НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Трите геометрични фигури

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Трите геометрични фигури

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, всички, има, лъжа, може, себе, всичко, лъже, хора, живот, говори, можете, любов, бог, сега, условия ,

Общ Окултен клас , София, 8 Май 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш" „Бог е любов"

За следния път ще пишете върху темата „Старият дядо".

Съдържанието на темата, която ще разработите, е следното:

Ой, деца мили,

едно време и аз бях като вас.

Имах майка добра,

умна, светла, красива.

Тя ме сутрин събуждаше.

кога слънцето изгрява.

Тихо ме милваше.

„Стани, мое дете!" - ми казваше тя.

Но аз бях дете тогава,

палаво, непослушно,

на майка си се гневях,

на сладките й думи аз не отговарях,

дълбоко спях.

С тъга замина и мен остави тя.

Тогава аз остарях.

Тази тема развийте. („Като стихотворение ли?") Като стихотворение или в проза, както искате. Прозата е материализмът.

Има три положения, които трябва да пазите, три отношения, които ще ви дам в геометрическа форма. Те са плоскост, изпъкналост и вдлъбнатост. Ако поставите на една плоскост няколко вещи. няколко предмета, вие можете да ги свържете с един тънък конец. Тези предмети се държат за този конец, понеже нямат никакво съпротивление. Повърхността е гладка, няма никакво съпротивление отвън. В дадения случай вие може да покажете дали тези конци, с които са свързани предметите, са достатъчно силни, за да огънат тази плоскост да стане корубеста. Ако я огънете, какво ще стане? Всичките конци ще се скъсат. Щом се скъсат, тогава всичките предмети ще се разпръснат навсякъде. Така огъната тази плоскост навътре, ще образува вдлъбнатина, всичките предмети ще се съберат на едно място и тези конци пак ще се разпокъсат.

Сега вие се чудите защо някой път хората се разпръскват, а понякога се събират. Защо някога хората са тихи и кротки? Понеже чрез този конец те се държат на една плоскост. Като че конецът представя някакви правила, някакъв морал. Но ако се огъне тази плоскост и стане корубеста, тези хора напущат този конец, този морал, и всеки отива по своя посока. Ако пък тази плоскост се огъне навътре, тогава хората се събират, но пак са недоволни. Когато се разпръсват са недоволни, и когато се събират пак са недоволни. При тези противоречия те искат да примирят живота. Животът на плоскостта не е живот на изпъкналата черупка. То е живот на плоскостта. Значи вие трябва да знаете в дадения случай, че се намирате в едно успокоително положение.

Някой път вие не разбирате откъде произлизат изкушенията. Изкушението е изменение на условията, при които живеем. Да допуснем, че вие имате доста богатства, достатъчно средства, за да живеете в изобилие. Няма изкушение за вас. Но ако се лишите от тези условия, които имате, тогава самите неща, които сте изгубили, стават изкушение за вас. Най-напред житото или парите, които са били ваши, не са ви изкушавали, но ако изгубите житото и парите и ги видите вън някъде, те ще ви изкушават. Ще почнете да си служите с лъжи, с насилие, с лицемерие, много работи ще се явят. Ще кажете: „Защо?" Ако си послужите с насилие, ще придобиете туй, което сте изгубили, но не трябва да употребявате грубост. Ако сте от слабите, нямате други сили. ще употребите лъжата, лицемерието и разни други долапи. Ако сте учен човек, ще употребите учението си. Ако сте религиозен, ще употребите вашата религия. Всичко ще употребите, за да придобиете това, което сте изгубили. Единственото криво разбиране седи във вашето криво разбиране на живота. Вие мислите, че ако имате тези външни предмети, ще бъдете щастлив човек и затова си служите с лъжата, с насилието, само за да придобиете изгубеното. Казвате: „Какво да правим сега, условията на живота са такива."

Представете си. че вие сте на едно положение, когато вашето богатство е седяло на една плоскост и така се е държало, но тази плоскост се изкоруби и вие не може да задържите това богатство. Щом сте изгубили здравето си, щом сте изгубили богатството си, щом става каква и да е промяна в живота ви, вие сте в една сфера, в една коруба, дето всички тези предмети са отдалечени от вас. Ако пък вашето богатство и вашите предмети притесняват душата ви, тогава вашата плоскост се е огънала навътре, вашият свят се е огънал и всички тия предмети ви налягат. Какво трябва да правите? Някой път богатството ви причинява радост, някой път богатството ви причинява страдание.

Тази мисъл вие не може да я разберете, понеже не може да се освободите от сегашния живот. Пияният човек не може да разбере трезвеното състояние, и трезвеният човек не може да разбере пияното състояние. Вие трябва да се напиете, за да разберете какво нещо е пиян човек, и след това трябва да изтрезнеете, за да разберете тия различни състояния, тяхната същина. Защото грехът не е в пиенето. Ако човек се напие, никакъв грях няма в това. Ако не лудува, като се напие, какъв грях има в това? Грехът е в лудуването на пияницата. Като се напие, пияницата е в състояние да извърши ред лудории. Първата фаза на пияницата е, че той е смел. Той иска да покаже, че като войник може да воюва, ще извади меча си. Някой, като се напие, иска да покаже, че е музикант, ще започне да играе, да пее, кючек ще играе. Друг, като се напие, може да покаже, че е учен човек, започне да философства.

Имах един познат, Иван Владиката, доста учен човек, арабски знаеше много добре, френски владееше много добре. Той си замина за другия свят. В трезвено състояние беше крайно мълчалив, нищо не говореше. Голям философ беше, мълчеше и мислеше, нищо не можеш да извадиш от устата му. Трябваше да тегля думите едва-едва от устата му. Всякога този Иван Владиката си носеше шишенцето с винце и казваше: .Докато не изпия едно кило вино, не говоря." Изпива едно кило вино и започва да говори. Изтрезнее ли, този Иван отново става мълчалив като философ. Като изпиваше винцето, не че се напиваше, но започваше да говори. Запитваха го защо е така, той казваше: „И аз не зная. Такава е работата. Не го зная този дявол, но като дойде, започвам да говоря, като си замине, мълчалив ставам." Той сам обясняваше това. Аз пък не искам да ви давам никакво обяснение, откъде дохождаше у него тази разговорчивост, сладкодумието, веселието. Щом не пиеше, изглеждаше сериозен.

От научно гледище, ако главата на човека е много широка, все иска да се бие. Тогава ще намери причини да се кара. да налита да се бие. Ако главата му е тясна при ушите, той няма да прави такива лудории, но ако музикалното чувство е развито и се напие, кръвта минава в тези центрове и той започва да пее. Като изтрезнее, кръвта се оттегля от тези центрове и той престава да пее. Там, дето кръвта се привлича, мозъкът работи и чувствата и способностите се проявяват.

Туй, което пияният може да направи, трезвеният може да го направи, и то съзнателно. Защо съзнателно да не пее човек? Онзи, който не може да пее, нека намери човек, който е голям музикант, и го накара само да пипне музикалния център (отстрани при слепите очи) от едната и от другата страна. Като ги пипне от пет до десет пъти, кръвта му ще се привлече при тези центрове и той ще започне да пее. Ако това чувство е слабо развито у човека, той няма да запее изведнъж, но ако музикалният човек продължава няколко месеца да пипа центровете на този човек, кръвта му непременно ще започне да действа в тези центрове. Ако си ученик и се въртиш около учителя си, у когото музикалното чувство е развито, ти непременно ще започнеш да пееш.

Защо хората искат да се бутнат, да се докоснат до някой светия? Защото той непременно ще предаде нещо от себе си. С това се обяснява желанието на хората да общуват с добри хора. Около светия като минат, защо искат да се докоснат до дрехата му? Той непременно ще им предаде нещо. В светията има една централна мисъл, едно централно чувство, които той предава на другите хора, привлича хората около себе си и им помага. Например у тебе ако е развита способността да търсиш логически причините за явленията, да разсъждаваш философски, тази логичност и философия именно ти можеш да предадеш и на другите.

Мнозина от вас искат да придобият някои неща - много се трудят, но малко придобиват, понеже те не знаят как да работят. Човек в първобитното си некултурно състояние, както обясняват учените хора, е носил товар на гърба си, защото така е разбирал. А щом е станал по-културен, той си е хващал едно животно, то да му носи товара. После не се задоволил с това, но намерил една ос, турил две колелета, впрегнал коня и натоварил каруцата. Това се дължи на ума на човека, който, като търсил как да си помогне, накарал другите да работят около него.

Ако вие не знаете как да впрегнете тази мъртва природа около себе си, вие ще носите нещата на гърба си. Много пъти в морално отношение носите известни тежести. Що е грехът? Един товар. Намерете една каруца за греха. Грехът, това е едно новородено дете. Имате някое желание и го носите на гърба си като дете. Когато майката носи детето на гърба си, от време на време то пусне малко бистра водица. Днес й пусне малко бистра водица, утре й пусне малко бистра водица, и ако тя не се чисти, ще започне да мирише. А някой път детето може да направи нещо по-учено, за което аз не искам да говоря, понеже е един посторонен [* посторонен (рус.) - страничен, чужд, външен] предмет. И в морално отношение е същото. Хората носят своите деца на гърба си и те оставят изверженията си върху тях. След това казвате: „Съгрешихме." Щом сте съгрешили, ще се чистите. Това се дължи на вашето малко дете. Чистете се, защото, ако не се чистите, ще започнете да миришете наоколо. Децата ви вършат престъпления, а вие ще отговаряте, понеже те са безотговорни фактори. Вие, които носите това дете, ще го учите на ред и порядък. Това е един начин, за да мислите сами кое е правилно в света.

Някои казват, че всичко било относително. Какво разбирате под думата „относително"? Че имало отношение, а после - няколко отношения. В относителните работи има най-големи опитности. Дето няма относителност, няма никаква опитност. Казвате: „Относителна реалност." Всичката опитност е в относителната реалност. Щом влезете в абсолютната реалност, там няма нищо опасно. Опасното е в относителната, в променчивата реалност. Разсъждавайте сега. Вървите по леда зимно време, твърд е и вие спокойно вървите отгоре му. Всичко е наред. Но като дойде лятото, когато топлината започне да действа, а вие продължавате да седите върху леда, може да потънете вътре и да изгубите живота си. Това е относителна реалност. Този лед не държи вече. Вие не можете да разчитате на него. Следователно има един морал като леда, който не е реален, и който не може да издържи. При известни условия вие сте морален, но при онези относителни условия, вие вече не сте морален. Основата, на която седите, е относителна.



Или изразено геометрически, получаваме плоскостта А, която се намира при най-малкото съпротивление, а при другите две фигури В и С имаме два вида изкушение. Те се поляризират. В единия случай полюсът е положителен, а в другия случай - отрицателен. Единият полюс на земята е вдлъбнат, а другият е изпъкнал. Земята е малко сплескана на полюсите. Хората, които живеят на южното и северното полушарие, се различават по характер. Също така и онези, които живеят по тропическите места, се различават по характер от онези, които живеят по умерените пояси. Онези хора, които живеят в топлите места, те са по-чувствени, у тях са повече развити чувствата и страстите. Тези, които живеят на северния полюс, са по-умни, по-въздържани, умът им повече работи. Северните народи са по-добри. Скандинавците се смятат за ангели на човечеството. Ако искате да видите ангели, идете в Скандинавия. Ако искате да видите дяволите на човечеството, идете в тропическите места, между тези племена в Африка, между самоядите.

Това е една дълга и широка философия, с която аз не искам да се занимавам, но само ви навеждам да мислите. Има известни положения в живота, върху които не трябва да се мисли. Например не трябва да се мисли за произхода на злото. Мога да ви кажа какъв е произходът на злото, но всички ще се заразите от него. За да знаете какво нещо е злото, трябва да го опитате. И доброто трябва да опитате. Ако не сте опитали какво нещо е злото, не може да знаете какво нещо е доброто. Ако не сте опитали лъжата, не можете да знаете какво нещо е истината. Истината е нещо реално. И лъжата като факт е нещо реално. Но по какво се отличава лъжата? Има една външна лъжа, има една вътрешна лъжа. Можете и сами да се самоизлъжете. Това е голяма катастрофа за вас. По-голямо зло от това няма. Всеки, който се е самоизлъгал, той е изгубил хиляди години от живота си, за да поправи погрешката на една лъжа. Затова е почти невъзможно, много е мъчно, човек сам да се излъже. Вие се лъжете, и знаете, че се лъжете, а същевременно искате да се убедите, че това, в което се лъжете, е право. Ще имате предвид едно доказателство, второ, трето, и все има нещо в тебе, което казва: „Не е тъй, не е тъй." Нещо в тебе отхвърля казаното и вие се залъгвате в себе си, защото не искате да се излъжете.

Аз съм гледал някой път, дойде една сестра при мене и иска да се излъже. Тя казва: „Аз не исках да направя това, но тя ме предизвика, тя ме докачи." С това тя иска да се извини, да смекчи грешката си. Не, изнеси погрешката си, кажи: „Отидох там и намерих това и това, и съгреших." Аз съм виждал как някои от напредналите сестри лъжат на общо основание. Има религиозни, напреднали сестри, които крадат, на общо основание крадат. Те са религиозни, но съвестта е слабо развита у тях. Те са много страхливи. Лъжливите хора са най-страхливи. Децата лъжат от страх да не ги бият.

Щом лъжете, страхливи сте, щом лъжете, безсъвестни сте. Съвестта е слабо развита у вас. Щом лъжете, любовта ви към Бога е слабо развита. Щом лъжете, вярата ви е слабо развита. Щом лъжете, надеждата ви е слабо развита. Щом лъжете вие сте малодушен, мързелив, ленив. Ленивите хора са много лъжливи.

Не е лесно човек да е свободен от лъжата. Тя носи всички недъзи със себе си. Вие трябва да се поставите на една такава висота на разбиране относно морала, не както хората разбират и живеят. Сегашният живот е живот на лъжа, сегашната цивилизация е цивилизация на лъжи. Но и тя ще погине, и от тази цивилизация един ден няма да остане ни помен. Казвате: „Ами какво ще стане със сегашната култура?" Извинете, но кое е доброто в сегашната култура? Аз мога да ви кажа доброто на сегашната култура. Зад нея седи онова хубавото, което ще дойде. Заради туй хубавото се търпи и тази лъжа. Лъжата седи в това, че това, което ни препоръчва сегашната култура за хубаво, го няма в този живот. Вие цели двайсет-трийсет години ще работите да спечелите пари. Един ден ще умрете и ще оставите всичко на синовете си, които ще почнат да се карат за това, което вие сте изработили. Вземете и лъжата в семейния живот. Но аз не искам сега да се говори за семейните лъжи, за религиозните лъжи.

Отивате някъде и веднага започнете с религиозните лъжи, за да покажете, че имате убеждение вече. Като знаете, че религиозните хора имат известни възгледи, вие съобразявате, искате да се нагодите към тях. Питат ме: „Какъв е твоят морал?" Казвам: „Моят морал седи в това, да не ям повече от тебе, да не крада повече от тебе, да не лъжа повече от тебе, да не изнасилвам другите хора повече от тебе. Аз не искам да вярвам повече от тебе."

Един проповедник, един владика искал всички хора да вярват в него. А в какво вярва владиката? Казвате: „Да целунем ръката на владиката." Опасна работа е тази, да целунеш ръката на владиката. Кой го е направил владика? Ако се е родил владика, добре. Вие се питате: „Господ ли е пратил този владика, или той е самозванец?" Тъй че най-първо вижте Господ ли го е пратил за владика. Ако Господ го е пратил, той мяза на един чист извор и от него излиза добро към всички хора. Ако не го е пратил Господ, той мяза на една аптека с всички най-отровни елементи. И там трябват най-учените хора. Владиката е аптекар. Той държи всичките отрови в аптеката си.

Сега като ви говоря така, ще кажете: „Тогава кое е доброто в нас?" Мислете върху това. За доброто и злото вие имате едно относително разбиране, което е много опасно. Опасното в това относително разбиране седи във факта, че вие мислите, че като излъжете някого, ще спечелите нещо. Вие мислите, че като се представите за много добър човек, ще спечелите нещо. И това е лъжа. Често вие, добрият човек, лъжете себе си, лъжете и своя близък. Този човек ви вярва, той уповава на вас, но един ден намери, че сте една коруба, че лъжете, че нямате никакъв морал. Тогава се скъсват всички нишки, които са ви свързвали. И тогава аз, честният човек, като дойда при вас, ще ви кажа: „Всичките нишки, които сте скъсали, сега ще ги свържете, ще удесеторите конците, ще свържете с по двайсет, трийсет, четирийсет, по сто конци и ще ги свържете здраво." „Ама защо?" Защото, ако не завържете здраво тези конци, утре всички тези предмети няма да ги намерите, ще се разпръснат, ще се разпилеят. Ако не турите тези сто конци, всичко ще изчезне около вас. И вие, ако не удесеторите конците си, не идвайте при мене, нищо повече. Искам главата ми да е мирна.

Ще дойде някой да ми говори за любовта. Той казва: „Аз ви обичам." Това е първата лъжа. Аз зная, че утре ако поискам нещо от него, той няма да го направи. Да обичаш, значи да пожертваш себе си заради приятеля си. Казва някой: „Аз обичам Бога, вярвам в Бога." Това е първата лъжа. Утре, като дойдат трудностите и мъчнотиите, веднага ще започнете да критикувате. Не казвам, че всички сте такива, но някой път у вас идват такива състояния, с които не можете да се справите. Като ви гледам тук, виждам, че някой път нямате никакво търпение, никакво въздържание. Карате се някога като цигани. Защо да нямате търпение да се изслушате? Даже и най-напредналите от вас, ако влезете в духовния свят, ще ви вдигнат на вили и мотовили. Знаете ли какво значат тия думи на български език? Вилите са с четири зъбци, а мотовилите с колко са?

Това не е за самоосъждане. Според мене това не е някакъв морал - да се самоосъжда човек. Страхливият може да се осъжда, но и в осъждането има лъжа. Още докато казва, че съжалява загдето сгрешил, аз виждам, че той лъже, иска по някакъв начин да кръшне от това положение. И кучето като се изповядва, като ме види с дървото, започва да се изповядва, че е сгрешило, но като се отдалечи от мене, започне да ме лае, че съм го бил. Това наричам аз фокус. Има един фокус в човека, в който се концентрират всички състояния, всички мисли и желания на всички живи същества. Това е най-опасното място, на което като пипне човек, не може да се справи. В това място се концентрират всички добри мисли и желания в човека, също така и лоши мисли и желания. Ако попаднете в този център, в него се явяват всички недоразумения в живота на човека. Това е един водопад в човека и затова той трябва да бъде внимателен по отношение на него. И грешници, и праведни, и светии, като попаднат в него, се изгубват. Ако светията и праведният са силни, могат да се избавят, но ако грешникът попадне там, отива.

Сега у вас се е зародила мисълта, защо ви говоря тези работи. Вие сте станали възрастни и можете да се жените. Вие казвате: „Не искаме сами да живеем, дотегна ни самотният живот." Не е лошо да се ожени човек, но той трябва да знае, че в самотния живот има едни изкушения, а в семейния живот има други изкушения. Като се ожените за някого, вие трябва да му слугувате. Ако сте жена, и мъжът ви е по-силен от вас, ще се опитате да го лъжете. Ако сте мъж, и жена ви е по-силна от вас, вие ще се опитате да я лъжете. По-силният се справя с лъжата, но чрез насилието, с него си служи. Тогава той се счита за грубиянин.

Аз не говоря за сегашната женитба. Сегашната женитба е един парадокс. Всички вие сте женени, и ако сега искате да се жените, вие не сте научили урока си. А всички сте женени. Всеки човек, който е облечен в тялото си, той е женен, нищо повече. Вие ядете и пиете за този, за когото сте се оженили, всичко правите за него и треперите да не го изгубите. Той е вашият господар. На този женения и кревата ще му купите, и в юргана ще го завиете, дрехи ще му купите, обуща ще му купите, ще го миете, ще треперите за него. Ако се разболее, ще го лекувате. Казвате, че не можете да живеете без него. Човек не може да ви убеди да се откажете от него. Без него не можете да живеете. Ако изгубите тялото си, страдате. И прави сте. Вие не можете без своя възлюбен. Но има едно криво разбиране за живота. С това разбиране вие се отлъчвате от пътя. Обръщате повече внимание на дрехите, с които сте облечени, отдалечавате се от Бога и с това привличате всички страдания. Не е въпросът да презирате дрехите си, но да разчитате на тях. Това е едно заблуждение.

Най-ефикасното лекарство, което човек може да вземе, за да се излекува, то е да говори истината. Това е една доза лекарство. Вие сте болен - говорете истината. Лъжата е една отрова, по никой начин не си служете с нея. След като сте излъгали някого, идете да се извините десет пъти, да изхвърлите лъжата вън от себе си. Не оставяйте лъжата в себе си, не се извинявайте, защото за лъжата Бог не извинява абсолютно никого. За една лъжа Бог изпъжда човека от рая и от толкова хиляди години насам не може да се върне назад. Мнозина са се връщали, но всички не могат още да се върнат. Лъжата води към всички престъпления. Колкото малко да е престъплението, то представя едно цяло, което отдалечава човека от Бога. Щастието на човека не седи в това, че той ще обича някого. Не мислете, че ако обичате мене или другите хора, че вие ще бъдете щастливи. Великата мисъл, която искам да ви оставя е: обичайте Онзи, Който ви е дал живота, обичайте Онзи, Който е внесъл у вас ума ви, Който е внесъл сърцето ви, Който е внесъл душата ви, Който е внесъл духа ви.

Какво представляват умът, сърцето, волята, душата и духът в човека? В дадения случай сърцето, умът, волята, душата и духът са условия за развиване на човека. Това са условия, това са същини, това са принципи и какви ли още имена не им дават. Казваме философски, че човек не е душа. Какво е тогава? Той е това, което е всъщност. Той познава душата, различава я като една същина. Човек не е дух, но той познава духа. Човек сам по себе си не е ум, но той познава ума. Човек не е нито сърце, нито воля, но познава и сърцето, познава и волята.

Какво е тогава човекът? Човек е проява на Божията любов и вследствие на тази проява Бог му прощава, не го наказва. Бог не може да се измени. И с нашите грехове ние не можем да накараме Бога да сгреши. С нашите лъжи ние не можем да Го накараме и Той да лъже. Понеже е една целокупност, как ще Го заставим да лъже? Кого ще излъжеш в любовта? За да има лъжа, трябва да има двама души, които да лъжат. Ако си един, ако си сам, как ще лъжеш себе си? Понеже си двама, те се лъжат. Ако живеете в Бога, как ще се лъжете? Ако вие съзнавате, че сте сам, че живеете самичък, как ще се лъжете тогава? Щом няма друго същество около вас, как ще се лъжете? Тогава няма да имате никакъв стремеж, защото лъжата е стремеж да придобиете нещо. Момъкът лъже момата, защото иска да придобие нещо. Търговецът лъже клиента си, защото иска да придобие нещо. В науката лъжете, защото искате да придобиете нещо, да имате мнението на хората. Религиозният лъже, защото иска да придобие нещо, да покаже на хората, че се е разговарял с Господа. Всъщност той никога не се е разговарял с Господа, никога не Го е виждал. Че и на мене не е говорил Господ.

Как ще познаем кога Господ ни говори? Чудни са хората, като лъжат, че Господ им говорил. Аз пък искам да убедя хората, че Господ не говори. Как тъй? Аз живея и се движа в Господа, всичко, което е в мен, и умът ми, и сърцето, и душата ми е в Господа, а искам да убедя хората, че Господ говори с мене, като че Той е нещо вън от мене, с Когото аз се разговарям. Значи аз съм едно, а Господ е друго. Там е всичката лъжа. Когато някой казва, че Бог му говори, аз разбирам, че Бог чрез него проявява Своята любов. Когато казвам, че Бог ми говори, аз чувствам, че всичко Той е създал и се радвам на това, което е създал. С това Господ иска да ми каже, че не трябва да презирам и най-малките неща, защото Той ги е създал. Той е събудил моето съзнание да разбирам нещата. Като видя едно куче, Бог ми казва, че трябва да съзнавам, че и кучето е Негово дело. Тогава Той говори на моето съзнание, че не трябва да презирам това куче. Че това е куче, че не е толкова умно като мен, това е друг въпрос. Че не е толкова умно като човека, друго нещо се разбира. То не е дошло още до това развитие, до което човек е стигнал.

Ще ви дам друго едно сравнение. Ако вземете една малка и една голяма торба, по какво се различават тези две торби? Едната торба носи тежест от сто килограма, а другата от десет килограма. Значи те се различават по своята тежест. Човек тежи повече, а кучето тежи по-малко. Аз съм по-тежък от кучето, а кучето е по-леко от мене. И в материално, и в качествено, и в количествено отношение, във всяко отношение моята материя е по-добра от тази на кучето. В материята на човека е вложено повече сила, отколкото в материята на животните. Един ден тази сила ще се увеличи и в животните. Онези си и, които са увеличили моята материя, ще увеличат и материята на животните.

Сега вие можете да разсъждавате, че сте хора, че сте създадени при особени условия. Това е човешко схващане. Че сте създадени при особени условия, това е така, но особените условия не разбират изключителни условия, които съществуват само за Него. Това е лъжа. В Бога изключителни условия няма. Като казвам, че в Бога изключителни условия няма, вие ще разбирате съвсем друго нещо. Това значи да припишете на Бога лицеприятие, да бъдете към едни един, а към други друг. Не че Бог не прави разлика между съществата. Той прави разлика. В съзнанието си един добър човек се различава от един лош. Бог има ясна представа за онзи, който говори лъжа, и за онзи, който говори истината. Бог не може да се измени в Себе Си, но Той знае причината за лъжата.

Как можете да накарате един човек да не лъже? Като му дадете повече, отколкото му трябва. Щом има по-малко, отколкото му трябва, той никога няма да ви говори истината. Щом има повече, отколкото му трябва, той никога няма да ви говори лъжа. Сега аз ви говоря при изключителни условия. Иначе вие не можете да използвате живота.

Сега, като наблюдавам хората, виждам колко те са неестествени. Например за мене едно помръдване на палците или дали вървите свободно, или не, това означава нещо. Вие вървите с разтворено палто, но като ме видите или като срещнете някой човек, веднага затваряте, загръщате палтото си. Какво означава загръщането на вашето палто? У турците шалварите долу са затворени, а горе са широки. На свещениците гащите са затворени долу, а ръкавите им са широки. Значи, каквото им дойде, те широко взимат, а като дойде до даване, там ги няма. Аз говоря за това, което всеки ден става, не говоря за външните свещеници, но за вътрешните свещеници в човека. Аз не говоря за светиите свещеници.



Следователно всяка мисъл, всяко чувство, което минава през мене, аз ги изпитвам, прекарвам ги през тези състояния, прекарвам ги през състоянието на площта В - през най-малкото изкушение, после го спусне към С и към В - А. Ако издържа при всички условия, значи аз се намирам в едно нормално положение, в правия път. Понякога събирам нещата в себе си, когато съм в областта А, а понякога ги разпръсквам - в областта С. Представете си, че сте сиромах, нямате пет пари в джоба си. Вие сте в областта С, в изпъкналата част. Вие сте в изпъкнали условия и оставате съвършено сам без никого. Всички хора се отдалечават от вас, всички имат желание да вземат нещо от вас, да ви окрадат. Когато всеки иска да вземе от вас нещо, това доказва, че вие се намирате в една изпъкнала площ, обърната. Обратният процес - влезте във вдлъбнатината, тогава всеки ще дойде при вас не от добра воля, но от сиромашия, всеки ще иска да върне това, което е взел. За тях това съставя известна тежест. В това положение вече идва законът на любовта, да постави нещата на тяхното нормално състояние.

Любовта, това е нормалното положение в битието. Според мене любовта е нормалното положение, в което животът функционира правилно във всички направления. Не че това ме боли или онова, но любовта е нормалното положение, в което животът функционира правилно във всички свои направления. И тогава всички хора се обичат. Щом хората се обичат, това показва, че отношенията в любовта са правилни. Щом отношенията в любовта не са правилни, и любовта не е правилна. Щом има малко съмнение, щом отношенията не са правилни, щом има подозрение, и любовта не е правилна. В любовта имате правилно разбиране за нещата, но философско разбиране. Преди всичко вие нямате ясна представа, каква нужда има Бог от вашата любов. Какво ще предадем ние на Бога с нашата любов? Тази е цялата философия на живота. Вие казвате, че за да обичате един човек, той трябва да има някаква нужда от вас. Това е първо, но то е относителна истина. Каква нужда има Бог да Го обичате? И Той е щастлив в Себе Си, Той няма нужда от нашата любов. За нас ние имаме нужда от Божията любов, но Бог няма нужда от нашата любов. Бог не ни счита за нещо отделно от Себе Си. Той схваща едно, а вие схващате друго. Ние се делим от Него. Той ни мисли доброто и не се дели от нас. Той ни мисли доброто, понеже не ни дели от Себе Си. Каквото има Той, всичко дава, а ние каквото имаме, искаме да си го вземем. Ние искаме да си задържим това, което имаме, а с това се делим от Него. Вследствие на това в света съществува такъв дележ - дъщерята се дели от майка си, синът от баща си и всеки казва: „И аз искам да имам свой дял, няма да слугувам цял живот на хората." Кой не се натъква на това противоречие в света? Вследствие на това идва и разбирането.

Някои мислят, че като остареят, поумняват. Не, по-глупави хора от старите в света няма. Щом човек е глупав, той е стар; щом лъже, той е стар; щом се гневи, той е стар; щом се обезвери, той е стар. Всичко отрицателно в живота представя старостта. Като говоря за старостта, аз имам предвид всички отрицателни неща. Щом почнем да мислим за онези мъдреци с белите бради, това вече не са стари хора. Защо се прегърбва човек? Той казва: „Остарях вече." Остарял е, защото няма кого да обича и няма кой да го обича. Той, като гледа, гледа, казва: „Остарях вече, тези хора не мислят като мен." Това е изменение на площта, в която досега той се е движил. Условията вече са изменени за него. Като дете той първо е бил на плоскостта, а после всички са започнали да се събират около него, жена му, дъщеря му. После всички излизат от тази вдлъбната площ и се разпръсват. Всички около него измират, най-после и той ще умре. При обратния процес всичко идва при него. В изпъкналата площ като попадне човек, казва, че той е умрял. Не, всичко около човека се е разпръснало, всичко е изчезнало. Това наричат в литературата разпръсване.

Вие можете да дадете друго обяснение. Досега аз съм намерил тези три фигури като най-добри. Ако вие можете да дадете нещо по-добро, и аз ще го приема. Докато сте на плоскостта, вие сте дете, радвате се на живота си, нямате никакви грижи. Щом влезете в огънатата площ, вие се жените, раждате деца, строите къщи. Щом почнете да остарявате, и жена ви остарява и умира, децата ви напущат, вие се намирате в една изпъкнала площ и не разбирате живота. За да разберете живота, вие трябва да съберете тези три фигури в едно. Това е закон на любовта.

Сега аз ви говоря именно за този закон. Вие разбирате любовта, но по вашему. Не разбирате любовта като едно нормално състояние на живота, в което вие можете да се освободите от любовта, да станете силни, да надделеете на условията да не ви измъчват. Вие трябва да станете силни, че мислите на хората да не ви влияят.

Сега вие се смущавате и все питате: „Какво ще стане с българската държава?" Вие мислите за държавата, но в свещените книги не се говори за никаква държава. Там се говори за Царството Божие. Вие сте създали ред държави. Какво ще стане с българската, какво ще стане с английската и с другите държави? Ще стане това, което е станало и с другите държави. Ако Царството Божие изчезне, всички останали държави ще изчезнат. Ако Царството Божие е цялото, всички други държави са части на това цяло. Отделната държава не е цялото, но вие трябва да й дадете съответното място. Цялото е ценното.

Не е въпросът да излезете в света и да кажете в какво вярвате. Това ще бъде една лъжа. Вие не вярвате още. В какво вярвате? Аз наричам вяра, като пипнете нещо, веднага да го превърнете в злато или в диамант. Колко души от вас можете да правите това? Ще кажете: „Пипни го ти и го превърни в злато, да видим как става." Когато искам да убедя себе си, аз ще го пипна. Аз съм убеден в себе си за всичко, което мога да направя, но вас не мога да убедя. Ако пред вас създам един диамант, ще дам условия да ме лъжете. Вие веднага ще измените положението си спрямо мене и ще почнете да ме лъжете, да се докарвате. Ако пипна един камък и за да ви уверя, го превърна в диамант, това ще е първата лъжа. Аз мога да ви дам колкото искате диаманти, но съжалявам, че с това даване ще внеса във вас първата лъжа, а лъжата ще разруши всичко. Най-първо аз трябва да убедя себе си и знам: няма да лъжеш себе си и ще се освободиш и от микроскопическите лъжи.

Аз си служа с два процеса на превръщане. Първо пипна един предмет и го превърна в диамант, но като видя, че след десетина години той ще ми създаде някакво изкушение, отдалече още предвиждам това и го превръщам в камък. Като мине изкушението, пак го превръщам в диамант. Като дойде изкушението, пак става камък. Пипна един предмет, направя го злато. После пак го пипна, става желязо. Та онзи, който иска да ме лъже, само го пипна и той става камък. След това му казвам, че той нищо не може да направи.

Сега какво разбрахте вие? По-добре не ми казвайте. Да спи злото под камък. Ето едно практическо правило от вашия живот.

Та оставете всичко друго настрана и помнете, че лъжата обезсилва човека. Каквато и да е лъжа, тя обезсилва човека, лишава го от капиталите, които има. Тя всичко взима. Колкото пъти я употребите, тя всичко ще ви вземе и един ден ще ви остави последен бедняк. Помнете това правило: лъжата постоянно обезсилва човека. Казвате: „Лъжата не е хубаво нещо, трябва да се изхвърли навън." Аз не казвам така, но казвам: лъжата обезсилва човека. Няма по-страшно нещо от това човек да бъде обезсилен. Няма по-страшно нещо от това човек да бъде безсилен. Това е цяло робство. Щом лъжата ви обезсили, втората стъпка е да станете роб, да попаднете в робство. Щом се обезсилвате, вие сте изложен на робство, а щом станете роб на условията, каквото ви наложат, ще правите. Вие не сте господар на себе си. Тогава вие можете да направите всички престъпления, всички грехове.

Сега пък другото определение се отнася до истината. Истината усилва човека, там е свободата. Истината е контрастна дума на лъжата. Дръжте тогава истината в себе си, понеже тя усилва човека. Истината е пътят, по който идват знанието, силите, всичко в света. Дръжте тези две неща в ума си и те могат да се приложат. Другите неща разбъркват ума.

Като ви говоря така, виждам, че в умовете ви става цяла каша. Тази сутрин аз ви прекарах през голям огън, само за да изкарам тези две правила. Ако тези две правила не можеха да излязат от огъня, той щеше да бъде опасен.

Важни са двете неща: че лъжата обезсилва, а истината усилва. Лъжата всичко разрушава. Казвате: „Това не е вярно, онова не е вярно." Кое е вярно тогава? Не че не е вярно, но ние сме съградили живот върху относителни истини. Ние не подозираме даже онова, което е долу, под реалността. Това е земята. А ледът трябва да се стопи, за да започне тревата да никне отдолу. Тогава ще дойдем до реалността.

Когато се освободим от сегашните противоречия на живота и започнем да се обичаме, да се разбираме, това показва, че ледът се е стопил. Докато не се стопи ледът, ние винаги ще имаме една относителна реалност в света.

„Добрата молитва"

6.20 часа

Тридесет и втора лекция на Общия окултен клас

8 май 1935 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, всички, има, лъжа, може, себе, всичко, лъже, хора, живот, говори, можете, любов, бог, сега, условия ,

Общ Окултен клас , София, 8 Май 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder