя иде за Господа, тя иска да го види, да покаже, че е дошла, че е свършила работата. Та, каквото и да е нещастие в света, то не идва за вас. Вие си предполагате, вие съзнавате, че някое нещастие за вас иде. После например дойде една радост. Та и радостта за вас не иде, тя иде за Господа, а вие, понеже остава при вас, вие се радвате. А тя и радостта не иде за
вас. Тогава защо се тревожите за неща, които не се отнасят до вас? Аз ви питам сега защо се тревожите за тия неща?

Някой път вие искате да знаете защо съм казал така? Казвате: „Защо Учителят говори така?“ Че казвам една истина. Някой казва: „Много страдам.“ Казвам: „Че как страдате?“ А, та много си предполагате вие. Страданието за тебе не е дошло. Ако ти страдаш, страда един човек, аз наричам само един човек, който направи една услуга на страданието, да, страда с него. А който страда, след страданието иде радостта. Той, като дойде радостта, понеже и на нея ще направи една услуга, ще стане една обмяна. Сега вас никой не може да ви убеди, че страданието може да ви донесе някакво благо. То засега не може да ви убеди човек. Та като дойде, всички хора имат за тъмнината понятие, че е лошо нещо. А тъмнината е добра, когато човек може хубаво да си почине. Всички хора, като дойде тъмнината, всичката врява, която е отвънка, престава, става тихо и човек може да спи. После, тъмнината не е създадена от Бога. Нима вие, като имате тела, не сте тъмни? Тъмни сте. За един обикновен човек вие сте тъмни. За един необикновен човек, за един светия, вие за него не представлявате никаква тъмнина. Един обикновен, глупав човек, той ще ви намери само по вашата сянка. Тялото ви е сянка. А един разумен човек ще ви намери по светлината, която издавате.

Сега вие наричате вашия щастлив живот, когато някой ден сте разположени малко. Запример паднало ви се е един лотариен билет от десетина хиляди лева, бащата е купил агне или донесъл е ябълки, круши, масълце, брашно, баница има, винце, всичко туй, купил обуща, дрехи, всички се радвате и казвате: „Този ден е щастлив.“ Туй са обикновените работи. Всичките тия работи са обикновени, те ще станат. Вие може да се радвате на известно благословение само ако вашето съзнание е будно, но ако вие сте едно спящо същество и баща ви донесе всичките тия блага, та вие живеете в един свят, дето ангелите биха желали да живеят в него, а не им се позволява. Те биха желали да живеят в този свят, понеже го намират за много красив, а не им е позволено там. А вие, които Бог е изпратил, дал ви е право да живеете, вие сте недоволни от този свят. Тогава кой е на правата страна? Ангелите или вие? Един човек, който е недоволен от своя живот, от кои хора спада – от умните или от глупавите? Един човек, който търси само щастието в живота, от умните ли е, или от глупавите? Задайте си въпроса вие. Каквото аз да ви кажа, вие сами си задайте въпроса и проверете. Проверете нещата.

Вие може да имате известна опитност, но вашата опитност се отнася до вас самите. Всеки един човек си има опитност, казва:
„Аз си имам опитност.“ За мен опитността на другите хора е важна само за тях, не е вярна зарад мен. И моята опитност, която
имам, тя е важна заради мене. То е частично разбиране. Има един
личен живот, който засяга само вас, изключително само вас. Вие от гледището на този живот разсъждавате за целия живот. И то е погрешно. Безброй са умните същества. И всяко едно същество има особено разбиране за живота. Във всичката негова пълнота, вие трябва да минете във формите на всичките тия същества. Вие не може да разберете живота на един ангел, ако не станете ангел. Вие не може да разберете живота на един светия, ако не станете светия. Вие не може да разберете живота на един грешник, ако не станете грешник. Вие не може да разберете живота на една жена, ако не станете жена. Вие не може да разберете живота на един мъж, ако мъж не станете. Тъй трябва да станеш. А тъй да философстваш само върху книгите, да пишеш – това са бабини диветини. И целият свят това са философи, страдащи философи, които са били, и цял свят е покрит само с кости, с гробища. Всеки дом, дето влезеш, нещастие има вътре. Майката е недоволна от децата си, бащата е недоволен и той от децата си. Децата са недоволни от родителите си. Навсякъде днес съществува недоволство. Защо? Защо са хората недоволни? Това аз не го зная. Но защо аз съм недоволен, това аз го зная. Аз защо съм недоволен, го зная. И защо съм недоволен, и това го зная. А защо хората са недоволни и защо са доволни, това не го зная. Това е за мен терра инкогнита. Терра инкогнита, нищо повече.

Ние мислим всякога, че знаем защо хората са недоволни. Срещам млада една жена, тя е недоволна от живота. Казвам, понеже не зная защо е тя недоволна, питам: „Защо си недоволна?“ „Защото дрехи нямам.“ Обличам я в хубави дрехи – пак е недоволна. Казва: „Дом си нямам.“ Е, хубаво, дадеш й дом, направиш къща, пак е недоволна. Тя казва – не е задомена, другар нямала. Дадеш й другар, пак е недоволна. Питаш защо. Е, деца няма. Дадеш й деца, пак е недоволна. Каквото и да дадеш, в края на краищата всичко в света все се свършва с недоволство. И туй сега ще го завържете. Сега няма да ви кажа, но мъчно е много човек да се справя със своето недоволство и доволство. За мен на земята тук най–голяма мъчнотия съм намирал, срещал в недоволството и доволството. Няма по–трудна работа и да бъдеш
доволен. И то е много трудна работа. За мен говоря, не за вас. В това отношение има една разлика. Вие намирате мъчнотията на друго място, пък аз я намирам, като срещна едно недоволство, защото недоволството иде някой път. Седи някой път някой човек при мене: „Недоволен съм.“ Казвам да се махне този човек, не го искам. И тогава се образува една философия, една теория, че той имал карма, че в ред прераждания, че това, онова, някакви съчетания в миналите прераждания. Или като обичам някого, ще кажем, неговата дихарма, както казват индусите, а някой ще каже – той е много добър човек. И към него си разположен. Това са частични разбирания.

Тогава аз правя следующите сравнения. Нося един златен наполеон в джоба си. Доволен съм от него. Приятно ми е, че е в джеба ми. Бутам го, изваждам го, казвам: „Защо дойде ти сам? Нямаш ли някой роднина още?“ „А, много роднини имам. Много голям е моят род. Че как! И дядо ми, и баба ми, и прабаба ми, всичките тия това са все живи.“ „Тъй ли?“ Пак го туря в джеба си. Казвам: „Слушай, да не напускаш джеба ми. Бих желал и дядо ти да дойде в джеба ми, пък и баба ти. Да дойдат на гости и само да кажеш дума, аз ще им пиша едно писмо.“ И най–после дойде дядото, аз се зарадвам, посрещам го, туря го в джеба си. Дойде и бабата, и нея туря в джеба, и внуците, и правнуци – напълни се джебът ми. Идват, идват, натрупват се толкова много, че образуват една тежест – шейсет–седемдесет килограма отгоре ми. И почва да ми става неприятно от всички тия роднини.

Питам, ако тази работа така върви, всички все да идват, вече няма място да идват всички тия гости. И какво ще бъде вашето положение? Туй вие го наричате натрупване, претоварване. Този закон е верен. Претрупване на човешките желания. Тия умните хора или умният човек, когато говори, доволството произтича от
две състояния: доволен си, когато имаш малко. Всякога доволството произтича от малкото, а недоволството произтича от многото. Тогава вашите разсъждения. Вие мислите, че животът седи в многото. Не е ни най–малко, аз за себе си не съм съгласен. Аз съм намерил в своята опитност – доволството седи в малкото. Един наполеон допринася много по–голяма полза. Казвам му тъй, като го намеря, потупвам го, казвам: „Роднини имаш ли?“ „А, имам.“ Казвам: „Ти ще идеш при тях да ги поздравиш от мене, но няма да се връщаш преди дядо си при мене.“ Дойде дядото, казвам: „Много те обичам, ти ще идеш при твоите роднини, но все пращайте ми по един роднина тук, ще имам разположението да го посрещна добре.“ Та по един ги приемам, по два никога. Единия изпратя, да дойде другият. Та донякъде съм намерил разрешението. Аз така го правя за себе си. И много добре ми върви. А по някой път се зароди в мене желанието – не могат ли двама да дойдат. А, казвам, могат и двама, и трима, но пак после казвам: „Беля е това.“ Един като дойде, аз един и той един – ще се справим. Щом дойде трети, ще има малко раздор.

Сега вие седите, разсъждавате по своему. И казвате така: „Какво иска да ни каже нас Учителят?“ Нищо. Опасност има. В какво? И най–последен да си, пак има опасност. Не мислете, че най–последният е в безопасност. Напротив, и най последен да си, ти си в най–голяма опасност. И най–последен да си, можеш да
паднеш, да си счупиш крака. Не мислете, че в малкото сте по– сигурни. Не, и в малкото има опасност. И в полето хората правят кладенци. Там има тъй наречени слепи кладенци, дупки, в които можеш да се спънеш, да си счупиш крака. Навсякъде има опасност за човека. Където и да си – и в долината, и в планината, навсякъде трябва да си умен. Очите ти трябва да са отворени на четири. Мъчнотиите в света ние сами ги създадохме.

Има един разказ. Един цар направил един палат. Всички стълби в палата били направени от злато. Той искал да изпита своите поданици. И затова пущал свободно всеки да посети палата, без да го пази някой. Кой как влизал, харесвали му се стълбите от злато и затова изваждал една от златните и турял вместо нея дървена. Дошъл първият, извадил златната, турил дървена. Дошъл вторият, извадил една златна и турил една дървена. Дошъл трети, четвърти и т.н. Кой как влизал в палата, все взимал по едно нещо скъпо и оставял нещо просто от себе си. Върнал се царят, видял, че златните стъпала изчезнали, а вместо тях поставени дървени. Същото сме направили и ние: златните стъпала, които Бог е поставил, сме ги извадили и вместо тях сме турили дървени. Но тези, дървените стъпала вече изгниха и гледам от третия етаж се счупили по няколко стъпала, изгнили вече. „Кой направи това?“ Някой майстор като тебе, извадил златните стъпала и турил дървените. И ако във вас един ден се яви едно малко недоволство, причината за това е, че някое от стъпалата на вашия палат е изгнило.

Например вие сте недоволни. Защо? Погледнете се в огледалото и видите, че сте остарели и погрознели. От какво сте погрознели? От голяма лакомия. Лакомия човек аз уподобявам на една воденица, която мели брашно. Тя гледа да смели десет тона в двайсет и четири часа. След като смели десет тона, какво спечели? От воденицата остана само паспале, а понякога и паспале не остава. След като дойде някой каменар, изважда за него паспале и остава воденицата само да трака. Идете някой път да видите как воденичарите коват своите камъни. Идете да видите по колко пъти на ден те коват своите камъни. Многото желания в света нищо не допринасят. Не е въпрос да нямате желания. Според Божия закон е позволено в даден момент да имаш само едно желание. В следующия момент може да се смени в друго желание. Да кажеш на първото желание да повика баща си и дядо си. То ще замине, друго ще дойде. По едно ще ги пращаш. Може да опитате сега. Аз не зная как ще опитате.

Аз ще ви кажа защо по едно желание трябва да имате. Желанието, това е едно същество толкова деликатно, толкова фино, облечено с толкова скъпи дрехи, че ако ти можеш да угодиш на туй желание, това е цяла философия. Като дойде туй желание, то ще ти изисква обуща от най–хубавата кожа и пътя, по който трябва да мине това желание, трябва да е изтъкано от най– хубавия копринен плат. Столовете, на които ще седне, трябва да са украсени с най–скъпоценните диаманти. Ти пред него трябва да му трепериш като пред цар. Той е като един цар, а ти седиш пред него като подчинен. После ще гледаш тъй да не пръскаш, да не плюеш, като говориш, защото в това желание има един такъв деликатен прах – като го духаш, може да го издухаш и после цял скандал ще имаш. Като дойде едно желание, вие искате да го прегърнете. Речете ли да го прегърнете, спукана е работата ви. Няма по–опасна работа от това, да прегърнеш едно желание. Не само това, но хиляда години след туй не можеш да се измиеш от парфюма, който желанието е оставило. Това са сега като приказки от „Хиляда и една нощ“. Турците казват: „И така да е, пак не вярвай!“

Сега аз зная какво мислите вие, казвате: „Учителят иска да ни залъгва.“ Не, не, баница ще ям аз, но досега не съм ял такава мазна баница. Въпросът не е в яденето. Слушай, ти си стар, оредели са зъбите ти. Ти си млад, но знаеш ли какво е на стари години да ядеш баница? На млади години яде баница, но на стари години яде ли? На млади години си ял месо, но на стари години ял ли си месо? философия е това. Ако ти на млади години ядеш месо, ще припкаш, а на стари години ако ядеш месо, ще се превиваш като змия. Стомахът ти на стари години няма да бъде като на млади години. На стари години стомахът ти е чрезмерно деликатен. И ти трябва да пазиш диета. На старите хора им се налага един въздържан живот. На един човек, който цял живот не е ял както трябва, а само винце пил, стомахът му е отслабнал, следствие на което лекарите му позволяват само по десет–двайсет капки винце, да се тонира стомахът. Сега как ще преведете вие тонирането на вашия стомах? Ще кажете – Господ направи работите така. Ако човек не трябваше да яде от забранения плод, то е по единствената причина, че този плод, който беше сладък, по това време имаше свойството да ферментира в стомаха на човека. Затова Господ каза на първия човек: „Не трябваше да ядете от този плод.“ Ако ядеш, този плод ще ти създаде условие за една спънка. Като не познаваше този плод, човекът искаше да опита какъв ефект ще произведе върху него.

Сега ще ви представя къде седи опасността. Обаче ако сте умен и направиш един опит, няма опасност, но ако си глупав човек и направиш опита, голяма е опасността. Ето къде е опасността. Ти правиш опит: ти имаш барут, но същевременно имаш една клечка кибрит. Запалиш кибрита, и барутът избухне.

Ако тези избухвания са слаби, приятно е, но ако има четиридесет–петдесет килограма барут и искаш да видиш какво ще стане, като запалиш барута, с него заедно ще идеш и ти. Това прави глупавият човек. Светът е пълен с взривни вещества. Ако искаш да направиш опит, отдели малко от барута, вземи само един грам, отдалечи се на двеста–триста метра разстояние и там драсни клечицата. Ако искаш втори път да направиш опита, вземи пак един грам и се отдалечи пак на разстояние. Но ако искаш да видиш целия барут как гори, ти ще отидеш с него заедно.

Това наричам аз взривните вещества, които сега постоянно действат във всинца ви. Дойде някой от тях, избухне и го изхвърли във въздуха. Някой казва: „Неразположен съм нещо.“ Питам го: „Защо си неразположен?“ „Пари нямам.“ Че как тъй! Ти живееш в един свят на богатство и светлина. Светлината е неоценимо богатство. Въздухът е неоценимо богатство. Водата е неоценимо богатство. Хлябът е неоценимо богатство. Всичките блага, които твоите очи могат да видят, това е неоценимо богатство. А ти седиш и мислиш, че си сиромах човек, понеже нямаш една стомна за вода.

Ако вземете цялата глава на Исая, какво ще разберете от нея? Пророкът казва: „Потърсен бидох от тези, които не питаха за мене. Намерен бидох от онези, които не ме търсеха“ (1. стих). Вие по кой начин мислите да намерите Господа сега? Мислите ли, като недоволни ще го намерите? И като недоволни ще го намерите, и като доволни ще го намерите. Но ще имате две различни опитности за Господа. Когато отивате при Господа със своето недоволство, вие вече имате голямата лакомия в себе си, голямата алчност. И като отивате недоволни при Господа, той ще каже: „Давайте му, давайте му, давайте му.“ И тогава вие ще замязате на Толстоя, ще имате неговата опитност. Той дава следния пример.

Един беден човек отишъл при един татарски княз да купи евтина земя. Това е една приказка от Толстоя. Ще я приведа, както я зная или както я предполагам за себе си. Този беден човек бил недоволен от положението си. Той казва: „Голяма сиромашия ме налегна, много съм сиромах, не ми върви. Ех, да имам малко
земя.“ „Така ли? Аз имам много земя – казал князът. – Ето, колкото земя обиколиш за един цял ден, аз ще ти я дам на тебе.“
„Но как да я обиколя?“ „Както искаш, но с едно условие само. Ще излезеш сутрин, преди да е излязло слънцето, и ще се върнеш точно преди залязването на слънцето. Ако се върнеш една минута след залязването на слънцето, ще изгубиш спечелената земя.“ Тръгнал той сутринта рано и решил да обходи с тичане голяма област земя, за да стане богат. Денят бил горещ и слънчев. И той през целия ден тичал и нищо не ял. Вечерта тъкмо преди залез слънце той пристига на определеното място, но от тичане, от глад и от умора, паднал на земята и умрял.

Та сега и нас Господ ни пратил в света и ни изпитва по същия начин, както този разказ. Господ казва: „Ето, вземи земя колкото искаш.“ Ти взимаш една голяма периферия, но след това, за да не залезе слънцето, преди да си стигнал на определеното място, ти от тичане и умора умираш. Казвате: „Защо умира човек?“ От лакомство умира. Тебе ти трябва едно малко място. Като го придобиеш, благодари на Господа, а за другото не мисли. Духовните хора са много мързеливи. Мързелът в света е свойствен на духовните и религиозните хора. От духовните хора по–мързеливи не съм виждал. Единствените хора работни, това са останали от светиите. А другите, които не са светии, те са дерибейовци. Такъв дерибей чете и казва: „Какво ли ще бъде на онзи свят?“ Като отиваш на онзи свят, Господ ще каже на ангела, който ще те приема, следното: „Погледнете му ръцете, има ли мазоли на ръцете си, или не? Ако има мазоли, пуснете го в Царството Божие. Там ще работи, ще продължи работата. Ако няма мазоли, оставете го, нека си почива. Този човек не е за небето, не е научен да работи. Върнете го на земята, да си почива там, да поспи.“ Всички вие мислите, че тъй ще мине. И след всичко това цитирате стиха „да си починат при Отца си“. Аз съм слушал проповедници, които цитират този стих и много са чудни в своите тълкувания. В това отношение, като изопачават една истина, те са гениални хора. Трябвало да си почине човек. Като имам един наполеон в джеба си, аз си почивам, но като имам десет хиляди наполеона, мога ли да си почина? Чудни са хората, като казват, че човек трябва да има къща, автомобил, туй-онуй.
Да не се нуждае от нищо. И ако няма тия неща, човек се чувства нещастен, беден. Бедният човек е пълен с желания. Според мене бедните хора са богати хора. А богатите хора са сиромаси. Сиромахът, като забогатее, трябва да услужва, да не е скържав. А бедният казва – да имам това, да имам онова и минава за светия.

Какво е светията? И той желае да има всичко това и постоянно се оплаква, минава за сиромах. Нещата трябва да се изяснят, не е въпрос само да се критикуват. В света критиката нищо не допринася. Няма какво да се критикувате. Аз казвам на себе си: твоето щастие зависи само от единия наполеон, който е в джоба ми. Твоето щастие зависи от едната семка, която имаш в джеба си. Посей тази семка, едно дърво ти трябва. Много дървета не ти трябват. Продължавам да казвам на себе си: тебе ти трябва един приятел, не ти трябват много приятели. Тебе ти трябва една жена, не ти трябват много жени. Тебе ти трябва само едно око, не ти трябват две очи. Ако имаш две очи какво ще правиш? Едното око е за жената, другото е за мъжа. Сега вие имате две очи. Защо ви са двете очи? Има насекоми, които имат по няколко хиляди очи. Има известни паяци, които разполагат с хиляда очи, тъй съсредоточени. Вие сте стигнали до двете очи. Ако ви кажа, че трябва да имате по едно око, ще ви се види чудно. Но ето, вижте, според богословците моята теория е права, понеже те винаги представят Бога с едно око, а не с две. Вие как си представяте Бога? Като богословците ли? Има едно заблуждение. Не е въпросът до очите. Тези две очи вътре се преплитат, физиците различно обясняват процеса на зрението. Лъчите вървят перпендикулярно през двете очи, но влизат в мозъка и се прекръстосват. Всъщност човек има само едно око. А за удобство има две очи, но лъчите на светлината се прекръстосват и става едно пресичане. А изображението се явява само в едното око. И понеже има много лещи в окото, лъчите се раздвояват, прекръстосват се и се образува един център. Значи пресичане става в окото. Сега няма какво да обяснявам подробно този процес, това са второстепенни работи.

Как обяснява съвременната наука зрението? Съвременната наука, това е само предположение. Един учен човек намира нещо подобно в процес на зрението, но как става пречупването на светлината в мозъка, тепърва трябва да се проучва. Става някакво пречупване на светлината. И тя се отклонява от човешкия мозък. Понеже светлината, която иде от по–рядка към по–гъста среда, всякога се пречупва. Ако прекарате един слънчев лъч във водата, и той се пречупва. Следователно, от рядката среда щом влезе светлината във вашия мозък, и там се пречупва. Ако не разбирате този закон, вие ще имате съвсем изопачени понятия за целия свят. И сега всички съвременни хора имат съвсем изопачени понятия за света и за светлината. И светията се отличава по това, че светлината в него не се пречупва.

От какво зависят заблужденията? От пречупването на светлината. Защото там, дето има пречупване на светлината, явяват се известен род явления. Ако пречупите една жица там, дето е пречупена жицата, е най–опасно. Докато жицата не е пречупена, всичко върви гладко. Щом се пречупи жицата, иде опасността. Следователно, дето има пречупване, винаги има опасност. Казвате: „Пречупиха се моите желания, пречупи се моята воля.“ Там е всичката опасност. Докато твоята воля се чупи, докато твоите желания се чупят, докато твоите мисли се чупят, това показва, че Божественото, което прониква във вас, влиза в една много гъста среда и не може да се прояви, тъй както би било полезно за вас. Следователно ще се стараете светлината, която влиза във вас, да се не пречупва. Вие трябва да се намерите на едно много високо място, за да намалите пречупването.

Седи богат човек, който е турил всичкото си богатство в касата, а синът яде и пие и казва: „Можеш ли да ми дадеш пари назаем?“ Пари назаем не се дават. Той го мързи да бръкне в джеба си, да извади ключа от касата и да си вземе пари, колкото иска. А той казва: „Ако искаш да ми дадеш пари назаем.“ Той не знае какво нещо е да дава и да взема пари назаем. А тъй, като извадиш пари от касата, ще направиш добро на самата каса. А понеже аз имам в себе си само един златен наполеон, ще бръкна в джеба си и нямам нужда от каса. В твоята каса аз виждам, че числото две е вън от нея и затова ти ще бръкнеш в касата си и ще извадиш това, което ти трябва.

Не изисквай от хората това, което не могат да ти дадат. Вие искате от тях това, което не могат да направят. Запример гледам ви някой път, искате някой път да накарате хората да живеят добре. Че как ще ги научите да живеят добре? Те не разбират ни бъкел, а ти ще ги научиш да пеят. Те ще станат в края на краищата като тебе. Пък и ти не разбираш ни бъкел от музика, от рисувание, а ще станеш учител по рисувание и музика. Не, ти никога не можеш да изкараш добър ученик. Как ще научиш хората да живеят на това, което ти сам не си опитал? Не е достатъчно само да си опитал, но резултат трябва да имаш.

Казвате, трябва да живеем добър живот. Знаете ли какво нещо е добрият живот? Ама трябва да се обичаме. Аз бих желал да зная какво значи да се обичаме. Ама трябва да ме целунеш. Съгласен съм с това, но как трябва да те целуна? Ама ти трябва да ме прегърнеш. Но как трябва да те прегърна и как трябва да ме прегърнеш, трябва това да науча. Това е дяла наука. Не е лошо нещо целувката и прегръдката. Благословение е да прегърнеш човека, но трябва да знаеш как.

Когато Христос срещна младия момък, синът на онази вдовица мъртъв, той каза: „Спрете.“ Дигна си ръката, пипна момчето и то оживя. И ти можеш да срещнеш един мъртъв човек, да го пипнеш, но да не оживее. Питам, твоето пипане намясто ли е? Тогава аз поставям въпроса, де седи вашето нещастие. Вие имали ли сте състоянието на тази Наинската вдовица, на която синът е умрял и тя плаче? Защо спря Христос пред сина на Наинската вдовица? И вие имате едно желание, което е непостигнато. И не може да се постигне. Защо? Нямате туй състояние на Наинската вдовица. Защо много от вашите желания остават непостигнати? Защото, когато вашият син го изнасят вън от града, непременно трябва да го срещне Христос. Ако вашето желание не го срещне Христос, непременно ще го погребат.

Питам тогава, какво нещо е страданието? Страданието е възможност да ви срещне Христос. Ако вие не сте срещнали Христа, погрешката е във вас. Всяко страдание е възможност да видите Христа, да видите неговата щедрост и любов. А всяка една радост е съвсем друго нещо. Там ще се опитате доколко вие сте щедри. Тогава вие ще угощавате Христа. В скръбта ви той ще ви угощава. А в радостта си вие ще го угощавате. Вие искате и в единия, и в другия случай все Христа да ви угощава. Като дойде
Христос, вие ще му се похвалите, че сте много щастливи. Тогава, като излезе Христос, ще каже: „Нека станат нещастни.“ Или другояче казано, виждам един човек, че има някакво знание, но казвам, всичкото това знание, което той има, нищо не струва за мене. Това знание ще му се отнеме, той трябва да придобие ново знание. Един хиромантик чете по линиите на ръцете, но той трябва да знае, че има още много линии, които той не познава. Съвременните хироманти изучават само онези линии, които са начертани. А има линии, които са подкожни. Ако един хиромантик не може да тълкува непроявените линии, той никакъв хиромантик не е. Има и много тънки непроявени линии. Или тъй наречените слабо проявените линии. У един работник тези линии са начертани, а у един богаташ те не са проявени. При голяма скръб някои линии са изгубени. При недоволство също така някои линии са изгубени. У някои лоши хора, у които ръката е по–очертана, това показва, че те са били по–доволни.

Днес много малко хора ще срещнете красиви. Това показва, че тяхното недоволство е очертано по лицето им, по очите им, в цялата им походка. Недоволните хора са бамбашка в ходенето си. Турците казват за такъв човек, че се кълчи, или като на кючек ходи. Но вие не сте виждали, не сте наблюдавали, когато хората ходят. Когато някой ходи, аз наблюдавам как се мърда задницата му. Като видя, че задницата му три пъти се мърда, аз зная какъв е този човек и как ще вървят работите му. Аз не му гледам лицето, как говори и какво говори, но гледам задницата му. А турците имат такива шалвари и така мърдат задницата си. После, като видя фистана на една жена, зная вече как мърда задницата й. За мене фистанът е едно знаме. Тя дигнала знамето и вятърът го развява. И като видя това знаме, аз зная какво е написано там.
„Смърт или свобода.“ Ако победи, написаното е свобода, ако я победят – смърт.

Питам тогава, свободата и в знамето ли седи? Знамето казва тъй: ако си умен човек, ще победиш, ако си глупав, ще те победят. Ако си умен човек, ще бъдеш щастлив, ако си глупав, ще бъдеш нещастен. Тъй пише на знамето. И тогава, като тръгнеш и като мръднеш криво задницата си, аз ще позная вече. Ако си мръднеш задницата криво, седни си на мястото по–добре. С такава глупава задница нищо не се постига. Ще кажете: „Такива думи говорят ли се?“ Че вие говорите по–глупави работи. Какво нещо е задницата? Зад ница. Преди всичко човек няма никаква задница. Аз не съм срещал човек, който има някаква задница. Заблуждение е да мисли човек, че има някаква задница. Туй, което наричат задница, то е, когато някой човек е в затвор и е облечен в халат като престъпник. Душата му е облечена. Питам сега, как можете да прекръстите с друго име задницата? Дайте ми едно име на български език, с което да прекръстим гърба на човека. Хайде да го наречем „благородното седалище“ на човека. И когато срещна една дама и погледна на нейното благородно седалище, какво обидно има в това?

Казвам, всичката философия на живота седи в това, да бъдете доволни от онова, което в даден случай Бог ви е дал. Всякога недоволството трябва да се явява във вас като подтик да изправяте вашите направени погрешки. Вашето недоволство трябва да бъде само като малък подтик за изправяне. Аз не мога да ви кажа какво трябва да изправяте. За себе си аз зная какво имам да изправям. Аз имам да изправям малки работи, които никой не ги вижда. Аз често се спирам да изправям малки погрешки. Рисувам една картина, и зная вече де са погрешките ми – в ухото, в окото ли. Зная погрешките си. Седя върху картината ден, два, три, за да намеря онзи ъгъл, който точно изразява настроението. Не е лесно да се предаде това точно. Не е лесна работа да представиш носа, не е лесна работа да представиш човешките вежди. Но тъй отгоре–отгоре да ги нарисуваш, е лесно, но да ги нарисуваш, тъй както природата ги е нарисувала – като погледне човек веждите, да види една идея, като погледне очите, да види една идея, като погледне устата, ушите, да види една идея, това не е лесна работа. Та, като те погледне човек, да каже: „Има идея този човек.“ Това е правилното разбиране. Това значи да носиш по една идея. А тъй може да се каже, че даден човек има знание. С многото човек всякога загазва, а с малкото всякога човек прокопсва. Затова тъй законът: любовта в света е най–малкото, което Бог може да даде в даден случай. Запример, като минеш покрай някое малко дете, достатъчно е да го хванеш с пръстите си и то цял ден се радва. А дадеш някому къщата си, и той не е доволен. Някого само погледнеш, усмихнеш му се малко, той се връща дома си доволен, оценява. Че това е малкото, което може да дадете.

Следователно, човек трябва да е доволен от една усмивка, а някога и като се навъсят пред тебе, пак да ти е приятно. Що е усмивката? Къщата ти е отворена. Що е начумерването, намръщването? Къщата ти е затворена. Срещнеш един човек, той е сериозен, навъсен, на работа отива. Той казва: „Ще ме извиниш, на работа отивам, къщата ми е затворена.“ Срещам на другия ден същия човек, весел, засмян – къщата му е отворена. Щом е сериозен човек, той отива на работа и къщата му е затворена. Щом е усмихнат, къщата му е отворена. Като не разбирате този закон, вие искате да спрете този, който отива на работа. Не, спрете се при хора, които се усмихват. Като не разбирате при кого трябва да се спрете, се раждат противоречията. Стойте настрана от тези, които работят. Стойте настрана от тези, които четат, тези хора имат някаква сериозна работа. Онези, които нямат какво да четат, няма какво да работят, спрете се при тях да се разговаряте. Отворена ли е книгата на някой човек, мини и замини покрай него. Не забавлявайте хората, които имат какво да правят. Забавлявайте хора, които не знаят какво да правят. Не забавлявай себе си.

Щом си скръбен, кажи: „На работа отивам.“ Щом си радостен, кажи: „Връщам се от работата.“ Тъй разсъждавайте. Скръбен си, трябва да свърша работата си. Радостен си, връщам се от работата си. Това са психологически Божествени мисли. Ако мислите по този начин, ще прогресирате. Аз така прогресирам. Това е моето правило. Когато съм скръбен, казвам: „Имам сериозна работа.“ Като я свърша, връщам се радостен. Защо съм радостен? Пред мисълта, че съм свършил добре работата си, утре ще ми дадат друга работа. За мене скръбта е дадена работа. А радостта за мене е една добре свършена работа. И тогава аз благодаря на Господа, че ми е дал скръб, работа да свърша. И после благодаря на Господ, че ми е помогнал да свърша добре работата си. И тогава се радвам. Има смисъл човек да свърши добре работата си. Сега желая и на вас така да бъде.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носят всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“
(Три пъти)

Тридесет и второ утринно слово
9 юни 1935 г., неделя, 5–6.30 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder